ДОКУМЕНТИ, ПРИЕТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА

Декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса,  12 март 1990 година

Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система, 12 март 1990 година

Споразумение по политическата система, 12 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии, 29 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, 30 март 1990 година

Споразумение по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание, 30 март 1990 година

Споразумение във връзка с основните положения на Статута на Българската телевизия и Българското радио, 14 май 1990 година

Споразумение за предизборната кампания по радиото и телевизията, 14 май 1990 година

Споразумение по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори, 14 май 1990 година

Декларация на Националната кръгла маса, 14 май 1990 година

Етичен кодекс на предизборната кампания, 14 май 1990 година

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори 

Участниците в Националната кръгла маса в съответствие със Споразумението по принципите и основните положения на Закона за избиране на Велико народно събрание и със Споразумението по политическата система, с оглед да се създадат необходимите гаранции за произвеждането на избори, които да осигурят свободния израз на волята на народа, постигнаха съгласие за следното:

1. Участниците в Националната кръгла маса поемат задължението и призовават всички политически партии, изобрни коалиции, кандидати за народни представители и граждани да участват в преизборната кампания и изборите, като проявяват взаимно уважение, търпимост към чуждото мнение и водят политическа борба при пълно спазване на законността и обществения ред.

Отчитайки отговорността си пред нацията за нормалното протичане на изборите, участниците в Националната кръгла маса приемат Етичния кодекс на преизборната кампания и апелират към всички политически сили, кандидати за народни представители и гражданите да се придържат към него.

2. В съответствие със Споразумението за избиране на Велико народно събрание се създава организация – Обществен съвет за осъществяване на общестен контрол по спазването на това споразумение и Етичния кодекс на предизборната кампания, както и на другите договорености на Националната кръгла маса по произвеждането на свободни избори.

Общественият съвет се състои от 21 (двадесет и един) члена – представители на политическите сили от Националната кръгла маса, които са основни участници в изборите, както и други представители на обществеността с признат личен авторитет и безпристрастност.

Съставът на Обществения съвет се определя от двамата съпредседатели на Националната кръгла маса, след консултации с ръководителите на основните политически сили.

По общини могат да се създават местни обществени съвети, чийто състав се определя по взаимна договореност на основните политически сили до една седмица след подписване на това споразумение. Те работят в непосредствено взаимодействие и под общия контрол на Обществения съвет.

Обществените съвети вземат своите решения с консенсус.

Съставите на обществените съвети се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване. Обществените съвети сами определят организацията на своята дейност.

Обществените съвети съдействат на Централната и районните избирателни комисии при подготовката и произвеждането на изборите в атмосферата на взаимно уважение и обществено спокойствие. Те не могат да се намесват в работата на избирателните комисии, както и да оказват въздействие върху избирателите.

Членовете на обществените съвети могат да получават информация от избирателните комисии по въпроси, възникнали в хода на подготовката и при произвеждането на изборите. В изборния ден представители на обществените съвети могат да присъстват като гости в избирателните секции по време на изборния процес.

Общественият съвет предлага на Централната избирателна комисия представители на кои от регистрираните граждански инициативи и сдружения, въз основа на тяхно искане, могат да присъстват като гости в деня на изборите в избирателните секции по реда на чл. 54 и 62 от закона. До седем дни след подписването на това споразумение Общественият съвет да направи своите предложения, включващи и регистрираните вече такива инициативи и сдружения.

Обществените съвети ползват и информация, предоставена им от граждански инициативи, сдружения и граждани. Към обществените съвети могат да се обръщат за съдействие, да отправят към тях сигнали и предложения граждански инициативи, сдружения и граждани.

Препоръчва се на политическите сили, обществените организации, гражданските инициативи и други да отправят своите оплаквания, възражения и сигнали освен до съответните избирателни комисии, също и до обществените съвети. Всички констатации относно резултатите от изборите да се огласяват след като Общественият съвет се произнесе по тях.

Представителите на обществените съвети и другите гости, които присъстват в избирателните секции, не могат да оказват влияние върху избирателните комисии и избирателите. В противен случай те могат да бъдат отстранявани от председателя на избирателната комисия.

Представителите и гостите носят само специални отличителни знаци, утвърдени от Централната избирателна комисия по предложение на Обществения съвет.

Обществените съвети могат да уведомяват и да правят предложения пред избирателните комисии, държавните органи, политическите партии и изборните коалиции при констатирани нарушения по прилагането на Закона за избиране на Велико Народно събрание, на постигнатите политически споразумения на Националната кръгла маса и Етичния кодекс на предизборната кампания.

Изпълнителните комитети на общинските народни съвети оказват съдействие на членовете на обществените съвети при осъществяването на тяхната дейност.

Общественият съвет може да прави преценки и да изразява становища във връзка с произведените избори, които предоставя на Централната избирателна комисия.

3. В изпълнение на подписаното споразумение на Националната кръгла маса, по взаимна договореност между участниците в нея, чрез Министерство на външните работи да се поканят като гости представители от парламентите на страни, подписали Заключителния акт на Хелзинки, като и от Парламентарната асамблея на Европейския съвет, Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз и други организации, имащи отношение към съблюдаването на човешките права, по взаимна договореност.

Поканване на отделни личности със статут на гости за изборите се прави чрез Министерството на външните работи, по взаимна договореност на политическите партии и изборните коалиции.

Поканването на чуждестранните гости – организации или отделни лица, по предходните две али­неи се извършва по представени списъци до десет дни след подписването на това споразумение.

Пристигналите в страната чуждестранни гости се нотифицират пред Централната избирателна комисия.

На поканените по реда на ал. 1 и 2 на тези точки се осигурява свобода на движението из страната и свобода на общуване с всички политически партии, изборни коалиции и независими кандидати и техните избиратели. В деня на изборите те могат да присъстват в избирателните секции при условията на чл. 54 и чл. 62 на Закона за избиране на Велико народно събрание..

4. Разясняването на Закона за избиране на Велико народно събрание се извършва освен от народните съвети и избирателните комисии и от политически партии, предизборни коалиции, обществени организации, движения и др.

За еднаквото и точно разясняване на закона сред гражданите следва да се привличат лица с юридическо образование. Необходимо е разясняването на Избирателния закон да се съобразява с точния смисъл на правните норми и официалното тълкуване от Централната избирателна комисия.

Общинските народни съвети осигуряват безплатно, след предварително уточняване, помещения за разясняването на закона.

Българската телевизия и радио, както и местните радиовъзли, да организират цикъл от предавания за разясняване на Закона за избиране на Велико народно събрание. Разясняването на закона по Българската телевизия и радио се организира съвместно с Централната избирателна комисия.

В централния и местния печат – ежедневници и периодични издания, да се отдели място за разясняване на закона.

Предлага се на Министерския съвет да организира отпечатването на Закона за избиране на Велико народно събрание и на разясненията (тълкуванията) на Централната избирателна комисия по прилагането му за нуждите на компанията за разгласяването им сред избирателите.

Народните представителите на Великото народно събрание могат да запазват служебната си длъжност по времето, когато са членове на парламента. Те могат да получават само едно основно месечно трудово възнаграждение по свой избор.

5. Съдиите, прокурорите и лицата от състава на Въоръжените сили могат да участват пряко и активно в предизборната кампания само след регистрирането си като кандидати.

Държавните органи и организации по възможност да предоставят на кандидат или партия необходимата им за предизборната кампания информация в приемлив срок.

Информация не се предоставя, ако поисканите данни съставляват държавна или служебна тайна.

6. Всички агитационни материали за предизборната кампания да съдържат названието на организацията, която ги използва или наименованието на издателя.

7. Всяко проучване на общественото мнение, свързано с изборите, което се оповестява публично, да съдържа информация за методиката и начина на анкетирането.

8. МВР поема охраната на местата, където се произвеждат и съхраняват изборните бюлетини. Отпечатването и предаването на изборните бюлетини се извършва под контрола и ръководството на районните избирателни комисии и в присъствие на представители на обществените съвети.

Определените за охрана на обществения ред униформени служители на Народната милиция могат да влизат в изборното помещение при повикване от председателя на избирателната комисия.

9. Политическите партии, коалиции, обществените организации, независимите кандидати и застъпниците да не допускат под никаква форма в предизборната кампания действия и средства, които могат да доведат до расови, етнически и верски противоречия.

Нарушенията на чл. 52, ал. 4 на Конституцията и на чл. 2, ал. З на Закона за политическите партии да се пресичат и преследват с цялата строгост на закона.

10. В съответствие с чл. 18 от Закона за политическите партии да се определи сума от държавния бюджет за субсидиране на политическите партии и изборните коалиции във връзка с произвеждането на избори за Велико народно събрание.

Половината от определената сума е за авансово финансиране на предизборната кампания на политическите партии, изборните коалиции и независимите кандидати. Една трета от авансовите средства се разпределят между партиите и изборните коалиции със свои кандидати във всички избирателни райони. Останалата част от авансовата сума се разпределя по равно на всеки регистриран кандидат в едномандатните избирателни райони. Авансовите средства се предоставят в десетдневен срок след подписването на това споразумение.

Втората половина от сумата се разпределя между политическите партии, изборните коалиции и независимите кандидати след изборите за Велико народно събрание. За компенсиране на предизборните разходи на всеки избран народен представител се предоставя равна сума.

11. Текстовете на подписаните от Националната кръгла маса споразумения, отнасящи се до изборите, да се публикуват по подходящ начин до 15 май т. г.

Това споразумение, както и Етичният кодекс на предизборната кампания влизат в действие от момента на подписването.

 София, 14 май 1990 г.      

 

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов (за Българската комунистическа             партия)

Желю Желев* (за Съюза на демократичните сили)

 

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКА ЧАНОВ – за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ – народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ – за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ – за Родопски съюз „ Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ – за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ – за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ – за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ – за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА – за Радикалнодемократическата партия

АТАНАС КИРЧЕВ – за Федерацията на независимите студентски дружества

СВЕТЛА НАЧЕВА – за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ – за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ – за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ – за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ – народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ – за движението „Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ – за БЗНС „ Никола Петков" /подписва с особено мнение: "О.М. то се обуславя от искането за отлагане на изборите!"/

МИХАИЛ ИВАНОВ – за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА – за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН – за Независимо сдружение „ Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ – за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ – за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ – за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ – за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ – за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ – за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ – Обединен демократичен център