СПОРАЗУМЕНИЕ
ПО
ОСНОВНИТЕ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА
ЗА
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ
Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по основни идеи и
принципи на законопроекта за политическите партии, който ще бъде обсъден и приет
на предстоящата сесия на Народното събрание. Общо е убеждението, че бъдещият
закон следва да осигури условия за развитие и утвърждаване на политически
плурализъм в страната.
В
съответствие със Споразумението по политическата система участниците в
Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да
бъдат отразени в Закона за политическите партии:
1.
Гарантира се конституционното право на гражданите свободно да се сдружават в
политически партии. Членуването или нечленуването в партия, както и
прекъсването на членството не създават предимство или ограничения в правата на
гражданите.
2.
Политическите партии да се вписват в отделен регистър в Софийския градски съд по
опростена процедура. Да се предвиди и седемдневен срок за обнародване в
„Държавен вестник" на решението за вписване на политическата партия в
регистъра.
3.
Политическите партии да осъществяват дейността си в рамките на Конституцията и
законите на страната и в съответствие със своя устав и програмни цели.
4. На
всички партии да се гарантират равни права за участие в политическия живот:
–
държавата да съдейства в предоставянето на партиите на помещения и други
материални средства, необходими за осъщестяване на тяхната дейност, при еднакви
условия и ред;
–
всяка партия може да има собствени печатни издания и да извършва издателска
дейност;
–
партиите да имат право на достъп до държавните средства за масова информация по
въпроси, свързани с тяхната дейност.
5. С цел
да се гарантира мирното развитие на демократичния процес законът да предвиди
следните забрани:
–
за партии, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституционния
ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториална цялост,
разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към
нарушаване на правата на гражданите;
–
за образуване на партии, които се стремят да постигнат целите си чрез насилие
или други недопустими от закона средства;
–
за изграждане на партии на етническа и религиозна основа;
–
за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии;
–
за създаване към партиите на детско-юношески организации, в които членуват лица
до 16 години;
–
за намеса на партиите в дейността на държавните органи и учреждения, армията,
милицията, органите на сигурността, правозащитните органи, стопанските
организации, държавните средства за масово осведомяване, здравеопазването,
творческите съюзи, религиозните организации, науката и образованието;
– за
изграждане на организационни структури на партиите по месторабота;
– за
организирана политическа дейност по месторабота на политически партии и на други
организации и движения – профсъюзи, обществени движения, дружества и др. Под
организирана политическа дейност се разбира провеждането на митинги,
демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа на
политически партии, както и на кандидати за избори*.
(*3апознаването на срочнослужещите с преизборните платформи на участниците в
изборите и начинът на гласуване се определят в Закона за избиране на Народно
събрание, като се осигурят еднакви условия и ред под контрола на избирателните
комисии.)
6.
Законът за политическите партии следва да регламентира източниците и средствата
за издръжка на партиите, възможността за субсидирането им при определени
условия от държавния бюджет, както и за осъществяване на стопанска дейност,
свързана с техните уставни цели. В Закона за партиите да се предвидят и
условията и редът за получаване на средства от държавния бюджет за компенсиране
на изборните разходи.
7.
Да
се
забрани
финансирането
на
политически
партии
под
каквато
и
да
е
форма
и
начин
от
чужди
държави
в
лицето
на
техни
органи,
учреждения
и
организации.
Партиите
да
не
могат
да
получават
парични
средства
и
друго
имущество
от
чужди
организации
със
стопанска
и
нестопанска
цел,
както
и
от
анонимни
източници.
Да
се
допусне
възможност
чужди
граждани
да
правят
индивидуални
или
колективни
дарения
в
полза
на
политически
партии
в
размер
най-много
на 500
щатски
долара
за
индивидуалните
и
2000
щатски
долара
за
колективните.
Партиите
не
може
да
се
финансират
от
държавни
органи
и
учреждения
и
от
стопанските
предприятия.
Средствата,
получени
в
нарушение
на
посочените
забрани,
да
се
отнемат
в
полза
на
държавата.
Като
временна
мярка,
в
допълнителните
разпоредби
на
закона
да
се
предвиди
възможност
в
едногодишен
срок
от
деня
на
влизане
на
закона
в
сила
политическите
партии
да
получават
дарения от
чуждестранни
организации
с
идеална
цел
във
форма
на
технически
средства
и
материали,
пряко необходими
за
дейността
на
партиите,
или
техния
паричен
еквивалент.
Когато
тези
дарения
са
в
парична
форма,
то
средствата
задължително
да
се
превеждат
по
целева
валутна
сметка
в
Българска
външнотърговска
банка
на
името
на
съответната
партия.
Контролът
за
законността
по
придобиването
и
разпореждането
с
имуществото
на
партиите
да
се
осъществява
от
парламентарно-обществен
постоянно
действащ
орган
към
Народното
събрание.
Всяка
година
до
края
на
март
партиите
представят
доклад
пред
експертната
комисия
за
размера
и
източниците
на
приходите
и
за
разходите
си
за
предходната
година,
който
се
обнародва
в
„Държавен
вестник".
Такъв
отчет
се
представя
и
най-късно
в
двуседмичен
срок
до
деня
на
произвеждането на
избори
за
Народно
събрание.
Да
се
предвиди
облекчено
данъчно
облагане
върху
имуществото
на
партиите.
Новоизбраното
Народно
събрание
може
отново
да
разгледа
разпоредбите,
свързани
с
финансирането
на
политическите
партии.
8.
Политическа
дейност
в
рамките
на
Конституцията
и
законите
могат
да
осъществяват
и
други организации
и
движения.
Когато
организации
и
движения,
които
не
са
партии,
желаят
да
участват със
свои
кандидати
в
изборите
за
Народно
събрание,
народни
съвети
и
други
изборни
органи
или
да
участват
в
предизборни
коалиции,
за
участието
си
в
изборите
те
следва
да
се
регистрират
по
реда,
предвиден
за
партиите,
и
по
отношение
на
тях
да
се
прилагат
разпоредбите
на
Закона
за
политическите
партии.
Обществени
организации
и
движения
не
могат
да
бъдат
колективни
членове
на
политически
партии.
За
други
организации
и
движения
с
политическа
цел,
изрично
заявена
в
техния
устав
и
програма,
да
се
отнасят
забраните
и
изискванията,
предвидени
в
т.
т.
5
и 7
от
това
Споразумение,
както
и
правата,
предвидени
в
т. 4
от
Споразумението.
9.
Да
се
предвидят
условията
и
редът
за
прекратяване
на
политическите
партии,
включително и
възможността
за
разпускането
им
от
Върховния
съд,
когато
дейността
им
попада
под
забраните,
уточнени
в
това
Споразумение.
София,
29
март 1990
г.
Съпредседатели
на
Националната
кръгла
маса:
Александър
Лилов
(за
Българската
комунистическа
партия)
|
Желю
Желев
(за
Съюза
на
демократичните
сили)
|
Следват
подписите
на
ръководителите
на
делегациите,
участвуващи
в
Националната
кръгла маса.
Подписали:
АЛЕКСАНДЪР
КАРАКА
ЧАНОВ
–
за
Зелената
партия
БЛАГОВЕСТ
СЕНДОВ
–
народен
представител
БОРИС
КЮРКЧИЕВ
–
за
Демократическата
партия
БРАНКО
ДАВИДОВ
–
за
Родопски
съюз
„Родолюбив"
ВИКТОР
ВЪЛКОВ
–
за
БЗНС
ГИНЬО
ГАНЕВ
–
за
Отечествения
фронт
ДИМИТЪР
БАТАЛОВ
– за
Клуба
на
репресираните
след
1945
г.
ДИМИТЪР
АРНАУДОВ
–
за
Общонародния
комитет
за
защита
на
националните
интереси
ЕЛКА
КОНСТАНТИНОВА
–
за
Радикалнодемократическата
партия
ЕМИЛ
КОШЛУКОВ
–
за
Федерацията
на
независимите
студентски
дружества
ИВАН
ВЕЛИНОВ
–
за
Съюза
на
юристите
в
България
КОНСТАНТИН
ТЕЛЛАЛОВ
–
за
Комитета
по
правата
на
човека
КОНСТАНТИН
ТРЕНЧЕВ
–
за
Независимата
федерация
на
труда
„Подкрепа"
КРЪСТЬО
ПЕТКОВ
–
за
Конфедерацията
на
независимите
синдикати
в
България
ЛЮБЕН
КУЛИШЕВ
–
народен
представител
ЛЮБОМИР
СОБАДЖИЕВ
–
за
движението
„
Гражданска
инициатива"
МИЛАН
ДРЕНЧЕВ
–
за
БЗНС
„Никола
Петков"
МИХАИЛ
ИВАНОВ
–
за
Комитета
за
национално
помирение
НОРА
АНАНИЕВА
–
за
Демократичния
съюз
на
жените
ПЕТЪР
БЕРОН
–
за
Независимо
сдружение
„Екогласност"
ПЕТКО
СИМЕОНОВ
–
за
Федерацията
на
клубовете
за
гласност
и
демокрация
ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ
–
за
Българската
социалдемократическа
партия
РОСЕН
КАРАДИМОВ
–
за
Българска
демократична
младеж
РУМЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
–
за
Независимото
дружество
за
защита
правата
на
човека
ТАНИ
ТАНЕВ
–
за
Съюза
на
бойците
против
фашизма
и
капитализма
йеромонах
ХРИСТОФОР
СЪБЕВ
–
за
Комитета
за
защита
на
религиозните
права,
свободата
на
съвестта
и
духовните
ценности