1 февруарий, недѣля. Станахъ на 9 и пол., отидохъ на „молебствие". Имаше малко хора, присѫтствуваха князътъ съ шинелъ, министритѣ и адютантитѣ, полека-лека черквата ce напълни. Множество хора чакаха предъ черква. Давидовъ и князътъ излѣзоха. Всички бѣха съ свалени шапки, кръстѣха се. — У Стоилова имаше съветъ на министритѣ. Съветъ на Паренсова и Rogge като политикъ. Регентството и банката. Обѣдвахъ съ Стурдза, Протичъ, Агура — имението на Мих. Стурдза въ Молдавия носѣло до 24 милиона франка годишенъ доходъ. Въ кѫщи за фрака. У Стоилова, гдето бѣше Любовски. У Грекова, съ Стоилова въ файтонъ до черква, сватба. Адженовъ съ г-жата кумове, Стоиловъ и азъ девери. Изненада — държахъ вѣнецъ надъ главата на Грекова, Стоиловъ на г-жа Грекова! Страшно положение, pénible et ridicule [утегчително и смѣшно]. Цѣлиятъ софийски свѣтъ бѣше въ черква, дипломати, министри и т.н. Eine Hetz für die Andern [една забава за другитѣ]. — У Стоилова. Souvenirs. Скучно dîner у Протича, присѫтствуваха Давидовъ, Шеферъ, Mme Михаилиди и всички роднини на Грекова (l'élément grec), азъ бѣхъ между Грекова и фройлайнъ Ема. Тостъ на г-жа Адженова за jeune et sympatique Мг Jireček. На 10 и пол. ч. у Стоилова, тамъ говорихме за конституцията. Hochzeitsgymnastik [сватбена гимнастика].

Изборитѣ. Въ София сѫ избрани Хр. Стояновъ и попъ Тодоръ. Оплакванията на селянитѣ. Въ една околия е избранъ князътъ. Положението на Мелетия, интригитѣ на софиянци противъ него. — Шепелевъ и Тимлеръ заминаха следъ пладне. Азъ презъ нощьта съставихъ шифровъ ключъ*)[1] за моята кореспонденция съ Стоилова. Рано сутриньта заминаха Адженовъ и Атанасовичъ. 

2 февруарий, понедѣлникъ. Отидохъ у Стоилова съ шифъра. Климентъ бѣше въ канцеларията, ще замине за 10 дни — азъ ще управлявамъ министерството. Всевъзможни служебни запитвания у Стоилова. Изборитѣ. Rogge дойде у Климента съ известия. Обѣдвахъ съ Стурдза. — Въ княжеската канцелария. La lettera della balia del Principe, на италянски отъ единъ по всѣка вѣроятность свещеникъ, много поетично написана, иска фотография (отъ едно село при Feltre до Венеция, нарича се Corona), Ashburnham, Янсенъ, Squiti y княза и останалитѣ агенти. Опаковане у Стоилова. Минчовичъ, Храновъ, Любовски у Стоилова. Фейлетонътъ на Picq за втория балъ, чудовищенъ, pour s'en torcher le cul, ще остане непечатанъ. Посетихъ Давидова, не го видѣхъ вече, нѣмаше го въ кѫщи. У Климента, гдето бѣше пълно съ хора, наивни разисквания върху начина на изборитѣ. Вечеряхъ у Ст. Петерсбургъ — Пикъ отъ пожара насамъ не готви. Следъ вечеря у Стоилова, гдето дойде и Агуpa, а следъ него Начовичъ, Hogguer. Всички консули бѣха у Давидова, играятъ карти. Стоиловъ — Тотлебенъ (не е политикъ, ами истински войникъ) въ Одеса говорилъ на княза, че въ България единствениятъ опасенъ човѣкъ билъ — ein gewisser [нѣкой си] Цанковъ. Помагахъ на Стоилова да се стъкми за пѫть и приказвахме за разни нѣща; неговото семейство — баща му билъ отъ Стара-Загора, майка му отъ Копривщица, бащата на майка му (Тошо Моравеновъ) билъ заплетенъ въ Завѣрата, презъ цѣлия си животъ останалъ меланхоличенъ. Гърцизмътъ: Грековъ, Михаиловски, Балабановъ, Екзархъ... Hogguer ще ми дава вестници, ще ми помага за френски езикъ, ще бѫде отъ 10—12 ч. въ канцеларията. — Сбогувахъ се и се прибрахъ въ кѫщи. Полунощь.

Заминаха на 6 ч. При заминаването бѣха дошли Стурдза и Груичъ, министритѣ и Мелетий. Останалитѣ се оспали. Даскаловъ ги придружилъ до Орхание. 

    3 февруарий, вторникъ. Празднота, unheimlich [неприятно). Захвана се (за моя изненада) съ събарянето на джамията при двореца. Въ печатницата. Обѣдвахъ въ Ст. Петерсбургъ, гдето бѣха Hogguer и Протичъ. Следъ пладне ходихъ у Кевенхюлера; говорихме за княза, Паренсова, Утина, изборитѣ, Цанкова, министерството на външнитѣ работи. Вечерьта всички бѣхме въ редакцията, намѣрихме тамъ единъ биберoнъ — моята шега, че е, може-би, на нѣкой държавникъ, който е дошълъ да се осведоми за резултатитѣ отъ изборитѣ, забравенъ билъ (отъ г-жа Прошекова*)[2]. 

4 февруарий, срѣда. Преди пладне ходихъ въ редакцията. Първата неприятность: писмо отъ мъничкия Молловъ — Picq обидилъ въ фейлетона си за бала у Моллови г-жа Балабанова и Вознесенска. Турнахъ го миндеpда — Гюзелевъ работи върху училищната статистика. Разноскитѣ за общинскитѣ училища сѫ 5 милиона груши въ Шведско. — Въ редакцията останахъ малко съ г-да сътрудницитѣ. На вечеря за пръвъ пѫть имахъ продължителенъ разговоръ съ Белдимеано. 

5 февруарий, четвъртъкъ. Сутриньта бѣхъ y Hogguer; дворецътъ е затворенъ. Брошурата на Farley „New Bulgaria"*)[3]: пише твърде много противъ конституцията. Почнахъ да обѣдвамъ zur Stadt Prag (на Вацлавъ Велебний) съ Кохъ, Краусъ, Калешъ (драгоманъ на нѣмското консулство), скучна компания. Следъ пладне ходихъ въ министерството, отъ губернаторитѣ нѣма никакви телеграми за пѫтуването на княза, получи се само телеграма отъ Головина (на 1 ч. въ полунощь билъ въ Плѣвенъ, на другия день къмъ полунощь въ Русчукъ). Писахъ резолюции върху постѫпилитѣ книжа. Стамболовъ все пакъ е избранъ; избрана е много интелигенция, пропаднали сѫ: Хаджи Пенчовичъ, Паничерски, Кавалджиевъ, Цачевъ, Бошняковъ, Поповъ и т. н. На 4 и пол. излѣзохъ отъ канцеларията. — Отидохъ на разходка при римскитѣ стени на Ломското шосе, за пръвъ пѫть. — Въ редакцията бѣхъ съ Агура. Витоша пише остроумно за Цѣлокупна (Копиткинъ и извинението на Славейкова); плачътъ на Цѣлокупна за пари, за Бълг. Гласъ единъ родолюбецъ далъ 5,000, другъ 12,000 и т. н.

6 февруарий, петъкъ. Св. Григорий. Станахъ късно. Следъ вечеря отидохме съ Агypa у Начовича да го поздравимъ — рано сутриньта всички чиновници и на дветѣ министерства сѫ били у него. Писахъ на баща си четвърто писмо. На разходка за пръвъ пѫть излѣзохъ по Орханийското шосе. У мене предъ кѫщи днесъ за пръвь пѫть имаше нощно освѣтление — нова лампа. 

7 февруарий, сѫбота. Едва на пладне излѣзохъ. Кубето на джамията е вече свалено. — Едно запустѣло село въ Шуменско, заселено съ бѣжанци отъ Одринско, не можели да издържатъ училище, взели си една жена, която учи децата да пишатъ и четатъ. Трогателно доказателство за любовьта къмъ учението. Ще имъ дадемъ веднага помощь. — Грековъ мършавѣе и лошо изглежда. Известия за княжеското пѫтуване — вчера минали презъ замръзналия Дунавъ при Русчукъ.- Изгубенъ билъ куфарътъ на Давидова и Агура. Следъ пладне до 9 ч. останахъ въ редакцията. Цѣлокупна спира за два месеца до свикването на Народното събрание, лесно било да се агитира отъ другата партия. Стълкновение на Roqqe съ Агурa за изборнитѣ телеграми за насъ. Полицистътъ Rogge. Вечеряхъ съ Белдимеано и Протичъ. Блъсковъ ми изпрати своитѣ книги. Проекти за училищни закони. Инспекционното пѫтуване на Балабанова и Качановски за ревизия на сѫдебнитѣ учреждения. 

      8 февруарий, недѣля. Студено. Днесъ съмъ трети месецъ тукъ! Quae tempora! [какви времена]. Цѣлиятъ день останахъ въ кѫщи (какво блаженство при тази нещастна Одисея), четохъ Каница III дѣлъ — пакъ книги! Само за обѣдъ излѣзохъ, самичъкъ, за пръвъ пѫть пакъ въ наново отворения restaurant parisien, сега не вече Picq, ами Getz (елзасецъ). Вечерьта бѣхъ у Начовича: Цанковъ е опредѣленъ за бѫдещи председатель (азъ мислѣхъ за Браделъ), молилъ да дойде 14 дена преди Народното събрание, семейството си отъ Варна ще пресели въ София; Misstrauensvotum [вотъ на недовѣрие]; Цанковъ ще бѫде министъръ на вѫтрешнитѣ работи, Балабановъ на външнитѣ, Каравеловъ на финанситѣ (не знае дори що е вергия), Хр. Стояновъ на правосѫдието — и Климента ще изхвърли Цанковъ. Не тръгне ли и тогазъ, ще трѣбва coup d'état [държавенъ превратъ]. Alliance на Балабанова съ Цанкова, и Кевенхюлеръ за нея говори.*)[4] — Майоръ Krause е изпратенъ да търси куфаритѣ. — Вечерьта бѣхъ съ Агура и Хранова. За Жековската прокламация въ Търново, мистична. Виновниятъ писарь въ Копиткиновата случка е даденъ подъ сѫдъ. Rogge искаше да чукне и Витоша за статията „сволочь". Храновъ разправя за българскитѣ насилия противъ турцитѣ въ Сливенско презъ окупацията (ein Schändungsfall einer Türkin, die aber nicht mehr Jungfrau war; българитѣ били набити, а туркинята получила 50 рубли). Черна-Гора. 

      9 февруарий, понедѣлникъ. Обѣдвахъ съ Димитренко (апелативенъ сѫдия), който се върна отъ отпускъ въ Одеса. — Въ канцеларията писахъ резолюции. Влад. Качановски отъ Варшавския университетъ въ командировка дойде при мене въ канцеларията, пропѫтувалъ Пиротско, Трънско, Търновско, Кюстендилско, Радомирско, Рила (прегледалъ рѫкописитѣ), отива въ Берковица, говори шопски, интересни студии върху западно-българскитѣ диалекти, страхътъ на населението отъ него; билъ и въ Бѣлградъ на конь презъ лѣтото. Следъ дълго време пакъ размѣнихъ мисли по славистика. — Рилската книга. — Видѣхъ пакъ Грекова, Altercatio [препирнята] на евреитѣ въ правосѫдието. Дневницитѣ на Народното събрание излѣзоха. Нихадъ протестира противъ събарянето на джамията. Кирковъ изучава речитѣ на Кастелара, готви се за Народното събрание (!).

Ходихъ у Кевенхюлера досежно драгоманина, когото иска. Той каза, че ще се радва на тази камара, имало повече интелигенция и повече речи. Eisenbahncommission in Wien Oesterreich wird keine Russen Jng. eis Vertreter Bulgariens acceptieren [желѣзничната комисия въ Виена, Австрия не ще приеме никакви руски инженери като бълг. представители]. Защо има въ Кула вълнение за виното, гледали изъ зимницитѣ, неискайки да вѣрватъ на селянитѣ. Шепелевъ билъ Мефистофелъ, князътъ билъ добъръ и слабъ, и министритѣ сѫ такива — avenir [бѫдещето] — вижъ Румъния, Spielball [топка за игра]. Тишманъ и Валтеръ, австрийски поданици, steckbrieflich verfolgt [преследвани съ постановление], на българска служба. „Адвокатътъ" на Тишмана билъ тукъ, живодеръ. Der Ziegeleiprocess [процесътъ за тухлената фабрика]. Изборитѣ рѫководѣше Rogge. Защо Адженовъ не е избранъ. Nur Absolutismus mit europäischen Beamten. Europa soll 25 Jahren nichts von Bulgarien hören [само абсолютизъмъ съ чиновници-европейци, Европа не трѣбва да чува нищо за България въ продължение на 25 години].

Писмо до Стоилова, писахъ го цѣла нощь до 2 ч. № 1.

10 февруарий, вторникъ. Обѣдвахъ съ Стурдза, говорихме за Черна Гора; много е старъ, но е веселъ. Неговиятъ хофмайстеръ, французки аббатъ, носѣлъ още косичникъ, той е билъ министъръ на външнитѣ работи въ Молдавия около 1848 год., дълго време агентъ въ Сърбия (въ Букурещъ „Коко"); много се маже, когато презъ септемврий пѫтувалъ съ княза за Букурещъ, нѣмалъ време да се цапа по станциитѣ, та старѣелъ отъ день на день, за очудване на княжеската свита. Страшна каль. Ходихъ въ министерството, Ташикмановъ говори за политиката, азъ за възможностьта да си замина. Вечерьта бѣхъ съ Хранова въ редакцията. „Nord" и „Courrier d'Orient" ни препечатватъ; Φιλιππονπολις дори съобщава бележки отъ българската часть (моята) на "Φωνή της Βουλγαρίας" за приказа на Strecker'a. Вечерьта имало нѣкакъвъ си "Maskenball" въ hôtel d'Italie. Вечерьта пристигна Кумани. Съ Тота и Белдимеано бѣхъ y Hirube, второстепененъ инженеръ въ section Sophia. — Презъ нощьта четохъ Manuel du voyageur (отъ Kaltenbrunner).

11 февруарий, срѣда. Първиятъ пролѣтенъ день. Чуруликането на птицитѣ, топло, кално. Обѣдвахъ съ Стурдза, приказвахме за Augsb. Allg. Zeitung; за Евлогия, говорѣлъ само румънски, безъ тактъ, мѫчнотиитѣ на княгинята въ разговоритѣ си съ него, препорѫчвалъ напр. Балабанова (вж. Цѣлокупна); Стурдзовиятъ отговоръ на пашата у Кевенхюлера. — Въ министерството, праздникъ. Кумани съ Лишинъ бѣше у Начовича, видѣхъ го въ вестибюла, не направилъ добро впечатление на Начовича (гръкъ); бѣхъ и у Роге. Канцеларски праздникъ, само Горановъ и Свакеровъ. Телеграма отъ Адженова за отпътуването на княза, Минчовичъ днесъ заминава за Тулча*)[5] - На австрийската поща, имахъ писмо отъ кѫщи, отъ Ленисъ Яворка, получихъ Свѣтозоръ, ceské Noviny, Slovinac. - Съ Агура и Пикъ ходихъ въ редакцията. Дадохъ чекъ отъ 1000 фр. на Прошекъ. - Климентъ заминава отъ Шуменъ за Търново презъ Русчукъ съ Икономова. Горенето и печенето на турцитѣ отъ българската администрация, рапортитѣ на рускитѣ офицери до Паренсова за това. Джамията биде съборена съ динамитъ, bombardement на редакцията. Вечеряхъ късно. Четвъртата страница корегирахъ сутриньта. Zeitverlust durch das Journal [губи време съ вестника].

12 февруарий, четвъртъкъ. Пролѣтенъ въздухъ. Ходихъ въ редакцията, избухванията на динамита предъ прозорцитѣ. Обѣдвахъ съ Желѣзковича и правихъ песимистична политика. Следъ пладне останахъ въ кѫщи, неприятно, горчиво впечатление отъ статията на Новаковича за Поморавието и т. н. — tempi passati, спомени за архивнитѣ изучвания въ Дубровникъ, за голѣмитѣ исторически планове, за изгубеното елдорадо и за сегашното самоубийство — азъ съмъ изгубенъ човѣкъ. Tristia ех Ponte, miei prigioni. Четохъ дубровнишкия си дневникъ и писахъ този diarium. Вечеряхъ съ Тота и Белдимеано; шеги за тукашното общество, Балабановъ противъ Начовича, похвала на Балабанова отъ двамата; румънската литература; изборитѣ, тѣ мислятъ че за 100,000 франка може да се направи всичко, и готова камара може да се купи, па и съ тази конституция едно силно правителство могло, казватъ тѣ, да направи всичко. — На Струдза дадохъ на обѣдъ Augsb. Allg. Zeitung. 

13 февруарий, петъкъ. Ходихъ y Hogguer за вестници, той имаше урокъ по български — въ княжеската канцелария. Горбановъ учи Hogguer'a и Белдимеано български. Белдимеано, берлински възпитаникъ (гимназия и университетъ) бърже се учи. — Акустични гърнета въ кубето на джамията. Пикъ е инспириранъ. Климентъ е въ Търново, въ недѣля ще замине. Въ канцеларията стояхъ безъ работа. Севлиевскитѣ предприемачи се явиха при Начовича, искатъ да доставятъ за войската ботуши, патронташи и други кожени издѣлия. Thielau въ недѣля ще замине; Brunengi нѣма да се върне, ще дойде de Мартино като италиянски агентъ отъ Щокхолмъ, съ жена шведка. Вечерьта ходихъ въ редакцията, на вечеря бѣха Тотъ, Белдимеано, Екзархъ. - Дневницитѣ. 

14 февруарий, сѫбота — праздникъ. Станахъ на 11 ч. Hogguer и Кумани вчера сѫ били у Бурмова, Кумани билъ, каже, parvenu, un peu vulgaire, прекрасенъ разказвачъ. Обѣдвахъ съ Струдза — Белдимеано за Грекова (голѣмъ славянофагъ). Имаме 800 абоната. Въодушевено писмо на единъ стражарь отъ Тутраканъ. Телеграмитѣ се получиха въ последната минута. — Днесъ стана годявката на Гошова съ г-ца Грекова. 

15 февруарий, недѣля. Станахъ на 12 ч. Обѣдвахъ съ Начовича. Процесътъ Стурдза — Молловъ за наемъ, обаче нѣма контрактъ, юридическата наивность на българитѣ. Следъ пладне се върнахъ въ кѫщи. Ходихъ у Грекова на заседание, обаче никого нѣмаше въ кѫщи. Четохъ Каница III дѣлъ. Презъ нощьта Allbanesische Studien (отъ Hahn). 

16 февруарий, понедѣлникъ. Сутриньта станахъ на 8 ч. Четохъ нѣщо отъ Фаллмерайера и австрийскитѣ училищни закони до 12 часа. Дойде Прошекъ, дадохъ му 100 рубли за смѣтка на Адженова. Той взелъ за мене единъ акустиченъ съсѫдъ отъ джамията. Стурдза за данни върху училищата. Въ министерството. — У Начовича, добруджанската организация; телеграма отъ Стоилова отъ Москва (князътъ билъ настаненъ въ Кремель), Климентъ днесъ за единъ день се отбилъ въ Плѣвенъ. Сутриньта единъ самоковски семинаристъ бѣше при мене. Следъ пладне търсихъ Кумани, но не го намѣрихъ. Въ редакцията бѣхме всички. — Интересенъ е  балчишкиятъ рапортъ на училищния инспекторъ Райновъ. Гюзелевъ за своята учителка quondam баба Кольовица. Горановъ за даскалъ Василиевъ. Пѣсеньта на политическото дете въ Цѣлокупна противъ Витошани (Wunderkind in Nikolajev). Цеко билъ ужъ арестуванъ въ Ломъ. Оповести се цена 4,000 фр. за куфаритѣ на Давидова*)[6]. Протичъ пакъ ме вика, ала азъ не отидохъ. — Младиятъ Михаиловски е ангажиранъ за пловдивския Нар. Гласъ. — Стурдза ме моли за 1 екземпляръ отъ моята българска история за румънския князъ. 

17 февруарий, вторникъ. Писахъ до 12 ч. писмо на баща си № 5. Въ канцеларията се отбихъ за малко. Следъ пладне ходихъ въ редакцията. Главоболие. Вечерьта четохъ Миклошичовата Синтакса.— Стурдза днесъ на обѣдъ ми разправя за ген. Caturziu, за голѣмитѣ хайки на вълци съ червени фракове на коне. Caturziu'oвите метреси еврейки въ голѣмия замъкъ посрѣдъ степьта — old Bessarabian tales. 

18 февруарий, срѣда. Успахъ се. Обѣдвахъ самичъкъ. Въ канцеларията дойде Климентъ, много сериозенъ. Икономовъ бѣше въ вѫтрешното министерство, тамъ Роге, Грековъ седѣхъ малко съ тѣхъ: контрола, Бакалоглу паша въ Шуменъ и т. н. Отивамъ въ редакцията. Предъ руското консулство (2 ч.) срѣщамъ Hogguer въ файтонъ, съ телеграма за атентатъ (Bureau Wolff), съ него у Климента, гдето се събираше Министерски съветъ. Abwarten [да се почака]. - Въ редакцията. Експлозия на динамитъ. Срещнахъ се съ Балабанова - говори за изборитѣ; какъ може да е застѫпена интелигенцията, казахъ му азъ, когато той не е тамъ - бѣхъ го хваналъ на въдицата си, ходи съ мене около 1¹/₂ч.изъ градината, сърдцето му преливаше: fortwährender Ministerwechsel wie in Griechenland [постоянна смѣна на министерствата, като въ Гърция], строи се кѫща безъ основа, всѣки се мисли способенъ за всичко, класицизмътъ, досегашнитѣ български черковни и свѣтски събори и т. н. — Въ редакцията, на австрийската поща (Eitelberger отъ австрийския музей за колекцията отъ български произведения). Attentatsgerüchte in der Stadt [слухове за атентатъ изъ града]. — Следъ вечеря ходихъ у Климента и Икономова. Куфарътъ на Давидова. Настроението на провинциалното население. Много агитации, който говори последенъ, побеждава; либералитѣ иматъ мнозинство, агитиратъ постоянно сами — консерваторитѣ, сигурни въ справедливостьта на своята кауза, не вършатъ нищо. Климентъ на моя въпросъ, каква е цельта на сегашната общенародна българска политика, ми отговори: свалянето на Грекова и Начовича. Агитациитѣ на инспектора Райновъ въ Варненско. Блъсковъ препорѫчва Бълг. Гласъ. Училищнитѣ закони. Сегашното правителство, казва Икономовъ, е честно, държи се въ границитѣ на закона; Каравеловъ нѣма темпераментъ за това, Цанковъ е тиранинъ; добре би било да ги допуснатъ за 6 месеца на власть, за да ги види населението. 

19 февруарий, четвъртъкъ. Постоянна каль — 14 дена. Сутриньта ходихъ у Hogguer: князътъ, каже, е добре само съ царя, малко съ другитѣ, отстѫпи ли царьтъ, ще дойде австрийско влияние (?). Нито Лишинъ, нито пъкъ Кумани иматъ нѣкакви сведения за атентата. Въ министерството Климентъ не дойде, отидохъ у Начовича за уводна статия, Revisionsreise [ревизионна обиколка], сега, когато Климентъ се е върналъ; нужда отъ редакторъ. Цѣлокупна ще излиза на френски. Днешнитѣ излияния на Цѣлокупна за Бълг. Гласъ. - Получи се телеграма отъ Стоилова, закъснѣла (отъ вторникъ 3 ч.), за пристигането имъ въ Петроградъ. — У Икономова; нищо; Pore се нахвърли върху Агура досежно Бълг. Гласъ, Augenwechsel mit Rogge [размѣна на погледи съ Роге]. Вечерьта ходихъ у Климента — нищо, Liniensturz, canard...? [пропадане на линията, лъжа?] Тамъ бѣха Стойчовъ, Икономовъ, Йос. Ковачовъ, Бурмовъ, Молловъ, Гинчовъ, Петковъ, Славейковъ (видѣхъ го за пръвъ пѫть следъ Народното събрание, веднага си отиде); бѣха кротки като животнитѣ въ Ноевия ковчегъ. Говорѣха за яденето на желви, за Зафировъ, ориенталски разговори. На вечеря. Тотъ чете отъ Pester Lloyd измислици: златни мангали, женски народни носии и т. н. Въ кѫщи писахъ — статия за вакъфитѣ. 

20 февруарий, петъкъ. Сутриньта писахъ „Вънкашния отдѣлъ". (Прошекъ дохажда у мене). У Хранова въ министерството се получила телеграма отъ Стоилова за атентата — наистина така — въ срѣда вечерьта станала експлозия въ зимния дворецъ. У Начовича досежно работата съ събарянето на джамията, изслушването на Кекерова, Тъпчилещова (замѣстникъ на кмета); повиканъ бѣ Даскаловъ. Всички лъжеха — градътъ наистина е възнамѣрявалъ събарянето на 4 джамии, които сѫ грозѣли да паднатъ. — Корвинъ ми върна Geschichte der Bulgaren. — Въ кѫщи. Кумани ме е търсилъ. Писахъ върху Добруджа. Въ редакцията съ Агура; пълно е съ материалъ, за княжеското пѫтуване и т. н. Вечеряхъ съ Тота. Туркинитѣ въ София повечето били проститутки (връзки съ рускитѣ офицери).

Общитѣ впечатления, сега следъ заминаването на княза и Стоилова (inséparables [нераздѣлни]), много силни. Хората сѫ готови съ вѫтрешенъ бѣсъ да хвърлятъ камъни върху всѣкиго безразсѫдно; безъ ентусиазъмъ, безъ патриотизъмъ, само спекулация; никакъвъ смисълъ за наука; глупость и недоученость; никакво уважение къмъ мѣстнитѣ заслужили хора; моята — изгубена кариера, човѣкъ губи здраве, блъска се, жертвува се — за какво? Колко бихъ желалъ за малко да отида въ Европа, та пакъ да видя хора. — Очиболь. 

21 февруарий, сѫбота. Сутриньта бѣхъ въ редакцията. На 11 ч. имаше тържествена литургия. После отидохъ у Климента, гдето дойдоха отъ черква всички дипломатически агенти въ униформи да поздравятъ, следъ това съ министритѣ ходихме у Кумани. Въ канцелариитѣ не се работи. Обѣдвахъ въ гостилницата съ Икономова — той разправя за своето пѫтуване въ Варна, Русчукъ, Свищовъ, Търново, Габрово да видѣлъ училищата. Следъ пладне въ редакцията. Вечерьта имаше Fackelzug, речитѣ на Кумани и Климента (вж. писмото ми до Стоилова № 2). Съ Агура и Хранова стояхме до срѣднощь, Храновъ за Гурковия походъ! 

22 февруарий, недѣля. На 11 ч. отидохъ у Климента, гдето бѣ Икономовъ (едва сега си купилъ цилиндъръ и рѫкавици). Посещения направихме съ Климента (терджуманлъкъ) у Стурдза (не облѣченъ, не ни прие), у Янсена (училищата), у Кевенхюлера и Шефера (не бѣха въ кѫщи), у Squiti (италиянскитѣ симпатии), у Груича (билъ на ловъ) и Ashburnham. У Климента говорихме по училищни работи, дойдоха Сим. Енчевъ и Стойчевъ. Пѫтуване; училища. Следъ пладне търсихъ Агура, ала не намѣрихъ кѫщата (въ Капана). Съ Безеншека отидохме съ файтонъ въ Балиефенди (Княжево) за пръвъ пѫть — пролѣть, пейсажи (bassin de Sophia.), планини, весело. Срещнахме цѣла София. Тамъ има гостилничка, баня, съборенъ кервенсарай и джамия, запустѣла фабрика (Ислехане), шопско село - пустота; какво би било, ако тукъ имаше паркъ! Въ гостилницата бѣха Стурдза, Белдимеано, Славейковъ, Горановъ, Храновъ съ госпожата си, famille Балабановъ. Задъ селото захваща дефиле. Шопска невѣста се кланя. Лицето й закрито съ борови вейки. - Вечерьта останахъ въ кѫщи, на приказка съ Горбанова - На 7 ч. отидохъ у Кевенхюлера бѣше самичъкъ съ Тота. Парижъ, Русия, Горчаковъ (Troltel, bös), Карлиститѣ и т. н., купомъ много интересни нѣща за Европа. Въ кѫщи телеграма отъ Стоилова. 

23 февруарий, понедѣлникъ. Сутриньта съ телеграмата отъ Стоилова отидохъ при Климента. Приказвахме за служебни работи — лъжливостьта на нѣкои лица, тукашната гимназия, Роге. Климентъ offener [е по-искренъ]. — Канцеларскитѣ часове отъ утре ще бѫдатъ 9—2. Климентъ говори много за проектитѣ си. — У Начовича билъ Шеферъ (силистренската афера му била известна, французкото правителство съ задоволство взело за знание мѣркитѣ на българското правителство). Следъ пладне останахъ въ кѫщи, изпратихъ телеграма до Стоилова на 5 ч. Вечерьта бѣхъ въ гостилницата съ Корвинъ, Кохъ, Тотъ, нова компания. Писахъ до 3 ч. писмо на Стоилова № 2. — Hühnerzucht im Parlament [развъждане на пилета въ парламента]; Безеншекъ изловилъ пилетата, които развъждали слугитѣ, и презъ нощьта ги разпратилъ у Роге, Каравеловъ, редактора на Витоша и т.н. Това вече е за втори пѫть. Пръвъ пѫть попаднали на курника въ камарата, когато дотрѣбали столове за бала у Моллова — Тъпчилещовъ, Кикеровъ, Безеншекъ влѣзли, пѣтелътъ билъ на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, въ дипломатическата ложа яйца и т. н. Събрали всичко и градскиятъ съветъ съ полицмейстора ги изяли. Тъпчилещовъ при влизането въ залата почналъ да си чупи рѫцетѣ и извикалъ: какво „обезчестение" на това свето мѣсто. 

24 февруарий, вторникъ. Сутриньта станахъ на 10 ч. Новитѣ канцеларски часове. Следъ пладне останахъ у дома — писахъ уводна статия за атентата. Вечерьта валѣ проливенъ дъждъ. Въ редакцията останахъ до 9 ч. Въ „Българинъ" има дописка отъ Силистра, похвала за Наботкова, банкетъ при неговото заминаване (присѫтствували и офицери!). Уводнитѣ статии на „Марица" за княжеството. Цѣлокупна извлича отъ английскитѣ вестници описанието на Народното събрание изъ - Augsb. Allg. Zeitung, чупи рѫце и се провиква, колко зле е представена България предъ Европа, чието мнение за насъ е отъ такова голѣмо значение вината за това носѣли ужъ само лошитѣ министри. 

25 февруарий, срѣда. Страшна каль. Следъ обѣдъ седѣхъ въ гостилницата съ Икономова; жандармерията трѣбвало да остане въ рѫцетѣ на  административната полиция. - На австрийската поща намѣрихъ писмо отъ баща си. Корегирахъ вестника самичъкъ. Вѣчни неприятности съ Пика, Кевенхюлеръ днесъ билъ у Начовича. 

26 февруарий, четвъртъкъ. Преди пладне ходихъ у Начовича. Французката статия на Цѣлокупна била отъ готвача Шадурнъ, да се пукнешъ отъ смѣхъ. Икономовъ щѣлъ да вземе Йос. Ковачова за главенъ секретарь на вѫтрешнитѣ работи, а стария Славейковъ за председатель на административния съветъ на Софийската губерния. — Телеграма (отъ Головина): нихилиститѣ и Неронъ, нѣкѫде си изъ нѣмскитѣ вестници. — Нихадъ нѣмалъ пари; телеграфиралъ на Портата съ шифъръ (Головинъ по заповѣдь на министра го разгатва); безсрамнитѣ ноти на Портата. Телеграмата на Standard за измѣнението на българската конституция; ние не я взехме, а „Витоша" (Начовичъ) — ние отъ Адженова и отъ Загребъ. Обѣдвахъ съ Начовича и следъ пладне съ него ходихме у болния Агура. Моятъ опитъ да се разходя. Вечерьта бѣхъ съ Коха. Подиръ това отидохъ у Климента, гдето бѣше Молловъ съ привързана страна: Австрия и чехитѣ, цивилизацията въ Русия, варненската карантина. Съ Климента говорихме за училищата, за Книжовното дружество, за Дринова „самонадеянъ и гордъ", за несговорчивия Каравеловъ (Климентъ не го видѣлъ сега въ Русчукъ — женилъ се), скѫпия въ София. На 11 ч. си бѣхъ въ кѫщи, писахъ до 2 ч. на баща си писмо № 6. — Икономовъ ми разправя за турското разбойничество, водѣло началото си отъ турско време, поддържало се отъ Цариградъ. Дързостьта на българската войска (деморализация на офицеритѣ), въ Варна стреляли отъ прозорцитѣ върху стражаритѣ, командантътъ Плетцъ билъ нехранимайко. И въ Силистра войницитѣ сѫ били съучастници. „Границитѣ на закона". — Получихъ писмо отъ сестритѣ си. Каницовата брошура за етнографската изложба въ Парижъ. - Politische Correspondenz пише, че Voix de la Bulgarie го издавали Стоиловъ и Иречекъ. 

27 февруарий, петъкъ. Сутриньта правихъ извлѣчения отъ „Nord". Пиша и изучавамъ правилницитѣ на народнитѣ училища; унищожили окрѫжнитѣ съвети — контролния институтъ. Агура въ леглото усърдно пише. Получихме стихотворения отъ Вазова. Вечерьта съ Хранова бѣхме въ редакцията, писма на Бобчева отъ Москва, насърдчителни писма отъ много страни. „Моск. Вѣдомости" пише за дохаждането на княза въ Москва самичъкъ (писалъ я, може би, Бобчевъ), противно на европейската маймунска конституция; ще я преведемъ и ще има пакъ крѣсъци. — Безеншекъ е пресмѣтналъ, кой колко пѫти е говорилъ: Славейковъ около 189 пѫти, Стамболовъ около 180, Грековъ 122, Мелетий 96, и т. н. - една дума струвала ¹/₂ франкъ. 

28 февруарий, сѫбота. Вестникътъ излѣзе на време. Въ града либералитѣ сѫ в паника за съобщениято на "Витоша" - телеграмата на Standard за промѣната: сенатъ отъ 15 души, камара от 50 души (25 назначавани), цензура и т. н. Въ "Витоша" нѣкой читатель на моята история страшно ме възхвалява, безъ да знае, че съмъ тукъ - въ Орхание въ планинската пустиня книгата двойно повече му се харесала!... Иерусалимски калугери араби вагабонти ни обезпокояватъ, банда дошла кой знае отъ кѫде. 

29 февруарий, недѣля. Балътъ на Денисови и Ханелови. На обѣдъ бѣхме у Хранова съ Климента, Икономова и Начовича; весели; българитѣ твърде много ядатъ. — Разбойничеството расте. Въ „Цѣлокупна" се яви нова французка статия, по-добра. Икономовъ за Румелия, черни изгледи, възбудено било следствие срещу бившитѣ гимнастици.