ДОКУМЕНТИ, ПРИЕТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА

Декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса,  12 март 1990 година

Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система, 12 март 1990 година

Споразумение по политическата система, 12 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии, 29 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, 30 март 1990 година

Споразумение по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание, 30 март 1990 година

Споразумение във връзка с основните положения на Статута на Българската телевизия и Българското радио, 14 май 1990 година

Споразумение за предизборната кампания по радиото и телевизията, 14 май 1990 година

Споразумение по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори, 14 май 1990 година

Декларация на Националната кръгла маса, 14 май 1990 година

Етичен кодекс на предизборната кампания, 14 май 1990 година

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

ПО ОСНОВНИТЕ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА 

ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ

 Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по основни идеи и принципи на законопроекта за политическите партии, който ще бъде обсъден и приет на предстоящата сесия на Народното събрание. Общо е убеждението, че бъдещият закон следва да осигури условия за развитие и утвърждаване на политически плурализъм в страната.

В съответствие със Споразумението по политическата система участниците в Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да бъдат отразени в Закона за политическите партии:

1. Гарантира се конституционното право на гражданите свободно да се сдружават в политически партии. Членуването или нечленуването в партия, както и прекъсването на членството не създават предимство или ограничения в правата на гражданите.

2. Политическите партии да се вписват в отделен регистър в Софийския градски съд по опростена процедура. Да се предвиди и седемдневен срок за обнародване в „Държавен вестник" на решението за вписване на политическата партия в регистъра.

3. Политическите партии да осъществяват дейността си в рамките на Конституцията и законите на страната и в съответствие със своя устав и програмни цели.

4. На всички партии да се гарантират равни права за участие в политическия живот:

– държавата да съдейства в предоставянето на партиите на помещения и други материални средства, необходими за осъщестяване на тяхната дейност, при еднакви условия и ред;

– всяка партия може да има собствени печатни издания и да извършва издателска дейност;

– партиите да имат право на достъп до държавните средства за масова информация по въпроси, свързани с тяхната дейност.

5. С цел да се гарантира мирното развитие на демократичния процес законът да предвиди следните забрани:

– за партии, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториална цялост, разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;

– за образуване на партии, които се стремят да постигнат целите си чрез насилие или други недопустими от закона средства;

– за изграждане на партии на етническа и религиозна основа;

– за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии;

– за създаване към партиите на детско-юношески организации, в които членуват лица до 16 години;

– за намеса на партиите в дейността на държавните органи и учреждения, армията, милицията, органите на сигурността, правозащитните органи, стопанските организации, държавните средства за масово осведомяване, здравеопазването, творческите съюзи, религиозните организации, науката и образованието;

– за изграждане на организационни структури на партиите по месторабота;

– за организирана политическа дейност по месторабота на политически партии и на други организации и движения – профсъюзи, обществени движения, дружества и др. Под организирана политическа дейност се разбира провеждането на митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа на политически партии, както и на кандидати за избори*.

(*3апознаването на срочнослужещите с преизборните платформи на участниците в изборите и начинът на гласуване се определят в Закона за избиране на Народно събрание, като се осигурят еднакви условия и ред под контрола на избирателните комисии.)

6. Законът за политическите партии следва да регламентира източниците и средствата за издръжка на партиите, възможността за субсидирането им при определени условия от държавния бюджет, както и за осъществяване на стопанска дейност, свързана с техните уставни цели. В Закона за партиите да се предвидят и условията и редът за получаване на средства от държавния бюджет за компенсиране на изборните разходи.

7. Да се забрани финансирането на политически партии под каквато и да е форма и начин от чужди държави в лицето на техни органи, учреждения и организации. Партиите да не могат да получават парични средства и друго имущество от чужди организации със стопанска и нестопанска цел, както и от анонимни източници. Да се допусне възможност чужди граждани да правят индивидуални или колективни дарения в полза на политически партии в размер най-много на 500 щатски долара за индивидуалните и 2000 щатски долара за колективните.

Партиите не може да се финансират от държавни органи и учреждения и от стопанските предприятия.

Средствата, получени в нарушение на посочените забрани, да се отнемат в полза на държавата.

Като временна мярка, в допълнителните разпоредби на закона да се предвиди възможност в едногодишен срок от деня на влизане на закона в сила политическите партии да получават дарения от чуждестранни организации с идеална цел във форма на технически средства и материали, пряко необходими за дейността на партиите, или техния паричен еквивалент. Когато тези дарения са в парична форма, то средствата задължително да се превеждат по целева валутна сметка в Българска външнотърговска банка на името на съответната партия.

Контролът за законността по придобиването и разпореждането с имуществото на партиите да се осъществява от парламентарно-обществен постоянно действащ орган към Народното събрание. Всяка година до края на март партиите представят доклад пред експертната комисия за размера и източниците на приходите и за разходите си за предходната година, който се обнародва в „Държавен вестник". Такъв отчет се представя и най-късно в двуседмичен срок до деня на произвеждането на избори за Народно събрание.

Да се предвиди облекчено данъчно облагане върху имуществото на партиите.

Новоизбраното Народно събрание може отново да разгледа разпоредбите, свързани с финансирането на политическите партии.

8. Политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения. Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участват в предизборни коалиции, за участието си в изборите те следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях да се прилагат разпоредбите на Закона за политическите партии. Обществени организации и движения не могат да бъдат колективни членове на политически партии.

За други организации и движения с политическа цел, изрично заявена в техния устав и програма, да се отнасят забраните и изискванията, предвидени в т. т. 5 и 7 от това Споразумение, както и правата, предвидени в т. 4 от Споразумението.

9. Да се предвидят условията и редът за прекратяване на политическите партии, включително и възможността за разпускането им от Върховния съд, когато дейността им попада под забраните, уточнени в това Споразумение.

София, 29 март 1990 г.

 

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов (за Българската комунистическа партия)

Желю Желев (за Съюза на демократичните сили)

 

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКА ЧАНОВ – за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ – народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ – за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ – за Родопски съюз „Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ – за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ – за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ – за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ – за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА – за Радикалнодемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ – за Федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ – за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ – за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ – за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ – за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ – народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ – за движението „ Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ – за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ – за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА – за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН – за Независимо сдружение „Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ – за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ – за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ – за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ – за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ – за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ – за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности