ОСНОВНИ ЧЕРТИ, АКЦЕНТИ И ПОУКИ ОТ ПРОГРАМАТА

Кратко пояснение

Придружителната записка от 1990 г.

Планът Балцерович

 Лешек Балцерович - биографични бележки

Най-напред тя се отличава със своята решителност, смелост, а защо не и революционност. За втората половина на ХХ век по своите мащаби, срокове цели и ефекти тя няма аналог не само в централна, но и в цяла Европа.

Прави впечатление нейната стегнатост и конкретна последователност във времето. Периодът за реализиране на основните мерки за стабилизация и за промяна на икономическата система – за около две години – от края на 1989 г. до края на 1991 г. – сега на фона на нашия “безкраен” и мъчителен преход изглежда направо фантастичен.

Забележителна черта на програмата е и нейната конкретност и словесна стегнатост – всичко е изложено точно, ясно и конкретно, без словесни излишества и украсяване с тежки и неясни (често в такива случаи и псевдонаучни) формулировки, което говори за дълбоката авторска изследователска ерудиция и доброто познаване на проблематиката и като следствие на това се откроява яснотата по отношение на това каква предприета мярка в определена икономическа ситуация конкретно до какво ще доведе.

Друга важна характеристика на Програмата е нейния  системен характер. Мерките не са еднопланови, еднопластови. Чисто икономическите мерки се съпровождат с фискални решения и с действия в  социалната сфера. Същевременно се изтъкват основните политически и обществени предпоставки, без които нейната реализация би била невъзможна. Също така важна страна на този системен подход е ясното съзнание за невъзможността на нейния успех без чуждестранна помощ, чието реално изражение може да е налице само тогава, бъдат реализирани стабилизационните мерки, свързани с промени в системата. А от това следва и заложената необходимост от стриктното изпълняване на изискванията на МВФ. Тя съдържа също така конкретни препоръки за реорганизация на икономическите отношение в рамките на СИВ ( тъй като по онова време Андрей Луканов все още  играеше значителна роля в тази организация, той неминуемо е разполагал пълния вариант на програмата и най-вероятно я е познавал в подробности).

Друга нейна характеристика е, че тя се концентрира върху проблемите на икономиката като цяло и поради това не съдържа задачи на икономическата политика в традиционното й разбиране (сектори на националното стопанство, отрасли, подотрасли и т.н.). Ако някой би очаквал от нея рецепти как на бърза ръка могат да бъдат “оправени бакиите” в определен отрасъл например, просто тези надежди са били напразни.

А сега искам да обърна внимание на някои конкретни идеи и предложения, залегнали в нея реципрочно (паралелно) на това, което бе извършено у нас. Първият кръг е свързан с фискалната политика. В самото начало е бил уеднаквявен курса на злотата към твърдите валути и въведе вътрешна конвертируемост, както и други мерки за овладяване на инфлацията и недопускане на бъдещи инфлационни вълни. Друга важна мярка на тази фискална политика е било спазването на принципа на валоризиране на кредитните задължения (периодично увеличаване на задълженията на ниво, отговарящо на темпа на инфлация), т.е. ако си теглил 10 млн. долара, е трябвало да върнеш също 10 млн. долара плюс лихвите. У нас стана точно обратното. По време на второто правителство на Луканов чрез игра с курса на лева към долара беше източен държавния резерв.  По-нататък постоянно се играеше с валутния курс и се предизвикваха вълни от инфлация, кат в апогея на това явление – края на 1996 и началото на 1997 – се оказа така, че ако си теглил десетки млн. долара, се издължаваш с няколко десетки. Това беше и същината на явлението на “кредитните милионери” (само една реминисценция, така и не бе потърсена отговорност на тези хора, а и няма да им бъде потърсена такава). Също така важна черта на тази политика бе принципа на невъзможността на финансиране на бюджетния дефицит с безлихвени кредити от централната банка. И в това отношение у нас беше точно обратното, не само, че това го нямаше, но и съвсем законно бяха рефинансирани частни банки (самото това словестно съчетание е абсурдно, както и “частна държавна собственост”, но това е друга тема), след което те бяха фалирани и по този начин от националното богатство за 2-3 години и то във вид на “суха пара” бяха “претакани” в частни джобове няколко милиарда долара.

 Накрая ще обърна внимание само на още три момента, много важни според мен  за цялостния вид на икономическата трансформация. Първо, това са антимополните мерки и цялостна политика като базисна предпоставка за градене на пазарната икономика. И това у нас не се получи или не беше спазено. Най-напред се либерализира пазара и цените без да се разградят държавните монополи. По-нататък редица държавни монополи бяха превърнати в частни такива или в държавно- общински  (какъвто е случая с “Топлофикация”-София) и резултатите от това са ясно видими и просто казани трагични за населението.

Второ важно условие за правилното протичане на процеса на приватизация е заложения в програмата и реализиран на практика принцип на  абсолютно задължителната ясна и публична аукционна (тръжна) форма на продажба на държавните предприятия. И това у нас не беше спазено (примери за това има много, но тук няма да се спирам на това.

И последното, но не и по важност, е специалното внимание за привличане на чужди инвестиции и то още от началния момент на реформите, докато у нас реално, независимо от словесните декларации, в продължение на първите 6-7 години от началото на нашия преход съзнателно се провеждаше политика на недопускане на сериозни чужди инвеститори (естествено тек не визиран хазарта, търговията с картофи например или шивашките цехове на гърци и турци).

Тези мерки беше необходимо да се задействат по аналог с Полша първите 1-2 години на прехода (1990 – 1991) и поради това именно незадействането на тези механизми, което като цяло изкриви хода темпа и вида на нашата икономическа, а и като цяло обществена трансформация, тежат като грехове преди всичко на първите две правителства на прехода.

 

Кратко пояснение

Придружителната записка от 1990 г.

Планът Балцерович

 Лешек Балцерович - биографични бележки


Обратно към Библиотека Омда