К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1879

1 декемврий, понедѣлникъ. Зараньта ходихъ при българския часовникарь, поправи ми часовника и ми гарантира ужъ за цѣла година. — Въ княжеската канцелария — гръцки капитанинъ, единъ капуцинъ, турчинъ отъ Самоковъ и т. н., цѣлъ калейдоскопъ. На обѣдъ, гдето днесъ бѣха и Минчо и Горбановъ. Въ канцеларията. Яви се при мене Schücke, архитектъ. 1000 франка ми бѣха изплатени въ сребро за пѫтни разноски, дадохъ на Икономова разписка на български. Стражарь ми донесе тази торба съ сребро у дома! Уговорихъ съ Горбанова жилището си: 3 пола месечно съ отоплението зимно време, 2 пола презъ лѣтото. — Два часа седѣхъ самъ у Стоилова, съ Hogguer пушихъ. Най-сетне на 8 часа дойде Грековъ. Днесъ нѣма заседание. Министерството щѣло да се състои отъ Каравеловъ, Стояновъ, Паренсовъ, Цанковъ (като председатель), Гюзелевъ, Браделъ, споредъ други Славейковъ, Начовичъ. Отъ трима чухъ тази листа. Изглежда да бѫде вѣрна. Дойде Давидовъ — est ce que vous prenez de notes [държите ли бележки]. Ето и Стоиловъ. Когато се обличаше дойде стариятъ Славейковъ при него. - Каравеловъ билъ боленъ, ще дойде комисия да моли княза да приеме отговора на тронната речь; листата; следъ това ще промѣни Свѣтлость въ Височество. - На пладне мислѣхме ако не дойде Цанковъ, ще остане старото министерство Цанкова ми го рисуватъ като турски паша, абсолютистъ, лъжливъ, хитрецъ, интригантъ и игнорантъ. - Стоиловъ бърза за diner, на което ще бѫдатъ и дипломатитъ.

Излѣзохме съ Грекова. Казахъ му, че освенъ около 12 души въ княжество България, всички останали сѫ jämmeriiche Hohlköpfe [жалки праздни глави], игноранти безъ характеръ и знания, емигрантски хитреци; лъжатъ, всѣки день говорятъ друго, не знаешъ дали е червенъ или бѣлъ.

Вечеряхъ въ гостилницата съ Начовича и Стоянова. Търговецътъ Адженовъ отъ Букурещъ. Начовичъ печати, каже, нѣкаква брошурка (life of [животътъ на] Любенъ Каравеловъ) въ Букурещъ; князътъ е слабъ и добъръ, не го заслужаватъ. Енергиченъ господарь щѣше да бѫде Reuss. Тревога за  чернитѣ, за които „Витоша" пише, че се съединили съ чеpвенитѣ; Шепелевъ поради това ходилъ у Начовича. — Желѣзнични предприятия; Утинъ и Каравеловъ, сѫщевременно у Palgrave съ англичанитѣ (може би либералитѣ ще измамятъ и двамата). Приказкитѣ за старото министерство, че било австрофилско, излизатъ най-вѣроятно отъ Утина, желѣзнични интереси. — Олива изкопчилъ отъ единъ телеграфистъ сърбинъ (австрийски) телеграмитѣ на самия князъ. — Начовичъ е на мнение, че ако да нѣмаше камара, България щѣше да има и свои монети, медни и франкове, и за около 200,000 и наполеони. Финансовата наука отъ Leroy-Beaulieux била най-добрата книга. — Много материалъ има тука за хумористични вестници. 

2 декемврий, вторникъ. Станахъ късно. Отидохъ въ двореца. Въ княжеската канцелария, тамъ бѣше никополскиятъ сѫдия. Свищовски протестъ противъ Народното събрание. Dejeuner. Каравеловъ рано отиде при княза. Цанковъ е въ Цариградъ (днесъ има телеграми отъ него) и бѫдещиятъ кабинетъ остава на сухо. Получихъ покана отъ Thielau. Ходихъ въ канцеларията; Атанасовичъ разправя за топлитѣ и минерални води, Грековъ дойде у нась, румънски клюки. — Получихъ 833^.33¹/₂ франка пакъ въ сребро, занесохъ ги въ хартия у дома (заплатитѣ се плащатъ на 20 число по руски). На обѣдъ Минчо разправя за турско-сръбската война: Нишъ, Княжевецъ, bouquet (взривни ракети) предъ Алексинецъ и д-ръ Вълковичъ. — Отидохъ у Стоилова. Самичъкъ бѣхъ у него. Стоевъ отъ Пловдивъ, Увалиевъ и Ползиковъ. „Соврѣменныя Извѣстiя" и „Новое Время" пишатъ за миналото на Каравеловъ; въ Русия царѢло голѣмо възбуждение противъ англофилитѣ и лъжелибералитѣ.

Стоиловъ ми разправя за Каравелова, който билъ днесъ при княза. Каравеловъ изказалъ страха си на Стоилова отъ Цанкова, че „тозъ ще развали министерството", азъ пъкъ отвърнахъ, че Балабановъ развали старото. Гюзелевъ щѣлъ да бѫде министъръ на просвѣтата, макаръ че Каравеловъ самъ предъ Стоилова го нарекълъ говедо. Стоиловъ fragte Karawelow, wie glauben Sie dass so ein Ministerium lebensfähig sein wird [попиталъ Каравелова, какъ вѣрвате ли, че такова едно министерство може да бѫде жизнеспособно]. Дриновъ щѣлъ да пристигне презъ мартъ. Гюзелевъ не знае чужди езици — като останалитѣ българи — руски възпитаници.

Вѣтъръ, ясно, изсъхва. Изгледъ на Витоша. — Вечерьта бѣхъ съ Начовича. Балабановъ билъ човѣкъ съ непълно низше образование, училъ правото като извънреденъ слушатель, езуитството му отъ Халки, веднага се сърди, своеглавъ. Още въ Търново много пакости направилъ (seccesse [отцепление]). Сега надумувалъ Бурмова да уволнява чиновницитѣ. На мене Бурмовъ въ нѣкое отношение напомняше Гарашанинъ, но туй може би само extérieur [външно]. Балабановото семейство, тамъ се говорѣло нѣмски, гръцки и французки, нищо българско. — Ако остане сѫщиятъ кабинетъ наново, ще бѫде безъ Балабанова. Frais d'installation [разноски за настаняване] на министритѣ сѫ опредѣлени 4,000 франка. Съ Начовича ходихме у Атанасовича, но бѣше затворено. — Въ кѫщи писахъ писма. 

3 декемврий, срѣда, праздникъ. Сутриньта кальта бѣше замръзнала като continent. Пакъ може да се хвърлятъ рунтавата намѣтка и кавалерийскитѣ ботуши. На австрийската поща. У Стоилова, размѣнихме само нѣколко думи. Мебелджията не намѣрихъ. Остригахъ си коситѣ у бръснаря арменецъ. На обѣдъ. Обикновената компания, полковникъ Тимлеръ (помощникъ на военния министъръ) говори върху политиката. Следъ обѣдъ бѣхъ въ министерството — Никого нѣмаше. При Безеншекъ въ стенографската канцелария; нѣмскиятъ търговецъ Романъ и Баларевъ. Народнитѣ представители се събрали, но били малцина (между 2 и 3 часа), разотишли се. У Стоилова, тамъ бѣше Грековъ, моето наименуване на камарата „Haus der Gemeinen" [домъ на простацитѣ]. Излѣзохъ — съ Бурмова на разходка, слънце, ясно, изгледъ на Витоша, имамъ страшна хрема и кашлица. Пакъ у Стоилова, гдето намѣрихъ прапорщика Любовски отъ военното училище. Ето че дойде Каравеловъ, повиканъ отъ Стоилова; седѣха на другата маса, азъ приказвахъ съ Любовски, та не можехъ да следя разговора. На 7 ч. имаше тайно заседание, сѫществува опасность, че пиянството (праздникъ) и arge Keilerei [нѣкое лошо сбиване], както и лампитѣ, могатъ да причинять пожаръ; затова Стоиловъ повикалъ Каравелова.

Вечерьта имаше diner у Thielau. Тамъ бѣха Riedesel, Масаловъ, Белдимеано, Менгесъ и азъ. Европейски вина. Супа, бекаси, сирене, чудесни ябълки. Говори се за ловъ, Египетъ, тостоветѣ и банкетитѣ на Palgrave, Испания. - Thielau е билъ въ Египетъ и Испания. Въ кѫщи се върнахъ по месечина. 

4 декемврий, четвъртъкъ. Въ вчерашното тайно заседание малко било говорено, траяло само половинъ часъ. Четени били два текста стариятъ и новъ, народнитѣ представители отъ по-рано били подготвени. Приетъ билъ новиятъ съ измѣнението за руския царь. На Горбанова, Бошнякова, Цачева, Мелетия (Климентъ не билъ) не била дадена думата. Каравеловъ говорилъ за политическитѣ отношения и съображения на България. Англия щѣла да обяви война на България(!!). За титлата „Височество" не казалъ нито дума. — Въ миналото тайно заседание Стамболовъ казалъ, че тукъ вижда хора (Горбанова и Цачева), които се радватъ на нашитѣ глупости и ни се присмиватъ.

Сутриньта ходихъ въ княжеската канцелария, гдето бѣха нѣмскиятъ турчинъ (Терджумани Ахмедъ ага отъ Силистра, по произходъ полски евреинъ, билъ е две години въ Виена), гръцкиятъ капитанъ и Кикеровъ. При мебелджията, нѣма нищо, чака пратки отъ Ломъ. — Стоиловъ конферира съ „челѣчетата". Головинъ. Рускитѣ вестници. Головинъ каза, че либералитѣ ужъ искали да приематъ Бурмова, само не Балабанова и Атанасовича, па и съ Грекова биха се спогодили. „Голосъ" всички го получавали, ала не го плащали. „Новое Время" ималъ 27,000 абонати, четѣлъ се и отъ наследника.

Въ министерството се отбихъ само за минута, имамъ писмо отъ баща си. У Стоилова. Румелийскиятъ уставъ. Следъ пладне Каравеловъ около два часа (2—4) останалъ при княза съ цилиндъръ. Шепелевъ изпълнявалъ длъжностьта на терджуманинъ (Шепелевъ бѣше нѣщо разположенъ къмъ либералитѣ). Стоиловъ нарочно устроилъ и това entrevue. Kein Verlass [никаква сигурность], на своитѣ обещава едно, а на княза пъкъ съвсемъ друго, не държи на думата си, не е господарь на положението. Увѣрява, че Гюзелевъ билъ по-добъръ отъ Климента, не държи на това, което веднажъ е казалъ. Отъ министерството до сега нѣма нищо. Никаква програма. — Давидовъ дойде у Стоилова. Съобщи новината за новия атентатъ противъ царя, предъ Москва, избухнала мина, поставена подъ желѣзницата. Давидовъ се обърна къмъ Стоилова, че утре можемъ да изпратимъ камарата да си върви, царьтъ нѣмалъ нужда отъ тѣхнитѣ поздравления. — Следъ това Грековъ, който много ходи у Давидова, и Ковачовъ се срещнаха у Стоилова, той вѫтре се миеше. Ковачовъ офейка. Тогава Грековъ ми разправи случката при сватбата на Василева (преди моето дохождане): Ковачовъ билъ пиянъ, употрѣбилъ неприлични думи предъ дамитѣ („сукинъ синь"), Грековъ му направилъ бележка, Ковачовъ ходилъ отъ човѣкъ на човѣкъ и псувалъ въ пиянствотото си Грекова, Грековъ едвамъ го хваналъ за яката и го блъсналъ къмъ вратата. Ковачовъ далъ подъ сѫдъ Грекова, че го билъ. Окрѫжниятъ сѫдъ (Михаиловски), който билъ вече отстраненъ отъ длъжность, осѫдилъ Грекова безъ дори да го призове и веднага му изпратилъ присѫдата, че не е вече министъръ! Азъ додадохъ, че Помяновъ спрѣ телеграмитѣ на Ковачова по това, предназначени за виенскитѣ вестници. — Бѣше въпросъ за Икономова — Стоиловъ ме запита не би ли билъ Василъ Стояновъ за министъръ; за Помянова въ Хайделбергъ. — Стоиловъ изпрати за Цачева да дойде на 8 ч. следъ дежонето, за да узнае какво се говори изъ града. — Вечеряхъ само съ Анева и Агура. Румънската политика, Боереску; Грековъ намина за минутка тукъ, търсейки Начовича, etwas im Zuge [става нѣщо]. Депутатски комаръ у Радакъ. Проиграватъ се тамъ голѣми суми.

Върнахъ се въ кѫщи, Горбановъ и Бошняковъ дойдоха въ моята стая. Недоволството на либералитѣ. Илия Цановъ твърди, че князътъ противно на конституцията (!) повикалъ Каравелова, а не Цанкова, водача на опозицията. Други съ охота най-мръсно ругаятъ княза (Величковъ), че ужъ приималъ турцитѣ, а не българската депутация съ отговора ка тронната речь, та да се посъветва съ тѣхъ. Стоиловъ, Горбановъ и други си играели съ Народното събрание, имайки княза въ рѫцетѣ си. Князътъ билъ ужъ виновенъ, че се изминали толкова дни и нѣмало никакво министерство (Горбановъ: „не намиратъ въ своитѣ гащи, где се пос..."). Камарата трѣбва да провъзгласи диктатура, ако и князътъ си даде оставката. Въ Плѣвенско много ужъ хора били затворени за данъци; грабежи въ Османпазарско. 

5 декемврий, петъкъ. Сутриньта станахъ рано, съ цилиндъръ отидохъ у Стоилова, закусваше, Горбановъ бѣше при него. Минчовичъ, варненскиятъ губернаторъ телеграфиралъ за разпространяванитѣ тамъ слухове за абдикацията на княза. „Витоша" описва атентата на Стамболова върху българския Погониански епископъ Панаретъ (търновецъ) въ Букурещъ за пари. Стамболовъ обяснява работата, какво епископътъ искалъ да го изнасили. Преди 11 часа тръгнахъ пеша за църква. Дворътъ на митрополитската църква Св. Стефанъ; войска, химнъ, народъ, придворнитѣ, духовенството при вратата. Князътъ бѣ съ бѣлъ чучулъ. Литургия за спасяването на руския царь Пръвъ пѫть стѫпвахъ въ православна църква въ България. Князътъ стоеше надѣсно високо, задъ него дипломатитѣ, министритѣ, по срѣдата свитата, налѣво дамитѣ. Всичко трая само около 20 минути. Детско пѣене руско, не гръцко ала при всичко това „козлогласование само „Господи помилуй” ми направи впечатление. Служиха Антимъ, Мелетий, Климентъ. Имаше малко народни представители, много простъ народъ. Униформитѣ на дипломатитѣ. Кевенхюлеръ въ уланска униформа, Олива въ бѣли панталони, Белдемиано въ фракъ, Thielau въ униформата на камерхеръ, Груичъ като сръбски полковникъ, Ashburne съ хубава шапка и сабля, Стаменовъ, руски офицери. - Върнахъ се въ кѫщи, оставихъ си цилиндра. Отидохъ у Стоилова, тамъ бѣха всички 5 министри съ златни копчета. Запознахъ се съ Архимандритъ Амфилохий, богатъ старикъ — иска пенсия, славолюбивъ, осветилъ въ Плоещъ презъ войната знамената на първитѣ дружини. — Излѣзохъ. Въ парка, ето депутация отъ Народното събрание отива у Давидова; Каравеловъ съ цилиндъръ, Цачевъ, Аневъ, Славейковъ обръснатъ, Станчевъ, червениятъ попъ и ливадийскиятъ турчинъ. Взели двама консерватори за фраковетѣ имъ! Попитахъ Каравелова (не знаейки какво значи това), при княза ли, може би, отиватъ, Каравеловъ възбуденъ отвърна — не, у Давидова. Подписалъ адресъ у Давидова. — Обѣдвахъ съ Стоянова. — Опредѣленото за този день Събрание е отложено. И въ министерството нѣма никого. — У Стоилова, гдето бѣше Моравеновъ. Gemischte Occupation и европейска комисия, това е фонътъ на сериозното българско положение. — При мебелджията. Извънредно скѫпо.

Следъ пладне отидохъ въ Александровската градина. Музика. Тамъ бѣха Давидовъ, Шеферъ, Ashburne, Грековъ, Стоиловъ (съ гугла) и азъ. Кученцето на французкия агентъ. Музики, хоро, чешки парчета, княжескиятъ маршъ. Кавказецътъ. Български групи. Единъ лудъ на конь съ перука. Балабановъ чете тѣзи дни Донъ Кихотъ и постоянно говори за него. Хубавъ топълъ день. Пари подъ Витоша. Върха на Витоша, който отъ тукъ виждаме, е по-низкиятъ връхъ, най-високиятъ е скритъ. — Съ Грекова. Съобщихъ му за своитѣ намѣрения неочаквано да избѣгамъ. Той отвърна, че това не ще стане, ще останете тукъ. На България, казвамъ му, грози смѣсена окупация, тукъ нищо не разбирать тѣзи хорица. Мнението тукъ за княза. Изглежда, че князътъ е готовъ да разтури камарата. Съединението на Румелия съ България е далече, Тимлеровата острота, че сега по-скоро България ще се съедини съ Румелия, отколкото наопакъ. Les Bulgares ne meritent pas tel un prince [българитѣ не заслужаватъ такъвъ князъ], казахъ му; Грековъ се съгласи, че за жалость е така. Грековъ отиде въ митрополията, гдето бѣ Стоиловъ при Антима. — Азъ пъкъ излѣзохъ на разходка. Съ Безеншека и Прошека ходихме изъ градината до 6 часа. Петнайсеть метровъ водопадъ на Витоша. Massacre de Batak и българското възстание на 1876. год., la vérité sur ces faits [истината върху тѣзи работи]. Дриновъ и Алабинъ. Първитѣ времена на руската окупация. Изпълване града отъ селяни следъ заминаването на турцитѣ, Haemorrhoidenstein. Новиятъ дворецъ и новата София. Поляковъ и неговата желѣзница (презъ искърското дефиле). Линията е 100 клм. отъ Сърбия до румелийската граница. — У Стоилова. Лежеше меланхоличенъ на канапето. За Симова. Излѣзохъ. Лампиони, илюминация на двореца и на руското консулство. Селска музика, тѫпанъ и гайда, хоро пръвъ пѫть видѣхъ. — Вечеряхъ съ Начовича, Цачева и Анева. Съ Начовича отидохме предъ двореца на разходка: повикване на Гешова и Икономова чрезъ руското консулство; Климентъ като министъръ на просвѣтата (le Bourmof entêtée като министъръ на просвѣтата), Бурмовъ и Балабановъ ще излѣзатъ; Начовичъ още вчера говорѣше за своето оставане (на външнитѣ работи). Пълно бѣше съ музика по улицитѣ, файтони, освѣтени дюкяни. Каль. Върнахъ се въ кѫщи. 

6 декемврий, сѫбота. Станахъ късно, сутриньта отидохъ у Стоилова. У него имаше конференция, не зная кои бѣха. Грековъ много пѫти е ходилъ въ двореца. Нѣмскиятъ турчинъ. На дежоне — бѣха само Агура и Стояновъ. Начовичъ вече по-рано е билъ тамъ — видѣхъ го предъ печатницата на „Витоша". Въ канцеларията: Атанасовичъ чете „Рус. инвалидъ", филологизува гръцки и славянски; азъ енергически искахъ маса. Дупнишкиятъ рапортъ. — Въ това време отведнажъ дойде известие за разпущането на камарата. Бърже отидохъ тамъ. Всичко вече бѣше свършено. Въ стенографската канцелария Безеншекъ и Прошекъ ликуващи подскачаха изъ стаята. На 2 часа е било последното заседание. Най-напредъ четенъ билъ списъкътъ. Следъ това Бурмовъ се качилъ на трибуната и прочелъ, следъ дълго осукване, указа (помислили, че е за ново министерство) — опозицията не могла да състави ново министерство — за това молилъ бившитѣ господа представители да напустнатъ помѣщението. Шумъ. Безеншекъ треперялъ, Бурмовъ пребледнѣлъ, викове да живѣе конституцията и народътъ, Цачевъ: да живѣе князътъ. Каравеловъ извикалъ: натоваренъ бѣхъ да съставя министерство, но да взема нѣколко души отъ бившето министерство азъ не мога да лижа това, което съмъ плюлъ" — това е човѣкътъ когото „Софиянецъ" не отдавна възхваляваше като „coeur antique, esprit droit". Станчевъ крещѣлъ, че народътъ шѣлъ да изпрати сѫщитѣ депутати въ бѫдещето Народно събрание, той не се мѣнѣлъ. Свършено. - По коридоритѣ хулили княза, че е нѣмецъ, вършилъ противъ конституцията, ще направимъ революция. Отишли си. Съжалявамъ че не видѣхъ тѣзи разновидни физиономии. Илия Цановъ извикалъ, когато четенето било свършено и Каравеловъ захваналъ да говори, да не говори, князътъ вече се е изказалъ. Нѣкои наскочили по столоветѣ. Стамболовъ (боленъ) и Горбановъ отсѫтствували. Приставъ съ стражари обсадилъ сградата. — Сега настѫпва обратъ. Силно правителство. Отидохъ у Стоилова. Тамъ бѣше и Грековъ, Стоиловъ криеше предъ мене работата, ала азъ отъ думитѣ на Давидова знаехъ за нея; една статия въ „Bulgarische Correspondenz" съветваше днесъ зараньта такова разрешение. Зименъ вѣтъръ сушеше кальта, на пѫть за въ кѫщи купихъ си бастунъ и мастило, отидохъ у дома за дрехата си противъ снѣгъ. Малко хора се срѣщатъ по улицитѣ, весели лица, депутатитѣ се изпокриха (министерскитѣ портфейли), vergnügte Gesichter. — Отидохъ у Стоилова въ канцеларията, гдето Hogguer и Адженовъ съставяха телеграма за агенцията Хавасъ. — Bon mot на Давидова къмъ Стоилова тѣзи дни: какво ще правятъ либералитѣ съ отговора на тронната речь, попиталъ Стоиловъ; Давидовъ: ils en torcheront le cul. Говорихъ насаме съ Стоилова; кореспонденция за Augsburger Allg. Zeitung и Politik. „Collectivnote" на Великитѣ сили. — Бурмовъ билъ на 11 часа при княза, князътъ му предалъ указа съ заповѣдь да се запази въ тайна; князътъ му казалъ, че ще бѫде изключенъ отъ министерството, по другъ начинъ ще се погрижатъ за него. Бурмовъ любопитенъ да узнае какъ, засмѣнъ: Monseigneur — et puis, et puis [господарю и после, после] (Стоиловъ съжалява, че нѣма сенатъ). Бурмовъ въпрѣки това съобщилъ тайната на Балабанова. Ликуването на двамата господа. Горбановъ билъ у тѣхъ, Бурмовъ е напълно въ ржцетѣ на Балабанова. Стоиловъ е възмутенъ. Цачевъ gâte la chose [разваля работата], говори, че знаелъ отъ по-рано. — Kleine Menschlein [малки човѣчета], Анастасиади търсилъ Стоилова. — Взети сѫ мѣрки на телеграфа, не се пропущатъ телеграми съ остри думи противъ княза. Окрѫжни писма сѫ изпратени до губернаторитѣ, началницитѣ и агентитѣ. Кекеровъ бди?

Вечерьта имаше diner у Давидова: Начовичъ (сега на външнитѣ работи), Грековъ, Горбановъ, Стоиловъ, азъ и после Лишинъ. За пръвъ пѫть влизахъ въ руското консулство, проста каменна кѫща (по-рано турски телеграфъ), рогозки  и  килими,  малко елегантность.   Князътъ (спонтанно съ Стоилова) изпратилъ адютанта си Агура въ Видинско, въ мѣстата, които отказвали да плащатъ данъкъ, съ особенъ манифестъ, съ нѣколко кавалеристи отъ княжеската гвардия (за да не пѫтува съ стражари). Драгоманинътъ Тъпчилещовъ днесъ следъ пладне, други пѫть мълчаливъ, втурналъ се у Давидова съвсемъ изумѣлъ и ликувайки извикалъ отъ вратата: „Собранiе разпущено"!... Прочистване на чиновничеството. Стана речь за министра на просвѣтата и за хората тамъ. Пита ме Давидовъ за хуситството. Кореспонденцията на г-жа Головина въ „Новое Время". Станчевъ направилъ впечатление Давидову на руски селянинъ, Urkraft [първобитна сила]; Каравеловъ билъ безинтересенъ теоретикъ. 

7 декемврий, недѣля. Заспахъ едва на 4 часа. Станахъ късно; отидохъ у Стоилова. Бившитѣ министри ходили при княза, билъ много любезенъ къмъ тѣхъ, само Балабановъ сърдито гледалъ къмъ прозореца. Цачевъ дойде у Стоилова (телеграми). Диктувахъ на Hogguer превода на петицията на турскитѣ народни представители, писана на български (blumenreich [цвѣтиста], противъ събирането на новобранци за войската). Обѣдъ въ двореца, Hogguer съ сабля. Азъ на обѣдъ бѣхъ самичъкъ, Начовичъ кашля, седи въ кѫщи. Аневъ съобщава, че мнозина народни представители си отивали пеша дома, много пари проиграли на карти, останали длъжни за дрехи, волове, надѣвали се на златното време до нова година. Омарлушенитѣ министри. Следъ обѣдъ продължавахъ да диктувамъ на Hogguer превода. Утинъ посети Менгеса. Двама турци дойдоха въ канцеларията, отъ Радомирско и ливадийскиятъ. Отидохъ на гости у Мелетия; Народното събрание, границитѣ на епархиитѣ; стариятъ Антимъ за македонскитѣ думи, за българитѣ въ одринска Тракия, народнитѣ училища и неговата идея за училищенъ пансионатъ въ София, издържанъ отъ страната durch Njturallieferungen [съ приноси въ натура]; биха се така подготвяли селскитѣ синове за учители въ своитѣ родни села. Климентъ отиваше при Стоилова, преструваше се, че нищо не знае. Атанасовичъ и Протичъ, мълчешката направиха посещение à la turca; руската черква въ Прага.

Потърсихъ г-на Кевенхюлера и Олива, но не ги намѣрихъ — искахъ да видя и чуя, какво тѣ говорятъ. — Ходихъ у Стоилова вечерьта, бѣше още свѣтло, тамъ бѣха Грековъ и Климентъ. На масата лежеше указътъ писанъ съ калиграфическата рѫка на Начовича; приподписа се отъ Климента за пръвъ пѫть като contresignature — треперѣше, прекѫсна на нѣколко пѫти. Въ тази минута тозъ човѣкъ ми се стори наистина да е съ великъ умъ. Говорѣше много важно; бѣше погълнатъ отъ своята задача. Икономовъ билъ познавачъ на страната; Великсинъ и Тишевъ. Консулства въ Гюргево, Браила и Тулча; пълно е съ български поданници въ Румъния, нито Атанасовичъ не е билъ de jure румънски поданникъ. Rogge ще бѫде управляещъ на министерството на вѫтрешнитѣ работи. Стоиловъ мисли, че трѣбва да се преименува „Витоша", да престанатъ тамошнитѣ нападки. Азъ за conseil'а. И двамата се качиха горе при княза. (Начовичъ е боленъ, кашля). Вечерьта указътъ ще бѫде отпечатанъ. — Говорихъ съ Стоилова за промѣна на жилището ми. Усмивахме „великия логотетъ" Великсинъ (черни очила, дребно човѣче; единствениятъ главенъ секретарь освенъ мене; поетизира на нѣколко езика). Дойдоха гости у Горбанова вечерьта, тамъ бѣше и Бошняковъ, doux comme un poux, чай, скука, полутурски приказки на сѫдията Кънчевъ, селски остроти на Горбановъ II, първобитна народна музика на „булгарина" (4 струни, перо), хора по чорапи, цилиндритѣ по килимитѣ. Смѣхове и шеги. — Вечеряхъ самичъкъ, гостилницата бѣше праздна. Тъкмо се представятъ въ хотелъ „България" Шилеровитѣ „Разбойници", разбойническо представление — 8 франка 1 мѣсто, по превода на покойния Бончовъ, аранжирано отъ смахнатия, дългокосия Юрданъ Неновъ („поетъ"), секретарь на медицинския съветъ; много мизерно. Бѣше обаче препълнено. — Picq гостилничарьтъ (французинъ) завърза съ менъ дълъгъ разговоръ, билъ професоръ по французка литература въ Букурещъ, въ лицея Бранковеано, около 15 години въ Влашко, славянофилъ, въ времето на Хохенварта кореспондентъ въ Виена, станалъ хотелиеръ, защото нищо друго тукъ не може. Дойде полковникъ Тимлеръ, пита ме зная ли полски и маджарски, струва ми се, че е полякъ, говоримъ нѣмски; други ми казваха, че е нѣмецъ и католикъ; добъръ организаторъ, ein alter Haudegen. — Въ кѫщи писма и приготовления за кореспонденция въ „Politik". 

8 декемврий, понедѣлникъ. Сутриньта отидохъ у Стоилова. Кикерову (той е отъ Сопотъ) е казано за жилище. На 11 и пол. часа ходихъ у Климента въ митрополията. Тамъ бѣха Гюзелевъ, Гинчевъ, Василаки Поповичъ (видѣхъ го за пръвъ пѫть, хората ми разправяха, че билъ зълъ и високомѣренъ), Василиевъ (бесарабецъ, преподаватель по математика въ Военното училище), Натанаилъ. Антимъ. Казахъ имъ между другото, че бѣхъ готовъ да отпѫтувамъ за Румелия — българското княжество нѣма бѫдеще, сега обаче решихъ да остана; Климентъ отвърна: да заминете — това би било голѣма обида за насъ. На обѣдъ. Въ министерството, гдето днесъ е interregnum [междуцарствие], въпроси кой ще бѫде министъръ. Съ Грековъ ходихъ при Климента досежно съвета и за започване на служебнитѣ ми функции. Въ министерството solstitium, Атанасовичъ и Бурмовъ не се вестили вече. — Следъ пладне се прибрахъ рано въ кѫщи. На малката разклатена масичка писахъ отъ 4 часа дописка за „Politik”. Неравенъ дървенъ подъ на харема, миниатурна масичка, легло, сламени столове, два куфара, бѣли стени съ дървенъ корнизъ и голѣма руска печка. Студъ, писахъ съ шапка и вдигната яка, вънка е блато; гѫстъ снѣгъ се сипе. Само за малко отидохъ въ ресторанта на вечеря. Свърши се газьта въ лампата. Продължавахъ да пиша по-нататъкъ на свѣщь. Следъ полунощь се вмъкна въ стаята ми пиянъ нѣмецъ, съ книженъ фенеръ безъ свѣщь, поиска свѣщь, изтласкахъ го — изглежда, че дворътъ е оставенъ отворенъ. Разхождахъ се изъ стаята, като се спъвахъ о дъскитѣ. Писахъ до 1 и половина часа. 

9 декемврий, вторникъ. Станахъ късно. Събуди ме арх. Амфилохий, копнѣе за увѣковѣчаване на своитѣ дѣла чрезъ моето историческо перо. Бърже отидохъ у Стоилова. Тамъ бѣ Грековъ. Волята на руския царь, съгласенъ е съ разпущането на камарата и немилость за всѣкиго, който се на това противи — телеграма до Давидова. Манифестъ на опозицията, нѣкаква си сбирка за Славейкова, комуто напоследъкъ било обещавано председателството на Народното събрание съ постоянна заплата, ала той искалъ да бѫде министъръ. Четохъ на Стоилова своя opus; „превъзходно". — На обѣдъ. Срещнахъ Агура въ парка, каза ми, че Климентъ отива въ министерството. Вмѣсто на обѣдъ, веднага тръгнахъ за тамъ, представяне, актове, подписи отъ 1—4 часа; Климентъ прилежно работи, познава всички мѣстни обстоятелства, Атанасовичъ говорѣше съ мене всѣкога французки и съ Горанова. Радостьта на чиновницитѣ, когато азъ дойдохъ и ето, че чужденецътъ говори български. Сега едва министерството на просвѣтата се побългарява. — Този день не обѣдвахъ. Отидохъ пакъ у Стоилова, тамъ написахъ последния пасажъ. Ще се обнародва въ Augsburger Allg. Zeitung, така желае князътъ; той иска да я чуе. Набързо се преписа на чисто. Грековъ прескочи за малко тукъ: Гешовъ искалъ срокъ до края на румелийската сесия — министъръ на финанситѣ in spe. Писахъ у Стоилова до 8³/₄ часа, Стоиловъ между това бѣше на diner, не бѣше възможно да се свърши до 8 ч. (за княза). — На вечеря, бѣхъ съ Стоянова и Агура. Миналата нощь имаше пожаръ въ кухнята на Picq. Страшно съмъ изгладнѣлъ. Стояновиятъ проектъ за прославата на 1200 годишнината (679) въ Преславъ, презъ юлий, е добъръ, славянски гости, князътъ, учители, Truppen­revue [прегледъ на войскитѣ] и т. н. — Прибрахъ се въ кѫщи. Пушекъ отъ лампата. Полека-лека ще привикна къмъ всички тѣзи ориенталски несгоди, само сегизъ-тогизъ, особено зарань, чакайки за умивалника (единственъ въ кѫщи) ставамъ страшно нетърпеливъ, porcăria turchescha. 

10 декемврий, срѣда. Грамаденъ снѣгъ, +6° (вънъ -10°). Ужасно бѣ отиването до двореца, измръзна ми рѫката. Тамъ въ канцеларията бѣха Горбановъ, Минчовичъ. Правѣха списъкъ на новитѣ губернатори, Стояновъ въ Варна, Минчовичъ въ Тулча или Видинъ и т. н. Преписътъ бѣ свършенъ. Отидохъ на обѣдъ. Въ министерството останахъ до 4 часа, всички остатъци сѫ изтеглени. Варненскитѣ училища; Шоповъ, ломскиятъ инспекторъ, въ единъ прекрасенъ день, безъ да вземе разрешение отъ министерството, отведнажъ заминалъ и станалъ въ Варна управитель на пощата. После отидохъ у Стоилова. Следъ вечеря у Начовича (Стояновъ живѣе у него): неврѣли, некипѣли. Стоиловъ между това вечерьта челъ на княза моя opus — excellenter Artikel [прекрасна статия], често прекѫсвалъ четенето, смѣлъ се на драстичното описание на Народното събрание, aufgestragen herzlichen Dank zu melden [натоваренъ да ми предаде сърдечна благодарность]. За Revue des deux mondes князътъ желае сериозна работа (Hogguer и азъ). 

11 декемврий, четвъртъкъ. Сутриньта Hogguer ми говори за впечатленията отъ статията ми и за Revue des deux mondes. Амфилохий и ливадийскиятъ турчинъ бѣха у Стоилова. — Въ министерството. Климентъ пакъ остана тамъ до 4 и пол. ч. Хр. Цаневъ, инспекторъ въ Османъ Пазаръ, телеграфически оплаквания, че ужъ живѣелъ въ Котелъ; въ неговитѣ списъци Котелъ е поставенъ при Османъ Пазаръ (така било до м. августъ 1879 г.); нашето подозрение, че служи и въ Румелия (въ списъцитѣ самъ се е посочилъ като учитель въ Котелъ) и въ княжеството (указа се, че това сѫ османпазарски клюки). — Гюзелевъ, откакъ Климентъ стана министъръ, пакъ захвана да дохожда въ министерството, като че нищо да не е било, скромничъкъ. — Следъ обѣдъ ходихъ у Стоилова, гдето бѣ Минчо преди заминаването си.

Азъ отидохъ у графа. Разрешението на кризата. Радва се, че князътъ най-после се е решилъ на една енергична постѫпка. Въ Виена имало слухове за абдикация. Телеграма на австрийския императоръ: ausharren, sein Ausharren Garantie für den Frieden [да издържи, неговото издържане е гаранция за мира], поздравления. Балабановитѣ хленчения (не е любезенъ къмъ княза). Монетарница, Утинъ; Меттерниховитѣ мемоари; съ охота би челъ Тацита въ тази левантийска варварска страна; какъ човѣкъ въ ориента подивява; разпущането на камарата (вѣрва, че тайната е била известна само на княза и Стоилова, до сѫбота, когато актътъ бѣ предаденъ на Бурмова). Князътъ е противъ държавенъ превратъ. Може-би да има интервенция отъ Великитѣ сили за едно ново събрание отъ нотабили (азъ за плебисцитъ). Климентъ. Концертъ на мишкитѣ (и у мене всѣка нощь играятъ мишки на тавана*)[1]. Олива свири на пияно. Има около 800 австр. поданници, Д-ръ Надхерни имъ е председатель. — Ходихъ у Стоилова вечерьта. Страшна остра зима. — У Бурмова има soirée всѣки четвъртъкъ. Говорѣше се, че ще дойде князътъ, обаче само Стоиловъ бѣше тамъ. — Министерски съветъ, и Rogge участвува въ него. 

12 декемврий, петъкъ. Спахъ много лошо, съ палтото си, кашлица, студени замръзнали стени, вѣтърътъ фучи отъ всѣкѫде, не залепени прозорци, + 4⁰R, вънъ —14°С. Страшна нощь, миша музика. Пробуждахъ се колко пѫти. — Отидохъ у Стоилова, статията биде поставена въ пликъ. Изпрати се отъ канцеларията. — Dejeuner съ Начовича и капитанъ Соловьова. — Студъ. Въ канцеларията стояхъ до 5 часа. Статистични данни. Благотворителенъ комитетъ, 250 македонски семейства бѣжанци въ Дупница — гладъ. Стана дума за новия вестникъ „Срѣдецъ", Климентъ ми говори за това на улицата на тръгване. Манифестътъ на народнитѣ представители. Студъ. Мнозина се връщатъ; измръзването на пощальона. — У Стоилова. Новини. Бурмовъ като стилистъ, обаче придържа се о ы, за руско-българския правописъ. Лоша е работата съ жилището. Мебелитѣ порѫчани у евреина Хорнъ сѫ пропаднали нѣкѫде на пѫть отъ Ломъ. Характеристика на Търново (женитѣ били много по-образовани и по-напредничави отъ мѫжетѣ, девическо училище, ни единъ по-крупенъ търговецъ, geile Weiber, скандали презъ време на Търновското народно събрание), на Сливенъ (старобългарско семейно общежитие), на Заара (образовани хора), на Свищовъ (единствено чисто българско европейско общество въ княжеството); г-жа Бурмова (Золотовичъ) била образована българка отъ Цариградъ — не съмъ я виждалъ досега; за Балабанова и неговото абдеритско семейство. Днесъ има diner у Кевенхюлера, дето сѫ канени Начовичъ и Стоиловъ. 

13 декемврий, сѫбота. Сутриньта по навикъ отидохъ у Стоилова. Климентъ тамъ вече чакаше съ доклади, азъ съ фракъ и бѣли рѫкавици, въ новата си функция на „държавенъ драгоманинъ"; Климентъ не знае западнитѣ езици, разбира добре французки, говори български, руски, румънски, турски и гръцки. Качихме се при княза. „Es freut mich sehr, bie als Dollmetscher begrüssen zu können" [много ce радвамъ, че мога да Ви поздравя като драгоманинъ]. Бележки къмъ отдѣлнитѣ доклади. Князътъ за намаление броя на инспекторитѣ; управительтъ на пощата; 11 доклада, стипендии; следъ това Климентъ отвори дума за учебенъ съветъ (азъ, Гюзелевъ, Гинчевъ, Славейковъ съ заплата; планове и учебници); паричниятъ въпросъ; добре е такива хора à la Славейковъ да се настаняватъ; и Каравеловъ споредъ Климента искалъ да заеме служба; князътъ мисли само на губернаторски и началнически мѣста, липса на инструкции и Pflichtbewustsein [съзнание на дългъ]. Телеграми имало отвсѣкѫде изъ България, че одобряватъ разпущането на камарата само отъ Ески Джумая телеграма за недоволство; Климентъ отвърна, че и отъ тамъ министерството има телеграма за одобрение. - У Стоилова. Шегитѣ на Климента, униформа за министра на просвѣтата. Начовичъ въ фракъ за пръвъ пѫть като министъръ на външнитѣ работи се представи князу. — Пакъ у Стоилова за бѫдещия вестникъ, Адженовъ (желѣзници, мини), азъ като дѣловодитель. — Върнахъ се въ кѫщи да се преоблѣка. На обѣдъ. Въ канцеларията. Въ министерството на външнитѣ работи. Икона за Климента. — Следъ 3 ч. съ Начовича ходихме у Гpуича, не го намѣрихме, и у Thielau. Съ Thielau имахме дълъгъ разговоръ. Тукашнитѣ кѫщи и животъ, Начовичъ за нуждата отъ едно Baugesellchaft; въ Тузлука намѣренъ билъ ужъ петролъ; несправедливостьта при опредѣляне на границата; Санъ Стефанскиятъ миръ; Thielau мисли, че руситѣ сгрѣшиха, че не обсадиха Галиполи и Цариградъ и въ него не опредѣлиха границитѣ на България споредъ Цариградската конференция, утвърдени отъ Великитѣ сили (морето при Солунъ тѣ щѣха да го получатъ съ време така и така). Начовичъ отвърна, че Игнатиевъ искалъ две Българии; Макъ Гаханъ и Цертелевъ изработили една и тя била предложена на турцитѣ. Thielau смѣта, че България ще постигне нѣкога своитѣ граници, зависи отъ центра; Начовичъ каза, че княжеството е Пиемонтъ. Thielau е противъ създаването на Румелия, името изнамѣрилъ Waddington, а самата область англичанитѣ. Азъ изтъкнахъ, че тя напомня на създаденитѣ отъ Наполеонъ I държави съ исторически стари имена, изкуствени творби безъ трайность. Руситѣ въ Санъ Стефанския миръ искаха нѣщо, което не държеха въ рѫцетѣ си — Македония, инакъ щѣше да бѫде, ако имаха Цариградъ. Войската предъ Цариградъ вече бѣше много слаба. Неумѣнието на руситѣ въ войната, слабостьта на войскитѣ, при Плѣвенъ е имало малъкъ брой. — У Стоилова, гдето бѣха плачливиятъ Балабановъ и Бурмовъ. Отидоха си. Адютантътъ Увалиевъ. 

14 декемврий, недѣля. Спахъ до 10 и пол. часа. Отидохъ у Климента, гдето бѣше Натанаилъ, Касабовъ съ госпожата си (директорка на женския пансионъ, говори лошо български — възпитана е въ Нѣмско, предполагамъ да е гъркиня), Аневъ, Агура, Поповичъ и други крѣскачи. Касабовъ, Климентъ, В. Стояновъ на 1862 г. сѫ били въ българската легия на Раковски въ Бѣлградъ! Касабовъ въ Влашко билъ Casabiano отъ парламента билъ провъзгласенъ за румънинъ възъ основа на неговитѣ документи! — Следъ обѣдъ у Стоилова, гдето бѣше Бурмовъ. Казахъ, че за мене се говори, че съмъ българофилъ, и че сега азъ самъ на това не вѣрвамъ, имамъ лоши, много лоши впечатления. Magenübel, schlecht aufgelegt [лошо ми е на стомаха, зле съмъ разположенъ]. — У Климента, гдето сварихъ Мелетия (днесъ билъ кръстенъ младиятъ Груичъ). — У Давидова съ Климента ходихме на официално посещение; „говорили по руски". Статията въ „Цѣлокупна", гдето се е писало противъ съветницитѣ за разпущането и противъ Начовича и Грекова. Каравеловъ билъ неотколе у Давидова, този му съобщилъ телеграмата на руското правителство; Каравеловъ говорилъ за своята благодарность къмъ Русия, за отговорностьта на тѣзи, които сѫ съветвали разпущането (Давидовъ се преструвалъ, като че нищо не разбиралъ). Давидовъ каза, че му сѫ говорили, какво селянитѣ много държали за конституцията; да държатъ на княза, внукъ на Царя, е понятно, но за конституцията каква магия сѫ имъ направили! Стамболовъ билъ вече здравъ. Падането на Каравелова захванало въ недѣлното тайно заседание, гдето той никаквата не я свършилъ, тогава се указало, че истинскиятъ водачъ билъ Стамболовъ: Русия не е освободила българитѣ, за да станѣлъ министъръ изгонениятъ семинаристъ. Съ Каравелова е възможенъ компромисъ, съ Стамболова не. Каравеловъ твърдѣлъ предъ Давидова, че самъ никога не е агитиралъ да се не плащатъ данъци, но че хората не могли да плащатъ, неурожай. Системата на данъцитъ: трѣбва на самото мѣсто да се проучи: свикнали сѫ да плащатъ in natura. Дѣдо Цеко противъ стражаритѣ и кукурузищата у Климента. Икономовъ по-рано униятски дяконъ, билъ неприятель на Русия, ала acceptable. Цанковъ е действителниятъ опасенъ неприятель на Русия. – Следъ това съ Климента отидохме у Шефера. Азъ драгоманствувахъ. Радость, че Климентъ е начело, симпатия къмъ българитѣ, французкото правителство не било благосклонно къмъ радикалитѣ, доволно е отъ промѣната, — Климентъ отговори, че самата страна е доволна отъ разтурянето на камарата, която явно е, че не е била изразъ на България. — После съ Климента ходихме у Горбанова, у Стаменова (съ Д. Македонски „пазари си кѫща") — българска идилия.

Въ кѫщи намѣрихъ писмо отъ Стоянова, да отида у Грекова. Тамъ бѣха Начовичъ (скоро си отиде), Грековъ, Стояновъ, Агура, Адженовъ, а следъ това дойде и Климентъ. Говори се за вестника. Тайна. Финансовата страна. Начинътъ на редактирането. За редакторъ бѣ предложенъ Бурмовъ; спорене за Гешовъ, Ст. Михаиловски, Наиденовъ.

Следъ вечеря се прибрахъ въ кѫщи. Днесъ бѣха залепени прозорцитѣ. 

15 декемврий, понедѣлникъ Сутриньта бѣхъ у Стоилова. Написахъ  съобщение  за   «Държавенъ вестникъ» - поздравленията  на княза до  царя за оцѣляването му. - Следъ обѣдъ съ Горбанова ходихме за покупка на чипровски черни килими у евреина Навоходоносоръ въ дюкянчетата на стария Кервансарай, примитивенъ червенъ орнаментъ, характеренъ. Продължителенъ пазарлъкъ (2 голѣми килима за цѣла стая 60 меджидии), примѣрване.

Вечерьта имаше diner у княза въ честь на новия белгийски генераленъ консулъ Янсенъ. Присѫтствуваха Грековъ, Храновъ, началникъ на отдѣление въ министерството на външнитѣ работи (Начовичъ е боленъ). Преди вечерята ce поднесе „закуска". Реда на мѣстата: князътъ на едната страна на масата, на дѣсно Янсенъ, на лѣво Грековъ, насреща отъ дветѣ страни на хофмайстера надѣсно азъ, налѣво Храновъ. Стоиловъ бѣше отъ страната между менъ и Грековъ. Ние тримата заедно приказвахме за вестника, за мене като главенъ редакторъ. Следъ яденето се игра билярдъ и вистъ (князътъ, Грековъ, Янсенъ). Кѫсъчъкъ тостъ на княза за белгийския краль. Храновъ е милъ мъничъкъ човѣкъ, отъ търновския Лѣсковецъ, консерваторъ, върналъ се отъ куриерското си пѫтуване при Икономова въ Бургасъ въ най-грозенъ студъ. На 11 часа се прибрахъ въ кѫщи.

16 декемврий, вторникъ. Зараньта отидохъ у Стоилова. Той захвана съ реминизсценции за Дринова, за приветливото му посрѣщане отъ страна на Дринова въ Пловдивъ (вследствие на моитѣ писма), за авантюритѣ въ Одеса, за нашия Помяновъ. — Дойде Антимъ у Стоилова; съветваше да се вземе Цеко за главенъ гавазинъ или нѣщо подобно въ двореца, щѣлъ да бѫде безвреденъ. — Вечерьта шеги. Балабановото семейство при княза. Нашитѣ досетки. — Адженовъ и Грековъ дойдоха у Стоилова за вестника. Сега заглавието му е въ новъ стадий „La Bulgarie". Презъ нощьта и следната нощь писахъ проекто-правилника за солидния вестникъ, програма на партията. 

17 декемврий, срѣда. Зараньта ходихъ на австрийската поща, тамъ получихъ обширно писмо отъ баща си, пише много за тукашнитѣ работи и за училищата, четохъ го у Стоилова, комуто съобщихъ нѣщичко отъ него. Четохъ му и правилника. Следъ обѣдъ отидохъ въ канцеларията, получихъ писмо отъ Ягича, отъ Хорника лужицкия календаръ, писмо отъ Ronge, учитель по латински въ Габрово, Антимъ направи посещение на Климента. На 4 ч. имаше съветъ у Грекова, гдето бѣха всички по-раншни и още Бурмовъ, Атанасовичъ, Климентъ, Стоиловъ и т. н. Азъ прочетохъ правилника, който биде приетъ. Това бѣ една печалба. — Ако това не бѣше станало, щѣше да има много приказки и въ края на краищата нѣмаше да излѣзе нищо, а може би да произлѣзѣше и караница. Бурмовъ приема и браилския правописъ — моятъ аргументъ бѣше, че той е въ сила въ Румелия и не бива политически раздѣлена България да я дѣлимъ и по езикъ. Мѫчнотии за печатница и букви — печатницата „Витоша". Geldfrage [паричниятъ въпросъ]. Потрѣбни сѫ 25—30,000 фр.

Вечеряхъ съ Стоянова. Филологически разговоръ. Стояновъ не одобрява, че Дриновъ се е върналъ къмъ щ — най-добре е шт. Голямъ — големи. На западъ е всѣкога е; на изтокъ я, ала когато въ следната сричка има и тогава е. Ятътъ въ Шуменско. Изгодитѣ на западното наречие. Особени наречия сѫ: Панагюрище, Копривщица, Етрополе, Самоковъ (ѫ и ъ сж различни, прв — p е гласна). — Въ кѫщи. Необикновено „удоволствие": днесъ имахъ килимъ надъ рогозкитѣ и европейска писмена маса, направена отъ единъ нѣмски столарь. Бѣхъ на чай у Горбанова. Цѣла нощь писахъ писмо за дома. 

18 декемврий, четвъртъкъ. Св. Никола, Адженовъ ходилъ при княза. Князътъ похвалилъ неговата дейность за вестника (Адженовъ самъ дава 5000 франка), Азъ спахъ дълго. Обѣдвахъ съ д-ръ Краузе, лайбмедикъ на княза (нѣмски очилатъ оригиналъ). Съ Стоянова и Агура отидохме у Начовича, четохъ му правилника (вчера той бѣше боленъ) — копие за Евлогия. На 4 часа имаше съветъ у Грекова: Стоиловъ, Адженовъ, Агура, Стояновъ, Атанасовичъ. За главенъ редакторъ биде избранъ Бурмовъ. Стоиловото изложение за акциитѣ. Биде избрана депутация да отиде утре при Бурмова: Атанасовичъ, Адженовъ и азъ. Адженовъ е много буенъ, повече французинъ или италиянецъ отколкото българинъ, търгувалъ е въ Марсилия, родомъ отъ Казанлъкъ, отъ кѫдето заминалъ на 1851 год., жена му е французойка, веселъ, разпаленъ парвеню, живѣлъ въ Букурещъ, строилъ желѣзница въ Румъния, разбогатѣлъ особено презъ войната. Сега се е преселилъ въ София. Милионеръ. Напомня на Войта Напръстекъ. — Когато се разотивахме ето ти го и Бурмовъ. Ние (азъ и Грековъ) му изсипахме комплименти като на знаменитъ стилистъ, най-знаменитъ български журналистъ, голѣма заплата (8000 фр.) — той иронически поблагодари, пъленъ отказъ. — Вечеряхъ набързо. Стоиловъ днесъ е у Балабанова на Mitkofest [праздника на Митко]. Азъ отидохъ y Hogguer, заведе ме тамъ дворцовъ стражарь, задъ турската баня къмъ СИ, пусть край, човѣкъ би помислилъ, че ще срещне вълци. Само запустѣли турски зидове. Въ двора се издига хубава кѫщичка, вѫтре добре наредена. Hogguer си държи метреса, румънска еврейка, доста ужъ образована, говорѣла французки, нѣмски, румънски; не я видѣхъ Превежда до 1^.15 ч. на френски статията на Augsburger Allg. Zeitung за Farley (Times). Говори ми за Pica и неговитѣ дѣла въ Букурещъ. - Връщане. Нощнитѣ краища на София. — „Моръ" въ Видинско. Краузе и Молловъ ще трѣбва да отидатъ тамъ. Washburne въ Робертколежъ; Стоиловъ му писа. Haltung Geschoff [държанието на Гешова]; статията на Демонтовича въ „Новое Время". 

19 декемврий, петъкъ. Сутриньта спахъ дълго. Пакъ ме търсилъ Трапани, руснакъ или порусенъ италиянецъ, иска мѣсто въ библиотеката, нѣкакъвъ си несигуренъ индивидъ. Преписвахъ правилника за Евлогия. На 12 ч. отидохъ на dejeuner, гдето на Начовича предадохъ преписа. У Климента днесъ дойде да направи посещение софийскиятъ еврейски хахамбашия Гаврилъ Аврамовъ Алмазинъ, въ златнотъкана чалма, съ него бѣше и едно еврейче, облѣчено à la franca; разговорътъ се води на турски. У Климента скоро следъ неговото назначение единъ день се явиха турскитѣ депутати да поднесатъ поздравления на новия везиръ. Краузе и Молловъ (училъ е въ Русия, председатель на медицинската колегия) заминаха за Видинско, Краузе въ униформа и съ кожухъ; jetzt haben Sie Gelegenheit von allen Grossmächten decorirt zu werden [сега Ви се удава случай да бѫдете декорирани отъ всички Велики сили]. Бѣхъ у Стоилова, боленъ е; тамъ дойде Rogge съ телеграми етъ Андрея Стояновъ, видински губернаторъ за „мора" въ Кула (телеграфически разговоръ), изглежда, че е дифтеритъ. Новитѣ губернатори. — На 4 ч. пакъ имаше конференция за вестника. Атанасовичъ и Адженовъ били у Бурмова, отказалъ категорично. Съвещание какво да се прави сега — situation pénible [трудно положение]. Боли ме глава, отъ неспане и отъ постояненъ притокъ на работа, дори не разбирамъ, какво се говори около менъ, сънливъ съмъ. Не мога днесъ да отида у Бурмова. Стоянова го хванаха дяволитѣ, когато нѣкои предлагаха нему редакторството, нему въ ума му е само губернаторството въ Варна, човѣкъ съ гореща кръвь. Стана дума за ленивеца [Горбановъ?]. За допискитѣ въ чужбина. „Марица". Conduite [поведението] на вестника въ домашната политика. Разказътъ на Стоилова за кризата, Каравеловъ и т. н. — Разотиване. Д-ръ Шишмановъ, градски лѣкарь, дойде у Грекова, пръвъ пѫть го виждамъ. Origine [по произходъ] свищовецъ, ражданъ въ Темишваръ, билъ асистентъ въ Виена, смахнатъ, напомня на Хостински; разправя за пиянството на кмета Трайковичъ, за свинщината въ турската баня (не съмъ я виждалъ досега), за турскитѣ кучета (съ отровни дробове изтровилъ около 600, много обаче, въпрѣки изяденитѣ дробове, останали невредими). 

20 декемврий, сѫбота. Сутриньта отидохъ у Стоилова, закусваше, тамъ бѣше и Начовичъ — да се закрие Самоковското училище, да се отиде тамъ (азъ съ Начовича), за ловчанския и видинския инспекторъ, за Марица, за редакционния и финансовъ комитетъ. — На 11 ч. ходихъ у Бурмова (собствено за пръвъ пѫть). Дълга разправия. Той се бои, че ще има много работа, стилистични и типографски коректури (retoucher). Не приляга за бившъ министъръ. Несигурно положение безъ пенсия. Гледа на българската журналистика отъ старото цариградско становище, журналистътъ е билъ литературенъ кожодеръ. Напраздно му обяснявахъ, че сега сѫ други времена, сега е княжество, нѣщо, което нѣма да се измѣни. Говори за жертвитѣ — парични и здравни. Трѣбва да понася псувнитѣ, хулитѣ. Той мисли: нагърби ли се съ редакторството, не ще може да вземе друго мѣсто. Нѣма хора въ България. Да не вѣрвамъ на обещанията на нѣкои, че ще пишатъ. Представя си работата alla bulgara overo alla turca, a не alla franca [по български или по турски, а не по европейски]; моята мисъль е за голѣмъ вестникъ, който да представлява България предъ свѣта, както нѣкога сръбскиятъ „Видов дан". Не обеща дори и сътрудничеството си, обстоятелствата били неопредѣлени. Изглежда да мисли, че съ това ще бѫде официално отхвърленъ, а нему му се иска друга сигурна служба. Педантъ. Вече е старъ. Но той е правъ. Мене особено неприятно ме засегнаха думитѣ му: „А какъ вие искате да се вплетете въ тази работа? Вие не знаете български. Ако азъ бихъ билъ министъръ на народната просвѣта, щѣхъ да ви намѣря работа, та да знаете какво да вършите". Забрави, че азъ не съмъ българинъ, ами франкъ. — Отидохъ у Стоилова, гдето бѣше и Грековъ (за Бурмова), следъ това дойдоха Rogge, губернаторитѣ. Кандидати сѫ Илия Цановъ, Тишевъ, Стояновъ, Муромцевъ. Тишевъ по-рано е билъ секретарь на екзарха Антимъ, съ него е билъ въ Ангора, смѣта се, че му е задълженъ, затова не може да бѫде въ Видинъ, па и самъ не ще, а Цановъ е родомъ видинлия, сроденъ съ половината градъ. Тишевъ мълчеше въ Народното събрание, тихъ човѣкъ, не си показваше цвѣта.—Ходихъ у мебелджията. Досега нѣма нищо.

На обѣдъ. Блѣсъкътъ на снѣга на слънце боде въ очитѣ. Срещнахъ Стоянова, съ него отидохме у дома, приказвахме за редактирането на проектирания вестникъ, за тукашнитѣ хорица безъ идеи (Стояновъ е единъ отъ тѣзи малцина, които ги иматъ) - Горбановъ, Горановъ, Агура, Храновъ, Тишевъ, Великсинъ. Говорихме върху това: веднажъ или два пѫти да излиза, и кога да захванемъ - отъ Нова година?-Дворецъ отъ голѣмата джамия. - На обѣдъ. Пѣсеньта за Долабанъ войвода и Бурмалаги гидия, печатана, пародия на народна пѣсень доста добра и сполучлива, стъкмилъ я Славейковъ или Стамболовъ. Издекламира я на масата Василъ Стояновъ, много смѣхъ падна. — Какъ Балабановъ въ присѫтствието на Стоянова при едно посещение изгубилъ копчето си и като зарѣзалъ госта си, дълго го търсилъ подъ масата. Билъ е още министъръ. — Въ канцеларията. Писахъ писмо до Юстъ Пертесъ. Войводата Пульевски отъ Дебъръ (миякъ[2]) се яви при Климента да иска пѫтни за Дебъръ презъ Черна Гора. — Съ Стоилова се разхождахъ предъ двореца. Абдикация. Избори следъ 20 дни. Пѫтуване за Петроградъ. Безсрамието на Портата расте. Упоритостьта на Бурмова. Безсмислицата на Стояновъ. Ost Rumelien (1 Jahr Tnielau), conduite impatriotique du Geschoff [Източна Румелия споредъ Тилау нѣма да продължи повече отъ 1 год., непатриотичното държане на Гешова]. Пѣсеньта. Срещнахме Давидова. — Отидохъ у Грекова. Грековъ прочелъ пѣсеньта предъ Стоянова, Агура и Атанасовичъ, Адженовъ и Стоилова. За редакцията. Докладвахъ за моята мисия при Бурмова. Атанасовичъ пакъ отиде при Бурмова (заплата 7,000, 10,000, 12,000), но напраздно. Азъ разказахъ на господата между това нѣщо за Черна Гора. Следъ новия отказъ настѫпи страшно отчаяние, какво да предприемемъ. Предлагаха Горанова и Горбанова, Балабанова (Адженовъ и други бѣха противъ) и Великсина. Най-после намѣриха Хранова, а азъ предложихъ Безеншека; азъ и Агура вече първи се ангажирахме. Триумфъ. Тръгнахме весели за кѫщи. Атанасовичъ разправя за метеорологията. — Стоиловъ отиде у Давидова (Новое Время), Адженовата радость, че Бурмовъ не е въ тази работа. При Стоилова, прочетохъ му писмото на Христова отъ Бѣлоградчикъ. Следъ една седмица ще започне да излиза вестникътъ. Вечерьта дълго говорихъ съ Стоянова. Преславското тържество. Много запитвания за вестника. Въ кѫщи. Слаба треска презъ нощьта. — Горбановъ стана баща — има дъщеря.

 21 декемврий, недѣля. Сутриньта потърсихъ Безеншека, не го намѣрихъ. Отидохъ у Стоилова. Hogguer е претрупанъ съ работа за мора, диктуваше на Ерамова и Екзарха. Начовичъ (моята статия французки chic; на Бобчева въ Москва), Frage der Réfugiés" [въпросътъ за бѣжанцитѣ]. Румъно-българскиятъ въпросъ (поданницитѣ). Instruktionspalais. - Следъ обѣдъ пакъ тамъ. Моравеновъ и Храновъ (билъ у мене въ мое отѫстствие съ госпожата си), прочетохъ и изложихъ проекта. — Сънливъ отидохъ у Стоилова. Той билъ при Давидова, срещнахъ Безеншека, той съ жаръ се залови за вестника. — Стоиловъ: le grand secret [голѣмата тайна], проектъ за конституция. Румел. statuto = [румелийскиятъ уставъ е ръждасалъ]. Шепелевъ въ петъкъ пристигналъ въ Петроградъ, въ четвъртъкъ отпѫтува отъ тука, with despatsches [ускорено]. Стоиловата тоалета, виенскиятъ парламентъ и Прага. — Следъ вечеря отидохъ у Грекова, гдето бѣха Адженовъ, Атанасовичъ, Агура, Гр., Стоиловъ, Горбановъ, Храновъ, Стояновъ. Въпроси и първиятъ брой. Формиране. — На 10 пол. часа бѣхъ въ кѫщи. Покѫщнина: днесъ си взехъ канапе. Спахъ малко. — „Морътъ" излѣзе скарлатина, вече изгаснала. 

22 декемврий, понедѣлникъ. Отидохъ у Стоилова, гдето бѣха Горбановъ и Адженовъ. Излѣзла е статия въ Н. Гласъ, която подканя българското княжество и неговитѣ матадори къмъ благоразумие. Обѣдъ, съ Адженовъ и Пикъ тръгнахме да търсимъ редакционно помѣщение. Въ министерството. Живковата сбирка отъ прокламации отъ 1876 г. (печатани въ Свищовъ). — У Безеншека. Статия за България въ Agramer Zeitung (der Fürst ergriff eine radikale Massregel, die den bulgarischen Radikalen gewiss nicht gefallen wird — Kammerauflösung [князътъ прибѣгна къмъ една радикална мѣрка, която разбира се не ще се хареса на българскитѣ радикали — разтурянето на камарата], въ Politik, Deutsche Zeitung. Той е въ „възторгъ" за вестника, абонаменти, обяви, телеграми (извлѣчение отъ Загребскитѣ). — Въ канцеларията намѣрихъ писмо на Кръстевича за помацитѣ. — Губернаторскиятъ въпросъ. — У Стоилова, лежеше на канапето. Умора. Разходка съ него, идеи за статия (въ конната алея), той отиде у Давидова и Шефера. — У Стоилова скица. Начовичъ дойде тамъ за вечеря; много се вече говорило, каза той, за вестника; препирни за името; нотитѣ на Портата (безсрамие). 

23 декемврий, вторникъ. Зараньта ходихме съ Климента при княза. 2 стипендии и помощь на училището въ Охридъ. Село Батембергъ. Здравето на царицата. — Бѣхъ у Стоилова. Дохажда и Давидовъ и Шеферъ. Ето ти го хахамбашията — избѣгахъ въ другата стая. — У Шефера сѫ били неотколе Каравеловъ и Стойчовъ. Бианкони (инженеръ корсиканецъ) билъ посрѣднкъ за това entrevue, ала билъ изхвърленъ. Дошли презъ нощьта. Било имъ неловко, какъ да захванатъ. Почналъ Шеферъ; положението; нека си не правятъ илюзия, той има отъ французкото правителство обширни инструкции, Франция не познава въ България другиго освенъ княза, Франция ще подпомага всѣко министерство, което върви по волята на княза, всички Велики сили сѫ въ това отношение съгласни да подържатъ прерогативитѣ, авторитета и престижа на княза; и Англия не заема особено становище - Франция има сѫщитѣ възгледи като Англия. Ако английскиятъ консулъ Palgrave много се прононсира за либералитѣ, той биде дезавуиранъ съ бързото му отзоваване въ най-важния моментъ и изпратенъ чакъ въ Сиамъ. Франция и великитѣ сили искатъ: 1)миръ въ България, 2)поддържка на княза, 3)да не се предприема нищо противъ Берлинския договоръ (Шеферъ усмихнато къмъ Стоилова: разбира се, докато той се държи). Нека тѣ да не говорятъ за личности. Франция признава тукъ само принципи. Господата защо не дойдоха по-рано, ами чакъ сега тайно; той е всѣкога достѫпенъ. Шеферъ говорилъ съ тѣхъ 1 часъ и половина, веднага следъ това съобщилъ на останалитѣ агенти и на княза за станалото. Глупацитѣ мислили, че Франция като република ще имъ помогне.

Купихъ си хартия и други принадлежности. Пожаръ избухна у Горбанова, подпалила се въ неговата стая дървената и кирпичена стена на пладне, но скоро билъ потушенъ. — Въ канцеларията. Климентъ не дойде. У Хранова въ министерството на външнитѣ работи, Генчевъ съобщи, че австрийска компания купила Русчушката желѣзница. У Стоилова. Умора и сънливость. Адженовъ, Вълковъ (въ Москва), Димитренко (апелативенъ сѫдия, отъ Одеса), той каза, че между руситѣ, които сѫ били въ България, имало партии по българскитѣ работи, разни мнения.

Urconcept [първоначалната черновка] на уводната статия, Стоиловъ писа на Манчева (досежно Н. Гласъ) и на Евлогия. На 6 ч. Стояновъ като варненски губернаторъ дойде въ фракъ при княза, нѣмски разговоръ, идеи, директна преписка. Ентусиазмътъ на Стоянова отъ княза; да знаеха българитѣ какъвъ князъ иматъ! На пѫть за вечеря срещнахме д-ра Шишманова, говори за нуждата да се избератъ повече интелигенти. На вечеря. Анастасиади*)[3] и фиумецътъ дойдоха при Стоянова като варненски губернаторъ. — Следъ вечеря се върнахъ у дома. Видѣхъ следитѣ отъ огъня. Днесъ тъкмо ми донесоха мебели — шкафове, свѣщникъ, мастилница и т. н. Наново въ Европа. Auspacken [разтваряне]. Неприятно впечатление — днешниятъ пожаръ. Писахъ уводната статия до 4 ч. зараньта. 

24 декемврий, срѣда. Коледа споредъ западния календаръ. Станахъ още на 8 и пол. ч. Смѣткитѣ на мабелджията, столове, бакшиши. Ходихъ у Стоилова, гдето сварихъ Давидова. На австрийската поща, отъ кѫщи нѣма нищо. На Стоилова прочетохъ уводната статия. Князътъ днесъ неочаквано излѣзе по инспекция на казармитѣ и Военното училище. Придворниятъ проповѣдникъ Кохъ пристигна. — Срещнахъ Стоянова на улицата. Ще заминава следъ единъ часъ съ шейна презъ Русчукъ съ Анева и Матея Поповичъ. — У Климента. — Обѣдвахъ съ Анева (Weaner), говорихме за Свищовъ, иска да превежда моята история на български (!!) — Въ министерството молба отъ музикантитѣ, консулство въ Франкфуртъ писмо отъ Houdek. Отговорихъ на Пертесъ. Телеграфирахъ на майка си. — У Стоилова. Спахъ у него малко на канапето. Излетъ съ Стоилова съ кола до Балиефенди [Княжево], за пръвъ пѫть; София отъ вънъ: остра зима, студъ, снѣгътъ на вълни по полето; цѣли облаци врани надъ града; blauer Dunst [синя пара]; високиятъ Балканъ, яснитѣ контури на Витоша, червениятъ небосклонъ, Бояна и Драгалевци. — У Стоилова. На 6 ч. разпредѣление на дворцовитѣ подаръци на слугитѣ, придворните стражари и деца. — Между децата имаше едно отъ Раосоки въ Дебъръ, Спиро, въ народна дебърска носия, хубаво момче, князътъ го намѣрилъ въ Рахово. Christbaum [коледно дърво] на градинаритѣ. Присѫтствуваха повече отъ 40 души. Кохъ държа кѫса проповѣдь. — Стоиловъ вечеря у чичо си. Мене между това ме пипна на улицата Адженовъ, макаръ че ме болѣше силно главата, и дойде съ мене въ гостилницата; Sieglitz als Weihnachtsabend. — Следъ вечеря отидохъ у Грекова, тамъ бѣха и Атанасовичъ, Агура, Адженовъ, Стоиловъ и Храновъ. Отложи се изданието отъ сѫбота за срѣда; нѣма латински букви у „Витоша". Финансовъ комитетъ: Адженовъ, Атанасовичъ, Начовичъ, Климентъ. Прочетохъ скицата за уводната статия (гласове за конституцията). Храновъ за Румелийското събрание (сухо), Агура превежда отъ „Journal des Débats" — прекрасенъ стилистъ, откритие. Помѣщение за редакция. 

25 декемврий, четвъртъкъ, Коледа. Праздниченъ студенъ день. На 10 ч. въ фракъ отидохъ у княза съ книгата „Handelsstrasse und Bergwerke". Долу сѫ Hogguer и Начовичъ, оставена е книга за разписване, подписаха се най-напредъ Начовичъ, азъ, Адженовъ. Увалиевъ ме заведе при княза. Предадохъ му книгата als Zeichen meiner tiefsten Ergebenheit und unbegrentzen Hochachtung [въ знакъ на моята най-дълбока преданность и безгранично уважение]; казахъ, че по-рано съмъ работилъ върху Балканския полуостровъ теоретически in der Gelehrtenstube [въ стаята си на ученъ], сега че съмъ повиканъ отъ него да работя и практически, което е било всѣкога моето желание. Князътъ: Sie haben mir sehr grosse Dienste erwiesen [Вие ми указахте много голѣми услуги]. За съдържанието на книгата: азъ за Далмация. Кохъ. Азъ: 25 интелигентни хора има въ София. Консервативенъ вестникъ; „Витоша" нищо не струва, Augsburger Allg. Zeitung — радвало го сатиристичното описание. Князътъ: адреси отъ всички градове, може да има и противни адреси съ агитация, съ сѫщитѣ подписи - князътъ знае вече своитѣ хора. Слѣзохъ долу и си отидохъ въ кѫщи.

Въ министерството. Повече отъ единъ часъ стоя при мене Олива на заминаване: Миклошичъ, циганскиятъ езикъ, Цариградската околность, статията въ Bulgarische Correspondenz за разпущането на камарата (приписвана била на Стоилова, и на мене, отъ мене на Безеншека — споредъ всичко обаче струва ми се че е работена въ австрийското консулство); моето херметично затваряне; Reitpartien [езда]; мишкитѣ у Кевенхюлера; статистиченъ речникъ; преброяване на населението; училищата; европейската журналистика за България; Каницъ; хахамбашията и шпаньолитѣ. — У Стоилова напраздно чакахъ. Вечерьта имаше Hoftafel [дворцова трапеза] — Кохъ, князътъ му показа моята книга, много се приказва за мене и за моитѣ 25 интелигентни. Следъ вечерята работихме съ Стоилова върху първата уводна статия, азъ пишехъ, той ходѣше и диктуваше — Karlsbad nach 20 Jahren ! [Карлсбадъ следъ 20 години]. Между това Безеншекъ преговаряше съ Прошековата печатница. 

26 декемврий, петъкъ. Сутриньта ходихъ у Безеншека съ Адженова, уговаряне съ Богдана Прошекъ (съ брата на инженера) печатането. — Въ кѫщи на бързо направихъ французки преводъ на статията за Picq. Въ канцеларията намѣрихъ телеграма отъ кѫщи, отговоръ на моята, която стигнала на бъдни вечеръ. Следъ пладне у дома — разпоковахъ книги! Gaudium [радость], пакъ се приближавамъ къмъ себе си: книги — колко време не съмъ челъ никакви книги. На вечеря бѣха и Безеншекъ и Прошекъ. Подиръ вечеря имаше у Грекова събрание. Picq échoué [пропадна] съ своя преводъ, difficultés [мѫчнотии]. Следъ това стояхъ и у Стоилова до 2 часа, говорихме за Сърбия, Черна-Гора и т. н. 

27 декемврий, сѫбота. Зараньта ходихъ у Безеншека и Стоилова. Знамето на първа дружина биде предадено за пазене въ двореца, мразовитъ день, князътъ съ Паренсова направи прегледъ на дружината предъ двореца, ние придворнитѣ хорица стояхме на вратата, народътъ наблюдава съ свалени шапки, музика (съ чехи музиканти), слънцето блещи. — Пощенското съобщение по Дунава е прекѫснато при Русчукъ. — Мѫчнотии съ француския преводъ. Picq наново го преведе дословно (по-рано го бѣше перефразиралъ). — На обѣдъ ме търсилъ пияниятъ капелникъ Хохола, но Picq и други ме скриха. — Въ министерството, читанки и пр. Следъ пладне ходихъ y Picq, гдето бѣ и Адженовъ (=Picq), свършено. У Стоилова, гдето на 5 ч. имаше министерски съветъ (рекрутирането на турцитѣ е отложено, изборитѣ сѫ назначени за 13 и 20 януарий). Въ кѫщи работихъ за вестника. 

28 декемврий, недѣля. Сутриньта отидохъ у Безеншека, гдето се събра цѣлата редакция. — „Молебствие" за царицата, азъ не бѣхъ. — У Стоилова съ Агура, le français de Picq (côtelette du porc) [френскиятъ преводъ на Пикъ — свински котлетъ], новъ преводъ — Hogguer го диктува цѣла нощь на Екзарха — сиромаха. Съ Агура бѣхме за пръвъ пѫть въ hôtel d'Italie на обѣдъ. — Следъ пладне у Стоилова, гдето дойде и Hogguer, съ статията (тя ми стана вече преотвратителна). Съ Стоилова у Коха, въ кѫщата на Зографски — ученъ ориенталистъ, билъ въ Египетъ и Сирия; Каницъ, българската литература, езици; следъ това съ него отидохме у Мелетия (който знае малко нѣмски), у Климента — днесъ за пръвъ пѫть въ нова кѫща, тамъ заварихме и Начовича. Римски (турски ?) орнаменти въ митрополията. Планътъ за голѣмата джамия (Стоиловъ разправилъ за нея на княза). У Стоилова взехъ Times и др. Презъ нощьта превеждахъ и работихъ за вестника. 

29 декемврий, понедѣлникъ. Сутриньта Прошекъ дойде у мене, азъ още бѣхъ въ легло. Въ печатницата. У Стоилова, гдето намѣрихъ Горбанова, договорътъ за пари, диктовка отъ Times. Дойдоха Грековъ и Адженовъ. Обѣдвахъ у Пика съ Адженова. Протичъ иска опразненото мѣсто на финансовия министъръ. Съ Адженова говорихме за желѣзничната мрежа и за желѣзницата Русчукъ—Варна. — Въ канцеларията. Чиновницитѣ нищо не разбиратъ отъ журналистика. Самоковската ревизия. Сѣрскиятъ проситель (Салганджиевъ, сега въ Пловдивъ) иска възнаграждение за статистичнитѣ данни за Сѣрско, дадени на Алабина и Дринова. „Инспекторътъ" Зимовъ, опредѣленъ за Софийско, е страшенъ човѣкъ. У Стоилова; Hogguer пише антрефилета. — Моравеновъ, Стоиловъ и азъ бѣхме въ стаята, Азъ четѣхъ Н. Гласъ и пишехъ антрефилета върху българската литература. Ето че пристигна на шейна князътъ отъ обикновената си следобѣдна разходка и веднага влиза въ стаята на Стоилова съ нѣкаква заповѣдь. — У Безеншека (неговата ... [не се чете][4] съ домашнитѣ слуги) и отъ тамъ съ Агура и Хранова въ редакцията; тя е въ Прошековата кѫща, въ гостилницата „У златнаго лефа" (sic, Враньешичъ) веднага задъ двореца до печатницата. Невъзможно е вестникътъ да излѣзе въ срѣда. Секретарьтъ на екзарха отъ Пловдивъ е тукъ, за пари на македонцитѣ. — Страшниятъ Безеншековъ opus за външната политика, въ кѫщи направихъ извлѣчение. Вечеряхъ самичъкъ на 9 ч. и следъ това се прибрахъ въ кѫщи да работя.

 30 декемврий, вторникъ. Сутриньта ходихъ въ печатницата и у Стоилова, Горбановъ поправи моя текстъ. Влажно, Агура бѣше при княза. Следъ пладне посетихъ Кевенхюлера: Barkley-Хиршъ; Хиршъ отъ 1872. г. verpachtet den Betrieb der Ruščuk-Varnaer Bahn [дава подъ наемъ движението по желѣзницата Русчукъ-Варна], закупилъ по-голѣмата часть отъ акциитѣ, Barkley твърди че Хиршъ го изигралъ, сега Barkley иска да строи желѣзницата Букурещъ-Черна-вода за конкуренция. Хиршовото дружество по-рано било французко съ седалище въ Парижъ, сега станало австрийско и се пренесло въ Виена; то е сѫшото дружество, nur Firmawechsel [ще има само промѣна на фирмата], това ще стане тепърва съ позволение на султана. (Ала какво представлява султанътъ въ България) Linie der Orientbahn (споредъ Берлинския договоръ) трѣбва да мине презъ Сърбия, Кевенхюлеръ предлага да заобиколи презъ Видинъ — Искърския проломъ — София, ungarische Staatsbahn Kikinda — Belgrad. ... Staatsbahn има половина отъ акциитѣ на желѣзницата Оршова—Букурещъ. Австрия иска въ България само желѣзницата Царибродъ — Ихтиманъ, при това Staatsbahn ако трѣбва ще имъ построи желѣзница презъ Искърския проломъ — естествено е потрѣбно за София свързването съ Дунава. Австрия не иска да допустне, щото българитѣ, които и безъ това нѣматъ пари, да се впуснатъ въ строежъ на други желѣзници, преди да построятъ линията изтъкната въ договоритѣ (Бѣлградъ—Цариградъ), и не иска желѣзница отъ Дунава за Солунъ (за английската търговия). Говори противъ Паренсова и военния бюджетъ; хвали Тимлера. — Бѣхъ въ печатницата. Храновъ е боленъ. Вечеряхъ. Писахъ на сестритѣ си. Nippen an den Büchern [ровене изъ книгитѣ]. Гундуличъ... Д-ръ Краусъ се върна.

 31 декемврий, срѣда. Ходихъ на австрийската поща — писма отъ хорица, които искатъ учителски мѣста. Давидовъ за статията, той сега ще отсѫди, Hogguer разправя за французкия езикъ на Picq'a, че това не било френски, ами chinois (китайски), a Picq сѫщото за Hogguer. — Давидовъ за Picq (la petite écriture [дребенъ почеркъ]). Давидовъ не е доволенъ отъ съдържанието: едната партия държи за конституцията même sur le ventre du Prince [дори и презъ трупа на княза], другата иска княза même sur le ventre de fa constitution [дори и презъ трупа на конституцията], обаче не искатъ да го кажатъ ясно. — Hogguer се разсърди, ала прикрива сърднята си и казва, че нѣма amour-propre [себелюбие]. — Страшна каль. — Ходихъ въ министерството. Трънското пиянство. Бѣлоградчишкитѣ афери. Въ Ново село (Видинско) селянитѣ се опирали на Агура, изпратена е една рота тамъ. А. Храновъ замѣсти Муромцева въ Трънъ. Каравеловитѣ интриги съ сърбитѣ (презъ време на руското управление). Неновата поема Петъръ Асѣнь (парафраза на Иванко). ИзбopитѢ. — Следъ пладне Стоиловъ излѣзе на конь. Четохъ у него французки стихове отъ Парни. Разисквания. Въ печатницата. Вечеря. — У Грекова. Преработване на французката статия, ще го направи Грековъ, езикътъ на Hoqquer е невъзможенъ; да слушаме уводната статия за мене и Стоилова écorcher — толкова пѫти вече сме я чули. Има много материалъ, реши се въпросътъ за излизането (два пѫти седмично). Давидовото мнение — уводната статия съдържа фрази, които могатъ да се разбератъ тукъ, но не и въ чужбина (?); herausrücken kann man aber noch nicht [да се излѣзе открито обаче още не може]: трѣбва да се спечели теренъ и тогава... Икономовъ, чудна роля, може би интриги, казватъ, на Гешова. Планъ за втория брой. - Гошовъ бѣше между насъ, говорихме за горското стопанство, селяни у министра, вѫглища при София; глоби и т. н. - Съ Стоилова до 11³/₄ ч. се разхождахъ предъ двореца; приказвахме за бѫдещето на вестника, за българския характеръ (wehleidig, argwöhnisch [тѫженъ, подозрителенъ]), Montenegro, Times (виенска дописка) пишелъ, че князътъ билъ добъръ, но че населението, свикнало на тирания, смѣтало това за слабость.