ДОКУМЕНТИ НА БКП



4

                                   

з А С Е Д А Н И Е

        НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ПАРТИЯТА

                                   17 март 1989 година

Информация за проведените конгреси на творческите съюзи

 

 

4

 

МИЛКО БАЛЕВ:

 

Ние трябва да отчитаме, че сега се намираме в нова обстановка, нова атмосфера, създадена от тези документи, да отчитаме съображенията, за които стана дума.

Каква беше организацията, за която Вие говорите[1], на примера на конгреса на журналистите?

Имаше много здрава и солидна организация.

Кои бяха в дъното на тази организация?

Соня Бакиш, Шамлиев, Еми Барух.

Имаше много добро разпределение.

Соня беше по-напред, Еми беше в единия край, Барух Шамлиев - в другия.

И там бяха манипулирани и вкарани групи, които да тероризират конгреса. Те диктуваха, те се обаждаха с реплики. Ние, като разговаряхме още през първата почивка, помолихме нашите другари комунисти[2] и други да разбият тези групи.

Но не се получи.

И затова, когато стана дума да се обсъждат документите, предложихме да останат само делегатите, а гостите да си отидат.

В конгреса имаше и редица положителни, хубави изказвания, но имаше неподготвеност и известно свиване на членове на централния комитет и на наши комунисти да реагират, както се следва.

Един от главните въпроси, по който говорихте, че трябва да устоим позициите, беше проблемът за документите на конгреса. Този конгрес беше с най-неподготвени документи. До последния момент нито при др. Йотов, нито при нас ги видяхме. Но независимо от това документите за конгреса бяха приети - и резолюцията беше приета, и проектоуставът беше утвърден.

Опитаха се да бият по проектоустава с общия проблем навсякъде председателят да се избира от конгреса.

Трябва да се каже, че Дамянов, когото накарахме да обобщи и да излезе с доклад от името на комисията, добре аргументира.

Тогава аз излязох, обосновах защо тази позиция...

 

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

В края на краищата това не е фатално.

 

 

МИЛКО БАЛЕВ:

 

Утвърдиха без разисквания предложения устав. Там от 530-540 гласували 20 бяха против, 25 въздържали се. Всичките подкрепиха документите.

Соня Бакиш се опита да направи една мръсна провокация.

Какъв тактически ход предприе?

Предлагат я за управителния съвет. Тя става на трибуната и казва: "Аз си правя отвод, моля да не бъда в листата, тъй като съм изключена от партията. Защо съм изключена от партията, на мен не ми е ясно. Изключи ме Секретариатът, тук е др. Йордан Йотов, тук е и др. Милко Балев. Нека да кажат защо съм изключена. Изключена съм заради това, че съм била членка на комитет за спасяване на Русе[3]." След това вади решението на Секретариата и го чете: Това показва, че всичко е било подготвено. Тя искаше да направи нейния проблем централен. Ние й отговорихме и стана ясно, че тук не е партиен форум, че има други проблеми, които трябва да се решават.

Другият въпрос беше за управителния съвет. Те имаха също така подготвено кои от старото ръководство да се задраскат. И от делегатското съвещание беше предложена листа от 91 души. Бяха предложени няколко нови. В резултат бяха избрани към 84 предложени от делегатското съвещание и към 12 души нови.

Соня Бакиш влезе в управителния съвет и още няколко души. Ние направихме един анализ. От 100 души членове на управителния съвет, те[4] ще влияят с около 15-20 души. Останалите 80 ще подкрепят.

Смятам, че тези два въпроса бяха решени сполучливо.

Но, другарю Живков, не може членове на централния комитет, на ръководството да седят пасивни, когато знаят линията.

 

ЙОРДАН ЙОТОВ:

 

И когато някои са извикани специално да говорят.

 

МИЛКО БАЛЕВ:

 

Да вземем нашия приятел Веселин Йосифов. Щеше да се даде думата на Христо Радевски. Ние се договорихме да му се даде отговор[5].

Той не дойде на заседанието. Когато се даде думата на Христо Радевски, него също го нямаше. Повикахме го специално за тази Еми, защото тя щеше да говори по екологическите въпроси. Разговаряхме да вземе малко по-късно думата след нея и да даде обоснован отговор. Той взе думата, говори по други въпроси, но не засегна този проблем.

Разговаряме с главния редактор на "Народна младеж". Питам го познава ли Еми. "да, много добре я знам." "Тя ще се изкаже, му казвам, вземи отношение". Каза, че не я познава и веднага избяга.

Това е отстъпление[6].

Има много проблеми, които бяха поставени. И аз споделям съображенията, че е нужно да се пристъпи към решаването им, тъй като там имаше доста журналисти, които са съкратени, нямат перспектива, има някои за пенсиониране и пр.

Ние очаквахме да започне атаката от дружеството на ветераните.

Председател е Теньо Стоянов, който е един двуличник.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

При ветераните е нарушен демократичният принцип за конгреса. Те са 600 души избират делегати за 700 души.

 

МИЛКО БАЛЕВ:

 

Другарю Живков, те трудности не създадоха. Имаше изказвания, имаше и смешни изказвания. Но те в крайна сметка, поставяйки някои въпроси, заеха партийна позиция.

Създаде се, другари, атмосфера, която трябва да отчитаме. Аз съм съгласен с мерките, които се предлагат от др. Димитър Стоянов. Смятам, че редица от изводите са основателни, като се прецизират с тази оценка, която др. Живков даде. Мен ми се струва, че в началото имаше, че се подкрепя Юлската концепция, политиката на партията. Може би трябва да се разшири.

Какво мисля още, другарю Живков?

Те не са се отказали да дават бой. Те ще се опитат сега в управителните съвети при избора на главните секретари и на бюрата да дадат бой. Те са малцинство, но не бива да ги подценяваме.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Не са малцинство. Те са болшинство. Аз го казвам, да не останеш изненадан след това. При писателите с трима души са болшинство.

 

МИЛКО БАЛЕВ:

 

Лалю Димитров беше единодушно избран.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Те единодушно избраха и председателя на кинодейците, единодушно избраха и Ванча Дойчева. Така че това единодушие... не зная!

 

МИЛКО БАЛЕВ:

 

Това единодушие е тактически ход.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Важното е, че в края на краищата надделя здравият разум.

 

ИВАН ПАНЕВ:

 

Аз смятам, че основата в нашата оценка е преди всичко политическата оценка. И не бива да се впускаме в някои отделни моменти по организацията на работата, а трябва да оценим, както и Вие казахте, политически тези мероприятия при тази сложна обстановка.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Другарят Йотов е провел 5-6 срещи с председателите. Аз се срещнах с партийната организация за съвсем кратко време.

Но не трябваше да провеждаме-конгресите.

Не си дадохме сметка, че не бяхме готови. Сега трябва да помислим как да се подготвим за предстоящите конгреси.

 

ИВАН ПАНЕВ:

 

Искам да кажа, че действително основното е политическата оценка.

Искам да Ви докладвам, че след като се обявиха конгресите, се извърши огромна работа. Не една, а десетки срещи.

Аз със Съюза на художниците проведох няколко срещи.

Шест часа обсъждахме устава.

С всеки поотделно се говореше. Но едно е истина: Юлската концепция се приема от нашата интелигенция. Ние не можем да даваме еднозначна оценка на всички конгреси.

Трябва да стане ясно, че Юлската концепция се приема. Но ние не отидохме на тези конгреси с конкретни разработки на Юлската концепция, за да им кажем: ето това е Юлската концепция. А те именно с демократизма и гласността на Юлската концепция ни удряха по главата[7].

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Ние нямахме такива разработки и сега ги нямаме още.

 

ИВАН ПАНЕВ:

 

Затова аз смятам, че по-важно е ние да направим един по-подробен, по-практически, по-конкретен анализ.

Но искам да сигнализирам и за нещо друго.

Към тези конгреси се проявява интерес абсолютно от всички комунисти, от всички безпартийни, и в научно-техническата интелигенция, и в художестве-нотворческата интелигенция, и в работническата класа, навсякъде.

Ще бъде правилно: ако намерим съответен начин да информираме партията и народа ясно и категорично. И то навреме. Сега се разнасят най-различни слухове и най-различни коментарии, че там станало еди-какво си, че освиркали еди-кого си, че този бил направил такова изявление, че онзи бил герой и пр.

Трябва да ви кажа, че клубът оценява, че провеждането на тези конгреси е негов най-голям успех, че властта вече се съобразява с тях и започва да дискутира с тях.

Има редица примери, когато наши партийни членове, отговорни дейци отидоха да поздравяват тези дисиденти за техните изказвания.

Такива примери могат да се посочат във всички конгреси.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Те ги наричат тези плъхове. Георги Джагаров отишъл да ги поздравява.

 

ИВАН ПАНЕВ:

 

Трябва да им се признае, другарю Живков, че те имаха голяма организация.

Един тип имаше цял джоб с делегатски карти за конгреса на филмовите дейци. Той даваше тези карти на една хулиганствуваща група, която по същество се опита да тероризира конгреса. И ние ги изгонихме, но ги изгонихме не в началото, а когато трябваше да гласуваме устава и когато трябваше да правим управителен съвет, защото това ръководство на съюза се оказа некадърно да внесе ред в конгреса.

И се наложи във всички конгреси аз да изпращам специални групи[8] от Градския комитет на партията.

Ние изпратихме на всеки конгрес група, която да организира конгреса, изпратихме хора, които да се занимават с организационната работа.

И това са членове на ЦК, на които трябва да се потърси отговорност - и на тези, които не се изказаха, и на тези, които се провалиха. На пленарно заседание на ЦК трябва да се направи оценка на конгресите и да се поиска обяснение.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Значи те са имали предварително карти и са ги раздавали?

 

ИВАН ПАНЕВ:

 

Да. И в центъра на тази работа е клубът.

На мен повече ми се иска да кажем това, което сега трябва да направим. Трябва с нашите действия сега да покажем, че принципите на Бояна са ръководство в нашата работа. Доверие и отговорност към интелигенцията.

Дайте да го обмислим как да го направим, за да не отидем сега на някаква конфронтация. Трябва да кажем нашите изисквания, а към някои от тях трябва да вземем и други мерки.[9]

Другарю Живков, трябва да намерим най-адекватния начин за действия след конгресите.

Първо, има една група, с която трябва ясно и категорично да се разграничим и да им кажем: другари, вие бяхте наши отговорни дейци, сега си напълнихте чековите книжки, спокойно ви е, оправили сте си материалното положение, но когато трябваше да защитите партийната линия, един го боли сърцето, друг има разстройство, трети имал някакъв ангажимент. И това са все наши приятели, големи дейци, големи имена.

Мисля, че с тях трябва да се постъпи по един начин. Второ, има едно средно поколение - аз говоря за Съюза на художниците - ето го Антон Дончев, ето го Величко Минеков, Христо Христов, Тома Върбанов и др[10]. За Съюза на художниците трябва да решим: този, който е председател на комисията за откупките, този, който е начело на Галерията, този, който е на "Хемус" и пр. - това са длъжностни лица, които са към групата[11] и трябва да се махнат и да се сложат по-активни хора.

Във филмовите дейци положението е много сложно. От избраните нашите са около 50%.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Какви са тези филмови дейци?

Това е една карикатура.

Артисти членуват, които играят в театъра. Някои членуват в три съюза.

 

ИВАН ПАНЕВ:

 

Трябва да се обърнем към това средно поколение и да го подкрепим.

Най-тревожно за мен е младото поколение. Младежките секции се оказаха на страната на другите[12].

И ЦК на Комсомола[13] въобще го няма. Никакво отношение нямат към тези въпроси, даже не присъствуваха на конгресите.

Как може така?

ЦК на Комсомола е политическа организация, която трябва да провежда линията на партията сред младата творческа интелигенция, а младата творческа интелигенция сега по същество ни създава най-много трудности. И не бива да се бърза с приемане на младата творческа интелигенция за членове на съюза. Сега се готвят в Съюза на филмовите дейци да вкарат 300 души, а те всички са против нас.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Ще влиза този, който заслужава[14].

 

ИВАН ПАНЕВ:

 

Другарю Кубадински, дайте да не се заблуждаваме, а да гледаме реално на нещата.

Като реши общото събрание на филмовите дейци, какво ще правиш?

А ние там нямаме болшинство.

Следователно трябва да им кажем: няма да бързате, ще трябва постепенно да решаваме въпроса за младото поколение. И изключително голямо внимание на младото поколение.

Приемам критиката към първичните партийни организации, но искам да ви уверя, другари, че първичните партийни организации вече стъпват на краката си. Те вече не са толкова безгласни букви, те са фактори. Ето Венец Димитров - партийния секретар на филмовите дейци, - той до последно воюваше заедно с нас. Той изнесе най-тежкия момент.

Има много въпроси, които трябва да се решат. Ние дъвчем едни и същи работи. Правихме срещи най-напред по материала за духовната сфера. Правихме срещи с тях за Юлската концепция. На всички събрания се поставиха въпроси. Ние ги обобщихме и те станаха 120 страници. Трябва да видим и някои от тях да изчистим.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Ние не преценихме кога да проведем конгресите.

 

ИВАН ПАНЕВ:

 

При положение, че вече са проведени ние трябва да намерим най-добрата форма не за конфронтация, а да приобщим здравото и да ударим тези, които са против нас.[15]

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Искам да изкажа пълна подкрепа на информацията, която направи др. Димитър Стоянов, тъй като тя обхваща всички конгреси през този период, който разглеждаме. Той безспорно не може да вземе становище по всички конгреси, но общо постановката е правилна.

Ние живеем в едно време на преустройство, обаче съществуват някои моменти в нашата страна, които дават известни негативни резултати, свързани с някои наши действия.

С подписването на документа в Хелзинки се поставя въпросьт за правата на човека, а с подписването на документа във Виена се даде право на онези държави, които смятат, че има нарушения на правата в други държави, да искат и да търсят обяснение. С това се създаде обстановка в международните отношения, с което трябва да се съобразяваме. И първите резултати вече са налице. Това ще бъде една дълготрайна политика на западните страни, с която трябва да се съобразяваме, когато ще предприемаме някакви действия.

Аз мисля, че нашата грешка беше, че ние закъсняхме с провеждането на конгресите.

Ние завъртяхме въпроса по преустройството, въпросите се проточиха, отложихме конгресите на творечските съюзи. И през този период от време се създаде обстановка, при която хората започнаха да проявяват други виждания.

Аз бях определен за конгреса на архитектите, не можах да отида, защото бях болен, но следях по телевизията и съм разговарял с много хора от различните конгреси. За мен най-сериозен е въпросът за конгреса на писателите и на журналистите.

Защо?

Защото силата на средствата за масова информация и силата на творческите съюзи е огромна.

Те обработват общественото мнение.

На хората е даден достъп до пресата, да пишат статии, да изказват свои виждания, да излизат по телевизията, да изнасят беседи, да пишат книги, очерци и пр., и пр.

Тук не се касае само за една ерозия, а се касае и за една корозия, за една ръжда, която се напластява в душите на хората, когато неправилно се действа.

Аз мисля, че ние не поставяме под съмнение въпроса за гласността, за това, че хората могат да се изказват, че могат да се провеждат дискусии. Това е нашата линия, която провеждаме.

И това е правилна линия.

Въпросът е друг.

Има някои съюзи, в които, ако не се съберат болшинство наши привърженици, може да се вземат решения, които ние не желаем.

Аз мисля, че в съюза на писателите се допусна голяма грешка с държането на това ръководство в продължение на една година. Да си спомним изказването на др. Стоичков още в първите дни, когато излезе председателят на Съюза на писателите с едни изказвания, в които той отрече всичко, което е у нас.

И какво стана?

Обърна ли му се внимание или не - не зная. Неговото стоене там, както и стоенето на редица други хора създаде предпоставка тази корозия да се разпростре.

Той не срещна отпор. Подготвя се конгресът, няма определена задача. И в самия му доклад, и в неговото изказване на срещата с интелигенцията - слушаши не можеш да разбереш какво иска да каже.

Аз поставям другояче въпроса.

Аз се съмнявам, че тази група, обратната група, не е болшинство в управителния съвет. Другарят Йотов твърди обратното. Аз като гледам списъка, който е публикуван, според мен двама или трима души са повече и не може да вземем решение.

Те могат да вземат вестника, могат да вземат издателството, могат да вземат различни фондове.

А това се отнасяи за другите съюзи.

И изведнъж ние ще се окажем в по-деликатно положение. И затова не трябва да спорим сега болшинство ли са или не, а трябва да се мъчим да изменим положението.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Правилно.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Как виждам, че трябва да се измени обстановката? Ние сме избрали за председател Павел Матев.

Нашите уважения към него, но в даден момент, при една сложна ситуация ние не можем да бъдем сигурни в правилното решаване на въпросите. Нямаме още избран главен секретар. Аз си представям така: Те с един организиран ход могат да изберат свой човек за главен редактор на в. "Литературен фронт" и превземат вестника, превземат и други позиции.

Ние ще изпаднем в много неудобно положение, понеже това е съюз написателите.

Те могат да нанесат такъв удар, какъвто не си представяме в момента.

Аз изпитвам тревога в това отношение.

Как виждам нещата?

Мисля, че трябва да се вземе списъкът и с отделни хора да се проведат различни разговори, да се извърши подготвителна работа и пр., и пр., за да се неутрализират някои хора или най-малкото да се приобщят.

Защото сега от избирането на Мишев, който беше говорителят и на русенския комитет, и по други направления, хората са смутени, защото те обявяват старите сили за консерватори, че това са хора със стари начини на виждане, на мислене и пр.

 

 

НАЧО ПАПАЗОВ:

 

Защо е получил най-много гласове?

Защото се е подготвил добре да се изкаже.

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

 

Не е така. Мишев на конгреса на Съюза на филмовите дейци мълча през цялото време, не се изказа. Но той е на първо място по броя на получените за него гласове.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Моята мисъл е, че ние дълги години нямаме принципни позиции по това какво значи творчески съюз на писателите. Сега споримте профсъюз ли са или творчески съюз. Има Профсъюз на културните дейци.

Трябваше да се насочат като профсъюз на едно място, защото когато творчески, профсъюзно и икономически защитаваш едни интереси, интересите се омесват много и се застава на едни професионални позиции.

А творческият съюз си е творчески съюз. Аз не приемам това становище, че те трябва да имат и профсъюзни функции.

В България има профсъюзи. Профсъюзите са прекатегоризирани. Ако ти си строител ще бъдеш Профсъюза на строителите. Може да бъдеш проектант, може да бъдеш друг, но си отиваш там. Ако ти си писател, ще бъдеш в профсъюза на културните дейци.

Ние ги свивахме, свивахме и създадохме една каста от много некадърни хора - аз се извинявам, че така приказвам.

Защото още на времето Джагаров провеждаше една линия: щом е написал една книжка и я е публикувал, щом е казал две думи - хайде в Съюза на писателите. И ние набутахме за членове на Съюза на писателите хора, които не са писатели. И сега се разплащаме за такива хора.

Как може една малка България да има 300-400 души писатели?

Това е огромна бройка за България.

Аз искам да ви припомня думите, които Емилиян Станев казваше. Той казваше така: "Когато един млад човек напише една книга, той трябва да я публикува, но той не бива да се приема в Съюза на писателите, защото още не е писател, нека да се види как ще я приеме обществото, да напише още една книга, да се утвърди като писател и тогава да стане кандидат за Съюза на писателите.

А сега написал една малка книжка и веднага го приемаме в Съюза на писателите". Той казваше още нещо:

"Това, което не се е пърчило, то не може да се кози", т.е.. за да родиш някаква творба, ти трябва да си оплоден с някаква идея, с виждане, с познания за този живот.

Какво фактически се получава?

За произведенията на една част от нашите писатели, които ги четем, ние сме свикнали да казваме сив поток. Обаче и това не е много правилно. Ти се мъчиш на една част от тези да прочетеш книгата, и на тъй я въртиш, и на иначе и не можеш да я прочетеш, защото няма жизнена правда. Как може писатели, които излизат вече в пенсия, да не са известни в средите на писателите?

И аз правя извода, че трябва щом е Съюз на писателите, да бъде съюз на творците писатели, а не профсъюзна организация

Съюз на писателите. Който е безплоден, който не може да създаде, той се озлобява най-напред, той е недоволен от себе си и започва да създава предпоставки, да се озлобява и да групира около себе си такива хора.

Какво представлява Георги Мишев?

Един ветеринарен лекар.

 

НАЧО ПАПАЗОВ:

 

Който е добър белетрист.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Недей така да отговаряш. Аз не ти говоря за Димитър Димов и за Димитър Талев, а ти говоря за Георги Мишев. Моята мисъл е, че ние трябва на принципна основа да разгледаме кои са творците.

Един художник като не може да рисува той се изражда, той не може да бъде член на Съюза на художниците. Само за това, че е завършил висше образование, че е завършил академията. Това още нищо не значи. И аз смятам, че трябва да поставим този въпрос в изводите, за да поставим съюзите на една нормална основа.

То си е казано: Мнозина са звани, малцина са призвани. Трябва да се отсее онова, което развива в българската култура и твори и да му се помага. Аз това исках да кажа по отношение на нашите съюзи.

Да вземем Съюза на журналистите. Не може, другари, десет пъти да се увеличат членовете на Съюза на журналистите за едно кратко време. Приемам един път и половина, два пъти, но от 400 души да станат 5000 души това не го разбирам.

Какъв е въпросът?

Създаде се у нас теория, че журналист може да бъде всеки завършил журналистика.

Това е абсолютно неправилна позиция.

 

ЙОРДАН ЙОТОВ:

 

Това, което ти твърдиш, не е вярно.

 

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Ти може да говориш така, нали сега сме в период на гласност.

Може да излезем с теб и да дискутираме.

В България има Институт по български език. Българският език определя и писателя, и журналиста, а не професията, която той ще вземе от университета. Моето мнение е, че като създаваме една каста в България от журналисти и професори, ние се задъхваме какво да ги правим.

И започваме да гоним най-талантливите, най-големите творци, защото били на 60 или на 62 години. А това не е възраст за един журналист. Фактически онези подпират отдолу и се създава една ненормална обстановка.

Така ли е, другарю Йотов?

 

1 2 3 4 5

[1] Ние имат ясен лидер Живков, той води действието.

[2] Соня Бакиш и Барух Шамлиев са членове на БКП и в този смисъл комунисти. Значи Балев има предвид друго, когато казва комунисти. Неговото разбиране на ние не е свързано с убеждение и партиина принадлежност.

[3] Соня Бакиш, съпруга на Станко Тодоров председател на Народното събрание и член на политбюро, влезе в Управителния съвет на Общонародния комитет за защита на Русе. Екологична неформална организация, създадена на 8 март 1988 година в Дома на киното след прожекция на филма Дишай за обгазяването на Русе от завод в Гюргево. Соня Бакиш беше незабавно изключена от БКП, съпругът й си подаде оставка от заеманите постове.

[4] Ясно разграничение ние те.

[5] През цялото време от политбюро нещо тайно организират и договарят. И пренасят техния маниер върху действията на неформалите и Клуба. Този подсъзнателен импулс да се интерпретират другите чрез собствения модел на поведение и мислене, за съжаление, господства в българското публично пространство. Публиката получава обилни сведения що за персона е говорещият (пишещият), и почти нищо що за човек е онзи, за когото се говори (пише).

[6] Не е отстъпление, а разпад на властовите връзки. Споменатите два факта от Милко Балев, които засягат играчи от властта, са достатъчни, за да се разбере какво става в страната.

[7] Учредителната декларация на Клуба е написана в такъв стил - защита на Юлската концепция.

[8] Те действат с една хулиганствуваща група, а Ние изпращаме специални групи. Разделението е пълно и политическо борбата е за надмощие, за власт.

[9] В двете последни изречения Иван Панев едновременно зове към конфронтация и призовава да няма конфронтация. В практиката на тоталитарната система това означава: ние трябва да ги притиснем така здраво, че те да не могат да ни се противопоставят.

[10] Изброява не само членове на Съюза на художниците.

[11]  Противниците или Те, са наречени групата, а тези, които са Ние, са наречени по-активни хора. Противниците са характеризирани по принадлежност, а привържениците по активност. Противниците се разглеждат като обект на въздействие, а привържениците като действащите, притежаващите инициатива. Това сме Ние, хората от и на политбюро (в представите на Панев).

[12] Тук Те са наречени другите.

[13] Иван Панев е бивш първи секретар на ЦК на Комсомола, както и Георги Атанасов.

[14] Признанието, че лицето притежава творчески качества (членство в творчески съюз по онова време), се измерва с принадлежност, но не към творческия съюз, а към политическото ние, нашите.

[15] Иван Панев е партизанин докрай: да намерим най-добрата форма не за конфронтация, а да приобщим здравото и да ударим тези, които са против нас.

1

2

3

5

ЦДА фонд 1Б, оп. 68, а.е. 3620