На изборите през
1911 година БРСДП печели 5 депутатски места и започва своята история на
парламентарна партия, която се бори за развитието на демокрацията със законови
средства. През октомври 1918 година участва в правителството на Александър
Малинов с условието да се прлемахне цензурата и да се конфискуват незоканно
придобитите по време на войната имоти. През 1919 година БРСДП е инициатор за
въвеждането в България на осемчасов работен ден. След преврата на 19 май 1934
година БРСДП е забранена, но продължава своята обществена дейност чрез
граждански и стопански организации - популярните банки, потребителските
кооперации ("Напред") и множество печатни издания. Лидерът на партията Кръстьо
Пастухов е интерниран на остров Света Анастасия. На 16 юни 1936 година се
сключва споразумение между БРСДП (о) и БРП (името на БКП в тези години) за
изграждане на общ антифашистки фронт. Заедно с тях са БЗНС "Пладне" и
Демократическата партия (Александър Малинов). Те образуват Демократическо
обединение, което е за възстановяване на действието на Търновската конституция
и парламентарната демокрация. Из цялата страна започва събиране на подписи
под "Всенародно искане до Царя за възстановяване на Търновската конституция".
На изборите през март 1938 година Демократическото обединение излиза с общи
листи и въпреки терора и фалшификациите - има 61 депутати в ХХІV
народно събрание от общо 160. През октомври 1939 година това събрание е
разпуснато.
На 23 август
1939 година се сключва пактът за ненападение между Хитлер и Сталин. По указание
на Коминтерна у нас комунистите започват борба срещу социалдемокрацията и
останалите си съюзници от Демократическото обединение, защото са "агенти на
англо-американския империализъм". Това продължава до 22 юни 1941 година,
когато Хитлер напада Съветския съюз.
След създаването
на Отечствения фронт (1942) водачите на БРСДП Кръстьо Пастухов и д-р Атанас
Москов, макар че са антифашисти, запазват резервирано отношение към тази идея
на Георги Димитров. Те вече имат впечатления от непоследователността на
комунистите и от тяхната зависимост от московски указания. Затова са
инициатори на една наистина широка антифашистка коалиция - от народняци до
комунисти. На 12 август 1944 година такава коалиция е създадена с подписването
на "Манифест на тринадесетте". Манифестът е подписан от представители на седем
партии - декратическата, народняшката, политическия кръг "Звено", двете крила на
земеделците, комунистическата, социалдемократическата.
Този манифест е
политическата основа за създавене на правителството на Муравиев на 1
септември 1944 година, когато България де факто се присъединява към
антихитлеристката коалиция, но се забавя с няколко дни обявяването на война на
Германия. Това се оказва фатално. На 8 срещу 9 сепетмври Кимон Георгиев и
Дамян Велчев извършват преврат и съставят правителството на Отечествения
фронт, в което влизат 4 комунисти, 4 земеделци-пладненци, 4 звенари, 2
социалдемократи (Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев) и 2 безпартийни
интелектуалци.
В настъплението
на комунистите към завземането на цялата власт е проведена мащабна операция по
разцепление на антифашистките партии (повечето членове на ОФ), за да се
изолират опозиционерите-демократи. Тази процедура
от 1944-47 година е като предизвестено събитие за разцепленията в
организациите на СДС от 1991 година. Една част от БРСДП приема условията на
комунистите (по-късно се вливат в БКП) и изключва от своите редове
опозиционерите.
Начело са
Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, д-р Атанас Москов, Коста Лулчев
опозицията от БРСДП провежда своя ХХХVІІ
конгрес през юни 1945 година. Те заедно с БЗНС "Никола Петков" формират
отечественофронтовската опозиция, която е против съветизацията на страната.
През 1946 година
заради публикувана статия, във вестник "Свободен народ" (един от редакторите е
Руен Крумов), която развива тезата, че армията не бива да се бърка в
политиката, Кръстьо Пастухов е арестуван и осъден на пет гедини затвор. През
август 1949 година той е удушен в Сливенския затвор. Заради статия в защита
на Кръстьо Пастухов, публикувана в същия вестник, Цвети Иванов е също
арестуван, осъден и след излежаване на присъдата е изпратен в концлагера Белене, където загива.
На изборите за
Велико народно събрание, проведени на 27 октомври 1946 година от 101
представители на опозицията, 11 са социалдемократи - сред тях е и
д-р Петър
Дертлиев, който след 44 години ще оглави БСДП.
През онази есен
на 1946 година Кръстьо Пастухов и д-р Атанас Москов побеждават в изборната
битка в София Георги Димитров, но двамата са касирани, защото Пастухов е в
затвора.
След
подписването на мирния договор през 1947 година, който легитимира
правителството на Георги Димитров, съветизацията на страната няма никаква
пречка - започва погром над опозицията и физическото й унищожение. През 1948
година цялото ръководство на БРСДП (о) е арестувано и през ноември осъдено с
присъди от 10 до 20 години затвор. Макар че БРСДП (о) никога официално не е
забранявана, всяка проява на социалдемократизъм (идеен или организационен) е
бил преследван.
Един от
членовете на ЦК на БРСДП (о) - д-р Георги Петков по време на арестите през
1948 е в чужбина. Той остава в емиграция и организира БРСДП (о) в изгнание.
След неговата смърт начело на партията ( в изгнание) застава Стефан Табаков,
който я представлява до края на 1989 година.
Партията
се възстановява на 26
ноември 1989 г. под названието Българска работническа социалдемократическа
партия /обединени/. (Инициатори за
възстановяването на партията са д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, инж.
Александър Константинов, Михаил Петков, Руен Крумов. През ноември 1989 година
те проведоха серия от срещи, на които обсъждаха предстоящата си дейност. На
първия митинг - на 18 ноември 1989 година, имаше плакати с инициалите на
партията. На 26 ноември с.г. бе обявено, че БРСДП (о) е възобновена. Д-р Петър
Дертлиев, Михаил Петков и Руен Крумов се включиха (вече от името на своята
партия) в създаването на СДС.)
На 5 януари 1990 г. приема името БСДП. Регистрирана
е на 17 април 1990 г. по Закона за политическите партии. Според приетите
Устав и Програма основополагащите принципи в дейността на БСДП са социалдемократическите
ценности - свобода, справедливост, солидарност. Признават се парламентарната
демокрация и многопартийната система. Настоява се за справедлива икономическа
реформа, за социална защита на всеки българин, за национална независимост,
вътрешен ред, спокойствие и сигурност на гражданите, за духовно възраждане
на нацията.
В изборите през юни 1990 г. БСДП участвува в коалицията СДС
и
изпраща 28 свои представители във Великото народно събрание. Те не одобряват
бойкота на конституцията от 39-те представители на СДС и я подписват. Настъпва
разрив в отношенията със СДС, след който БСДП се ориентира към умерени
центристки и левоцентристки сили. БСДП се разцепва, като от нея се отделя
Социалдемократичната партия на Иван Куртев, която веднага се влива в СДС.
На изборите от октомври 1991 г. БСДП е водеща сила в коалицията СДС
- Център, в която са още АСО /независими/, ПК "Екогласност" и Демократическа
партия - Пловдив. Коалицията получава 3,20% от гласовете и не успява да
влезе в НС. До 1994 г. БСДП участвува в политическия съюз Български демократичен
център, но на изборите от октомври 1994 г. БСДП се явява в коалицията
Демократична
алтернатива за републиката, която не успява да преодолее 4-процентната
бариера за НС /получава 3,79%/.
От 1995 г. започва обратен процес на връщане на БСДП към СДС. Началото
на този процес се поставя с подкрепата, която БСДП дава на представителя
на СДС Стефан Софиянски при изборите за кмет на София, за което зам.-председателят
на БСДП Ангел Ахрянов получава мястото на заместник-кмет на София.
На изборите през април 1997 г. БСДП е в състава на Обединените
демократични сили със статут на присъдружна партия и е сред спечелилите
изборите. В парламента има само двама представители. През март 1998
г. лидерът Петър Дертлиев заяви,
че няма чувството, че е управляващ. От есента на 1997 г. част от ръководството
на БСДП начело с Петър Дертлиев търси сближение с други социалдемократически
формации, които не са в управлението - Евролевицата,
ОБТ на
Кръстю Петков
и др. Въпреки че към онзи момент бяха в ОДС,
не изглеждаше вероятно
да се стигне до обединение на БСДП със СДП.
На 1 март 1998 г. от БСДП окончателно се отдели Движението за социален
хуманизъм, което се вля в Българската евролевица на нейният учредителен
конгрес.
През 1990 - 1991 г. БСДП беше най-многобройната и силна партия в СДС.
След множеството отцепили се от нея фракции тя вече е без особено
влияние и значение в политическия живот. В момента (1998 г)
БСДП трудно би събрала
10,000 члена, ако възникне подобно законово изискване за регистриране на
партия.
Към БСДП са изградени Социалдемократически младежки съюз и Студентска
социалдемократическа организация "Вили Брандт".
БСДП е член на Социалистическия интернационал.
Символ: ръка, държаща разцъфнала роза.
Ръководни органи: Конгрес, Конференция, Национален комитет, Изпълнително
бюро, Контролна комисия.
Председател на БСДП след нейното възстановяване е д-р Петър Дертлиев.
На 24 - 25 октомври 1998 г. се провежда извънреден
конгрес на партията, свикан от Инициативен комитет, в който влизат около
30 членове на Националния комитет на БСДП, недоволни от провежданата
от Дертлиев политика на сближаване с левите партии.
Конгресът избира за председател на БСДП Йордан
Нихризов, депутат на БСДП в парламентарната група на ОДС.
Социалдемократите с лидер Йордан Нихризов ще се борят за абревиатурата
БСДП в съда.
Социалдемократите начело с Нихризов се обявяват за обединение
на всички некомунистически социалдемократически формации в страната под
девиза "За осъществяване на реформите в България"
На 31 октомври 1998 г. БСДП и ОБТ
основават
Съюз "Социалдемокрация" /ССД/.
На 21-22 ноември 1998 г. във Варна се провежда Извънреден 43-ти
конгрес на БСДП начело с д-р Дертлиев, на който за председател на
партията е избран
Петър Агов. Д-р
Дертлиев става почетен председател и запазва този пост до кончината си..
Обратно"