К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

3 юлий/21 юний, недѣля. Сутриньта станахъ късно. Мосоловъ, Клоппенбургъ, Ползиковъ, Стоиловъ още въ négligé се стекоха около мене за новини отъ изборитѣ. Въ стаята на Стоилова дошълъ и князътъ, съ нетърпение ме чакали. Веднага отидохъ при него, на кѫсо, ядъ го е на Вълковича, че не е дошълъ тукъ — той ми говори за Логвеновъ, азъ му казахъ, че Начовичъ предлага за вѫтрешното министерство Йорданъ Тодоровъ. На закуска съ Хитрово. Следъ това пакъ при княза съ Хитрово и Стоилова, направихъ обширенъ устенъ рапортъ за изборитѣ, а подиръ това се съвещавахме за министерството. Подиръ обѣдъ продължихме, все за вѫтрешното министерство, разни възгледи, говорихме за Ремлингена, Логвенова, а на тръгване за Домонтовича. Хитрово телеграфиралъ на Гирса досежно Домонтовича. При княза говорихме и за манифеста, моитѣ главни идеи. Планътъ на Балабанова да се посрещне князътъ въ Свищовъ отъ депутатитѣ на самия брѣгъ, та по този начинъ да се избѣгнатъ les surprises [изненадитѣ]. Хитрово е съ мене, спогодихме ce да не се вземе нито Начовичъ, нито Грековъ; Хитрово ми говори за пътуването, j'ai remarqué, qu'il y a plus des gens abusés que ceux qui ont fait des abus [азъ забелязахъ, че има много повече измамени хора, отколкото тѣзи, които сѫ злоупотрѣбявали] въ политиката, има много подведени, нито знаятъ защо и за какво. — Подиръ пладне видѣхъ варненския кметъ Колони, старъ познатъ и опълченеца консерватора патриотъ Папанчовъ. Въ Варна се билъ пусналъ слухъ,  че се срутилъ моста при Шейтанджикъ съ мене и Riedesel и вече ме оплаквали. — Вечерьта дълго приказвахме съ Стоилова. На Шипка намѣрили Арсениева, руски агентъ въ Пловдивъ (роднина на Давидова), казанлъшки офицери, селяни; гражданитѣ билъ задържалъ Живковъ. Естратий Гешовъ билъ изолиранъ, лавиралъ. Хакановъ, Янколовъ и Манчовъ били собствено противъ него. Народенъ гласъ се печаталъ въ 2000 екземпляра, 40 екземпляра отивали въ Габрово; кой плаща? Портата искала отъ румелийското правителство сведения, колко войска и орѫжие има; това било причината, гдето Кръстевичъ запретилъ митингитѣ. — Was mit dem Chef der hiesigen Bewegung [какво да се прави съ водачитѣ на тукашното движение]. Хитрово: coffrer pour des abus. A l'assemblée il faut faire deux choses, une bille of indemnity au ministère pré­sente et demande d'arrestation de ceux individus für Missbräuche [да ce затворятъ за безредици. Въ Събранието трѣбва да се направятъ две нѣща, единъ законъ за ненаказуемость на сегашното министерство и предложение да се арестуватъ тѣзи лица за злоупотрѣбения]. И у княза днесъ стана дума за това. Въ Никополъ князътъ мисли, че ще бѫде най-добре да се наложи контрибуция на селата, които сѫ взели участие, да се направятъ нѣкои добри работи въ тази околия. - Случки отъ пѫтуването. Ловченската случка: гражданитѣ поканили княза въ града и тамъ му поднесли адресъ за конституцията, князътъ се върналъ въ казармата и преношувалъ тамъ между офицеритѣ. Троянскитѣ селяни дошли и протестирали противъ „глупостьта" на гражданитѣ. Стариятъ Натанаилъ се разболѣлъ отъ това. — Плѣвенъ е центъръ на движението. Минали само презъ него ventre à terre [съ голѣма бързина],  никой дори и не обърналъ внимание на княза. Въ Дебелецъ имало около 2000 търновци и жени, князътъ веднага потеглилъ по-нататъкъ. Хитрово билъ за посещението на Търново и досега държи на това.  

4 юлий/22 юний, понедѣлникъ. Сутриньта имаше „смотъръ" на тритѣ дружини и 2 сотни въ Варна, князътъ и Хитрово бѣха тамъ. На обѣдъ имаше препирня за посещението на Провадия. Юсуфъ отъ Дебъръ е тукъ, билъ каймакаминъ въ Аргирокастро, сега е токо речи адютантъ на Хитрово, остроуменъ и духовитъ арнаутинъ, билъ адютантъ и на Абдулъ Азиса. Получихъ писмо отъ баща си. Преди пладне направихъ първитѣ приготовления за манифеста, чувствувамъ се отмалѣлъ. Още вчера презъ нощьта дадохъ на Стоилова прегледъ на моитѣ проекти, много биде говорено за тѣхъ. Пристигна D-r Mohr, кореспондентъ на Kölner Zeitung; инспирирахъ го. — Предадохъ проектитѣ на княза.

Подиръ пладне у Стоилова дойде Симеонъ, гдето бѣше и Хитрово. Планътъ на Хитрово да се заселятъ монаситѣ отъ Русиконъ въ Драгалевци. Държавно девическо училище въ Варна е необходимо. Азъ за него, Симеонъ възхитенъ; има и проектъ за турско централно училище (подготвително) може би въ Разградъ. Бежанцитѣ отъ Кръкклисийско въ Варненско сѫ многобройни. Произходътъ на гагаузитѣ, татарски, кумански или други, Хитрово за старитѣ истински българи. Maîtres d'école en général [учителитѣ изобщо]. Нужда отъ нова училищна сграда за държавната реалка въ Варна. Importance de Varna comme résidence du Prince pendant 3—4 mois de l'été [важностьта на Варна като столица на княза за 3—4 месеца презъ лѣтото], ще бѫде вторъ градъ въ княжеството. Икономовъ иска да играе роля, сега желае entrevue съ Стоилова.

На вечеря бѣше цѣлото варненско „дипломатическо тѣло". Русинътъ Лисевичъ е единствениятъ дипломатъ comme il faut [както трѣбва], французинътъ е служилъ нѣкѫде си въ Индия въ колониитѣ, изглежда да е евреинъ. Испанскиятъ консулъ, италиянскиятъ и гръцкиятъ (Василополо), une collection merveilleuse des antiques ridicules [една чудесна сбирка отъ смѣшни антики], бѣха съ фракове и бѣли вратовръзки. Седѣхъ между Лисевича и испанеца. Sketches of the climate of Varna etc. [бележки върху климата на Варна и пр.].

Генералътъ пристигна. Стана съвещание у княза, гдето присѫтствуваше и Боборикинъ. Разисква се за министерството на вѫтрешнитѣ работи. Отъ мѣстнитѣ хора нѣма човѣкъ, освенъ измежду консерваторитѣ, а отъ тѣхъ не бива, pour éviter la ressemblance d'une victoire des parties [за да не ce покаже, че е победила една отъ партиитѣ]. Домонтовичъ — за него генералътъ каза, че той билъ всѣкога само conseiller [съветникъ], а не практикъ. Hommes des affaires [хора за работа] отъ тукашнитѣ руски офицери има двама — Логвеновъ и Ремлингенъ. Ремлингенъ е Stabsoffizier отъ генералния щабъ, съ знания, ала Хитрово припомни историята съ файтона безъ мито и за нетактичностьта му в Рахово. Генералътъ се радва за безредицитѣ в Рахово, Геновъ билъ въ София да получи инструкции, може да се уловятъ и други. Явно клонѣха къмъ Домонтовича, Хитрово: двама руски генерали и като сочеше къмъ мене - вие като contrepoid [противовесъ] на двамата руски генерали. Генералътъ и Хитрово споменаха за нѣкой си Стаматовъ, бесарабецъ, нежененъ, modeste [скроменъ], сега губернаторъ въ Люблинъ (споредъ Хитрово, обаче, чиновникъ отъ старата школа, както ми каза на другия день). Домонтовичъ щѣлъ да постави тежки условия и за дълго време не ще дойде. Какво да се прави съ affaires étrangères [външнитѣ работи]. Князътъ иска Стоилова като шефъ на кабинета и министъръ на външнитѣ работи, да се съединѣли дветѣ длъжности, нѣмало много работа. Стоиловъ изтъква своето дълго отсѫтствие съ княза. За Балабанова, екзархътъ го иска въ Цариградъ, и генералътъ сѫщо, нека, каже, тълкува тамъ теологията и патристиката съ Негово Блаженство; Генералътъ между другото изказа похвали за Нихада, за неговото много добро държане въ последно време,  частнитѣ генералови писма до него (разбира се много сладки) изпращалъ чакъ въ Цариградъ. Стоиловъ е за Балабанова: той, каже, има въ страната известна партия. Князътъ не е на това мнение, нѣмалъ никого задъ себе си. Генералътъ предлага culte [изповѣданията] да се присъединиятъ къмъ просвѣтата, азъ опонирахъ, като изтъквахъ, че съмъ самъ друговѣрецъ, не принадлежа къмъ никое отъ сѫществуващитѣ изповѣдания, Хитрово мисли, че трѣбва да вървятъ съ външнитѣ работи, има много работа съ мюсулманитѣ. Стана дума и за жандармерията, Логвеновъ като нейнъ началникъ.

Подиръ това отидохъ у Стоилова, гдето бѣше поручикъ Coligny, началникъ на свищовската полиция. Билъ въ Букурещъ, говори за Кириака [Цанковъ], за влиянието на тѣзи хора върху румънскитѣ вестници. — Полковникъ Лонгиновъ (отъ София) заминалъ за Свищовъ. — Генералътъ платилъ 1800 франка за Extrazug [извънреденъ влакъ]. — Константиновичъ телеграфира за избора на 82 депутати вчера. — До 12 ч. останахъ у Стоилова. Говорихме за Балабанова, за Трифона Пановъ (има три процеса на врата си поради съблазняване на чужди жени). За дѣдо Цеко войвода Аневъ ми разправя въ Ломъ, че умрѣлъ отъ сифилисъ въ село, въ гроба му турнали конституцията.  

5 юлий/23 юний, вторникъ. Сутриньта направихме съ Стоилова морска баня. Гъркътъ съ лодката. Riedesel замина на разузнаване къмъ Галата, чийто маякъ е на хоризонта, задъ него е устието на Камчия, черниятъ и бѣлиятъ носъ, румелийската граница, Емонскиятъ носъ. Работихъ надъ манифеста, много буйства — турски и ерменски депутации, Юсуфъ. На обѣда седѣхъ до Боборикина; разговаряхме за Белибей, за туркинитѣ: когато сѫ безъ мѫже, се откривали предъ християните, безъ да се срамуватъ. Подиръ обѣдъ у мене дойдоха Шоповъ, Пенчовъ, Радивоевъ. Отидохъ въ стаята при генерала; той е противъ Балабанова и Икономова. Mesures à l'Assemblée. Sénat 3 mois plus tard [Мѣрки, които трѣбва да се взематъ въ Събранието. Сенатътъ да се свика 3 месеца по-късно]. Балабановъ, казва той, е само богословъ. Подиръ пладне Петъръ Станчевъ бѣше у Стоилова — calme [кротъкъ], бѣше като голъ въ тръне, unter Kreuzfeuer [подъ кръстосанъ огънь]; повдигнахме въпроса за „руски министъръ на вѫтрешнитѣ работи", той е за Икономова. — Миланъ за финансовата дейность на Иванова, abus colossales [голѣми злоупотрѣбления]; контролни книги дори и не били раздадени по селата. — Standard за интервюто съ княза*)^[1]. При вечерята князътъ говори за битката при Ени Загра [Нова Загора], влакътъ тамъ билъ нападнатъ на гарата, стреляно било по него, само локомотивътъ избѣгалъ подъ огъня — въ него билъ Стойчовъ. — Генералътъ пише своитѣ частни бележки на шведски. Той е противъ избора на бюро и т.н. Въ Свищовъ, трѣбва само да се гласува. Хитрово днесъ е за Тодорова + Логвеновъ за вѫтрешнитѣ работи, нека двамата да образуватъ единъ. „Jussuf's cousin" [братовчедъ на Юсуфа], гавазинътъ X. Яя, арнаутинъ съ фустанела. Файтонджията на княза Тома, „адвокатъ" отъ Варна, доброволецъ съ смѣшенъ видъ, купилъ си ливреята въ Цариградъ. Въ Търново сѫ избрани Цанковъ, Каравеловъ, Славейковъ, Сарафовъ. — Телеграфирахъ на Стоянова за bureau de statistique. — Вечерьта имаше военна музика, свири тукъ въ манастира. Mondreflex auf der See [лунно отражение въ морето]. Манастиръ безъ монаси, гръцкиятъ владика само отъ време на време дохажда тукъ; той е като хотелъ. — Морски змии, синкави съ бѣли петна, около 1 метъръ дълги. Ползиковъ уби морска риба съ пушка. 

6 юлий/24 юний, срѣда. Направихме пакъ утренна баня, морето бѣше развълнувано. Имахъ интервю съ кореспондента на Kölner Zeitung — Mann. Моятъ разговоръ съ княза върху закона за печата, жандармерията (веднага) — седѣхме въ салона за ядене надъ la spiaggia del Mare nero [плажа на Черно море] съ гладката повръхность чакъ до хоризонта — Хитрово билъ противъ Ремлингена „wegen des deutschen Namens" [поради нѣмското му име]. Съ поть на лицето биде завършенъ манифестътъ, азъ пишехъ, Стоиловъ лежеше въ леглото и държеше въ рѫцетѣ си първоначалния свой проектъ, съставяхме го заедно. — Нови наредби на руския царь за униформитѣ, полицията alla bulgara, „der Kaiser möchte alle Welt in Schwimmhosen sehen" [царьтъ би желалъ да види цѣлия свѣтъ въ бански гащи], не обича униформитѣ. Еренротъ нѣма повече отъ 48 години. Конкевичъ бѣше на обѣдъ, следъ това съ княжеския катеръ отидохме съ адютантитѣ къмъ носа Галата. Тукъ е англонѣмецътъ Шварцъ. Азъ съ Стоилова прочетохме на Хитрово манифеста — ентусиазъмъ, той допълни само пасажа за симпатиитѣ къмъ Великитѣ сили. Подиръ пладне бѣхме пакъ въ морето. Chasse aux poissons. Teocharoff accepte, télégramme [риболовъ, Теохаровъ приема, има телеграма]. Дилке подиръ обѣдъ говори за българскитѣ избори, че въ тѣхъ нѣма нищо необикновено. Нихадъ интерпелиралъ Спаса, който управлява министерството на външнитѣ работи, досежно 20,000 пушки, предадени въ Варна. Изборитѣ въ Търново, въпросъ е дали ще дойдатъ или не. Депутация отъ гръцки ученички се представи на княза съ адресъ, говориха една ученичка, учителката и учительтъ, като суфлираха всѣкога единъ другиму. Писахъ писмо въ кѫщи. Споредъ Шварца, Цанковъ и Люцкановъ писали писма до редакцията на Daily News. Kallay (на Корвинъ) и Кировичъ съобщиха за предателскитѣ трансакции на Сукна­рова въ Бѣлградъ, предлагали българския тронъ на Милана. — Zapfenstreich vor der Klosterpforte, Reminiscenz an Gorni Studen, südliche Nacht [вечерна заря предъ манастирскитѣ врата, споменъ за Горна Студена, южна нощь].  

7 юлий/25 юний, четвъртъкъ. Ранна студена баня, ала въздухътъ е топълъ. При закуската имахме изненада: пристигнаха Thielau и Бурианъ. Thielau: Collectivnote der Mächte, Vorbereitungen für Sistov, Verhältniss zur Pforte, möglicher Ankauf Ost Rumeliens um einige Millionen francs (geschickte Operation in Constantinopel), Dank an Vertreter der Mächte und an Nihad [колективна нота на силитѣ, приготовления за Свищовъ, отношенията къмъ Портата, възможното откупуване на Източна Румелия за нѣколко милиона франка (изкусна сдѣлка въ Цариградъ), благодарность на представителитѣ на силитѣ и на Нихадъ]. Разговоритѣ върху всичко това се водиха у Стоилова и у мене (бѣхме двамата сами). Той се обърна къмъ мене: „Ihnen gehört ein grosser Theil des Verdienstes, die Organisation, das System" [на Васъ се дължи голѣма часть отъ заслугата, организацията, системата]. Хитрово телеграфира au clair въ Петроградъ за изборитѣ. Желѣзковичъ телегра­фира за задържането на военнитѣ подкомисари за времето по събиране на десетъка. Константиновичъ телеграфира за народнитѣ представители, 4 либерали и 2 douteux [съмнителни], кои сѫ тѣ, Стойчовъ и може би Каракановски, за които никой не знае? — На обѣдъ бѣха Боборикинъ, майоръ Поповъ отъ Шуменъ. Подиръ обѣдъ пристигнаха отъ Одеса Мариновъ и Увалиевъ. — Въ Търново Хитрово говорилъ на Стамболова за предателството на chefs de partie [партийнитѣ водачи], съ­общили на в. Standard за пристигането на руски офицери и пушки; Стамболовъ му съобщилъ за заминаването на много интелигентни сили въ Румелия, Хитрово отговорилъ, че не допуща, въ България остава много какво да се яде. Хитрово разправи за подадения (нему) женски адресъ въ Габрово, за отнемането на конституцията, на чело съ една стара баба facile à pleurer [готова да заплаче], нито дори знаели какво собствено искатъ. Подиръ пладне дохожда французскиятъ вицеконсулъ, за училището на шпаньолитѣ. Прошекъ съ Емлеръ. Пристигна Копиткинъ. Dîner, дипломатитѣ, Лисевичъ, Колони (получилъ отъ княза табакерка и споредъ собственитѣ му думи подмладилъ се съ 20 години), Поповъ шумненецъ, Панайотовъ, 2 турци, Мишайковъ, 1 ерменецъ и 1 гръкъ (князътъ смѣташе тѣзи двамата за братя, малоазийски типове), полскиятъ инженеръ. Бѣше набито. Князътъ чрезъ Thielau говори много съ турцитѣ. Gebetmusik. Като си отидоха гоститѣ, излѣзохме надъ брѣга. Съ Буриана и Riedesel сподѣлихме исторически реминисценции за Варненско. — Братътъ на Люцканова, wackerer Cavallerieoffizier im Regiment [храбъръ кавалерийски офицеринъ въ полка], се отличилъ въ борбата съ разбойницитѣ лани. Подиръ вечеря бѣхъ пакъ съ Стоилова и съ руския капитанъ на раховската дружина, той разказа какво е видѣлъ като подкомисарь въ Кюлевченско; миналъ презъ тамъ агитаторъ и разправялъ на селянитѣ:  ще имате князе колкото коса на главата си, тѣ се уплашили отъ това, тѣ ще ни дерятъ; населението е добро, развращаватъ го само учителитѣ, писаритѣ, поповетѣ. Какъ единъ лесничей взелъ рушветъ и отсѫдилъ гората на друга община. Населението било бито отъ стражаритѣ. По селата имало разхвърлени берии, кой какво трѣбва да даде, когато дойде чиновникъ (цѣла старосръбска „приселица"). — Станишевъ днесъ телеграфира на Хитрово, че за сега поради натрупана работа не могълъ да дойде, ала че инакъ билъ готовъ.  

8 юлий/26 юний, петъкъ. Бѣхме на морето съ Стоилова и Маринова. Krabben und Fische am klaren Sand am Grund zwischen Seegewächsen (Algen) [морски раци и риби по свѣтлия пѣсъкъ на дъното между морска растителность (алги)]. Преписване и превеждане на френски на манифеста, сѫщо и български преводъ der Erklärung der Mächte [на заявлението на силитѣ] (мислѣха то да се прочете въ Събранието), телеграми и пр. Бѣхъ съ Хитрово; трѣбва скоро да се състави държавниятъ съветъ, éviter l'apparence d' absolutisme [да не изглежда, че се отива къмъ абсолутизъмъ], той е противъ Балабанова, а е за Тодорова, Ремлингенъ ималъ нѣмско име. — Mlle Цонкова отъ Русчукъ, токо що свършила въ Одеса, иска учителско мѣсто. — На обѣдъ бѣ Копиткинъ. — Подиръ пладне дойдоха Thielau и Бурианъ. Хитрово доказва, че е излишна дипломатическа интервенция въ Свищовъ. Азъ съ Riedesel и Увалиева отидохме въ Варна, най-после. Пѫтьтъ е ³/₄ часа. Лозя, море, панорама, lebende Dornhecken, hölzerne Lusthäuser [живи плетове отъ тръне, дървени вили], хубавъ пейзажъ. Гробищата сѫ най-хубавото мѣсто предъ града. Стари стени около града, развалини. Гагаузи, типъ на кримскитѣ татари; много се носятъ тукъ фесове; въ езика на гагаузитѣ нѣмало, казватъ, нищо особено; eigentliches Feuer in den schwarzen Augen junger Mädchen [особенъ огънь въ чернитѣ очи на младитѣ момичета]. А градътъ Варна — едноетажни кѫщи отъ керпичи, отвънъ облѣчени съ голѣми небоядисани дъски! Колони бѣше въ кметството. Riedesel преговаряше да купи манастира, чийто собственикъ е гръцката община. Табакерката прави чудеса, Ко­лони ходи изъ града и на всѣкѫде я показва. Спомнихъ си думитѣ на Чичагова отъ 1812 год., че Русия може да спечели южнитѣ славяни (водачитѣ имъ) съ кръстове, табакерки, ордени, саби и т. н. Съ Шопова и мировия сѫдия Недѣлчовъ отидохме въ реалката. Чистота като въ никое друго училище. Учителитѣ сѫ добри, има хармония помежду имъ, дисциплина у ученицитѣ, хубава градина пълна съ цвѣтя изписани отъ Букурещъ и отъ Лондонъ, хубави уреди за гимнастика. Направенъ е голѣмъ напредъкъ въ рисуването (благодарение на грижитѣ на съотечественика Емлеръ). Липса на сбирки, ала иматъ хубава вкаменѣла риба. Шадраванъ въ градината. Трапезария до училището. Всички учители искатъ да останатъ и презъ следната година. Следъ това отидохме у Симеона въ непосрѣдствено съседство съ училището. Тъкмо четѣше историята на политиката отъ Jаnеt. Показа ни последната „Независимость" — пише за джелатското правителство, за мѫченицитѣ учители. Запрещението на „Марица" е направило голѣмъ ефектъ въ Варна. Съмненията на Симеона, дали не ще настанатъ смущения. Хитрово напоследъкъ билъ въ Варна; political interviews, а подиръ това тѣзи, кои­то били у него, едвали не се сбили въ кафенето и пр. — Латински и гръцки надписи въ училището (3 надгробни, единъ отъ тѣхъ латински); много, каже, старини се изкопавали тъкмо въ кѫщата на Симеона. — Спасъ телеграфира, че дошло писмо отъ Дринова: щѣлъ да тръгне около 5 юлий via Бургасъ и Панагюрище за София. — Дъждъ. Закъснѣхъ. Гулабчевъ и Шишковъ бѣха у мене, Шишковъ чернѣше Пенчова, докато най-после се разсърдихъ и казахъ, че на хората отъ изтокъ нищо не имъ вѣрвамъ, лъжатъ; предлага да служи на просвѣщението. Подиръ вечеря князътъ бѣше у Стои­лова, четенъ му бѣше манифестътъ на френски и български. — Следъ това азъ разговаряхъ съ Стоилова за държавния съветъ, да се състои отъ около 20 души; за чиновнишкия законъ; орденитѣ и униформитѣ ще държатъ, каже, чиновницитѣ сплотени; Вълковичъ Chefarzt? Agent in Constantinople? [главенъ лѣкарь? Агентъ въ Цариградъ?]. — Alle guten Leute nach Sofia zusammenzubekommen, Sophia desinficiren. Stoilov's Reiseplan nach Galac, Braila, Ismail zur Entdeckung guten Personals, das vielleicht noch dort [да се събиратъ въ София всички добри хора, да се дезинфицира София. Стоиловиятъ планъ да замине за Галацъ, Браила, Исмаилъ да намѣри добъръ персоналъ, който е останалъ може би още тамъ]. Ich bereit Drinoff bis Lom zu erwarten [азъ съмъ готовъ да причакамъ Дринова чакъ въ Ломъ], само да не минава презъ Румелия, да му се телеграфира. Стоиловъ: „wenn jetzt Begegnung mit Evstr. Gešov, und er nat. Politik beginnt. Ich rede nicht mit Ihnen darüber, entweder halten Sie mich für einen Schuft, oder ich Sie; überflüssig" [ако сега стане среща съ Евст. Гешовъ, и той ще захване национална политика. Азъ нѣма да говоря съ Васъ върху това, или Вие ме смѣтате за подлецъ, или азъ Васъ; излишно].*)[2] — Praefectenliste [списъкъ на префектитѣ]. Хитрово е зарѫчалъ на всички свои консули да дойдатъ въ Свищовъ. — Юсуфъ телеграфиралъ на султана да го поздрави за процеса срещу Митхада и компания по убийството на Азиса, като нѣкогашенъ адютантъ на Абдулъ Азиса.  

9 юлий/27 юний, сѫбота. Преди пладне имаше conseil [съветъ] въ стаята на Хитрово за affaires étrangères [министерството на външнитѣ работи], присѫтствуваха князътъ, Хитрово, Стоиловъ и азъ. Идеята на княза за вѫтрешното министерство, Желѣзковичъ gérant [управляещъ] и Ремлингенъ „товарыщъ". За външното министерство азъ казахъ, че има само трима българи: Балабановъ, Вълковичъ и Стоиловъ. Вънъ отъ това важенъ е цариградскиятъ постъ. Балабановъ Kirchenkampfperiode, viel farbenwechsel, weinerlich, peut créer des difficultés [е отъ епохата на черковната борба, много си мѣни цвѣта, плачливъ, може да създаде мѫчнотии]. Стоиловъ не иска. Князътъ каза, че Ст. е безпартиенъ, vous représentez la partie du prince [Вие представлявате княжеската партия], може да бѫде и въ княжеската канцелария и въ министерството. Най-после Хитрово телеграфира съ шифъръ на Арсениева въ Пловдивъ да покани Вълковича за affaires étrangères. — Стариятъ Калянджи дойде у мене съ книга отъ 1863 г. (за деца) конфискувана отъ цензора Цанковъ. — На обѣдъ бѣше Петъръ Станчевъ. Много весело. „Les 40 députés turcs derrière moi" [40 турски депутата стоятъ задъ мене]. Следъ ядене стреляхме въ цель, която бѣше долу въ пѣсъка. Les caleçons de Stoiloff [Стоиловитѣ гащи], туриха въ тѣхъ камъкъ, подхвърляха ги въ въздуха (Schwimmhosen [бански гащи]) и Хитрово ги улучи; чудесна забава, азъ съветвахъ да ги изпратятъ на Labouchère въ Лондонъ, да държи речь за тѣхъ. Князътъ подиръ обѣдъ бѣше у Стоилова — тронната речь. Смѣшната сцена съ гърка Спанонди. Кореспондентътъ на Kölner Zeitung пакъ бѣше у насъ. Дойдоха Колони и Д-ръ Христовъ, говориха за варненското общинско управление, за дейностьта (!) на софийския медицински съветъ (единъ боленъ, отъ fièvre contagieuse, излѣзълъ отъ одеския параходъ, безъ прегледъ, дошълъ тукъ въ болницата, Христовъ рапортиралъ, ала отъ медецинския съветъ вече два месеца нѣмало отговоръ), нуждата отъ българско висше училище въ Варна; пристигна гръцка депутация въ манастира, тепърва искатъ да пишатъ на патриарха досежно продажбата, не бѣше представена на княза. Когато вечеряхме единъ бръмбаръ рогачъ, набоденъ отъ Корвинъ, избѣгалъ му отъ стаята и кацна при ядене тъкмо на главата на Ползикова. Страшна мараня. Estignard е въ Варна, отъ време на време дохажда тукъ. Има телеграма отъ Цертелева отъ Одеса, félicitations [поздравлява], никогашъ не се съмнявалъ за резултатитѣ, изглежда, че пакъ е здравъ; сѫщото телеграфира и Шчербински чакъ отъ Кулджа. Преди вечеря единъ български подофицеръ отъ кавалерията (отъ Габрово), който се отличи като чудесенъ гимнастикъ при следобѣднитѣ упражнения, биде отличенъ собственорѫчно отъ княза съ пръстенъ; отъ радость цѣлъ бѣше като замаянъ. На вечеря бѣше капитанъ Вознесенски. Свири военна музика. Разговоръ съ капелника чехъ и последицитѣ отъ него: князътъ обеща да увеличи заплатата на обученитѣ български музиканти. Съ Стоилова приказвахъ за спирането на Независимость, необходимо е - еlende Schwäche [жалка слабость]. - Träume bei Mond am Seestrand [блѣнувания при луна на морския брѣгъ]. - Сутриньта телеграфирахъ на Дринова да остави на страна Бургасъ и да дойде въ Ломъ. - Петъръ Станчевъ даде на Стоилова своята фотография съ подписъ „вѣренъ до гробъ".  

10 юлий/28 юний, недѣля. Сутриньта въ училището за плаване въ ъгъла подъ морския носъ - водна змия въ вѫтрешния басейнъ. - Отидохъ въ града при страшна мараня на „акта" на реалната гимназия. — Тамъ бѣше събрано варненското българско общество, assez distingué [доста видни хора], Станчевъ, Д-ръ Христовъ съ госпожата си, Миланъ, Шоповъ (страшенъ глупакъ), нѣкакъвъ си македонецъ бѣжанецъ отъ Охрида, Д-ръ Йордановъ, нѣколко хубави дами (pupica). Водосветъ (Симеонъ заминалъ вчера за Свищовъ), попътъ и даскалътъ, манипулацията за изтриване ставаше съ жълта кърпа. Говори Пенчовъ. Раздадоха се свидетелствата. Пѣ хоръ. Antheil des Publicums [участието на публиката]. Типоветѣ на ученицитѣ, много сѫ отъ Кръкклисенско [Лозенградско], има много и изъ Търновско, малко отъ самото Варненско. Страшна задушна мараня въ залата. На края по покана на Пенчова казахъ и азъ нѣколко думи: радвамъ се, че съмъ тукъ — надѣвамъ се, че ученици, учители и жители никога не ще забравятъ двата принципа на образованието и напредъка: първия, че човѣкъ никога се не насища отъ знания, ами колкото по-добра основа има и колкото повече знае, толкозъ е подобре за него. Тъй е и съ цѣли народи; и втори — любовьта къмъ отечеството. Говорихъ и за значението на Варна за българщината. Изглежда, че бѣха приятно изненадани отъ тия мои думи. Следъ това останахъ малко въ учителската стая, гдето говорихме за сѫдбата на Мидхата, подиръ което се върнахъ назадъ. Като вървѣхъ съ Станчева по улицата срещнахъ Данова, ала нищо политическо не говорихъ съ него.

На обѣдъ бѣше Панаретъ Погониански, ein gemüthlicher Alter (aus Tirnovo, paiderast) und der Livadiatürk [единъ веселъ старецъ отъ Търново и турчинътъ отъ Ливадия]. Панаретъ се напи. Сѫщо и князъ Ухтемски, младиятъ кореспондентъ на Русь. Подиръ обѣдъ има стрелба въ цель. Турчинътъ бѣше като на небето. — Разговаряхъ съ капитанъ Рудевичъ, варненски воененъ началникъ. Много разуменъ човѣкъ. — Подиръ пладне писахъ съ Стоилова указитѣ за министерството: Криловъ, външното министерство праздно, Теохаровъ, Желѣзковичъ (сѫщевременно и gérant), Иречекъ. — Следъ вечеря имаше воененъ хоръ. Войници пѣха руски пѣсни съ „бунчукъ" (бѣли опашки, звънчета, палячо на върха —- татарски остатъкъ у руситѣ), дзилове, свирки. Руски подофицеръ пѣ. Хорътъ пѣ за Кавказъ, бойове, Шамилъ, Биконсвилдъ, за туцитѣ, дори имаше и наченки отъ български военни традиции: „разбойници залавяли, по балкани, по гори". Ние съ княза бѣхме на чардака надъ морето. Пи се вино; дадоха се дарове на музиката. Голѣмо хоро се завъртѣ. Ganz soldatische Haltung der Cavallerie [напълно солдашко държане на кавалерията]. Подиръ това всички отидохме на морето, clair de lune, la barque grecque à l'ancre [лунно освѣтление, гръцка лодка на котва], тъмно море (sombre et triste [мрачно и тѫжно], никога не е тихо), две (червени) свѣтлини — Галата и Варна, вѣтъръ въ леката нощь. Но е по-сурово отъ Адри­атическото, липсва маслинената гладкость, топлината на всички цвѣтове, безвѣтрието и лазурътъ. Пѣенето на Ползикова. Стоиловъ като Санчо въ лодката. Князътъ отиде да спи; общъ regret [съжаление], че така скоро трѣбва да заминемъ отъ тукъ за ужасната София. Ние пихме чай на чардака. Хитрово декламира откѫслеци отъ Лермонтова, „Сонь Попова" (безъ штановъ) на Алексея Конст. Толстой. Къмъ полунощь опаковахме и легнахме да спимъ. Преди това дойде телеграма отъ Арсениева — Вълковичъ приема, ала иска да види про­грамата (могълъ да дойде самъ презъ Бургасъ инкогнито !).  

11 юлий/29 юний, понедѣлникъ. Петровдень. Станахъ много рано, още на 5 часа, тъй че почти не съмъ спалъ. Седѣхъ сутриньта край морето. Закусихъ съ Хитрово. Програма на изпращането на Негово Височество. Заминаването на багажа, животъ около него, гавази, цигани, войници, Яя въ фустанела, руски артилерийски подофицеръ. Конница предъ манастира. Ние заминахме още на 9 ч. предъ княза, азъ съ Клоппенбургъ, който цѣла нощь игралъ карти съ Хитрово и други. Весели петровденски компании по лозята. Варна — народътъ е вънъ отъ града. Безмѣрно грозенъ типъ на старитѣ гагаузски баби. На гарата и тамошнитѣ сцени, lа haute volée bulgare [българскитѣ високи сановници] бѣха събрани тамъ, имаше и нѣкои гърци. The greеk bishop [гръцкиятъ владика] (Кирилъ, билъ отъ Сливенъ, говорѣлъ и французски, не се запознахъ съ него) и the viceconsul [и вицеконсулътъ]. Разговаряхъ съ учителитѣ, програмата, французски езикъ. Съ Милана и Папанчева (две работи, сега едната и другата — да се пренесе границата оттатъкъ). Между гърцитѣ има партии досежно продажбата на манастира на княза; едни искатъ да го отстѫпятъ за поддържането на владиката, други за училищенъ фондъ, трети нищо не искатъ да отстѫпятъ. „Девненското" езеро, дълбоко, verde [зелено] (морето е синьо), бѣли пѣнливи вълни по него. Князътъ пристигна, говори съ гърцитѣ. Качихме се въ салонния вагонъ, князътъ, адютантитѣ, Хитрово, Стоиловъ, Ухтемски и азъ съ бѣла фуражка. Потеглихме, гръмко ура (10 часа).

Пейзажи. Скалисти тераси à la Хитрово. Езера, лесове, гѫсталаци, поля — разкошъ. Гебедже, на гарата множество българско население, женски плоски фесове и надъ тѣхъ цвѣтни кърпи, както въ Херцеговина, ура. Писахъ телеграми при пѫтуването на генерала, на екзарха, на Вълковича, на Арсениева.

На пладне бѣхме въ Провадия. Скали отъ дветѣ страни, остатъкъ като отъ кула, горе съ A (sic), войници въ редица, кокетни туркини по стрѣхитѣ, предъ дворищата и вънъ. На гарата духовенството, говори попъ Радевъ. Населението е съ дълги коси, или отпредъ бръснато. Седнахме въ колитѣ, азъ, Estignard, Ухтемски, Клоппенбургъ и Стоиловъ, петь души заедно. Населението тичаше въ галопъ край файтонитѣ. Хубави селянки българки, особена носия, гърдести, бѣли сукмани и червени престилки, ризи съ нашивки. Плѣвенската дружина бѣше тукъ, командиръ е Соколски. Ehrencompagnie defilirte [почетна рота дефилира]. Бѣше приготвена кѫща за насъ въ града. Князътъ прие депутации. Славковъ е тукашенъ префектъ, Търново — свищовецъ. Тръгнахме за училищата. Селянинъ ми стиска рѫката, добре дошли. Намѣрихъ тукъ Голубова като дружиненъ лѣкарь съ чинъ капитанъ; бѣше съ майорски чинъ въ Мостаръ. Отидохме въ българското училище, учительтъ Ronžé (sic), момичетата пѣха, бѣхме посрещнати съ вѣнецъ и китки още при кѫщата, гдето бѣхме слѣзли. Бѣхме и въ българската дълбока, тѣсна черква, кѫсо молебствие. Следъ това посетихме турцитѣ въ тѣхния общински домъ, въ стаята гдето се събиратъ; и князътъ поседѣ малко на мендера и пи чаша вода; турчетата на двора ревѣха бинъ яшà и пѣеха; подире бѣхме поканени въ джамията, при вратата на която имаминътъ чете особна молитва за княза. Голѣмата радость на турцитѣ. Следъ това отидохме при евреитѣ (40 семейства, 400 души), шпаньоли, еврейчета въ униформа, държа речь едно малко еврейче съ смѣшни движения, адреси — италиянско-испански. Учительтъ евреинъ е отъ Италия. Пакъ поседѣхме въ общинската стая.

Dîner за 45 души подъ палатка въ кѫщата, гдето бѣхме на квартира. Ние, Gisors (директорътъ на желѣзницата), Станчевъ и Колони, офицери, селяни (между които Дуковъ), турци, евреи и граждани. Седѣхъ между Славкова и Голубова. Произнесоха речи Славковъ, дружинниятъ командиръ две, князътъ пи за Провадия и за плѣвенската дружина. Единъ евреинъ говори български; турски тостъ. Единъ старецъ (българинъ) селянинъ говори кѫсо и сърдечно. На края още единъ гражданинъ говори за предложенията и пр. Офицери вдигнаха княза на рѫце. Estignard и Ухтемски tout émus [много се развълнуваха]. Трѣбваше да бѫде тукъ Labouchère. Хитрово говори (по македонски) за рускитѣ симпатии, за бѫдещето на България. Дечицата на дружинния командиръ, зарзалии презъ плета. Вънъ музиката отмѣня пѣенето на българскитѣ и еврейски деца (момичета), военни Pauken und Drommeten [тѫпани и трѫби] (като презъ 30 годишната война).

Връщане къмъ гарата. Повлѣкоха колата на княза, повечето тичаха, ура, калпацитѣ летѣха въ въздуха, деца съ хоругви, хора пеша и на коне. Навалица. Съ мѫка се доб­рахме до каруцата. Потеглихме при гръмогласно ура.

По-нататъшното пѫтуване. Shumlaroad [шуменскиятъ желѣзенъ пѫть]. На гарата Икономовъ, der originellste Staats­mann Bulgariens, wenn nicht Europas [най-оригиналниятъ държавникъ на България, ако не и на Европа], съ сламена шапка между малка купчина хора. Ала влакътъ прелетѣ покрай тѣхъ. Само азъ бѣхъ на перона: Стоиловъ спѣше, князътъ и Хитрово играеха карти. — Туркинитѣ по нивята бързо се закриватъ. Габрови и джбови гори. Типъ на турскитѣ села, чисти, пръснати, сламени стрѣхи. Спирка на Шейтанджикъ — разходихме се вънка. Въ Разградъ имаше дружина на гарата. Хладно, дъждъ, un magnifique arc-en-ciel, double [една великолепна небесна дѫга, двойна] 70°—90° ширина. Единъ заекъ при самия пѫть. Дунавъ и Гюргево. Гарата, цѣлото офицерство, много публика, ерменски попове, генералъ Лесовой, подполковникъ Ремлингенъ, Конкевичъ. Веднага минахме на парахода „Голубчикъ". Между публиката нѣкакъвъ си отпадналъ духъ — несигурно бѫдеще; бѣше цѣлата русчушка интелигенция, дами. Префектътъ Поповъ ми каза, че днесъ минали презъ тукъ безъ да се спиратъ Каравеловъ съ Славейкова и съ Пелагича за Гюргево, може би утре ще заминатъ за Свищовъ. Цанковъ съ митрополитъ Григорий и архимандритъ Констандинъ отпѫтували за Сви­щовъ, духовитата бележка на Хитрово „Cankov — peut être qu'il veut se baptiser" [Цанковъ — може би иска да се по­кръсти]. Веднага потеглихме — ура, нѣкакси задавено; бѣше около 8 ¹/₂ ч. Часть отъ града, съ княза бѣхъ самъ на палубата, изгледъ на Русчукъ и неговитѣ брѣгове, безъ кей, рушатъ се (безъ растителность), безвкусни кѫщи — idealische Mondnacht [идеална лунна нощь]. Dîner, „Hock" (бѣлъ)*)^[3], нѣготинско [вино]. Батинъ и Пиргосъ. — Излѣзохъ горе на палубата. Estignard е съ насъ. Ремлингенъ ми разправя за Такмачова, какъ накаралъ, безъ да пита никого, на немирницитѣ просто да се наложатъ задницитѣ. Неговата ruse de guerre [военна хитрость]: деца и жени при ексцеса въ Рахово вървѣли на чело, Такмачовъ съ своитѣ 20 войници ги заобиколилъ и заповѣдалъ да стрелятъ отзадъ надъ главитѣ имъ — тѣ хукнали да бѣгатъ, съжалявалъ, че нѣмалъ пръскачки. Лудиятъ Коцовъ, Ремлингенъ го арестувалъ, генералътъ въ своя прекаленъ „либерализъмъ" постоянно искалъ да го пустне. Учителитѣ били страшна сбирщина. Пихме чай на палубата. Съ Ремлингенъ останахме тамъ до полунощь. — Mondlandschaft [луненъ пейзажъ], Мечка, позиция, бъбрица. Спахъ въ „espèce de watercloset" [единъ видъ клозетъ], много тѣсна кабина.  

Понедѣлникъ, 12 юлий. Отъ 1 ч. следъ полунощь стояхме при устието на Янтра. Morgentoilette [утренъ тоалетъ]. Цѣлата компания безъ мене, Стоилова и Увалиева, отиде съ два катера (Dampfbarkassen, mouche) въ устието на ловъ. Falkenzucht im Deli Orman [отглеждането на соколи въ Делиорманъ! Ние сме на палубата. Изгледъ на свищовската църква въ далечината, мѣстоположението на Свищовъ (рим. Novae) на нѣкакъвъ си носъ, зимнишката черковна камбанария; римски Wachthügel [наблюдателни могили], могили по високия български брѣгъ. Селата Кривина и Нови градъ при устието на Янтра, исторически реминисценции. — Ловътъ. Скали, между които се извива Янтра, и растителность. Плитки пѣсъчни мѣста въ рѣката. Гнѣзда на гологлави картали въ скалитѣ. Два картала бѣха уловени живи. — Dejeuner. Le Prince triste, après la chasse et le plaisir les pensées à l'affaire de demain, la grande affaire [обѣдъ. Князътъ е тѫженъ, подиръ лова и удоволствието измѫчватъ го мислитѣ за утрешното дѣло, важното дѣло]. Хитрово презъ цѣлия обѣдъ се препираше за височината на скалитѣ, отъ гдето взели орлитѣ. Départ. Le thé an Bord [потеглихме. Чай на борта]. Ремлингенъ самъ заговори на Клоппенбургъ за своето нѣмско име, знае за агитацията на Хитрово противъ него. Вардимъ passed [минахме]. Преминаването на руситѣ, паметницитѣ. Всички парадно облѣчени сме на палубата, азъ и Стоиловъ сме съ фракове als „Staatskellner" [като държавни келнери]. Князътъ съ бѣлъ калпакъ седѣше, ние около него стояхме. Хитрово en tricorne [съ триъгълна шапка], а отзадъ Estignard. Увалиевъ avec la mouche en avant à Sitovo pour quelques arrangements [съ кратера отиде напредъ за Свишовъ да направи нѣкои разпореждания]; стигна ни близо до града. Около Зимничъ: румънскитѣ крепостници държаха пушкитѣ за почесть. Flaggenschmuck, urrás, Pöllerschüsse von Segelschiffen mit russischer, griechischer etc. Flagge [издигнати флагове, ура, стрелба отъ мортиритѣ на платноходитѣ съ руско, гръцко и пр. знамена]. Стрелба на артилерията отъ развалинитѣ на старата свищовска крепость. Червенитѣ ризи на войницитѣ, тур­кини по високия брѣгъ, das Truppenlager, die Menschenreihen [лагерътъ на войскитѣ, редици отъ хора], гърмогласни поздрави. Пристигнахме на 4¹/₂ ч. Ура. Набито. Журналиститѣ наредени при мостчето. На моста владицитѣ, гръцкиятъ (?) консулъ. Азъ изтичахъ напредъ съ Стоилова, съ мѫка се откопчихъ отъ д-ра Атанасовича, когото пакъ видѣхъ тукъ — файтонъ. Тукъ е гвардията отъ София, князътъ съ свитата, съ всички офицери и Хитрово на коне потеглиха за града. Редици войска по улицитѣ, свищовската и русчушката дружина, опълчението (много добре), гърмогласно ypà, arcs de triomphe [триумфални арки]. Чести спирания, речи, ние отзадъ не знаехме какво се говори. Тласканица отъ странитѣ. При една арка наредени всички депутати консерватори, забелязахъ Балабанова, Бурмова, Адженова, Грекова, Начевича, Цачева и т. н. Beautiful ladies [красиви жени]. Terrain très étrange [теренътъ е много страненъ], урви и хендеци въ града. Най-после сме горе. Цигани и турци се качваха на нашия файтонъ, да видятъ какво става напредъ. Дипломатическото тѣло въ униформа бѣше на едни прозорци въ дъното — като библейскитѣ картини на Дорè.

Слѣзохме. Христо съ голѣмитѣ мустаци бѣше вече при вратата. Горе (частна кѫща) голѣмъ салонъ, пълно съ офицери, Логвеновъ, Боборикинъ, Лонгиновъ и пр. Приемане на дипломатическото тѣло, речьта на Thielau и отговорътъ на княза, и двамата четоха. Подиръ това въ стаята на княза вѫтре влѣзоха екзархътъ, Симеонъ, Григорий, Константинъ. Долу бурна акламация, князътъ излѣзе на балкона. Запознахъ се съ префекта Джабаровъ, брадатия майоръ Кащалински, съ чипоносия полковникъ Мироновъ и др. Подиръ това се явиха депутации при княза, 36 души отъ града Свищовъ (стариятъ баща на Желѣзковича), князътъ имъ говори за своитѣ симпатии къмъ града, на български; плѣвенска (троянска), раховска (моли за прошка), отъ Силистра, много турци, опълченци (Бобевски и Хитовъ) и пр. Князътъ отдѣлно прие Нихада. И Криловъ бѣше тукъ. Следъ това пакъ се върнахме въ парахода.

Неклюдовъ, новиятъ attaché на Хитрово, смѣшенъ юноша на петроградскитѣ улици и на тѣхния свѣтъ, пристигна като куриеръ отъ Петроградъ съ ордена на Александъръ Невски. Голѣмиятъ руски персоналъ. Лейтенантъ Сo1igny (началникъ на свищовската полиция) е на парахода. Цанковъ е въ Свищовъ, не може да излѣзе отъ кѫщи, предъ кѫщата е поставена „почетна" стража, Караискакисъ съ опълченцитѣ една нощь нападнали кѫщата, ала се разбѣгали предъ идването на полицията. У Славейкова, когато искалъ да из­лѣзе отъ парахода, били намѣрени 1 пушка, 4 револвера, за собствена, казалъ, отбрана; избѣгалъ. Каравеловъ, казватъ, излѣзълъ за винаги вънъ отъ България. Госпожа Каравелова била ужъ тукъ въ Свищовъ. На другия день въ срѣда рано сутриньта избъгали въ Зимничъ Ник. Живковъ, Сарафовъ и др. Сарафовъ гледалъ само да извърши нѣкое беззаконие, та да не му дадатъ карта да влѣзе въ Събранието. На вечеря бѣха Еренротъ, Спасъ (бучинодервентскиятъ народенъ представитель). Получи се телеграма отъ Арсениева отъ Пловдивъ (дешифрира я Клоппенбургъ) — Вълковичъ не приемалъ, Стоиловъ го защищаваше, князътъ е много сърдитъ (ce cochon [тази свиня], митингитѣ го уплашили), Спасъ затваряше очи. Нѣготинското вино лудуваше, la société un peu monté [обществото бѣше малко съ повишено настроение].

Подиръ вечеря стана съвещание въ салона: князътъ, генералътъ, Хитрово, Ремлингенъ, Стоиловъ и азъ. Въпросътъ бѣше за външното министерство. Стоиловъ се държеше много детински, стоеше на страна и нищо не говорѣше. Хитрово и генералътъ едва ли не се скараха за важностьта на министерството на външнитѣ работи. Стоиловъ прие. Eine peinliche Scene [една мѫчителна сцена], князътъ мълчеше и азъ сѫщо. Следъ това князътъ чете съ мене и Стоилова чернов­ката на тронната речь и самъ отбелязваше ударенията. Хитрово пъкъ излѣзе вънъ въ града, правили му овации до срѣдъ нощь. Fackelzug [факелно шествие] до парахода, князътъ излѣзе вънъ на мостчето. Когато се връщахме отъ града, падна мостчето, Яя си намокри фустанелата. Презъ нощьта князътъ се съвещава съ Еренрота и Крилова. Стоиловъ иска наново да се препишатъ указитѣ, Ремлингенъ „управляющий". Азъ съмъ заспалъ горе и Стоиловъ ме събуди, бѣше около 12 ¹/₂ ч., когато отидохъ да си легна въ каютата.  

1/13 юлий, срѣда. Сутриньта на 5¹/₂ ч. ни събуди музика, ура, по долни дрехи изкочихме скришомъ на палубата, параходътъ „Tegethoff" отъ Ломъ, около 500 души народни представители и гости отъ цѣлата Видинска губерния, на че­ло Аневъ, съ музика отъ Турносеверинъ, цѣлиятъ параходъ е пъленъ съ вѣнци и борови клоне; имаше и дами. Искаха веднага рано сутриньта да видятъ княза. — Нашитѣ каюти, cages, espèce de closet [кафези, нѣщо като клозети], азъ бѣхъ самъ въ една, въ другата Стоиловъ, Ремлингенъ и Корвинъ, въ третата Мосоловъ, Мариновъ, Увалиезъ. Азъ вече на 7 ч. бѣхъ въ салона. Преписвахъ указитѣ на чисто. Князътъ бѣ самичъкъ съ мене: тронната речь, Стоиловъ е вече у екзарха, повиканъ е назадъ, допълване на думитѣ за clôture [затварянето на Събранието], Einstudiren [изучването и]. Князътъ е un peu monté contre Stoiloff à cause de la scène d'hier. „Stoiloff hat sich sehr dumm benommen, es ist ihm etwas in die Nase gestiegen" [малко сърдитъ на Стоиловъ поради вчерашната сцена, „Ст. се държа много глупаво, нѣщо му се е повдигналъ носътъ"]. И Хитрово ми говори върху туй. Следъ това трѣбваше вече да си правя тоалета за На­родното събрание. Азъ отидохъ напредъ самъ съ файтонъ.

Jardin de ville [градската градина]. Сградата на Нар. събрание. Тамъ предъ вратата бѣ построена една рота отъ видинската дружина. Вѫтре въ стаята имаше трима генерали: Еренротъ, Криловъ, Лесовой. Дипломатитѣ пристигнаха парадно облѣчени, тѣхнитѣ чакални, Sodawasser [солена вода]. Kopytius като разпоредитель. Говорихъ съ Thielau на вратата, казахъ [му за сериозния антагонизъмъ между Хитрово и Еренрота. Вече сутриньта, когато азъ съ Стоилова бѣхме при княза, казахъ на Стоилова, че генералътъ бърза за Петроградъ преди куриера на Хитрово, като иска тамъ да нанесе ударъ на Хитрово, а Хитрово пъкъ нему; Хитрово приписва цѣлия succès [успѣхъ] на себе си, der Retter der Situation [спасительтъ на положението], ала при това постоянно мѣни идеитѣ си и плановетѣ си.

До дипломатитѣ сѫ и кореспондентитѣ „Federvieh" [пернати животни] — Mackenzie Wallace, Schwarz, Dr Moor, für [за] Стандардъ, Süssmann (съ мѫка е допуснатъ); Драндаръ не е допуснатъ. Веднага предъ дипломатитѣ до трона е екзархътъ съ духовенството. Князътъ пристигна на конь, мина край редоветѣ на почетната рота, гдето бѣха и генералитѣ и влѣзна — Riedesel напредъ, около княза цѣлъ купъ офицери, всички комисари и офицери вънъ отъ служба днесъ. Между униформитѣ азъ бѣхъ самъ цивиленъ, съ фракъ; Стоиловъ и Спасъ бѣха между народнитѣ представители. Князътъ изглеждаше много блестящъ, съ бѣлитѣ ленти на Александъръ Невски. Чете тронната речь ясно, спокойно и вразумително и седна на трона. „Приемаме", ура, „да живѣе Негово Височество" — френетично ликуване. Изгледъ на Събранието: огроменъ амфитеатъръ, галерията е пълна, тамъ е свищовскиятъ beau monde и хора отъ парахода, познахъ Протича и Горанова; долу 304 депутати — съвършено нѣщо друго отколкото досегашнитѣ камари, не твърде много фракове и цилиндри (Адженовъ, Цачевъ, Бурмовъ и т. н.) въ първитѣ редове, много турци, селяни, граждани, die besitzenden Classen [имотнитѣ съсловия], явно проникнати отъ идеята защо сѫ тукъ дошли. Les toiles tricolores [трицвѣтни платна] на тавана. Sombreté [тъмнина]. Веднага 5 души писари се явиха и биде подписанъ протоколътъ, при непрекѫснато ура, два пѫти на турски (да живѣе Александъръ Хазретлери), веднажъ единъ турчинъ извика на български. Всичко мина гладко като продукция на нѣкой актъ отъ Норма или Аида. Генералътъ и комисаритѣ веднага разпратиха телеграми изъ страната за резултата. Генералътъ е веселъ до мене, тананикаше le chanson de [пѣсеньта за] Marlborough. Следъ това Coligny раздаде 5000 екземпляра отъ манифеста, печатанъ презъ седмицата въ Русчукъ, биеха се за него, отъ нар. представители бѣше подаванъ горе въ галерията, четѣше се съ въодушевение. Clôturerede [речьта за затварянето], ясна. Schefer's verklärtes Gesicht. Lascelles lang und eng [Шеферовото измѣнено лице, на Lascelles дълго и тѣсно], като че бѣха осуетени надеждитѣ за скандалъ, пашата бѣше веселъ.

Подире излѣзохме вънъ. Тамъ при топовна стрелба се извърши молебствие отъ екзарха, африканска мараня. Азъ бѣхъ до Лисевичъ. Депутатитѣ въ полукрѫгъ срещу княза; дипломатитѣ и дами; Mme Шавринъ и Корвинъ. Съ Лисевича имахъ политически разговоръ. Следъ това тръгнахме пеша съ дипломатитѣ къмъ кѫщата, гдето е князътъ Тамъ бѣше прието дипломатическото тѣло въ салона, а Нихадъ (съ Мехмедъ) отдѣлно при затворени врата (искалъ да направи официална нотификация на Портата). Подире бѣха приети комисаритѣ, речь на нѣмски. Боборикинъ я забърка, свърши я на руски Лонгиновъ, отговорътъ на княза — rührende Scene, Küsse [трогателна сцена, цѣлувки]. Безъ рускитѣ офицери никога не би успѣла работата.

Назадъ съ Стоилова. Mister Swartz — completely satisfied [господинъ Шварцъ — напълно удовлетворенъ]. Войницитѣ отъ дружинитѣ по пѫтя едва ли не поглъщаха съ погледитѣ си княза. Въ парахода. Въ кабината на Хитрово, казахъ му, че до последната минута се съмнявахъ, дали дѣлото ще мине безъ нѣкоя дисхармония (дори и като нѣкой пиянъ хлапакъ се провикне съ нѣщо отъ галерията); той обаче твърдѣше, че не се съмнявалъ. Der Fürst war Morgens sehr beklommen [князътъ бѣше сутриньта много угнетенъ]. Déjeuner, Еренротъ е вънъ — magenkrank [боли го стомахътъ], дунавски чиги. Музики на параходитѣ, софийската е при насъ, а турно-северинската на Tegethoff. Криловъ и Лесовой бѣха на обѣда.

После князътъ остана съ комисаритѣ 2 часа и съ генерала досежно неговото оставане, генералътъ иска да замине още тази нощь. Не присѫтствувахъ на този разговоръ. Видѣхъ „Независимость" отъ последната сѫбота, très bête [много глупава]. Генералътъ е très obstinat [много упоритъ]. Стоиловъ отиде въ града. Днешното dîner е отложено отъ 5 на 7 ч., князътъ вмѣсто да замине днесъ вечерь, ще отпѫтува чакъ утре. 36 членна депутация се яви предъ княза, завари генерала тъкмо предъ вратата, подаде на княза адресъ подписанъ отъ нар. представители досежно оставането на генерала въ България (да се застѫпи предъ царя), за сѫденето на предателитѣ, които гледали да намѣсятъ чужди сили въ вѫтрешнитѣ работи на България и да остане още единъ день въ Свищовъ. Князътъ досежно втората точка каза, че това е важенъ документъ за него. Sprecher [ораторъ] бѣше Оджаковъ. Въ депутацията влизаха Петровичъ, Хавезовъ, Минчовичъ и др., селяни и турци. — Преди това на 4 ч. се представиха на княза двамата екзарси, Бурмовъ, Балабановъ и Грековъ, pour les apaiser [за да ги утеши]. Князътъ имъ каза, че тѣ не сѫ въ министерството, не бива да се състави отъ досегашнитѣ министри, pour éviter la ressemblance d'une victoire de partie [за да не ce покаже, че побеждава една партия], цени тѣхната служба, Балабановъ е indispensable à Constantinople [необходимъ въ Цариградъ], unersetzlich [незамѣнимъ], най-важниятъ постъ, по-важенъ отъ софийския; Балабановъ отговори много благоговейно; князътъ каза нѣколко думи и на Бурмова, за неговитѣ служби, има намѣрение да го повика за известенъ постъ, и Бурмовъ благодари много благоговейно. Грековъ каза горещо, че тѣ сѫ готови всѣкога да му служатъ (той и Начовичъ не искатъ и да слушатъ за министерства за себе си, скромни сѫ). И двамата (Балабановъ и Бурмовъ) бѣха цѣли зелени въ лицата. Говориха впрочемъ много разумно. — Оджаковъ загатна на княза да излѣзе утре къмъ мѣстото, гдето руситѣ сѫ минали Дунава, ще се отслужи молебствие. Хубава мисъль.

На 7 ч. имаше dîner въ една частна кѫща. Бѣше набито: дипломатическото тѣло, офицери, малко граждани. Князътъ седѣше между екзарха и Thielau, срещу него кметътъ Миронъ Бешковъ. Азъ бѣхъ между Ладижински (руски консулъ въ Русе) и генералъ Лесовой, задъ него Нихадъ и на ъгъла Lascelles. Срещу мене бѣше Криловъ, Боборикинъ и Кащалински. Съ Лесовой водихъ старчески разговори за климата, виното, земледѣлието, за Чехия и нейнитѣ произведения. И Нихадъ се разгорещи, захвана да говори полски и ето ви — чехъ, лехъ и русинъ. Тостове: екзархътъ за княза, Аневъ за княза, князътъ за българитѣ, кметътъ за княза, князътъ за Свищовъ (преди 4 години тукъ стѫпилъ въ Бъл­гария), Атанасовичъ (неофициаленъ и непредвиденъ тостъ) за руския царь, Хитрово на български за княза (до тукъ всичко на български), Еренротъ за Силитѣ (на французски) и особе­но за румънския краль, чийто представитель тукъ отсѫтствува, Thielau, Лонгиновъ, князътъ за руското офицерство, Антимъ за Силитѣ, които подкрепяйки княза затвърдиха мира на Балканския полуостровъ (Lascelles и Нихадъ пулейки очи се питаха, какво става). Страшното историческо пиянство на Кащалински, дивото ура на Unterhaus [долния етажъ], Аневъ бѣше се съвършено надрънкалъ, най-после всички се напиха и на 11 ч. се разотидоха. Князътъ на конь слѣзе долу; тежка операция за мнозина офицери. — Съ Стоилова отидохме въ кѫщата на Начовича, гдето бѣха Цачевъ, Грековъ, Минчовичъ и т. н. Всички сънливи. Политически разговори. — Получихъ отъ Спаса писмо отъ Дринова тъкмо предъ банкета, ядъ ме бѣше на него, дълго политиканствуване насамъ натамъ, иска да замине около 5 юлий презъ Бургасъ и Панагюрище за София. Отговорихъ нему и на баща си телеграфически за резултата.

После съ Стоилова отидохме на палубата на Tegethoff, гдето бѣше генералътъ съ цивилно облѣкло и всички офицери, само ние двамата бѣхме „щатски", всички сънливи. Поради съседството съ княжеския параходъ никакъ не се викаше, пълнолуние. Речьта на Лонгинова за генерала (imperator romanus), развлѣченото и несмислено говорене на генерала, горещата речь на Котелниковъ.  До  мене  бѣха Логвеновъ, Розановъ и Рудановски. Отъ тукъ съ Мосолова и други на „Опытъ". На 3 ч. заминаха тримата генерали, Груичъ и Ладижински съ катеръ до Русчукъ. Азъ съ Мосолова се прибрахме въ парахода да спимъ.  

2/14 юлий, четвъртъкъ. Сутриньта Стоиловъ и Хитрово излѣзоха вънъ. На 10 ч. имаше съветъ у княза съ Логвеновъ, Ремлингенъ и Ползиковъ за жандармерията, азъ четохъ своя проектъ. После комисаритѣ бѣха у княза, съвещание за десетъка, мнението на народнитѣ представители по него, въ натура или въ пари, тежъкъ въпросъ. Писахъ разни официални телеграми. Привършениятъ запасъ отъ хартия на парахода. Déjeuner съ закъснѣлитѣ. Свищовъ не можахъ дори и да видя, освенъ при официалнитѣ случаи. Подиръ обѣдъ спахъ. На 5 ч. имаше молебствие при паметницитѣ. Князътъ съ цѣлата свита (освенъ Стоиловъ и Riedesel) отидоха на коне за ³/₄ ч., азъ съ Конкевичъ съ катера за ¹/₄ ч. Вече отъ обѣдъ е пълно съ лодки съ турци лодкари, всичко е наби­то, заминаха за тамъ. Wallace подиръ обѣдъ бѣше приетъ отъ княза, разговаряха на палубата. Два паметника, помежду имъ дере; Lehmterassen, isolierter Mamelon, Grabmonument [тераса отъ глина, изолирана могилка, надгробенъ паметникъ] „Минскаго полка" и пр. Присѫтствуваха около 2000 души, на Дунава имаше 16 лодки, файтони, коне и т. н. Князътъ бѣше съ офицерството, гвардията и кавалерия. Молебствието отслужи екзархътъ, говорихъ съ него за македонскитѣ училища (сумата) и за неговата заплата; следъ месецъ ще дойде въ София. После се отслужи и панихида за царя и падналитѣ войници, на колѣне, възвишенъ моментъ високо надъ повръхностьта на бѣлия, мѫтенъ Дунавъ, на историческото мѣсто следъ историческата минута — историята на нова България. Съ Конкевичъ слѣзохме долу. Катерътъ е на плиткото, Джабаровъ дойде съ насъ. Ето ти го Мосоловъ на конь на брѣга, князътъ отъ другия паметникъ, къмъ насъ, на ново на плиткото и пакъ напредъ. Кавалерията. Войската строена на мѣстото, гдето руситѣ сѫ имали мостъ презъ Дунава; бѣлитѣ дрехи на войницитѣ. Напояване на конетѣ и ура отъ тукъ и отъ лодкитѣ. Хитрово веднага телеграфира за всичко това въ Петроградъ — Логвеновъ биде назначенъ за Flügeladjutant на Негово Височество. Вечеря. Хитрово говори много за черковния въпросъ,  той и Йонинъ захванали акцията, която се свършила съ война. Причинитѣ на войната. Екзархътъ и неговиятъ характеръ. Отношенията и помирението съ гръцката патриаршия, Кумани е за това помирение; руската идея за завладяване на гръцката патриаршия чрезъ българите. Логвеновъ бѣше на вечерята. — Kubeaffaire: Хитрово въ нѣкаква си нетрезва раздразненость се намѣси въ препирнята между младия офицеринъ Кубе и Конкевичъ, това ядоса княза. Останалитѣ офицери бѣха всички като попарени.

На 10 ч. отидохъ на балъ, съ файтонъ. Бенгалски огньове. Дипломацията е вече вънъ. Мартино ме пита, какво ще стане въ бѫдеще съ отговорностьта на министритѣ. Estignard и Ухтемски сѫ съвършено enchantés [възхитени]. Вѫтре е пълно, до 1000 души, и селяни и турци, всички народни представители, le beau monde de Sistova [свищовското отбрано общество], Mme Цачева, Mme Хранова, Mme Волчанова. Князътъ се хвана на хорото между селянитѣ, страшно ликуване. Нѣкои селяни мислѣха, че този балъ принадлежи къмъ работата на Събранието. Най-чудата изглеждаше на едного отъ Кюстендилъ „въртешката", и князътъ, каже, пипна една жена и се въртѣ съ нея; притискаха ги, каже, къмъ себе си, не е като на хорото. Бюфетътъ биде разграбенъ, Riedesel съ червената си хусарска униформа се кланяше на лѣво и на дѣсно. Д-ръ Петровичъ ми разправя за вироглавството на Бурмова и Балабанова, Тодоровъ благодари за еленскитѣ училища. И кореспондентитѣ бѣха между публиката. Къмъ 11 ч. князътъ си отиде, азъ тръгнахъ пеша надолу, макаръ и неохотно. Въ салона бѣше много душно. На парахода бѣха комисаритѣ и офицерството. Късно вечерьта съ Хитрово и Стоилова приказвахме за моралното прераждане на България, иска да се даде на манастира Русиконъ едно манастирче около София; реформа на Рилския манастиръ; попътъ да бѫде сѫщевременно и учитель; Хитрово: какъ расте духовниятъ индеферентизъмъ на изтокъ, Македония и ранната литургия на 1858 г. и сега. — Стоиловъ смѣта, че днесъ въ Народното събрание е имало около 40 консерватори. Балабановъ и Бурмовъ говорили съ Хитрово на бала; Балабановъ схващалъ положението, Бурмовъ обаче смѣталъ себе си за най-знаменития и най-популярния български държавникъ. Отидохъ да спя къмъ 2 ч. Тъкмо параходътъ потегли отъ Свищовъ; die schwindenden Lichter der historischen Stadt [изчезващитѣ свѣтила на историческия градъ].  

3/15 юлий, петъкъ. Станахъ на 10 ¹/₂ ч. при Рахово. Kartenstudium [изучване на картата]. Стрелба по пеликани. При Рахово въ лодка, карана отъ груби крайдунавци (румънци?), дойдоха кап. Токмачовъ и кап. Келлеръ. Ние тъкмо бѣхме свършили déjeuner-то. Князътъ говори съ тѣхъ за сѫденето на арестуванитѣ. Типоветѣ на двамата офицери, мустаци и мълчаливата физиономия на Токмачова, отворениятъ Келлеръ. Другиятъ параходъ ни застигна, ура, притѣснението на Анева, че ще закъснѣе съ своя народъ. По-нататъшното пѫтуване. Продължителенъ разговоръ съ Ремлингенъ. Luftspiegelung, Ufer mit Weingehängen [въздушна измама, брѣгъ съ лозови склонове]. Ремлингенъ говори за землемѣрско училище, за тукашнитѣ политици, за славата на Нечаева въ Ломъ; плавателностьта на Ломъ, Осъмъ, Искъръ, Янтра. Около устието на Скѫтъ и Цибрица, paysage, чудесното мѣстоположение на Джиберска паланка. Ateliers at Gabrova & Selewi. Gyps, Gerberei, Falkenjad in Deli Orman. Makedonische Topographie. Die grosse russische Karte, Artamanov's Recognoscirungen: Koprištzica, Trojan, Trnovo abgebrochen bei Samovoden, Gradmessung bei Kutlovica [работилници въ Габрово и Севлиево. Гипсъ, кожарство, ловъ съ соколи въ Дели Орманъ. Македонската топография. Голѣмата руска карта. Рекогносцировкитѣ на Артамановъ: Коприщица, Троянъ, Търново, прекѫснати при Самоводенe, измѣрване на градуситѣ при Кутловица]. На 6 ч. бѣхме на палубата на Tegethoff. Параходътъ се клатушкаше подъ множеството гости. Маджарско-румънска музика. Госпожата на раховския Геновъ подаде на княза просба за мѫжа си. Банкетъ въ салона, грозна горещина. Азъ бѣхъ между Максимова (руския консулъ въ Видинъ) и Ползикова, на среща седѣха Мосоловъ и г-жа Флореско, миловидна черноока ломчанка (родена е тукъ). Аневъ и Михаиловъ, двамата префекти бѣха при княза горе, arrangeurs [устроителитѣ]. Котелниковъ и Рудановски, Неклюдовъ и Клоппенбургъ бѣха на сѫщия параходъ. Suffisant] Аневъ бѣше прегракналъ. Тостътъ на виденчанина Севастаки Гамзовъ за Бѣло море и паралелътъ съ Алекс. Македонски. Ломъ — илюминация. На „Голубчикъ". Писахъ писмо на баща си до 12 часа. Хитрово получи телеграма за подозрителни лица по пѫтя при Петровханъ. Пресипналъ съмъ, разболѣхъ се отъ простуда на бала. Никакъ не спахъ, освенъ единъ часъ къмъ съмнуване, въ задушната кабина.  

4/16 юлий, сѫбота. Станахъ много рано. Пристигна отдолу пощенскиятъ параходъ отъ Свищовъ, на него гъмѫило, екзархътъ, отивайки за Виена да лѣкува очитѣ си, Спасъ, Петровичъ, Храновъ и т. н. Riedesel е на него на пѫть за Парижъ. — Тръгнахме на 6 ч. съ 4 файтона, князътъ съ Ползиковъ, Хитрово съ Стоилова, Мосоловъ и Корвинъ, азъ самичъкъ съ орлитѣ, гавазитѣ на капрата. Ремлингенъ отиде напредъ до Кутловица. Бъркотията съ багажа, моятъ куфаръ съ дрехитѣ и книжата останалъ назадъ. Прахъ и мараня. Цѣровене, селянитѣ бѣха излѣзли на мегдана, Стоиловъ приказва съ тѣхъ за десетъка. Въ Кутловица е пълно съ хора, гѫста тълпа, Драсовъ (окрѫжниятъ управитель) цѣлъ се подрискалъ, тамошниятъ околийски началникъ, поднесоха ни чай подъ палатка. Драсовъ говори съ мене за разбойницитѣ, за инспекторитѣ, за тукашнитѣ училища. Потеглихме. Ремлингенъ бѣше тукъ, върна се въ Ломъ. Азъ останахъ назадъ. Хубавъ paysage. Смѣнихме конетѣ въ Берковица, при казармитѣ, азъ останахъ около 3 километра назадъ. Презъ клисурата. Намѣрихъ капитана Аурелиусъ (берковския дружининъ командиръ), съ него потеглихме на горе. Кавалкада. Колиба отъ борови клоне и déjeuner въ нея при Петровханъ. Вълневъ презъ нощьта тукъ разпитвалъ за подозрителни хора („лоши човеци"), неговитѣ съвети къмъ мене при ядене — да съмъ се оженилъ въ Свищовъ! Хранене на орлитѣ. Дългокосиятъ искрешки околийски началникъ е тукъ. Спущаме се на долу. Гинци. Мараня и сънливость. Предъ Беледиханъ се строшиха две коли, най-напредъ колата на Мосолова и Корвина, а когато се прехвърлиха при мене и моята. Въ хана намѣрихме колата на телеграфния управитель Янчевъ, въ която се качихме и тримата. И управительтъ Ат. Храновъ бѣше на хана. Мостоветѣ. При познатия ханъ очакваха княза конвой, еврейскитѣ първенци (Пезаро и пр.) турци, Лишинъ Моту, министритѣ, г-жа Бурмова и т. н. Бърже потеглихме отъ тукъ. Насмалко не прегазихме единъ селянинъ ездачъ. Въ новото циганско село циганитѣ се бѣха наредили край шосето, мѫже, жени, деца, всички по отдѣлно. Притискане на колитѣ, пълно съ хора, бутаница, А вѫтре — такова посрѣщане до сега въ София не сме видѣли; никѫде нищо по­добно не е било, нито при първото пристигане на княза, нито следа отъ обикновеното типично посрѣщане, като до сега. Пълно бѣше съ хора по улицитѣ, зелени гирланди, знамена, туркини, дори по стрѣхитѣ стояха хора. Най-много се отличиха евреитѣ. Чести спирания. Еврейска речь при арката съ български и еврейски надписъ. Околностьта на военното учи­лище — новъ край. Войска. Съ княза и Стоилова отидохме въ двореца — въ двора цѣлото чиновничество, alles devot und unterwürfig [всички се държаха почтително и покорно], Сеппелъ [?] Ковачовъ, Андонъ Цанковъ, князътъ най-напредъ съ него говори, и т. н. Дефилиране. Mme Бонева поднесе букетъ. Князътъ при дефилирането ни разправяше, че такова нѣщо не очаквалъ. Даскаловъ билъ най-рано тукъ, манифеста въ четвъртъкъ вечерь вече донесълъ въ Берковица. Вечерьта имаше илюминация и фойерверкъ, шествие съ фенери на Славянска беседа. Азъ отъ двореца въ своя напрашенъ черенъ рединготъ и бѣла фуражка си отидохъ въ кѫщи, incognito.

Spasfamilie. Нейнитѣ страхове презъ време на нашето отсѫтствие. Побѣснѣлиятъ Бояджи. После вечерьта пристигна Вацoвъ отъ Виена. Неговата мисия излѣзе чудесно. Йовановичъ се отказва, въ Ломпаланка работата е въ застой. — Много приказки съ Спасови, нашето дохождане е като освобождение.  

5/17 юлий, недѣля. Цѣлиятъ день стояхъ въ кѫщи боленъ. Изгубихъ си съвършено гласа. У мене дойдоха Вацовъ, Кирилъ (мръсотиитѣ на Узунова, учителското тѣло едва ли не се сбило), Йос. Ковачовъ (цѣлъ консерваторъ!), Мелетий, Стояновъ до 1 ¹/₂ ч. (Поповъ Дим., какъ завлѣкълъ 500 фр. и т. н.). Прочетохъ вестницитѣ и писмата. Поздравителни телеграми отъ Русчукъ и Провадия. Вечерьта пристигна Спасъ съ цълия керванъ, тъкмо у насъ бѣше Mme Михаиловичъ. Вечерьта отидохме у Стоилова en famille.  

6/18 юлий, понедѣлникъ. Сутриньта отидохъ въ двореца, в канцеларията се съвещавахме съ Ремлингенъ (пристигна след нас), Стояновъ, Желѣзковичъ за десетъка и печата; Независимость излѣзла въ черна рамка още на 1 подиръ обѣдъ, ала Желѣзковичъ я спрѣлъ чрезъ полицмейстора. Цачевъ телеграфира, че Цанковъ и Славейковъ заминали отъ Свищовъ за Търново. Бѣхъ приетъ отъ княза самъ, говорихме за училищата, иска само една гимназия, но добра, Industrieuntericht, statistische Abtheilung, Hülfe dem Remlingen, Pressgesetz, Beamtenvolk [индустриално образование, статистиченъ отдѣлъ, помощь на Ремлингена, законъ за печата, чиновничеството]. Князътъ не мисли сега Beamtenschub [за изхвърляне на чиновници]. — Балабановъ веднага отъ Свищовъ заминалъ за Цариградъ. — Срещнахъ Брожка. Не е много erbaut [въодушевенъ]. Отидохъ въ канцеларията и на мѣстото, гдето ще се строи гимназията; нищо не е направено. Много прѣчки, всичко стои, Стояновъ отложилъ, търгътъ не станалъ. Сутриньта архиварьтъ Бацовъ поднесе лично на мене адресъ. — Подиръ пладне на 4 ч. имаше съветъ у мене. Горещина, а азъ съмъ боленъ и се чувствувамъ мизерно въ нея. Министритѣ и Парушевъ. Ремлингенъ и Парушевъ за десетъка. Комисаритѣ въ Свищовъ дори и не знаели за Каравеловия законъ за десетъка. Азъ съмъ ядосанъ: такава важна работа да се претупва набърже. После разисквахме за закона за печата — гаранция, отговоренъ редакторъ, timbre (гербъ), Стоиловъ и азъ бѣхме по-скоро за цѣлъ законъ за печата, сега само временни мѣрки. — Жековъ телеграфира на Стоилова, че въ Търново посрещнали Цанкова и Славейкова около 100 души. — Вечерьта Храновъ съ госпожата си бѣха на гости у Спаса. — В. Д. Стояновъ заминава утре сутриньта на инспекция въ Кюстендилъ.  

7/19 юлий, вторникъ. Преди пладне бѣхъ въ канцеларията. Получи се телеграма отъ Йовановича: ще тръгне работата. Димковъ отъ Малово пише за машинитѣ, които изнамѣрилъ. Узуновъ иска пари за презъ ваканцията, макаръ че е уволненъ отъ 1 т. м. Гърдовъ бѣше у мене досежно педагогическия курсъ. Подиръ пладне ходихъ у Стоилова. У Хитрово: сега настава голѣмата работа, колкото се може по-скоро да се събере сенатъ, les conservateurs, on les a froissés(?) [консерваторитѣ били оскърбени), нека князътъ не се облѣгалъ на селянитѣ — интелигенцията трѣбвало да се привлѣче, възможно било селянитѣ да не искатъ да плащатъ данъ­ци; несрѫчностьта, каже, на генерала, трѣбвало най-напредъ да спре „Независимость" и да арестува Каравелова, Цанкова, Славейкова и Стамболова и работата щѣла да се свърши. Трѣбвало бърже да се работи, да се докаже нѣщо. Индустрия въ Самоковъ, духовно училище и манастири. — Парушевъ дойде у мене. — Получихъ писмо отъ баща си и отъ Геролдъ; последниятъ пише, че чудно било, какъ журналистиката съвършено излъгала публиката: мислѣло се, че съ князъ Александъръ е вече свършено, решението въ Свищовъ дошло неочаквано. — „Наука" съ безграмотния преводъ изъ „Osvěta".  

8/20 юлий, срѣда. Преди пладне отидохъ въ княжес­ката канцелария, на 2 ч. имаше съветъ у княза за десетъка, контрольоритѣ донѣкѫде вече работятъ. Подиръ пладне бѣхъ въ канцеларията съ Вацова. Днесъ се получиха таблицитѣ на статистиката за цѣла България — имаме 2 милиона население! Цената на мѫжкия пансионъ, турцитѣ искатъ за сградата 40,000 фр. Какво да се прави съ Горанова? Статистичното отдѣление? На Атанасова се дадоха пари за пѫть. Тукъ има много кандидати отъ тукашното учителство, Кирковъ, Генчевъ, искатъ. Подиръ вечеря бѣхъ у Стоилова. La situation est vide [положението е неясно], Начовичъ, Грековъ не сѫ тукъ, консулитѣ не сѫ дошли; грѣбва да се бърза съ сената; отъ Ремлингенъ сѫ недоволни, Schaffung der Institutionen, die Rechtsbasis nothwendig einer soliden Civiladministration [създаване на институции, нуждна е правна основа за една гражданска администрация]. Вълковичъ е готовъ да приеме и вѫтрешното министерство. Der Colonel will zu viel von einer Militärvervwaltung [полковникътъ иска твърде много отъ една военна администрация], временно прилѣга военна окупация. Повикването на Таксисъ е желателно. Като последица отъ постѫпкитѣ на Желѣзковйча Кръстьовичъ е запретилъ да се приематъ въ Ихтиманъ телеграми, изпращани отъ София и обидни за правителството и княза; Стоиловъ благодарилъ писмено на румелийското правителство. Сега Кръстьовичъ моли за помощь при преследване на разбойницитѣ. Въ Пловдивъ се събиратъ бѣглеци около Народенъ гласъ, extérieur [външностьта имъ] ги отблъсва отъ аристокрацията Гешовъ и компания. Сукнаровъ ме поздрави и много учтиво ме пита за Свищовъ. Говорихъ и съ Стаматова. — Капитанъ Даниловъ е тукъ. — Стоиловъ мисли да назначи Оджакова за главенъ секретарь на правосѫдието.  

9/21 юлий, четвъртъкъ. Сутриньта отидохъ въ дирек­цията на девическото училище (Mlle Цвѣтишичъ). Chagrin (скръбьта) на Бурмова, утре заминава съ семейството си за Рила, expier ses péchés [да изкупува грѣховетѣ си]. Бѣхъ въ канцеларията, много дребни работи: Стоиловъ е сърдитъ за указа на Ремлингенъ по десетъка, аджемилъкъ. Подиръ пладне бѣхъ у Стоилова, после у Ремлингена — гдето бѣхъ представенъ на госпожата; показа ми телеграмата, заповѣдалъ да арестуватъ Цанкова и Славейкова въ Плѣвенъ, да си избератъ мѣсто за пребиваване освенъ Търново и София, подъ надзоръ. Инакъ идеитѣ на Ремлингенъ сѫ съвършено ретрогадни, не познава българската интелигенция, стана дума за сената (той се произнесе за всички, че не познавали страната); говорихъ му за румелийския уставъ. За гражданска администрация нищо не знае. — Бѣше у мене въ канцеларията Юсуфъ да ме поздрави. Димитровъ живописецътъ. Писахъ на баща си, на Темпски (първата честитка бѣше отъ него), на Геролдъ. — Старата Presse щѣла да се мѣсти. — Царьтъ телеграфира на княза, че може да задържи Еренрота. На господина Хитрово ще му стане лошо. И Домонтовичъ билъ готовъ да пристигне. 

10/22 юлий, петъкъ. Сутриньта имаше conseil [съветъ] въ княжеската канделария. I Кюстендилската комисия (Даскаловъ, Начовичъ, Данаиловъ in petto [готови]), ІІ Processe weqen  der Wahlexcesse [процеситѣ за изборнитѣ ексцеси], ІІІ Türken Güterentschädigung [обезщетение за турскитѣ имоти], IV преселенцитѣ отъ Одринско, администрацията ги е тътрѣла отъ мѣсто на мѣсто всѣка година, посѣли, пожънали и после другаде! Ремлингенъ за раздѣлението и административната организация. Инакъ е лошо, Агура е въ отпускъ, Ковачовъ, Петковъ, Молловъ работятъ на своя глава, Поповъ — Степановъ (!) щѣлъ да бѫде назначенъ въ министерството на вѫтрешнитѣ работи, тайни работи навсѣкѫде изъ града. Разговаряхъ съ капитанъ Даниловъ, командиръ на кюстендилската дружина; изборитѣ, ритналъ учителя Начовъ, а той на другия день свалялъ шапка, като че нищо да не е било; Вѫжаровъ, каже, бѣше съвършено побѣснѣлъ; Ат. Храновъ се скрилъ. При втория изборъ се явили 8,000 селяни, тихо (защо билъ затворенъ Сапуновъ), гражданитѣ избрали две съ­вършено невинни човѣчета; Иванчовъ билъ лисица; Даниловъ срещналъ Стоянова, много му се харесалъ; селянитѣ разправяли на Данилова, че нѣкой си имъ казалъ, какво князътъ билъ нѣмецъ некръстенъ. Даниловъ сплашилъ либералитѣ, той е отговоренъ за реда, а тѣ сѫ отговорни за всичко, което стане, вие сте говорили тамъ и тамъ, това и това. Предъ вторитѣ избори разгласилъ, че ученицитѣ, които се явятъ тамъ, ще бѫдатъ бити съ метли: родителитѣ имъ ги държали като въ арестъ дома. Отидохъ въ канцеларията. Sortirung der Papiere [подреждане на книжата]. Дойде Христовъ отъ Царибродъ. Нужда отъ пансионъ. Сега сѫ станали безредици въ Сливница за границата. Комисията била въ Пиротъ. Много главоболия за стипендии. — Днесъ въ министерския съветъ стана дума и за телеграфитѣ и за медицинския съветъ. — Теохаровъ пристига. — Подиръ пладне у мене дойдоха D-r Mohr и Менгесъ. — Бѣхъ у Стоилова. Необходимо е Вълковичъ да поеме вѫтрешното министерство, Горбановъ да стане главенъ секретарь на вѫтрешното министерство, Ковачовъ въ „смѣшната" палата, Каранфиловичъ — директоръ на печатницата, Тумпаровъ — кюстендилски префектъ. Реформитѣ — нашата идея, нашата програма? Какво ще излѣзе отъ това? Логвеновъ е тукъ, миръ въ страната; жандармерията е въ наши рѫце.  

11/23 юлий, сѫбота. Сутриньта дойде Сарановъ за стипендия. Въ канцеларията много дреболии привършихъ. Списъкъ на учебницитѣ. Приготовления за търга по материала, на 2 ч. Аферата Керемекчиевъ и лудиятъ Великсинъ. Подиръ пладне ходихъ у Мелетия и Логвенова, не ги заварихъ. У Thielau: die Geschichte ist glücklich abgelaufen, grosse Vorarbeiten waren erforderlich, obwohl es wie eine Opernvorstellung ablief; grosses aussergewöhnliches Talent Ehrenroths [работата се свърши щастливо, нуждни бѣха голѣми предварителни приготовления, макаръ че мина като едно оперно представление; необикновено голѣмиятъ талантъ на Еренрота]; аферата Енчевъ (за пощенския retard [закъснение]); wie lange die Militärverwaltung [колко време ще трае военното управление] — мисли 3—4 месеца до десетъка и до уреждане на жандармерията, nicht allzufrühe [не много рано]; wenn Rumelien ein Heerd, Grossmächte werden gleich einschreiten bei der Pforte [ако Румелия стане огнище, Великитѣ сили веднага ще направятъ постѫпки предъ Портата]; препорѫчва Стойчова за директоръ на пощата; свинщината на Кириака въ Букурещъ, Thielau е на мнение да се изгони и изобщо се изказа остро противъ чиновничеството; Криловъ му говорилъ по пѫтя, че употрѣбата на офицери за полицейска служба много разваляла войската. — Отидохъ у Стоилова въ канцеларията, гдето бѣха Желѣзковичъ, Великсинъ и т. н. — У Начовича. Пристигналъ вчера съ Адженова и други. За Ремлингена, нуженъ му билъ съветникъ българинъ. Такъвъ едва ли би билъ добъръ Горбановъ (буенъ), по-добре Агура. Аферата Лучевъ (свищовскиятъ околийски началникъ Лучевъ билъ премѣстенъ въ Троянъ, а Панделеевъ отъ Троянъ въ Свищовъ, противъ волята на заслужилия Лучевъ, това направилъ Желѣзковичъ, чийто роднина е Панделеевъ). Tranquillité absolue [пълно спокойствие]. Трѣбва строгость и организация. Скоро да се събере държавенъ съветъ и да се извърши административното дѣление. Дановъ въ Свищовъ призналъ, че се е лъгалъ. Слухове за печатница и пр. въ Ески Заара, Каравеловъ въ Букурещъ бѣснѣялъ, трѣбзало, казвалъ, да се избиятъ 200,000 чорбаджии. За просвѣтата. Hocdé е нуженъ. Взаимноотношението на административната, финансова и сѫдебна организация. Указътъ по десетъка смѣта за нещастенъ, не твърде умѣстенъ.  

12/24 юлий, недѣля. Моятъ праздникъ. Получихъ писмо отъ баща си отъ Хоушка*)^[4]. У мене бѣше хахамбашията „Gavril Almosnino, grand rabbin de Bulgarie" — (визитната му картичка) и учительтъ Беншимолъ, французинъ. Следъ това дойде лудиятъ Вас. Икономовъ, който иска да стане директоръ на печатницата. Подиръ пладне съ Стоилова бѣхме у Ремлингенъ: говорихме за персонала на министерството на вѫтрешнитѣ работи, за софийскитѣ общински избори (Ковачовъ искалъ да ги насрочи сега); после бѣхъ у Даскалова и Коха. Вечерьта отидохъ у Стоилова. Писахъ на Augsburger Allg. Zeitung писмо, че сѫ съвършено заблудени отъ кореспондента въ Свищовъ. Получи се телеграма отъ Дринова, че иде, hier (около ¹/₁₃) ma femme a accouché [вчера моята жена доби], това го задържало.  

13/25 юлий, понедѣлникъ. Търгътъ се свърши въ сѫбота. Шишеджиевъ бѣше у мене, хленчи за сестра си (искаме да я уволнимъ). Отидохъ у княза на 10 ¹/₂ ч. (Ремлингенъ за Schulmeisterrecrutierung [повикване подъ знамената на учителитѣ], да се събератъ на есень), Логвеновъ за либералитѣ, че искали да агитиратъ съ помощьта на настоятел­ствата, водачитѣ искали да участвуватъ, Цанковъ искалъ, каже, да бѫде учитель въ Русчукъ, Домонтовичъ, планътъ на Йовановича, организирането на travaux publics [общественитѣ работи], Gewerkschulen [занаятчийски училища], жандармерията. Подиръ пладне писахъ на Augsburger Allg. Zeitung. — Инспекторитѣ Десовъ и Коцовъ сѫ тукъ. — Стояновъ е изчезналъ нѣкѫде. — Хитрово бѣше у мене. Мѫчнотиитѣ. Министерството куца, непълно. — Вечерьта бѣхъ у Thielau: Криловъ, Стоиловъ, Ремлингенъ, Логвеновъ, Мосоловъ — руси, българи, чехи и руски дипломатъ. Съ Стоилова приказвахъ за пристигането на цѣлата компания: Дриновъ, Вълковичъ, Таксисъ, Панаретовъ, цѣла колекция — подкрепление. Wallaсе заминалъ за Самоковъ. Разбойници се появили тамъ. Игра на карти. Логвеновъ за турцитѣ, довѣрието къмъ руситѣ на турскитѣ селяни; отъ рускитѣ офицери тукъ почти никой не знае турски. — У Стоилова днесъ видѣхъ Юсуфъ въ гала и фесъ. Понѣкога е много уменъ човѣкъ, възгледитѣ му за държавно устройство: да се прочистятъ чиновницитѣ, после да се управлява здраво, безъ грѣшки. — Отъ завръщането си отъ Свищовъ съвършено съмъ боленъ и едва се влѣка: простиване и Nervenabspannung [нервна умора].  

14/26 юлий, вторникъ, Сутриньта пристигна Стояновъ. Билъ на Рила (и то съ жена си), придалъ си нѣколко дена. Видѣлъ въ Кюстендилъ Ильо (питалъ за мене, „обича хъшоветѣ"), кюстендилскитѣ учители сгрѣшили отъ детинщина като навсѣкѫде, билъ у Вѫжарова на курса (нищо не струвалъ, съвсемъ не били подготвени); гордостьта на селянитѣ на всѣкѫде; разбойници въ Самоковъ. Огроменъ ентусиазъмъ въ Рила. Поздравления отъ манастира. Калугерътъ библиотекарь за мене. — Манчовичъ свищовецъ, препорѫчанъ отъ Хитро­во. Десовъ (посерко, 27 годишенъ хлапакъ отъ Копривщица). Узуновъ заминава. Кирилъ не иска да приеме пансиона, вироглавъ. — Collegialentscheidungen im Ministerium des Unterlichts [колегиални решения въ министерството на народното просвѣщение]. Подиръ пладне съветъ за Gendarmerie [жандармерията] у Крилова: Криловъ, Логвеновъ, Ремлингенъ и азъ. Твърде много излишни приказки. — Rubelcurs [курсътъ на рублата]. — Желѣзковичъ ми показа отпечатъци отъ медни български пари, които приготвилъ за образецъ единъ македонецъ, желаейки да сѣче сребърни пари.— За Демонтoвича изъ града се знае. Споредъ Вацова ausgezeichneter Eindruck [много добро впечатление]. — Застарѣли писма отъ Дринова. — Миларовъ е пуснатъ на свобода, билъ у Ремлингена. Днесъ имаше Kneipe [гуляй] у Менгеса, гдето бѣха Моравеновъ и Стоиловъ. — Вечерьта писахъ за Augsburger Allg. Zeitung.  

15/27 юлий, срѣда. Преди пладне имаше министерски съветъ у насъ въ кѫщи. Неболсинъ (Geldfrage [париченъ въпросъ]). Трънско, въ Царибродъ 1 рота, въ Трънъ 1. Кюстендилската комисия: Начовичъ, Хаджи Пенчовичъ, Саадулахъ ефенди, секретарь Джансѫзовъ; ако Начовичъ не може, тогава Даскаловъ. Ремлингенъ: появили сѫ се шайки отъ 2—5 души въ Берковско и Търновско, въ Берковско поручикъ Кисовъ почналъ да ги преследва. На Giampietri сѫ разрешени задържанитѣ до сега 25,000 фр.; смѣхъ за „приданное его дочери". — Днесъ стана търгътъ за сребърнитѣ пари, „несостоялся", имаше само 2 конкуренти. Rubelcurs [курсътъ на рублата]. — У Грекова, замина на 2 ч. за Пловдивъ. — Бѣхъ за малко въ канцеларията. Голѣмитѣ претенции на г-ца Цвѣташичъ по контракта. — Николовъ (инженеръ), нашъ стипендиантъ, свършилъ, и педагогътъ Стойновъ бѣха въ министерството. — Съветъ у генерала за жандармерията. Отъ тукъ съ Хитрово излѣзохме вънъ. Съ Стоилова отидохме у Начовича, гдето бѣше Адженовъ; Желѣзковичъ готви позивъ къмъ българскитѣ капиталисти за желѣзницитѣ, банкитѣ, Baugesellschaften [строителски дружества] и т. н., да се явятъ до 3 месеца, инакъ ще бѫдатъ поканени чужденци. Скандалъ на единъ лудъ съ Начовича вечерьта въ градината, Начовичъ го набилъ и накаралъ да го затворятъ. — Вечерьта Allg. Zeitung. — Алеко паша билъ душата на румелийското движе­ние, задъ него стояли англичанитѣ.  

16/28 юлий, четвъртъкъ. Сутриньта отидохъ въ княжеската канцелария. Бъркотия съ десетъка, телеграма отъ Русчукъ за снопитѣ. Бѣхъ при княза: жандармерията, планъ за гимназия, Gothaer Kal. [календарътъ Гота], Aleko's Politik [Алековата политика], Allg. Zeitung. — Въ канцеларията съ Стоянова. Calme [спокоенъ съмъ], поне повече отколкото следъ завръщането ми, когато положението ми се виждаше сериозно. — Подиръ пладне дойде у мене нещастниятъ охтичавъ Вълканъ Славовъ. — Таксисъ вчера пристигна. Статията довършихъ. — Бурианъ днесъ бѣше у мене въ канцеларията досежно запитването отъ австрийския дворецъ за мене той знае за Алеко, machte grosse Intriguen in Constantinopel (правѣлъ голѣми интриги въ Цариградъ]. 

17/29 юлий, петъкъ, 18 сѫбота, 19 недѣля.

Румелийски дни. Въ петъкъ сутриньта дойде Таксисъ. Съ него отидохме въ канцеларията у Стоилова и у него въ хотела. Обширни разговори за румелийскитѣ и тукашни работи. Хладнокръвенъ, разсѫдливъ мѫжъ, български е научилъ много малко. Подиръ пладне пакъ съ него отидохме на 4 ч. у Стоилова. Ще го вземемъ за conseiller [съветникъ] въ министерството на правосѫдието. На утрото (вечерьта се разходихме съ него изъ града) бѣше у княза, подиръ пладне у мене и у Стоилова и на другия день сутриньта замина за Пловдивъ. Тукъ бѣше incognito, взелъ отпускъ. — Подиръ пладне отидохме пакъ съ Стоилова у Хитрово, руското правителство не иска да пустне Домонтовича тукъ,  не  го смѣта à la hauteur de la situation [на висотата на положението]. Вечерьта Стоиловъ и Спасъ яли у Моту (!). Спасъ подиръ пладне излѣзе вънъ да чака Вълковича, но не го дочакалъ. Току що си тръгналъ и Вълковичъ пристигналъ. Седѣхъ съ него самъ до 12 ¹/₄ ч. Румелийското положение. Гешовъ билъ боленъ, „обърналъ колата", „Марица" се обърнала, ще бѫде добре да се допустне тукъ, Гешовъ, каже, е единъ единственъ консерваторъ въ Румелия. Богориди билъ идиотъ, неговиятъ смѣхъ. Сцената съ приемането на гръцкия консулъ en caleçons [по гащи]. Неговитѣ dîners, адютанти, слуги и т. н. Сутриньта дойдоха у насъ консерваторите, Стоиловъ, Начовичъ, Адженовъ, Горбановъ, да поздравятъ Вълковича, който следъ това отиде у княза; князътъ му направилъ най-добро впечатление, le prince Battenberg est un jeune homme très intelligent, très énergique [князъ Батенбергъ билъ много интелигентенъ младъ човѣкъ, много енергиченъ], съ него могло всичко да се направи, нѣмало страхъ отъ неизвестното бѫдеще. — Въ недѣля станахме късно. Отидохме у Начовича, глупоститѣ на силистренския началникъ Балкански при десетъка, страхове предъ Теохарова, въ Свищовъ на 1878 год.,  каже, нищо  не вършелъ, искалъ за себе си само високи постове, мързеливецъ. Обѣдвахъ самъ съ Вълковича. Подиръ пладне отидохъ y Thielau. Разходка къмъ табията на орханийския пѫть. — Idées. Вълковичъ споредъ мнозина билъ, казватъ, единствениятъ българинъ qui sait gouverner [който знаелъ да управлява]: здрав ­ практически умъ. Администрацията, travaux publics [общественитѣ работи]. Практикувалъ въ румелийския микрокозъмъ. Английски влияния въ Румелия въ агитацията противъ княза. Подиръ пладне съ Стоилова прегледахме статията въ Augsburger Allg. Zeitung.