ДОКУМЕНТИ, ПРИЕТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА

Декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса,  12 март 1990 година

Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система, 12 март 1990 година

Споразумение по политическата система, 12 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии, 29 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, 30 март 1990 година

Споразумение по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание, 30 март 1990 година

Споразумение във връзка с основните положения на Статута на Българската телевизия и Българското радио, 14 май 1990 година

Споразумение за предизборната кампания по радиото и телевизията, 14 май 1990 година

Споразумение по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори, 14 май 1990 година

Декларация на Националната кръгла маса, 14 май 1990 година

Етичен кодекс на предизборната кампания, 14 май 1990 година

 

 СПОРАЗУМЕНИЕ

ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ НА СТАТУТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ И БЪЛГАРСКОТО РАДИО

Българската телевизия и Българското радио са общонационални и надпартийни автономни институти. Те подчиняват дейността си на интересите на народа и се ръководят от върховните цели и приоритети на обществото и държавата:

1. Укрепване на националното единство и демократизиране на обществото.

2. Утвърждаване на хуманистични, патриотични, надкласови и надпартийни ценности в съзнанието на народа и подрастващото поколение.

3. Равенство и равнопоставеност на всички пред законите, уважение и търпимост към мирогледа, политическите, моралните и религиозните убеждения на хората.

4. Мир в света, разбирателство, и сътрудничество между народите.

5. Изключване под каквато и да е форма пропагандирането на национална, етническа и рели­гиозна омраза и ненавист, на жестокост и насилие между хората или чувство на безнаказаност на такива прояви.

Българската телевизия и Българското радио изграждат своите структури и съставят своите програми така, че да се получи необходимият баланс както между основните направления (информация, публицистика, наука, култура и пр.), така и чрез формите на тяхното поднасяне.

Основен принцип в работата на Българската телевизия и Българското радио са безпристрастността в подбора и поднасянето на информацията и максималната обективност при нейната интерпретация. Главно изискване и критерий за оценка на работата на колективите и наличната изява на техните членове е високият професионализъм.

По време на предизборната кампания Българската телевизия и Българското радио спазват принципа на равноправно и регламентирано представяне на политическите партии и групировки, на техните изяви, на речи, части от тях или цитати, на информационен и публицистичен филмов и видеоматериал, радиозаписи, студийни предавания „за запис" или „на живо".

Ръководителите и наблюдателите на телевизионните и радиопрограми носят не само морална, но и административна отговорност, ако създават предпоставки за дебалансиране на изявите на различни партии, ако проявяват търпимост към програми, които със съдържанието си и предизборната си насоченост водят до конкретна обида на личност или партия, нарушаване на човешките права, на етиката на взаимоотношенията и на гражданския ред.

Основен принцип на разпределение на телевизионното и радиовреме след провеждането на първите свободни и демократични избори в предизборнаите кампании ще бъде процентното съотношение на депутатското участие в парламента на различните партии.

За сегашната предизборна кампания се предвижда отделно споразумение.

Партии, които имат малък процент на участие в парламента или изобщо нямат такова, но участват в предизборната борба, не могат да разчитат на достъп до телевизията и радиото, еднакъв с този на основните партии. Те могат обаче при договореност с една или друга партия да получават време от нейните лимити, което радиото и телевизията не компенсират.

По време на предизборната кампания, извън определените лимити за телевизионно и радио­време на основните партии, могат да бъдат излъчвани допълнително резултатите от социологически проучвания, допитвания и други изследвания на национални, надпартийни центрове, институти или групи, като отговорността за програмното време и целесъобразността се поемат от председателите на двата комитетета – за телевизия и за радио. Този вид изследвания и наблюдения не могат чрез телевизията и радиото да обслужват само една партия, група или друга организация в предизборна­та кампания. Те могат да се излъчват само в определените от Закона за изборите срокове.

Всички журналисти, които участват в реализацията на телевизионни и радиопрограми, нямат право да използват БТ и БР за партийно-пропагандна дейност, както и да агитират на митинги и други масови политически прояви в полза на една или друга партия. Нямат право и на бездействие или преднамерена толерантност, при наличие на такава дейност, чието прекратяване е в компетенцията на тяхната длъжностна характеристика. Същевременно самото участие в отразяването на предизборната кампания в специализираните рубрики на Българската телевизия и Българското ра­дио не може да бъде основание за последващи административни санкции или морален тормоз.

Регионалните телевизионни и радиоцентрове в цялостната си дейност се ръководят от принципите и условията, валидни за Българската телевизия и Българското радио. Времето и формата на излъчване на програмите им се решава от програмните ръководства на телевизията и радиото.

Ако в дадено предаване както по време на предизборната кампания, така и в редовната целогодишна телевизионна и радиодейост е засегната личност, организация или партия, те имат право да поискат проверка и излъчване на опровержение. Ако възражението има основание или ако проверката потвърди възражението, то опровержението се прави в рубриката, която го е предизвикала.

Председателят (президентът) на републиката, председателят на Народното събрание и членовете на правителството имат право на незабавно предоставяне на необходимото ефирно време при поискване.

ПРИНЦИПИ НА РЪКОВОДСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА      

БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ И БЪЛГАРСКОТО РАДИО

Цялостната дейност на БТ и БР се наблюдава и контролира от Народното събрание чрез Парламентарно-обществена комисия за телевизия и радио. Тя се състои от 15 души: 8.народни представители и 7 други изтъкнати личности – представители на обществения, стопанския и културния живот в страната. Тази комисия решава най-важните въпроси, свързани с развитието на телевизията и радиото:

– утвърждава основните тенденции и насоки на дейността на телевизията и радиото в определен период;

– одобрява структурата и правилника за дейността на двата института;

– утвърждава оперативните бюра на Българската телевизия и Българското радио;

– одобрява пропорциите в програмното време между националната и чуждестранната програ­а, обема на политико-информационните програми, културните, образователните, спортните, развлекателните, рекламните и други предавания в рамките на цялостното програмно време;

– следи реакцията на широката аудитория и на отделни социални групи; за тази цел към комисията се създава специализирано звено за проучване на радио- и телевизионната аудитория;

– утвърждава основния характер на рубриките и програмите и следи той да не се променя произволно;

– представя годишно отчет за своята дейност пред парламента. Ръководствата на Комитета за телевизия и Комитета за радио се състоят от:

1. Председател – той се избира от Народното събрание по предложение на правителството и Парламентарно-обществената комисия.

2. Оперативни бюра, чиито членове се утвърждават от Парламентарно-обществената комисия по предложение на съответните председатели.

Функциите на Оперативното бюро се определят от Парламентарно-обществената комисия по предложение на председателите на Комитета за телевизия и Комитета за радио.

В Комитета за телевизия и Комитета за радио се създават колегиуми, в които влизат членовете на Оперативните бюра и делегирани представители на колективите. Последните се избират с тайно гласуване от основните звена в двата комитета. Техният брой е с един по-малък от броя на членовете на съответното Оперативно бюро. Избраните председатели на колективите трябва да притежават доказани високи професионални и морални качества. Председатели на колегиумите са председателите на двата комитета.

Колегиумите обсъждат всички въпроси, които се внасят в Парламентарно-обществената комисия или постъпват като задача от нея. Техните решения се вземат с обикновено мнозинство, като всеки член на колегиума има право на особено мнение, което се внася в Парламентарно-обществената комисия. Колегиумите заседават поне един път месечно, а по предложение на една трета от членовете им могат да бъдат свикани и на извънредно заседание, но не по-често от един път месеч­но.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Председателите на комитетите не могат да бъдат членове на ръководни органи на нито една партия и движение.

2. За времето на изборната кампания Парламентарно-обществената комисия да покани представители на основните участници в изборите – БСП, БЗНС, СДС, които да участват в нейната работа с право на глас. При това решенията по главните въпроси на дейността на БТ и БР в предизборния период се вземат с общо съгласие.

Комисията да разглежда дейността на радиото и телевизията и на техните ръководства с оглед изискването за безпристрастност, обективност и равнопоставеност на участниците в изборите. По време на изборната кампания комисията да следи за гарантиране на нормални условия на работата на ръководствата и колективите на двата комитета, като взема всички необходими мерки за недопускане натиск върху тях от страна на политически сили, движения и групи под каквато и да е форма.

3. Препоръчва се към Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио към Народното събрание да се създаде Съвет по възраженията. Неговият състав да се определя от комисията чрез гласуване с просто мнозинство. Председателят на Съвета по възраженията следва да бъде председателят на Парламентарно-обществената комисия. В него с право на съвещателен глас влизат и председателите на КТ и КР.

Съветът по възраженията да разглежда всяка жалба или сигнал за нарушение на постигнатите договорености и взема съответно решение в срок от 48 часа. Той се произнася и по оплаквания от страна на отделни радио- и телевизионни журналисти или творчески звена с твърдения за оказан върху тях административен или морален натиск във връзка с професионалната им дейност по време на предизборната кампания. Тази дейност не може да противоречи на принципните положения на споразумението.

В основата на финансирането на Българската телевизия и Българското радио стои държавният бюджет, но и двата института имат право, в рамките на законите на страната, да развиват спомагателна стопанска дейност, чрез която да подобряват своите финансови възможности. Тези дейности да не са свързани със задължения от политически характер.

 София, 14 май 1990 г.

  

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

 

Александър Лилов (за Българската комунистическа             партия)

Желю Желев* (за Съюза на демократичните сили)

 

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ – за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ – народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ – за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ – за Родопски съюз „Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ – за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ – за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ – за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ – за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА – за Радикалнодемократическата партия

АТАНАС КИРЧЕВ – за Федерацията на независимите студентски дружества

СВЕТЛА НАЧЕВА – за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ – за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ – за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ – за Конфедерацията на независимите синдикати В България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ – народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ – за движението „Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ – за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ – за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА – за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН – за Независимо сдружение „Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ – за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ – за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ – за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ – за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ – за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ – за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ – Обединен демократичен център