К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1880

1 май/19 априлъ. Велика сѫбота. Сутриньта перачката ми донесе 10 червени яйца и „кулачъ", дадохъ й бакшишъ 1 рубла. Продължихъ да чета Manuel'а; отидохъ у Стоилова, гдето бѣше Кевенхюлеръ (разправяше за слѣпия Хановерски краль); следъ това дойде Горбановъ, комуто казахъ за своята оставка. Canailles, мислятъ, че азъ съмъ тукъ само, за да взимамъ 10,000 франка, не може да се живѣе тука, нѣма нищо приятно; европеецътъ, когато взима 10,000 франка, иска да живее за 10,000 франка, а българинътъ яде лукъ и носи паритѣ си на голо. Regrets [съжаления], че не отидохъ въ Румелия. — Новитѣ сѫдебни законопроекти за Хр. Стоянова изработва момъкътъ Schleifer, новоизпеченъ руски студентъ — апелативенъ сѫдия, братъ на Mme Вознесенска — превежда отъ руски. — Стоиловъ ми съобщи, че Гюзелевъ въ министерския съветъ у княза разправялъ, че ще предложи свой училищенъ законъ. Стоиловъ казалъ, че до колкото знае има законъ, изработенъ отъ комисия, която се събирала у Климента, а главно отъ мене. Гюзелевъ млъкналъ. — Стоиловъ е на мнение, че най-добре ще направя, ако бихъ се измъкналъ и останѣхъ само като conseiller [съветникъ], да пѫтувамъ изъ страната, да се занимавамъ съ литературни и научни предмети, музея и т. н. — Обѣдвахъ съ Романа (отъ Виена) — въ виенскитѣ вестници стояло, че моето повикване тукъ било die einzige Errungenschaft Oesterreichs in Bulgarien [единствената придобивка на Австрия въ България] — и съ Качановски, който е много недоволенъ. Подиръ обѣдъ останахъ въ кѫщи; четохъ Manuel'а, имаше буря и дъждъ. Вечерьта отидохъ у Климента съ владицитѣ, гдето бѣше и Начовичъ. — Княжескиятъ черенъ 11 годишенъ жребецъ умрѣ. — Днесъ на 12 часа се извърши нощно тържествено богослужение въ катедралата, Възкресение, князътъ бѣше тамъ, всѣки съ свѣщь въ рѫка. Христосъ възкресе. Подиръ това до 3 ч. продължила вечерята въ двореца. Валѣше. Азъ не отидохъ, останахъ въ кѫщи. 

2 май/20 априлъ. Великдень. Лошо съмъ разположенъ. Не правихъ никакви визити споредъ тукашния обичай: споредъ нашия — човѣкъ на голѣмитѣ праздници трѣбва да седи дома, да не безпокои своя близъкъ in geistiger Sammlung und Bibellectüre, holy day [въ душевно съсрѣдоточаване и четене на библията, свещенъ день]. Буря и дъждъ; Протичъ, а може би и нѣкой другъ, преди нѣкой день ми смѣни чадъра, а пъкъ този, който остана въ рѫцетѣ ми, бѣше на Белдимиано, сега нѣмамъ никакъвъ, дюкянитѣ ще отворятъ едва следъ праздницитѣ. — Силенъ камбаненъ звънъ се разнесе на обѣдъ, оживено е по улицитѣ. Излѣзохъ малко по Цариградското шосе вънъ отъ града, всичко е хубаво, зелено по ливадитѣ. Подиръ пладне отидохъ у Стоилова, боли го главата, и той е разстроенъ като мене. Върнахъ се въ кѫщи, четохъ Тукидида отъ началото (lib.I), обаче замислихъ се и гледахъ дъжда и зеленината. Вечерьта направихъ разходка по дъжда. Презъ нощьта четохъ пакъ Тукидида. — Панорама съ картини изъ войната на край града, сборъ отъ шопи, евреи и т. н. Италиянски латернаджии по улицитѣ. Цигани съ тѫпани и даарета.

3 май/21 априлъ. Велики понедѣлникъ. Облачно. Днесъ е годишнината отъ избора на княза (празднува се днесъ вмѣсто на 17) и царски праздникъ. Ала азъ не получихъ никаква официална покана, нито окрѫжно! Като чухъ силното биене на камбанитѣ, следъ 10 ч., отправихъ се къмъ катедралата съ цилиндъръ. Тамъ стояха вече войска и сановницитѣ. Предъ вратата намѣрихъ Георгиева отъ Русчукъ - Каравеловъ спрѣлъ постройката на сгради за земледѣлско училище, България, казалъ, нѣма нужда отъ земледѣлие, Георгиевъ станалъ сега страшенъ антилибералъ, псува ги! - Въ черквата се отслужи кѫса литургия. Следъ това намѣрихъ Вацова па и Вазова. Начовичъ ме покани да отида съ него на визити. Бѣхме у Шефера (французинътъ вече пристига, за финанситѣ), у Йос. Ковачова и Каранфиловича, обаче тѣхъ ги нѣмаше въ кѫщи. — Обѣдвахъ съ Желѣзковича и Янева, който ми чете своята „verhaltene Rede" [задържана речь], приготвена за ауденцията у княза Хенрихъ. — Подиръ пладне бѣхъ у Стоилова. Говорихме за оставката ми, nothwendige Klärung meiner Situation, Ultimatum, Puncte [необходимо изяснение на моето положение, ултиматумъ, точкитѣ]. Misslungener Ritt [несполучлива езда], на Агуровия конь, жребецъ, стоялъ боленъ 2—3 месеца въ обора, спъвалъ се, азъ предпочетохъ да остана въ кѫщи. — Следъ пладне намѣрихъ Вацова и отидохъ съ него съ кола въ Балиефенди. Цѣлиятъ день бѣше облачно, а вечерьта отведнажъ ясно и топло. Никаква кола нѣмаше вънка, ние бѣхме сами. Зелени ливади, ясни планини, млади гѫсти листа по дърветата, буйни морави, прѣсенъ следъ дъжда въздухъ. Седѣхме въ градината и пихме бира. Вацовъ билъ у Славейкова, той мисли народътъ самъ да си издържа училищата, и срѣднитѣ, а ако не ще, нека се затворятъ, ако ще би и за 10—15 години, най-накрая той ще се вразуми; наречията, пиротски путът; за основаването на литературно списание, моятъ страхъ за Книжовното дружество — ще се скаратъ за правописа, всѣки се мисли за голѣмъ писатель, ще се смѣта обиденъ, когато му се нѣщо не приеме. Вазовъ като поетъ. Потрѣбата отъ добри новелистични преводи. Малка наблюдателность. Сима Соколовъ отъ трънскитѣ села, отъ детинство билъ въ Бѣлградъ, обаче горещъ българинъ, хайдукъ. Въ София имало 30 пиротски семейства. Пиротскитѣ селяни били за сърбитѣ, доволни. Сърбитѣ били противъ (българскитѣ) граждани, по едно време имъ запретили да търгуватъ съ селянитѣ! Смѣшното окрѫжно на Цанкова до губернаторитѣ, щото всички дѣла да се свършватъ сѫщиятъ день, чиновницитѣ, каже, живѣятъ като сибарити[1] и нищо не вършатъ, и че той самъ (Цанковъ) всичко ще извършва сѫщиятъ день. Въ туй, следователно, се състои държавническата мѫдрость. Пановъ (юридическо издание на дѣдо Цеко) говори чисто ломски. — Колко много, каже, азъ съ Дринова бихме могли тукъ да каправимъ. — Изкачване на Витоша. Color verde della contrada [зелениятъ цвѣтъ на мѣстностьта].

Вечерьта бѣхъ съ Белдимиано, Squiti, Тоттъ, Бурианъ. Моитѣ bonmots [духовитости] (Galgenhumor). La Bulgarie pourquoi elle η'avance pas? Cela vient de la mauvaise nourriture des partis politiques. I radicali, mangiano dei radici, i conservatori delle conserve. L'un n'est pas naturel ni l'autre [защо не напредва България? То е поради лошата храна на политическитѣ партии. Радикалитѣ ядатъ корени, консерваторитѣ — консерви. Нито едното, нито другото е естествено]. — Est се qu'il vaut la peine d'empailler un ministre en Bulgarie. Non! Il y a assez de la paille la dedans [струва ли си труда да препарирашъ съ слама единъ министъръ въ България. Не! Достатъчно слама има въ него].

Вечерьта стана слаба манифестация more solito [по обичая] подъ рѫководството на Даскалова и Тъпчилещова предъ двореца и руското консулство. Речьта на Буботинова. Князътъ отговорилъ на български съ нѣколко думи отъ балкона, въ руска униформа съ шлемъ. Всичко бѣше лошо наредено, Ползиковъ викаше отъ балкона да играятъ хоро и да пѣятъ „Боже царя храни". На вечеря е било бюрото. — Въ русчушкия „Българинъ" имало, казватъ, телеграма: „Князътъ ималъ намѣрение да покани бюрото на обѣдъ. Огроменъ възторгъ". Манифестация предъ руското консулство, Лишинъ държа доста панславистична речь отъ балкона (като въ хоръ, така да бѫдемъ всички славяни), бѣше въ униформа съ бѣли панталони — отъ далече мислѣхме, че е по бѣли гащи. — Момчетии ходятъ изъ града и пѣятъ (Old Slavonian [старославянски]) Христосъ възкресе. — Подиръ това младежкиятъ хоръ и населението манифестираха предъ „кметството". 

4 май/22 априлъ. Вторникъ. Дюкянитѣ сѫ затворени. Не спахъ до 6 ч., станахъ на 10 ч. Сутриньта дойдоха при мене библиотечнитѣ чиновници Шумковъ (отъ Крушово) и Узуновъ (отъ Охрида), говорихме за Македония, въ библиотеката ходятъ собствено само юнкеритѣ. Подиръ това дойдоха чешкитѣ професори. Хр. Стояновъ ми изпрати картичка. — Следъ обѣдъ до вечерьта бѣхъ у Стоилова. Ураганъ и дъждъ. Сутриньта на 1 ч. заминалъ принцъ Хенрихъ за Ломъ съ Масалова. Пристигна секретарьтъ на японската легация въ Виена Яманучи презъ Ломъ, носи на княза писмо отъ Микадо (отговоръ на нотификацията) и писмо за Стоилова, великолепни ориенталски книжа въ копринени разкошни папки; говори французки, фракъ, изглежда à la Панаретовъ, отседналъ въ Hôtel Sophia. Ходи по улицитѣ съ Голабъ войвода, съ пристава, който е служилъ въ французката марина и е билъ, предполагамъ, съ Паликавъ въ Китай. Cause célèbre. Не го видѣхъ. Стоиловъ вчера дълго презъ нощьта седѣлъ при княза. Князътъ billigt nicht meine Absicht das Land zu verlassen, sich nicht abschrecken lassen, er in derselben Lage [не одобрявалъ моето намѣрение да напустна страната, да не съмъ се боялъ, той се намиралъ въ сѫщото положение]. Стоиловъ къмъ мене: или conseiller (пѫтувания съ княза, повече наученъ постъ и т. н.), или дефиниции, параграфи, вето и т. н. Дриновъ. — Грековъ и Начовичъ дойдоха у Стоилова. Днесъ има голѣмо Zweckessen (déjeuner) y Утина; той разпространява, че задъ Георгиева стоялъ собствено Хиршъ. Утинъ преработилъ своя проектъ. Каравеловъ желѣзниченъ стратегъ, страхува се, да не би, ако има желѣзница отъ Бѣлградъ до тукъ презъ Пиротъ, неприятельтъ неочаквано да дойде по желѣзницата въ София; по-добре е, каже, презъ Калафатъ и Видинъ; искърскиятъ проходъ, видинскиятъ мостъ сѫ въ наши рѫце! Обвинява миналото правителство, че не е попрѣчило на сръбско-австрийската конвенция! Подиръ пладне направихъ разходка къмъ кѫщата на Паренсова (сега дворцова, Менгесъ тамъ живѣе), тамъ има старъ хамамъ, кубетата сѫ обрасли съ трева, жени седятъ по тревата като на могила, презъ развалинитѣ води пѫтечка нагоре. — Вечеряхъ съ Коха и Агура. Молбата на бесарабци за нотификация. Следъ вечеря отидохъ у Ядженова, гдето бѣха Стоиловъ, Грековъ, Начовичъ, Минчевичъ. Faiblesse, débilité physique et mentale des employés [немощь, физическа и умствена разслабеность на чиновницитѣ], не умѣятъ да работятъ, нито да маршируватъ, искалъ бихъ да предприема самъ a very fine english boxing [единъ истински хубавъ английски юмрученъ бой] съ цѣлото министерство. Цанковиятъ законъ за общинитѣ е отпечатанъ, галиматия, „участки и старшинства", Kirchenturmspolitik und Kantönligeist [кѫсогледа политика и еснафски духъ]. Чешкиятъ анекдотъ за скѫпата енория. Искатъ унищожението на манастиритѣ и тѣхното присъединяване къмъ общинитѣ и т. н. Рилскиятъ манастиръ азъ се изказахъ да се постави въ привилегировано положение, той е grand propriétaire [голѣмъ землевладѣлецъ], запазилъ е българския духъ. — Евлогий по пѫтя се е спиралъ въ всички крайдунавски градове, търговцитѣ му изказвали съжаленията си. — Събранието, казвали тѣ, не изразява мнението на населението, възмущавали се.

5 май/23 априлъ. Гюргьевъ день — моятъ патронъ. Заспахъ късно, станахъ на 10 ч. Отидохъ на австрийската поща, имахъ писмо и книги отъ Темпски, отъ Зора, отъ Студничка. У Гюзелева, не бѣше въ кѫщи. Revue [прегледъ] на 5 тетевенска дружина. Говорихъ съ Прошека и Георгиева (сърдитъ). Подиръ обѣдъ ходихъ у Желѣзковича да си оставя картичката (Георги), живѣе у Радака въ кафенето, въ кафенето намѣрихъ Горанова, говорихъ съ него обстойно върху цѣлото положение. Разстройство на срѣднитѣ училища още презъ времето на Климента. Тѣзи хора нищо не разбиратъ, „жалостна самонадеяность", αυτάρκεια. Моитѣ намѣрения. Азъ съмъ вече съвършено „ядовитъ човѣкъ". Горановъ ми разправи за интригитѣ срещу мене, азъ не съмъ билъ, казвали, авторъ на българската история, ами моятъ баща. Подиръ това три часа останахъ у Стоилова самичъкъ, той не се върна въ кѫщи. — Излѣзохъ, хора съ пѣсни по площадитѣ, задъ града и циганско хоро, държатъ се за рѫце и за поясъ. — Отидохъ у владицитѣ. Земледѣлското училище (натякванията на русчуклията Симеоновъ, училъ земледѣлие въ Прага, къмъ Каравелова, причината на всичко това); имало ужъ два училищни закона; нуждни сѫ учители иностранци. Съобщихъ имъ своето намѣрение за енергическата крачка — оставка. Черна Гора и Босна, аграрнитѣ и политически отношения. — Вечеряхъ съ Агура и Hogguer. Life at Sophia [животътъ въ София]. Неговото минало — аташе на Холандската легация въ Цариградъ. Военниятъ министъръ иска да намали всички заплати, като захване отъ себе си, 40,000 — на 24,000. Въ двореца вечерьта имаше diner на 5 дружина. Отидохъ у Стоилова, гдето бѣше Тишевъ (Schunchl) — има, каже, 3 закона за общинитѣ, Цанковиятъ, Икономовиятъ и Бурмовиятъ. Приготовлява се за пѫть; утре заминава за Пловдивъ, на сватба (на усиновената си сестра) съ Любовски, ще се върне въ вторникъ на пладне. Да не съмъ си давалъ оставката преди завръщането му, нито пъкъ да съмъ казвалъ нѣщо на министритѣ, само diis minorum gentium [само на второстепеннитѣ богове]. Journal d'Athènes за новия кабинетъ и гръцкия парламентъ. Mutatis mutandis приляга напълно за насъ тукъ. 

6 май/24 априлъ, четвъртъкъ. Цѣлъ день ме болѣ глава. Бѣхъ въ министерството, Гюзелевъ е дървена кукла; учительтъ Траяновъ въ Дупница напердашилъ едно момче; ние сме въ едно влажно помѣщение, останалитѣ не сѫ досега готови. Преглеждане на дѣла. Разговоръ съ Горанова. — Подиръ пладне останахъ въ кѫщи. Миларовъ за пръвъ пѫть съ Вацова дойде у мене; развоятъ на българския народъ, знаелъ съмъ го, каже, по-добре, отколкото може да се очаква, Цариградъ български центъръ — той е родомъ отъ Цариградъ, баща му билъ отъ Габрово, майка му отъ Берковско, зворнишкиятъ владика му билъ чичо, ималъ малко и гръцка кръвь. За Сърбия. Вечерьта съ тѣхъ на ново излѣзохъ на разходка — музика въ Александровата градина. 

7 май, петъкъ. Праздникъ. Св. Марко. Вчера вечеряхъ съ Hogguer и дипломатическата младежь, гозорихъ за заминаване. Кафешантанътъ, който у Гаирра известно време пообезпокои софийскитѣ юноши, замина: Mme Renée и Mlle Ваbella; използуваха ги разни хорица, jeunesse dorée [златната младежь]. — Ядосанъ съмъ. Написахъ черновката на оставката си (на 1/13 половинъ година какъ съмъ тукъ). Дъждъ. Подиръ обѣдъ писахъ писма на сестритѣ си. Вечерьта излѣзохъ малко навънъ къмъ Балиефенди. Икономовъ пристигна.

8 май, сѫбота. Сутриньта преписахъ оставката си на чисто. - Отидохъ в канцеларията, Гюзелевъ днесъ е извънъ мѣра благъ работи се върху пробиването на прозорци, македонски дюлгери съ голѣми шишета ракия. Събирахъ даннитѣ за своята училищна статистика. Подиръ обѣдъ имаше камара. Раздаде се проектътъ на Тишева за административното раздѣляне на страната, не струва нищо; хората сѫ недоволни, всѣко село иска да има префектъ. - Цанковъ чете отъ трибуната предложение за изпращане на генерала Еренрота съ пълномощия въ източнитѣ губернии за преследване на разбойницитѣ, чл. 2 му дава право да уволнява полицейскитѣ и административни чиновници дори до окрѫжния началникъ включително, съ чл. 3 се отмѣня окрѫжното на министерството на вѫтрешнитѣ работи отъ м. февруарий. Началницитѣ Храновъ и Станчевъ попитаха за отношенията на учрежденията къмъ министерствата на войната и вѫтрешнитѣ работи; отговори имъ се, че по разбойническитѣ работи ще бѫдатъ подъ министерството на войната. Каравеловъ обяснява положението споредъ конституцията, Тишевъ като министъръ на вѫтрешнитѣ работи. Стамболовъ защищава предложението на правителството (това следъ нѣколкодневна борба — успѣхъ на министерството), то произтича отъ само себе си отъ отговора на тронната речь, Събранието желае бързото потушаване на разбойничеството; ще бѫде добре, когато ще се уволняватъ началници, които подпомагатъ разбойницитѣ, както, каже, Златевъ въ Разградъ и Йорданчо въ Шуменъ. Самсаровъ запита глупаво за мотивитѣ. Запитвания, кога ще престане този plein pouvoir [пълномощие]; Цанковъ говори за наследеното разбойничество отъ турско време — старо зло; „отмѣняването" на чиновницитѣ е само временно. Икономовъ говори за предложението; прие се.

За предложението на Тишева Храновъ предлага комисия. — Следъ това Христо Стояновъ отговаря на миналата интерпелация на Сукнарова досежно „Витоша", която въ една статия нарекла народнитѣ представители „гарги и вълци", че ще даде вестника подъ сѫдъ споредъ §112 (?). Тодоровъ защищава свободата на печата споредъ конституцията, Михаиловски възрази, че конституцията съдържа само Унищожението на  предварителната цензура; до като нѣмаме нови закони, въ сила сѫ турскитѣ закони, следователно и турскиятъ законъ за печата. Климентъ твърди, че е недостойно за Народното събрание да се занимава съ плещенията на нѣкакво си вестниче, Народното събрание стои много високо; и други вестници още по-лошо сѫ се държали, Цѣлокупна отъ самото начало само псува; ако нѣкой лично се смѣта за гарга или вълкъ, нека самъ я сѫди. Стамболовъ отговаря, произнася се остро за цѣлата журналистика (nota bene вж. стенограмитѣ), иска да се преследва „Витоша" и за по-старитѣ й нападки на миналото Събрание, лъжитѣ й за подканянето да се не плащатъ данъци, тѣзи лъжи били разпространявани отъ миналитѣ властници и т. н. Стоянοвъ освѣтлява гледището, че Събранието не може никого да сѫди, това е прерогатива на изпълнителната власть — на министерството, той преследва възъ основа на сѫществуващитѣ закони, за интерпелацията. Тодоровъ защищава свободата на печата, позовава се на конституцията, казва че законитѣ на една деспотична страна, въ която печатътъ не е свободенъ (Турция), не могатъ да бѫдатъ въвеждани въ една конституционна страна, гдето печатътъ е свободенъ, че едни закони иматъ сила, само когато сѫ приети отъ Народното събрание — страшенъ шумъ, Славейковъ като ракъ си въртеше очитѣ, ядосанъ отъ бележката на Климента за Цѣлокупна, отнима му думата, реве като лудъ, Тодоровъ, каже, твърди, че страната е безъ закони, Тодоровъ продължава да говори, протестува, той защищавалъ свободата и конституцията, а не „Витоша", захваща около 10 пѫти на ново. Krakehel [препирня]. Станчевъ (седналъ предъ Тодорова) обръща се къмъ него: ако искашъ да говоришъ по-нататъкъ, върви вънъ! Климентъ протестува противъ такава непарламентарна постѫпка. — Изборъ на комисия за разпредѣление на страната, споредъ губернии, Варна: Икономовъ, попъ Радевъ, Бръснаровъ; Търново: Михаиловски,  Живковъ,  Стамболовъ; Русчукъ: Бръшляновъ, Самсаровъ, Хорозовъ; Видинъ: Молловъ, Пановъ, Рангелъ Костовъ; София: Йосифъ Ковачовъ, Грънчаровъ, отъ цѣлото Събрание Славейковъ, и, по предложението на Икономова, 1 турчинъ, Храновъ предлага Хафузъ Билялъ Ефенди. Славейковъ възразява, че тогози турчина трѣбвало по-рано да предложатъ, езикътъ е прѣчка да бѫде въ комисията; Молловъ каза, че това не прѣчело, много народни представители знаятъ турски. Смѣшна аритметическа препирня, дали да избератъ 16 или 17. Тишевъ обеща статистиченъ материалъ. — Къмъ края Храновъ чете петицията на две български села въ Таврическа губерния (Царицино, Терновка) за възвръщането имъ въ Ломско. Речи върху това. Отложено. Искатъ привилегии. Говори Костовъ. Край на 4 часа.

Отидохъ въ двореца, да докладвамъ на княза вмѣсто Стоилова, обаче тъкмо въ това време играеха билярдъ. Страшенъ дъждъ - Hoaquer докладва споредъ съобщенията на Драгоманина на румънското консулство Ценова. 

9 май, недѣля. Цѣлиятъ день валѣ дъждъ. Цѣлиятъ день писахъ и съставяхъ статистични сведения за училищата. Подиръ обѣдъ буря. Обѣдвахъ съ Агура и Белдимиано; Белдимиано ми приказва за печатния частенъ рапортъ на румънското правителство за разбойничеството - изследването на префекта въ Кюстенджа Опреанъ, пропѫтувалъ всѫде, банди не се образували, идентичностьта на лицата, посочени отъ българскитѣ власти, не е установена, сега имало кордонъ отъ румънска войска по цѣлата граница. Въ вчерашната Цѣлокупна е помѣстенъ страшенъ памфлетъ за семейството и произхода на Грекова; Агура се смѣеше, фантазия; писалъ го е, каже, единъ роднина на губернатора Ивановъ, екссѫдия отъ Провадия. Вечерьта отидохъ у Кевенхюлера, гдето бѣха Тоттъ, Белдимиано, Бурианъ. Caviar, der auf Bäumen wächst [хайвярътъ, който растѣлъ по дърветата]. Тайниятъ адресъ, изпратенъ на Гладстона отъ народнитѣ представители, нито князътъ знае нѣщо за това, и за мене нѣщо съвършено ново, французинътъ Hocdé (inspecteur de finances) отстѫпенъ отъ французкото правителство за две години на България, пристигналъ; билъ у Климента, je crois que j'ai fait une bêtise en venant ici [вѣрвамъ, че съмъ направилъ глупость, като съмъ дошълъ тука]. Цанковъ твърди, че Дондуковъ е оставилъ 12 милиона франка, половината, каже изядоха миналитѣ министерства. Meine Durchgangsabsichten. Weisser Šajak; Trner Töpfenvaase. Cankov's Findigkeit [моитѣ намѣрения да избѣгамъ. Бѣлиятъ шаекъ. Трънскитѣ грънчарски вази. Цанковата изобретателность]. 

10 май, понедѣлникъ. Положението. Човѣкъ ще затѫпѣе. Kein Sehnen, kein Idealismus, kein Enthusiasmus. Schlaff. Verzweifelter Kampf gegen Dummheit. Verfall wissenschaftlicher Interessen, Mann wird μιοάνυρωπος [никакъвъ копнежъ, никакъвъ идеализъмъ, никакъвъ ентусиазъмъ. Отпадналъ съмъ. Отчаяна борба срещу глупостьта. Пропадане на научнитѣ ми интереси. Човѣкъ става мизантропъ). Ако можехъ сега да замина за Европа въ отпускъ — нищо не би ме върнало назадъ.- Сутриньта бѣхъ y Hogguer. Показахъ на Гюзелева статистиката, очудваше се на огромния трудъ, това може да послужи да се започне педагогическо списание. — Обѣдвахъ съ Адженова въ гостилницата, говорихъ да се спечели Икономовъ за вестника; своенравенъ човѣкъ, не може да се съвладѣе; следъ нѣколко дописки отъ Варна, написалъ една уводна статия, гдето просто „нацапалъ" и либерали и консерватори и себе си — Грековъ му я върналъ да я преправи. - Следъ обѣдъ имаше заседание пакъ за колониитѣ въ Таврическа губерния (нищо особено). Баларевъ натяква, че не се раздѣлятъ предложенията, чакатъ, каже, когато дойде краятъ, за да приемаме всичко на бързо. Романъ евреинътъ: за вълната, става голѣмъ износъ отъ София, шпаньолитѣ я купуватъ отъ селянитѣ за безценица, ператъ я въ софийскитѣ минерални извори и следъ това я продаватъ въ Европа съ печалба 40 на сто — правителството би могло да устрои einen jährlichen Wollmarkt [единъ годишенъ панаиръ за вълна], селянитѣ би получавали отъ европейцитѣ повече пари, правителството ще събира известенъ данъкъ, а евреинътъ, разбира се, ще изгуби. Романъ билъ тука и въ турско време: голѣмъ икономически упадъкъ, въ Свищовъ, Никополъ, Русчукъ, Силистра нѣма никаква търговия. Въ турско време едно еврейче пѫтувало да купува кожи за Франция чакъ въ Враца, дошло и презъ войната, а сега го нѣма. — Говорихъ съ Георгиева, Баларева, Николова (земледѣлци), недоволни сѫ отъ премахването на земледѣлското училище. Георгиевъ билъ повиканъ въ министерския съветъ за разпитване: като въ еврейско училище единъ презъ другъ го разпитвали, не виждали никакво подобно училище. Каравеловъ не е, каже, за никаква работа.

11 май, вторникъ. Сутриньта отидохъ въ княжеската канцелария при Hogguer. — Въ канцеларията попълвахъ статистиката. Подиръ пладне пристигна Стоиловъ; видѣлъ въ Пловдивъ Панаретова и Woshburn (отъ Робертколежъ); хора и като Гешовъ, който по-рано билъ почти противъ гимнастицитѣ, много сангвиниченъ — надѣвали се на аглийското министерство. Подиръ пладне четохъ Тукидида дори до полунощь. Въ София се отдадохъ на класицитѣ. И не мога отъ тѣхъ да се откѫсна. Елленистъ. — Министерството поставило мито на румелийския и македонския тютюнъ и спиртъ (и това принадлежи къмъ панбългаризма!). — Ich muss entweder meinen Ideen Durchgang verschaffen, oder wenigstens den Leuten eine Idee von meinem Durchgang beibringen [азъ трѣбва или да пробия пѫть на моитѣ идеи, или поне да дамъ на хората да разбератъ за моето заминаване]. Мисля, ако ме пуснатъ, да замина идната седмица съ два коня изъ България и Румелия по два месеца, и следъ като привърша пѫтуването си да се отправя презъ октомврий за дома. Имамъ спестени около 2800 фр. (500 рубли и 36 турски лири). Ако ме не пуснатъ, ще взема отпускъ и следната седмица ще тръгна за Срѣднз Гора и Румелия.

12 май, срѣда. Преди пладне отидохъ въ гимназията, за пръвъ пѫть; хубавъ слънчевъ день. Тя се намира на Гурковия площадъ въ една турска кѫща, въ дъното на обширенъ тревясалъ дворъ, кѫщата е чиста и приветлива. Бѣше тъкмо междучасие. Въ учителската стая (праздна) намѣрихъ на масата брошурката на рилския архимандритъ Констанций (Чолаковъ), печатана въ София, противъ Рилския манастиръ, критикува манастирския животъ и финанситѣ, никакъ не подхожда, каже за една конституционна държава; чисто разрушителна тенденция На 11 часа дойдоха учителитѣ Стаменовъ (Директоръ) Узуновъ, Мариновъ, Георгиевъ, Исаевъ. Седѣхъ единъ часъ въ I кл. (3 паралелки, около 80 ученика) при Узунова на география, втория при Стаменова въ III кл. на латински езикъ. Бѣхъ много приятно изненаданъ. Голѣмъ напредъкъ, учителитѣ сѫ напълно à la franca. Географията много допада на момчетата, добре я знаятъ; стенни руски карти на Сидовъ. Сиромашко облѣкло, и у пансионеритѣ; шопски и романски типове; ученицитѣ сѫ проницателни, внимателни, нововъведение въ училището - attention,  „ищахъ". Единъ ученикъ въ I кл. бѣше и въ шопска носия, кожухъ. Много „носове" сиречъ мисове въ географията, споредъ Смирнова, непрактични учебници. Чудесенъ успѣхъ по латински, особно като си помисля, че гимназията се е отворила презъ януарий 1879 г. — до юний, и отъ ноемврий 1879 г. втора година. Разговори съ учителитѣ: български се преподава само отъ Маринова въ единъ класъ, въ другитѣ не. Нуждата отъ новобългарска и старобългарска граматика, старобългарска, може би, самъ ще напиша. Отваряне на прогимназии, та да се захване съ класичнитѣ предмети по-късно. Съ Стаменова говорихъ за гръцки езикъ, нѣма дори и латинска граматика; следната година ще се захване въ IV кл. и гръцки. Дойдохъ въ министерството на 2 часа, вече всички бѣха се разотишли. — Подиръ пладне по австрийската поща получихъ писмо отъ баща си. Въ министерството на външнитѣ работи въ Виена се разнасяли клюки, че азъ съмъ ужъ тукъ работилъ за Русия, може би да произлизатъ, каже, отъ Олива. Мисля, че тѣхниятъ произходъ е „Neue Freie Presse". — Графъ Пеячовичъ е изпратилъ книгата си за Пеячовича. — Край на заседанието на Народното събрание — намѣрихъ Стоилова, днесъ се разисквало за опълченцитѣ; при петициитѣ била четена една отъ орханийци за името на тетевенска дружина, да се преименувала въ орханийска (бъркатъ се въ прерогативитѣ на княза като началникъ на войската), интерпелация на Стамболова за контрактитѣ на чужденцитѣ, нека се предложатъ на Събранието, което ще ги потвърди, или ще ги анулира. Стоиловъ билъ вчера вечерьта въ министерския съветъ, отворила се дума за контракта на Hocdé, това, каже, станало въ времето на миналото правителство, цѣло разбойничество; Цанковъ запиталъ Шефера има ли нѣщо писмено, Шеферъ отвърналъ: je ne suis pas un marchand de fromage [азъ не съмъ търговецъ на сирене], желание на княза, любезностьта на Grévy и Freycinet—Шеферъ: въ такова положение ще бѫда въ 24 часа отзованъ; въ министерския съветъ нѣкой си попиталъ другия: „кѫде е контрактътъ на Иречека?"  Тукъ, може би, е имало смигане съ очи, което Стоиловъ не забелязалъ. — Азъ съобщихъ на Стоилова, че оставката ми е написана. Посъветва ме за предам оригинала на контракта на Кевенхюлера. Каза, че тѣзъ хора ще опропастятъ съвършено страната. - Бѣхъ в градината. Срещнахъ Икономова съ брата си, Горанова и Радославова. Попитаха ме какъ съмъ. Добре, радвамъ се, че ще се освободя отъ българското „заточение". Говориха много. Азъ имъ съобщихъ, че оставката си я имамъ въ джеба готова, че утре се навършва половина година, отъ като съмъ на българска служба. Икономовъ ме съветва да не правя това, да оставя да бѫда по-добре изхвърленъ отъ тѣзи хора; ако самъ си дамъ оставката, ще кажатъ после ние нищо не сме му направили, той самъ си отиде — инакъ това ще бѫде блѣскаво доказателство за тѣхния умъ. — Интересенъ разговоръ съ Горанова. Азъ казахъ на Икономова, че не бихъ желалъ нѣкой да пострада за мене, австрийското правителство ще има право да упражни репресалия à la Хр. Ивановъ. — Съ Горанова: това, което тукъ виждаме, е ново, презъ цѣли столѣтия веднажъ се ражда нова държава, историческо око; пѫтувания по страната; първото правителство все пакъ бѣше най-силното. Агура за замисленото назначение на Драсова въ министерството на вѫтрешнитѣ работи, на Станчова въ Русчукъ. — Вечеряхъ съ Корвинъ, Краусъ и т. н. Ходихъ при владицитѣ; моятъ въпросъ — да не съмъ си давалъ самъ оставката; тѣзи хора не представятъ българския народъ въ камарата; Григорий при интерпелацията на Стамболова веднага си помислилъ за мене. Вчера, каже, имало тайно заседание досежно продължаване на сесията. — Отидохъ у Адженова, гдето бѣха Грековъ, Горбановъ, Начовичъ, Стоиловъ. Говорихме за вестника; купуване на печатница, за участието на Икономова (пропадна), кръстъ на клуба (изоставиха идеята) и агитация, разширяване на вестника. Ще му дойде времето.

13/1 май, четвъртъкъ. За пръвъ пѫть съмъ леко облѣченъ въ лѣтни дрехи. „Стагира*)[2] — Копривщица" насловъ на главата въ бѫдещитѣ ми „Воспоминаiия o современной Болгарiи", La Bulgarie contemporaine où la Vérité sur la Bulgarie. Hogguer — très monté [сърдитъ] — вчерашната разправия за чужденцитѣ. Стояновъ (изглежда като моя обущарь въ Прага) билъ, каже, съ закони при княза. На Кевенхюлера изпратихъ 1 екземпляръ отъ Heerstrasse. Бѣхъ при Буриана въ австрийското консулство; Каницовитѣ брътвежи за София въ Zeitschrift des Orient. Museums; coup d'état [държавенъ превратъ], безъ камара; ξενελασία [изгонване на чужденцитѣ]. — Ходихъ въ канцеларията, Гюзелева го нѣмаше; Горановъ — клюки изъ града за придворнитѣ хора, омраза къмъ тѣхъ, като че Korvin и Riedesel да иматъ нѣкакво влияние върху политиката, и Кохъ. Хорицата искали, каже, за мене по-научно мѣсто. - Младиятъ Екзархъ пристигна съ Стоилова отъ Пловдивъ; Вознесенски щѣлъ да замине въ отпускть, може би, каже, не ще се върне. Подиръ обѣдъ отидохъ у Стоилова, гдето бѣха Тодоровъ и Черковски (бѣлоградчишки началникъ, написалъ е споредъ Molé нѣмско-български речникъ). Положението въ Румелия, съ Стоилова: той мисли за Invasion zur Zeit der Übungen der rumel. Miliz [нахлуване презъ време на упражненията на румелийската милиция]. Ползиковъ in adulterio. De Martino пристигна. Моятъ Demissionsact muss jederzeit vorbereitet sein [моята оставка трѣбва да бѫде всѣко време готова]. — Буря, сега всѣки день. Четохъ Тукидида по-нататъкъ до края на IV книга. — Получихъ отъ графа писмо, благодари за книгата, ужасилъ се отъ Цанковия законъ за общинитѣ.

14/2 май, петъкъ. Сутриньта писахъ на графа. Срещнахъ Каравелова съ фракъ въ парка предъ двореца. Дълъгъ разговоръ — музей (археологически, индустриаленъ и за природни науки), библиотеката, държавната печатница, изучване класицитѣ и гимназиитѣ, лицей, философия, Платонъ, Тукидидъ, рускитѣ социалисти, малоруското движение, аристокрацията въ Копривщица. Heftige Gestikulirung [силни жестикулирания]. Кевенхюлеръ ни наблюдавалъ отъ насипа. Първобитнитѣ жители на Нова Зеландия, Сърбия била повече пастирска, отколкото земледѣлска държава, οιδηροφορείν [носенето на орѫжие] на Тукидида, трѣбва ли да се учи по-напредъ логика или психология и т. н. — Тържественото предаване на акредитивнитѣ писма отъ De Martine — пръвъ пѫть стана съ войска. — Въ министерството се отбихъ само за малко, докладвахъ на веселия Гюзелевъ за инспектирането на гимназията; той иска полукласическа гимназия, да се захване съ латински въ 4 кл., азъ поне въ 3 кл. — Получихъ писмо отъ Дринова (много дълго) и отъ Христова отъ Бѣлоградчикъ. — Подиръ пладне бѣхъ въ камарата. Разискваше се за опълченцитѣ, бръщолевене; за стипендии на тѣхнитѣ деца — Каравеловъ е противъ стипендиитѣ въ чужбина изобщо. Четохъ Тукидида. Писмото на Дринова прочетохъ на Стоилова. - Дриновъ не може да търпи Бурмова и Балабанова.

15 май, сѫбота. Захласналъ съмъ се у Тукидида. Преди пладне за малко прескочихъ въ министерството — Трънскитѣ училища. Въ девическото училище нечистотии — икономката прави клюкарства, комисия за тамъ, въ която за щастие азъ не съмъ (Горановъ, Петковъ, Молловъ). Подиръ пладне останахъ у дома, четохъ, бурно време — сега отъ 14 дни всѣки день подиръ пладне Витоша се муси на камарата, дъждъ, обаче, малко вода пада; всичко е хубаво зелено. Излѣзохъ на 6 ч. на разходка, ала дъждътъ ме върна. Намѣрихъ Стоилова предъ Събранието. Вечеряхъ съ  Буриана и Тотта и др. Следъ вечеря писахъ дълго писмо на баща си. — Подиръ пладне князътъ миналъ съ министритѣ на коне презъ града и околностьта, изучвалъ плана на Копиткина, много смѣшна кавалкада, съ тѣхъ билъ и Стоиловъ съ Hogguer, Цанковъ на малко конче, Гюзелевъ като маймуна, Стояновъ се люшкалъ насамъ натамъ, всички въ сюртуци, липсвалъ само Каравеловъ. На мѣста князътъ смушвалъ коня и скачали презъ трапища, паника у министритѣ. При това конетѣ били жребци — презъ пролѣтьта буйни. Да се пукнешъ отъ смѣхъ. Нищо не съжалявамъ така, както че не видѣхъ това зрелище. На княза и свитата всичко това имъ доставило голѣмо удоволствие (Jux). — Въ Събранието е свършенъ законътъ за опълченцитѣ. Много дреболии освенъ това, митнически, почти сѫщото, каквото искаше Начовичъ. Седѣли отъ 1—6. ч., азъ не бѣхъ тамъ. Михаиловски предложилъ мито за книгитѣ и печатнитѣ произведения отъ чужбина, за да се засилѣло домашното печатарско производство (духътъ на „либералната" цензура; Schutzzoll!? [покровителствено мито]) и Стамболовъ подържалъ, обаче Каравеловъ се противопоставилъ. — Eine Geschichte zum junge Elephanten Kriege: Каравеловиятъ страхъ отъ желѣзницата презъ Сърбия, би могла ненадейно да дойде войска чакъ въ София (така австрийцитѣ ще пристигнатъ на софийската гара, ще се отправятъ презъ града въ финансовото министерство, ще събератъ каситѣ и министра и ще конфискуватъ протоколитѣ на Народното събрание!), по-добре презъ Искърския проходъ и презъ Видинъ — ще имаме моста въ рѫцетѣ си. — Жалко, че тукъ не излиза хумористически вестникъ. — Хидрофобия: Каравеловъ се бои отъ водата за миене, Славейковъ — за пиене.

4/16 май^[2a], недѣля. Преди пладне и следъ пладне останахъ дома, писахъ пакъ писма следъ дълго време. Майковъ (руското географическо общество), Eitelberger (австрийскиятъ музей), хърватскиятъ учитель Host, Миличевичъ, Leger, Пеячевичъ. Обѣдвахъ съ Агура, отъ него чухъ за събитията презъ вчерашния день. — Привечерь излѣзохъ въ градината, пълно съ хора, музика, дамски свѣтъ. Ходихъ съ Безеншека; безсмислицитѣ на Събранието. Славейковъ за революционерите (противъ Цанкова) и противъ бѫдещитѣ министри, ако действуватъ лошо. Никой не обърналъ внимание на това. Изъ града се знае, че искамъ да си замина; младежьта се чувствува нещастна отъ това. На Бълг. Гласъ се виждало, че сега се списва отъ други хора; липса на разнообразие и редъ. Въ „Indépendance roumaine" смѣшни коментарии къмъ Протичовото приветствено стихотворение за Гладстона (съ колосални рими). — Бѣхъ съ Белдимиано и Буриана. Ефектътъ des beautés Bulgares [отъ българскитѣ красавици], все пакъ ги има нѣколко — Mlle Начовичъ. — Подиръ това съ Икономова, Илия Цанева (духовитъ оригиналъ) и Качановски. — Съ Икономова отидохъ при владицитѣ: азъ — румелийскиятъ въпросъ наближава, Англия е за българското схващане, ще стане съ позволението на Европа подъ условие: да се установятъ по-свѣстни отношения въ княжеството. Така си мисля; скоро, може би следъ година. Икономовъ мисли да се оставятъ тѣзи - тукашнитѣ да продължаватъ въ своитѣ глупости, та да ги види народътъ. — При владицитѣ, гдето бѣха и Ковачовъ и Начовичъ. Комисията иска да деградира Свищовъ (отъ гдето сѫ излѣзли 4 министри: Начовичъ, Атанасовичъ, Тишевъ и Цанковъ) на околия! Цаневъ мисли да стане раздѣлянето споредъ рѣкитѣ. — Съ Начовича и Григория говорихъ на балкона предъ кѫщата по въпроса за Hocdé, Цанковъ билъ говорилъ днесъ съ Начовича за писмени доказателства(!). Излѣзохъ съ Начовича: Кевенхюлеръ днесъ билъ у него, може би поради разговора си съ Начовича той покани и мене съ Тотта въ петъкъ вечерь; Кевенхюлеръ се бои, че мисията на Еренрота е за концентрация на войски за нѣщо въ Румелия — Начовичъ му отвърна да не се бои, хората се занимаватъ съ Kleinverchleiss [бакаллъкъ] — мита на румелийската и македонска граници. — Стоилова видѣхъ само за малко на 7 ч., страда отъ дизентерия: и нему като на мене всичко му е опротивѣло, азъ съ удоволствие бихъ излѣзълъ да пѫтувамъ - lächerliche Lage, man ist müde der Hauptstadtschöpsen, und erwartet seine geistige Heilung von dem Anblick eines Localschöpsen oder Localabderiten von Kjustendil oder Trn! Quam ridiculum [смѣшно положение, човѣкъ е ситъ на столичнитѣ глупаци и очаква своето душевно изцѣление отъ погледа на нѣкой мѣстенъ глупакъ или мѣстенъ абдеритъ отъ Кюстендилъ или Трънъ! Колко смѣшно!]. Като прѫтътъ къмъ будистическитѣ гонци! — Икономовъ ми разправяше, че като идѣлъ насамъ, миналъ Балкана и билъ вече въ съседство съ София, струвало му се, че влизалъ въ отвратителенъ мракъ. — Newgreek conversations [новогръцки разговори]; "Εξαρχος и Йелеску. — Кевенхюлеръ подушва въ аферата Hocdé влиянието на Poгe и Утина, тѣмъ е неудобенъ, възседнали сѫ Каравелова. — Днесъ е сватбата на Стиляна Грекова, министровата сестра, съ Гошева; азъ не отидохъ; Агура вършеше Hochzeitsgymnastik [сватбена гимнастика]. — Ξενελασία [гонитбата на чужденци] се отнася за руситѣ, особено за Копиткина, па казватъ и за Шафрина, полицмейстора въ Варна и т. н.

5/17 май, петдесетница, понедѣлникъ. Преди пладне стояхъ у дома. Подиръ пладне  отидохъ въ Събранието. Икономовъ чете доклада на комисията за териториялното раздѣляне на страната (той е печатанъ). Речи на Каравелова, Тодорова, Симеона (за Балчикъ, остъръ отговоръ Каравелову, който твърдѣше, че всѣки депутатъ защищавалъ своята околия) и т. н. Тукъ въ страната трѣбва да се прокара съвършено ново раздѣление, споредъ картата и природата, съвършено нови граници и τ. н. Мицовъ отъ Враца е тукъ; лошото впечатление, което му направилъ парламентътъ — училищата въ Врачанско повечето били затворени, инспекторитѣ не стрували за нищо. Стойчовъ ми разправя своитѣ истории. — Подиръ пладне на 4 ч. избѣгахъ отъ Събранието и съ далекогледъ отидохъ на табията между Орханийското и Цариградско шосета: изгледъ на заснѣженитѣ Рилски върхове, на горитѣ по южнитѣ поли на Витоша, на Срѣдна гора, на Трънскитѣ(?) чукари.

6/18 май, вторникъ. Преди пладне ходихъ у католишкитѣ епископи, пловдивския и неговия помощникъ главния викарий Менини, капуцинъ — далматинецъ; и патеръ Тимотео бѣше у тѣхъ. Говорихме за положението; Менини: необходимо е governo assoluto, moderato [умѣрено самовластно управление]; отъ княза сѫ били любезно приети. Пратихъ му екземпляръ отъ Heerstrasse. — Подиръ пладне на обѣдъ се срещнахъ съ майоръ Краузе („отчисленъ") и инж. майоръ Жаборовски: каменовѫгленитѣ мини задъ Витоша, възгледитѣ на шопитѣ за собственостьта на планинитѣ, цинкъ при Златица и Орхание цѣли върхове, alte Oefen bei Dragalevci, Samokower Industrie [стари пещи при Драгалевци, самоковската индустрия], руди при Ямборени, соль въ Тузлука, галинитъ въ Карлово; за Чипровци не знаеше; Salzthon [солна глина] при Рахово. Майоръ Краузе говори за необходимостьта отъ абсолютизъмъ въ България. Бѣхъ въ Събранието — отвратително впечатление, гласуваха за окрѫзитѣ, кой да бѫде отъ I, II, III класъ, I—5, II само 3; единъ день преди това, имаше препирня за Свищовъ; Славейковъ съ Станчева, имате ли уши и т. н., Jux [джумбушъ], викове, гюрултия при най-важнитѣ нѣща. Изглеждаше като забавата на веселата компания въ „Прилепи", „Фафи!" Вечерьта валѣ дъждъ. Историята съ Сардика: единъ маджарски прелатъ станалъ episc. Sardicensis in partibus inf.; поздравляватъ го; той — equidem de meo episcopatu nihil habeo praeter primam syllabam (sár, мадж. значи stercus). Този анекдотъ разправяхъ на европейскитѣ си познати. Hailoh! — Страшенъ миризъ на чесънъ въ Събранието; и Кирковъ, Миларовъ. Славейковъ се уригва, висятъ ушитѣ на обувкитѣ му. Каравеловъ въ шаякъ.

7/19 май, срѣда. Работихъ преди пладне върху гимназиалната програма. Въ канцеларията проучвахъ трънскитѣ дѣла. — Подиръ пладне буря. — Не бѣхъ въ Събранието, гдето станали важни работи; Тишевъ оттеглилъ своя проектъ за административното раздѣляне на страната, безъ съгласието на останалитѣ министри, по този начинъ паднали и всички amendements [поправки) и промѣни на комисията. Станчевъ нападалъ Славейкова. Въ комисията за сѫдебния проектъ били избрани 9 селяни, Икономовъ, Тодоровъ, Молловъ и т. н., а тѣзи закони сѫ — отъ руски. Вечерьта бѣхъ у Стоилова. Съ Грекова и Тодорова ходихъ у владицитѣ. Каравеловъ отъ всички министри говорилъ най-умно, най-последователно и ималъ най-голѣмо влияние; нѣколко пѫти казалъ на цѣлото Народно събрание да му се не бъркатъ въ финанситѣ. Негодувание въ Трънско, Русчушко, Свищовъ, адреси до Евлогия - Подиръ пладне Получихъ писмо отъ баща си, писано въ парламента. Въ „Словинецъ" четохъ, че Мишетичъ станалъ лѣкарь на черногорския князъ. Презъ нощьта дочетохъ Тукидида до край (2-19, цѣлия).

8/20 май, четвъртъкъ. Почна да вали като изъ рѫкавъ, пороенъ дъждъ, каль, ходѣхъ въ високи ботуши. Заседание на Събранието - законъ за преселницитѣ - Вечерьта прочетохъ Organisationsentwurf für Gymnasien [проектъ за уредбата на гимназиитѣ].

9/21 май, петъкъ. Зараньта изучвахъ Миклошича, Lautlehre, съгласнитѣ. За малко се отбихъ въ канцеларията, не може тамъ да се седи, до сега временно въ една стая, rheumatismus bulgaricus, полутъмно (пердета), Дондуковиятъ Spieltisch [маса за игра на карти]. Дѣдо попъ Матей (агитаторъ противъ Мелетия) е писарь у насъ. Страшна каль, ходя съ връхна дреха и кавалерийски ботуши, предъ кѫщи цѣло езеро. Валѣ и снѣгъ, презъ мъглата се вижда бѣло по политѣ чакъ до Бояна, дори рано сутриньта и на стрѣхитѣ. Подиръ пладне ходихъ въ Събранието. — Каравеловиятъ проектъ за събиране на данъцитѣ споредъ турското „разписание" е приетъ; петицията — смѣшна на Богорова, Каравеловитѣ мѫдри речи. Вечерьта пакъ филология. — Въ Събранието предъ Брадела и Миркова казахъ въ бюрото, че България не е за мене, трѣбва да си замина: Verblüffung [смущение]. — Корвинъ въ сѫбота сутриньта замина въ отпускъ. 

10/22 май, сѫбота. Заспахъ зараньта и станахъ на 10¹/₂ ч.; за малко четохъ Миклошичовата граматика. Отидохъ въ канцеларията. Разговоръ за гимназиитѣ, трѣбва ли да бѫдатъ петокласни или шестокласни. Двамата нещастни учители чехи бѣха у мене; подали заявления. Пренасяне въ новитѣ помѣщения (4 стаи), азъ и министрътъ въ една. Говорихъ съ Горанова за своето желание да замина, revindicare sibi libertatem [да си повърна свободата], до като турна последния подписъ. Заседание на Събранието: министерството съставило ново предложение за опростяване на администрацията, губерниитѣ се унищожаватъ, окрѫзитѣ по-малко — 5 отъ I, 6 отъ II, 11 (?) отъ III. Предложени бѣха за II кл. отъ Григория (говорѣше добре) Ески Джумая, Османъ Пазаръ, Разградъ и Плѣвенъ; Плѣвенъ съ малко малцинство пропадна. Предложението биде прието, кризата мина: Тишевъ си подаде въ четвъртъкъ оставката, ала князътъ не я прие. Подиръ това бѣха четени петиции: приказва се за горитѣ. Каравеловъ говори прекрасно. Азъ между заседанието се разправях съ него обширно за административното дѣление, за орографичнитѣ и хидрографични граници и т. н.; той ми каза, че може да се работи съ това Събрание, трѣбва човѣкъ да ги води, да имъ посочи пѫтя; парламентарнитѣ обичаи. За сѫдебния проектъ Сукнаровъ и Храновъ ми казаха, че може би е добъръ за Русия, ала тукъ „не даде да се прикалеми". Агитацията на Моллова въ бѫдещата комисия да се избератъ само селяни, за да видятъ, колко имъ сѣче пипето; крещятъ противъ даскалитѣ и чиновницитѣ — интересни дебати за „предѣлното", трѣбва ли и софиянци да получатъ „предѣлно", па и чиновницитѣ (да взематъ две заплати). — Мръсотиитѣ съ девическото училище (Ташикмановъ).

Вечерьта бѣхъ каненъ у княза. Lascelles и Mme Lascelles (за пръвъ пѫть, суха англичанка), Шеферъ, Янсенъ, Груичъ, Белдимиано, Кохъ, азъ и придворнитѣ. Седѣхъ между Груича и Коха. Много говорихъ съ Груича (пакъ веднажъ сръбски), поздравъ отъ Павла — Крагуевецъ, Кутлово, Кормай и Вашаръ при Неменикуче, Миличевичъ и Новаковичъ, партиитѣ, животътъ въ София, българското сѫдийство (продажба — купилъ една турска кѫща, и изгубилъ); положението на нѣщата въ България, за сръбско-българското приятелство и симпатии, фразата „брача Бугари" била общо употрѣбителна у сърбитѣ, ексклузивностьта и недовѣрието на българитѣ, и къмъ руси и славяни, азъ говорихъ за извоюваната и подарената свобода, за своето недоволство тукъ; Сърбия е обидена отъ Цанковия проектъ за българското поданство, сѫщо и Румъния (за Добруджа и Пиротско). Съ Lascelles приказвахме за старинитѣ въ Римъ и Атина. Янсенъ за своето индустриално пѫтуване изъ България (всичко консумира и спи) и Румелия (кипи работа). Князътъ се обърна къмъ мене съ думитѣ, че сега ме рѣдко вижда, само по нѣкога in einem grauen Sommerhütchen im Garten [съ сива лѣтна шапка въ градината]; какъ се чувствувамъ въ новитѣ условия — азъ: man muss in alles hineinfinden, es geht nicht anders [човѣкъ трѣбва къмъ всичко да се приспособи, другояче не върви]. За Гюзелева, рѣдко дохождалъ, никога нѣмалъ нѣщо важно. Es scheint eine vollständige Null zu sein [изглежда да е голѣма нула]. Азъ: bei uns in Oesterreich, in Deutschland würde kaum einen mitelmässigen Gymnasialprof. abgeben, er hat etwas Physik und Mathematik in Odessa studiert [у насъ въ Австрия, Германия едва ли би билъ единъ посрѣдственъ гимназиаленъ преподаватель, училъ е малко физика и математика въ Одеса]. Князътъ: ich glaube, kaum auch das. Zum Minister ist er gar nicht [азъ не вѣрвамъ, едва ли е училъ и това. За министъръ съвсемъ не е]. Азъ: es ist schwer, ihm gar Vieles überhaupt begreiflich su machen [изобщо той много нѣща мѫчно може да схване]. Въ просвѣтата би могло много нѣщо да се направи, отъ Дринова е много захванато. Князътъ съжалява, че Дриновъ не е останалъ. Азъ: es wird wohl die Zeit kommen, wo er zurückkommen wird [ще дойде време, когато той ще се върне]; князътъ: wir wollen es hoffen [нека се надѣваме].

11/23 май, недѣля, Кирилъ и Методий. Преди пладне на 10 ч. имало водосветъ въ гимназията, гдето сѫ били князътъ, владицитѣ и т. н. Азъ нѣмахъ официално съобщение, какво и кога (!), та рекохъ да стачкувамъ и не отидохъ: тѣзи варвари трѣбва да се научатъ на mores [благонравие].— Отидохъ у Стоилова (и той не билъ), гдето заварихъ Неновъ — Боровъ, Агура, Михаиловичъ, Моравеновъ и др. — Дадохъ на Стоилова екземпляръ отъ "Geschichte der Bulgaren". — Подиръ пладне отидохме пеша съ Желѣзковича до Балиефенди (80 минути); мокри ливади, всичко зелено, снѣгъ по планинитѣ. Въ Балиефенди намѣрихме Стоянова и Тишева. Стояновъ за софийскитѣ старини. Геоложки предания, софийско поле било езеро, водата се изтичала въ Дунава презъ Пиротско, но после отъ земетресение се пропукало мѣстото при Курило (?), презъ гдето Искъръ тече (непристѫпна, каже, урва при входа). Най-старо селище било Бояна; едва следъ изтичането на водата била основана София. Шопитѣ говорятъ и за епохата, когато тукъ сѫ владѣяли латинитѣ: латинско гробище, голѣми камъни безъ надписи въ полето на края на Витошка улица, употрѣбени най-вече за Съборната църква. Споменуватъ и българско царство. Витошкитѣ урви и склонове сѫ пълни съ митолигични духове и самодиви. Сега идатъ „русаля", две недѣли, на ливадитѣ, гдето е най-гѫста тревата, играятъ самодивитѣ. Има римски зидъ на Видинска улица, калето; разкопкитѣ за табията; тамъ е билъ най-стариятъ мoстъ въ София. Този зидъ продължава, каже, на вѫтре при площадъ Позитано (СЗ—ЮИ), сега билъ подъ калдаръма, дебели стени. Цѣлъ Помпей е подъ София: при копането на основитѣ за своята кѫща на площадъ Позитано намѣрилъ отгоре множество гробове пълни съ кости, после сграда пълна съ кости, и най-отдолу дебели зидове отъ тухли и камъни, които използувалъ донѣкѫде за основи. При копането на основитѣ за Съборната църква (и по-рано тамъ имало Xрамъ) стигнали на множество тухлени гробове около стара черква, а отдолу на тухленъ амфитеатъръ съ сводове, ала тамъ излѣзла вода, часть отъ черквата е върху пилоти, забити тукъ между дълбокъ пластъ развалини. Еврейската часть е била по-рано християнска, до сега се знае коя кѫща чия е била, на кое българско семейство, евреитѣ дошли следъ западането на българската търговия отъ Солунъ. Всички стари черкви сѫ въ еврейската махала. Тамъ има остатъци отъ сводове, части отъ сгради съ решетъчни желѣзни прозорци. Великолепниятъ Чохаджийски ханъ би могълъ да се реставрира, имало кантори на чужди търговци, оловени кубета; оловото е крадѣлъ нощно време единъ надзиратель и го е продавалъ на Рилския манастиръ (въ нашия вѣкъ), които е покритъ отъ тукъ. Насреща е билъ безестенътъ, който на младинитѣ на Стоянова (роденъ приблизително на 1836 г.) е ималъ още 9 кубета (сега само ограда), голѣма желѣзна врата заключена, наоколо дюкяни; на децата се разправяло, че вѫтре въ тази заключена сграда има цòглав (=псоглавъ), митично сѫщество съ едно, каже, око на челото; по-късно турското правителство евтино продало тази сграда, сега я притежава евреинътъ Фархи. Дворецътъ на беглербега (изгорѣлъ въ Кърджалийско време) се издигалъ на мѣстото, гдето е сега Александровата градина; неговото запустѣло мѣсто турцитѣ давали подъ наемъ за бостанъ. Срещу него е билъ стариятъ дървенъ конакъ, на чието мѣсто преди 5 години Мазхаръ паша построилъ сегашния — дворецъ. Развалинитѣ на голѣмия кервансарай съ черквата Св. Никола се намиратъ, каже, при главната синагога, вѫтре между кѫщитѣ. Земетресението отъ 1858 год. съборило часть отъ Св. София, траяло съвършено кѫсо време, всичко изпадало въ стаитѣ, една, каже, само sécousse [разтръсване], въ нѣколко посоки, въ Витошка улица на една, казватъ, джамия кубето било обърнато наопаки (?); между Юкарѫ Баня [Горна Баня] и Балиефенди избилъ, споредъ разказа на хората, които работѣли на полето, като гейзеръ — стълпъ отъ прахъ, земя и вода; и сега тамъ има изворъ, чиято температура е срѣдна между тази на Юкарѫ Баня и Балиефенди. Земитѣ задъ града къмъ Балиефенди сѫ най-вече градски. Римски надписи въ София Стояновъ не знае. Изговаря абълка (апокопа на йотата). 

14/26 май, срѣда. Въ понедѣлникъ преди пладне отидохъ въ новоустроената канцелария. Гюзелевъ говорилъ глупости за указитѣ, всички учители да бѫдѣли назначавани съ укази. Законопроектътъ билъ, каже, даденъ за печатане, ала на мене не е още показанъ. Между написанитѣ укази намѣрихъ единъ и за назначението на Ташикманова за началникъ на отдѣление (!). Гюзелевъ излѣзе. Азъ казахъ на чиновницитѣ, че вчерашната работа е направена „нарочно". Verblüffung [смущение]. Кирковъ строи кѫща, Ташикмановъ ми каза да съмъ почналъ и азъ да строя; азъ: „не ще ме видите дълго време въ България!" Noch grössere Verblüffung [още по-голѣмо смущение]. — Следъ това излѣзохъ на разходка съ Горанова; той е много ядосанъ (за Ташикманова). Срещнахъ Драсова, говорихме за положението и т. н. — Подиръ пладне имаше заседание на камарата; законопроектътъ на Стоянова, бездушното пустословие на Стоянова и други, никаква идея. Съобщихъ на Стоилова своитѣ намѣрения, ултиматумъ. — Пристигна Sieglitz родомъ отъ Майнцъ, l'arracheur de bras. — Ходихъ у Начовича, чете ми писмата, писани отъ него до Цанкова по аферата Hocdé — неговото отхвърляне отъ г-на министра не ще убеди Европа, че България нѣма по-добъръ финансистъ, отколкото е г-нъ министрътъ! Статиитѣ за девическото училище били написани отъ Шишиджиева. Следъ вечеря написахъ презъ нощьта следния ултиматумъ:*)[3] 

„Господине министре!

„Между докладитѣ, които приготвихте за да ги представите утре на Негово Височество Княза, има и единъ за назначението на единъ чиновникъ въ Министерството на Народното Просвѣщение, сиречъ на Г. А. Ташикманова за Началникъ на Първото Отдѣление, което управлява първоначалнитѣ училища въ Княжеството.

„При това е станала една формална погрѣшка противъ единъ общопринятъ принципъ, който владѣе насѫдѣ въ правлението на по образованитѣ и по напредналитѣ държави, отъ колкото е България. Нѣма съмнѣние, че всѣко едно назначение или отчисление, особенно на лица, служащи при централното управление, трѣбва да стане слѣдъ едно споразумление между Министрътъ и неговъ Товарищь или Главенъ Секретарь. Въ поменатия случай не се е счело обаче за нужно, да се слѣдва този редъ и обичай, и назначението се е приготвило безъ да се пита за мнѣнието на Главния Секретарь. За това азъ отъ своя страна имамъ честь да протестирамъ противъ това назначение, и въ случай, ако да се наистина тури въ дѣйствие, съмъ рѣшенъ за една още по-енергическа постѫпка.

„Ако да се бѣхте питале за моето мнѣние въ този специаленъ случай, азъ щѣхъ да обърна Вашето внимание къмъ слѣдующитѣ точки:

„1) че между българскитѣ педагоги има за този постъ доволно хора много по-опитни, по-развити и по-способни, като напр. Г. Каролевъ, Г. Бендеревъ, Г. Золотовъ и пр.;

„2) че Г. Ташикмановъ нѣма надлежното по високо образование и нужнитѣ специялни (педагогически и др.) познания, за да може да занимава тази длъжность, както трѣба, съ таквози едно опитно познавание на работитѣ, като напр. я занимавахте попрѣди Вие сами;

„3) че не ми е още никакъ ясно, какво участие има речения Господинъ въ недавното дѣло, касающе се до нѣкакви си ужъ безпорядъци въ тукашната Дѣвическа Гимназия.

„Не е обаче това първи случай, дѣто трѣбва да изразя своето незадоволствие съ начина, какъ се рѣшаватъ работитѣ въ Министерството на  Просвѣщението. И по-прѣди случило се много пѫти, че сѫ се направили различни нѣща, безъ да се чуе и знае, какво азъ мисля за тѣхъ и безъ да се помисли, че когато азъ имамъ вече честьта, да се намирамъ въ българската служба, нѣкаква часть на отговорность за сичкитѣ постѫпки на реченното Министерство пада и на мене. Азъ отъ своя страна никакъ неискамъ да се слѣдватъ моитѣ съвѣти непрѣменно, но искамъ да ми се даде баремъ възможность, да ги искажя, защото за това именно съмъ тука. И попрѣди ставахѫ доклади до Н. В. Князътъ, безъ да узная за тѣхъ. Законопроектътъ за училищата, който е изработенъ отъ мене, се прѣработи безъ да ми се (освѣнъ нѣколко думи въ началото на Вашето управление) каже, какви промѣнения именно сѫ направени въ него и въобще, какво е станало съ него. Да приведѫ още единъ примѣръ: вчера празднуваше се деньтъ на Св. Кирила и Методия съ едно официално тържество въ тукашната гимназия, гдѣто присѫтствуваше и Н. В. Князътъ, безъ да ми се даде надлежното извѣстие, за да могѫ и азъ да дойдѫ.

„Освѣнъ това дознахъ за нѣкои разсѫждения за контрактътъ, който има Княжеското Бълг. Правителство съ мене, — разсѫждения, които немогѫтъ да невъзбудатъ у мене мнѣние, че този контрактъ (който впрочемъ е твърдѣ малко и незначително нѣщо) ще се счете или се счита вече за унищоженъ. Ако е дѣйствително така, забравило се, че споредъ обикновенитѣ правила никой Европеецъ не влиза въ служба на една въсточна държава, безъ да има контрактъ, който да го осигурява да не бѫде изложенъ на разни произволни случайности. Впрочемъ въ международния животъ правителството на една държава се счита като едно безпрестанно нѣщо, безъ да се глѣда, кой има сегизъ или тогизъ властьта въ рѫцѣтѣ си.

„Има още единъ забѣлѣжителенъ фактъ, който се отнася до мене. Вече отъ самото начало на моето пребивание тукъ захванахѫ да се распространяватъ между тукашната интелигенция нѣкои много чудни мнѣния и слухове върху моята личность и моитѣ намѣрения — продукти на въсточна дѣтинска фантазия и безразсѫдна подозрителность. При всичката неразбория и лекомисленность, съ които се съставляватъ на Въстокъ такива искуствени понятия за хората и отъ попросвѣтени и поумни лица, този фактъ показва, че тукашните Българе не сѫ расположени найдобрѣ къмъ мене, и това не по своето наблюдение, а по недоброжелателна агитация на нѣкоиси мнѣ другояче непознати дѣятели.

„Като вземемъ прѣдъ видъ всички тѣзи обстоятелства и фактове, обръщамъ се къмъ Васъ, Господине Министре, и моля Ви, да ми дадете съвсѣмъ откровенно и безъ забикалки единъ категорически отговоръ, дали Правителството на Бълг. Княжество желае да ме има още и понататъкъ въ своитѣ служби или дали мисли другояче да постѫпи съ мене.

„За разяснение на положението моля Ви да вземете прѣд видъ слѣдующите ми съобщения.

"Азъ съмъ дошълъ въ България прѣзъ Ноемврии мѣсецъ 1879 въ послѣдствие на многобройни поканвания още отъ страната на Управлението на Имп. Русскии Комисаръ (най-първо отъ Юлия 1878 изъ Пловдивъ), само съ една идеална цѣль, да помогна съ слабитѣ си сили нѣщо при устроението на училищата въ тази новоосвободена страна, която попрѣди е била предметъ на научнитѣ ми издирвания, и която по происхождение на жителитѣ й има симпатии на всѣки единъ славянски патриотъ. Безъ такава една идеална цѣль единъ человѣкъ независимъ, както съмъ азъ, не ще си губи здравието и времето въ тукашнитѣ хаотически обстоятелства. За мене лично България никакъ не е нужно; азъ на други мѣста работихъ и живѣяхъ несравненно поспокойно, помирно, та и въ бѫдещето пакъ ще живѣя и работѫ. Дали съмъ нуженъ и необходимъ за България, това естественно е въпросъ, върху който могѫтъ да разсѫждаватъ единствено самитѣ Българе. Азъ въ България нѣмамъ никакви лични интереси освѣнъ желанието, да видѫ България голѣма и силна, да видѫ Българетѣ единъ отъ найщастливитѣ и найразвититѣ словѣнски народи — едно нѣщо, което ще стане може-бить съ времето, безъ да е нужно моето присѫтствие или съдѣйствие. Освѣнъ това не могѫ да прѣмълчѫ, че впечатленията на едно полугодишно пребивание въ страната никакъ не сѫ удовлетворителни. Разбирамъ, че всѣка една млада държава страдае отъ неопитностьта си, но немогѫ да намѣря нѣщо насърчително въ тукашната жалостна самонадѣяность и самонадѣяна неспособность, въ наивното недовѣрие къмъ чужденцитѣ (и даже къмѣ Словѣнитѣ), въ отсѫтствието на истинна самоотвърженна любовь къмъ отечество и въ недостатъкъ на надлежното присърдце въ работитѣ.

„Като Ви моля, Господине Министре, да имате добрина да ми дадете поскоро единъ писменъ отговоръ, и като имамъ честь да Ви увѣрявамъ въ отличното ми къмъ Васъ почитание, подписвамъ се

                                        Д-ръ Конст. Иречекъ.

Срѣдецъ (София), 12 май 1880.

 _*^*_*

Писахъ черновката и две копия до 3 ч. следъ полунощь. На другия день сутриньта дойде при мене Касабовъ, иска да извика Гюзелева на двубой. Отидохъ рано у Стоилова и му прочетохъ написаното. Hogguer получилъ съобщение за уволнение! (отъ септемврий). Терджуманъ Ефенди бѣ въ канцеларията. Следъ това занесохъ писмото въ министерството и го изпратихъ съ стражарь въ вѫтрешното. Alea jacta est [зарътъ е хвърленъ]. По пѫтя срещнахъ Начовича — нося ултиматумъ; много се изненада. — Хубавъ лѣтенъ день.

Подиръ пладне спахъ (Цачевъ бѣше при мене) и се разходихъ по Цариградското шосе, хубава зеленина, красиви пейсажи; мраморни турски гробове, варварски разтрошени (за строежъ) близу до табията. — Стоиловъ билъ въ Събранието. Гюзелевъ много смаянъ, разговарялъ продължително съ Каравелова. — Пасторътъ се очудваше на остротата на гореспоменатата promemoria. — Тукъ е московскиятъ проф. филологъ Дюверноа; Стаменовъ ми го представи на улицата. — Вечерьта захванахъ да пиша старобългарски и новобългарски ексцерпти. — Дълго не можахъ да заспя.

Днесъ въ срѣда преди пладне ходихъ на австрийската поща (нищо особено). У дома се занимавахъ съ филология. — Подиръ обѣдъ отидохъ у Стоилова. Гюзелевъ днесъ билъ у княза (неговъ день) на пладне, цѣлиятъ като да билъ отъ скръбь съкрушенъ, ganz zerknickt und verschissen [цѣлъ билъ сломенъ и ...]. Питалъ Стоилова, знае ли нѣщо за мене и за моето писмо, Стоиловъ отговорилъ, че нищо не знае. Гюзелевъ ужъ ималъ най-добри намѣрения спрѣмо мене, искалъ да ме направи директоръ на музея и библиотеката и при това съветникъ на министерството, за да ме избави отъ всички училищни работи; за контракта ужъ не ставало дума, нито пъкъ сѫ искали да го предлагатъ на Събранието. Щѣлъ да дойде, каже, самъ при мене, за да ме сдобри. Ала указътъ за Ташикманова — е подписанъ! Искамъ да го оставя да виси въ неизвестность нѣкое време. Ташикмановъ трѣбва да се откаже отъ назначението. Положението е много изгодно.

Вечерьта ходихъ у владицитѣ. Четохъ имъ своя ултиматумъ. Григорий (самъ) за положението: Стамболовъ и компания изгубили вече авторитетъ, опозицията на селянитѣ, днесъ Начовичовитѣ данъци сѫ приети. Lockmittel [примамката] съ сольта и рублата отиде, народътъ се обръща, ще дойде отъ само себе си, обратътъ сега е непотрѣбенъ; една полуавтономна, каже, България въ границитѣ на Цариградската конференция щѣше да бѫде по-добре (правъ е) — щѣше да се работи, щѣше да има единство, общъ стремежъ и обща тѫга, сега всичко е ударило на политика, никой нищо не работи. Дондуковъ и Григорий. Рускитѣ възпитаници: букаци, въ пансионитѣ сѫ били като въ казарми, подъ казарменъ режимъ, та държатъ за буквата, буквоедци, нѣматъ практика, па имъ липсва и инвенция. Григорий, Никифоровъ, братътъ на Михаиловски и Момчиловъ сѫ били първитѣ руски възпитаници (1845 г.); Григорий билъ терджуманинъ въ сръбското и руско агентство въ Цариградъ. Зачатъцитѣ на църковното движение - Неофитъ Бозвелията и Иларионъ сѫ били гръцки, а не руски възпитаници. Титовата*)[4] нота противъ Илариона тогава, той, каже, сновалъ съ колегитѣ си въ Гъоция за освобождението на Полша и България същевременно, въ България черковниятъ въпросъ. Григорий има копия отъ всички тѣзи актове. Иларионъ три пѫти е билъ затварянъ, първиятъ стремежъ е билъ за българска черква въ Цариградъ подъ очитѣ на Портата. - Гюзелевъ до сега не си е отворилъ устата въ Събранието. - Вечерьта вакъфската комисия, Ковачовъ и Каранфиловичъ бѣха въ двореца.

 15/27 май, четвъртъкъ. Преди пладне бѣше у мене Горановъ; четохъ му ултиматума — Гюзелевъ го скрилъ — и му изложихъ цѣлата работа. Говорихъ съ него за заминаване. Бѣше много смутенъ. Не мислилъ, че работата е толкова сериозна. — Подиръ пладне бѣхъ у Стоилова, — ennui [досада] — четохъ Зола, Hана. Князътъ дойде въ стаята на Стоилова. — Съ Стоилова излѣзохме съ кола къмъ Балиефенди. Аферата Hocdé още не е свършена. Вечерьта почнахъ да пиша фрагменти. 

16/28 май, петъкъ. Писахъ фрагменти. Сутриньта върнахъ книжата изпратени ми за подписъ. Вчера Хр. Стояновъ билъ при княза. Захваналъ да говори за чисто лични работи, Стоиловъ вече мислилъ, че иска да си даде — оставката. А той — Votre ministre de la Justice va se marier. Mlle Natchovits. — Une conquête de la guerre [Вашиятъ министъръ на правосѫдието ще се жени съ г-ца Начовичъ. — Военно завоеване]. Князътъ съ Стоилова билъ въ кѫщата на г. М. Поповича и честитилъ. — Днесъ намѣрихъ Каравелова и Стоянова въ княжеската канцелария, Каравеловъ днесъ е мълчаливъ, нищо съ мене не говори, чудно (ще да знае нѣщо отъ Гюзелева), Стояновъ (самички двама въ стаята), когато му честитихъ, ме прегърна. 

17/29 май, сѫбота. Хубавъ лѣтенъ день. Сутриньта намѣрихъ Hogguer у Стоилова, говорихме за тукашнитѣ условия. Следъ това останахъ самъ въ стаята и по едно време отварятъ се вратата и моето министерче влиза, не знаеше да влѣзе ли или да се върне, страхъ. Ала азъ весело подхванахъ: „Какъ Ваше здоровье?" Смущение. Какво Ви става? Имате моя ултиматумъ. Виждамъ, че България не е за мене и азъ не съмъ за България, не зная, да ли виждамъ добре. Той отвърна, че е невиненъ, че нищо лошо не е мислилъ, никакви лоши намѣрения не е ималъ, само искалъ да ми създаде по-научно положение. Азъ отговорихъ, че зная други работи, които „не сѫ съвсѣмъ въ порядкѣ". Той: трѣбва да поговоримъ за това, искалъ да ми пише, ала „незнаехъ какво да Ви пишѫ". Въ това време дойде Стоиловъ. Обърнахме разговора за други работи. Князътъ днесъ не прие Гюзелева. — Днесъ е шопскиятъ Св. Никола, имало, казватъ, нѣкаква процесия, азъ нищо не видѣхъ, освенъ, че тукъ въ града е праздникъ. — Вечерьта пристигна братътъ на д-ра Крауса, отъ търговия въ Мессина. Въ втората половина на нашата гостилница се отвори воененъ клубъ.

 На пладне ходихъ у Кевенхюлера, който утре заминава. У него бѣха Thielau, Lascelles, De Martino. Говори се за турскитѣ проекти на Цанкова, подобрение ужъ (и влошаване) на Дондуковитѣ наредби за имотитѣ на избѣгалитѣ турци — протеститѣ на всички велики сили противъ това. Тайнственото пѫтуване на Стамболова и Живкова въ Румелия — Кевенхюлеръ досежно това билъ у Цанкова, защо тѣзи хора сѫ заминали сега, когато заседава Събранието, и на чии разноски? (Заминаха за събранието на румелийскитѣ депутати въ Сливенъ, за което бѣше вече писано въ цариградскитѣ вестници и въ букурещкия Σύλλογος!!!). Цанкова halte ich für jeder Niederträchtigkeit fähig, guter Kerl, bonhommie, persönlich sehr angenehm, wir sagen uns die grössten Wahrheiten in's Gesicht [Цанкова смѣтамъ способенъ за всѣка низость, добъръ човѣкъ, добродушенъ, лично много приятенъ, ние си казваме най-голѣмитѣ истини въ лицето]. На Thielau казалъ Цанковъ, че народътъ ще стане зрѣлъ за конституцията едва следъ 5 години. Следъ това останахме трима сами: Кевенхюлеръ, Thielau и азъ. Thielau каза, че е нещастие, гдето князътъ не може да измѣни конституцията, необходима е европейска намѣса. Тукъ, каже, може да вирѣе само мѫдъръ деспотизъмъ. Груичъ нарекълъ Събранието клубъ, а министерството комитетъ. — Презъ нощьта писахъ фрагменти. 

18/30 май, недѣля. Обѣдвахъ съ Агура и Качановски. Ташикмановъ на улицата не ме дори поздрави. — Подиръ пладне пристигна Панаретовъ отъ Цариградъ, живѣе у Горбанова, говорихъ съ него за положението и му изложихъ своитѣ впечатления. — Подиръ пладне писахъ фрагменти. Urconcept'a [първоначалната черновка] е готова. — На пладне предъ обѣдъ прескочихъ за малко у владицитѣ и Икономова. 

19/31 май, понедѣлникъ. Сутриньта бѣхъ у Стоилова, гдето видѣхъ Giampietri (издатель на „Courrier d'Orient"), който преди години писа противъ България, а сега работи за България и гледа да печели отъ това, обаче не говорихъ съ него. Имахъ продължителенъ разговоръ съ Панаретова въ стаята на Стоилова. — Боленъ съмъ, трескавъ. Подиръ обѣдъ срещнахъ Миларова съ инж. Йовановича, казахъ му за ултиматума — много се уплаши. Следъ пладне лежахъ на канапето. Миларовъ остана около 3 часа у мене. Бъбра много. Най-напредъ половинъ часъ за vers solitaire Периодътъ на „тайнитѣ мисли". Драндаръ, каже, по-рано бѣше старосърбиянецъ презрѣнъ индивидъ. Гюзелевъ „диваненце", глупецъ, Каравеловъ каже го счита за глупакъ, да не съмъ говорѣлъ съ него да съмъ просрочилъ ултиматума чакъ къмъ края на Събранието всичко ще се поправи, обаче и азъ самъ щѣлъ съмъ да бѫда нѣкога министъръ. Говори много лошо за Стоилова, хубавъ като момиче, по край княза — кукла и куклица, много си приличатъ; говори много езици, ала доброто сърдце, каже, се е покварило, дворцовиятъ въздухъ отравя, камарила(!), възгордѣлъ се и станалъ надмененъ, лекомислени дѣла — разпущането, каже, на първото Събрание, е по негова вина. Бъбра много и за неспособностьта на Начовича и за авантюриста Грековъ, баща му, каже, е гръкъ отъ Станимака, майка му гагаузка. Азъ му отговорихъ, че тукашнитѣ хора много лъжатъ, нѣматъ понятие за дворцовия животъ, глупавото абдеритство, много клевети единъ за други, голѣмо недовѣрие, периодътъ на „тайнитѣ мисли". Тайни мисли и за мене — Миларовъ отвърна, че и азъ съмъ билъ недовѣрчивъ, научилъ съмъ се отъ българитѣ, нѣма каже, нищо, само интриги отъ министерството на просвѣтата. Трѣбвало съмъ, каже, да посетя въ самото начало Славейкова. Азъ му съобщихъ за своитѣ постоянни намѣрения за заминаване. Говори ми за своя баща (Евтимовъ Николчовъ), потомъкъ, каже, на тѣзъ, които нѣкога сѫ владѣяли въ България, въ Цариградъ билъ главенъ терзия, родолюбецъ, единъ отъ основателитѣ на българската черква въ Цариградъ, ученикъ на Неофита Бозвелията (бъркаше неговия животописъ съ Неофита Рилски). За Каравелова — оригиналъ, честенъ, аферата Hocdé. За Цанкова безъ респектъ. За Български гласъ знаятъ, че азъ не съмъ вече отдавна сътрудникъ и изобщо че съмъ малко писалъ. Лудъ, обаче човѣкъ може отъ него да изкопчи истината. Много мирише на чесънъ, па може би и на питие.

Имахъ треска на обѣдъ и вечерьта. Стоиловъ поиска да говори още съ мене, бѣхъ при него: казалъ днесъ на княза за моя ултиматумъ, князътъ билъ много огорченъ отъ аферата Ташикмановъ. Презъ нощьта писахъ, макаръ и зле боленъ, рапортъ за проектитѣ на Гюзелева.