Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Началото сложи йеромонах Христофор Събев, известен с нощните си бдения, от които се роди прозвището му Фори Светулката. Още на Кръглата маса през 1990 г. той призова за "нов демократичен синод" под шапката на централата на СДС. После стана депутат, шеф на парламентарна комисия, бе ръкоположен за митрополит, след което замина за Америка.
На 1 юли 1996 г. в църквата "Света Параскева" в столицата Неврокопският митрополит Пимен бе провъзгласен за алтернативен патриарх.
Последваха щурмувания на храмове. Баталии се разиграха и за свещоливницата на синода.
Президентът Петър Стоянов бе поредният, който се захвана да помирява синодите. Като последна мярка той ги изолира от служби на най-големите български празници. Върхът бе Гергьовден, празникът на българската армия. Воинските знамена бяха осветени от свещеници на двата синода, а митрополитите не бяха допуснати до официалната трибуна.
Случаят се повтори и на тържествата в местността Оборище по случай годишнината от освобождението на България от турско робство.След изборите през 2001 г., когато идва правителство на НДСВ, оглавявано от Симеон Сакскобургготски, със съдействието на властите свещениците от алтернативния синод са отстранени от храмовете им и за известен период (с негласната подкрепа на софийския кмет Стефан Софиянски) те служат под открито небе пред църквата "Св. София". По официално непотвърдени сведения (и неясна логика) разколниците се били обърнали към европейски институции в търсене на подкрепа за своето поведение.
* * *
* * *
1 - 2 октомври 1998 г. - Всеправославен събор срещу разкола в БПЦ в София
/Информация за събора по прегледа на печата на "Омда" за съответните дни/ Всички вестници публикуват информация за хода на започналия на 1 октомври 1998 г. в София всеправославен събор срещу разкола в БПЦ, в който участват почти всички глави на православни автокефални църкви. Вестник "Труд" е научил, че на срещата между президента Петър Стоянов и Вселенския патриарх Вартоломей, състояла се на 29 септември при пристигането на патриарха, двамата са обсъждали привилегиите, с които ще се ползва българският патриарх Максим, ако се оттегли от поста си.
Скандал на първото заседание е бил провокиран от словото на българския патриарх Максим, в което, докладвайки за историята на разкола в БПЦ, той е обвинил първото правителство на СДС в лицето на тогавашния директор на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов и на Христофор Събев. Патриарх Максим е уточнил, че по-късно пък разколниците участвали в предизборната кампания на управляващите сега ОДС, които ги подкрепят. Директорът на Дирекцията по вероизповеданията Любомир Младенов е протестирал остро срещу тези политически оценки. "Напълно превратно бе изразена волята на демократичното правителство, чийто представител съм аз през последните две години", е посочил той. Вселенският патриарх Вартоломей е призовал всички да обърнат внимание на решенията на събора, защото ще бъдат важни за БПЦ. Той е говорил за хората на Максим и Пимен като две равнопоставени страни, без да посочва кои са канонични и кои не. Цариградският патриарх е заявил, че разделението се задълбочава опасно. Той е представил събора като "хирург", който трябва да обедини здравите, но може да се наложи да отреже и болните", съобщава в. "Труд". Вестник "Демокрация уточнява, че Вартоломей, ядосан от развоя на дискусията, е изпратил да поканят синодалите на Пимен, за да бъдат изслушани един по един. Представителите на синода на Пимен са се явили на следобедното заседание и са представили своята позиция за разединението. Първоначално те отказали да се явят веднага пред главите на почти всички автокефални православни църкви. "Това е като нож в гърба, те искат едва ли не да тръгнем на часа без писмена покана, са протестирали хората на Пимен. Според тях поканата "прилича на арест". В 16 часа обаче все пак решили да се явят в столичната катедрала "Св. Александър Невски".
"Труд" съобщава, че по данни на присъстващи на закритото заседание руският патриарх Алексий Втори и полският митрополит Сава са защитили българския патриарх Максим. Вероятно предизвикан от размяната на остри реплики и нападки между представителите на двата синода, Вартоломей е заявил: "Престанете да се карате... Ако не се спрете и не чуете предписанията на събора, ще спрем евхаристийното общуване с вас и няма да ви зачитаме повече", съобщава в. "Демокрация". Същият вестник посочва, че предписанията, които съборът е обсъждал и ще огласи днес, са: оттеглянето на патриарх Максим от поста глава на БПЦ, без да му се отнемат достойнствата, избор на наместник-председател на БПЦ, опрощаване на Пименовите митрополити, без да им се сваля ръкополагането. Очаква се днес да бъде обявено официално решението на събора във връзка с разкола в БПЦ.2 октомври 1998 г.
Разколът в БПЦ свърши. Патриарх Максим ще се оттегли след време.
Камбанен звън точно в 15.23 ч. възвести вчера края на разкола в БПЦ. На стъпалата пред храм "Св. Александър Невски" всички патриарси изпяха в един глас "Многая лета". Така Всеправославният събор приключи със съдбовно решение. До щастливата развръзка се стигна, след като хората от синода на Пимен - Инокентий, Генадий, Амвросий и Константин, поискаха прошка и предадоха енголпиите си (епископските знаци). Бившият Врачански митрополит Калиник също се покая. В своята покайна декларация митрополитите на Пимен настояха делата на БПЦ да се поемат от нов председател. С разкаянието те ще заемат мястото си в Църквата от преди разкола, заяви патриарх Максим. Той обеща бъдещата им съдба да стане тема номер едно на предстоящ Архиерейски събор. Очаква се на форума бившите Пименови привъженици да си върнат епископските санове, а по-нататък да станат митрополити на нови епархии - Плевенска, Доростолска и др.
Патриарх Максим е бил посъветван от Вселенския патриарх Вартоломей да се оттегли, съобщиха участници на събора. Вероятно това ще стане не веднага, а след време, за да не изглежда като външна намеса. Формално Максим ще остане патриарх и ще отиде в манастир, а наместник-предстоятел ще се избере сред по-младите митрополити. С подписа си под покайната декларация Пимен удостовери, че се отказва от претенциите, че е алтернативен патриарх. Все още не е ясна съдбата на свикания от свещениците събор на 20 октомври. Вероятно той ще бъде отложен или ще промени задачите си, смятат богослови. /"Новинар"/
9-10 ноември 1998 г. - Провежда се Извънреден църковно-народен събор под егидата на правителството, който приема нов устав на БПЦ и сваля патриарх Максим от престола му
/Информация за събора по прегледа на печата на "Омда" за съответните дни/9 ноември - откриване на Извънредния църковно-народен събор
Хиляда и петстотин делегати (по данни на "Демокрация") от всички църковни епархии, от които хиляда са представители на свещенството и 400 на миряните, са заявили участието си в Извънредния църковно-народен събор, свикан от Привременен съборен съвет на БПЦ. Форумът се открива днес в 10 ч. в Софийската опера и ще продължи най-малко два дни. Основна задача на участниците е да обсъдят нов устав на БПЦ. Проектът вече е изготвен от Привременния инициативен съвет на събора. Извънредният църковно-народен събор се превърна в скандал още преди да започне. Според устава на БПЦ той може да бъде свикван само от патриарха. Максим нито го е разрешил, нито ще дойде в операта днес, съобщава в. "Новинар". Той няма да признае и решенията му. Затова пък вицепремиерът Методиев обеща, че ще признае новия устав, ако му хареса.
Очакванията за резултатите от събора са големи и по този повод повечето централни ежедневници публикуват обширни, предимно коментарни материали за състоянието на Българската църква и евентуалните промени в нея. Според публикация в "Континент" не бива да се очаква да се случи нещо на този събор, тъй като църквата не е "демократична, а аристократична" институция и процесите в нея имат друг ход.
Започващият днес събор е крачка напред в решаването на дългогодишния конфликт в БПЦ според богослови, свещеници, Дирекцията по вероизповеданията, правителството в лицето на видепремиера Веселин Методиев, пише в. "Сега, като уточнява, че според други с подобен форум разколът само се задълбочава. На извънредния събор ще бъде гласуван проект за нов устав на БПЦ, в който за пръв път се предвижда "освобождаване" на най-високия пост в църквата в случай, че патриархът не отговаря на 10 условия. Според проекта патриархът може да бъде избиран от църковно-народен, а не от патриаршески съвет. Така Максим ще бъде атакуван по чл. 80, т. 7 и т. 10, които гласят: "да притежава добри административно-управленски качества" и "да се радва на добро име и доверие пред клира и българския народ".
"Сега" публикува портрет на партриарх Максим със заглавие " Партиархът, който мълчи". В публикацията се казва, че патриархът не си дава сметка за процесите в живата църква, че е "заобиколен от хора, в чиято лоялност сляпо вярва, но не иска и не може да приеме дори и вероятната им измяна, която обаче е реална и дори очаквана". Едва ли има човек, който да не знае, че не е истина твърдението на партиарха, че синодът е единен зад него, се казва в "Сега". Сред висшите архиереи има достатъчно амбициозни и пресметливи хора, които нескрито го критикуват. Нито един от тях не е вдигнал ръка срещу Максим по време на Всеправославния събор в София в началото на октомври не за друго, а защото според публикацията тук става дума за "добре пресметнат ход, продиктуван от страх и съмнения". Хората на Максим се надяват свещениците и бившите разколници да свършат "мръсната работа". Сред обитатилите на Синодалната палата царува трескаво, но прикрито очакване какво ще се случи на Извънредния църковно народен събор, твърди "Сега". Във вестника се посочва, че част от архиереите са склонни да потърсят сред редиците си нова глава за бялото було. Проблемът е, че и за тях, и за бившите отцепници в продължение на години разколът бе доста удобен. Новото статукво изнервя и двете страни.
Вестник "Дума" публикува обширен коментар на Николай Методиев със заглавие "Заговорът на СДС срещу Българската църква", в който се разглеждат процесите, протекли и протичащи в БПЦ от 1991 г. насам, с оглед на тезата, че срещу БПЦ има заговор, "последователно осъщесвяван вече 8-ма година чрез двуличието на СДС и неговите първи представители в държавната йерахия - президента Стоянов и премиера Костов", както и от съветническия им екип - Иван Сунгарски, Любомир Младенов, проф. Иван Денев и др. Операцията започва през 1991-1992 г. от Христофор Събев, атаките през 1992 г. срещу Синодалната палата, регистрацията на синода на Пимен от Методи Спасов, тогавашен шеф на Дирекцията по вероизповеданията, който през 1996 г. обявява Пимен за "легитимен партриарх". През 1997-1998 г. президентът и премиерът открито игнорират Максим и толерират Пимен. Сега тактиката е сменена - вместо с "преврат отгоре" с "преврат отдолу" чрез т. нар. съвети за обновление на БПЦ, съставени от Пименови свещеници и от активисти на СДС, пише "Дума". Отчетено е било, че Пимен и хората му са твърде компрометирани, за да могат да привлекат отново свещеничеството на своя страна, затова Пимен е оттеглен от играта, а откритата подкрепа за разколниците е заменена с неоткрита. В резултат на което се стига до този Извънреден събор днес.
Вестник "Демокрация" съобщава за започващия събор в интервю с председателя на Привременния инициативен съвет на събора проф. Иван Денев със заглавие: "Някой трябва да спре разложението на Българската православна църква". Според председателя на Привременния съвет позицията на БСП, че съборът не е легитимен, само излага тази партия. Проф. Денев смята, че най-малкото на БСП е работа да отсъжда този въпрос, като се има предвид, че сегашното положение на БПЦ е дело именно на БКП. Той не вижда причина новият устав на БПЦ да не бъде рагистриран от държавата, при условие че съборът има очакваната представителност от 1500 души, заявили участието си. Иван Денев прогнозира, че митрополитите на Максим един по един ще се присъединяват към приетите от събора решения след регистрацията на новия устав, тъй като "ще разберат, че няма лично противостоене срещу тях. В името на своето предназначение и БПЦ ще го направят".10 ноември 1998 г. - Втори ден и приключване на работата на събора
Повече от 1000 делегати са дошли за Извънредния църковно-народен събор, започнал работата си вчера, 9 ноември, в София. Според преброяването почти всички, заявили участието си - свещеници, миряни и епископи, са дошли на събора, съобщава в. "Демокрация". Архиереите от синода начело с патриарх Максим са приветствали събирането, но не са го благословили, нито са го признали за събор. В изпратеното от митрополитите на патриарх Максим писмо до събора се отправя пожеланието "с времето съборът да прерасне в обединителен църковно-народен събор".
През първия ден от работата на събора е била гласувана първа и втора част от проектоустава на БПЦ, според които епархиите се увеличават от 11 на 20, задграничните диоцези от два стават три. Новосъздадените епархии са Средецка, Шуменско-Преславска, Смолянска, Пазарджишка, Бургаска, Кюстендилска, Габровска, Силистренска и Самоковска. Делегатите на конгреса са гласували за създаването на нова Източноевропейска епархия със седалище в Будапеща, обединяваща православните българи от Украйна, Бесарабия, Таврия и Банат. Старите задгранични диоцези - Американско-австралийски и Западноевропейски, се запазват. Последният трябва да премести седалището си от Берлин във Виена, е решението на събора по предложение от Белринската българска община.
С увеличаването на броя на епархиите се създават двойно повече места за митрополити, коментира пресата.
Успех в дискутирането на новия устав е пожелал вчера на делегатите вицепремиерът Методиев от името на правителството. Още преди дни той е обещал да регистрира новия устав. "Дори патриарх Максим да не дойде на църковно-народния събор, аз ще призная приетия от него устав на БПЦ, цитира "Новинар" думите на Методиев, казани при откриването на форума вчера в операта.
Делегатите са били поздравени и от шефа на Дирекцията по вероизповедания и от председателя на Комисията по правата на човека Иван Сунгарски.
Сградата на операта е наета от правителството, за да подпомогне събора, пише "Континент".
Правителството подготвя нов Закон за вероизповеданията, който ще подкрепи устава на БПЦ, който в момента съборът гласува. Това е съобщил за пресата преподавателят в Богословския факултет Диян Николчев.
"Новинар", "Пари", "Монитор" и др. акцентират на участието на властта в организацията на извънредния събор:
"Новинар" - "Властта си направи църковен събор"; "Пари" - "Свещеници се събраха на неканоничен събор в операта", "Монитор" - "На 10 ноември - нов опит за преврат в църквата".
В публикацията си "Монитор" твърди, че директорът на Дирекцията по вероизповеданията Младенов имал ефективен сценарий за окончателното съсипване на БПЦ. "Всички митрополити от синода на партиарх Максим, които са отказали да участват в църковно-народния събор, ще бъдат приканени да подпишат новоприетия устав. Който не се съгласи, ще бъде обявен за "отпаднал" от църквата и на негово място ще бъде назначен верен човек. Изпълнителната власт ще има грижата да регистрира въпросния устав, общините - новоназначените митрополити, а прокуратурата и полицията да изхвърлят от епархиите непослушните синодални старци. С една дума: преврат с начало 10 ноември", заявява "Монитор"
КОМЕНТАРИ ЗА ИЗВЪНРЕДНИЯ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО
* Обявеният за общобългарски Извънреден църковно-народен събор приключи вчера, 10 ноември, с приемането на нов устав на Българската Православна Църква и детронирането на патриарх Максим
/ по прегледа на печата от бюлетина на "Омда" от 11 ноември 1998 г./
Мненията в пресата относно приключилия на 10 ноември Извънреден църковно-народен събор и неговите решения са противоречиви, както винаги, когато е ставало дума за проблемите в Българската православна църква /БПЦ/. А те са сложни и не от вчера, провокирани от необходимостта за промяна и адаптиране и на БПЦ, както и на цялото общество, към наложилите се след 1989 г. нови обществено-политически условия в България. Нито обществото като цяло, нито Църквата в частност, разполагаха с ясни формули и критерии за извършването на наложителните реформи, но за разлика от обществените процеси, развиващи се и отразяващи пряко въздействието на различните фактори, Църквата е и трябва да бъде консервативна институция. Там промените се съотнасят с хилядолетната история на Църквата.
През годините на тоталитарния режим БПЦ бе напълно зависима от държавната власт, което от своя страна й осигури една завидна безметежност, а функциите й бяха по-скоро представителни. Борбата за човешките души, т.е. най-важната, евангелизаторската мисия на Църквата, я нямаше, нито пък нещо като разкол, секти и пр. Тази безметежност нямаше как да продължи след 98-а година и тогава не БПЦ, а обществото се сблъска с "агресивни" чужди проповедници и екзотични секти. "Агресивни", защото, за разлика от БПЦ, другите християни продължават да проповядват, да евангелизират. Това правят и представителите на други вероизповедания, намерили благодатна, т. е. девствена духовна почва у нас. Явно беше, че Църквата трябва да се адаптира, и не само да се адаптира, но и да си върне ролята на духовен водач на обществото. Всъщност, началото на промените в България започнаха и с това - с обвинения към патриарх Максим за незадоволителната му роля на църковен глава през годините на социализма (Тони Радков на Кръглата маса), с нощните бдения със запалени църковни свещи на Христофор Събев, чиито думи: "Бог да ви благослови" и "Амин" звучаха странно (и дългоочаквано), за хилядите хора, включили се в митингите на опозиционния тогава СДС първо точно чрез тези бдения. В тези първи години се заговори за промяна в БПЦ, която изглеждаше, че ще стане заедно с променящото се като цяло общество и държава. Към промяна се тръгна, но изминалите години показаха, че не се е тръгнало както трябва. Хората, които оглавиха реформите в БПЦ, се компрометираха - Христофор Събев разочарова мнозина, включително от средите на синодалите. Другите също се оказаха с не особено чисто минало (пресата периодически изваждаше на показ развените от самите синодали техни кирливи ризи) и така вкупом всички се копрометираха в очите на обществото. Намесата на държавата допринесе не за подпомагане на обновителните процеси в Църквата, а за задълбочаване на противоречията. Едно правителство регистрира алтернативния синод на Пимен, друго участваше в окупации на епархии и въдворяване в длъжност на митрополити. СДС във властта действаше в подкрепа на "алтернативните" в БПЦ, БСП във властта - за статуквото и Св. синод на патриарх Максим.
Така се стигна до Всеправославния събор (*информация в бюлетина от 1 октомври т. г.) в София в края на септември, когато църковните глави на автокефалните православни църкви обявиха помиряването между двата синода, т.е. Св. Синод на Максим опрости "разколниците", които трябваше да заемат предишните си (от преди разкола) позиции в синода, но всички трябваше да изпълнят препоръката на Всеправославния събор да се продължи чрез конкретни действия процесът на обединението на БПЦ и "излекуването й" - чрез църковно-народен събор, чието свикване патриарх Максим отлага години подред, колкото години поред "бунтарите" в църквата настояват за него. Привържениците на Пимен се покаяха по време на Всеправославния събор, когато бе обявен тържествено със звън на църковни камбани края на разкола в Църквата. Бившите Пименови синодали обаче не приеха предложените им назначения, продължиха да настояват за извънреден църковно-народен събор, на който да се избере наместник на Максим до избирането на нов патриарх. От своя страна Св. синод на Максим обяви, че не подкрепя идеята на привременния съвет за провеждане на извънреден събор, не предложи приемлив за пименовите хора вариант за подялба на епархиите, патриарх Максим заяви, че няма никакво намерение да се оттегля в манастир и да освобождава поста, въпреки деликатната препоръка на Вселенския патриарх Вартоломей да стори точно това. По отношение на събора позициите на Св. Синод на Максим еволюираха до настояването такъв да бъде проведен, но по-късно и по решение на Светия синод - нещо, което инициаторите на форума не приеха. Така извънредният църковно-народен събор започна на 10 ноември без участието на архиереите на Максим, които съобщиха, че за тях това е събрание, а не църковен събор, тъй като не е свикан от Светия синод, както изисква уставът. Вчера, точно в 16.10 ч. делегатите гласуваха нов устав на БПЦ и освобождаването на патриарх Максим, съгласно новия устав. Въпросите, които се задават в медиите във връзка с тези решения са за:* Легитимността на форума - участвали са 1125 делегати, от които 384 свещеници, 730 миряни и 11 архиереи (Пименовите). Според организаторите участието е според прадварителните очаквания. Че ще участват, бяха обявили 1500 души според данни от пресата вчера.
Според информацията от националната телевизия пак от вчера, една трета от българските епископи са били представени на събора. Пак там журналисти зададоха въпроса дали в такъв случай форумът е представителен за цялото свещеничество и паството. Да, отговарят делегатите на събора. "Знаем, че журналистите оспорват преброяването на гласовете, но важното е, че огромно мнозинство не иска повече Максим да е патриарх, е обяснението на мандатната комисия на събора, цитирано в "Сега". Повечето от интервюираните в медиите свещеници - делегати на форума, заявиха, че са дошли да участват в събора именно заради свалянето на патриарх Максим.
Църковно-народният събор се занима първо с уреждането на въпроса с църковното деление - епархиите бяха увеличени от 11 на 20 плюс 3 задгранични диоцеза. Бе решено в новите епархии да се проведат избори за митрополити, в които да участват 11 Пименови и 8 Максимови епископа. Гласуваният устав на БПЦ предвижда БПЦ да се управлява от Патриарх, Свети синод - разширен и намален състав, Архиерейски събор, Висш административен стопански съвет и Върховен църковен съвет. Избран е и върховен обвинител, който ще има правото да сезира ВАСС и Върховния църковен съд. Това е отец Иван Стойчев от Русе. Върховен орган на управление остава Църковно-народният събор, който ще се провежда през 4 години.* Освобождаването на Максим
Патриархът се избира от Църковно-народния събор с тайно гласуване на всички членове на събора. Първият избор за делегати на редовен църковно-народен събор трябва да започне в началото на септември 1999 г. и изборният цикъл да приключи през януари 2000 г., когато ще се открие редовен църковен събор, който ще избере патриарх. Дотогава начело на църквата ще е наместник-предстоятел на БПЦ, който ще бъде избран през февруари 1999 г. на сесия на Извънредния църковно-народен събор. По отношение на устава и органите на управление коментарът на "Монитор" е, че се получил някакъв "презвитериански устав", вкарващ в управлението на църквата светски лица. И според вестник "Сега" гласуваният от изнъредния събор устав търпи много критики.
Патриарх Максим бе атакуван по три алинеи от новия устав - за бистър ум, разум, мъдрост и добродетелност, за добри административно-управленчески качества и добро име сред клира и обществото. По тези точки делегатите са гласували със 796 гласа "за" и нито един "против", че той не отговаря на изискванията. Пимен отдавна е декларирал, че е готов да се оттегли, ако Максим бъде отстранен. Така в момента се предвижда БПЦ да е без патриарх до 2000 г.* Намесата на изпълнителната власт в БПЦ - цялата организация на събора бе извършена със съдействието на правителството. Шефът на Дирекцията по вероизповеданията Младенов и вицепремиерът Методиев обявиха, че ще регистрират новия устав, независимо дали архиереите на Максим ще участват в приемането му или не. /По въпроса ще намерите информация и в бюлетина от 10.11.98./ "Който благославя Максим, ще стане разколник", заявява Младенов, цитиран в "Монитор". И в същия вестник Методиев: "Според мен важността на регистрация на новия устав на БПЦ е голям и трябва да бъде регистриран от Министерски съвет... Ако колегите ми не се съгласят да се занимават с него, аз ще го подпиша.. Според мен това е едно добро начало за единението на БПЦ. Не смятам, че държавата се е месила в делата на църквата, тъй като още преди година можех да ги реша само с изваждането на писалката. Църквата трябва да разбере, че трябва да върви напред, а за да върви, трябва да тръгне отнякъде".
До две седмици правителството ще регистрира новия устав. Това е съобщил шефът на Дирекцията по вероизповеданията.
По отношение на намесата на държавата някои вестници публикуваха информация, че за участието на свещениците в извънредния събор се е плащало (с държавни пари) - за пътни, включително и за тези от задграничните диоцези, които обаче не взеха участие във форума, за сградата на Софийската опера и разходите по провеждането на събора. Пак според публикации от пресата /справка във вчерашния бюлетин/ сценарият на събора също е на висше управленско равнище.
В тази връзка са и заглавията в днешните вестници: "България остана без църква", пишат "Монитор", "Новинар", "Църковно-народен фарс" е заглавието в "Сега", "на 10 ноември се извърши преврат в Българската църква" /"Монитор/.
Според "Континент" обаче "Съборът само слага началото на обновлението в БПЦ". Авторът на публикацията Константин Събчев посочва, че случилото се е естествено следствие от осемгодишното упорство на българския епископат и ярка демонстрация на неговата безнадежда изостаналост. От тази гледна точка в опитите за установяване на контрол върху БПЦ от политическите сили след 1989 г. няма нищо необичайно, както се опитват да го изкарат някои духовници, богослови и политици. Въпросът е можеше ли да продължава това до безкрайност, т.е. до пълното разпадане на йерархията на БПЦ?* Последиците за БПЦ след регистрирането на новия устав - Св. Синод на Максим няма да го приеме, ще бъдат обявени новите разколници и ще бъдат блокирани сметките на синода на Максим. Бюджетът и реституцията на имотите на църквата ще се контролират от новия административно-стопански съвет с гласувания от събора състав, в който няма хора на Максим. България рискува да остане без призната от православния свят църква, ако поместните православни църкви наложат на БПЦ схизма заради неспазване на решенията на Всеправославния събор, предупреждава "Новинар". Инициаторите на събора обаче прогнозират, че синодалите на Максим един по един ще се присъединят към решенията на форума, когато видят, че няма нищо лично против тях, още повече, че тези решения били очаквани от тях. При всички положения обаче след регистрацията на новия устав на БПЦ от държавата ще има сериозни последици и промени за БПЦ.
ИЗВЪНРЕДНИЯТ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР - ХАРАКТЕР И ПОСЛЕДСТВИЯ
В ежедневните бюлетини на "Омда" предложихме богата и обширна информация за събора, мнението на специалисти, архиереи, както и оценката в партийния и независим печат. Необходимо е да отбележим, че следващата сесия на Събора ще се проведе на 3 февруари 1999 г. Тогава ще бъде избран и наместник-председател на църквата, който ще я ръководи до избора на нов патриарх. Следващият събор, който ще избере новия партриарх, ще може да се проведе най-рано през януари 2000 г.
На всички е ясно, че Извънредният събор беше организиран и финансиран от правителството. Неговите представители на събора не скриха този факт, нито го опровергаха в медиите. По своя характер съборът представлява силов преврат в църквата и демонстрация на беззаконие и безумие. На него присъстваха една трета от българските епископи от обкръжението на дядо Пимен. Действащите български митрополити обаче ги нямаше. Не е тайна, че част от тях, въпреки че подкрепят Максим, са съгласни с неговото оттегляне. Няма никакво съмнение, че българската църква се нуждае от реформи и промени. Начинът, по който съборът се опита да ги направи обаче, буди възмущение и сериозни съмнения. Защото властта безцеремонно се намеси в дейността на църквата, а архиереите от събора грубо потъпкаха църковните канони. По този начин те бетонираха още повече позицията на патриарх Максим да стои на своя пост. Разколът в БПЦ се задълбочи и разшири.
Ясно се открои и жаждата за власт на съборяните и силното им желание за ново преразпределение на църковните имоти, средства и въобще на богатството на БПЦ. Разколниците на Пимен вместо да заемат назначените си места от Синода, да търсят диалог и на общо събрание, председателствано от партриарх Максим, да търсят промените и реформата, взеха друго решение. С болшевишки плам и сини бюлетини в ръка, те се опитаха да направят революция в църквата. Църквата обаче е такъв тип обществена институция, че е длъжна в името на Вярата да отхвърли от своето тяло полипите на всякаква революционност - червена, синя или другоцветна. Така архиереите и миряните, които с лекота детронираха Максим, всъщност се самообрекоха на непростим грях, а в очите на широката общественост, освен че се опозориха, заложиха бомба със закъснител под патриаршеския стол и самостоятелността на Българската православна църква.
Бяха "гласувани" абсурди. Според новия "демократичен устав" всеки следващ български партриарх ще стане заложник на интересите на следващите групировки от свещенници, които с лекота ще бъдат манипулирани от политическите партии, независимо от техния цвят.
След събора рязко нарасна опасността за схизма и поставяне на БПЦ в много особено и опасно положение в православния свят. Това веднага повдига въпроса, а не е ли това "голямата цел" на дребни хора, които в рамките на т. нар. "цивилизационен избор" желаят да се "преустрои" българското православие, без да си дават сметка за последствията върху целостта и единството на нацията. Но ние питаме: православна Гърция, православен Кипър по-малко европейски държави ли са от католическите страни?
Съборът се проведе на историческата дата 10 ноември, когато през 1989 г. беше извършен преврат, който изведе СДС на политическата авансцена. Става въпрос за СДС-89, което напълно се отрича от СДС-97. А "децата" на СДС-89 отдавна са изядени от "революционерите" от СДС-97.
На 10 ноември 1998 г. на Извънредния събор беше извоювана крупна победа на "здравите" сили над здравия разум.Камен МинчевОктомври, 1998 г.
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
