Глава 15
Образователна реформа
Джордж Вридвелд
Резюме
Икономическото благополучие на България ще бъде силно повлияно от развитието на нейните човешки ресурси. За щастие тя има добра образователна система, която е отбелязала някои забележителни успехи. На България обаче не достигат стопански ръководители, които да отговорят на изискванията на световните конкурентни пазари. Тези ръководители трябва да могат да вземат решения самостоятелно и да разбират проблемите на пазарите, финансите, изграждането и управлението на кадрите, както и проблемите на себестойността. За тази цел е уместно на голям брой перспективни ръководители да се предложат курсове по основи на пазарната икономика, по стопанска практика и делови умения на ръководителя. Понастоящем съществуват институции, които могат да организират такива семинари. Те не трябва да се организират от държавата или за нейна сметка. Институциите, осигуряващи университетско обучение в България са изпитали неблагоприятното влияние на прекомерния политически и правителствен контрол.
За да се постигне значителен прогрес във висшето образование, ще бъде необходимо на тези институции да се предостави по-голяма автономия. Те трябва да имат свободата да съставят своите учебни програми и да преструктурират своя персонал и щатни таблици. Необходимо е да се насърчават всички предложения за създаване на частни институции. Също така трябва да се помисли за предоставяне на финансова помощ на студентите, а не на институциите. Това ще принуди институциите да реагират по-бързо към нуждите на пазара.
Българските университети са твърде специализирани. Един студент, който е решил да специализира в дадена област, практически няма достъп до други курсове. Във всички по-големи български университети трябва да се създаде икономически факултет, да се разшири международното сътрудничество и по-спсциално сътрудничеството със западните университети.
Тъй като икономическата култура сред обществото като цяло е на ниско равнище, необходимо е да се разгърне широкообхватна икономическа учебна програма. Особено важно е тази програма да се внедри в основното и средното образование. Това ще изисква значителна преработка на учебните профами и усъвършенстване на подготовката на учителите. Икономическо образование трябва да бъде осигурено и за журналистите и държавните служители. Трябва да се помисли и за използването на филми с икономическа тематика, подходящи за телевизионно излъчване.
Задачите на обучението и образованието на населението са много големи, но те не са непреодолими. България има много солидни традиции в областта на образованието, а също така съществува силен предприемачески дух, който чака да бъде освободен от бюрократични ограничения.
Въведение
Отдавна е отминало времето, когато съдбата на повечето от развитите страни се е определяла от изобилието на естествени ресурси. Днес много по-важни ресурси са уменията, знанията, информацията и решимостта за успех, които са въплътени в хората на една нация. България има потенциал да развие тези човешки ресурси чрез образование. Тази глава изследва ролята на българската образователна система за ускоряване на икономическото развитие и подобряване стандарта на живот. По-специално тя разглежда икономическото обучение и обучението в областта на бизнеса на българското население, включително на младите хора в основните и средните училища, днешните и бъдещите ръководители на български фирми.
Образованието най-често се разглежда като формално обучение в основните и средните училища и университетите. Но една по-пълна представа за образованието включва и достъп до широкообхватния свят на възприемането чрез нов опит, нова работа, вестници и телевизия. Тази глава ще се съсредоточи върху формалните образователни процеси, които включват курсове и семинари по определени учебни програми, но ще отдели внимание и на ролята на средствата за масова информация.
Българските училища и университети
България има широка мрежа от държавни училища, в които всяка година се обучават голям брой ученици. Има два типа средни училища -професионални и общообразователни, като във всяко от тях се обучават по 245 000 ученици. Има два типа професионално обучение, между които учениците могат да изберат: или професионално-техническо училище, което включва три години обучение и подготвя учениците за опитни работници, или техническо училище (техникум), което трае една година повече и подготвя майстори-техници за низши ръководни длъжности, Учебната програма за повечето техникуми включва преподаването на основни делопи умения. Например: счетоводство, основи на бизнеса, маркетинг. Всички професионални училища имат бизнес-класове, поне предлагат общите принципи, които се изучават в класовете ио икономика. Общообразователното училище прилича на гимназията в Германия и не предлага класове по икономика.
Понастоящем има сериозен недостиг на учебни стаи, което принуждава част от училищата да работят на три смени. Според някои оценки България се нуждае от 2 000 класни стаи, за да могат всички ученици от основното и средното училище да се учат в една смяна.
България има 31 висши учебни заведения: три университета, два института за подготовка на учители, 10 технически института, три икономически, пет медицински и няколко института но изящни изкуства и земеделие. През учебната 1989/90 н тях са се обучавали повече от 125000 български и 6 500 чуждестранни студенти. От този брой 72% са били редовни студенти. От всички студенти 31,5% са се обучавали но инженерно-техничсски, а 15,2% - по стопанско - икономичсски специалности. Новоприетите студенти за 1989/90 са наброявали 29 400 (около 25% идват направо от средното училище).
Висшите учебни заведения в Бтлгария се отличават с високо ранните на обучението на инженери, но това обучение е много специализирано. Например, ако един български студент учи инженерство, той не получава обучение по бизнес, обществени науки, изкуства или хуманитарни науки. Даже студентите, които посещават курсове по бизнес, получават твърде малко познания по пазарна икономика или по съобразени с практиката на западните страни принципи на счетоводната дейност, управлението и финансите. България има сериозни постижения в обучението на чуждестранни студенти, повечето от които са от СССР и другите източноевропейски страни. Налице е също така голямо желание за обмен на студенти със западните университети.
Нуждите на населението от образование
Едно демократично общество в основата си трябва да разчита на знанията на своите граждани за осигуряване на добри закони и здравословна икономическа среда. От изключително значение е гражданите да разбират основните принципи, по които работи икономиката, както и ролята на пазарите в разпределението на оскъдните ресурси. Гражданите трябва да бъдат интелигентни читатели на вестници, схватливи телевизионни зрители и проницателни наблюдатели на политическата дейност. Едно широко разпространено непознаване на основните икономически принципи е потенциална хранителна среда за лоши закони и наредби, които биха попречили на икономическото развитие. Едно по-добро разбиране на икономическите идеи и понятия се превръща в по-положително отношение към стопанските начинания - такова отношение, което с по-голяма вероятност ще способства за икономическия растеж.
По принцип на българите липсват широкообхватни икономически познания, които са неразривна част от едно успешно икономическо развитие. Не е никак чудно, че след повече от 45 години комунизъм, обществото разглежда различните икономически въпроси през призмата на разпределението, а не от гледна точка на ефективността и растежа. На гражданите на това общество липсва интуитивното разбиране на това как пазарите ефективно отговарят на основните икономически въпроси. Вместо това те гледат към правителството за отговор на тези въпроси.
Необходими са основни икономически познания в традициите на един обективен анализ или "позитивна икономика" - познания за това което е, а не за онова което трябва да бъде. Пропагандата на икономическите въпроси може да има отрицателно влияние. Съгласието по въпросите на позитивната икономика не води задължително и до съгласие по политически въпроси. Две лица могат да бъдат единодушни относно резултатите от даден закон, но те могат да не са единодушни относно необходимостта от закона. Важно е българските граждани да са в състояние да нравят разумни оценки на последиците отдадена политика, преди да направят своя избор.
Потребности за управленско обучение
През следващите години България ще се интефира още по-тясно със световната икономическа общност. Световните пазари ще предоставят възможности и предизвикателства за ръководителите, не само защото те не приличат на предишните пазари в системата на СИВ, но и защото са динамични. Съвременните телекомуникации свързват всички части на планетата и създават условия за единен пазар. Световната икономическа интеграция създава също така и социални, и културни, и политически напрежения, които са сериозно предизвикателство за новите ръководители. Те ще се изправят пред един обединен световен пазар, но в същото време ще срещнат сблъсъка и преплитането на различни култури. Разбирането на тези култури ще бъде от жизнено значение за успеха на стопанското ръководство. Все повече и повече чужденци ще участват в икономическия живот на България и тези хора трябва да бъдат интсфирани в системите на стопанско управление. В тези условия особено значение придобива умението да се разбират сходствата и разликите, както сред работниците, така и в практиката на изграждането и управлението на кадрите.
Предприемаческият дух на бъдещите ръководители и сътрудничеството между различни стопански групи ще спомогнат да се отговори на предизвикателствата, които се поставят от бързите промени. Много по-голямо ударение трябва да се постави върху децентрализирания начин на решаване на проблемите и умението да се работи в групи, отколкото да се разчита на упражняваната отгоре власт.
Същината на пазарната икономика е решенията да се вземат близо до пазарите и до клиента. При тези условия служителите на най-различни равнища ще вземат решения и те трябва да бъдат поощрени в тези свои усилия, дори с риск да направят неизбежни грешки. Несигурността, присъща на тези нови организационни форми, ще увеличава стреса, който ще изпитват всички служители и особено онези на ръководни длъжности.
От особено значение ще бъде да се усвои умението за работа в условията на непрекъсната еволюция на организационните структури.
Тъй като промяната създава несигурност, старите начини и похвати за осъществяване на стопанска дейност може да се окажат неподходящи.
И все пак за една преуспяваща икономика от жизнено значение е здравата система на етиката в бизнеса. Ръководителите трябва строго да съблюдават етичните измерения на вземането на решения и да изработят рамки, в които да прилагат своите собствени лични ценности. Днес много български ръководители са добре обучени по техническата и технологичната проблематика, но те не са добре подготвени да посрещнат предизвикателствата на интегрирането със световните конкурентни пазари. Работата на ръководителя е нещо много повече от внедряване на технология. Българите не са достатъчно опитни, за да могат да се справят с широк обхват проблеми от управленски характер, Тяхното обучение е било твърде тясно.
От тях не се е изисквало или не им е било достъпно обучение, изградено на широка основа от курсове в областта на бизнеса или други предмети в рамките на учебна програма по хуманитарни дисциплини. Липсват също така умения за изграждане и управление на кадрите. Това ще бъде сериозна слабост за в бъдеще, когато ръководителите ще трябва да се справят с управлението на разнороден кадрови състав. Също така им липсва опит в определяне и решаване на проблеми на местно равнище и в проявяване на стопанска инициатива.
Задачите, стоящи пред образователните институции са огромни. Нито една институция не може да се справи без помощ. Необходимо е сътрудничество между университетите и бизнеса. В тази насока западните университети могат да окажат значителна помощ.
В миналото българските образователни институции са били консервативни и тромави. Липсата на гъвкавост е била остър проблем.
Учебните заведения трябва да реагират на пазара, който може да се състои от няколко сектора: държавния сектор, частния бизнес и отделни индивиди, желаещи да подобрят своите управленски умения.
Реформи в образованието
Нуждата да се реформира системата и да се направят по-общи, не така специализирани учебните програми бе неотдавна призната. През февруари 1990 г. е приет закон за автономността с оглед да се създаде по-голяма гъвкавост в образователната система. Това е важна крачка напред. Учебните програми са разширени и сега студентите имат по-голям избор. Но някои специалисти в областта на образованието считат, че автономията, която е постигната с този закон, е все още недостатъчна.
През последните 6 месеца се забелязват признаци на значителна промяна. Университетите вече могат сами да сключват договори с частни компании за осигуряване на допълнително финансиране. Изглежда, че в миналото образователната система до голяма степен е била предназначена да обслужва специалните взаимоотношения между СССР и България.
Образованието осигуряваше предимно тежката индустрия. Сега специалистите в областта на образованието чувстват нуждата да се промени тази ситуация и да се отиде по-нататьк. Софийският университет се опитва да създаде икономически факултет.
В Софийския технически университет се обсъжда възможността да се добавят часове по икономика и бизнес за бъдещите инженери. Ректорът на ВИИ "К. Маркс" е внесъл предложение за превръщане на този институт в частен университет, който да предлага повече курсове и един гъвкав подход, за да отговори на изискванията на пазара. Институтът за управление и администрация е събрал талантливи сътрудници, които подхождат творчески към потребностите на зараждащия се бизнес. Налице е явен предприемачески дух в някои от най-големите образователни институции. Едни допълнителни организационни реформи биха освободили този дух, така че той да даде най-добър резултат.
Основните и средните училища също стават по-гъвкави, но още не е ясно какви промени по същество са направени на това равнище.
Има също така значителни промени в областта на средствата за масова информация. Понастоящем във вестникарската индустрия съществува конкуренция и значителна свобода. Повече свобода при съставяне на своите програми и поднасянето на новините е получила и телевизията.
Тези важни промени предоставят на средствата за масова информация ценфтдмхни възможности за образоване на обществото.
Препоръки
Представени са препоръки за задоволяване на образователните потребности за съдействие на икономическото развитие както за сегашните и бъдещите ръководители, така и за обществото като цяло. От особено значение е учебните програми да се внедрят в най-близко бъдеще. Препоръка 1:
Да се предложат семинари за български ръководители Понастоящем има три институции, които могат да предложат обучение за ръководители: Институт за държавно и стопанско управление, Българо-английско акционерно дружество "Международен център по фирмено управление" /SIMS/ и "Марком". Всички предлагат добри курсове и са намерили своето място, но имат ограничен капацитет. Заедно те могат да предложат обучение само за 200 - 250 ръководители годишно. Институтът за държавно и стопанско управление има най-много сътрудници, но той има повече бюрократични ограничения що се отнася до тяхното заплащане.
Между тези институции вече съществува конкуренция и тя трябва да се насърчава. И други институции биха могли да се насърчат да предлагат курсове и да участват в съревнованието.
На университетите трябва да бъде предоставена свободата да предлагат семинари на цени, които отразяват реалните разходи. Всички тези дейности не трябва да се субсидират от правителството. Ако програмите на университетите отговарят на потребностите на бъдещата работна сила, частни лица или компании с удоволствие ще плащат за своето обучение. Български агенции (като Института за държавно и стопанско управление) трябва да разпратят покани за оферти до образователни институции или други организации в Западна Европа или САЩ.
Поканата за оферта трябва да уточни, че се търсят предложения за обучение на български ръководители на английски език, посещения и контакти с различни сектори на бизнеса в страната-домакин, както и обучение в основни бизнес-курсове, като например: икономика, счетоводство, управление, финанси, маркетинг и човешки ресурси. Предложенията трябва също да указват, че се изисква обучение по културата» стопанската практика на Запада и, може би, да включват някои казуси. Важно е тези семинари да развиват способността и склонността към самостоятелно определяне и решаване на проблеми.
Вероятно по-голяма част от обучението ще се осигурява от чуждестранни преподаватели. Но една от целите на подобно обучение трябва да бъде изграждането на екип от български преподаватели, които да могат да поемат обучението в бъдеще. Продължителността на семинара би могла да варира от 5 до 15 седмици. Възможно е някои от тези семинари да бъдат финансирани от различни лица или агенции (например Центъра за европейски проучвания, Рийксуниверситет, Лимбург, Холандия). Много американски бизнес-школи имат широк опит в предлагането на семинари от този тип.
На Института за държавно и стопанско управление може да бъде възложено да разработи и разпрати тези заявки, да служи за координатор на проекта и за посредник на всички български стопански предприятия и правителствени агенции. Това обаче по никакъв начин не трябва да ограничава броя на хората, които биха изготвили и разпратили заявки от свое име.
Препоръка 1:
Да се разгърне широкообхватно обучение за ръководители
Тази препоръка не е така обширна както предишната и не включва посещение в западни страни и обучение по английски език. Нейното предназначение е да бъдат обучени по-голям брой български ръководители на по-ниска цена. Поради сериозната липса на български професори или преподаватели, които могат да предложат обучение в областта на пазарната икономика и бизнеса, трябва да се създаде и използва ком пютьризирано обучение. Съществуват управленски игри, които биха могли да се адаптират и използуват в България. Обучението в диалогов режим е друга интересна разработка, част от която е изпълнена от фирмата Global Technology Resources, член на българо-американското дружество. Изследванията показват, че този тип компютъризирано обучение може да бвде ефективно. То предлага ефикасен начин за преодоляване липсата на преподаватели в настоящия момент. С тези програми могат да се обучават и студентите но бизнес в университета.
Трябва да се използват и други методи за обучение на по-голям брой ръководители. Твърде малко ръководители познават пазарите, повечето са запознати само с петгодишното планиране. Твърде малко също така знаят как да се оправят с подчинените си или с бизнес-процедурите в условията на пазарната икономика. Най-добрият подход би мопл да бъде, да се започне с млади ръководители с известен опит, необрсменени от традициите и рутината, добре подготвени технически, имащи желание да се развиват и да поемат рискове.
Препоръка 3:
Да се създаде икономически факултет и да се разширят възможностите за избор на учебни дисциплини във всички български университети
В някои от най-важните български университети липсва икономически факултет. Този недостатък трябва да се отстрани колкото е възможно по-скоро. А там, където има икономически дисциплини, икономическото и идеологическото съдържание трябва да бъде по-тясно интегрирано с европейските и американските университети.
Високата степен на специализация на университетите е довела до положението студентите често да завършват своето обучение, без да имат достъп до икономически или бизнес-дисциплини. Това е нежелателно и не дава възможност за избор. Американските бизнес-школи, които са значително по-малко специализирани отколкото българските учебни заведения, се стремят да включат повече възможности и предложения в областта на изкуствата и науката, включително хуманитарните науки. Българските учебни заведения правят същото. Достъпът до по-голямо разнообразие дисциплини ще спомогне за изграждането на общи управленски умения, което ще бъде особено полезно занапред, когато бъдещите ръководители трябва да ръководят и работят с най-различии работници и клиенти, както в България, така и от чужбина. Гъвкавостта в университетите трябва да се насърчава и подкрепя.
Препоръка 4:
Да се създаде конкуренция и по-голяма автономност сред университетите и другите образователни институции
Понастоящем в България няма частни университети. Поне две предложения за създаване на такива университети се обсъждат. Тези усилия трябва да бъдат подкрепени! Частните университети ще създадат и стимулират конкуренцията.
Освобождаването на учебните заведения от прекия правителствен контрол трябва много сериозно да се обмисли. Една от пречките за успеха на образованието в България, а и в много други страни е, че то се управлява от политиката. Много по-подходящо е учебните заведения да бъдат управлявани и насочвани от пазарите. Пазарите обезкуражават бюрокрацията и поощряват ефективното образование. Много по-подходящо е да се даде свобода и власт над учебните заведения на родителите и учащите се, отколкото на правителството. Един от начините да се постигне това е правителството да предостави финансова подкрепа на учащите се, а не на висшите учебни заведения. Това би позволило на студентите да имат по-голямо влияние върху своето собствено обучение, а същевременно ще даде на университетите стимула да предлагат дисциплини, които по-добре отговарят на потребностите. По такъв начин университетите ще бъдат но-отзивчиви и към своята нестудентска клиентела.
Наред с това университетите трябва да имат свободата и властта да реструктурират своя персонал (наемане и освобождаване от работа, определяне заплатите на професорите), за да могат най-ефективно да посрещат нуждите на своите клиенти. Както се твърди, отрицателният ефект на правителствения и партийния контрол над някои университети (например ВИИ "Карл Маркс") до такава степен се е наложил, че единственият начин да бъдат те спасени е коренното им преструктуриране. Някои даже считат, че положението е неспасяемо. Най-подходящо би било ролята на правителството да се ограничи до определяне на критерии за резултатите от обучението, но в същото време да позволи на всяко учебно заведение само да определя как ще постигне тези цели.
Едно от преимуществата от насърчаването на конкуренцията е, че ще има повече разнообразие. Учебните заведения ще търсят онези области, в които ще имат предимство. Тъй като понастоящем много от тях може би не са определили кое е тяхното предимство, не са изключени неуспешни начинания, даже грешни, преди едно учебно заведение да е определило типа на обучение, което то ще предлага. Това е част от динамиката на прогреса и би трябвало да се очаква, че не може да се даде точна рецепта за процеса на промяната.
Българските учебни заведения имат голяма възможност да посрещнат нуждите от обучение в своите области, но те ще я реализират най-добре, ако се конкурират помежду си. Конкуренцията предлага мотиви за усъвършенстване и учебните заведения трябва да имат гъвкавостта да се конкурират творчески помежду си.
Препоръка 5:
Да се създаде програма за обмен на професори
Както българските, така и западните университети биха спечелили значително от една обмяна на професори. Вече има сериозни предложения от ректора на техническия университет в София. Редовното присъствие на западни професори ще бъде много полезно. Ето защо трябва да се разработят програми, които да улесняват този обмен. За някои западни професори възможността да работят в България, една страна с голям потенциал в преходен период, би била много привлекателна. Ако професорите предпочетат да използват своята свободна година за работа в България или да преподават по линията на стипендията Фулбрайт, то разходите за България могат да бъдат минимални.
Препоръка 6:
Да се въведе обучение по икономика в основните и средните училища и да се обучат преподаватели за тези дисциплини
Обучението по икономика в училищата ще бъде много полезно, но то не може да бъде осъществено в голям мащаб, докато не бъдат обучени учители по икономика. В САЩ има много дисциплини за учители, които предлагат ефективно обучение по икономика и по методиката на това обучение. Някои български преподаватели биха могли да посетят тезв дву-триседмични курсове през лятната ваканция. За тази цел би могла да бъде осигурена известна ограничена финансова подкрепа.
В България трябва да се организират и семинари за преподавателите. Първоначално те биха могли да бъдат със западни професори, но целта с да се обучат български преподаватели, които да са в състояние да предложат подобно обучение за българските учители. За учащите се на всички нива трябва да бъде разработена добре степенувана учебна програма. Има редица проучвания, които определят подходящите възрастови групи за въвеждане на определени икономически понятия. Те трябва да бъдат използвани при подготовката на българска програма за обучение по икономика. Примери за някои от понятията, препоръчани за различните възрастови групи, са включени в края на тази глава.
Препоръка 7:
Да се повишат икономическите знания на населението
Знанията за капитализма би трябвало да са широко разпространени. Населението трябва да разбира и да одобрява факта, че с нарастването на стимулите за произвеждане някои хора ще бъдат по-преусняващи финансово от други. Понастоящем като че ли съществува схващането, че богатството се печели за сметка на някой друг, че създаването на богатство е антисоциално; че бедните са честни и трудолюбиви, а богатите не са. Не е ясно до каква степен е разпространено това предубеждение, но то би създало една твърде неблагоприятна среда за предприемаческия дух и капитализма. Наред с подкрепата на капитализма трябва да има също така подкрепа (или поне приемане) на капиталиста. Без една доброжелателна среда умелият български предприемач може да реши да пробва своите умения на друго място, а "изтичане на мозъци" от България не трябва да се допуска. В тази насока образователните програми, предназначени за голяма част от населението, биха помогнали много. Една от възможностите е да се преведат на български език и да се излъчат различни телевизионни профами от областта на икономиката и бизнеса. Съществуват чудесни профами в тази област. Трябва да се проучи възможността за тяхното използване.
Препоръка 8:
Да се провеждат семинари за журналисти и държавни служители
Трябва да се провеждат семинари за журналистите, които са главните доставчици на информация. Вероятно те също не знаят как работи пазарната система. В САЩ се провеждат редица успешни семинари по икономика и бизнес за журналисти. Тези семинари биха могли да положат основата за едно по-задълбочено разбиране на пазарните системи и за подобряване на равнището на материалите в областта на икономиката и бизнеса.
Семинари трябва да се провеждат и за държавните служители. Целта на тези семинари би трябвало да бъде изясняване философската основа на капитализма и основните насоки на работа на пазарната икономика.
Ако държавните чиновници, законодателите и обществените лидери не разбират философските основи на капитализма, те могат несъзнателно да забавят професа, към който се стремят.
Приложение
Обединеният съвет по икономическо образование (The Joing Council on Economic Education, JCEE) и неговите щатски филиали са изградили една широка мрежа от служби за икономическо образование с цел подобряване равнището на преподаване по икономика в САЩ. През 1977 г. те публикуваха един материал - "Насоки за обучение по основните понятия". В него се определят понятията, които авторите считат, че ще бъдат най-полезни за учащите се, така че когато те завършат средното си образование да могат да си изфаждат правилно становище но икономически въпроси. През 1984 г. беше публикувано второ издание и както първото то с предназначено предимно за онези, които създават учебна профама по икономика за основните и средните училища.
Понятията, които авторите определят, са:
Фундаментални икономически понятия
• Дефицит
• Конюнктурни разходи и компромиси
• Производителност
• Икономически сисгеми
• Икономически институции и сгимули
• Борса, пари и взаимозависимости
Макроикономически понятия
• Пазари и цени
• Търсене и предлагане
• Конкуренция и пазарна структура
• Разпределение на дохода
• Пазарни трудности
• Ролята на правителството
Макроикономически понятия
• Съвкупен обществен продукт
• Съвкупно търсене
• Съвкупно предлагане
• Безработица
• Инфлация и дефлация
• Парична политика
• Финансова политика
Международни икономически понятия
• Абсолютно и сравнително предимство и търговски бариери
• Платежен баланс и обменни курсове
• Международни аспекти на растежа и стабилността
Измервателни понятия и методи
• Таблици
• Схеми и фафики
• Отношение и проценти
• Процентни промени
• Индексни цифри
Друг документ на JCEE, "Икономиката - какво и кога" е също ценен инструмент за съставителите на учебни профами. Той определя кога и в каква степен трябва да се преподават икономическите понятия и във връзка с това препоръчва различни стратегии. Публикацията се отнася до два основни въпроса: "Кои са фундаменталните понятия и обобщения, които един икономически грамотен човек трябва да знае?" и "На какво равнище тези понятия и обобщения трябва да бъдат въведени и развити в рамките на учебната програма?"
"Икономиката - какво и кога" определя 22 различни икономически понятия и препоръчва тяхното включване в учебната програма, започвайки от равнището на детската градина (К) до последната дванадесета (12) степен. За всяка учебна степен е посочено подходящото съдържание.
Например, понятието за пазарите и цените се въвежда в К-1. Понятието се разширява, повтаря и затвърждава при всички останали степени. Съдържанието на понятието "Пазар и цени" на равнище К-1 е: "Цена е количеството пари, което хората плащат, когато купуват стоки или услуги". На равнище 4-5 съдържанието на понятието за пазар и цени е: "Пазарен клиринг или балансирана цена е такова равнище на цената, при което обемът на търсенето е равен на обема на предлагането". На равнище 4-5 степен се въвежда понятието за търсенето и предлагането. Съдържанието му на това равнище е следното: "Ако цената на един продукт се повишава,обемът на търсенето ще намалява и обемът на предлагането ще се увеличава. Ако цената на един продукт намалява, обемът на търсенето ще се увеличава и обемът на предлагането ще намалява". Международните аспекти на растежа и стабилността се въвеждат при учебни степени 8-10. Съвкупното търсене и съвкупното предлагане се въвеждат в степени 11-12.