15 ноемврий, сѫбота. Сутриньта отидохъ у Стоилова въ новата канцелария надѣсно отъ вратата, гдето бѣха Стоиловъ и Hogguer задъ хубави писалищни маси; стариятъ Моравеновъ, вуйчо на Стоилова, сега членъ на касацията (по-рано търговецъ въ Цариградъ); руснакътъ Качановски, прикомандированъ въ министерството на правосѫдието (познать на Палаузова и т. н.); рускиятъ инженеръ Копиткинъ, нѣжниятъ, меланхоличенъ, съ меки рѫце directeur des travaux publics. По особена заповѣдь на княза работятъ се новиятъ планъ на града и проекти за премахване на кальта и за настилка. Днесъ зараньта Атанасовичъ бѣше при княза. Моятъ указъ е подписанъ. — Обѣдвахъ съ Начовича. Стана дума за турцитѣ и тѣхнитѣ училища. Азъ предлагахъ да се повика нѣкои европейски образованъ мюсюлманинъ отъ Алжиръ за тѣхнитѣ училища. Като чужденецъ-французинъ ще бѫде преданъ на правителството и ще има авторитетъ, като е отъ Арабистанъ. Трѣбва да имаме възпитанието на бѫдещитѣ генерации въ свои рѫце, въ държавни рѫце. — Заседание на Народното събрание отъ 1—5 ч. Страшни глупости. Провѣрка на народнитѣ представители. За нея е избрана една комисия и нейниятъ докладчикъ Илия Цановъ чете даннитѣ за всѣки народенъ представитель поотдѣлно безъ мнение отъ комисията, и камарата in pleno гласуваше за отдѣлнитѣ народни представители. При Стамболова повдигна се въпросътъ за неговата възрасть. Бурмовъ прочете телеграмата на ректора на духовната семинария въ Одеса, споредъ когото Стамболовъ е 24-годишенъ, а сѫщо и даннитѣ отъ списъка на новобранцитѣ. Стамболовъ посочи списъка на избирателитѣ, подписанъ отъ началника въ Търново, въ който Стамболовъ е записанъ като 30-годишенъ. Говориха и Грековъ, Балабановъ по принципалния въпросъ (допускането на народни представители подъ 30 години). Д-ръ Цачевъ като лѣкарь се произнесе, че Стамболовъ е подъ 30 години, Д-ръ Молловъ наопакъ. Говори и Славейковъ — червенъ, угоенъ мѫжъ съ бѣли мустачки и вдигнати очила на челото (Abgott der Bauern [кумиръ за селянитѣ]), като примѣсваше постоянно въ своята безсолна речь думитѣ „таквозъ, онаквозъ". Станчевъ, ein junger Heisssporn [младъ и сприхавъ], и той говори (пронизващето господа). И Стамболовъ, разбира се, говори за себе си повече отъ веднажъ, за администрацията, която иска да го унищожи, за народа, който го познавалъ, който го обичалъ и затова го избралъ. Каравеловъ произнесе своето дрезгаво, постоянно повтарящe ce до омръзване: „който го не приема, да си вдигне рѫката". И Стамболовъ биде провъзгласенъ съ огромно мнозинство за 30 годишенъ... Така се говори и за Станчевъ, самъ той говори за 33 тъмници, за заточението си въ Африка; биде приетъ. Сѫщата история и съ Хранова, споредъ удостовѣрението на болградската гимназия той е едва 28-годишенъ, съ Минко Радославовъ и др. Особенъ ораторъ е хайдушкиятъ войвода дѣдо Цеко Петковъ, извѣтрѣла глава въ хайдушка окѫсана носия; говори (полусръбски) за прасетата и магаретата, простонародни историйки. Търновскиятъ губернаторъ заекна на трибуната, смѣхъ — Gott behüte uns vor unseren Freunden [Богъ да ни запази отъ нашитѣ приятели] — Стоиловъ побѣснѣ и отиде въ двореца. Той мисли, че единственото спасение е въ министри чужденци, не българи. Азъ мисля, че е необходимъ поне въ всѣко министерство по единъ чужденецъ като главенъ секретарь или съветникъ — руси, белгийци, французи, нѣмци, австрийски славяни. Трѣбва да се пише върху българскитѣ работи въ вестницитѣ*)[1]. Вечеряхъ у Горбанова. 

16 ноемврий, недѣля. Вали гѫстъ снѣгъ. Кальта се скри. Топло е. Сутриньта отидохъ у Стоилова. При него, както обикновено, бѣше полицмейсторътъ Кекеровъ на докладъ, хубавъ високъ мѫжъ, чернокосъ, прошаренъ, масивна фигура (отъ Сопотъ), служилъ е въ румънската армия; грижи за публичнитѣ жени, опити за тѣхното ограничение въ една улица, около 40, повечето сръбкини отъ Банатъ и румънки, съдържателкитѣ сѫ еврейки.  — Съ Стоилова приказвахме за мебели, премѣстване; за неговото хубаво жилище — въ него човѣкъ ще може да се чувствува съвсемъ по европейски въ тази пустиня. Моята мизерия; праздни обещания, върховно незадоволство, виждамъ, че не може да се върви напредъ, само губене на време и здраве. — Обѣдвахъ съ Начовича, Д-ръ Минчо (караше се при обѣда съ депутата Кавалджиевъ), Стояновъ, Агypa, руски офицери. Народно гърлодерство. — Съ Начовича и Цачева отидохме въ кѫщи у Горбанова (Натанаилъ Охридски ме е търсилъ между туй), въ стаичката на първия етажъ. Пакъ посещение: македонецътъ Георгиевъ отъ Велесъ, училъ земедѣлие въ Таборъ, хубавъ, руменъ, чернокосъ момъкъ, сега временно въ министерството на финанситѣ; и той е „червенъ" като цѣлата младежь; азъ безъ забикалки изказахъ своето мнение за лошото положение на страната, липса на патриотизъмъ, върви по пѫтя на Гърция и ще пропадне като нея. — На 5 часа у Горбанова обѣдъ или вечеря. — После писахъ на домашнитѣ си писмо дълго 12 страници. 

17 ноемврий, понедѣлникъ. Сутриньта отидохъ въ княжеската канцелария; тамъ бѣше генералъ Паренсовъ (бюджетъ и флота), европейски вестници «Temps", „Globe", „Times", „Pal Mal Gazette" „Fanfulla" и т. н.), 4-членна турска депутация при княза. На пладне ходихъ на пощата (помѣстена въ хубавъ полуразрушенъ турски сарай съ тавани въ рѣзба) и въ гостилницата. Съ Стоянова имахъ споръ за носовкитѣ. Много се сърдѣше за моя критицизъмъ. Неотколе ми разправяше, че Софроний на 1806. г., когато захванала руската война, написалъ пламенна прокламация къмъ българитѣ, печатана, каже, въ „Лебедь". Увѣряваше ме, че самъ е слушалъ носови гласни въ Цариградъ отъ македонци. — Заседание на Народното събрание отъ 1—5 ч. Дойдохъ късно, когато заседанието бѣше вече захванало; вънъ между галошитѣ открихъ своитѣ. Страшни глупости. При провѣрката на избора на Негово Блаженство Антимъ, Славейковъ произнесе  нѣколко   много наивни думи, а именно, че Антимъ билъ причината и виновникътъ за освобождението на България и захвана да рѫкоплещи — всеобщо рѫкоплѣскане (капанъ за стария Антимъ да мине въ  либералния лагеръ); много простодушна сцена. При провѣрката на единъ турски депутатъ Горбановъ каза, че чулъ отъ единъ турски събратъ такива и такива турски оплаквания; Станчевъ отъ името на турцитѣ отговори, че това не е истина — турцитѣ (бѣше въпросъ за неизбирането на единъ тѣхенъ съотечественикъ) мълчаха като овце — и българското Събрание рѫкоплѣскаше. Речитѣ на Грекова. Бурмовъ и Балабановъ отсѫтствуваха. Много депутати нѣматъ необходимата часть отъ гласоветѣ на цѣлия окрѫгъ, както изисква законътъ; изобщо въ единъ западенъ парламентъ едва ли би нѣкой миналъ. Пренаивенъ начинъ за провѣрка  in pleno. Азъ казахъ въ бюрото на А. Храновъ и др. да  изпратятъ всички народни представители на държавни разноски въ Европа, за да видятъ, какво е парламентъ. Запознахъ се съ руснака Бѣлоцерквичъ, билъ презъ управлението на временното правителство въ Тулча; чиновникъ за особени порѫчки при консулството. Протичъ дойде въ ложата (вика ми „ти", more bulg., scheint bei den älteren Generationen mit den Bulgarisch sprechenden unzertrennlich zu sein [по български обичай, който изглежда да е вкорененъ у по-старитѣ генерации,  когато се сношаватъ съ говорещитѣ български]). — Съ Грекова, Горбанова и Стоилова ходихме чакъ до Балабановата кѫща. Остъръ студъ. — Въ бюрото на княжеската канцелария менъ ми бѣ врѫченъ отъ Горбанова указътъ въ пликъ, който ми бѣ изпратенъ между това въ кѫщи, въ присѫтствието на Атанасовича и Протича (leurs félicitations). Дома у Горбанова отворихъ плика: surprise. Никакъвъ указъ съ княжески собственорѫченъ подписъ (както е у насъ), само преписъ. Въ указа, подписанъ въ сѫбота, нѣма нито дума за контракта, макаръ че върху това 3—4 пѫти бѣше говорено у Стоилова въ присѫтствието на Горбанова; азъ отстѫпихъ отъ искането си щото точкитѣ отъ контракта да бѫдатъ изложени въ Указа само подъ условие, че самиятъ контрактъ ще бѫде споменатъ въ указа и по този начинъ ще получи княжеска легализация. Отидохъ при Стоилова. Тамъ сварихъ градска депутация (за поправка на града), д-ръ Мирковъ и др. Остра разправия съ Стоилова за това, niedriges orient. Beschummeln [подла ориенталска измама], когато сега става това, какво ще бѫде по-късно? Казахъ му, че ще отпѫтувамъ презъ Цариградъ въ кѫщи, румелийската граница е близо. Горбановъ обвиняваше интриганта Горанова. Азъ искахъ поне депозирането у австрийското генерално консулство на трипликата отъ договора. Указътъ остана у Стоилова и щѣлъ да се поправи. — Вечеряхъ у дома. Получихъ покана отъ Кевенхюлера.

18 ноемврий, вторникъ. Преди обѣдъ бѣхъ у Стоилова, изпратихъ го до Palgrave. Пожаръ въ миризливата еврейска махала, на рида, въ непосрѣдствено съседство съ австрийското консулство; Чиляевъ командуваше войницитѣ при гасенето, маркучитѣ съвсемъ бѣха замръзнали, трѣбваше да се носи топла вода чакъ отъ банята за тѣхното отмразяване; вода се носѣше отъ далече; евреи пожарникари съ дълги куки; множество ревнали деца; опасения за австрийското консулство, Carles Oliva помагаше въ гасенето. — Бѣхъ у Безеншека. — Въ министерството на просвѣтата отидохъ на 11 часа. Атанасовичъ ми показа македонски пѣсни, много примитивно издадени отъ Пулевски, дюлгеринъ отъ Дебъръ (по-рано като „архитектъ" издаде албанско-дебърско-български-турски разговорникъ въ Бѣлградъ). При Атанасовича заварихъ библиотекаря Кирковъ, българинъ, възпитанъ въ Русия (плѣвненецъ). Най-после Атанасовичъ ме представи на персонала съ горещи думи на старецъ патриотъ, като подчерта каква голѣма жертва съмъ направилъ, като съмъ зарѣзалъ кариерата си въ Чехия и съмъ се отправилъ за България, азъ отговорихъ съ кѫса речь, като казахъ между другото, че дано даде Господь никога да не съжалявамъ, че съмъ дошълъ въ България. Следъ това отидохъ на обѣдъ въ обикновената компания. Ямъ dejeuner отъ 12—1 часа у Aug. Picq, restaurant Parisien, за 2 франка и 80 стотинки (студено месо, две ястия обикновено месни, кюстендилски круши, черно кафе, нишко вино и хлѣбъ по желание); вечеря пакъ тамъ: едно ястие съ вино, сирене и кафе (около 2^.50). Госпожата французойка води смѣткитѣ; замишлявамъ да си купя самоваръ и студени нѣща, та да вечерямъ въ кѫщи, особено поради голѣмата каль да не излизамъ вънка. — Следъ обѣдъ отидохъ пакъ въ Народното събрание: безконечна провѣрка. Много препирни. Особено за провадийския народенъ представитель Кършовски станаха много разисквания (подъ следствие билъ за измама още презъ руското управление; бѣше въ галерията) - не биде приетъ; пристрастно председателствуване на Каравелова, най-напредъ поставя отрицателно въпроситѣ. Човѣку вече ушитѣ заглушаваха отъ: „който го не приема, да си вдигне рѫката". Гърлено остро р (Каравеловъ изговаря собствено рката), копривщенски, казватъ, изговоръ. Неприятните оратори се просто прекѫсватъ. Говори каквото щешъ, следъ тебе стане да говори нѣкой и селянитѣ всѣкога гласуватъ споредъ това, кой е говорилъ последенъ. Понѣкога дори е отвратително. Вижъ стенограф, протоколи. Флори Тодоровъ, румънинъ, избранъ въ Никополско, бѣ приетъ, а избраниятъ вмѣсто него българинъ бѣ касиранъ. Има депутати - 2 отъ Вратца, които се обвиняватъ като нехранимайковци. За Флори депутатътъ Мандиковъ разправяше, че е „крадецъ и убиецъ". Съ една дума страшна наивность, напомня почти еманципацията на негритѣ. Само праздни приказки, губене на време; постоянни нападки върху администрацията, обаче безъ конкретни факти (теглила, охкания); никаква идея, какъ работитѣ да се оправятъ. Избра се комисия за отговоръ на тронната речь. Разисква се за броя на нейнитѣ членове. Единъ селянинъ депутатъ отъ Трънско предложи 12. Каравеловъ като председатель го пита какъ се казва, какъ му е фамилията (по руски). Той остана като гръмнатъ. Може би мислѣше, че за първото вземане на думата въ камарата трѣбваше да даде бакшишъ. Питалъ околнитѣ какво иска председательтъ, за неговата жена и деца ли пита; съседитѣ между това извикаха му името. — Селянитѣ глупаво седятъ и дигатъ рѫце по команда. Отъ 15 франка, които получаватъ дневно, харчатъ едва 1 фр. (ядатъ кромидъ, лукъ, хлѣбъ и ракия и живѣятъ въ миризливитѣ ханища купомъ, около мангалитѣ); купуватъ си волове и т. н. Турцитѣ (около 15) сѫ съвсемъ пасивни; единъ отъ тѣхъ (Османъ ефенди отъ Тозлука), имъ прислужва като Hausknecht [домашенъ слуга], носи имъ вода, дърва и т. н.; виждамъ го на обѣдъ отъ restaurant Parisien — въ бѣла мръсна чалма, ямурлукъ (съ остра брада), голѣми хлѣбове и връзки зеленчукъ въ рѫцетѣ му, lebensfrohes Gesicht [жизнерадостно лице] — ще припечели къмъ 15 франка и нѣколко гроша. Освенъ селяни и турци виждате само уволнени чиновници или службогонци, или чиновници, които искатъ повишение (Гюзелевъ и др.), въ цѣлата камара едва има 12 души (заедно съ министритѣ), които би могли да работятъ и размишляватъ въ комисиитѣ по нѣкой законопроектъ. Много несмилаеми политически теории, откѫслечни полунаучени нѣща въ чужбина. Вестникътъ на Михаиловски „Софиянецъ", французко-български, подражава на вестницитѣ на комуната: Бурмовъ се нарича Théodorine; Каравеловъ — cet esprit droit, се coeur antique [този правдивъ духъ, това антично сърдце]. Само разрушителни тенденции, нищо строителско. Какво представлява опозицията? Естественъ отпоръ на полуобразована страна срещу европейския административенъ редъ: неограничена свобода, безъ данъци, безъ монополъ, безъ мита, безъ наборъ и т. н.

Вечерьта отидохъ у Кевенхюлера. У него бѣха само Олива и Тотъ негови хора (Consul и Consulareleve). Красиви помѣщения; хубава жълта кѫща веднага задъ министерството, дървена, собственость на евреина Таджеръ (по произходъ Deutscher). Чудесна кухня. Графътъ говори съ слугитѣ си чешки. Говори твърде много. Особно за тукашния край и за политика. Народното събрание, дѣдо Цеко, Хр. Стояновъ и Thielau, философътъ Каравеловъ. Гори. Поща. Швеция и Ирландия. Опустошаванието на Тунджанската долина. Осмиватъ Каница (при неговото престояване тукъ). Богориди и румелийскиятъ локаленъ патриотизъмъ, който сега се развивалъ. Богориди, „eine Erzcanaille wird die Russen und Türken zugleich betrügen [архиканалия, ще лъже сѫщевременно и руситѣ и турцитѣ], сега разформиралъ гимнастическитѣ дружества, а следъ това ги възобновилъ подъ формата на милиционна „резерва". Турцитѣ и българитѣ, «réfugiés". Войната, азиатското управление на турцитѣ; опустошаването долината на Тунджа. Недъзитѣ на администрацията, по-долнитѣ чиновници просто не се подчиняватъ, мѫчнотията за надеждни renseignements. Румелийската желѣзница. Сърбитѣ мѣстятъ границата.

Спахъ долу въ кѫщата, въ своята бѣлосана стая — нѣкогашенъ турски харемъ (по прозорцитѣ следи отъ решетки), низка, негоденъ подъ, три прозореца; въ нея нѣма друго, освенъ легло, масичка, столове и куфаритѣ ми. Голѣмъ просторъ. Като въ казарма или затворъ.

 19 ноемврий, срѣда. Сутриньта изучвахъ училищнитѣ правилници, изработени отъ Дринова (печатани). Отидохъ у Стоилова; смѣшенъ рапортъ на градския лѣкарь, дългокосия д-ръ Шишмановъ (отъ Темешваръ, origine Sistowensis, практикувалъ въ Виена, смахнатъ) за ползата и необходимостьта отъ публичнитѣ жени. За хумористиченъ вестникъ! Изъ невиделица захвана страшенъ студъ: — 15 С. На обѣдъ бѣхъ въ обикновената компания. Ходихъ въ министерството. Кирковъ донесе библиотечнитѣ наредби. Атанасовичъ (наричаме го въ двореца обикновено „1е grand accoucheur") вмѣсто съдържанието поправяше думи — по българска филология разбира много малко; въ канцеларията говори французки. Първото писмо, което подписахъ (предзнаменование!): помощь на македонското училище въ Куманово. Гюзелевъ, началникъ на отдѣлението за народнитѣ училища, сега като народенъ представитель и бѫдещъ министъръ, не ходи на служба, всичко работи за него Ташикмановъ, румелиецъ или македонецъ, ein kleines schwarzes Menschlein [едно малко черно човѣче], билъ по-рано кореспондентъ на в. „Марица". Събираше сведения за окрѫжнитѣ инспектори (тѣ сѫ 14); съ Горанова говорихъ за учебнитѣ заведения, регистратурата и т. н. Останахъ до 3 часа. Ходихъ у Стоилова; не го намѣрихъ, отидохъ си въ кѫщи. Преди обѣдъ турска депутация се яви при княза, за да иска силна власть противъ злоупотрѣбленията. Турцитѣ всички сѫ лоялни; очакватъ пълна закрила отъ справедливия французки князъ, недовѣрие къмъ чиновницитѣ домородци. — Тази вечерь съмъ каненъ у княза.

За малко прескочихъ въ кѫщи. Преоблѣкохъ се въ неотоплена стая (около—0°)! Изтегляне и мушкане на преградкитѣ въ куфара, заключването и отключването имъ — това е всѣки день; животъ като на лагеръ. Пеша съ галоши тръгнахъ за двореца, остъръ студъ. Влѣзохъ у Стоилова, тамъ следъ малко дойдоха Балабановъ и Palgrave, английскиятъ консулъ, когото неотдавна пръвъ пѫть видѣхъ у Стоилова. Palgrave е единствениятъ не-джентлеменъ между консулитѣ; прекаралъ е всичко възможно, билъ е евреинъ, мюсюлманинъ (дервишинъ), католикъ (père Michel), офицеръ въ индийската армия, емисарь на Наполеонъ III въ Египетъ, говори множество езици, както и нѣмски добре; Дриновъ му подарилъ единъ екземпляръ отъ моята нѣмска история; неговитѣ сплетни съ либералитѣ (говори се, че отговорътъ на тронното слово билъ писанъ отъ него) и неговото държане (носи калпакъ и шаечни дрехи) сѫ станали причина да бѫде премѣстенъ сега въ Сиамъ. Англия не одобрява неговото държане тукъ. Бръснато лице, рѫце отдалечени отъ тѣлото, бѣли коси, треперещъ гласъ, Hang zum obscoenen Conversationsstoff [наклонность къмъ непристойни приказки], смѣшна фигура, малко въ стилъ бароко. Нежененъ; гощавкитѣ у него се състоятъ отъ картофи въ тенджери на масата и разни мѫчносмилаеми турски буламачи. Голѣмъ оригиналъ. Качихме се горе при княза, веднага въ неговитѣ салони. Князътъ въ униформа се обърна къмъ Palgrave, даде му писмо за Сиамския краль; разговоръ за студа, за освещаването на еврейското училище въ недѣля — (Атанасовичъ тамъ не бѣше, само Грековъ). На вечеря. Трапезата е въ малкия салонъ. На горната страна е князътъ, надѣсно Palgrave, въ лѣво Балабановъ, следъ Балабанова азъ, Стоиловъ, Менгесъ, на долната страна Riedesel, на другата страна следъ Palgrave Hogguer, Корвинъ и Агypa. — Palgrave говорѣше като воденица, Балабановъ малко, азъ съ княза не размѣнихъ ни дума, приказвахъ само съ Стоилова (* 1853). Разговорътъ горе при княза засегна: войната, князътъ въ Свищовъ, цѣлъ день на конь, рапортътъ му до царя, скитане цѣлъ день насамъ-натамъ; въ Одринъ (среща съ кореспондента на Times). Циганкитѣ и циганскиятъ езикъ (Palgrave каза, че съ циганитѣ въ България се разбиралъ съ помощьта на индийски езикъ). Абисинскиятъ краль Теодоръ. Palgrave додаде, че той не носѣлъ върху си нищо  друго  освенъ фракъ  и  „un timbre poste".

Hоgguer попита „où?” Schlüpfriges Thema [хлъзгава тема]. Князътъ се смѣеше и мълчеше, Palgrave продължаваше неучтиво по-нататъкъ да приказва, докато князътъ обърна разговора. - Следъ това минахме въ билярдната стая. Князътъ ме попита пуша ли; въ министерството повечето сѫ не пушачи. (Балабановъ Начовичъ и т. н.). Разговоръ съ Riedesel и Корвинъ. Князътъ каза нѣколко думи за двореца, които тепърва сега взелъ донѣкѫде завършена форма; грамадни суми сѫ дадени за това отъ руситѣ; за търговията въ София и нуждата отъ желѣзници. — Разговоръ съ Palgrave. Следъ това князътъ дълго приказва съ мене български, поразително дълго; билъ ли съмъ въ канцеларията, за училищата—(1500 народни училища споредъ моитѣ сведения), общинскитѣ училища и лошо платенитѣ учители отъ общинитѣ (нуждата отъ централизация въ държавни ржце), българитѣ студенти въ чужбина (липса на контролъ); князътъ додаде, че и Хр. Стояновъ е юристъ и иска да стане министъръ; хората тукъ, казахъ, искатъ да иматъ постоянна смѣна на министерството, както въ Гърция (князътъ: ja das wäre sehr traurig [това би било твърде печално]), Gründung einer Ackerbauschule [основаването на едно земедѣлско училище] (азъ мислѣхъ на полето при Ловечъ), Handelschule, Gewerbeschule, Industrie — Eisenindustrie, Tücher [търговско училище, занаятчийско училище, индустрия — желѣзна индустрия, платове], (азъ и князътъ бѣхме съгласни за нуждата отъ изработване на шаеци за войската въ самата страна). — Князътъ върна чая и се прибра приблизително следъ 9 часа.

Слѣзнахме долу. Азъ за малко се отбихъ при Стоилова. Балабановъ съ една бележка ни викаше у себе си. Азъ съ фракъ и Стоиловъ съ златни копчета. У Балабанова намѣрихме Атанасовича и Протича съ госпожицата и гувернантката, познати ми отъ Виена. Музика на пианино. Балабановъ на шега изпѣ нѣколко стиха отъ български народни пѣсни. Скука. Разговаряхме за Fallmerayer; le comité secret executif (театъръ, млади дипломати и пр.). Следъ 12 ч. бѣхъ въ кѫщи. 

20 ноемврий, четвъртъкъ — Св. Арх. Михаилъ. Зараньта бѣхъ у Стоилова, станалъ на 10 часа. Отдихъ у продавача на мебели, нѣмецъ отъ Маджарско, хубави работи, ала страшно скѫпи. Търсихъ Давидова — à table. Ходихъ у Груича, полковникъ, сръбски представитель (намѣрихъ кѫщата му съ помощьта на стражарь, малка кѫщичка въ калния край на града, Радомирска улица, минава се презъ мѣста, по които пасатъ стада), нѣмаше го въ кѫщи. — Обѣдвахъ въ ресторанта. Полковникъ Тимлеръ показа на Начовича и менъ антимонъ или олово, изпратено отъ Кюстендилъ; може би е въ връзка съ старитѣ кратовски рудници. — Следъ обѣдъ бѣхъ у Стоилова, той отиде у Давидова; влиянието на Русия — никаква друга политика тукъ не е възможна, освенъ руска. Потърсихъ Бурмова: тъкмо имаше министерски съветъ у дома му. Върнахъ се въ кѫщи: Горановъ дойде у мене. — Излѣзохъ вънъ отъ града къмъ Балиефенди [Княжево], видѣхъ София отвънъ, снѣгъ. Деца и жени въ шопска носия. Витоша изглежда близко; crévasses [пукнатини] по нея. Следъ това отидохъ къмъ цариградското шосе; смрачава се; тамъ градътъ скоро се свършва; военното училище, развалинитѣ на лѣтосъ изгорѣлитѣ казарми. Въ града, на булевардска улица, намѣрихъ три голѣми кервансараи полу съборени; wechselnde Bruch — und Backsteinlagen [промѣнливо редъ дѣлани камъни редъ тухли]. Butige [дюкянчета] въ партера; едно съвсемъ въ развалини. — Вечеряхъ у Горбанова. Печено прасе. Противъ волята си играхъ на „книги" съ Горбанова, неговата госпожа (младичка хубава българка, почти дете, дребна, чернокоса) и нейния братъ. 

21 ноемврий, петъкъ. Зараньта станахъ късно — пуста стая, comme en prison (като въ затворъ). Difficultés avec le lavoir [мѫчнотии съ умивалника], чакамъ докато го донесатъ, иматъ само единъ! Отидохъ у Стоилова, гдето бѣха Атанасовичъ и Горбановъ. — Следъ пладне бѣхъ въ Народното събрание. Досадна провѣрка. Много речи за Дринова; избранъ е въ Върбица — Османпазарско. Каравеловъ каза, че Дриновъ е руски поданикъ. Дебати върху това. Знае ли Дриновъ, че е избранъ; нека му се телеграфира, приема ли, ще дойде ли. Стамболовъ изтъкна, че Дриновъ е служилъ въ временното управление, роденъ е въ България, родомъ българинъ — ergo българинъ. Утвърденъ. — Въ бюрото дойдоха Олива и Стоиловъ; chronique scandaleuse de Sophia. — Нарушение на моя контрактъ. Атанасовичъ е противъ пенсията следъ 1 година*)[2] (искахъ я за своя сигурность), или изобщо не иска пенсия, страхъ отъ министерска отговорность, не е ли това противозаконно. Неприятно за Стоилова и за мене. — Потърсихъ Давидова и оставихъ картичка. — Намѣрихъ Бурмова на разходка (въ градината). Дълъгъ политически разговоръ съ него. Абсолутизъмъ. Бурмовиятъ проектъ въ Търново. Общинското управление. Губерниитѣ и тѣхната непотрѣбность, поради неспособностьта на губернаторитѣ. Иска да създаде 14 началници и подъ тѢхъ околийски началници. Гърция и тамошниятъ abus, Атанасовичъ entêté. Говори много противъ Дринова; 1) ы, 2)преследва хората на своитѣ противници, 3) самолюбието му, 4) 40,000 франка заплата. Предлагалъ въ Търново да не се избира князъ и да се продължи руското временно управление. Молили го при пристигането на княза, да остане. Не искал. По-рано скроменъ, сега, каже, „возгордъ", силенъ е като историкъ и филологъ, но не е и администраторъ. Тукашната опозиция казахъ му, e l)противъ редовна власть (анархизъмъ), 2) за заемане на служби, 3) съ либерални несмлѣни теории. Нѣма министерска партия (Цачевъ, Горбановъ и Мелетий). Бурмовъ възрази, че имало, само трѣбвало да се организува. Министритѣ сѫ избрани на 2—5 мѣста, по този начинъ се губятъ гласове. Много последователи на министритѣ (Евлогий и др.) не сѫ дошли. Между това въ Събранието бѣше касиранъ русчушкиятъ изборъ, всичко 12 души (Балабановъ, Бурмовъ, Грековъ — избранъ е само тукъ, Евлогий и 1 турчинъ). Флори Дуро пакъ е унищоженъ! — Комисията избрана миналиятъ пѫть за отговора на тронната речь се състои отъ: 1 турчинъ, 1 гръкъ (Анастасиади, либералъ отъ Варна, научилъ български въ Търновското събрание), Славейковъ, Андр. Цановъ, Илия Цановъ, Стамболовъ и т. н.

Бѣхъ у Стоилова. Много бѣше мраченъ. Отидохъ у Горанова и съ него при Караджова (българинъ отъ руска Бесарабия), отъ финансовото министерство, живѣе у Горбанова въ партера. 

22 ноемврий, сѫбота. Зараньта на 10 ч. ходихъ у Palgrave, гдето бѣ и Ashburnham, неговиятъ замѣстникъ (вторъ секретарь отъ Цариградъ, 7 години билъ вече тамъ), a fine gentleman, и Давидовъ. Palgrave захвана пакъ — за загубенитѣ копчета въ гащитѣ. Поднесоха турско кафе. Слугитѣ въ английска военна униформа; говори се турски. — Въ министерството изучвахъ преписката за стипендиантитѣ. Нови нѣща: Трънъ, Охридска молба съ описание на града. Печатарьтъ Ковачовъ и Натанаилъ Охридски дойдоха въ министерството; радостьта на среброкосия Натанаилъ, обаче мѫчно му се разбира (неясенъ изговоръ). — Вечерьта бѣхъ у Стоилова. Много е сърдитъ за политиката. — Писахъ презъ нощьта 10 страници писмо на баща си и 4 страници на сестритѣ си. Училища, политика. — Головинъ, руснакъ, директоръ на телеграфитѣ, днесъ съобщи за 10 случая на неподчиненость на своитѣ чиновници: въ Варна началникътъ на станцията безъ позволение заминалъ за Румъния, въ Ломъ за лично отмъщение една търговска телеграма вмѣсто за Самоковъ била изпратена въ Дупница, другаде измама и т. н. Анархия. — Мои чиновници сѫ: Богданъ Горановъ отъ Карлово, роднина на Евлогия, човѣкъ горделивъ, следвалъ въ Прага и Мюнхенъ (държалъ матура, училъ естественитѣ науки), учителствувалъ въ Болградъ, Търново, Пловдивъ и София, нежененъ, мазенъ ориенталски интригантинъ  съ черни мустаци, суха кристализирана усмивка. Той е началникъ на отдѣлението за срѣднитѣ училища. Неговъ помощникъ е русокосиятъ търновчанинъ Теофилъ Икономовъ, училъ въ Робертколежъ, тихо, работливо, хубаво човѣче. Гюзелевъ, началникъ на отдѣлението за първоначалнитѣ училища, не иде на работа — народенъ представитель, малко чернокосо „челѣче"; за него работи Ташикмановъ. Архиварь е Свакеровъ, македонецъ отъ Велесъ, дървенъ младежъ, много добъръ.

Положението е много сериозно. Не знаемъ какво ще стане съ насъ. Fluchtgedanken [идатъ ми мисли за бѣгане], за 7 часа сме въ Ихтиманъ. Всѣки день за това мисля и говоря на Стоилова. 

23 ноемврий, недѣля. Зараньта едва на 10 часа бѣхъ готовъ, пия млѣко. До 11 ч. стояхъ въ Радаковото кафене, гдето намѣрихъ Вас. Стояновъ. Съ него отидохме у Натанаила. Страшна каль. Селска кѫща близо до сръбското консулство. Старецътъ бѣ въ синь кожухъ, много сърдеченъ и приветливъ, старъ патриархъ, македонски славянинъ. Нѣколко прилѣпчани и охридчани (прости хора) бѣха при него, питаме ги какво има тамъ ново (неотдавна бѣха пристигнали): всичко лошо, лошо. Натанаилъ много хвалѣше своята Македония: родомъ е отъ черногорийскитѣ села при Скопие. Като охридски митрополитъ залѣгалъ да отклони албанци и румъни отъ гърцизма: на албанцитѣ раздавалъ албански книги, печатани въ Цариградъ (библията), голѣма била радостьта на попа арнаутинъ въ Крушово, у куцовласитѣ подпомагалъ народното румънско движение. Въ Македония турскиятъ езикъ е малко разпространенъ, селянитѣ не знаятъ турски, както въ Софийско или Шуменско, турцитѣ въ западна Македония трѣбва да знаятъ български, сѫщо и албанцитѣ и власитѣ. Съ просълзени очи на старъ ентузиастъ говорѣше сребробрадиятъ и среброкосиятъ владика за отношенията на Македония къмъ Чехия; братята македонци пренесоха християнскитѣ и славянскитѣ книги въ Чехия, а сега нека чехитѣ да дохождатъ да просвѣщаватъ българщината. Нека съмъ се не боялъ отъ неуреденитѣ отношения и всичко не хубаво въ България, само да съмъ изтраялъ. Спомни си за своето престояване въ Прага на 1851 г.; — моравскитѣ носии му напомняли старославянскитѣ одежди въ Черногорията. Разправи за славяногръцкото училище въ Прилепъ отъ 1836 г., въ Самоковъ, за своето учение въ Киевъ, за своето заточение въ Акерманъ, загдето разпространявалъ своитѣ книжки печатани въ Русия (рускитѣ закони запрещаватъ колпортажа) около 1849 г. За основаването на Одеското настоятелство предъ Кримската война, въ което и той взелъ участие. За Атонъ. Граматики. Българскиятъ и македонскиятъ езикъ. За жаль изговорътъ на стареца е малко неясенъ, не всичко му разбирахъ.

Обѣдвахъ въ обикновената гостилница. Келнерътъ Трифонъ отъ Катаро току-що бѣ получилъ писмо отъ Катаро и ликуваше. Съ Агура ходихме на пощата, гдето той освободи едно писмо предназначено за Кевенхюлера и хвърлено между poste restante. Потърсихъ Стоилова на 2 ч., у когото бѣха Горбановъ и Бошняковъ; и Давидовъ бѣше тамъ — остри руски стихове въ „Витоша": Народното събрание въ тѣхъ е тълпа магарета. Очакванитѣ за утре дебати по отговора на тронната речь — Между това Стоиловъ е билъ у мене на 11 ч. да се извинява. — Моятъ ултиматумъ заради указа, контракта и пѫтнитѣ разноски. Fluchtgedanken [мисля да бѣгамъ] (ще замина за Пловдивъ). Съ Стоилова говорихъ за положението, републикански тенденции въ речитѣ, държани въ Народното събрание. Единъ селянинъ отъ с. Рабишъ въ Видинско бѣше призованъ отъ полицмейстера Кикеровъ: разнасяше се изъ града, че тамъ князътъ самъ говорилъ на селянитѣ да избератъ консервативните кандидати, политически клюки. — Стоиловъ разпита селянина, който дословно помнѣлъ какво е говорилъ тамъ князътъ, обаче нищо политическо не е казалъ. За утрешното решително заседание. Казахъ на Стоилова, че направихъ грѣшка, като не приехъ поста министъръ, както ми се предлагаше: при Атанасовича нищо нѣма да излѣзе. Стоиловъ: dadurch würden Sie uns einen grossen Dienst erweisen [съ това щѣхте да ни окажете една голѣма услуга]. Ала по-късно цѣлата тази работа азъ основно я обмислихъ. Докладътъ за мене трѣбваше собствено да се преправи, Стоиловъ захвана нѣщо, ала азъ му казахъ, че това не е важно. Стоиловъ възрази, че Атанасовичъ трѣбваше да изложи какво съмъ всичко до сега направилъ за България.— Смѣшни молби, които се изпращатъ на княза: нѣкакъвъ си безграмотенъ човѣкъ иска вицеконсулско мѣсто въ Галацъ, единъ македонецъ, природенъ музикантъ (простъ човѣкъ) — да влѣзе въ оркестра; капелникътъ се произнесе, че не е за въ работа, страшна варварска дисхармония въ парчето, което продуцира. — Мѫчнотии за мебели. — Най-хубавитѣ жени въ България били въ Шуменъ и Свищовъ. — Ходихъ у Грекова съ Стоилова, но не го намѣрихме. — Върнахъ се въ кѫщи, намѣрихъ картичкитѣ на Прошекъ, Роубалъ инженеръ, Груичъ, Прошековата брошура за вѫглищата. Пихъ чай съ Горбанова. 

24 ноемврий — понедѣлникъ. Грозна каль. Зараньта бѣхъ у Стоилова. Съ Грекова и Стоилова отидохме въ княжеската канцелария, направи се контрактътъ, който следъ пладне преписа адютантътъ Агура. Въ сѫщото време Агура преписа и указа, Атанасовичъ на пладне донесе и другия указъ за пѫтнитѣ пари. На обѣдъ бѣхъ самъ. Въ канцеларията, телеграма отъ Свищовъ за недоразумения между учителитѣ и настоятелството.

Въ Народното събрание. Заседание отъ 1 — 6 ч. Дебати по отговора на тронното слово. Азъ още на зараньта казахъ на Грекова, les Bulgarian massacres recommenceront encore une fois, с'est à dire les Bulgares se massacreront entre eux mêmes [българскитѣ кланета ще ce повторятъ още веднажъ, сиречь българитѣ ще се изколятъ помежду си]. — Славейковъ чете като докладчикъ на комисията отговора, пъленъ съ фрази, византийско празднословие. Очаквахме нѣщо много грубо, обаче излѣзе доста гладъкъ. Изказваше се желание князътъ всѣка година да благодари на руския царь, укоръ за военното положение въ източнитѣ губернии (английски пръстъ), навсѣкѫде Негова Свѣтлость, натякване на военния министъръ за лошото хранене на войската, на края пъленъ вотъ на недовѣрие къмъ министерството за неговитѣ противоконституционни дѣла. Много интересно бѣ мѣстото въ отговора „за единъ видъ разбойничество" на изтокъ, личеше рѫката на Palgrave (той сѫщия день отпѫтува, явно бѣше, че английското правителство, недоволно отъ неговата тукашна политика, веднага по срѣдата на тукашната акция го отзова и изпрати чакъ въ Сиамъ); искаше се премахването на военото положение, тежко за земедѣлието и промишленостьта. Изъ града се носѣше, че отговорътъ е писанъ отъ Palgrave; други разправяха, че сѫ го писали руситѣ Rogge и Качановски, съветници при вѫтрешното министерство и при това на правосѫдието, и двамата плащани отъ руското правителство и либералитѣ. — Дебати. Грековъ иска да се напечата отговорътъ. Върху това дълго се разисква. Мѫдритѣ и красноречиви речи на Грекова останаха безъ полза. Стамболовъ (него день говори около 28 пѫти) постоянно се повтаряше, та ставаше човѣку дори отвратително да слуша неговитѣ демагогски брътвежи. Мелетий говори глупаво, че българитѣ до сега всѣкога сѫ били противъ правителството (искаше да каже противъ турци и фанариоти); Климентъ съ плачливъ гласъ (чувахъ го за пръвъ пѫть) каза, че е срамъ, петно въ българската история, такова безъ доказателства лекомислено осѫждане на първото българско, народно правителство. Попъ Драгановъ искаше да се напомни на галерията да не рѫкоплѣска (рѫкоплѣскаха, струва ми се, на Климента); Мелетий се обръща (седи на първия редъ) и му казва: а ти защо рѫкоплѣскашъ? Попътъ седна и млъкна. Стамболовъ съ улични изрази отвърна и на Мелетия и на Климента. Балабановъ говори два пѫти, веднажъ отъ трибуната, втори пѫть отъ мѣстото си, много пламенно. Подхвърлиха се нѣколко думи отъ опозицията, като че тя има желание да сѫди министритѣ, а може би и да ги екзекутира. Балабановъ въ втората си речь отговори, че нему и на неговитѣ другари ще бѫде приятно, ако съ смъртьта на петима български родолюбци настанатъ за нашата обща мати Болгария по-добри и щастливи дни, че тѣ отъ смъртьта се не боятъ. Стоиловъ ми разправяше (на всѣко заседание седѣше въ дворцовата ложа), че това му се сторило много трагикомично, защото народътъ е страхливъ, много приказва, но отъ дѣла се бои. На мене тѣзи думи направиха съвсемъ особено впечатление: това що зараньта разправяхъ на Грекова, като че се сбѫдваше. Бѣше вече привечерь, въ залата на дървената сграда имаше само нѣколко газови лампи, червено сукно по маситѣ и столоветѣ, гѫститѣ глави на народнитѣ представители и пълнитѣ ложи, задушливиятъ въздухъ – като че ли виждах сѣнкитѣ на многобройнитѣ родолюбци на Балканския полуостровъ, убити отъ собственитѣ си съотечественици. Грековъ искаше доказателства, нека се посочатъ тѣзи противоконституционни дѣла; той каза, че съ такова немотивирано решение се иска да се тури основа на нѣщо друго — на сѫдъ и осѫждане министритѣ. Дѣдо Цеко говори пакъ за своитѣ магарета. Стамболовъ за данъцитѣ, началницитѣ (деспоти като сръбскитѣ капитани), паритѣ (рубли), сольта, за повикване на чужденци и то на какви мѣста (не зная дали това не се отнасяше за мене; Стамболовъ веднажъ въ канцеларията на Народното събрание ми разправяше, че Начовичъ билъ гръцки поданикъ!) На края, следъ второ четене, стана античната itio in partes [раздѣляне на партии], гласува се и се получи смѣшно разпредѣление на гласоветѣ: за министерството гласуваха 2 — 3 турци (и нѣмскиятъ турчинъ), Аневъ, Цачевъ, Горбановъ, Кънчевъ, Мелетий, Климентъ и 1 попъ. Даскаловъ и Бошнаковъ останаха съ мнозинството. — Мадамъ Лишинъ бѣше въ дипломатическата ложа; Стоиловъ, Шепелевъ, Агура въ дворцовата; въ чиновнишката бѣше набито. По срѣдата на заседанието имаше почивка около 10 минути, Азъ въ това време приказвахъ въ бюрото съ Андр. Цаневъ и Петковъ (виждалъ съмъ го нѣкогашъ въ Прага като студентъ), говорихъ му собствено за бѫдещитѣ кланета, казахъ му своето мнение, че България ще остане за всѣкога незначителна държавица като Гърция, та идеята за велика България напълно ще пропадне. Много го заплашихъ сиромаха. Непостоянни хора! Бѣше смутенъ: дано само съ този вотъ министерството бѫде изкарано на по-добъръ пѫть, каквото той (Андр. Цаневъ) изнесълъ противъ министерството било много детинско. Говори за Христо Стояновъ, за бѫдещето на София. — Бѣше много смѣшна сцената, когато председательтъ Каравеловъ веднажъ отне думата на Атанасовича и просто му извика: „седни веднага". Балабановъ въ първата си речь каза, че и разбойникътъ се не осѫжда безъ да бѫде изслушанъ. Станчевъ искаше да има още по-остро осѫждане на министерството, съ по-остри думи. Балабанозъ каза, че и въ други страни ставатъ по-дълги дебати по отговора на тронната речь, имало отговоръ на мнозинството и отговоръ на малцинството, не спомена обаче где. Стамболовъ се обади, че и въ Австрия е така — постоянни клюки изъ града, че министерството е австрофилско (въ България върлува eine scheussliche Oesterreicherfurcht [грозенъ страхъ отъ австрийцитѣ]), Балабановъ отговори, но не каза ясно, че тъй както той съобщи, е било неотдавна въ Италия.

Вечерьта бѣхъ у Стоилова. Размѣна на мисли за всичко станало.  Изцѣло отговорътъ  на тронната речь е по-приличенъ, отколкото се очакваше, министритѣ се защищаваха чудесно, опозицията нѣма оратори. Славейковъ въ репликата си каза на Грекова за юридическитѣ доказателства: „не ни понася", cela ne nous convient pas, das passt uns nicht (смѣхъ и въ самата камара). Дойде Давидовъ, той вече всичко знаеше отъ драгоманина Тъпчилещовъ. Моята бележка за „massacres". Какво съмъ приказвалъ съ Цанева: видѣхъ, че тѣзи хора могатъ лесно да се вразумятъ. Давидовъ: le pauvre pays, какво ще излѣзе отъ него. — За Грекова въ Търново се пръскало отъ опозицията, че той раздѣлилъ България на две! — Говори се за новъ кабинетъ: Гешовъ, Каравеловъ, Хр. Стояновъ, Славейковъ. Балабановъ ще стане председатель на касацията, Бурмовъ членъ, Грековъ агентъ въ Букурещъ. 

25 ноемврий, вторникъ. Зараньта на 10 ч. отидохъ у Стоилова. Тамъ много работа, Атанасовичъ бѣше при княза съ моя новъ указъ. Следъ това дойде Начовичъ: вечерьта имало министерски съветъ. Начовичъ искалъ веднага да се отиде при княза (Стоиловъ още вечерьта, а Горбановъ зараньта, му докладвали за вота на камарата), другитѣ не искали (Начовичъ: petits gens, pourquoi se cramponner tellement au portefeuille [малки хора, защо държатъ толкова за портфейла]), сега Начовичъ нетърпеливъ да чака останалитѣ (не идѣха), каза, че тѣ сѫ несрѫчни министри, непохватни, никой отъ българитѣ не знаелъ да управлява, млади били и неопитни. Безглавие. Атанасовичъ изпрати дворцовъ стражарь съ бележка до Бурмова, тамъ чакали останалитѣ отъ 9 ч. Дойдоха. Изглеждаха доста весели. Поднесоха оставка. Кевенхюлеръ вчера вечерь на вечеря y Thielau (тамъ билъ и Грековъ) разправялъ, че ималъ текста на отговора на тронната речь вече единъ день преди това. Питали, какъ е това възможно. Кевенхюлеръ: „че защо не, когато между депутатитѣ има непълнолѣтни, много лесна работа!" Министритѣ се качиха горе при княза. Моятъ контрактъ е преписанъ. Четохъ въ канцеларията Pall Mall Gazette, Times и др. После останахме съ Стоилова сами, ein Stein ist uns von Herzen gefallen [падна ни камъкъ отъ сърдцето], Стоиловъ подскачаше изъ стаята, преплувахме Сцила и Харибда. - На обѣдъ бѣхъ съ Начовича, Агура, Аневъ. Князътъ приелъ оставката, казалъ: je regrets beaucoup [много съжалява], че неохотно повѣрява страната въ други ръце, и че се надѣва, че тѣ (министритѣ) пакъ ще се върнатъ. - Отидохъ въ министерството. Контрактътъ се отнесе въ архивата. Атанасовичъ разправя за миналите времена, за Кефарова, за Пешакова, за Протичовите и Атанасовичови статии (като студенти) въ единъ парижки забавителенъ  вестникъ;  Кръстовичъ  билъ студентъ по-рано преди тѣхъ двамата (Протич и Атанасовичъ) въ Парижъ. – Въ камарата.  Нищо - подписване на отговора на тронната речъ. Чете се писмото на Стоилова (отказъ, не приема  избора, понеже нѣма 30 години) и на Луканова. Съ Стоилова чакахъ въ канцеларията на стенографитѣ за преписъ отъ отговора на тронната речь за княза. Разговори съ Прошекъ и Безеншекъ. Прошекъ ми разправи какъ нѣкои народни представители тукъ искали революция да нападнатъ министерството; за тенекиенитѣ шлемове на евреитѣ пожарникари при дохаждането на княза (шега на  Начовича); за гимнастическото дружество, „Балкански соколъ" (отъ около 60 съотечественици), упражнявали се въ една джамия;  за пръскачкитѣ купувани въ Пеща; за Grenzbataillon [граничната дружина] въ Кюстендилъ. Излѣзохме съ Стоилова.

Направихь посещение на нѣмския дипломатически агентъ, легационния съветникъ Thielаu. Хубаво мѣстоположение на консулството, изгледъ на Витоша, само че кѫщата поради каль мѫчно е достѫпна. Салонъ съ мендери. Thielau е сериозенъ безинтересенъ северо-нѣмски джентлеменъ, синьоокъ съ свѣтла пълна брада. Говорихме за политика. Thielau: досега политическото положение било доста благоприятно; симпатиитѣ на Европа къмъ княза; и министерството имало симпатии; много се е вършило въ полза на турцитѣ. Отъ днешния день обратъ. Князътъ, каза Thielau, ще бѫде може би съблазненъ да извърши нѣщо неразумно въ политическа смисъль, по отношение на Европа; нѣщо противъ турцитѣ — сплетни съ Високата порта, която тъкмо сега засилва своето положение въ Румелия. За опозицията, казахъ азъ, че е двояка, естественъ отпоръ на население, досега поробено и изведнажъ освободено, противъ европейската уредена администрация отъ една страна (Thielau: das ist sehr treffend [това е много право], моята мисъль много му хареса), не искатъ да плащатъ данъци, мита и т. н. и ловъ на министерски и други мѣста отъ друга. За тази страна, каза Thielau, прилѣга едно малко събрание отъ нотабили, което да дава мнение по бюджета и да има съвещателенъ гласъ при законодателствуването; нуженъ е и държавенъ съветъ aus Ausländern [отъ чужденци]. Съжалява въ интереса на страната, че Румелия не е присъединена, тамъ има повече интелигенция и елементи за държава. Русия направи лошо, руската администрация (бележка за еднаквостьта на рускитѣ и нѣмски интереси на изтокъ) може би е добра въ Азия, aber hier in Bulgarien hat die russische Administration nichts geschaffen [обаче тукъ въ България руската администрация нищо не създаде]. Казахъ, че конституцията е подражание на белгийската (Thielau възрази, че дори и въ Белгия нѣматъ suffrage universelle [общо гласоподаване]). Азъ говорихъ за либералнитѣ тенденции на Русия въ България, както французитѣ въ Америка преди 1789 година. Министерството не си спечели никаква партия, позиция. Страната е бедна, каза Thielau, срѣдствата сѫ малко. Желѣзницата, страхътъ отъ Австрия. Стълкновението на Thielau съ Христо Стояновъ: наелъ отъ него кѫщата му до 22 септемврий, и единъ день Христо Стояновъ пристига отъ Търново и иска грубо веднага да го извади отъ кѫщата, въпрѣки контракта! Und der Mann soll jetzt Justizminister werden [и тозъ човѣкъ сега ще става министъръ на правосѫдието]. Съветваше да се иззематъ вакъфитѣ и да се създаде нѣкакъвъ училищенъ фондъ. Спомена за: Einflüsse einer Macht oder einiger Unterthanen derselben (коя? Русия) führten zu dem jetzigen Wechsel [влиянията на една сила или на нейни поданници доведоха до днешната промѣна]. Дондуковъ може би е направилъ, каже, тази либерална конституция отъ опозиция срещу румелийския уставъ. —- Отидохъ у Стоилова. Тамъ сварихъ Desch — хофмайстеръ, смахната фигура. Политически разговоръ; между това, той 2 пѫти бѣше виканъ при княза. — Вечерьта бѣхъ въ обикновената гостилница: Агура, Начовичъ, Стояновъ. Съ Стоянова приказвахме за чешката литература, за Вратиславъ отъ Митровице, за Хаттала, Гебауера, за Верковичиадата, за никюпскитѣ развалини, за хиероглифния ножъ, намѣренъ въ Шуменъ (билъ у княза, Дриновъ много ценѣлъ тази находка), Cl Lat., за моята книга „Heerstrasse", за градището Стъкленъ при Свищовъ, за голѣмитѣ развалини при Кюлевча и Преславъ, за Герилово Стояновъ мисли, че произлиза отъ Херули, за Дриновата книга „Заселенiе", за Мала-Скленаржова въ Прага, Ригеръ за Венера Милоска, за Винаржицки, Schier. 

26 ноемврий, срѣда. Зараньта отидохъ у Стоилова. Въ канцеларията сварихъ Каравелова. Тамъ бѣха и Hogguer и Менгесъ, които се държаха приветливо къмъ този чудакъ, предлагаха му цигари. Каравеловъ разбира нѣмски, френски, английски, чете, ала не ги говори; мръсенъ, неомитъ, съ бѣла връзка отъ време оно, руски старъ цилиндъръ, фракъ. Постоянно тупаше съ краката си и неспокойно кръстосваше стаята, като осукваше своята забъркана черна брада, blinzelndes Auge, grösstentheils zum Boden geheftet [мижорещи очи, повечето втренчени въ земята]. Следи отъ шарка по лицето му. Въ профилъ отдалеко лицето му е доста хубаво. Качи се гope. Hogguer подхвърли за парфюма на Каравелова, който остана следъ него въ канцеларията. Съ мене говори за reviews. Като се върна долу, бѣше много по-приказливъ. Впусна се въ разговоръ съ мене за подновяването на Периодическо списание, статиитѣ да бѫдѣли подписани и неполитически да излизало четвъртгодишно. Народното събрание щѣло да отпусне помощь за това, влиянието върху обществото. Говори за възобновяването на Браилското дружество, азъ съмъ щѣлъ да бѫда председатель. — Hogguer много му се присмиваше; нова книжка отъ Revue de deux mondes, стихотворение на Coppée за продавачката на вестници. Дойде Schefer. Говорѣхме седнали съ Стоилова тихичко, много развълнувано. — Влѣзе арменецътъ*)[3] драгоманъ отъ министерството на външнитѣ работи съ турски книжа. — Hogguer си отиде. Следъ 12 ч. останахъ самъ съ Стоилова. Каравеловъ говорилъ съ княза чрезъ Стоилова като драгоманинъ (Каравеловъ знае само руски и български, и двата езика лошо). Князътъ предлагалъ на опозицията три портфейла (Паренсовъ, Начовичъ и Грековъ да останатъ) и искалъ програмата и: 1) по турския въпросъ, 2) външната политика, 3} закона за печата, 4) приемането на чужденци, 5) Събранието да не заседава до разрешаването на кризата, 6) отхвърляне на отговора на тронната речь. Каравеловъ отговорилъ, че ще се посъветва съ своитѣ съмишленици и следъ това утре сутриньта щѣлъ да докладва. — Дипломатическите агенти постоянно сѫ при княза, Азъ отидохъ на обѣдъ. Грозно блато. Тече отъ стрѣхитѣ. Изгледи на Витоша при раздвижване на облацитѣ. — Следъ пладне отидохъ въ министерството. Тамъ бѣше и Атанасовичъ, писмо отъ търновския Беронъ. Двоумятъ се, кой трѣбва да поднася докладитѣ на княза, държавническа неопитность, не знаятъ, че министрътъ въ една конституционна държава и следъ оставката си рѫководи работитѣ до предаване канцеларията на своя замѣстникъ. На стълбитѣ на министерството се запознахъ съ Тончо Мариновъ (Бълг. мѫдрость), събирачъ на гатанки. — Отидохъ въ Народното събрание при стенографитѣ. Помолихъ Безеншека да ми даде пасажа отъ Балабановата речь за екзекутирането. Баларевъ радикалъ е преписувачъ. Заседание (азъ не присѫтствувахъ): Каравеловъ съобщилъ, че министерството се образува, заседанието отложено за петъкъ. Баларевъ (училъ се въ земедѣлческото училище въ Таборъ) смѣта, че либералниятъ кабинетъ ще се задържи дълго време.— Отъ тукъ прескочихъ у Стоилова. При него бѣха Цачевъ, Моравеновъ, нареждаше си библиотеката, току-що разпакована. По-късно дойдоха Начовичъ и Грековъ. Въ Вакарелъ е станало сбиване съ митнишката стража, догадки, че въ това може би иматъ пръстъ "турцитѣ, искайки да заематъ румелийската граница (обаче не излѣзе нищо; дребна работа). Начовичъ разправи за легията отъ 1868 год., Цанковъ ямб., Стамболовъ въ революцията на 1876 год.

Излѣзохме съ Стоилова и Грекова, срещнахме Бурмова. Азъ потърсихъ Шефера, тъкмо у него бѣше Thielau, отиваха при княза. Отидохъ у Балабанова, гдето бѣха Стоиловъ, Грековъ, Бурмовъ, цѣлото семейство en famille. Балабановъ и Бурмовъ сѫ пълни съ анекдоти за последната война, весели, шегаджии. Днесъ вечерьта ще има у Балабанова първиятъ не министерски чай на всички ексминистри. — У Грекова, гдето бѣ и Цачевъ. „Червениятъ" кабинетъ: Джонъ Гешевъ, председатель на румелийската камара (младиятъ Славейковъ замина да го доведе), Каравеловъ, Станишевъ (въ Москва), Дриновъ (телеграфирано му), Хр. Стояновъ, Паренсовъ. Говори се за Паpенсова, че щѣлъ да бѫде председатель. Цачевъ съобщи, че изъ града се разправяло, че князътъ искалъ да задържи Начовича и Грекова; Начовичъ разправялъ самъ. Приказки на глупцитѣ изъ града, че князътъ билъ австрийски агентъ!!! Страхътъ предъ Австрия. Невъзможно е да се заведе процесъ противъ французко-българския радикаленъ в. „Софиянецъ" на младия Михаиловски. Събранъ е данъкъ отъ единъ окрѫгъ само 500 фр. вмѣсто 88,000! Сѫдилища, нѣма хора, много наивни запитвания дори и отъ апелативнитѣ сѫдии къмъ министерството на правосѫдието за освѣтление. Въ м-то на правосѫдието всички сѫ консерватори (бесарабчани, еленчане). Грековъ: България има най-добрия князъ, неговото пѫтуване изъ Европа — до тогава България бѣше черна предъ Европа и изведнажъ доби симпатии, подпора. Сега пакъ всичко е разколебано. Превъзходството на румелийския уставъ. Въ България сѫществува конституция, ала покрай нея нѣма закони. Първоначалниятъ проектъ го е правилъ Лукиановъ: противовесъ на румелийския уставъ. Днесъ има събрание на червенитѣ; Грековъ искаше да прати за Кикерова да разузнае, ала се отказа отъ намѣрението си. Явни републикански тенденции (?)*)[4]. Червенитѣ искатъ по-напредъ министерството, та следъ това ще си дадатъ програмата. Азъ самъ чухъ днесъ на обѣдъ червенитѣ да се оплакватъ, че сами нѣматъ хора. Образува се Mittelpartei [срѣдна партия]: Йос. Ковачовъ, Тишевъ, Генчевъ, Гюзелевъ, Петковъ и др., не искать министритѣ да бѫдатъ отъ едната или другата партия, ами отъ тѣхъ. — Генчевъ, Гюзелевъ, Ковачовъ били предложени отъ Дринова за негови замѣстници. Текстътъ на тронната речь e schofl, Palgraves Feder [беденъ, отъ перото на Палгравъ], военнитѣ пасажи сѫ отъ Моллова за печелене симпатиитѣ на проститѣ войници, sonst ein ideenarmes Zeug, Paraphrase der fürstlichen Rede [инакъ безидейна каша, парафраза на княжеската речь]. Опозицията въ камарата бѣше безъ идеи, казваше Грековъ, нито една идея; само рушене и отрицание.

Вечеря: Начовичъ, Стояновъ, Агура, Цачевъ. Художницитѣ, които рисуваха албума за руския царь за неговия 25-годишенъ юбилей, картини отъ България, Агура съобщи, че въ кафенето либералитѣ хвалѣли Начовича и Грекова, извинявали тѣхнитѣ грѣшки. Следъ това се завърза разговоръ за Херцеговина и Черна гора. Цачевъ билъ като лѣкарь на турска служба въ Скадъръ, Спужа, Дуза, Баръ, веднажъ въ Цетина.

Въ кѫщи намѣрихъ картичката на митрополитъ Мелетий. Двойния екземпляръ (по-стария) отъ указа изгорихъ. До 12 ч. бѣхъ на чай у Горбанова, не бѣхъ го виждалъ 2 дни. Изгубихъ галошитѣ си въ блатото предъ кѫщи; на зараньта за чудо прислугата ги намѣри. 

27 ноемврий, четвъртъкъ. Зараньта валѣше дъждъ съ снѣгъ. Горбановъ се отби при мене въ мушамено палто. Отидохъ въ княжеската канцелария. Адютантътъ Увалиевъ пристигна отъ Черна гора. Стоилова не видѣхъ, нищо ново не научихъ. Агура (домогва се за секретарското мѣсто въ Букурещкото агентство). Съ него отидохме съ файтонъ въ гостилницата, дето останахъ съ него и съ Анева. Въ министерството Атанасович чете „Рускiй инвалидъ". Подписване на книжата отъ главния секретарь, reglement, положението на България въ сравнение съ Гърция, образование и политика. Бѣхъ у Стоилова, между неговитѣ книги пакъ видѣхъ — Тацитъ, Вергилий, Викторъ Хюго. —Стоиловъ каза за Гюзелева, че въ Търново предлагалъ държавно славянско устройство, ала това у него било само неопредѣлено понятие. Der Nachttopf des Trnover Parlamentes. Montenegro der einzige zukunfttüchtige Staat der Halbinsel [нощното гърне на Търновското Нар. събрание. Черна гopa е единствената съ бѫдеще държава на Полуострова]. — Грековъ дойде у Стоилова. Балабановъ възбуденъ, оскърбилъ Грекова. Министритѣ сутриньта били заедно. Начовичъ ходилъ у Давидова. Радикалитѣ не искали смѣсено министерство. Досега Каравеловъ не е донесълъ своята програма.

У Кевенхюлера. Боли го зѫбъ. Кризата. Не мисли, че краятъ й е близъкъ. Коалиционно министерство е невъзможно; министритѣ сѫ така ругани, че не могатъ да останатъ; радикалитѣ така ги хулиха, че не могатъ да работятъ заедно сь тѣхъ. Hѣматъ програма. Разтурянето на камарата нѣма да помогне, ще трѣбва да се правятъ пакъ нови избори, и ще дойде още по-лоша камара. Staatsstreich [държавниятъ превратъ] е всѣкога опасенъ — odium, Verkürzung der Volksfreiheiten [ненависть, ограничение на народнитѣ свободи] — загуба на популярностьта на княза. Въ вторникъ Кевенхюлеръ билъ при княза: sehr betrübt, fragte mich um Rath, gab keinen, habe keine Instruktionen [твърде натѫженъ, питаше ме за съветъ, не му дадохъ никакъвъ, нѣмамъ никакви инструкции], би билъ личенъ съветъ; князътъ би запиталъ Давидова, дали този съветъ е добъръ и т. н. Князътъ не искалъ чисто радикаленъ кабинетъ. Armer Fürst, sehr betrübt [бедниятъ князъ, бѣше много съкрушенъ]. Князътъ, министерството, Великитѣ сили виждатъ, че за конституцията изработена въ Търново (Лукиановъ, Gresser, Rogge, Качановски) — населението не е узрѣло. Нито бѫдещата камара, нито бѫдещето министерство нѣма да измѣни конституцията; grosse Nationalversammlung zusammenzuberufen wäre noch ärger [да се свика Велико народно събрание би било още по-лошо]. Трѣбва да се измѣни, ала какъ и кога? Европа създаде България, за да има миръ на Балканския полуостровъ, а не да бѫде Herd von Unruhen [огнище на размирици]. България има историческа задача, ще я постигне, ала не сега, постепенно. Разумътъ въ Румелия, Кевенхюлеръ го приписва на влиянието на екзарха (азъ на Дамокловия мечъ — Портата). Агитацията на Поляковъ и неговитѣ агенти Черень и Утинъ, министритѣ не сѫ съгласни съ неговитѣ планове: тѣ агитираха и насъскваха народнитѣ представители противъ министерството; Каравеловъ билъ напълно въ тѣхни рѫце. Правосѫдието е много окаяно. Капитулациитѣ и дѣлото въ Варна — Берлинскиятъ договоръ и временнитѣ закони на Давидова противоречатъ единъ на други; въпрѣки всички обещания на Балабанова подчиненитѣ му не вършатъ нищо. Процесътъ въ Кюстендилъ, единъ чехъ (работникь) застрелялъ ужъ нѣкого и макаръ че било доказано, че куршумътъ не може да влѣзе въ неговата пушка, билъ осѫденъ на смърть отъ Кюстендилския сѫдъ (въ апелацията билъ напълно оправданъ). Работата стои наистина така. Балабанова тукъ въ София прогласяватъ за привърженикъ на Австрия, Кевенхюлеръ никога нито дума не е говорилъ за това; инакъ министритѣ въ чужбина се смѣтатъ за московци, а либералитѣ за противници на руситѣ. Гешовъ едва ли ще приеме, сѫщо и Дриновъ. За Цанкова не се дори и говори. Училищата: разправихъ му за свищовската случка, училищата сѫ въ рѫцетѣ на общинитѣ. Силата на общинитѣ — управляватъ, парализуватъ силата на администрацията. Финанситѣ сѫ слаби, дори и всички редовно да плащаха; wenig urbares Land.  Das Ganze wird mir manchmal rein eckeihaft(малко орна земя. Всичко понѣкога ми е просто отвратително]. А ще трѣбва да се остане още цѣла зима тукъ, до пролѣтьта. Ще дойде пощенски чиновникъ за свързване на пощенски съюзъ.

Отидохъ у Стоилова. Тамъ бѣхъ самичъкъ. Горбановъ. Увалиевъ отъ Черна Гора (3 дни билъ въ Цетина, блѣскаво посрѣщане) — Увалиевъ е отъ Кишиневъ. Той написа вмѣсто Стоилова писмо за стражаря, който отиваше за княжескитѣ нѣща въ Ломъ. Върнахъ се въ кѫщи, вали снѣгъ. У дома дойде Муромцевъ, трънскиятъ началникъ. Чете ми рапорта си за сръбско-българската граница, прокарана отъ европейската комисия. Студъ. Пресипналъ съмъ.  

28 ноемврий, петъкъ. Сутриньта (часовникътъ ми отъ студъ е спрѣлъ). Отидохъ у Стоилова, Каравеловъ и Утинъ бѣха при него въ канцеларията, тихичко говорѣха съ него. — Стоиловъ заведе мене и Горбанова въ своята стая и тамъ ни разправи новинитѣ. Радикалитѣ доказали своята пълна импотенция, testimonium paupertatis, не могли да съставятъ министерство. Вчера вечерьта у Стоилова билъ Утинъ (евреинъ), предложилъ на Стоилова отъ името на Каравелова министерството на външнитѣ работи (като остане сѫщевременно и секретарь на княза), Гешовъ на финанситѣ, Климентъ на просвѣтата. Стоиловъ (и князътъ го съветвалъ) отказалъ, предложилъ Икономова (неприятель на конституцията). Икономовъ едва ли ще приеме, Гешовъ се колебае. Колебание презъ цѣлата седмица. Търсятъ се министри по четиритѣ краища на свѣта. Камарата ajournée [е отложена] за понедѣлникъ. Цачевъ и Грековъ дойдоха у Стоилова. Цачевитѣ шеги за chambre de conception, abortus.  Wehen des Ministerium! [заченалата камара, помятане. Родилнитѣ болки на министерството!]. Трѣбваше да прибѣгнатъ до единъ Утинъ чужденецъ, като посрѣдникъ. Сега ¹/₂ конс. Не могатъ да съставятъ програма. — Обѣдвахъ въ обикновеното общество. Ходихъ въ канцеларията. Бъркотия за докладитѣ. Зъ учрежденията презъ време на кризата allgemeine Verkalbung, Verochsung, Verbüffelung [всички сѫ станали телета, волове, биволи]. — За пръвъ пѫть бѣхъ на австрийската поща. Получихъ писма отъ сестритѣ си. Австрийската поща не разнася писмата. Четохъ писмата у Стоилова, първитѣ вести d'outre mer [презморието] 17 дена на пѫть; писмо отъ Leger. Нищо ново. Стоиловъ излѣзе. — Седѣхъ у него въ топлата стая, наредена по европейски (у мене е вѣтровитъ затворъ) и изучвахъ code Napoléon. Следъ вечеря си отидохъ въ кѫщи. Снѣгъ и дъждъ, студъ. — Захващамъ да пуша цигари. 

29 ноемврий, сѫбота. Сутриньта бѣхъ у Стоилова. Тамъ видѣхъ le petit Exarque, мъничко чернобрадо човѣче (аташе въ министерството на външнитѣ работи), синъ на великия Алекс. Екзархъ (претендента!), току-що пристигналъ отъ Пловдивъ. Хрема.  - Каравеловъ не дойде.  Ajournement [отлагане]. Генчевъ и Гюзелевъ преди нѣкой день, разправятъ, се сбили за министерството, изпочукали си главитѣ и задницитѣ. Страхътъ отъ селянитѣ, подписвали адресъ до Каравелова, че не искатъ да се прави нищо противъ обичния князъ. Fluchtgedanken на селянитѣ, да не излѣзе нѣщо лошо отъ това. Плакати по дърветата: „който иска да стане министъръ, нека се яви у Каравелова (посочена е кѫщата) или у неговия адютантъ дѣдо Цеко и неговитѣ магарета". - „Витоша" за полуизгладнѣлитѣ връщащи се бѣжанци помаци въ Тетевенско. — Обѣдъ. „Славянинъ" пише противъ руската войска, строгостьта на рускитѣ офицери. Начовичъ за новия вестникъ; Минчо и Стояновъ говорѣха помежду си на обѣдъ на шега гръцки. — Ходихъ въ министерството, Атанасовичъ за румънския и българския езикъ, за кризата (метафори отъ parturition) — le grand accoucheur за усъвършенствуването на българската индустрия. Препорѫчване отъ княжеската канцелария на стипендиантката Болярска възъ основа на препорѫката отъ Климента. — Отидохъ у Климента, гдето бѣха Генчевъ, Вас. Стояновъ, Натанаилъ, Даскаловъ. Пушихъ. Анекдотътъ за везиря, разказанъ отъ Климента. Единъ баща оставилъ на сина си наследство, което той трѣбвало да даде на най-глупавия човѣкъ. Синъть търсилъ такъвъ, ала не намѣрилъ. Отишълъ въ Цариградъ. Тамъ вижда великия везиръ сваленъ, окѫсанъ, босъ, никой го не поглежда, водятъ го на бесилка — падналъ неочаквано въ немилость предъ султана. Въ сѫщото време става тържественото влизане на новия везиръ. Синътъ предава оставенитѣ му пари на новия везиръ — най-глупавия човѣкъ, защото вижда какъ падатъ везиритѣ и при всичко това иска да стане везиръ. Климентъ съ този анекдотъ искаше да нарисува положението на българскитѣ министри. Климентъ привидно изглежда, че нищо не знае, че и той ще става министъръ. Генчевъ е червенъ. Климентъ и др. сѫ противъ Бурмова, поради разграничението на епархиитѣ, за раздѣлянието на Търновската епархия, една часть отъ която останала въ Румелия. Стояновъ и Генчевъ се скараха, Стояновъ каза, че бюрото не представлява нищо отъ себе си, Стамболовъ води цѣлата камара и цѣлата страна, той е човѣкъ, а вие всички сте машина, което много разсърди Генчева. Следъ това стана дума за Дринова. Азъ мълчахъ и седѣхъ при печката: не знаеха какво азъ мисля за Дринова, и лицемерствуваха до погнусяване. — Като си отивахъ срещнахъ Стоилова (отиваше въ английското консулство). — Situation befriedigend. Heimliche Angst der Leute [положението е задоволително. Прикритиятъ страхъ на хората]. Муромцевъ разправи за селянитѣ, какво мислятъ за смѣняванията на правителствата, — всѣкога второто е по-лошо отъ първото. Князътъ мина съ кола покрай насъ. — Прибрахъ се въ кѫщи. Предъ митрополията изгубихъ единия си галошъ, пакъ биде измъкнатъ отъ благочестиви християни.

Климентъ мисли, че бѫдещата камара ще бѫде съставена само отъ селяни. Не ще пуснатъ другиго въ нея, ще спечелятъ много ще си купятъ нѣкои чифтъ волове. Буйства въ Разградъ и Силистра съ турцитѣ, слухове, които не се потвърдиха - Андрей Стояновъ (казватъ, че билъ отъ Водена, полурусинъ) дава телеграфически оставката си. Не е предаденъ адресътъ. Нѣмаме хора; сега селянитѣ виждатъ, че нѣма правителство, презъ цѣли 5 дни не може да се намѣри. Дори и за началници нѣма хора, нѣма да има много промѣни. Едва има 400 българи, които сѫ минали презъ срѣдни училища въ Румелия и България. Писахъ писмо на баща си. Fièvre и „насморкъ".

 30 ноемврий, недѣля. Сутриньта спахъ, понеже нѣмахъ часовникъ, до 11 часа. Отидохъ у Стоилова, при него бѣха Грековъ и Ползиковъ, адютантътъ, завърналъ се отъ Гърция. Ползиковъ (момченце) много се ядосваше за статията въ „Славянинъ", подкопаване на дисциплината: въ Русчукъ откритъ билъ заговоръ въ една дружина, която имала най-добритѣ офицери, да убиятъ командира си; вмѣсто да ги застрелять, наказани били съ бой. Съ Грекова тръгнахме къмъ Народното събрание, днесъ има тайно заседание; запознахъ се предъ събранието съ Симонъ Соколовъ, трънчанинъ (билъ сръбски офицеръ), обеща ми исторически материали за по-раншнитѣ движения въ Трънско. — На обѣдъ бѣхъ съ Стоянова, смѣхъ за случката у Климента, какъ тѣзи хорица се преструваха предъ мене и говорѣха противното на това, което говорятъ обикновено. Анекдоти изъ живота на българската емиграция въ Влашко: какъ искали емигрантитѣ въ Браила да изтръгнатъ пари (съвсемъ нихилистически) отъ единъ търговецъ, трѣбвало да ги остави въ захода на известенъ хотелъ и какъ румънската полиция пипнала челѣчето, което бъркало въ лайната; какъ Желю войвода пиянъ нападналъ Книжовното дружество за пари; за одесчани; за плана на Райнова и т. н. — Следъ пладне бѣхъ у Начовича на чай. Начовичъ говори постоянно: да ималъ само време да чете и учи. Стояновъ, неможейки да намѣри мѣсто тукъ, иска да замине за Румелия. Въ „Витоша” се подиграватъ съ Цанкова, който пише върху това, какво е държавникъ; той разбира отъ това толкова, каже, колкото панагюрецътъ хвалипръцко: „видѣлъ ли си въ Цариградъ гемии?" „О, колко съмъ ги ялъ!" — Какъ станалъ Дриновъ непопуляренъ. Самитѣ руси се чудѣли. Периодическо списание. Изгледъ отъ Начовичовитѣ прозорци на Балкана, на Искърския проломъ. Мат. Поповичъ, зеть (сестринъ мѫжъ) на Начовича.

Тайното заседание на Народното събрание трая отъ 1—6 ч. Бѣхъ у Стоилова, тамъ дойдоха Цачевъ и Горбановъ съ новини. Каравеловъ като бѫдещъ министъръ предлагалъ титлата Негова Свѣтлость да се замѣни съ Негово Височество. Славейковъ най-напредъ билъ съгласенъ, но следъ това се обявилъ противъ. Каравеловъ, бѫдещъ министъръ-председатель, тъй се разсърдилъ, че избѣгалъ отъ Събранието и оставилъ председателството на подпредседателя Христо Стояновъ (тукъ го наричатъ обершопъ, а тукашния край Шопландия) — бламъ, зараньта обещавалъ на княза, че ще я прокара! Стамболовъ говорилъ около 30 пѫти. Обяснения на Altesse, Свѣтлость, Hoheit и т. н. Тайно, безъ стенографи. Страшни глупости. Каравеловъ говорилъ като бѫдещъ министъръ. Най-после било решено отговорътъ на тронната речь да остане както си е; князътъ да подчертае, да изтъкне каквото му се не хареса, та следъ това да се поправятъ тѣзи мѣста (Стамболовъ)!! — Минчовъ отиде при Давидова, азъ съ Горбанова съ файтонъ въ кѫщи, на вечеря (Горбановъ страшно бѣше гладенъ). Следъ вечеря дойдоха Бошняковъ, Стаменовъ съ госпожата си. Все политика. Стаменовъ разправя за миналото на Каравелова: билъ частенъ учитель въ Москва въ разни институти, главно по география, въ нихилистически дружества, никога незалавянъ, билъ ужъ заплетенъ и въ процеса на Нечаевъ и пакъ освободенъ, проявилъ неблагодарность къмъ Бончова, който го подпомагалъ — когато Бончовъ билъ боленъ на смърть, Каравеловъ нито се дори вестилъ у него. Училъ право като извънреденъ слушатель, не ходилъ дори на лекции, държалъ изпити, професоритѣ виждали, че е много залисанъ човѣкъ. — За гимназиалния планъ и учение. — Не спахъ дори до сутриньта. „Софиянецъ" пише за моето дохождане, съжалява, че съмъ въ министерството на просвѣтата, по-добре щѣло да бѫде като историографъ, да съмъ пишелъ историята на възраждането на българския народъ.