К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

1 авгусгь/20 юлий, понедѣлникъ. Илиндень. Рано сутриньта получихъ отъ Стоилова писмо, че на пладне ще има министерски съветъ. Отидохъ въ княжеската канцелария, гдето заварихъ Schefer (миналъ презъ Букурещъ, Варна, Цариградъ, Пловдивъ); Цариградъ сега билъ страшно обеднѣлъ и западналъ; султанътъ билъ автократъ и неговитѣ планове въ Триполи и въ балканскитѣ страни, за това бърза съ Гърция; билъ при Богориди въ Пловдивъ, тамъ се носѣли слухове, че ако князътъ вземе Вълковича, Богориди щѣлъ да вземе Каравелова, Schefer изказалъ предъ Богориди много остро своето мнение за Каравелова, Богориди се засмѣлъ. У княза съветъ: Стоиловъ, Желѣзковичъ, Вълковичъ, азъ, Криловъ, Ремлингенъ, Копиткинъ. Аферата Струве (генералъ), études [изучвания] на линията Русчукъ—София (съ разклонение до Никополъ и Трѣвна) и Царибродъ — Вакарелъ. Ала Струве се домогва въ сѫщото време и до концесия. Теоретични въпроси. Българитѣ (и азъ) твърдѣхме, че държавата трѣбва най-напредъ да предприеме изучвания, Ремлингенъ съ своитѣ (генералътъ малко) бѣше за Струве, могълъ да довърши до 1 декемврий, притежавали тайната руска карта на генералния щабъ. Не дойдохме до резултатъ. Eine ganz überstürzte Geschichte [една съвършено прибързана работа], азъ едва въ петъкъ у Хитрово дочухъ нѣщо за нея. Струве иска 200,000 фр. като награда pour les études [за изучванията]. Отложи се за утре. Струве бѣше преди моето пристигане въ Варна, ала за него тамъ нищо се дори и не говорѣше. Той е представитель на Гюнцбургъ, руски предприемачъ на желѣзници. — Подиръ пладне при вратата на министерството имахъ продължителенъ разговоръ съ Вас. Поповичъ, билъ въ Добруджа. Съ Адженова и Желѣзковича отидохме у Стоилова и после и у дома му, гдето заварихме Вълковича и Ремлингена: сѫщиятъ въпросъ. Вечерьта бѣхъ самъ съ Вълковича.  

2 августъ/21 юлий, вторникъ. Сутриньта отидохъ у Стоилова. Въ канцеларията работихъ съ Стоянова и Вацова уставъ за педагогическитѣ училища. На пладне пъкъ имаше съветъ за études [изучванията] на Струве, безъ Стоилова. Князътъ е très échauffé [много разпаленъ] за Струве. Желѣзковичъ е въ опозиция, иска études gouvernementales [изучвания отъ страна на държавата], веднага да се повикали французски инженери. Взе се едно срѣдно решение; Струве ще извърши études à son risque et péril, à ses frais, controlle gouvernementale [изучванията на своя отговорность и на свои разноски подъ държавенъ контролъ], remboursement [ще му се платятъ разноскитѣ] — ако концесията се даде другиму. Разискванията траяха дълго чакъ следъ обѣдъ. Подиръ пладне отидохъ у Шефера, той е за études gouvernementales, Стоиловъ днесъ билъ у него. Ходихъ у Хитрово, боленъ е (отъ ревматизъмъ), хвали Вълковича, би билъ най-добре за вѫтрешното министерство; руското правителство силно се застѫпя за études на Струве. Бѣхъ у Крилова, гдето свършихме четенето на жандармерийския уставъ, съвършено забърканъ и преработенъ отъ Логвенова. Князътъ билъ говорилъ днесъ на Шефера за Hocdé, писалъ веднага въ Франция. Вечерьта бѣхъ съ Вълковича, у насъ дойдоха Стоиловъ и Адженовъ, много се говори за études на Струве.  

3 августъ/22 юлий, срѣда. Вълковичъ съ своя слуга арабина Ибрахимъ рано сутриньта отпѫтува. Презъ време на неговото престояване въ нашата кѫща имахме много безпокойства, визити и т. н. Вчера вечерьта пристигнаха и дветѣ наши хазяйки, бѣха за една седмица вънъ, въ Рила, цѣлъ керванъ съ стария Моравеновъ. — Сутриньта написахъ разпредѣлението на стипендиитѣ. Стояновъ бѣше у мене, попита за сената(!), ще приеме главното секретарство; либералитѣ, каже, много сѫ ядосани на Каравелова. Вчера вечерьта пристигна Сарафовъ. На 11 ч. имаше тържествена служба въ черквата, праздникътъ е на покойната и сегашна императрица. Отъ тукъ князътъ съ цѣлия си блѣскъвъ cortège отиде у Хитрово да поднесе поздравленията си. Бѣхъ въ канцеларията съ Вацова, прѣчки въ Ломпаланка, ревнивостьта на видинци, не искатъ училището да бѫде въ Ломпаланка, правятъ прѣчки при превоза на камъни отъ Видинъ. Отидохъ у Стоилова, Желѣзковичъ поради вчерашното решение си далъ оставката. Грековъ вчера вечеръ пристигналъ въ Пловдивъ, тамъ настѫпилъ обратъ, всичко утихнало. Подиръ пладне бѣхъ въ княжеската канцелария, страшенъ пороенъ дъждъ. Стоиловъ отиде у княза съ известието за Желѣзковича, князътъ е готовъ да приеме оставката, стои на своето, отговорностьта взема върху си; Стоиловъ е говорилъ, че ще се изгуби appui [подкрепата] на консерваторитѣ, нѣма да бѫдатъ противъ княза, ала не ще го подържатъ, ще бѫдатъ равнодушни. Стоиловъ челъ инструкциитѣ на Хитрово, били много благоприятни за Струве. Още вчера Вълковичъ се колебаеше, а вечерьта Стоиловъ е знаелъ за Желѣзковича. После ние двамата разисквахме за сената, безъ министерство не ще струва нищо. Das ganze geht bergab: Überrumpelung vor der Consolidireung! Notwendig Eintritt Nacovic's etc. vorzubereiten [цѣлото дѣло отива съ главата на долу: ненадейно нападение преди закрепването! Необходимо е да се подготви влизането на Начовича и др.]. — Вечерьта съставяхъ училищния личенъ съставъ.  

4   августъ/23 юлий, четвъртъкъ. Сутриньта отидохъ у Стоилова и ето че дохажда у него Панаретовъ. По-късно тамъ дойдоха Моту и Храновъ съ ратификацията на пощенския договоръ. Азъ днесъ пакъ съмъ здравъ и живъ и веселъ, гимнастика; досега Nervenabspannung, Schläfrigkeit den ganzen Tag und colossale Schlaflänge [нервна умора, сънливость презъ цѣлия день и извънредно дълго спане]. Compromiss, днесъ Адженовъ, Грековъ, Горбановъ бѣха у княза досежно Струве. Много работа въ канцеларията, Стояновъ седи по цѣли дни. Писмото на Ризова и други македонски данни. Подиръ пладне бѣше у мене Херминекъ Шкорпилъ отъ Пловдивъ. Слухове за емигрирането на български учители въ Румелия, и на Каравелова. Julian Klaczko съ Бурианъ бѣха у мене. Вечерьта отидохъ у Стоилова съ Панаретова, стояхме на верандата, граматически разговори. После дойде цѣла тълпа консерватори у Стоилова и стоя до полунощь. Конституционниятъ камшикъ на Горбанова съ сребърна конска глава и надписъ „конституция"(!).  

5   августъ/24 юлий, петъкъ. Съ Ремлингена въ княжеската канцелария приказвахме за желѣзницата, споразумѣхме се него и Стоилова. Не знаехъ за миналото на Гюнцбергъ-Утинъ въ страната. Dictionnaire de l'administration française (Block), Chemin de fers, потвърдява нашитѣ възгледи. — Въ канцеларията дойдоха у насъ Иванчовъ („Robespierre de Küstendil", бѣше въ голѣми мѫчнотии) и Манушевъ. — Подиръ пладне отидохъ въ княжеската канцелария, гдето бѣше Великсинъ, иска да превежда Донъ Кихота. Вечерьта съ Панаретова ходихме въ Княжево. — Днесъ консераторитѣ бѣха у княза досежно рублата, въпросътъ е разрешенъ (отъ 3^.70 на 3^.50). — Ходихъ на мѣстото, гдето се строи гимназията. Докарватъ материалъ.  

6   августъ/25 юлий, сѫбота. Рано сутриньта дойде Диамандиевъ съ едно момиче, роднинско, иска стипендия за него. На 10 ч. бѣхъ у княза (Gendermeriegesetz [законъ за жандармерията]). Въ канцеларията дохождаха Иванчовъ, Великсинъ („полудя му унуката"). Получихъ писмо отъ Славейкова отъ Трѣвна, нѣмалъ пари, за пословицитѣ, оплаква се, че му било запретено да учителствува. — Сеппелъ [?] Ковачовъ трѣбва да излѣзе. Юсуфъ узналъ за голѣмата радость на либералитѣ за закона за „мюхюра" (печата). Machwerk Kovacov's [кърпежъ на Ковачова). — Грековъ говорилъ въ Пловдивъ съ Кръстьовича, тамошниятъ законъ за печата не допущалъ преследването, sine lege. Подиръ пладне по заповѣдь на княза написахъ докладъ за жандармерията. Между това у мене дойде Рудановски, шайки въ Берковско — бившъ подофицеръ, черногорци и друга сбирщина отъ работници край шосето. Вечерьта съ Стоилова тръгнахме пеша къмъ Балиефенди [Княжево] - видѣхме файтонъ, Вацовъ и Миларовъ на капрата, вѫтре Сарафовъ съ сестра си.  

7 августъ/26 юлий, недѣля. Сутриньта работихъ въ кѫщи на 11 ч. ходихъ въ двореца. Wolff de Beer, представитель на банки и желѣзници, вчера билъ изхвърленъ отъ Ремлингена отъ канцеларията на министерството на вѫтрешнитѣ работи; неговото lamento [оплакване]. Князътъ подписа указа, доклада и жандармерийския уставъ, отъ 1 августъ влиза въ сила. Получихъ писмо отъ Льотича (!) отъ Букурещъ, благодари за „plemenitá čuvstva" и пр. Миларовъ е издалъ (въ държавната печатница) единъ листъ, молейки за недоплатенитѣ абонаменти на „Независимость", като обвинява Ковачова за спирането на „Независимость" и обещавайки по-нататъшното издаване на вестника; ballon d'essai [пробенъ балонъ]. Той е билъ даденъ да се печата въ отсѫтствието на Тумпарова. Утре, казватъ, щѣлъ да изхвръкне Сеппелъ, на негово мѣсто ще отиде Горбановъ; Тумпаровъ и Тодоровъ ще станатъ префекти. Подиръ пладне посетихъ Klaczko, живѣе у Бурианъ; schwülie Hitze [задушна горещина]. Бурианъ ми говори за нередовноститѣ при последния тръгъ за сребърнитѣ пари, макаръ че търгътъ билъ отложенъ (явили се само двамина), офертитѣ били отворени. И Желѣзковичъ го е ядъ за това, турналъ въ комисията само либерали: Илия Цаневъ, Петъръ Генчевъ и т. н. Отидохъ у Стоилова и заедно съ него у Теохарова, който вчера подиръ  пладне тръгналъ отъ Ломъ и днесъ следъ пладне пристигналъ тукъ въ Софкя. И двамата бѣхме много любопитни, какъвъ ли е. Живѣе у Радакъ. Мѫжъ съ много приятна външность, типъ à la Богишичъ, habitus [държане] и духовитость à la Дриновъ, коситѣ му назадъ вчесани, дълга черна брада, живъ   характеръ. Познава хората много добре. Бърже се ориентиралъ, въ Русчукъ останалъ само два часа, билъ у Григорий и въ апелацията, веднага забелязалъ где има грѣшки. Има понятие за държавенъ авторитетъ и за дисциплина у чиновничеството. Въ тази минута бѣхме много радостни, че не сме се излъгали въ него. После отидохъ самъ на разходка къмъ табиитѣ. Телеграма отъ Хавасъ за нова интерпелация на Labouchère въ английския парламентъ за ролята на Lascelles, защо въ Свищовъ се е присъединил къмъ останалитѣ дипломатически агенти. Хитрово обърналъ вниманието на княза върху честитѣ събрания на либералито и тѣхнитѣ, каже, сношения съ рускитѣ нихилисти.  

8 августь/27 юлий, понедѣлникъ. Сутриньта отидохъ въ княжеската канцелария, гдето бѣше Теохаровъ; той се представи на княза въ руска сѫдийска униформа. Билъ е напоследъкъ прокуроръ въ Полтава, изцѣло 25 години въ Русия, „обрусился" съвършено, сега има само отпускъ отъ руска служба. Не говори други езици, освенъ руски и български. Съ княза приказвалъ български; князътъ му говорилъ за чужденцитѣ, азъ съмъ нѣмецъ, ако повикамъ чужденци, ще се вдигне голѣма врѣва; Теохаровъ му говорилъ за славянитѣ юристи. Князътъ му споменалъ и за мене; „Г-нъ Иречекъ е тоже чужденецъ, е много добъръ и отличенъ човѣкъ, знае добрѣ български и България". Теохаровъ размѣни съ насъ мисли за институцията на мировитѣ сѫдии, нищо не излѣзе, той е за избиране на сѫдиитѣ; хората сами щѣли да бѫдатъ отговорни за тогова, когото сѫ избрали; нѣма да се оплакватъ, че правителството имъ изпратило лоши хора. Познава много добре Каравелова и българскитѣ студенти въ Русия, какъ ходили отъ факултетъ на факултетъ, вкусвали отъ всички науки. Той е 17 години на руска служба, преди 15 години посетилъ Пещера. Илия Цаневъ вчера билъ у него. Съ мене говори за повикване на сѫдии или прокурори отъ Че­хия и отъ западнитѣ славяни. Напълно е нашъ човѣкъ. Билъ е тукъ презъ време на цѣлата окупация (въ Свищовъ). — Опълченецътъ Киро Желѣзовъ отъ Ески Заара, отъ II класъ на кюстендилската гимназия. — Рапортътъ на Йовановича (16 стр.) за ломския строежъ, страшни прѣчки, видински интриги, мръсотиитѣ на Михайлова, видинския префектъ. Рисувални образци за училища. Азъ съмъ доста сърдитъ, предвиждайки фиаско; Желѣзковичъ мисли, че това ще се поправи, ще излѣзе нѣщо отъ това. — Подиръ пладне ходихъ у Хитрово, не го намѣрихъ. При вечерь съ Желѣзковича отидохме въ Бояна, гдето днесъ има съборъ — св. Пантелеймонъ, пълно бѣше съ коли и хора, ала ние бѣхме вече закъснѣли. Хоро, моми (feiste, dralle Gebirgsmädel [трътлести, здрави планинки], ала лицата имъ à la Orangutang), голѣми, бѣли чучули отъ тревата на св. Иванъ. Селски маймуни. — Днесъ се подписа указътъ за понижението на рублата на 3^.50 фр. = 17 ¹/₂ гроша, 10 стотинки (медни) = 20 пари, официална регулация на курса, въ София меднитѣ кѫсове още сега вървятъ у евреитѣ за 11 стотинки! 

30 юлий вечерьта, четвъртъкъ. Завчера въ вторникъ Вацовъ получи телеграма, че баща му билъ боленъ на смърть. Замина още вчера за Пиротъ. Азъ вечерьта останахъ дълго у Теохарова, който вече прие канцеларията; у него за минута прескочи и Ат. Храновъ, който донесе новината, че Дриновъ иде и че ще се настани у Коцовъ. Вечерьта пристигна Вълковичъ. — На другия день преди пладне се явихъ (за пръвъ пѫть отъ 1 юлий) съ 16 доклада у княза. Говорихме за какво ли не. Вчера подиръ пладне Ремлингенъ му показалъ
тайни рапорти отъ Русчукъ, Каравеловъ заминалъ отъ Букурещъ презъ Кюстенджа за Румелия (въ Копривщица), младиятъ Славейковъ въ Букурещъ за оскърбителни думи по адресъ на княза насмалко не билъ битъ въ една гостилница, Каравеловъ говорѣлъ, че последниятъ „нашъ" appui [опора] била Турция, тя имала, каже, еднакви интереси съ насъ особено по желѣзничния въпросъ (!). Съ Каравелова били сръбскитѣ емигранти Качански, Обрешковичъ, Льотичъ, Деспотовичъ. Главниятъ му покровитель билъ Иванчо Стояновичъ, въ чиято кѫща живѣлъ въ Гюргево. Идеята да основатъ вестникъ не се осѫществила поради липса на пари. Сарафовъ единъ день билъ въ Букурещъ. Тома Кърджиевъ за тази работа ходилъ въ Букурещъ. За арестуването на Цанкова и Славейкова узнали отъ „Times". Изобщо официалнитѣ телеграми много се издавали. Поради това Ремлингенъ веднага уволнилъ Янчева, директора на телеграфитѣ, и началника на русчушката станция Тодорова. Цанковъ писалъ на комисара Каменски (видѣхъ оригинала) писмо, че нѣмалъ пари, журналистиката и учителството му били запретени, стилизирано е много покорно. Като излѣзохъ отъ княжескитѣ апартаменти, отидохъ веднага въ канцеларията. Тамъ бѣха Вълковичъ и Дриновъ! Среща следъ 5 години. Не е много застарѣлъ, ала азъ съмъ билъ, каза той, застарѣлъ. Миналъ презъ Варна, Шуменъ, Русчукъ, видѣлъ въ Варна училището, срещналъ се съ Икономова, съ Цанкова говорилъ въ Русчукъ. После дойде у мене въ кѫщи. Песимизъмъ. Трѣбвало да се чака докато либерализъмътъ отъ само себе си дойде „ad absurdum", нѣмало да продължава много, противницитѣ били много развинтени, поставили сме на хората „ореолъ". Каравеловъ, човѣкъ съ идеи, уменъ, обаче нищо  М. Дриновъ не може да напише, и пише ли, излиза глупость; турналъ си въ главата, че ще играе ролята на български Гамбета, възгордѣ се. Дриновъ още въ Търново му предсказалъ, предупреждавалъ го. Дриновъ изобщо предвиждалъ какво ще стане, за това, каже, не ме повикалъ въ България, щѣлъ съмъ да го проклинамъ и да го обвинявамъ за всичкото си лично нещастие. После отидохме съ Дринова въ министерството, по пѫтя срещнахме Теохарова, Желѣзковича, у мене въ канцеларията, гдето бѣше Стояновъ (двамата веднага се спрѣчкаха, иматъ взаимна омраза). Подиръ пладне азъ ходихъ у Хитрово; препорѫчва ми физика Дражински, Сарафовъ билъ у него (съветвалъ го да поиска служба; недовѣрие на либералитѣ къмъ княжеската прокламация) и много либерали. У Шефера. — Подиръ вечеря отъ 9 до 1 ч. бѣхъ у Дринова. Говорихме за всичко.  Политическото положение. И той: държава върху законни основи, Rechtsstaat [правова държава], да се привлѣче цѣлата интелигенция, selfgovernement (селски сѫдъ, селска стража, изборни мирови сѫдии, изборни контрольори и т. н.). Деморализация на цѣлата интелигенция, и на способнитѣ хора. До сега много arbitraire [произволъ]. Научни разговори: Бояна и Драгалевци, фрески (Бояна дори à la Giotto), св. София може би е отъ времето на Комненитѣ. Литературата и Книжовното дружество: хаосъ, чуди се какъ азъ съмъ помислилъ за неговото отваряне и за списание. Той отъ войната все е въ безпокойствие, постоянно мислѣлъ за България. Работитѣ въ Румелия, естественъ ходъ, опозиция срещу Гешовци. Той мисли, че водачитѣ на либералитѣ сѫ хора, които не сѫ крали,  дори и за Каравелова не мисли, ала тѣхнитѣ подчинени. Огромнитѣ грѣшки на първото министерство, провокирало много спорове, въ Цѣлокупна примирителна статия, въ Витоша страшни грубиянства, тѣзи министри единствени били способни, останалитѣ били глупци, недоуци и т. н. Тѣ захванали да размножаватъ чиновничеството, функционаризъмъ. Druck erzeugt Gegendruck [натискътъ предизвиква отпоръ]. — Картинки отъ руското време. Осмивания на Бурмова. За Начовича  и Грекова има добро мнение, ала и тѣ, каже, се развалиха. Упадъкътъ на панбългарския патриотизъмъ, изчезналъ още въ Търновското събрание. Д-ръ Атанасовичъ. Дриновъ е за Домонтовича, познавалъ страната и хората, ималъ би авторитетъ. Рагузанскитѣ студии, огромни материали — пропаднали. Да се остави политиката на други: „е дано се намѣратъ други хора, които да оправятъ политиката, а намъ да ни дадѫтъ Драгалевски или други нѣкой манастиръ, азъ ще натъкмя жената си и дѣцата, а ние сами да живѣемъ тамъ и да си останемъ при нашитѣ книги, при историята и при филологическитѣ науки". Българскиятъ езикъ и наречията.  Речникътъ на Неофита и пословицитѣ на Славейкова. — Мѫчно заспахъ. Стори ми се всичко по-весело, следъ една година пакъ разговоръ съ ученъ мѫжъ, и следъ много години пакъ съ славистъ по занаятъ и то съ старъ приятель.

Въ четвъртъкъ преди пладне отидохъ въ канцеларията. Много хора, Ухтемски et autre embêtement [и други досади]. Наближава 1 августъ и нищо не е въ редъ, много работа и всичко това е вънъ отъ моитѣ сили: боледувамъ, слабость, раздразненость на нервитѣ и на стомаха, mauvais humeur [зле разположенъ]. Подиръ пладне Хитрово мина у мене, отиде у Дринова. У Стоилова. Азъ получихъ писмо отъ Пловдивъ отъ Живкова, за учебници и книги за деца. Сѫщо и Стоиловъ, който има предложения отъ Цанкова и Славейкова, approches orales [словесни прибѣжки], мисли вече да вмъкне Славейкова въ conseil d'état [държавния съветъ]. Вълковичъ днесъ прие канцеларията. Желѣзковичъ утре заминава въ отпускъ за единъ месецъ да се лѣкува въ Парижъ и въ Виена. — Срещнахме съ Стоилова Дриновъ, каненъ е вечерьта у П. Генчевъ. — Вечерьта въ градината бѣше пълно съ официаленъ haute volée [висшъ свѣтъ]. — Вчера дойде до княза анонимно писмо отъ Пловдивъ, написано много добре на френски, въ което страшно го предпазва отъ Вълковича, изглежда да е отъ канцеларията на Богориди. — Вчера подиръ пладне се узна, че у Б. Прошекъ (тукъ има само три печатници: държавната, Ковачевата и Прошековата) Миларовъ печаталъ или „Независимость", или „Срѣдецъ". Прошекъ билъ извиканъ и билъ заплашенъ, че за 24 часа ще се намѣри вънъ въ Ломпаланка, казалъ, че нищо не знае. Работата се потъпка.

Стойчовъ пристигна отъ Виена. Вчера го видѣхъ у княза, въ антрето. Не знаеше, какъ да се преструва, чувствува се неловко, като на тръне. — Пристигнаха днесъ дрехи отъ Прага.  

2/14 августъ, недѣля вечерь. Въ петъкъ бѣхъ боленъ, сутриньта и при залѣзъ сънце горѣше ми главата и изобщо нѣмахъ охота за работа, всичко invita Minerva [безъ желание]. Желѣзковичъ замина, Стоиловъ ще го замѣстя. Страшна мараня и много мухи. Съ Стоянова разисквахме за разпредѣлението на персонала; четохме ланския гимназиаленъ проектъ. Вечерьта на 9 ч. отидохъ у Дринова, заварихъ у него Миларова — подаде ми рѫка и излѣзе. Консерваторитѣ и либералитѣ преследватъ цѣлъ день едни други у Дринова, Сарафовъ, Зюсманъ, Грековъ, Миларовъ, попъ Тодоръ и т. н. Миларовъ се оплаквалъ отъ шайки, които, каже, нощя нападали изъ улицитѣ либералитѣ и ги биели, черногорци и т. н. Тукашното духовенство: имало некръстени хора изъ софийскитѣ планини, необходими били мисионери, софийскитѣ манастири. Седѣхме при чаша чай: моятъ mémoire, устройството на държавния съветъ, законъ за общинитѣ, мирови сѫдии. Страховетѣ на Дринова за бѫдещето, селянитѣ нѣмало да плащатъ данъци и държавата щѣла да остане на сухо. Въ това време се дигна шумъ въ кѫщата — пожаръ. Изгорѣла цѣла махала въ сѫседство на piazza Позитано, и hôtel de France, дюкянчета, пълни били съ сѣно и слама (тамъ правѣли самари). Цѣла София бѣше тамъ. Градскитѣ пожарникари и изобщо цѣлиятъ пожарникарски апаратъ се указа много негоденъ. Запознахъ се съ г-жа Филаретова; постоянна тревога, тихо, лунна нощь, гърмежътъ на фишецитѣ. Войската работѣше бърже. Разговаряхме на миндера, наблюдавайки пожара. Низкитѣ хитрости на Шерцель въ харковския университетъ. Негодностьта на прокуроритѣ въ Румелия, слаби хора. За владицитѣ (Григорий самъ казалъ на Дринова, че е отъ Призренъ) и за Икономова, borné, bon travailleur, rien de théorie, très bon pour la pratique [ограниченъ, добъръ работникъ, безъ теория, много добъръ за практическия животъ]. Утре Дриновъ ще бѫде у княза. Съ Цанкова въ Русчукъ не можалъ да говори, уловенъ билъ отъ приятели на гарата и заведенъ въ кѫщата на консерватора Чорапчиева на квартира. Рецензията на книгата на Успенски отъ Дринова. На 2 ч. отъ тукъ отидохме на пожара, гдето още стояха Криловъ, Шеферъ и т. н. Сутриньта станахъ късно. Министерски съветъ у насъ, и той не за пръвъ пѫть не бѣше au complet [пъленъ]. Вълковичъ вчера поелъ длъжностьта си, ала Желѣзковичъ замина. Военното положение въ Плѣвенъ е дигнато, процеситѣ сѫ ускорени (ще бѫдатъ амнистирани), Марица е допусната. Македонецътъ Пановъ е назначенъ за чиновникъ за особени порѫчки въ министерството на външнитѣ работи. На града София бидоха отказани 100,000 фр. за отчуждавания. Подиръ пладне ходихъ на пожарището, следъ това спахъ. Вечерьта у Хитрово имаше dîner въ честь на Thielau [заминава]: Thielau, Шеферъ, Янсенъ, Стоиловъ, азъ, Груичъ, Клоппенбургъ, Неклюдовъ. „Chateau Sistovo" и vin de Macédoine. Груичъ ми съобщи за Льотича: той билъ отъ Смедерево, по време на убийството на Михайло билъ djak [студентъ] въ висшето училище, баща му билъ управитель на имотитѣ на Карагьоргевичъ въ Влашко, отъ тамъ suspicio [подозрението] върху него, нищо друго. — Днесъ въ недѣля е най-горещиятъ день. Цѣлия день стояхъ въ кѫщи, писахъ канцеларски работи, стипендии и т. н. и писахъ на баща си, на Еленка, Славейкова, Живкова, Климента и т. н. — Дринова отъ онази нощь не съмъ го виждалъ. У насъ ставатъ много посещения, Стойчовъ и т. н. — Вчера вечерь ме порази телеграмата на Хавасъ за изгаряне на народния театъръ въ Прага, презъ нощьта, когато имаше пожаръ и въ София. Сутриньта друга телеграма потвърди това. Произлѣзълъ ужъ отъ тенекеджийскитѣ работи. На 11 септемврий трѣбваше да бѫде отворенъ. И така стана на пепель този великолепенъ народенъ паметникъ, който народътъ искаше да издигне на себе си. Споредъ телеграмитѣ всеобща скръбь е обзела въ Прага и дветѣ народности, и тѣхнитѣ вестници. Страшенъ ударъ следъ последнитѣ ексцеси и горчиви спорове. Прошекъ и други подеха веднага нова подписка: азъ записахъ 200 фр., други преди мене по 100 — съотечественици въ София. — Вечерьта Вълковичъ разправя подробности по сръбско-турската война, билъ médecin en chef у турцитѣ. — Липсата на кѫщи въ София е голѣма. Вълковичъ нѣма никаква, живѣе у насъ.  

13/25 августъ, четвъртъкъ. Страшна горещина, много работа, не намирамъ време за запискитѣ си. Миналата седмица въ понедѣлникъ (3/15) Дриновъ вечеря у насъ съ Вълковича и Спаса, после дълго разговаря съ мене, осѫждаше много извършени тукъ нѣща, цѣлата работа била лекомислено и безъ планъ захваната. — Въ вторникъ подиръ пладне у мене имаше конференция: Дриновъ, Стоиловъ и азъ. Дриновъ излѣзе съ цѣлия свой проектъ: 5 члена отъ държавния съветъ да бѫдатъ назначени, 10 да бѫдатъ избирани по начина на избора въ екзархийския съветъ, избиратели, трима кандидати, балотажъ, князътъ отъ тѣхъ избира едного. Опасностьта отъ държавенъ съветъ съ назначени членове. Сравняване съ Цариградската конференция, съ румелийския уставъ, съ loi de vilayets [закона за вилаетитѣ]. Финансовитѣ въпроси, законитѣ и бюджетътъ да се оставатъ на Народното събрание, останалата законодателна работа въ сената. Министерството на вѫтрешнитѣ работи, непопулярностьта отдавна на Ремлингена, Дриновъ е много за Домонтовича, отъ руситѣ единствениятъ възможенъ, отъ българитѣ никой. Какви хора сѫ назначени за чиновници презъ времето на генерала: Михаиловъ, Вълневъ и т. н. Много добре се свърши cette première séance [това първо заседание]. Да.*)^[1] се предлага и за вѫтрешното министерство, ала не чувствува въ себе си призвание. Lui est fait pour le chef d'un centre modéré [той е създаденъ за единъ умѣренъ центъръ]. — Днесъ пристигна кюстендилска депутация да благодари на княза по въпроса за чифлицитѣ. — Въ срѣда подиръ пладне у мене бѣха Дриновъ, Стоиловъ, Грековъ и Начовичъ. Спогодиха се въ много работи, Начовичъ aigri [киселъ], съвършено отровенъ, Грековъ е по-примирителенъ. Ала щомъ дойдоха до лица (за Сарафова), настѫпи несъгласие. Дриновъ искаше да събере събрание отъ дветѣ страни, да имъ предложи сѫщевременно своя проектъ, мислѣше, че ще бѫде най-добре да свика бившитѣ министри, ала тукъ удари на камъкъ. — Въ канцеларията дойде у мене Каранфиловичъ. Граничниятъ споръ. Сръбски комисарь билъ Миличевичъ. — Дриновъ днесъ бѣше у княза, който билъ съвършено примирителенъ. И азъ се явихъ съ доклада, сѫщевременно и Адженовъ — желѣзничниятъ въпросъ, постройкитѣ, Guyot contra Struve [Гюйо противъ Струве]. Князътъ се изказалъ за възможностьта на едно руско-българско дружество, така или инакъ капиталитѣ все сѫ французски. — Вечерьта пристигна „Марица", ала забравено било да се издаде заповѣдь за пущането й. Вълковичъ набързо поправи опущението.  

6/18 св. Елена, праздникъ. Подиръ пладне имаше конференция у Хр. Стоянова, тамъ бѣха Дриновъ, Браделъ, Молловъ, Генчевъ, В. Д. Стояновъ, Грековъ, Начовичъ, Бурмовъ. Бурмовъ билъ на мнение да бѫдатъ избирани само 1/3 [за държавния съветъ]. Грековъ и Начовичъ били примирителни. Ала инакъ Дриновъ ми каза на другия день, че работата била излишна. Изъ града се носятъ слухове (и Вълковичъ и Спасъ!!!), че Дриновъ искалъ пакъ да доведе Каравелова дори и въ кабинета, правѣлъ компромисъ и помирение на партиитѣ за победа на либералитѣ и т. н. — Стипендиантътъ Атанасовъ пристигна отъ Прага. — Преди пладне на 10 ч. въ фракъ бѣхъ на тържествената служба въ католическата черква, гдето присѫтствузаше цѣлиятъ австрийски персоналъ. После отидохъ въ австрийското консулство съ Вълковича, Хранова, Lascelles, Schefer, Нихадъ и пр. Toth тъкмо се вър­на отъ Рила, убилъ дива коза. — Пристигна Augsburger Allg. Zeitung съ статията. — Вечерьта имаше dîner въ двореца, гдето бѣха Бурианъ, Тотъ, Вълковичъ, азъ, Криловъ, Поповъ и др. — Подиръ пладне бѣхъ у Хитрово и се запознахъ съ Брауншвайгъ. Груичъ ми говори за българско-сръбската граница, селянитѣ, каже, „покренули [повдигнали] държавенъ въпросъ", искатъ ректификацията на граничната линия споредъ Берлинския договоръ; въ Бѣлградъ искали да отстранятъ този камъкъ, който руши приятелството на братскитѣ народи, като иматъ надежда и у мене като посрѣдникъ. — Вечерьта искахме (Стоиловъ, Менгесъ и азъ) къмъ полунощь да изпратимъ Thielau, ала той спѣше и замина чакъ къмъ 2 ч. Всички съжаляваме за неговото заминаване: много се приспособи къмъ нашето нозоизпечено софийско общество.  

7/19 петъкъ. Мръсотията на консервативната canaille за Дринова расте. Пръскатъ слухове, че вечерьта пристигналъ Каравеловъ отъ Коприщица, ала това бѣше само неговата госпожа. Подиръ пладне и вечерьта бѣхъ у Дринова. — Неодѣланиятъ Д. Ганчевъ отъ Лѣсковецъ, секретарь на екзарха, е тукъ, иска пари за училища. Сѫбота. Азъ полуболенъ бѣхъ въ министерството. Страшна горещина. Получи се груба теле­грама на Славейкова отъ Трѣвна. Вечерьта Агура бѣше у дома, ще бѫде назначенъ главенъ секретарь; Ремлингенъ отъ много дни е боленъ, говорѣше се за тифъ. Страшно безредие царува въ вѫтрешното министерство, Ковачевъ е въ отпускъ, Донецъ, нѣкакъвъ си бившъ офицеринъ, е Hauptfactotum [главниятъ фактотумъ], префектитѣ нищо не правятъ, книжата лежатъ по седмици... Вечерьта на 9 ч. и на 1 ч. имаше слабо земетресение, terremotto. У насъ въ кѫщи нѣмаше нищо, азъ дори и не помислихъ за земетресение, забелязахъ само тичането на котката и мишкитѣ изъ тавана и звънтежа на нѣколко керамиди.  

9/21 недѣля. Отъ Киперта получихъ коректура на археологическата статия, Момзеновата оценка на кутловския надписъ въ Ephemerides ethnographiques. Отъ Геролда книги über das Eisenbahnwesen [върху желѣзопѫтното дѣло]. Подиръ пладне отидохъ у Брауншвайга, гдето бѣха Бурианъ и Шеферъ; германски хладнокръвенъ и ловъкъ дипломатъ. Днесъ става освещението на руския паметникъ на Арабаконакъ, князътъ и Хитрово сѫ тамъ. Мене ми е лошо, ядъ ме е, idées pour le départ de ce pays, mécontentement [мисли за заминаване отъ тази страна, досада]. Ала презъ нощьта при всичко това работихъ и писахъ, книжа и пр. Презъ деня приехъ Йовановича (пристигна най-после вчера отъ Ломъ) съ Вацова, Георги [Златарски?] и пр.  

10/22 понедѣлникъ. Подиръ пладне при страшна го­рещина имаше министерски съветъ въ министерството на правосъдието. Желѣзницата Русчукъ - Варна (трѣбва да се изследва нейното състояние), валидностьта на турскитѣ везирски окрѫжни при капитулациитѣ, турски дезертьоръ отъ Скопие (нѣма да го предадемъ безъ сѫдебно решение, че наистина е кралъ), правилникъ за министерския съветъ (Теохаровъ и Вълковичъ говориха ³/₄ часа по единъ параграфъ); Geheimpolizei. Beeinflussung ausländischer Presse [тайна полиция. Въздействието върху задграничния печатъ]. За Македония 50,000 фр. за училища отъ тазгодишния бюджетъ и отъ бѫдещия пакъ. — Вечерьта отидохъ у Дринова. У него бѣха Илия Цаневъ и Боневъ, скоро си отидоха. Дриновъ си купилъ мѣсто. Говорихме за диалектитѣ, за история и т. н., па и много за политика. Билъ въ сѫбота у княза; направило му впечатление, че князътъ билъ доволенъ отъ Ремлингенъ, Копиткинъ и военнитѣ комисари, много е ядосанъ.  

11/23 вторникъ. Страшна горещина. Вечерьта писахъ дълго писмо въ кѫщи. Дриновъ, Теохаровъ, Грековъ съ Хитрово вечеряха у княза. — Преди пладне довършихме arrangement du personnel [уреждането на персонала], 5 часово заседание. Миналата срѣда биде подписанъ указътъ за стипендиитѣ, щастливо съмъ ги пресмѣтналъ: цѣла стипендия на Урумовъ и Стефанъ Георгиевъ (природни науки), Добревъ (педагогия) и Димоглу (право), въ Робертъ Колежъ Буковъ и Стефанъ Кировъ, помощи на Сарановъ (мой регистраторъ), Карагьозовъ (братъ на мустакатия Христо, юристъ въ Киевъ) и гимназиална на Мутафовъ въ Болградъ. — Fürchterliche Ungezogenheiten der bulgarischen Jugend [страшната невъзпитаность на бълг. младежь]. „Взыскательность". Бояджиевъ, Атанасовъ и т. н., Христо Цаневъ bocksbeinig [кривокракиятъ] и пр.  

12/24 срѣда. Сарафовъ бѣше у мене въ канцеларията досежно приемането началничеството на статистиката; условие, ако остане Дриновъ. Сутриньта бѣхъ при княза, неговата мисъль, че либерализъмътъ щѣлъ да заглъхне съ печалбитѣ отъ постройката на желѣзницата е грамадна грѣшка. Очна инспекция на днешната гимназия (vollständig baufällig [цѣла е на падане]) и на мѣстото на новата постройка. У Хитрово. — Ремлингенъ билъ у княза: сърдитъ билъ на Констаниновича (der kleine Sandfloh [малката бълха]), изъ града, каже, агитиралъ противъ него, приписва го на Вълковича(!), който живѣе съ Константиновича въ една кѫща и т. н. — Князътъ мисли, че военнитѣ комисари, като напр. въ София и Варна сѫ вече съвършено излишни. Споредъ Стоилова мисли да ги унищожи на 30 августъ; Хитрово мисли, че ще бѫде най-добре това да предложи самиятъ Ремлингенъ. — Вечерьта Маджаровъ отъ Пловдивъ вечеря у насъ. По-късно и Стоиловъ бѣше съ насъ.  

13/25 четвъртъкъ. Сутриньта Грънчаровъ (отъ Дупница) дойде у мене. — Misslungener Ministerrath [нестаналъ министерски съветъ]. — На 9 ¹/₂ ч. съ Йовановича и плановетѣ у княза. Подиръ пладне почнаха да копаятъ основитѣ. На пладне отидохъ у Дринова. Чете ми mémoire. — Подиръ пладне той и Стоиловъ бѣха у Хитрово, окончателното решение. На 11³/₄ ч. презъ нощьта въ стаята ми бѣше още +23°R.! Вечерьта бѣхъ пакъ на постройката. Телеграми за чешкитѣ учители. Програмитѣ чакатъ. — Вчера Карлъ Шкорпилъ бѣше тукъ, отивайки за Пловдивъ, живъ момъкъ. — Въ Враца днесъ изгорѣли 150 кѫщи.  

16/28 августъ, недѣля. Въ петъкъ подиръ пладне бѣше у мене Сарафовъ досежно ауденцията: иска да се представи на княза и да получи обещание, че не ще бѫде преследванъ за своитѣ убеждения, ако постѫпи като началникъ на статистичното отдѣление, за чиято промѣна съмъ написалъ докладъ. Ала Стоиловъ не иска и да чуе за това. На пладне Дриновъ предаде на княза mémoire; още вчера ми казваше, че би желалъ да доведе отъ Румелия две лица: Гешовъ и за председатель на сената Кръстьовичъ.

Сѫбота и недѣля два праздника. Страшна горещина, всичко е вънка, почивка отъ посещения. Спасъ замина презъ цѣлото това време за Юкарѫ-Баня [Горна-Баня]. И Стоилова не съмъ виждалъ. Въ сѫбота е праздникътъ на Спасовата майка. Дриновъ билъ въ Драгалевци и на другия день вечерьта въ двореца; не се видѣхме. Азъ и двата дни почти самъ самичъкъ ходѣхъ въ студенитѣ бани на Нишка улица. Въ сѫбота работихъ и писахъ въ кѫщи: докладъ за 50,000 фр. за Македония, 1,500 за Ахъръ-Челеби, всевъзможни текущи работи и т. н. Проучихъ главнитѣ рапорти на директоритѣ. Бурмовъ дохожда у мене.

Блѣнувания да изкоча отъ тукъ — зимата въ Арко или Рива, или въ Венеция .... Ала само блѣнове. Страхъ ме е и справедливо ме е страхъ отъ идната зима; нуждно е ново жилище, ала кѫде да го намѣря. Вчера четохъ „Dvorské panstvo" на Фердинандъ Шулце въ Osvěta и пакъ тамъ живота на Биконсфилда, на другия день пъкъ „Rozptýlené kapitoly" на Шмиловски — следъ две години пакъ чешка забавна проза; une lecture pleine de souvenirs [четиво пълно съ спомени].

На другия день получихъ вестници, изпратени ми отъ Хоушка: подробности по изгарянето на Народния театъръ. Подиръ пладне срещнахъ Сарафова, съ него ходихме дълго по улицитѣ: учебниятъ планъ, сенатътъ, жандармерията и т. н. Бѣхъ у Вацова, и най-после продължително у Златарски, въ чието тѣсно жилище (2 стаи) живѣятъ неговата майка и майката и сестрата на Сарафова. Говорихме за Англия, България, геология, литература и политика. Къмъ края пакъ Сарафовъ. Споменахъ нѣщо за своитѣ желания да замина: „сега вече останете, сега е всичко на редъ, сега е време за работа". Въ пловдивския Народенъ гласъ пишатъ, че въ министерството на народното просвѣщение, ужъ, се пиело шампанско (!!!)... Манчовъ ходѣлъ всѣки день у Алеко; говорили заедно по турски, Манчовъ билъ свети духъ на Алеко.  

18/30 августъ, вторникъ. Сутриньта веднага ме повика князътъ у себе си. Бѣше съвършено отчаянъ, както никога други пѫть. Пита ме досежно държавния съветъ и проекта на Дринова. Дриновъ написалъ и проекта за комисията, която да изработи изборния редъ, точкитѣ (избирателитѣ опредѣлятъ кандидатитѣ съ бобъ или царевица), разрешението на либералски вестникъ за препорѫка на кандидати. Въ тази комисия ще влѣзатъ Стаматовъ, Илия Цаневъ, Теодоровъ, Михаиловски, Йос. Ковачевъ, Ник. Стойчовъ и Тод. Икономовъ. Азъ я удобрихъ. Князътъ е въ затруднение досежно изборнитѣ членове, никаква гаранция, ще настѫпи може би горчивата необходимость да ги разпуща; въ Търново е въз­можно да избератъ Славейкова и Стамболова, възможнитѣ борби въ държавния съветъ, die werden sich zu den Vertheidigern der Volksrechte aufwerfen [тѣ ще се явятъ като защитници на народнитѣ права]. Азъ изтъкнахъ невъзможностьта да се назначава държавниятъ съветъ, като прецеденти — Цариградската конференция отъ 1876 г., румелийскиятъ уставъ, loi de vilayets [законътъ за вилаетитѣ], рускиятъ проектъ. Много остро говори противъ консерваторитѣ, „никой не е собствено за мене, всички преследватъ само материални интереси". За Дринова, не може да се получи отъ него обещание, че ще остане. После ми говори за градския съветъ, пълната неспособность и на новия съставъ, необходимость да се назначи комисия, ще се вдигне доста шумъ, ich bin schon genug unpopulär [азъ съмъ вече доста непопуляренъ], трѣбва обаче да се направи нѣщо; Besteuerung der unbebauten Grundstücke [да се обложатъ съ данъкъ незастроенитѣ мѣста], Municipalauflagen [общинскитѣ данъци]. Сѫдбоносни мѫчнотии съ рублитѣ (отъ 15 е въ сила новиятъ курсъ), селянитѣ взиматъ толкова гроша, както и по-рано, градскиятъ съветъ нищо не е регулиралъ. Досежно държавния съветъ мислѣше 10 да бѫдатъ избрани и 10 назначени, ала ще назначи 5, останалитѣ по случай. Несигурностьта и на назначенитѣ лица. — Следъ това чакахъ 2 ч. Стоилова. Подиръ пладне Дриновъ биде виканъ при княза, намѣрилъ го въ подобно депримирано състояние, Misstrauen gegen alle [недовѣрие къмъ всички]. Изглежда че ултраконсерваторитѣ много сѫ агитирали въ двореца. — Имаше министерски съветъ отъ 3—7, question [въпросътъ] за Варна, плѣщенето по адресъ на министерския съветъ и неговото юридическо положение. Следъ 14 деня пакъ видѣхъ Ремлингена: урежда Landmesserschule, Landeseintheilung [землемѣрско училище, раздѣляне на страната]. — На 9 ч. отидохъ у Дринова, който вечерялъ у Хитрово. Хитрово ималъ телеграма отъ Петроградъ, че положението въ България било съвършено неясно; вижда се, че тамъ разбиратъ работата си. Дриновъ днесъ преговарялъ съ либералитѣ за издаването на единъ примирителенъ вестникъ съ Ник. Стойчовъ може би на чело. Интригитѣ противъ Ковачева сѫ невѣрни, либералитѣ сѫ противъ него, защото не имъ издавалъ нищо официално. На шега съставихме листата за държавния съветъ, ултраконсервативна: Д-ръ Беронъ, Д-ръ Кировичъ, Д-ръ Протичъ, Д-ръ Атанасовичъ, Д-ръ Минчевичъ, Д-ръ Цачевъ, Моравеновъ, Тъпчилещовъ, Дим. Гешовъ, Хаджи Пенчовичъ, Даскаловъ, Найденъ Геровъ, Шишковъ, Горбановъ, Бурмовъ. Утре Дриновъ иска да замине за Пловдивъ и Панагюрище, къмъ 25. ще се върне назадъ, на 30. да се обнародва указътъ за държавния съветъ, най-добре съ манифестъ. Ремлингенъ=Паньомарьовъ. Много говорихме за Копиткина, повечето противъ него; той е за Михайловичъ. Кръстьовичъ едва ли ще се реши да дойде тукъ. — Въ днешния министерски съветъ Стоиловъ съобщи, че е поднесълъ на княза докладъ да се дадатъ на министритѣ по 4,000 фр. за „обзаведение", главно на Теохарова, Вълковича, Крилова; азъ не ще взема нито единъ грошъ.

Въ вторникъ бѣхъ цѣлъ день въ канцеларията. Множество трудни работи. Nominations [назначения]. Една карловка, вдовица на единъ съратникъ на Ботьова; братъ на Миладенова отъ Струга. И сестрата на Миладинова е тукъ, учила се въ Русия, сега ще отиде за учителка въ Свищовъ. — Подиръ пладне Вацовъ, Стояновъ, Златарски и азъ се съвещавахме по програмата. — Проектътъ на Дринова на френски (на руски го преведе Константиновичъ) биде разпратенъ на министритѣ за обсѫждане. По-нататъкъ ще има съветъ и по закона за печата. — Статистични данни за училищата. Плѣвенски опълченецъ стражарь съ две момчета. — Лъжитѣ на Augsburger Allg. Zeitung за уволняването отъ мене на 35 учители въ България!