ЛЕШЕК БАЛЦЕРОВИЧ
(биографични бележки)
Придружителната записка от 1990 г.
Основни черти, акценти и поуки от програмата
Роден е в град Липно през 1947 г. През 1970 г. завършва с отличие департамента по външна търговия в Главната школа за планиране и статистика (SGPiS, сега Главна школа по търговия ) във Варшава.
През 1974 г. получава званието MBA в St. John`s University в Ню Йорк, а през 1975 г. защитава докторат в SGPiS.
Пребивавал е на научни стажове между другото в Съсекския университет (University of Sussex) – 1985 и в Марбургския (Marburg) университет (1988). През месец октомври 1992 г. става професор Главната школа за търговия във Варшава, а година по-късно – ръководител на Катедрата за международни сравнителни изследвания. Преподавал е в катедри по целия свят, между другото в страни като Австрия, Франция, Великобритания, Белгия, Германия, Унгария, Швеция, Япония, Чехия, Индия, Италия, Украйна, Литва и Съединените щати. Автор е на значителен брой книги и публикации в областта на икономиката.
През годините 1992 – 2000 ръководи Научния съвет на Фондацията “Център за обществено-икономически анализи” (CASE). Член е на: Европейското икономическо дружество, Полското социологическо дружество и на Дружеството на полските икономисти.
През септември 1989 г.получава поста вицепремиер и министър на финансите в първото некомунистическо правителство. Бил е също така председател на Икономическия съвет на Министерския съвет. Изработил е и реализирал план за бърза стабилизация и трансформация на потопената в криза полска икономика, известен масово като “Планът на Балцерович”. Изпълнявал е тази си задължения до месец декември 1991 г.
От април 1995 г. до декември 2000 г. е бил председател на Унията на свободата. На парламентарните избори през септември 1997 г. получава най-добрия резултат за Катовицка област, получавайки над 91 000 от гласовете. От октомври 1997 г. до юни 2000 г. отново изпълнява длъжностите вицепремиер, министър на финансите и председател на KERM. През януари 2001 г.Сеймът на Република Полша избира Лешек Балцерович за председател на Полската национална банка.
През 1993 г. получава титлата Доктор Honoris Causa кауза в университет в Aix-Provance във Франция, през 1994 г. в Съсексия университет във Великобритания, през 1996 г. в De Paul University of Chicago (САЩ), а през 1998 г. и в Шчечинския университет, Университета на името на Николай Коперник в Торун (Полша), както и в Dundee University и в Стафордширския университет от Великобритания. Година по-късно е отличен с докторат Honoris Causa от Икономическия университет в Братислава, Словакия, след това през 2001 г. и от Европейския университет Виадрин (Viadrin) във Франкфурт на Одра (Германия), през 2002 г. от Uniwessytet del Pacifico в Лима (Перу) и от Университета “Александру Йон Куза” (Alexandru Ioan Cuza) в Яш (Румъния), а през 2004 от Университета на името на “Георг Меркатор” (Georg Mercator) в Дуйсбург (Германия).
Като първи представител на Централна и източна Европа през 1992 г. е отличен с престижната награда “Людвик Ерхард”. През октомври 1998 г. получава наградата “Министър на финансите на 1998”, присъдена от британския финансов месечник “Euromoney”, а през 1999 г. – наградата за най-забележителния европеец на 1998 г. – “Transatlantic Leadership Award”, присъдена от Европейския институт във Вашингтон. През 1999 г. получава също така наградата Central European Award за най-добър министър на финансите за 1998 г. През 2001 г. е отличен с присъдената за първи път награда “Friedrich August von Hayek”, през същата година получава наградата на името на Карл Бертелсман (Carl Bertelsmann) за изключителни постижения областта на стопанската трансформация в Полша, а през 2002 г. наградата на Фондация Фасел (Fasel) за заслуги към социалното пазарно стопанство.
През януари 2004 г. престижния британски месечник “The Banker” присъжда на Лешек Балцерович титлата “Банкер на годината” в категорията на централните банки от Европа, а през октомври същата година е отличен с наградата “Emerging Markets Awards” за най-добър председател на централна банка от централна и източна Европа.
Придружителната записка от 1990 г.
Основни черти, акценти и поуки от програмата
Обратно към Библиотека Омда