К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1879

На 30 октомврий въ четвъртъкъ сутриньта пристигнахъ, следъ кѫсо престояване въ Прага, наново въ Виена, за да се отправя отъ тукъ за България. Непрекѫснато пѫтуване: на 15 юлий отъ Прага въ Дубровникъ, презъ августъ въ Цетина, въ началото на октомврий въ Требинье, на 7 октомврий отъ Дубровникъ въ Виена, въ Виена останахъ около 10 деня — по времето на шумнитѣ заседания въ парламента (чехитѣ следъ 16 години пакъ отидоха въ Виена), следъ това въ Прага да видя майка си и сестритѣ си и да си накупя каквото трѣбва, сега пъкъ на пѫть за България — отъ Цетина презъ Прага въ София. Видѣхъ отъ черногорскитѣ планини планинитѣ на Албания, задъ които се крие Шаръ, сега — отъ другата страна къмъ него! Несигурность въ цѣлата българска работа; до сега съмъ получилъ едно единствено писмо отъ Стоилова и нѣколко важни телеграми. Последната телеграма получихъ единъ день преди тръгването си отъ Прага на пладне, когато се пригатвяхъ за пѫть: „Lettres viennent de Prag. Vos conditions entièrement acceptées. Télégraphiez départ. Ordre faciliter seront données Lom. Revoir. Stoïloff" [писмата Ви идатъ отъ Прага. Вашитѣ условия сѫ напълно приети. Телеграфирайте когато тръгнете. Ще бѫдатъ дадени нареждания въ Ломъ да Ви улеснятъ. До виждане. Стоиловъ].

Пристигнахъ сутриньта въ пълно пѫтнишко облѣкло, съ кавалерийски ботуши и Lodenmantel. Баща ми бѣше още въ легло. Настанихъ се у него, въ хотелъ Matschakerhof. Въ срѣда тъкмо били започнати дебатитѣ по тронната речь, тамъ той говорилъ чудесно, полякътъ Дунаевски сѫщо; отъ либералната партия отговарялъ Suess. Отидохъ съ баща си въ кафенето, гдето сварихме Ригера (готви се да говори); госпожа и г-нъ Хевера. — Въ парламента не ходихъ; Ригеръ говорилъ 1¹/₂ часа, депутатитѣ били като попарени, безмислици, кулата на св. Стефанъ, реминисценции отъ 1848 год. и т. н. Безтактности. Изгубена битка. — Ходихъ у чичо си Херминъ, гдето сварихъ Вурмъ. На параходната агенция да питамъ за рейситѣ отъ Оршова надолу (тъкмо се мѣнятъ разписанията). У Хелферта само на кракъ. — Обѣдвахъ въ гостилницата Gauss чакъ на 5 ч. студени меса. На 6 ч. отидохъ съ депутати (като следъ поражение) въ Café central, бѣха Zeith., Маттушъ и др., съжаляваха Ригера, говорилъ противъ мандата на клуба. На 7 ч. ново нощно заседание. Вечеряхъ самичъкъ у Kule; легнахъ си рано.

31 октомврий, петъкъ. Мненията на вестницитѣ за речьта на Ригера: говорилъ пакъ следъ 16 години, останалъ назадъ отъ времето си, отъ 1848 год., и т. н. Прецъвтѣлъ. Clam е ималъ право. — Намѣрихъ Помянова въ кафенето. Всемощното руско влияние въ България. Помяновъ ми описа Грековата случка (сбиването съ печатаря Ковачовъ) и Горановата (случката съ писаря), разбира се въ своя свѣтлина, либералска. Тѣзи две случки насмалко щѣха да ме накаратъ да се върна назадъ.

Отидохъ на гости у стария Ами Буе, нашиятъ патриархъ. Не бѣхъ го виждалъ отъ 1874 год.; всѣкогашъ когато азъ бивахъ въ Виена, той прекарваше въ своето имение въ Феслау. Минахъ по улици, познати ми отъ детинство, сега обаче много престроени, презъ Wieden (cara patria) се намѣрихъ вънъ отъ града въ Lambrechtergasse [Ламбрехтрова улица], № 6 — простата кѫщица на великия ученъ, изглеждаща миниатурна въ съседство съ модернитѣ Zinshäuser [наемни кѫщи], които сѫ се промъкнали чакъ до този край. Градинка съ беседка, тѣсна, дървена стълба. Старецътъ презъ последнитѣ години не е много застарѣлъ, живъ е, както по-рано, и веселъ; въ последно време е много боледувалъ (hernia). Любимъ народъ му сѫ албанцитѣ, както всѣкога; новата българска държава, главниятъ градъ София, блѣнуваше за изгледа отъ Витоша и за мѣстоположението; би желалъ да знае живи ли сѫ още въ Уселье хората, у които е живѣлъ, гдето неговиятъ татаринъ се опиталъ да извърши stuprum (на пѫть отъ София за Малина); говорихме за Кюстендилъ, за наводнението въ Егрипаланка, какъ би желалъ да дойде съ мене и всичко да ми покаже, трънскитѣ долини, пѫтищата и откритията на Тоула (сега е за трети пѫть тамъ), населението е българско, а не сръбско; отношенията въ Босна; инженеръ Пели; семейството на Караджича; изглежда, че семейството на Буе е добре познато съ г-жа Вукомановичъ (дъщеря на Вука) и съ Димитъръ Караджичъ, който билъ на руска служба въ България, въ Видинъ; за сърбитѣ; за руситѣ въ ориента; Каницъ въ Москва и въ София тази година. Свирепоститѣ презъ турското владичество. Що да се прави съ мохамеданския елементъ? Мисли да се заселять на едно мѣсто и отдѣлно да се организуватъ. Неприятель е на католическия прозелитизъмъ въ ориента. Спомена за посмъртнитѣ си мемоари.

Посетихъ Хермина, гдето бѣ секционниятъ съветникъ Буриянъ — (най-чудовищни понятия за България, знае ли министрътъ на народната просвѣта да чете!). Бѣхъ въ парламента, гдето въ коридора се срещнахъ пакъ съ дубровнишкия депутатъ Рафъ Пуцичъ. Съ депутати отидохме у Ježek; днесъ сѫ говорили Хербстъ и Хохенвартъ, и двамата чудесно, Хохенвартъ разкритикувалъ остро Ригера. Съ баща си отидохъ у Habětinek (не го намѣрихме), у Геролда, който гледа да се добере до доставката на книги за Народната библиотека въ Срѣдецъ, въ кафенето (келнерътъ е словинецъ). Вечерьта бѣхъ у Ježek съ брата и сина на пражкия кметъ Скрамликъ; съ тѣхъ бѣше Geschäftsführer [дѣловодительтъ] на една виенска фирма за мебели, която иска да прави търговия съ София. 

1 ноемврий, сѫбота. Tutti Santi [Вси светии]. Сутриньта дойде у насъ Ptaschnik, моятъ учитель по география въ I гимназиаленъ класъ, сега е директоръ на една реална гимназия; на лице много малко се е измѣнилъ. Съ баща си отидохъ въ Café Europe на площада св. Стефанъ; видѣхъ тамъ отдалече Йос. Скрейшовски съ неизбѣжната бѣла вратовръзка — сега се пренесълъ въ Виена и тукъ е обикновенъ сътрудникъ, струва ми се, на старата „Presse". — Neues Wiener Tagblatt остро се произнася за Ригеровата речь (писалъ е ренегатътъ младиятъ Шембера). — Бѣхъ у Habětinek, у шивача Новакъ; съ баща си отидохъ у Рафъ Пуцичъ, въ хотелъ Mausch, той е песимистъ за бѫдещето на Босна и Херцеговина, за Далматинскитѣ желѣзници. — Обѣдвахъ на южната гара съ Скрамликовци. Ходихъ на унгарската гара да разпитамъ за желѣзничното разписание и после презъ старопознатия Белведерски паркъ, пъленъ съ детски спомени, слѣзохъ долу. Искахъ да отида и въ ботаническата градина (не бѣхъ я виждалъ отъ 1875 г.), ала отъ днесъ тя е затворена. Търсихъ Помянова, не го намѣрихъ. 

2 ноемврий, недѣля. Съ баща си отидохъ на обѣдъ въ италиянската гостилница у Грюнангеръ. Следъ обѣдъ ходихъ у Хелфертъ. Вечерьта у Ježek. Силно главоболие и зѫбоболие. 

3 ноемврий, понедѣлникъ. Преди пладне бѣхъ съ Помянова въ кафенето. Посетихъ Каллай; каза ми, че сега мога сигурно да отпѫтувамъ за България, защото споредъ телеграмитѣ сегашното министерство имало мнозинство; научни изследвания. У приятеля Брейха, колега презъ цѣлата гимназия, сега аташе въ външното министерство. — Следъ пладне ходихъ у Миклошича; говорихме много върху бълг. филология, циганския езикъ; y Zhishman — иска да печата своята книга върху цѣлокупното черковно право. Обѣдвахъ съ баща си zur Linde. — Вечерьта бѣхме у Habětinek (утре му е праздникътъ Carlus), гдето сварихме Хелфертъ, Beck, Румлеръ, Матиашъ. Префърква снѣгъ, зима. Бѣхме весели. Beck ме съветва шеговито да си взема за София желѣзенъ „блокхаусъ”. Много се говори за речьта на Ригера, противъ нея и самия него. Безтактность. 

4 ноемврий, вторникъ. Преди пладне ходихъ съ Помянова у Айтелбергеръ, директоръ на Пещенския музей, който пожелалъ чрезъ Миклошича да ме види; прави много догадки за бълг. индустрия — като старобълг. произведение ми показа великолепна емайлова паничка (виз. руска, или, споредъ надписа, може би, арменска) и игли, каквито днесъ носятъ момичетата на седмиградскитѣ саксонци. Разпаленъ старецъ. — У Херминъ (редица книги по просвѣтното законодателство). Обѣдвахъ съ баща си zur Linde. Следъ пладне бѣхъ у Habětinek (даде ми картичка за графъ Кевенхюлеръ, диплом. агентъ въ Срѣдецъ) и у книжаря Геролдъ. Отъ 5 ч. съ Брейха въ Café Central; Jugenderinnerungen, Reisen, Weltpolitik, dipl. Dienst [младежки спомени, пѫтувания, свѣтската политика, дипломат. служба]. Прибиране. Вечеря у Ježek. — Вестникарски известия за българ. тронна речь, държана миналата недѣля! Въ „Neue Freie Presse" има уводна статия за тази речь; България, каже, не заслужавала симпатиитѣ на Европа, не се е освободила сама, ами била освободена отъ московцитѣ; думитѣ на княза за добритѣ отношения съ великитѣ сили не били вѣрни. — Политическото положение въ австрийския парламентъ. Фанфаронската речь на Ригера въ вестницитѣ направила изъ Чешко, разбира се, по-друго впечатление, отколкото у насъ. Овация. Ала „Národní Listy" сѫ противъ него. Славата на Clam. Несигурность за министъръ на просвѣтата, кой ще бѫде (Stremayer е само временно); говори се за Stein, Weiss, Rulf... Баща ми мисли, че такъвъ нѣма да бѫде никой професоръ. Въ вестницитѣ се пише за Helfert; ballon ď essai; стремежътъ на Хелфертъ за мандата. — Късно вечерьта намѣрихъ картичка: Захъ пристигналъ. 

5 ноемврий, срѣда. Сутриньта отидохъ въ кафенето, гдето видѣхъ Помянова (даде ми писмо за Стоилова) и Neupauer. Бѣхъ у Хермина съ баща си за сбогомъ. Времето тече. Не бѣше вече възможно да посетя Захъ. — Дома доопаковахъ и накупихъ дреболии. Обѣдъ у Мачакеръ.

На 2 ч. сл. пл. съ файтонъ отидохъ на гарата — Staatsbahnhof при арсенала, съ два куфара (137 килогр.). Предъ самото потегляне на влака 5 бълг. студента се сбогуваха съ мене: Вачовъ, Атанасовъ, Гранитски и 2 други, всички били нѣкога въ Прага; всички сѫ „либерали"; вмѣсто да учатъ, изглежда, че изучаватъ виенскитѣ прелести. Помяновъ билъ боленъ, не могълъ да дойде. Баща ми бѣше съ мене на гарата; раздѣла. Малъкъ бръзъ влакъ, директни коли Виена — Букурещъ, международни sleeping-cars, румънски транзитни кола. 

6 ноемврий. Противно дъждовно есенно време. Отпѫтувахме на З^.ЗО ч. Раздѣла отъ Европа, отъ всичко, съ което бѣхъ досега като срастналъ — vers la destinée inconnue [къмъ неизвестна участь]. Азъ съмъ въ II класна румънска кола, лошо облѣчена като колитѣ въ Англия и Швеция. Vis à vis госпожица, която слѣзна вече въ Стадлау. Изгледъ на арсенала; озъртахъ се да видя гостилницата, гдето преди 15 години бѣхъ... [не се чете въ рѫкописа] — всичко се е измѣнило до неузнаваемость. Моравското поле, тъмно. Засилване на влака въ Мархекъ. Мостъ презъ Морава — въ Унгария. Обществото: две пещанки—виенчанки, едната суха, нервозна, другата дебела — млади дами; маджарски евреинъ. Бърборко. Евреинътъ се възхищаваше отъ моята връхна дреха и скоро заспа. Въ Пресбургъ се спрѣхме само нѣколко минути. Дъждъ. Отъ 5 ч. е тъмно. Спахъ колкото можахъ. Въ Ерсек-Уйваръ (Neuhäusel) souper (азъ не ядохъ) и циганска музика. — Въ Пеща бѣхме на 9^.45 ч. Тичане около пустата гара; ядохъ своя саламъ. Малко удобства има въ Унгария; мизерни гостилници, смѣняване на кондуктора, не се грижатъ да знаятъ пѫтницитѣ, где колко минути ще стои влакътъ и да не закъснѣе нѣкой. Обществото отъ Пеща нататъкъ бѣше нѣкакъвъ маджаринъ или румънинъ; заспало лице съ отворени уста, оградена отъ груби устни; веднажъ по погрѣшка си турна краката върху главата ми — mille pardons. Спахъ презъ степьта; нощна полусвѣтлина. Въ Сегединъ (2 ч.) погледнахъ отъ прозореца навънъ: степь, лъснали блата и локви, градътъ съ полусъградени кѫщи, локвитѣ, изглежда, че се простиратъ дори до града, неясна нощна картина. Минаваме презъ Тиса. Спахъ по-нататъкъ. Около 4 ч. бѣхме въ Темишваръ. Изпихъ набързо едно млѣко съ кафе и ядохъ отъ своя шоколадъ. Ново общество, букурещки гръкъ, говори нѣмски, източна вежливость, похвала за Виена, природни картини и пр. Любопитство. Спахъ. Въ съня си чухъ Караншибешъ и пр. Развиделява се. На 6 ч. стана още по-видело. Намѣрихме се между високи планини. Бързитѣ води на Темешъ. Снѣгъ по планинитѣ и мъгла по върховетѣ. Дървета зелени, жълти и червено-жълти като рисъ; елхи край потоцитѣ. Хора съ огромни бѣли и черни гугли; римски типове черно-коси и черно-мустакати съ червени лица; женската носия — червени дълги ленти висятъ отъ пояса надолу презъ бѣла фуста. Прасета, овци и кози се плашатъ отъ влака. Дървени кѫщи безъ комини. Римски(?*)[1] тухлени сводови мостове, единъ заради пѫтя счупенъ, следи отъ старъ друмъ, подзиданъ. Дълги тунели. Наблюдавахъ отъ прозорцитѣ, раненъ зименъ студъ; съ гугли. Студъ, студъ, долу духа отъ заснѣженитѣ планини. Станция Porta orientalis, линията е съвсемъ нова отъ май. Наводнение. Семейството на началника на станцията е въ нова кѫщица; въ Унгария всичко по желѣзницитѣ е на нѣмски, малко нѣщо има маджарско, само гайтанлии униформи. Работницитѣ по желѣзницитѣ сѫ съ гугли. Мъгли. Спускаме се пакъ надолу. Мехадия не се вижда – въ странична долина. Високи планини край самия желѣзенъ пѫть. Тихо е на станцията Мехадия — следъ сезона, зима – щумението на Черна край пѫтя, чуруликане на птицитѣ; примитивни воденици съ турбини. Волски кола, жена на конь à la fourchette. Планински червени кончета на паша. Всичко е румънско, говоръ на румънски езикъ. 

6 ноемврий, четвъртъкъ. Opшова. Недостроена гара, далеко отъ града. Азъ, единъ гръкъ и единъ румънинъ, заселенъ отъ 9 години въ Букурещъ, потеглихме на първобитна бръчка за далечния градъ, презъ грозенъ камънакъ и каль. Много желѣзнични сгради. Градътъ — низки кѫщички, като въ Бѣлградъ, отдалечени една отъ друга, съ градини въ правилни линии, предпотопна каль. Гръкътъ каза, че сега отъ тукъ захваща „Halbasien". Тъкмо е пазаренъ день. Румънски носии, женскитѣ напомнятъ черногорскитѣ, а мѫжкитѣ — загребскитѣ (цвѣтя въ бѣло). Непознатъ говоръ на румънски езикъ, — който досега не съмъ слушалъ. Турци (отъ Ада-кале*)[2]. Циганки съ кърпа презъ уста, като туркинитѣ. Сърби отъ другата страна. Маджарски надписи.

Пристанището. Пълно е съ станционни ладии, шлепове. Дунавътъ е стѣсненъ, отсреща се виждатъ високитѣ сръбски планини и селището Tекия — ориенталско село, нови за мене картини и реминисценции отъ 1874 г. — пѫтуването ми изъ Сърбия. Платихъ до Ломъ I кл. 8^.76 флоринта. Параходътъ потегля следъ пладне. Български разписания за станциитѣ въ България; първата българска обява за пѫтуванията между Ломъ и София. Наближава lа destinée, чувствувамъ нейната близость. Хамали въ фустанели и кожени калпаци съ нумера; вина, конякъ, коли по шлеповетѣ. Край брѣга алея Робини. Австрийска войска, хонведи. Бъркотията съ паритѣ и курсоветѣ тукъ вече захваща. Студено, ходя по улицитѣ съ пардесю и връхъ него пѫтнишко манто съ качулка. Скѫпъ транспортъ на куфаритѣ отъ гарата до брѣга и безсрамни ориенталски бакшиши; всѣки нехранимайко, който само е зяпалъ при пренасянето, иска поне 10 крейцера. Говори се румънски. Kultursprache въ агенцията, въ гостилницата и т. н., за очудване е нѣмски. Но се говори малко и сръбски (при покупки). Оршова — голѣмо село. Навсѣкѫде се вече топи. Отидохъ на телеграфа — обадихъ се на баща си въ имперския съветъ.

Параходътъ ще пристигне следъ пладне. Пихъ кафе съ млѣко въ гостилницата. Тамъ и обѣдвахъ съ гръка, които се казва Титусъ[3]*) собствено той е поляко-русъ, на руска служба, билъ е дори въ Персия, въ Мала-Азия, въ голѣма часть отъ южна Европа, говори руски. Разбралъ (отъ вестницитѣ) кой съмъ.

Следъ обѣдъ отидохъ въ агенцията. Група ориенталски скитници се навъртаха предъ агенцията; тихъ младъ българинъ, румънска сбирщина, хубава млада циганка (другитѣ й говорѣха да се държи за насъ, за мене и гръка, щѣла да има „casa frumós” и т. н.). Бакшиши.

На 4 ч. параходътъ — локаленъ отпѫтува. Нѣмско командуване, отчасти и италиянско (tira, реминисценции отъ недавнашнитѣ ми пѫтувания по Адриатическо море). Обществото: български селяни съ калпаци, руски и сръбски офицери, нѣмски комивояжори отъ Банатъ. Ефектътъ отъ моя Lodenmantel. Разтоварване на товара отъ горната часть на парахода: отзадъ е прикаченъ шлепъ. Пѫтуване. Дъждъ. Налѣво Верчирова, гранична румънско-австрийска станция. Сръбскитѣ брѣгове, високи, пѫть по тѣхъ, високо надъ брѣга; жълти листа, села съ дървени кѫщици, съ изобиленъ вечеренъ димъ надъ тѣхъ; колове въ рѫкавитѣ надѣсно (ловитба на риба). Румънскиятъ брѣгъ е пустъ, скалистъ, пѫтьтъ се врѣзва въ него. Здрачава се. Пристигаме по тъмно въ Кладово, голѣми пѣсъчни наноси. На другата страна къмъ Румъния — Tуpно-Севеpинъ. При последнитѣ проблѣсъци на дневната виделина познахъ, че е голѣмъ градъ, множество лампи; жално, че не можемъ да слѣземъ — бѣше приблизително следъ 5 часа; гъркътъ увѣряваше, че вѫтре е ориенталска нечистотия и мизерия.

Прехвърляме се на голѣмия параходъ „Албрехтъ". Голѣмъ салонъ, подъ него кабини. Wechseikniffe [сарафскитѣ хитрости] на келнеритѣ. Вечеря съ Титусъ и интересни разговори. Двама българи наострятъ уши. Разходки по горната куверта. Спахъ на канапето въ салона, не взехъ кабина. Трѣбваше да пристигнемъ на 12^.30 ч. въ Ломъ, та едва на 5 ч. зараньта. Билетьорътъ ме събуди. На близката маса седѣше нѣмско общество, играеха комаръ; Zuckerreisender [търговски агентъ на захарь], банатски експортъ за България и Румъния. Спахъ дълбоко дори до Видинъ, следъ полунощь.

Спирка Видинъ. Излѣзохъ на кувертата — нощенъ студъ, студено е и съ мантото. Освѣтление на брѣга, нѣколко освѣтени кѫщи и градски фенери, при моста. Туркини седятъ при фенеритѣ. Българска митнишка стража и жандармерия съ калпаци съ червени дъна. Турска емиграция — около 50 туркини, тѣсни гащи, разнообразни дрехи отъ коприна до парцали, pêle mêle, съ деца, съ сѫдове (стомни) и раници, малко мѫже. Чиновници на параходното дружество. Блъсканица на моста, скачане долу въ парахода. Явашъ, явашъ на българския билетьоръ. Слабо освѣтление въ града, скърцане на волски кола; полумесечина, контуритѣ на румънския брѣгъ. Сим. Христовъ (сега директоръ въ Бѣлоградчикъ) пѫтуваше съ парахода за Свищовъ, отиде веднага въ кабина, а азъ останахъ на кувертата; едва въ Ломъ узнахъ за него. Около 3 ч. отпѫтувахме. Долу. Български и руски офицери въ салона, българинъ съ госпожата си (полусръбски диалектъ). Въ полусънъ прекарахъ приблизително до 5 ч.

5 ч. Ломъ. Изкачихъ се на кувертата, самъ. Въ полумрака дѣсниятъ брѣгъ е високъ, лѣвиятъ низъкъ, гористъ. Широкиятъ тихъ Дунавъ, студъ до коститѣ. Ето че се показаха седемь лампи една надъ друга — Ломъ! Спираме. Тукъ поврать — съ парахода напущамъ и цивилизацията — сега скокъ въ новъ свѣтъ. Промъкнахъ се презъ дългия мостъ до брѣга. При лампа митнишка процедура надъ моя малъкъ куфаръ; митнишкиятъ инспекторъ е съ руска фуражка, стражарь ми иска (ваша милость) паспорта. Момче ме заведе налѣво по брѣга въ хотелъ, съ мене единъ сърбинъ търговецъ. Хотелътъ — барака. Келнерка сръбкиня; гостилничарьтъ швейцарецъ съ жена си. Стаичката не много голѣма и чиста, спахъ облѣченъ до 7 ч. Събудихъ се и се преоблѣкохъ. Заходътъ ужасенъ е на двора, ein Holzverschlag ohne Dach [единъ дървенъ сандъкъ безъ покривъ]. Първитѣ vues de Bulgarie; слугинята на хотела излѣзла вънъ на двора по гащи и съ разголени гърди. По мека глина води наблизо разваленъ пѫть къмъ брѣга и митнишкитѣ и параходни сгради. „Градътъ" е далече, ориенталска безсиметрия и свинщина. Вижда се нѣкакво си campanile [камбанария]. Пихъ кафе. Влѣзохъ въ града. Улицитѣ сѫ широки, прави, малки дървени бараки, по-лошитѣ изглеждаха по-хубави въ своя пъстъръ хаосъ, кирилски надписи и по турскитѣ дюкяни (Скендер Реџеп ковач въ турската махала), правописъ: . Навсѣкѫде числа (следи отъ дейностьта на руската войска). Търсене на началника и на полицията. Открихъ полицията: страшна барака, за невѣрване, грозни дупки, стълби, човѣкъ тукъ може да си счупи главата и краката. „Старшиятъ" на стражаритѣ ми даде паспорта (бѣха само два) и единъ стражарь, който ме заведе при началника.

Началникътъ Юрданъ Соколовъ, македонецъ велезлия, който е едва отъ две недѣли въ Ломъ (по-рано е билъ при губернатора въ Варна), току-що ставаше. Часътъ е 8. Госпожата му черноока; стара слугиня отъ Кръкклисе. Поднесоха ми сладко и млѣко съ кафе. Разговаряхме върху европейската политика, за България, Македония, Румелия, по медицината наука изборни агитации и Нар. събрание, всеславянски езикъ, училища, турцитѣ и т. н. Отъ тукъ отидохъ на пощата. Тамъ намѣрихъ нѣкакъвъ си очилатъ ревизоръ и младъ българинъ съ физиономия à la Denis (калпакъ съ синьо дъно) нѣкакъвъ си, казаха, capıtano di porto. Ревизорътъ арменецъ говорѣше български и французки. Съ пощата пѫтьтъ струва 180 фр., съ талига 110 фр., 4 коня, колата, пощальонътъ и конетѣ се смѣнятъ на всѣка станция, има 8 станции до София, 17 часа. Пощальонитѣ сѫ съ червени панталони. Надписътъ „Почтовая станцiя" е останалъ още отъ руско време. Ревизорътъ и изтънчено, цивилизовано умитото и вчесано човѣче съ синьо-дънестия калпакъ говорѣха помежду си турски; азъ помислихъ, че това сѫ нехранимайковци, които се сговарятъ more levantino [по левантийски обичай] да ме измамятъ, затова не взехъ пощата. Турски се говори и на митницата.

Отъ тукъ отидохъ на митницата. Открихъ магазинера Тишмановъ въ кафенето. Днесъ е тъкмо голѣмъ праздникъ, „Митровъ день". Направи се прегледъ на двата ми куфара подъ широкото небе, сцена за художникъ, множество любопитни хамали, очудени, за какво сѫ толкова книги и писана хартия; съ очудване и магазинерътъ (добъръ младъ човѣкъ, струва ми се сърбинъ) гледаше фотографиитѣ отъ Дубровникъ — видишъ тамъ е море. Свършено. Бакшишъ. Едно чифутче ми предлага да ме закара въ София.

Съ единъ митнишки прислужникъ отидохъ при инспектора на тукашната реалка Спасъ Вацовъ (пиротчанинъ); видѣхъ го, когато заминавахъ за Дубровникъ, въ Загребъ. Тамъ сварихъ Вацовъ, Н. Поповъ (панагюрецъ, познатъ ми отъ Прага), акцизния инспекторъ Коста Ангеловъ и 1 учитель. Lupus in fabula [вълкътъ въ приказката], ставало дума за мене. Ликуване, викове, скачане. Поднесоха чай съ малиновъ сокъ. Много приказки, Загребъ и Прага; Вацовъ е либералъ. Известия за положението. Билъ въ София при първото Събрание. Министъръ Атанасовичъ нищо не разбиралъ, не знаелъ какво е реалка и какво гимназия. Въ първото Събрание избухнали страститѣ, диви сцени. Вацовъ мисли, да почакамъ, около 2 месеца, та да се види, какво ще излѣзе отъ това. Азъ казахъ, че ще отида да видя, сигурно не зная. „Нѣма, каже, нищо друго, освенъ една народна партия и на другата страна само нѣколко министри. Азъ отъ своя страна му възразихъ, че, доколкото зная въ България има една партия — тия що сѫ министри, и тия които искатъ да станатъ такива; България не ще вирѣе като Гърция, ако не стѫпи на краката си; ако сега има нѣщо лошо, то ще остане такова съ столѣтия, ако сега има нѣщо добро, то ще остане добро за вѣкове. Критическо положение. Историческата задача на България. Вацовъ изказа нѣкакъ си своето недоволство отъ изборнитѣ агитации на либералитѣ, които обещавали на селянитѣ освобождаване отъ данъци. За училищата, Дриновъ — недоволство отъ неговата училищна система; Вацовъ мисли, че отначало училищата трѣбва да бѫдатъ държавни, много е мѫчно да се събератъ пари — въ Ломъ има срѣдна реалка. Останахъ тамъ до 11 и пол. ч. Съ господата отидохъ въ училището и черквата (виз., безвкусие), хубава нова училищна сграда. Римски надписи (единъ legio II Italica); камененъ левъ; стълповъ капителъ. Около 90 ученика има въ III класъ, училищнитѣ сбирки сѫ отъ Фричъ въ Прага.

Спазаряване съ чифутчето (Ашеръ Херманъ, софийски файтонъ, молдованъ), което докарало тукъ Вацова отъ София. Ходжата тъкмо призоваваше за обѣдъ, а ние долу се пазарѣхме, всѣкога itio in partes [се раздѣляхме], а чифутчето следъ насъ намаляваше. Най-после сключихме пазарлъка на 100 франка = 25 сребърни рубли. Обѣдвахме съ Вацова и Попова въ моята гостилница — руски офицери (Врачанска дружина).

Направихъ разходка изъ турския Ломъ. Туркини безъ яшмаци. Татарка — грубо, месесто, червено лице, напомняще образи отъ Волга. Татарски зидарь, цѣлиятъ бѣлъ. Турски момиченца въ шалвари безъ яшмакъ. Lehmhütten [кѫщурки] само отъ каль и дърво, пълна липса на симетрия, нито следа отъ външната геометрична елегантность на маджарскитѣ и сръбскитѣ съ широки улици и т. н. Оршова бѣше рай спроти Ломъ. Казармата, бившъ конакъ. Синята кѫща на Попова, 6 години е тукъ, гдето се и оженилъ; едва успѣхъ да отклоня поканитѣ да отида по домоветѣ имъ. Ровове, стари укрепления, занемаренъ fossé sec. Изгледъ отъ горната махала къмъ Дунава — стръменъ склонъ, глинена тераса около 70—80', парчета отъ стена долу въ пѣсъчливитѣ наноси между склона и водата. Изгледъ къмъ изтокъ и устието на р. Ломъ, тамъ вили и лозя, живописно. Противоположность на двата брѣга. Праздникъ. Оживление по улицитѣ. Народни носии. Бѣли женски съ червена престилка и дълги коси; хубави лица за мене първитѣ български женски типове. Масивни гугли; червено дъно върху имъ (нѣмало ги е по-рано, въвели сѫ ги руситѣ — образецъ отъ кубанскитѣ казаци); червени шапчици; голѣми калпаци. Турски кафенета. Старъ шадраванъ подъ стрѣха.

Следъ обѣдъ имахъ мѫчнотии на митницата. Никого нѣмаше тамъ. Единъ човѣкъ съ нѣколко ордена не даваше куфаритѣ; върху тѣхъ липсваше всѣкакво bollo [печатъ]. Трѣбваше да се търси наново Тишмановъ, или да вдигна Дипломатически шумъ по телеграфа. Обаче намѣрихме брадатия стражарь който ги освободи. Г. Титоровъ, членъ на окрѫжния сѫдъ ми подари една монета отъ Александъръ Велики; отъ Вацова получихъ два самуна хлѣбъ; писма отъ бѣлградската поща отъ Сапунова (секретарь на бълг. агенция) за министра на външнитѣ работи и т. н.

На 2 часа файтонджията шибаше конетѣ, азъ съ мантото си въ файтона, четири коня съ звънчета отпредъ, единиятъ куфаръ на капрата, другиятъ отзадъ. Раздѣла съ ломчани (едва се упомниха отъ изненадата). Презъ ломскитѣ улици излѣзохме вънъ — празднично население, чаршия, любопитни погледи. Вънъ въ полето. Arc triomphale дървена съ борови клонье отъ княжеското пѫтуване, по-нататъкъ ги има много. Вацовъ ми говори за безмѣрната популярность на княза, за неговия чудесенъ изговоръ на български езикъ. Хвърлихъ погледъ назадъ върху прострѣлия се градъ надъ Дунава; живописна група отъ бѣли приветливи кѫщи между дървета, съ черквата и минаретата — féerie презъ лѣтото.

Вече сме въ полето. Коли и ездачи. „Добъръ пѫть". Хубави жени, интересни груби лица; хубави високи хора. Крѫгли гугли, особенъ ефектъ. Женитѣ носятъ дълги коси, отзадъ вързани. Долчини и хълмове, монотоненъ хълмистъ край. Огради отъ храстье, хамбари. Глинени кѫщурки. Сѣно. Черни биволи, българско животно. Студено. На далечния хсризонтъ на ЮЗ и 3 планини, зѫбчести, далеченъ дъждъ, мразовитъ вѣтъръ — последнитѣ проблѣсъци на хубавото есенно време. Погледъ къмъ Влашко — равнина, по-нататъкъ задъ Дунавскитѣ ливади плодородна, обработена равнина. Многобройни arcs triomphales. Минахме pѣката Ломъ (рим. Almus) по мостъ; малко вода, много пѣсъкъ. Погледъ на ломската долина, лѫкатуши, множество села, въ кории, бѣли кѫщурки и бѣли отдалече носии (Митровдень) — живописна гледка. По-нататъкъ нито следа отъ праздника, времето се заоблачава, капки, малко хора сѫ навънъ.

Монотонность на покрайнината, все така било дори до Свищовъ край Дунава. Сравнително е слабо населена и изглежда малко обработена. Вълнообразни хълмове. По нивята сѫ останали още малко кукурузени стебла: бразди (четвероѫгълни, продълговати нивя). Пустота — сухи голѣми бодили, дървета безъ листа, цъвтещи бабяци (verbascum); нѣкакви си жълти цвѣтя въ коситѣ на женитѣ. Много реминисценции отъ пѫтуването ми изъ Сърбия. Край пѫтя телеграфъ съ 1 жица. Отъ дветѣ страни на шосето низки окопи. Много широкъ пѫть. Нѣма насипи — нищо освенъ каменна основа отдолу надъ нея рѣченъ пѣсъкъ. Пѫтьтъ инакъ е доста добъръ; пѫтува се хубаво; дори има минути като че се возишъ по желѣзница. Срѣщаме дълги редици волски и биволски кола, Spediteurs и селски кола. Nivellement, чести долове и долчини. Села (вж. за терена у Каница). Смрачава се, малко сѫ изгледитѣ. Птици: alauda cristata, врани, свраки.

На 3^.15 ч. бѣхме въ басейна на Душилница. Вали. Файтонътъ е затворенъ. Село — българка съ дете, дълги коси, коцакътъ пъленъ съ монети, боса, кѫсичъкъ сукманъ. Преставать наблюденията — колата е затворена, дъждъ, здрачъ. Минаваме Цибрица, многобройни малки поточета. Дървени мостове. Качи се на капрата единъ българинъ отъ Дупница, ханджия отъ София, говорѣше съ файтонджията нѣмски. Еврейчето файтонджия (момче) тананикаше еврейски мелодии и шибаше четиритѣ коня. Селски поздрави. Тъмно. Спахъ малко. Нищо се не вижда, само шосето и двата странични коня. Пѫтувахме въ блатисто море. Къмъ 5 часа е вече тъмно.

На 4^.35 ч. минахме край пощенската станция (първата) въ Церовене. Дама въ синьо чакаше на станцията, изглеждаше българка. На 4^.52 ч. прегазихме една малка рѣкичка. Тъмнината расте. Като сънъ въ налегналата ме дрѣмка, плъзгането на колелата по рѣчния пѣсъкъ, съ който е покрито шосето — като шейна.

На 7 ч. стигнахме въ Кутловица[4]. Село; петролна лампа на дървенъ стълбъ (култура!), свѣти по прозорцитѣ. Еврейчето казва, че не можемъ да продължаваме, тъмно е, нищо се не вижда. Силенъ дъждъ, излива се като изъ ведро, само локви и блата. Спираме предъ дървения ханъ на площада, предъ който е пълно съ коли. Българинъ ханджия, селска бѣла носия и черенъ калпакъ, селски добрякъ, популярното „ти", кѫсъ разговоръ. Отворенъ прустъ, на дъното откритъ кухненски огънь, въ лѣво „Extrazimmer"; долу коне, надѣсно стая. Заведе ме въ особна стая: дървенъ низъкъ одъръ и върху него 4 сламеника единъ до другъ съ бѣли (?) възглавници, надъ него прозорецъ, залепенъ съ стъкло и хартия; люлѣеща се масичка съ червена кърпичка отгоре, глиненъ български свѣщникъ и полусчупено мръсно огледало. Въ другата особна стая руски офицеръ съ жена си, пѫтуваше за Ломъ, видѣхъ го едва на зараньта. Въ селямлъка. Фурна на дъното, отъ дветѣ и страни одъри, по срѣдата на стаята желѣзна печка, по-нататъкъ криви пейки и маси. Ханджията стои при фурната, старъ попъ на одъра на рогозка съ очила чете на гласъ (срича) „Цѣлокупна България"  и „Софиянецъ", запъва се при чуждитѣ думи (нападки върху правителството); при печката стои и се грѣе софийскиятъ ханджия, моятъ съпѫтникъ (неканенъ) и другъ единъ търговецъ на мраморъ (шпаньолъ), говорятъ помежду си руски;  по-нататъкъ по пейкитѣ турци и българи, които полека-лека съ своето шумолене въ своята дрѣмка издаватъ присъствието си. Пихъ черно турско кафе. Отидохъ си в стаичката. Мангалъ съвѫглища. Вечеряхъ въ стаята — нѣма друго освенъ риба, дребнички рибчета въ пиперлива чорба, цѣла паница съ голѣма първобитна тенекиена лъжица и черенъ мекъ хлѣбъ. Яде се цѣла in toto, ядохъ колкото можахъ, отъ страхъ предъ orients indigestions; ханджията я хвалѣше, че е сладка, вкусна. Отъ нощно гърне и нуждникъ   разбира се, нито следа. Нанесохъ бележкитѣ си.

Около 9 ч. изгасихъ и легнахъ съ връхната си дреха съ качулка на глава на одъра, ботушитѣ си събухъ, ала къмъ зараньта поради пронизващия студъ пакъ ги обухъ. Лошъ кибритъ. Тъмна нощь. Валѣше първиятъ снѣгъ — на зараньта всичко бѣше бѣло и студъ. Отъ 4 ч. шумъ въ хана. Станахъ.

Приготовление. Еврейчето впрегна. Пихъ черно кафе. Утринна тъмнина, газови фенери, омиване съ поливане като въ Сърбия; вънка влага и каль; смѣтката 1 франкъ.

Сѫбота, 8 ноемврий. Отпѫтувахъ рано на 6 и пол. ч. и пристигнахъ на 9 ч. въ Берковица. Снѣгъ, кална каша по шосето, по-късно все повече и повече снѣжна, въ която бърже и тихо напредваме. Минахме рѣка Огостъ^[5] по простъ дървенъ мостъ; край две села. Снѣгътъ валѣше. Ханджията бѣше съ мене вѫтре въ файтона; руски разговоръ съ него. Покрити съ снѣгъ поля, храсталацитѣ отначало само слабо посипани; следъ това по клонетѣ, най-после снѣгътъ на цѣли грамади по шумацитѣ. Уединени дървета по нивята. Догонихме много кираджийски кола; возятъ всѣкакви културни потрѣби отъ Ломъ за София, желѣзна печка, билярдъ, мебели, бира и т. н. Мъгла, по-нататъшнитѣ дървета въ мъглявъ фонъ; близкитѣ склонове на хълмоветѣ, брѣгове и тераси не се виждатъ.

Вървимъ по долината на Бъpзя (притокъ на Огостъ) нагоре. Предъ първия мостъ въ долината на Бързя Morgenrauchopffer подъ дърветата, липова гора. Въ лѣво Йончовъ ханъ, голѣма проста барака. Минахме пакъ отъ другата страна на рѣката. Каква ли ще да е тукъ красота лѣтно време, въ хубавъ слънчевъ день, когато е всичко живо и зелено — на конь презъ това мѣсто!

Берковица. Голѣмо село, дълги улици, нищо забележително, надписи и цифри по кѫщята. Часътъ е 9. Слѣзохъ въ хотела на една сръбкиня. Решихъ да потърся поета, сега председатель на окрѫжния сѫдъ, Вазовъ. Отидохъ на пощата, нѣмски говорещъ чиновникъ (сърбинъ?). Стражари ме заведоха при Вазова, тъкмо заседаваше окрѫжниятъ сѫдъ, членоветѣ въ европейски и селски дрехи. Вацовъ вчера вечерь телеграфиралъ на Вазова тукъ, че пристигамъ; полицията ме чакала отдавна, до полунощь — намѣрили ми частна квартира. Съ Вазова отидохме въ хотела и тамъ съ него нѣколко минути говорихме за поезия, литература, новобългарската политика; той е отъ Сопотъ, билъ дълго време и въ Перникъ, много би искалъ да се махне отъ тукъ; знае основно моята история; изгледъ отъ Комъ на Рила, Витоша, македонскитѣ планини и Пловдивското поле; билъ тамъ горе съ околийския началникъ Ивановъ поради известието, че сърбитѣ поставили тамъ граниченъ знакъ, излѣзло вѣрно. Сѫдбата на румелийскитѣ градове въ руската война.

Сръбкинята ханджийка е съ деца (банатчанка), по-рано е била въ Ломъ. Не може, каже, нищо да се достави тукъ, всичко се мъкне чакъ отъ Ломъ, брашно и т. н.  Свѣтлокоса кокетна млада жена (сръбкиня) съ браслети. Следъ като Вазовъ си отиде, обѣдвахъ, боршъ, „риндфлайшъ" съ червенъ пиперъ и зелени домати, котлетъ съ зеле, черъ хлѣбъ и червено вино. Печене на кестени. Двама офицери руснаци, разговори; отъ мене узнаха, че съмъ чехъ — когато съмъ излѣзълъ, питали ханджийката, докторъ ли съмъ или що?

Отпѫтувахъ на 11 ч. отъ Берковица. За 3/4 часа стигнахме въ Клисура, собствено имаше малко заобикаляне, защото Берковица лежи на страна отъ голѣмия пѫть. Тъкмо бѣше обѣдъ. Клисура е дълго село съ ханища. Не може да се върви напредъ, ужасна каль, вали гѫстъ снѣгъ; требватъ 4 чифта волове за 5 рубли, днесъ селянитѣ не искатъ да каратъ, повдигатъ ценитѣ, не биха желали да се връщатъ по тъмно; моятъ ханджия се кара съ тѣхъ, тѣ сѫ, каже, като татаритѣ, изнудвачи; еврейчето пъкъ: här sind de Bulgare ware Reiber, ai wai, schlechte Menschen, цѣлъ е нещастенъ и убитъ. Ще заминемъ чакъ утре на 5 часа зараньта, на 2 ч. ще бѫдемъ, каже, въ София. Слѣзнахъ въ хана. Ханъ на Георги ханджията. Коридоръ презъ цѣлата кжща, въ 1. катъ има и балконъ отпредъ къмъ улицата и отзадъ къмъ Бързя. Руски офицери минаха отгоре, две кола пристигнали отъ София (нумерувани файтони),  нагоре, казватъ, снѣгъ до колѣне, непроходимо.

Бъ първия катъ се намира стаичка, която има 3—4 крачки по странитѣ. Глиненъ подъ, рогозки, два сламеника и върху тѣхъ, при главата, купъ пъстри възглавници; въ глинената слабо бѣлосана стена низки прозорци, които изпълнятъ дветѣ страни на стаята, прости стъклени, духа презъ тѣхъ, на тѣхъ червено-бѣли пердета. Низъкъ дървенъ, жълто лакиранъ таванъ и вредъ наоколо полица за поставяне на нѣща. Въ стената оджакъ, топли се отвънъ. Mангалъ. Отъ прозорцитѣ гледка: рѣката Бързя бучи презъ тъмни груби балвани, като водопадъ — воденица съ турбини долу и пейка. Снѣгъ на другата страна между селскитѣ кѫщички. Български дечица на шейни, боси скачатъ по снѣга. На главната улица момиченце съ несплетена коса и съ монети по нея. Интересни мѫжки и женски физиономии, истински славянски лица, приветливи обли черти; не съмъ видѣлъ досега нищо татарско; турскитѣ физиономии на пръвъ погледъ се отличаватъ (у голобрадитѣ екземпляри подути лица, криви очи). Достовѣрность на Каницовитѣ типове. Понятията за дадена дума и за честь не сѫ голѣми (ханджията ги мъмрѣше за това). Явно диво, или, по-добре казано, занемарено население. Презъ срѣднитѣ вѣкове по-нататъкъ на западъ е имало голѣмъ центъръ, Чипровци, споредъ Вазова тамъ било пълно съ развалини и срѣдновѣковни надписи.—Изгледъ на гориститѣ върхове, засипани съ снѣгъ. Кѫщитѣ долу сѫ каменни, нагоре отъ каль и дърво; широки стрѣхи, покрити съ керамиди. Голѣми безлистни дървета надъ лѫкатушното корито на буйния потокъ. — На главното шосе бездънна каша. Селски животъ, крави и прасета се скитатъ отъ кѫщи вънъ и назадъ; хранятъ прасетата съ динени кори; женитѣ прибиратъ кравитѣ назадъ въ кѫщи. Живописенъ край. Азъ съ примрѣло сърдце тичахъ ту на предния балконъ на улицата (кираджийски кола по шосето), ту на задния, ту въ стаята — тишина и задоволство, прекѫсвани само отъ несигурностьта на заминаването ми. Нови впечатления въ нова земя, досега менъ непознати. Живописенъ край. Reflexions [размишления].

Следъ обѣдъ турнахъ малкото куфарче до сламеника, легнахъ завитъ въ своята връхна дреха на него и така лежешкомъ написахъ съ гѫстъ дребенъ шрифтъ обширно писмо въ кѫщи, може би, най-особеното, каквото съмъ нѣкога писалъ: „Ханъ Клисура, 8 ноемврий". Следъ това останахъ въ полусънъ на сламеника, свѣщьта стоеше на куфара. Pensées. На 7 и пол. ч. слѣзнахъ долу въ гостилницата. Хазяитѣ гледали презъ вратата и, като виждали че лежа, мислили, че спя. Долу всичко лежеше по земята и седѣше: моето еврейче, единъ турчинъ, български войникъ, сръбски говорещъ файтонджия; lieblicher nasser Stiefelgeruch [приятна влажна миризма на обуща]. Ханджията ми донесе на масата нѣкаква си каша съ месо, съ кокали и кромидъ и бѣло сирене, чудесно. Пихъ студена като ледъ вода, при това съ очудване ми се каза: „ти не пиешъ вино". Наивни въпроси на полудрѣмещитѣ кочияши. Синътъ на ханджията е интелигентно момче, изглежда, че сѫ македоpумъни, момчето пишело и „булгарещи".

Качихъ се горе. Прѣсенъ мангалъ. Заспахъ съ качулката си и съ ботушитѣ, върху ми турско кебе; тракането на воденицата и бучението на Бързя ме приспиваше. За минута хвърлихъ погледъ вънъ върху нощната заснѣжена покрайнина, нѣкаква си бѣла полудневна свѣтлина, селяни съ борина минаватъ презъ мостчето и между кѫщитѣ — особени нощни картини. Блещукането на мангала. Раненъ студъ.

Въ недѣля, 9 ноемврий рано сутриньта на 5 ч. ме събуди момчето на ханджията: часътъ е 11 (по турски). Разбира се, безъ тоалета и безъ миене. Долу е вече оживено. Пихъ черно кафе. Смѣтка 7 гроша. Качихъ се въ файтона. Впрѣгане на воловетѣ, 3 чифта съ трима селяни (5 рубли за смѣтка на еврейчето). Тъмно, приблизително 5 ч. Конетѣ потеглиха по-късно. На тѣхъ се качиха еврейчето и ханджията. Излѣзохме вънъ отъ Клисура, по пѫтя, по който вчера толкова пѫти гледахъ нагоре, около една чешма. Тъменъ нощенъ край. Воловетѣ полека крачатъ напредъ, презъ дълбокъ снѣгъ Eherne Thierstimmen [груби животински гласове], весели разговори на български селяни, облѣчени въ бѣло съ гугли (съ издадени коси изподъ калпацитѣ), съ засукани мустаци и съ торби съ хлѣбъ и сирене. Свирката на пощата — двама мжже съ качулки въ нея, въ мигъ ние отбихме въ лѣво и пощата префърча край насъ къмъ село. Тъмно е наоколо; едва следъ дълго време свѣтна по височинитѣ (селянитѣ казваха: „слънце трепери"). Мълчешката седѣхъ вѫтре въ „пайтона", воловетѣ бавно напредваха, ту въ лѣво, ту въ дѣсно. Идѣше ми да се смѣя — така никога досега не съмъ пѫтувалъ. Voiture mérovingienne, собствено смѣшно положение. Вървимъ край дѣсния брѣгъ на рѣката. Снѣгътъ става все по-дълбокъ и по-дълбокъ, селянитѣ сѫ съ царвули, само единъ е съ ботуши. Горска тишина, гѫсти купове снѣгъ по клонетѣ. Дървени мостчета презъ по-малкитѣ потоци. Заобикаляме нагоре-надолу. Срѣщаме кираджии по пѫтя съ коне. Липса на ориентировка отъ полузакрития файтонъ: отъ снѣгъ изчезва теренътъ.

На 7 ч. бѣше вече свѣтло. Претоварване на задния куфаръ на капрата, за да не тежи на колата отзадъ. Непрекѫснато ялà ялà и помушване на воловетѣ съ дълги остени. Затънала е въ снѣга кираджийска кола въ гората безъ пазачъ; наоколо кираджии; слѣзохъ за минута, снѣгъ до колѣне; въ лѣво незамръзналъ потокъ презъ балвани; гористи склонове; прозира небето. Сулинари по скалитѣ, по всички камъни гѫстъ пластъ дълбокъ снѣгъ (валѣлъ вчера). Отъ кракъ на кракъ вървѣхме презъ гората. Селянитѣ виждатъ съ очудване, че чуждиятъ „ефенди" говори български.

На 9 ч. еврейчето мина съ конетѣ наоколо. Кѫдето и да се обърнешъ гора, гора, голѣма, гѫста, хубава гора, малко престарѣла. Пѫтьтъ става все по-стръменъ и по-стръменъ. Слѣзохъ и пеша въ снѣгъ до колѣне въ своитѣ чизми поехъ нагоре за Балкана. Редица кираджии, малки кончета, веселъ народъ. „Какво карашъ" — „пиво" (Export-bier [експортна бира] въ бъчви). Черни цигани. Поздравления: добъръ си, да си добъръ, добъръ пѫть, добра среща. Зименъ пейзажъ, на източния склонъ лесисти долини, бучението на младата Бързя, гѫста гора отъ стари дървета (свѣтли), много нападали дънери, всичко пълно съ снѣгъ — единственитѣ звукове, освенъ човѣшкитѣ сѫ: падането на снѣга отъ клонетѣ на земята. Никакви птичи гласове. Казватъ, че имало тукъ и мечки. Неотдавна една била застреляна на върха. Цѣлото широко шосе (стръмни серпентини) е заснѣжено, само по срѣдата е отъпкана пѫтечка; високъ снѣгъ по коловетѣ и по леситѣ надѣсно. Ручеи; ядохъ виенски саламъ и ломски хлѣбъ и пихъ студена вода и топѣхъ прѣсенъ снѣгъ въ устата си. Отъ едно мѣсто се отвори разкошна гледка на равнината къмъ северъ, Берковско, Ломско, по-нататъкъ равнина безъ снѣгъ, червеникава (орница), по-близката покрайнина е заснѣжена, чудесна синя пара надъ снѣга; въ равнината на ССИ група заснѣжени, осамотени върхове (Пастрина); лѣтно време отъ тукъ се виждала и Влашката равнина; въ далечината свѣти слънце.

Тѣсна долина —- изворитѣ на Бързя надѣсно въ лесистъ кѫтъ. Последнитѣ остри серпентини, ужасенъ студъ. Непрекѫснато ялà ялà иде отъ дълбочината, моитѣ воловари и турци съ 6 вола, които теглятъ изоставената кола съ печкитѣ. Най-после стигаме снѣжна поляна, равна, Passhöhe [седловината] (1500 метра), налѣво въ нѣкакъвъ си долъ имало развалина „Дорукъ караулу" съ 4 кули, разрушена; надѣсно пощенска станция и Петровханъ — като ескимошки wigwam [колиба], отзади надѣсно и налѣво на най-високия връхъ 2 табии.

Тъкмо е 11 часътъ. Доброто еврейче порѫча за мене кафе. Голѣма ратайска стая вѫтре въ механата, въ нея дървена ограда, гдето е ханджията съ печката и сѫдоветѣ. Екстра стая по-горе отъ страна; трѣбва да внимавашъ за главата си; грозни одъри вѫтре и прѣкомѣрно мръсни сламеници; една хрома масичка, на прозореца два лика на князъ Александъръ. Ядохъ пиле, трѣбваше да го соля (бѣше неосолено), рѣжехъ съ една костурка, похапвахъ мекъ хлѣбъ и пиехъ ледена вода; content. Черногореца, тукашния пощенски писарь, не видѣхъ. Селянитѣ воловари се сбогуваха съ подаване на рѫка, „сбогомъ, братушко", поискаха отъ мене още нѣщо „за кръчма", дадохъ имъ половинъ рубла; софийскиятъ ханджия ги смъмри за тази имъ постѫпка. Отпѫтувахме. Голѣма мъгла падна при заминаването. Вървимъ нагоре и надолу. Нова покрайнина — изгледътъ е забуленъ отъ мъгла. Водитѣ текатъ къмъ Искрецъ и Темска. Спускаме се по каменисти безлесни равнини долу; шосето изцѣло е по-лошо, отколкото отъ другата страна. На много мѣста тепърва неотдавна е разширено, като е вдълбано въ скалата надѣсно.

Потеглихме на 12 часа. Единъ ханъ, предъ него множество жени (недѣленъ день) въ пъстри народни носии, друго население. Кервани. Спусната е стрѣхата на файтона. Изгледътъ отстрани. Налѣво долината на Искрецъ дълбока, равна, оголени склонове и равно тревисто дъно, стада и хора по него, вода не видѣхме; проломътъ къмъ Искъра. Следъ това нѣкаква си хълмиста мѣстность съ множество завои. По равнищата на хълмоветѣ скоро слѣзохме въ долинитѣ, монотония, скука. Снѣгъ по съседнитѣ върхове. Пощенска станция, пощальони, дерѣха нѣкакъвъ си лешъ (на кон?) мършата лежеше на поляната и роякъ врани и гарвани кацнали върху нея. Срещнахме файтони съ руски офицери. Малко хора по пѫтя. Пастири съ стада овце. Селянки съ коси пълни съ монети, масивни фигури. Спрѣхме при една колиба, гдето имаше изворъ. Селянинъ отъ Пиротъ съ черно грозде въ кошове, натоварени на добиче. Най-после на 4 и пол. ч. зърнахме Софийско поле съ Витоша; София не виждахме, мъгла. Заходъ слънце, мразовито, остри контури на сини непознати планини — Витоша, Люлинъ ... и вечерна руменина. Варовита формация, долини и понори. Камъни за строежъ. Пощенска станция въ полето. Лошо шосе, друскане.

Стигаме въ равнината. На 6 ч. бѣхме въ селския ханъ. Грѣхме се на мангала. Нѣмаше друго освенъ ракия; селянитѣ не говорятъ за друго освенъ „за парички", само смѣтатъ. Ядохъ саламъ и хлѣбъ. Голѣми кучета. Турнаха „клопотъ" (рум. звонъ) на конетѣ. Въ тъмнината презъ каль и локви потеглихме къмъ София; боли ме зѫбъ; непознатата София се приближава. Нощно пѫтуване по алея между високи дървета, чести мостове презъ рѣкички.

Къмъ 8 ч. бѣхме въ София, Много лампи. Очакване. Влизане. Селски кѫщички; Вацовъ, Вазовъ и ханджията казваха, че тя е само голѣмо село, само голѣма Берковица. Виждамъ само малки ориенталски бараки и грозно кални улици. Не зная нито единъ хотелъ, осланямъ се на еврейчето. Заведе ме предъ хотелъ „Варшава" — турска сграда. Хотелджията, руски евреинъ, говори руски и нѣмски (jüdisch-deutsch), момчетата сѫ българи и руси. Минахме презъ двора пъленъ съ кола, отзадъ имаше сграда съ нумерувани легла. Стариятъ евреинъ се бъхтѣше съ пренасяне на куфаритѣ. Еврейчето биде сърдечно посрещнато отъ нѣкакъвъ си старъ евреинъ. Разплащане съ еврейчето. Стаичката е по-мръсна и по-отвратителна отколкото въ Кутловица и Клисура, едва има легло въ него, мръсно европейско, мангалъ, хрома масичка, ужасенъ умивалникъ, разклатени столове; дъсчени стени; часть отъ стаята е издадена надъ улицата, балконовидно; студъ. Вечеряхъ въ трапезарията или въ „салона", билярдъ; руски офицеръ, двама чешки словослагатели, българи, нѣмски евреи и келнерицата — дебела руска повлѣкана, която играеше съ единъ нѣмецъ билярдъ. Гнусенъ котлетъ. Impressions le plus défavorables [най-лоши впечатления]; saleté [мръсотия] и простотия. Отидохъ рано да спя, да търся Стоилова бѣше вече късно, уморенъ, разочарованъ, сърдитъ; спахъ пакъ съ качулкатата си и въ пѫтническото си облѣкло както по ханищата — въ София, гдето се надѣвахъ да намѣря нѣкакво си скромно елдорадо за изморени пѫтници. Студъ презъ нощьта. На 4 часа ме събуди нѣкакво си церемониално пѣене — свѣтила презъ улицата: еврейска синагога. На зараньта доста хубаво време; мѫчнотии съ чистене на обущата и съ миенето. Отъ верандата предъ стаичкитѣ (въ останалитѣ имаше мръсни турци) изгледъ на Витоша, студъ, paysage d'hiver. Преоблѣкохъ се изпихъ въ „салона" на евреина едно ужасно кафе и излѣзохъ вънъ на улицата, въ кавалерийски ботуши и пѫтнишко облѣкло. 

10 ноемврий, понедѣлникъ. Първи впечатления отъ София: крива улица съ дървета, отъ страни отворени ориенталски дюкянчета, ужасенъ неравенъ тротоаръ и страшна каль. Голѣмо село! Най-после откритъ площадъ. Налѣво едноетажна кѫща съ 16 прозореца на фасадата и стража при входа. Това трѣбва да е дворецътъ. Влѣзохъ. Попитахъ за Стоилова; да, тукъ живѣе, но още спи; бѣше около 8 часътъ. Момчето слуга не искаше да ме пустне вѫтре, щѣлъ да се сърди. Казахъ му да съобщи, че приятельтъ, когото очаква, е тукъ. Излѣзохъ вънъ. Предъ двореца, заградени заченкитѣ на нѣкаква си градина, съ кьошкъ за музикантитѣ и кафене. Навсѣкжде се виждатъ само едноетажни турски кѫщи отъ керпичъ и дърво, съ много прозорци, отвънъ хубави, но като че отъ книга. По улицитѣ огромни гьолища — българска Венеция. Влѣзохъ въ една улица, въ която налѣво се издига голѣма дървена сграда, каквито се строятъ у насъ за изложба на добитъкъ, цѣла съ малки знамена. Това ще да е навѣрно Народното събрание. Предъ вратата младъ, високъ човѣкъ, съ козя брада, говорѣше съ двама французи. Познахъ, че това е инженеръ Прошекъ, който е вече много години въ България (съ Хиршъ и напоследъкъ съ руситѣ) — отъ гр. Бероунъ. Веднага му се обадихъ. Влѣзохме въ стенографската канцелария: тамъ бѣше проф. А. Безеншекъ, стенографъ отъ Загребъ, младъ словинецъ; Прошекъ зарѣзалъ инженерството и се заловилъ за стенография. Голѣма радость, хърватски и чешки разговори. Описаха ми какъвъ е парламентътъ. Преди една седмица, миналата недѣля, следъ тронната речь, партиитѣ веднага едвали не се сбили. Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всѣки говори колкото си иска, — цѣли заседания минаватъ въ праздни приказки. Единъ стане и говори нѣщо, другъ веднага се обажда и му възразява, и така се кара. Каравеловъ е председатель, съ бозово палто, съ рѫка подпира главата си, невчесанъ. Единствени сѫ министритѣ, които говорятъ умно; иматъ духовно надмощие надъ цѣлото Народно събрание. Тукашнитѣ условия, администрация, съобщения, — хаосъ и примитивность. На 10 ч. отидохъ у Стоилова. Тъкмо се връщаше по стълбитѣ долу отъ княза; затлъстѣлъ; отъ сутришното съобщение веднага се сѣтилъ, че съмъ азъ. Влѣзохме въ неговата стая, гдето има малко европейски мебели (въ партера налѣво), мръсенъ подъ, желѣзна печка; неговото жилище е сѫщевременно и княжеска канцелария. Тамъ заварихъ Горбанова, учитель на княза и началникъ въ министерството на правосѫдието, по-рано преподаватель въ Робертколежъ (отъ Елена), Давидова, руски агентъ, ген. Паренсова, воененъ министъръ; между хората, които се мѣркаха въ тази antichambre, бѣше и Сава Груичъ, полковникъ, сръбски представитель (нему бѣхъ представенъ). Стоиловъ ми каза, че въ четвъртъкъ телеграфиралъ на началника въ Ломъ да ми укаже, по особената заповѣдь на княза, всѣкакво съдействие за по­нататъшното ми пѫтуване, телеграмата изглежда, че е дошла следъ моето отпѫтуване отъ Ломъ! — Съ Стоилова и Горбанова потеглихме въ файтонъ за Горбановата кѫща, хубава турска кѫща по посока за Ломъ, далече отъ центъра; седѣхъ въ стая съ миндерлъци, сладко, български разговоръ, стана дума и за Народното събрание — млада домакиня. Въ партера има голѣма праздна стая, ще се приготви за мене следъ два дни; временно ще бѫда настаненъ горе. — После съ Стоилова отидохъ съ файтонъ въ министерството. По пѫтя разговаряхме за договора и службата ми; азъ много сърдитъ и дегутиранъ казахъ, че следъ нѣколко дневно престояване бихъ предпочелъ да продължа пѫтя си по-нататъкъ; първитѣ ми впечатления сѫ отъ най-неприятно естество — виждамъ предъ себе си дивъ хаосъ, безредие и непослушность, голѣми неудобства и загуба на здраве.

Всички министерства сѫ близо до Народното събрание въ голѣма бѣлосиня (дървена) кѫща. Голѣми коридори, високи тавани и прозорци европейски. Вѫтре нечистота, писаритѣ изъ коридоритѣ. Отидохъ въ министерството на просвѣтата — цѣлото е въ една стая. При една масичка седи министрътъ, като турски паша, а отстрани около две дълги маси, писаритѣ. Министъръ е д-ръ Георги Атанасовичъ (отъ Свищовъ), по-рано професоръ на медицинския факултетъ въ Букурещъ, старъ господинъ съ черни и побѣлѣли коси, бакенбарди и мустаци, дребенъ на ръстъ, съ остъръ погледъ и присторено важна външность. Първото впечатление - много несимпатиченъ. По-късно разбрахъ че е чистъ характеръ, истински патриотъ, еленистъ отъ старата школа, напустналъ доброто си и сигурно мѣсто и го замѣнилъ съ несигурна кариера, като изгубилъ по тоя начинъ и пенсията си — не малко самопожертвуване. Много е непопуляренъ; препорѫчалъ го Давидовъ. Стоиловъ ми разправи, че следъ дохождането на княза искали мене да поканятъ за министъръ на просвѣтата (Дриновъ заминалъ), ала Стоиловъ отъ мое име ги разубедилъ; Атанасовичъ за неспособность щѣлъ да бѫде скоро отстраненъ; той създалъ кариерата си въ България съ нѣколко умни думи въ Търновското народно събрание (дошли тамъ къмъ края заедно съ Атанасовичъ: Протичъ и Емануилъ Богориди). Първото нѣщо бѣше да ме попита — зная ли френски. По-нататъшниятъ разговоръ се води на френски. Говори за нуждата да се поканятъ чешки колонисти, особено занаятчии. Комплименти, служенето въ България — всичко това ми звучеше днесъ като горчива ирония; разбрахъ, че съмъ се впусналъ въ нѣщо непознато съ несигуренъ фонъ, „salto mortale" въ Левантъ, както вече по-рано веднажъ бѣхъ писалъ на Стоилова. Неприятно впечатление: молещъ се учитель и къмъ всички свои чиновници се обръща по ориенталски съ „ти". Простащина, която не би трѣбвало да се срѣща dans une chancellerie, rédigée à l'européenne [въ една канцелария, наречена по европейски]. Съ Атанасовича отидохъ въ Народното събрание. По пѫтя срещнахъ Горанова, началникъ на отдѣление въ министерството на народното просвѣщение. Бѣше около 1 ч. Въ Народното събрание отидохъ въ бюрото, гдето бѣха народнитѣ представители — стариятъ Славейковъ, червенъ, нечистиятъ Каравеловъ, младиятъ Станчевъ и др. Блъскаха се около мене, наивно детинско учудване, чудѣха се, че говоря български. „Какъ си го представяхте? Сега го имаме у насъ! Мислихте ли че е по-възрастенъ?" (Атанасовичъ). „Представяхме си го като старъ професоръ съ очила и т. н.". Единъ по единъ дойдоха и министритѣ: Гpековъ, голѣмо приветливо лице съ черна брада и мустаци, много интелигентенъ, остъръ левантински профилъ съ ясни изразителни очи (Стоиловъ ми каза, че е най-даровитиятъ въ цѣлия кабинетъ); Буpмовъ, старъ трътлестъ господинъ съ кривогледи очи, козя брада и жълти лунички и следи отъ шарка по лицето, усмихнато добродушно лице; Балабановъ, малъкъ, съ кѫсо подстригана гѫста брада и мустаци, живъ и буенъ, физиономия à la Gindely. Младиятъ гимназиаленъ учитель Xpановъ. Заседание. Продълговата зала, червени драперии и килими, кресла върху наклонна площь за около 120 души, между които 15 турци, повечето селяни. Прозррцитѣ съ надѣсно, отзадъ е галерия (за стоене), надѣсно като прозорецъ—галерия за жени. Подиумътъ е издигнатъ, маса за председателя и за бюрото,  надѣсно масата на министритѣ, налѣво дипломатическата ложа (предъ нея червена трибуна), въ заднитѣ ъгли отъ дветѣ страни на трона въ рѣзба дворцовата ложа и ложата за чиновницитѣ. Азъ бѣхъ въ тази последната. Бурмовъ прочете писмото, изпратено му отъ Народното събрание, незабавно да произведе избори въ Севлиево, гдето населението не искало да гласува (6 представители), ако не се освободятъ нѣколко затворени граждани. Той ясно изложи правата на Народното събрание и правата на изпълнителната власть, на министерството; Народното събрание не може, каза той, да даде каквато и да е заповѣдь ни на единъ губернаторъ, началникъ или приставъ. Князътъ е, който съ „указъ" назначава изборитѣ, а не Народното събрание. Бурмовъ говори полека, спокойно, но ясно; безъ риторика. Говори и Грековъ, и Славейковъ и други, Стамбуловъ и т. н. Изцѣло взето много спокойно (представлявахъ си разискванията като нѣкое диво крещене и псуване) и нар. представители седѣха тихо и спокойно по мѣстата си. Ала грозна безплодность, минаха 4 часа и нищо. Der Eindruck ganz jämmerlich [много тѫжно впечатление]. Начовичъ, министъръ на финанситѣ, въ време на заседанието дойде и седна при мене въ ложата; малко се е измѣнилъ — не бѣхъ го виждалъ отъ 1874 г. Около 5 ч. се сѣтихъ, че не съмъ още обѣдвалъ. Стоиловъ (избранъ билъ за нар. представитель, но понеже нѣмалъ законната възрасть, не приелъ), който бѣше заетъ въ разговоръ съ полковникъ Кесяковъ, и Горбановъ дойдоха съ мене въ хотелъ „Петербургъ". Следъ това въ Радаковата сладкарница пихъ кафе съ Горбанова; тамъ бѣха Аневъ, свищовски народенъ представитель, познатъ ми отъ Виена (говори нѣмски като виенскитѣ евреи), търновскиятъ губернаторъ д-ръ Минчо Цачевъ и Горановъ (пита ме за Неволе, Челаковски и други пражки колеги). Отъ тукъ отидохъ на телеграфа, изпратихъ телеграма на баща си въ Виена. Между това Народното събрание се бѣше разотишло. Срещнахъ се съ министритѣ въ градината предъ двореца, Бурмовъ, Балабзновъ, Начовичъ, Стоиловъ.

Съ хамали евреи нѣщата ми бѣха пренесени отъ „хотела" (2¹/₂ франка дневно поиска за тази дупка хотелджията евреинъ) у Горбанова. Тамъ вечерьта бѣше Муромцевъ, трънски началникъ, руснакъ, служилъ въ Русия и въ Сърбия въ войската, приветливъ човѣкъ, много пропѫтувалъ, неоценимъ за своитѣ приятелски отношения съ сръбскитѣ власти въ Трънъ, по-рано е билъ въ Елена началникъ. — Надвечерь за минута прескочихъ у Стоилова. Неговиятъ слуга ме заведе въ „restaurant parisien" гдето имахме rendez-vous съ Начовича. Тамъ бѣха Яневъ и старитѣ познати: Василъ Стояновъ и Агypa; дълъгъ чешки разговоръ. Василъ Стояновъ много е застарѣлъ, видѣхъ го на 1871 г презъ януарий; тогава бѣше хубавъ чернокосъ младежъ, съ дълга черна брада и мустаци, сухъ; сега е кѫсъ, дебелъ, полуплешивъ чичо, съ подстригана брада. Агypa и Стояновъ, и двамата болградски учители, чакатъ тукъ служба, инакъ ги викатъ въ Румелия. Много разговори, взаимна радость; за научни предмети. Съ помощьта на двамата господа домъкнахъ се до дома — Агуровия братовчедъ, княжески адютантъ, видѣхъ на зараньта (екстеологъ отъ Яшъ). Предъ кѫщата на Горбанова огромна локва, езеро, тъкмо да се гази съ високитѣ ми ботуши. У Горбанова останахъ още малко на чашка чай. Братътъ на Горбанова (началникъ на отдѣление въ министерството на външнитѣ работи) е веселякъ и др. Спахъ наново въ постеля. На зараньта чакане за умивалникъ. Изгледъ отъ малката стаичка на прохода между Витоша и Люлинъ къмъ Македония. Намирамъ се на края на града, гдето захващатъ предградскитѣ кѫщи. Въ съседство се намира малка полусъборена джамия, низичка съ бѣло минаре; воененъ магазинъ за дрехи. Грамадни ята чавки, турски кучета, най-разнообразни породи, вълча, прости черни и жълти съ кѫси уши, бѣли хрътки. Глинени сгради. Презъ лѣтото тукъ е сигурно чудесно. Но зимно време... 

11 ноемврий, вторникъ. Сутриньта ходихъ въ стенографската канцелария на Народното събрание и при Стоилова, у него останахъ до 12 ч. Запознахъ се съ дворцовия персоналъ. Стоиловъ е пръвъ секретарь, холандецътъ баронъ d'Hogguïr, по-рано вицеконсулъ du Pays Bas въ Букурещъ (училъ въ Пиза, полуфранцузинъ, младъ 33-годишенъ човѣкъ, червенокосъ) вторъ секретарь. Алекс. Менгесъ (младъ бръснатъ нѣмецъ, знае руски) е ковчежникъ и частенъ секретарь на княза (неговиятъ баща заема сѫщото мѣсто при бащата на княза). Главенъ адютантъ е баронъ Корвинъ, нѣмецъ съ черна брада и мустаци, възрастенъ господинъ, много трудолюбивъ (учи български); други адютанти сѫ руснакътъ Масаловъ (капитанъ отъ лайбсотнята), българинътъ Агypa — руснакътъ Пользиковъ е сега въ Атина, българинътъ Увалиевъ въ Цетина. Дворцовъ хофмайстеръ е баронъ Riedesel, свѣтлокосъ дървенъ нѣмецъ. — Много говорихме съ Стоилова за контракта; историята на Търновското народно събрание и тамошниятъ разколъ на партиитѣ. Утре на 12 ч. трѣбва да се представя на княза. Стоиловъ съобщилъ на княза, че съмъ тукъ; князътъ го питалъ какво впечатление ми е направило Народното събрание — Стоиловъ му отговорилъ: einen ganz jämmerlichen Eindruck [съвършено жалко впечатление]. Обѣдвахъ въ restaurant français, гдето бѣше и Аневъ; обади ми се чешкиятъ инженеръ Коларъ, очудваше се, че съмъ се решилъ да дойда тукъ, — кротъкъ съотечественикъ биропиецъ, най-добре е, каже, дома; полковникъ Кесяковъ — голѣмъ бърборко, обявилъ се за либералъ, За да стане воененъ министъръ, княжеското правителство ще го изпрати назадъ въ Русия, както и генерала Кишелски (голѣмъ, казватъ, дуракъ, българинъ отъ Котелъ). — Следъ обѣдъ отидохъ въ княжеската градина Александъръ I предъ двореца. Видѣхъ за пръвъ пѫть княза, отиваше на разходка на конь — огромна фигура, въ руска униформа съ плоска фуражка, червеноликъ младежъ съ черни мустаци; следъ него вървѣше веселиятъ Агypa съ бѣлъ калпакъ и синя униформа и трима кавалеристи съ бѣли калпаци отъ първа сотня. Тълпа провинциалисти стоеше предъ двореца съ свалени шапки, мнозина се покланяха по турски. Музика свирѣше въ градината, пълно бѣше съ депутати тамъ. Разхождахъ се съ Стоилова; търновската история, Дубровникъ, положението на Румелия (Румелийската страна е малка, но Румелия не ще изтрае дълго; суждение на английската кралица). — Преди пладне Безеншекъ бѣше при княза и се върна съ ентусиазъмъ долу при Стоилова; досежно преправянето на протоколитѣ отъ народнитѣ представители, да не позволява нищо такова. Следъ обѣдъ довършихъ клисурското писмо и на другия день го изпратихъ за Виена via Ломъ. Вечерьта отидохъ въ ресторанта, гдето бѣше Аневъ, управительтъ на банката Желѣзковичъ и др.

12 ноемврий, срѣда. Зараньта дописахъ писмото. Занесохъ го на българската поща, която се помѣщава въ нѣкакъвъ бившъ конакъ на заможни мюсулмани, надъ мръснитѣ стаи хубави въ рѣзба тавани и други остатъци отъ ориенталска изящность — сарай. Въ Народното събрание: тамъ, собствено, има единственъ менъ познатъ нуждникъ въ града, у мене въ кѫщи — на двора низка будка! На 11 ч. се облѣкохъ въ фракъ, бѣла вратовръзка и лачени обуща и съ файтонъ отидохъ въ двореца. Дворецътъ още не е готовъ, слушать се чуканията на работницитѣ зидари, тапицери и т. н. — нѣмци, българи, цигани и италиянци. Чакахъ при Стоилова. — Въ двореца много се смѣятъ на Каницъ, който билъ тукъ въ началото на септемврий. Надутиятъ евреинъ постоянно говорѣлъ за себе си, цитиралъ страници отъ своята книга и се държалъ много смѣшно; говорѣлъ за своитѣ ордени, таланти, заслуги (ich hoffe die Bulgaren werden mich nicht dementiren [надѣвамъ се, че българитѣ не ще ме изобличать]); той спекулиралъ било за нѣкое министерство въ България, било за агентство въ Виена, отричалъ да има всѣкакви връзки съ министерството на външнитѣ работи въ Виена, финансови спекулации. — Младиятъ Славейковъ бѣше при Стоилова. Макаръ да е билъ въ Робертколежъ, е смахнатъ, радикалъ. — Стоиловъ всѣки день приема рапортитѣ на полицмейстора Кекеровъ, по-рано румънски офицеръ; високъ, мускулестъ мѫжъ, въ живописна черна униформа, съ червени нашивки и голѣма турска сабя.

Съ Стоилова се качихъ горе при княза. Въ адютантската стая бѣха Corvin и германскиятъ дипломатически агентъ, легационниятъ съветникъ Thielau, студенъ севернонѣмски джентлеменъ. Дипломатическото  тѣло се състои отъ най-почтени джентлемени - това е единъ отъ резултатитѣ на княжевото пѫтуване (други резултати сѫ: екзархътъ въ Македония, турскиятъ въпросъ и т. н.); единствениятъ англичанинъ Palgrave е по-простъ индивидъ, но ще си замине. Следъ 121/2 часа влѣзохме при княза съ Стоилова. Хубави, елегантни помѣщения. Князътъ седѣше при писмената маса, въ униформа. Стана и пристѫпи нѣколко крачки къмъ мене. Приветствува ме съ нѣколко сърдечни думи:*)^[6] „Азъ съмъ слушалъ вече много за васъ, господине докторе, радвамъ се, че ви виждамъ тукъ". И ме покани да седна. Стоиловъ остана правъ задъ писалищната маса. Азъ: „Дойдохъ, да взема участие съ своитѣ слаби сили въ трудното дѣло за възродяването на тази хубава страна". Князътъ: „Благородна цель", сравняваше моето бѫдеще положение съ своето, — „една трудна задача, вие ще бѫдете често въ затруднително положение". Парламентътъ — моето първо впечатление: огромно губене на време, много приказки за патриотизъмъ и малко дѣла. Една конституция дѣло на „злоба или невежество отъ страна на руситѣ", парламентътъ — „опасна играчка въ рѫцетѣ на млади народи". Пита ме билъ ли съмъ въ загребския университетъ. Отговорихъ му, че отъ две години съмъ доцентъ по география и история на пражкия университетъ. Запита ме за български езикъ, где съмъ го училъ (още вчера питалъ Горбанова и казалъ, че за славянина е, разбира се, лесно) — азъ казахъ, че и приятельтъ Стоиловъ има заслуга за това, че зная български. Князътъ спомена за липсата на граматика и речникъ[7]. Съ възмущение той ми показа брой отъ „Наковалня" на стария глупчо Богоровъ, гдето коментира тронната речь съ подигравателни бележки. Пита ме, где живѣя. Отговорихъ му — у Горбанова, важно нѣщо тукъ, София е много назадъ. Промѣнихме разговора върху желѣзницитѣ. Князътъ: „Училищата и законитѣ не сѫ толкова важни, както желѣзницитѣ". София биде избрана за столица, защото презъ тукъ минава свѣтовната артерия Бѣлградъ — Цариградъ. Връзката презъ берковския балканъ може да бѫде презъ зимата съвсемъ прекѫсната. Князътъ спомена за преувеличения тукъ страхъ отъ австрийцитѣ, да не завладѣятъ по тази желѣзница българската търговия. Князътъ: „За насъ е безразлично, кой ще ни строи желѣзницитѣ", само да ги имаме по-скоро. Азъ му припомнихъ Сърбия. Тамошниятъ 20-годишенъ желѣзниченъ въпросъ. Князътъ: „Великитѣ сили въ Берлинския договоръ направиха повече за евреитѣ и езичницитѣ, отколкото за християнитѣ". Къмъ края той ми каза, че мога винаги да се осланямъ на него и когато срещна нѣкоя мѫчнотия, да се обръщамъ направо къмъ него. Най-ласкаво и възвишено впечатление, както вече по-рано и отъ други чухъ, и вчера отъ Безеншека. Български учи дневно 1 часъ, скоро ще знае добре; руски знае малко. Единъ отъ най-даровититѣ владѣтели въ цѣла Европа. При обѣда (на 12 и пол. ч.) се изказалъ много ласкаво и симпатично за мене.

Дома. Обѣдвахъ у Горбанови съвсемъ по български: отъ едно блюдо домакинътъ, домакинята, нейниятъ братъ и азъ, около малка масичка, съ вилицитѣ цапъ-цапъ като по тактъ. Чиниитѣ лежатъ предъ сътрапезницитѣ само за това, за да не капне нѣщо: чорба, свинско месо (рѣже се съ костурка), сирене (овчо, противна миризма), круши, кюстендилско черно вино. При това, много хлѣбъ.

Следъ обѣдъ отидохме съ Горбанова въ митрополията. Хубавъ конакъ още отъ турско време. Въ залата долу сварихме Евстатий Пелагонийски, директоръ на духовното училище въ Самоковъ (по-рано епископъ въ Битоля, презъ сръбската окупация въ Пиротъ, родомъ, казватъ, отъ Ихтиманска околия), доста ученъ човѣкъ, билъ въ Нѣмско, около 40-годишенъ, чернобрадъ, живъ, има особенъ остъръ изговоръ. Въ Самоковъ имало въ училището бунтъ; ученицитѣ, бѫдещи духовници, не искали да ядатъ храната на семинарията, не искали да бѫдатъ събуждани като говеда съ звънецъ, не се подчинявали на учителитѣ си; Евстатий дошълъ за съветъ въ София, а ето че и Горбановъ (началникъ на отдѣление) грубо му се накара защо е дошълъ безъ позволение. По-късно дойде Мелетий, софийски митрополитъ (македонецъ, отъ Струмица), по-младъ приказливъ мѫжъ, билъ е въ Виена и Берлинъ, много е челъ, твърде приветливъ. Следъ това се качихме горе на първия катъ при Климента Браницки (по-рано Василъ Друмевъ, родомъ отъ Шуменъ, сега управлява Търновската епархия); около 36-годишенъ, на лице прилича на Дринова, тихъ, пасивенъ характеръ, ученъ и приветливъ. Тукъ бѣше и Негово Блаженство Антимъ, нѣкогашенъ екзархъ, вече извѣтрѣлъ старецъ; изглежда много по-живъ и по-свежъ на фотографиитѣ, познати ми досега. — Това духовенство ми направи най-добро впечатление. Азъ дойдохъ съ предубеждението, че висшиятъ клиръ, излѣзълъ отъ гръцка школа, стои доста низко, и ето че намирамъ тукъ просвѣтени мѫже, учени, високо стоещи и надъ останалата полуинтелигенция, опитни и приветливи. Мене ме приеха много любезно и приятелски, като български историкъ. При Климента седѣше полковникъ Кесяковъ; страшенъ бърборко, бои се за чехитѣ, да не се понѣмчатъ. — За политическитѣ отношения говорихме много. Изглежда, че отъ тази камара нищо нѣма да излѣзе; много приказвахме за Гърция – Мелетий е билъ тамъ, сравнение съ тамошнитѣ условия следъ освобождението.

Отидохъ у Стоилова. Арменецъ бръснарь го стрижеше и мажеше. Утре вечерь (въ четвъртъкъ) въ митрополията ще има нѣкакво си събрание за помирение на партиитѣ, обаче повече бѣли били привлѣчени къмъ червенитѣ, отколкото червени къмъ бѣлитѣ. Селянитѣ депутати получавали по 15 фр. дневно, нечувана за тѣхъ сума, ядѣли кромидъ, лукъ и хлѣбъ и харчели едва 1 франкъ дневно; за тѣхъ било рай; обещание на радикалитѣ за намаляване на данъцитѣ. Вечеряхъ у Горбанова. Следъ вечеря у него дойдоха гости: Стаменовъ, директоръ на тукашната 3-класна гимназия, македонецъ отъ Полянинъ, по-рано професоръ въ Москва, съ жена рускиня, съ вирнатъ носъ, но образована. Чай. Стана дума за Бончовъ; умрѣлъ съ моята история въ рѫце (нѣмската). Говорихме много за Дpинова. Горбановъ и Стаменовъ се произнесоха за него много неблагоприятно; мързелъ, трупане на пари, липса на инициатива; колко нѣща могълъ той съ личното си влияние да предотврати въ Търново и нищо не направилъ; най-после така далеко загазилъ, че препорѫчвалъ да не се избира князъ въ знакъ на протестъ противъ Берлинския договоръ. Руситѣ често се чудили, какъ могълъ такъвъ човѣкъ като него така много да изгуби популярностьта, която по-рано наистина ималъ. Той самъ си е билъ виновенъ. На край време се скаралъ съ другитѣ и поради правописа и много се разсърдилъ, когато въ в. „Витоша" му написали името съ ы: „Дрыновъ". На служба подпомагалъ и намѣстялъ най-лошитѣ хора. Стояновъ много му билъ сърдитъ; и Начовичъ и други нѣкогашни негови приятели. Само Стоиловъ понѣкога го защищавалъ. Напоследъкъ, преди заминаването му, молили го да остане, но не искалъ; накърнено честолюбие. Заминалъ съ вѫтрешна горчивина; впрочемъ, ясно е, че българитѣ не умѣятъ да ценятъ неговото научно значение — та тѣ никого отъ своитѣ не оставятъ да се издигне, всичко повалятъ на земята, nemo propheta in patria [никой не е пророкъ въ отечеството си]. 

13 ноемврий, четвъртъкъ. Сутриньта отидохъ у Стоилова, гдето сварихъ и Горбанова (отъ 9—10 ч. всѣки день дава урокъ), тамъ бѣше и Атанасовичъ. Разговоръ за контракта и указа: уговорихме да се направятъ три работи: 1)указъ за назначението ми, 2)указъ за отпущане на пѫтнитѣ ми разноски и 3)контрактъ, по съвета на Стоилова споменатъ въ указа. Князътъ самъ е казалъ, че моитѣ искания били много скромни. Работата се уреди, взаимни felicitations — отъ днесъ сте нашъ, ставате българинъ. Съ Стоилова следъ това говорихме за минитѣ и желѣзницитѣ. Вчера вечерь Груичъ и други били на вечеря у княза. —Дриновъ билъ голѣмъ сърбофагъ за Нишъ, Пиротъ и т. н. Негова била и идеята за основаването на Царибродъ, като противовесъ на Пиротъ. – Съ Стоилова бѣхъ поканенъ у Балабанова, министъръ на външнитѣ работи. Живѣе на единъ голѣмъ площадъ въ угледна турска кѫщурка. Вѫтре хубава европейска уредба, много килими по стенитѣ студенината и вѣтривостьта на кѫщата много умѣло е прикрита. Госпожа Балабанова, малка женица съ остро носле, първия екземпляръ напълно по европейски образована българка, който видѣхъ. Говорихме по български (че говоря езика на страната, тукъ се смѣта огромно нѣщо). Следъ малко се показа 4-годишниятъ Митко, синъ на Балабанови, разглезено хлапе (Affenliebe), боготворенъ въ семейството (обикновено абдериство, казватъ, у пловдивчани), говори нѣмски и български; стара гувернантка, която отгледала вече г-жа Балабанова, съ сини очила и побѣлѣли кѫдрици; висока суха фигура, предполагамъ италиянка; малкиятъ хлапакъ я нарича „Grossmutter", а останалитѣ гледатъ на нея съ благоговение (Hausmöbel). Г-ца Гешова, сестра на г-жа Балабанова, споредъ Стоилова вече около 28-годишна, mais très bien conservée [но много добре запазена], е доста хубаво русокосо момиче съ бледо интелигентно лице, особенъ меланхоличенъ изразъ (die vergangenen unwiederbringlichen Jahre der Jugend [отлетѣлитѣ и невъзвратими години на младостьта]; стариятъ баща Гешовъ (не говори французки] и братътъ на госпожата, чиновникъ въ м-ството на външнитѣ работи. Приказваше се французки, та ми се отне възможностьта да покажа своитѣ познания по български; говорѣше се за всѣкакви софийски, нека го кажа, клюки — за мене, разбира се, съвсемъ непознати и непонятни нѣща. Азъ оставихъ да говори Стоиловъ и мълчахъ. Ястията бѣха европейско-български. Малкиятъ Митко бѣше, разбира се, важенъ предметъ за разговоръ. Балабановъ приказваше на шега, какъ нѣма да бѫде вече министъръ, постоянна криза. — Следъ това съ Балабанова и Стоилова излѣзохме по улицитѣ. Видѣхъ Шефера, французки агентъ и Даскалова, софийски губернаторъ (по-рано руски консулъ въ Варна). — Конституцията унищожи униформитѣ и декорациитѣ; на чиновницитѣ за това много имъ било криво; когато пѫтувалъ князътъ навсѣкѫде ставало дума за това — необходими били и поради респекта, който будѣли у населението.

Съ Стоилова пакъ отидохме при владицитѣ. Самоковската случка. Мелетий и Климентъ сѫ канени у княза на вечеря; Антимъ не (обиденъ, ала самъ си билъ виновенъ поради политическата си въртоглавость). - Съ Стоилова у Начовича, въ канцеларията на министерството. Каницъ и неговитѣ еврейски предложения: албумъ за руския царь, Азъ загатнахъ за важностьта отъ изучването на най-новата история на сърби, румъни и гърци, поучителна за българитѣ.

У Стоилова. Тамъ сварихъ шуменски турчинъ, старецъ съ медали отъ войнитѣ на 1829, 1854 г. (английската) и т. н., билъ съ депутацията въ Ливадия при царя и при княза, следъ неговия изборъ, щѣлъ да стане български шеих-юл-ислямъ; цѣла редица ордени като краваи, облѣченъ съ особна синя мантия и бѣла чалма (депутатъ). Баронъ d'Hogguer, холандецъ. Първиятъ по-дълъгъ разговоръ съ него. Дъждъ. Вечерьта Грековъ дойде у Стоилова. Грозна каль. Ходя постоянно съ своитѣ кавалерийски ботуши. Тукъ сѫ много хубави галошитѣ, съжалявамъ, че не съмъ ги носилъ въ „Европа", предпазватъ отъ истинка. Вечеря у Горбанова. Събрание въ митрополията. 

14 ноемврий, петькъ. Сутриньта намѣрихъ между нѣщата си виенски саламъ и го изядохъ като рѣдка реликвия отъ западъ. Отидохъ у Стоилова, тепърва се обличаше. При него бѣ Давидовъ (ходи у хората, когато сѫ още по нощница), много духовитъ и живъ мѫжъ (по-рано билъ въ Вашингтонъ, Римъ и т. н.): „wie gefällt Ihnen dieser Blödsinn von einer Constitution" [какъ ви харесва тази глупава конституция]. Той и останалитѣ всички сѫ съ високи ботуши; каучукови палта. Общо удивление на моя щирски Lodenmantel. — Печатарьтъ Ковачовъ, билъ тѣломъ и духомъ евреинъ, кожодеръ. Неговата печатница е въ джамия. Олелия съ словослагателитѣ чехи (иска да ги ощетява) — моитѣ съотечественици смъркатъ ракия по цѣли шишета. Въ друга полусъборена джамия край Народното събрание се печата „Витоша", министерски вестникъ, списванъ отъ Балабанова, Начовича и др., освирепѣлъ и станалъ грубъ. Въ трета една джамия се печата чешкиятъ „Балкански Соколъ". Тукъ има около 80 чехи. Ломската поща е затворена. Търговията по Дунава прекѫсна.

Преди обѣдъ ходихъ у графъ Кевенхюлеръ, австрийски генераленъ консулъ и дипломатически агентъ. Австрийското генерално консулство се помѣщава въ голѣмата жълта сграда до министерството, дървена кѫща, хубаво наредена вѫтре. Графътъ е младъ човѣкъ, съ кѫса черна брада и мустаци, подвиженъ и живъ; по-рано билъ въ Брюкселъ, въ Петроградъ и т. н., ималъ е прочути любовни връзки съ актрисата Янишъ въ Виена — въ началото на кариерата си е билъ въ Парижъ презъ време на обсадата. Предадохъ му писмото отъ Habětinek. Каза ми, че за мене нѣма нужда отъ препорѫки, най-добрата препорѫка е вашата книга тукъ — лежеше на масата му. Посрещна ме като съотечественикъ. Животътъ нѣмало да бѫде приятенъ, Levantе. Предупреди ме да се пазя отъ тукашнитѣ хора; die Männer, die jetzt am Ruder sind, — rechtschaffene, gebildete Männer [хората, които сега стоятъ на кормилото — сѫ честни, образовани мѫже], но какво ще бѫде следъ тѣхъ. Стремежътъ на Европа е да ги задържи. Мисля, че ще паднатъ — Народното събрание. Азъ възразихъ, че се съмнявамъ; противната партия нѣма водачи. Кевенхюлеръ отговори, че това нищо не значело. По-нататъкъ Кевенхюлеръ продължи, че тукъ много се страхували стъ Австрия и нейнитѣ тайни планове; Oesterreich will aber in diesen Ländern nichts, als dass die Leute hier recht gut, recht zufrieden leben und recht selbständig sich entwickeln [Австрия, обаче, не иска въ тѣзи страни нищо друго, освенъ хората тукъ да живѣятъ добре и въ доволство и да се развиватъ напълно самостоятелно]. По-нататъкъ стана дума за горитѣ, минитѣ, добитъка, природата въ България, за Habětinek, за Черна гора, Босна и Херцеговина; за белг. конституция и нейния развой, за баща ми (полиглотъ). За турцитѣ; нѣма съмнение, каза, че трѣбва да си отидатъ, което трѣбва и да се желае, защото нѣма нищо по-лошо отъ турското управление, aber mann muss Ihnen zum Abzug goldene Brücken bauen [ала за тѣхното заминаване трѣбва да имъ се построятъ златни мостове]; ограбване на имотитѣ на турцитѣ отъ бившето общинско управление. Когато си отивахъ, каза ми, че единственото нѣщо, съ което може да ми услужи е — по-често да ме кани на обѣдъ; wir Europäer und besonders wir Oesterreicher müssen enge an einander halten. — Стоиловъ guter Bursch [ние европейцитѣ и особено ние австрийцитѣ трѣбва да се държимъ здраво единъ за другъ. — Стоиловъ е добъръ момъкъ].

Обѣдвахъ съ Стоянова, Начовича, Д-ръ Цачева и Агура. За възобновяването на Браилското дружество сѫщо стана дума.

На 1 ч. имаше заседание на Нар. събрание. Четоха се протоколитѣ и т. н. Либералитѣ държатъ упорито за титлата „Свѣтлость", която опредѣля търновската конституция, а не „Негово Височество", както се официално пише и както е признато отъ Великитѣ сили. И Черна гора тазъ година повиши титлата на своя князъ (свѣтлость) на Височанство. – Въ Нар. събрание има единъ народенъ представитель гръкъ, отъ Варна, Стерю Анастасиади (билъ вече и въ Търново), говори и български, нахаленъ типъ. Питахъ въ коридора Славейкова, какво е станало съ неговия топографски речникъ: изгорѣлъ (27 тефтера) презъ войната въ Стара Загора; сега събиралъ тукъ и тамъ по нѣщо, голѣмо нещастие е за него. И Каравеловъ се приближи при мене и ми говори за Народната библиотека и за своята сбирка отъ философски книги. — Съ Бурмова, Начовича и Грекова се разхождахме предъ министерството; азъ въ своето манто, по което ме познаватъ въ цѣлия градъ и за което ми завиждатъ. — Тръгнахме къмъ дома на Начовича. По пѫтя разговаряхъ съ Гpекова за тукашното положение: казахъ му, че министерството нѣма партия въ парламента. Моята рецепта е: ако министерството имаше партия, то можеше, като напустне камарата, да причини нейното разтуряне, особено като дойде въпросътъ за възрастьта на нѣколко народни представители, които нѣматъ още 30 години. Правителството е много слабо, и при всичко това какъвъ вой се вдига противъ него. Грѣшка — следъ изборитѣ мислили, че иматъ мнозинство, като предполагали, че селянитѣ сѫ съ правителството, обаче селянитѣ минали въ опозиция. Тъй че сега нѣма друго освенъ министерство и опозиция: камарата. Малко виждамъ тукъ патриотизъмъ, много праздни приказки, груби материални интереси. — Отидохме у Начовича съ Грекова и Стоилова на чай. Отъ неговата кѫща има изгледъ на полето и Балкана, пролома на Искъръ. Семейството на Начовича е въ Свищовъ. Кѫщата му е задъ двореца въ полупуста турска махала, като отъ хартия. Вечеряхъ у Горбанова, следъ това у Стаменова (презъ улицата насреща) на чай.