К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

20 септемврий/2 октомврий, недѣля. Лошо време отъ цѣла седмица, слънцето се не вижда, зимата захвана, навсѣкѫде се отоплява. Внезапни обрати въ времето. Боленъ съмъ, Nervenabspannung [нервна преумора] и хубаво време, спалъ бихъ непрекѫснато. Мисля за 1 месецъ отпускъ, denique aliquando [най-после]. Не твърде утешителнитѣ изгледи на моитѣ частни финанси; при всичката ми скромность много не може да се спести; цѣлиятъ остатъкъ и съ вчерашната ми заплата се набира до 145 пола, около 170 рубли и 180 (!) фр. въ бакъръ. А сега иде пѫтуване въ Европа, зимни разноски, друго жилище и други разноски. Жилища нѣма. Търсихме много. Сегашното жилище не е за нищо, фучи презъ прозорци, стени, подове. Намѣрихме кѫщата на Бойко — нова, каменна, ала — 150 пола!

Дриновъ замина въ петъкъ сутриньта презъ Пловдивъ. Изборниятъ законъ не е готовъ; въ петъкъ подиръ пладне Йос. Ковачовъ съ последната редакция отиде у Стоилова въ канцеларията. — Минко Радославовъ, врачански експрефектъ, моли за учителско мѣсто; пратихме го въ Шуменъ. Юсуфбей дойде сутриньта у мене, ще издава турски вестникъ за княжеството.

Вчера въ сѫбота имаше министерски съветъ у княза. Въпросътъ за турския трибутъ изпъкна: Русия иска нoвитѣ revenues [приходи] на Турция за себе си, като военно обезщетение, споредъ обещанията на руския царь и на Гирса, дадени на княза. Портата отказва на българския агентъ въ Цариградъ директна преписка съ министерството на външнитѣ работи, ами го отпраща въ особеното бюро за vilayets privilégiés [привилегированитѣ вилаети], князътъ е готовъ да отзове агента. Въпросътъ за заплатата на Харроверъ, en réserve [въ запасъ] за Цариградската конференция по работата Русчукъ—Варна. Да се отпуснатъ 2000 фр. извънредни на Стаматова, тъне въ сиромашия и дългове. Адженовъ ще бѫде назначенъ княжески комисарь въ София. Вечерьта отидохме съ Стоилова за пръвъ пѫть у Вълковича, да го посетимъ въ новото му жилище; боленъ, съ кожухъ, physiognomie of an old tchorbadji [физиономия на старъ чорбаджия]. Исторически спомени: една генерация хора, които въ борбата за гръцката свобода сѫ мислили за отечеството си — това сѫ бегликчиитѣ, друга генерация елинисти (Протичъ и т. н.) съ солидно класическо образование, две стари поколѣния, които измиратъ; иде трето съ повръхностно лустро на модерна Европа. Братътъ на Вълковича Танасаки се училъ въ Парижъ (около 1828 г. билъ изпратенъ тамъ като момче отъ баща си отъ Коприщица), борилъ се за свобода на о. Критъ. Какъ сѫщиятъ Танасаки съ единъ търновецъ и 30—40 български работници искалъ да освободи Неофитъ Бозвелията отъ Халки, нападнали манастира, искали да изкъртятъ затвора, повдигнала се тревога на острова, стекли се халкийцитѣ; българитѣ влѣзли въ черквата, запалили свѣщи и се прекръстили, като че нищо не е станало, дошли да се помолятъ и видѣли тамъ едного да вика за помощь, ис­кали да му отворятъ. Били затворени, ала търновецътъ билъ румънски поданикъ, та билъ пуснатъ, той помогналъ и на другаря си. Вследствие на това Неофитъ билъ премѣстенъ на Атонъ, гдето и умрѣлъ. — Много лошо впечатление прави въ града тридневниятъ Hausarrest [домашенъ арестъ) на префекта Храновъ, наложенъ му отъ Ремлингена за „дързость" — питалъ го трѣбва ли да дава още рапорти, да ли ходятъ подозрителни лица изъ окрѫга; сѫщевременно [това наказание] е отпечатано въ Държавенъ вестникъ отъ срѣда, гдето преди него стои известието — че въ вторникъ е билъ виканъ отъ княза. Това е противъ закона за чиновницитѣ.

Днесъ сутриньта на 6 ч. князътъ замина за Рила  и стигналъ тамъ на 6 ч. вечерьта. Облачно, вечерьта дъждъ. Бѣхъ три пѫти на разходка. Сутриньта дойде у мене да ме посети Д. Храновъ. Писахъ разни писма. „Марица" е съвършено доволна отъ държавния съветъ. Получихъ писмо отъ Ески Заара отъ Илиева, много сърдечно. Вечерьта бѣхъ съ Йовановича (пристигналъ вчера) въ градината при музика; нашитѣ постройки, още 5 седмици ще може да се работи. — Вечерьта седѣхме край самовара, у насъ бѣха Вълковичъ и В. Д. Стояновъ, разговаряхме за какво ли не. Замѣстникътъ на прокурора Вълко Нейчовъ въ Пловдивъ голъ тичалъ изъ града; веднажъ въ Цариградъ излѣзълъ по риза на моста; луди сѫдии (!). Обществото въ Бургасъ, четири български партии, ядатъ се помежду си. Гнусно разбойничество и въ Сливенъ, единственъ Икономовъ тамъ държалъ своитѣ работи въ редъ, следъ него никой не може я изкара. Пощенскитѣ съобщения. Днесъ сутриньта пощата за княза закъснѣла; Вълковичъ разпоредилъ - „емщицитѣ" да се глобятъ съ по 25 лева, писаритѣ да се арестуватъ, наемателя съ 1000 лева - Тоула днесъ ми изпрати своето геологическо съчинение за ланското му пѫтуване. И Гопчевичъ неотдавна ми прати своята „Oberalbanien". - Времето е навсѣкѫде такова. Въ Пловдивъ 6 дневни порои, въ Цариградъ студено. 

29 септемврий/5 октомврий, срѣда. Днесъ Стояновъ въ полицията докара ума въ главата на софиискитѣ евреи; не плащатъ за своитѣ училища. Между тѣхъ има аристократи (чорбаджии) и демократи. Работата се уреди. — Подиръ пладне имаше министерски съветъ за паритѣ, дадени на Банката, Адженовъ присѫтствуваше за малко — отстѫпи. Банката ще ги порѫча въ Петроградъ, ще ги плаща съ рубли, а не съ злато, което е много изгодно. — Страшна каль. Дъждъ и порои всѣки день. Работата съ кѫщата още не е свършена. Вчера се писа на инспектора Енчева въ Силистра да не пие. Чести археологически известия отъ Ц. Гинчева отъ Рахово, отъ Силистра, Балчикъ. — Юсуфъ бей ще издава въ Държавната печатница турски полуофициозенъ вестникъ. Achat de „caractères" à Constantinople [купуване на „характери" (букви) въ Цариградъ]. Вечерь се занимавамъ пакъ съ турски езикъ; силно главоболие и зѫбоболие. — Вчера вечерьта бѣше съ ме­не Вацовъ на свѣщь въ канцеларията, да не съмъ мислѣлъ никога вече за заминаване отъ България, да съмъ се оженилъ, че съмъ щѣлъ да живѣя и тукъ щастливо и доволно — искренъ момъкъ. — Въ Русчукъ билъ извършенъ „атентатъ" върху редактора на „Българинъ" Бачеварова съ барутъ предъ прозорцитѣ на жилището. Може би е сънувалъ нѣшо въ пияно състояние. — Приготовления за читанкитѣ, българската литература събира Вацовъ. — Днесъ вечерьта Лука Моравеновъ бѣше у насъ. Famille Тъпчилещовъ се състои отъ 5 сина, 4 дъщери, обща трапеза, патриархаленъ животъ, самиятъ старецъ 77 годишенъ е живъ, ходи много на ловъ. 

1/13 октомврий, четвъртъкъ. Миналиятъ четвъртъкъ наново имаше министерски съветъ, гдето много се говори de lana caprina [за този що духа], „текущи работи". Въ петъкъ сутриньта отидохъ въ канцеларията, ала вече се чувствувахъ зле, болки въ лицето и ухото. Останахъ въ кѫщи, боленъ съмъ. Три дни почти нищо не ядохъ и два дни прекарахъ въ леглото, нѣщо, което още не ми се бѣше случвало въ България. Имахъ amygdalitis съ възпаление въ гърлото; Шишмановъ ме лѣкуваше съ компреси и decoctum althei cum tannino като гаргара, безъ рѣзане. И днесъ още стоя въ кѫщи, слабъ, не излизамъ, глава ме боли. Въ недѣля сутриньта на 11 ч. стана освещаването на основния камъкъ на гимназията; самъ собственорѫчно написахъ пергаментовата грамота турната въ основитѣ, ала за жалость не можахъ да присѫтствувамъ; тамъ били учителитѣ, ученицитѣ и министерството; говорилъ Стояновъ, като се плѣскалъ по колѣната и следъ него Мелетий страшно глупаво противъ природнитѣ науки. Следъ това Стояновъ, Сарафовъ и Златарски дойдоха у мене. Вечерьта пъкъ следъ 6  ч. пристигналъ князътъ; въ вторникъ сутриньта изпрати Маринова при мене, да види какво става съ мене. Вчера бѣше у мене Стоиловъ; Икономовъ „hält sich warm für den Staatsrath" [горещъ привърженикъ на държавния съветъ], писалъ му; Славейковъ билъ въ Пловдивъ; Каравеловъ ужъ се отричалъ отъ „Нар. листъ" и не билъ съгласенъ съ него; Цанковъ искалъ, каже, да направи опитъ за помирение. Днесъ бѣше у мене Рем­лингенъ; клюки и интриги. — Миналиятъ четвъртъкъ умрѣлъ Д-ръ Протичъ, билъ погребенъ въ сѫбота. — Стояновъ днесъ замина по инспекция въ Търново и Габрово. — Студени дни. Топля своитѣ печки. На това отгоре останахме безъ прислуга. Петъръ така боледуваше, че въ вторникъ замина за своето село. Взехме една шопкиня.

Презъ време на болестьта прочетохъ много книги. Бартовитѣ пѫтувания по Турция — неговото желание е Солунъ да стане български главенъ градъ, Guhl & Koner, римски и гръцки старини, Humboldt, Reise in den Aequinoctialgegenden; ровихъ се въ много други — Kaltbrunner, Manuel du voyageur, въ своитѣ Handelsstrassen und Bergwerke, въ Heerstrasse и пр. Презъ такива времена на болесть, човѣкъ наново дохажда въ себе си, размишлява, групира, спомня си. У мене отъ време на време избухва неимовѣрна тѫга за стария книжовенъ занаятъ, за писателство, за писане на учени книги, за разглеждане, критика на извори, събиране на материали и тѣхното разпредѣляне при постояненъ разборъ. Дохажда ми на умъ, че и тукъ въ България трѣбва по-систематично да си събирамъ материалъ и да си записвамъ всичко каквото виждамъ, което би могло нѣкога да се обработи.

Haymеrlе починалъ. Въ Австрия ще бѫдатъ въ затруднение, кого да взематъ. Липса на хора. Панславистичната статия на Národní Listy върху проектираната срѣща на австрийския и руския императори, шумъ изъ нѣмскитѣ вестници. 

7/19 октомврий, срѣда. Въ петъкъ пръвъ пѫть пакъ излѣзохъ и веднага подиръ пладне изпратихъ Вацова въ Ломъ досежно настаняването на 2 паралелки и барометри. Около пладне отидохъ въ княжеската канцелария — веднага бѣхъ повиканъ у княза; говори ми да се изпрати окрѫжно —  досежно подчиняването на настоятелствата на общинскитѣ съвети, което обещахъ да изпълня; докладвахъ му за освещаването на основитѣ на софийската гимназия, както и на училището въ Трънъ, за благодарностьта на одринския владика Синесий досежно помощьта, дадена на Ахъръ-Челеби. Кохъ пристигналъ, билъ въ редакцията на Augsburger Allg. Zeitung; само tacite [мълкомъ] му признали, че азъ пиша [въ вестника], русчушкия кореспондентъ съвършено го отстранили. Поискахъ отпускъ за единъ месецъ; князьтъ на драго сърдце ми го даде, Sie haben es reichlich verdient [Вие сте го богато заслужили]. Подиръ пладне отидохъ у Хитрово; потвърди ми новината, която се носи изъ града, че Стоиловъ ще постѫпи въ Шуменъ въ кавалерийския полкъ, за да стане за 3 месеца офицеръ. Пита ме за Стаменова, който е тука, иска пакъ тука да постѫпи (назначенъ е вече отъ руситѣ за директоръ въ Болградъ), Аксаковъ се застѫпялъ за него; азъ му изпратихъ екземпляръ отъ Бълг. гласъ съ извлѣчения отъ онѣзи гръцки задачи. Застѫпяше се за Пулевски и неговитѣ сборници. Говорихме върху източния въпросъ, който сега наново се повдига съ египетската случка; сънищата на султана за възобновяване на своята власть въ Африка, Египетъ и Триполисъ. Ремлингенъ искалъ, каже, съвършено да изгони Соligny отъ България; изъ града се говори, какъ този скитникъ авантюристъ, напоследъкъ офицеръ въ кавалерийския полкъ, а сега шефъ на тайната полиция, лови съзаклетници и динамити съ помощьта на бившия готвачъ на Кевенхюлера и друга сбирщина! Вечерьта отидохъ на гимназиалната постройка съ Златарски. Съ него излѣзохме чакъ задъ града; настойчиво ме питаше за причинитѣ на моята меланхолия; азъ му обяснихъ — пропадналитѣ и изгубени научни проекти, съпоставяне между сегашното неспокойствие и научния животъ, липса на възможность да се пѫтува и изследва, изоставяне на плановетѣ за разни научни съчинения — čovek nosi verige i Želi da se osvobodí. Той мислѣше, че може би да имамъ нѣкакъвъ — amor [любовь]!!

Въ сѫбота (3) сутриньта ходихъ въ княжеската кан­целария, гдето говорихъ съ пашата. Въ министерството и въ статистическата канцелария съ Сарафова и Златарски. Историята съ Стоилова, много приказки изъ града, не знаемъ какво има вѣрно въ всичко това, азъ не съмъ го виждалъ. Viaggi nell'anno futuro [пѫтувания идната година] съ Златарски, който всѣкога твърди, че най-лошото съмъ го вече прекаралъ, нищо по-лошо не може да дойде. Търновскиятъ incident [случка], учителкитѣ искатъ да играятъ театро, редица представления; по съвета на Сарафова stante pede [веднага] съ телеграма имъ отговорихъ, че не позволявамъ. Шишкoвъ и неговата етика споредъ Bamby, той иска да се пре­подава само етика, а не религия. Подиръ пладне взехъ въ кѫщи цѣлъ portfeuille съ официални писма и писахъ отгово­ри, окрѫжни, обяснения и т. н., и на другия день, около 20 парчета. Срещнахъ предъ руското консулство Стоилова — вѣрно е, наистина отива за 3 месеца въ Шуменъ въ отпускъ, да се упражнява въ кавалерията. Казахъ му, че това е абсурдно. Князътъ къмъ 6 ч. пакъ ме повика, мислейки, че заминавамъ още утре; говори ми пакъ върху окрѫжното за настоятелствата, за Augsburger Allg. Zeitung (и Менгесъ билъ у тѣхъ); Fitzau, изгоненъ пруски и румелийски офицеръ, пи­ше отъ София много безсрамни дописки, като напр. за 30 августъ, въ берлинскитѣ вестници; князътъ самъ ми съобщи за Стоилова, Стоиловъ искалъ това да остане тайна, ала цѣлъ свѣтъ го знае, князътъ се смѣе, нѣма да издържи дъл­го време, следъ 14 дни ще почне да се оплаква; Храновъ Ат. билъ днесъ у княза, цѣлъ билъ разстроенъ, иска удовлетворение за наложения му арестъ отъ Ремлингена, князътъ го успокоилъ, казалъ му, че не може да мѣни министритѣ непрекѫснато, той самъ като войникъ е билъ често въ арестъ; Ремлингенъ, каза князътъ, тукъ въ тази работа се е изложилъ зле, нѣмалъ е право да затваря когото и да било, предъ сѫда би пропадналъ; следъ това стана дума за Бълг. гласъ и за неговитѣ страшни глупости. — Вечерьта отидохъ у Стоилова, тамъ бѣ Любовски, а по-късно дойдоха Горба­новъ, Спасъ, Тъпчилещовъ, Вълковичъ, Моравеновъ Лука. Вълковичъ разказа за палтото, което Mme и Мг Богориди носили общо, било едно; какъ Богориди чулъ, че въ Европа продавали печка, която държала топло 7 дни, порѫчалъ си Kachelofen [печка отъ глинени плочки], ала ето че не вървѣло; какъ стариятъ Francisk Reynaldi, пловдивски католически епископъ като Alterspraesident [председатель по старость] отварялъ Събранието съ думитѣ „облъснатото събранието" и какъ при първото заседание падналъ задъ масата, та му се видѣ­ли крачетата задъ пулта, мислѣлъ че ималъ столъ отдире си, Калчовъ и Величковъ бърже го вдигнали. Въ Шуменъ имало нѣкой си Д-ръ Граматовъ, старъ лѣкарь отъ малоазийскитѣ българи при Изникъ, билъ въ болницитѣ въ Батумъ, Въл­ковичъ го познавалъ добре, билъ погърченъ. Горбановъ разказа какъ Д-ръ Димитровъ, единъ отъ 11 братя, се оженилъ въ Елена въ пияно състояние въ кѫщата на попа съ дъщерята на сѫщия попъ, вече малко застарѣла; най-напредъ питалъ за „годенье", следъ това има ли още много „до венчанье" — и я свършилъ. Появи се въпросъ дали Каравеловъ спи, Моравеновъ твърди, че само 4 часа, много неспокойно. Абдулкеримъ паша билъ родомъ отъ Чирпанъ.—Когато бѣхъ боленъ, Стояновъ ми разправи какъ загиналъ Д-ръ П. Беронъ — Берoвичъ. Живѣелъ въ Парижъ, съ измама билъ ощетяванъ отъ своитѣ арендатори—котленци, които отъ вагабонти ги направилъ човѣци. Искалъ да остави много пари за българска гимназия въ Одринъ. Въ Браила му предлагали да направи настойникъ на всичко това Българското книжовно дружество. Пристигналъ въ Браила, билъ ощетенъ съ имота си поради своето малодушие, като съ измама подписалъ цесията и продажбата му, давали му пари други търговци, стигали на стария богатъ човѣкъ да се наяде. Повдигналъ процесъ противъ своитѣ арендатори, които постоянно твърдѣли че съ своитѣ постѫпки искали да запазятъ имота за народ отъ роднинитѣ на Берона. Това били Радуловъ, сега префектъ въ Рахово, Теохарови и други, каже. Процесътъ бил захванатъ въ Крайова, ала една вечерь следъ своето пристигане Беронъ билъ намѣренъ обесенъ за врата и genitalia книжата всички изчезнали. —

Въ недѣля писахъ въ кѫщи цѣлия день. Захванах статистически рапортъ върху училищата, докладъ до княза който би могълъ да се обнародва, ала презъ следнитѣ дни видѣхъ, че не може да се свърши: бързахъ за пѫть, нито Вацовъ, нито Стояновъ бѣха тука, па и канцеларията се пренася. Подиръ пладне дойде Кохъ у мене.

Въ понедѣлникъ (5) дъждъ и вода следъ вчерашното хубаво време. Сутриньта ходихъ у Желѣзковича, който ще управлява министерството въ мое отсѫтствие. У Буриана за продължаване на паспорта. У княза (бѣхъ виканъ), Стаменовъ молѣлъ настоятелно наново да бѫдѣлъ приетъ, каелъ се за глупавитѣ упражнения, Горбановъ се застѫпялъ за него - азъ отказахъ; Сарафовъ, каже, отивайки сега въ Оршова досежно изучването на Zollstatistik [митническата статистика], искалъ да агитира въ Кула и Видинъ за изборитѣ въ държавния cъветъ; шуменскиятъ Krach [поруха], кражби въ артилерийски и кавалерийски полкове, уволнение и оставки на висши офицери; сега новъ ексцесъ, председательтъ на сѫда Ивановъ искалъ да секвестира нѣщо си въ кѫщата на полковникъ Леоновъ, случилъ се тамъ майоръ Поповъ и набилъ нѣколко души, сега искалъ да му се приеме оставката. Вследствие на цѣлата тази каша и полковникъ Боборикинъ като дивизионеръ е подалъ оставка; добъръ човѣкъ, ала безъ инициатива и енергия. Като комисарь чудесенъ, обаче лошъ войникъ; дойде едва лани презъ пролѣтьта, презъ войната билъ въ Варшава, отличи се при преследването на разбойницитѣ. За тормозенето на турцитѣ въ Тозлука отъ търновскитѣ спекуланти, които купуватъ земи. Общо недовѣрие. Ненадейната смърт на Haymerle. Дервишъ паша и положението на Албания, собствено status quo ante. — Подиръ обѣдъ имаше министерски съветъ. Въпросътъ за изключването на жененитѣ хора от наборъ, отказаха. На Bergier е дадена концесия за спиртна фабрика. Пѫтнитѣ въ Варна 5% между желѣзницата и пристанището и т. н.

Вторникъ. Грозна каль. Отидохъ за малко въ канцеларията, останалото време писахъ въ кѫщи. Въ Ломъ очевидно нищо не е направено, сърдцераздирателната телеграма на Горанова, Вацовъ до това време не билъ пристигналъ. Отидохъ у Сарафова въ новата му квартира: за агитацията нищо не знае, уплаши се, ще дойде съ мене чакъ до Оршова и направо назадъ. Д-ръ Гриммъ предлага услугитѣ си при метеорологическитѣ наблюдения, отваряне на станции и при нѣколко болници. Сарафовъ ми каза, че „Presse" телеграфира, какво азъ съмъ отивалъ въ отпускъ и не съмъ щѣлъ да се върна вече, Драндаръ отрича. Сѫщо Politische Correspondenz отъ 6 октомврий съобщава отъ София: Вълковичъ щѣлъ да поеме съобщенията, Ремлингенъ щѣлъ да замине и азъ. „Der gegenwärtige Unterrichtsminister und gewesene Unterstaatssecretär im Unterrichtsministerium hat seit Jahren gegen vielfache latente und auch offene Feindschaften anzukämpfen, die geeignet scheinen, die Thätigkeit des arbeitslustigen und nach vorwärts strebenden jungen Mannes zu hemmen, wenn nicht gänzlich zu paralysieren" [сегашниятъ министъръ на просвѣтата и нѣкогашниятъ главенъ секретарь на министерството на просвѣтата има­ше отъ години да се бори срещу много скрити, па и явни неприятелства, които изглежда че сѫ прѣчели на дейностьта на този жаденъ за работа и стремещъ се къмъ напредъкъ младъ човѣкъ, ако не сѫ го и съвършено парализирали]. Преди пладне у мене въ канцеларията дойде Натанаилъ Охридски. Оплакваше се, че Методий Кусевичъ, замѣстникъ на екзарха, въ Македо­ния пилѣелъ нашитѣ пари, голѣми клюки, както и въ княжеството! — Въ Троянъ се настанили американски мисионери, иматъ училище, ала въ него ходятъ само нѣколко деца отъ Свищовъ. Натанаилъ много се сърди за този много излишенъ индиферентизъмъ; Говорихме и за помацитѣ; Натанаилъ мисли, че у тѣхъ най-много би успѣла нѣкоя Мария Магдалина, бабичка мисионерка, трѣбва да се захване съ жените. Между то­ва дойде Златарски — уплашилъ се отъ съобщението на „Presse", хората твърдѣли, че това било съвършено вѣрно. Подиръ пладне отидохъ въ библиотеката, у Хорнъ за мебели и т. н. Въ кѫщи писахъ писма и резолюции. Бурианъ дойде у мене. При вечерь видѣхъ около 6 кола съ турци бѣжанци да излизатъ на цариградското шосе; отъ кѫде и на кѫде? Връщатъ ли се? Вечерьта писахъ цѣлъ купъ пис­ма, между другитѣ и на Илиева и т. н.

Въ срѣда (7) сутриньта снѣгъ, първиятъ тазгодишенъ и студено. На 10¹/₂ ч. отидохъ у княза съ докладъ. Говорих­ме за варненскитѣ гърци (вчера получихъ рапортъ за гагаузитѣ отъ Радивоева) и за ерменцитѣ. Хесенскиятъ курфюрстъ и неговото семейство. Екзархътъ още не е пристигналъ. Днесъ билъ приетъ Esarco, новиятъ румънски дипломатически агентъ. — Мѣстимъ днесъ въ студъ и дъждъ нашата канцелария. — Йос. Ковачевъ е назначенъ за съветникъ въ министерството на вѫтрешнитѣ работи съ 8,000 фр. 

9/21 октомврий, петъкъ. Всичко е опаковано, готово за пѫть. Пощата утре е заета отъ екзарха, наехъ заедно съ Сарафова онзи евреинъ, който пръвъ пѫть ме докара въ София — 40 рубли. Утре сутриньта тръгваме. Post tot et talia, следъ такива премеждия и мѫки най-после пакъ вънъ, ала то не ме радва: трѣбва пакъ скоро да се върна назадъ въ водовъртежа, и кой знае какво ще се случи въ това време тукъ. Изборитѣ за сената: у Шишманова е имало вчера събрание, разбира се на либералитѣ, кандидатиратъ Каравелова, не щатъ дори Йор. Тодорова. Нито Стоиловъ, нито Дриновъ, нито азъ ще бѫдемъ тукъ.

Вчера за пръвъ пѫть бѣхъ въ новата канцелария при католическата черква, елегантна, безъ сравнение по-добра отъ досегашния оборъ. Дълъгь разговоръ съ Сарафова. — Онзи день въ срѣда вечерьта бѣхъ у княза, гдето присѫтствуваха Const. Esarco, новиятъ румънски представитель, Spi­ro Pol неговъ секретарь, Вълковичъ, Бурмовъ, Ремлингенъ, Криловъ, Желѣзковичъ, азъ, полковникъ Лонгиновъ, Мосоловъ, Корвинъ и Ридезелъ. Вчера подиръ пладне направихъ голѣма разходка задъ града съ Шеферъ; промѣнитѣ въ Цариградъ за 25 години. Днесъ пристигна Вацовъ, голѣми несъгласия съ Горанова, който билъ съвършено подълъ човѣкъ, tout ce qu'il y a de plus canaille. Написахъ акта за комисията за Книжовното дружество: Дриновъ, Стояновъ, Пѣйовъ — Иречекъ, Йос. Ковачевъ, Златарски. Замѣстници: П. Генчевъ, Д. В. Храновъ, В. Поповичъ. На пладне бѣхъ повиканъ у княза съ Ремлингена: споредъ съобщенията на единъ руски инженеръ въ Габрово неотколе ученицитѣ сѫ направили улични ексцеси начело съ учителитѣ противъ окрѫжния управитель досежно общинскитѣ избори. За тамъ трѣбва енергиченъ околийски началникъ и постояненъ гарнизонъ. Досегашнитѣ околийски началници сѫ били баби. Кнутъ (волъ) се съветвалъ за всичко съ учителитѣ, тѣ били „меджлисъ". Вчера презъ нощьта и днесъ следъ пладне прибирахъ. За у дома купихъ за 7 рубли цѣлъ музей шопски тъкани работи и 2 килима. Не правихъ visites pour prendre congé [посещения за сбогомъ], нѣмаше време. Вечерьта дойде у мене Esarco, antiquaria върху Балканския полуостровъ; gagaúc рум. магаре, глупакъ, tout ce qu'il y a de plus bête. Следъ вечеря бѣхъ съ Спасови на раздѣла, „много здраве" на моитѣ непознати тѣмъ родители. Утре на 6 ч. сутриньта тръгваме, въ понедѣлникъ пъкъ сутриньта съ парахода на горе.