ДОКУМЕНТИ, ПРИЕТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА

Декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса,  12 март 1990 година

Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система, 12 март 1990 година

Споразумение по политическата система, 12 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии, 29 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, 30 март 1990 година

Споразумение по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание, 30 март 1990 година

Споразумение във връзка с основните положения на Статута на Българската телевизия и Българското радио, 14 май 1990 година

Споразумение за предизборната кампания по радиото и телевизията, 14 май 1990 година

Споразумение по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори, 14 май 1990 година

Декларация на Националната кръгла маса, 14 май 1990 година

Етичен кодекс на предизборната кампания, 14 май 1990 година

СПОРАЗУМЕНИЕ

по политическата система 

1. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА:

Натрупаните в страната проблеми следва да се решават в дух на търпимост и взаимно разбирателство, за да се осъществи мирен преход към демократично обществено устройство в условията на стабилност, спазване на законността и пълно зачитане на правата и свободите на всички участници в политическия процес.

На страната е необходима политическа система, която се основава и гарантира ефективното осъществяване и защита на всички международнопризнати права и свободи на човека, социалната справедливост и солидарността на всички граждани и политически сили в защитата на върховните интереси на народа и отечеството.

Изграждането на такава политическа система се обуславя и от необходимостта от национално съгласие в условията на политически плурализъм по жизнените въпроси на нацията – рамките и принципите на политическата и икономическата система, основите на националната сигурност, главните принципи на външната политика и международните ангажименти на страната.

Общият стремеж е да се изгради гражданско общество, което осигурява предпоставки за равни права и възможности на хората, за свободната реализация и инициативата на всяка отделна личност.

Националната кръгла маса оценява, че с промяната на 10 ноември 1989 година се постави началото на движение към демокрация и ликвидиране на партийния, идеологическия и управленския монополизъм. Необходимо е да се предотврати опасността от запазване на недемократичния характер на досегашната политическа система, която препятства и деформира развитието на страната, обществото и личността. Да се ускори и да се задълбочи започналият процес на премахване и предотвратяване на тоталитарните и недемократични структури и тенденции, както и на създаване на ефективни гаранции за пълноценното участие на всички политически сили в този процес. Това е важна предпоставка за излизане от сериозната икономическа, политическа и духовна криза.

Неотложният характер на тази задача от гледна точка на върховните интереси на страната обуславя необходимостта от скорошни свободни избори до края на първата половина на 1990 година с участието на политическите партии в условията на пълно равенство пред закона по отношение на тяхната дейност, включително с оглед на участието им в предстоящата предизборна кампания.

2. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА И ХУМАННА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА:

– Конституционно и законодателно утвърдени правни и политически гаранции и механизми, които практически да осигурят за всеки български гражданин ефективното зачитане, осъществяване и защита на всички граждански', политически, икономически, социални и културни права на човека и основни свободи в съответствие с международните задължения на НР България по:

1. Всеобщата декларация за правата на човека;

2. Международния пакт за граждански и политически права;

3. Международния пакт за икономически, социални и културни права;

4. Заключителния пакт от Хелзинки;

5. Заключителния документ от Виенската среща;

6. Декларацията на ООН за недопускане на нетърпимост, основана върху религия или убеждения;

7. Конвенция за предотвратяване на мъченията и други;

– Народен суверенитет, който се осъществява от парламент, избран чрез свободни състеза­телни избори. Суверенитетът може да се осъществява и пряко чрез референдум в случаите и по начините, предвидени в закона. Отчетност на правителството пред парламента.

– Органи на местното самоуправление, формирани чрез свободни избори, на които да се га­рантира пълна самостоятелност в рамките на Конституцията, реда, законността и националната независимост и териториалната цялост на страната.

– Разделяне на властите в съответствие с общоприетите стандарти на парламентарните демок­рации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.

– Многопартийна система като израз и гаранция за естественото функциониране на демократична и плуралистична политическа система при свободна конкуренция на различни политически идеи и течения и при гарантиране съгласно Конституцията на съществуването, нормалното функци­ониране, имуществото и достъпа до средствата за информация на всички партии - управляващи или опозиционни, както и на правата и сигурността на техните членове.

– Политически решения, които да се вземат от компетентните държавни органи в съответствие с принципа на мнозинството, като се гарантират правата на малцинството, включително правото му да изразява несъгласие и да води легална политическа дейност за преразглеждане на взети решения.

– Открита и политическа дейност, свободна изява на мненията, култура и отговорност на всич­ки политически и обществени сили пред народа в съответствие с установения конституционен ред и при обществен контрол.

– Гарантирана равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона като задължи­телна предпоставка за естественото развитие на икономическите отношения, като се изключи въз­можността за принудително и всяко друго незаконно придобиване или промяна на характера на собствеността в страната. Конституционно определяне и ограничаване вида на обектите, които пред­ставляват изключителна държавна собственост.

3. ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ НЕОТЛОЖНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ:

Кръглата маса да обсъди основните положения на внесените в Народното събрание закони с оглед предстоящото им приемане на следващата сесия. За целта да се образуват необходимите работни групи и други помощни органи. При постигане на консенсус на пленарно заседание по принципните положения на отделните проекти препоръките и предложенията на Кръглата маса се внасят в Народното събрание или в други държавни органи. В тези случаи членовете на работните групи участват в работата на Народното събрание и съответните държавни органи при изготвянето на окончателните проекти за закони и други нормативни актове, за да съдействат за изпълнението на постигнатите споразумения.

а) За Закона за изменение на Конституцията.

Кръглата маса е съгласна, че в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, който ще се приеме на предстоящата сесия на Народното събрание, следва да се възприемат следните поло­жения:

– да отпадне преамбюлът;

– да се отразят основните елементи на демократичната и хуманна политическа система в съот­ветствие с т. 2 на това споразумение;

– да се включат конкретни правни и материални гаранции за спазване на международно приз­натите човешки права и основни свободи.

б) За закона за политическите партии.

Законът за политическите партии, който ще бъде приет на следващото заседание на Народното събрание, следва да уреди условията за съществуване и дейност на политическите партии и другите организации с политическа цел. За да осигури разделянето на партийната дейност от функционирането на държавните институции, стопанските организации и неполитическите организации с идеална цел, Националната кръгла маса е съгласна, че в закона би трябвало да залегнат следните елементи:

– опростена процедура за регистрация пред съда;

– равноправни условия за организация и дейност на политическите партии и движения;

– партиите, политическите организации и движения не могат да изграждат организационни структури по месторабота;

– партиите, политическите организации и движения могат да създават свои политически клубове и сдружения по професии и интереси на териториален принцип и по местоживеене. Законопроектът следва да предвижда нормативна забрана:

– за организирана политическа дейност по месторабота както на политическите партии, така и на други организации и движения;

– за намеса на партии и други обществени сдружения в управлението и функционирането на министерства, комитети, ведомства и други държавни органи и учреждения, армията, системата на МВР и други органи на сигурността, съда и прокуратурата, както и стопански организации, националните средства за масово осведомяване (радио, телевизия, БТА), националната система за здравеопазване, творческите съюзи, религиозните организации, висшите учебни заведения и училищата;

– за партии и политически организации и движения, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториалната цялост, разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;

– за изграждане на партии, политически организации и движения на етническа и религиозна основа;

– за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии, политически и други организации и движения.

Когато други организации и движения (профсъюзи, обществени движения, дружества и други) извършват политическа дейност, тя попада под разпоредбите на Закона за политическите партии и другите закони.

В закона да се регламентират формите, условията и редът за получаване на материална по­мощ, дарения и завещания от чужди граждани и недържавни организации в полза на политически партии и на други обществени организации. Да не се допуска пряко или непряко финансиране от чужди държави, партии, организации и граждани на политическата дейност в страната в нарушение на установения от закона ред.

в) За статута на радиото и телевизията.     

Кръглата маса изразява съгласие с основните положения на статута на радиото и телевизията, като смята за особено важни следните постановки:

– радиото и телевизията са национални институции под контрола на Народното събрание;

– създаване на консултативен парламентарно-обществен орган;

– равноправно и регламентирано използване на радиото и телевизията от всички политически организации;

– да определя задълженията на участниците в радио- и телевизионните предавания и да включ­ва раздел за професионалната етика на работещите в радиото и телевизията, с оглед да се спазва необходимата обективност, толерантност и отговорност.

Кръглата маса да обсъди проектите за правилници на телевизията и радиото, да обсъди и препоръча кандидати за техните ръководства.

4. НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ:

а) Националната кръгла маса да обсъди и предложи на правителството в едномесечен срок да приеме нормативни актове, с които да въведе практика за огласяване на имущественото състояние и годишните доходи на:

– ръководни дейци във висши органи и държавни и обществени организации, религиозни общности и др.;

– имуществата на политическите партии и обществени организации, като се уреди контролът и проверката на постъпилата информация, както и начинът на използване на имуществата, признати за държавна собственост.

б) до средата на април Националната кръгла маса на обсъди основните положения на законопроекта за гарантиране сигурността на държавата, обществения ред, правата и интересите на гражданите:

– в разработвания законопроект да се предвидят съответни процедури, които да осигуряват възможност на гражданите да се запознават със събраната за тях информация и да получават данни за дейността на държавни органи и учреждения освен обявените със закон за държавна тайна;

– по информация на Министерството на вътрешните работи работна група да се запознае с текущата реорганизация на органите на сигурността и при необходимост да съгласува предложе­ния.

Народното събрание да приеме акт, предложен от правителството, с който се определят категориите на цивилните лица, имащи право да притежават огнестрелно оръжие. Комисия към Народното събрание с участие на заинтересуваните политически сили да осъществи контрол за неговото приложение.

в) На основата на предложение на специално създадена комисия с участието на представите­ли на различните религиозни общности и веротърпими граждани Националната кръгла маса да обсъди в едномесечен срок целесъобразността на статута и функциите на Комитета по делата на бъл­гарската православна църква и религиозните култове към Министерството на външните работи.

г) във връзка с предстоящите свободни и демократични избори за Народно събрание през

първата половина на тази година Националната кръгла маса се изказва за създаване на равноправни условия за предизборна дейност на политическите партии.        

Те да предвиждат наред с другото:

– държавна помощ за участниците в избирателната кампания;

– да се премахне държавният монопол върху издателската дейност и да се регламентира из­ползването на съществуващата полиграфическа база с национално значение (в т. ч. и комплекс „Работническо дело") и хартията на икономическа основа, като се създадат справедливи условия за достъп на всички обществени сили до тях;

– заинтересуваните страни до края на месец март да подготвят и предложат на правителството акт, който да урежда тези въпроси до приемането на съответно законодателство, при зачитане на вече сключените договори и поетите ангажименти;

– в периода до изборите да се освободи от мито вносът на хартия, печатарска, размножителна, канцеларска и аудиовизуална техника и други подобни материали за политически партии, обществени организации и движения.

Общинските народни съвети и кметствата да съдействат на комисиите по изборите, в които в съответствие със закона да бъдат представени политически сили, участващи в избирателната кам­пания. Те да уредят следните въпроси:

– да се осигуряват подходящи помещения за организиране на обществени изборни центрове с необходимото оборудване;

– да се осигури ползването на подходящата за целта материална база на обществените организации безплатно и по съгласуван график за провеждане на политически мероприятия;

– да се съгласува режим за равноправно използване на местните печатни издания, радиовъзлите и други средства за масова пропаганда извън месторабота;

– да се препоръча да не бъдат използвани религиозните институции в предизборната кампа­ния;

– да не се провежда организирана политическа дейност по месторабота по време на избира­телната кампания;

– по време на избирателната кампания да се осигури ползването на материалната база на Народния дворец на културата, местните домове на културата (в т. ч. синдикални, младежки и други) и читалища, като се съгласуват с техните ръководства равни условия за ползване от всички политически партии;

– най-късно един месец преди датата на изборите всяка политическа партия и обществена организация, участваща пряко или косвено в изборите, да публикува информация за имущественото си състояние, източниците на доходи, включително от чужбина, и основните разходи. Същата информация да бъде представена и един месец след провеждането на изборите;

– всички политически партии и обществени организации, които ще участват в изборите, да предоставят до началото на предизборната кампания информация за своята програма, устав, структура, ръководни и спомагателни органи, щатен и членски състав.

За да се изключат всякакви възможности за спекулации относно демократичността на изборите, а също така, за да се лишат от почва евентуални опити за дискредитиране на предизборната кампания и изборния процес отвътре или от чужбина, да бъдат поканени като гости на българската държава представители от парламентите на СССР, САЩ, ФРГ, Франция, Италия, Англия, Канада, Финландия, Австрия, както и от Парламентарната асамблея на Европейския съвет, Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз и други страни и организации по взаимна договореност.

Участниците в Националната кръгла маса ДЕКЛАРИРАТ, че независимо от резултатите от изборите, няма да се предприемат мерки, насочени против съществуването, нормалното функциониране, законно притежаваното имущество и средствата за информация на никоя от партиите – управляваща или опозиционна, против правата и сигурността на членовете им. Няма да се допуска каквато и да е дискриминация по политически причини.

Кръглата маса предлага на правителството да създаде необходимата организация и вземе чрез съответните държавни органи ефикасни мерки за осигуряване на нормални условия за дейността на всички политически и обществени сили в страната и заедно с това за строгото спазване на обществения ред в периода до изборите и при тяхното произвеждане. Политическите партии и движения да поемат съответни задължения и отговорности в това отношение.

София, 12 март 1990 г.

 

Александър Лилов (за Българската комунистическа партия)

Желю Желев (за Съюза на демократичните сили)

 

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ – за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ – народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ – за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ – за Родопски съюз „ Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ – за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ – за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ – за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ – за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА – за Радикалнодемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ – за Федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ – за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ – за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ – за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ – за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ – народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ – за движението „Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ – за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ – за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА – за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН – за Независимо сдружение „Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ – за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ – за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ – за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ – за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ – за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ – за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности