ДОКУМЕНТИ НА БКП



5

                                  

з А С Е Д А Н И Е

        НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ПАРТИЯТА

                                   17 март 1989 година

Информация за проведените конгреси на творческите съюзи

 

 

5

Такава е обстановката в България.

Моето предложение е да се свие още през есента на тази година приемането в първи курс за журналисти и в следващите години да се закрие факултетът за журналисти.

Онзи ден даваха една пиеса по телевизията и слушам как говорят - с едни жаргони.

Те не владеят  българския език, а ги слуша целият български народ. Те не владеят  българския език, а са призвани да възпитават.

Езикът е свещено нещо за един народ. Той е основният белег за националността на един народ.

Аз предлагам, който желае да стане журналист, като завърши литература,_да стане, който има призвание за учител, да стане учител. Който има призвание за писател, да стане писател.

Георги Караславов беше агроном. Но призванието е едно, а подготовката на журналистически кадри е вредно за България. Аз твърдя това нещо. Ако нерешим този въпрос, ще се разплащаме през следващите години.

Той не може, като е завършил Института по журналистика, да смята, че е журналист. Слушайте ги, когато приказват по телевизията. те по някой път възмущават хората, защото нямат език.

Аз мисля, другарю Живков, че трябва сега да се направи преглед, когато се прави извод за грешките. Ако тоябваше да отиде Милко Балев на конгреса на журналистите, трябваше да му се каже 25 дни преди това и той заедно с една група да седнат да поработят и да носи отговорност след това, ако нещата не са станали така, както трябва.

Да се извикат хората, да се направи сценарият, да се огледат нещата, защото се знае, че има постановка.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Тези от клуба добре са го организирали. Маладци!

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Аз мисля, че като правим този отчет и тези изводи, трябва да се направи сега анализ за всеки един конгрес. Фактически там, където е най-сериозно положението, ние трябва чрез подробен анализ и разчет на кадрите и хората, с които разполагаме, да си изработим линия за действие и да се съберем да избираме главния секретар на съответния съюз. Иначе ще изтървем работата.

Какво значи един Пантелей Зарев, та така с лека ръка да се изхвърли? Той есъздал една литература, написал е Панорама на българската литература. Не може така, ние сме се учили от тях. Особено Младен Исаев! Как така ще обиждаме хората? Още от ученическата скамейка те са били на нашите позиции. Тук въпросът е на възпитание, на приемствност от поколение на поколение.

Искам да взема отношение и към това, което каза другарят Панев.

Другари, време е да се занимаем с младежката работа[1]. Асен Златаров беше казал, че това, което младежта пожелае, това ще бъде истината на утрешния ден. Ние не сме изтървали нашата младеж, но ако стоим на тази позиция и не работим, ще се разплащаме за тази младеж. Младежта е огън, тя е и романтика, тя е динамика.

Тя се влияе много бързо. И когато се натопи някъде, трудно се връща. И мен ми се струва, че трябва в работата с младежката организация да се прегледат някои въпроси, да се видят кои въпроси възпламеняват младежите и по тях да поработим. Аз не случайно поставям въпроса за националното достойнство и националната гордост.

Не може един човек като Чакъров - голям диригент, със световна слава, - когато го питат българин ли е, той да казва: "Ние сме деца на света".

Мойте уважения към такъв човек, но той е преди всичко българин. Въпросът е за това, че ние не може да възпитаваме поколение въобще, което да се люшка насам-натам, а възпитаваме поколение, което е на България, на българския народ, на Българската комунистическа партия, а не на комунистическа партия въобще.

Ако си имаме свои позиции по някои въпроси, ние ще ги защитаваме, ако смятаме, че сме прави.

Затова моето мнение е, другарю Живков, че трябва да се повърнем към идеологическите въпроси.

Идеологията е голямо нещо.

Ако идеологията се разколебае в някои направления, все едно, че си подкопал основите на една къща. А ние с лека ръка правим някои неща.

Защо закрихме десетина вестника в България? Изкарахме постановката: България е препълнена с вестници. Когато на един вестник или на едно списание е бил Петко Рачев Славейков в Цариград не може с лека ръка да се закрива това списание.

То е една история.

Закрихме вестник "Трезвеност". За него са нужни 10-20-30 тона хартия. Не може така, че нямало пари. Докъде е стигнала сумата, че няма пари? Стигнала е до другарите, до другаря Йотов и до другите другари, които работят в това отношение.

Казват: не ни дават хартия и започва да се реже. Аз не съм съгласен с тази постановка. Тя не е правилна. Не може една малка България, която дава 1 млрд. долари да купува зърно, когато е сушава годината, да не може да отдели 7 млн. долара за тази дефицит на хартия.

Аз отидох при др. Йотов, той ме разбра, намери се около един милион за някое списание. Аз поставям въпроса в негова защита, че не може да се реже оттам, където се прави идеология, където се прави организация.

Не може да кажем сега: дайте да закрием "Кооперативно село". Как ще го закрием, хората го търсят, четат го. Ама няма хартия.

Това обяснение ли е?

На кого ще обясним?

Ние с подценяване на този въпрос в Политбюро и в Министерския съвет не тръгнахме да търсим хартия от друго място. Не се касае за много хартия. И ние трябва по идеологическите и по редица други въпроси, където правим преустройство, да даваме отговор на хората, защото когато хората започнат да питат, а никой не дава отговор, става разлагане в идеологията по тези въпроси.

Отново искам да кажа, че трябва да се върнем към младежките въпроси, към работата с Комсомола.

За мен по-важна работа от работата на Комсомола няма. Така е било и така трябва да бъде в бъдеще.

Не може един редактор на в. "Народна младеж" така да постъпва. Един от редакторите го освободиха, че няма политическо отношение към въпросите, и го изпратиха в "Отечествен фронт". Ние казахме, че не го искаме, щом няма отношение по политическите въпроси. Отиде на друго място. Сложиха този. Сега излиза, че този бяга, че не взема позиции. Ясно е, че в самото ръководство има нездрави позиции.

Мен ми се струва, че въпросите са много по-дълбоки. Трябва да се отиде до корена на нещата. И ако от творческата младеж, която влезе в съюза на писателите или в съюза на художниците, от 100 души 90 са против нас - къде ще отидем?

Те създават настроения, обработват общественото мнение, те пишат книги.

И мен ми се струва, че сега, във времето на преустройството, ние трябва да се връщаме непрекъснато към тези въпроси, защото не може с едно разглеждане на даден въпрос да смятаме, че сме го решили.

Аз още един път казвам, че поддържам изводите, които са направени, и изказванията, които бяха направени тук.

Прави ни чест, че така сериозно се занимаваме, но трябва да се върнем отново към конгресите, особено към някои конгреси, за да си изготвим и стратегия, и тактика.

 

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ[2]:

 

Другари, от това, което тук се говори, от това, което другарят Живков каза, което чухме от оценката, която се изнесе от другаря Димитър Стоянов, и от това, което навън се говори, трябва да кажем, че по видим и невидим начин всичко това, което стана, не само че навън се разнася, но доста преувеличено се разнася.

Аз подкрепям това, което се изнесе в оценката на другаря Димитър Стоянов, защото то звучи много вярно, много обективно, много силно и много актуално.

И такава оценка не трябва да се бави.

Не искам да се намесвам в този партиен порядък как да се действува, но примерно областните комитети, общинските комитети трябва да имат тази оценка.

Не бива да се бави до тях сега отиват най-различни информации, включително и до нашите земеделци. Затова и много вярно се постави въпросът: свързано с преустройството, като наше настъпление, да се решат много нерешени въпроси, да се вземе конструктивна позиция. И накрая да се тегли тази дълбока бразда между тези сили, които станаха говорители на западните станции и на цялата западна стратегия и между здравите сили.

Във всеки случай, обективно казано, аз поне не зная да се е случвало така, че партията да не може в такива важни моменти да овладее конгреси.

Това не е било.

Затова трябва да си зададем въпроса: кой извърши това друго настъпление?

Клубът.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

И зад граница.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ:

 

На тях не им е до това какви професионални проблеми има. Това е чисто политическо настъпление срещу нашата политика, срещу нашата власт, срещу това ръководство и срещу тези, които стоят тук.

Абсолютно политически въпроси.

Като се връщах от Япония, един ден бях в ФРГ, където пресата, радиото, телевизията талантливо, насочена, написана, въздействуваща тема е Унгария.

Едва ли не смятат, че те влизат в Унгария. А други смятат, че са влезли. Как започна тази история в Унгария?

Най-напред: клубове, клубове и накрая партии.

Сега в България ние навлизаме в един етап: клубове, клубове, клубове.

И те могат да прераснат в партии. На тях им трябва вече опозиционна партия.

Коя е тази опозиционна партия?

Бившата опозиция на Никола Петков.

И затова се прави това изложение за реабилитация. В него се говори не само за реабилитация на Никола Петков но и на неговите последователи, които са били по лагери и затвори. Реабилитация на цялата бивша опозиция.

Следващият ход е създаване на организация,на партия.

След него - по Виенската спогодба трябва да поканим и имиграцията, която е била изгонена за такава дейност. Тоест създаване на алтернатива.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Не може да не я пуснем. По Виенския форум трябва да я пуснем. Те ще дойдат тук и нямаме право да ги арестуваме.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ:

 

Ние може да запишем в закона, че такива, които са извършили противодържавна дейност срещу България, ще бъдат арестувани.

 

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ:

 

Ние ще ги арестуваме за тяхната дейност в миналото.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ:

 

Въпросът е доста сериозен.

В средите на БЗНС те не могат да намерят хора или ще намерят отделни хора. Но всички, които са противници на тази власт, включително и тези клубове, морално и политически могат да ги подкрепят.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Клубовете правят опит да се свържат с турците. Вече няма разлика между тях.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ:

 

Завчера в Будапеща - това е голям факт, митинг от 50 хиляди души на четири партии и член на Политбюро говори и го аплодират.

В Западна Германия казват: Унгария трябва да бъде Австрия номер две. Следващият ход ще бъде за конфедерация Австрия - Унгария.

Аз затова смятам, че с тази информация заедно с предложенията, които се правят, трябва да се премине в едно организирано настъпление.

Настъпление и настъпление!

Сега политическите въпроси и настъплението заемат изключително важен характер в работата на партията, на БЗНС, на другите.

В оценката на другаря Димитър Стоянов БЗНС трябва малко по-силно да присъствува, защото БЗНС има да играе важна роля за морално-политическото единство и за разбиване на тези опити за разединяване.

Аз не говоря за интелигенцията.

Той ти казва: младежта, Отечествения фронт и други.

БЗНС го няма.

Трябва и БЗНС да присъствува, защото като се изпрати това утре на партията, то ще даде хубаво отражение.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Трябва да видим кога ще правим съвместното заседание на Политбюро и БЗНС и къде ще го правим. Аз смятам вече да стане тази среща.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ:

 

Ще излезем с предложение.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

И документ да се подготви, който ще се публикува.

 

ПЕТЪР ТАНЧЕВ:

 

Тази среща трябва да стане и да бъде среща на настъпление.

 

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

 

Аз започвам с това, за което няколко другари вече говориха и Вие, другарю Живков, обърнахте внимание, че процесите, които се развиха на тези конгреси, са дълбоко политически процеси. Толкова дълбоко политически, че фактически на тези конгреси се водеше борба за знамето, опит да се изтръгне знамето от наши ръце.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Нас искат да ни тикнат да вървим по унгарския път. Не да държим икономиката, защото за фирмите нищо не говорят, а искат политически да ерозират страната.

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

 

Аз бях на два конгреса. Фактически се води борба да се изтръгне от ръцете на партията знамето на преустройството, знамето на борбата за демокрация, борбата за преустройство, което интелигенцията поддържа.

Един опит лидерството да се изтръгне от нашите ръце и да се вземе в ръцете на този клуб. И тази борба за изтръгване на знамето на преустройството и на демокрацията от ръцете на партията започна още със създаването на клуба. Не случайно той така се самокръсти: клуб в защита на преустройството, другият - в защита на правата на човека и гражданини и т.н.

Тя започна със създаването на клуба, но на тези конгреси тя се разгърна много широко и много добре организирана.

И не можем да кажем безуспешно, тъй като на много места честни творци, които са за преустройство, застанаха зад тях. И в голяма степен дали тази борба за знамето ще завърши с успех зависи от оценката, която ние сега ще направим, и изводите, които ще направим от всичко това, тъй като всичко, което стана, беше продължение на един процес, който е започнат от нас.

Кой издигна и разви тезата за плурализма на мненията?

Кой?

Не сме ли ние?

Кой разви тезата за едно действително избиране с тайно гласуване?

Ние.

За мандатната система - ние.

За тайно гласуване с няколко кандидатури, за свободно издигане на всякакви кандидатури, за свобода на обсъждане на проблемите в обстановка на пълен демократизъм.

Кой издигна всичките тези неща?

Юлската концепция?

Това сме ние.

Как така ще предадем нашето знаме в ръцете на другите?

Има неща, които ние в оценките трябва да кажем пред всички, има неща, които трябва да кажем тук, между нас.

Но от тези, които трябва да кажем пред всички[3], това е, че тези конгреси се проведоха в реализация на нашата линия на преустройство, на демократизация. И на всички тях беше дадена пълна възможност да говорят на всички конгреси. Всеки от тях говори това, което иска. Спря ли го някой да говори?

Попречи ли му някой да говори?

Ами това кога е било?

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

 

Тези, които бяха за гласност, пречеха на някои да говорят.

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

 

Те на мен не ми дадоха да говоря.

 

Така че ние трябва да излезем с такава оценка и не бива от паника, от това, че се са получили редица негативни явленияние да изтървем знамето.

Не!

Трябва да държим твърдо знамето и да не го предадем в ръцете на този клуб. Той това иска, защото знае, че зад това знаме[4] могат много хора да застанат.

Наред с това обаче аз изцяло подкрепям тревогата, която се съдържа в преценките и анализите, които другарят Димитър Стоянов докладва.

Има неща, пред които ние по никакъв начин не бива да си затваряме очите, не бива като щраус да си заровим главата в пясъка и да не виждаме реалностите.

Кои са реалностите, които будят много голяма тревога и налагат много дълбоки размишления и върху начина, по който ние работим и върху мерките, които по-нататък трябва да вземем, въобще насоките на нашата по-нататъшна работа?

Ние много неща трябва да преоценим в досегашния си начин на работа. Но на тези два конгреса, на които аз бях, за другите не мога да кажа, реалността е такава, че конгресите като цяло не стоят зад нас - конгресът на преводачите и конгресът на филмовите дейци.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

При преводачите имаше ли нещо?

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

 

Ако погледнем формалните резултати, в Съюза на филмовите дейци избраха нашия кандидат, ако погледнем на преводачите, също избраха нашия кандидат.

Ако речем с това да се успокояваме, ние много дълбоко ще сбъркаме.

На конгреса на преводачите нямаше някакви ярки явления, които да събудят тревога. Формално погледнато - нямаше. Но на малкото изказвания, които носеха дисидентски характер, реакциите бяха бурни ръкопляскания от цялата зала, дори ръкоплясканията продължаваха демонстративно, след като беше дадена думата на следващия оратор.

По ръкопляскания, по аплодисменти на всяко противопоставящо се изказване конгресът не беше на наша страна.

А пък на филмовите дейци - категорично.

Какви са цифрите за конгреса на филмовите дейци?

Ние това като поведение с другаря Иван Панев и Петко Данчев го виждахме през цялото време. Конгресът като цяло не подкрепяше нас.

Но това като цифри се изрази в резултатите от гласуването.

Какви са резултатите?

В гласуването за управителен съвет. Общият брой на гласувалите е 382.

На първо място по брой на гласовете е Георги Мишев - с 349 гласа. По-нататък следват такива имена, които са ви добре познати: Георги Данаилов - едно от най-ярките опонентни изказвания, мръсно изказване на конгреса; следват по броя на гласовете Бинка Желязкова, Анжел Вагенщайн, Анри Кулев и т.н. Това са ярки опоненти.

Те водят листата.

Седем-осем процента от състава на конгреса не са гласували за Георги Мишев. Дори тези 7-8 процента не можем да смятаме, че са наши политически привърженици, защото някои го мразят.

Деведесет и пет процента от делегатите на конгреса гласуваха за тях.

Трябва ли да държим сметка за тази реалност?

Аз много подкрепям това, което другарят Димитър Стоянов говори.

Ние трябва да имаме дефирициран подход към тази маса. Това не са едни и същи xopa, към които трябва да се отнесем по един и същи начин, защото между тях има група демагози, политически мръсници, както се проявиха. Съжалявам, че нямате време да чуете изказванията им.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

"Свободна Европа" ще ги предаде.

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

 

Но това са една група хора. Те нямат една четвърт от тази маса. Три четвърти са хора, които политически са за преустройството, хора, които са честни творци, хора, с които може да се работи. Но тези сега са зад тях. Така че ние не можем по един и същи начин да подходим към хората от клуба, които са организатори на всички конгреси, и към онези, които се присъединиха към тях и им дадоха политическа подкрепа на конгресите. Ние не можем да се откажем от тези хора, защото да се откажем от тях или да предприемем репресивна политика към тях, това значи да отворим една пукнатина, която сега е направена, да я превърнем в пропаст между партията и интелигенцията.

По никакъв начин не можем да допуснем това[5].

И затова докато мерките към едните трябва да са едни, мерките към останалите трябва да са други.

Много неща трябва да премислим в работата си с тези хора. Ние не бива да ги анатемосваме за това, че шумно аплодираха сега другите. Те са за социализъм, те са за преустройство, но за съжаление ние досега с тях не работим, както трябва.

Ние трябва да си преоценим цялостно методите и подходите на работа.

Искам да се спра малко на това, за което спомена Пенчо Кубадински.

Ние се отучихме, поради това, че имаме власт и сила в ръцете си - и административна, и политическа, и парите са в нас - дa работим в тези организации.

От две неща се отучихме едното е масовата работа, другото е полицейската работа.

След малко ще кажа за нея, за агентурната работа в редиците на врага.

Това не е критика към министерството на вътрешните работи, това е критика към самите нас. Нашата партия има богат опит, може би е една от партиите с най-богат опит в световното комунистическо движение за превземане на организации отвътре[6].

Някои от нас помнят какво сме правили: работа в читалищата за завземане на читалищата отвътре, работа във въздържателните дружества за завземането им отвътре, работа в стенографските дружества, в спортните и туристическите съюзи, в кооперациите, даже в християнските дружества.

Това беше работа вътре в тях, за спечелване на масата.

Ние работихме с религиозната част от младежта в християнските дружества.

И цялата тази работа, другарю Живков, ние сме я зарязали тотално.

Ние не работим сега така с тези хора, ние не водим борба за отделния човек.

Успокоихме се от това, че силата през цялото време беше в наши ръце.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Ние знаехме, че на Трайков пада влиянието поради това, че той се държи аристократически, не поддържа контакти с хората. Ние имахме предвид даже да му кажем да си даде оставката.

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

 

И второто е агентурната работа.

Другарю Живков, внедряването на краткосрочна и дългосрочна агентура е цяла наука.

Разработена е, ние сме я изтеглили на гърба си, като партия, която е работила в нелегални условия. Но тя е разработена наука.

Как можахме да стигнем дотам, че в Русе организирана на територията на целия град манифестация, тръгнала от различни райони на града в един и същи час, подготвена в предприятията, защото във всички колони майките с количките и децата , т.е. направено по един стериотип, тръгнаха от различни краищата на града, плакати са писани в предприятията, лозунги с еднакви съдържания ние се оказахме, че не знаем за това.

Събрание в Дома на киното, ние в последния момент разбрахме за него.

А сега на всичките конгреси се проведе една организирана работа по една и също тактика, успешна, това е тактика, която до болка ни е позната, тъй като всичките ние някога сме я прилагали, а ние нямахме агентура, дългосрочно внедрена, за да знаем всичко, което се върши при тях.

Преди Девети септември аз с нищожния опит на ремсов ръководител в гимназия съм внедрявал агентура в легиона, за да знаем какви провокатори готвят и какви донесения правят за нас в полицията.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Мен ме изпратиха в протестантската църква в Ботевград. Това не съм писал в биографията си.

 

ЕМИЛ ХРИСТОВ:

 

А ние не знаем такива крупни акции, които те организират. Така че и от политически, и от организационен, и от всякакъв характер това наше обсъждане е много важно и много сериозно. Напълно приемам предложенията те носят един първоначален характер, ние трябва да дадем една оценка бързо, която трябва да започне с положителното на конгресите, че това е продължение и приложение на Юлската концепция и на Бояна.

Но в същото време, след като завършат анализите, защото ние тепърва трябва да ги направим за всеки един конгрес, тъй като положението не е едно също, ние отново трябва да се върнем главно от гледна точка на това какво ще правим по-нататък.

Защото ние може да разбием този потенциал по общини, може да го разформироваме, може съюзите да съкратим, но той като човешки потенциал съществува и ще работи навсякъде. Те са едни и същи в общината, те са са със силни връзки в студентската младеж и младежките групи са най-ярките им подръжници.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Другари, преди да се изкажат други, искам да направя две предложения. Едното е Политбюро да излезе с решение, което да се публикува утре в печата за тази наша среща.

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ /чете предложението на другаря Тодор Живков/.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Другари, предлагам да ми се възложи заедно със съответните другари, вземайки предвид изказванията, да направим съответни предложения в близките дни за нашата по-нататъшна работа[7]. Ако сте съгласни с това да прекратим разискванията.

   

    СТЕНОГРАФ:

(М. Далекова)


 

1 2 3 4 5


[1] Пенчо Кубадински също е бил младежки деец на компартията.

[2] Председателят на Постоянното присъствие на БЗНС (казионнния земеделски съюз) присъства на засаденанията на политбюро.

[3] Появява се третата фигура в отношението публиката, онези, пред които се противопоставят ние и те.

[4] Всъщност под знаме Емил Христов разбира власт.

[5] Ясно е формулиран тезисът за публиката. На сцената са Живков и компания и от другата страна - Клубът и другите неформали, в залата е публиката.

[6] Думите на Емил Христов са знаменателни, защото са документирани в такъв протокол. Малко по-късно - през 1991 година, СДС беше превзето отвътре от шантави и подставени лица по същия начин, по който през четирийсетте години БКП превзе и разложи опозиционните партии.

[7]  Досега не съм открил документи за това каква е по-нататъшната работа.

 

1

2

3

4

ЦДА фонд 1Б, оп. 68, а.е. 3620