К. Иречекъ
БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ
ТОМЪ І
ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.
ПРЕДГОВОРЪ
Следъ смъртьта на проф. Конст. Иречекъ на 10 януарий 1918 год., Бълг. академия на наукитѣ реши да откупи отъ неговата вдовица цѣлото му книжовно наследство. За тази цель азъ бѣхъ изпратенъ да преговарямъ съ нея въ Виена. Като конкурентъ на Академията се яви и виенскятъ Forschungsinstitut für Osten und Orient. И когато азъ бѣхъ повиканъ отъ управителния съветъ на Академията устно да му докладвамъ върху това, що съмъ намѣрилъ и неговата стойность, споменатиятъ институтъ, използувайки моето кѫсо отсѫтствие, успѣлъ да придума вдовицата на покойния да предаде нему библиотеката, та азъ можахъ, за жалость, да откупя и прибера за Академията, съ съдействието на моя добъръ приятель А. Тошевъ, по това време пълномощенъ министъръ въ Виена, само неговата архива.
Между многото ценни работи, за които на друго мѣсто има да говоря, въ архивата се намира и неговиятъ „Denník bulharský", както самъ той го е надписалъ, сиречь дневникъ за петгодишното му преживяване въ България. Това сѫ четири подвързани тетрадки, отъ които I, II и IV въ форматъ 17.8X20.8 см., III — 14.3X22.3. Тетрадка I съдържа 137, тетрадка II — 136, тетрадка III — 137 и тетрадка IV — 38 съ много дребенъ шрифтъ и гѫсто написани листа (вж. фототипията на стр. 100 отъ II тетрадка въ края на т. I). Цѣлиятъ дневникъ е раздѣленъ отъ автора на 4 дѣла: първата тетрадка съставя I дѣлъ — отъ 30 октомврий 1879 г. до 21 априлъ 1881 (зап. календаръ), сиречь отъ тръгването му за България до православния Великдень 1881 г.; втората тетрадка образува II дѣлъ — отъ 1 май 1881 г. до 21 юний 1882 г. (зап. календаръ), сиречь отъ великденския му излетъ на Рила до връщането на княза Батенбергъ отъ пѫтуването си въ Петроградъ, Берлинъ, Дармщатъ и Виена; третата тетрадка обгръща III дѣлъ — отъ 13(25) юний 1882 г. до 1 априлъ (20 мартъ) 1884 г., сиречь отъ излизането му отъ Министерството до неговото окончателно решение да се върне въ Прага; и най-после 38-тѣ страници отъ четвъртата тетрадка съставятъ IV дѣлъ — отъ 1 априлъ 1884 г. до 26 октомврий сжщата година, когато той е вече въ Прага и чете своитѣ лекции въ Университета.
Дневникътъ е писанъ на чешки езикъ, съ откѫслечни изрази, въ които много често липсва глаголътъ (като напр. бѣхъ, отидохъ, ходихъ и подобни). Въ превода за яснота азъ съмъ прибавялъ въ повечето случаи подразбиранитѣ глаголи безъ да съмъ ги турялъ въ скоби. Въ Дневника си Иречекъ често преплита и доста чужди - латински, нѣмски, френски, италиянски и др. думи и изрази, било че така ги е чулъ отъ своя събеседникъ, било че е сметал, какво с тѣхъ по-точно, по-сполучливо ще се изрази, отколкото на чешки, било че е искал да прикрие, да облече в по-малко достъпен обликъ нѣкой свой драстичен израз, или най-после така са му дошли на перото. Тѣхъ азъ съмъ оставял, както сѫ в оригинала, за характеристика на Иречековия езикъ, като съмъ далъ в повечето случаи въ правоѫгълни скоби до тѣхъ и значението имъ на български. Само много дългитѣ нѣмски или френски разговори съмъ предалъ направо на български.
Иречекъ по покана на Българското правителство дохожда въ края на 1879 г. като главенъ секретарь на Министерството на народната просвѣта, по-късно става министъръ на сѫщото министерство, председатель на учебния съветъ, директоръ на Народната библиотека и музей и пр. Поради своето служебно положение той има чести и продължителни ауденции у княза, намира се въ постоянни връзки съ чуждитѣ дипломати, български властници и общественици, военни, учители и администратори и пр. Като се знае това отъ една страна, и познавайки вече неговата тънка и вѣрна наблюдателность отъ „Пѫтуванията му по България" отъ друга, можемъ да си представимъ отъ какво грамадно значение сѫ неговитѣ записки за историята на нашето държавно устройство въ първитѣ години следъ освобождението — устройство, въ което той е взималъ най-дѣйно участие, както и за характеристика на събитията и лицата отъ това време.
Поради това голѣмо значение на Иречековия дневникъ, по покана на редакцията на в. Миръ, бѣхъ почналъ отъ 31 юлий 1928 г. да го издавамъ въ български преводъ като подлистникъ на този вестникъ. Тамъ обнародвахъ Иречековитѣ записки само до 26 май/7 юний (включително) 1881 г., сиречь приблизително една трета отъ Дневника.
Твърде живиятъ интересъ, що възбудиха запискитѣ у българското общество, подтикна книгоиздателството Хр. Г. Дановъ да ми предложи то да издаде цѣлия Дневникъ, тъй както преди 30 години покойниятъ и много заслужилъ основатель на фирмата — стариятъ Хр. Г. Дановъ, оценявайки по достойнство голѣмото за насъ значение на Иречековитѣ „Пѫтувания по България", ми предложи тѣхното издаване. На материалнитѣ жертви на тази първа българска книгоиздателска фирма българското общество ще има да благодари, че то ще притежава покрай Пѫтуванията му — и пълното издание на Дневника. — Той се печата така, както е излѣзълъ отъ перото на неговия авторъ, безъ каквито и да било съкращения и изпускания, каквито азъ смѣтамъ, че нѣмамъ право да правя въ единъ исторически вече паметникъ. Тукъ-таме само нѣкои думи, които биха раздразнили ухото на нѣкои прекалено чувствителни натури, въ българския преводъ сѫ загатнати само съ тѣхнитѣ първи букви, или пъкъ фрази отъ сѫщия характеръ сѫ оставени въ своя чуждъ текстъ, безъ български преводъ.
Сѫщо тъй чуждитѣ цитати сѫ оставени съ правописа и въ формата както ни ги предава въ рѫкописа самиятъ авторъ, макаръ че този правописъ днесъ да не е въ употрѣба, или пъкъ формата да не е правилна.
Българското издание на Дневника, поради неговия значителенъ обемъ (надъ 60 коли), се раздѣли на 2 тома: първиятъ томъ съдържа запискитѣ на Иречека отъ 30 октомврий 1879 г. до 9/21 октомврий 1881 г. — заминаването му въ двумесеченъ задграниченъ отпускъ; вториятъ томъ — запискитѣ му отъ 27 октомврий 1881 г., вече въ Виена, до напускането на България и настаняването му въ Прага — 26 октомврий 1884 г.
Къмъ първия томъ смѣтнахъ за полезно да прибавя и неговия curriculum vitae, написанъ по случай петдесетгодишнината му на 1904 г. за читателитѣ на чешкото сп. Osvěta, въ което той редъ години помѣстваше много хубави литературни трудове. Отъ тази автобиография българскиятъ читатель между другото ще види, какъ самъ Иречекъ гледа и цени, следъ двадесеть години, своята петгодишна дейность въ България.
Къмъ втория пъкъ томъ ще бѫде приложенъ подробенъ показалецъ на всички имена и нѣща, за които се говори въ Дневника.
По желание на книгоиздателството, въ българското издание на Дневника се помѣстиха и ликоветѣ на наши общественици и чужденци, които сѫ играли нѣкаква роля въ нашия държавенъ животъ следъ освобождението, до толкова, доколкото бѣше възможно да се намѣрятъ запазени отъ това време портрети въ сбиркитѣ на Българската академия на наукитѣ и Народната библиотека. Много ми услужи въ случая и г. д-ръ К. Сарафовъ съ частната портретна сбирка, останала отъ покойния му баща Мих. Сарафовъ. На всички дължа да изкажа тукъ своята гореща благодарность.
София,
св. Кирилъ и Методий 1930 г.
Ст. Аргировъ
