Демократическата партия /ДП/ в България е наследник на създадената през 1896 г. от Петко Каравелов партия със същото название. Тя е разтурена през 1934 г. и е възстановена след 9 септември 1944 г., когато действува като опозиционна на БКП и Отечествения фронт партия, поради което отново е разтурена през 1947 г. Възстановена за втори път през 1989 г.

През 1896 Петко Каравелов на основата на Либералната партия в Учредителното събрание създава Демократическата партия с главната цел - утвърждаване на действителна парламентарна демокрация в България. Другият акцент е решаването на националния въпрос, т.е. обединението на българските земи в една държава.

След смъртта на Каравелов като лидер се налага Александър Малинов. През 1908 година Малинов е натоварен да състави правителство, с което се продължава държавно-строителната дейност от предходните кабинети - приема се нов избирателен закон, отменя се недемократичният закон за печата, възстановяват се правата и свободите за сдружаване, гарантирани от Търновската конституция. Приема се цялостен кодекс за училища, читалища, театри, библиотеки, музеи. Разширява се курсът на основното образование, въвежда се безплатно обучение в прогимназиите, възстановява се училищното настоятелство. В приета наредба за Университета се осигурява неговата автономия. По време на управлението на това правителство е провъзгласена независимостта на България - 22 септември 1908 година. Тази дата става и празник на партията.

Правителството на Малинов влиза в конфликт с Фердинанд при преговори със Сърбия (правителството е против подялбата на Македония) и е принудено да подаде оставка през март 1911 година. Демократическата партия и Малинов са повикани отново на власт, когато положението е отчайващо - 21 юни 1918 година. Те са известни със своята "антантофилска" позиция. Следват сложни месеци - Войнишкото възстание, Радомирската република, солунското примирие с Антантата, абдикацията на Фердинанд (3 октомври 1918). На 28 ноември Александър Малинов подава оставка в знак на протест срещу Антантата за придаването на Южна Добруджа към Румъния. В този момент негови коалиционни партньори в правителството са - народняци, социалдемократи и земеделци. През септември 1922 година лидерите на Демократическата партия са затворени, поради което при преврата на 9 юни следващата година, те се оказват волни и неволни съюзници на Народния сговор. През август 1923 година Демократическата партия обявява, че се влива в Сговора. Това е мрачна страница в историята на демократите.

На следващата година Александър Малинов в знак на протест срещу водената политика на "твърдата ръка" напуска Сговора и възстановява Демократическата партия. През 1931 година партията е в коалицията Народен блок, която печели изборите. Другите участници в коалицията са земеделците (Димитър Гичев), националлибералите (Г. Петров), Радикалната партия (Ст. Костурков). Александър Малинов отново става премиер, а малко по-късно го сменя друг демократ - Никола Мушанов.

Демократите са за неутралитет при избухването на Втората световна война и имат принос (Никола Мушанов) за спасяването на българските евреи. Но те отказват да влязат в Отечествения фронт, защото не вярват на комунистите. Участват в правителството на Муравиев (2 септември 1944) с трима представители - Никола Мушанов, Александър Гиргинов, Борис Павлов.

През септември 1945 година Демократическата партия легализира дейността си и подновява издаването на вестник "Знаме". На следващата година партията огласява проект за нова конституция (автор е Александър Гиргинов). Партията не е забранявана със специален закон, но нейните дейци са арестувани и преследвани. През 1951 година Никола Мушанов умира по време на разпит в милицията. В Белене загиват Александър Гиргинов, Борис Павлов и др.

Демократическата партия за втори път възстановява своята дейност на 19 декември 1989 година - възобновена е от млади хора, които не са семейно свързани с додеветосептемврийската история на партията. Те веднага кандидатстваха за приемане в СДС. Неин пръв председател беше Борис Кюркчиев, който е бил от активистите на демократите преди 9 септември 1944. През април 1990 г. бе регистрирана по Закона за политическите партии. Същият месец бе възстановен и печатният й орган в. "Знаме". На 18-19 декември 1990 година се проведе поредният ХІІІ конгрес, на който за председател беше избран Стефан Савов. Приема се неоконсервативна програма, но също и принципите на социалната пазарна икономика.

 
На изборите през юни 1990 г. за Велико Народно Събрание и през октомври 1991 г. за 36-о обикновено народно събрание ДП участвува в състава на СДС и нейни представители влизат като депутати в парламентарната група на СДС. В правителството на СДС с министър-председател Филип Димитров (1991-92) влизат и двама представители на Демократическата партия - Александър Сталийски, министър на отбраната и Александър Праматарски, министър на икономиката. Стефан Савов е избран за председател на 36-ото НС (до падането на кабинета на Ф. Димитров).

През есента на 1994 г. ръководството на партията влиза в конфликт с Националния координационен съвет на СДС и на 25 септември 1994 г. Върховният партиен съвет отказва да подпише ново предизборно споразумение със СДС - ДП излиза от СДС.
На 12 октомври 1994 г. лидерите на ДП и на БЗНС подписват предизборно споразумение и създават коалицията Народен съюз, към която се присъединяват и други партии. Изборите се печелят от БСП, които съставят кабинет начело с Жан Виденов, Народен съюз е представен в парламента от 18 депутати, което го прави трета политическа сила.

През март 1996 г. е създадена коалицията Обединени демократични сили, като в нея влизат СДС, Народен съюз и ДПС. Целта - да се спечелят президентските избори - е постигната. На 3 ноември 1996 г. президент става кандидатът на ОДС - Петър Стоянов.

През януари 1997 ОДС оглавява масовите улични протести, последвали финансовия крах на страната при управлението на Виденов. На 10 януари парламентът е атакуван, а на 4 януари Николай Добрев и Георги Първанов връщат мандата на БСП за съставяне на правителство. На власт идва служебно правителство начело със Стефан Софиянски.

На изборите от 19 април 1997 г. ДП и коалицията Народен съюз подписват предизборно споразумение със СДС в рамките на коалицията Обединени демократични сили, която спечелва убедително изборите (137 депутатски места, 6 от които са представители на ДП). Народен съюз съставя самостоятелна парламентарна група.
В състава на първото правителството на ОДС начело с Иван Костов, от ДП беше вицепремиерът и министър на образованието и науката Веселин Методиев /отстранен от поста в края на 1999 г./, който тогава е и заместник-председател на партията. Петър Бояджиев е министър на здравеопазването. Във второто правителство на Костов министър на пощите, транспорта и далекосъобщенията е Антони Славински, а министър без портфейл - Александър Праматарски, и двамата представители на ДП.

ДП поддържа тесни връзки с редица европейски християндемократически и консервативни партии. От 1 октомври 1992 г. е член на Европейския демократически съюз. Членува и в Европейския християндемократически съюз.
Към ДП е изграден и Младежки демократически съюз, който е член на Международното обединение на християндемократическите и консервативните младежки организации /ДЕМИК/. Функционира и Национално дружество на жените-демократки, чийто председател е Златка Русева, която е зам.-министър на правосъдието в правителството на ОДС.

Печатен орган е в-к "Знаме", а партиен празник е 22 септември - Ден на независимостта.
Ръководни органи: Конгрес, Върховен партиен съвет, Централно бюро и Секретариат
Пръв председател е Борис Кюркчиев, а от декември 1990 г. до януари 2000 година е Стефан Савов.

След смъртта на Савов на 8 януари 2000 г.  до конгреса на ДП  на 26 и 27 февруари с. г., когато бива избран нов лидер, изпълняващ длъжността председател бе Веселин Методиев, дотогавашен заместник-председател на партията.
Стефан Савов е упълномощил бившия вицепремиер да го замества, докато боледува, с документ от ноември 1999 година. Лидерът на ДП заяви публично, че неговият наследник трябва да бъде избран между Методиев и Праматарски.
На 26- 27 февруари 2000 г. се проведе 16-ият конгрес на партията. Присъстваха 900 делегати. Други 200 делегати не бяха допуснати на конгреса като нелегитимни и проведоха паралелен конгрес, на който за свой председател избраха Тодор Тодоров.
На 16-ия конгрес бе приета важна поправка в устава на партията, според която тя ще има председател на партията и председател на Висшия партиен съвет.
Седмица преди конгреса Веселин Методиев, смятан за един от основните претенденти за лидерския пост, се отказа да се кандидатира за него, като си запази възможността да стане председател на Висшия партиен съвет.
Конгресът избра за лидер на партията Александър Праматарски, който победи в борбата за лидерското място Златка Русева, зам.-министър на правосъдието в кабинета на Костов.
Избран бе Висш партиен съвет от 62 члена, в който по право влизат Праматарски и 5-имата депутати на ДП.
На конгреса бяха отправени много критики за политиката и ръководството на партията. Конгресът реши да се сключи ново споразумение с БЗНС - НС и със СДС, както и да се действа активно за запазване на коалицията ОДС.
На 11 март ВПС се предвижда да избере своя председател, секретар и централно изпълнително бюро.
Конгресът отчете, че в ДП членуват 9000 души, като през последната година членовете на партията бързо са се увеличили.
Две едновременни заседания на Върховния партиен съвет на ДП се проведоха на 11 март, съобщи единствен в-к "Земя". На едната сбирка в София за председател на ВПС бе избран бившият вицепремиер Веселин Методиев. Приближената до покойния лидер Стефан Савов Златка Русева обаче изненадващо не успя да запази поста си на заместник-председател, информира "Земя".  За заместник-председатели ВПС на ДП избра депутатите Александър Джеров и Николай Христов. За секретар на партията е преизбран Владимир Джаферов. В ръководството влизат още Мартин Заимов, Антони Славински и др.
С избора на Праматарски за лидер на ДП и на Веселин Методиев за председател на ВПС, се предотврати разцеплението на партията. Същевременно за първи път в българската политическа история една партия избра двама лидери. Мнозина в ДП смятат, че този експеримент крие големи опасности.
По същото време в Хасково заседаваха хората на отцепника Тодор Тодоров, който заедно с още около 200 делегати не бе допуснат на партийния конгрес в края на февруари. Той съобщи, че неговите хора ще подадат документи в съда за регистрация на ДП. Ако съдът не ги признае, ще бъде регистрирана нова партия.
На 9 март пък трета група от ДП, водена от Пламен Цветков и Владислав Даскалов, са подали в Софийския градски съд жалба, в която оспорват легитимността на 16-ия конгрес на ДП.

март 2000 г.

На конгреса на ДП на 26-27 февруари 2000 г.  за председател на партията е избран Александър Праматарски.

На 17 юни 2001 ОДС, част от което е ДП, губи парламентарните избори, като получава само 18% от гласовете. (Първа политическа сила става наскоро учреденото Национално движение Симеон Втори.)

За парламентарните избори юни 2005 г. ДП влиза в коалицията ОДС, включваща още СДС, Гергьовден, БЗНС-обединен и партията ДРОМ.

 

На местните избори през октомври 2007 г. участва в различни коалиции, но за София издига самостоятелна кметска кандидатура  - тази на Константин /Тити/ Папазов.

 

Разказ за Демократическата партия, писан в началото на 90-те години на миналия век от Пламен Цветков, можете да прочетете тук.