Глава 13
Социално дело
Чарлс Мърей
Резюме
Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи.
Това условие е решаващо и лежи в основата на най-важната препоръка за провеждане на социалната реформа - отменяне на плана за индексация на заплатите и пенсиите, влязъл в сила на 01.09.1990г. Индексацията на заплатите и пенсиите най-вероятно ще породи спираловидна инфлация, ще изключи всякаква възможност за превръщане на лева в конвертируема валута и ще попречи на чуждестранните инвестиции. Нещо повече, индексацията няма да изпълни дори краткосрочните си социални цели. Храната и основните стоки ще станат още по-трудно достъпни. Наистина алтернативите на индексацията, които предлагаме, са болезнени, но ние смятаме, че още по-недопустими ще бъдат резултатите от самата индексация.
По отношение на останалите препоръки за реформа в областта на социалното дело трябва да бъдем по-внимателни. Конкретните предложения изискват много по-подробна информация и по-обширен анализ от направения в този доклад. Предлагаме следния стратегически подход.
1) В своите дискусии и в контактите с българската общественост правителството открито да признае, че социалните реформи, предприети в момента, са краткосрочни и имат за цел главно да изведат страната от икономическата криза. Трябва да бъдат отложени споровете за това, дали България трябва да следва американския, шведския или който и да е друг социален модел.
2) Тези краткосрочни решения трябва да се ръководят от три основни принципа: Минимализъм (не се опитвайте да замените посредствена, но функционираща система с нова), прагматизъм (търсете прости, но бързо действащи подобрения), приоритет на икономическите реформи (само икономическият просперитет може да гарантира пълно решаване на социалните проблеми на населението).
Тактически за задоволяване на основните нужди на населението от жилища, медицинско обслужване и храна през следващите няколко години се препоръчват следните подходи.
1) Помощи за безработните. Предприетата през тази година реформа е разумна. Като всяка друга система за подпомагане на безработните и българската има своите слабости, но не изисква съществени промени.
2) Жилищно осигуряване. Системата на жилищното осигуряване е пример за посредствена, но функционираща система - почти всеки българин има някакво жилище. Извод: засега не правете опити да я промените. По-конкретно:
• дайте възможност за развитие на жилищното строителство с цел увеличаване на жилищния фонд;
• дайте възможност на хората лесно и евтино да закупуват изоставени къщи в извънградските райони - така ще използувате най-рационално наличния жилищен фонд.
Като цяло обаче
• запазете сегашната система на ниски наеми и субсидии на комуналните услуги за държавните жилища.
3) Здравеопазване. Системата на здравеопазването е пример за посредствена, но функционираща система с несигурно бъдеще. Засега средствата, отделяни за здравеопазването, не надвишават възможностите на страната. Ако през преходния период системата продължи да функционира както и преди, запазете я непроменена. Съществува обаче голяма вероятност зле платените лекари и сестри да предпочетат да напуснат. Ако се окаже, че системата е застрашена от "изтичане на мозъци" или ако все повече лекари предпочетат частната практика (което те ще имат възможност да направят въпреки писаните закони), тогава трябва да приложите следното ограничено, прагматично, но ефективно решение:
• въведете минимални такси за всички здравни услуги за хората над социалния минимум,
• въведете пазарни такси за определени процедури,
• увеличете заплатите на лекарите, колкото и да струва това, за да ги задържите в системата.
Малките такси осезаемо ще намалят безотговорното използуване на медицинските услуги, без значително да ограничат достъпът до тях. Същото се отнася и до пазарните такси за определени процедури, като това не изключва оказването на помощ при критични случаи. Голямо увеличение на заплатите на лекарите е възможно при сравнително ниски разходи (в системата работят само около 28 000 души), доколкото това увеличение се възприема като изолиран пример за заплащане при критични случаи.
4) Прехраната Това е единственият елемент в системата, който изисква радикална промяна. Особено важно е българското правителство да премахне контрола над цените на основните хранителни продукти и да въведе система за парично подпомагане на социално най-слабите слоеве от населението.
За всеки е ясно колко непопулярна в политическо отношение ще бч>дс тази стъпка. Ние обаче я препоръчваме но една съвсем проста причина: Докато се осъществяват останалите икономически реформи, бтлгарско-то правителство ще бъде принудено да плата на производителите пес по-високи цени, за да поддържа производството и тези цени скоро ще се изравнят с пазарните. Според всички правдоподобни предположения за разликата между субсидираните и пазарните цени българското правителство скоро ще се окаже в положението да отделя твърде голяма част от ограничените си средства, за да гарантира снабдяването с основни хранителни продукти. Ако пък правителството не успее да осигури необходимите средства, страната ще бъде изправена пред остър недостиг на основни храни. Премахването на субсидиите вероятно ще предизвика политически проблеми, но само по този начин правителството ще бъде в състояние през следващите няколко голини да отпуска необходимите средства за жилищно строителство, здравеопазване и помощи за безработните.
Тъй като става дума за съществени промени, ние няма да се опитваме да формулираме точно начините за подпомагане на онази част от населението, за която ще бъде невъзможно да си осигури достатъчна прехрана на пазарни цени. Все пак е възможно да се формулират принципите, залегнали в основата на реформата: Голяма част от населението ще има необходимите средства и ще купува хранителни стоки на пазарни цени. Следователно усилията на правителството трябва да бъдат насочени за подпомагане на тази част от населението, която ще срещне трудности при осигуряването си с пълноценна храна.
Проблемът
Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991 г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме, обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработица - около 1 000 000 души. Що се отнася до инфлацията, икономистите от българското правителство предвиждат, че нивото и ще достигне 80-90% през 1990 г. и над 200% през 1991 г. Тези изчисления, обаче, са направени преди да влезе в сила сегашния план за индексация на заплатите и пенсиите и трябва да се считат за остарели.
Проблемите на инфлацията и безработицата се усложняват още повече от "изтичането на мозъци". Едно проучване на Института по социология показва, че повече от 100 000 от най-квалифицираните млади българи вероятно вече са напуснали страната. Тази цифра сигурно ще се увеличава със задълбочаване на кризата. Демографските особености на българското население още повече усложняват нещата. Два милиона българи са над трудоспособна възраст, а други два - под трудоспособна възраст. Като прибавим и увеличаващата се безработица излиза, че през следващите няколко години не повече от четири милиона работещи в България ще трябва да произвеждат достатъчно, за да изхранват население от приблизително девет милиона души и да поддържат приличен жизнен стандарт.
В близко бъдеще тези проблеми ще продължат да съществуват, каквито и икономически мерки да се предприемат. Дори и най- радикалните реформи няма да доведат до всеобщо благоденствие през 1991 г.
Потребностите
През последните 45 години българите, както и останалите народи в сграните с комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осшурсни; пенсиите бяха ниски, но и пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, пре;и!ага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара -несигурност и пазарни цени. Както и другите народи от източноевропейските страни и Съветския съюз, българите предпочитат да вземат най-доброто от двата свята - изобилие и ниски цени, право на избор и сигурност. Следователно, социалната реформа трябвала се осъществи в контекста на тази политическа реалност.
Две гледни точки за социалната реформа
Най-широко разпространеното мнение, споделяно от почти всички български експерти, с които разговаряхме, е, че България трябва да се стреми да задържи досегашния жизнен стандарт, независимо от инфлацията и безработицата. Хората, които поддържат това мнение признават, че ще има трудности, но тези трудности трябва да бъдат минимизирани. Те смятат, че преходът към пазарна икономика ще се осъществи на две нива: ниво на реформите и ниво на социалното осигуряване. Реформите ще предизвикат съществени промени и сътресения в икономиката. Положителният резултат от тях ще се почувства след известно време, в началото само сред най- предприемчивите българи, а постепенно и сред останалата част от населението. Междувременно на ниво социално осигуряване нещата трябва да останат почти непроменени, защото неговите функции са да вдъхват стабилност и сигурност в един несигурен свят. За тази цел трябва да бъдат запазени досегашните социални придобивки. Тяхното премахване би довело до социални сътресения и икономически трудности, които могат да попречат на целия обновителен процес. Така безплатното здравеопазване и контрола върху наемите, обществените услуги и основните хранителни продукти трябва да бъдат запазени. Помощите за безработните трябва да бъдат щедри и повсеместни. Последиците от инфлацията трябва да се компенсират чрез индексация на заплатите и пенсиите.
Това разбиране за социалното осигуряване поражда два въпроса: 1) Желателно ли е? 2) Възможно ли е? Ако този доклад разглеждаше дългосрочните перспективи на България, най-важен щеше да бъде въпросът "Желателно ли е?". Но когато става дума за социално осигуряване, България все още не може да си позволи да мисли за далечното бъдеще. През следващите няколко години най-важният въпрос ще бъде "Възможно ли е?".
Така стигаме до другото разбиране за осъществяване на краткосрочни социални промени в България. Според този възглед, който можем да наречем "доктрина на оцеляването", през преходния период България трябва преди всичко да осигури никой от нейните граждани да не гладува, да не ходи гол и бос, да не бъде бездомен и да не бъде лишен от базова медицинска помощ. Тя няма да има друг избор, освен да премахне част от субсидиите и помощите, раздавани безвъзмездно на цялото население.
Компромисен вариант
Освен тези два възгледа съществува и трети, според който най- важните промени в развитието на България се отнасят до икономическата сфера. Икономическите реформи трябва да бъдат радикални, бързи и преди всичко - ефективни. Те, обаче, ще породят силни обществени сътресения. Следователно, сега не е време да се опитваме да създадем идеална система за обществено осигуряване. Обратно, при осъществяване на социалните реформи, трябва да се водим от принципите на прагматизма и минимализма. Ако една система функционира сравнително добре, тя трябва да се запази, дори и по принцип да се нуждае от съществени промени. Ако системата, обаче, започне да се разпада, трябва да бъдат намерени възможно най-лесните, прагматични и евтини начини, за да бъде закрепена. Няма нищо лошо в бързите подобрения, стига само всеки да разбере, че те са временни и несъвършени.
Третият водещ принцип при осъществяване на реформите е приоритетът на икономическите реформи. За осъществяване на икономическите реформи са абсолютно необходими следните условия: стабилна и конвертируема валута, създаване на благоприятен климат за чуждестранните инвестиции и развитие на българската частна инициатива. Без тези условия всичко останало, включително и социалното осигуряване, е обречено на провал. Ако някой от елементите на съществуващата система за социално осигуряване пречи на провеждането на икономическата реформа, той трябва да се преосмисли. Ако пък е необходима радикална промяна, тя трябва да се предприеме, независимо от политическата цена, която ще бъде платена в кратък срок.
Това води до един съществен извод - особено важно в момента е да се каже истината на българския народ. Народът, както и официалните институции, трябва да разберат защо се предприемат тези нелеки стъпки. Те трябва да разберат, че през следващите няколко години българската нация ще трябва да мисли не за създаване на идеална обществена система, а да прави всичко необходимо за своето оцеляване. Подобна искреност няма да премахне политическите загуби, но ще ги направи поносими.
Досегашни резултати
В областта на социалното осигуряване основните институции и системи почти не са променени. Пенсионната възраст за мъжете все още е 60 години, а за жените - 55 години. Пенсията се определя на базата на приравнения брутен годишен доход, изчислен въз основа на три последователни най-добре платени години от трудовия стаж. Медицинската помощ е безплатна за всички българи. Разликата между работещи и пенсионери е единствено в това, че пенсионерите получават безплатно предписаните медикаменти. Отпускът по майчинство и издръжките за децата не са променени. Същото се отнася и до наемите за държавните жилища. Субсидиите за обществените услуги и основните храни (хляб, мляко, месо, олио, масло, яйца, захар) не са променени и не се включват в плана за либерализация на цените. Единствените съществени промени в областта на социалното осигуряване засягат помощите за безработни и индексацията на заплатите и пенсиите.
Помощи за безработни
Според плана, приет през 1990 г., всеки, който загуби работата си, има право на парична помощ. През първия месец тя се равнява на една месечна заплата, през следващите пет месеца намалява с 10% на месец, докато достигне минималната работна заплата - 165 лева. През следващите три месеца безработният получава по 165 лв. Така всеки безработен има право да получава парична помощ в продължение на 9 месеца. Въвеждането на помощите беше придружено от създаването на мрежа от трудови бюра в страната. Като цяло тази система изглежда подходяща. Тя, разбира се, ще породи същите проблеми, както и всяка друга система за подпомагане на безработните. Тези проблеми са преди всичко в липсата на стимули за търсене на работа. Една щедра система за осигуряване лишава безработните от желанието да намерят нова работа. В България този проблем ще бъде особено остър за работниците с минимални заплати. Практически, работник със заплата, близка до минималната, ще получи девет месеца платен отпуск при съкращаване. Но тъй като свободни работни места почти няма да има, колкото и енергично хората да ги търсят, този недостатък на системата не е фатален.
Предлагаме сегашната система за подпомагане на безработните да остане непроменена.
Индексация
Тази реформа, влязла в сила на 01.09.1990 г., изисква индексация на заплатите и пенсиите, за да се смекчи ефекта от инфлацията върху покупателната способност на гражданите. Сисгемата за индексация беше замислена като средство за подпомагане преди всичко на хората с минимални доходи, като компенсацията намалява с нарастването на заплатата.
Тази цел се постига лесно на думи, като се определи зависимостта между размера на заплатите и частта от инфлацията, която следва да бъде индексирана. Възприетата в България система, обаче, не постига тази цел. Според приетата схема за индексация, работещите в Бтлгария са разделени на 4 основни категории според размера на заплатите им:
1. Хора със заплати, между 1,0 и 1,7 пъти минималната работна заплата (165 лв.) индексацията е 100% спрямо индекса на инфлацията.
2. Хора, чиито заплати са от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната заплата: индексацията е 60% спрямо индекса на инфлацията.
3. Хора, чиито заплати са от 3,0 до 4,5 пъти по-високи от минималната заплата: към заплатата се добавя сума, 3 пъти по- голяма от тази, която получава един работник с минимална работна заплата.
4. Хора, чиито заплати са 4,5 пъти по-високи от минималната заплата: към заплатата се добавя сума, равна на тази, която получава един работник с минимална работна заплата.
За пенсионерите категориите са следните:
1. Хора с пенсии, не по-големи от 1,7 пъти минималната работна заплата: компенсацията е 100% спрямо индекса на инфлацията.
2. Хора с пенсии от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната работна заплата: компенсацията е 60% спрямо индекса на инфлацията.
3. Хора с пенсии 3 пъти по-високи от минималната работна заплата: към пенсията се прибавя сума, три пъти по-голяма от сумата, която получава един работник с минимална работна заплата.
Тук трябва да разгледаме два основни въпроса, свързани с индексацията. Първият от тях е част от по-общия въпрос дали изобщо индексацията е подходящ начин да се решат проблемите на страната в настоящия момент. Този въпрос ще бъде разгледан по - нататък. Вторият въпрос, който ще обсъдим тук, се отнася до някои основни грешки във възприетата система на индексация. Фигура 1 показва какво ще бъде влиянието на различните нива на иновация върху доходите на трудещите се от четирите категории.
Основната грешка е свързана с определяне на размера на компенсацията за хора, чиито заплати са от 3 до 4,5 пъти по - високи от минималната работна заплата. Според установената схема те трябва да получават сума, три пъти по-голяма от тази, която получават работниците с минимална работна заплата. Това е много повече от компенсацията, определена за работниците от втората група (със заплати от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната). От друга страна, работниците, които получават заплати точно 3 пъти по-високи от минималната заплата, получават пълна компенсация, също както и работниците с най-ниски заплати. За работниците от третата група, (със заплати от 3.0 до 4.5 пъти по-високи от минималната) може да се каже, че каквото и да е нивото на инфлацията, те ще бт^дат в по-изгодно положение от тези в предходната група.
Тук можем да споменем още някои несъвършенства на възприетата система за индексация, които засягат голяма част от трудещите се в България. Сравнете например един работник, който получава заплата 1,7 пъти ио-голяма от минималната и друг, който получава само няколко лева по-малко. Тъй като първият получава компенсация в размер на 60% от нивото на инфлацията, а вторият - 100%, разликата в покупателната способност на двамата ще се увеличава с нарастване на инфлацията, докато накрая по-ниско платеният работник ще получава повече. Обърнете внимание на фигура 2, която показва разликата в доходите на работниците непосредствено под и над границите на всяка отделна категория.
От тези сравнения става ясно какви големи различия ще се породят в доходите на хора, които преди индексацията са получавали почти еднакво заплащане. От тях стават видими и някои странни ефекти. Да вземем за пример един работник, чиято заплата преди въвеждането на плана е била 4,5 пъти по-висока от минималната. При ниво на инфлацията 400%, неговата покупателна способност ще се изравни с покупателната способност на работник, който преди е получавал заплата 1,7 пъти по-голяма от минималната и ще представлява половината от покупателната способност на трети работник, чието заплащане преди въвеждането на плана е било малко под 4,5 пъти по-високо от минималната работна заплата. Не е необходимо да навлизаме в подробности, за да видим, че сегашната система на индексация не отговаря на първоначалния замисъл на своите създатели. Тя ще породи социално напрежение поради очевидните си недостатъци (без да споменаваме другите негативни ефекти, присъщи дори на най-добре замислената система за индексация). Ако системата на индексация се запази, тя трябва да бъде сериозно преработена.
Всяка друга възможност е по-добра от плана за индексация
Следва обосновка, че планът за индексация е неприемлив.
Първо, нека да разгледаме социалните последици от един план за индексация, който успешно осъществява първоначалните си цели - преимуществено подпомагане на хората с ниски доходи. Фигура 3 илюстрира описана една такава хипотетична система, базирана на алгоритъм, според който индексацията за хората с минимална работна заплата от 165 лева е 100% спрямо индекса на инфлацията. За всеки следващи 5% по-висока заплата, процентът на индексация намалява с 1, докато се стигне до индексация в размер на 25% (което става при заплати, равни или по-високи от 665 лв.) Фигура З показва и какво ще бъде влиянието на индексацията върху покупателната способност на хората, които са непосредствено на границите на отделните категории, т.е. тези, които получават минимална работна заплата или заплати съответно 1.7, 3.0 или 4.5 пъти по- високи от минималната.
Този план не споделя недостатъците на влезлия вече в сила в България, но резултатите от него са следните:
Първо, общонационалните системи за индексиране на заплатите и пенсиите, като тези в Аржентина и Бразилия, винаги са били съпътствани от много високо ниво на инфлация по класическите икономически причини. Инфлацията съществува най-вече защото парите са много, а стоките - недостатъчни. Системите за индексация въвеждат в употреба хартийки, наречени пари, без да правят нищо за увеличаване на наличието на стоките. Логичният резултатът е спираловидна инфлация, която може да достигне хиляди процента годишно.
Второ, както ясно показва примерът, една система, която осигурява по-малка защита на по-високо платените, ще доведе до бързо намаляване на различията в заплащането. Това най-вероятно ще породи две реакции сред хората, които преди въвеждането на системата са получавали по-високи заплати: част от тях ще напуснат страната, а тези, които останат ще поискат по-сигурна защита срещу инфлацията. На това пък ще се противопоставят по-ниско платените. Така и двата изхода от тази политическа борба изглеждат еднакво лоши: Вероятно хората, които преди въвеждането на индексацията са получавали повече, ще надделеят и ще получат почти пълна индексация (плюс, навярно, компенсация за влошаването на покупателната им способност). Всичко това ще доведе до стремително увеличаване на инфлационните процеси и до състояние на хиперинфлация. Обратно, ако надделеят по-ниско платените, трябва да очакваме вълнения сред квалифицираните работници, засилване на политическите борби и по-нататъшна дезорганизация на икономиката. Всяка система за индексация, която осигурява по-добра защита на по-ниско платените категории работници, ще доведе до недопустими социални и икономически беди. Следователно, такава система е неприемлива, дори и при сегашното бедствено икономическото положение.
Така стигаме до по-общия въпрос: трябва ли пакетът от реформи да включва и система за индексация? По време на разговорите ни с представители на управляващата партия и опозицията, най- разпространеното твърдение сред привържениците на индексацията беше, че те по принцип не я одобряват, но не виждат друга алтернатива. Ние, обаче, смятаме, че всяка друга възможност е за предпочитане пред индексацията, защото последиците от индексацията най-вероятпо ще заличат всички добри резултати от останалите икономически реформи. До този извод стигаме в условията на задълбочаваща се икономическа криза, при която за България става задължително привличането на западни инвестиции. Без тях може да се очаква, че след няколко години страната ще се превърне в аграрно общество, което при това трудно ще задоволява основните си нужди. Инвестирането на западни капитали няма алтернатива. Нито Съветският съюз, нито останалите страни от СИВ предлагат някакъв изход. Не са достатъчни и помощите, които някои чуждестранни правителства и организации вероятно ще отпуснат на България.
В такъв случай трябва да се запитаме какъв ще бъде ефектът на индексацията върху чуждите инвестиции. Най-меко казано - катастрофален. Индексацията ще доведе до спираловидна инфлация. Тя от своя страна ще осуети всеки опит за превръщане на лева в конвертируема валута и ще направи международните финансови операции трудни и рисковани в момент, когато България трябва да се съревновава с много други страни. Спираловидната инфлация ще отклони енергията на населението от пазарната икономика и ще я насочи към черния пазар, на който се оперира с твърда валута. Инфлацията ще доведе до тежки и продължителни политически и социални конфликти. С две думи, всяка друга възможност е по - добра от индексацията.
На това наше твърдение отговориха, че индексацията поне ще запази покупателната способност на населението и следователно ще спаси хората от пълна мизерия. Но ние смятаме, че същият резултат може да бъде постигнат и по друг начин.
Варианти на реформите
Вече описахме два алтернативни възгледа за системата на социално осигуряване в България. Първият възглед се поддържа от противниците на реформите, според които през преходния период трябва да се запази съществуващата система. Другият възглед,"школата на оцеляването" в условията на икономическата криза, България трябва преди всичко да се грижи за най-бедните и същевременно радикално да промени системата на социалното осигуряване.
Изниква въпросът: При наличие на реалистични прогнози за икономическо положение през следващите две години, ще може ли българското правителство да отделя достатъчно средства за поддържане на системата в досегашния и вид? Анализите, които следват не дават еднозначен отговор на този въпрос. Различните елементи на системата за социално осигуряване в България се финансират по твърде различни начини. За начало ще обсъдим най-общо разходите, отделяни за здравеопазване, пенсии, помощи за безработните и програми за отпускане на субсидии.
Здравеопазване
Не успяхме да се доберем до публикувани данни за разходите за здравеопазване. Един български служител ни информира, че целокупните разходи за системата възлизат на около З милиарда лева годишно. Анализите в този доклад се базират на тези данни. Ако те са по-ниски от действителните, анализът трябва да бъде съответно преработен.
Пенсии
Според Международния валутен фонд, който използува данни, изнесени от Министерството на финансите, за пенсии през 1990 г. са отпуснати от бюджета 3.225 милиарда лева. [1]
Помощи за безработни
Ефектът от безработицата върху бюджета се пресмята трудно по две причини. Едната от тях е невъзможността да се установи със сигурност броя на безработните, а другата е двойният ефект на безработицата върху бюджета. Безработицата предизвиква намаляване на приходите и увеличаване на разходите, поради ограничаване на вноските за данък общ доход и вноските в обществените фондове (30% от работната заплата). Фигура 4 показва приблизителните загуби при безработица в обем около 500 000 души.
Предлаганият анализ е опростен в няколко направления. Приемаме, че всеки безработен получава по 300 лева, което е приблизително средната месечна заплата. [2] Освен това приемаме, че безработицата обхваща равномерно хора, които получават помощи за първия месец на безработица, втория месец и т.н., което силно подценява разходите в периода на нарастване на безработицата (когато плащанията са предимно в по-големите размери на първите месеци). Има и други вторични ефекти на безработицата, които не са отчетени тук.
Трябва, обаче, да кажем, че това няма голямо значение. Помощите за 500 000 безработни в такъв случай възлизат на 1,1 милиард лева. Ако вместо това приемем, че 25% от всички безработни получават помощ за пръв път, 20% - за втори, 15% - за трети, 10% - за четвърти и 5% - за пети, шести, седми, осми или девети, разходите нарастват само на 1,36 милиарда лева.
Накратко, безработицата не струва на бюджета толкова скъпо, колкото се предполага. Дори ако цифрата на безработните достигне 500 000, което надминава и най-песимистичните официални прогнози, общите разходи ще възлязат на 2,1 милиарда лева - около 740 милиона нереализирани постъпления и 1,36 милиарда лева, изразходвани за помощи.
Разходи за субсидиране на основните хранителни продукти
Данните за разходите, причинени от безработицата изглеждат още по-шокиращи, ако ги сравним с разходите за поддържане на текущите, много ниски цени на основните хранителни продукти, като хляба, млякото, месото, захарта и яйцата. Субсидирането на основните храни се счита за неприкосновена социална придобивка. Почти никой както от социалистическата партия, така и от опозицията, не изрази желание да се премахнат. Тяхното поддържане през следващите няколко години, обаче, ще бъде изключително скъпо. Изчисленията показват следното. Според официални данни субсидирането на млечните продукти, месото и яйцата възлиза на 122 милиона лева за 1990 г. - само 0.5% от националния бюджет. [3] Не знаем доколко тази цифра е вярна, тъй като нямаме подробна информация как е била пресметната. С увереност, обаче, можем да кажем че тази цифра рязко ще се увеличи.
До 1990 г., а с малки изключения дори и сега, българското селско стопанство е функционирало като строго контролирана система, с тенденция към ограничаване на разходите за субсидиране на хранителните продукти. Ако държавата продължи да контролира всички цени и да налага определени производства, за кооперативите няма да има значение какво точно произвеждат, нито пък каква е пазарната му цена, защото те ще имат един-единствен купувач.
Този начин за намаляване на разходите ще се окаже остарял, веднага щом останалите отрасли на селското стопанство се освободят от контрола на държавата. С увеличаване на възможностите на селскостопанските работници и кооперативите да продават някои от произведените стоки на свободния пазар, ще нарасне и натиска върху правителството да приближи цената на субсидираните стоки до пазарната цена. Например, ако сумата, която правителството плаща на един кооператив за отглеждане на пшеница, е по-малка от печалбата, която кооперативът може да реализира, като отглежда продукт, цената на който не се контролира от държавата, членовете на кооператива постепенно ще се ориентират към отглеждане именно на такива продукти, когато това е възможно. Същото се отнася и до преработващите предприятия и другите звена между селското стопанство и пазара, които държавата трябва да продължи да субсидира.
Може ли българското правителство да запази контрола си върху кооперативите и да не позволи това да се случи? Може ли то да принуди кооперативите да отглеждат пшеница, или да произвеждат мляко, при условие, че те могат да печелят повече пари като отглеждат някоя друга култура? Едва ли. За да запази влиянието си, правителството ще трябва да се откаже от плановете си за приватизация на земята и да установи отново контрол върху цените на всички селскостопански продукти. Това в най-добрия случай означава, че стагнацията в селското стопанство ще продължи и правителството ще трябва да се прости с надеждите си за увеличаване на износа. Освен това, каквото и да е българското прави телство, то не може да се откаже от реформи в селското стопанство, освен ако не иска да наложи отново тоталитарен режим върху цялото общество, което, обаче, не е приемлив вариант. Трябва да се възприеме, че реформите в селското стопанство ще продължат и че селскостопанските работници ще имат право да избират с какво производство да се заемат. Какво ще бъде отражението върху бюджета, ако държавата запази контрола си върху цените на основните хранителни продукти?
Да вземем за пример млякото. Според Централното статистическо бюро, на глава от населението се падат средно по 200 литра годишно. [4] Установената цена на млякото е 30 стотинки. Населението на България е приблизително 8 992 000, което означава, че годишно се консумират 1 798 милиона литра мляко. Оттук произтича и проблемът: Ако българското правителство запази досегашния обем на производството на мляко, следващата година то най-вероятно ще трябва да заплаща пазарната цена на млякото.
Каква ще бъде тази цена? Един български икономист, на когото зададохме този въпрос, отговори 56 стотинки, друг - 80 ст. Нека да приемем, че пазарната цена ще бъде 60 ст., т.е. два пъти повече от субсидираната. В такъв случай, ако българското правителство трябва да предложи цена, близка до пазарната, за да поддържа производството на мляко, субсидиите ще възлязат на 540 млн. лв. По същия начин, въз основа на данни от 1987 г., могат приблизително да се пресметнат и субсидиите за останалите основни хранителни продукти, както е показано на фигура 5.
Ако например приемем, че пазарните цени на тези четири вида стоки ще бъдат два пъти по-високи от контролираните, то българското правителство ще трябва да отделя малко повече от 5 милиарда лв. само за тези стоки. Това според данни на Министерството на финансите представлява 20% от всички приходи за 1990 година [5]. Възможно е, разбира се, тази цифра да е неточна. Ние искаме само да подчертаем, че при всяко разумно съотношение между пазарни и субсидирани цени, цената, която ще трябва да плаща българското правителство е твърде висока. То не може да си позволи да отделя сума, близка до 20% от приходите си за субсидиране само на основните хранителни продукти.
Представете си, че правителството няма средства да плаща на селскостопанските работници пазарната цена и предлага цени, близки до сегашните. От това могат да се очакват три неща: 1) производството на мляко, пшеница, месо и захарно цвекло да спадне; 2) опашките пред магазините за хранителни стоки да се увеличат, като често стоките изобщо ще липсват; 3) поради липса на стоки в магазините, черният пазар да се разрасне, голяма част от продукцията да се насочи към него и недостигът от стоки да стане още по-голям. С две думи, независимо дали правителството ще отпуска достатъчно средства за поддържане на производството или ще фалира, опитът да се поддържат сегашните цени ще бъде разоряващ.
Други субсидии
Един външен човек не е в състояние да пресметне общия размер на субсидиите поради липса на информация. Но дори посветените, които имат пълен достъп до данните, ще имат трудности при предсказване на действителния размер на субсидиите за следващите няколко години. Както и в селското стопанство, щом дадени отрасли функционират върху принципите на пазарната икономика, цените, които правителството ще трябва да плати за тези стоки и услуги, ще започнат да се приближават към пазарните цени. Дори и сега разходите вече са значителни. Цената на билет за градския транспорт е 6 ст., а действителните транспортни разходи са около 25 ст., т.е. 4 пъти повече. Предполага се, че общият размер на субсидиите, отпускани за градския транспорт е 160 млн., от които 100 милиона само за София. Субсидиите за наеми и обществени услуги вероятно също са огромни, въпреки че общият им обем е неизвестен.
Целокупни разходи
За да изясним основните задачи, които стоят пред българското правителство, ще се опитаме да пресметнем евентуалните разходи за поддържане на съществуващата система за социално осигуряване през 1991 г. Ще бъдат анализирани четири варианта:
1. Първи вариант (най-добрият случай): Приемаме, че безработицата ще обхване 50 000 души и ще бъде равномерно разпределена по отношение на продължителността на времето без работа, а пазарната цена на субсидираните храни ще бъде двойно по-голяма от субсидираната цена.
2. Втори вариант (висока безработица): Както при вариант 1 приемаме, че пазарната цена на субсидираните храни ще бъде двойно по-голяма от субсидираната цена, а безработицата ще обхване 500 000 души, по-голямата част от които отскоро са загубили работата си, т.е. получават големи помощи.
3. Трети вариант (високи субсидии за изхранване) Приемаме, че безработните са само 50 000 души, но пазарната цена на субсидираните храни е три пъти по-голяма от субсидираната.
4. Четвърти вариант (най-лошият случай): Приемаме, че безработицата обхваща 500 000 души и разходите за субсидиране на основните храни са три пъти по-високи.
При обсъждане на резултатите, обаче, трябва да имаме предвид, че и в четирите случая не са взети под внимание субсидиите за нехранителните продукти, което е съществен, но неизбежен пропуск.
Фигура 6 потвърждава важния извод, че най-скъпо струва на бюджета не безработицата, която е относително евтина, а субсидирането на основните храни. Да направим следното сравнение: Представете си, че през следващата година в България 1.6 млн. души са без работа в продължение на девет месеца (ситуация, много по-лоша от всички разглеждани варианти). Българското правителство би могло да изплати помощите на тези хора и да поеме загубите от намаляването т постъпленията от данък общ доход и постъпленията в обществените фондове при приблизително същите разходи, които ще направи, ако продължи да субсидира цените на млякото, хляба, месото и захарта. [6]
Вторият важен извод от този пример е, че общите разходи за поддържане на системата за социално осигуряване заплашват да излязат извън контрол. Дори и в "най-добрия" вариант, който разгледахме по-горе, разходите възлизат на 12,6 милиарда лева, т.е. приблизително 50% от целокупните приходи за 1990 г., като при това тази цифра включва само субсидирането на основните храни. В "най-лошия" случай разходите достигат до 19,5 милиарда лв., което България определено не може да си позволи.
Алтернативен подход към проблемите на социалното дело
Нека да се опитаме да подходим към проблемите на социалното дело по друг начин, като вместо традиционното "Как може България да запази съществуващите социални придобивки непроменени?", се запитаме "Какво е абсолютно необходимо на българския народ, за да оцелее в настъпващата икономическа криза?". При обсъждането на този въпрос ще приложим принципите на минимализъм, прагматизъм и приоритет на икономическите реформи.
Зададен по този начин, традиционният въпрос получава съвсем различпи отговори, до които можем да стигнем, като решаваме проблемите пе с категориите на правителствените програми, а в термините на основните нужди на населението от подслон, медицинска помощ и храна.