Подслон
Фактически всеки българин е осигурен с жилище, а броят на населението намалява. По изнесени данни в извънградските райони има около 200 000 необитавани жилища. Освен това, по-голяма част от населението живее в собствени, а не наети жилища, като и наемите, и вноските по погасяване на заемите са много ниски.
Ако разглеждаме нещата в перспектива, можем да кажем, че голяма част от съществуващите жилища са в незадоволително състояние и изискват сериозни промени. Но на сегашния етап съществени реформи не са необходими. В този момент краткосрочните цели могат да вземат превес пад дългосрочните. Засега не трябва да се предприема нищо, което може да накара хората да напуснат домовете, които обитават. Реформите, които предлагаме за следващите няколко години имат за цел преди всичко да намалят разходите и донякъде да увеличат постъпленията на държавата:
1. Наемите за най-добрите държавни жилища /в които живеят хората с най-високи доходи/ постепенно да се приближат до пазарното ниво. Това ще доведе до известно увеличаване на приходите.
2. Спиране на строителството на държавни жилища и насочване на тези средства за задоволяване на по-належащи нужди. Преминаване към пазарен механизъм при раздаване на нови площи за застрояване.
3. Всяко частно предприятие може да строи жилища и да ги продава или да ги дава под наем на пазарни цени.
4. Наемите за държавните жилища, обаче, и субсидиите за обществените услуги да не се променят. Наемите и таксите в момента са толкова ниски, че дори хората с минимални заплати и безработните ще могат да запазят жилищата си.
5. На гражданите се позволява да се заселват, където пожелаят, но не им се осигурява жилище.
6. Приемане на закон, който позволява на хората лесно да се заселят в изоставени жилища в извънградските райони и да получат номинално владение.
Здравеопазване
И тук, както и при системата за жилищно осигуряване, трябва да разграничим дългосрочните от краткосрочните цели. Дългосрочната цел е пълна реорганизация на безплатната здравна система. Засега, обаче, основният въпрос е "Ще може ли системата да продължи да функционира, както до сега, ако за нея годишно се отделят 3 милиарда лв.?" Ако отговорът на този въпрос е положителен, тогава препоръките са същите, както и за системата на жилищното осигуряване - умерени реформи, които донякъде ще увеличат приходите, ще редуцират натиска на цените и ще бъдат основа за провеждане на дългосрочни реформи, но като цяло никакви други промени. Ако отговорът на този въпрос не е положителен, ще бъдат породени нови проблеми, които не могат да бъдат пренебрегнати, както при системата за жилищно осигуряване.
Основната разлика между двете системи е, че един апартамент не може да изчезне, ако е недоволен от наема, който се плаща за него, докато същото не може да се каже за един зле платен лекар. Въпреки увеличението с 56% на заплатите на лекарите, те все още си остават ниски и един хирург трябва да кара частно такси няколко часа на ден, за да получи приличен доход. С прилагането на реформите една част от лекарите ще предпочетат да работят частно (дори и на нелегалния пазар, ако това е единствената възможност), а друга част може би ще напуснат страната.
Тъй като един външен човек не може да прецени съвсем точно как ще се развият нещата, ние предлагаме два основни начина на действие:
Ако сегашната система на здравеопазване се окаже стабилна, през преходния период тя ще се нуждае само от незначителни промени. Системата, такава каквато е в момента, съвсем не е идеална, но затова пък изисква сравнително ниски разходи и ще изпълнява своето предназначение през преходния период. Ако е възможно, не я променяйте.
Ако системата е застрашена от "изтичане на мозъци", незабавно приложете пакет от по-радикални реформи. Дори и в този случай, обаче, трябва да се направи разлика между системата, която България би искала да има и системата, която трябва да се опита да поддържа през следващите няколко години. Проблемът за създаване на не много скъпа, но ефективна система за оказване на здравна помощ е сложен. Нито една страна в света няма напълно задоволителна система за здравеопазване. Създаването на собствена здравна система е една от дългосрочните задачи, която ще отнеме на България много време и ще изисква компетентна помощ.
Ако се окаже, че в близко бъдеще голям брой лекари напуснат системата, тогава трябва да се намерят начини да се намалят изискванията към нея и да се задържи останалата част от лекарите. Предлагаме следните прости, но ефективни промени:
• въвеждане на минимални такси за хората с доходи над социалния минимум. Целта е да се ограничи безотговорното използуване на медицинските услуги.
• въвеждане на пазарни такси за определени процедури,
• увеличаване на заплатите на лекарите, за да продължат да работят в системата.
С колко трябва да се увеличат заплатите? Към този въпрос трябвала нодходим практично - с толкова, колкото е необходимо, за да задържим лекарите в системата. Дори при голямо увеличение, разходите няма да бъдат много високи. В България има приблизително 28 000 лекари. Представете си, че заплатите им се увеличат с 500 лв месечно. Годишните разходи ще се увеличат само с 168 млн. лв. Дори като прибавите увеличенията и за останалия медицински персонал, разходите ще бадат поносими, още повече, че те ще бъдат в известна степен компенсирани от наложените такси.
Трябва да сме наясно, обаче, коя е основната причина за тези промени. Правителството трябва категорично да откаже да промени заплатите на хора от други професии, които може би ще претендират, че имат същото образование, същите умения и следователно същото право на увеличение на заплатите. Трябва открито да се каже, че в случая не става дума за "справедливост", а просто за запазване на системата на здравеопазването.
Прехранване
Както вече показа анализът, ограничените държавни средства ще бъдат напълно изчерпани, ако субсидирането на основните храни продължи. Вярно е, че спирането на субсидиите ще бъде изключително непопулярна мярка. Както и по отношение на плана за индексация, много хора по принцип са съгласни с премахването на субсидиите, но смятат, че това политически е невъзможно.
Ние не сме в състояние да преценим кое е политически възможно, но можем със сигурност да кажем следното: 1) Субсидирането на основните храни ще стане толкова скъпо, че ще попречи на всяка друга реформа. 2) Независимо дали е политически възможно или не, премахването на субсидиите е практически възможно, т.е. тази стъпка няма да обрече България на глад.
А именно гладът е основния проблем. Задоволяването с хранителни продукти трябва да се обсъжда не от гледна точка на това дали българинът може да си купува мляко по 30 ст. литъра, а от гледна точка на здравословното хранене. В момента държавата плаща голяма част от разходите за храна на всяко семейство. Вместо това, тя трябва да поеме само разходите на тези семейства, които без помощ биха гладували. Следователно, трябва да се намери начин да се разграничат тези групи от хора и усилията да се насочат за подпомагане на нуждаещите се.
Изработването на система за подпомагане на тези, които няма да моат да се изхранват сами, е сложен въпрос и изисква подробен анализ на стойността на икономичен хранителен бюджет и на границата на нуждите. Освен това, необходимо е да се разгледат и други начини за подпомагане, като например парични помощи, раздаване на купони и др. Но най-важната стъпка е свързана с решението да се премахнат субсидиите. Фигура 7 показва какви разходи ще бъдат направени за подпомагане на различните нива.
Да приемем, че 40% от населението (което според изчисления живее под социалния минимум) се нуждае от помощ в размер на 50 лв. на месец. В такъв случай годишните разходи ще възлязат на 2,2 милиарда лв. Възможни са и други варианти, които ще имат друг резултат, но едно е сигурно - размерът на тези помощи едва ли ще се доближи до сегашните разходи за субсидиране на основните храни за цялото население.
Трябва да споменем, че този подход има и две други преимущества. Първото е, че предложената програма в един момент ще се окаже излишна, защото с нарастването на реалните доходи броят на нуждаещите се от парична помощ ще намалее. Субсидирането, от друга страна, означава прошлжитслно изразходване на средствата за социално осигуряване, независимо от промените в икономиката.
Вторият благоприятен ефект е свързан със съживяване на селското стопанство и селскостопанските райони. Сегашната система на изкуствено поддържане на ниски цени намалява стимулите на хората да се фижат за земята и ш прогонва към градовете. Ако субсидиите се запазят, реформите в селското стопанство ще направят тези деформации още по-скъпи. Освен това, системата на субсидиране в най-добрия случай ще забави провеждането на реформите. Ако субсидираната цена, предложена на селскостопанските работници за дадена култура, е по-ниска от цената, която те ще получат за друга култура, чиято цена не се контролира от държавата, тогава системата на субсидиране ще доведе до значителен недостиг на основни храни. Данните за недостиг на хляб в Съветския съюз показват опасността от запазването на система, която след падането на тоталитарния режим, не може вече да налага своите изисквания.
Заключение
Предложенията за реформи, направени в този доклад, са разработени от екип от чужденци, които имат ограничени познания за България. Направените анализи не трябва да се приемат като препоръки, а като предложения.
Изпъква, обаче, един важен извод: За да се поддържа системата за социално осигуряване през преходния период, не е необходимо всички промени да бъдат направени едновременно. Много от елементите на системата могат да бъдат запазени, а други - само незначително променени. Но що се отнася до някои решаващи сфери, които изискват най-голям политически кураж, смелостта и решителните действия ще бъдат особено важни за успеха на икономическите реформи.
Фигура1 Ефект от съществуващия план за индексация
Фигура2 Влияние на съществуващия план за индексация върху лица с гранични стойности на различните категории заплати
Фигура3 Ефект от хипотетичния план за плавна индексация
Фигура4 Опростен вариант на влияние на безработицата върху бюджета
Фигура6 Предполагаеми разходи за поддържане на сегашната система за социално осигуряване
Фигура7 Годишни разходи за добавките към средния доход за различните групи от населението при алтернативния вариант
Към началото