Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
| *** |
|
Някои документи на СДС от 1991 и 1992 г.
ПАРТИИ, ОРГАНИЗАЦИИ И СЪЮЗИ В СДС Български земеделски народен съюз - Никола Петков в СДС /БЗНС "Никола Петков в СДС/
Български земеделски народен съюз - Никола Петков в СДС /БЗНС - Никола Петков в СДС/ се създава на 21 декември 1991 г. след 27-ия конгрес на БЗНС. Обединява всички недоволни от изборния неуспех на БЗНС -Никола Петков. На 29 март 1992 г. Втората национална конференция на движението БЗНС - Никола Петков в СДС се превръща в негов Първи конгрес. Приети са Програма, Устав /допълнен на Третия конгрес/ и ръководни органи. Изтъкнати са тактическите и идеологическите различия с Обединения земеделски съюз. Съгласно приетата Програма новият Земеделски съюз се определя като дясноцентристка политическа сила, защитаваща интересите на средните собственици и на всички български граждани, които приемат политическата и икономическата програма на Съюза, съвместно с останалите политически формации, членуващи в коалицията СДС. През април 1992 г. БЗНС - Никола Петков в СДС е приет за пълноправен член на СДС. На 6 септември 1994 г. председателят на Съюза Георги Петров подписва Политическото споразумение между партиите и организациите в СДС за общо участие в предстоящите избори. Националният съвет потвърждава подписа на лидера си на 22 октомври 1994 г. В началото на ноември с.г., поради несъгласие по кандидат-депутатските листи, Георги Петров напуска коалицията и ръководството на партията се поема от Владислав Костов. На изборите от април 1997 г. БЗНС - Никола Петков в СДС подписва политическото споразумение и участвува в изборите в състава на коалицията СДС.
В началото на юни 1998 г. БЗНС - Никола Петков в СДС се преименува на "Обединени земеделски сили д-р Г.М. Димитров" и за председател е преизбран Георги Петров. Заявено беше, че е възможно да се явят самостоятелно на местните избори през 1999 г.Съюзните цветове са зеленият и синият. Символ е четирилистна зелена детелина с оранжев контур. Знамето е от зелен плат с детелина с оранжев контур в горния ляв ъгъл и една хоризонтална синя ивица в долната му част.
Ръководни органи: Конгрес, Национален съвет, Изпълнителен съвет и Национална контролна комисия.
На местните избори през октомври 1999 г. БЗНС - Н. Петков печели :
за общински съветници самостоятелно 10369 гласа, 11 мандата и 0,32% от общия брой на гласовете.
В коалиция - 24 786 гласа, 35% и 0,76% от гласовете
Кмет на община - самостоятелно: 2472 гласа, 0 мандата и 0,04% от гласовете.
В коалиция - 37 697 гласа, 0 мандата и 0,67 %.
Кмет на кметство - в коалиция: 16 477 гласа, 7 мандата, 0,95% от общия брой на гласовете.
април 2000 г.
Българският демократичен форум /БДФ/ възниква по инициатива на Българските национални легиони. Учреден е на 13 януари 1990 г. БДФ е учредител на Коалиция за Търновска конституция "Свобода". От 18 февруари 1991 г. е член на СДС със статут на наблюдател, а от 9 септември 1991 г. е приет за пълноправен член на СДС. В изборите за 36-о НС получава 4 депутатски места. Към тях впоследствие се присъединяват 3 независими депутати и общият им брой става 7.
БДФ се обявява за нова демократична партия, създадена върху принципите на либерализма и Търновската конституция. Определя се като националистическа организация, която никога не се е отказвала от националните идеали на България, но се бори за тяхната реализация с мирни средства в рамките на ООН и предвижданията на споразуменията от Хелзинки. БДФ се противопоставя на македонизма и на турцизирането на населението с българско етническо самосъзнание. Бори се за отмяна на сегашната "реакционна", според БДФ, конституция и за възстановяване на Търновската конституция, за обезсилване на наредбата-закон за Народния съд, както и на референдума от 1946 г. и на всички останали, според БДФ, репресивни закони.
Печатен орган е в-к "Прелом". Има създадена младежка организация. Ръководни органи: Национален върховен съвет, Централно ръководство. От създаването на партията до 1997 г. председател е Васил Златаров.Септември 1998 г. - дотогавашният зам.-председател на БДФ Любомир Димитров става съпредседател с Муравей Радев на партията.
Дянко Марков подава оставката си като лидер на БДФ.
На свое заседание на 23 септември същата година партията решава да запази статута си на присъдружна организация на СДС.Още за Българския демократичен форум, представено от първия му председател Васил Златаров...
Демократическата партия - 1896 /ДП-1896/ е учредена на Конференцията на Демократическата партия, проведена на 10 септември 1994 г. в София от недоволни от ръководството на ДП начело със Стефан Савов. Новата партия счита себе си за истинския наследник на старата Демократическа партия на П. Каравелов. ДП-1896 обявява своята лоялност към СДС и на 18 октомври 1994 г.е приета за пълноправен член на СДС. На изборите от декември 1994 г и април 1997 г. се явява с общата листа на СДС. Председател на партията от нейното създаване до май 1998 г. е Стоян Райчевски.
На висшия форум на партията през май 1998 г. за председател е избран Валентин Василев - министър на търговията в кабинета на Костов. В същия ден във Варна се провежда паралелен конгрес с 21 представители от партията, който преизбира за председател Стоян Райчевски. След разцеплението и двете партии декларират, че остават в СДС.
Националното движение "Екогласност"/НД "Екогласност"/ е учредено на 15 юни 1991 г. на Третата национална конференция на сдруженията "Екогласност". Обявява се за наследник на първото независимо сдружение "Екогласност", създадено на 11 април 1989 г., което е последовател на Комитета за екологична защита на град Русе и официално е регистрирано на 12 декември 1989 г. Първоначално НД "Екогласност" се изгражда като надправителствена, надпартийна организация, поставяща си за цел да разработва анализи и програми по екологични проблеми. Представители на "Екогласност" са избрани за депутати във ВНС с листата на СДС. След разцеплението в "Екогласност", част от организацията се оформя като политическа партия "Движение Екогласност-СДС" и участва в изборите на 13 октомври 1991 г. в състава на СДС.
На 6 март 1993 г. НД "Екогласност" приема Програмна декларация, в която като политически цели се изтъкват: пълна гласност в областта на екологията, разсекретяване на всички секретни данни, засягащи пряко или косвено здравето на хората и състоянието на жизнената среда, гласност за демагогията, фалшификациите и егоизма в политиката и социалния живот и др. Настоява се за ревизия на Конституцията, за радикална декомунизация на обществения живот, за търсене на отговорност за икономическата, политическата и моралната катастрофа.
Изградена е като единна организация с централно ръководство и вертикална структура.
Ръководни органи: Национална конференция, Управителен съвет.
Председател до 1997 г. е Едвин Сугарев.
През 1997 г. за председател на партията е избран Иван Сунгарски.
Консервативната екологична партия /КЕП/ е учредена на 1 март 1992 г. в София от отцепили се членове на Зелената партия. Регистрирана е на 22 април 1992 по Закона за политическите партии. От самото си създаване КЕП е пълноправен член на СДС. Нейни най-известни членове са Филип Димитров и Христо Бисеров. През октомври 1993 г. в Шумен се провежда Втория конгрес на партията, на който тя приема названието КЕП. КЕП има нестандартна партийна структура. Нейното ръководство се осъществява от колективни органи на управление, наречени камари: Конгрес, Национална камара, Политическа, Екологична и Контролна камара. Всяка камара има свой председател. От октомври 1993 г. председател на КЕП е Христо Бисеров.
В парламентарните избори през 1994 и 1997 г. участвува с листата на СДС и нейни представители са сред парламентарната група на СДС.
След Христо Бисеров за председател на КЕП е избрана Светлана Дянкова, депутат в 37-ото и 38-ото НС, член на НИС на СДС от февруари 2000 г. Преизбрана за председател на партията през юли 2000 г. В момента няма сведения за нейна самостоятелна дейност, макар че се отчита с "нули" като отделна партия в Сметната палата.юли 2000 г.
На 11 ноември 1992 г. група отцепили се членове от ФКГД, водени от Йордан Василев, организират Националната конференция, която има претенцията да представлява ФКГД. Впоследствие съдът отхвърля тяхната претенция и те обявяват, че са Национален клуб за демокрация.
НКД се определя като независима и доброволна организация, обединяваща предимно интелектуалци. НКД действува за цялостна и безусловна декомунизация на обществения живот, за налагане на демократичен модел за развитието на страната, за модерна пазарна икономика върху преобладаваща частна собственост.
НКД функционира на клубен принцип. Има Академичен клуб, Клуб на адвокатите, Клуб на лекарите-учени, клубове на учителите в София и Бургас. Колективен член на партията е Клубът на монархистите.
Символ на Клуба е син правоъгълник с изписани в него инициали НКД.
Ръководен орган е Националният клубен съвет.
От 11 януари 1993 г. до смъртта си председател на НКД беше Светослав Лучников.Днес няма данни тази организация да развива самостоятелна дейност.
Новата социалдемократическа партия /НСДП/ е учредена на 9 януари 1990 г. Тя е наследник на създадения на 30 ноември 1989 г. Социалдемократически клуб. На 24 юни 1990 г. тогавашният председател на НСДП Петър Марков обявява партията за саморазпусната и за вливането й в БСДП, което не се приема от голяма част от членската маса. На 7 юли 1990 г. се провежда извънредна Национална конференция на НСДП, на която П. Марков е изключен и се избира нов координационен съвет с председател Васил Михайлов. По-късно към НСДП се присъединява и клуб "Програмна алтернатива" - идейно течение в БСДП. В своите програмни документи НСДП обявява, че се противопоставя на опитите съвременната социалдемокрация да се обвърже с представата за какъвто и да е социалистически модел на обществено-икономическо устройство. Социалдемокрацията се възприема като социаллиберализъм, гарантиращ икономическа свобода и диференциран подход на социална защита.
Ръководен орган е Националният координационен съвет.
От създаването си НСДП е лоялен член на СДС и с листата на СДС има свои представители във ВНС и в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание.
Председател на НСДП е д-р Васил Михайлов.На Отчетно-изборна конференция на НСДП на 12 декември 1998 г. в гр. Плевен за председател на партията е избран 42-годишният Красимир Пухтев, който е лидер на отцепилата се през 1996 г. част от политическия съвет на НСДП. Конференцията е свикана от 9 от общо 15-те членове на дотогавашния политически съвет. Двете враждуващи крила обявяват края на съдебните спорове за своята легитимност и се обединяват.
Според приетия нов устав Нова СДП дава право на своите членове да членуват и в СДС. Партията ще реформира структурите си и ще търси съюз с БСДП начело с Йордан Нихризов и се обявява в подкрепа на правителството начело с Костов и за коалиционни отношения с ОДС.
През януари 2000 г. СДП провежда 43-ия си редовен конгрес, на който за председател на партията е избран Александър Маринов, депутат от Видински избирателен район.
януари 2000 г.
Социалдемократическата партия /СДП/ е учредена на 28 март 1992 г. във Варна. Определя се като дясна социалдемократическа партия. От основаването си е лоялен член на СДС. С листата на СДС са избрани нейни членове за депутати в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание. В 38-то НС нейният лидер Иван Куртев е зам.-председател на Народното събрание.
Символи - кръг, в който на тъмносин фон са изобразени 3 бели стрелки, символизиращи трите принципа на Социалистическия интернационал
Партиен празник - Илинден.
Ръководни органи: Конгрес, Национален комитет, Изпълнително бюро, Контролно-ревизионна комисия.
От създаването на СДП председател е Иван Куртев.
Обединеният християндемократически център /ОХДЦ/ е учреден на 21 април 1990 г. под названието Обединен демократичен център (сред учредителите му е Илко Ескенази). Последователен член на СДС. Има свои депутати във ВНС и в 36-то НС. Партията изповядва дясноцентристка идеология с християндемократическа и християнсоциална насоченост. От 1 ноември 1992 г. е член на Европейския демократичен съюз. На 17-18 октомври 1992 г. по време на Третия национален форум в Плевен се преименува от ОДЦ в ОХДЦ. От основаването на партията до Четвъртия национален форум в Пловдив на 15 - 16 май 1993 г. председател на партията е Стоян Ганев. На Форума за председател на ОХДЦ е избран Стефан Софиянски. Привържениците на Стоян Ганев напускат ОХДЦ и създават Партия демократичен център.
ОХДЦ е лоялен член на СДС и с листата на СДС има свои представители в 37-то и 38-то НС.
В 38-то НС Екатерина Михайлова, която е зам.-председател на ОХДЦ, става председател на парламентарната група на ОДС.
През 1996 г. лидерът на ОХДЦ Стефан Софиянски беше избран за кмет на София /преизбран за втори мандат през 1999 г. и за трети през 2003 г./, а през март - май 1997 г. той оглави служебното правителство.
В правителството на ОДС след изборите от април 1997 г, ръководено от Иван Костов, от ОХДЦ е вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков.
Радикалдемократическата партия /РДП/ е основана през 1902 г. от Тодор Влайков и Найчо Цанов. Възстановява се на 4 декември 1989 г. На Конгреса, проведен в София на 14 - 15 юли 1990 г., РДП приема Устав и Програма, която е актуализирана през 1993 г. Пръв председател на РДП е проф. Елка Константинова. В програмните си документи РДП се обявява за отворено гражданско общество по либерален модел. Тя отстоява правото на абсолютното политическо равенство, което поставя обществените интереси над личните. РДП е постоянен член на СДС и с нейната листа има свои представители във ВНС, 36-то,37-то и 38-то НС. Депутатите от РДП напускат ВНС и не подписват Конституцията на Република България.
Към партията е създадена Младежка радикалдемократическа федерация.
През септември 1991 г. РДП е приета за член-наблюдател на Либералния интернационал, а през 1994 г. - за редовен член.
Партиен орган е в-к "Век 21" с главен редактор Александър Йорданов.
Партиен празник - 24 май.
Ръководни органи: Конгрес, Национална конференция, Национален партиен съвет, Изпълнителен комитет на НПС, Проверителен съвет.
На 25-ия Конгрес на РДП на 19 - 20 юни 1993 г. в София за председател на РДП беше избран Александър Йорданов. Той беше и председател на 36-то НС.Как разказват за себе си през 1991 г., можете да прочетете тук.
Републиканската партия /РП/ е учредена на 3 февруари 1990 г. От 18 февруари 1992 г. е пълноправен член на СДС. РП се обявява за продължител на възрожденските идеи. Бори се за свобода и независимост на човека, което може да се постигне единствено чрез частната собственост.
Ръководни органи: Национален комитет, Председателство.
Председател е Ленко Русанов.Как разказват за себе си от РП през 1991 г., можете да прочетете тук.
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
