Планът на Балцерович
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГРАМА
Придружителната записка от 1990 г.
Лешек Балцерович - биографични бележки
Основни черти, акценти и поуки от програмата
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОГРАМАТА
ІІ. Общи положения на програмата
ІІІ. Стабилизиране на икономиката
ІV. Промени в икономическата системата
V. Социалната политика по отношение на промяната на икономическата система
VІ. Чуждестранна помощ за програмата за стабилизация и за цялостни промени на системата
VІІ. Обществено-политически условия за успеха на програмата
І. Изходен пункт
1. Полската икономика се нуждае от коренни преобразувания в цялостната икономическа системата. Тяхната цел е изграждането на пазарна система, близка до съществуващата във високоразвитите страни. Това трябва да стане бързо с помощта на радикални действия, за да може максимално да се съкрати тежкия за обществото преходен период. За избора на този път съдейства, също така, лошият опит от повърхностните реформи от 80-те години. Причините за ярката безпомощност на икономиката лежат дълбоко в досегашната икономическа система. Без тяхната коренна промяна ще сме все така в атмосферата на обща немощ и в ситуацията на постоянна криза. Никакви прибързани действия на са в състояние да променят тази ситуация.
2. Преобразуването започва при крайно неблагоприятни условия. Стопанството е в състояние на задълбочаващ се дисбаланс, като в допълнение на това е обстоятелството, че финансовата система на държавата е на границата пред окончателното изчерпване на своите възможности. От години нараства екологичната катастрофа, жилищната криза, тежестта на задлъжнялостта към чужбина, икономическата емиграция на най-активното младо поколение. В последните месеци се проявиха или засилиха също така и други симптоми на кризата: бързо нарастване на цените, свързано с експлозията на ръста на заплатите; бягство от злотата, нарастващ държавен дефицит; спад на производството.
3.Само смел обрат с оглед на историческото предизвикателство, пред което е застанала Полша, ще й позволи да се измъкне от “цивилизационната дупка” и ще е базата за изграждане на ред, отговарящ на обществените очаквания. Правителството е решено да осъществи обрат в системата, а представената програма е израз на тази детерминираност..
ІІ. Общи положения на програмата
1. Правителството предвижда два типа мерки. Първо, стабилизиране на икономиката и преди всичко тук “укротяване” на инфлацията и второ – преобразуване на стопанската система.
2. Реализирането на програмата ще премине през две фази. В Първата, която ще трае до края на 1990 г., ще се предприемат действия, имащи за цел спиране темпа на нарастване на цените, задържане бягството от злотата и ограничаване на бюджетния дефицит (виж ІІІ, т.1-9). Тази фаза обхваща също така изготвянето на проект за промени в стопанската система и стартиране на необходимите организационни и законодателни мерки.
3. Не по-късно от началото на 1990 г. ще започне фазата на основните промени.Тогава ще бъде внедрен в живота пакет от радикални антиинфлационни мерки, които при последователната им реализация ще позволят решително да се намали темповете на инфлация и връщането на равновесието на пазара (виж ІІІ, т. 12).
През тази фаза ще се реализират също така подготвените по-рано фундаментални промени в системата.
4. Трябва да се подчертае, че резултатната реализация на програмата за стабилизиране на икономиката е необходимо условие за успеха на промените в системата. Тези мерки не могат да бъдат резултатно реализирани в условията на силна инфлация. Само реализирането на описаните стабилизационни мерки, свързани с провените в системата, може да допринесат за получаването на реална помощ от вън.
5. Сегашната програма се концентрира върху проблемите на икономиката като цяло. Затова тя не съдържа задачи на икономическата политика в традиционното й разбиране (сектори на националното стопанство, отрасли, подотрасли).
ІІІ. Стабилизиране на икономиката
1.Целта на първия етап на стабилизационната програма, която ще трае да началото на 1990 г., е недопускане увеличаване темповете на инфлация, а по възможност – и тяхното понижаване; редуциране на бюджетния дефицит на по-ниско ниво от октомври 1989 г. и предотвратяване бягството от злотата.
2. За да не се допусне нарастване темпа на инфлация през този етап ще се предприемат следните мерки:
- противодействие на монополистичните ценови практики и ликвидиране на монополните структури; Правителството е внесло в Сейма проект за новелизация на нормативната уредба за кооперациите, резработен е също така проект на антимонополен указ;
- активна политика за създаване на стокови резерви с цел възможност да се интервенира на пазара;
- спиране на производствата, характеризиращи се с голямо потребление на суровини и материали на единица продукция или представляват опасност за природата (напр. преостаряли коксови батерии, големи металургични пещи, линии за така наречената мокра технология за производство на цимент); това ще позволи икономисаните суровини и енергия да се използват в по-ефективни предприятия;
- модернизирането принципите за индексация на заплатите и укрепване на данъчния механизъм, противодействащ на инфлационното увеличаване на заплатите;
- “опрестижаване” на дългосрочните спестявания чрез регулиране лихвата върху тях, пропорционално на нивото на инфлация и чрез разширяване възможностите за влагане на парични средства в облигации; това трябва да е съпроводено – за запазване на финансовото равновесие – с повишаване на процента върху кредитите;
- забавяне на прекомерното инвестиционно търсене, по-конкретно чрез спирането на някои централни инвестиции, особено гориво-енергийните, и чрез отказ от централизирано финансиране на част от инвестиционните задачи;
- започване разпродажбата на някои съставки на общественото имущество;
- “изостряне” на финансовата политика към предприятията, в това число и кредитната.
3. Основната цел на предложеното в Сейма изменение на указа за индексация на доходите е недопускане на по-голямо от досегашното увеличение на цените и на цялостната дестабилизация на пазара на потребителски блага.
Главното изменение се изразява в приемането на принципа на т. н. изравняваща индексация. Това означава, че индексионното увеличение на заплатите ще се полага само на тези предприятия, в които не е изплащано вече повишаване на заплатите, рекомпенсиращи в известна степен последиците от изменението на цените. Това ще се съпътства с въвеждането на съответни данъчни санкции спрямо предприятията, които прекрачват принципите на индексацията.
4. Още през 1989 г. ще започне разпродажбата на някои вещни съставки на общественото имущество и преди всичко на:
- производственото имущество от ликвидираните предприятия и от спрените централни инвестиции, също така от приватизацията на определени предприятия;
- на малки предприятия и обекти от сферата на търговията и услугите;
- на земя и строителни петна;
- на жилища.
Безогледно ще се спазва принципа на публичната аукционна форма на продажба.
5. Някои мерки, изброени в т. 2 също така ще служат за ограничаване на дефицита на централния бюджет през 1989 г.
На това ще служат и други мерки и пред всичко:
- ограничаване дотациите за въгледобива;
- намаляване броя на дотираните продоволствени продукти и производствени средства за селското стопанство;
- радикално съкращаване и премахване на дотациите за обществените и политическите организации, ще се запазят дотациите, свързани със задачи, поставяни от държавата, напр. за Червения кръст;
- временно преустановяване компенсирането на последиците от повишаване цените на благата и услугите на местните бюджети от страна на централния;
- ограничаване на реалната стойност на разходите за публична безопасност и национална отбрана;
- “затягане” на данъчната дисциплина спрямо предприятията, имащи задължения към бюджета; няма също така да се дават предимства (преимущества) от веществен характер на отделни предприятия;
- повишаване данъка върху оборота – съответно и на цените на някои потребителски блага.
6. Правителството ще поиска промяна в системата на дотиране на въгледобива, обвързващ нивото на дотации с транзакционната цена. Дотациите за последните два месеца на 1989 г. ще се определят по такъв начин, че с малък излишък да компенсират загубите на отрасъла, предизвикани от това, че бюрократичната цена на въглищата е по-ниска от средната стойност на добиването им.
Даже при задействане на тези мерки, дотациите за въглищата би трябвало бързо да растат. Затова е задължително значителното повишаване цената на въглищата и покачване цените на другите горива, електроенергията и отоплението. Това трябва да се съпътства от мерки, противодействащи на прекомерната реакция на цените и доходите спрямо повишаване цените на горивата и енергията. Тук става въпрос главно за ревизия на системата трудовите депутати, а също така недопускане повишаване на изкупните цени на селскостопанските продукти.
На прекомерното пренасяне на следствията от повишаване цените на горивата и енергията върху цените на промишлените продукти ще противодействат “затегнатата” фискална и кредитни политики.
7. Правителството ще се обърне към Националната полска банка (НПБ) с предложение за “затягане” на кредитната политика спрямо предприятията. През ІV тримесечие на тази година трябва да има значително повишаване на лихвения процент върху кредитите и банковите влогове, така че да се намали търсенето на кредити от една страна и да се укрепи желанието да се спестява – от друга.
Правителството ще се обърне към НПБ за предприемане на мерки, целящи ускоряване на банковите операции, което между другото ще допринесе за премахване на разплащателните “тапи” между предприятията.
8. Постепенно ще бъдат ограничаван обхвата на административните методи на ценообразуване и контрол върху цените. По-конкретно – ще бъдат премахнати административните цени на хляба, млякото и нискомаслените сирена, при паралелното въвеждане на купони за най-бедните.
9. Значително ще бъде увеличен официалният курс на долара, с помощта на което ще се намали разликата между този курс и свободния, което от своя страна ще улесни преминаването към единен курс през следващата фаза (виж ІV, т. 9).
10. След завършване на необходимите приготовления и законодателни работи през 1989 г. и в началото на 1990 г., ще се пристъпи към основната фаза на стабилизацията на икономиката. Тя има следните взаимосвързани цели: подавляване на инфлацията и уравновесяване на държавния бюджет; ликвидиране недоборите в националното стопанството; укрепване на злотата – между другото и чрез въвеждане на нейната конвертируемост.
11. За достигането на гореизложните цели ще се имплементира концентриран във времето пакет от мерки и преди всичко:
- радикално ограничаване обхвата на данъчните облекчения, в това число и за експорта. Стимулите на експорта се ще създадат благодарение на съответното ниво на уеднаквен валутен курс;
- спиране на всички или почти всички дотации за собствените инвестиции на предприятията;
- ограничаване на бюджетните разходи за отбрана, публична безопасност и държавна администрация;
- комплексна реформа в системата на разплащане на базата на дотациите към въглищата, а по-нататък и цялостно ликвидиране на тези дотации;
- приемане на принципът, че бюджетния дефицит не може да бъде финансиран с безлихвен кредит от НПБ. Източник за покриване на дефицита биха могли да бъдат облигациите от държавната хазна или кредит взет извън НПБ при комерсиални условия. Правителството също така ще договори с НПБ принципите размера на паричните емисии, съгласно изискванията на антиинфлационната програма и на метода за “изострена” финансово-кредитна политика, между другото и с въвеждане на реален положителен лихвен процент. Ще бъдат премахнати преференциалните кредити. Дотации за изплащането на кредитите ще се дават на тези длъжници, които подхващат дейност, предпочитана от държавата;
- ликвидиране и изключение на случаите, произтичащи от антимонополната наредба, на административното регулиране на цените;
- прилагане на методи за задържане на прекомерния ръст на заплатите и на другите доходи, чрез което ще се прекъсне инфлационната спирала.
12. През първия етап, след въвеждането на тези мерки, трябва да настъпи бързо преходно нарастване на цените и намаляване на статистическия показател на работната заплата. Някои предприятия трябва да обявят несъстоятелност. Не е изключено, също така, преходно спадане на производството в някои сфери, както и поява на безработица, предизвикана от освобождаването на работници от закриваните предприятия. П-нататък цените и доходите ще започнат да се стабилизират. Бариера пред повишаване на цените ще бъда ограниченият доплив на пари към икономиката. Последователното реализиране на описаната атниинфлационна програма ще позволи до края на идващата година (1990 г.) да се ограничи инфлацията до ниво не превишаващо 3-5% месечно. Видимо ще се подобри пазарното равновесие.. Ще се появят първите производствени ефекти, предизвикани от демонополизацията и от приватизацията на икономиката.
13. За намаляване на негативните последици от антиинфлационните мерки ще бъде реализирана съответна система за социално подпомагане (виж V).
ІV. Промени в икономическата системата
1. Паралелно на действията, целящи да противодействат на инфлацията и да стабилизират икономиката, правителството ще предприеме стъпки, водещи към коренна промяна на икономическата система. Тя ще се основава на въвеждането на изпробвани в развитите западни страни институции на пазарната икономика.
На това ще служат:
- преобразованията на собствеността, доближаваща нейната структура до съществуващата във високоразвитите страни;
- увеличаването самостоятелността на държавните предприятия;
- пълно въвеждане на пазарния механизъм и по-конкретно – свобода на ценообразуването и ликвидиране на регламентациите и задължителното посредничество;
- създаването на условия за вътрешна конвертируемост чрез антимонополна политика и пълна свобода на създаване на нови предприятия;
- отварянето на икономиката към света чрез въвеждането на конвертируемост на злотата, което ще увеличи вътрешната конкуренция и ще направи възможно рационалното специализиране;
- преустройването финансите на държавата, в това число реформа на данъчната система;
- по-нататъшна реформа на банковата система и принципите на парично кредитната политика;
- задвижването на пазара на капитали;
- сътворяването пазар на труда.
Подготовката за въвеждането на тези промени започна вече през тази година. Основните промени ще настъпят през 1990 и 1991 години.
2. С постановление на МС бе създадена служба на Пълномощника по делата за преобразуване на собствеността. Той обработва предложенията за неотложните законодателни промени и подготвя организацията на процесите на преобразуване на собствеността, също така ще надзирава тяхното протичане.
Преобразуването на собствеността ще става по явен начин на базата на принципите, приети от Парламента. Основно правило ще бъде публичната продажба, достъпна за всички граждани и институции, заинтересовани от ефективното стопанисване на тази собственост. Ще бъдат създадени решения, улесняващи придобиването на акции от страна на работещите в предприятията, чиито акции се предлагат за продажба. В случай на приватизация на големи предприятия ще се прилагат някои преференции за граждани, придобиващи неголям процент акции. Ще има място и за други форми на собственост, в това число и автентична кооперативна собственост, дружества на трудовите колективи и комунална (общинска ) собственост.
Преобразованията на собствеността ще се съпътстват от демонополизация на пазара и производството. Ще има възможност за обособяване на организационни единици, влизащи в състава на предприятието и извършващи определени услуги за неговите нужди (напр. ремонтни, транспортни, дърводелски и т.н.). Това ще допринесе за по-доброто използване на производствените възможности и създаване на пазар на производствени услуги.
3. От държавното имущество ще бъде обособено комуналното (общинското), което ще се управлява от органите на местното самоуправление. Градовете и другите селища ще бъдат овластени да водят стопанска дейност, а също така да емитират комунални облигации. За водене на стопанска дейност, излизаща извън границата на една община или град, ще е възможно създаването на междукомунални съюзи.
4. Правителството ще поиска премахването на задължителните ограничения върху големината на селските стопанства и ще преоцени другите актове, свързани с оборота на земите, стремейки се към премахване на всички излишни бариери. Същевременно ще бъдат въведени улеснения, имащи за цел насърчаване на инвестициите (частни или държавни) за увеличаване средствата за развитието на селскостопанските услуги на малката селскостопанско-продоволствена промишленост. Създаването на нови работни места в сектора, обслужващ селското стопанство и свързаната с него промишленост, ще улесни промяната на аграрната структура и ще позволи по-доброто използване на потенциала на селското стопанство.
Правителството предприема също така стъпки за осигуряване на кредити от СБ за реструктуриране на селското стопанство и свързаната с него промишленост.
5. Правителството ще поиска премахване ограниченията върху свободата на диспониране с жилищните сгради и локали, на строителството на жилища за продан, на определянето на наемите. На тези социални групи, на които в резултат от повишаването на наемите ще се влоши нивото на живот, ще се осигурят помощи.
6. Още през 1989 г. ще бъде предложен проект за новелизация на указите за държавните предприятия и за самоуправлението в тях заедно с предписанията за конкретното им изпълнение. Същността на промените е да се увеличи обхвата на самостоятелността на държавните предприятия. Модифицирани ще бъдат принципите на финансовата политика на държавните предприятия и на другите стопански единици с участие на държавна собственост в тях.
Ще се усили контрола върху дейността на дружествата и на тяхното влияние върху стопанската дейност на материалните субекти, в тома число и разполагането с фонда “работна заплата”. Тези действия няма механично да ограничават посредничеството в продажбите, а трябва да предпазят от нелоялна конкуренция.
7. Най-късно до началото на 1990 г. ще бъдат премахнати т.н. ценови тавани. Контролът върху цените ще се ограничи само до спазването на предпосаниаята, противодействащи на монополните практики. Ще се премахне регламентирането на стоките и задължителното посредничество в оборота и снабдяване с материали. Самоволното въвеждане на регламентация от страна на доставчиците ще се счита за нарушаване на антимонополния регламент.
На заздравяването на пазарните отношение ще служи равноправното третиране на стопанските субекти, а в частност – забраната на даване на индивидуални улеснения и освобождаване от данъци, както и даването на гаранции за снабдяване.
8. С цел да се създадат в икономиката условия благоприятни за конкуренция ще бъде реализирана антимонополна политика. От Министерството на финансите ще бъде обособен антимонополен орган, който ще бъде овластен с големи правомощия.
9. В началото на 1990 г. ще се уеднакви курса на злотата към твърдите валути и ще се въведе вътрешна конвертируемост.
За определен период ще се запазят досегашните ограничения за трансфер на валута зад граница. Условия за пълна външна конвертируемост на злотата ще възникнат едва стабилизиране на икономиката и по-специално – след уравновесяване на платежния баланс.
За увеличаването на конкуренцията трябва да допринесе и разширяването на възможностите за инвестиране в Полша на чужди капитали.
Чуждестранните инвеститори ще могат да придобиват акции на полски предприятия, а също така да създават предприятия с изключително участие на чужд капитал.
Трансферът на валута от печалбата ще бъде регулиран от закон за валутата и от двустранни договори за опазване на инвестициите.
10. Ще започне коренна реформа във финансовата система на държавата. Нейни главни елементи ще бъдат:
- новелизация на закона за бюджета;
- реформа на данъчната система;
- интегриране на системата от извънбюджетни фондове с бюджета на държавата;
- привеждане принципите на финансовата дейност на предприятията в съответствие с принципите на пазарното стопанство;
- въвеждане ред във валутния пазар.
11. Правителството ще предложи проект за широки промени в задължителния закон за бюджета и на други разпоредби, регулиращи бюджетната сфера. Тези промени трябва да са абсолютно задължителни от 1990 г. Предвижда се между другото въвеждането на:
- предложеният от Парламента проект за бюджет ще съдържа само приходите и разходите на централния бюджет и на дотациите за местните бюджети;
- въвеждане принципа за невъзможността за финансиране на бюджетния дефицит с безлихвени кредити от НПБ;
- принципите за подпомагане на местните бюджети от страна на централния ще бъдат пригодени към новата форма на самоуправление; ще се обективизира принципа за определяне големината на дотациите за отделните бюджети по места;
- принципите на събиране на данъци ще бъдат така модифицирани, че увеличаването на доходите и оборота, като база за големината на данъците, да предизвиква моментално увеличаване на плащанията в бюджета; по-твърди ще станат санкциите за ненавременно погасяване задълженията към бюджета.
12. От 1991 г. трябва да бъде абсолютно задължителна реформираната данъчна система. Основни нейни съставки ще бъдат:
- еднакъв за всички стопански единици данък върху доходите на юридическите лица;
- данък върху добавената стойност, вместо досегашния данък върху оборота;
- данък върху личните доходи, основа за определянето на който ще бъдат практически всички доходи, получавани от отделните лица.
13. Данъчната система през 1990 г. ще е преход от досегашното състояние към целевото. В тази връзка се препоръчва приемането на следните предпоставки:
- значително ограничаване броя на тарифите на данъка върху оборота;
- скалата на изравнителния данък ще бъди по такъв начин конструирана, че да може да обхване много по-широка от досега група плащания при спазването па слаба прогресия; ще се намали обхвата на облекченията и изключенията от изравнителния данък.
14. Правителството ще преразгледа извънбюджетните фондове. Ще се премахне възможността за подхранване на тези фондове от страна на предприятията (с изключение на фонда за социално подпомагане и фонда за развитие на културата).
Ще се формулират предложения за ликвидиране на част от фондовете, особено тези, чиито основен източник са непосредствените дотации от бюджета.
Започвайки от 1990 г., Правителството, независимо от действащия сега задължителен закон за бюджета, ще публикува информация за финансовото състояние на система на държавата във форма, отговаряща на стандартите на МВФ.
Заедно с Централното статистическо управление Правителството ще предприеме мерки за рационализирането на оперативната финансова и икономическа статистика за да се осигури на всички стопански субекти колкото се може по-бърза и пълна информация за финансовата ситуация.
15. Взаимодействайки си с НПБ, Правителството ще се стреми към създаването на пазарни отношения в банковата система и преди всичко в кредитната. За най-важни стъпки в тази насока Правителството смята:
- въвеждането на система за разплащания, която няма да позволява на клиентите на кредити да извличат печалби от разликата в лихвените проценти и темпото на инфлация. Това може да се реализира или чрез принципа за валоризиране на задълженията (периодично увеличаване на задълженията на ниво, отговарящо на темпа на инфлация), или чрез установяване на реално положителен лихвен процент;
- премахването на т.н. преференционни кредити (виж ІІІ, т. 11);
- опростяване на процедурата по създаване на нови банки, в това число и банки с участие на чужд капитал;
- опростяване на банковите процедури;
- въвеждане на процедурата на полицата за взаимно кредитиране между предприятията.
Правителството ще подеме старания за получаване на средства за развитие на банковата техника (чрез кредити, предлагани от СБ и от кредити или други финансови средства, предлагани от страна на правителствата от Западните страни).
16. Най-късно до края на 1990 г. ще се създаде борса за ценни книжа.
Задействането на пазара на капитали трябва да съдейства за прилив производствени средства в сферите, характеризиращи се с висока ефективност. На тази цел ще служи и промяната на правилата за обявяване в несъстоятелност. Модифицираните правила трябва да осигуряват;
- признаване правото за подаване на предложения за обявяване в несъстоятелност на всеки кредитор, чиито искания не са удовлетворени в определен срок;
- съкращаване и опростяване на процедурата по банкрута.
17. Още през тази година ще започне подготовката за формиране на нормален пазар на труда.Това ще изисква новелизация на кодекса на труда, което ще улесни ръководствата на предприятията да изготвят структурата и броя на заетите към реалните нужди, както и да изготвят и прилагат съответна социална програма (виж V, т. 4).
V. Социалната политика по отношение на промяната на икономическата система.
1. Институционалните промени в икономиката и процесите на нейната стабилизация ще се съпътстват от съответни промени в социалната политика. От една страна това е предизвикано от новите потребности, произтичащи от социалните последици от спешните стабилизационни мерки, а от друга – новите условия на пазарната икономика ще изискват други механизми за реализирането на общоприетите цели на социалната политика.
2. С цел намаляване трудностите, произтичащи от стабилизационните действия, ще бъде реализирана програма за подпомагане на икономически най-слабите групи.
Защитните функции ще се базират на:
- запазване нивото на потребление на храни посредством въвеждането на купони за основните артикули (хляб, мляко) и чрез разширяването мрежата на безплатното (или евтиното) хранене;
- помощи за частично компенсиране на повишените разходи за наеми и отопление;
- подържане съотношението между средните пенсии и заплатата на нивото от 1989 г., както тримесечна изпреварваща валоризация от началото на 1990 г.;
- реорганизиране системата за социални помощи, състоящо се в използването и координирането както на държавните, така и на обществените средства и кадри, както и на създаването на извънбюджетни източници за финансиране.
3. Изграждането на пазара на труда ще изисква правно регулиране, осигуряващо социална поддръжка на уволнените работници, средства за преквалификация, а също така и средства за създаването на нови работни места.
Тази система трябва да обхване всички безработни, да осигури защита особено на уволнените от банкрутирали и ликвидирани предприятия и на губещите работа поради съкращения. Източник на средства за системата ще бъде фонда на труда, формиран от вноски от всички предприятия. Реорганизирана ще бъде системата та трудовото посредничество чрез разширяване на неговите функции (регистрация, водене на социални дела и т.н.); ще бъде развивана институцията на трудовите осигуровки (вкл. и създаването на нови специализирани застрахователни агенции).
4. Паралелно на институционалните промени ще се преустроят механизмите на социалната политика, съгласно критериите за ефективност. Същността на промените ще бъде увеличаване ефективността на опекунстките функции на държавата и особено в премахване на нерационалното изразходване на средства и приемането на принципа за доминиращата роля на доходите от труд в семейните бюджети на наетите лица.
5. В сферата на социалните услуги (напр. здравеопазването или образованието) принципът на ефективност ще означава между другото рационализиране на тяхното функциониране при осигуряване на основния стандарт за всички граждани и създаване на пазар на надстандартните услуги, а също така обвързване на системата на здравеопазване със застрахователната система чрез фонда за здравни осигуровки.
С напредването на стабилизиране на икономиката ще бъдат създадени възможности за подпомагане на социалните програми със средства от стопанските субекти чрез определени инструменти на данъчната политика. Ще се създадат механизми, благоприятстващи децентрализацията на социалната политика и използване за нейното реализиране средства от местното самоуправление, обществените сдружения и от дарителство на гражданите.
6. От 1991 г. ще се въведе комплексна реформа на социалните осигуровки. Предвижда се между другото защита на реалната стойност на помощите, по-силното им обвързване с времето и големината на плащанията за осигуровки, както и постепенното ликвидиране на признаването на помощи, базиращо се върху подоходни критерии.
VІ. Чуждестранна помощ за програмата за стабилизация и за цялостни промени на системата.
1. Необходимо условие за реализирането на стабилизационната програма и на съответния пакет от промени в икономиката е тясното сътрудничество с нашите кредитори и разбирането им за нашето икономическо положение, а също така сътрудничеството и помощта на международните финансови организации и на чуждите правителства. Дълбочината и структурния характер на сегашната криза предизвиква това, че реализирането на нашите задължения към чуждите кредитори е невъзможно без извършването на коренни вътрешни промени. Действията за вътрешното стабилизиране на икономиката трябва да придобият определен приоритет. Правителството ще се стреми към бързото сключване на споразумения с МВФ и СБ, както и за получаването на от отделните групи кредитори на такива условия за връщане на заемите, които отговарят на нашите възможности за плащане.
2. Паралелно с това ще се предприемат стъпки, улесняващи доплива до Полша на чужд капитал и осигуряващи по-стабилни и изгодни от досегашните условия за инвестиране, без да се нарушават нашите интереси. Принципите на дейността на смесените фирми трябва да бъдат същите както на субектите с изключително участие на наш капитал. Главният фактор за атрактивността на инвестиране в Полша трябва да бъдат изгодните условия за трансфер на печалбата и данъчната политика.
3. Реализирането на заложената стабилизационна програма и извършването по-нататък на цялостни промени в системата ще изискват по-конкретно:
- получаване в най-кратко врече от високоразвитите страни на кредити за осигуряване през ІV тримесечие на 1989 г. на необходимия импорт на суровини и материали за промишленото и селскостопанско производство и за обществено важните стоки (лекарства и т.н.);
- колкото се може по-скоро съгласуване с МВФ на програмата за адаптиране с едновременното задействане на финансово подпомагане в размер на 700 млн. долара;
- задействане още през тази година на кредити от СБ, предназначени за вече съществуващи проекти;
- получаване през 1990 г. на кредити от СБ за подкрепа на структурните промени;
- получаване от международната валутна корпорация на финансова помощ за подкрепа на дейностите по приватизацията;
- получаване на гаранции от високоразвитите страни за получаване на стабилизационен заем в размер на 1 млрд. долара за преминаване към единен курс и за вътрешна конвертируемост на злотата;
- подобряване на условията за рефинансиране на задълженията към Парижкия клуб. Ще искаме пълното отсрочване на капиталовите плащания и лихви през периода 1989 – 1992 г. Независимо от исканията за намаляване на дълга, ще се стремим към обвързването след 1992 г. на плащанията с наплива на нов капитал и с резултатите от външната търговия. Сключването на споразумение с ПК трябва да направи възможно отново да се ползват правителствените кредитни гаранции, а също така за създаване на улеснения и гаранции за чуждите инвеститори, възнамеряващи да вложат свой капитал в Полша;
- намаляване номиналната стойност на задълженията към търговските банки, намаляване разходите по обслужването на този дълг и получаване на нови кредити. За реализирането на това намерение разчитаме на активната подкрепа на МВФ и СБ. Планират се действия, насочени към промяна на част от дълга, гарантиран чрез дялове в предприятия и начинания за опазване на околната среда.
Правителството ще се стреми към преговори за намаляване тежестта на задълженията към Съветския съюз.
4. Важен елемент, за реализирането на икономическата програма, ще бъдат по-близките отношения с ЕИО. В бъдещите преговори с общността Полша ще се стреми към премахване бариерите пред търговията и финансовите отношения с ЕИО. За приоритетен момент Полша смята либерализирането на вноса, финансовите операции, преките чужди инвестиции, а в замяна ще се старае да получи по-голям достъп до ЕИО за полския експорт.
5. Полша отдава голямо значение на икономическите отношения със страните-членки на СИВ. Активно ще действа за основното преустройство на механизмите на сътрудничество на тези страни.
На промяна подлежат всички механизми на търговски обмен между страните-членки. Трябва да се прекрати действието на досегашната централизирана система на търговия и да се премине към рязко увеличаване на самостоятелността на предприятията, взимащи решения на основата на икономически критерии.
По-голяма роля трябва да играят разплащанията в твърда валута и те да се опират на актуални международни цени, като през преходния период изравняването на салдата също би следвало да се извършва в тези валути.
През този период още биха били използваеми търговските протоколи, чиито списъци на стоки да се ограничат само до стратегическите продукти.
Предлаганите решения биха били възможни за по-широко прилагане от 1991 г., тъй като дотогава ще са задължителни петгодишните договори в рамките на СИВ.
6. Стабилизационната програма, а и цялостните промени в системата имат шанс за успех само тогава, когато радикалните и последователни преобразования намерят подкрепа в действията на международните финансови институции и на правителствата на страните, деклариращи желание за помощ. Поради това Правителството има намерение да предложи тази програма на МВФ. Това ще отвори вратата към последната фаза на преговори, чийто ефект трябва да бъде съгласуването на адаптационната програма. Разчитаме на бързото приключване на работата върху тази програма и на нейното потвърждаване от страна на Управителния съвет на МВФ. Това споразумение не само ще направи възможни кредитите от МВФ и СБ, но и значително ще заздрави позициите на Полша в преговорите с други кредитори и с потенциални инвеститори.
VІІ. Обществено-политически условия за успеха на програмата
1. Радикалната икономическа програма на Правителството и свързаната с нея социална програма имат шансове за успех само тогава, когато те бъдат приети от голямата част от обществото.
Фундаменталния характер на предлаганите в програмата промени, водещи към нова икономическа система изисква подкрепата на всички по-значими политически и обществени сили, синдикатите, а също така и от страна на двете камари на Парламента. На успешното реализиране на програмата ще служи значителното опростяване на законодателните процедури с оглед необходимостта от бързо въвеждане на конкретните решения и за осигурявана на връзката между тях.
2. Реализирането на програмата за базисно преустройство на икономическата система в условията на дълбока криза не може да даде осезаемо поправяне на ситуацията през най-близките месеци. През такъв кратък период няма да може да се овладее инфлацията, нито да се оправи снабдяването.
Липсата на решителност за предприемане на програмата, обаче, би означавало хиперинфлация, изчезването на злотата като парична единица и накрая – цялостна дезорганизация на икономическия живот на страната. Следствие на тази ситуация може да бъде само въвеждане на икономика от военен тип с пълна регламентация и купонна система на снабдяване.
В условията на намаляващо производство такива действия не биха могли да осигурят задоволяването на елементарните обществени потребности. По този начин това би изместило в далечно бъдеще възможността за извършване на поредния завой към пазарна икономика. Но тогава, обаче, той би започнал в много по-лоши условия, в сравнение със сегашния момент.
3. Разработената програма, означаваща в стартовия момент лишения и трудности за цялото общество, отваря перспективите за постепенното поправяне на положението. След едногодишен период може да разчитаме на понижаване темпото на покачване на цените, на по-добро снабдяване на пазара, на по-рационална дейност на предприятията и повишаване на реалните заплати.
Освен това, решителното подемане на усилия за реализиране на програмата за преустройство на икономиката ще позволи получаването на значителна финансова помощ от чужбина – това е важен фактор за успеха на програмата.
Въвеждането на пазарния механизъм ще изисква “сбогуването” с енерго- и суровинноемките технологии и започването на успешна борба с екологичната заплаха. Първо, благодарение на промяната на икономическата структура и на нейната модернизация ще се намали унищожаването на природата. Второ, ще се увеличи ефективността на екологичната политика на държавата, освободена от непосредственото ръководене на икономиката. Защитата на природната среда ще е интегрален елемент на стопанската система, намиращ израз между другото в регионално диференцираните разходи за използване на природните богатства от страна на стопанските единици.
Х
х х
Представените основни положения трябва да бъдат основа за програмиране на текущите действия на Правителството, както и за инициирането на съответни аналитични и законодателни работи, служещи за подготовката и реализирането на базисните промени в системата. Някои от тези мерки бяха вече предприето, други в най-близко време ще са предмет на работа на съответните правителствени органи.
Придружителната записка от 1990 г.
Лешек Балцерович - биографични бележки
Основни черти, акценти и поуки от програмата
Обратно към Библиотека Омда