Коалиция Българска социалистическа партия /БСП /- Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски" -
Политически клуб "Екогласност"

Коалицията доби гражданственост под названието "БСП и коалиция". Създадена е на 2 ноември 1994 г., когато лидерите на трите партии - Жан Виденов, Светослав Шиваров и Петър Слабаков, подписват предизборно политическо споразумение. Коалицията се базира на общия стремеж към осъществяване на демократичен преход към пазарно стопанство в условията на парламентарно управление и конституционализъм, на защита на националните интереси на България и на чувството на отговорност пред своите избиратели. Според споразумението трите партии се явяват на изборите с единна листа, но всяка от тях се представя със собствена предизборна платформа.
На изборите от 18 декември 1994 г. коалицията печели голяма победа с 43,5% от гласовете и 125 мандата в парламента. Тя излъчва и правителството на Жан Виденов.
За изборите от 19 април 1997 г. се подписва ново споразумение между БСП и ПК "Екогласност", под названието Демократична левица. Тя печели 24,17% от гласовете и 58 мандата в 38-то ОНС.

Политически клуб "Екогласност"

Политическият клуб "Екогласност" е създаден през март 1990 година и е регистриран на 23 април 1990 г. по Закона за политическите партии. Началото му започва от Комитета за спасяване на град Русе, създаден през 1988 г. и от Независимото сдружение "Екогласност", учредено на 11 април 1989 г. Ръководните дейци на "Екогласност" са сред учредителите на СДС на 7 декември1989 г. На 28 декември 1989 г. от "Екогласност" се отделят част от членовете на Клуба и начело с Александър Каракачанов създават Зелената партия.
Във Великото народно събрание ПК "Екогласност" има 17 свои депутати, избрани с листата на СДС. През лятото на 1991 г. депутатите на Клуба (без Едвин Сугарев) подписват новата конституция на България и затова са изключени от СДС заедно с целия ПК "Екогласност".
ПК "Екогласност" е природозащитно движение, отстояващо основните ценности на хуманизма,като отделя особено внимание на човешките права. Определя своето място в политическия живот на България между центъра и левицата. Бори се за модерно екологично законодателство и ефикасна екозащита на населението. ПК е против строежът на АЕЦ, на каскадата Горна Арда и погребването в България на токсични отпадъци.
През 1990 - 1991 г. ПК издава вестник "Екогласност".
Ръководни органи: Конференция, Изпълнителен съвет, Председателство. Председател е Петър Слабаков.
В 37-то ОНС има свои представители в рамките на коалицията с БСП и БЗНС "Александър Стамболийски", а в 38-то ОНС - в рамките на коалицията Демократична левица заедно с БСП.

Българска социалистическа партия /БСП/

Българската социалистическа партия /БСП/ е учредена на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа като Българска социалдемократическа партия. През 1903 г. част от партията се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/. През май 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия /БКП/ и става член на Комунистическия интернационал. През 1938 г. се преименува в Българска работническа партия /комунисти/, която през 1948 г. се преименува отново в Българска комунистическа партия. От 3 април 1990 г. се нарича Българска социалистическа партия и под това име се регистрира на 10 април същата година по Закона за политическите партии. БСП е най-многобройната политическа партия в България. Тя участва самостоятелно в изборите през юни 1990 г. и спечелва мнозинство във Великото Народно събрание. На 13 октомври 1991 г. БСП е в предизборен съюз с други партии и получава 33% от гласовете и 106 места в 36-то обикновено народно събрание. Изградена е на териториален и професионален принцип - състои се от първични партийни организации по местоживеене и от клубове по интереси. Организира се на принципа на демократичното единство. Допуска съществуването на идейни течения. В нейните редици са обособени като такива Обединение за социална демокрация /ОСД/, Марксистка платформа и Алтернативно социалистическо обединение /АСО/.
През ноември 1994 г. към БСП е учредена младежка организация - Българска социалистическа младеж.
През ноември 1994 г. БСП и коалиция печелят убедително изборите за 37-ото НС с 43,5% от гласовете и 125 мандата в НС на базата на 2 262 943 гласа, подадени за коалицията.
На 25 януари 1995 г. съставят правителство начело с Жан Виденов - председател на партията. Той и правителството му подават оставка в кроя на декември 1996 г.
При изборите от април 1997 г. БСП и коалиция /Демократична левица/ печели 939 308 гласа или 22,07% от гласовете и 58 мандата в 38-то НС. Това е тежко поражение за партията и коалицията, които получиха повече от два пъти по-малко мандати отколкото в 37-ото НС.
По официални данни на БСП от април 1998 г., един месец преди 43-ия редовен конгрес на партията на 1 май, напусналите членове на БСП от 1994 г. са около 42 300, а новоприетите - 2961. Сега социалистите са 253 801, обединени в 8453 основни организации. В активна възраст са 41% от членовете на БСП. Само 1% от тях се занимават с частен бизнес. Стопанските ръководители, членове на соцпартията, също са 1% от състава й.

Партийното знаме е аленочервено с бели букви "БСП". Партиен празник- 2 август (денят на нейното създаване). Емблемата на БСП е червена роза със зелени листа на бял фон.
Печатен орган - в. "Дума" с главен редактор Стефан Продев до 2000 г. Сега вестникът се оглавява от
Ръководни органи: Конгрес, Общопартийна конференция, Висш съвет, Изпълнително бюро, Общопартийна контролна комисия
 

На 26 август 1999 г. БСП се регистрира за участие в местните избори през октомври без коалиционните си партньори от "Екогласност" и БЗНС "Ал.Стамболийски". "Правим това поради целесъобразност, за да имаме по-голяма свобода за коалиции по места", съобщава шефът на столичната БСП Никола Койчев. Съюзът, с който БСП е в парламента, не е разтрогнат, разбрали сме се с останалите от Демократичната левица, е заявил Койчев.

Ръководството на БСП оцени представянето на партията на местните избори през октомври 1999 г. като успешно.
БСП успешно се противопостави на опитите на СДС да я превърне в третокласна политическа сила в резултат на изборите.
От 262 общини в България, БСП спечели 115. Тя победи в 14 областни града, сред които са Варна, Бургас и Русе.
БСП спечели 28% от гласовете. На много места тя правилно се ориентира и позволи на своите кандидати да се представят като независими и надпартийни. БСП прояви и по-голяма сговорчивост в създаването на различни коалиции по места, за да не победят кандидатите на СДС.
Отношенията с левите партии останаха трудни и сложни, като многократно договаряната лява коалиция се провали. Тя успя да се реализира само в отделни общини благодарение на местните организации. Проблемите около лидерството на Георги Първанов и настоящото ръководство бяха туширани, но фракциите в партията останаха да действат от своите традиционни позиции.
В сравнение с местните избори през 1995 г. БСП понесе чувствителна загуба, но в сравнение с подадените гласове за партията на парламентарните избори през 1997 г. загубата е поносима. БСП продължава да е първостепенна и главна опозиционна сила в България, която бавно и трудно с реформира спрямо бързопротичащите процеси в страната.

В началото на март 2000 г. се провежда пленум на БСП за одобряване на документите за конгреса на партията през май.
"Европейската и евроатлантическата интеграция във всички структури - икономически, политически и военноотбранителни, ще бъдат приоритетна задача на БСП", бе записано в Националната стратегия за развитие.
Документът бе приет с 43 гласа. Против гласуваха само шестима, а 11 се въздържаха. Документът предстои да се приеме от делегатите на предстоящия конгрес на БСП през май 2000 г.
БСП обаче ще настоява при покана за членство в НАТО въпросът да се реши с референдум.
До поканата от БСП ще си партнира активно с пакта.
"Решението ни не е емоционално, а произтича от търсенето на максимални гаранции за сигурността на страната ни", така лидерът на БСП Първанов обясни промяната в позицията на соцпартията за НАТО.
Крачката напред нямало да противоречи на програмата на БСП и не означавала преосмисляне на минали позиции като тези за войната в Косово.
"Илюзия е, че БСП може да управлява самостоятелно. Бъдещите ни коалиционни партньори гледат към НАТО", е обяснил пред пленума Бриго Аспарухов от ДЕР. Аспарухов е бил и против референдум за НАТО. Той е поискал пленумът да гласува тайно "за" или "против" пакта, защото участниците в него били репрезентативна извадка на БСП. Журналистите да са коректни в отразяването на позицията на социалистите по НАТО, защото ако БСП е против НАТО, 1/3 от българите ще са против, призова Първанов. Според него е по-добре чрез БСП, макар и бавно, скептиците да бъдат убедени в нуждата от интегриране.
Според противниците на пакта заради интеграцията в НАТО се измества дискусията за управлението на страната. Александър Лилов се е оплакал от централизация в БСП. Той е критикувал остро подготвените от лидера Първанов материали за конгреса.
Налице е сериозна опасност конгресът да се размине с очакванията на електората, е предупредил Лилов.
БСП е национална партия, са записали за първи път в програмната си декларация социалистите. По-долу се уточнява, че БСП е европейска, масова и парламентарна. Документът препоръчва идейния плурализъм в БСП. Първанов обаче е напомнил, че той (плурализмът) не трябва да се изражда в сепаратизъм и фракционерство. /"24 часа"/

Към централата на БСП се създава Съвет по евроинтеграция, който ще събира материали за хода на преговорите и ще обучава актива на БСП по въпросите на евроинтеграцията. Създаването му бе препоръчано от Първанов в нарочен доклад за задачите на БСП в хода на преговорите с ЕС. Ще следим преговорите отблизо, защото има реални възможности ние да подпишем споразумението за членство, заяви Първанов. Той ще контролира работата на съвета като негов председател.
30 работни групи ще следят всяка една от темите на преговорите. Специално за нуждите на съвета БСП ще се включи в Интернет и ще си направи имейл адрес. БСП ще настоява и за редовни заседания на КСНС при президента по въпросите на евроинтеграцията.

На 6-7 май 2000 г. в София се проведе 44-ият конгрес на БСП. Присъстваха 733 делегати от цялата страна. Изборите за ръководство на партията бяха в първия ден преди отчета на дейността на партията. С голямо мнозинство за председател бе преизбран Георги Първанов.
В избора на членове за Висшия партиен съвет проф. Александър Лилов събра повече гласове от Първанов. Избрани бяха и 95 члена на Висшия партиен съвет, сред които Янаки Стоилов, Любен Корнезов, Анжел Вагенщайн, Атанас Папаризов, Георги Божинов, Румен Овчаров, Бриго Аспарухов, Емилия Масларова, Красимир Премянов. Във ВПС не влязоха Димитър Иванов, Клара Маринова, Димитър Гронев и Румен Гечев. Съотношението на силите във ВПС показват триумф на линията "Първанов". Независимо от това "Открит форум" и Александър Лилов успяха да пласират достатъчно свои хора в новия ВПС.
Пленумът на БСП на 14 май избра Георги Божинов и Румен Овчаров за заместници на Първанов и общо 15 души в изпълнителното бюро, 8 от които са нови лица. За говорители на партията бяха избрани двама - досегашният Ангел Найденов и Младен Червеняков.
От приетите на конгреса решения като най-важно може да се посочи приетата декларация за интеграция на България в НАТО, без да се изключва възможността за референдум по въпроса.
"Открит форум" и "Марксическа платформа" не се противопоставиха остро и декларацията беше приета с голямо мнозинство, което е категорична победа на линията "Първанов". С този документ БСП открито изрази желанието си за приобщаване на партията към западноевропейските социалдемократически ценности. Това е и едно от условията, повдигнати от ДПС и Ахмед Доган за съвместно управление на страната. Впечатляваща реч на конгреса произнесе Ахмед Доган, който след 10-годишно противопоставяне на социалистическата партия сключи примирие с БСП в името на бъдещото управление на страната.
Георги Първанов открито обяви ДПС за стратегически партньор в бъдещото управление, а Доган определи БСП като прагматична сила, с която всеки трябва да се съобразява.
Най-важното решение, засягащо вътрешната политика на страната, е открито обявената заявка на БСП за властта. Първанов декларира, че БСП, след като поеме властта, ще продължи курса на реформи, приватизация и структурни преобразования. Същевременно той отбеляза, че БСП ще управлява по начин, който ще изключва корупцията, а реформите ще имат поносима социална цена.
Решенията на конгреса предизвикаха веднага силно раздразнение сред управляващите, които реагираха емоционално.

              май 2000 г.

Движение за единство и развитие на БСП /ДЕР/

На 20.01.1998 г. 104-ма души от стопанската, интелектуалната, политическата и обществената сфера учредяват Движение за единство и развитие на БСП и за подпомагане на обединителните процеси на левите сили в България. Основната част от членовете на формацията са членове на БСП и повечето от тях в миналото са членували в БКП.  Заради големия брой на участващите в  ДЕР висши военни и представители бившите държавни служби за сигурност,движението придоби гражданственост като "Генералското движение". Първата сбирка на инициативния комитет е била на 11 ноември 1996 г.
Учредителното събрание на движението избира съвет за координация като колективен ръководен орган, в който влизат 9 души: Петър Анастасов /писател/, ген. Бриго Аспарухов - бивш шеф на Националната разузнавателна служба, ген. Любен Гоцев - член на Надзорния съвет на МОБ "Св.Никола", Димитър Димитров - банкер, Николай Добрев -  тогава организационен секретар на БСП, бивш вътрешен министър, Димитър Иванов - шеф на консорциум "Европа", Драгни Драгнев - кмет на Търново, Кр. Трендафилов - депутат. Говорител на съвета на ДЕР е Младен Червеняков - бивш министър на правосъдието. Всички са равнопоставени и решенията се вземат с консенсус.
Сред съучредителите са още Димитър Костов -  бивш министър на финансите, Любомир Филипов - бивш управител на БНБ, Олег Недялков - и.д. на Обединения блок на труда /ОББ/, Христо Христов - бизнесмен, Павел Матев - поет и писател, Леда Милева - поетеса, Иван Гранитски, издател, Лъчезар Еленков - поет, Кольо Георгиев - писател, Никола Инджов - поет, Валери Петров - поет, преводач, белетрист,  Дамян Дамянов - поет, о.з. генералите Иван Димитров, Костадин Коцалиев, Сава Джендов, Владимир Тодоров, лидерката на Съюза на жените Емилия Масларова и др.

Ключовите думи в платформата на движението са "единство", "развитие" и "консолидация на левите сили".  Новата структура ще се ръководи от устава и програмата на БСП. Движението  ще е отворено за всички членове и симпатизанти на БСП, готови да работят за единството й. ДЕР ще съществува до утвърждаването на достойна и ясна политика на партията и възвръщането на нейното достойнство и сила в обществото. Като своя първа задача движението определя постигането на единство в БСП, а втората - да започне развитие на БСП в посока към интегрирането й в европейските социалистически движения, ясна политика по отношение на европейската интеграция на държавата. Новата формация е за положително решаване на членството в НАТО.
ДЕР е за социална пазарна икономика, гражданско общество и защита на ценностите на либералната държава; за приватизация на държавната собственост при запазване на държавното влияние в структуроопределящите отрасли; за отварянето на БСП към едрите предприемачи и собственици и превръщането й в партия-движение с постоянни членове, но и с широк кръг симпатизанти. За ясна и категорична оценка на миналото и настоящето на БСП и гласното й изразяване.

На 26.03.98 г. се провежда второ общо събрание на ДЕР, на което движението излиза с позиция в подкрепа на членството на България в НАТО.  На тази дата се обявява официално и учредяването на младежки съюз на ДЕР.

В средата на март 1999 г. ДЕР обявява, че прекратява дейността си до местните избори, тъй като всички усилия на партията трябва да се насочат за спечелването на местните, а след това и на предсрочни парламентарни избори. Ръководството на ДЕР призовава всички свои членове активно да подкрепят предизборните структури на БСП.

Централата на ДЕР е на "Позитано" 20, а партийните организации на БСП предоставят клубовете си за местните структури.

март 1999

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно