Вячеслав Рудолфович МЕНЖИНСКИ (1974 – 1934).
Роден
в Петербург, завършил юридическия факултет на Петербургския
университет. Увлича се от литературата и езиците. Полиглот. Четял
и говорел на 16 езика. В партията на болшевиките от 1902 г. От
1919 г. – в органите на ВЧК. Бил е заместник на „железния Феликс”
– Джержински, а от 30 юли 1926 г. станал председател на ОГПУ.
Оргатнизатор на масови репресии.
Всеволод Николаевич МЕРКУЛОВ (1895-1953).
Роден
в Азърбайджан. Влизал в «грузинската мафия», оглавявана от Л.
Берия. Постъпва
на работа във ВЧК от 1921 г. Член на ВКП(б) от 1925 г.
През 1931 г. става началник на Секретно-политическия
отдел на ГПУ
на Закавказската федерация (ЗСФСР). От 1938 до 1943 г. е първи
заместник на наркома на вътрешните работи на СССР.
През 1946-1947 г.
- заместник-началник, а през 1947-1950 г.
- началник на Главното управление на
съветското задгранично имущество (ГУСИМЗ) при Министерския съвет
на СССР. През 1950-1953 г.
- министър на Държавния контрол на СССР.
Един от организаторите на масовите репресии. Известен с голямата си жестокост. Сам разпитва и изтезва задържани. Организатор на репресиите в Западна Украйна и Полша след подялбата на Полша между Сталин и Хитлер. Участва в разстрела на пленените полски офицери.
Пише хвалебствена книга за Берия, автор е на пиесата "Инженер Сергеев", в която става дума за съветския патриотизъм и борбата с фашизма (с псевдоним Всеволод Рокк). Смятали го за "мозък на Берия". Бил замислял неговите акции.
През лятото на 1953 г. е арестуван заедно с Берия. На 23 декември 1953 година е разстрелян като "шпионин и теророст".
Семьон Денисович ИГНАТИЕВ (1.9.1904 - 27.11.1983).
Най-явният
конкурент на Берия в репресиите. Партиен работник, ръковидител в
госбезопасности. Роден в село Карловка, Елисаветградски уезд,
Херсонска губерния. Селско дете. Учи в Промишлената академия
(1935). От 1914 до 1920 година е жп работник.
От 1920 година свързва биографията си с ЧК. Като политически
функционер участва в масовите репресии и прави бърза кариера. От
1937 до 1962 година е депутат във Върховния съвет на СССР. Такова
депутатство не означава нищо друго освен едно - добра позиция във
висшата власт.
През 1946 година заема важен пост в ЦК на ВКП(Б) по проверка на партийните органи, което означава, че всички репресии на ръководството на партията и държавата стават с негова благословия.
След служба в различни други централни и
републикански учреждения, през 1950-1952 година заема пост, чрез
който осъществява контрол върху цялата съветска номенклатура.
Участва в скалъпването на различни процеси. Известен със слугинското си поведение. Изключително амбициозен и старателен. След смъртта на Сталин го спасява това, че през цялото време е съперник на Берия.
