1 мартъ, понедѣлникъ. Picq предатель — Heberle (Хиршовъ представитель, нѣмски подданикъ) дошълъ въ министерството на външнитѣ работи при Начовича и му казалъ, че Пикъ му съобщилъ, какво Начовичъ е написалъ статия за Варненско—Русчушката желѣзница; Начовичъ му посочилъ вратата. Наистина имаше такава статия; тя не бѣше изпратена на Пика да я преработи, ами веднага отиде въ печатницата, и Пикъ, макаръ че получилъ много на време коректура, напукъ нищо не поправилъ, та азъ остро се намѣсихъ въ работата, като наредихъ вестникътъ да излѣзе на опредѣления часъ, безъ да искамъ да зная за господство му готвача. — Следъ пладне дълго време останахъ у Климента. — Писахъ Стоилову писмо № 3. Дадохъ на Прошека 125 фр. за смѣтка на Адженова (Адженовъ изпратилъ на Темпски отъ Букурещъ за мене 225 фр.).

2 мартъ (19 февруарий), вторникъ. Царскиятъ юбилей. Литургия, процесия, парадъ предъ двореца, топовна стрелба (батарея отъ Радомиръ), revue [прегледъ] (юнкери); хубавъ пролѣтенъ день. Видѣхъ за пръвъ пѫть артилерия и юнкеритѣ. (Подробности вж. въ писмото ми до Стоилова и вестника). Писахъ отъ 1—3 ч. уводна статия за юбилея. Ходихъ у Кевенхюлера. Кевенхюлеръ и Thieiau имали заповѣдь отъ Бисмарка да съветватъ княза, при пристигането, щото преди клетвата върху конституцията да обяви eine Verwahrung [предохранение]; Алекс. Хесенски накѫсо му запретилъ да приеме властьта съ тази конституция; Дондуковъ излъгалъ ужъ царя по единъ параграфъ; въ Търново обаче князътъ така билъ обграденъ, че Кевенхюлеръ и Thielau не могли да се доближатъ до него. Намѣренията на Дондукова. Финанситѣ; и безъ военния бюджетъ има дефицитъ. Непотрѣбностьта на флота. Князътъ въ Петроградъ едва ли ще може да издействува personalia. — Кабинетътъ Климентъ, Икономовъ, Цанковъ, Балабановъ, Каравеловъ. Капитулациитѣ, варненската случка (тукъ изглежда, че австрийскитѣ консули сѫ сами — останалитѣ сѫ на българска страна). Нотитѣ, каже, оставатъ по 14 дена безъ отговоръ. — Въ редакцията. Серенада, вечерьта имаше илюминация. Съ Начовича излѣзохме на естрадата предъ двореца, гдето бѣше и Протичъ и французкитѣ дипломати. Вечеряхъ съ Начовича и Протича. Историята на Великсина изъ Влашко. Уморенъ съмъ и раздразненъ. Предвиждамъ атаки, неприятности, стълкновения. Сръбскитѣ опозиционни вестници (Видело) за насъ. Най-голѣмитѣ неприятности произлизатъ отъ редакторството, изпросено участие въ работи, чужди за мене. 

3 мартъ, срѣда. Пригатвямъ бройове. Речьта на Кумани (на руски) дойде късно. Писахъ презъ нощьта писма на Дринова, Христова. Пристигна книгата на чичо ми Херминъ Svod zákonův slovanských. 

4 мартъ, четвъртъкъ. Следъ пладне направихъ разходка пеша по сухитѣ ливади къмъ Балиефенди. Климентъ не ходи въ канцеларията. Очебийната Schmiegsamkeit [омилкуване] на Гюзелева, Моллова и Славейкова (преди нѣколко деня на парада) — сега последниятъ е председатель на административния съветъ. Бюджетъ. — Вечерьта направихъ ревизия на паритѣ си, имамъ 428 рубли. Днесъ получихъ заплата. — Момчето Ангелъ Райковъ отъ Дедеагачъ, съ изгорено лице въ черкезка униформа, билъ въ Владикавказкия полкъ, около 15 годишенъ, иска помощь, да се запише въ училище. — Вечерьта въ редакцията пихме бира отъ Алексинецъ. Гърмене съ динамитъ при събарянето на джамията. 

5 мартъ, петъкъ. Ходихъ у Климента да му честитя ордена Св. Анна — голѣма радость. Стоиловъ има Св. Владимиръ. — Йос. Ковачовъ почна да изпълнява длъжностьта си. Организация на общинитѣ. Не ми е добре, не може да се работи. Вечерьта бѣхъ въ редакцията; отъ Вазова се получи продължение на Грамада. — Въ „Цѣлокупна" има дописка отъ Търново, въ която се хвали Икономовъ и Климентъ, а се ругае земедѣлческото училище (което е основано отъ Начовича), администрацията, защото се намисала навсѣкѫде, кѫдето сѫ избирани консервативни кандидати. „Народность" дава отговоръ der Vakuffranzosen [на вакъфскитѣ французи] и хвали Берлинския договоръ. 

6 мартъ, сѫбота. Четохъ Неофитовото описание на Рилския манастиръ. Съобщението презъ Дунава е прекѫснато — Eisgang (чупене на леда). Въ министерството следъ дълго време дойде Климентъ. Следъ пладне отъ 2 и пол. до 9 ч. бѣхъ въ редакцията! Атентатъ върху Лорисъ Меликова. Въ Министерския съветъ се е разгледала кюстендилската случка. Пѣевъ самъ разправялъ, ексцеси на пограничния баталионъ. Днесъ се получиха 2 телеграми отъ Стоилова, едната е повторение на понедѣлнишната, втората днесъ за ордена. Вечерьта дойде телеграма до Начовича: кои руси трѣбва да се повикатъ назадъ и рекламациитѣ на турския посланикъ въ Петроградъ за Bandeneinbruch in Makedonien [нахлуване на чети въ Македония]. - Славеиковъ се оттегля отъ Цѣлокупна. Днесъ ми е невъзможно да работя по-нататъкъ. - Карешъ въ Бременъ се изказалъ предъ д-ръ Надхерни, че искалъ да има титлата на български консулъ тамъ!!! 

7 мартъ недѣля. Зараньта писахъ на Новаковича. Обѣдвахъ съ Начовича и Икономова въ гостилницата. Аферата Головинъ, той е уволненъ, контрактътъ му се свършилъ, Кумани е недоволенъ — замѣстникътъ му ще бѫде, каже, англичанинъ, Икономовъ навѣрно е насъсканъ противъ Головина. — Следъ това съ Начовича отидохме пеша (тукъ нечувано нѣщо) до Балиефенди, 7300 метра. Приказвахме за какво ли не — Anfänge der Kriegschule in Philipopol [наченки на военно училище въ Пловдивъ]. Тамъ въ градината седѣхме съ Икономова и Климента, които пристигнаха следъ насъ; дойдоха и Шишмановъ, Стойчовъ, Ковачовъ печатарьтъ (на коне), М. Поповичъ съ госпожата си. Inoffensives gutes Volk, nur etwas verlogen [безобиденъ добъръ народъ, само че пада малко лъжливъ]. Бира и мекици. Проектътъ на Шишманова за хайка на мечки изъ Витоша. — Съ министритѣ разгледахъ банята и фабриката (стърчи полусъборена и ще се изгради). Тръгнахме пеша назадъ, догонени — предлагаха ни кола и коне — чудно имъ се вижда да се ходи пеша. Гледка на долината, гдето е Бояна. Статията на Агура за просвѣтата се харесва на Климента. — Вечерьта свѣтнаха огньове, всѫде гдето има населени мѣста, интересна гледка, по цѣлата Софийска долина, може да се познае где има села, едно мѣсто високо на югоизточния склонъ на Витоша — това сѫ заговезни, мѣстенъ обичай, две недѣли подъ редъ. Alter Frühlingsanfang? [старото начало на пролѣтьта?] И въ града. Войнишко хоро. — Въ кѫщи писахъ писма. 

8 мартъ, понедѣлникъ. Сутриньта се получи телеграма отъ Стоилова досежно Головина, а следъ пладне за сѫщата работа ходихъ у Начовича. Белдимеано дохожда у мене. — Като предавахъ телеграмата, ето ги въ канцеларията и тримата: Икономовъ, Стойчовъ, Головинъ.— Презъ нощьта писахъ на Стоилова. Чувамъ, че е пристигналъ Адженовъ. 

9 мартъ, вторникъ. Отидохъ у Адженова, оплаквания отъ Пика - Адженовъ мисли, че той пише въ Цѣлокупна. Адженовъ се надѣва съ Евлогия да събератъ за вестника 100,000 фр., мисли да се спечели нѣкой другъ французинъ, па и българинъ (може би Бобчевъ). Единъ турчинъ продава на Адженова чифликъ. На обѣдъ Адженовъ дойде съ мене въ гостилницата. Следъ пладне ходихъ у Кевенхюлера, гдето бѣха Стурдза и Hogguer. Приказвахме малко върху политиката. У Адженова вечерьта съ Хранова и въ редакцията. 

10 мартъ, срѣда. Следъ пладне пуснахме вестника. Браточедъ на Адженова като коректоръ. Проучване на училищни дѣла Презъ нощьта писахъ записка за организацията на народнитѣ училища. 

11 мартъ, четвъртъкъ. Следъ пладне съ Начовича и Агура излѣзохме по Нишкото шосе, духаше силенъ вѣтъръ — видѣхме за пръвъ пѫть Рила, захаренъ конусъ, снѣгъ безъ петно. — Климентъ за аферата Головинъ. — Вечерьта имаше събрание у Адженова, гдето бѣха Грековъ и Начовичъ. 

12 мартъ, петъкъ. Цѣлокупна прави загатване за нѣкого си, който, каже, пише въ Politische Correspondenz, човѣкъ „българогласенъ", нѣкогашъ го почитахме, ала сега го презираме, защото прави всичко за пари. Кой ще да е тозъ? Да не се отнася това, може би, за мене. — Платихъ абонамента за Народность. — Полупраздникъ. — Страшенъ вѣтъръ. На 5 ч. имаше събрание у Климента, гдето Гюзелевъ чете своя законопроектъ, тамъ бѣха и Горановъ, Йос. Ковачовъ, Петковъ, Молловъ, Генчевъ. Азъ нищо не говорихъ, само слушахъ; първиятъ български педагогически съветъ предъ мене — много приказване, понѣкога достатъчно безсмислено. Това, което Гюзелевъ е съставилъ като законопроектъ за образованието, нѣма ни глава, ни пета. — Работихъ презъ нощьта върху своята изработка, за която другитѣ дори и отъ далече не подозираха. — Грековъ състави французкитѣ текстове за вестника. Пикъ биде уволненъ отъ Адженова. 

13 мартъ, сѫбота. Полупраздникъ. Преди пладне въ канцеларията никого не намѣрихъ. Въ министерството на външнитѣ работи заварихъ печатаря Ковачовъ и младия Гешовъ; изказахъ имъ своя копнежъ да отпѫтувамъ, сега се отваря плаването по Дунава, тѣ много изненадани ме увѣрявеха, че хората сѫ доволни отъ мене и пълни съ симпатия; знае се само, че съмъ ужъ редактиралъ Бълг. Гласъ и получавалъ отъ Адженова 6000 фр. заплата (!!). На обѣдъ казахъ на Шишманова, че се разпространяватъ за мене злорадни приказки и т. н., той ми отвърна, че нищо подобно нѣма, наопакъ, че хората ме обичали. Кой ще му вѣрва; ориенталска лъжливость. — Следъ пладне имаше заседание у Климента. Пакъ само за малко. 

14 мартъ, недѣля. Вестникътъ, редактиранъ отъ Адженова и Хранова (азъ поради педагогическо събрание съмъ заетъ), излѣзе чакъ въ понедѣлникъ! На 11 ч. стана освещаването на библиотеката. — Климентъ държа речь — несъобразителностьта на Киркова, канилъ ех abrupto [набърже] за 10 ч. Следъ пладне самичъкъ пешкомъ въ острия студъ по вкоченясалата земя отидохъ чакъ задъ Балиефенди; водитѣ сѫ замръзнали, нито следа отъ растителность. Вечерьта имаше soirée v Такова (краятъ на поста), следъ 12 часа бѣхъ си въ кѫщи - играта bon voyage; азъ не бѣхъ веселъ. - Шопскитѣ огньове и днесъ свѣтятъ по полето. 

15 мартъ понедѣлникъ. Въ канцеларията blauer Montag. Студъ. Разсѫждавамъ пакъ по-спокоино върху работитѣ. За княза нѣма известия. Вечерьта заседава педагогическата конференция - въпросътъ за финансовата издръжка на училищата, Горановъ е централистъ, Йос. Ковачовъ (най-умниятъ отъ всички) и азъ сме за автономията и издръжка отъ общинитѣ. Вечеряхъ съ Начовича, Тота и придворнитѣ. Възхваляване на Търново. Статистика. Въ кѫщи. Писахъ цѣла нощь до 2 и пол. ч. своя мемоаръ за първоначалнитѣ училища (главно върху финансовия въпросъ). 

16 мартъ, вторникъ. Станахъ на 8 ч., писахъ на чисто до 2 ч. записката, не бѣхъ въ канцеларията. Студъ, замръзнало. Обѣдвахъ съ Начовича и Агура. На 7 ч. имаше събрание у Климента. Четохъ своята записка, засѣгаща главно устройството на народнитѣ училища, тѣхната финансова издръжка и защищаваща системата за издържането имъ отъ oбщинитѣ, а не отъ държавата. Ковачовъ и Петковъ не присѫтствуваха, дойдоха едва къмъ края. Гюзелевъ червенѣеше като ракъ. — Следъ това за моя голѣма радость захвана при чаша чай филологическата забава; отъ записката ми останаха много доволни.

Македонското ударение е всѣкога на третата сричка отъ края на думата, дори и когато нѣколко думи следватъ една подиръ друга: напр. Маркóйкули = Маркови кули. Ковачовъ ми разказа, че веднажъ дошълъ у него въ Щипъ (неговото родно мѣсто) единъ ходжа отъ съседнитѣ македонски помаци въ Вардарскитѣ тѣснини и му прочелъ нѣкаква си негова изкуствена пѣсень (нѣщо полуфилософско) на български съ турско писмо; много чистъ езикъ; казалъ: „и ние имаме своята елиника" — своитѣ елегантни изрази и думи,

  тъмно о, особено изговаряно отъ Ковачова. Македонски шукун — внукъ, правнукъ, отъ албански. Въ Тетевенско казвали кéща, межъ, приблизително нѣмското ä (споредъ Славейкова я, кяща, гяба, не зная кому да вѣрвамъ). Македонското междулец - промежутокъ въ тъкаческия занаятъ. — Кара-

 17 мартъ, срѢда. - Сутриньта ходихъ въ редакцията. - Гледахъ изкопаното при военната академия, основи за нѣкакъвъ ханъ при Цариградското шосе. Льосъ, тухли, нѣкѫде доста дълбоко, ала нищо свързано, наносъ, никакви рудименти: профилътъ бѣше около 3 метра дълбокъ. На калдъръма лежеше нѣкакъвъ си корнизъ, които ме накара много да си блъскамъ ума. Следъ пладне изпратихъ нашия редакционенъ Панайотъ (отъ Скопие) да разпита, какво е това — горната часть на една чешма. —  Излѣзохъ вънъ отъ града къмъ Черната джамия[1]; великолепна сграда, но тамъ стоеше стража — воененъ складъ. Задъ града къмъ ЮЗ[2] е много пустъ край, калдъръмено шосе, полусъборенъ камененъ мостъ съ единъ сводъ отъ дѣланъ камъкъ презъ единъ потокъ, грамадни турски гробища. Ходихъ между гробоветѣ, намѣрихъ нѣколко крѫгли ненажлабени парчета отъ стълпове, отъ тъменъ камъкъ. Чуденъ тревистъ четвероѫгълникъ между гробоветѣ, безъ гробове, и на южната му страна развалини — очевидно enceinte [оградата] на джамия. Турски надписи по гробове, джамии, чешми — струва си да се събератъ. — Въ министерството четохъ стари дѣла за Ломското и Русчушкото училище. —Следъ пладне до 6 ч. стояхъ въ редакцията. У Климента имаше съветъ, безъ резултатъ. Днесъ получихъ писмо отъ руското географско дружество за експедиция и отъ Denis за издаване на българската история на французки y Leroux. — Татулъ (datura) е отровна билка, смрадлика сѫщо, макед. зурнек бояджийско растение. Мрêнки, пестърви въ потоцитѣ, миди. 

18 мартъ, четвъртъкъ. Телеграма отъ Стоилова и телеграма за баща ми (за праздника). Дойде ми сравнителната граматика на славянскитѣ езици отъ Миклошича, Lautlehre и Formenlehre, второ издание, приятна празднична изненада, четохъ до срѣдъ нощь — paradisus animae [душевенъ рай], наукитѣ. Следъ пладне превеждахъ за вестника описанието на албума, предаденъ на руския царь отъ княза, изъ Fremdenblatt (изпрати го баща ми). 

19 мартъ, петъкъ. Св. Йосифъ. Неочаквана зараньта изненада — дълбокъ снѣгъ следъ толкова хубави дни. Подиръ пладне бѣхъ въ редакцията. Чета въ министерството дѣлата отъ времето на Дринова, и археологически-исторически нѣща (сега никаква наука). Вечерьта имаше педагогически съветъ за инспекторския институтъ, до 9 и пол. ч. Късно вечеряхъ. Въ кѫщи четохъ, за да празднувамаъ по нѣкой начин праздника. Херодота.

20 мартъ, сѫбота. Св. Тодоръ. Коненъ праздникъ. Хубавъ денъ, всичко е на коне. Оставихъ картичкитѣ си у Бурмова  и Икономова, и двамата Тодоровци. Въ праздната канцелария се отбихъ само за минута.  -Вечерьта и следъ пладне ходихъ въ редакцията, гдето бѣше и Грековъ. Вечерьта имало гощавка у Икономова, гдето билъ Климентъ, Агура, Храновъ, Кирковъ, Ковачовъ и други „челѣчета"; азъ не бѣхъ каненъ; приказвали, разправятъ, много глупости и нелепости, особено Генчевъ. Икономовъ гледалъ всичко това и мълчалъ. Презъ нощьта избухна пожаръ въ хана до развалинитѣ на Ташханъ, изгорѣха множество дюкяни чакъ до една дървена джамия, която биде запазена. Бѣхъ тамъ до 1 ч. Обикновеното безредие. 

21 мартъ, недѣля. Ясно и студено. Срещнахъ Янсена, покани ме за вечеря. Посетихъ Кевенхюлера — ... [не се чете] (глупоститѣ на Парушева), статията въ Augsb. Allg. Zeitung отъ 30 и 31 декемврий препорѫчвалъ я въ дипломатическата си кореспонденция като най-вѣрна картина на положението; загатнахъ нѣщо за възможностьта да си замина, и че най-много ще издържа до наесень. Обѣдвахъ съ Агура и Гошова. Следъ пладне съ Агура и Горанова отидохме пеша до Балиефенди, тамъ бѣше майоръ Краузе и друга компания, хипологически разговори. Вечерьта дойде у дома Агура — Heerstrasse, софийскитѣ паметници и т. н. Siglitz пристигна, виенски вестници. Писахъ презъ нощьта духовито и подробно писмо на Темпски, 12 страници. 

22 мартъ, понедѣлникъ. Сутриньта ходихъ y Hogguer; Кумани билъ много недоволенъ отъ министерството досежно аферата Головинъ; Кевенхюлеръ ужъ инспириралъ французкитѣ статии на Цѣлокупна, видѣлъ Шадурна въ австрийското консулство (!— той безъ съмнение е заемалъ пари отъ Кевенхюлеровия готвачъ). Следъ пладне Hogguer дойде у дома. Приказкктѣ за пренасянето на столицата въ Русчукъ (Шишмановъ ужъ разгласявалъ това). Вали силенъ снѣгъ, вечерьта дори гѫсто. Вчера станало великолепно помирение у Моллова, всички тукашни депутати мирно и тихо разговаряли помежду си като въ Ноевия ковчегъ, Грековъ и Сукнаровъ, Бурмовъ, Начовичъ, Горбановъ, Генчевъ, Кирковъ, Йос. Koвачовъ. Говорѣло се за основаване на клубъ, "разискане" на разни предмети и т. н. Тостоветѣ вчера у Икономова: Кирковъ за Икономова, че щѣлъ да обедини партиитѣ. Молловъ за необходимостьта отъ партии и т. н. Д-ръ Шишмановъ, съ когото се срѣщамъ на обѣдъ, ми разправяше за страшното слабоумие на стария кметъ Трайковичъ пияницата: нѣмало защо да се държи кoжoдерътъ, та това е, каже, съвсем излишно. Ходихъ у Климента на 6 часа досежно проекта; Kaisershnitt [коремна операция], казахъ на Климента (тъкмо що бе свършилъ министерскиятъ съветъ) въ присъствието на Хранова че от всички наши съвещания нема да излѣзе, праздни приказки; предложихъ му своя проектъ, Климентъ съ радость го прие; дойдоха и останалитѣ, съобщи имъ се това. Гюзелевъ бѣше малко смутенъ. На 8 ч отидохъ у Адженова, които заминава за Букурещъ; събранието у Моллова (недовѣрие отъ дветѣ страни), оттеглянето на министерството (Шишмановъ казва за Начовича че и либералитѣ го искатъ за финанситѣ), рускитѣ кражби презъ войната. 

23 мартъ вторникъ. Сутриньта писахъ статия за училищата въ Бълг. Гласъ, извлѣчение отъ записката. Въ канцеларията разглеждахъ дѣлото за турскитѣ библиотеки - въ Самоковъ София, Ловечъ, Търново. — Следъ пладне писахъ въ кѫщи на майка си. — Вечерьта отидохъ въ редакцията, на 7 ч. у белгийския консулъ Янсенъ, бѣхме само ние двамата, много приказвахме за страната, за Гърция, Египетъ, статистиката и т. н. 

24 мартъ, срѣда. Вестникътъ излѣзе. Князътъ вчера вечерьта заминалъ отъ Петроградъ. Маршрута не знаемъ. Вечерьта на 8 ч. се даде концертъ въ сградата на Народното събрание. Много елегантно общество, невиждано въ София, много дамски тоалети и руски униформи (главниятъ контингентъ). Свириха на пиано Димитренко отъ апелацията и младиятъ Гешовъ, г-ца Гешова и г-жа Лонгинова, италиянка, която и пѣ. Браделъ чете на руски нѣщо отъ Некрасова и откѫслекъ отъ „Slávy Dcery" (руски). И Славейковъ декламира. Най-напредъ се появи въ шаечено палто, като държеше книжата си въ червена марама и искаше да се изкачи на ораторската трибуна; приятели му нѣщо пришепнаха. Изтича се въ кѫщи и се яви въ черна дреха. Декламира (скандира) ужасно, първитѣ пѣсни по-добре, последнитѣ по-лошо и по-лошо, повечето отъ времето на войната, какво си помислили румелийскитѣ българи, когато руситѣ минали Дунава и т. н. Укоритѣ на българи и руси (малко безтактно). Къмъ края издекламира нѣщо отъ нѣкаква съвсемъ безсолна Старозагорска епопея. Изцѣло концертътъ излѣзе ein seltenes Ohrenschmaus in dieser öden Barbarei [една рѣдко приятна музика въ тази дива варварска страна], човѣкъ се пренесе духомъ на западъ. Следъ концерта писахъ до 3 ч. зараньта своя „основенъ училищенъ законъ". - Цѣлъ купъ отъ Augsb. Allg. Zeitung, дойде следъ излизането на Бълг. Гласъ. 

25 мартъ, четвъртъкъ. Сутриньта работихъ върху законитѣ, та да бъдатъ готови. Следъ пладне ходихъ у Климента, ала той току-що билъ излѣзълъ съ Икономова и Наковича на разходка за Балиефенди. Свирѣше музика въ градината предъ двореца, главоболие. Вечерьта самичъкъ тръгнахъ къмъ Балиефенди,  заходъ слънце следъ 6 ч. и освѣтлената бѣла глава на Рила. 

26 мартъ, петъкъ. Преписахъ закона, изработихъ дѣлъ II за училищата. Студено. Следъ пладне имаше министерски съвет; Икономовъ сутриньта замина за Ломъ да посрещне княза. Grand affaire — на Паренсова е даденъ отпускъ отъ княза, дѣлата да предаде на Плеве, очевидно князътъ не иска да се срещне вече съ него; embarras [недоумението] на Климента, какво да прави, има само телеграмата отъ Тимлера до Паренсова и никакви известия отъ Стоилова. Съ Хранова и Агура бѣхъ въ редакцията. На 8 ч. имаше събрание у Климента: affaire scandaleuse на председателя на апелацията — прелъстилъ нѣкое си черно полуциганче софийско момиче (слугинче), което следъ това отишло въ публичнитѣ домове въ Капана (ала дали той е билъ първиятъ). Четохъ своя законъ — прие се. Доволенъ съмъ. Днесъ е католишкиятъ зеленъ [велики] петъкъ, човѣкъ забравя календаря. 

27 мартъ, сѫбота. Станахъ рано. Отидохъ на австрийската поща, но не застигнахъ Luterotti. Въ кѫщи писахъ на Соботка (редакторъ на Světozor), на Христова въ Бѣлоградчикъ, на Херм. Шкорпилъ. Преди пладне (нечувано рано) четохъ коректури на вестника, прибързали. Топълъ пролѣтенъ день. За малко прескочихъ въ канцеларията. Обѣдвахъ, следъ това бѣхъ пакъ въ редакцията съ Агура и Хранова, съ Агура излѣзохме на разходка къмъ Балиефенди. Вечеряхъ съ Начовича и придворнитѣ.

На обѣдъ говорихъ съ д-ръ Шишманова, който е чудесенъ глашатай на всичко, каквото става между умѣренитѣ либерали. Опозицията гледала да отстрани Стоилова отъ двореца, той, каже, е който управлява, най-опасниятъ човѣкъ. Либералитѣ искали да задържатъ Икономова и Климента, да образуватъ смѣсенъ кабинетъ, Стоиловъ на правосѫдието. Начовичъ ималъ veraltete Ideen [застарѣли идеи], турски отмъстителенъ духъ. Стамболовъ въ бѫдещата камара не щѣлъ така да господствува, както въ миналата. Тази камара била по-порядъчна, по-интелигентна отъ първата, надежди за помирение; консерватори имало малко. Вмѣсто Стоилова искали да турятъ Цанкова. Азъ възразихъ, че князътъ не е пленникъ, чийто ескортъ всѣки день да се мѣни, не е заложникъ по добрата воля на Европа, не е Максимилианъ въ Queretaro. Шишмановъ ми разправи за случката съ Павлова.

Начовичъ вечерьта ми съобщи, че князътъ билъ въ Букурещъ; въ вторникъ щѣлъ да бѫде тукъ, смѫтни известия изъ града. Аферата Паренсовъ; генералчето се вайкало, Rogge complètement abbattu [съвършено билъ убитъ].  И капитанъ Соловьовъ билъ отзованъ, не ще, Паренсова интрига, единъ отъ най-добритѣ офицери. Движение между офицеритѣ, непристорена радость за сгромолясването на Hanswurst'a [палячото] военния министъръ.

Цѣлокупна обещава, че ще излиза всѣкидневно. -Азъ съм сега съвършен pedagogus, напълно съмъ доволенъ. Имамъ идея за издаване на „Бълг. Старини", мое собствено предприятие. Разпращане на археологически и етнографски въпросникъ. Издаване на нѣкоя статистична полуофициална книжка. Съ удоволствие бихъ написалъ пакъ нѣщо въ Augsb. Allg. Zeitung.

Вас. Стояновъ не го бива за губернаторъ. Турски коварства - разбойничеството. Злобата на румънитѣ: българскитѣ официални съобщения доказватъ, че разбойницитѣ идатъ отъ Добруджа. Халдейскитѣ калугери, въвиратъ се навсѣкѫде: свѣтски  вагабонти, гърци и други.

Тодоръ Пѣевъ, окрѫженъ началникъ въ Кюстендилъ, ималъ споредъ Йос. Ковачова голѣмъ авторитетъ между турцитѣ въ Македония задъ границата. Властитѣ кореспондирали съ него съ благоговѣние, като съ нѣкой везиръ. Пращали му подаръци. За мѣстото въ Дупница никого не могатъ да намѣрятъ, Манолова Икономовъ иска да уволни. Коевъ и Сукнаровъ, изпратени, сѫ осѫдени. Голѣмъ повикъ се подига противъ полицмейстора Кекеровъ въ Цѣлокупна и Витоша, 134 стражари се държали въ града. — Мълвата за пренасянето на столицата въ Русчукъ. Кевенхюлеръ препоржчвалъ на Начовича Казанлъкъ за резиденция, нѣкога ще го имате. — Thielau се върна отъ отпускъ. 

28 мартъ, католическа великденска недѣля. На 10 часа излѣзохъ. Предъ двореца се правѣше пробенъ парадъ за посрѣщане на княза; arc de triomphe се издига на края на чаршията близо до руското консулство. Отидохъ у Начовича, упражняваше кученцето Петко. Презъ Капанска улица излѣзохме съ него вънъ; около циганскитѣ кѫщи — циганки въ турски домашни носии, зелени желетки и шалвари (тайнитѣ на харема, вънка всичко се забуля), schlanke indische Gestalten [стройни индийски фигури], просятъ цигари, разваленъ народъ (отъ войницитѣ и т. н., пълно е съ сифилисъ споредъ Шишманова). Предъ старата arc de triomphe на орханийското шосе, надѣсно е паметникътъ на Левски и Банкова, груба каменна основа безъ живопись, разрушенъ. Dumpfe Hitze, keine Vegetation [влажна горещина, никаква растителность]. Налѣво въ равнината желѣзниченъ насипъ. Табия между цариградското и орханийско шосета на възвишеностьта. По нивята конски черепи, парчета отъ тухли, римски камененъ стълбь (stéle) полузаровенъ безъ надписи и орнаменти като граниченъ камъкъ въ полето подъ табията. Турски копчета. Оране — нѣма бразди, земята е само надраскана с дръвен плуг. Пълно е съ тръне. Самата табия е нова, въ форма на полумесецъ обърната къмъ югъ, emplacement pour cinq pieces [место за петь орѫдия]. Хубавъ изгледъ на София, съ блесналата със своитѣ 9 кубета библиотечна джамия на св. София и т.н. Тукъ да се издигнатъ вили и всичко наоколо да се покрие с паркъ. Изгледътъ е мъгляв, особено на югъ и северъ. Самоковското шосе, неговитѣ серпентини се бѣлѣять въ далечината. Покритиятъ мостъ презъ Искъра на орханийското шосе. Мъгла като шапка покрива Рила. Витоша — най-красивиятъ изгледъ е отъ тукъ; на върха снѣжно поле, хубава панорама. Стада коне въ полето. Начовичъ бѣше замисленъ и тѫженъ. Климентъ, следъ излизането си въ оставка, най-добре щѣлъ да направи, ако отиде въ Македония.

Обѣдвахъ съ Начовича, Кохъ, Краузъ и двамата Агуровци. Следъ това съ Начовича и Агура по едно на бързо взето решение направихме излетъ съ кола до Бояна; файтонджията е македонецъ (№ 49) съ два Георгиевски кръста отъ опълчението. Пѫтувахме изъ полето, множество поточета, мокри ливади, като че водата е нарочно разлѣна. На нѣколко мѣста прѣсно разкопани чимове, може би зачатъци на нова агрикултура, нови нивя. Излѣзохме на самото шосе за 18 м., изцѣло е около 1 часъ пѫть съ кола. Селото Бояна лежи на политѣ на Витоша, малко по-близу до София, отколкото Балиефенди, разположено е на източната страна на дълбока Витошка урва. Кѫщитѣ сѫ пръснати, повече сѫ воденици край разлѣния потокъ, прости турбини, надъ воденицата водата е докарана по издълбанъ пънъ надъ колелото. Деца си играятъ въ сухата ланска трева съ раци. Жени и момичета предъ кѫщитѣ. Forum — на едно отворено мѣсто съ изгледъ къмъ града събрали се мѫже на тревата. Волски черепи по плетищата, сравни Бокачио и old Gnostics [старитѣ гностици]. На най-високото мѣсто на селото стърчи черквица. По-нататъкъ още се бѣлѣе снѣгъ, пълно е съ saxa erratica, свлѣчени отъ Витоша — всички сгради, кервансараи и т. н. въ София сѫ строени съ разноцвѣтни камъни, обло изгладени отъ водата, свлѣчени отъ Витоша. Влѣзохме въ тѣснината, романтично, водата бучи, скачане отъ камъкъ на камъкъ; съзрѣхме първитѣ следи отъ растителность, зеления цвѣтъ на звънчето (Galanthus nivalis?) и нѣщо синьо като Veronica. По нагоре тамъ, гдето захваща тѣснината въ планинската сѣнка, се спуща водопадъ около 30 м. високъ, още замръзналъ и надъ него зелена гора. На лѣвия, северния брѣгъ на тѣснината (пѫтеката е на дѣсния, южния) се издига конусъ, горе плосъкъ, извънредно стръменъ и надвисналъ надъ тѣснината — това е старата крепость Бояна, съ съвсемъ плосъкъ връхъ, отдолу се забелязва, че горе има нѣкакви развалини, биятъ въ очи още отдалече, отъ шосето за Балиефенди, и ивици снѣгъ горе, останали неразтопени въ сѣнката на тѣснината. Изкачихъ се горе, прескачайки презъ потока, което не мина безъ измокряне; катерѣхъ се между тръне по хлъзгавата трева нагоре като катерица безъ да си отдъхна – решителностьта на единъ истински археологъ! Горе се оказа седловина между конуса и планината. Чудесенъ изгледъ на софийската долина. Следи отъ пѫтека. Стръменъ склонъ на крепостната скала къмъ седловината на височина повече отъ човѣшки ръстъ, видѣхъ продължението на пѫтечката по-нататакъъ навѫтре, обаче запъхтѣнъ нѣмахъ сили да се възкача на самата крепостна платформа; нѣкога може би да е имало подвиженъ мостъ. На върха видѣхъ множество тухли, съ каквито е изпълненъ и ручеятъ долу въ тѣснината - съборени стени. Крепостьта е била очевидно мъничка. Слѣзохъ отъ другата (западната) страна долу пакъ по стръмнина. Агура си взе долу една цѣла тухла за споменъ — въ кѫщи. — Тръгнахме пакъ надолу къмъ селото, гдето между това се намѣри клисарьтъ (селянинъ) съ огроменъ ключъ отъ черквата. Черквата се състои отъ нѣколко части, входната часть отъ тухли и дърво е около 30 годишна стара четвероѫгълна и други две стари сводообразни стаички, тъмни като пещера. Надъ тѣзи стаички на първия катъ се намира свѣтла нова черквица, малка стаичка. Съ помощьта на малка восъчна свѣщица разгледахме фрескитѣ и надписитѣ. Видѣхъ и прочетохъ надписа на Калояна Севастократора (около 12 вѣкъ), на лѣвата страна, издаденъ отъ Верковича, ако се не лъжа, въ Гласник VII. Надписътъ е хубавъ черенъ уставъ непоправянъ, съ буквата. Трѣбва втори пѫть да дойда съ нѣкаква свѣщь, та подробно да го препиша. Образитѣ на севастократора и съпругата му, на царя и царицата (?) очевидно сѫ подновявани (въ времето на Мелетия), ала доста сполучливо. Стари носии. Множество светии съ надписи, само сиви контури. Турцитѣ и тукъ сѫ избаждали очи. На пода забелязахъ два валчести камъни *)[3] около 1 м. въ диаметъръ, като мишени, съ концентрични крѫгове; подобенъ видѣхъ лани въ Рисна предъ черквата; може би е включенъ калдъръмътъ въ пода на нѣкоя голѣма сграда? Сѫщо има и кѫсове отъ орнаментъ въ калдъръма. Въ горната стая за олтарь служи капителътъ на голѣмъ стълпъ въ коринтски стилъ, късна римска работа; кѫде е билъ храмътъ съ тѣзи стълпове? Самиятъ старъ храмъ е отъ тухли. Попитахме клисаря, какво е това тамъ горе, кале? Не зная, нѣщо е било, има тамъ дувари и орозанъ (тухли съ бѣла варь, примесени съ начупени камъни); позна Агуровата тухла отъ где е; самъ той е бивалъ често горе. Начовичъ му разправи, че „дѣдитѣ на нашия князъ, старитѣ български царе", тамъ сѫ живѣли. C'est ainsi comme on fait la nouvelle légende [така ce създава новата легенда]. Каза му, че „Бояна е най-старото село въ цѣлото софийско поле." Селската мера, нѣматъ много ниви, само воденици и ливади (съ воденицитѣ въ турско време много печелили), турци тукъ е нѣмало, имали сѫ обаче тукъ своитѣ мюлкове; училище, около 40 деца, учительтъ тъкмо билъ въ София; не се изселватъ навънъ. — Съ файтона се върнахъ въ кѫщи. Четохъ до срѣдъ нощь Херодота 1.IV за Либия.

Schmeicheleien Rogge's bei Načovič [умилкванията на Роге предъ Начовича], страхъ. Паренсовъ работилъ, разправя, съ Роге върху отговора на тронната речь; мѣстото въ отговора за по-доброто хранене на войската било ужъ отъ него, за да му се дадѣло повече за храна, та да можелъ да злоупотрѣби тѣзи суми; повече пари за по-голѣми спекулации. Презъ миналата камара казалъ на единъ офицеринъ, че министерството щѣло да падне и че той щѣлъ да бѫде председатель на бѫдещия либераленъ кабинетъ; Начовича наричалъ „хитрецъ". — Йос. Ковачовъ билъ за намаление на военния бюджетъ; въ сраженията съ разбойницитѣ войската много зле се проявявала, жандармерията отлично; Ковачовъ мислѣлъ, че 8 милиона за войската сѫ достатъчни. Това той говорилъ следъ едно събрание у Климента. 

29 мартъ, великденски понедѣлникъ. Князътъ ще пристигне въ четвъртъкъ. — На 10 ч. отидохъ на католическата литургия въ новата католическа църква, P. Timotheo Savoyard, подъ французка протекция. Имаше малко публика, вчера сѫ били австрийскиятъ и французкиятъ представители, Агуровци и т. н. Ходихъ у Кумани — боленъ, не можеше да се влѣзе при него. У Климента: très déprimé [твърде сломенъ], иска да замине за Македония, говори за бюджетнитѣ дебати, ако станатъ подъ старото министерство, може би ще откажатъ да гласуватъ бюджета; азъ за своето недоволство отъ собственото си положение. — Въ министерството. Отъ „Courier d'Orient" виждамъ, че нѣкой си Waïsse въ Цариградъ превеждалъ сѫщо така моята история на френски, конфузия. — Обѣдвахъ съ Шишманова. Türkinnen, Kleidung und häusliche Zucht; history of Mme Devrient at Vienna [туркинитѣ, облѣкло и домашно възпитание; историята на г-жа Девриенъ въ Виена]. — Вечерьта бѣхъ въ редакцията. Прошекъ ме увещава да купя отъ Горбанова срутената турска кѫща при кѫщата на губернската канцелария, може би за 2000 фр., за поправка ще трѣбватъ само около 800 фр., хубава градина. — Вечерьта искахъ да пиша уводна статия върху устройството на общинитѣ, нищо не свършихъ, нито сутриньта. Тресе ме. 

30 мартъ, вторникъ. Зараньта нищо не написахъ; въ редакцията попадна една уводна статия на Марица върху бѫдещата българска камара отъ февруарий и я дадохъ съ уводъ. Обѣдвахъ съ Начовича. Ако и да ръмѣше, отидохме с него при римската стена на ломското шосе — живѣя въ Крумския участък, im krummen Viertel [въ кривата часть]. Проследихъ римския зидъ, до дъно съборенъ чакъ до табията, тамъ македонски (приветливи) дюлгери къртѣха отъ него камъни за новото руско консулство, старо, каже, калè, много яко, та си служели и съ барутъ, намира се дълбоко подъ нивото на сегашната повръхность. Въ табията има каменни каземати. При табията направихме повратъ налѣво къмъ рѣката, тамъ изчезва следата на зида, явява се само при мостчето надъ рѣката. - Въ кѫщи. Въ редакцията, гдето бѣха Храновъ и Агура. - У Климента имаше съвещание за бюджета на министерството на просвѣтата. И Начовичъ бѣше тамъ. Утопия, централизъмъ, Militärbudgetverminderung, [намаление на военния бюджетъ]. — Доволството на офицеритѣ отъ отстраняването на Паренсова. Населението му приписва изгарянето на казармитѣ. Отъ Шишманова и Прошека зная, че либералитѣ искатъ Начовича за финансовъ министъръ (въпрѣки уличнитѣ нападки на Цѣлокупна). Многото приказки сѫ явно за отстранението на Стоилова. Часть отъ либералитѣ сѫ за Климента, други сѫ противъ духовенството изобщо, да идѣли въ Македония. — Балабановъ се върна отъ ревизията на сѫдилищата въ Видинско, хората били ужъ за централизация на училищата. Моитѣ статии за училищата. — Издигатъ ce arcs de triomphe задъ града, приготовления за дохождането на княза.

31 мартъ, срѣда. Излизането на вестника. Приготовления за посрѣщане на княза. Съ Агура и Йос. Ковачова отидохме въ неговата канцелария, говорихме de rebus omnibus, [за всевъзможни нѣща), предлага статия за конституционния животъ изъ Biedermann'a за Бълг. Гласъ.