ПАВЕЛ ПИСАРЕВ     КАФЕ ДЬО ПАРИ

Съдържание

От нашия кореспондент...

ФРАНЦИЯ, НЕЖНА И МЕКА

КОРСИКА – ПЛАНИНА СРЕД МОРЕТО

Кирнос според Хераклид, Кюрнос според Херодот или Корсика (по легендата, че носи името на военачалника на Троя Кор и съпругата му Сика). Оставяме спора за изследователите. За нас е важно, че островът е свързан със събития от зората на историята. Доказано е, че на него има следи още от цивилизацията на неолита (6000-2500 г. преди н.е.).

Някога тук, на третия по големина остров на Средиземно море, са кипели неспирни битки. Корсика е била и гръцка, и римска. Турците са атакували крепостите на този стратегически възел през 1553 г. Островът е терен на вражда, в която са се месили Генуа, Италия, Англия и Франция. Край пристанището на Аячо и до днес стои закотвен един от корабите, с които по тези краища са върлували страшните корсари.

Взаимоотношенията на Корсика с Франция са били сложни. За първи път островът е присъединен към Франция през ХVІ в. Той ту е бил присъединяван към нея, ту отделян. Но от времето, когато един корсиканец стана император на Франция, Корсика не може вече да бъде друга освен френска. Още тогава въпросът е бил приключен за Франция, но не и за Корсика, там непрекъснато има политически движения за независимост или за повече самостоятелност или права. За това вкарват в затвора, стават убийства на държавни чиновници, терористични актове.

Наполеоновият остров

Аячо. Родната къща на Наполеон е запазена. Осем стаи, бедна обстановка – така е живяло семейството на Шарл и Летиция Бонапарт. Децата били осем. Те всички са преживели много, твърде много дни на мизерия и отчаяние.

Интересни са ръкописите на императора. Посетителят с учудване констатира, че Наполеон е имал ужасно грозен, нечетлив почерк и е писал с много правописни грешки. В салона на дома е разположено голямо табло, изобразяващо родословното дърво на императора. От този знаменит и многоброен род сега има живи 103 души.

Наполеон е живял на острова до деветгодишната си възраст, когато заминава да се учи в Бриен. Френският крал е раздавал стипендии на млади корсиканци, за да засили по този начин влиянието си над острова. И така малкият Наполеон, който дори не е знаел френски (в Корсика се говорело на диалект, пряко произхождащ от латинския език), който е мразел Франция като поробител и е мечтаел родината му да бъде свободна един ден, става велик вдъхновител на френската нация. При това метаморфозата у Наполеон се извършва едва на 20-годишната му възраст. Но императорът си остава корсиканец до края на живота. Той не се бил научил да говори съвършено френски език и макар да е имал блестяща мисъл и силна фраза, често бъркал някои думи. Всичко това ще научите в музея на Наполеон в Аячо – императорския град, както го наричат във Франция. Прозвището не е случайно. Тук всичко е наполеоновско – улиците – Бонапарт; площадите – Наполеон. На особена почит е цялото семейство.

Настояще и бъдеще

Планина сред морето – така наричат Корсика. И наистина още от брега започват стръмнини, които в сърцевината на острова се превръщат в планински върхове, достигащи 2500 м. Планините се пресичат от стръмни пътища, изпълнени със завои. Климатът е мек и Корсика все повече се превръща в целогодишен обект на туризъм. На два часа път със самолет от Париж и три часа от Лондон, тук зиме и лете идват курортисти.

Островът е рядко населен – 275 хиляди души (при 8778 кв.км повърхност). Всъщност постоянните му жители не са повече от 150 хиляди. Другите, макар и да фигурират в общинските регистри на Корсика, живеят на континента. Ако изселванията продължават със същия ритъм - около 7-8 хиляди годишно - след двадесет години островът ще се обезлюди. Още повече, че скалистият терен и липсата на индустрия обричат населението на бедност. Затова сега всичко е насочено към развитието на туризма. Тук е спасението за Корсика. Туризмът е велико средство за превръщане на Корсика в напълно френска. Размества населението, извежда корсиканците на континента и разселва французите на острова. Които дойде тук,  получава по голяма заплата и става началник.

Корсиканците веднага си личат, където и да се намират във Франция, пръснати от трудните условия на родния остров. Те са смесица – южняци, планински чеда, здрави и набити, мургави. Момичетата са особено красиви. Корсиканецът е човек със силен характер, смел. „Корсиканците ли? – ще ви кажат във Франция. – При тях доскоро цареше законът за кръвното отмъщение, а и досега камата е в ход.”

Но всичко това не бива никого да плаши. В повечето случаи се касае до пикантни истории, които се разказват. Те имат стойност, колкото и анекдотите. Ето един пример. „Преди войната положението на жените в Корсика, разказа ми един корсиканец, беше много тежко. Жената беше подчинена и вървеше винаги след магарето, на което се разполагаше мъжът й. Добре, но след войната настъпиха промени. Жените тръгнаха отпред, защото имаше още много необезвредени мини!”

Но да оставим корсиканците сами да се шегуват със себе си. За чужденеца Корсика със своите обитатели си остава един чуден кът, окъпан в слънце, приласкан от морето.

Февруари, 1966 г. в. „Работническо дело”