К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

1 септемврий/20 августъ, четвъртъкъ. Вчера сутриньта отидохъ въ канцеларията, повикахъ Сарафова, ала той не дойде; представихъ за подписъ доклада за реорганизацията на статистичното бюро, за назначението на Сарафова, за помощь на Македония, за помощь на Ахъръ Челеби, за уволнението на Стаменова и Шопова и назначаването на Павловича за инспекторъ въ Ловечъ. Князътъ желае да се съобщи на тѣзи хора причината, по която сѫ изпѫдени, той е против каквото и да било преследване, осѫжда Бълг. гласъ и персекутивната мания. Азъ съобщихъ за страховетѣ на Сарафова, князътъ отвърна, че първиятъ проектъ ще бѫде законътъ за чиновницитѣ, никой нѣма да бѫде уволняванъ безъ сѫдъ; говорихъ му и за брата на Сарафова. Еренротъ е писалъ писмо на Крилова, че царьтъ добре го приелъ, ала че инакъ лошо се гледало на него, сега напущалъ войската и щѣлъ да заеме друга служба (дипломатическа?); хората изпратени: княза отъ Русия (Дриновъ, Теохаровъ и др.) не стрували, каже, нищо, щѣли само да вкаратъ княза въ мракъ; единствения човѣкъ въ България, на когото князътъ могълъ да се облегне, билъ Иречекъ. Азъ на това отговорихъ князу, че Теохаровъ очевидно е честенъ човѣкъ, kein génie [никакъвъ гений], съ голѣма практика, а Дринова познавамъ отъ 8 години. Князътъ се смѣе на идеализма на Дринова, въ всичко българско вижда злато, viel Jugendkraft und jugendliche Begeisterung [много юношеска сила и юношеско въодушевление], а това качество не било за практическия животъ. Криловъ по-късно ми разправи, че споредъ Еренротовото писмо много доволенъ отъ българския превратъ билъ Игнатиевъ. — Следъ мене при княза влѣзе Mme Головинъ; не зная за какво е тукъ. — Подиръ пладне получихъ писмо отъ Таксисъ (разпечатано!!), предлагатъ му тамъ прокурорска длъжность, ала не ще, предпочита да дойде тукъ. — На Вацова се помина днесъ бащата, замина за Пиротъ. — Подиръ пладне имаше конференция за програмитѣ, Златарски, Стояновъ и азъ за горнитѣ класове, после съ тѣхъ излѣзохъ на разходка. - Цанковъ вчера пристигна, Ремлингенъ и Теохаровъ нищо не знаятъ, сѫдътъ го викалъ за утре по процеса досежно изборната прокламация,  Стоиловъ  настоя и биде отложенъ следъ 4—5 месеца. Князътъ е сърдитъ за това. Излишно раздухване, най-добре е съвършено да се изостави. — Вечерьта писахъ опровержение за Augsburger Allg. Zeitung: има въ него дописка отъ Русчукъ, че съмъ захваналъ преследване на учителитѣ, дадени били вече 35 жертви. После написахъ и остра поправка до Бълг. гласъ за французската статия върху épuration du conseil enseignant [пречистването на учителския съветъ]; дълга дописка до „Politika" за Augsburger Allg. Zeitung и други работи. Писмо до Гешова въ Пловдивъ досежно Македония.

Четвъртъкъ. Съ Стоянова въ канцеларията. Вчера се запознахъ съ Кутинчева, изглежда като еврейски даскал, човѣкъ alla franca, днесъ го срещнахъ съ Кирила, разглеждаха пансиона съ неговитѣ недостатъци. Сарафовъ бѣше у мене, иска ауденция; Вацовъ е направилъ нѣщо тукъ въ entente, и Цанковъ сѫщо. — Подиръ обѣдъ имаше сънливъ министерски съветъ досежно Бѣлова, тукъ бѣше и Копиткинъ. Бѣловъ е назначенъ безъ указъ, волнонаеменъ, Тишевъ давалъ нѣколко пѫти на тръгъ 3 моста по шосето Ломъ — Берковица, най-после презъ януарий Славейковъ ги оставилъ подъ рѫководството на Бѣлова, отворенъ му билъ кредитъ 300,000 фр., генералътъ оставилъ работата така, сега Бѣловъ се отказва, иска да ги работи като entrepreneur [предприемачъ] и работата не е готова. Въ случая имало, каже, повече глупость, отколкото лукавство. Въпросътъ е дали Бѣловъ е чиновникъ или не. Реши се да се изучи, какво е направилъ и на каква стойность. — Вечерьта се разхождахме съ Златарски въ новитѣ части на София.  

4 септемврий/23 августъ, недѣля. Въ петъкъ и сѫбота имаше голѣмъ министерски съветъ по Дриновския проектъ за държавенъ съветъ, въ петъкъ отъ 4—8 ч. вечерьта въ министерството на правосѫдието, въ сѫбота отъ 10—12 ч. преди пладне въ министерството на вѫтрешнитѣ работи. Въ сѫбота сутриньта Теохаровъ отпѫтува за семейството си въ Русия. Съвещанията бѣха много интересни. Никой съ другиго по-рано не бѣше говорилъ, всичко бѣше оригинално, ни­какви групи, никой не знаеше какво ще каже другиятъ. Изцѣло взето всички бележки могатъ да ни правятъ честь. Храновъ и Спасъ пишеха протоколъ за княза, който искаше нашитѣ мнения. Генералътъ председателствуваше, захвана да говори най-младиятъ — Стоиловъ. Най-напредъ за принципитѣ: Стоиловъ е противъ изборния принципъ; азъ съмъ за известна половина, ала съ княжеско prépondérance [надмощие], говорихъ и за турцитѣ (¹/₅ отъ населението), членове de jure [по право]; Ремлингенъ е сѫщо за избиране на известна часть, не може правителството да носи отговорность за назначаването. По-късно Вълковичъ и Стоиловъ: да се върнемъ напълно къмъ руския проектъ — да се избиратъ отъ Народното събрание, азъ се противопоставихъ, това време е много далечно, всички чакатъ тѣзи избори, Ремлингенъ сѫщо говори за очакванията, изборитѣ въ Държавния съветъ да станатъ споредъ писмото на княза до генерала Еренротъ. Чудатитѣ идеи на Вълковича, ала многобройни паралели отъ Румелия. Следъ това захванахме подробноститѣ. §1 бѣ приетъ: само министритѣ, а не други сѫ de jure членове на държавния съветъ. За броя на изборнитѣ и назначенитѣ се повдигна споръ, изборнитѣ да бѫдатъ 8—12; азъ поддържахъ 12 изборни, 7 назначени. Всички поддържахме министритѣ да бѫдатъ членове на държавния съветъ. Направиха се много бележки за ценза, 35 години, само азъ бѣхъ за 30 години. — Въ сѫбота захванахме съ дебати върху стилизирането на ценза: sujet d'origine bulgare [българско поданство], невъзможно е да се изключатъ турцитѣ, както и българитѣ не отъ Княжеството, нападкитѣ на Вълкови­ча върху Дринова, генералътъ, азъ и Стоиловъ бѣхме за приемането на всички „природныхъ Болгаръ". Въ петъкъ бѣ говорено на руски, въ сѫбота на французски (между това Теохаровъ замина, той не знае французски). Назначаване на 3 кандидати, а не 2. Споредъ Вълковича за 4 години, turnus [по редъ], избирането да стане вече следъ 2 години. И княжескитѣ членове за 4 години. Развиха се дълги дебати за conseillers [съветницитѣ], по-голѣмата часть да бѫдатъ чужденци при министерствата, Вълковичъ е за 2 юристи и 1 "математикъ" въ conseil [съвета], Криловъ мисли, че това ще бѫде „съветъ на съвета". Функциитѣ. Повечето бѣха приети. Промѣни въ подробноститѣ. Изцѣло взето азъ съмъ доста rassuré [успокоенъ], имахъ разни страхувания по тази работа. — Подиръ пладне отидохъ у Шефера. Изглежда affligé [огорченъ], за изборнитѣ членове не е много съгласенъ. — Йорданъ Тодоровъ пристигна. — Вечерьта получихъ писмо отъ Ремлингена: 40,000 фр. за тайната полиция да се вземѣли по 8,000 отъ непредвиденитѣ на останалитѣ мини­стерства, при това указътъ е отъ 19 августъ, безъ да пита, бъркане въ чужди джебове и нарушение на бюджетния за­конъ, цѣла безмислица; ако това нѣщо не се поправи, вед­нага ще подамъ оставка. И Вълковичъ е сърдитъ. На вечеря бѣха Спасъ и Вълковичъ. Nergeleien [роптания] поради на­значаването на Сарафова (Вълковичъ не бѣше го дори видѣлъ), азъ се много разсърдихъ, казахъ имъ, че по-добре е да си порѫчатъ нѣкой полицмейсторъ за министъръ на просвѣтата, а не хора, които иматъ задъ себе си научна карие­ра. Следъ това отидохъ у Стоилова, гдето бѣха Панаретовъ, както и Цачевъ и Горбановъ, които си отидоха по-рано, търновски консерватори клюкари, деморализирана младежь; Д-ръ Цачевъ е цѣла баба вехтошарка. — Идеи за отдѣляне отъ Спаса, собственъ ménage [домакинство] и жилище, мѫчнотии. Заспахъ късно.

Днесъ въ недѣля цѣлиятъ день бѣхъ въ министерството на просвѣтата съ Стоянова и Вацова, работихме програмитѣ. Подиръ пладне дойде у насъ и Златарски. Пристигнаха многобройни отговори на окрѫжното за статистични данни: презъ зимата ще публикувамъ училищната статистика и една свезка съ програмитѣ и пр. Мисля да обнародвамъ наесень въ Държавенъ вестникъ предварителенъ рапортъ за училищното дѣло изобщо. — Вечерьта направихъ пеша разходка къмъ Княжево. Голѣмиятъ лагеръ. — Mme Каравелова е назначена въ Пловдивъ за учителка по математика и история въ държавното девическо училище. — Презъ нощьта писахъ гимназиялната временна програма.  

6 септемврий/25 августъ. Въ понедѣлникъ сутриньта отидохъ въ княжеската канцелария, гдето размѣнихъ нѣколко думи съ Стоилова, тамъ бѣше и Начовичъ, ала не си проговорихме нито дума; тамъ заварихъ и джаснатия Цачевъ, опасенъ човѣкъ, дрънкаше като стара баба. Цѣлиятъ день бѣхъ въ канцеларията: работихъ програми съ Вацова и Стоянова, реалната програма цѣла е готова и е изпратена въ печатницата. Иванчовъ вчера и днесъ е тука, неговитѣ съобщения за търновското девическо училище (ала само rumeurs [слухове]), въ Габрово прилежно се строело, изучаваше у насъ годишнитѣ програми, „отчети". Нужда отъ кѫща за гимназия, никой не иска да даде кѫщурката си за училище, трѣбва да останемъ въ старата съ подпори и поправки. Въ града крайнитѣ консерватори сѫ изпълнени съ злоба противъ мене, клюки за строежитѣ въ Ломъ и София. Говори се много изъ града: въ министерския съветъ станало ужъ дума за Цанкова, азъ съмъ се произнесълъ, каже, да се пуснѣлъ съвърше­но, съ това внимание само се прославялъ. Министритѣ съ указъ получиха право да взематъ по 4000 фр. „за обзаведенiе", това, разбира се, се отнася за Теохарова, Вълковича, Крилова, азъ написахъ: „за мене не е нужно, 25/8. Иречекъ". Хр. Цаневъ пристигналъ въ Враца като директоръ (указътъ не е подписанъ), ала поради нездравословность и пожара и т. н. не съветва тази година да се отваря тамъ училището, най-добре щѣло да бѫде да се пренесѣло въ Силистра. Много лични капризи има въ тази работа. Стояновъ ще замине за Враца. — Днесъ подиръ пладне излѣзохме на дълга разходка съ Вацова, който бѣше настроенъ съвършено елегично. Бѣхме на постройката на гимназията: всичко върви бърже напредъ, намѣрени сѫ стари турски монети и една римска, много тухли, ала ни­какви основи. Ходихме изъ полето и въ градината предъ двореца. Неговитѣ аmores et sospiri (tempi passati, sed dulcia sunt haec omnia etiam in memoria [въздишки по любимата, отлѣтѣли времена! при все това приятни сѫ тѣ и въ споменитѣ]) за Донка — Вацовъ напълно се изповѣда. Елегично красиви лунни нощи. Днесъ станахъ около 6 ч. сутриньта. Вчера Дановъ ми донесе българската граматика на Икономова, хубава книга. Войската се събира — 6 дружини, две батареи, цѣлъ полкъ (4 сотни) и 1 сотня отъ гвардията; князътъ преди пладне и следъ пладне бѣше au camp [на лагера]. Видѣхъ днесъ цѣлъ полкъ — войници съ червени ризи и бѣли фуражки.  

10 септемврий/29 августъ, сѫбота. Въ срѣда сутриньта manoeuvre, кавалерията е на цариградското шосе, азъ не присѫтствувахъ. Дриновъ пристигна, билъ въ Панагюрище, а не въ Пловдивъ: прочелъ на т. пазарджишката станция въ пловдивскитѣ вестници, че пѫтувалъ съ тайна политическа мисия до Пловдивъ, и за това се отказалъ да отива тамъ. Отъ Панагюрище пристигналъ тукъ на конь презъ Поибрене въ Вакарелъ и отъ тамъ съ пощата. Пълно е съ чужди гости въ София, и Икономовъ пристигна, дори нѣма и жилища. — Запознахъ се съ Т. Пѣйовъ. — Подиръ пладне срещнахъ тукъ Славейкова, говори ми за пословицитѣ, ще излѣзатъ 30—40 коли; бѣше много грохналъ и замисленъ; страхъ го е „да го не дигнатъ отъ тука нощеска", азъ му отвърнахъ, че е излишно да се бои, че менъ не сѫ ме питали — той: то се вижда. Подиръ пладне и вечерьта на свѣщь въ канцеларията изработихъ съ Стоянова програмата за женската гимназия. Вечерьта бѣхъ у Дринова до 1 часа следъ полунощь. Днесъ излѣзе моята поправка въ Бълг. гласъ:

Monsieur le Rédacteur! Dans la partie française de la „Voix de Bulgarie", № 64 et 68, on trouve la nouvelle que j'ai entrepris une épuration du corps enseignant, c'est à dire, que le Ministère de l'Instruction publique en Bulgarie ne s'occupe à présent que d'une persécution générale des instituteurs dénoncés comme ayant des convictions politiques suspectes.

Cette nouvelle est fausse. Personne n'a pas dû quitter le service d'Etat pour de causes politiques depuis le 1 Juillet, une persécution comme la prétendue serait en effet un acte d'un obscurantisme bien absurde, surtout ayant en vue la masse des malentendus, intrigues et inimitiés purement locales dans les villes et villages. Le corps enseignant des écoles gouverne­mentales présente assez de professeurs intelligents et instruits pour assurer les espérances les mieux fondées pour un bon avenir de la jeunesse bulgare.

En Vous priant de vouloir bien insérer la rectification présente dans le prochain numéro de Votre feuille, je suis.

 

Sophia, 18(30) Août 1881.

Votre bien dévoué Dr Constantin Jireček*) [1]

 Неимовѣренъ ефектъ. Сарафовъ дойде вечерьта у насъ въ канцеларията. Български гласъ придружи поправката съ едно дълго словоизлияние, пълно съ глупости и анахронизми. Говори за отстранението на единъ учитель въ Варна — това стана въ времето на Сарафова презъ мартъ. У Дринова се събрали Цанковъ, Славейковъ и други. — На министритѣ се дадоха на разположение по 4,000 фр. за обзавеждане: това става главно за Теохарова и Крилова. Азъ въ вторникъ написахъ резолюция: „За мене не е нужно". Въ Ориента чужденецъ не смѣе да трупа пари.

Въ четвъртъкъ станаха голѣмитѣ маневри между Искъра и София. Сутриньта дойде у мене Дриновъ. После самъ излѣзохъ къмъ табиитѣ между цариградското шосе и Витоша; задъ тѣхъ намѣрихъ Вацова, предложи експедиция до Драгалевци, защото операциитѣ ставаха далеко нѣкѫде си задъ Искъра; тукъ бѣха и Кирилъ, Сарафовъ, Кутинчевъ, Радомировъ. Съгласихме се. По ливадитѣ тръгнахме напредъ. 1 часъ и пол. Вацовъ marodeur. Гимнастиката на Кирила. Гастрономически комбинации, какво ли аджеба ще намѣримъ. Déjeuner подъ орѣхитѣ на мегдана: сирене, кисело млѣко, „джагали" (сини обли сливи) и жълти сливи и ракия съ хлѣбъ. Сопотненецъ. Операциитѣ въ полето, червенитѣ ризи на кавалерията. Голѣмиятъ хуморъ на Кирила; улучване на кучето. Селското училище и попътъ. Siesta [следобѣдна почивка] подъ купенитѣ. Въ града. — Вечерьта Стояновъ замина за Враца: Хр. Цаневъ е боленъ и цѣлото училище става проблематично.

Вечерьта писахъ писмо на баща си. — Работихъ върху образованието. Въ септемврий провизоренъ отчетъ. Сарафовъ съставя Gemeindelexicon [списъкъ на общинитѣ], до 20 септемврий ще приготви предварителния резултатъ отъ преброяването на населението. Искамъ да наема за министерството и статистиката отдѣлна кѫща — може би тази, гдето е сега Бурмовъ. Въ Шуменъ за педагогическия курсъ сѫ се явили и момичета, ще се отвори паралелка за тѣхъ. — Съжалявамъ, че не мога да взема участие въ географическия конгресъ въ Венеция!! — Въпросътъ за моето частно жилище, кѫде, самъ или съ Спаса. Той е станалъ нѣкакъ си мълчаливъ: за Бълг. гласъ ли, за жилището ли, или що? А кога пакъ ще изкоча навънъ за Прага? — Княза не съмъ виждалъ вече отдавна, отъ миналата срѣда.

Въ петъкъ се чувствувахъ до нѣкѫде отмалѣлъ отъ вчерашното пѫтуване — около 15 километра. Преди пладне прескочихъ за малко въ княжеската канцелария у Стоилова: защо съмъ дигналъ толкова шумъ съ поправката, били излиш­ни полемикитѣ, азъ обаче възразихъ, че не мога да търпя да се отнасятъ съ мене както искатъ, при това тѣзи глупости на Бълг. гласъ се препечатватъ и разпространяватъ и въ европейскитѣ вестници, това не бива да става, човѣкъ трѣбва да защищава своята репутация. Стоиловъ говорилъ съ Икономова; той не искалъ министерство, страдалъ отъ периодична меланхолия, предпочиталъ да пѫтува; пѫтуващъ членъ ревизоръ на статистическия съветъ. Комисията за изборния редъ на Нар. събрание трѣбва да довърши своята работа днесъ вечерь.

Следъ това отидохъ у Златарски въ канцеларията (кѫщурката на Великсинъ), гдето бѣше и Сарафовъ. Проектъ за излетъ на Витоша. — Подиръ пладне ходихъ въ канцеларията, разходка съ Вацова. Метеоръ. — Вечерьта четохъ статията на Матковича за Курипешича. Грахово поле при Брѣзникъ, до сега Грахово се знаеше отъ Брѣзникъ чакъ нѣкѫде си задъ Гинци; въ времето на Курипешича още сѫ се разработвали руди въ Брѣзникъ, за които знае и Златарски.

Днесъ дойдоха въ канцеларията разградскиятъ попъ и офицеринътъ Кутинчевъ и т. н. За стипендии ще изядатъ на човѣка ушитѣ. Говорихъ на улицата съ Стоилова досежно Таксиса. За утре се приготовлява амнистия. Подиръ пладне отидохъ у Дринова, живѣе въ кѫщата на панагюреца Нешевъ въ калната и бездънна губернаторска (ерменска) улица: рѫкописътъ на Пулевски съ македонски народни пѣсни, много сърбизми, трѣбвало би да се напечататъ съ държавна помощь подъ вещъ надзоръ. Откарването на Славейкова презъ нощьта въ четвъртъкъ срещу петъкъ (не зная нищо по-подробно) насилствено отъ полицмейстора, съ държавна кола (пощата) въ Търново, подла постѫпка, глупость. Цан­ковъ е още тука, бѣше у Дринова, следъ много месеци пакъ го видѣхъ; бѣше приветливъ, търсилъ ме, каже, въ канцеларията за учителско мѣсто; него още не сѫ го интернира­ли, жена му е болна; Славейковъ казалъ, че ще замине, ко­гато поискатъ, и съ това си развалилъ работата. — Днесъ дойдоха у мене въ канцеларията Моравеновъ, Минчовичъ, Протичъ. Случайно Дриновъ бѣше при мене. Събираха помощи за Враца. Дадохме по 50 фр. — Съжалявамъ, че въ последно време имамъ малка възможность да се сношавамъ съ хора, особено съ Стоилова. Постоянна цѣлодневна канцеларска работа. — Видѣхъ въ градината консерваторитѣ (Начовичъ, Адженовъ и пр.) и минахъ покрай тѣхъ безъ да се спра, само ги поздравихъ. Starke Abkühlung [силно охлаждение].  

1/13 септемврий, вторникъ. Въ недѣля на 30 августъ бѣше праздникътъ на руския царь и на българския князъ. Станахъ рано, ала при всичко това пропуснахъ ранната служба, гдето къмъ края пристигна и Хитрово. На 8¹/₄ министритѣ отидоха у княза, който бѣше въ бѣлъ воененъ мундиръ и много веселъ. Следъ това азъ отидохъ пеша до лагера. На могилата тамъ бѣше издигнатъ павильонъ, гдето бѣха дипломатитѣ, министритѣ и малко дами. На лѣво имаше трибуна съ депутации отъ града, на дѣсно дами и другото софийско население. Войската бѣше строена между могилата и Княжево. Дипломатитѣ бѣха въ униформа. Князътъ пристигна на конь, passa les lignes des troupes et entra au pavillon [мина край нареденитѣ войски и влѣзе въ павильона]. Божествената служба се извърши отъ Мелетия, скопския Кирилъ, самоковския  Доситей и кюстендилския Иларионъ (подпиранъ отъ двама слуги). Лекъ вѣтрецъ, прозраченъ въздухъ. Следъ това стана освещаването на знамената: дружиннитѣ командири на всички дружини всѣки съ знаменосеца влѣзоха въ павильона, долу пъкъ подъ могилата стана освещението, знаменосцитѣ бѣха наредени въ крѫгъ около олтаря. Кѫса речь на княза (на конь) къмъ войската „en quarré" [построена въ четвероъгълникъ]. Следъ това revue [прегледъ на войскитѣ[: ескадронътъ, червената гвардия, софийската, кюстендилската, радомирската, самоковската, орханийската, берковската дружини (нѣкои непълни), артилерията (2 батареи) и конниятъ полкъ (4 ескадрона) — минаха два пѫти въ стройни редици, на край пехотата im Laufschritt [бѣгомъ], а конницата en trabe [въ тръсъ]. Трая отъ 9 ¹/₂ до 12 ч. Голѣмо множество хора, цѣла София и много гости отъ далече, всички файтони бѣха наети за голѣми суми. Връщахъ се съ Стоилова: днесъ били подписани два указа, амнистия по политически причини и премахването на комисаритѣ. За откарването на Славейкова нищо не знаелъ, едва на сутриньта узналъ post festum [твърде късно], признава, че това е голѣмъ позоръ за правителството; азъ му говорихъ за полицмейстора, за мене е подозрителенъ типъ; кой знае какво е билъ въ Румъния. Днесъ имаше и avancement [производство] на много офицери: Даниловъ напр. е произведенъ въ майоръ и т. н. Кюстендилската дружина бѣше съ абхазски калпаци. — Подиръ пладне отидохъ у Хитрово, който бѣше en grande tenue en permanence [въ постоянно парадно облѣкло]. У него бѣха Lascelles, Шеферъ, Янсенъ,  Брауншвайгъ. Говорихме главно за военното възстание въ Египетъ. — Спахъ до вечерьта. — На 7 ч. имаше gala dîner въ дървената сграда на лагера, 150 души гости, дипломатитѣ съ униформи, много офицери, депутации отъ градоветѣ. Азъ бѣхъ между майоръ Рушиновъ (руски гостъ) и Бурианъ, на срещния ъгълъ Ремлингенъ (разговори за северна Европа) и Де Мартино (неговитѣ сладострастни приказки).  Изпонапиха се (Кирилъ, Стаматовъ и т. н.). На края, следъ като си отиде князътъ, Дриновъ, Стоиловъ, азъ, Йорд. Тодоровъ, Стаматовъ, майоръ Рудановски и др. ударихме му едно хоро на галерията предъ павильона при лунно освѣтление съ клакове[2] на главитѣ.

Въ понедѣлникъ бѣхъ неразположенъ, спахъ малко, стомахътъ ми бѣше разстроенъ. Сутриньта дойде у мене Бракаловъ отъ Станимака, ще дадемъ тамъ 8,000 фр. за българско училище (кѫща), ефектътъ въ Румелия. Въ канцеларията дойде Икономовъ и шуменска депутация (искатъ дори 20,000 фр за училища). Подиръ пладне Спасовото семейство замина за нѣкое време въ Юкарѫ Баня, тъй че оставамъ въ кѫщи самичъкъ само съ Петъръ. Князътъ ме повика на 3 ч. досежно Таксиса. Вечерьта пакъ бѣхъ въ канцеларията.

Втoрникъ. Пристигна Стояновъ, завършилъ щастливо мисията cи, Хр. Цаневъ остава въ Враца. Красивъ край, старинни хора, планини и бѣли стени като въ Далмация, лозя, римски старини, металически кръстъ и славянско евангелие, и дветѣ отъ Чипровци отъ 17 ст. и т. н. Работихме днесъ до вечерьта по разпредѣляне на стипендиитѣ, цѣло море отъ прошения и голѣмо главоболие съ тѣхъ. Шишковъ се скита изъ София. Подиръ пладне Kreuzfeuer [кръстосанъ огънь], Станимашкиятъ Бракаловъ, пропадналиятъ стипендиянтъ Карагьозовъ отъ Търново и т. н. - Кѫсъ министерски съветъ отъ 3-4 ч., безъ Крилова, Теохарова и Желѣзковича. Каранфиловичъ въ дворцовата комисия; Варна иска 1 милионъ заемъ; следствието противъ телеграфиста Тодоровъ отъ Русчукъ. — Вечерьта разходка съ Вацова. Днесъ обѣдвахъ пръвъ пѫть тази година въ гостилница. Вечеряхъ самъ въ кѫщи. Подиръ вечеря дойде Дриновъ. Консерваторитѣ искали да изтръгнатъ отъ присѫтствуващитѣ депутации за 30 августъ протестъ противъ проекта на Дринова, ала хората (около 100 души) се съпротивлявали, мнозина поради това веднага следъ „смотъра" си заминали. Искали дори, казватъ, и да биятъ Цачова. На край 14 души(!) подписали адресъ до княза противъ изборния принципъ и противъ ужасното ужъ положение на народното образование; всички училища да се вземѣли подъ управлението на държавата (следователно огромно чиновничество), Горбановъ ужъ проповѣдвалъ въ клуба, че Дриновъ билъ само новъ Каравеловъ. Адреса, казватъ, подали днесъ Цачовъ, Минчовичъ, Горбановъ и единъ селянинъ насилствено принуденъ за това противъ своята воля. Подла сгань. — Братътъ на полицмейстора, учительтъ Николаевъ, до вечерьта още не бѣше се изнесълъ отъ пансиона, макаръ че никога не му е било позволявано да живѣе въ него.  

4/16 септемврий, петъкъ. Въ срѣда имаше стрелба, не бѣхъ на ауденция. Обѣдвахъ съ Дринова въ „клуба", и Денисъ, Стояновъ бѣха съ насъ. Подиръ пладне имахъ много работа съ стипендиитѣ. Въ четвъртъкъ продължихъ съ стипендиитѣ, вечерьта дойде у мене Дриновъ — студентска вечеря; преди пладне имаше министерски съветъ у княза досежно д-ра Гримма, началника на медицинската часть, положението на жандармерийския полковникъ Логвеновъ и строителното отдѣление — частни капризи. Днесъ бѣхъ въ канцеларията, Цѣлъ день. На гимназията вече се турятъ основитѣ. Пристигнаха двама чехи, Шпулакъ и Чермакъ; днесъ единъ чешки земедѣлецъ съ самоковския фабрикантъ на кибритъ бѣха у мене. Вечерьта Дриновъ дойде у мене въ канцеларията, гдето бѣше и Стояновъ. Повдигна се пакъ въпросътъ за Дружеството [книжовното]: макаръ че Дриновъ бърза да замине, утре ще се свикатъ подиръ обѣдъ на 4 ч. присѫтствуващитѣ тукъ 17 члена въ Народната библиотека за подновяването на Дружеството; месечно списание и като първи издания препечатването на Миладиновци съ портретъ; дебърския сборникъ на Пулевски и пословицитѣ на Славейкова. Изборъ на нови членове, тукашни. Освенъ това обаче въ недѣля се проектира възлизането на Витоша отъ Владая — Златарски, Сарафовъ, Вацовъ и азъ. Вънъ отъ туй щѣло да има въ недѣля министерски съветъ досежно сената. Азъ съмъ като на тръне. Не съмъ здравъ, съвършено разнебитенъ, безъ паметь и съсредоточаване на мислитѣ; Стоиловъ е още по-зле. — Получихъ днесъ писмо отъ Томашекъ и 3 статии, за кримскитѣ готи, за старата топография далматинско-босненска и за памирскитѣ диалекти; иска сведения за Пауталия. — Географскиятъ конгресъ въ Венеция билъ откритъ; безъ мене! — Днесъ направихъ печалното откритие, че сумата 300,000 фр. за общинскитѣ училища е изчерпана; позорната неспособность на нашия счетоводитель търновеца Икономовъ, verhurter Kerl, сега е въ отпускъ. — Стояновъ се готви за пѫть къмъ Търново и Габрово. — Двама турци отъ Шуменъ бѣха при мене; ходжата и единъ другъ, за помощь на класното училище.  

5/17 септемврий, сѫбота. Чуденъ день. Сутриньта ме събуди Дриновъ; пихме заедно чай и излѣзохме; взехъ съ себе си устава на Дружеството. Въ канцеларията заварихъ Златарски; госпожица Виктория Живкова, свършила въ Петроградъ, иска да отиде въ Солунъ, мечтателна девойка, била е вече веднажъ въ Македония. Липсва ни учитель по руски и законъ божи за софийската гимназия, 1 учитель въ Враца, 1 въ Силистра, 1 пѣвецъ въ Лѣсковецъ. Двама млади калугери самоковци (ново изпечени семинаристи отъ Русия) следъ много молби бѣха назначени, ала ето че днесъ се получи писмо отъ Рила, че искали да останатъ тамъ за манастирското „школьо"! — Подиръ пладне въ канцеларията дойдоха Дриновъ и Стояновъ, préliminaires [предварителни съвещания] за Дружеството. На 4 ч. стана събранието на Книжовното дружество въ библиотеката. Присѫтсвуваха Дриновъ, Стояновъ, азъ, Цанковъ, Гюзелевъ, Минчовичъ, Михайловски, Вас. Поповичъ, Икономовъ, Генчевъ, Хр. Стояновъ, Пѣевъ, Бурмовъ. Не дойдоха Д-ръ Вълковичъ, Йос. Ковачовъ, Агуpa, Начовичъ. Мнозина бѣха вече забравили че сѫ членове. Никога, дори и въ Браила, не сѫ се събирали толкова членове, Дриновъ цѣлъ бѣше въ възхищение. На 4 ч. започнахме. Стояновъ прочете протокола отъ 28 ноемврий 1878 г. отъ Браила, писмото на Дринова, съ което дава на министерството пълномощие да възобнови дружеството въ България, сиречь на Дринова като "управляющъ отдѣлъ нар. просвѣщенiя" и да предложи действителни членове. Следъ това се говори за устава на старото дружество, неговата организация и капитали; излѣзе на яве, че Пѣйовъ ималъ у себе си записи за 6,000 рубли, вложени у покойния Тошковъ. После Дриновъ изложи цельта на събранието - да се възобнови дейностьта на дружеството. Икономовъ поиска да се впусне въ формалности, ала скоро престана. По предложение на Цанкова материалното управление биде предоставено на министерството. Редакцията и научната управа има нужда отъ рѫководство, по предложение на Гюзелева и то се остави на министерсвото. Така следователно се нареди временното управление до общото годишно събрание презъ идния юлий 1882 г. Редакционната комисия трѣбва да се погрижи за проектъ на новъ уставъ. Списанието трѣбва да почне да излиза отъ 1 януарий, и то месечно, споредъ устава; говори се и за речници. На г. Стоянова се възложи да поиска портретитѣ на най-заслужилитѣ за дружеството родолюбци въ Румъния (предложи Дриновъ). Сетне се прочете актътъ на действителнитѣ членове (тукъ сѫ Дриновъ, Стояновъ, Пѣйовъ и азъ като застѫпникъ на Климента), споредъ известенъ параграфъ за дописни членове се избраха: И. Груевъ, Дановъ, Ив. Стр. Гешовъ, Ив. Вазовъ, Салабашевъ, Сарафовъ, Златарски, В. Василиевъ, Балабановъ. На 5 ч. една часть отъ членоветѣ (Икономовъ, Михайловски) отидоха на заседание въ комисията за държавния съветъ. Следъ това се захванаха научни разисквания: Дриновъ докладва за минея на Божидаръ Вуковичъ (собственость на Ат. Храновъ), за стария дамаскинъ на дружеството, за българската литература презъ по-раншната турска епоха, за югославянскитѣ инкунабули, за образованостьта въ Софийско преди 300 години, за актоветѣ по бѣлоградчишкото възстание у Дринова, за кореспонденциите на Раковски, Априловъ, Неофитъ. Спомени отъ живота на дружеството. Стояновъ спомена за мизерията, въ която живѣлъ съ Друмева въ Браила. Михайловски и Бурмовъ говориха за идеята да се пренесе дружеството въ Цариградъ. Бурмовъ за старата цариградска книжнина и за тѣхнитѣ дългове; Цанковъ и той си размѣниха нѣколко нескрити погледи. Между това излѣзохъ за малко вънъ: цѣлата Ви­тоша бѣше обвита въ дъждовна мъгла, казахъ на Вацова, че нѣма да отида — заминаха на 5 ч. безъ мене. Нашето заседание се свърши много щастливо, Дриновъ и Стояновъ като да бѣха на небето, внезапна идея. Нашиятъ библиотеченъ чиновникъ Манчовъ ми каза, че преди много години видѣлъ въ манастира св. Троица при Етрополе надписъ, че презъ тамъ е носенъ св. Ив. Рилски отъ Търново за Рила (15 вѣкъ). — Вечерьта имаше донѣкѫде звезди.  Замислихъ рано сутриньта още въ тъмно да достигна компанията въ Владая, ала презъ нощьта се затъмни. — Четохъ Томашековата статия за готитѣ въ Таврическа губерния. Много интересни работи. Борбата на иранскитѣ и индогермански елементи съ туранскитѣ, хунитѣ, азаритѣ, хазаритѣ, куманитѣ, печенезитѣ, татаритѣ, турцитѣ и т.н.  

6/18 септемврий, недѣля. Сутриньта бѣше облачно, студено. Писахъ въ кѫщи и на Климента. На обѣдъ се срещнахъ съ Дринова. Съ него следъ обѣдъ отидохме въ Бояна. Ви (s'arrêter, s'établir), знаятъ го само въ значението cadere, отъ тамъ легендата, че тамъ падналъ царь. Единъ старецъ ни разправи за манастира св. Арангелъ при Искъра (Урвичъ), тамъ се намирала, каже, чашата на царя Асена, живѣелъ тамъ този царь имайки свой сарай и тамъ се пѣела пѣсень за този царь. Името изговаряше Ясенъ, царь Ясенъ. Съгласява се съ това, което неотдавна тамъ разправяше Карановъ. Селянитѣ ни разправяха, че тѣхната черква била по-стара отъ самата София, нѣкога си цѣлото поле било море, надъ селото било пълно съ камъни — тукъ, казватъ, имало градъ, при входа въ дефилето съ водопадитѣ, царскиятъ сарай. Следи отъ зидове и тухли има въ самото село. Топълъ изворъ надъ селото, не замръзва. Училище, 50 ученика, учительтъ лани билъ македонецъ, сега е поповиятъ синъ, оногози „цаниха" за 4,500, тогози за 2,200, децата още не сѫ събрали. Само едно момиче е ходило на училише. Воденици, селски, една на Хаджи Мано, една развалена на евреина Фархи. Работятъ и днесъ въ недѣля. Добро население. Идеята на Дринова да купимъ мѣсто надъ селото, да издигнемъ тамъ две лѣтни кѫщички една до друга. Нашиятъ коларь ни разправи за турскитѣ лозя (багларъ) преди войната около София, при Юкарѫ-Баня (?), при ломското шосе, на Курубагларъ, изкоренили ги презъ войната за дърва за отопление. Надъ вечерь се изясни. — Споредъ „Марица" билъ забелязанъ метеоръ на 28 августъ, който азъ съ Вацова видѣхъ на 6^.40 по посока на Мургашъ или Арабаконакъ, и въ Пловдивъ; въ Сливенъ и Ямболъ билъ чутъ пукотъ и синъ облакъ следъ него; падналъ е приблизително нѣкѫде си въ Черно море. — Св. София е потурчена вече следъ половината на 15 в., краль Милутинъ е билъ пренесенъ още въ нея; Дриновъ открилъ това въ сръбскитѣ анали.  

9/21 септемврий, срѣда вечерь. Nous sommes en plein conseil d'état [ние сме всецѣло заети съ държавния съветъ]. Въ понедѣлникъ бѣхъ цѣлъ день въ канцеларията — компанията била вчера на Витоша, мъгляво, изгледъ на Софийско и Кюстендилско поле, тръгнали отъ Владая на 8 ч. и вървѣли до 6 ч. за Драгалевци. Имената на върховетѣ: Кикешъ връхъ надъ Бояна, Боерци къмъ Владая, мѣстность Ташлъкъ, морени наричани Мостове, горе плато, долини и урви и върхове; панагюрци овчари, знаели за Дринова, своя съотечественикъ, че билъ отъ Панагюрище. Вацовъ е съвършено отмалѣлъ. Блѣнувамъ за една астрономична разходка.

Вчера, въ вторникъ 8/20 отъ 9 ¹/₂ до 12 ³/₄ ч. имаше у княза министерски съветъ за държавния съветъ (Стоиловъ, Криловъ, Ремлингенъ, Вълковичъ и азъ). Присѫтствуваше и Хитрово. Четени бѣха откѫслеци отъ проектитѣ на Дринова и консерваторите, както и мнението на комисията, възгледитѣ на Стаматова и aperçu [прегледъ] на съвършено несполучливия избирателенъ законъ. Идеята на консерваторитѣ, щото назначаванитѣ членове да могатъ да бѫдатъ изхвърляни съ докладъ на министерския съветъ биде напълно отхвърлена. Князътъ искаше 10 избрани и 9 назначени членове, ала следъ това се остави да се споразумѣемъ съ Дринова, единствения възможенъ председатель. Освенъ това се разисква за атрибутитѣ и пр.; азъ писахъ протокола съ моливъ (на французски). Идеитѣ на комисията. Изцѣло бѣше приетъ проектътъ на Дринова съ нѣкои видоизмѣнения. Избирателниятъ законъ бѣше признатъ за несмилаемъ, комплициранъ и непрактиченъ, направили цѣлъ законъ вмѣсто временни правила за първитѣ избори. Изгаряне на бюлетинитѣ следъ избора! Подиръ пладне преписахъ на чисто протокола, около 6 листа folio. Дриновъ на 4 ч. билъ съ княза, съ Хитрово, да се изкаже, князътъ му казалъ: или ще останете тукъ като председатель, или ще отложимъ държавния съветъ за други пѫть. Приелъ, съ 12,000 фр., макаръ че князътъ му предлагалъ много повече. Той следъ това дойде у мене. На мене въ заседанието биде повѣрена редакцията на устава споредъ протокола; ще го изработимъ заедно. Ще се обнородва съ манифестъ, който биде възложенъ на Стоилова да го приготви въ най-скоро време. Работихъ, макаръ и отмалѣлъ, до следъ полунощь върху текстоветѣ.

Днесъ сутриньта Дриновъ дойде у мене. Взе избирателния законъ. Азъ отидохъ у княза, говори ми за редакцията заедно съ Дринова, иска да излѣзе въ сѫбота — въ понедѣлникъ ще замине за Рила да си отпочине. Мисли, че 19 члена сѫ много, да съмъ предложилъ на Дринова 12 (7:5 или и 8:4). Вчера искалъ отъ Дринова факултативното право да увеличи броя на назначенитѣ членове, Дриновъ и Хитрово се съгласили, сега трѣбва изкусна стилизация. Имаше много хора у княза, Ремлингенъ, Копиткинъ, Вълковичъ, Стоиловъ, Корвинъ, Менгесъ (заминава), единъ следъ другъ. За малко се отбихъ въ канцеларията. Обѣдвахъ съ Дринова и Гриммъ въ restaurant français, следъ това отидохме у дома, гдето дойде и Стоиловъ. Дриновъ ще напише и манифеста; търсене на манифеста на Сперански за освобождение на селянитѣ и французския отъ 1814 г. (?). Като си отиде Стоиловъ, прегледахме цѣлия уставъ и го редактирахме. Азъ пъкъ презъ нощьта го преписахъ, па преработихъ и избирателния законъ възъ основа на сегашнитѣ гласни [sic] за окрѫжнитѣ съвети. Дриновъ наблѣга да се захване скоро издаването на нѣкои вестници, та да има тукъ и други вестници освенъ Бълг. гласъ. Съ Стоилова говорихъ за приемането на Славейкова въ държавния съветъ, телеграфиралъ на княза отъ Дрѣново (pater peccavi [отче съгрѣшихъ]); нека Цанковъ направи сѫщото, Дриновъ (иска го между избранитѣ членове) да каже на Стойчова да го подтикне къмъ нѣкоя постѫпка за удовлетворение на княза. Князътъ днесъ ми каза, че искали да правятъ Цачева „товарыщъ" на Гримма, веднага извикалъ Брадела; Цачевъ агитиралъ почти противъ княза — получилъ пълномощия, не иска да ги използува, ами ще остави да избиратъ! Говорихме много за участието на владицитѣ въ държавния съветъ; Дриновъ мисли, че ако бѫдатъ избирани, или ще стоятъ тукъ и ще зарѣжатъ епархиитѣ си, или пъкъ ще седятъ въ епархиитѣ си и държавниятъ съветъ ще се намѣри въ мѫчнотии.

Свинщината въ пловдивския Нар. гласъ преди два ме­сеца за мене, Стоянова и Mlle Цвѣтишичъ. Споредъ Вацова писалъ я — Сарафовъ junior (офицерътъ), имало, каже и слухове, които мълвѣли нѣщо подобно. Цвѣтишичъ едва днесъ узнала за това. Стояновъ ръмѫи. Работата е вече застарѣла и не заслужава да се преследва — на чужда територия, ала ad notam [взимамъ си бележка]. Ужъ съмъ пилъ пиво съ директорката въ училищната канцелария (!); Стояновъ ужъ събиралъ краставици и сливи въ училищната градина.  

12/24 септемврий, сѫбота. En plein conseil d'état, дойде ни чакъ до гуша. Въ четвъртъкъ бѣха редактирани текстоветѣ на устава, преписвани нѣколко пѫти. Вчера въ петъкъ преди пладне имаше съветъ у княза за строителното отдѣление, реорганизация: chef, ingénieur des ponts et chaussées en chef, architecte en chef [началникъ, главенъ инженеръ на мостоветѣ и шосетата, главенъ архитектъ], инженеръ за желѣзницитѣ, 2 чужди съветници, белгийци или французи, архитектътъ може би австрийски славянинъ, князътъ така иска. 12 инженерни окрѫзи. Ще има conseil des travaux publics [съветъ по общественитѣ постройки], началникътъ ще бѫде само изпълнитель. Има два проекта, на Ремлингена и на Вълковича. Антагонизмътъ на двамата. Ремлингенъ очевидно е недоволенъ. — Между това Дриновъ у мене въ кѫщи съставяше минифеста. Подиръ пладне на 3 ч. съ него отидохме у княза. Минахме цѣлия уставъ. Князътъ наблѣгаше на трoенъ брой кандидати, Дриновъ се противопоставяше, най-после се спрѣхме на 20, отъ които 8 избирани. Князътъ съ хуморъ подмѣташе на Дринова, че следъ 6 седмици пакъ е възобновилъ цѣлия свой старъ проектъ, никакви концеси не правѣлъ. — Вечерьта азъ и Дриновъ отидохме у Стоилова. Написа се манифестътъ, азъ изпълнявахъ ролята на логотетъ; главнитѣ нѣща сѫ отъ Дринова. Пихме пиво и бѣхме весели. Много говорихме и върху други работи. На 12 ч. бѣхъ въ кѫщи.

Днесъ е dies confusionis [день на неразбория]. Сутриньта имахме rendez vous, Дриновъ дойде, ала Стоиловъ едва следъ неговото заминаване. Моятъ Петъръ се е разболѣлъ, нѣмаше чай, азъ стояхъ гладенъ половинъ день, Спасъ непристигаше — остави тукъ кѫщата сама. Подиръ пладне се излѣ страшенъ пороенъ дъждъ, захвана софийското лошо време, езерниятъ периодъ. Съ Стоянова и Дринова отидохме у Хитрово текстътъ на манифеста и французски преводъ. Подиръ пладне дадохъ българския текстъ въ печатницата. — Вечерьта останах въ кѫщи, слугата е боленъ, пусто, поради пороя не може да се излѣзе вънъ. Намѣрихъ въ кѫщи малко българско сирене, твърди круши, киселъ хлѣбъ и вино като оцетъ и вечеряхъ. Цѣлиятъ день кѫщата бѣше праздна. Шкафътъ с книгитѣ е отворенъ и 150 рубли, които лежаха завити пред една редица — сѫ изчезнали; инакъ всичко останало не зачекнато. Следъ 9 часа дойде шуреятъ на Спаса да пази кѫщата съ семейството си.

Вчера у Стоилова Дриновъ и Стоиловъ бѣха изпаднали въ идеализъмъ: нѣколко „въодушевени" родолюбци сѫ достатъчни „да се нареди България както трѣбва". Строителното отдѣление: трѣбва да се привлѣкатъ Михаиловичъ и Йовановичъ, българи. Банката и нейното pitoyable [печално положение. Начинътъ по който въ понедѣлникъ сутриньта ще се провъзгласи държавниятъ съветъ — на Кръстовдень, отъ тукъ въ вторникъ князътъ ще отиде на поклонение на патрона на българската земя, нѣколко дни да си отпочине. - Въ просвѣтата е повече calme [спокойно], обаче нови грижи: нѣмаме директоръ на печатницата, нужно е помѣщение за министерството, сме въ неизвестность, колко ще струват нашитѣ постройки и до кѫде ще стигнемъ съ тѣхъ. Моите частни работи сѫ въ най-лошо безредие. Нѣмамъ дори и жилище следъ св. Димитъръ! Спасъ може би ще се погрижи. Нѣма кога. Желание да прескоча до Европа.

Днесъ получихъ съобщение отъ австрийското консулство, че императорътъ съ резолюция отъ 26 августъ благоволилъ милостиво да приеме въ своята библиотека единъ екземпляръ отъ Handelsstrasse von Bosnien и че наредилъ да ми се изкаже Allerhöchsten Dank [височайша благодарность].

Консерваторитѣ сѫ много сърдити за изборния принципъ въ държавния съветъ. Уводната статия на „Българинъ", а днесъ, казватъ, и „Бълг. гласъ" сѫ цѣли на френски. — Дриновъ съ Стоянова изкалъпиха още цѣла редица членове на Книжовното дружество. — Богоровъ е тукъ. Иска не по-малко отъ 50,000 фр., сравни Giampietri. Отказали му въ нашата канцелария. — Запознахъ се съ стария Блъсковъ. Интересенъ веселъ старъ типъ (родомъ отъ Клисура), роденъ е на 1812 г.  

15/27 септемврий, вторникъ. Последнитѣ два деня, недѣля и понедѣлникъ — Кръстовденъ, принадлежатъ къмъ най-лошитѣ отъ цѣлото ми престояване и се равняватъ на изтезанията на първитѣ месеци въ София: самъ въ кѫщата, безъ слуга и самъ сѫщо боленъ, при най-грозно блато и при най-лоша работа. Въ недѣля сутриньта Дриновъ дойде у мене, а следъ това отидохъ при княза, манифестътъ биде одобренъ съ похвала; самъ го занесохъ на пладне въ печатницата. Подиръ пладне самъ и съ Дринова търсихъ Стоилова досежно формалноститѣ (подписъ, дата и т. н.) и досежно утрешния день, ала той се е загубилъ, нигде го нѣма — 4 пѫти ходихъ въ двореца, въ кѫщи, въ печатницата и т. н. при студъ (въ стаята +8°R) и въ вода. Вечеряхъ въ кѫщи, слугата е по-добре. — Размишлявамъ за заслуженото пѫтуване въ Европа; виждамъ, че много малка е икономията, не виждашъ, какъ паритѣ текатъ изъ рѫцетѣ, храната въ гостилни­цата на французина Deny струва 3 рубли дневно — имамъ скѫтани едва 100 наполеона и 200 рубли.

Въ понедѣлникъ сутриньта тепърва узнахъ за часа, когато трѣбва да се отиде въ черква и т. н. Като пихъ чай, въ блато съ цилиндъръ отидохъ въ печатницата и на 9 ¹/₂ въ черква, гдето при най-лошо време всичко бѣше пълно, офицерството, всѣкакъвъ свѣтъ, и Сарафовъ и Миларовъ; липсваха собствено само Начовичъ, Грековъ и Цанковъ. Разгласило се бѣше изъ града. Мелетий чете отъ олтарнитѣ врата манифеста и каза кѫса речь доста глупава. Следъ това дойде князътъ въ българска генералска униформа, Мелетий го приветствува при вратата. По всички лица се четѣше вълнение, ентусиазъмъ, единъ старецъ близу до насъ плачеше. Литургия. Бесарабскиятъ басъ. Мелетий не можа да намѣри евангелието („сламката"). На 11 ч. се свърши. Следъ обѣдъ загърнатъ въ зимното си палто, както четѣхъ Vita Sancti Constantini — заспахъ. Дриновъ дойде у мене, набърже скърпихме избирателния законъ. Спасови пристигнаха отъ Юкарѫ баня, съвършено измръзнали, изглеждатъ още по-малки. Цѣлата вечерь прекарахъ у Стоилова, при затопленитѣ печки — утре Ат. Храновъ и Йос. Ковачовъ ще получатъ изборнитѣ наредби за преглеждане и последна редакция. Адженовъ пристигна; нашитѣ училищни постройки; хвърляне на пари за шосето Ломъ—София; die Iskerpasslinie [линията по Искърското дефиле]; строене на желѣзницитѣ отъ държавата — съ държавенъ заемъ. — Дойде „Марица", въ нея е преведена поправката ми въ Augsburger Allg. Zeitung.

Днесъ е студено, облачно, у дома е съвършено негостоприемно, въ канцеларията Вълковичъ въ горния етажъ премахналъ коминитѣ, не можемъ да се стоплимъ. Каль изъ улицитѣ, при вечерь засъхна. Рилското пѫтуване е отложено. Чиста си самъ обущата; вчера случайно събрахъ вода за миене, като заварихъ перачка въ кѫщи. Бретъ Хартовски животъ. — Въ канцеларията дойдоха сутриньта Цанковъ, протежира стария Блъсковъ (Цанковъ е учитель въ София); Богоровъ за 50,000 фр.; македонски попъ отъ Криворѣчна паланка съ около 17 годишната си дъщеря, която може да постѫпи въ I класъ; подиръ пладне Бурмовъ досежно гимнастиката въ училищата; лудата учителка Тана. Писахъ до вечерьта черновки. Вечерьта около 3 часа прекарахъ съ Вацова и Стоянова съ цѣлото му семейство, забавление съ чай, rarum in Sophia [рѣдкость въ София]. Въ двореца вечерьта сѫ били Агуpa, Ат. Храновъ и т. н. — Гопчевичъ ми изпрати своята „Oberalbanien".