|
ДОКУМЕНТИ, ПРИЕТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА
|
12
март '90
|
|
ДЕКЛАРАЦИЯ за ролята и статута на Националната кръгла маса Националната кръгла маса в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г. На нея са представени реалните политически и обществени сили в страната, обединени от изключително отговорна и високохуманна цел – осъществяване на мирен преход от тоталитарно към демократично обществено устройство. Националната кръгла маса е в съответствие с развитието на демократичните процеси в Източна Европа, общочовешкия стремеж към мир, разбирателство и сътрудничество, символ и реален политически инструмент с общонационално значение. Възникването на този висок демократичен форум е резултат от общото разбиране, че в сегашната обстановка Народното събрание, правителството и останалите държавни институции могат да изпълняват пълноценно своите задачи само в условията на национално съгласие, на споразумение между различните обществени сили. Националната кръгла маса, чрез своето широко представителство, изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта недемократичния процес. Задачата на Националната кръгла маса е постигането на конкретни споразумения като необходима политическа предпоставка за решаване на най-важните политически, законодателни и социално-икономически въпроси. Това ще бъдат главно проблемите, свързани с пътищата, етапите и сроковете за премахване на отречените от живота тоталитарни структури и за демократизиране на обществото; основните идеи и принципи на проекти за закони и други нормативни актове, които осигуряват възможност за бързи и решителни стъпки към постигане на общонационалните цели. Участниците в Националната кръгла маса се задължават да използват своето представителство в законодателните и изпълнителните органи и общественото си влияние, за да осигуряват реализирането на приетите с консенсус споразумения, а също и да предприемат инициативи по най-важните въпроси, включени в съгласуваните „Основни проблеми за обсъждане на кръглата маса" след тяхното обсъждане. Осъществяването на тази изключителна роля и статут на Националната кръгла маса може да се извърши само в условията на взаимно доверие, конструктивност и отговорност. София, 12 март 1990 г. Съпредседатели на Националната кръгла маса: Александър Лилов Желю Желев (за Българската (за Съюза на комунистическа демократичните партия) сили)
Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали: АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ – за Зелената партия БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ – народен представител БОРИС КЮРКЧИЕВ – за Демократическата партия БРАНКО ДАВИДОВ – за Родопски съюз „Родолюбив" ВИКТОР ВЪЛКОВ – за БЗНС ГИНЬО ГАНЕВ – за Отечествения фронт ДИМИТЪР БАТАЛОВ – за Клуба на репресираните след 1945 г. ДИМИТЪР АРНАУДОВ – за Общонародния комитет за защита на националните интереси ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА – за Радикалнодемократическата партия ЕМИЛ КОШЛУКОВ – за Федерацията на независимите студентски дружества ИВАН ВЕЛИНОВ – за Съюза на юристите в България КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ – за Комитета по правата на човека КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ – за Независимата федерация на труда „Подкрепа" КРЪСТЬО ПЕТКОВ – за Конфедерацията на независимите синдикати в България ЛЮБЕН КУЛИШЕВ – народен представител ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ – за движението „Гражданска инициатива" МИЛАН ДРЕНЧЕВ – за БЗНС „Никола Петков" МИХАИЛ ИВАНОВ – за Комитета за национално помирение НОРА АНАНИЕВА – за Демократичния съюз на жените ПЕТЪР БЕРОН – за Независимо сдружение „ Екогласност" ПЕТКО СИМЕОНОВ – за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ – за Българската социалдемократическа партия РОСЕН КАРАДИМОВ – за Българска демократична младеж РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ – за Независимото дружество за защита правата на човека ТАНИ ТАНЕВ – за Съюза на бойците против фашизма и капитализма
йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ
– за Комитета за защита на
религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности |
