Участниците
в
Националната
кръгла
маса
постигнаха
съгласие
по
основните
идеи
и
принципи на
законопроекта
за
изменение
и
допълнение
на
Конституцията
на
Народна
република
България.
Промяната
на
Конституцията
е
необходимо
условие
за
по-нататъшното
осъществяване
на
мирния
и
легален
преход
към
демокрация.
Предлаганите
изменения
са
поредна
стъпка
в
посока
към цялостна
конституционна
реформа
на
обществената
система.
В
съответствие
със
Споразумението
по
политическата
система
участниците
в
Националната кръгла
маса
се
съгласиха
по
следните
основни
положения,
които
да
бъдат
отразени
в
Закона
за
изменение
и
допълнение
на
Конституцията.
I.
ПО
ОБЩИТЕ
ПРИНЦИПИ
НА
ПОЛИТИЧЕСКАТА
СИСТЕМА
1.
Възприемат
определението
на
Народна
република
България
като
демократична
и
правова държава.
2.
В
конституционния
текст
като
основно
начало
на
политическата
система
да
се
включат
принципите
на
политическия
плурализъм,
демократизъм
и
хуманизъм.
3.
В
конституционния
текст
да
се
посочи,
че
народната
република
е
единна
и
неделима,
като
държавата
признава
и
съдейства
за
развитието
на
местното
самоуправление,
което
се
урежда
със
закон.
4.
Да
се
осъществи
последователна
и
пълна
деидеологизация
на
конституционните
текстове.
5.
Българският
език
да
се
обяви
за
официален
език
в
НР
България.
II.
ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА
СИСТЕМА
1.
Икономическата
система
на
НР
България
да
се
основава
на
свободната
инициатива
и
стопанската
конкуренция
при
всички
равнопоставени
форми
на
собственост,
като
същевременно
е
насочена
към
увеличаване
на
благосъстоянието
на
цялото
общество.
2.
В
условията
на
пазарна
икономика
държавата
да
поема
закрилата
върху
социално
слабите слоеве
от
населението,
а
безработицата
да
се
установи
по
конституционен
ред
като
един
от
основните
осигурени
социални
рискове.
3.
В
Конституцията
да
се
ограничат
обектите
на
изключителна
държавна
собственост
и
да
се
посочат
основните
обекти
на
общинска
собственост.
4.
Държавното
регулиране
на
стопанската
дейност
да
се
осъществява
с
икономически
средства,
като
при
това
не
се
допуска
установяването
на
монопол,
нелоялната
конкуренция
и
нарушаването
на
правата
на
потребителите.
III.
ПО
ОСНОВНИТЕ
ПРАВА
И
СВОБОДИ
НА
ГРАЖДАНИТЕ
1.
Да
се
установят
правни
механизми
и
да
се
създават
реални
условия
за
осъществяването
на
конституционните
права
и
свободи
на
гражданите
в
съответствие
с
международните
актове,
подписани
от
НР
България.
2.
В
конституционния
текст
специално
да
се
определи
роля
на
политическите
партии
като
една от
основните
форми
за
сдружаване
на
гражданите
и
тяхното
свободно
участие
в
политическия
живот
на
страната.
3.
Конституционното
определение
за
свободата
на
изповеданията
да
се
приведе
в
съответствие
с
международно
приетите
норми.
4.
Свободата
на
мнение
да
се
обособи
в
отделен
текст
и
да
се
формулира
в
разгърнат
вид.
IV.
ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
1. При
прехода към парламентарна демокрация последователно да се прилага
основополагащият принцип на разделяне на властите в съответствие с
общоприетите стандарти на парламентарните демокрации и конституционни гаранции
срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или
институции.
2.
Новоизбраното Велико народно събрание в срок от една година и половина да
изработи и приеме нова Конституция на страната и да реши да се проведе
референдум, чрез който народът да я утвърди. Едновременно с това то да
функционира като работещ парламент, като приема всички закони и други актове,
необходими за нормалната дейност на държавата.
До
приемането на нова Конституция Великото народно събрание може да внася промени
в действащата Конституция, освен в разпоредбите, отнасящи се до държавния
глава.
Участниците в Националната кръгла маса изразяват мнението, че след приемането
на новата Конституция Великото народно събрание единствено може да реши да
прекрати или да продължи своята дейност, в съответствие с разпоредбите на
новата конституция.
3.
Великото народно събрание да функционира като постоянно работещ законодателен
орган.
4.
Великото народно събрание да се състои от 400 народни представители.
5.
Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие с промените в гл.
V
на Конституцията да бъде отменена институцията Държавен съвет на НРБ.
Същевременно да се определи статутът на държавния глава
–
председател (президент) на републиката, който в сегашните условия да бъде
избран от Народното събрание.
Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие за държавен глава на
страната да бъде избран действащият председател на Държавния съвет на НРБ.
С
новата Конституция на страната да се регламентира формата недържавно
управление, включително функциите и мандатът на държавния глава.
6. С
измененията в действащата Конституция да се определят следните правомощия на
държавния глава:
–
да олицетворява единството на народа и да гарантира суверенитета,
териториалната цялост, отбраната и националната сигурност на страната;
–
да осигурява функционирането на държавните органи според Конституцията и
законите;
–
да представлява държавата в страната и международните отношения;
–
да назначава правителство, след като неговата програма и състав получат
одобрение на парламента;
–
да отправя обръщения към народа и парламента;
–
да осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната и
изпълнява фун кциите на главнокомандващ на Въоръжените сили;
–
да назначава посланици, да приема акредитивни писма, да дава награди и звания,
както и да взема решения за помилване, предоставяне на гражданство и право на
убежище, да сключва международни договори, да осъществява и други
представителни функции;
–
в изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които нямат
нормативен характер;
–
когато е застрашена сигурността на страната и териториалната й цялост, при
стихийни бедствия и в случаите, когато е нарушено функционирането на органите
на държавната власт, в съотвествие с Конституцията и законите може да обяви
обща и частична мобилизация или извънредно положение по предложение на
Министерския съвет, когато Народното събрание не заседава. В такива случаи
Народното събрание се свиква незабавно, за да вземе решение;
-
обявява положение на война при въоръжено нападение срещу Народна република
България или при необходимост от неотложно изпълнение на международно
задължение за взаимна отбрана, ако Народното събрание не заседава и не може
да бъде свикано. В тези случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да
се произнесе по решението;
- не
може да изпълнява други ръководни държавни, политически, обществени и
стопански функции, да бъде член на ръководството на партия или да бъде народен
представител.
V.
ПО
СТАТУТА НА
ПРАВИТЕЛСТВОТО
1.
Необходимо е създаването на силно, компетентно и отговорно правителство,
което, осъществявайки пълноценно своите функции, да е в състояние да провежда
последователна политика, насочена към извеждането на страната от
икономическата криза и прехода към пазарна икономика.
VI.
МЕСТНО
УПРАВЛЕНИЕ
Участниците
в
Националната
кръгла
маса
намират
за
необходимо
скорошното
провеждане
на
избори
за
местни
органи
на
управление,
не
по-късно
от
края
на
1990
г.
Изборите
за
Велико
народно
събрание
да
се
произведат
по
смесена
система,
при
която:
–
200
депутатски
мандата
да
бъдат
заети
чрез
преки
избори
на
кандидати
в
едномандатни
избирателни
райони
по
мажоритарния
принцип
с
мнозинство
повече
от
половината
от
действителните гласове,
–
200
депутатски
мандата
да
бъдат
заети
въз
основа
на
пропорционалния
принцип
чрез
избори в
многомандатни
териториални
райони
по
партийни
листи;
–
всеки
избирател
да
има
два
гласа
–
първи
глас
за
избор
на
кандидат
в
едномандатен
район
и
втори
глас
за
избор
по
партийна
листа.
Участниците
в
Националната
кръгла
маса
ще
подпишат
Споразумението
по
основните
положения
за
произвеждането
на
изборите
за
Велико
народно
събрание.
Националната
кръгла
маса
предлага
на
Народното
събрание
да
отрази
в
законопроекта
за
изменение
и
допълнение
на
Конституцията
на
НРБ
съгласуваните
в
работната
група
проекти
за
текстове,
съгласно
споразумението
по
политическата
система.
София,
30
март 1990
г.
Съпредседатели
на
Националната
кръгла
маса:
Александър
Лилов
(за
Българската
комунистическа
партия)
|
Желю
Желев
(за
Съюза
на
демократичните
сили)
|
Следват
подписите
на
ръководителите
на
делегациите,
участвуващи
в
Националната
кръгла маса.
Подписали:
АЛЕКСАНДЪР
КАРАКАЧАНОВ
– за
Зелената
партия
БЛАГОВЕСТ
СЕНДОВ
–
народен
представител
БОРИС
КЮРКЧИЕВ
–
за
Демократическата
партия
БРАНКО
ДАВИДОВ
–
за
Родопски
съюз
„Родолюбив"
ВИКТОР
ВЪЛКОВ
–
за
БЗНС
ГИНЬО
ГАНЕВ
–
за
Отечествения
фронт
ДИМИТЪР
БАТАЛОВ
– за
Клуба
на
репресираните
след
1945
г.
ДИМИТЪР
АРНАУДОВ
–
за
Общонародния
комитет
за
защита
на
националните
интереси
ЕЛКА
КОНСТАНТИНОВА
–
за
Радикалнодемократическата
партия
ЕМИЛ
КОШЛУКОВ
–
за
Федерацията
на
независимите
студентски
дружества
ИВАН
ВЕЛИНОВ
–
за
Съюза
на
юристите
в
България
КОНСТАНТИН
ТЕЛЛАЛОВ
–
за
Комитета
по
правата
на
човека
КОНСТАНТИН
ТРЕНЧЕВ
–
за
Независимата
федерация
на
труда
„Подкрепа"
КРЪСТЬО
ПЕТКОВ
–
за
Конфедерацията
на
независимите
синдикати
в
България
ЛЮБЕН
КУЛИШЕВ
–
народен
представител
ЛЮБОМИР
СОБАДЖИЕВ
– за
движението
„Гражданска
инициатива"
МИЛАН
ДРЕНЧЕВ
–
за
БЗНС
„Никола
Петков"
МИХАИЛ
ИВАНОВ
–
за
Комитета
за
национално
помирение
НОРА
АНАНИЕВА –
за
Демократичния
съюз
на
жените
ПЕТЪР
БЕРОН
–
за
Независимо
сдружение
„
Екогласност"
ПЕТКО
СИМЕОНОВ
–
за
Федерацията
на
клубовете
за
гласност
и
демокрация
ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ
– за
Българската
социалдемократическа
партия
РОСЕН
КАРАДИМОВ
–
за
Българска
демократична
младеж
РУМЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
–
за
Независимото
дружество
за
защита
правата
на
човека
ТАНИ
ТАНЕВ
–
за
Съюза
на
бойците
против
фашизма
и
капитализма
йеромонах
ХРИСТОФОР
СЪБЕВ –
за
Комитета
за
защита
на
религиозните
права,
свободата
на
съвестта
и
духовните
ценности