БЛЕСТЯЩО ЛАЛЕ  (Tulipa splendens)

Блестящото лале е изключително рядък уникат. То е открито от българския ботаник Димитър Делипавлов през 1976 г. край село Симеоново недалеч от град Ямбол (Югоизточна България), като до момента не е намирано никъде другаде в страната. Нещо повече: през 1979 г. при Симеоново са изброени само около... 20 растения. Включено е като застрашен вид в Червената книга на България /1984/.

Расте из просветлени места в горите на 180 м. надморска височина върху мощни алувиални богати и влажни почви и в обработваеми земи.

Tulipa splendens има кафява подземна луковица. През пролетта от луковицата израства 30-40-сантиметрово стъбло с няколко листа. Лалето цъфти през май с едър червен цвят.

Размножаването му е трудно, тъй като става само чрез семена (дори и в култура не образува дъщерни луковички), а новите растения започват да цъфтят едва на седмата-осмата година.

Предполага се, че блестящото лале някога не е било чак толкова малобройно, като несъзнателното му унищожаване се дължи главно на селскостопанските работи.

В България има още шест вида диви лалета. Четири от тях са български ендемити - Блестящо лале, Родопско лале (Tulipa Rhodopaea Vel., 1922), Урумово лале (Tulipa urumoffii Hayek, 1911), Златисто лале (Tulipa aureolina Delip., 1976), а един - балкански - Хагерово лале (Tulipa hageri Heldr., 1874 /T. thracica Dav., 1915/).

 



Блестящо лале

(Tulipa splendens, Delip., 1976)

Сем. Кремови - Liliaceae

 

Източник: Червена книга на НР България в два тома. Изчезнали, застрашени от изчезване и редки растения и животни. Т. 1. Растения. С. БАН, 1984.

 

Обратно към "Ендемити"

Copyright 1998-2019 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени