1 априлъ, четвъртъкъ. Въ канцеларията днесъ (20) стана първото изплащане въ злато съ турски лири. Ковачовъ речь за образцовитѣ първоначални училища. Напрегнатость, кога ще пристигне князътъ. — Бърже обѣдвахъ и се върнахъ въ кѫщи. Храновъ съ свой файтонъ дойде на 2 часа да ме вземе. Излѣзохме, азъ съ цилиндъръ. Пълно е съ хора по тѣсната Ломска улица. Войска. Издигнати сѫ две arcs de triomphe при римскитѣ стени и турскитѣ гробища. Живописни редици отъ насѣдали жители въ народни носии. Множество файтони. Въ полето. Нещастия. Майоръ Краузе се смъкналъ отъ коня, хваналъ го Петковъ. Намъ се счупи колелото, първото корабокрушение. Качихме се въ файтона на младия Горбановъ и Кънчевъ и продължихме нататъкъ. 1 априлъ, князътъ пристига, „wer wird heute in den April geschickt werden" [кой ще бѫде изпратенъ днесъ за зеленъ хайвяръ|. Облачно, влажно, безъ растителность, облачна шапка на Витоша, пуститѣ планини на Балкана обезлесени, малко култури - при пристигането на княза изгрѣ слънце и се изясни. Първата спирка направихме при единъ ханъ; запознахъ се съ д-ръ Калевича. Продължихме по-нататъкъ. Неравенъ пѫтъ, новопосадени върби по странитѣ. Въ Костинбродъ. Рѣка (име) надѣсно, налѣво мизерното село с черквица; семето е 1:8 на изтокъ 1:5. Предъ хана цѣла преграда отъ коли - съ четири коня, тройки, ездачи, файтони. Полека-лека множеството растѣше... Министритѣ Роге, Бурмовъ, Балабановъ, Ив. Пенчовичъ, Славейковъ, Петко Горбановъ на конь и т. н. Корвинъ, Hogguer, Краузе, Mme Хаджиенова, Балабанова, Бурмова съ дъщеря си, Mlle Гешова, Грекова, Mme Грекова, Mme Калевичъ, Протичъ и т.н. Bagagewagen [кола съ багажитѣ]. Стражарь — разпитвания. Князътъ билъ около 2 и пол. ч. отъ София. Около 4^.20 ч. щѣлъ да пристигне. Ескадронъ кавалерия, дворцови стражари, гвардията въ бѣли дрехи, развѣващо се червено знаме, редица съ по 4 коня впрѣгнати кола пристигнаха въ галопъ. Князътъ въ униформа съ шинелъ, министритѣ въ фракове го приветствуваха; букети и вѣнци отъ дамитѣ; нѣколко хлѣба съ соль отъ селянитѣ (и училището е тукъ). Князътъ се спрѣ при мене особено дълго: продължителниятъ пѫть, радостьта му, че най-после пакъ е тукъ. Стоиловъ бѣше съ кожухъ. Познати лица на адютантитѣ, Икономовъ, Даскаловъ, Копиткинъ. Тръгване къмъ града. Steeplechase — нашата кола върви напредъ първа следъ пощенскитѣ, вратоломно каране, клатушкането на 4 цилиндра. Стигаме второто село Върбица[1], училищнитѣ деца. Второ корабокрушение, изкочи единъ винтъ. Азъ се качихъ въ файтона на Протича къмъ града. Тамъ чакаха Мелетий и Кирилъ, училищнитѣ деца въ бѣло, кантатитѣ на еврейското училище, девическата гимназия. Предъ двореца парадъ (rencontre капитанъ Даниловъ — полковникъ Мордвиновъ). Турски були по улицитѣ. Натъпкано.

Въ двореца, топло, приблизително следъ 6 ч. Адженовъ и Евлогий съ файтона вървятъ задъ княза; Цанковъ задъ тѣхъ и мнозина други. Отидохъ у Стоилова — отъ Ломъ до Клисура пѫтувалъ съ тѣхъ Муромцевъ; пренощували въ Берковица, днесъ зараньта тръгнали отъ тамъ, каль въ прохода, на коне нагоре. За моитѣ писма (Feiertag deren Ankunft [пристигането имъ — праздникъ]), Паренсовъ и замѣстникътъ му шведецъть Еренротъ. Нови инструкции на Кумани: всички руси въ България да му бѫдѣли послушни, той да слушалъ княза, дуализъмътъ между руситѣ тукъ да престанѣлъ. Инакъ Стоиловъ е много разочарованъ отъ Русия, вѫтрешно безредие, безъ енергия, безъ планъ, никакво единство, чудно, че Европа така се бои отъ Русия; за славянството нищо не знаели; славянофилитѣ и конституционалиститѣ били едни срещу други. Дойдоха Моравенови. Описание на експлозията, помислили, че това е въздушен газъ, едва на другия денъ узнали, че е билъ атентатъ; Стоиловъ е билъ на вратата, миризма отъ бомба. Гурко билъ уволненъ - планътъ на Петроградъ съ черна точка на това мѣсто билъ изпратенъ отъ берлинската полиция, царьтъ го показвалъ, обаче Гурко нищо не разследвалъ Theilnahmslosigkeit [безучастие], като че нищо да не е станало, при молебена на другия день. Страхътъ на населението на 19 февруарий, изтегляло си паритѣ и заминавало отъ Петроградъ. Imbecils около царя, командантътъ на двореца се возѣлъ въ количка, много ramollis и ruinés. Следъ атентата била наредена строга контрола на дворцовитѣ врати. Мемоаритѣ върху България до царя, помощьта на Цертелева. Посещенията у Игнатиева, спомнялъ си Стоилова като момче на 1864 г. въ Буюкдере у Моравенови. Възмущението на Стоилова и княза отъ статиитѣ на французката Цѣлокупна върху вѫтрешната политика. Неприятното впечатление отъ аферата Головинъ, modus, не res; Кумани билъ лично противъ него. Хвали много Икономова, пѫтувалъ съ него отъ Ломъ до тука въ една кола. Медиокритѣ Икономовъ нарича „foucarás". Адженовъ намѣрилъ въ Букурещъ французинъ редакторъ Galii. Князътъ е енергично настроенъ (да задържи министерството). Азъ разправихъ на Стоилова за слуховетѣ за неговото уволняване и замѣстяне съ Цанкова: нека изкажели предъ княза това желание.

Отидохъ на вечеря. Образува се следъ вечеря предъ катедралата шествие, фенери, музика, турци съ ракети. И азъ съ Екзарха и Минчовича взехме участие въ шествието. Манифестация предъ двореца. Князътъ съ шинелъ и фуражка се показа на балкона, съ свитата си. Ура. Князътъ благодари на български: Честитъ съмъ... Донѣкѫде нѣмски изговоръ. Огроменъ ентусиазъмъ. Хоро. Разотиване. Ständchen [серенада] предъ градския съветъ. Тъпани, зорли, „биволъ" или „мечка", цигани съ количка коватъ, евреитѣ пожарникари. Бенгалски огньове въ градината. Вървѣхме съ Начовича и Агура. Въ кѫщи писахъ писмо на баща си.

 2 априлъ, петъкъ. Сутриньта дойде у мене (in albis) Прошекъ, нищо нѣмахъ. Отидохъ у Стоилова — въ княжеската канцелария кинистритѣ стояха като попарени. Климентъ бѣше тѫженъ, Икономовъ за псувнитѣ на либералитѣ — това било тѣхенъ обичай (азъ: политически пеленачета); Кировичъ писалъ на Стоилова въ Петроградъ писма за унифoрма! Боереско не се явилъ въ Букурещъ, румънското правителство вървѣло въ австрийски Schlepptau [води]. Министритѣ слѣзоха долу fiers [горди], откровени и весели. Климентъ се обърна къмъ мене за училищния законъ; азъ поискахъ да се покаже на Горанова и Гюзелева — Климентъ: какво представляватъ тѣ, нищо! - Запознахъ се съ Цанкова. Дребенъ съ прошарени коси, à la Шеферъ (срв. Pruchensky и проф. на гимн. Javûrek), живи, черни езуитски очи. Приказвахме за вакъфската комисия, наблѣгаше за пренасянето на турскитѣ архиви въ България, било чрезъ агентството или чрезъ Нихадъ — това вече стана. — Махмудъ Недимъ да подпишелъ за вакъфцитѣ. Пощенскиятъ евреинъ — директоръ билъ frank. По линията Ломъ — София 180 коня. — Съ Стоилова приказвахме по разни въпроси. — На 12 часа дипломатитѣ се представиха на княза. Говорихъ съ Груича (уволнението на генерала Протичъ).

За малко отскочихъ въ канцеларията, гдето бѣше Каролевъ. Обѣдъ. После отидохъ въ княжеската канцелария — тамъ бѣше Масаловъ. Диктуваше на Hogguer французко съобщение за пристигането на княза. Отъ 4—8 ч. съ Хранова и Агура написахъ всичко, моя е уводната статия за парламентаризма и външната политика. Съобщение въ печатницата за тронната речь, презъ нощьта трѣбва да бѫде готова, министерски съвещания и депутатски събрания. — Следъ вечеря потърсихъ Стоилова, ала нѣмаше го въ кѫщи — цѣла нощь е билъ съ министритѣ у Климента; Hogguer стоялъ въ канцеларията до 2 и пол. часа следъ полунощь. Travail forcé [усилена работа]. Азъ между това на 10 ч. отидохъ да спя.

 3 априлъ, сѫбота. Сутриньта ходихъ въ печатницата; тронната речь е кѫса, скоро ще бѫде готова. У Стоилова. Днесъ при княза били Начовичъ (външната политика), владицитѣ, Цанковъ, Нихадъ. — Разговаряхъ въ княжеската канцелария съ Цанкова (Стоиловъ му говори за миналата криза) — за Миклошича на 1852 г., за неговата печатница 1852—7 г., по училищния въпросъ (той е автономистъ), неговиятъ махаленски (!) общински проектъ. Падането на Биконсфилда, печалба за България; Стоиловъ, Цанковъ и азъ мислимъ, че ostrumelische Wirren unausweichlich, unser Einrücken [неизбѣжни сѫ безредицитѣ въ Източна Румелия, нашето нахлуване]. — Когато Цанковъ се качи горе, дохажда Икономовъ. Нека князътъ да не отварялъ самъ Народното събрание, още утре щѣло да има страшни „гюрюлтии". Опозицията била решила да избере пакъ Каравелова за председатель, още въ първото заседание щѣла да протестира предъ Европа — като продължение на несправедливо разтуреното първо Събрание. Досега имаше доста надежда, миролюбиви тенденции, отъ пристигането на Каравелова и Стамболова, обаче, настана обратъ, старанията на Моллова (клуба) и Йос. Ковачова не доведоха до нищо. Всичко е раздразнено  и взбѣсено противъ нѣкакви тайни намѣрения на правителството. Славейковъ и Каравеловъ ораторствали с пѣна на уста. Медиокритѣ били за Каравелова, и Гинчевъ. Цанковъ е безъ авторитетъ. Искатъ да нахлуятъ въ Събранието безъ легитимации, избрани сѫ отъ народа, и да захванатъ акция. Край на примиримостьта. Умѣренитѣ елементи à la Евлогий и тѣзи съ най-голѣма опитность не могатъ да помогнатъ нищо - подиграватъ ги. Изборитѣ на всички владици искатъ да анулиратъ, защото сѫ избрани въ своитѣ епархии. Вчера вечерь е имало събрание у Моллова, едва сѫ дошли 6-7 души; отишли у Цанкова и тамъ нищо; у Каравелова били около 60 души, тамъ билъ разрешенъ въпросътъ за председателството, остава за днесъ още бюрото. Икономовъ: военниятъ министъръ съ нѣколко роти да ги разгонѣлъ. Азъ: „rabies politica", anormalstate, febris [политически бѣсъ, анормално положение, треска]. „Богъ да ме пази предъ едно българско Събрание" казалъ веднажъ Икономовъ въ Търново, както му припомни Стоиловъ. У Каравелова Стамболовъ говорилъ противъ лукавия Цанковъ.

Цанковъ слѣзе долу (12 ч.). Князътъ говорилъ за него като председатель, трѣбвало да бѫде посрѣдникъ, за непълнолѣтнитѣ депутати, свидетелство на общинитѣ. Той не можелъ това да съобщи — щѣло да изглежда ужъ, че се домогва до председателството. Il ne nous a paru plus le maître de la situation [той не ни изглеждаше вече да е господарь на положението]. При това лъжеше.

Азъ и Стоиловъ. Стоиловъ мисли министерството днесъ да си дадѣло оставката и утре да се яви като временно правителство. Съ това щѣлъ да се ускори процесътъ и щѣли да се избѣгнатъ много злини. За какво трѣбва да се води двумесечна борба съ министерството. Всички предложения щѣли да се бойкотиратъ; единъ либераленъ кабинетъ сѫщитѣ би ги прокаралъ и ограничението на конституцията би било готово. Особено щѣли да бѫдатъ противъ проектитѣ на Грекова, само поради неговата личность. — Стоиловъ билъ днесъ у Кумани. Кумани на нѣколко пѫти споменалъ, какво ужъ министритѣ сами искали да останатъ, вижда се, че това го е чувалъ отъ либералитѣ. Днесъ вечерьта, може би, ще има гощавка на либералитѣ у Кумани (zur Bearbeitung [за да ги подготви]. — Съвещание на владицитѣ въ Русчукъ. Климентъ билъ за изменението на конституцията сега, сега му било времето, останалитѣ искали да се почака. Rührende Scene [трогателни сцени]. В. Р. билъ Цертелевъ. Паренсовъ писалъ статии противъ Келлера, призналъ се тогава самъ на княза. Роге нѣмалъ ужъ нито реално, нито гимназиално образование, протеже на жени (билъ писарче нѣкѫде си въ Киевъ), въ Америка залудо търсилъ наследство отъ нѣкого си Rogg, незначителенъ човѣкъ. Подмѣтанията на Цѣлокупна за Стоилова, какво ужъ  говорилъ противъ либералите, пред българските студенти въ Русия, не били истина, билъ е много резервиранъ. Бобчевъ билъ безъ авторитетъ. Подмѣтанията на Цѣлокупна за богато платени чиновници, които пишели въ нѣмски и руски вестници противъ народната партия, Стоиловъ и князътъ мислили, че се отнасятъ за мене, ала това е Головинъ. Моята комедия mit der Abreise [съ отпътуването].

Въ министерството се отбихъ само за малко. Не можемъ да се съберемъ, работитѣ се вършатъ на бързо, липсва спокойствие. Generalrapport. Гюзелевъ пресмѣтналъ че сѫ необходими 132 учителки за попълване. Музеятъ въ джамията. Въ вторникъ трѣбва да се съберемъ, азъ, Гюзелевъ, Горановъ и Ковачовъ.

Обѣдвахъ на 2 часа съ Начовича, който за Икономовата нова информация нищо не знаеше. Икономовъ (споредъ Стоилова) иска да държи съ сегашното министерство, нищо смѣсено. — Въ бръснарницата. — Въ печатницата, четохъ 4 страници съ Хранова. Написахъ увѣрение за уволнението на Пика за предъ нѣмското консулство; Пикъ сѫдѣше Heberle, че му е отнелъ хлѣба. — У Климента, гдето бѣха владицитѣ и Цанковъ. Начовичъ излизаше отъ тамъ, — кѫщата е вече безъ стража — азъ не влѣзохъ, а тръгнахъ съ него: като тайна ми съобщи за оставката, той бѫдещъ редакторъ на Бълг. Гласъ. На площада ставаше Revue probe [пробенъ парадъ]. Българска конна батерия (отъ Радомиръ), не изглеждаше добре върху конетѣ. Русчушкиятъ губернаторъ Тодоровъ, Аневъ, трънскиятъ Храновъ и множество народни представители, всички сѫ тука, и Ахмедъ Терджуманъ.

На 6 ч. отидохъ въ княжеската канцелария. Разпращане програмата за утре (князътъ ще открие лично Народното събрание) и за други день (рождениятъ день на княза) — три праздника единъ следъ другъ, защото следъ това е Благовещеиие. Новиятъ английски агентъ Lascelles току-що пристигна — Уволнението на Паренсова вчера бѣ подписано. У Стоилова бѣше и Храновъ. У него, гдето дойде и д-ръ Голубовъ. Опитътъ на софийския градски съветъ да изгонятъ чуждитѣ градинари (тероризъмъ на обскурантитѣ); румънски нарушения: рекрутиратъ български поданици въ Турно-Магурели и т. н., родомъ отъ Свищовъ, Тетевенъ, и нѣкогашни опълченци. — На вечеря. Колони дойде въ гостилницата.

Какво ще стане утре? In discrimine rerum. Храновъ мисли, че съ тѣзи хора нищо не може да се прави. Ще има скандали, народнитѣ представители ще излѣзатъ вънъ „по бѣли гащи", като си изпокѫсатъ дрехитѣ! Или пъкъ ще победи може би Цанковъ?... 

4 априлъ, недѣля. Сутриньта отидохъ у Стоилова, гдето ставатъ дворцовитѣ приготовления за днешния парадъ. На 11 ч. князътъ отиде въ черква. Напредъ стражари, следъ тѣхъ Кикеровъ, гвардейската конница съ знаме, князътъ съ адютантъ си в карета en pleine parade съ бѣлъ калпакъ съ чучулъ, в каретата надѣсно майор Поповъ (командиръ на I дружина), налѣво Масаловъ, подиръ това въ файтони секретарите и адютантите, Кохъ и Краусъ, отдѣление конница. Азъ ги последвахъ самичъкъ в кола. Хубавъ, топълъ день. Въ черква доста пълно. Службата бѣше кѫса. Отъ тукъ съ Хранова потеглихме къмъ Народното събрание, предъ което бѣ наредена войска съ музика. При входа стоеха министритѣ, въ антрето чиновницитѣ и офицеритѣ, вѫтре народнитѣ представители. Следъ дохаждането на княза настана голѣма блъсканица — четенето на тронната речь слушахъ, но не виждахъ; четѣше бавно, всѣка дума отдѣлно, до нѣкѫде съ нѣмско ударение. Ентусиазъмъ. Въ дипломатическата ложа бѣха агентитѣ въ униформа. Между тѣхъ Нихадъ; каквото полякътъ разбираше, климаше постоянно съ глава чудѣлъ се, че князътъ чете кирилица.

Следъ заминаването на княза можахъ да проникна вѫтре; тронътъ избутанъ назадъ, гоститѣ се събрали задъ председателската маса, която тепърва биде пренесена. Въ дипломатическата ложа останаха само Белдимиано, Тъпчилещовъ, Калишъ. За председатель по възрасть биде избранъ дѣдо Цеко, въ хайдушка (полумакедонска) униформа съ разни руски дрънкулки, оригинална фигура (Käuberhauptmann [разбойнически главатарь]). За помощници той самъ си избра Цанкова и Славейкова, за секретари Генчева и Гюзелева (който неотдавна още ми говорѣше, че нѣма да отиде въ камарата, че изборътъ е неправиленъ). De facto председателствуваше Цанковъ. Цеко седна и предложи: днесъ е недѣля, утре княжески праздникъ, други день Благовещение — нека празднуваме. Каравеловъ, разчорленъ, седналъ à la montagne, ревѣше къмъ него, че председательтъ нѣма какво да предлага, ами да пита Събранието, какво то иска. Цанковъ го защищаваше. Ето ти го новиятъ Бръшляновъ (Стамболовъ II) предлага споредъ конституцията да се пристѫпи веднага къмъ изборъ на председатель. Дебати, препирни, викове, безредие, караници. Цѣлата тази маса глави сѫ счесани à la franca по старата мода. Цанковъ съ мѫка поддържаше реда. На Каравелова отне думата, защото говори безъ позволение. Азъ единъ день преди това си направихъ лоша шега — народнитѣ представители ще си изскубятъ коситѣ, брадитѣ, дрехитѣ и ще излѣзатъ „по бѣли гащи". Михаиловски (огоенъ шопаръ) предложи веднага да се избере бюро, рѫкоплѣскание. Тодоровъ, не бива, могатъ да бѫдатъ избрани неутвърдени народни представители Горбанoвъ държа дълга речь за окончателното освобождение на България, за Европа и Русия, за почитьта къмъ княза, Цанковъ призоваваше къмъ редъ. Каравеловъ и Цанковъ нѣколко пѫти се счепкаха. Ето, че се обажда и Стамболовъ, Сава Илиевъ (либералъ). Климентъ: утре е княжески праздникъ, трѣбва да се избере депутация. Бурмoвъ говори. Каравеловъ: праздницитѣ нека ги оставимъ на поповетѣ. Симеонъ Преславски стана и остро го срѣза.

Най-после дойде до гласуване. Цанковъ пита тайно или явно да стане гласуването. Гласове: не трѣбва тайно. Цанковъ: това вие още не знаете. Цанковъ не е много сигуренъ. Бурмовъ съ 13 души е за тайно гласуване. Нова неразбория, какво собствено е предложението. Цанковъ по необходимость протака. Предложение на Бръшлянова, Стамболова, Цанкова, остана това на Стамболова. — Цеко. Но какъ? Формулата. Написа я Цанковъ. Каравеловъ: да, не. Други: праздникъ, непраздникъ. Най-после праздникъ — заседание.

Съ мѫка се уталожи тази неразбория. Хората като че бѣха побѣснѣли. Цанковъ оповестява, че Климентъ има да направи съобщение. Климентъ застана предъ председателското мѣсто и каза: досегашното правителство се е смѣтало за временно до най-близкото Народно събрание, така и князътъ е гледалъ на него; вчера то си подаде оставката, която е и приета. Повече дòпѫти.

Verblüffung [смущение]. Рѫкоплѣскание отъ Симеона и владицитѣ (complet). Браво. Чиновницитѣ и червенитѣ бѣха като попарени. Начовичъ веселъ и сияещъ мина край Станчева, вълци и агнета. Бомба. Изненада. Всичко се готвѣше за борба срещу вѣтрени воденици като Донъ Кихотъ (изразъ на Икономова), противъ тайнитѣ антиконституционни планове на министерството, и отведнажъ воденицитѣ изчезватъ.

Почивка. Rogge, Witze wegen déjeuner [шеги досежно обѣда]; той интимно се разправяше съ Стамболова. Азъ разговаряхъ съ Ил. Цаневъ, Стойчовъ, които не сѫ депутати, смѣятъ се. Вънъ приказвахъ съ трънския началникъ Храновъ, за трънскитѣ старини, римскитѣ развалини à la Никюпъ при село Ясенъ, черквата на царь Михаилъ (Асѣнъ?) въ Поганово; положението на училищата въ Трънско, глобилъ около 20 села незаконно, страхъ го е, ала другояче не върви. — Scrutinium [изборъ]. Провѣрители Станчевъ и Маноловъ. 130 народни представители. Каравеловъ подаваше една бележка; Цанковъ го пита какво си писалъ — Каравеловъ злобно, какво ти влиза въ работата, ще се прочете. Явно е, че Цанковъ не е господарь на положението.

Азъ отидохъ въ кѫщи да се преоблѣка и на обѣдъ съ Начовича. Известието за оставката на министерството като свѣткавица се разпространи. Разговоръ съ капитанъ Соловьова при обѣда. Агура: 93 заседания, 37 праздника. Цанков се ангажиралъ по-рано (по желание на княза), че ще прокара отлагане на заседанията. Дойде Екзархъ съ резултата. Изборъ на председатель: Каравеловъ 83, Цанковъ 28, 9 Симеонъ, 1 Евлоги, 1 Михаиловски.

Отидохъ пакъ тамъ на 2 и пол.ч. Тъкмо се разискваше за депутацията. Бюро: Каравеловъ председатель, Стояновъ и Славейковъ подпредседатели, временни секретари Гюзелевъ и Генчевъ. Въ депутацията е избранъ Цанковъ, Браделъ. Караница: Цанковъ каза, че той вече и инакъ е каненъ, думата е за обѣда у княза. Предложиха едно духовно лице, Симеона, не го приеха. Турчинътъ Есадъ ефенди е избранъ, и селянинътъ Кoстoвъ нѣкѫде изъ Видинско. Избранъ е и Михаиловски, макаръ че не искаше. Възраженията на Цанкова; предложиха Даскалова, не прие, следъ това русчушкия търговецъ Цанковъ (като идиотъ, кюсе, дебелъ), не иска. Избра се Молловъ, противъ него единственъ Сукнаровъ дигна рѫка.

Каза ми се, че когато била избрана комисията, искали отъ всѣка губерния да има по единъ. Може би князътъ ще пита за това. Славейковъ: „тѣзи въпроси нѣма да се изпълнятъ", за какво е всичко това. Край на 2³/₄ ч. Следното заседание ще бѫде на Благовещение, вторникъ, на 1 ч., по предложение на Михаиловски, макаръ че е праздникъ.

Шегитѣ на Ил. Цаневъ за всичко станало. Съ Йос. Ковачова говорихъ досежно закона, изгубилъ и ума и дума. Петковъ и чиновницитѣ сѫ недоволни отъ оставката на министерството.

Балабановъ (между зрителитѣ) се хилѣше на бележката на Агура за либералитѣ, движи се между два стола. Очевидна е симпатията на чиновницитѣ къмъ Начовича.

Следъ пладне надига се буря надъ Витоша. Стоиловъ го нѣмаше при заседанието, върналъ се заедно съ княза; срещнахъ го, като се връщахъ втори пѫть въ камарата — отиваше съ Менгеса по визити, казалъ на княза, че азъ съмъ щѣлъ да дойда да докладвамъ. Цанковъ и Каравеловъ заминаха заедно за Балиефенди, „кой кого лъже" (Икономовъ). Азъ отидохъ у Стоилова, моятъ докладъ; anspucken, photographies [да плюешъ, фотографии], „нагайка". Князътъ приелъ оставката подъ това условие, че министритѣ ще останатъ тукъ като опозиция, партия; споредъ Стоилова, трѣбва да се групиратъ около вестника, Начовичъ редакторъ. Голѣмата умѣреность на княза, съобщение въ Русия — можеше съ байонети. Eulogius bakschischgedanke gestern abends [Евлогиевата мисъль за бакшишъ вчера вечерь]. Икономовата радость отъ Стоиловото изобретение — оставка преди да се почнатъ разискванията.

Съ Начовича излѣзохме на разходка, потърсихме Климента, отидохме у Икономова. Трѣбватъ още нѣколко дена за довършване на това и онова. Начовичъ билъ у Цанковъ, той му казалъ, че хората очевидно сѫ много раздразнени, изглежда каже, че въ първото Народно събрание много неприятности сѫ понесли. Икономовъ телеграфиралъ на нѣколко мѣста, обаче официално не мисли още нищо да съобщава, ще работи и подписва още, докато трае кризата. Начовичъ си отиде. Имахъ продължителенъ разговоръ съ Симеона, добъръ човѣкъ, сухъ и високъ, прозорливъ, духовитъ и образованъ, много интелигентно филантропично око, приятенъ гласъ, добъръ ораторъ. Esprit saillant [отличенъ умъ]. Знае французки. Говорихме много за България (Икономовъ — ние сме били постоянно такива, грѣшката е тамъ, че нѣкои наши съотечественици сѫ ни рисували предъ г-на Иречека въ красиви бои, въ друго неистинско освѣтление), за училищата, инспекторитѣ, Дриновата система, полуобразованитѣ, българска география за училищата, педагозитѣ. Воспоминанiя изъ современной Болгарiи. По-късно дойде Григорий Русчушки, малъкъ, сухъ, разчорлени бѣли коси, малка брада, като езуитинъ, донѣкѫде като Arbues'a, съ него бѣше Климентъ: не съмъ вече Вашъ началникъ. — Икономовъ заспа.

На 8 ¹/₂ ч. отидохъ въ гостилницата, гдето бѣха Начовичъ, Тотъ, Кохъ, Краузе, Екзархъ, Агура.

Какав и koj ħe бити moj будуħи шеф (Schaf [овца]) — Славейковъ, Михаиловски, или Ковачовъ, Гюзелевъ?

 5 априлъ, понедѣлникъ (24 мартъ). Именниятъ день на княза. Сутриньта отидохъ en parade въ двореца. Багажътъ едва днесъ пристигна. Марко Балабановъ и Сапуновъ — Миларовъ пишатъ въ Цѣлокупна (пачавриоти) - Марко*)[2] за Бурмова и Балабанова: срамота. - Турнъ Таксисъ въ Пловдивъ. - На 10 ³/₄ князътъ прие честитяванията на придворнитѣ, Менгесъ беше въ пруска кавалерийска униформа. На 11 ч. парадъ на площада, каре отъ юнкери и пехота, 101 топовни гърмежи. Безредие, блъсканица; слънцето печеше. Тикането на публиката тукъ и тамъ отъ глупавитѣ стражари. Дипломатическитѣ агенти. Народните представители — Цанковъ съ Каравелова, който бѣ въ предпотопенъ фракъ и съ панталони отпредъ избѣлѣли (отъ черно). Запознахъ се съ инспектора Кожухаровъ. Разотидоха се. Кевенхюлеръ отъ файтона подаде рѫка на Бианкони (nota bene). M. Quvil бѣше съ Mme Бурмова. Разписване въ книгата въ двореца. Никой не викаше „да живѣе" следъ молебена, глупаво.

Съ Горанова отидохъ въ кѫщи. За 1 година 5 министри на просвѣтата: Дриновъ, Бурмовъ (временно), Атанасовичъ, Климентъ и X. незнаенъ. Едва човѣкъ едного обучи, хайде навънъ. Дресиране на министритѣ. На Горанова това бѣше малко unheimlich [неприятно].

Следъ пладне бѣхъ у Стоилова. Йос. Ковачовъ говорилъ на Агура за листата, щѣли да взематъ отъ старитѣ 1—2, Икономова, и може би Климента? или Начовича?

Съ Любовски и Стоилова за пръвъ пѫть излѣзохме на коне вънъ. Тръгнахме отъ двореца, Стоиловъ на Горбановия вранъ конь, Любовски на своя, азъ на огромния Бѣлчо на Увалиева, 25-годишния исторически конь на Османъ паша, лошъ ходъ и недобре оседланъ. Вънка никакъ не вървѣше. Азъ взехъ коня на Любовски, мъничъкъ съ турско седло. Отидохме задъ Балиефенди. Срещнахме г-ца Гешова въ файтонъ, бѣше набрала букетъ отъ планински цвѣтя, не посмѣла да го поднесе на княза, та го даде на Стоилова. Срещнахме княза, вървѣше пешкомъ съ адютанта Агура, следъ него карета съ четири коня. Нѣколко думи, князътъ позна, чии сѫ конетѣ, азъ отвърнахъ, че това ми е първиятъ ездачки опитъ въ България. Продължихме напредъ. Отбихме се за малко въ гостилницата, гдето бѣха Евлогий и Адженовъ. Потеглихме за дома — въ галопъ. Criquet. Лишиновица — дипломатическото тѣло. Срещнахме и други. - Отидохъ у Любовски на чай.

Вечерьта стана пакъ обичайната манифестация, евреитѣ съ пръскачката, лампиони, ракети, мѣстна музика. Огромно множество хора. Князътъ съ всичкитѣ си гости излѣзе на балкона, благодари по български. Слѣзна долу съ адютантитѣ си при павильона, гдето се въртѣше хоро, въ което Агура и Увалиевъ взеха участие. - Ходихъ у Адженова, но той е боленъ. До срѣднощь бѣхъ у Хранова; vues de l'avenir [изгледи за бѫдещето]. Ще поискатъ ли либералитѣ да предприематъ eine Beamtenmassacre [уволнение на чиновници], изглежда, че да, споредъ както се е изказалъ Каравеловъ. Вчера у Икономова вечерьта, когато и азъ бѣхъ тамъ, дойде Стамболовъ, отвори се дума за промѣна на столицата - въ Търново, Русчукъ и т. н. — искатъ да е въ чисто български мѣста, гдето да могатъ съ населението да правятъ политически демонстрации.

6 априлъ, вторникъ. Зараньта Прошекъ дойде у мене. Азъ отидохъ у Стоилова. Приготовления за официалното приемане на новия английски агентъ Lascelles. Грековъ и Начовичъ. Анонимно писмо до Стоилова, очевидно за Бълг. Гласъ, споредъ почерка отъ Йос. Ковачовъ, за министерството: Цанковъ, Каравеловъ, Икономовъ, Михаиловски, Хр. Стояновъ, председатель на камарата Славейковъ, вмѣсто Михаиловски (на просвѣтата) и Дриновъ. — Следъ обѣдъ бѣхъ въ министерството, гдето намѣрихъ писмо отъ Дринoва, много скѫпо за мене. — На 1 часа имаше заседание на камарата. Изборъ на бюро. Съобщението на Стоилова за оставката (азъ не бѣхъ при това). Каравеловъ на 6 ч. ходи у княза. Разговоръ съ Гюзелева и Ташикманова за нашето министерство и министритѣ, съ Мих. Георгиевъ (училъ въ Таборъ), следъ това излѣзохъ вънъ съ Ил. Цанева (6 и пол. години управлявалъ фабриката въ Балиефенди; за вакъфитѣ), турцитѣ изпратили тукъ около 100 сандъка съ тапии. Говорихъ съ Симеона и мл. Гешовъ, моитѣ шеги за 21 министри на народната просвѣта, наречено ministère de l'instruction publique за това, че се инструира. Гешовъ е противъ Цанкова, тиранинъ — Beamtenmassacre [уволнение на чиновници]: гладни народни представители. Необходимистьта да се ограничи правото кой колко пѫти може да говори. — Адженовата идея да се спечели Икономовъ като редакторъ на Бълг. Гласъ. — Депутацията, която се представи на княза, останала недоволна; князътъ остро се изказалъ, че не е трѣбвало да се разисква въ деня, когато е държалъ тронната си речь — да се почака било неговото желание. — Чудесниятъ тостъ на Икономова при вчерашната гощавка. Стремежътъ на либералитѣ да задържатъ Икономова. — Отидохъ въ редакцията; коректури и нови работи съ Хранова и Агуpa. Стенографски съобщения. — Споредъ всичко Михаиловски е сигурниятъ министъръ на просвѣтата; азъ още не съмъ говорилъ съ него. — Падането на Биконсфилда; Гладстонъ, гласове въ печата за съединението на Румелия и България.

7 априлъ, срѣда. Сутриньта ходихъ въ княжеската канцелария, гдето бѣха Плеве, румелиецътъ Кисовъ и други офицери. Подполковникъ Плеве сега е воененъ министъръ. Паренсовъ си замина. — Стоиловъ: вчерашната листа се състои отъ Икономовъ, Стоиловъ, Дриновъ. Вчера, вънка предъ народната сграда, много канили Стоилова за министъръ на правосъдието; правосъдие и право сѫ най-необходимитѣ днесъ въ България. Вечерьта Каравеловъ бѣше при княза, никакъ не искалъ самъ да влѣзе въ министерството, както вчера се знаеше отъ всички. Предлагалъ Икономовъ да образува кабинета, обещавалъ да оттегли (!) всичко, което е писано до сега противъ Икономова; Икономовъ не искаше, той би могълъ да поддържа и бившитв министри. Стоиловъ казалъ, че това е консерваторска листа, а не либерална, следователно не е победа на тяхната партия. Цанковъ мисли, че Каравеловъ ще повреди на министерството, не е за министъръ, въ краенъ случай би могълъ да бѫде министъръ, но безъ портфейлъ, както напр., просвѣтата.Князътъ е на мнение, че Каравеловъ трѣбва да бѫде вѫтре, че министерството трѣбва да се нарича министерство на Каравелова, Каравеловъ е познатъ въ страната и задъ граница като водачъ на опозицията, нека сега покаже какво знае; князътъ казалъ, че нѣма нищо противъ неговата личность, както се разнася, и затова иска да го има вѫтре. Цѣлиятъ стремежъ на Стоилова и останалитѣ е насоченъ къмъ това да потопятъ Каравелова въ кюпа и да го вкаратъ вѫтре. Самъ Стоиловъ нищо нѣма да приеме, и азъ го съветвахъ въ тази смисъль. Михаиловски билъ главниятъ кандидатъ за просвѣтата. Вчера презъ нощьта имаше министерски съветъ. — Днесъ или утре ще има вечеря въ двореца. Каненъ съмъ и азъ. Корвинъ (времененъ хофмаршалъ) питалъ защо; князътъ: „als Freund von Stoiloff" [като приятель на Стоилова]. И Славейковъ бѣше каненъ.

На 11 ч. Цанковъ, Каравеловъ и Икономовъ — бѣха повикани при княза, Икономовъ отказалъ и не отишълъ. Присѫтствували и Шепелевъ и Стоиловъ.

Бързото раждане на министерството. Азъ бѣхъ долу въ канцеларията, дадохъ на Hogguer да напише нѣщо на френски за Народното събрание. Ето че се втурна Стоиловъ съ Каравелова и вика: „habemus papám" [имаме папа]. Подире имъ Шепелевъ. Цанковъ председатель и на външнитѣ работи, Каравеловъ на финанситѣ, Хр. Стояновъ на правосждието, Тишевъ на вѫтрешнитѣ работи, Гюзелевъ на просвѣтата. Hogguer подаде на Каравелова първата министерска цигара. Следъ тѣхъ дойде и Цанковъ. Не сѫ весели, а замислени. Каравеловъ много говори съ мене, за Периодическо списание (четвъртгодишно révue, да пишатъ въ него всички, съ подписа си), за Копривщица — не билъ въ родното си мѣсто отдавна, да съмъ отишълъ съ него тамъ, азъ му казахъ, че тамъ до сега не е билъ ни единъ европейски пѫтувачъ, важностьта и за новобългарската история; за Михаиловски, че не билъ годенъ за министерството, безхарактеренъ епикуреецъ; за Дринова, че е далеко и тежко, руски поданикъ; че народнитѣ представители руски поданици трѣбва да се изключатъ, като Ивановъ отъ Лѣсковецъ (бившъ губернаторъ); за вредата, що причинява българската журналистика; за  красотата на французкия официаленъ стилъ; английска индукция; издаване на Любеновитѣ събрани съчинения. Цанковъ предложи на Стоилова Giampietri за rédacteur du style, отъ което Стоиловъ го раздума; съветници въ министерствата чужденци. Interim вмѣсто Тишева — Ковачовъ. Единъ сърбинъ отъ Огулинъ писарь отъ министерството на финанситѣ, който тъкмо преписваше нѣщо въ канцеларията, написа веднага указитѣ — цѣлъ смутенъ, за пръвъ пѫть вижда що става задъ кулиситѣ! Начовичъ се връща отъ княза — съ писмо до везира, обясни на Каравелова множеството работи, които очакватъ финансовия министъръ, всѣки день купища писма, Каравеловъ бѣ смутенъ. Каравеловъ е за отстранението на Кировича отъ Бѣлградъ; отъ бившитѣ министри нѣкой ще отиде въ Цариградъ. Писмото до дипломатическитѣ агенти (нотифицирането) веднага се написа отъ Hogguer'а. Каравеловъ иска Икономова за председатель на законодателната комисия.

Съ Hogguer'а ходихъ на обѣдъ въ гостилницата и въ министерството, гдето царѣше вълнение и уплаха — Начовичъ е още въ канцеларията на министерството на външнитѣ работи. На обѣдъ Стурдза съжаляваше за излизането на Климента; Масаловъ се смѣеше, че новото министерство приело законопроектитѣ отъ старото, следователно, никакво различие въ принципитѣ; Начовичъ — какво би било днесъ да се избере Икономовъ за председатель, малко агитация и ще стане. Съ Hogguer'а отидохъ въ канцеларията за вестника. Кевенхюлеръ дойде въ княжеската канцелария — смѣе се, министерството ще трае около 6 недѣли; Цанковъ, каже, за половинъ година въ Цариградъ много се е цивилизувалъ, бѣ въ Цариградъ, видѣ голѣмата мощь на великитѣ сили и колко България е малка и слаба, позна цѣлия политически водовъртежъ; глупоститѣ на Парушева (подбутнатъ отъ Роге) и неудържане на споразуменията досежно австрийската поща via Ломъ; сръбскитѣ желѣзници, вчера била получена телеграма за конвенцията (до 1883 г. ще бѫдатъ готови). Sind Sie noch etwas oder sind auch Sie schon heraus? [представлявате ли още нѣщо отъ себе си, или и Вие сте вече вънъ?]. Азъ и Гюзелевъ, моето човѣче. Парфюмътъ на Каравелова; Hogguer провѣтрѣвалъ.

Въ редакцията. Наново у Стоилова, гдето бѣше Агура. Неспособностьта на министритѣ, les petits, les médiocres [малкитѣ, срѣднитѣ]; радостьта, че Каравеловъ là dedans [е тамъ вѫтре|; бързото преждевременно раждане. Mondkälber [недоносчета]. Министрътъ на просвѣтата въ България се учи и следъ бързото завършване на курса „навънъ"! Отъ министритѣ само Цанковъ и Хр. Стояновъ говорятъ французки. Mon ministre a le défaut qu'il est trop [моятъ министъръ има недостатъка, че е излишенъ]. Гюзелевъ - гюзелъ по турски значи хубавъ. Моятъ каже, quasi domestique [единъ видъ слуга] е мой министъръ, разправяше Hogguer. Необходимо е да се спечели Икономовъ за вестника. Хора [които живѣятъ за корема си и за плътски удоволствия] искатъ да бѫдатъ министри. — Стоиловъ днесъ въ заседанието на Събранието на 1 и половина часа оповестилъ новото министерство, триумфъ. Азъ не бѣхъ тамъ. — Страхътъ на Стоилова, че Икономовъ не е енергиченъ, смѣе се, ала равнодушно. — Цѣлата днешна работа е доказателство ad absurdum.

На 6 ч. ходихъ у Климента, гдето бѣха владицитѣ и Пенчовичъ. Отидоха си. Климентъ съветваше Гюзелева да се придържа o моитѣ съвети, да гледа да не попадне подъ влиянието на Горанова. За Икономова и вестника. Климентъ мисли, че министерството дълго ще се задържи, Кевенхюлеръ пъкъ само 6 недѣли. War in gedrückter Stimmung [намираше се въ угнетено настроение] - само преди нѣколко деня княжески замѣстникъ и министъръ-председатель! — Вчерашното тайно писмо не е отъ Йос. Ковачовъ.

Отидохъ въ редакцията. Безеншекъ се смѣе — министерството ще трае, каже, около 14 дена. Храновъ и Агура дойдоха за малко. На вечеря бѣхъ съ Начовича, печатаря Ковачовъ и Протичъ. Въ новото министерство пакъ има двама свищовци. На 7 ч. имаше второ заседание — изборъ на председатель; не ходихъ тамъ.

М. Поповичъ (зеть на Начовича, съпругъ на неговата сестра), управитель на митницата, си даде оставката. Подиръ пладне всички нови министри бѣха у Начовича въ канцеларията, инструкции, купища неотворени писма. Начовичъ вечерьта бѣше много радостенъ, утре ще спи до обѣдъ. — Много говоримъ, ще направятъ ли новитѣ мѫже нѣкакъвъ Beamtenmassacre [уволнение на чиновници]; сравни падането на министерството Бурмовъ — Балабановъ. — Моятъ страхъ über eine vollständige Erschlaffung der Conservativen [отъ едно съвършено отслабване на консерваторитѣ]; шегата на Давидова още презъ януарий, че българскиятъ князъ има само 5 вѣрни хора, които получаватъ по 12,000 фр. Следъ пладне буря, pour arroser le nouveau ministère pour qu'il pousse racines [да пoлѣе новото министерство, та да пусне корени].

Не бѣхъ въ днешнитѣ заседания, не честитихъ на Гюзелева. Писахъ до 1 и половина часа презъ нощьта — преписъ на училищния законъ. 

8 априлъ, четвъртъкъ. Четохъ зараньта коректури отъ вестника, който закъснѣ. Отидохъ въ княжеската канцелария. Предъ двореца срещнахъ Груича, съ смѣхъ ми честити новото министерство, азъ му отговорихъ, че ще тръгне като въ Гърция; стува ми се, че не е доволенъ, защото Каравеловъ въ Видинъ като вицегубернаторъ се проявилъ като голѣмъ сърбофагъ. На 11 часа на княза се представи бюрото: Славейковъ председатель, Браделъ и Сукнаровъ (Шишмановъ неотдавна му издалъ свидетелство, че е лудъ) подпредседатели, секретари Даневъ, Коевъ, Золотовъ и т. н. Eine quasi Kellnerversammlung [единъ видъ келнерско събрание], поне да имаха народни носии. Славейковъ въ фракъ, Цанковъ и Каравеловъ бѣха го разтегнали. Князътъ ги приелъ много любезно; хубавата речь на Славейкова, престолътъ и отечеството сѫ нашитѣ лозунги; блѣскавъ приемъ. Цанковъ разпитвалъ Баларева, що и отъ кѫде — много отъ високо. Министритѣ се представиха на княза. Говорилъ за пръвъ пѫть съ Гюзелева quâ министъръ. Сладки приказки; училищниятъ законъ; повикването на Ефрема Карановъ. Евстатий е отзованъ отъ Екзарха въ Македония, затварянето на Самоковското училище. — Днесъ нѣма заседание въ камарата. Биха могли, наистина, да заседаватъ всѣки день. Sсhеfеr ходилъ въ княжеската канцелария; единъ французинъ билъ повиканъ въ България (изглежда, че иска гаранции). На 12 часа Weibermassenpetition [петиция отъ множество жени] се яви предъ двореца, бедни жени съ деца, българки, туркини, еврейки; храната 3 гр. оката, скѫпотия, па я и нѣма — шопитѣ я държатъ, за да скѫпне. Гѫстъ дъждъ. На 1 пол. ч. отидохъ въ министерството. Съ Гюзелева и Горанова още веднажъ четохме бюджета. Първиятъ параграфъ: министъръ и личенъ съставъ на министерството 466,000. Азъ: не може да бѫде, това е твърде много. Горановъ: въ личния съставъ има една нула въ повече, трѣбва да бѫде 46,000. Нулата. Знамение. Горановата falsche Ehrerbietung. Unangenehmer Gesamteindruck [фалшива учтивость. Общото впечатление е неприятно]. Писмо отъ Leger. Въ канцеларията alles deprimirt, kein Enthusiasmus [всичко е угнетено, никакво въодушевение]. — Обѣдъ, страшенъ вѣтъръ, едва ли не ще събори кѫщата.— Подиръ пладне лежахъ малко въ кѫщи. Срещнахъ Янсена, ще предприеме пѫтуване изъ страната да събира индустриални произведения. Отидохъ у Стоилова, отговаряше на поздравителнитѣ телеграми до княза, цѣли купища. Азъ останахъ самичъкъ въ Стоиловата стая — ето че влиза князътъ, провѣрява положението на писалищнитѣ маси, всичко е пропукано. Съ Стоилова и Менгеса излѣзохме вънъ на разходка. Отбихъ се у дома да се преоблѣка парадно.

На 7 ч. имаше княжеска трапеза. Новиятъ английски дипломатически агентъ Lascelles (Леселсъ), Цанковъ, Начовичъ, Евлогий, Минчовичъ, Тодоровъ, Горбановъ, Славейковъ, азъ, Адженовъ и цѣлата свита. Княжескиятъ тостъ за английската кралица, ура. Gode save the Queen [Богъ да пази кралицата]. Славейковъ седѣше между Минчовича и Менгеса срещу мене, яде и пи съ всички сили и следъ това шумно се уригваше. Азъ съ него много се занимавахъ: ще пѫтуваме заедно, съ руската експедиция. Пауталия е, каже, при Джумая, имало римски надписъ съ името Germanica, сега билъ разчупенъ на две и халваджиитѣ кълцали върху него захарь, копие се намирало у Славейкова. Славейковъ знае и монети съ надписъ Pautalia. В София на Башчешме нѣкѫде си по улицата имало камъкъ съ надписъ Конст. Мономахъ. При село Сливница до София имало следи отъ римско шосе, селянитѣ го наричали горни и долни Троянъ. Тетевенски гѫба - гьаба, кьаща. Котленци по тѣлосложение и нравъ сѫ, каже, каракачани. Желѣзникъ е Верия, великолепни римски развалини; бѣжанци отъ тамъ основали Калоферъ = кара Верия (обаче, знае и растение калоперъ). Копривщенци произхождали отъ Малешево, намѣрилъ и кога сѫ дошли отъ тамъ. Много го интересуваше каквото му разправяхъ за войницитѣ и войнишкитѣ села. Рѫкописи, каже, нѣма въ България, манастиритѣ сѫ по-нови. Народни пѣсни, приказки, повести — всичко изгубилъ въ Заара. Много нѣща за винаги сѫ изгубени, записвалъ ги е преди 30 години, когато живѣели още хора отъ миналитѣ генерации. Разказитѣ за превзимането на Твърдица, мѣстность въ Ловчанско. Търново се гърчеело още въ българско време. За дуганджиитѣ (соколари) и скотопасцитѣ въ турско време.

Подиръ вечерята отидохъ у Адженова, гдето имаше събрание за Бълг. Гласъ: Стоиловъ, Начовичъ, Грековъ, Евлогий, обаче, ето че дохожда г. Бурмовъ съ госпожата си и се заговори за други нѣща. Стоиловитѣ остроти за продаване на фракове. Духовитости за Народното събрание и за новото недоносче. Следъ това останахме сами: Икономовъ ще отиде губернаторъ въ Варна, така поне му обещаватъ, ще унищожи разбойничеството и славата ще носятъ министритѣ; владицитѣ, schlaffe Finflüsse. Conduite future [съ отслабнало влияние. Бѫдещето имъ държане]. Хр. Стояновъ просто на просто приелъ проектитѣ на Грекова, напълно е съгласенъ съ тѣхъ. Каравеловъ е противъ Моллова и противъ Роге. Изборътъ на Сукнарова възбужда негодувание. Каравеловъ иска да пише на Тухолка за помощникъ. Възможностьта и невъзможността отъ Beamtenmassacre [уволнение на чиновници]. Положението на вестника: най-много абонати има въ Русчукъ и Варна, the Eeast [изтокъ], Търново е цѣлъ либераленъ, Видинъ и София изобщо не четатъ; голѣмъ приливъ отъ кореспонденция; писма отъ Пловдивъ; Вазови поезии; бращолевенията на Цанкова въ Търново за общинитѣ, че общината не била административна организация, а на края казалъ, че е. Ще се изпокаратъ помежду си. Тѣхниятъ comité за законитѣ - comité de salut publique [комитетъ за общественото спасение], контрола на министерството и на княза = сенатъ. 

9 априлъ, петъкъ. Зараньта отидохъ у Начовича. Бѣше у него Каранфиловичъ, оплаквания, че Каравеловъ е съвсемъ босъ, „изгубихме добрия началникъ"; очевидно играе фалшива роля, щѣли да го направятъ ужъ главенъ секретарь на финанситѣ. Начовичовата уводна статия. Следъ това дойде у Начовича Тодоровъ, русчушкиятъ губернаторъ, и той е непостояненъ левантинецъ, бои се за мѣстото си. — Недобрите отзиви на Тодорова за сестритѣ на Каравеловица; самъ Каравеловъ спѣлъ съ обуща преди сватбата. — Отидохъ у Стоилова съ уводната статия на Начовича, неговата статия. — Въ министерството. Вчера Гюзелевъ in Gottähnlichkeit [богоподобенъ], днесъ е стариятъ. Kein Enthusiasmus selbst unter den Liberalen. Nachmittag erster (?) Ministerrath um 4 Uhr [нѣма въодушевение дори и между самитѣ либерали. Подиръ обѣдъ на 4 ч. е свиканъ първиятъ (?) министерски съветъ], Гинчевъ е тѣхенъ секретарь (не вече Храновъ). — Подиръ обѣдъ съ Начовича ходихме къмъ Балиефенди. Зеленината на покрайнината следъ дъжда, слабъ teint, захваща се хайдушкиятъ сезонъ. — Събранието и следъ победата не напредва съ бързи крачки. — Въ редакцията подреждахъ провинциалния отдѣлъ. Днесъ имаше заседание, ала азъ не отидохъ. Безеншекъ продиктувалъ на Агура жестоката тази безмислица, blähnder Unsinn [надута безсмислица]. Грековъ е съ насъ. Агура и Храновъ молятъ да бѫдатъ освободени отъ редакторството. Турски разбойници се появили ужъ въ Златица. Хлѣбна криза, Цанковъ се грижи за това, опредѣлилъ оката 2 гроша.

Подиръ вечеря отидохъ у Адженова: Евлогий, Начовичъ, Грековъ, Стоиловъ и азъ. Schlaff [посърналость]. Икономовъ не искалъ ужъ да купува въ Шуменъ чифликъ; не обича да излиза самичъкъ, влиянието на владицитѣ върху му, радватъ се, че сѫ свалили отъ себе си отговорностьта. Keine Thatkraft, energische Politik [никаква дейность, енергична политика]. Цѣлата консервативна партия брои около 15 народни представители. А и отъ тѣхъ мнозина ще бѫдатъ анулирани. Нуждата отъ вестникъ. Начовичъ не иска да се експонира, ще се повреди на вестника. Положението на княза, той се изложи заради консерваторитѣ, а тѣ нищо. Днесъ вечерьта у княза ще има съветъ за града, министритѣ, Славейковъ и Трайковичъ. Квартиритѣ (на Адженовъ, Стоиловъ, Начовичъ, Грековъ) задъ града отъ Св. София къмъ табията. Нулата (Стоиловъ разказалъ на княза). Рублата, дали Каравеловъ ще я покачи! Атанасовичъ и неговата статия: Реомюръ-Марица. 

10 априлъ, сѫбота. Сутриньта ходихъ въ редакцията и у Стоилова. Стоиловъ за моето положение. Der Gjuzelev hat Angst vor Ihnen [Гюзелевъ има страхъ отъ Васъ]. Руската експедиция: до сега се не знае, кои сѫ въ нея, нѣматъ срѣдства, не искатъ Пипина, князътъ искалъ Дриновъ да бѫде между тѣхъ; Стоиловъ — ще дойдатъ, ще бѫдатъ гощавани, тостове, ще ни прогласятъ за славяни, ще основатъ славянофилски дружества, ще раздадатъ вестници отъ 1829 год.; азъ му казахъ, че в науката единъ човѣкъ всѣкога повече е правилъ, отколкото цѣли експедиции, зависи отъ личната енергия  и способности. Моето положение: генералъ безъ армия; нуждата да пѫтувамъ изъ страната, да се сближа съ хората; да издавамъ списание „Българска старина"; по-младата генерация - Anhängikeit an mich [привързаность къмъ мене]; списъци на българскитѣ студенти въ Русия; идея за музей - въ голѣмата джамия, князътъ го иска още въ този бюджетъ, да се захване бърже. - Въ министерството. Гюзелевъ е много любезенъ. Посети ни Каравеловъ въ мръсенъ шаекъ, много милъ. Показа ни фотографията си. Говорихме за библиотеката, начинъ за попълването й, библиотеченъ съветъ и т. н. — Следъ пладне ходихъ въ редакцията. — Стоиловъ е трескавъ. Азъ съ нови остроти. Kein Staat in Europa hat einen schmutzigen Finanzminister als Bulgarien; Karavelov der Necker Bulgariens [никоя държава въ Европа нѣма такъвъ нечистъ финансовъ министъръ, като България; Каравеловъ е Некеръ за България]. — Евлогий и Адженовъ днесъ ходиха у Икономова досежно Бълг. Гласъ, nouveaux efforts [нови усилия]. — Никакъвъ ентусиазъмъ нѣма между либералитѣ, въ вчерашното заседание се карали помежду си. Мнозина сѫ недоволни отъ Гюзелева и Тишева; ядъ ги е, че Икономовъ не взелъ участие въ кабинета. — Мисля, че Цанковъ следъ нѣкое време ща изтика Hanswurst'итѣ [палячовцитѣ] и ще прибере Икономова, Балабанова, Начовича и т. н. Стоиловъ е на мнение да се прекратятъ, може би, заседанията преди Великденскитѣ праздници (?). Княжевото пѫтуване въ Сърбия. Beamtenmassacre [уволняване на чиновници]: сигурно много обещания, може би, ще направятъ нѣщо следъ сесията. Отъ министритѣ единственъ човѣкъ е Цанковъ. Докладитѣ сега ще ставатъ чрезъ Стоилова, министритѣ ще се явяватъ въ двореца въ опредѣлени дни. — Моитѣ съжаления за напускането на научната си кариера. Копнежъ да пропѫтувамъ изъ България, два месеца въ княжеството, два месеца въ Румелия, а следъ това, може би, пакъ въ Прага. Либералитѣ нищо не знаятъ за този мой планъ и за моя стремежъ да си отида. Казахъ това и на Кевенхюлера преди пристигането на княза. - Mann ist umgeben von einer eingebildeten Unfähigkeit, Impotenz, Feigheit, Verlogenheit [човѣкъ е обграденъ отъ високомѣрна неспособность, безсилие, страхливость, лъжливость].

11 априлъ, недѣля. Искахъ да посетя новитѣ министри, ала се отказахъ отъ това си намѣрение. Времето е облачно и топло. Hogguer разправяше, че човѣкъ въ България е като въ „саgе des fous" - въ лудница, пълна съ хора съ различни кокарди и ордени, съ нѣкакъвъ „pot de chambre" [нощно гърне] на главата, нѣщо като Юлий Цезаръ, Бисмаркъ, Наполеонъ, Веллингтонъ. Каравеловъ иска да повика въ финансовото министерство единъ руснакъ и единъ французинъ. Днесъ бѣше дълго време у Стоилова. И Цанковъ иска rédacteur du style etc. Ако консерваторитѣ биха почнали да викатъ чужденци, какъвъ шумъ щѣше да се вдигне! — Подиръ пладне писахъ писмо за въ кѫщи, Следъ това излѣзохъ самичъкъ на разходка къмъ Балиефенди. Срещнахъ Стоилова на конь. Подиръ него Евлогий и Адженовъ, съ тѣхъ пешкомъ тръгнахъ къмъ града. Икономовъ си замина. Съ младия Гешовъ. Изказахъ му безъ забикалки своето отвращение отъ лъжливостьта, непостоянството и страхливостьта на тукашнитѣ хора и моята незадоволеность отъ собственото си положение между неспособни хора. Либералитѣ сѫ недоволни отъ Тишева (и до сега не е дошълъ) и Гюзелева, нули: единствениятъ човѣкъ е Цанковъ, следъ време ще се сдружи съ другитѣ.

12 априлъ, понедѣлникъ. Министерчето recht gelehrig [е много схватливо]. Цанковъ бѣше у княза. На обѣдъ се запознахъ съ Иванова бесарабчанинъ, руски чиновникъ, отъ Лѣсковецъ. Подиръ пладне имаше заседание на камарата — провѣрка — страшни юридически безмислици. Даскалъ Тодоръ остана „висящъ", а Коевъ биде приетъ, макаръ че първиятъ е подъ следствие за Einbruchsdiebstahl [кражба съ взломъ], а вториятъ е осѫденъ въ първа инстанция за разпространение на прокламации, въ които чорбаджиитѣ се заплашвали съ избиване. Грековъ говори много хубаво (противъ приемането имъ), защищаваше авторитета на сѫда, слушаха го съ голѣмо внимание. И Михаиловски защищаваше сѫда и важностьта на присѫдата. Анулираха избора на Балкански, защото билъ тогава окрѫженъ началникъ (Османъ Пазаръ). — Главоболие. На Начовича ще дойде жена му, не можаха да го видятъ като министъръ. — Вечерьта се ровихъ въ извлѣченията отъ старитѣ пѫтописи и т. н. Наука! Наука! — Планъ за списъкъ на училищата. — Верковичъ подалъ „прошение" на Стоилова въ Петроградъ, въ което „плаче и ридае", че неговото Родопско откритие е разстроено отъ злобата и пакостьта на славянскитѣ софти и дервиши, каквито сѫ Иречекъ, Дриновъ, Ламански, князъ Васильчиковъ. Оплаква се отъ графа Уваровъ. Втората часть отъ Ведата се печатала на разноски на Аксакова, Кошелева и т. н., отворена е подписка за предплата. Писмата сѫ писани на сръбско-български-руски, чудата бърканица.

13 априлъ, вторникъ. Хората сѫ доволни отъ умѣрената недѣлна уводна статия. Мълвата за огромнитѣ капитали на вестника, които достигали ужъ до 500,000 франка. Сега сѫ постѫпили уводни статии отъ Стоилова и Грекова, хубави. — Шегата за Каравелова, „nell una mano il ordine, nell'altra il contraordine, nella testa disordine" [въ едната му рѫка заповѣдь, въ другата контра заповѣдь, въ главата му хаосъ], като не зная кой кардиналъ, който управлявалъ въ папската държава въ времето на Наполеона. Грекова искат да отстранятъ уж като руски поданикъ-бесарабецъ (до войната е билъ румънски поданикъ); Manesi, въ Букурещъ му предава единъ процесъ, иска да се отдаде на адвокатура; бои се, че и тукъ ще го преследватъ, иска тогава да отиде въ Румелия. Страховетѣ за неприемането на владицитѣ не се оправдаха. - Какво да се прави съ Народното събрание. Стоиловъ мисли да го разпусне за праздницитѣ. Законопроектитѣ - министерството трѣбва да ги проучи. Гюзелевъ е като въ небрано лозе. - Подиръ пладне имаше заседание: Софийска губерния - въ две околии е избранъ князътъ и утвърденъ(!) отъ бюрото тайно заседание; нападали Мелетия, че той направилъ, щото конституцията да бѫде докарана ad absurdum; много смѣшниятъ юристъ Пановъ разправялъ, че князътъ е привилегированъ гражданинъ, Грековъ му възразилъ, че това не е така, но че той е господарь на страната; Михаиловски напомнилъ на господа либералитѣ да говорятъ съ тактъ по тѣзи работи. — Въ канцелариитѣ почнаха да пишатъ Негова Свѣтлость. — Хр. Стояновъ седи по 4—5 часа въ канцеларията си, нищо не разбира. Каравеловъ ходи по министерствата и събира „приказки", той е, каже, като въ мъгла въ своитѣ цифри. Тишевъ още не е пристигналъ. — Задграничнитѣ вестници, особено виенскитѣ, сѫ пълни съ известия за brigantaggio [разбойничеството] по цѣла България. Neue Freie Presse въ уводна статия по чешкия въпросъ говори, че Иречековци, Турнтаксовци сѫ се потътрили въ България, гдето работятъ за панславизма, за сгромолясването на Берлинския договоръ. Дописки пакъ тамъ отъ София, хвалятъ радикалитѣ, че ще изпълнятъ Берлинския договоръ; пише ги Драндаръ, малоуменъ, разправя изъ града, че азъ пиша изъ чуждитѣ вестници. Билъ ужъ австрийски поданикъ, мога да го преследвамъ. Изкуственото поскѫпване на месото въ София, еврейски маневри. — Вестникътъ се пълни съ съобщения за града. Цѣлокупна пише много глупави французки статии, рицарски напада падналото министерство. Бианкони сега разправя, че ще отиде въ Виена по желѣзничния въпросъ — австро-сръбскиятъ контрактъ е вече подписанъ. Кевенхюлеръ още отъ тукъ го има въ джеба си. Препорѫчва се като нѣкогашенъ Ingeneur en chef des chemins de fer en Turquie, Белдимиано му видѣлъ паспорта: билъ само ingeneur de section Sophia. - Презъ нощьта писахъ на Leger.

Съжалявамъ, че така се откѫснахъ отъ научнитѣ си работи. Не може сега за нищо подобно и да се помисли. Да можехъ поне да се избавя отъ вестника, ала и тази работа се осуетява. Мисля презъ лѣтото да пѫтувамъ 2 месеца изъ България, 2 месеца изъ Румелия и следъ това у дома. — Увалиевъ днесъ съ княжеско писмо замина за Рила. Съжалявамъ, че не мога да замина съ него — поради Събранието. —Ако отскоча до Европа, едва ли ще мога да надвия себе си, та пакъ да се върна.

Сукнаровъ, като подпредседатель, си купилъ цилиндъръ. — Qu'est ce qu'il porte sur sa tête? Un pot à la franca. Où porte-t-il ce pot? Dans les séances de la Chambre. Alors c'est un pot de chambre. — Лудолатрия.

14 априлъ, срѣда. Гюзелевъ билъ при княза, много смѣшенъ, à la bourda. Стоиловъ превеждалъ. На докладитѣ било написано Негова Свѣтлоть, князътъ съ смѣхъ собственорѫчно корегиралъ Свѣтлоть въ — сть. Въ министерството прескочихъ за малко. Подиръ пладне имаше заседание на Panschöpsium'а [сборището на глупци]. Провѣрка. Скучна. Въ редакцията, коректури до 9 ч. Ще се освободя отъ вестника: Начовичъ, Грековъ. Новъ животъ ще настане за мене. Единъ селянинъ (отъ Берковица) е натиренъ — ausig'feuert — псувалъ.

15 априлъ, четвъртъкъ. Сутриньта бѣхъ въ княжеската канцелария. Хр. Стояновъ като министъръ на правосждието: челъ на княза юридическа лекция, проектитѣ на Грекова били insufisants [недостатъчни], ще изработи нови, нищо не разбира, бърка Jury и Scheffengerichte, неговиятъ комиченъ разговоръ съ Стоилова и мене за правата. Нещастна страна! За председатель на апелацията иска Стаматова; други — Михайловски или Балабанова. За повикването на чужденци. — Тимлеръ пристигна. — Подиръ обѣдъ ходихъ у Гюзелева. Хубава скрита кѫща. Прочетохме училищния проектъ; за реалнитѣ училища, четверокласни само като по-низъкъ разредъ, класическа гимназия само една въ София — моитѣ възражения, на хора отъ Свищовъ, Габрово просто имъ се отнима възможностьта да изучаватъ правнитѣ и медицински науки. Липса на философско образование. — Стоиловъ днесъ говорилъ на Стоянова за юридически лицей. — Следъ пладне бѣхъ въ Народното събрание. Стоилова го приеха като 30-годишенъ, седѣше въ ложата, Грековъ говори противъ. Работата на двамата турци, Ахмедъ Терджуманъ и Ахмедъ Идрисоглу, изпратенъ е протестъ отъ Силистра съ 600—700 подписа за дѣлата имъ, които тѣ ужъ извършили още презъ турското управление. Каравеловъ, Грековъ и Цанковъ сѫ за приемането имъ, други, Сукнаровъ, Андр. Цаневъ, Тихчевъ сѫ противъ. Ахмедъ Терджуманъ самъ говори български (чупено) противъ Тихчева. — Музика предъ двореца. Говорихъ съ Кумани, Агура военниятъ отива въ батареята въ Русчукъ, предлага ми да му купя коня. Вечеря съ Иванова — за бесарабскитѣ колонии, повечето сѫ румелийци: и имената на селата сѫ сѫщитѣ, Твърдица и др. Болградъ — сливенци и ямболци. — После отидохъ у Климента, гдето бѣха владицитѣ Симеонъ и Григорий. Григорий вмъкналъ Каравелова въ министерството. Каравеловъ хвали реда на Начовича, ни дума за рублата и сольта. Подиграване съ Гюзелева и неговата реалистична насока; законопроектътъ. Гюзелевъ днесъ ни разправяше, че Дриновъ сега е много популяренъ, иска да го докара тукъ. Азъ пуснахъ нѣколко шеги за положението; лудопоклоничество: човѣкъ не знае, дали е лудъ между умнитѣ или уменъ между лудитѣ. Либералитъ искатъ да въведатъ мита на македонската и румелийска граница - ще ги избиятъ съ камъни за това; ужъ хазната много губѣла отъ досегашното положение. Бѫдешитѣ поколѣния ще се срамуватъ отъ стенографскитѣ протоколи на сегашнитѣ Народни събрания. Климентъ пита за автора на уводната статия на днешния Гласъ (Стоиловъ). Neue Freie Presse и похвалата за радикалитѣ, че тѣ споредъ „Union Bulgare" ще запазятъ Берлинския договоръ; Драндаръ като дописникъ, Симеонъ за него въ Цариградъ; училъ се въ нѣкое търговско училище, а сега въ София разправя, че училъ дипломация. — Получихъ колетъ съ Čes. Noviny. — Презъ нощьта една мишка ухапала Белдимиано за ухото. — Всѣки день criquet partie при могилата: Кевенхюлеръ, Лишиновица, Тотъ, Белдимеано, Буриянъ, маджаринъ, замѣстникъ на Олива, който отиде въ Варшава. Хубави топли дни, слаба зеленина, клонетѣ цъвтятъ; снѣгъ на върха на Витоша; снѣжниятъ силуетъ на Рила като облаче; кафявиятъ teint на пейсажа съ зелиникавъ оттенъкъ*)[3]. Балканътъ е още синь. — Утре ще дойде редътъ на Грекова и Евлогия, ужъ руски поданици.

16/4 априлъ, петъкъ. Сутриньта написахъ външния отдѣлъ. Вчера вечерьта имаше събрание у Грекова; Начовичъ и Стоиловъ бѣха тамъ, азъ бѣхъ освободенъ отъ редакторството. Прошекъ може да подава коректуритѣ на Начовича презъ оградата. — Отидохъ въ княжеската канцелария. Тамъ бѣше Тишевъ, тихъ, хубавъ човѣкъ, говори малко французки. Турчинътъ Ахмедъ ага е силистренски евреинъ. Янсенъ заминава да обходи Румелия и България, за да събере за Белгийското правителство (изложба) échantillons [мостри]. Въ канцеларията „за България е всичко добро". — Подиръ обѣдъ срещнахъ Стоилова съ Балабанова на припекъ, Балабановъ бѣше мраченъ. — Наминахъ въ Panschöpsium'а. Дебати за Греков. Избранъ е въ Тутраканъ. Неизвестна околия; писмо безъ подписъ отъ околийския началникъ Обретеновъ, предадено отъ Манолова; приказкитѣ на Грънчарова за злоупотрѣбления тамъ. Дебати за неизвестната околия и за анонимното писмо. Грековъ говорѣше често и блѣскаво. Заедно съ него въ Тутраканъ сѫ избрани и 2 турци. Речитѣ на Михаиловски, русчушкия началникъ Вълчановъ, губернатора Тодоровъ и др. Фарисейството на Стамболова. Грекова често не го оставяха да говори. Сукнаровъ председателствуваше пристрастно и правѣше бележки на Грекова, такава му направи и когато той рече, че иска думата не заради тѣзи нередовности, но защото е въпросъ за преследването на единъ „политически противникъ". Одобрение, когато Тодоровъ каза, че не е помагалъ на никаква партия — „нѣма партии". Стамболовъ повдигна въпроса за поданството на Грекова. Грековъ отговори и на това: роденъ съмъ на 1847 г. отъ родители, преселили се отъ България въ Бесарабия, тогава руска, заслугитѣ на неговия баща за болградската българска гимназия, следъ Парижкия трактатъ - румънски поданикъ, всѣкога се е чувствувалъ българинъ и въ Франция, на 1876 г. се върналъ отъ Франция — massacres [кланетата], не е било възможно да се установи въ България, отъ влизането на рускитѣ войски въ България билъ е въ Румелия и княжеството, смѣталъ се е за български поданикъ, защото, като е постѫпилъ на чужда служба безъ позволение, изгубилъ е румънското си поданство, записанъ е въ избирателнитѣ списъци още презъ окупацията въ София,  е софийски гражданинъ. Хлапашката речь на Стамболова (un ennemi redoutable [единъ страшенъ неприятель]) и безсмислицитѣ на Славейкова, повилнѣлъ. Стамболовъ биеше на това, че Грековъ се е издавалъ за влахъ, болградскиятъ народенъ представитель Парушевъ въ румънската камара го прогласилъ за румънинъ. Каравеловъ предлагаше тѣзи избори да се признаятъ за „висящи". Цанковъ дойде късно и нищо не каза. На министерската маса отначало седѣше Гюзелевъ, отиде си скоро; Хр. Стояновъ и Тишевъ не присѫтствуваха. Стамболовъ фарисействуваше за способноститѣ на Грекова, „мѫжъ просвѣтенъ", може да помогне при съставяне на законитѣ; уличниятъ му изразъ „България не му е майка". Следъ кѫса почивка пакъ бидоха  възобновени дебатитѣ — Сукнаровъ постави въпроса на гласуване. 1) Изборитѣ се признаха за висещи, 2) Грековъ не се признава за български поданикъ и биде поканенъ отъ Сукнарова да отиде между публиката. Това не очаквахъ. За него се дигнаха малко рѫце, струва ми се Тодоровъ, Вълчановъ и още други 2—3. Владицитѣ преди гласуването си излѣзоха. Нѣма консервативна партия. Министерството не владѣе камарата и камарата не владѣе министерството. Мнозина либерали сѫ  като гръмнати. Казахъ въ ложата  на  Илия Цаневъ — симпатизирамъ на Грекова, човѣкъ неустрашимъ, воюва самъ противъ цѣлата камара; предвиждамъ трагиченъ край, ще се отрови; „ingenii violentia exitum irritavit" (Тацитъ). Единствениятъ юристъ и ораторъ е изгоненъ отъ камарата. Какъвъ поданикъ е сега Грековъ - руски не е, румънското поданство е изгубилъ, българското му е отнето... privation des droits civils [лишаване отъ граждански права]. Стойчевъ и други либерали сѫ недоволни; скандалъ предъ Европа. Слѣпо, побѣснѣло партизанство. Ще настѫпи преследване на бесарабци и чужденци. — Съ Стоилова и Стойчова отидохме въ градината. Farley, canaille, неговитѣ писма и на Гладстона, писмо до него отъ единъ министъръ за конституцията, която трѣбвало да се заключи въ желѣзна каса, смѣсено министерство и организация за нѣколко години; Стойчовъ мисли, че го е писалъ Грековъ, Стоиловъ — че това е Балабановъ. Бианкони, глупакътъ разстрои Цѣлокупна, гледатъ да се избавятъ нѣкакъ отъ него. - Грековъ дойде въ парка. Стоиловъ не го съветва да моли за поданство. - Съ Грекова се отбихме у Стоилова. Ще отиде въ Румелия: ако захване адвокатура, Стаматовъ ще приготви законъ, че чужденецъ не може да бѫде адвокатъ, и пакъ ще го прогони. Стоиловото желание да замине - какво да съветва княза. И азъ résolu de quitter la Bulgarie il y a seulement la question quand [съмъ решенъ да напустна България, въпросъ е само кога]; имамъ желание да разваля контракта. Искамъ само да пропѫтувамъ 2 месеца въ България, 2 месеца въ Румелия. За какво съмъ тукъ? Моитѣ проекти се развалятъ само отъ магаретата. Стоиловъ: когато бѫде 40 годишенъ, между децата си, ще си спомня — quelle rêve, de civiliser la Bulgarie! Eine Illusion weniger [какъвъ блѣнъ да се цивилизова България! Една илюзия по-малко]. — Съ Грекова отидохме въ редакцията; простолюдието се обръща да гледа Грекова. Въ редакцията коректури и нѣщо за Народното събрание. — Въ гостилницата, гдето бѣха Ивановъ, Храновъ, Казаковъ (лѣсковчанинъ), Висковски, Желѣзковичъ, Неновъ — Боровъ, Яневъ и т. н.

Разказътъ за легиитѣ на 1861 г. въ Сърбия. Партията на Раковски, неговъ адютантъ билъ Мат. Поповичъ и партията на Ильо (македонецъ), неговъ адютантъ — Касабовъ, съ Ильо билъ и Климентъ, тогава голобрадо момче. 

17 априлъ, сѫбота. Сутриньта се отбихъ въ двореца. Въ канцеларията бѣше Гюзелевъ, той не одобряваше отхвърлянето на Грекова, скандалъ; азъ казахъ, че Грековъ ще замине, може би, за Румелия, той: добре ще направи, ще услужи поне тамъ на отечеството. Пѫтуване заедно съ Гюзелева до Дупница, Кюстендилъ и Трънъ. Училищния законъ днесъ ще го предложи на министерския съветъ; искали да бѫде поставенъ на първо мѣсто, ала предполага, че законътъ за общинитѣ ще бѫде пръвъ. — Владицитѣ ходили у Стоилова. Очевидно е, че Цанковъ е наредилъ цѣлата работа съ Грекова, негова каша. Говорихъ съ разни либерали — Грековъ е наистина новъ, първомъ голѣма популярность, отъ самото начало на Търновското събрание ненависть - ненависть, каже, между населението — народътъ го не познава —  агитация на нѣколко хора; неустрашимъ характеръ, казва всѣкога това що мисли, воюва съ цѣлото Събрание, неговата способность никой не отрича. — Въ канцеларията не бѣше нито Гюзелевъ, нито Горановъ. — Отъ 1—6 и половина часа имаше заседание. Свършване на провѣрката. Борба за Евлогия, руски поданикъ, той поискалъ още въ октомврий да бѫде освободенъ отъ това поданство, обаче отговоръ още нѣма. Каравеловъ и Славейковъ (разярено) се застѫпяха за приемането му, Стамболовъ възразява, че това ще противоречи на вчерашното решение; усилията за различието на двата избора. Стамболовъ: „чудотворително събрание, чудеса", противъ Славейкова. Молловъ каза, че той и Браделъ сѫ въ подобно положение. Климентъ, Радославовъ, Колони сѫ за приемането на Евлогия. — Почивка. Въ бюрото Славейковъ и Каравеловъ се дразнѣха — Каравеловъ е румелиецъ, руски поданикъ. Азъ приказвахъ съ Баларева (отъ Калоферъ); той е за Грекова и Евлогия; казахъ му — скоро ще изпѫдите всички бесарабци, следъ това ще дойде въпросътъ за чужденцитѣ — македонци и румелийци, за чужденцитѣ руси и др., унищожение на контрактитѣ и нашето изгонване. Грековъ като бесарабецъ, option [изборъ] следъ Берлинския миръ. — Коментарии къмъ конституцията въ Търново, Стоиловъ, Каравеловъ, Балабановъ. — Гласуване. Вдигането на рѫце не помогна, председателствуваше Браделъ (държеше страната на Евлогия); Стамболовъ — да станатъ, каза това и на турски. Коевъ броеше гласоветѣ съ молива си. Само 36 седѣха, Каравеловата партия и консерваторитѣ! Къмъ тѣхъ трѣбва да се причисли и бюрото — Славейковъ, Браделъ и Баларевъ. Явно е, че Стамболовъ владѣе камарата. Позоръ за държавата — Евлогий е дипломатически агентъ въ Румъния, министрътъ на външнитѣ работи не присѫтствуваше и не се застѫпи, Румъния ще прави мѫчнотии при акредитирането на всѣки български пратеникъ. Скандалъ. — Продължение. Аферата на Д-ръ Минчовича (Гаголя). Бюрото намѣрило избора за правиленъ, Славейковъ ревѣше, че тамъ кметътъ преди избора е билъ сваленъ, правителствена агитация, русчушкиятъ идиотъ Георги Цанковъ билъ замѣсенъ въ тая работа, много шумъ и приказки, Каравеловъ бѣше противъ приемането на Минчовича (висещъ), Климентъ за — Стамболовъ за — гласуване, само 46 гласа за Славейкова и Каравелова, Стамболовци и консерваторитѣ държаха заедно. Изборитѣ въ Разградъ (окрѫжниятъ началникъ Вълчановъ) касирани. Губернаторътъ Тодоровъ мѫжки се защищаваше и си отиде. Ето и изборитѣ въ една Разградска околия, 2 турци, има донесение, че съ позволението на губернатора сѫ били предавани турско-български бюлетини (на всѣки Ахмедъ кирилски и турски). Славейковъ стана и бѣсно нападна губернатора, че той тълкува законитѣ — губернаторътъ не присѫтствуваше;  Михаиловски и единъ разградчанинъ обясниха работата и се прие. Къмъ края се бързаше. Последенъ бѣше Начовичъ въ Свишовъ; повдигна се въпросъ, дали е австрийски поданикъ; Сукнаровъ (свищовецъ), неговъ роднина (братъ му води сестра на Начовича) каза, че не е, австрийско поданство не може лесно да се получи - остави се висещъ, нека самъ каже какъвъ е поданикъ.

Отбихъ се у Стоилова за малко. Interessante heutige Erfahrungen [интересни днешни наблюдения]. Вчера министритѣ сѫ били канени у Кумани; обещали, че ще прокаратъ Евлогия; за Грекова се извинявали, че „народътъ" така иска, а кой подстрекава този народъ, сиречь тази тълпа отъ народни представители? - Азъ днесъ отидохъ въ бюрото на камарата: Грековъ работи конституцията, избира княза, ако тамъ той е билъ членъ не на мѣстото си, тогава конституцията и изборътъ падатъ. — Бѣше ли днесъ опозицията на Стамболова противъ Каравелова — Славейкова действителна, или само за очи, нѣщо уговорено? Славейковъ много се горещѣше, въ бюрото разправяше: причината? Не искатъ да иматъ въ камарата богатъ човѣкъ. — Телеграма въ Българинъ: „Гузнитѣ чиновници си даватъ оставката". — Каранфиловичъ вече de facto е главенъ секретарь на министерството на финанситѣ. Каравеловъ нищо не чете. — Увалиевъ се върна отъ Рила, гдето занесе на игумена кръстъ и писмо отъ княза.

Подиръ вечеря отидохме въ редакцията съ Грекова и у Адженова, гдето бѣха Евлогий, Начовичъ, Грековъ, Стоиловъ и азъ. Цанковъ вечерьта билъ у княза; князътъ хубаво го насолилъ, афронтъ за княза отъ една страна и отъ друга дипломатически позоръ, положението по отношение на Румъния. Цанковъ мълчалъ. За назначението на Стаматова за председатель на касацията; Цанковъ: cet animal [това животно] Стояновъ нѣма какво да предлага, всичко трѣбва да става само съ разрешение на министерския съветъ. — Цанковъ иска всѣка седмица да има министерски съветъ подъ председателството на княза, съ огледъ, каже, на дисциплината. - Менъ се струва, че този лошъ човѣкъ е голѣмъ лъжецъ. — Цанковъ и Грековъ изкачатъ като party-leaders.

Lutteroti ми разправяше, че на пѫтя за Нишъ веднага задъ моста срещу новитѣ воденици имало джамия, въ която били зазидани латински надписи — съборена за градиво. Лутероти е 15 години тукъ. 

18 априлъ, недѣля. Сутриньта отидохъ у Стоилова - Грековъ билъ при княза, повече отъ половинъ часъ, казалъ че и сега си остава българинъ и вѣренъ поданикъ на Негово Височество. Le prince très fâché sur les affaires des derniers jours [князътъ билъ много сърдитъ за станалото презъ последнитѣ дни]. Грековъ и Стоиловъ отидоха на протестантското богуслужение. Бурно време. Азъ тръгнахъ по Schöpsenumsegelung [обиколка на простацитѣ]. Цанковъ (живѣе въ кѫщата на печатаря Ковачовъ) не бѣше въ кѫщи. У Каравелова, тамъ бѣха Хр. Стояновъ и Горановъ, следъ това дойдоха Пановъ, Каролевъ, Сава Илиевъ и Живковъ. Каравеловъ говори за библиотеката: неотдавна имаше опитъ за взломъ въ нея — азъ казахъ, че ще да е „отъ книголюбие" (смѣхъ). Стояновъ мисли, че това сѫ турци, искатъ да я запалятъ, защото е въ джамията. Следъ това Каравеловъ приказва като воденица по философия; Гроте и Платонъ. Изглежда, че е класицистъ. Стояновъ глупаво пригласяше, като ме поглеждаше. Театро предъ европеецъ, физика и философия, свѣтлина, пренасяне на удара и т. н. На тръгване — Каравеловъ: трѣбва да обновимъ литературата, науката, инакъ ще подивѣемъ; азъ му отговорихъ: преди 1500 години въ римската Сердика сѫ чели Платонъ и Аристотелъ, следъ това е настѫпило варварство, наша длъжность е да възкръсимъ наукитѣ. Хр. Стояновъ ме запита, вѣрно ли е, че съмъ пишелъ историята на София (той е софиянецъ), казалъ му нѣщо Славейковъ при дворцовия обѣдъ; азъ му отговорихъ, че имамъ доста материали; Стояновъ: при престрояването ще се открие цѣлъ Помпей. — Горановъ при споменатото тръгване: въ философия вече имаме името Σοφία — Каравеловъ добави, че тукъ ужъ тълкували името отъ сопа! — У Стоянова си оставихъ картичката. У Тишева ходихъ съ Горанова, Гешева, Агура. Живѣе въ кѫщата на кмета Трайкова, разкошна турска кѫща. У Каравелова имаше европейска забава, тукъ à la turca, тютюневъ пушекъ, мълчание, сериозното мнение на г-на министра за времето, за пѫтищата и шосетата. Приблизително около 80 народни представители били ужъ съгласни да се пренесе столицата въ Търново или Русчукъ, ако позволи князътъ; за огромната финансова катастрофа не мислятъ, толкова чиновници сѫ си накупили кѫщи, толкова разходи за сгради, дворецъ, руско консулство и т. н., такава цена за земи. Търсихъ Иванова, обаче не намѣрихъ кѫщата. — На обѣдъ бѣхъ съ Агура военния, съ него отидохъ у Стоилова; Агура е причисленъ къмъ артилерията въ Русчукъ; Любовски е тамъ. — Подиръ пладне излѣзохъ вънъ, иде дъждъ. Отбихъ се у Хранова, гдето по-късно дойде Д-ръ Мирковъ (отъ Беброво) съ госпожата си (свищовка). Мирковъ е умѣренъ, не се радва на последнитѣ случки. Истинскиятъ шопъ билъ въ Софийско, отъ часть въ Дупнишко (само пастири) и Радомирско съ часть отъ Трънско. Живостьта на пиротчани (à la срѣдногорци) — трънчани. Видинскитѣ шопи били по-живи. Западнало е населението край пѫтя отъ Пловдивъ за Одринъ. Въ източна България на 100 войника се падали 15—19 неграмотни, въ западнитѣ краища толкова били грамотнитѣ. Въ Елена и пр. всички хора подъ 40 години знаяли да пишатъ. Въ Пловдивско на 100 войника едва имало 10 неграмотни. Аферата Евлогий - българскитѣ поданици въ Румънско сѫ изгубени, не сѫ признати отъ камарата, тамъ ще шиканиратъ всѣки български представитель, дали е действително българинъ. - Вечеряхъ съ Коха и Екзарха. - Подиръ вечеря отидохъ съ Стоилова у Адженова, гдето бѣха владицитѣ. Аферата Грековъ и Евлогий. Образуване на партията, течения, речи, протести. Курсътъ на вестника - умѣреность, въ французката часть нищо върху вѫтрешнитѣ работи, противъ министерството на външнитѣ работи, по патриотични въпроси; проектитѣ на духовенството, синодъ и др. ограничения. Кражбитѣ на сѫдебнитѣ чиновници. Цачевъ телеграфира, че въ Търновско се разнасятъ бланки отъ администрацията за селски подписи и печати — нѣкакъвъ правителственъ адресъ. Азъ приказвахъ съ Климента: Горановъ билъ при него, съ удоволствие би се оттеглилъ, студенина имало ужъ и отъ моя страна; азъ говорихъ за преправяне на законопроектитѣ, за ограничаване дейностьта ми съ нѣкакви глупави проекти, за „синджира" — учебния съветъ отъ глупци, за възможностьта да ме изхвърлятъ споредъ конституцията като чужденецъ и т. н. и т. н. Тълкувания на кон­ституцията за правата на гражданитѣ. — Стоиловъ: възгледътъ на Лукианова за nativitas на territorium [мѣсторождение] е застарѣлъ; модерниятъ е — parentes et volonté [родителитѣ и волята], англичанинъ е английски поданикъ, гдето и да се е родилъ; на родени българи не може да се приписва името „чужденци". — Въ петъкъ у Кумани е билъ министерскиятъ съветъ и бюрото; Каравеловъ на déjeuner. Каравеловъ въ министерството нищо не работи, чете вестници, не слага никакви резолюции, Каранфиловичъ отваря писмата и само една часть резулира, канцеларията е пълна съ застарѣли книжа, страшно безредие. Тимлеръ ще замине, изглежда да е либералъ, и Шепелевъ е такъвъ. Плеве днесъ замина въ отпускъ, ще се върне. Еренротъ е финландецъ, желѣзенъ мѫжъ. Le comité de salut publique — „сенатътъ". Грековъ ми съобщи за силистренскитѣ работи — паритѣ били двигатель — пекли рѫцетѣ на туркинитѣ (мѫчени) на мангалъ, 1 умрѣла, 4—5 и до сега били въ болницата, въ министерството на вѫтрешнитѣ работи има и рапортъ отъ 40-50 листа отъ Славкова; приставътъ се разхождалъ изъ София, пакъ билъ затворенъ по искането на турскитѣ представители въ София. — Че Евлогий въ първото ноемврийско Събрание е признатъ, никой не спомена вчера; азъ дадохъ въ четвъртъкъ бележка на Грекова съ цитатъ отъ печатанитѣ протоколи, ала той по-рано бѣ касиранъ. — Йос. Ковачовъ говорилъ за тайно гласуване преди това (презъ време на почивката), ала той нѣмаше куражъ. За купуването на „Дандания". Рисуванитѣ карикатури на Василаки Поповича: Мелетий „висящъ . 

 19 априлъ, понеделникъ. Сутриньта съставихъ канавата на уводната статия за войската. У Стоилова преписахъ неговата статия за Грекова и Евлогия. Евлогий дойде при него, князътъ съветвалъ да си даде оставката, че не може да служи при едно правителство, което не знае да защищава своитѣ чиновници. За малко прескочихъ въ канцеларията. Въ Събранието е избрана комисия за отговора на тронната речь: Славейковъ, Стамболовъ, Станчевъ, Генчевъ, Каролевъ и т. н., всички червени. Искали петдневенъ срокъ до петъкъ. Въ срѣда имаше заседание за депутатитѣ, избрани на две мѣста. Подиръ пладне бѣхъ у Стоилова, писахме статията за войската. Сега конституция=панбелгийска, Европа ще се очуди. Броятъ трѣбва да се разпрати изъ Румелия. Riedesel пристигна. Телеграма на Грекова до Гешова за изключването на Евлогия. Евлогий, инакъ нерешителенъ, сега е самонадеянъ: диванета, българинъ съмъ билъ, съмъ и ще бѫда — билъ съмъ по-рано и отъ тѣхъ, тѣ не сѫ ме направили българинъ и не могатъ да ми отнематъ българщината. — Грековъ — голѣми препирни за Свѣтлость и Височество, селянитѣ (надумвани отъ Стамболова) сѫ за Свѣтлость, така било писано въ конституцията, отъ министритѣ Цанковъ е за Свѣтлость, Каравеловъ за Височество, Гюзелевъ и Тишевъ сѫ нерешителни. Бюрото, разправятъ, било повикано у Кумани, Негово Имп. Величество Царьтъ иска Височество, ако не го приематъ, камарата ще бѫде разпусната, вечерьта имало заседание за това въ Събранието, частно. Стамболовъ е господарь на положението, паплачь. Положението на Цанкова нѣкакъ си е разклатено, несигурно. Вечерьта излѣзохъ вънъ отъ града по шосето за Балиефенди — керванъ отъ изгладнѣли македонски бѣжанци съ коли. Говорихъ следъ вечеря съ д-ра Шишманова. — Следъ това отидохъ у Адженова съ Стоилова и Грекова. Положението. Либералитѣ се заплитатъ, фиаско. Боязливостьта на Стамболова. Услугитѣ на телеграфния директоръ Стойчовъ къмъ английския дипломатически агентъ — телеграмата до Татаръ-Пазарджишкия окрѫженъ началникъ да се пропустне английскиятъ багажъ безъ мито. Нѣкои хора разпространяватъ, че Стоиловъ пишелъ въ Augsb. Allg. Zeitung и въ всички нѣмски вестници, а пъкъ азъ ужъ въ Neue Freie Presse и въ виенскитѣ списания; споредъ нѣкои Драндаръ пръскалъ тѣзи новини — той е австрийски поданикъ - ще искамъ да го арестуватъ въ консулството — той пише въ Alte Presse. 

20 априлъ, вторникъ. Вечерьта трѣбваше да има събрание у Адженова, обаче владицитѣ не могли да дойдатъ, и азъ не отидохъ. Гюзелевъ не бѣше въ министерството. Разговаряхъ съ моитѣ хорица за жилището ми, азъ казахъ, че не зная колко време ще остана тукъ, правителството възъ основа на параграфа за чужденцитѣ може да ме изгони, когато поиска вследствие на интерполацията (приготовлявала се, говорятъ една за нѣмскитѣ офицери). Ташикмановъ (и Свакеровъ) отвърнаха, че никое правителство не ще ме изпѫди, вече  и за това, че съмъ познатъ и популяренъ изъ страната, моето оставане тукъ зависи отъ моята собствена добра воля, имамъ контрактъ, които ще се пази (азъ възразихъ, че е отъ министерския съветъ, та за това вече може да се наруши), нѣмамъ причини да подозирамъ. - На пладне стана осветяването на основния камъкъ на руското консулство, и князътъ бѣше тамъ. Речь на Мелетия - Kunstpause [изкуствена пауза] - Кумани каза аминъ и се свърши. Следъ това имаше déjeuner, много скромно. Кумани, синъ на руски адмиралъ (гръкъ) и майка рускиня, отъ начало морски офицеринъ, съ силната си воля - следъ 30 си година станалъ прочутъ лингвистъ по европейскитѣ и азиатски езици. — Подиръ пладне пристигна братътъ на княза принцъ Хенрихъ — Масаловъ отиде да го посрещне чакъ до Татаръ Пазарджикъ, князътъ до Искъра. 

21 априлъ, срѣда. Цѣлиятъ день имахъ малко треска, отъ жилището или нѣщо друго. Сутриньта, подиръ пладне и вечерьта четохъ Вергилиевитѣ Georgica (цѣла) и части отъ Bucolica и Енеидата, Фаллмераеровитѣ фрагменти. На 11 часа отидохъ на визита у Кевенхюлера, следъ дълга пауза. За положението азъ казахъ, че е лошо — у Ливия portenta et miracula преди нещастието, и pecora locuta sunt, тукъ въ Assemblée nationale. Цанковъ билъ у Кевенхюлера, разправялъ, че неговитѣ предшественици били mercenaires [продажни], инструменти на руското правителство, гледали само да се обогатятъ; че законопроектитѣ въ тронната речь били само eine Aufzählung von Titeln [изброяване на заглавия], въ сѫщность нищо не се намѣрило (!!). Кевенхюлеръ му казалъ, че неговото министерство трѣбва да работи, до сега нищо не е работено; страната отъ дохождането на княза (презъ юлий) въ сѫщность не се управлява. Руски приготовления въ България, доставка на орѫжия, множество подофицери (Кевенхюлеръ: азъ зная всичко), това не може да не възбуди подозрението на Европа. Така  Източна Румелия не може да се завоюва; турскитѣ войски могатъ по източно-румелийската желѣзница и презъ Кюстендилъ да бѫдатъ тукъ много по-рано, отколкото си представляватъ; щѣше да бѫде по-добре да се погрижеха за една многобройна жандармерия, която въ случаи на война би могла да послужи като кадъръ; на това би се погледнало добре въ Европа. Редовнитѣ войски, употрѣбявани като жандармерия, се изхабяватъ. Бюджетътъ за войската, 13 милиона отъ цѣлия 19 милионенъ бюджетъ, ²/₃ е нѣщо нечувано, това го нѣма ни въ една европейска държава. Кевенхюлеръ казалъ на Цанкова, че съ неговото намаление ще си спечели благодарностьта на  Европа. Такова стопанисуване може да докара само разорението на страната. Allerdings eine Spielerei des Fürsten, sein einziges Vergnügen, sein Geschäft hier wird ihm ohnehin sauer gemacht [безъ съмнение това е една играчка на княза, неговото единствено удоволствие, неговото дѣло тукъ и безъ туй ще му бжде изкарано изъ носа]. За събарянето на укрепленията, до сега нищо не е направено, нѣколко пробива въ Русчукъ, а най-доброто укрепление — Леванттабия въ Силистра служи за складъ; Кевенхюлеръ съветвалъ Цанкова да подари укрепленията на общинитѣ, за да ги развалятъ. — Берлинскиятъ договоръ е едно злополучно дѣло, обаче, той не е направенъ за Сърбия, България и т. н., ами за мира въ Европа, инакъ Австрия и Англия щѣха да се сблъскатъ съ Русия. Цанковъ попиталъ Кевенхюлера за една случка въ Плѣвенъ: следъ войната 2 турски деца сѫ били взети отъ едно българско семейство и покръстени, сега, обаче, дохожда бащата турчинъ и си ги иска; трѣбва ли да бѫдатъ предадени? Пощенската афера, безредие, недовѣрието на Австрия; Стойчовъ щѣлъ да бѫде сега назначенъ за главенъ директоръ на пощитѣ и телеграфитѣ; французинътъ. Сръбскиятъ „адвокатъ" (писарь на единъ нотариусъ въ Панчова) клиентъ на Тишманова, по искането на Thielau арестуванъ, освободенъ срещу поръчителство, е офейкалъ, длъжникъ билъ на цѣлъ свѣтъ. Кoнчината на Цѣлокупна; Кевенхюлеровиятъ готвачъ е заелъ пари на всички тѣзи французи (Chadurne и др.). — Неергичностьта^[3а] на миналия режимъ. — Банката на Утина. Страната ще стане domaine [имение] на нѣколко евреи. Князътъ е спечеленъ за това съ нѣколко милиона за разхубавяване на града; невъзможностьта да се въведе октроа[4]; Копиткиновиятъ планъ е една безсмислица; по за предпочитане е единъ европейски кварталъ; отчуждаванията ще се изродятъ въ турски грабежъ. Каницовитѣ измамнически (Schwindellobhudelei) похвали за София въ Zeitschrift des Orient. Museums, ще примамятъ въ нея доста хора. — Французкиятъ драгоманинъ чулъ отъ депутати плана за една подвижна (vagirenden) столица, 2 месеца тукъ, 2 месеца тамъ, за да се угоди на всички. Азъ съобщихъ на Кевенхюлера за плана да се премѣсти столицата въ Търново, та да може Стамболовъ[5] да тероризира чрезъ масата. Кевенхюлеръ е противъ мѣстенето, преди всичко поради разноскитѣ за това. — Кевенхюлеръ съветвалъ Цанкова да разпрати хората по кѫщята имъ, та до септемврий да се изработятъ нови законопроекти. Цанковитѣ душевни качества: споредъ всичко малъкъ душевенъ фондъ, талантъ, рутина и енергия. Азъ добавихъ: турско възпитание, турска рутина, лъжливость. Неговиятъ законъ за общинитѣ. Графъ Дубски се помѫчилъ да го отклони. — Азъ забелязахъ, че трѣбва да се взематъ европейци на държавна служба, азъ съмъ противъ единъ единственъ на централна служба като мене. Кевенхюлеръ не съветва никого да дойде тукъ.- Турнъ-Таксисъ въ Румелия. Кевенхюлеровитѣ шеги. - Въпросътъ за желѣзницитѣ. До 15 Дни ще стане ратификацията отъ сърбитѣ. Кой ще представлява страната по този въпросъ? Отъ горе на това се даватъ и лоши съвети (Русия). На българска територия ше бѫде дълга едва 100 километра. Сръбската желѣзница безъ съединителна линия презъ България остава съ пасивъ; па и по румелийската линия трафикътъ е малъкъ*)[6].

Подиръ пладне се отбихъ за малко при римскитѣ развалини на Ломския пѫть[7]. Намѣрихъ до шосето преди минаването му презъ стената откѫслекъ отъ нѣкакъвъ вѫтрешенъ зидъ, а при рѣката между българскитѣ кѫщурки откѫслекъ отъ източната стена*)[8]. До кѫде е отивало това укрепление въ града? Дали е било наистина римско или нѣщо срѣдновѣковно. Герлахъ и Verantius пишатъ нѣщо за крепостни развалини предъ града. Не сѫ ли това нѣкакви традиции?

Вечерьта бѣхъ съ Качановски, Иванова, единствения руски офицеръ, Шишманова и Радославова. Не видѣхъ днесъ Стоилова; въ двореца имаше дипломатическо diner въ честь на prince Henry.

Бързо се всичко раззеленява. Само голѣмитѣ дървета сѫ сухи. Бѣлитѣ цвѣтове на крушитѣ и ябълкитѣ. 

22/10 априлъ, четвъртъкъ. Имамъ силно главоболие, треската се обажда. Най-напредъ отидохъ на обѣдъ, следъ това въ канцеларията; нова наредба на министерския съветъ: служебнитѣ часове сѫ 9—3 ч., обаче азъ не се съобразявамъ съ тѣхъ и нѣма да се съобразявамъ, европеецъ, conseiller [съветникъ] и какво още! Получихъ писмо отъ баща си: въ виенскитѣ вестници се съобщавали страшни безсмислици за тукашнитѣ работи, азъ ужъ съмъ си билъ далъ оставката още преди края на мартъ и т. н. Съ Гюзелева отидохме на инспекция въ мѫжкия пансионъ на Благотворителното дружество. Отидохме неочаквано, само слугитѣ бѣха тамъ, гимназиститѣ бѣха още въ училище. Нечувана ориенталска свинщина, нечисти легла, ученицитѣ не си изчеткуватъ дрехитѣ, грозна печка, никаква вентилация, нѣкои ученици сѫ останали въ кѫщи, защото — нѣматъ обуща. Слугитѣ сѫ мръсни, та да ти се отще. Кухнята е като заходъ — за 80 души се купува дневно 16 оки агнешко месо, чорбата се вари въ два котела, помия, като да е приготвена за ловджийски кучета. Хлѣбътъ полумухлясалъ. А държавата плаща за своитѣ стипендиянти до 42 франка месечно. Не благотворително, а злотворително дружество.  Въшльото Николаевъ - пѣвеца, който управлява цѣлата тази свинщина, нѣмахъ честьта да видя. Щѣше да бѫде по-добре, ако ученицитѣ си бѣха по кѫщитѣ. Въ стаитѣ има само легла и столчета, никакви особени спални, „стради", трапезарии. Трѣбва да пропѫтувашъ цѣла Европа, за да видишъ нѣщо подобно. Никоя казарма въ Европа не е така мръсна. Въ стаитѣ заразителенъ смрадъ. Възпитаницитѣ не знаятъ дори какъ да стоятъ, никакъвъ редъ. Мѫчение, а не учение. Най-добре ще бѫде да се вземе цѣлъ въ държавни рѫце.

Подиръ пладне бѣхъ у Стоилова. Той излѣзе и се върна чакъ вечерьта. Азъ между това четохъ у него Paul Louis Courier, знаменития стилистъ. Вечерьта имаше министерски съветъ у княза. — Цанковъ търси жилище за Бурмова, за да вземе кѫщата му за учреждение; assez gentil. Бурмовитѣ надежди за цариградския постъ. — Следъ вечеря ходихъ при владицитѣ, гдето бѣше и Йос. Ковачовъ. Водихме разговоръ за педагогия и политика, за педагогически или изобщо неполитически вестникъ. Почналъ е да излиза отъ 1 априлъ въ Пловдивъ „Законоведецъ" на хърватина Перецъ. Миличевичъ ми изпрати „Село Злоселеца". — Презъ нощьта лошо спахъ: треска. 

23/11 априлъ, петъкъ. Сутриньта при миенето ме изненада Гюзелевъ. Отидохме въ девическия (държавенъ) пансионъ и гимназия. Mme Касабова държи всичко чисто и въ редъ, à la franca, чисти класни стаи и спални, всичко бѣло, провѣтрено, хубава градина; децата и въ двата класа много прилично се държатъ. Impression la plus favorable [най-благоприятно впечатление]. Попъ Тодоръ преподава география и български езикъ. У Касабови пихме кафе. — Въ министерството. Евстатий Пелагонийски за оставката си, не искалъ ужъ толкова скоро. — На обѣдъ бѣхъ съ Иванова и подполковникъ Попова — той се изрази, че ще дойде день, когато ще бѫде изпратенъ отъ княза да разгони камарата, Missbrauch der Freiheit in Allem und Jedem [злоупотрѣба съ свободата въ всичко и отъ всѣкиго]. Подиръ пладне отидохъ въ Събранието, тъкмо имаше тайно заседание, за Свѣтлость и Височество, прието било, казватъ, Височество. Омръзна ми да чакамъ, отидохъ си въ кѫщи — писахъ. Привечерь излѣзохъ по пѫтя за Балиефенди. Нѣкакво си ornithogalum съзрѣхъ между тревата; крѣкането на жабитѣ (страшенъ шумъ) въ потоцитѣ, суша, земята се е пропукала. Множество прилепи. Вчера Corvin, Freimann и т. н. били на ловъ за орли въ Балиефенди, на конската мърша се нахвърлили 12 голѣми орли. — Съ Гюзелева говорихъ за окрѫжното досежно запазването на старинитѣ. 

26/14 априлъ, понедѣлникъ. Нищо особено. Въ недѣля вечерьта бѣхъ каненъ у Hogguer'а, у когото живѣе Стурдза, обаче Hogguer билъ на дворцовъ пикникъ, та дошълъ следъ моето връщане. Седѣхъ само съ Стурдза и Белдимиано; Стурдза е отзованъ въ Букурещъ, изтегнато положение, разбойничеството въ Добруджа жилището на Стурдза въ София, Румъния има претенции да се ползува отъ капитулациитѣ. Слугата се бѣше опилъ; сбиване въ кухнята. Следъ моето излизане той накаралъ още и да го обръснатъ. - Преди пладне при княза бѣше депутация съ отговора на тронната речь, въ нея Климентъ, хубаво говорилъ. Следъ това депутацията се явила и при принца Хенрихъ. Цеко неканенъ се присъединилъ къмъ нея, поздравилъ княза съ титлата Височество и изказалъ своята радость, че ще бѫде и Величество. — Стоиловъ подиръ пладне съ Desch излѣзоха два часа далеко съ коне да преглеждатъ нѣкакъвъ чифликъ за княза; азъ не ходихъ съ тѣхъ. Голѣмо въздушно налягане, задушно. Писахъ дълго писмо на баща си. — Телеграмата до Бълг. Гласъ, че виенскиятъ парламентъ съ 163 срещу 147 гласа приелъ създаването на чешки катедри при пражкия университетъ, доста ме изненада. Мисля за себе си.

Въ сѫбота вечерьта ходихъ у Адженова. Евлогий сѫщата нощь си заминаваше. Въ едната стая Бурмовъ, Колони (бѣли коси и червено лице, „има две бои"), Боневъ съ госпожата си, стариятъ Гешовъ и т. н. Въ другата консерваторскиятъ клубъ, владицитѣ, ексминистритѣ, Горбановъ, Минчовичъ, Стоиловъ. Азъ стояхъ безучастенъ. Дотегна ми всичко това.

Въ понедѣлникъ зараньта ходихъ въ министерството. Аферата досежно паритѣ на Браилското дружество. Телеграмата на Икономова за това. Разглеждане дѣлото на дупнишкото училище. Гюзелевъ мисли, че трѣбва да се работи. Добре. Обаче той седи отъ 9—2 ч. въ канцеларията и рисува резолюции; въ мозъка му, разбира се, нѣма материалъ за планове и проекти. Занимава се само съ дреболии и personalia.

Много ми е омръзнало сегашното ми жилище. Задушливо, влажно, нѣма слънце, нѣма вентилация, далече — мѫчно е да се намѣри нѣщо по-добро.

Преди нѣкое време обѣдвахъ съ Иванова и майоръ Попова (сега подполковникъ). Поповъ казва, че сигурно ще дойде време, когато нему ше бѫде заповѣдано съ дружината си да закрие Народното събрание, досега само злоупотрѣбение съ свободата, анархия. Злобата на руситѣ, че не може да се влѣзе въ Народното събрание съ сабли, „които освободиха България".

Café chantant. Les exploits du petit Exarque. Die Atlashose.

При пикника въ недѣля вечерьта станало нещастие. Пияниятъ файтонджия прекатурилъ д-ра Коха пастора и Менгеса въ окопа гдето се малко натъртили.

Въ понедѣлникъ имаше заседание, избра се бюджетна комисия, mixtum compositum, Стамболовъ, Григорий, Колони, Молловъ и т. н. Азъ отъ това заседание се просто погнусихъ. За вчерашната ауденция трѣбвало да докладва Климентъ, било всичко уговорено; но ето че става Славейковъ, още се неотспалъ, махмурлия и докладва просташки безсмислици.

Вечерьта у Стоилова намѣрихъ двама румелийски депутата Наумовъ и Величковъ. Наумовъ училъ земледѣлие въ Таборъ и Германия, билъ и въ Хърватско, презъ войната билъ преводачъ, запозналъ се съ княза още тогава, много уменъ и сериозенъ човѣкъ, мислитель. Вечеряхме заедно. Румелийскитѣ и тукашнитѣ условия. Strecker билъ обикновенъ човѣкъ, когато съ него се отнасятъ добре, не пакостилъ; гимнастическитѣ дружества се промѣнили въ резерва: la Roumelie Orientale ce виждала само въ Пловдивъ и Бургасъ; Груевъ вършилъ въ просвѣтата много глупости: Schmidt билъ евреинъ нѣкѫде си изъ Германия. Младиятъ Михайловски щѣлъ да редактира нѣкакво си списание на министерството на просвѣщението. Чиновниците, както въ България, били даскали и пр., обаче работили и не правили партизанска политика. Кръстевичъ билъ излѣзълъ отъ турска школа, страшенъ страхопъзльо, Шмитъ го водилъ за носа; инакъ положението било независимо; защото директоритѣ били почти inamovibles [несмѣняеми]. Интригитѣ на австрийското и английското консулство. Срѣдецъ трѣбвало да остане главенъ градъ, последенъ остатъкъ отъ Св. Стефанска България, неговото зарязване би значило заразване на народната идея. Упадъкътъ на панбългарската идея въ княжеството, тукашното службашество, фанатичното партизанство. Турнъ-Таксисъ билъ наелъ цѣлъ конакъ; мѫчнотиитѣ на чехитѣ съ езика, София прави, каже, впечатление на градъ растещъ, впечатление, че ще излѣзе нѣщо отъ него. Пловдивъ, каже, е стѣсненъ, не е за голѣмъ градъ. Били вечерьта на 6 и пол. ч. у княза. Презъ войната попиталъ веднажъ князътъ Наумова, иматъ ли българитѣ хора за министри, Наумовъ отговорилъ, че имало малко — трѣба да се взематъ чехи: ach lassen Sie mich mit diesen Alt — und Jungczechen, mit dieser Package!...[ахъ оставете тѣзи старо и младочехи, тази паплачь]. Това познанство и разговоръ много ме задоволиха, открихъ пакъ умни хора и български патриоти. 

27/15 априлъ, вторникъ. Преди пладне намѣрихъ въ министерството Вацова отъ Ломъ; добъръ момъкъ; чулъ отъ Безеншека, че съмъ искалъ да си замина отъ тукъ — да не съмъ правилъ това — „приятель се познава въ нужда". Сарафовъ е въ Парижъ. Тъкмо приехъ писмо отъ Дринова; получилъ брошурката „Die Slawen" отъ Прага, адресътъ е, каже, съ моя рѫка, много билъ натѫженъ — дали не съмъ наистина избѣгалъ, може би, отъ Срѣдецъ, да му съмъ пишелъ колкото може по-скоро. — Подиръ обѣдъ бѣхъ съ Стоилова въ Народното събрание. Праздно, Славейковъ спѣше на министерската маса, бюрото седѣше около стенографската и журналистическата масичка и се занимаваше  съ Богоровска филология. Следъ това имаше заседание „за хранитѣ въ страничнитѣ стаи. Азъ, Стоиловъ, Наумовъ и Величковъ между това седѣхме въ голѣмата праздна зала; предложението на тукашнитѣ комитети нѣма нищо, ut aliquid fecisse videatur [което да изглежда, че сѫ направили] - Стоиловъ: нека направи правителството; военниятъ бюджетъ, войската, опълчението - постѫпкитѣ на българското правителство досежно §11 и 12 (?) на Берлинския договоръ*)[9] не е възможно да се изпълняватъ — официалното пѫтуване на министра и на румелийската депутация презъ пролѣтьта на 1881 г. Съгласието и мандатътъ на Европа. Моето мнение: а)миренъ нормаленъ процесъ за издигане правата на Румелия на сѫщото ниво, каквото има България, б)безредия, турцитѣ безъ позволението на Европа не ще смѣятъ да навлѣзатъ, България ще се втурне съ мандата на Европа. Цанковото намаление на бюджета — австрийска influence [влияние]; румелийски депутатъ имъ казалъ да работятъ най-много съ Стамболова, Станчова и т. н. — Отидоха си. — Dunkle Vorahnung [смѫтно предчувствие]. — Подиръ пладне излѣзохъ на разходка. Сухо, ясно време, земята е пропукана, нѣма дъждъ (липса на гори). Молебствията на Мелетия за дъждъ; заоблачава се. На полето при Хаджи Мановата воденица срещнахъ самотенъ Балабанова, errantem per Балабановъ за последицитѣ отъ силно правителство, колко нѣщо би могло за кѫсо време да се направи. Той е за класическо образование. Опасностьта отъ недоуци, още споредъ Аристотеля. — Презъ нощьта писахъ писмо отъ 10 страници Дринову за тукашнитѣ събития, за състоянието на образованието и т. н. 

28/16 априлъ, срѣда. Сутриньта станахъ рано. Голѣма изненада. Баларевъ доведе двама чешки учители, филолози, Ив. Марекъ и Ив. Брожка, съвършено „харни момци", решили се да дойдатъ въ България и Румелия на късметъ, да търсятъ мѣста, всичко имъ прави грозно впечатление, предпочитатъ пакъ да се върнатъ. Азъ имъ изложихъ цѣлото положение, макаръ и въ присѫтствието на Баларева. - Министерството е премъстено въ кѫщата quondam на Бурмова; ние сме въ 4 стаи. - Обѣдвахъ съ румелийцитѣ. Наумовъ ми обърна вниманието на татарския типъ на Горбанова и Стамболова. Азъ изказахъ жѣлание да разпитам  in loco [на мѣсто] за кланетата. Величковъ: ще ви излъжатъ. - Подиръ пладне излѣзохъ самъ на разходка към Балиефенди. Праздницитѣ наставатъ отъ утре. Бихъ искалъ да излѣза вънъ отъ София. Владицитѣ заминали, казватъ, за Рила, и други — финансови чиновници и т. н. Да имахъ конь и сигурно време. — Вечерьта четохъ до срѣдъ нощь Миклошичовата граматика. 

29/17 априлъ, велики четвъртъкъ. Сутриньта и двамата чехи дойдоха въ министерството. Дълги обяснения. Ако, каже, у насъ нѣкой би описалъ, какъ е тукъ, никой не би му повѣрвалъ. Отидохъ въ камарата, ала не намѣрихъ никого. Обѣдъ. Подиръ обѣдъ у Стоилова, когото вчера не видѣхъ. Цанковъ при обсѫжданията изтъква княза напредъ, князътъ искалъ тогози или оногози за агентъ и т. н. Вчера вечерьта имаше събрание у Адженова досежно вестника, азъ не отидохъ — ядъ ме е изобщо, че взимахъ участие до сега. — Следъ пладне прескочихъ въ Събранието, дано видя още може би румелийцитѣ, ала не ги намѣрихъ, никого нѣмаше тамъ, ваканция. — Срещнахъ Вацова. Съ него отидохъ на разходка (валѣше) и у дома. Либералитѣ, каже, отъ начало били зле настроени противъ мене, сега добре, само, каже, защо толкова дружа съ Стоилова! Вацовъ иска презъ праздницитѣ да отиде въ Пиротъ, но нѣмалъ куражъ. Христовъ се оженилъ въ Свищовъ на другия день следъ моето пристигане въ Ломъ, билъ на сѫщия параходъ. Вацовъ говори за нуждата отъ силно правителство, за способноститѣ на сегашнитѣ министри (Каравеловъ билъ нервозенъ, отъ финанси нищо не разбиралъ и т. н.), ималъ свѣстни възгледи за нѣщата. Муромцевъ много повредилъ — „снизходителность къмъ селянитѣ". Локаутъ на ломскитѣ и софийски шопи. Агитациитѣ на дѣдо Цеко! Нуждата да се прехвърли Ломското училище на държавни разноски, педагогическо списание, чужди учители, учебни книги, нови учебни планове, библиотека, Вазовъ и т. н. Азъ: колко много би могло да се направи, ако да имахъ власть и можехъ да заповѣдвамъ, „а тукъ трѣбва да убеждавашъ хората"; Гюзелевъ и философската пропедевтика. Трайковичовитѣ госпожици били въ училище въ Загребъ. Миличевичовитѣ съчинения. Дриновъ. Бълг. Гласъ, доста е разпространенъ, ако да пишеше Свѣтлость щѣше, каже, още повече да се разпространи; титлата била лозунгъ на  партиитѣ. Хр. Стояновъ като учитель въ София quondam въ главното училище: не училъ децата въ класа, ами лежалъ въ канцеларията лениво на мендера, ученицитѣ седѣли около него и ги разпитвалъ — видѣлъ рускитѣ висши училища и така училъ. — Миларовъ. — Вечерьта бѣхъ съ Hogguer'а и съ „дипломатическия полусвѣтъ" — Белдимиано, Тоттъ и т.н.  - Ездата съ дамитѣ отъ Café chantant'a и какво имало въ ботушитѣ на Freiman; дуелътъ на Мордвинъ (бѫдещъ). — Вечерьта четохъ „Зимње вечери". Кога българитѣ ще иматъ нещо такова? 

30/18 априлъ, велики петъкъ. Сутриньта дойдоха въ кѫщи две циганки, въ градска носия съ даарета и едно циганско момиче около 12 годишно, по фуста, опасано цѣло съ зелени листа (отъ зеленчукъ и коприва). Момичето играеше, а циганкитѣ удряха дааретата и пѣеха български: съ рефренъ „ай Додоле", „Дай Боже вода", повече не можахъ да разбера. Остъръ изговоръ на български езикъ, както изобщо въ цигански. Къмъ края излѣзе слугинята, налѣ кофа вода и я лисна върху момичето, па хвърли пари върху даарето на циганкитѣ. Ходили по цѣлия кварталъ, били и у Hogguer'а — чудилъ се, както, каже, у кафритѣ. — Четохъ Миклошичовата граматика. Отбихъ се въ министерството, пусто, Бурмовъ на вратата се разправяше съ стражаритѣ и слугитѣ за изгубенитѣ кокошки; писаритѣ, каже, ги изловили. — Купихъ си у единъ чехъ бѣла лѣтна шапка. — Бурно, не сигурно време. — Обѣдвахъ съ румелийцитѣ. Цѣла кола снажести депутати бѣха при насъ, Баларевъ, Момджовъ, Станчевъ Петъръ. Съ Баларева приказвахме на чешки за образованието, азъ му казахъ, че то цѣлото не струва нито една лула тютюнъ; той е противъ замисленото затваряне на Габровската гимназия и на Русчушкото земледѣлско училище (самъ той е земледѣлецъ). Наумовъ разправяше, какъ руситѣ въ Казанлъкъ си мазали ботушитѣ съ розово масло. Изпратихъ поздрави на Илиева. Подиръ пладне ще заминатъ за Пловдивъ. Нѣма поща до самата граница, едва въ Ихтиманъ; мѫчно е да се намѣри кола тукъ до Татаръ-Пазарджикъ и е скѫпо (6 пола). — Подиръ пладне отидохъ у Стоилова, гдето бѣше Hogguer. Буря и дъждъ. Вечерьта бѣхъ съ Агура и Величкова, ще заминатъ едва на сутриньта, и съ Протича. Политически разговори. Висковски за бѫдещето на Грекова: ще видите, че следъ нѣкое време той ще бѫде първиятъ човѣкъ въ България, български Кавуръ. — Има тукъ за продань единъ конь, за около 10 пола. — Решихъ се да си дамъ оставката. Не мога да взема върху себе си отговорностьта за всички тѣзи глупости; министъръ простакъ; интриги противъ мене. — До 1 ч. проучвахъ Manuel de voyageur. Никакви писма не съмъ получавалъ отъ кѫщи отъ дохождането на новото министерство. Австрия не е сключила никаква конвенция via Ломъ, глупоститѣ на българитѣ; пощата ще иде пъкъ презъ Цариградъ. Ще бѫда доволенъ да можехъ поне да пропѫтувамъ страната: 2 месеца Румелия, 2 месеца България.