ДОКУМЕНТИ НА БКП



2

 

з А С Е Д А Н И Е

        НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ПАРТИЯТА

                                   17 март 1989 година

Информация за проведените конгреси на творческите съюзи

 

 

2

Клубът[1] се готви да разпространи материали с остро антипартийно и антидържавно съдържание.

По случай една година от създаването на комитета за Русе на 9 март се подготвяше един малък митинг зад ЦДНА в София, който беше предотвратен от органите на МВР.

Сега се правят усилия за организиране на движение "Екогласност".

На 3 март лица с възстановени имена[2] се опитаха да изградят т. нар. лига за правата на човека[3], която предвижда да се превърне в "турска политическа партия", да се признае "турско малцинство" в България и да се извоюва "културна автономия".

Петър Манолов полага усилия да привлича в комитета[4] лица с възстановени имена, да създава "турски секции".

Така нареченият профсъюз "Подкрепа" подготвя своя сбирка на 18 март. Д-р Тренчев иска да се свърже със "Солидарност" в Полша, с независимия профсъюз в Унгария, с най-реакционния профсъюз във Франция "Увриер". На сбирката в Пловдив е поканен журналист от в. "Монд".

Железан Райков /небезизвестен на нас народен представител, който беше изчезнал във Финландия/ и група бивши опозиционери правят предложения за реабилитирането на Никола Петков, което крие сериозни опасности за бъдещи спекулации и провокации.

Могат да се очакват и нови явления от събития в чужбина.

Имам предвид:

Кампанията, която се подема в Италия против България, като се измислят "факти" за търговия с наркотици,оръжие и шпионски афери.

Развитието на събитията в Унгария.

Компромисите на полското ръководство със "Солидарност"[5].

Всички тези събития оказват известно влияние , у нас което също налага да преминем в ново активно настъпление, без да чакаме.

Предлагам по линия на партията да ускорим процесите на преустройство в самата партия.

Необходими са обаче някои неотложни и съвсем конкретни мерки.

1. Трябва да се овладяват още по-пълно и дълбоко теоретическите основи и практическите подходи на нашето преустройство. Без това преустройството не може да се осъществява настъпателно, без това не можем да се борим срещу нашите противници.

Срещи с активисти и контакти с различни слоеве на населението показват, че областните и общинските комитети на партията,ръководствата на масовите организации, средствата за масова информация следва решително да подобрят работата за изучаване и разясняване на постановките, които се съдържат в Юлската концепция и другите партийни документи и особено в декемврийския пленум; в труда на др. Тодор Живков "За новото в съвременния свят и някои проблеми на преустройството", в материалите от Боянската среща и др.

Така ще можем да се преборим със съществуващата апатия сред част от комунистите. Често пъти те нямат знания и аргументи, за да се противопоставят на влиянието на враждебната пропаганда.

Някъде пък се действува със стари, командни, а не с политически методи.

2. Да се изменят решително стилът и методите на работа и живот в партийните, обществените и държавните органи и организации.

Нужна е жива работа с хората, човешки взаимоотношения,аргументирано и непринудено общуване по острите проблеми, уверено,без страх, с умение да се признават, когато е необходимо, някои слабости - изобщо равноправен диалог в нашето общество. Всичко това трябва да стане по инициатива и по примера на партията.

Ето защо се изисква:

ръководните кадри по-малко да се застояват в кабинетите си, а да общуват с хората в заводите, фермите, институтите;

да познават състоянието и обстановката в първичните партийни организации, да оказват помощ на място;

да имат лични впечатления и да влияят в трудовите колективи, да помагат за решаване на техните проблеми;

навреме да бъдат осведомени за появата на нездрави настроения и да предприемат мерки за преодоляване и ликвидиране на влиянието на чуждите централи и на неформални структури още в техния зародиш.

Проблемът за класово-партийния подход трябва да се изведе от мъглявината, в която беше попаднал в резултат на неправилно възприетата, но вярна постановка за приоритета на общочовешките над класовите интереси в съвременния свят. Тук трябва да се внесе яснота сред всички партийни организации.

Наложително е областните и общинските комитети на партията, централните ръководства на Отечествения фронт, на Комсомолаи профсъюзите да обсъдят и предприемат енергични мерки за активизиране на своите организации в сегашната ситуация. Задачата е

да се вземе инициативата в наши ръце по всички направления. Имаме достатъчно ясни партийни постановки, с които следва умело в рамките на законността да изпреварим протовника и по този начин да го неутрализираме.

Антисоциалистическите неформални структури трябва да се разбиват и отвътре, не само с външен натиск. А това зависи от дейността на партийните организации и масовите организации по места.

Изобщо трябва да се използуват широко формите на индивидуална работа и диференциран подход, а с младежта - новите форми на социални контакти да изпълнят съдържанието си с идеите на преустройството.

3. Особено внимание следва да се обърне на правилното прилагане на принципите на демократизацията и гласността. На демокрация и гласност трябва да се учим. Трябва хората да разберат действителните си права и действителните си отговорности, за да могат да участвуват ефективно в управлението на страната.

 

4. Необходимо е да се подготви и осъществи среща с ръководствата на централните правозащитни органи, да се направи оценка на обстановката и да се очертаят насоки за действие при новите условия, особено при появата на екстремистки ситуации и групи.

5. Наложително е да се разработят варианти и мерки за действие, за да се пресекат евентуални опити за създаването на опозиционна земеделска политическа партия у нас[6], около която могат да се групират и други вражески елементи. Повод за това ми дава предложението на Железан Райков и група бивши опозиционери.

Изобщо ние трябва да очакваме опити за проникване на вражески емигранти от групата на Ценко Барев[7] за създаване на напрежение,след като приемем законите за паспортите и българското гражданство.

6. Отделите на ЦК трябва да разработят и предложат мерки за усъвършенствуване на информационната система в партията, с оглед на партийния актив и на всички комунисти да бъдат осигурени информация и убедителни аргументи за активна работа за ускоряване на процесите на преустройството. Тази информация трябвада бъде бърза, изпреварваща.

7. Наложително е да се преустрои и активизира нашата задгранична пропаганда. Може би ще бъде правилно в ЦК да има силно звено, което да подготвя предложения за пропагандни акции извън страната, за контрапропагандни инициативи вътре в страната.

8. Имаме становище да се създаде Институт за изучаване на общественото мнение. Мисля, че срочно трябва да се подготви предложение за това[8].

 

 

В заключение искам да кажа, че ни е необходима динамичнаи умна, на съвременно равнище настъпателна политическа дейност във всички сфери на нашия живот.

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ:

Като представител на Политбюро участвувах в конгреса на Съюза на музикалните дейци, а заедно с други другари на още три конгреса - на Научно-техническите съюзи, Съюза на художниците и Съюза на артистите.

За Съюза на музикалните дейци мога само да потвърдя това, което казах вече пред Политбюро при завършването на конгреса. Той се проведе в условия на широк демократизъм и творческа атмосфера. Проблемите се обсъждаха сериозно. На този конгрес още не бяха задействували механизмите, които се появиха в следващите конгреси. Тези механизми и тази организация, които съвсем видимо се почувствуваха на другите конгреси, тук не се почувствуваха. Иначе конгресът си мина върху една широкодемократична основа, в творческа атмосфера. Проблемите сериозно се обсъждаха, без давление, намеса и манипулиране. Много добър беше докладът. Конгресът представляваше един диалог. Повдигат се въпроси по време на конгреса от делегатите. Изтегля Робев към себе си въпроса и казва: другари, този въпрос стои така и така. Разяснява, обажда се. И въпросът приключва. Повдигна се някакъв въпрос, който беше адресиран към централния съвет на профсъюзите. Взех микрофона и разясних как стои този въпрос.

Аз разбирам; че това е съвсем първа информация. Очевидно всички ние, които участвувахме на конгресите, щем или не щем,сме под едно влияние на много емоции, на много настроения и е възможно на този етап тези първи впечатления да не бъдат найточни и да не претендират за точност и за голяма прецизност.

Аз също искам да споделя някои съображения от конгресите, на които участвувах. Смятам, че в никакъв случай не можем и не бива да оценяваме конгресите еднозначно. Трябва да търсим и позитивното в тях. Какво имам предвид? Мисля, че в значителна степен конгресите намалиха натрупалото се напрежение сред различните отряди на интелигенцията, за съжаление, твърде различно от информациите, които се даваха преди конгресите.

Мисля, че най-характерното е силно изразената поляризация на позиции и на възгледи. Но това ни дава възможност върху основата на обективен анализ и реализъм да градим нашите позиции, политика и действия по-нататък. Общата характеристика на дискусиите според мен е посредственото интелектуално и професионално равнище на конгресите. Това е един от моментите, който лично мен най-много ме озадачи. Общо преобладаваше посредствено интелектуално и професионално равнище в дискусиите. Но независимо от това имаше и много сериозни изказвания, в които се поставиха обществено значими проблеми и идеи. И мисля, че те заслужават специален анализ и внимание.

Въобще в цялата тази обстановка, която се създаде, в никакъв случай не бива да подценяваме това рационално, което се съдържаше и като позиция, и като виждания, и като идеи.

Все в този аспект свидетели бяхме на непознат досега за такива форуми интерес и заинтересованост, разбира се, от различна гледна точка и от различни позиции. Кандидати за изказвания - десетки, сто, над сто. Цяла нощ чакаха за резултат. Въобщ една необичайна обстановка за нас. Ние въобще на тези конгреси се сблъскахме с една необичайна обстановка, за която не бяхме подготвени. Затова понякога изпадахме в положение на безтегловно състояние.

Аз смятам, че трябва спокойно да се отнесем и към формираните състави на управителните съвети. Разбира се, главното е сега да заработят поновому. Има възможност и в управителните съвети нещата да се поставят на друга основа, да се анализират и да бъдат форми и фактори за консолидация сред интелигенцията.

Връщам се към поляризацията на позиции, възгледи и поведения[9]. Мисля, че се очерта солидна група, в която за съжаление са силни и влиятелни творци, хора, тежко заразени от индивидуализъм, с болни амбиции, които ги прокарват и налагат под флага на преустройството, на демокрацията, на гласността. Тази група съвсем релефно се очерта и в името на тези сили, на амбиции и на индивидуализъм някои отидоха, както виждаме, и на западна трибуна[10] и обективно станаха проводници на нашите противници. Характерно е и това, че те са се готвили изключително старателно, изказванията са си готвили много старателно. Работили са така, че просто може да им се завижда. А също така и организацията, която създадоха: да се разстройва, да се реорганизира работата, да се малтретират даже конгресите.

Мисля, че не е малка групата на идейно обърканите. Имаше такива случаи, например в Съюза на художниците. И най-малка критика, някаква съпоставка в критичен аспект на капиталистическите порядки предизвикваше остра реакция, ръкопляскания, свиркания. Идейна обърканост сред една значителна част. И силно изразен скептицизъм, и озлобени хора.

Мисля, че просто се сблъскахме с организиран екстремизъм на тези конгреси. В Съюза на артистите група от 30-40 души просто през цялото време малтретираше конгреса.

Разбира се, другари, трябва да се има предвид също едно обстоятелство, което, мисля, че е важно. Ще взема за пример пак Съюза на артистите. Тази група започна много вдъхновено. Тя си беше очертана, седнала си на едно място. Знаят си тарторите и т.н. Ние много бързо установихме техните механизми на действия. Всяка почивка се събират, преценяват конгреса, по-нататъшните свои ходове, къде и с какво ще се обадят и т.н. Това беше много добре организирано от тяхна страна. Обаче що се отнася пък до реакцията на останалите, на масата от делегатите, се наблюдаваше една непрекъсната еволюция. В началото се посрещнаха с интерес, ръкопляскания и т.н., за да се стигне на последното заседание до едно спонтанно възмущение срещу тези хора. Даже аз съм убеден, че ако имаше още едно заседание и ако те продължаваха да се държат по този начин, самите делегати щяха да ги изхвърлят от залата.

Но екстремизъм беше налице. Поради тези причини за този, който се очерта като един от техните лидери - Вандов, режисьор на Сатиричния театър[11] - много малко гласове се подадоха за влизане в управителния съвет. И още пет-шест техни кандидати отпаднаха. Струва ми се, че там се направи някаква маневра с Червенкова. Те поставиха въпроса, че от това дружество няма избран човек и след това Ванча Дойчева съобщи, че тя е в първата група. У мен съмненията са големи, за да се заиграва и да се печелят гласове от тези хора. Не мога сигурно да твърдя, но и на такива игри бяхме свидетели. Почти съм убеден, че ако тя беше предложена по другия път, нямаше да бъде включена в управителния съвет. Тоест имаше една еволюция в отношението към тези хора.

Аз мисля, другари, че изключително сериозно се очерта положението сред младата творческа интелигенция. Даже младите в една немалка част се очертаха и като основна база и потенциални съюзници на горните групи.

Нещо повече, някои другари показаха и възмутително ниска нравственост. Ние бяхме свидетели на такива неща. Става, говори народният художник Поплилов. Прекъснаха го, не му дадоха да се изкаже докрай. Виждаха се тези групи, все от млади художници.

На 2/3 от тях той е бил учител. На конгреса на Съюза на артистите пак тези групи бяха готови на разправа с паметта на Филип Филипов. Даже се опитаха да посягат и на Кабакчиев и т.н.

Като цяло може да групираме и да очертаем тази поляризация, но за мен в случая най-сериозният въпрос е объркването сред младата творческа интелигенция и податливостта й на влияние и от политическа, и от идеологическа, и от естетическа гледна точка, и от гледна точка на художествени критерии.

В същото време, другари, аз съм убеден, че така условно очертаните категории в никакъв случай не могат да се приемат като хомогенна маса. Мисля, че много внимателно трябва да боравим с такива понятия Kaтo противник, демагози и пр. Много внимателно! Ще направим голяма грешка, ако подведем под един знаменател една немалка част от интелигенцията. Това, че не са хомогенна маса показаха разговорите, които имах възможност да проведа цяла нощ с различни категории хора, включително и с тези.

Смятам, че ни е нужен нов поглед и върху една категория творци, които приемахме като най-близко стоящи до партийните и държавните органи. Това са хора и в държавния, и в партийния апарат, хора, които през целия си живот са заемали ръководни позиции в редакции, издателства, ръководства и т.н. И сега се опитват да защитават своите позиции, бих казал, и кариеризъм, под флага на проводници на партийната линия, но използувайки идеологически постулати, които партията е отхвърлила. Застават и на консервативни позиции.

Появи се и явление - мисля, че това отблъсква част от интелигенцията и особено от младежта - от кариеристични подбуди да се правят безпринципни компромиси. Кандидатките за председател на Съюза на артистите - не мога 100% да твърдя, но почти съм убеден - през цялото време заиграваха с тези хора, за да спечелят гласовете им. Преценихме единодушно, че така, както протече конгресът, накрая трябва да се направи едно кратко заключително слово с един поглед напред и т.н. Уточнихме какво, що. Председателката прие. Започна заседанието, дадоха й думата за заключително слово, а тя каза: ",Другари, аз се отказвам от заключително слово". И през цялото време на конгреса положението беше обезпокоително.

Разбира се, аз съм убеден, че към тези хора трябва да се подхожда много внимателно, с грижа, но и с трезва оценка.

Струва ми се, че отличителна черта на някои от проведените конгреси, за разлика oт миналото, бе силното присъствие на социалната проблематика и синдикалните функции на съюзите - и социалния статус, и сигурността на творците, пенсионирането. Много остро се коментираше този въпрос.

Другарю Живков, допуснаха се и безобразия. Казаха там някои другари. Ружа Делчева получава съобщението за пенсиониране в пощенската кутия. Боже господи, в пощенската кутия, това е Ружа Делчева! Коментираше се общественото осигуряване, начинът на заплащане, условията на труд и т.н. По този кръг от проблеми също не липсваше и демагогия, и спекулации, но има и такива въпроси: които заслужават внимание. Особено остро се очертаха някои въпроси в Съюза на художниците и на музикалните дейци.

Всичко това, другари, ми дава основание да предложа да се формират групи от висококомпетентни хора и добри анализатори, които задълбочено и сериозно да анализират дискусиите на всеки конгрес и да излязат със съответни предложения. Мисля, че комисия или група, формирана от Политбюро, би трябвало да обобщи тези анализи и да се внесе сериозна и добре обмислена програма за по-нататъшната ни работа.

При това положение според мен възниква въпросът и за конгресите на науката, културата и просветата. Аз не знам как ще се посрещне, но дали не би могло малко да се отложат тези конгреси[12].

От първостепенно значение сега е да постигнем и да укрепим политическото и идеологическо единство, доверието в партийната политка, в партийната стратегия, консолидация и на интелигенцията, и на всички обществени сили в обществото.

Как да направим това? Имаме вече много разработки и линия, и решение, и програми и пр. Смятам, че конгресите дават основание сериозно да обсъдим тези въпроси. За това ни дават основание и информациите, които получихме, изследвания, систематизирани от Секретариата на ЦК, за някои тенденции, някои процеси,които се развиват сред различните слоеве на населението.

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

 

Другари, аз смятам, че нищо, което стана на конгресите, не бива да бъде подценявано. Но трябва определено да кажа, че от информацията излиза, че положението е изпуснато. Аз не съм съгласен с тази оценка. Положението не е леко, пробиви се допуснаха в отделни конгреси, но не мога да приема, че конгресите трябва да се характеризират едва ли не като трибуна на чужди сили. Освен това, когато правим оценката, критичните мнения и измерения, не може тези критични измерения да се обясняват само с работата на партийните комитети, с пасивността на някои известни дейци. Има и други причини, даже може би и по-главни, които обясняват някои негативни страни от работата на конгресите.

Аз лично, другарю Живков, смятам, че това е един първи разговор, първо обсъждане на конгресите и на основата на това, което тук ще се каже, може би трябва още да се поработи и ние допълнително да утвърдим една цялостна, задълбочена оценка на конгресите и на изводите от конгресите.

Какво мен ме смущава?

Другари, мен, първо, ме смущава сериозната идейна и политическа ерозия, която започва да се проявява сред тези среди и която не получава необходимата политическа оценка и отпор в самите тези среди. Ние не бива да подценяваме това. И тук основният проблем, до който ние трябва да стигнем като финал на нашето обсъждане днес, очевидно трябва да бъде как да се спре тази ерозия, как да се обърнат процесите.

Второ, мен ме безпокои обстоятелството, че са много силни външните фактори, които подхранват тази ерозия, поощряват я и й дават все по-широки и по-широки измерения. Аз имам предвид не само това, което наблюдаваме като натиск върху нас от западните централи, но и това, което идва като пример от някои други наши братски страни. И така да се каже, вътре в страната има големи поддръжници на това - неща, които за други са трагедии, за нас да станат идеал. Това е също факт и фактор, за да обясним процесите, които стават, проявите, които ние наблюдавахме на конгресите.


 

1 2 3 4 5


[1] Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България.

[2] Български мюсюлмани, те са с въстановени имена.

[3] Виж програмната декларация на Лигата - тук.

[4] Независимо дружество за защита правата на човека. Положението е точно обратното турците започват да търсят Петър Манолов като секретар на Дружеството.

[5] През август 1989 година в Полша се провеждат свободни избори, спечелени от Солидарност.

[6] Димитър Стоянов се опасява от възраждането на БЗНС Никола Петков.

[7] В оригинала Цанко Барев. Изглежда грешка на стенографката, защото по онова време в ръководството на БКП витае страх от Ценко Барев, който няма и хабер от това. Той е разглеждан от тях като национален лидер, способен да застане начело на държавата. Две години по-късно, когато Барев се завърна в България, страховете им се разсеяха.

[8] Така се създава НЦИОМ.

[9] В оригинала правописна грешка поведен.

[10] Има предвид изказванията и интервютата по западните радиостанции.

[11]  Никола Вандов е драматург на Сатиричния театър.

[12] Такива конгреси не се провеждат. За края на 1989 година се подготвяше конгрес на културата.

1

3

4

5

ЦДА фонд 1Б, оп. 68, а.е. 3620