К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1880

1 юний/20 май, вторникъ. Цѣлиятъ день бѣхъ боленъ, лежахъ на канапето, треска, лошо ми е на стомаха, подпухналость и отокъ на дѣсната страна, лѣкувахъ ги съ компреси. Сутриньта дойде Касабовъ у мене. (Гюзелевъ и Mme Скобелева били вчера въ Народното събрание). Подиръ пладне бѣше Стоиловъ при мене — Горбановъ вчера ме навести. Кумани агитира за Утина. Днесъ върнахъ заплатата си — докато работата бѫде изравнена, тревога между тукашнитѣ „гологанщики", тѣзи франки били много чуденъ народъ, недостѫпни — и за парата! — Бурмовъ съ госпожата ме поканиха за утре на dîner, ала азъ не можехъ да приема.

2 юний/21 май, срѣда. Излѣзохъ за обѣдъ пакъ вънъ, много съмъ слабъ. Днесъ е св. Константинъ и Елена. Дойдоха у дома Сиглицъ, Желѣзковичъ, Д-ръ Минчо, Касабовъ (вчера въ пансиона била Mme Скобелева, прислугата направила голѣмъ скандалъ противъ началницата г-жа Касабова, демонстрация!), Увалиевъ, Бодаровъ, Агypa, Груичъ, Грековъ, Панаретовъ, Горбанови. Князътъ съ Стоилова днесъ цѣлия день бѣха въ единъ манастиръ задъ Искъра. Гюзелевъ днесъ за пръвъ пѫть говорилъ въ Събранието, затова, споредъ Хр. Стоянова, днесъ подиръ пладне гърмѣло; азъ цитирахъ отъ Ливия, pecora locuta sunt [говедата говорятъ]. Проектътъ на Утина билъ, казватъ, внесенъ. Аферата Hocdé наближава да се свърши. Последниятъ ултиматумъ на Шефера, заплашва, че ще си замине. Грековъ като адвокатъ билъ въ Ломъ и Берковско, хората се стичали да го видятъ, признаватъ че миналото правителство е било по-добро, сега само увеличени данъци, Unzufriedenheit [недоволство] отъ оставката; Грековъ имъ казалъ: защо не избрахте други хора, защо у васъ взехте толкова малко участие въ изборитѣ. Хората се питатъ: кой ще дойде следъ това министерство? Азъ: Драндаръ, Помяновъ, Ташикмановъ, Станчевъ, Стамболовъ, дѣдо Цеко. — Жената на Гюзелева ходи сега надменно по улицитѣ, съ европейска шапка и европейски „фустанъ", вдига го отъ предъ (!!), не знае какъ да го носи; тя е отъ Горна Рѣховица. Следъ нея цѣлъ кортежъ отъ други гѫски, една стара баба съ очила и т. н. Много смѣшна Абдера. Гюзелевъ веднажъ билъ битъ отъ нея — ходилъ при калугеркитѣ въ Арбанаси. Стояновъ отъ всички министри е единствениятъ à la franca; научили го, каже, ерменкитѣ въ Цариградъ! — Захванати сѫ съвещанията по бюджета. По австрийската поща получихъ писма. Г-ца Темпска се сгодила. Писмо отъ една учителка въ Чехия, която иска да дойде тукъ. Holub's mariages. — Преписахъ своя училищенъ законъ за Климента. 

3 юний/22 май, четвъртъкъ. Лѣтна горещина. Следъ обѣдъ ходихъ y Hogguer, който днесъ на 6 ч. заминава; вече всичко е прибрано. Видѣхъ метресата му, висока жена съ хубаво стройно тѣло, твърде приятно лице, еврейка, говори французки и нѣмски, ein ziemlich hausmütterliches Wesen [доста домакинско сѫщество]. Раздѣла. Заминава за Парижъ. — Отидохъ у Стоилова, гдето бѣше Панаретовъ. Храновъ — Цанковъ иска да го изпрати като секретарь съ Балабанова въ Цариградъ. — Подиръ вечеря се отбихъ у Горбанова, гдето бѣха Панаретовъ (зараньта заминава за Лондонъ съ мисия), Начовичъ, Грековъ, Тодоровъ, Минчо, Бошнаковъ. Императрицата умрѣла. Стоиловъ дойде у насъ на 12 ч., когато тукъ бѣха само Панаретовъ и Горбановъ съ мене. Пѫтуването на Стамболова въ Румелия е свършено, върналъ се: решили нищо да не правятъ, докато нѣматъ сигурното позволение на Европа. Стояновъ говорѣлъ на обѣдъ Панаретову, че България могла да извади 150,000 войника; че Европа се очудвала на неочаквания, бързъ напредъкъ на България(!!); какво „самооболщение"! Князътъ иска да отиде за погребението на императрицата. Стоиловъ по този въпросъ ходи у Цанкова (министерски съветъ), гдето билъ и Славейковъ и депутация отъ Събранието. Славейковъ билъ пиянъ, Стамболовъ говорилъ върху закона за бесарабцитѣ. — Цанковъ го накаралъ да млъкне. Шепелевъ не съветва княза да пѫтува. Азъ казахъ на Стоилова, че съмъ противъ пѫтуването: сега Събранието и министерството въ последния моментъ ще бѫдатъ свободни; ще взематъ последната позиция съ „юрушъ", не можешъ ги отъ тамъ изпѫди, ще направятъ работи, които ще трѣбва съ години да се поправятъ.

Срещнахъ днесъ Жаборовски. Билъ въ царибродска околия. При селото Горни К. имало следи отъ стари мини за живакъ. Сребърно пасбище. Пергаменти въ манастира Св. Иванъ Богословъ. Село Славина съ могила и надписъ въ нея „Михаиль Обрѣт ..." — Училищнитѣ проекти (не законътъ, само нѣколко точки) сѫ приети. Земледѣлското училище въпрѣки опозицията на Баларева, Бръшлянова е погребено — селянитѣ го искали, възложили на дѣдо Цеко да го защищава, обаче нищо не свършиха. 

4 юний/23 май, петъкъ. Поради гламавщината на слугата се успахъ. На 11 ч. имаше панихида въ черквата, присѫтствуваше князътъ, войска и пр. Два пѫти се колѣничи, много малки свѣщи. Следъ черква говорихъ съ Mme и М-r Бурмовъ — добри хора. — Отидохъ въ кѫщи да се преоблѣка въ лѣтни дрехи. На обѣдъ узнахъ отъ Ползикова, че князътъ днесъ заминава. Веднага отидохъ въ двореца, гдето сѫ ме търсили подъ камъкъ и дърво. Стоиловъ ми каза, че князътъ не знаелъ, кого да вземе съ себе си, мене или Стоилова, оставя ме тукъ като управитель на княжеската канцелария (нашиятъ шифъръ набърже биде наново редактиранъ), съ него ще заминатъ Стоиловъ, Ползиковъ, Шепелевъ. Азъ наблѣгахъ да се уредятъ добре взаимнитѣ отношения и презъ тѣзи нѣколко деня —14 дни (5 деня пѫть): Събранието да се ограничи до минимумъ и да му се остави само бюджетътъ; досегашнитѣ закони веднага да се санкциониратъ, бюджетътъ телеграфически; на Цанкова като на регентъ да не се остава нито назначаването на чиновници. Сѫщото го съветва и Григорий. Стоиловъ всичко така нареди. Министритѣ бѣха въ канцеларията. Грековъ дойде у Стоилова, Утинъ за минута прескочи; страховетѣ на Грекова, че тукъ ще взематъ връхъ страститѣ, преследване, безъ подданство, иска тѣзи дни да замине за Румелия — Стоиловъ го разубеди, нека напише декларация до министра на вѫтрешнитѣ работи, всичко ще се поправи. По аферата Hocdé Шеферъ казва, че това не е българскиятъ народъ, ами 5—6 души, ще има заслуга, който освободи България отъ тѣзи 5—6 души, решителностьта на Шефера. — Князътъ всичко изложилъ на министритѣ, казалъ имъ, че азъ оставамъ въ канцеларията. За правата на регента; Цанковъ бѣше смутенъ при назначението, нѣкога, каже, е необходимо веднага да се свърши нѣщо, та нека князътъ остави всичко до връщането си. Указитѣ бѣха написани веднага отъ Гюзелева. Предложиха за утвърждение административното дѣление, сѫдилищата, финанситѣ, училищнитѣ предложения и нѣщо пето, ала не и преселенцитѣ и опълченцитѣ (Каравеловъ е противъ тѣхъ). Особенъ параходъ чака въ Ломъ. Ще заминатъ презъ Турносеверинъ, Пеща, Краковъ, Варшава, по най-кѫсия пѫть. — Заминаването на княза. Груичъ, азъ, министритѣ, Роге, Качановски, Даскаловъ и адютантитѣ подъ стълбитѣ. Князътъ говори нѣщо по-продължително съ Груича, подаде рѫка на Тишева, на мене каза нѣколко думи (Sie werden uns ein wenig helfen [ще ни помогнете малко]), на Цанкова (j'espère que les affaires marcheront bien [надѣвамъ ce, че работитѣ ще вървятъ добре]), на Каравелова и на края Гюзелеву. Вънъ предъ двореца въ две редици бѣше се наредило Събранието. Князътъ е вече въ колата, Григорий съ хубава речь говори за смъртьта на „нашата майка", князътъ отговори на французки. Замина. — Азъ отидохъ y Thielau. Много се радва, че азъ замѣстямъ Стоилова. Не вѣрва, че Цанковъ ще изпълни заповѣдитѣ на княза, нѣма нищо писменно. Ще бѫде прокаранъ може би банковиятъ проектъ. Thielau смѣта заминаването за злополучно; за страната е най-добре единъ разуменъ деспотизъмъ. Тази конституция е нещастие. Съветва ме да не напущамъ България. — Следъ това отидохъ у владицитѣ. 

5 юний, сѫбота. Сутриньта отидохъ у Менгеса. Князътъ следъ 13 часа на 6 ч. сутриньта билъ въ Ломъ, съ новата българска пощенска компания. Храновъ дохажда въ княжеската канцелария за проекта да се свика Дунавската комисия. Отидохъ у Цанкова, турска канцелария, у него бѣха Адженовъ (Baugesellschaft [строително дружество]), Стойчовъ, Шишмановъ и Кикеровъ; видѣхъ французкия rédacteur du style [редакторъ на стила] Моту съ картофообразна глава, стара маймуна — пияница, роднина на гувернантката на Кумани. Цанковъ ми каза, че Събранието ще заседава до 4, а може би ще свърши и по-рано, ще разгледа само бюджета и нѣкои финансови и сѫдебни предложения. За моята работа, разпита ме, Вие сте писали писмо на Гюзелева (знаеше, че сѫществува), азъ му разправихъ за Ташикмановия cas [случай], той го осѫжда, азъ: une affaire très maladroite [една много неразумна работа]; той отвърна, че това е невѣроятно, Ташикмановъ знае само „интрижки"! Азъ: ако искатъ да си замина, азъ съмъ винаги готовъ; той — нѣма нищо такова, само нѣкакви си недостойни интриги, хората сѫ неопитни неузрѣли, правятъ глупости, имайте само малко търпение. Попита ме, дали моятъ постъ е може би премахнатъ въ бюджета - азъ отговорихъ, че не зная нищо за това. - Видѣхъ прокламацията, писана съ рѫката на Гюзелева, подписана отъ княза. - На обѣдъ Бурианъ по пощенскитѣ работи, Австрия ще отвори станция въ Ломъ. За Дунавската комисия (и българския делегатъ) е крайно време. Французка поща и телеграфъ, работятъ и дветѣ. Говорихъ съ Качановски. Той мисли, че останалитѣ закони, обещани въ тронната речь, трѣбва да се предложатъ. — Подиръ пладне търсихъ (за втори пѫть) Каравелова, заседава въ бюджетната комисия. Начовичъ дохажда у мене, за вестници и новини. Страховетѣ на Шефера и Thielau, че князътъ нищо писменно не е оставилъ. — У Прошека и Безеншека, за заминаването ми. Проектътъ на Начовича за монетитѣ е внесенъ, сѫщото ще стане и съ Еренротовия за опълчението, край на сѫдебнитѣ и бюджета. Златарски, търновецъ, новиятъ български геологъ, е тукъ. — На улицата говорихъ съ А. Цанева (протестантинъ); общо незадоволство, виждатъ, че не върви добре, но не знаятъ, какъ да го поправятъ и какво имъ липсва. Отъ втoрникъ ще има заседания и подиръ пладне и предпладне. — Подиръ пладне видѣхъ вѫтре въ Събранието бюджетната комисия, Цанковъ и Каравеловъ бѣха сѫщо тамъ, Браделъ по риза, Грънчаровъ, Стамболовъ и др., караха се за Hocdé. — Какъ Цанковъ разсърди Бианкони съ Шефера. — Азъ съмъ съвършено lаnguescens [отпадналъ]. Вечеряхъ съ Riedesel и Менгеса у Thielau. Балканътъ. 

6 юний, недѣля. Сутриньта дойде у мене Златарски съ Безеншека, добъръ момъкъ. Търсихъ Каравелова, нѣмаше го въ кѫщи, отишълъ въ монетната комисия, гдето билъ и Начовичъ. Отидохъ въ княжеската канцелария, обѣдвахъ въ двореца съ Riedesel и Менгеса. Riedesel заминава за Виена на излетъ. Подиръ пладне дойде у мене Минчо. Нотата на французкото правителство, въ нея, каже, conduite de Mr. Zankoff inqualifiable [поведението на г. Цанковъ било изтъкнато като неокачествимо]; вчера въ бюджетната комисия длъжностьта на Hocdé била премахната по настояването на Каравелова. Truppenverpflegung soll den Okr. Sovět zugewiesen werden. Zankoff's Streit mit Administrationsgericht in Afaire Jules Waïsse [снабдяването на войскитѣ съ храна трѣбва да се остави на Окр. съвети. Препирнята на Цанкова съ административния сѫдъ по аферата на Юл. Вайссе]. Въ Рѣховица избухнали безредици за пазаря, стражаритѣ били бити и ранени, Славейковъ jun. съ мѫка избѣгалъ въ конака, искали да го атакуватъ; изпратена е тамъ войска. — У Шефера останахъ дълго. Положението. Мисли за страната и правителството. Шеферъ казалъ на Цанкова, vous ne savez pas qu'est ce qu'un gouvernement! [вие не знаете какво нѣщо е правителство!]. Цанковъ, споредъ него, е „lе vrai type du muttesarif" [единъ истински мютесарифски типъ]. Нѣматъ понятие за йерархия и служебна кореспонденция. Страната върви назадъ. Въ Румелия има повече цивилизация. — Храновъ, Грековъ, Начовичъ, Груичъ, не бѣха у дома си. Срещнахъ Начовича и Анева — Аневъ е членъ на бюджетната комисия: моята длъжность била премахната, Гюзелевъ казалъ самъ, че азъ съмъ билъ съвсемъ непотрѣбенъ, дълго време не съмъ ходѣлъ въ канцеларията. Finita la comedia [свърши се комедията]. — Отидохъ у владицитѣ, Григорий (сѫщо членъ) нищо не знае; дойде Тишевъ, азъ направо го запитахъ, не знае, само 1 началникъ и 2 подначалници, Ташикмановъ, каже, е деградиранъ. — Вечерьта срещнахъ Бурмова и Илия Цанева, и Цаневъ чулъ за това (за мене). Даскаловъ, каже, ще отиде като агентъ въ Бѣлградъ (!), Кириакъ Цанковъ въ Букурещъ, Балабановъ въ Цариградъ. 

7 юний, понедѣлникъ. Сутриньта бѣхъ у Менгеса. Съболезнователна телеграма отъ Силистра. — Отидохъ у Каравелова въ канцеларията, интерпелирахъ го направо по моята работа; нищо не знае, само за единъ началникъ, всичко ще поправи, дава честна дума; шаякъ. — При стенографитѣ. — При владицитѣ на пладне. Григорий: нѣколко нищожни хора - знаете кои сѫ — (ала не ги каза) искаха премахването на главния секретарь, обаче други (и той самъ) говориха за заслугитѣ и трудоветѣ Ви, решили да ме молятъ да съмъ поелъ музея и библиотеката; нека въ Народното събрание се не спомене нито дума по това; научно списание. — Подиръ пладне ходихъ у Менгеса, гдето бѣше „arracheur des bras" Сиглицъ. - Срещнахъ Агура на улицата: Горановъ му казалъ, че мене сутриньта ме заличили като непотрѣбенъ. — У Адженова, гдето бѣха Григорий и Начовичъ. Азъ: „свѣтътъ не ще сѫди за мене споредъ мнението на непознатия Гюзелевъ, ала ще узнае за неизвестния Гюзелевъ отъ моята присѫда"[1]. Брошурата на Евлогия. Coup d'état; стига единъ Бурмовъ съ златнитѣ копчета. Азъ: и да ме уволнятъ, ще остана тукъ до септемврий и ще пропѫтувамъ страната. Вечерьта срещнахъ Хранова (трънския) и Баларева. Какъ сте? А вие какъ сте? Готвя се да замина! Но защо? Изпѫдихте ме... Не е вѣрно, нѣма нищо, каже, ни най-малко, нѣкой ми е наприказвалъ праздни приказки, стана дума само за музея и научно списание; земледѣлското училище - Каравеловъ говорилъ за какво е повече жито, ще трѣбва да го хвърляте въ Искъра (!)- пѫтувания изъ страната; признаватъ заслугитѣ на Дринова; моятъ прекрасенъ български езикъ, ала типътъ ми не билъ български. - Съ De Martino и Буриянъ, Мартино е тукъ нещастенъ, „дивотия". Съ Белдимиано до късно презъ нощьта се разхождахме по хладъ изъ градината. 

8 юний/27 май, вторникъ. Захванаха заседанията на Народното събрание, следъ 4 дневенъ трауръ. Начало на 9 ч. сутриньта. Предложенъ бѣ рускиятъ проектъ за опълчението на Еренрота. Избра се комисия: Даневъ, Недѣлковичъ, Пановъ, Живковъ, Стамболовъ. Бѣха приети 4 Каравелови финансови предложения: 10 на сто отъ кукуруза in natura, данъкъ отъ бахчиитѣ, бостанитѣ и градинитѣ, Detailverkauf von Stempelmarken [продаване гербови марки на дребно] и премии при откриване на контрабанда. Разумнитѣ възгледи на селянитѣ, особено за бахчиитѣ, все пакъ допринесоха нѣщо. Отъ 10 ч. 10 м. се почнаха разискванията върху Начовичовия проектъ за монетитѣ. Тодоровъ докладва отъ трибуната. Бърже се прие — латинската конвенция. Стамболовъ за франкъ, сантимъ. Много се говори по филология; други бѣха за народнитѣ изрази. Александъръ, — in rubino. Михаиловски предлага жълтицата. Йос. Ковачовъ иска златна монета Асѣнъ, умалително, каже, отъ Александъръ (!!). А. Цаневъ и Баларевъ приканятъ къмъ „благоприличие", името на царствуващия господарь; ако се приеме Асѣнъ, ще има нужда отъ дисертация по това. Много се говори по алегоричнитѣ емблеми. За низкия курсъ на сръбскитѣ пари. Стамболовата интерпелация за комисиитѣ и отговорътъ на Каравелова. За сега се приеха само медни и сребърни пари до 2 фр. — Изцѣло взето приветливо и тихо заседание. Азъ бѣхъ въ княжеската ложа, на мѣстото на Стоилова, съ портфейлъ. Храновъ, Баларевъ, Станчевъ и други юноши около мене, Миларовъ и т. н. — „исполняющий должность Княжескаго Секретаря". — Изпратихъ телеграма въ Петроградъ. — Ходихъ у Тишева досежно изборитѣ. Само една часть е известна. Споредъ Миларова консерваторско мнозинство.

Подиръ пладне имаше тайно заседание отъ 3—6, три часа. За Hocdé. Предложи го Цанковъ. Бурни разисквания, звънецътъ работѣше. 3. чете часть отъ кореспонденцията съ Начовича и Шефера, и едно писмо на Климента. Ревѣха, Европа искала да шпионира финанситѣ на България, България е предадена на Франция, сѫдбата въ Египетъ. „Тайнитѣ намѣрения". Тодоръ Станчевъ и Симидовъ бѣха като побѣснѣли. Политическа хидрофобия. Народътъ е възбуденъ. Работата зависѣше чисто отъ министритѣ. Говори се за 85,000 фр., Цанковъ искаше веднага да се платятъ, Каравеловъ: да почакаме, нека ни принудятъ. — Азъ между това бѣхъ съ Миларова, Златарски и даскала Миланъ Радивоевъ въ вестибюла, бюрото. — Братованъ градъ и Махренъ развалини при Елена. Еленската махала Руховци е, каже, отъ Берковско (може би чипровчани); Твърдица (Фердичъ), рѫкописи, книги и т. н. — Следъ заседанието Стамболовъ разнасяше нѣщо за подписване отъ наостренитѣ селяни и турци — обвинение срещу Начовича.

На 6 ч. публично заседание; Славейковъ: открито е съзаклетие противъ независимостьта на отечеството, нарушена е конституцията, пагубенъ контрактъ, тайно сключенъ въ „кюшетата"; въпросъ е за интереситѣ на отечеството. Пакостно намѣрение (съгласие). Стамболовъ: работата е много деликатна, Събранието е изморено, да се отложи за утре. Разотидоха се.

Излѣзохъ съ Миларова. Гюзелевъ скрилъ моето писмо - Отъ Миларова узнали за него Каравеловъ и Славейковъ. Каравеловъ билъ съгласенъ съ моята постѫпка по аферата Ташикмановъ — не ви ли стига работата съ Hocdé, та искате да имате пакъ нѣщо съ Австрия, ами човѣкътъ има контрактъ! — Не намѣрихъ Менгеса, билъ у Кумани. Телеграфирахъ всичко съ шифъръ въ Петроградъ. 

28 май/9 юний, срѣда. Сутриньта имаше заседание. Менгесъ дойде при мене въ ложата: билъ вчера до срѣдъ нощь у Кумани, последниятъ рано сутриньта отишълъ при министритѣ, Славейковъ и особно Каравеловъ обещали, че ще потулятъ скандала. У Каравелова видѣлъ суджуци и кромидъ auf dem Nachttisch [на нощната маса], Стояновъ се миелъ и една хубава девойка му поливала. Thielau е изплашенъ, обаче, азъ, каже, добре съмъ направилъ, че съмъ телеграфиралъ; Каравеловъ пъкъ е нещастенъ, че князътъ знае за тази работа. Азъ веднага телеграфирахъ за това. — Заседание зараньта, отговоръ на военния министъръ на интерпелацията на Моллова за храната. Четенъ бѣ проектътъ на закона за военната служба въ България; изборни офицери, окрѫжнитѣ войводи отъ княза! Не военни? Отъ Цеко ли е това, отъ Еренрота или плагиатъ? Има телеграма, че князътъ вчера въ 11 ч., съ специаленъ влакъ пристигналъ въ Петроградъ. — На 11 ч. се отслужи панихида съ свѣщи, малко участници. Мараня. Днесъ е погребението на императрицата.

Подиръ пладне срещнахъ Каравелова. У него въ кѫщи пихъ чай. Говорихме за моята работа — недовѣрие, всичко е поправено, детинство. За римскитѣ старини, библиотеката, Америка, колонизацията и спахилъцитѣ, руди и геология, шосейната мрежа за фургони, софийскитѣ старини, музеятъ и библиотеката, българскиятъ стилъ и синтаксата, преобладаващото богословско образование у българитѣ и малко естествознание и т. н. На 3^.15 ч отидохъ въ заседанието. Министрите не присѫтстуваха. Стамболовъ чете своя законопроект, подписанъ отъ 67 народни представители (!) за отговорностьта на министрттѣ: §1 специаленъ сѫдъ, §2 съставъ, §3 избиране отъ Народното събрание, §4 наказание 1-5 години, изгубване на граждански права и заплащане вредитѣ. Влиза въ сила отъ деня на публикуването. Съ обратна сила. Съставенъ билъ ужъ споредъ белгийския законъ. - Славейковъ - да се изпрати въ комисията, Каравеловъ - тя да бѫде колкото се може по-голѣма, обаче това бѣ отхвърлено. Избраха се Молловъ, Пановъ, Баларевъ, Стамболовъ, Сукнаровъ, Грънчаровъ. Следъ това на 3^.38 ч. се разисква за новоизбранитѣ депутати (утвърдиха се). Прошения. — Вечерьта изпратихъ телеграма, вечеряхъ съ Менгеса. 

29 май/10 юний, четвъртъкъ. Преди пладне ходихъ у Кумани. Говорихме по нѣмски. Стамболовъ днесъ рано билъ у него. Още вчера ме пита въ черквата, вѣрно ли е, че ще замина, азъ му отговорихъ, че всичко е наредено. Стамболовъ днесъ му казалъ, че азъ съмъ ималъ заслуги, но съмъ билъ скѫпъ и излишенъ. Кумани ми спомена за Nationalgeschenk [народно дарение], азъ отвърнахъ, че никога не ще приема такова. — Изложихъ му съдържанието на контракта, той очудено добави: das ist ja höchst bescheiden [та това е извънредно скромно]. За общото положение. Той е песимистъ. Явно е, че той е противъ Hocdé — въ контракта, каже, нѣма нито дума за финансовия министъръ.

Праздникъ. Подиръ пладне се захващатъ бюджетнитѣ дебати, Кумани е въ ложата, получи се телеграма за падането на турското министерство. Михаиловски говори за дефицита 3 милиона. Яневъ като докладчикъ чакъ къмъ края. Започна се съ министерството на правосѫдието. За заплатитѣ изобщо, за кражбитѣ. Бръшляновъ и Славейковъ за „босъ" въ правото, дуетъ. — Eine compacte Bauernpartei agirte gegen die Intelligenz und ermässigte alle Gehalte. Neue Parteigruppirung [една компактна селска партия работѣше противъ интелигенцията и намали всички заплати.[2] Ново партийно групиране]. На чело сѫ Геровъ, А. Цаневъ, Тодоровъ, Минчовичъ и т. н. и други извънъ камарата (М. Поповичъ, Петровъ и др.). Мнозинството е съ малко гласове (59 срещу 45, 50 срещу 47 и т. н.). На началници се предвижда 5000 фр. Стояновъ нещастно защищаваше своитѣ порти. Селски водачи сѫ дебелиятъ и бѣлиятъ Ценко Вълчовъ, тънкогласиятъ Васко Костовъ, неодѣланиятъ и остроносиятъ Ер. Гешевъ. Славейковъ говори за кравичкитѣ и патриотизма. На архиварь е опредѣлено 2400, на регистраторъ 2800 франка. 

30 май/11 юний, петъкъ. Сутриньта се появи банковиятъ въпросъ,  азъ въ петъкъ вечерьта получихъ за това писмо отъ Каравелова. Каравеловъ е на мнение да се приеме само на първо четене, комисия да се избере въ идното заседание. Бръшляновъ: да се не бърза, иска да види устава. Каравеловъ: уставътъ ще се раздаде. Гласове: изборътъ на комисията да стане на есень. Баларевъ е противъ избора на комисия, всѣки народенъ представитель нека до наесень да размишлява върху това, та нека сега само се раздаде работата (съгласни). Мелетий е на сѫщото мнение, членоветѣ на комисията сѫ отъ различни мѣста, та не могатъ да се съвещаватъ помежду си. Тодоровъ е противъ предложението, става безъ указъ, нѣма време, нека се раздаде неофициално или пъкъ да се съобщи само чрезъ печата. Каравеловъ: всичко стана съ съгласието на княза, приложено е официалното писмо. Може въ една сесия нѣщо да се предложи, въ друга да се реши (гласове: не може!). Грънчаровъ: банковиятъ проектъ е споменатъ въ тронната речь. Каравеловъ каза сѫщото. Славейковъ за „не може". Храновъ чете писмото и проекта. Геровъ иска устава. — Утинъ бѣше доста спокоенъ. Изцѣло, обаче, проектътъ се прие неблагоприятно и недовѣрчиво.

Ковачовъ обръща вниманието на председателя, че присѫтствуватъ непознати лица. Дебати (глупости). Положиха клетва: Илия Цаневъ (Трънъ), Соколовъ (Трънъ), Д-ръ Беронъ (Върбица), Стойчовъ (телегр.).

Бюджетътъ на правосѫдието въпрѣки всички бележки на Стоянова (раздразнено) биде окастренъ. Геровъ много говори. Каравеловъ казалъ вънка на селянитѣ да не се оставятъ да ги води чибукчията на Митхада (Геровъ) и еленскиятъ чорбаджия (Тодоровъ). Паневъ нарече Герова подлецъ. Геровъ вечерьта билъ у Грекова, искалъ да телеграфира на княза. Грековъ и Начовичъ го съветвали да извика Каравелова на дуелъ.

Подиръ пладне се гледа бюджетътъ на министерството на външнитѣ работи, чудесно защищаванъ отъ Цанкова, биде приетъ. На Цанкова придадоха 8000 фр. Интересни бѣха дебатитѣ върху Екзархията, спомени отъ епохата на черковнить борби. Тод. Станевъ каза, че екзархийскиятъ уставъ билъ противъ конституцията, тропане, долу! — За заплатитѣ на владицитѣ. Много бѣха окастрени. Стамболовъ: най-добре е да има 1 митрополитъ и 2 епископа. Пенсии за Натанаила и Антима, горещо препорѫчани отъ Стамболова. Заплатитѣ на вакъфската комисия бѣха окастрени. А едногласно се гласуваха 307,000 фр. на разположение.

Макаръ и късно вечерьта, по настояването на Славейкова и Цанкова, продължи заседанието — князътъ щѣлъ, казватъ, да замине може би въ недѣля вечерьта отъ Петроградъ, трѣбва всичко да му се телеграфира. Министерство на просвѣтата. Огромна щедрость, 1,372 000 отъ 1,115,000 на комисията. Schnarrende Stimme Annef's [пронизителниятъ гласъ на Анева]. — Главенъ секретарь. (Въ комисията Михаиловски и Стамболовъ сѫ били противъ длъжностьта съ Гюзелева, Каравеловъ, Григорий и младитѣ юноши за, около три пѫти била, каже, заличавана). Гюзелевъ: тукъ имаме контрактъ, трѣбва ли да го чета? Громки гласове: приема се! приема се! Длъжностьта главенъ секретарь съ 10,000 фр. и съ контрактъ единодушно се прие. Χранoвъ: гласуваме не за главенъ секретарь, а изключително за г-на Иречека (рѫкоплѣскания). Азъ се оттеглихъ навѫтре въ ложата.

Стамболовъ говори за равноправието на женския полъ, на учители и учителки. — Кирковъ като библиотекарь самъ се защищаваше. Каравеловъ и Славейковъза достойна сграда. — 10 окрѫжни инспектори и 2 главни. За тѣх се говори много. За стипендиитѣ. - Следъ 9 и четвъртъ часа си излѣзохъ.

Капналъ съмъ отъ умора. Постоянно съ чанта въ ложата, бележки, всѣки день телеграми, и никакви отговори. Ядѣхъ често съ Менгеса въ двореца.

31 май/12 юний, сѫбота. Край на бюджета на просвѣтата. По предложение на Ер. Гешева гласува се помощь за основнитѣ училища 350,000 фр. (по-късно самъ казахъ Гюзелеву да се употрѣби главно за училища), предложиха 300,000, 250,000, 200,000, искането на правителството възлизаше на 120,000. — Тайно заседание, около 10 минути, 40,000 турски лири на румелийското правителство отъ банката. Отначало Каравеловъ не искалъ и да чуе, обаче Богориди самъ телеграфиралъ на Цанкова, амбицията на Цанкова, министерскиятъ съветъ се съгласилъ, и за да отхърли отговорностьта внася въпроса въ Народното събрание. Обяви се тайно само за да се не говорятъ глупости. Румелийскитѣ каси били праздни. Постѫпления щѣло да има чакъ следъ жътва. Приелъ ги т. пазарджишкиятъ префектъ Цанковъ. — Финансовото министерство. Каравеловъ го защити чудесно. За Hocdé нищо, само 2 conseillers по 15,000, кредитъ, геологъ съ 6000. Жаборовски е уволненъ, искалъ да извика Каравелова на дуелъ. Нихадъ (полякъ за поляка) го кани на турска служба въ Македония за откриване на мини. — За княжеската канцелария се предвидиха 100,000 фр. За Народното събрание 600,000, много, викове, ала дневнитѣ не намалиха.

Подиръ пладне получихъ телеграма отъ Стоилова, заминали въ петъкъ, на 5 ч. за Виена, гдето ще останатъ нѣколко дена инкогнито въ хотелъ Империялъ. — Бюджетътъ на военното министерство възлиза на 10 и пол. милиона. Представляваше го полковникъ Каменецки чрезъ преводчика Тишевъ. Прие ce en bloc. Много крѣсъци и речи: за храната, облѣклото и т. н. Сукнаровъ прекрасно председателствува. За квартиритѣ. — Вътрешното министерство. Тишевъ го защищаваше доста добре, ала нещастно. Чиновницитѣ бѣха окастрени като сѫдебнитѣ.

Изнуренъ съмъ, имамъ главоболие. Вечерьта подполковникъ Поповъ бѣше въ гостилницата, злополуката съ закона за войската, нито Еренротъ, нито князътъ сѫ тука. „Наброска Еренрота" и изработка на военното министерство. Безсмислица съ избора на офицеритѣ (телеграфирахъ вчера самъ на княза). Неприятно положение. Безъ инструкции, какво да се прави! 

1/13 юний, недѣля. Сутриньта имаше заседание. На 9 ч. Кумани пакъ дойде за малко тукъ. Бюджетитѣ на жандармерията, пощитѣ, телеграфитѣ бѣха приети. Говори се много за лѣкарската колегия, за троянската болница (сифилисъ), Travaux publiques [Общественитѣ сгради]. Интерпелация на Славейкова за желѣзницитѣ и минитѣ. Тишевъ не можеше всичко да запомни. Каравеловъ: нека се изобщо за желѣзницитѣ нищо не говори, шушне нѣщо на ухото на председателя, и сърдитъ, бъбрейки „дураки", разхожда се по подиума насамъ-натамъ. Цанковъ отговори много хитро за русчушко-варненската желѣзница. — Дебати за Копиткина, макаръ, че името му се не произнесе, 16,000 заплата. Цанковъ каза, че Русия го е изпратила тукъ, важна работа. Михаиловски пита за какво сѫ скѫпитѣ чужди инженери, имаме много срѫчни македонски дюлгери и дебралии (!). Тишевъ го срѣза. — Интересни бѣха дебатитѣ за строежа на шосетата. На края (къмъ 2 ч.) изкачва се на трибуната Михаиловски: нашето име по-рано бѣше познато само намъ, срамувахме се отъ него; въ Цариградъ бѣхме познати като румъ миллетъ. Българи се порумънчваха, посърбяха и погърчваха. Дори и султанитѣ не ни знаеха името. За нашето откриване работиха българи и чужденци (очитѣ на народнитѣ представители се обърнаха къмъ мене въ ложата). Първитѣ пѫтешественици сѫ били французи на 1836 година, руси, нѣмци. Откриха новъ народъ. Венелинъ, Шафарикъ (неговото име се произнесе измежду народнитѣ представители, струва ми се, отъ Григорий). „Единъ французинъ 30 години поборствува за насъ", никога не ни е изоставялъ — Giampietri — «Courrier d'Orient" — дължимъ му народна благодарность и дарение. Цифрата: „не е самичъкъ" (смѣхъ) — 25,000 фр. зестра на неговото „мумиче". Славейковъ се застѫпя, прие се едногласно; Verblüffung [смущение] — ако заседанието бѣше тайно, щѣше да се яви опозиция. — Грънчарoвъ предлага да се допълнятъ заплатитѣ на началницитѣ въ министерството на правосѫдието до 6,000 фр.

Подиръ пладне ходихъ въ министерството, гдето бѣха Гюзелевъ и Георгиевъ (Мих.), нареждаха ломския персоналъ. Gackerten über das Realschulprogramm [кудкудякаха надъ програмата за реалнитѣ училища].  Азъ  чувствувахъ главата си като разцепена - напрегнато внимание презъ толкова дни. - Вечерьта излѣзохъ вънъ на полето къмъ Балиефенди съ Даскала Миланъ. 

2/14 юний, понедѣлникъ. Преди пладне прекалено скучно заседание, наказания за мировитѣ сѫдии. Азъ съ Каравелова отидохме въ градината, приказвахме за инспекторитѣ, той е противъ десеттѣ, стигатъ, каже, 4 и защо сѫ тѣзи главни инспектори? Азъ казахъ, че съ време ще се намалятъ на 4, споредъ напредъка на училищата; 350,000 фр. да се дадатъ споредъ мене само за строежи; азъ предложихъ за главни инспектори Ковачова и Стоянова, Вас., Каравеловъ е съгласенъ — Гюзелевъ иска Киркова и Брадела, Каравеловъ е противъ Брадела, отъ кѫде на кѫде тѣзи хекими се бъркатъ въ всичко. За направата на шосета. — Цѣлиятъ день моятъ страхъ за военния законъ. Преди пладне убеждавахъ Каравелова, че ще бѫде най-добре да се отложи, и телеграфирахъ въ Виена. Подиръ пладне намѣрихъ предъ събранието Каменецки, Попова, Лонгинова и т. н. Поповъ ми говори за Цанковитѣ arrière-pensées [задни мисли]. Пакъ за наказанието на мировитѣ сѫдии. Каменецки: убедихме ги, приеха, каже, нашия проектъ. Моята дълга телеграма въ Виена. Говорихъ съ Бурмова и Икономова вънъ по работата. На 5^.8 ч. захванаха разискванията за Landwehr'а, „ополчението". Стамболовъ е докладчикъ. Централенъ комитетъ (председательтъ и подпредседательтъ назначавани отъ княза измежду най-висшитѣ офицери, съ съгласието на Народното събрание!!), окрѫжни комитети, инструктори и избирани капитани. Молловъ: en bloc. Каравеловъ: нека се утвърждаватъ отъ княза. Стамболовъ е противъ, излишно, князътъ е глава на опълчението, при все това се прие. Пoпъ Тодоръ, Тодоровъ, Тод. Станчевъ сѫ противъ en bloc, ала напраздно (53 гласа срещу 37). Следъ това захванаха детайлнитѣ дебати, нищо особено, никой не е билъ войникъ (освенъ Сима Соколовъ между народнитѣ представители). Поповъ и Каменецки седятъ задъ министерската маса, съ тѣхъ е само Д. Цанковъ, който, обаче, скоро си отиде, а тѣ останаха безъ преводачъ. Schwaches Benehmen, Unbekantschaft mit parl. Formen [халтаво държане, непознаване на парламентарнитѣ форми]. А какво се говори въ Събранието. Яростни дебати за военната тегоба на духовенството. Предложението на Хранова: да служатъ като походни свещеници. Питахъ офицери, дали сѫ доволни — да. Прие се на 6^.12 ч. едногласно. Пакъ изпратихъ телеграма. Дойде телеграма отъ Стоилова, че сѫ тръгнали. — Следъ вечеря бѣхъ дълго време самъ у Адженова. Продължителенъ разговоръ. Plein de courage [пъленъ съ куражъ]. 

3/15 юний, вторникъ. Цѣлиятъ день бѣхъ въ Народното събрание. Преди пладне станаха яростни дебати за пренасяне на идната сесия въ Търново или Русчукъ, молба до княза; не бѣхъ тамъ; 57 души били за, 53 противъ. Каравеловъ като финансовъ министъръ е билъ противъ, споредъ конституционнитѣ наредби е неправилно, може да се заседава само вънъ отъ Събранието. Той вънъ разправялъ, че това ставало само за търновки, за хатъра на „коконитѣ — за женитѣ", били бити въ време на Учредителното събрание (Ил.Цаневъ); Народното събрание върши, каже, глупости, жени хората на разноски на страната (Giampietri). Стамболовъ билъ докладчикъ. Сѫщо и за кредита ¹/₂ милионъ за опълчението, съ опълчението може да се намали войската и военниятъ бюджетъ полека-лека да се понизи на 5 милиона. Γoрбанoвъ говорилъ яростно и безогледно за дълговетѣ, Стамболовъ викалъ да го изхвърлятъ. — Нѣколко сѫдебни проекти. — Я. Цаневъ за чиновницитѣ, дебати — глупости.
       Подиръ пладне стана последното заседание. Азъ още на 2 часа бѣхъ тамъ. Разговоръ съ Сима Соколовъ; знеполчене, неговото участие въ сръбскитѣ войни, командувалъ дружина. — Моитѣ постоянни страхове за закона за министерската отговорность. — Бидоха избрани две анкетни комисии за издирване на изборнитѣ злоупотрѣбления. Живковъ, Радославовъ, П. Станчевъ за изтокъ, Икономовъ, попъ Тодоръ, Наумовъ, Доспевски за западъ. Кoевъ биде избранъ за постояненъ архиварь съ 4,000 фр. — Следъ това настѫпи борба за избора на централенъ комитетъ на опълчението, Стамбoлoвъ предлага Моллова, Стойчева, Генчева, Д. Иванова и Панова. Браделъ: това е противъ конституцията, законътъ нѣма санкции. Цанковъ: този параграфъ може би ще провали утвърждението му, Славейковъ сѫщо иска отлагането му, Стамболовъ яростно защищаваше изгубената позиция. Пропадна съ 52 гласа противъ 20. — Боянскитѣ ликове, копия на зографа Симеоновъ трѣвненецъ, окачени въ залата, за купуване за Народната библиотека. Разказитѣ на даскала Миланъ за развалинитѣ на Братованъ градъ и Марена (римски колони) при Елена, старото градище въ Елена, Твърдица, старитѣ черкви на купъ въ Кюстендилъ, множество черкви и кули въ Пиянечко, дивото тамошно население се биело помежду си; лопушкиятъ манастиръ Св. Ив. Рилски въ Берковско, развалинитѣ на католишка черква въ Чипровци. - Станаха дебати за възнаграждението на председателя Славейковъ, предложение на Михаиловски. Т. Станчевъ предлага до 5,000 фр. Браделъ не знае защо, на какво основание, има и секретари и комисии, никой не може да прави дарение. Дневнитѣ сѫ за тѣзи, които [не] живѣятъ тукъ, тукашнитѣ не получаватъ нищо. Славейковъ и председательтъ сѫ две различни нѣща. Той е противъ председателска заплата. Т. Станчевъ: Браделъ е справедливъ, обаче Славейковъ цѣли 30 години е учитель, старецъ. Михайловски: познаваме Славейкова „по-рано отъ тебе". Стамболовъ: трѣбва тогава да се даде възнаграждение и на подпредседателитѣ, и на секретаритѣ, па и на  комисиитѣ. Райчо[Поповъ]: досежно комисиитѣ никой не се е отказвалъ отъ тѣхъ (страшенъ смѣхъ). Браделъ: Славейковъ е изпълнявалъ служба презъ време на сесията. Hаумовъ говори противъ - Михаиловски, защото тукашнитѣ представители нищо не получаватъ. Който е за предложението, да си дигне рѫката — само нѣколко души, между които и Цанковъ. Славейковъ (до това време слушаше отвънъ при вратата на бюрото) влиза — не приема, макаръ и да е „изгорѣлъ", „славата — не храни". Рѫкоплѣскане. Излиза, когато Браделъ пакъ взима думата. Гюзелевъ: отъ сумата за народнитѣ учители не може, защото е малка (преди пладне Тодоровъ казалъ, че Климентъ взималъ три заплати — Гюзелевъ не знае, дали това е истина), възнаграждението би било твърде малко. Стамболовъ: Славейковъ е здравъ човѣкъ, около 50 годишенъ, и е по-бодъръ, отколкото мнозина по-млади, „по-свежъ", Т. Станчевъ не е питалъ Славейкова, той е борецъ, може да заема различни служби, пенсията ще бѫде за него обидна, тя е само за престарѣли хора. Т. Станчевъ: той предлага не пенсия, ами възнаграждение, дадохме 25,000 на Giampietri и не питахме, дали е здравъ (долу! ссс!!). Предложението пропадна, Стамболовъ: пропадна, защото се смѣта за обидно за Славейкова. — Д-ръ Беронъ говори за дневнитѣ на анкетнитѣ комисии. — Следъ това страшни глупости. Райчо: страшни маниери, гастрична експлозия отъ смѣхъ, чуденъ цвѣтистъ говоръ — силитѣ сѫ противъ българитѣ, които сѫ служили на турцитѣ. Грънчаровъ за оригинала на конституцията. Стамболовъ за заплатитѣ на банковитѣ чиновници, интерпелация — търсене на Каравелова, който бѣ откритъ разядосанъ и докаранъ. Попъ Тодоръ за паметника на Вас. Левски. Н. Тошковъ за 10 на сто десетъкъ отъ чиновнишкитѣ заплати (!!!). Тихчевъ за проекта на Желѣзковича за банката. Цеко за двама хайдуци отъ 1848 год., имали по „хùльаду свинье" (страшенъ смѣхъ). Видинскитѣ селяни за сръбскитѣ и румънски реквизиции, Каравеловитѣ отговори. — Lampenlicht [освѣтление съ лампи]. Обръщамъ вниманието на Каравелова, че нѣма достатъченъ брой представители. На 8 ч. край. Законътъ за министерската отговорность не се появи. По недоразумение мислѣхъ, че на 9 ч. ще има пакъ нощно заседание, та веднага следъ вечеря се отправихъ къмъ сградата да се справя, обаче тамъ царѣше само тъмнина и нищо друго. Срещнахъ Адженова. Въ княжеската канцелария подадохъ последната телеграма. — Спахъ спокойно — диви aventures, азъ като контролно и довѣрително лице предъ българския парламентъ! 

4/16 юний, срѣда. Д. Цанковъ въ фракъ, въ присѫтствието на дипломатическитѣ агенти затворилъ сесията. Народнитѣ представители сияели, au grand complet [въ пъленъ съставъ]. Траяло около 3 минути. Азъ се успахъ и съ цилиндъръ въ маранята, движейки се бавно къмъ сградата, срещнахъ Минчевича — бѣше вече свършено. — Отидохъ у Менгеса. — На 11¹/₂ ч. у владицитѣ и Икономова въ хотелъ България, заминаваха. Климентъ замина още въ понедѣлникъ за Търново. Григорий: за Hocdé имало въ понедѣлникъ силно течение между представителите, ако сесията продължела повече, министерството щѣло да падне, нека князътъ не губѣлъ куражъ. — Икономовиятъ хуморъ: самари като народна награда. — У Цанкова: моето положение, сега сте осигуренъ, работете. — Подиръ пладне до срѣдъ нощь писахъ (безъ черновка) рапортъ до княза за всички заседания. 

5/17 юний, четвъртъкъ. Лошо ми е отъ стомаха. Никого не видѣхъ. Писахъ върху организацията на срѣднитѣ училища. Подиръ пладне излѣзохъ въ градината съ Миларова; Каменецки говори съ мене; D. Body. — Има телеграма отъ Стоилова, въ сѫбота щѣли да бѫдатъ въ Ломъ. Тишевъ въ петъкъ сутриньта замина за Ломъ. — Пол. чиновници сѫ се втурнали къмъ даскалство. 

6/18 юний, петъкъ. Преди пладне отидохъ съ телеграмата у Цанкова, гдето заварихъ велешанеца Шулевъ. Entrée triomphale au ministère de l'instruction publique [триумфално влизане въ министерството на народното просвѣщение], гдето бѣше Кирковъ, педагогически разговори. Подиръ пладне ходихъ пакъ тамъ, и Набодковъ бѣше тамъ. Формирането на варненския персоналъ (Набодковъ директоръ, Маноловъ, скоро, обаче, се отказаха, Зимовъ, Емлеръ и, може-би, Радославовъ). — Подиръ пладне Агура дойде у мене. 

7/19 юний, събота. Ходихъ въ министерството и княжеската канцелария. Изпититѣ (които захванаха днесъ) пропуснахъ. Окрѫжно за явяването на тѣзи, които учатъ вънъ, написахъ за Държавенъ вестникъ. - Уредбата на денонощния трудъ дописахъ вечерьта. Получи се телеграма отъ Riedesel. Вечеряхъ съ Агура. Тишевъ изпрати стражарь да придружи бѫдещата г-жа Стоянова (Krähwinkel).

8/20 юний, недѣля. Миларовъ дойде зараньта у мене, не му даватъ мѣсто въ агентствата, иска застѫпничеството ми предъ Стоилова да отиде въ Букурещъ. - Отидохъ у Менгеса, гдето бѣха Thielau и Body. Thielau за опълчението -организация на революцията. Противъ Моглу: купува, каже, за Кумани зеленчукъ и пр. - Обѣдъ съ Теохарова отъ Пещера, руски юристъ. Pessimistic views and bulg. situation [песимистична перспектива и българското положение]. Днесъ е петдесетница. Страшенъ проливенъ дъждъ. 

9/21 юний, понедѣлникъ. Вториятъ праздникъ св. Духъ. Станахъ на 5¹/₂ ч. Хубавъ день. Отидохъ въ двореца, гдето Менгесъ, Кори и адютантитѣ бѣха готови да заминатъ да посрещнатъ княза, който трѣбва да пристигне на 6 ч. Нѣмаше мѣсто. Тръгнахъ тогава самъ (въ фракъ) навънъ въ полето съ файтонъ — зелени нивя, препусканица, пусти ливади съ цъфнали татули и млѣчоци, живописни шопски носии, всичко зелено — природа. Посрѣщането. Развѣващи се знамена, коне кафяви, бѣли, черни, ездачи въ пъстри униформи, файтони съ по четири единъ до другъ коне въ ясния раненъ пейсажъ - жива картина à la Матейко. Тѣ били тръгнали отъ Ломъ вечерьта на 8 ч., пристигнаха на 9 ч. — 13 часа. Въ двореца при Стоилова, гдето бѣха Горбановъ и Моравеновъ, предадохъ писменния рапортъ. — У Гюзелева, у дома му, гдето бѣха Наботковъ и Георгиевъ — предадохъ плана за организацията. — На пладне въ дъждъ стана погребението на сестрата на министъръ Стояновъ. — Подиръ обѣдъ у Стоилова, сънливъ (дворецътъ днесъ спи) — челъ рапорта; Hocdé билъ у него — Стоиловъ му разправилъ за моитѣ съобщения, той казалъ, че съ удоволствие би се запозналъ съ мене, обаче, било вече късно: утре има ауденция у княза, а други день си заминава. — Отидохъ у Адженова, гдето бѣха Начовичъ и Грековъ, възмутени отъ „слабостьта" на княза. — Hocdé affaire — Schlappe [ударъ]. И следъ вечеря бѣхъ тамъ. — Пакъ у Стоилова. Царското посещение у княза; Гирсъ и т. н. за България и прускиятъ кронпринцъ. Князътъ челъ подиръ пладне моя рапортъ: es ist gut, dass die Leute keine grösseren Dummheiten gemacht haben [добре е, че тѣ не сѫ направили по-голѣми глупости]. Бюджетътъ билъ утвърденъ телеграфически. Военниятъ законъ на „Еренрота" билъ апокрифъ, не билъ отъ него: княжеска санкция получилъ законътъ на Каменецки. — Лошо спахъ. — Моятъ съветъ къмъ Стоилова да използува незнанието на резултата отъ пѫтуването, surprise. 

10/22 юний, вторникъ. Инженеръ Емлеръ бѣше у мене, за учителско мѣсто. Ходихъ въ библиотеката (!) — нѣма каталогъ, книгитѣ сѫ въ сандъци, помѣщението не струва нищо — Поповъ (Робертъ колежъ) и Миларовъ сѫ тамъ. —Въ министерството, говорихъ съ Гюзелева за педагогическитѣ училища, где и какъ да се устроятъ. Подиръ обѣдъ у Стоилова, Адженова и Грековъ бѣха у него. Подиръ пладне на 4 ч. имаше заседание, четохъ моя проектъ. - Съ Стоилова излѣзохме въ градината, срещнахме Белдимиано. Страшна отпадналостъ. 

11/23 юний, срѣда. Сутриньта отидохъ на пощата, имахъ писмо отъ баща си, да не съмъ си правѣлъ зло сърдце arduis in rebus [въ труднитѣ работи], положението било несигурно България ако търпи такова слабо правителство - е загубена. Получихъ отъ Прага кореспонденцията на Шафарика съ Погодина. Прескочихъ въ канцеларията за малко, съветвахъ Гюзелева да пренесе педагогическото училище отъ Дупница въ Самоковъ. — Особна честь ми се направи днесь, на 12 и пол. ч. бѣхъ поканенъ у княза на déjeuner en famille. Рапортътъ; хъркането на Славейкова въ министерската маса следъ обѣдъ. Hemdärmel — Budgetsitzung [рѫкавътъ на ризата — заседанието по бюджета]; селското негодувание противъ цѣлата интелигенция; Райчо; агитацията между селянитѣ за намаление на заплатитѣ — водители сѫ Райчо и Вълчовъ: водили ги въ канцелариитѣ на 7 часа — слънцето високо, а тамъ още никого нѣмало, и при това искатъ голѣми заплати (!); Утинъ билъ днесъ у княза за сбогомъ, хвали сега Стамболова, нещастникъ; Giampietri, и той билъ днесъ у княза, недоволенъ; сумата 350,000 за народнитѣ училища; мак. гербъ; Пиачевичи; подиръ пладне имаше Kriegsrat zu Pferde [воененъ съветъ на коне] за опредѣляне мѣсто за нови казарми. — Подиръ пладне въ канцеларията у Стоилова билъ Миларовъ — нѣмало Братиано, нѣмало Ристичъ, нѣмало Кавуръ между българитѣ. Подиръ пладне бѣхъ у дома, ходихъ въ аптеката, у Балабанова (за пръвъ пѫть следъ нова година), у Карастоянова, търсейки жилище (Майда чорбаджи, дървеници). — Фабрикантътъ Бръдликъ, даденитѣ му съвети отъ баща ми. — Качановски. — Слухове за криза (Каравеловъ). — Разходка. — Ходжата вика въ мое съседство. — Писахъ въ кѫщи. 

12/24 юний, петъкъ^[2а]. Лошо ми е. Миланъ даскалътъ дойде у мене, говори противъ Гюзелева, обещавалъ му мѣсто, а сега нищо. Князътъ, каже, не давалъ да се уволнявали чиновницитѣ безъ причина, приказки! Стари монети сѫ намѣрени при копането основитѣ на двореца (македонски?), гдето има и гробове. Ходихъ у Стоилова, гдето бѣха Шишмановъ и Храновъ. Подиръ обѣдъ у Каравелова, боленъ е, имахме твърде продължителенъ разговоръ при чай de rebus omnibus [по всевъзможни нѣща]. По моста Krisengerüchte [слухове за криза]. Подиръ това съ педагозитѣ бѣхъ у Гюзелева (бращолевене). Вечерьта направихъ разходка по Пловдивското шосе. Съ Тотта и Корвина, die drei Griechinen [тритѣ гъркини]. — Кирковъ се ядосва за библиотеката, че искали да го отстранятъ отъ тамъ. 

13/25 юний, петъкъ. Подиръ пладне съ Златарски, Горанова, Агура, Парушева, Георгиева седѣхъ въ градината, бѣше и Василиевъ. Коне, жилища, училища. Студенъ вѣтъръ. Никакво заседание нѣма днесъ. — Архитектъ Rumpelmeyer. 

14/26 юний, сѫбота. Сутриньта дойде у мене даскалъ Миланъ, ще намѣри сѫдебна длъжность. Подиръ пладне ходихме съ Стоилова въ maison Rogge (замина днесъ) — имотъ на Стоилова Следъ това у Белдимиано (хубава кѫща, ново устроена). Търсѣхъ жилище — кѫщата, гдето е живѣлъ Hocdé. Въ министерството съ Узунова (караница между нашитѣ гимназиялни педагози). Вечерьта Храновото полуофициално писмо до Кир. Цанковъ и стария Драг. Цанковъ върху това, какво сѫ говорили Шепелевъ съ Каракановски въ Цариградъ. Князътъ билъ нѣмецъ, влиянието на роднинитѣ и родителитѣ му, които били на нѣмска служба, Стоиловъ билъ двоеличенъ, Riedesel билъ неприятель на славянитѣ и българитѣ, конституцията била панацеа противъ германизма! — Вечерьта имаше у Грекова събрание, гдето бѣха и Протичъ и Минчозичъ. За жилище. Company Бълг. Гласъ. 

15/27 юний, недѣля. Сутриньта отидохъ на 10³/₄ у Гюзелева, гдето бѣше Узуновъ. — У Стоилова. - Подиръ обѣдъ бѣхъ съ Моравенова, cousin на Стоилова. Леля на Стоилова е Mlle Хариклица Моравенова. Gutmüttige Leute [добродушни хора], за пръвъ пѫть бѣхъ у тѣхъ, почтени хора. Търсене на жилище съ Моравенова, въ кѫщата на Hocdé, у Буботинова (солунски истории), въ кѫщата на Буботинова — ще я взема. Страшня буря и дъждъ, измокрихъ се. — Намѣрихъ πáνoρμoς, жилище! Самостоятелна кѫща за 360 флоринта австрийски пари. Остатъка отъ наема ще плати може би Златарски. 

16/28 юний, понедѣлникъ. Страшенъ проливенъ дъждъ. Езера по улицитѣ. Сутриньта ходихъ въ министерството, следъ това въ гимназията на изпитъ (по география у Узунова) — множество имена, малко живость и ясность; при Златарски въ финансовото министерство. — 9 ...*)[3] злато. Подиръ пладне у Стоилова, гдето бѣха Бурмовъ и Шеферъ. Вечерьта съ Златарски отидохме въ кѫщата. Следъ вечеря стоя у мене Стаменовъ до 12¹/₂ часа, говорихме по учебния планъ. — Ташикмановъ (узнахъ, че неговото име било турско — ташакъ testiculus, ergo Hodensohn, Testicularius, мѫдовъ) разправялъ, че азъ ужъ съмъ билъ подкупенъ отъ Евлогия за 6000 фр. годишно, за да пиша за него въ Бълг. Гласъ. 

17/29 юний, вторникъ. Сутриньта ходихъ у тапицера Капелъ, у Стоилова (гдето бѣше юнакътъ Караискаки), тамъ заварихъ Киркова, уплашенъ, че ще бѫде уволненъ. Въ канцеларията, намѣрихъ указитѣ за Киркова и Брадела за назначението имъ като инспектори, и за Бръшлянова и Живкова. — Гюзелевъ бѣше малко противъ Каролева; Каролевъ като директоръ въ Габрово изгонилъ нѣколко момчета; снахата на Гюзелева искала пакъ да ги приеме, заплашвала съ зетя си министъръ. — Подиръ обѣдъ напраздно търсихъ Каравелова, който е противъ Брадела (Тишевъ не иска да изпусне Брадела). Фурията на Киркова (мисли, че Славейковъ ще бѫде библиотекарь). Нуждата de l'organisation du service [отъ организацията на службата]. Говорихъ днесъ на Гюзелева за необходимостьта отъ пѫтувания по страната; защо ме държатъ тукъ — боятъ ли се отъ агитация и популярность? Иматъ ли може би нужда отъ мене тукъ? Боятъ ли се да не шпионирамъ страната? На 4 ч. отидохъ съ Капела въ жилището ми. — Въ канцеларията и следъ това съ Горанова и после съ Марекъ. Подиръ вечеря ходихъ у Адженова, гдето бѣха Грековъ, Начовичъ, Минчовичъ, Стоиловъ и азъ; статутътъ; указътъ, г. Еренротъ пристигна. Разбойничеството, каже, не е политическо. За опълчението — комитетитѣ — казваше, че това е парижката комуна. Този законъ нѣма да бѫде утвърденъ. — Кумани се ядосвалъ за статията въ Бълг. Гласъ, че той билъ агитиралъ за Полякова между народнитѣ представители, знае, че я писалъ Икономовъ, Качановски ще отпѫтува. Много интересенъ разговоръ въ Augsburger Allg. Zeitung, интервю съ гръцкия краль: „нѣма партии", а само министерска партия, сиречь всички искатъ едно и сѫщо, Кумундуросъ и Трикуписъ — разликата помежду имъ (между другото) е, че първиятъ е старъ, опитенъ, вториятъ младъ, буенъ, остроуменъ; тогава република! О, не, гърцитѣ никога не биха допуснали нѣкого отъ своитѣ до върха, а азъ съмъ чужденецъ". Сѫщото е и въ България. Михаиловски junior е тукъ съ цилиндъръ, сѫщо, казватъ, и Farley. — „Витоша" пише днесъ за мене и Hocdé, и азъ съмъ щѣлъ, каже, да бѫда изгоненъ. Янко Ковачовъ разправялъ при пикника на Искъра, че съмъ щѣлъ и безъ това, каже, да отида въ библиотеката.

18/30 юний, срѣда. Сутриньта бѣхъ отъ неспане и недоволство полудивъ въ княжеската канцелария гдето намѣрихъ Гюзелева, прегледахъ му докладитѣ, намѣрихъ само за Киркова, а не и за Брадела; Князътъ не искалъ да подпише указа за Киркова, обмислювалъ (вчера Кирковъ билъ у Стоилова), питалъ какво ще стане следъ това, Гюзелевъ отговорилъ, че иска да прикомандирува мене; Стоиловъ казалъ на Гюзелева, че е отговоренъ за всички скандали, които ще произлѣзатъ отъ това, - най-после подписалъ. - С Гюзелева въ министерството говорихме за организацията (не е каже, необходима), книгитѣ, таблицитѣ, библиотеката, тукашните чешки кандидати, за Шишковата работа (скаралъ се съ Дечев и т.н.). - Жилището ми ще бѫде чакъ въ вторник или среда готово. - „Държавенъ вестникъ" не отивалъ въ Русия (!!). — Подиръ пладне за малко се отбихъ въ канцеларията. Статията на Руварацъ, исторически очерки по отдѣлни въпроси отъ сръбската история, много важни. Вечерьта ходихъ у Каравелова на чай, гдето бѣше Schleifer, експроприация на Витоша за нейното залесяване; ливадитѣ горе отчасти били частно притежание. Утре отива съ Манолова за 14 дена въ Русчукъ. Пътуванията ми до Русчукъ и изъ България съ него. Много говорихме за римската история. - Менгесъ замина въ отпускъ — Въ Каравеловата „Независимость" има писано за отецъ Балабанъ, за X. Пенчовича и т. н.