Растителните и животински видове, които се срещат само в даден регион или дадена страна, се наричат ендемити. Въпреки скромната си територия от 111 хил. кв. км България е извънредно богата на ендемични растения, които не могат да се видят никъде другаде по света. Регистрираните досега ендемити сред семенните растения (т.е. без водораслите, мъховете, лишеите, папратите и хвощовете) наброяват около 170 вида и към 100 подвида. За сравнение: общият брой на семенните растения, разпространени в България, е около 3500-3700 вида. Два от българските ендемити се смятат за безвъзвратно изчезнали, като опазването на останалото богатство - в съответствие с международните споразумения - е задължение на българската държава.Освен това в страната са установени и около 200 балкански ендемити, като много от тях са разпространени главно в България или открити първоначално в нея. По тази причина значителна част от тези растения носят в названието си определението "български" или имената на български учени, планини и др.
Това изобилие от ендемити се обяснява с редица фактори, най-важни от които са географското положение на страната (където към местната флора се прибавят и растителни видове, характерни за Централна Европа, Азия и Средиземноморието), разнообразието на климата и особената геоложка история на Балканите. Така например заледяването на полуострова през ледниковата епоха е било значително по-слабо и по-омекотено отколкото в други части на Европа. Именно заради това "меко" геоложко минало тук са се запазили редица растения, които не са оцелели другаде. В този смисъл тези ендемити са уникални и с това, че са реликти, остатъци от отдавна отминали епохи.
Силивряк (Haberlea rhodopensis) | Блестящо лале (Tulipa splendens)
Консултант на рубриката "Земята на българите" е
г-н Петър Берон, заемал поста директор на Националния природонаучен музей
Copyright 1998-2019 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
