ДОКУМЕНТИ НА БКП



1

                         Строго поверително!

                         Без право на копие!

                         Подлежи на връщане!

 

  

з А С Е Д А Н И Е[1]

  

НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ПАРТИЯТА

17 март 1989 година

 

Информация за проведените конгреси

на творческите съюзи[2]

 

1

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

 

Да дадем най-напред думата на другаря Димитър Стоянов.

 

ДИМИТЬР СТОЯНОВ:

 

Другари,

 

Аз искам да се спра на някои предварителни оценки и изводи за проведените конгреси.

Съвсем основателно, непосредствено след приключването на конгресите на съюзите в духовната област, Политбюро поставя на дневен ред обсъждането на предварителни оценки и изводи от тяхната работа.

Позволете ми да изкажа някои съображения по този въпрос, макар че предстои за всеки конгрес поотделно да се направи подробен анализ, да се извлекат конкретни поуки и изводи.

Резултатите от проведените конгреси са от такъв характер, че са нужни и анализ, и бърза реакция.

Кои са изводите, които можем да направим сега?

В какво се състои своеобразието на проведените конгреси?

Независимо, че това са конгреси в отделни области, в отделни направления на духовния живот, те позволяват да се направят изводи не само по генерални въпроси на нашата работа с интелигенцията, но и изобщо на цялостната ни работа по преустройството на духовната сфера.

Ето защо ще бъде неправилно да подценим анализа на проведените конгреси или да отлагаме този анализ.

Такъв анализ ни е нужен сега, именно сега, когато е потребна определена равносметка.

Не може да се даде еднозначна оценка на хода и резултатите от всички конгреси. Защото някои от тях преминаха по-добре, докато при други вземаха връх демагогията, нездравите настроения и непристойното и некултурно поведение[3].

Не по-малко важен е изводът за неотложната необходимост да се предприемат решителни мерки за по-нататъшното разгръщане на преустройствените процеси в духовната сфера.

Проведените конгреси нагледно показаха още веднъж не само сложността на тези процеси.

Те разкриха, че в редица сектори съществуват съпротивителни сили, без чието радикално преодоляване не може да се върви напред.

Става дума не за традиционно съществуващата ситуация сред интелигенцията, когато различията по определени въпроси са неизбежни.

Става дума за явления, които в известен смисъл са нови за нашата интелигенция, а това ще рече, че са нови и за ръководството на партията.

Какво показаха по-конкретно проведените конгреси?

В най-общ вид те показаха колко назряло, колко необходимо, колко неотложно е делото на преустройството и в духовната сфера.

За нас е много важно да оценим положително обстоятелството, че видяхме в цялата й пълнота и в нейните нюанси истинската картина на състоянието на различните творчески съюзи.

Възможност за това ни дадоха конгресите и със своите положителни, и със своите слаби страни.

Нагледно бе демонстрирано, че в духовната сфера съществуват остри проблеми, редица от които са загнили и са източник на сериозни деформации.

Конгресите показаха също така, че нашата оценка за нерешените въпроси, за новото, което трябва да се проведе за реализацията на Юлската концепция, в основата си е правилна.

И заедно с това тя трябва да бъде конкретизирана и обогатена с положителния опит и с конструктивните тенденции, които възникват в нашата социална практика.

В такъв аспект следва да се оцени положително проявената активност от страна на значителна част от делегатите на конгресите.

Това несъмнено е резултат от нашите усилия за разгръщането на процесите на демократизация и гласност в новите условия.

Много е важно да се опрем на опита, който сега се трупа, за да подготвим и проведем на високо равнище националните конгреси в областта на науката, художествената култура и народната просвета.

Същевременно, когато даваме оценка на проведените конгреси, ние не можем нито за миг да пропуснем, нито да подценим факта, че:

на някои от тези конгреси бяха направени небезрезултатни опити те да се превърнат в трибуна на политически демагози;

тези опити в значителна степен успяха, особено в Съюза на българските писатели и в другите съюзи в по-голяма или по-малка степен.

Тук не става дума за здравата критика и дискусия, които ние всячески поощряваме.

Става дума за хладнокръвни опити да се овладее трибуната на някои от тези конгреси, да се превърнат те в политическа трибуна на враждебни сили вътре и извън страната.

Какъв е в най-общ вид обликът на тези хора?

Няма да бъде пресилено, ако се каже, че това са хора:

които са се превърнали в информатори и съветници на враждебни западни централи;

които се отъждествяват с жалки отрепки от миналото у нас;

които все повече застават на антипатриотични и антинационални позиции.

Картината няма да бъде пълна, ако не се отчете, че на конгресите тези хора като правило действуваха и настъпателно, и организирано.

По най-безсрамен начин те плагиатствуваха, като се представяха за автори на постановки и идеи, до които нашето партийно ръководство отдавна е стигнало и реализира в живота.

Например:

за изчерпването на досегашния модел на социализма у нас;

за необходимостта от ново, нестандартно, революционно мислене и действие;

за потребността историята на партията, политическата икономия на социализма и други науки да минат през чистилището на теорията;

за мандатния принцип в политическия живот на страната;

за преустройството на партията;

за решително скъсване с командно-административните методи на работа и ръководство и т.н., и т.н.

Тези именно сили по команда от "Свободна Европа" и други идеологически централи се опитват да издигат знамето на хуманизма и правата на човека, което нашата партия от своето рождение високо носи.

Трудно е да се каже как и кой е създавал организация, но такава организация се чувствуваше и в хода на дискусията, и в разпределението на "ролите" при обсъждането на едни или други пробеми, и при изборите на ръководни органи.

Изказванията, които те направиха на конгресите, дават възможност да си съставим по-пълна представа за тяхното "кредо", за тяхната платформа.

Каква е тази платформа?

Това е платформа, която и по форма, и по съдържание съвпада с линията, която провеждат сега западните централи по отношение на отделните социалистически страни.

За нашата страна тази линия има, общо взето, следния вид:

да се демонтират принципите, ценностите и постиженията на партийната политика след Априлския пленум от 1956 година;

да се демонтират устоите на нашия социалистически строй по модела на Унгария[4], като се даде простор на всевъзможни политически сили под флага на демократизацията, плурализма и гласността;

да се демонтират сегашните политически структури у нас и техните ръководства;

да се демонтират основите на нашата братска дружба и сътрудничество със Съветския съюз, като ни противопоставят на курса, провеждан от съветското ръководствоначело с др. Горбачов.

Не бива да има и капка съмнение за действителните цели и намерения на тези сили.

От тази гледна точка не са случайни техните флиртове със западни централи, не е случайно това, че те сепревърнаха в поделение на радио "Свободна Европа" у нас[5].

Ето защо най-точната политическа характеристика на тези хора е, че те се изявяват като политически демагози сред интелигенцията.

 

Това се установи по време на конгресите:

Те не се ръководят от грижата за разцвет на духовната ни култура.

Не се стремят да се включат честно в обновителните процеси, а търсят начини как да пречат на тези процеси. Това е едната страна на въпроса.

Другата страна, която ние не можем в никакъв случай да пренебрегнем, е, че за съжаление една немалка част от делегатите и гостите на конгресите не се оказаха на висота в своите реакции по отношение на това, което се разиграваше пред очите им.

Това пролича от начина, по който се посрещаха и изпращаха редица изказвания.

Това пролича при изборите.

Това пролича от факта, че се броят на пръсти изказванията, правени без излишната за случая персонализация, със съответната принципност и настъпателност.

Това пролича от обстоятелството, че в ръководните органи на някои от съюзите бяха вкарани хора, чието място не е там, като бяха елиминирани изтъкнати творци на нашето изкуство, които стоят на партийни позиции. Всичко това отразява една неблагоприятна в момента ситуация сред нашата интелигенция.

Тя се състои в това, че в редица звена /колективи/ безпрепятствено се разпореждат демагози, които са овладели /пряко или косвено/ дори ръководствата им.

Немалка част от кадрите се манипулират така, че или ги е страх, или изпитват вътрешни симпатии към някои от тези демагози.

За съжаление стигна се дотам, че някои честни хора не посмяха да се изкажат, да говорят и открито да защитят свети принципи в днешна социалистическа България. Вместо това се правеха общи изказвания, без адрес, без патос и увереност.

 

По същество в повече случаи не беше даден отпор на демагозите.

На някои от конгресите пролича, че много кадри, верни на партията, са загубили увереност и самочувствие.

В светлината на подобни констатации ние следва да си дадем сметка защо се стигна до такива явления.

Всичко това стана възможно, защото съответните партийни и държавни органи се оказаха откъснати от реалните процеси, не отчетоха трудностите в творческите съюзи, години наред не решаваха назрели въпроси.

Конгресите се оказаха неподготвени - недоработени проекти за устави и резолюции, откъслечна работа с кадрите и особено с партийните кадри и т.н.

Много от делегатите бяха случайни хора, без необходимия професионален авторитет, с ниска политическа култура; избрани бяха много от активните участници в неформалните структури. Това се дължи на подценяване на работата в звената на творческите организации, а някъде и на пълно откъсване, както споменах, на партийните комитети и организации от тях.

По време на конгресите, въпреки огромния опит на партията, пролича неумение, а и нежелание да постъпваме и действуваме организирано. За отбелязване е, че се огънаха видни творци, членове на БКП, включително и членове на Централния комитет.

Мисля обаче, че ако не беше Боянската среща[6] с доклада на др. Тодор Живков, положението щеше да бъде много по-сложно. Защото в Бояна беше даден един нов старт за въвличане на интелигенцията - като нейно призвание и отговорност - в процеса на преустройството, което се отрази в голяма степен за отрезвяване на много хора от тези среди.

 

Когато се прави анализ на състоянието в тази сфера, за критерии трябва да ни служат постановките на Боянската среща. Така бихме си отговорили по-точно и поцялостно на въпроса защо някои от конгресите, а в определени моменти и други от тях, както бе отбелязано, се превърнаха в трибуна на политическата демагогия, трибуна на сили, които вече са се оформили като говорители на чужди идеологически централи, като техни филиали у нас, техни информатори и съветници.

Изводът е, че сега нашата линия не може да бъде друга,освен линия на настъпление.

Естествено умно и внимателно, внимателно и умно настъпление, но това трябва да бъде настъпление, а не стъписване, не търсене на без принципни компромиси.

Колкото и да са значими сегашните трудности, те следва да се разглеждат в общия контекст на преустройството у нас, в Съветския съюз и в другите социалистически страни.

Те могат и трябва да бъдат преодолени, като се заемем последователно с решаването на назрелите проблеми.

В кои направления следва да се разгърне работата след конгресите?

1. Непрекъснато да обогатяваме нашата концепция за преустройството на духовната сфера. Необходимо е да се ускори изграждането на дееспособни структури на художествения живот на нацията, включително и на творческите съюзи, да се подпомагат новоизбраните ръководства, особено в центъра.

2. Следва партийните и държавните органи и ръководствата на творческо-професионалните съюзи да пренесат работата с интелигенцията там, където хората живеят и работят, където са реализират научните, културните и просветните дейци.

Необходимо е всячески да се укрепят местните дружества на писатели, художници, архитекти и т.н. и да се засили самостоятелността им. Финансовите и други ресурси да се концентират в териториалните общности, те даплащат на съответните дейци за реален принос.

Това ще съдействува интелигенцията да се "впише" в делата на народа и да се пресекат пътищата на нейното     отчуждение от народа.

3. Трябва да се обърне особено внимание на кадровото обновяване и укрепване на различните звена на духовната сфера и особено на техните ръководства.

Не става дума за някаква кампания, нито пък за чистка.

Но следва да отчитаме, че за да подобрим обстановката в различните звена, за да изолираме демагозите, за да създадем условия за увереност на здравите сили, за да мобилизираме кадрите - главното и решаващото е кадровото обновление, особено на ръководствата.

Заедно с това не трябва да се допускат случаи /каквито вече има/ това обновяване да се поверява на хора, които или разчистват свои лични сметки, или създават нови трудности.

Това се отнася и за партийните органи и организации.

Сега те са слабо звено и в значителна степен са обезсилени като отряди на партията.

4. Нужно е да продължи работата за пълно разобличаване, разлагане и ликвидиране - и политическо, и идеологическо, и организационно - на всякакви клубове и дружества, чиято цел е да се дестабилизира социализмът у нас.

Нужно е да си даваме сметка, че това е въпрос класов, че борбата срещу подобни сдружения е форма на класова борба и защита на истинското преустройство и на социализма у нас.

Освен всичко друго, тук е нужна строга и безотказна организация в работата на партийните и обществените организации и на органите на МВР.

5. Следва ускорено да се проведат в живота нашите решения:

за по-пълно информиране на журналистите, на другите творчески съюзи и изобщо на нашата общественост за мероприятията, които ние провеждаме, и постановките, които реализираме;

за разгръщане на активна "дирижирана", бих казал,пропаганда, насочена към защита на целите и задачите на преустройството;

за назначаване на говорители на различни институции и т.н.

6. Да се обърне особено внимание на подготовката на предстоящите национални конгреси.

Особено значение има въпросът за делегатите, които предстои да се изберат в общините, във висшите учебни заведения и в другите сфери.

Не по-малко важно е още по време на подготовката на националните конгреси да се поведе борба срещу всякакви опити и там да проникнат силите, насочени срещупреустройството.

7. Необходимо е да се обсъдят мерки за осъществяване постановката на др. Тодор Живков - сред интелигенцията и народа да се разгори патриотичен подем, за единение на българската социалистическа нация.

В това дело по подходящ начин най-активно да участвуват със свои конкретни инициативи Комсомолът, профсъюзите и Отечественият фронт.

    Да се издигне ролята и престижът на дружествата на научните и културните дейци, като се засилва партийното влияние и ръководство сред тях.

Защо да не се подеме инициатива за отговор на нашата работническа класа на писанията на различни демагози, срещу които настроението е известно.

8. Целесъобразно е сега "Работническо дело" да излезе с поредица от статии, посветени на възлови проблеми на преустройството на духовния живот.

В тази насока трябва да заработят ефикасно и специализираните издания за литература и изкуство.

9. Същевременно трябва да продължи индиаидуалната работа с онези дейци, които са подведени от демагозите.

Особено важно е да се работи още по-активно с младата     художественотворческа интелигенция.

Главното, което трябва да постигнем, е да се консолидира интелигенцията в името на партийната политика за преустройството на нашето общество.

А това ще рече радикално обновление на нашия стил и метод на работа с интелигенцията.

Нужно е партийната работа в тези среди да стане динамична в съответствие със задачите на преустройството, да бъде в по-висока степен съвременна, да произтича от духовните, естетическите и други измерения на съвременния свят.

В цялост оценката ни за проведените конгреси следва да отчете, че това са фактически първите форуми в духовната сфера, които се провеждат след Юлския пленум в условията на преустройството.

Така че за тях е изцяло в сила правилото, че те носятнеизбежно белезите на растежа.

Положителна страна е, че на тези форуми стартираха редица нови постановки за демокрацията и гласността.

Във връзка с това се родиха нови форми за изява на гражданската и политическата активност на значителна     част от дейците, взели участие в конгресите.

Независимо от слабостите, които се проявиха почти във всички конгреси, на практика "пробив" бе направен главно при писателите и в по-малка степен на другите конгреси.

Нужен е задълбочен анализ на причините за това състояние на нещата в творческите съюзи.

Същевременно не трябва да се подценяват слабостите,допуснати на всички конгреси.

Сега е изключително важно:

първо, да се подходи диференцирано към онези, които създадоха трудности;

второ, да се постави в центъра на вниманието ни грижата за овладяването на масата от духовни дейци, която, както показаха конгресите, е склонна в определени случаи да се поддаде на манипулиране от страна на демагози;

трето, да се помогне на новоизбраните ръководства да се решат по-справедливо някои основателно поставени и реално  съществуващи проблеми, особено в социалната област и в материалнотехническата база.

 

*

*            *

Аз мисля, че всичко, което стана в творческите съюзи, изводите и оценките за работата на техните конгреси не бива да се разглеждат изолирано и откъснато от някои негативни явления от подобен характер в други сфери на нашето общество.

През последните 10-15 дни се забелязва, че активността на противника вътре в страната се повишава.

Какви са фактите?


 

 1 2 3 4 5


[1] Забележка на стенографа: Стенограмата не е преглеждана от авторите.

Всички останали бележки под линия, както  и оформлението на текста, са правени от мен Петко Симеонов.

[2] Конгресите се провеждат, за да консолидират творческата интелигенция около пъртийното ръководство - на музикантите (25 февруари), научно-техническите съюзи (1 март), на журналистите (7 март), на художниците (8 март), на писателите (9 март), на преводачите (10 март), на артистите (13 март), на композиторите (13 март), на научните работници (14 март), на филмовите дейци (14 март). На всеки конгрес присъства член на политбюро. На протоколираното заседание те обсъждат своите впечатления.

[3] Изразът демагогията, нездравите настроения и непристойното и некултурно поведение е евфемизъм за политически неприемливи за властта изказвания и поведение.

[4] По това време в Унгария има некомунистическо правителство.

[5] Димитър Стоянов има предвид най-вече интервютата на Румяна Узунова. Виж ги тук.

[6] Тя се провежда с актива на творческите съюзи на 20-21 февруари 1989. Живков говори за проблемите на страната и намеренията на ръководството. Има дискусия, доколкото в онези условия може да се говори за дискусия. Срещата е предизвикана, по преки признания от Живков, от създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и общото раздвижване сред интелигенцията.

2

3

4

5

 

ЦДА фонд 1Б, оп. 68, а.е. 3620