К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1880

1 януарий четвъртькъ. Католишка нова година. Сега имамъ двойни праздници; дворецътъ празднува тукашнитѣ. Искахъ да телеграфирамъ на Напръстекъ, но се отказахъ, телеграмитѣ отиватъ бавно, може би ще пристигнатъ късно. Разписахъ се въ книгата за поздравления на княза. Грековъ, Начовичъ, Балабановъ, Кикеровъ, Моравеновъ бѣха у княза. Стоиловъ и Hogguer отъ името на княза отидоха у всички агенти, като оставиха картички, азъ сѫщо ходихъ у агентитѣ, у дома намѣрихъ картичкитѣ на английския и нѣмския агенти. На обѣдъ видѣхъ отъ далече нѣмския офицеринъ Köhler, внукъ на Albedyll, шефъ на военната канцелария на германския императоръ, който е приетъ на изпитание въ шуменската кавалерия. — За малко прескочихъ въ министерството, Климентъ не дойде. Отидохъ у Хранова въ канцеларията. Следъ пладне бѣхъ у дома самичъкъ, нареждахъ си куфаритѣ, papers and moneys [книжата и паритѣ], охота „at home" [да си стоя въ кѫщи]. Вечерьта отидохъ у Стоилова. Покръстихме Помянова „Priapiote”. На вечеря, намѣрихъ Начовича, Бошнякова и Панайотъ Хитова — малъкъ съ прошарена коса човѣкъ, съ огромни мустаци, скромно изражение, замислени очи, незначителна външность (бѣше облѣченъ à la franca); билъ въ Сливенъ; дошълъ тукъ отъ Русчукъ за служба, уменъ човѣкъ, консерваторъ. Казахъ му, че съмъ превелъ неговитѣ спомени на чешки; иска да напише продължението имъ. Говори за Стамболова (Начовичъ за Ески Заара, Самоводенъ), за дѣдо Цеко (Панайотъ гледа на него отъ високо, Цеко никога не е влизалъ въ огъня, Hanswurst [палячо]), за селянитѣ и понятието държава — данъци, войска, за отношенията въ Румелия, за положението на София и т. н. Уменъ човѣкъ, зрѣлъ, природенъ разсѫдъкъ — би билъ добъръ народенъ представитель, conservativer Bauernführer консервативенъ селски водачъ]. Следъ вечеря отидохъ у Климента, гдето бѣше и страшниятъ дървенъ Кирковъ (entêté [вироглавъ]), съ библиотечния правилникъ. Двама чиновника въ вторникъ си лепнали плѣсници въ министерството на вѫтрешнитѣ работи, Буботиновъ (редакторъ на Държавенъ вестникъ, софиянецъ) и софийското чорбаджийско синче Стояновъ (recte Хаджи Мано). Агура стана chef de section въ министерството на вѫтрешнитѣ работи на мѣстото на Тишевъ, търновски губернаторъ. Великсинъ преялъ и сѫщия день въ вторникъ му припаднало въ канцеларията. 

2 януарий, петъкъ. Зараньта ме събуди Прошекъ. Страшна каль. Отидохъ въ печатницата, гдето сварихъ Адженова, мечтаеше за Панайота, за консервативната хайдушка чета, и Хранова. — Богоровъ дохожда въ министерството, der Sprachverbesserer [езиковиятъ поправачъ]. Коректури. — У Стоилова, който е виканъ при Давидова, съ Адженова, Атанасовича, Протича и т. н. Вечеряхъ въ гостилницата съ Увалиева. Scritto il giornale in questo libro [писахъ дневника си въ тази тетрадка]. — Излѣзе Цѣлокупна. Атаки върху Паренсова заради нѣмеца Köhler, улични хули върху Муромцева и Головина, критика върху разпускането на камарата — странично и върху княза. Българинъ въ Русчукъ билъ, казватъ, осѫденъ поради нарушение на печата. Безплодно плещене. „Витоша" е съвършено подивѣла. Високото порто за вестницитѣ — 5 ст. — Слабостьта на правителството. Икономовъ ужъ не се вестявалъ поради интригитѣ на Гешова. Климентъ е съ слабъ характеръ, занимава се само съ personalia [съ персонала], никакви leges [законоположения]. — Новосело въ Видинско се съпротивлявало на Агура; една рота пехота е изпратена тамъ. Стоиловъ ме съветва да работя малко за службата, повече изследвания, докато му дойде времето. Азъ съветвамъ да се изпѫдятъ Бианкони и Утинъ: чужденци. Телеграма отъ майка ми, новогодишна, получихъ едва сега, привечерь. 

3 януарий, сѫбота. Станахъ късно, отидохъ въ редакцията. Избѣгахъ на Климента отъ канцеларията. Въ редакцията прегледахъ последна коректура — упражняване на туземцитѣ въ почетната европейска журналистика. Повикването на турцитѣ новобранци е отложено за августъ. — Вечерьта у княза имаше conseil за града София, присѫтствуваха министритѣ, Адженовъ, Копиткинъ, Протичъ, Шишмановъ лѣкарь, никой отъ градския съветъ. Планътъ на Копиткина въ основата си билъ приетъ — цѣлиятъ старъ градъ да се регулира по американски съ нови улици, нѣкои били за основаване на новъ градъ вънъ, единъ видъ Пера. — Бѣхъ у Стоилова вечерьта, четохме Musset. Liebesabenteuer des petit Exarque in Paris [любовнитѣ приключения на малкия Екзархъ въ Парижъ]. На 7 ч. Стоиловъ отиде горе на diner, въ това време ето ти го Адженовъ съ първитѣ бройове, lettres dorés за княза. Триумфътъ на Адженовъ. Азъ взехъ два броя. Въ гостилницата. Банковиятъ директоръ Желѣзковичъ чете: нѣма, каже, програма, Агура (ликува) и Краусъ. — За българитѣ досега програма значеше: X. е вагабонтинъ, свиня недоукъ, У. е бабаитинъ, побойникъ, Z. е магаре, и подъ тѣзи букви да поставятъ било лица отъ либералната или консервативната партия. Писахъ giornale [дневника]. 

4 януарий, недѣля. Станахъ рано, четохъ Фаллмерайеровитѣ фрагменти. На 11 ч. отидохъ въ черква, имаше „молебствие" въ споменъ на преминаването презъ Балкана на Гурко, князътъ бѣше въ руска уланска униформа, военната и гражданска свити, рускитѣ дами, Грековъ, Начовичъ, Давидовъ, Лишинъ, Паренсовъ, офицери, много селяни. Дефилиране и ура на 12 ч. следъ черква. Съ Агура и Начовича отидохме на déjeuner, гдето бѣше и Грековъ. Агура вчера въ кафенето чулъ хорскитѣ мнения, хората сѫ доволни отъ вестника, никакви псувни, новини отъ цѣлия свѣтъ, такъвъ вестникъ човѣкъ могълъ да внесе въ кѫщи и не трѣбвало да го крие отъ жена и деца, никакви грубиянства за лица; нѣкои не вѣрватъ, че вестникътъ ще издържи да излиза прилично. — Начовичъ разправи за вчерашния съветъ. 28 метра широки булеварди, които да се кръстосватъ, паркъ къмъ Балиефенди — около 2 милиона фр. Каницъ изпратилъ клишетата. Сръбскитѣ експедитори говорѣха за нашия вестникъ на другата маса; hübscher Druck, Telegramme [хубавъ печатъ, телеграми]. — У Стоилова, князътъ е много доволенъ отъ вестника. Показалъ го на Паренсова, който зяпналъ. Моитѣ страхове, че първиятъ брой е монотоненъ и не богатъ; планове за следния брой. Hogguer, Увалиевъ и Стоиловъ излѣзоха на коне вънъ отъ София. Азъ отидохъ у Xранoва, гдето намѣрихъ и Агура. Каль. Млада стопанка отъ Свищовъ. Разговоръ за вестника. Рускитѣ старовѣрци въ Добруджа, Буковина, Букурещъ; скопцитѣ. Ангелеску, румънски генералъ миналъ, безъ да знае, границата при Карталбурунъ (при морето). Новосело (никой тамъ не пуши, дѣдо Антимъ тамъ). Гурковото преминаване. Черногорската война.— У Агура. Живѣе у Радаковото кафене, надъ кафенето дървена вѣтровита кѫща, тѣсни малки стаички; цѣла нощь долу крѣсъци. България; материализъмъ; липса на пиететъ къмъ миналото; нѣма народна гордость; не спечелиха сами свободата си, ами имъ биде подарена; съвсемъ заборавиха огромния обратъ отъ Махзаръ паша до княза Александъръ I, върху това никой не мисли. Рускитѣ възпитаници у насъ въ България; въ княжеството само чиновници и селяни, въ Румелия срѣдна класа, нито единъ руски възпитаникъ въ румелийското Областно събрание, но повечето отъ Робертколежъ, нито единъ селянинъ. Times за княза и правителството: неговитѣ внимателни конституционни постѫпки, пълни съ съобразителность, се тълкуватъ отъ народа, свикналъ на турската тирания и руския камшикъ, като слабость — разпущането на камарата е първата енергична постѫпка. Aujourd'hui au soir fiançailles de Grecoff avec M-lle Protitch  [днесъ вечерь ce годява Грековъ съ г-ца Протичъ]. Слаби понятия за служебни задължения. Слабость на правителството. — Илуминация въ града. Турска музика съ тѫпани. Вечеря въ гостилницата. Горановъ, Желѣзковичъ, Гошовъ, Агура и азъ. Желѣзковичъ за центъра. Цигански езикъ и т. н. 

5 януарий, понедѣлникъ. Сутриньта ходихъ въ редакцията и у Стоилова, гдето Picq чете статията си за réfugiés. На обѣдъ. Адженовъ проектира излетъ до каменовѫглената мина при Мошино. Чиновницитѣ отъ канцеларията сѫ се разбѣгали. Бѣхъ у Стоилова да търся Грекова, напраздно. Диктувахъ статия. На 5 ч. отидохъ въ редакцията на съветъ. Вечеряхъ съ Агура. Той остана у мене до 10 и пол. ч.; статистиченъ речникъ, Каницовата карта и т. н. Православенъ бъдни вечеръ. — Адженовъ сутриньта ми разправи за годежа: слугата на скѫперника Протичъ бежешкомъ носилъ сладкиши, за икономия. 

6 януарий, вторникъ. Рождество Христово. Станахъ на 10 ч. Праздно е по улицитѣ. Закусихъ въ кафенето, гдето Прошекъ разправяше за глада въ Кюстендилско. Отидохъ у Стоилова. — Паренсовъ, Rogge, Головинъ, фондъ, Икономовъ, Румелия — Гешовци били експлоататорска банда въ Румелия, имали само единъ гласъ мнозинство въ Областното събрание, Богориди билъ въ рѫцетѣ на Вълковича, сега искали да изпѫдятъ Шмита и да го замѣстятъ съ Гешова. — Вчера бѣхъ на вечеря у княза, вѫтрешни хора, следъ това у Менгеса. Подаръци. — Обѣдвахъ съ Начовича, Агура, Желѣзковичъ (Mines) и Краусъ. У Стоилова съ Агура. Направихъ посещение на  Давидoва, гдето сварихъ Ashburnham, следъ неговото излизане водихме дълъгъ разговоръ. „Turquie”, най-новиятъ вестникъ. Тукашнитѣ политици, мнозина биха били добри като chefs de section подъ управлението на вещи чужденци, но не министри, Начовичъ un peu boutique [sic], добъръ човѣкъ, много вѣрва. Климентовиятъ характеръ, какво той мисли за констутуцията?; материализъмъ, малко патриотизъмъ; Давидовъ за бѫдещето и таланта на Стамболова; жалко, че руското управление не трая три години, хората щѣха да се упражнятъ; мѫчното положение на княза; Давидовъ отдава значение на това, че министритѣ малко пѫтуватъ, не познаватъ страната — нѣма, каже, българи съ българско образование, ами само хора, раждани въ България, а по образование руси, англичани и французи, отчуждили сѫ се отъ отечеството си, не го познаватъ. За Чехия, не мисля ли, че би могла да сѫществува като държава, както е Белгия — азъ: на тройната граница между Русия, Прусия, Австрия ще я постигне сѫдбата на Полша, battlefield [бойно поле]. Бѫдещето на Австрия като славянска държава, азъ съмъ на мнение, че това никога нѣма да стане, всичко наполовина. Сегашното министерство не се занимава съ друго, освенъ съ назначения и финансови въпроси (Kleinverschleiss, „бакаллъкъ"), никакви инициативи, правилници, закони. Вестникътъ - безплодна византийска бомбастичность на първия брои. Il n'y a que deux parties, sauver la constitution, même en passant par le ventre du Prince; sauver le Prince, même en passant par le ventre da la constitution [има само две партии, да се спаси конституцията, дори и като се мине презъ трупа на княза; да се спаси князътъ, дори и като се потъпчи конституцията].

Отидохъ у Климента, гдето бѣше Даскаловъ. Гладъ. Трънско. Изборитѣ. — Даскаловъ е на мнение, че щѣли да се свършатъ добре. Молловъ и Славейковъ признаватъ грѣшкитѣ, изборътъ на бюро, законопроекти и т. н.

Вечерьта бѣхъ съ Агура и Желѣзковичъ. — На Горбанова дадохъ вечерьта, като се върнахъ въ кѫщи, сто сребърни меджидиета (по 4^.30 фр.) за наемъ въ предплата, срещу писмено потвърждение. — Пусто е изъ улицитѣ. Пияни хора. Локва предъ кѫщи. 

7 януарий, срѣда, вториятъ праздниченъ день. Сутриньта отидохъ у Стоилова, гдето бѣха и Павловъ, Странски, Горбановъ (злоупотрѣба на пари отъ Иванова въ Сливенъ, хареми и т. н.). Обѣдвахъ съ Коха. — Следъ пладне у Горбанова, за пръвъ пѫть видѣхъ госпожата post partum; Стаменовъ, Д-ръ Сандовъ, Михалаки Георгиевъ. Следъ това тръгнахъ съ Горбанова пеша да правя масови посещения; у Головина (за пръвъ пѫть), у Грекова (не го намѣрихме), у Балабанова (нѣколко минути), отъ тукъ съ Стоилова у Бурмова (видѣхъ за пръвъ пѫть госпожата), y Rogge (за пръвъ пѫть), у Хранова (не го намѣрихъ), Боневъ (не го намѣрихъ), за хатъръ на Горбанова у Мих. Георгиевъ (госпожата е възпитана въ Русия, българка отъ Видинъ, откритие въ София), следъ това презъ запустѣлитѣ развалини, глиненитѣ зидове сѫ се преобърнали на гьолища отъ дъжда, у генералъ Паренсовъ, у Атанасовича (пръвъ пѫть го намѣрихъ въ кѫщи), у Адженова (самь). — Вечерьта бѣхъ у Стоилова. Презъ нощьта писахъ на баща си и майка си до 1 и пол. ч. — Пожарникаритѣ евреи следъ пладне въ бѣли раса и зеленожълти тенекиени шлемове (изобретение на Начовича — шега) играли и пѣли предъ двореца, князътъ излѣзълъ съ Стоилова и благодарилъ, ура! — Вчера вечерьта у княза е имало българска народна вечеря, били сѫ и офицерскитѣ госпожи — Паренсовъ и т. н. Климентовото желание да бѫде поканенъ, обаче това било soirée des dames.

8 януарий, четвъртъкъ. Праздникъ. Захвана набирането на брой втори. Сутриньта не намѣрихъ Стоилова. Съ Прошека излѣзохме изъ снѣга въ парка. Следъ обѣдъ отидохъ съ Стоилова за пръвъ пѫть у Груича (гдето бѣха Бурмовъ и Бианкони), у Безеншека. Въ кѫщи писахъ върху задграничната политика. Намѣрихъ  картички отъ Балабанова, Бурмова, Мелетия. Храновъ съ госпожата си бѣше у мене. Вечерях; съ Агура и Начовича. Имаше събрание у Адженова, гдето бѣ и влюбениятъ doublemnistre само Климентъ не дойде. Начовичъ чете статии за изборитѣ, arrangement [нареждане! за 3 и 4 брой, азъ бѣхъ избранъ за председатель, има достатъчно материалъ. Въ кѫщи - четене на коректури до 2 часа. 

9 януарий, петъкъ. Сутриньта ходихъ въ печатницата. У Стоилова. Тамъ дойдоха заедно Масаловъ, Hogguer и французкиятъ предприемачъ Chadourne (досега не ми бѣше познатъ) - планъ за основаване на клубъ въ Пиковото помѣщение; дойдоха Давидовъ и Адженовъ. Адженовъ говори за финанситѣ на вестника. Обѣдвахъ съ разсѣяния Краусъ. Въ министерството на външнитѣ работи, запознахъ се съ Манчева, книжарь отъ Пловдивъ. Вечерьта Стоиловъ ми разправи, че двамина румелийски депутати на 19 февруарий щѣли да отидатъ при царя. И Дановъ и Ковачовъ сѫ тука. — Ковачовъ разправялъ въ Пловдивъ, че азъ съмъ живѣелъ въ двореца. Въ министерството. Прошекъ получилъ отъ Симеона Преславски следната телеграма: „София, Г-ну Прошеку. Днесъ съ възхищение четохъ първия брой отъ вестника Ви. Моля да се пази строго прекрасната му програма безъ никакви партизански стремления. Богъ да благослови и укрепи сътрудницитѣ и издателитѣ му и на благородното му предприятие [sic]. Митрополитъ Симеонъ". Съ Гюзелева приказвахъ за учебници. Следъ пладне у Стоилова, гдето бѣ и Моравенoвъ (разправя за стария Богориди, че Софроний билъ ужъ братъ на стария Стефанъ Богориди; Стефанъ не знаелъ български; голѣма библиотека; Ник. Богориди билъ великъ българинъ). Конференция у Адженова досежно клуба, Hogguer, адютантитѣ, Екзархъ и т. н. — Въ редакцията. — Вечерьта Начовичъ дойде у Стоилова, говори за министерскитѣ съвети, да бѫдѣли по-чести между членоветѣ българи, нѣмало контактъ. Conduite [поведението] на „Витоша". Съ Стоилова; князътъ билъ нетърпеливъ за Аugsburger Allg. Zeitung. Вечеряхъ самичъкъ. — Следъ вечеря пакъ у Стоилова до срѣдъ нощь, досежно клуба, да го предпазя, нищо нѣма да излѣзе отъ това. Lebensrelief, Erinnerungen und Zukunft [релиефътъ въ живота, спомени и бѫдеще], князътъ досежно старобългарскитѣ носии. Nár. Listy, случайно ги видѣхъ у Горанова, съ статия, въ която се говори, че князътъ билъ пазачъ на Берлинския договоръ, всички българи били за Богориди (! le vieux ramoli [рамолирания старецъ]), за депутатитѣ, назначени отъ правителството (!). — Мисля да напиша статия въ Osvěta. 

10 януарий, сѫбота. Почти цѣлия день прекарахъ въ печатницата. Телеграми отъ Загребъ (отъ Нагличъ словинецъ при Agramer Zeitung, извлѣчение отъ виенскитѣ). За малко прескочихъ въ министерството, гдето дойде Krásný, чехъ, учитель въ кюстендилската реалка, първоначално инженеръ. Следъ пладнe коректури въ печатницата. Вечерьта Адженовъ и Атанасовичъ като работникъ при машината; метеорология. Вечерьта У Стоилова гдето Муромцевъ, новиятъ видински губернаторъ (беше при княза) разправя за настаняването на Хранова, за адреса на трънчани до княза (сръбскитѣ агитации противъ Мелетия, Рангелъ Станоевъ противъ него въ Скупщината). - У Горбанова, гдето дойде Моромцевъ съ госпожата си, дребна рускиня ентузиастка; старини, 6 верста отъ Трънъ имало римски надписъ, диалекти (македонски, шопски, сръбски, въ Пиротъ сръбски; много стари изолирани села), никакви кражби и грабежи, но затова семействата враждували и се избивали помежду си, главно въ самия Трънъ, гдето едно семейство било противъ друго, никакво приятелство помежду имъ; нѣмало дружина; само 40 стражари, 70 на сто „уголовныхъ дѣлъ" били въ Трънъ, Зелениградъ и две други близки села; нѣмало телеграфъ; поща — стражарь отъ София; старитѣ аги въ Трънъ и тѣхниятъ разпуснатъ животъ, нѣмало ги вече; предания за предисторичнитѣ латини. Много интересни миниатюрни картинки отъ провинциалния животъ и селски битъ. Да останѣлъ човѣкъ 5 години като началникъ въ такова мѣсто, хората биха го слушали като деца; вижда се, че неохотно заминава отъ тамъ. 

 11 януарий, недѣля. Сутриньта у Стоилова. Муромцевъ (говори руски, сръбски, български, английски — билъ пращанъ отъ руското правителство въ Америка да изучава земедѣлскитѣ каси; французки разбира) се яви при княза съ своя адютантъ Сима, синъ на попъ Жарко отъ Пива, грамаденъ човѣкъ, юнакъ безъ коса и безъ брада, черногорска носия, интересенъ човѣкъ (билъ дълго време въ Сърбия, познава Дучича) — искалъ да види княза; принесълъ е голѣми услуги при граничнитѣ отношения съ Сърбия. Въ канцеларията бѣха и Манчовъ и Адженовъ.—Обѣдвахъ съ Начовича. Следъ това у Стоилова, гдето намѣрихъ младия Моравеновъ. Направихъ разходка вънъ къмъ Балиефенди; духаше остъръ вѣтъръ. На връщане срещнахъ Стоилова и Бурмова. Ходихъ у Климента за статия: у него бѣха „die mittelmässigen" [срѣднитѣ] Йосифъ Ковачовъ (видѣхъ го за пръвъ пѫть), Вълковъ, Молловъ, Петковъ, Гинчевъ. Климентъ бѣ повиканъ у Rogge. — У Стоилова, гдето бѣ Манчовъ (помощь за Нар. Гласъ) и Грековъ. — Следъ вечеря свършихъ petits faits [дребни  работи] съ голѣма сънливость. 

12 януарий, понедѣлникъ. Сутриньта y Picq и Климента (пише), Хранова, Начовича (лежи, сестра му, моята речь за утре), въ печатницата, у Стоилова (моята речь, речьта на дипломатитѣ, статията на Климента, Barkley's Colonisation, въ канцеларията имаше и туркини in Rechtsangellegenheit [по правни въпроси]...). На обѣдъ Краусъ (не е ли, каже, Дондуковъ „diabolus rotae", не се ли стреми той и сега още за тукъ). Следъ службата излѣзохъ - ето го Стоиловъ съ новината, че князътъ ималъ треска (отъ петъкъ вечерь) и за това цѣлиятъ утрешенъ Neujahrsempfang [новогодишенъ приемъ] се отлагалъ - така и моята речь отъ името на чиновничеството при министерствата ще остане въ джеба. Съ Стоилова ходихме въ министерството, у Мелетия, у Климента, гдето бѣ и Грековъ my idea for Panajot, als cons. Bauernführer [моята мисъль за Панайота, като консервативенъ селски водачъ]; Славейковитѣ страхове, по-рано натискъ, сега правителството не вършело нищо; Шеферъ се произнесълъ похвално за вестника). Въ печатницата. Адженовъ ми прочете mémoire върху реформата на града. У Стоилова. Въ гостилницата съ Агура (историята на нѣмския офицеръ), съ него у Климента, гдето намѣрихме Цачева (въ Търново се разнасяло, че князътъ за това ужъ задържалъ Грекова и Начовича, защото тѣ знаели за неговитѣ злопотрѣбления, сиречь княжескитѣ, на държавни пари) и Горбанова. Новогодишната Климентова статия. Днесъ е православниятъ Бъдни вечеръ. 

13 януарий, вторникъ. Православната нова година. Дворецътъ се води за всичко по православния календаръ; човѣкъ губи 13 дена, или ако иска ще спечели. Сутриньта ме събудиха момчетата на перачката, шибаха съ суровакницата, нѣкакъвъ Spruchl [стихъ], бакшишъ. Отидохъ въ двореца да се разпиша: единъ турски подписъ, Янсенъ, италиянскиятъ капуцининъ (отецъ Водка миналъ отъ тукъ презъ ваканцията, разправи ми за това). У Стоилова маса хора: Каранфиловичъ отъ министерството на финанситѣ (велешанинъ), екзархътъ иска да го има при себе си въ Цариградъ; капитанъ Вознесенски. — Протичъ ни подари своитѣ стихове, псевдонимъ Първановъ, новогръцки — български — румънски — французки, най-хубави новогръцките отъ Атина, гдето билъ като студентъ презъ 1843 и 44 години. - На обѣдъ бѣхъ съ д-ръ Краусъ. Следъ обѣдъ ходихъ у Стаменова, у Давидова (хоръ отъ граждани и ученици предъ двореца и руското консулство), у Начовича, у Протича (влюбениятъ министъръ бѣше тамъ), срещнахъ Белдимеано, Тотъ и Squiti на новогодишна визитна експедиция, у Грекова, Бурмова, Белдимеано (Копиткинъ бѣше тамъ). У Хранова, гдето бѣха Сукнаровъ и секретарьтъ на сръбското консулство. У Хаджиенова[1]*), запознахъ си тамъ съ Утинъ (на 1861 год. въ Прага като студентъ носилъ факелъ при погребението на Шафарика). Въ печатницата. У Климента, гдето бѣха Пенчовичъ (Haremsmann) и д-ръ Боневъ. Въ кѫщи — тамъ цѣла планина картички. У Стоилова, който правилъ посещения съ кола. Кѫде ще бѫда следъ една година? Hier [тукъ], отговаря Стоиловъ. Überraschung vom Fürsten [изненада отъ княза]  Днесъ дипломатическо diner у княза, дипломатитѣ, M-me Лишинъ и M-me Груичъ (говори слабо немски). 

14  януарий срѣда. Цѣлиятъ день бѣхъ заетъ съ вестника, почти самичъкъ. Видѣхъ Данова, но не говорихъ съ него. Ashburnham се обръсналъ, вчера въ двореца никой го дори не позналъ; направилъ това, за да си създаде поне за нѣколко часа презъ деня работа. Ходихъ на австрийската поща: получихъ пакетъ отъ сестритѣ си, фотографии (цѣлъ месецъ сѫ пѫтували), единъ купъ картички - радость, но не ги четохъ, освенъ следъ полунощь. Следъ пладне за малко у Стоилова, Galgenhumor. Вечерьта бѣхъ въ редакцията — retard, вѣстникътъ нѣма да излѣзе днесъ. До 8 часа останахъ въ печатницата. У Адженова имаше събрание, гдето дойдоха Атанасовичъ, редакцията и Стоиловъ. За заплатитѣ говорихме азъ, Стоиловъ и Адженовъ. Моятъ refus [отказъ], писмо до Евлогия. Четохъ до срѣдъ нощь. 

15 януарий, четвъртъкъ Работихъ за вестника; излѣзе на пладне. Отзивътъ на Цѣлокупна, доста е приличенъ, пишели чужденци. Статия въ Н. Время (В. P.). Обѣдвахъ съ д-ръ Минчо и д-ръ Пандели Минчовичъ, нѣкогашенъ варненски губернаторъ, чернокосъ съ голѣми очи, сухъ мизантропъ, по-рано лѣкарь въ турската флотилия. Следъ пладне хубавъ день, отидохъ у Стоилова, гдето бѣше Бурмовъ; Новое Время занесохъ на Хранова. Augsburger Állg. Zeitung дойде, донесе го следъ дежонето Корвинъ, angenehme Überraschung [приятна изненада], на гласъ четохъ мѣстата за Каравелова (Mansard) и „cet esprit". — Презъ нощьта изгорѣ hôtel de Varsovie, въ който прекарахъ първата нощь въ София. Атанасовичъ ме измѫчва съ своята метеорология. Следъ пладне останахъ въ кѫщи, работихъ по „вънкашната политика". На вечеря бѣхъ съ Начовича, оздравѣ, много ми говори за злоупотрѣбленията на руситѣ презъ време на войната. Презъ нощьта писахъ уводна статия върху черногорско-гръцкия пограниченъ въпросъ. Легнахъ на 1¹/₄. Troppo [много]. 

16 януарий, петъкъ. Сутриньта ходихъ въ печатницата и у Стоилова, нѣколко пѫти тукъ и тамъ. Н. Гласъ се произнася похвално за Бълг. Гласъ и интересно за политиката на княза. Рiсq прочете статия за новобранцитѣ. Имаме 34 абоната отъ Варна, 20 отъ Ломъ, 100 вече тукъ. Въ Русчукъ знаели, че ще почне да излиза (Стояновъ по пѫтя си пръсналъ новината); Herzenserguss [сърдечни излияния] отъ Дупница. Страховетѣ въ София да не угасне като „Софиянецъ". Не се знае кои е редакторъ. Нашата attitude [положение] при изборитѣ, у Адженова уговорихъ entrefilet за лицата, ала не дойде до него. — Обѣдвахъ съ Sieglitz, разправя за Лукшичъ, издатель на прочутата Bulgarische Correspondenz — Въ министерството. Самоковската случка. — У Стоилова, гдето се запознахъ съ Шепелевъ; рускиятъ императоръ казалъ, че румелийцитѣ сѫ показали несравнено повече тактъ. Съ Стоилова ходихме у Мелетия (Трънско). Пакъ въ редакцията гдето бѣха всички до 8 часа. - Вечеряхъ съ кап. Фреиманъ (Ostsee, мислѣхъ, че е шведецъ) и Краусъ. 

17 януарий сѫбота. Сутриньта бѣхъ въ редакцията. Вече тръгна. Кекеровъ предплати 2 екземпляра за училищата въ Царибродъ и Кула. — На пладне въ министерството. Неочаквано пристигна Икономовъ, търсейки Климента — чернокосъ, à la Zore, съ очила, възрастенъ човѣкъ, surprise, Грековъ и т. н. Тъкмо на обѣдъ ми се разправяше (отъ червената партия), че нѣма да приеме! Следъ пладне отидохъ у Стоилова да съобща за пристигането на Икономова, тамъ бѣха Адженовъ и Бурмовъ, Стоиловъ бѣше abgespannt [изморенъ]. Въ редакцията — вѣстникътъ излѣзе. Вечерьта бѣхме у Стоилова съ Горбанова, смѣшното писмо на митничаря отъ Силистра и на Михаиловски junior [по-младия], който иска да посвети на княза книгата си за развалата на модерната младежь. Неговиятъ стилъ е à la Victor Hugo. „Не пиша, фотографирамъ". Да, за да се фотографира самичъкъ. — Писахъ въ кѫщи. 

18, недѣля (+L). Зараньта въ страшенъ студъ (—15°С) на 10 и пол. ч. видѣхъ церемонията на Богоявление, ала следъ като бѣше вече свършена. Предъ двореца видѣхъ още разотиването — Мелетий, лудия руски попъ съ черенъ каукъ, софиянци съ котлета светена вода (Йорданъ въ градината), знамена, тихо, група министри, никаква войска (поради студа и спокойствието на офицеритѣ; населението е недоволно — маршируването и музиката на войската е голѣмъ двигатель, въ Цариградъ турската войска на този день отивала при патриарха). У Стоилова, гдето бѣха Горбановъ (днесъ кръщава своята Райна) и Моравеновъ. На 12 ч. у Хранова, бѣхъ каненъ тамъ на обѣдъ. Бѣхъ самичъкъ съ него и госпожата. Следъ обѣдъ дойдоха Начовичъ, Михаиловичъ, инженеръ отъ Пловдивъ (непотизмътъ на Вълковича, който държалъ Богориди въ рѫцетѣ си, твърде много чиновници, строежъ на нови желѣзници и египетскитѣ финанси memento, постоянниятъ страхъ още отъ турскитѣ гарнизони). Следъ това дойдоха Гошовъ и Георговъ. Михаиловичъ си отиде. Съвещание да се уреди образцово стопанство въ държавния чифликъ при Русчукъ. Дебати върху заведението. Начовичъ като по-старъ е въ опозиция на буйнитѣ младежи, които сѫ готови да вложатъ сума държавни пари въ такова предприятие, а пари нѣма. Отидохъ у Стоилова, нѣмаше го въ кѫщи - Адженовъ тъкмо тази вечерь бѣше при княза съ проекти. Агура адютантътъ пристигна У Климента, гдето бѣ Икономовъ. Цѣлокупна днесъ пише противъ Горбанова. 

19 понедѣлникъ. Св. Иванъ. Станахъ късно. Дюкянитѣ сѫ затворени. Дълбокъ снѣгъ. Сутриньта Икономовъ съ Грекова ходили при княза, приелъ, азъ съ Агура и Стоилова отидохме въ кѫщата на Стоилова, честитявания, скачанията на Стоилова. Следъ пладне съ Стоилова vorgefaren bei Hagienoff [минахме за малко у Адженова]. Въ кѫщи писахъ върху задграничната политика и Strecker, нова страшна зима; отъ Търново дописка. На 7 ч. имаше вечеря у Адженова. Председателствуваше г-ца Протичъ, надѣсно седѣха Грековъ, Давидовъ, Mme Адженовъ, Атанасовичъ, майката г-жа Адженова, Атанасовичъ junior, фрайлайната Ema Starck (гувернантка у Протича), на лѣво Стоиловъ, Mlle Грековъ, Адженовъ, Протичъ, азъ, Агура. Скука, французки разговори. Имаше минути, когато човѣкъ наистина трѣбваше да се провикне: Sacre die, comme c'est embettant [свети Боже, колко е това досадно]. Много се яде, богато, bourgeois — до преяждане. Прислужваше Пиковиятъ Трифонъ съ бѣли рѫкавици. Държаха се тостове отъ Протича, Адженова, Давидова. — Следъ това се захвана soirée, г-ца Ема свири, г-жа Адженова пѣ. Съ Атнасовича и Стоилова на канапето приказвахме за гръцкия езикъ, за attitude [положението] на Марица (levant. Christ, der echte [истински левантийски християнинъ]), за Сърбия — познавалъ Янко Шафарикъ отъ 1849. г. Следъ 12 ч. се прибрахъ въ кѫщи. 

20, вторникъ. Презъ деня работихъ за вестника, отидохъ въ министерството. Souvenirs d'année passée [спомени отъ миналата година]. Людмилчиниятъ гробъ на Вишеградъ. Нѣколко пѫти ходихъ въ редакцията, бѣхъ самичъкъ — останалитѣ мѫчно се събираха. Вечерьта тоалетъ. Балъ. Рано отидохъ у Стоилова, гдето бѣха вече Агура, Горбановъ, Моравеновъ и Екзархъ. — Appartemets. Empfang [помѣщенията. Приемъ]. Множество офицери, дипломатическото тѣло, чиновници. Климентъ не дойде. Присѫтствуваха 116 души, 23 дами. Начало на 8 часа. Дохождането на княза. Днесъ нови униформи, за пръвъ пѫть. Паренсовъ бѣше лъсналъ кавказеца. Азъ съ Кохъ, Краусъ и Хеберле стояхме при вратата. — Забавлението е вѫтре. Група нѣмци. Музикантитѣ сѫ чехи. Захвана танцуването, князътъ е прекрасенъ танцувачъ, изящна фигура, приветливость, грация. Хр. Стояновъ, Моравеновъ. Кадрилъ — Стоиловъ съ мадамъ Хранова, Храновъ съ мадамъ Груичъ, князътъ съ мадамъ Бурмова. Неуморимъ танцувачъ е Корвинъ (съ г-жа Хранова). Мандарини, Стояновъ и т. н. — У мнозина  можеше да се забележи, че доскоро сѫ носили фесове. Чай се поднасяше въ вестибюла. Тоалетитѣ бѣха посрѣдствени, каквото е могло да се намѣри; има три тукашни модистки. Най-добра танцувачка и пр. е мадамъ Лишинъ (гъркиня), първоначално Mlle , най-изящни тоалети имаха г-жа Паренсова и Rogge. Особена физиономия има мадамъ Вознесенска. Най-хубави бѣха две българки, мадамъ Хранова и мадамъ Поповичъ (сестра на Начовича). Разговаряхъ съ Груича. Съ Бурмова, вестникътъ (упражнение като новобранци), плановетѣ на министерството на просвѣтата; déceptions [измама], човѣкъ би помислилъ, че тукъ е Европа, а то жителитѣ лъжливи турци, безхарактерни, има малко — казахъ — надежда, ще си замина може би още на пролѣть, сравнението на това що оставихъ съ туй що получихъ е много ярко. Сиромаха, много го уплашихъ съ този песимистиченъ сосъ; Бурмовъ бѣше un peu boutique et trop borné [падаше малко еснафлия и бѣше много ограниченъ]. — Въ салона. Князътъ ме попита (въ присѫтствието на Хранова и на младия Тъпчилещовъ) защо не танцувамъ; азъ — allzu philosophische und philologische Erziehung [възпитанието ми е прѣкомѣрно философско и филологическо]. Котильонъ, говорихъ съ г-жа Стаменова и Хранова. — Разговоръ съ Кевенхюлеръ (Метерниховитѣ мемоари, пещенскитѣ дуели). Янсенъ като танцувачъ. — На 11 ч. се сервира souper, маса за чиновницитѣ и офицеритѣ, при голѣмата маса бѣше ужасна бъркотия. Азъ бѣхъ между Кохъ и Протичъ, срещу мене Хр. Стояновъ, Стаматова и Парушевъ. Студени ястия, сладка (фурми), шампанско и бургундско вино. Замаяха се главитѣ. Продължение на бала, малко по-шумно. Продължителенъ политически разговоръ върху Румелия съ Михаиловичъ. Котильонъ — мазурка — Ползиковъ като разпоредитель, грациозниятъ танцъ на г-жа Лишинъ, азъ съ Белдимиано стояхме въ ѫгъла; гълѫбчето Мордвиновъ (князътъ се смѣе). На края хоро, високото подскачане и тропане на Хранова, Горанова, на г-ца Гешева и т. н. Разговоръ съ Ricdesel: дворецътъ на Махзарпаша, а сега... Скачащиятъ Агура (неговиятъ братовъ синъ по пѫтя се разболѣлъ), меланхоличната г-ца Грекова, неизразителното лице на Mlle Протичъ, сияещиятъ Грековъ (Начовичъ и Климентъ ги нѣмаше). Разговоръ съ г-жа Поповичъ, Д-ръ Краусъ танцува съ мадамъ Головина (медицински факултетъ). Горбановъ съ скѫпия фракъ като зритель. Дрънченето на офицерскитѣ шпори, много силно изпѫкваше рускиятъ елементъ. Следъ хорото се спука една дъсчица отъ паркета. Князътъ се сбогува съ подаване на рѫка съ всички, дефилираха предъ него, бѣше вече 3 ч. — силно кашляхъ. — Придворнитѣ насѣдаха следъ това на второ souper, разговори, и за мене, че не танцувамъ. Азъ у дома писахъ задграничната политика до 4 ч. Станахъ на 9 ч. и пакъ бѣхъ бодъръ. 

21 януарий, срѣда. Сутриньта ходихъ на австрийската поща. Въ редакцията преглеждахъ коректури. У Стоилова гдето Паренсовъ пиеше бира, планове за haras [конезаводъ] и т.н. Обѣдвахъ съ Крауса („frishchling" [вчерашенъ]). Горановъ спал, струва ми се, цѣлъ день. Въ печатницата четохъ коректури. У Стоилова, гдето бѣше поручикъ Любовски - билъ въ Пловдивъ, на 4 балъ, гдето той билъ единствениятъ офицеръ, разговарялъ съ Strecker - той се познавалъ съ княза отдавна, поискалъ отначало служба въ България - Любовски на бележката му за Народното събрание и безредията отвърналъ - главната идея у насъ е съединението на Румелия и България; Strecker говорѣлъ нѣмски и турски (Любовски говорилъ турски съ него). - Четохъ Augsburger Rüg. Zeitung. — Вечерьта у Адженова (освенъ Храновъ): статии на Драндарина върху българската църква; Иваница Ивановъ отъ Русчукъ подарилъ 2000 фр. за вестника; банка, финанси, предстоещиятъ въпросъ за трибута и държавния дългъ, желѣзници, капитали отъ Европа. На 12 часа се прибрахъ въ кѫщи. Излизането на вестника закъснѣ за утре.

 22 януарий, четвъртъкъ. Икономовъ (не бѣше на бала, невидимъ, Молловъ и компания го надумвали да не приема) заминалъ сутриньта. На 11 ч. отидохъ въ двореца, гдето бѣха всички сегашни и бивши министри и ексгубернатори. Ръмжението на Балабановъ, не е доволенъ отъ Augsburger Allg. Zeitung (че опозицията най-вече се е борила противъ него), иска да прави опозиция на министерството, alliance съ Цанкова (!), щѣлъ да основе вестникъ и народътъ щѣлъ да тръгне следъ него; оплакваше се, че правителството го води за носа съ мѣстото въ Букурещъ (а трѣбва да се изпѫди Евлогий, едва току що назначенъ), забравилъ е какво е говорилъ и мислилъ преди 6 недѣли, левантински хамелеонъ, der „Марко". Брътвежитѣ на Цачева, Бурмовъ искалъ (отъ Стоилова) министерската си заплата до 1 мартъ (!), Атанасовичъ 2000 фр... Патриотизъмъ. Staatsanmelkung [доение на държавата]. Стоиловъ е сърдитъ — les mettre tous à la porte [да ги изпѫди всички]. — Съ Климента бѣхме съ три доклада при княза. Князътъ попита Климента ще поеме ли регентството. Климентъ се назлъндисваше (Паренсовъ разгласява, че той щѣлъ да бѫде регентъ). Князътъ ще му предаде подписанитѣ вече актове, свикването на Народното събрание да стане на 24 мартъ, трѣбва 4 седмици по-рано да се разгласи. Князътъ попита какви сѫ известията за изборитѣ. Климентъ отговори, че сѫ добри. Князътъ изтъкна, че се проявява слаба дейность, лицата, които нѣматъ работа, Балабановъ и Бурмовъ, биха могли поне да пѫтуватъ. Климентъ: свободата помогна, Славейковъ агитира да се избиратъ интелигентни хора. Азъ изтъкнахъ, че една селска камара, макаръ и консервативна, не ще бѫде годна за нищо, машина, не могатъ се избра комисии. Князътъ каза, че ще предаде на Климента шифъръ, за да му съобщава всичко по-важно, а ако нѣма нищо, всѣки 8 дена поне съобщение, че нѣма нищо. Князътъ съобщи, че ще пристигне Кумани, замѣстникътъ на Давидова, всички сведения за него сѫ много благоприятни, ще продължи политиката на Давидова — сиречь политиката на правителството и на руския императоръ. Давидовъ е изолиранъ; преди заминаването си князътъ въ министерския съветъ ще предаде на Климента регентството и сѫщевременно: нека се придържа o съветитѣ на Кумани и руското правителство, това да става въ присѫтствието на Rogge и Паренсова (und andere „Individuen" [и на другитѣ лица]), които не сѫ съгласни съ него, за да знаятъ какъ стои работата. На свършване князътъ каза, че се радва, че Икономовъ е приелъ, защото преди заминаването си иска да има попълнено министерство. На Икономова много откровено изложилъ положението, за да знае колко е то сериозно и да не се оплаква, че е билъ подмаменъ, особено презъ м. априлъ, когато ще дойде до конфликтъ между княза и камарата. Икономовъ съзнавалъ това и при всичко това приелъ. Въпросътъ е за министерството на финанситѣ. Възложилъ на Икономова да говори предпазливо съ Гешова — Гешовъ не билъ патриотъ, ами гледалъ да печели симпатиитѣ на масата, неотколешната статия (въ Марица), не стане ли съ Гешова нищо, нека въ министерския съветъ се намѣри нѣкой другъ българинъ; ще дойде до това време французинъ, сѫщински управитель на министерството. Князътъ не иска да замине безъ попълнено министерство. — Следъ пладне имахме съветъ съ Адженова и Стоилова, Agence Наvas и service télégraphique. Писма отъ Прага. Писмо отъ Захъ. Подиръ пладне бѣхъ у Стоилова, съобщихъ за днешния княжески разговоръ, четохъ му писмото на Заха. Le grand secret. [голѣмата тайна. Войската, нейниятъ върховенъ вождъ и администрацията]. Шепелевъ. Октроата не върви. Chiffres.

Изпращахъ за Грекова. За малко бѣхъ самъ на чай у Хранова. Вечеряхъ съ Агура, Siglitz и Романъ (echt deutsche Kaufleute im Auslande [истински нѣмски търговци въ чужбина], особенъ маркантенъ характеръ, доста добродушни хора, italienisch-griechische Erfahrungen [итал.-гръцка опитность]). Les petrefacts de Gebedže (вкаменѣла гора), Романъ я видѣлъ; Gold am Ryl; Mramor bei Sofia; die Bergwerke von Moschino, plumper planloser Bau, verpatzt [злато въ Рила; мряморъ при София; минитѣ при Мошино, нескопосенъ, безъ планъ строежъ, пропадналъ]. — Страшни студове, днесъ за пръвъ пѫть у мене въ стаята измѣрихъ нула градусъ! 

23 януарий, петъкъ. Сутриньта не бѣхъ добре и не бѣхъ веселъ — вестникътъ; седя като въ човалъ. У Стоилова, гдето пакъ сварихъ Балабанова, Давидова, Адженова и т. н., фейлетонъ за бала. — Ходихъ на пожарището, изгорѣ училището при катедралата, долу каменно, нагоре дървено, сутриньта на 4 ч., запалило се отъ рускитѣ печки, децата единъ день преди това усѣщали пушекъ, обаче учителитѣ не обърнали внимание. Грековъ билъ при пожара, голѣмо безредие било тамъ. На Picq била съборена при гасенето кухнята. Обѣдвахъ съ Протича (Протопапа) и съ Краусъ, готвѣше се на откритъ огънь. Въ канцеларията, пакъ писмо отъ Прага (отъ 24 декемврий, а вчера отъ 14 януарий). — Въ печатницата. У Стоилова, гдето бѣха Адженовъ и Агура, изненадани отъ статията за свободата на печата отъ Климента; отъ влюбения Грековъ нищо. Въпросътъ за сътрудничеството. Отидохъ въ печатницата да чета коректури. Вечеряхъ — y Picq нѣма нищо, въ hôtel d'Italie горе въ тѣсна задимена стаичка, съ Тотъ, Белдимеано (дипломатически полусвѣтъ), освенъ тѣхъ тукъ дохождатъ само Squiti и Бианкони (авантюристъ). — Прибрахъ се въ кѫщи. Ужасна зима. Накарахъ два пѫти да ми затоплятъ и при все това не докарахъ повече отъ +2°R. Повече не може. Ужасенъ студъ е вънъ, всичко скърца подъ краката. И при такъвъ студъ да работишъ. Князътъ е недоволенъ, че Бурмовъ не взе участие въ вестника. Вчера Минчо и Минчовичъ (zwei parallele und corrélative Gestalten [две паралелни и допълващи се фигури]) вечеряха у княза.

Страшна нощь, вънъ —24° С. Най-голѣмиятъ студъ до сега. Сутриньта за пръвъ пѫть термометрътъ показваше минусъ, водата замръзна въ омивалника, единъ сантиметъръ дебелъ ледъ! Човѣкъ жертвува тукъ душевното си и тѣлесно здраве; кой знае какъ ще се отърва отъ това нѣщо. 

24 януарий, сѫбота. Зараньта ходихъ въ печатницата. Българската статия за бала (отъ Горбанова) не ще се вмѣсти. Страшенъ студъ. У Стоилова — Давидовъ ще замине съ княза. Обѣдвахъ въ хотела С. Петерсбургъ съ Краусъ, капитанъ Фрайманъ, Siglitz, Минчовичъ; мизеренъ локалъ, слугата е момче отъ Пастра. Избухна пожаръ у капитанъ Соловьовъ, близо до мене, малъкъ — много се отоплява. — Въ министерството. Климентъ не дойде, „Ceské Noviny" (quondam Posel). — Подиръ пладне бѣхъ въ печатницата. Четохъ коректури до 9 часа. За закъснението е виновенъ сиромахътъ метрампажъ. Следъ обѣдъ у Стоилова. Начовичъ дойде: младиятъ Славейковъ билъ назначенъ за директоръ на канцеларията на губернаторството въ Търново — Rogge го предложилъ на княза, князътъ подписалъ, макаръ и неохотно (Ueberrumpelung [билъ изненаданъ]); трима паши щѣли да дойдатъ ужъ за вакъфитѣ, протеститѣ на агента отишли напраздно; иматъ ли, обаче, книжа? Не сѫ официално оповестени. Дочакаха заминаването на княза, мѫтна вода; въ Цариградъ очакватъ въ България анархия и мислятъ, че ще дойде моментъ, когато ще бѫде възможно да се намѣсятъ съ турска войска. Азъ изтъкнахъ, че България е получила турския „държавенъ имотъ" не отъ турцитѣ, а отъ руситѣ. Съветитѣ на Давидова. Помяновата (анонимна) дописка въ „Цѣлокупна" противъ нѣмската отрова въ Аугсб. ^[2]*) — Драндаръ (идиотъ отъ Велесъ, знае нѣмски) може-би да е, говорятъ, австрийски шпионинъ. ^[3]*) Безъ да съмъ вечерялъ отидохъ у Грекова, гдето бѣше цѣлиятъ комитетъ; състави се списъкъ и се разпредѣли материалътъ за уводни статии — практически теми.

Следъ събраниего у Грекова пакъ у Стоилова. Главоболие. У княза имало офицерска вечеря, присѫтствували около 60 офицера, българска речь на княза и руски отговоръ на Паренсовъ. У Давидова се даваше diner на московскитѣ университанти, повечето опозиционери (Браделъ, Молловъ, Мирковъ, Вас. Поповичъ, Хр. Стояновъ, Боневъ, Schleifer, Стояновъ — Хаджи Мановъ и т. н.). Пѣейки и залитайки си отивали отъ тамъ въ кѫщи. Давидовъ къмъ полунощь дойде у Стоилова да сме отишли съ него на разходка. Стоиловъ не искаше. Азъ съ Давидова излѣзохъ следъ полунощь (—6°) около парка; трѣбвало да се пѫтува по суша; Бурмовъ и Балабановъ (Давидовъ: князътъ има 1—5 вѣрни хора, тѣзи които получаватъ по 12,000); за Балабанова Давидовъ неотдавна остро казалъ на Бурмова „je le méprise", нѣма характеръ. Минахме презъ Булевардска, месечина. Влѣзохме въ банята (азъ за пръвъ пѫть бѣхъ тамъ): porcaria turchesca, клетки за хора, вѫшкарникъ, пара надъ басейна. Въ кѫщи. 

25 януарий, недѣля. Сутриньта станахъ по-рано, ходихъ въ печатницата, у Стоилова, гдето видѣхъ „Новое Время" съ статии за България отъ В. Р. (кой ли ще е това?); днешната „Цѣлокупна" пише противъ консерваторитѣ и Копиткинъ. Нашиятъ вестникъ излѣзе на пладне. Княжеската благодарность за фейлетона за бала (французки). Обѣдвахъ пакъ въ Ст. Петерсбургъ съ Екзарха (Staatshanswurst, Affenpintscher). Преди обѣдъ се държа първата придворна проповѣдь въ двореца, азъ не бѣхъ. Избори — въ гимназията на Гурковия площадъ; цигани, евреи, гласове за Грекова и Начовича, Д. Македонски, Хр. Стояновъ („обершопъ"), попъ Тодоръ Митовъ, евреина адвокатъ Рафаилъ. — Следъ обѣдъ у Стоилова, писахъ своята статия за адвокатитѣ. Дойде Моравеновъ. Следъ него Давидовъ, Начовичъ, Грековъ, Менгесъ, Копиткинъ. Строежътъ на новия дворецъ, князътъ се изразилъ за турцитѣ — че презъ войната биха могли да изгорятъ София. Шепелевъ при княза. Аферата Копиткинъ. „Цѣлокупна" го нарича сволочь, нѣма държавенъ прокуроръ. Давидовъ (къмъ Стоилова и мене): ако не предстоеше неговото и на княза заминаване, енергично би поискалъ удовлетворение и затваряне на печатницата; Копиткинъ биде изпратенъ при Rogge, утре ще има министерски съветъ; турскиятъ законъ за печата има сила само въ Румелия. „Цѣлокупна" писа противъ Муромцева, Головина, а сега и противъ Копиткина по единъ най-просташки, грубиански начинъ; руситѣ чиновници били преотстѫпени отъ царското руско правителство на България по препорѫка — Давидовъ: какво ще стане въ бѫдеще, а какво ще се предприеме противъ чужденцитѣ не руси! Тукъ сѫ въ сила капитулациитѣ. А какво би станало, ако на Австрия се направи такова нѣщо. Азъ съветвахъ да се изпѫдятъ нѣкои и други нежелани, неудобни „gemeinschädliche Individuen" [всеобщо вредни лица] à la корсиканеца Бианкони, французки инженеръ — мошеникъ, презумптивниятъ наследникъ на Копиткина. — Стоиловъ за сребърния медалъ, който князътъ далъ на ливадийската депутация, на първитѣ министри, на Цанкова и т. н. Списъка за това ние съставихме. Азъ съмъ щѣлъ да получа сѫщия златенъ, отъ Русия, което за мене бѣше „изненада". — Давидовъ дохожда повторно досежно Копиткина. — На 7 ч. отидохъ у Хранова (за вестника). Отъ тамъ у Климента, днесъ излѣзе неговата статия за свободата на печата, отъ Икономова нѣма никакво известие, носѣлъ 20,000 турски лири, заети отъ Българската банка на Земедѣлческата каса въ Сливенъ. Щѣлъ да застигне княза въ Русчукъ. Милионитѣ и политиката на Дондукова. Славейковъ като че на всѣка цена искалъ да бѫде затворенъ; или иска да се прочуе съ мѫченичеството си, или е събралъ много абонаменти и не иска да ги връща. Климентъ говорилъ съ него, изглеждалъ опасенъ. Мѣстото въ днешната „Цѣлокупна" противъ македонцитѣ, които носѣли патриотизъма въ пълни торби. Положението на България по отношение на Високата порта, часть отъ държавнитѣ дългове и т. н. Ако князътъ се оттегли, грозѣла австрийска окупация и пълно суспендиране на конституцията. „Височество" вече било въведено. Кроежитѣ на Балабанова за Букурещъ; на Бурмова за Бѣлградъ; обаче Евлогий здраво седи въ Букурещъ, князътъ го познава (Балабановъ се домогвалъ за нашия вестникъ, говорѣлъ за съюзъ съ Цанкова), мизерната роля на Цанкова въ Цариградъ. Rogge се ядосвалъ, че Икономовъ ще дойде. Аферата въ Силистра: наистина началникътъ Наботковъ затворилъ 10 турци, 2 мѫчилъ, 1 билъ печенъ на огънь! Стояновъ изследвалъ работата чрезъ Славкова, бивши варненски полицмейстеръ. Силистренскиятъ приставъ Левтеровъ избѣгалъ въ София и тамъ билъ арестуванъ. Vertuschung [потуши се]! Сбиване на околийския сѫдия съ околийския началникъ въ Плѣвенъ.

Вечерьта имаше soirrée musicale у Протича. Скука. Присѫтствуваха Начовичъ, Грековъ, г-ца Грекова, г-нъ и г-жа Поповичъ (сестра на Начовича), г-нъ и г-жа Аджиенови, Агура, Стоиловъ и азъ. 

26 януарий, понедѣлникъ. Изборитѣ се свършиха много мизерно; нигде никого, въ Русчукъ, казватъ, ни една жива душа не се е явила при урнитѣ! Министерски съветъ; противъ Копиткина писалъ единъ писарь, изгоненъ отъ Копиткина, Славейковъ щѣлъ да отговори; всички руси сѫ побѣснѣли. Атанасовичъ билъ у Стоилова, челъ му статия противъ „Марица". Пикиада съ статии, както всѣкога. Обѣдвахъ съ Протича, Сиглица, Крауса, Минчовича и т. н. Адженовъ излѣзе на езда съ 4 коня. — Въ министерството отскочихъ за кѫсо. Въ срѣда ще има благотворителенъ балъ въ кѫщата на Моллова. Внесохъ своя наполеонъ. — Следъ пладне ходихъ у Стоилова. Презъ нощьта писахъ статии за княжеското пѫтуване, ала до 2 ч. нищо не изкарахъ. Застудяване. Деверството ми при бѫдещата сватба на Грекова. Протичевата спекула: сватба — балъ. 

27 януарий, вторникъ. Сутриньта изстиналъ отидохъ въ печатницата. Коректури, многобройни абонати, глупави запитвания за цвѣта на вестника. Следъ пладне у Стоилова — писмо отъ Washburn, директоръ на Робертколежъ, статия въ „Марица" отъ румелийски студенти въ Германия (Slivius), въ Швейцария и въ американския Yale university. Отъ Адженова получихъ чекъ за 1000 фр., който предадохъ на Прошека. Въ редакцията, коректури, писане, тамъ дойдоха и Агура и Храновъ, седѣха въ колегията до 9 ч. — и въ бѫдеще ще става така, най-добре и най-бързо. Утре се дава гощавка у Шефера и Янсена, въ четвъртъкъ у Кевенхюлера, гдето съмъ каненъ и азъ. — Писахъ на майка си трето по редъ писмо, особено за бала. Климентъ преди пладне ходи при княза (съ Стоилова), подписани били указитѣ и т. н. Стурдза, румънскиятъ агентъ, пристигна вечерьта, съ Hogguer и Белдимиано въ hôtel St. Petersbourg, гдето веднага се запознахъ. 

28 януарий, срѣда. Работихъ, безъ да обръщамъ внимание на слабото си здраве, за вестника, коректури и пр. Тресе ме. Вечерьта не отидохъ на благотворителния балъ подъ председателството на г-жа Бонева; бѣше страшенъ студъ; имало скубане на бала отъ г-жа Балабанова и г-жа Вознесенска. 

29  януарий, четвъртъкъ. Вестникътъ излѣзе. Вечерьта у Кевенхюлера бѣхме: Thielau, Белдимеано, Riedesel, Стоиловъ, Тотъ, Heberle и азъ. Чудесно меню. Развлѣчение: ловъ, Испания и т. н. Следъ това писахъ до 4 ч. статия върху пътуването на княза. — Писмо на Панаретова (отъ Робертколежъ) до Стоилова — Retiradephilosoph. 

30 януарий, петъкъ. Боленъ съмъ, при все това излѣзохъ. У Стоилова. Турци се представиха на княза, Hихадъ паша (полякъ старецъ) и Фазлѫ бей, търновецъ, простаци. Грековъ присѫтствувалъ на ауденцията: Нихадъ се забъркалъ и казалъ най-напредъ Excellence, следъ това правилно Altesse; князътъ имъ казалъ, че съжалява, че сѫ дошли сега, преди заминаването му, до 2 месеца нищо не може да се направи. Следъ пладне въ редакцията Храновъ и Агура. Чудесна печатна грѣшка, ала само въ коректура, че князътъ носи на царя въ Русия „великолепенъ порядъкъ", вмѣсто „подаръкъ". Илия Цановъ и Бурмовъ ще бѫдатъ назначени за български членове на вакъфската комисия, Балабановъ въ касацията. 

31 януарий, сѫбота. Преди пладне на 11 ч. ходихме у княза съ Климента (Начовичъ и Грековъ бѣха преди насъ) — указътъ за Икономова, князътъ — refaire avec mention de Rogge [да се поправи съ съгласието на Роге] (ще остане като съветникъ); князътъ попита Климента ще ли го придружи, Климентъ отговори, че съ удоволствие ще направи това (не би трѣбвало, но ще се поразходи като княжески намѣстникъ); утре ще има министерски съветъ у княза на 11 и пол. ч., молебенъ за пѫтуването на княза на 10 и пол. ч., да се уговори това съ Мелетия; радость, че Икономовъ иде (тъкмо що бѣше пристигналъ Икономовъ), князътъ се страхувалъ, да не би да остане (има телеграма, че му е приета оставката отъ румелийската служба); нека се обнародва въ днешния Държавенъ вестникъ указътъ за Икономова; датата за подписване на прокламацията, отъ Русчукъ или отъ София; дава пълномощие на Климента да назначава, особено за Каравелова (въ касацията). — Новиятъ указъ за Икономова се написа отъ мене въ княжеската канцелария и веднага биде подписанъ отъ княза. Следъ пладне ходихъ въ канцеларията, на обѣдъ, пакъ въ канцеларията, въ редакцията до 7 ч.

Вечерьта се даде вториятъ придворенъ балъ, трая до 3 ч., излѣзе много по-великолепенъ отъ първия, имаше повече хора, по-блѣскави тоалети. Азъ бѣхъ много изморенъ, малко се забавлявахъ. Стоиловъ имаше треска. Балабановъ и Стоиловъ много се разправяха; Стоиловъ го увѣряваше, че Аугсбургскиятъ вестникъ е правъ. Имаше и турци на бала. Много говорихъ съ Любовски и Лишинъ, запознахъ се съ Браделъ. Фройлайнъ Тъпчилещовъ и Трайковичъ. Стариятъ Трайковичъ игра хоро. Ташикмановъ и Безеншекъ (стенографската група). Buffet à l`assaut [бюфетътъ бѣ разграбенъ съ пристѫпъ]; чудесна сцена. Балабановъ изяде цѣла щука, Трайковичъ ядѣше съ рѫце, Протичъ държеше подъ мишницата си клака, въ дѣсната рѫка вилица. Азъ учихъ Безеншека, Ташикманова и Гюзелева да ядатъ. Князътъ се забавляваше съ Mlle Глебовичъ и Mme Лишинъ, Корвинъ и Mme Шавринъ (сръбкиня). До 3 ч. Менгесъ и Копиткинъ веднага следъ бала, въ тъмнината, отпѫтуваха напредъ за Русчукъ. Особена старобългарска група образуваше Горбановъ съ семейството.