ДОКУМЕНТИ НА БКП



3

                                   

з А С Е Д А Н И Е

        НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ПАРТИЯТА

                                   17 март 1989 година

Информация за проведените конгреси на творческите съюзи

 

 

3

Аз смятам, че в анализа, който ще се направи, трябва да видим и да съизмерим вътрешните причини, които благоприятствуват или подхранват такива процеси на ерозия и на отчуждение на някои от творците от нашите идейни, политически и идеологически позиции. Имам предвид причини вътре в самите творчески съюзи, тъй като много нещо в личен план се прояви в определени дни и форми, но той има подкладката си в самите вътрешни порядки, вътрешни взаимоотношения, в това число и лични взаимоотношения.

Но трябва да съизмерим някои причини, които имат своя корен в някои наши проблеми. Да кажем, тези трудности, които имаме в икономиката и които дават аргументи на някои хора да бъдат настъпателни, безочливи, бих казал, много демонстративно да изказват своите резерви, а пък други да смущават. Това трябва точно да го видим.

Така че по мое мнение ще сгрешим, ако направим еднозначна оценка, а трябва да детайлизираме нещата, да видим процесите на идейна ерозия, която настъпва, но същевременно да видим и факторите, които определят негативните явления и да вземем някои мерки.

Аз лично смятам, че когато става дума за нашата цялостна оценка, за нас основното трябва да бъде политическата позиция, която се прояви на тези конгреси. Аз например бях на конгреса на съюза на художниците, имаше тревожни неща, но, другари, положението сред съюза на художниците, тъй като там е най-трудно, не е изпуснато. Не мога да се съглася, че е изпуснато. И не само на конгреса.

То на конгреса не се изпусна.

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ:

 

Никой не поставяше под съмнение линията на партията.

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

 

Другари, безусловно сред някои от тези среди има по същество рупори на чужди сили. Но тук трябва да се внесе една диференциация.

Аз лично смятам, че ние не бива да бъдем спокойни, тъй като ако някой преди година и половина ни кажеше, че след година и половина от българската интелигенция и такива неща трябва да слушаме и такива неща ще се вършат, трудно бихме повярвали. Аз също смятам, че трябва да видим нещата в едно движение. Силите на чуждите централи и по ред други причини сега се опитват да правят пробив и някъде направиха пробиви в творческите съюзи. Засега малко се занимават със студентската младеж. Трябва от изводите, които ще направим за творческите съюзи, да видим какво трябва да правим сред някои отряди на нашата младеж, по-специално сред студентската младеж и особено в Софийския университет. Можем ли да си представим,ако започне и получи политически форми една политическа ерозия сред студентската младеж, какво ще стане?

Второ, по възродителния процес. Трябва категорично да се установи, че който се прояви, никакви спирания, направо арест и или зад граница, или в Белене, или някъде другаде другари, там нещата са спокойни, защото освен че правилно работим в основното, в главното, че политиката на партията се подкрепя от това население, че партията има огромен авторитет, същевременно ние когато извършихме това нещо, показахме, че няма да се шегуваме. И огромното мнозинство от населението смята, че ние не се шегуваме, когато става дума за тези свети неща. Почувствуват ли, че ние почваме да се шегуваме, ще настъпят много драматични неща. А има сили отвън, които дават мило за драго, за да се получат там някакви прояви на дестабилизация. Ние не бива да допуснем такова нещо[1].

Аз лично смятам, че на базата на тези разговори и във връзка с някои други актуални задачи може би трябва - не по повод на конгресите на творческите съюзи - по някои въпроси един разговор да проведем вътре в партията, защото сега има интерес към тези неща. Има и информации, някои от които са невероятно неточни, за да се дадат оценки.

Ние може да овладеем нещата, но трябва точна оценка и точни действия.

Според мен, останалите конгреси трябва да се проведат в навечерието на 24 май, за да им дадем една връзка с този празник. Това ще бъде по-добре.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

 

Другари, според мен конгресите са един барометър за състоянието на отделните съюзи и за теченията в отделните съюзи.

Аз деля на две информацията, която направи др. Стоянов. Първа част - оценка на конгресите. Аз съм съгласен с общата оценка, която се прави, но мисля, че не бива да се генерализира тази оценка за всички съюзи. Оценката за всички съюзи не може да бъде еднозначна. Аз бях на конгреса на Съюза на архитектите. Общо взето на фона на другите конгреси, дотолкова, доколкото съм чул, той мина добре. Тук се даде една оценка, че подготовката на конгресите е много добра и че трябва да се проведат. Провеждането обаче на самите конгреси показа, че подготовката не е била много добра, в това число и на Съюза на архитектите. В самия доклад на Съюза на архитектите имаше демагогски тон, който даде възможност за такива изказвания. Но общо взето изказванията минаха добре, със загриженост за българската архитектура, за българската екология.

Имаше обаче 4-5 силно демагогски изказвания, но те се основаваха на базата на преустройството, на казаното в доклада и т.н.

Там се направи опит за пробив председателят на архитектите да бъде избран от конгреса. И силното течение беше в това.

Когато някои се изказаха, че така не трябва да бъде, те го прекъснаха. Тогава се наложи аз да взема думата и да изясня защо  така трябва да се постъпи. Поставих въпроса на гласуване и от 750 делегати 120 гласуваха за този начин. Изборът на управителния съвет мина спокойно.

Аз считам, че по-нататък трябва да се направи една конкретна оценка за отделните конгреси.

Що се касае до предложенията в информацията на др. Димитър Стоянов, аз мисля, че са правилни, напълно ги подкрепям с това, че те трябва да се доконкретизират и да се конкретизират подходите за отделните съюзи.

Що се касае до предстоящите конгреси, другарю Живков, те са обявени. Делегатите се избират. Може би по-голяма част от общинските конференции са минали. Делегатите са избрани. Ето защо аз считам, че конгресите трябва да се проведат. Те трябва да минат може би до началото на април.

До 24 май трябва да се проведат при всички случаи. Мисля, че ако ние вземем организирани мерки да ги подготвим, тези конгреси трябва да покажат противоположното на конгресите, които се проведоха. Да се демонстрира там и желанието за преустройство, и за самите форми на преустройство, и за партийната линия, защото това е масата. Това, което се прояви на отделните конгреси, са изолирани групи, които бяха извършили определена подготовка, а масата е за преустройството, за партийната линия. И това трябва да се покаже на предстоящите конгреси.

Така че завършекът на конгресите трябва да бъдат тези конгреси, на които да се демонстрира линията за преустройство, формите на преустройство, привързаност към партийната линия и да се удари по нездравите тенденции, по отделните групи, които ги имаше. Така че аз съм за това да се проведат, но така да се подготвят, че да се покаже действително предаността на нашата интелигенция към линията на партията[2].

До конгресите обаче трябва да разгледаме и да решим някои въпроси. Ако вземем някои въпроси, поставени на общинските съвещания, и въпроси, които са ни дадени, вижда се, че действително до конгресите трябва да решим някои въпроси. И както поставя др. Стоянов в своята информация, някои въпроси трябва да излязат в "Работническо дело", други в специализираните вестници и списания, но дотогава ние трябва и сме задължени да дадем отговор.

Ние ще правим конгрес на просветата. Може ли до конгреса да нямаме ясна позиция за заплатите на учителите[3]?

Ние обявихме това решение, но не го провеждаме. Има пречки, добре, но до конгреса ние трябва да имаме ясна позиция защо го задържаме, какви са причините, за да не бъде централна тема на конгреса.

 

ЙОРДАН ЙОТОВ:

 

Трябва да си дадем сметка за новото време, в което живеем. И ние към тези конгреси трябва да отидем с публикуването за всенародно обсъждане на тези нови закони и нормативни актове, които подготвяме. Без това ще се изложим на страшни критики.

Ние трябва да отидем с материалите, които са подготвени, такива, каквито са подготвени, а след това да ги приемем в Политбюро, след като чуем какво ще каже народът[4]. Постановките и изискванията и по отношение на българското училище, и по отношение на висшето образование са дадени. Трябва да ги облечем в нормативни документи и тези документи да се предоставят на хората за обсъждане, а не да ни атакуват, че решаваме в затворени общности.

 

ГРИГОР СТОИЧКОВ:

 

Другарят Петър Дюлгеров предложи да се създадат специализирани групи. За някои съюзи може да се създадат. Ние в Съюза на архитектите се договорихме да обобщят всички поставени въпроси и тези, които не са в състояние да ги решат, да ги внесат в правителството и ние да ги решим. И аз мисля, че така трябва да се постъпи конкретно[5]. Но има нужда, другарю Живков, на един по-късен етап да се направи една обща информация и да се изпрати до партийните организации. Трябва да се помисли дали сега или след като се проведат конгресите, защото аз считам, че конгресите ще дадат друг облик на завършека на тези форуми.

Трябва действително да се хванем сега с една конкретна работа. Не бива да драматизираме тези неща, а с новоизбраните управителни съвети конкретно да се хванем да работим.

 

ГРИША ФИЛИПОВ:

 

Другари, аз бях изпратен на два конгреса - на Научнотехническите дружества и на композиторите. От тези два конгреса аз лично не мога да приема изцяло оценката, която др. Димитър Стоянов дава, тъй като и на тези два конгреса фактически се получи единодушна подкрепа на Юлската концепция за преустройство, единодушна изява, желание да дават принос по-нататък в провеждане на преустройството.

От тази гледна точка аз напълно споделям мисълта, която някои другари тук изложиха, че ние трябва да направим диференцирана оценка по съюзи с оглед и на спецификата, и на особеностите във всеки съюз, за да не допуснем вражеските сили отвън и отвътре да скарат нашата партия, нашето партийно ръководство с интелигенцията, тъй като такъв опит има. След Боянската среща врагът и отвън, и отвътре е поставен в шокова положение. Те видяха, че действително беше демонстрирано единство между партията и интелигенцията. Те не можаха да постигнат това, което мислеха в началото. Но сега предприемат диференциран подход, търсят слаби места, за да могат да вбият клин между нас, партийното ръководство и партията,от една страна, и интелигенцията, от друга страна.

В никакъв случай не бива да допуснем това.

Това налага именно диференциран подход и диференцирани мерки към отделните съюзи и отделните отряди на интелигенцията.

Това е едното, което исках да кажа.

Второ, аз изцяло споделям друга оценка, която даде др. Димитър Стоянов, че ние при подготовка на конгресите, даже на тези два конгреса, които минаха добре според мен, не проявихме достатъчна грижа за оказване помощ на ръководствата на тези съюзи за подготовка на материалите в духа на новите изисквания. Вярно, ние казахме, че концепции сега няма да правим, вие разработвате виждания, вие гответе вашите предложения и съображения и отивайте на конгресите. Това беше правилна постановка, но то не означава, че трябва да стоим настрана.

И тук ние проявихме слабост.

Тези два конгреса, на които бях аз, можеше да се извисят по-добре, дискусията да се проведе по-добре. Даже вземете демократизма и гласността. Хората ги възприемат[6], виждат, че това е ново, жизнено направление.

Но се оказа, че не разбират какво значи демокрация за тях. Те даже не могат да владеят елементарни неща по провеждане на изборите по нов начин. На тях не им е ясно какво значи да избереш председател на съюза от страна на управителния съвет и какво значи да се избере председател от конгреса. Когато на тях им се разяснява, че да се избира председател от конгреса, това е връщане назад, че това не е демокрация.

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ:

 

Те имаха страшна тактика по изборите, другарю Живков.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Никой от вас не засяга въпроса за така наречения клуб.

Какво ще бъде нашето отношение към този клуб?

Този клуб съществува. Той е центърът, той е движещата сила.

Това е главният въпрос. Ние като политическо ръководство не може да избегнем този въпрос.

Този клуб е в пълно политическо късогледство. Друг е въпросът за тактиката. Тази сила съществува организирано, всеки ден поддържат връзки помежду си.

 

ГРИША ФИЛИПОВ:

 

Вътрешните реакционни сили и външните сили искат на всяка цена да ни скарат с интелигенцията. Това е тяхната сега тактика и стратегия.

Успеят ли да направят това, то ще бъде пълен провал за нас.

Затова нашите действия и нашите оценки трябва да бъдат изключително прецизни, за да не се поддадем на тази провокация, която готви врагът.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

С тояга не, но какво ще правим с този клуб?

Ние трябва да си дадем сметка за това.

Ако този клуб съществува, това значи, че ние слагаме начало на едно опозиционно движение, на една опозиция, която ще се разгърне, тъй като нашите трудности във всички сфери са колосални.

Ще търпим ли такава организирана сила или няма?

Ще разобличаваме ли тази сила или няма да я разобличаваме?

Те са забравили род, родина, всичко свято и държат всекидневно връзки със Запада. Ето главния проблем.

Я вземете и анализирайте какво говориха те.

Те не говорят по професионални въпроси, за работата, а политически и бият горе ръководството. Те стигнаха дотам да идват при мен и да казват кой да бъде в Политбюро и кой да не бъде.

Това е положението.

Дотам стигна тяхното нахалство.

Идват да ме натискат да се извадят определени хора от Политбюро, кои да се въведат в Политбюро и т.н.[7]

Ние политическо ръководство ли сме или не?

Ще видим ли тези неща или няма да ги видим? Ако не ги видим, след два месеца трябва да си отидем в този състав. Абсолютно не говориха по проблемите.  Тази Копринка казала: другите колеги ще говорят, а аз по политически въпроси.

И бият върху центъра, върху нас, около тази маса[8].

Ние политически слепци ли сме, за да не видим това?

 

ВАСИЛ ЦАНОВ:

 

Който се опитваше да говори по същество, или не му даваха думата, или напускаха залата.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Ако не видим този проблем, значи да си затворим очите и да се предаваме. Първо, ние грешно отидохме към тези конгреси. Нямаме концепции, нямаме нищо.

Разгащени отидохме.

Това е първото.

И им дадохме трибуна.

А те действуваха организирано, и то така организирано, че дай боже навсякъде такава организация[9].

Но не може Политбюро да не види главното, абсолютно е невъзможно. Утре ще дойде Цанко Барев[10], ако ние не сме организирани да даваме отпор.

Ако тези въпроси не се поставят пред партията, може ли да си представите какво ще бъде?

 

ГРИША ФИЛИПОВ:

 

И тези два конгреса, които минаха добре, показаха, че не са подготвени.

 

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Не бяха подготвени. Работническата класа ще разиграят.

Или трябва да видим главното, политическото, или ние не сме на висота. Аз моля добре да бъда разбран, това не значи, че ние трябва сега да поставим ударението тук.

Не, но ние трябва да ги разгромим.

Не ги ли разгромим идейно и организационно, не може по-нататък да вървим.

Идейно и организационно разгромяване по някакъв начин.

Как?

Трябва да помислим.

 

ГРИША ФИЛИПОВ:

 

Третият въпрос, който според мен е важен, това е, че в тези два конгреса пролича, че много неща из живота на нашата интелигенция ние не познаваме досега. Вътрешният живот на тези колективи, на тези творци вървеше в определена степен покрай нас.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Всичко това е вярно. С двете ръце потвърждавам, че е вярно[11].

 

ГРИША ФИЛИПОВ:

 

Това е и почва за създаване на нездрави центрове.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Защо не кажеш защо е минало покрай нас?

Защото имаше монополизъм.

 

 

ГРИША ФИЛИПОВ:

 

Монополизмът е едната страна. Да вземем друго. Ние лишихме някои от вестници[12]. Научно-техническите дружества у нас се създадоха веднага след освобождението от турско иго. Вестникът им съществува от 100 години. Ние закрихме този вестник. Казват хората: ние сме своеобразна фирма, имаме работа с много научнии производствени обединения, получаваме възнаграждения, в това число и валута. Може да купим хартия, имаме база, позволете сами да издаваме този вестник, за да имаме трибуна, за да можем да работим с инженерната и техническата интелигенция.

Забраниха го.

Ето недоволство, и то от здрави сили.

А врагът използува това.

Същото се получи със Съюза на композиторите. И той сега ще празнува 100-годишнината от своето създаване. Ние го лишихме от вестник.

И се получава така, че здрави сили започват да подкрепят онези, които са срещу нас.

Да не говорим за социалните въпроси. Много социални въпроси в тези съюзи не са решени.

Друг въпрос. Аз напълно съм съгласен с изводите, които прави др. Стоянов по състоянието сега на творческите съюзи и особено изявата на вражеските антисоциалистически елементи начело с този клуб, който стана обединяващо звено.

Ние трябва политически да оценим това. То е неразривно свързано с онази линия, която сега е разработена организирано на Запад срещу нас, срещу нашата страна, срещу нашата партия за дестабилизиране на нашата страна, за нанасяне удар върху нашата партия.

Това е ясно.

И ето двете сили[13] сега се обединиха.

Затова смятам, че ние тук, в Политбюро, на днешното заседание едва ли ще можем докрай да изясним всички въпроси, но трябва да обсъдим този въпрос специално, защото дестабилизацията може да се разшири не само по линия на творческите съюзи, но това настроение и този опит да правят пробиви на тези конгреси не е изключено да се пренесе в работническата класа, в трудовите колективи.

Информацията, която ние не разглеждаме, за нашите срещи в общините показва също така редица неща, които трябва нас като партийно ръководство да ни мобилизират и да помислим сериозно, защото нашата генерална линия се поддържа от трудовите колективи, нo трябва да се каже, че трудовите колективи много неща от нашите решения не са асимилирали, не ги знаят, не ги разбират.

На много места комунистите в партийните организации са пасивни, първичните партийни организации не се извисяват като политическа сила. Явно е, че това ще бъде един плацдарм, където врагът може да се настани, ако не вземем съответни мерки.

Затова смятам, че трябва като политическо ръководство да видим нещата не само от гледна точка на състоянието на този клуб и силите, които се обединяват около него, а трябва да видим как не само да не допуснем той да разпространи своето влияние в трудовите колективи и да дестабилизира положението в предприятията, а да видим как да го ликвидираме.

И аз съм съгласен, че трябва да действуваме, първо, отвътре, да видим как нашите комунисти да се вкопаят и да активизират своята линия на поведение и действие за тяхното разобличаване.

Ние трябва да отидем към публично разобличаване[14].

И аз не зная защо сме спрели да разобличаваме тези от клуба и от Пловдив[15].

Народът възприе тази наша линия и я подкрепи. Но ние спряхме тази линия. Трябва да продължим да ги разобличаваме.

Трябва бързо да организираме контрапропаганда.

Те ни заливат с помия всеки ден, всеки час, а ние не даваме информация на партията, на народа.

С това подпомагаме врага, защото фактически народът и партията получават информация от Запада преди всичко, а не от нас.

Затова настъплението според мен трябва да бъде по тази линия, а същевременно трябва да решим всички остри въпроси, които вълнуват здравото, честното в тези съюзи, и да не допуснем нездравото да стане обединяващо звено. А ние имаме възможност до тези конгреси да ги решим.

Аз изцяло поддържам Григор Стоичков, че трябва да подготвим предстоящите Конгреси на културата, науката и просветата не така, както подготвихме миналите конгреси. Ние трябва да отидем с ясна концепция, да извисим тези конгреси като манифестация на единство между интелигенцията и партията и да дадем бой на тези вражески елементи, които се опитаха да правят пробиви в конгресите на творческите съюзи.

 

МИЛКО БАЛЕВ:

 

Аз смятам, дургарю Живков, че Вие формулирахте главния проблем във връзка с тези конгреси.

И това е основното.[16]

То се потвърждава и от конгреса на Съюза на журналистите. Той беше първият конгрес от по творческите...

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Главното е, което се говори, че не може: да бъдем недоволни от конгресите.

Дума да не става!

Даже в една такава обстановка това, което стана на тези конгреси, е нещо завидно.

Но не може да не видим и другата страна. Тези конгреси ги разиграха едни и същи хора.

Те бяха и при журналистите, и при писателите, и при кинодейците.

А иначе се разкри широка дискусия. Ние трябва да се радваме на тази дискусия. Ние със съвещанието в Бояна това целехме - да се разгърнат дискусии, за да може правилно да се ориентираме.

Главното е положителното.

С него трябва да започнеми с него трябва да завършим.

Но има организирана сила, която поддържа връзки със Запада. Това трябва да видим и да решим какво ще правим с тази сила. Тя се оказа много добре организирана. Иначе ще направим голяма политическа грешка.

Много добре минаха конгресите. Вземете нашите постановки на Боянската среща. Те са много по-силни от това, което те говориха. Ние си дадохме сметка, че ще се разгърне широка дискусия.

Но че така нахално ще се вмъкнат там и ще направят опити да провокират - за това като че ли не си дадохме сметка.

 

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ:

 

Лидерите на този клуб влязоха в управителните съвети.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Както са влезли, така може и да излязат.

 

1 2 3 4 5


 


[1] Изглежда, че Георги Атанасов не е информиран. По същото време сред българските мюсюлмани вървят усилени процеси на самоорганизация.

[2] Позицията на Григор Стоичков е на напълно неинформиран човек. Позицията му е утопична. Сред интелигенцията и сред населението властта на Тодор Живков няма авторитет.

[3] Заплатите на учителите, платата е проблем в българското общество още от ХІХ век. Остър проблем остава и в началото на ХХІ век. Една от причините за силата на инерцията в социалния процес е структурата на обществото. За да бъда ясен, ще използвам метафора структурата, възпроизвеждана в споделената и споделяна представа от населението за общество и държава, е подобна на природната среда. Условията на екватора задават параметрите в организацията на живота там. Представата в конкретно общество за структурата на обществото действа със същата сила... Учителските заплати са структурен проблем. В българското общество се споделя представата, че учителската професия е в ниско сепаре на пирамидата. Тя не е редом със сепаретата на адвокати, лекари, инженери.

[4] народът е публиката в интеракцията

[5] През цялото време продължават опитите на властта да се конкретизират въпросите и да се извадят от общополитическия конткст.

[6]Хората ги възприемат съществува понятие за публиката. За участващите в заседанието интеракцията е с три субекта: ние, те, публиката (народа, хората, присъстващите, участниците, делегатите и пр.)

[7] Пълни измишльотини. Живков иска да си развърже ръцете в разместването на висшите кадри и заедно с това да притисне членовете на политбюро. Тази нетърсена роля от Клуба - да се приписват на него (като структура) и на членовете му - бивалици и небивалици, за да се оправдаят (обосноват) политически действия, често безумни, продължи през целия период, докато Клубът беше фактор в политическия живот.

[8] Това е вярно. В Клуба имаше спорове по всякакви въпроси, но по един имаше пълно единодушие Живков и компания да се махат.

[9] Живков, както и останалите членове на политбюро, както и дошлите след тях политици, както и мнозина български анализатори, системно подценяваха (и подценяват) ролята на спонтанността в социалните процеси. Глупост е да се мисли историческия процес като заговор и организация. Тази глупост ражда не само анализи, но и политики и закони. Тя води до системно неглижиране и подтискане на индивидуалните и групови права и свободи. Решаващата сила в общественото развитие, включително икономическо, научно-техническо и гражданско, е индивидуалната и групова спонтанност и самоорганизация.

В тази връзка: Прогресът по нашите земи е осиновеното от държавата сираче на свободата. По-успешно ще се развива детето, ако майка му бъде оставена жива. За съжаление, каквото и правителство да дойде, главната му грижа е да убие свободата и да се използва за лични цели сирачето.

[10] Отново Цанко. Възможно е преименуването на Ценко в Цанко да е свършил Живков. Той допускаше подобни езикови грешки. Но в случая името не е важно - зад думите му прозира боязън от възраждането на БЗНС Никола Петков. Той лично е участвал в неговия разгром преди четирийсет години.

[11] В политбюро има съзнание, че не познават всекидневието на редовите граждани, каквито са членовете на творческите съюзи, но начинът, по който говорят на това заседание, подсказва, че не разбират размера на своето незнание. Това също е структурен проблем на българския политически елит.

[12] Гриша Филопов говореше със силен руски акцент, който личи и в стенограмата.

[13] Двете сили според Гриша Филопов са - 1. антисоциалистически елементи начело с този клуб, който стана обединяващо звено и 2. онази линия, която сега е разработена организирано на Запад срещу нас. Всички изказвания в политбюро, в които се визира Клубът, не само на това заседание, правят тази връзка. Това продължи до пролетта на 1990 година, когато започна атака срещу Клуба от обратната позиция: бил рожба на ДС, в политбюро били уточнявали кои да станат членове на Клуба и пр. Две огледални позиции едната, излъчвана от политбюро на ЦК на БКП, другата - сътворена в политбюро на политическите простаци, като използвам израза на Александър Яковлев.

[14] Тази линия продължи от властовите центрове, контрлолирани от бившите, и след 10 ноември 1989 г. Достатъчно е да се разлисти печата от онова време и да се прочетат мониторите на радиото и телевизията.

[15] от Пловдив визират се Петър Манолов, Илия Минев, Константин Тренчев, Кольо Босия, Димитър Амбарев, Георги Спасов и др. Групите около Независимото дружество и около Подкрепа. Срещу тях имаше публична атака.

[16] Не е ясно какво се е канел да каже Милко Балев, че бил казал Живков. Живков го прекъсва дали не иска най-верният му човек неволно да сгреши, или пък от предварителните разговори с него знае какво ще каже и не желае Балев да формулира позицията, че главното е положителното, остава скрито, но протоколът е драма, в която отношенията между актьорите, въпреки стенографската цедка, са очевидни. От последвалото изказване на Милко Балев става ясно, че той вероятно не е имал предвид онова, което споменава Живков.

1

2

4

5

ЦДА фонд 1Б, оп. 68, а.е. 3620