Константин Иречек, Български дневник, том І, 1879-1881

22 май/З юний, петъкъ. Въ срѣда получихъ заплата, повдигна се въпросъ каква трѣбва да бѫде, ала взехъ само като главенъ секретарь. Говорихъ съ главния секретарь Храновъ, пос...,[1] консерваторитѣ предъ стражението сѫ напълнили гащитѣ. Натанаилъ Охридски бѣше при мене въ канцеларията. Говори ми за Македония, всички помощи да се изпращали чрезъ рускитѣ консулства, а не чрезъ екзархията, та да се избѣгнѣли злоупотрѣбленията. Казалъ на княза, че лошо сѫ го съветвали по тази работа сегашнитѣ, трѣбвало да направи това следъ пристигането си отъ Петроградъ, а не да ходи по-рано въ Берлинъ и Виена и трѣбвало да го направи инакъ, а не да се излага така на рискъ, това било само за зло на България. Предложилъ на г. Хитрово да повика при себе си по 3 отъ всѣка партия, та да ги смъмре добре. Хитрово се съгласилъ на това, та иска да вика Каравелова, Цанкова, Славейкова и Бурмова, Балабанова, Протича. — Аферата съ Илия Георгова, виенскиятъ „Напредъкъ" оставилъ го сиромаха да гладува отъ капризъ, като направилъ интрига предъ Гюзелева да му отнеме държавната стипендия.

Подиръ пладне отидохъ у Адженова, гдето заварихъ Стоилова и Грекова. Адженовъ говори много и разгорещено за агитациитѣ на инспекторитѣ, особено на Бръшлянова, мисли и наблѣга да бѫдатъ уволнени той, Коцевъ и Мавровъ. Какви агитации се правятъ. Князътъ билъ, каже, нѣмецъ, Русия била противъ него. Цанковъ вчера искалъ да rançonner [изнуди] Адженова съ 5,000 фр. за „Независимость", далъ си, каже, и за Бълг. гласъ, покажи, че си неутраленъ, ала Адженовъ го изгонилъ. Въ Берковско 4 села поради многобройнитѣ агитации не искали да знаятъ за нищо, нито за князъ, нито изобщо за политика, горски хора! Писмото на Стоилова до Каравелова („Байо Каравелове") досежно 200000 фр., които министерскиять съветъ опредѣлилъ за покупка на материали за новия дворецъ, служило за писмено доказателство, че князътъ искалъ злоупотрѣбления. Адженовъ билъ неотколе у Цанкова, тамъ Цанковата госпожа, Андонъ Цанковъ, Люцкановъ и др. сѫ изказали "най-мръсни и улични изражения за княза". Пълно разстройство и деморализация на чиновничеството, още нѣколко месеца и пълна débandade [безредие]. Изобщо страшна безхарактерность. Грековъ мисли, че това нѣма да се поправи нито следъ седемь години, опозицията всѣкога ще вири глава. Полковника Ремлингенъ въ Раховско сѫ го водили малко за носа, руситѣ не знаятъ подробности. Желѣзковичъ пречиства финансовитѣ чиновници — „отчислява", „сега ще настѫпи 7 годишенъ гладъ". Голѣма Defraudation [кражба]. Въ министерството на външнитѣ работи липсватъ много преписки, има и парични искания за лично разпореждане на министра (Цанкова). За възможностьта да се наложи възбрана на „Независимость". Контрольорътъ Николаевъ е реабилитиранъ, ще даде подъ сѫдъ Янко Ковачева за обезщетение. Азъ за всички тѣзи работи казахъ, че сѫ взимани до сега само полумѣрки, когато трѣбва да се постѫпва строго военно.

Вечерьта бѣхъ у княза, en petit comité [въ ограниченъ крѫжецъ], само съ Панаретова, Стоилова, Ползикова и Мосолова. Князътъ е съ доста добъръ апетитъ. Разправя ни сцени отъ взимането на Плѣвенъ, какъ коньтъ на единъ офицеръ отъ свитата на великия князъ (много дива и безъ маниери) препускайки въ галопъ, ритналъ румънския князъ; на този офицеръ му била отнета сабята и изпратенъ назадъ. Въ това време се чува викъ; великиятъ князъ пипналъ лично единъ румънски сержантъ, когато кралъ, и го нашибалъ хубаво съ камшика си, като го псувалъ. Настѫпило охлаждане. Едва на другия день си размѣнили двамата пленници. — Румънската кралска корона при коронацията била работена споредъ нѣкакъвъ въ Римъ пазенъ моделъ на папската корона на царя Калояна; изобщо въ румънскитѣ вестници се говори за влахобългарското царство и неговата корона — сега. — Лудетината Толстой въ Никополъ се бъркалъ въ работата на Крюднера, Крюднеръ го вързалъ и го отстранилъ. Оттамъ го изпратили съ пленения Хасанъ паша (първия) въ Петроградъ. По всички станции се спирали и Толстой заставялъ Хасана да вика, по руски, да живѣе царьтъ. — La dame aboyante et ivre (malgré) à Berlin sous la table. Императорътъ представилъ княза въ Плоещъ на Карла и Милана като „mon neveu" и нищо повече, тѣ студено се гледали единъ другъ. Въ Плоещъ имало тогава 300 генерала. Нѣщо подобно било и въ Одринъ. — Мосоловъ разправи за бѣгството на Кропоткина отъ военната болница въ Петроградъ, самъ билъ тамъ на стража. Кропоткинъ избѣгалъ презъ вратата между кола съ дърва, при разходката; войницитѣ, които пазѣли, стреляли подиръ него, но той избѣгалъ съ файтонъ. — Адютантитѣ на руския царь. Бибиковъ. — „Независимость" сега напада рускитѣ офицери. Стоиловъ мисли, по примѣра на румънския князъ, да отвърне, като не допуща по-нататъкъ „Независимость" въ двореца, нека види, че не се чете. — Следъ това князътъ говори съ мене върху министерството на вѫтрешнитѣ работи (Вълковичъ).

Подиръ вечерята отидохъ у Стоилова съ Панаретова (въ фракове). Тамъ дотърчаха Спасъ, Грековъ, Адженовъ, Балабановъ, Храновъ. Еленчани и бебровчани изпратили адресъ, като помолили своитѣ съграждани тукъ, на чело съ Моллова и Брадела, да го предадатъ, ала докторитѣ —- се извинили. Какъ Стойчовъ, като чиновникъ въ Русчукъ, поради единъ облогъ, се изкачилъ на пладне на минарето и викалъ „янгънъ варъ" [пожаръ] — долу срещналъ моллата: „тъкмо дотърчахъ да питамъ какво има". Haymerle, като видѣлъ Стойчова, казалъ своето мнение за него: „er ist gross" [той е голѣмъ]. — Въ Робертъ колежъ искали да отварятъ юридически факултетъ, Стоиловъ на шега се кандидатира за професоръ, когато го изгонятъ отъ тукъ.

Въ четвъртъкъ бѣ Константинъ и Елена и същевременно Спасовъ день (Възнесение). Сутриньта получихъ писмо отъ Павла изъ Бѣлградъ съ фотография. — Типиченъ день: голѣмъ праздникъ, много посещения, политическо движение и топълъ задушенъ день. Сутриньта отидохъ у Спаса. Следъ това у Вацова да го поздравя; political views [политически изгледи]; тамъ бѣше Живковата жена. Вацовъ ми каза, че Цанковъ вчера получилъ писмо отъ Гладстона, много, каже, симпатично. По-късно узнахъ, че било кѫсо: симпатии къмъ България, за сегашното събитие не знаелъ нищо сигурно. Срещнахъ Шефера — неговитѣ писма отъ Видинско били много добри. Отидохъ у Стоилова, гдето въ салона бѣха майка му, Харикли, Лука и маса посетители — Драндаръ (съ пура, мълчеше), Натанаилъ, Кирилъ, тримата Золотовичъ, Д-ръ Петровичъ (добри известия отъ Шуменско и Варненско). Ходихъ у Лишина, ала не го намѣрихъ (Константинъ Николаевичъ Л.). Следъ това тръгнахъ изъ улицитѣ. Срещнахъ Сукнарова съ Живкова. Сукнаровъ много почтително ме поздрави; макаръ че му казахъ, че азъ не празднувамъ по тукашния календаръ, той: ние се смѣтаме за честити, че Ви имаме тукъ. Чудно. Ала hic jacet lepus [тукъ лежи заекътъ]. Тъкмо идѣше отъ Хитрово. Тамъ говорилъ, че работата била лесна, князе много, другиго ще си изберемъ. Хитрово го накастрилъ. Въ това време влѣзълъ Thielau и двамата (на французски) разказали истината на великия парламентаристъ. Хитрово казалъ накѫсо, че князътъ ще остане, нѣма да си замине, и какво ще стане следъ това — нека ви каже моятъ колега отъ Германия. Сукнаровъ билъ съвършено попаренъ, разправялъ изъ града, че всичкитѣ три царства сѫ се сговорили противъ тѣхъ. Предъ кѫщата на Вацова говорихъ дълго съ Миларова и Д. К. Попова. Миларовъ е сигуренъ за изхода, щѣли да победятъ, 250 народни представители имали сигурни, народътъ — населението било съ тѣхъ, другъ князъ искаме, ще му дадемъ тѣзи пълномощия, само на тогози не; призна, че тайно въ продължение на две години е работено противъ княза; турцитѣ нека окупиратъ Румелия (!), стига да сѫ турци, а не други; псуваше рускитѣ офицери и т. н. Азъ му говорихъ, както изобщо и на други, за руската политика, че всичко това Русия го реди, по стѫпкитѣ на московската дипломация и т. н. А му говорихъ, разбира се, съ лисичи гласъ и за своята катедра въ Прага. Миларовъ се заплиташе въ своитѣ приказки, ту бѣше сигуренъ, ту пъкъ питаше, какво ще стане следъ приемането на пълномощията, за тѣзи 7 години, надежди и страхъ. — Срещнахъ Цанкова. Върти си очитѣ и изглежда като нѣкой босненски или албански башибозукъ. Поздрави ме отъ нѣмай кѫде. Видѣхъ и Каравеловица, и тя ми честити.

Въ кѫщи бѣше пълно съ гости отъ 10 ч. сутриньта до 9 ч. вечерьта. Тъкмо бѣха дошли Стаматовъ, Агура, Бодаровъ. На обѣдъ остана съ насъ Лука. Подиръ пладне дойде у мене Менгесъ, ето че чуваме ура откъмъ двореца. Отидохме тамъ. Селяни отъ 30 села съ жени и момичета (около 800 души) съ гайди и тъпани играеха хоро въ двора на двореца. Князътъ съ Хитрово между тѣхъ, възторжено посрѣщане, князътъ говорѣше съ тѣхъ по български. Тѣхниятъ водачъ, интелигентенъ учитель-писарь отъ Слатина, всичко нареждаше. Искатъ този день да правятъ събoръ всѣка година въ София, въ честь на княза. Въ това време стана единъ малъкъ инцидентъ. Мировиятъ сѫдия, назначенъ тукъ въ София, отъ Стаматова, Ник. Поповъ, недоукъ отъ кишиневската гимназия, преследванъ, каже, въ Русия за участие въ нѣкое съзаклятие (миналъ въ Николаевъ), говорѣше на селянитѣ отзадъ, че били говеда и че сами не знаели защо сѫ дошли. Малкиятъ сополко, облѣченъ à la mode, Драндаръ бѣше съ него. Пипнаха го между колитѣ и искаха да го прибиятъ съ сoпитѣ си. На кръвопролитието съ мѫка попрѣчиха подполковникъ Поповъ, Грековъ и капитанъ Мосоловъ. Сцената се разигра предъ моитѣ очи. Зелениятъ пигментъ по лицето на това човѣче, което умираше отъ страхъ, ала се отърва. Сутриньта самъ си далъ оставката на Стаматова. Селянитѣ бѣха толкова озлобени, че насмалко не се нахвърляха на Адженова, „съ бръсната брада". Това бѣше омраза къмъ интелигенцията, сюртюклиитѣ и синпарцалитѣ". Мелетий, каже, агитиралъ изъ епархията си, като възбуждалъ селянитѣ противъ гражданитѣ. Стояновъ го предсказваше.

Следъ това се върнахъ въ кѫщи, гдето бѣха Грековъ, Стояновъ, Адженовъ, Протичъ. Адженовъ дойде у мене, азъ му разправихъ за своята редакция на условията, демагогскитѣ точки — договоритѣ ще минаватъ презъ Народното събрание, осигуряване личната свобода и т. н. Той намира, че това било добре, но може би генералътъ ги е изхвърлилъ (Стоиловъ: Хитрово е редактиралъ предложението, нека глътнѣли хапа, какъвто и да бѫде). Хитрово дойде у насъ. И Стоиловъ. И попъ Матей (казахъ му да не излиза). Вечерьта дойдоха у мене Янчовъ и Ради Ивановъ, отъ пощитѣ и телеграфитѣ. Подиръ вечеря отидохъ у Стоилова, гдето бѣха неговитѣ familiäres [домашни]. (Историята съ Mlle Казанлъшева).

Петъкъ. Сутриньта отидохъ въ княжеската канцелария, гдето бѣха Грековъ и генералътъ. Генералътъ говори съ Грекова и следъ това съ мене, като ме изведе extra вънъ на двора. Каза ми на кѫсо: положението се изостря, seien sie nicht unruhig [недейте се безпокои], възъ основа на конституцията ще обявимъ военно положение въ цѣлото княжество, като лани на изтокъ, на полицията и жандармерията ще поставимъ началници офицери, военни сѫдилища nous condamnerons à mort, mais, naturellement nous ne fusillerons personne [ние ще осѫждаме на смърть, ала естествено нѣма никого да застреляме], казвамъ го това само за утре (когато ще има съветъ) — Стаматовъ ще протестира, ала нека му оставимъ това удоволствие. Азъ отговорихъ, че съмъ напълно съгласенъ съ всѣка по-остра мѣрка. Подиръ пладне и Хитрово я удобри. Трѣбва да се запази и следъ това цѣла година, за закрепване на бѫдещето правителство, ще се развие така военна жандармерия. Рапортътъ на Кащалински. — Пейовъ въ Орхание билъ боленъ. — Единъ дяконъ въ Бармаулъ подарява 1000 рубли на княза за стипендия; по тази работа отидохъ у Желѣзковича. — Стаматовъ приготовлява турския законъ за печата. За нищо го не бива: публиченъ сѫдъ, адвокатски речи, апелация, касация, а ние имаме предъ себе си само 5 недѣли. — При изборитѣ главното нѣщо е известни лица никѫде да не се избератъ. — Цанковъ казалъ на Стаматова: ние ще бесимъ следъ победата, а Стаматовъ му отговорилъ, че и ние следъ нашата победа ще направимъ сѫщото. — Шпионинътъ на Грекова за събранията на либералитѣ, нѣкакво си човѣче, останало безъ хлѣбъ. Агитационнитѣ пѫтища. — Вчера Цанковъ събиралъ македонцитѣ, съ помощьта ужъ на Йос. Ковачева, и имъ казалъ да отидатъ предъ двореца и да викатъ: да живѣе конституцията. Това щѣло да бѫде приятно на княза. По-глупавитѣ се съгласили, ала по-хитритѣ „помирисали". Хитрово ги повикалъ при себе си: тѣ му рекли, че сѫ отказали и че безъ знанието на руския консулъ нищо нѣма да правятъ, всѣкога ще дохаждатъ да питатъ. Йос. Ковачевъ, каже, изпълнявалъ ролята на хайкаджия. — Екзархъ подарилъ на княза Цариградски Вестникъ 1854 — 9, хубаво подвързанъ, rarissimum. — Азъ подиръ пладне посетихъ Балабанова въ митрополията. Приказвахме за положението, за работата, която предстои презъ тѣзи седемь години, за българскитѣ студенти. — Вечерьта отидохъ въ княжеската канцелария, гдето бѣха Стаматовъ и Грековъ. — Седѣхме съ Спаса на чардака у Стоилова, до като се стъмни. Екзархътъ утре пристига и утре ще бѫде le grand coup, [решителниятъ ударъ], сѫщинскиятъ Staatsstreich [държавенъ превратъ]. Генералътъ се убеди, че на Ориента се управлява само съ тероръ. Въздушнитѣ кули на нашата тройка. Стоиловъ на шега ни говори за своитѣ termes sur les bords de la Kritschma [чифлика край брѣговетѣ на Кричма] и Спасъ директоръ на неговитѣ имения, азъ за services autr. au Japan, [австрийска служба въ Япония], имамъ способность да уча езици — Стоиловъ; ахъ, тѣ ще предпочитатъ да ви оставятъ тукъ на Балканския полуостровъ. Сега, обръща се Стоиловъ къмъ мене, щомъ се реши работата, ще останете тукъ, както вашитѣ въ Сърбия: кариера, ще оставите паметникъ следъ себе си. Спасъ говори за кѫщи, женитба, спомени отъ Сирия. — Писахъ на баща си, на Шимачекъ, на Вълчекъ.

23 май/4 юний, сѫбота. Сутриньта на 9 ч. имаше министерски съветъ въ княжеската канцелария, на който присѫтствуваше и Грековъ. Стоиловъ, както обикновено, пишеше протоколитѣ. Отначало се занимахме съ индиферентни нѣща. Спорътъ на арх. Хандекъ съ подполковникъ Витте за възнаграждение още отъ времето на окупацията. Дѣлото за границитѣ съ Румелия. Nota bene. На 1879 г. билъ предаденъ Котелъ, има телеграма отъ Икономова като министъръ на вѫтрешнитѣ работи за стражата на Черноморската граница, писмо отъ Кръстевича (въ времето на Бурмова) за предаването на Лъжене и други села; сега пирдопчани се оплакватъ че тѣхнитѣ пасбища и гори сѫ останали оттатъкъ границата и че тамъ ги експлоатирали панагюрци, като сѫ поставили и своя стража. За пощитѣ — безмислената идея да се събира такса за официалната писмена кореспонденция; сега тя е редуцирана на „статистика", регистриране колко писма сѫ постѫпили. Това е новиятъ Славейковъ правилникъ и законъ, безъ да мине презъ Народното събрание. На края генералътъ предложи на руски своя новъ докладъ, Грековъ го прочете набърже въ български преводъ, направенъ презъ време на заседанието отъ руския оригиналъ на генерала и още непоправенъ. Въ случай на непослушность и бунтъ срещу Ваше Височество le gouvernement à établi [правителството постанови]: престъпленията срещу полицейската екзекутивна власть*)^{^[2]} се предаватъ на военни сѫдилища ad hoc; тѣ се състоятъ отъ единъ дружиненъ командиръ и двама ротни, капитани въ всѣка губерния. Тѣ осѫждатъ само на смърть и на единъ месеченъ затворъ. Смъртнитѣ присѫди се потвърждаватъ отъ военния министъръ и се изпълняватъ въ 24 часа съ застрелване. Между мотивитѣ е и този, че сегашнитѣ сѫдилища сѫ недостатъчни, правото още не е развито и е забъркано съ отоманскитѣ закони, а надъ всичко отгоре и много бавно. Желѣзковичъ пръвъ заговори, че la mésure trop bornée [мѣрката била много ограничена]: щѣло да бѫде по-добре да се разшири върху всички политически престѫпления; que j'approuve complètement cette mesure, très saine, aura de conséquences très bonnes, je demande si elle reste en vigueur après le 1 juillet [че одобрявамъ напълно тази мѣрка, твърде здрава, щѣла да даде много добри резултати, питамъ само дали ще остане въ сила и следъ 1 юлий]. Злоупотрѣбяване съ стражаритѣ за агитация. Въ това време Стаматовъ (въ когото бѣха вперени погледитѣ на всички ни) се разтрепера; кръвь ... не иска да подпише. Ние му се изсмѣхме. Желѣзковичъ каза, че той, Стаматовъ, ще командува при първата екзекуция, и обръщайки се къмъ насъ изказа съжаление, че не е пладне, гърмежътъ отъ топчето тепърва ще разтресе Стаматова. Падна много смѣхъ. Направиха се нѣколко стилистични поправки. Работата е сериозна. Ще има голѣмъ ефектъ.

Между мотивитѣ, освенъ аферитѣ въ Брѣзникъ и Рахово, сѫ и изстѫпленията въ Севлиево. Префектътъ Петковичъ крещѣлъ противъ княза, казалъ, че всички които сѫ за княза, щѣли да бѫдатъ набити на колъ. Кащалински веднага го уволнилъ, арестувалъ го у дома му и поставилъ стража предъ кѫщата. При все това Петковичъ телеграфиралъ грубо на Еренрота и иска удовлетворение. — Новиятъ софийски полицмейсторъ Николаевъ открилъ, че въ София нощно време ходѣли изъ града хора преоблѣчени като стражари, безъ да носятъ металически нумеръ на дрехата[3] си! Подобни работи ставатъ може би и въ окрѫзитѣ. — Подозрително е събирането на печатитѣ въ Брѣзнишко и другаде, отнимали ги по селата. — Логвеновъ уволнилъ въ Свищовъ префекта и околийския началникъ, стражаритѣ налагали по селата „Независимость". Въ едно село, гдето искали да предплатятъ за „Свободна България", принудили ги вмѣсто нея да взематъ „Независимость" и „Работникъ". — Начовичъ е въ Русчукъ. Телеграфирано му е да не се връща. Писма за него, Боборикина и Логвенова се изпратиха днесъ чрезъ капитана Неплюевъ, който заминава за тамъ. — Горбановъ е въ Търново, извършилъ глупость, изпратилъ писмо (!) за София, не искайки да го повѣри на пощата, по Феодорова, който между това билъ назначенъ телеграфически за управитель въ Севлиево. — Днесъ излѣзе „Гласъ на единъ русинъ" in folio, на руски и български, много умно, ясно и популярно написанъ. Очевидно е инспириранъ отъ руското консулство, защото отправя всички за освѣтление въ рускитѣ консулства въ София, Видинъ, Русчукъ и Варна.

На пладне бѣ приетъ отъ княза Григорий съ депутация отъ русчушкия край, въ която имало и 7 турци. Всѣки ималъ пълномощно само отъ своята околия — голѣмо недовѣрие. Турцитѣ говорили по малко български, а българскитѣ думи на княза имъ превеждалъ самъ единъ турчинъ. Поднесли адресъ съ 5000 подписа. — Утре ще пристигне депутация отъ Трънъ. — Мелетий пѫтува по цѣлата епархия и агитира, да бѫдѣли за княза, а не — за султана. Нѣкой си ужъ казалъ: въ Свищовъ вие, либералитѣ, може да получите мнозинство, макаръ и малко, тогава ще си раздѣлимъ България; въ Търновско нека Стамболовъ се провъзгласи за председатель на републиката, а останалитѣ ще си задържимъ княза!! —

Подиръ пладне пристигна екзархътъ.

Сутриньта тръгналъ отъ Ихтиманъ. На 3¹/₂ч. излѣзохме му на срѣща, Стоиловъ и Константиновичъ въ единъ файтонъ, азъ и Храновъ въ другъ. Князътъ изпрати придворна кола съ Маринова и 6 войника отъ нашитѣ червени хусари, като почетна стража. Облачно, задушно. При искърския мостъ го посрещнахме и приветствувахме. Високъ мѫжъ съ приветлива външность, голѣма глава, обли черти, физиономия малко à la Климентъ (той е отъ Калоферъ). Съ него бѣше Григорий, разни попове, гавазинъ съ фесъ. Съ насъ тукъ бѣше и префектътъ съ 6 стражари на коне. Потеглихме. Постоянно пристигаха коли, около 25, цѣлата сериозна интелигенция и нѣколко дами. Страшенъ прахъ. Селяни край пѫтя. При слатинския мостъ чакаше Мариновъ. Отидохме въ катедралата, влѣзохме — единъ македонецъ (като да бѣше дюлгеринъ) въ бѣли дрехи, пристѫпи къмъ амвона и чете „псалтика". Следъ това тръгнахме за конака. Азъ за малко се качихъ горе, тамъ бѣше само екзархътъ и Натанаилъ. Казахъ му, че се много радвамъ, че ми се удаде най-после случай да му се представя и да го видя, единствения представитель на съединена България въ св. Стефанскитѣ й граници. Стаматовъ бѣше съ мене. Говорихме за София, само малко зачекнахме политиката — екзархътъ каза, че въ Цариградъ и Пловдивъ постѫпката направила лошо впечатление, ала отъ далече нѣщата изглеждали по-лоши, отколкото отъ близу.

Следъ това долу имахъ дълъгъ разговоръ съ Григория, въ присѫтствието на Стаматова, Хранова и Кирила Лъвовъ. Интересни подробности. Mаврoвъ трѣбвало да се уволни. Лошото положение на реалката въ Русчукъ, не знаели какво да правятъ, учителитѣ пишели безсмислици въ „Работникъ", на общината казвали, че тѣхно началство е министерството, а министерството нищо не знае за тѣхъ. Въ турско време владиката билъ отговоренъ за училищата. Дѣлата на Живкова презъ неговото инспекторство. Селянитѣ се сърдѣли за нападкитѣ върху „чорбаджиитѣ" — по селата всѣки по-богатъ човѣкъ се наричалъ така. Доброто положение на училищата въ Разградско. Мене и Стаматова, каже, не ни ругаели. Историческата кѫща въ еврейската махала въ София, гдето Цанковъ е сваленъ! — И Григорий не удобрява предложенията, лошо стилизувани, изплашили и мирното население. Мислили, че князътъ иска да премахне конституцията. Агитацията на либералитѣ: рускиятъ царь искалъ княза за нѣкое високо мѣсто въ Русия, та за това искалъ да пита Събранието въ Свищовъ! Reine Bauernfängerei [чисти селски хитрости] — Йорданъ Симеоновъ, сѫдия, билъ формено лудъ. — Духовни закони. Голѣмината на енориитѣ, степеньта на образованието при рѫкополагането на нови свещеници. Лошото устройство на метричнитѣ книги. Владицитѣ на есень били решени да живѣятъ и съ 100 фр. месечно, щѣли да издържатъ. Спечелили си симпатии, приноситѣ били сега по-изобилни.

Вечерьта се разходихъ съ Стоилова, па и следъ вечеря бѣхъ у него. Князътъ могълъ да даде клетва въ Търново cum reservatione [условно], ала рускиятъ царь въ Ливадия го раздумалъ, нека я приеме, en cas de besoin suffira un mot de ma part pour éloigner les difficultés [въ случай на нужда, достатъчна е една дума отъ моя страна да отстраня мѫчнотиитѣ]. И принцъ Александъръ Хесенски въ Югенхаймъ при единъ разговоръ, на който присѫтствували само князътъ и Стоиловъ, казалъ какво му е говорилъ царьтъ. — Предложението последенъ го е редактиралъ Хитрово (вж. по-горе). — Грековъ едва вчера е съставилъ доклада и указа, ориенталска Saumseligkeit [бавность].

24 май/5 юний, недѣля подиръ пладне на 4 часа. Сутриньта на 11 часа стана тържествениятъ приемъ на екзарха въ двореца. Мариновъ съ ескортъ и дворцова каляска отиде да го вземе. Вънъ на стълбитѣ го посрещнахъ азъ съ Стоилова, отстрани на стълбитѣ бѣха наредени дворцовитѣ стражари en pleine parade. Горе го посрещна князътъ, влѣзоха заедно въ стаитѣ и останаха тамъ до 20 минути. Ние чакахме вънъ въ вестибюла. Ползиковъ ни разправяше, какъ презъ време на войната въ Одринъ всички българи и гърци се явявали по баловетѣ съ фракове, заемали ги отъ италиянскитѣ и гръцки келнери, които били нахлули отъ Цариградъ, разбира се за пари; рускитѣ офицери съ очудване наблюдавали, че на бала всички сѫ въ фракове, а слугитѣ, които други пѫть бивали съ фракове, се явявали въ рединготи и камизоли.

Следъ това имаше министерски съветъ у генерала. Намѣрихъ тамъ и Грекова. Генералътъ бѣше въ бѣли дрехи. Подписахме вчерашния докладъ, най-напредъ генералътъ, следъ него Желѣзковичъ и тогава азъ; Стаматова не видѣхъ дали подписа. Генералътъ чете докладъ на руски за разпасаностьта на публичния печатъ, за турскитѣ закони било несигурно до колко могатъ да се приложатъ безъ промулгация, работата била отнесена въ върховния сѫдъ, между това, обаче, печатарьтъ и отговорниятъ редакторъ на „Независимость" щѣли да се преследватъ за статията отъ „Самоуправа". Удобрихме съ радость. Генералътъ веднага даде „les ordres" [заповѣди] да се арестува Янко Ковачевъ и отговорниятъ (коректоръ) Лечевъ отъ гражданскитѣ власти, което до тази минута е извършено. Отъ сърбина Льотичъ, много, каже, подозрителенъ, щѣли да се искатъ книжата му.

Князътъ получилъ писмо отъ руския царь, много симпатично, бои се да не би поради своя прѣмъ характеръ наистина да замине. — Стоиловъ ще ми го покаже^{^[4]}*). — Въ адютантската стая говорихъ съ Назиръ бей отъ Русчукъ (отъ депутацията): оплаква се отъ Маврова, агитиралъ; азъ му казахъ, че други день ще бѫде уволненъ. Когато бѣхме у генерала, у него дойде една малка русчушка депутация, единъ българинъ и двама турци. Българинътъ (младъ alla franca) говорѣше добре, благодари на генерала за грижитѣ по уреждането на страната. Генералътъ му отговори, че страната още не е съвършено уредена, но „надѣюсь". Следъ това говори съ единъ отъ двамата турци (български говорѣше този мюсулманинъ много чисто) за уволнението на мюфтията по желание на населението, и за избирането на новъ, а при изборитѣ за Събранието нека турцитѣ си избератъ турчинъ. - Довечера ще има въ двореца съвършено клерикално diner. - Стоиловъ наблѣга за бързото образуване на министерството, тъй щото следъ 1 юлий да не продължава никакво временно правителство.

6 часа. Шеферъ около 2 часа стоя у мене. Билъ при екзарха. Той по пѫтя чулъ отъ селянитѣ, какъ се агитирало: князътъ събиралъ пари и ги изпращалъ въ Германия. Мисли, че работата добре ще се свърши, mais il ne faut pas s'endormir [ала не трѣбва да се приспивате]. Славейковъ билъ сутриньта у екзарха; екзархътъ му казалъ, че е дошълъ само по черковни работи, като духовно лице, съветва само — conciliation [примирение]. Славейковъ, много разсърденъ, му отговорилъ, че нѣма връщане, нѣма помирение, и си отишълъ каже, доста недоволенъ. Споредъ екзарха Славейковъ познавалъ добре България, ала инакъ билъ човѣкъ simple et paresseux [простъ и мързеливъ]. Инакъ тѣзи хора, каже, били опасни поради многото си връзки съ селянитѣ, умѣели да говорятъ съ тѣхъ. Подиръ това помежду ни стана дума за румелийския уставъ, имало въ него много хубави работи, ала споредъ Шефера и много нѣщо твърде компликувано. Плановетѣ на Митхада, четѣлъ вестници и списания, и мислѣлъ, че всичко разбира. Неговото безсмислено желѣзнично трасе Плѣвенъ — Сомовитъ съ неговото необикновено възкачване. Каравеловъ и компания вършели съвършено сѫщото, планове, ала никаква force pour les exécuter [сила да ги изпълнятъ], липсвали имъ познания за подробноститѣ a la routine. Мѣстоположението на Русчукъ, Дунавъ го подяждалъ, трѣбва да се пренесе по-нататъкъ на западъ. Красивиятъ типъ на населението въ долината на русчушкия Ломъ, traits, maines (longues) et pieds délicats et yeux blonds des femmes [чърти, рѫце (дълги) и крака нежни и синитѣ очи на женитѣ], по-хубави отъ мѫжетѣ; този типъ се простиралъ чакъ до Силистра. Свищовъ съ „гръцката махала", по произходъ отъ куцовлашкото Арбанаси, римскитѣ типове на Начовича, Цанкова и др. Въ всички крайдунавски градове било смѣсено населението, много румъни. Емиграцията на румънски селяни въ Турция следъ 1829 г., corvée [ангарията] и измѫчванията отъ страна на руситѣ, въ Видинско и brigandaggio [разбойничеството] въ мехединската степь между Калафатъ, Крайова и Турносеверинъ, ограбвали и измѫчвали селянитѣ (за това тѣ държали тамъ огромни кучета). Азъ му говорихъ за произхода на румънитѣ въ Сърбия: споменъ за „нѣмци" въ Периволъ при Кюстендилъ. Schmettau за рекогнисцировката отъ Пиротъ на 1738 г. тамъ до „Periwol", живостьта на преданията. Търново и неговото население, положение, нрави, околни паланки, индустрия. Влашко при по-раншнитѣ руски войни. - Днешнитѣ събития. Генералътъ вчера сутриньта му съобщилъ за своя воененъ планъ.

Тумпаровъ бѣше у мене (извикахъ го за по-скорошното отпечатване на Държавенъ вестникъ още утре). Още не знаеше за арестуването на Ковачева, ала Спасъ ми каза, че вече се разнесло и настанала голѣма уплаха отъ това. Бихъ излѣзълъ по улицитѣ да видя, ала на 7 ч. трѣбваше да бѫда en qrande tenue въ двореца.

Полунощь. Ковачевъ билъ арестуванъ отъ полицмейстора Николаевъ на пладне. Тъкмо обѣдвалъ съ жена си. Николаевъ му казалъ, да дойде съ него въ полицията, защото трѣбва да му съобщи нѣщо много важно. Ковачевъ поискалъ половинъ часъ време да довърши обѣда си. Николаевъ му отвърналъ, че не може да чака, ами нека благоволи да тръгне. Ковачевъ тръгналъ; въ полицията му била прочетена заповѣдьта на генерала и билъ затворенъ въ стаята на първия катъ. Написалъ покорно прошение до генерала, ала генералътъ му отговорилъ съ дълго писмо, отъ което Ковачевъ, каже, съвършено прибледнѣ и млъкна. Коректора го затворили въ вонещата стая въ партера.

Вечерьта имаше dîner въ двореца, гдето бѣха екзархътъ, Натанаилъ, Григорий, Кирилъ Лъвовъ, Хитрово, Лишинъ, Балабановъ, азъ, Стоиловъ и Ползиковъ (Хитрово закъснѣ). Събрахме се най-напредъ въ градината. Князътъ говори по български съ екзарха и Григория, бѣше много милъ. Следъ това захвана динето, азъ седѣхъ на дѣсно отъ екзарха. Говорихме малко нѣщо: София въ времето на Махзара преди 10 години (екзархътъ билъ тука), азъ казахъ, че следъ 25 години българитѣ не ще знаятъ турски, св. Илия и ήλιος (азъ); въ Цариградъ имало около 15,000 македонци, бедни хора, хлѣбари, млѣкари, около 3,000 градинари; хубавитѣ училищни сгради въ Румелия, нови; липса на учители въ България и прекомѣрното множество чиновници въ канцелариитѣ, alla turca; шопитѣ сѫ останали назадъ, не сѫ разбрали цената на училищата; положението въ Македония, мѫчно било да се изкорени разбойничеството, султанътъ и турцитѣ били противъ българскитѣ владици и т. н., ала сега следъ гръцкия въпросъ щѣло да има реформи въ европейскитѣ провинции на Турция; дезорганизацията на княжеството — екзархътъ каза, че подь това впечатление въ Цариградъ е повече страдалъ, отколкото отъ всичко друго; азъ додадохъ, че само отъ организирането на княжеството зависи присъединението на Румелия и иитервенцията съ европейска мисия въ Македония; разширяването на хаоса сега само би повредило на дипломатитѣ; той отвърна, че и той е parfaitement de cet avis [напълно на сѫщото мнение]. — Грековъ ми каза, че екзархътъ мисли да остане тукъ до 1 юлий, до решението, и да пѫтува изъ страната — Зюсманъ билъ у екзарха на интервю. — Въ „Times" имало, каже, телеграма отъ София, че князътъ вѣроятно ще си замине преди 1 юлий, още преди решението.

Следъ вечерята минахме пакъ въ градината. Приказвахъ съ Балабанова за класицитѣ, блѣнува за български преводъ на Плутарха; азъ му говорихъ за речника на Неофита и за необходимостьта отъ латинско образование изобщо. Подиръ това приказвахъ съ Натанаила и Кирила, за училищата, за учението, не много, но солидно, conserver le goût pour apprendre encore plus [да запазятъ желание да научатъ нѣщо повече]. Натанаилъ ми говори за Преспа, островъ Градъ и Ахилъ, развалини, билъ е тамъ. За възможното възобновяване на св. София. Вирпинскиятъ манастиръ, Натанаилъ не знае за следи отъ него, макаръ че е самъ отъ тамошното село Кочевище, подъ Черна Гора. Скопие билъ доста чистъ български градъ. Въ Охридъ въ частни рѫце имало грамоти съ имената на епархиитѣ на охридскитѣ архиепископи. Князътъ дойде при насъ: за постройката на гимназията, мисли св. София да се остави като ruine, plus pittoresque [като развалина ще бѫде по-живописна], водопроводи въ София, други държави привличатъ поданици, а българитѣ до сега сѫ ги отблъсвали, много ги има въ Влашко, сега не искатъ да се върнатъ. — Князътъ говорѣше повече български. Дълго стоя на страна съ Григория.

Следъ това минахъ въ адютантската стая. Говорихъ съ Хитрово — македонскитѣ училища, паспортътъ на мировия сѫдия Поповъ е издаденъ на името Степановъ. Грековъ бѣше тамъ. Тайнитѣ интриги на префекта Храновъ. Les nouvelles partout très bonnes [новинитѣ отъ всѣкѫде били твърде добри]. Екзархътъ билъ за строги мѣрки, и ако, каже, бѫдатъ избрани 2—3 либерални началници, да се унищожалъ изборътъ. Грековъ се бои отъ опозицията и следъ извършената работа. Въ Свищовъ щѣли да отидатъ съ стотици и хиляди хора отъ Троянъ, отъ Русчукъ, да контролиратъ какво ще правятъ народнитѣ представители; азъ съветвахъ да се отпуснатъ особни параходи, il governo pagará [правителството ще плаща]. Промѣнитѣ въ указа за престѫпленията по печата сѫ повече като административна мѣрка. Опасни лица au fond сѫ две: Цанковъ и Стамболовъ. — Славейковъ заминалъ да агитира изъ Софийската губерния.

26 май/7 юний, вторникъ. Къмъ вчерашния дневникъ. Князътъ напи за екзарха, да даде Господь, щото нѣкога да пребиваваме въ единъ градъ и въ сѫщитѣ граници (et avec les mêmes frontières). Стана дума и за посещението на княза въ Цариградъ, той самъ разправя, какъ по улицитѣ на всѣкѫде било пълно съ войска, на гѫсто, това ставало отъ страхъ предъ турския фанатизъмъ, имало много бѣжанци. Султанътъ треперялъ, мъничъкъ, Хеирединъ играелъ първата роля avec suffisance [доволно добре], говорѣлъ отъ високо съ княза: когато не Ви провърви нѣкакъ тамъ, обърнете се къмъ мене, съ други думи, je vous accorde ma protection [азъ Ви взимамъ подъ свое покровителство]. Каратеодори треперялъ предъ Хеиредина; той между разговора - За Италия и пѫтуването отъ тамъ - се обърналъ къмъ Каратеодори, quelle question on traite là bas à présent [кой въпросъ ce разглежда сега тамъ]. Следъ това отидохме съ Спаса у Стаматова, убедихме го да подпише.

Въ понедѣлникъ сутриньта на 11 ч. отидохъ съ Стоилова въ двореца на съвещание съ княза. Тъкмо бѣше излѣзла прокламацията на Цанкова къмъ г. Хитрово, отворено писмо. Стаматовъ се скара въ това време съ генерала въ присѫтствието на Стоилова за указа по печата, генералътъ го накастри като хлапакъ, и двамата сега сѫ въ двореца. — Влѣзохме съ Стоилова при княза. Говорихме за съставянето на министерството, закони, държавенъ съветъ, ала нищо не свършихме. Генералътъ: Ковачевъ е пуснатъ подъ гаранция отъ 2000 фр.; генералъ Криловъ (замѣстникътъ на Еренрота) още не е потеглилъ, въ Свищовъ ще има 3 врати и 3 вида цвѣтни билети (турцитѣ напр. ще бѫдатъ на едно мѣсто), следъ кѫсата речь на княза драгоманинъ ще я преведе на турски, affiché никой да не отговаря, полковникъ Логвеновъ всичко ще нарежда, ще има много хора, на галерията ще бѫдатъ хората на Григория. — Следъ това князътъ и генералътъ останаха сами. И Стаматовъ бѣше при княза. — Азъ пакъ бѣхъ приетъ отъ княза: Обещахъ му писменъ mémoire. Проектитѣ за първитѣ закони. Князътъ ми каза, да съмъ отишълъ преди Свищовъ при него въ Варна. — Ползиковъ говори съ Хитрово, мисли да иска удовлетворение за писмото на Цанкова, телеграфиралъ въ Петроградъ. Цанковъ упрѣква Русия, че се бъркала въ тукашнитѣ работи, лъже за думитѣ на покойния императоръ и предупреждава Русия, че ще загуби приятелството на българитѣ. — Ползиковъ съобщи за списъка на proscrits [осѫденитѣ], правенъ у Ранкова, съдържалъ, каже, 42 имена, между които и Лишинъ, Ползиковъ, Еренротъ и т. н. — Кулска депутация се яви предъ княза.

Вацовъ въ канцеларията ми каза, че вчера либералитѣ телеграфирали на английския парламентъ. „Независимость" щѣла да излиза, ако бѫде спрѣна, въ Пловдивъ (?) или Букурещъ. Получили хубаво написанъ адресъ отъ хърватскитѣ студенти — 17—20 годишни момчета. Либералитѣ мислѣли, че съ княза ще заминатъ Хитрово, екзархътъ, всички владици, много руски офицери и т. н. Отъ „Osvěta" Вацовъ не е доволенъ, „подигравки", каже, за лошитѣ кѫщи, очевидно слухове отъ либералнитѣ крѫгове. Неотколе (въ сѫбота) се появи дописка въ „Независимость" отъ X. (Германия) отъ В., изглежда да е Вачевъ отъ Хайделбергъ, за стипендиантитѣ, съ натяквания на главния секретарь, че пишелъ сарказми въ Augsburger Allg. Zeitung и въ Osvěta. Писана е тукъ (Миларовъ, Д. Поповъ, Ташикмановъ?), и е въ тѣсна връзка съ разнасянитѣ мълви и угасналия хуморъ на Вацова. - Софийскитѣ дами приготовлявали адресъ до княза, искали, каже, и него и конституцията, може би това сѫ Mme Каравелова, Моллова, Бонева и пр. Кой знае дали е истина.

Подиръ пладне бѣхъ у екзарха. Тамъ заварихъ Хитрово. Говорихме за Одринъ, епископъ Синесий, 250,000 българи въ Одринския санджакъ, за селищата при Деркосъ. — Следъ това останахме сами, дълго приказвахме. Той е за енергични остри постѫпки, la peur [страхътъ], силно правителство. За своитѣ дѣла въ Румелия, гдето двамата Кесяковци отъ лични (материални) интереси правили опозиция на Берлинския договоръ: агитация противъ екзарха, заплашвали го съ убийство. Богориди държалъ хората около себе си съ голѣми заплати; и тѣ били сѫщо либерали, ала тамъ има уставъ и страхъ отъ турцитѣ. Администрацията била добра, хвалили я европейцитѣ, Румелия по понася на турцитѣ, отколкото преди войната. Турскиятъ елементъ, всички нѣкога си турски градове измирали, икономическа гибель на тѣзи последни градове. Въ Румелия притѣснявали мюсюлманитѣ, ала (лани презъ лѣтото) той имъ писалъ, че ще дойде европейска комисия и ако намѣри нѣщо, турскитѣ гарнизони ще потеглятъ; обърнали политиката си спрѣмо тѣхъ и следъ единъ месецъ вече се чували похвалитѣ на консулитѣ. Кръстевичъ и Богориди се поддържали единъ другъ. Кръстевичъ съ турцитѣ билъ турчинъ, съ гърцитѣ гръкъ, съ българитѣ български патриотъ, страхопъзлю, ала ималъ expérience, légiste [опитностъ, законоведецъ], турцитѣ въ Цариградъ много се уповавали на него. Вълковичъ ималъ invention, quelque fois trop [билъ изобретателенъ, по нѣкога дори много]. Каллай въ румелийската комисия характеризиралъ населението като много добро, ала имало нужда отъ силно правителство. Сега и руситѣ (Новиковъ) и турцитѣ гледали да го накаратъ (екзарха) да отиде въ България; той казалъ на Портата, че отива за уреждане на духовнитѣ работи, не може сега, ще остане и следъ обрата. Турцитѣ много държали за княза, и при изборитѣ, Нихадъ работилъ между турцитѣ въ тази смисъль. Личниятъ авторитетъ на екзарха предъ Портата билъ много голѣмъ. — И въ Македония турцитѣ сега продавали недвижимитѣ си имоти и християнитѣ ги купували. Пограничното разбойничество, турцитѣ виждали всичко, което ставало тукъ; досежно бѣжанцитѣ отговори, че причинитѣ за бѣгането били разбойницитѣ, които идѣли отъ България. За св. Стефанския миръ. Азъ казахъ, че щѣше да бѫде по-добре, ако бѣха останали границитѣ споредъ Цариградската конференция. Ала крайморието и Кавала разрушили всичко, Lichý пръвъ показалъ на екзарха тогава границата на картата и съветвалъ българитѣ сами да се откажатъ отъ крайморието, че това ще бѫде нещастие за тѣхъ, ще го иматъ за други (за руситѣ - да обходятъ Дарданелитѣ), единъ неприятель (Австрия) е по-лошъ отъ много други. Фанатичното турско население при Драма и Гюмюрджина; Синесий неотколе ходилъ тамъ, чакъ до Ксанти. — Българската политика. Консерваторитѣ били слаби, mon. Цанковъ билъ днесъ при него, искалъ conciliation [спогаждане], ала партиитѣ си недовѣрявали, и на екзарха не вѣрвалъ. Образованието въ България, полуцивилизация, четенето на запретени книги въ Русия по семинариитѣ: „ако и азъ бѣхъ се училъ въ Русия и азъ щѣхъ да чета запретени книги и щѣхъ да стана социалистъ или нихилистъ; ала въ Парижъ азъ слушахъ сказкитѣ и речитѣ на социалиститѣ изъ предградията и останахъ консерваторъ". Агитациитѣ противъ религията и авторитета. Какъ Груевъ преди много години агитиралъ като учитель противъ черковнитѣ обреди, ала това е било борба за подкопаване авторитета на гръцкитѣ владици. — Изключването на опаснитѣ народни представители било необходимо, особено на малолѣтнитѣ. Цивилизацията на сърбитѣ, познавалъ я отъ Парижъ. Необходимостьта отъ класицизма. Робертъ колежъ давалъ само подготовка, тамъ четѣли Buckle, Спенсера и мислѣли, че това е всичко. Спомена и за възможностьта да се прокаратъ реформи въ Македония отъ Румелия, безъ чужди войски не щѣло да може; следъ свършване на реформитѣ въ Армения.

Това бѣха главнитѣ мисли на нашия разговоръ и най-интереснитѣ данни. Той трая около 2 часа, ако бѣше стенографиранъ, би послужилъ чудесно като исторически материалъ, като паметникъ на времето. Un homme imposant, d'un calme vénérable, encore jeune, avec un grand horizont, un vrai homme d'état [единъ внушителенъ човѣкъ, съ удивително спокойствие, още младъ, съ голѣмъ крѫгозоръ, единъ истински държавенъ мѫжъ].

Отидохъ въ княжеската канцелария. Вечерьта излѣзохме на разходка съ Стоилова и Спаса. Срещнахме въ две редици — Миларова, Коева и Бръшлянова, поздравиха, въ другата — Сукнарова, Каравелова и Льотича. Сукнаровъ поздрави humblement [смирено]. Каравеловъ въ бѣлъ шаекъ съ кафяво пардесю, съ рѫце отзадъ подъ пардесюто, бѣше вперилъ очи другаде, за да не ни види. Сто крачки задъ тѣхъ Хитрово и Лишинъ. — Че сѫществува емиграция на българи, които притежаватъ нѣкакъвъ душевенъ или материаленъ капиталъ (Дриновъ, Станишевъ, Теохаровъ, Евлогий), това вече само по себе си свидетелствува за нездравината на досегашното положение на нѣщата. - Вчера излѣзе Държавенъ вестникъ съ указа за tribuaux militaires [военнитѣ сѫдилища]. Освенъ нѣколко незначителни слухове, очевидно бѣше, че до вечерьта още нищо не бѣше се разчуло. Презъ нощьта писахъ на Дринова (вече за Държавния съветъ) и на Гешова.

Днесъ князътъ бѣше цѣлъ день на излетъ въ манастира св. Илия при Искърския проломъ, съ Thielau, Хитрово, Лишинъ и т. н. — у мене дойде Натанаилъ, каза ми, нека князътъ да се пазѣлъ, хората отъ другата партия били много отчаени, възможно било да извършатъ атентатъ, въ Плѣвенъ изобщо да не отивалъ, казалъ това и на екзарха, ще го каже и на Хитрово. Заминава утре. На пладне бѣхъ у Копиткина по единъ въпросъ. Задържа ме на déjeuner съ Менгеса. Неболсинъ билъ арестуванъ, по искането на руското консулство, въ Видинъ. Люцкановъ днесъ е билъ у Копиткина подъ предлогъ за възнаграждение за нѣкаква си комисия, казалъ, че c'est terrible, on nous fusillera en 24 heures tous [това било ужасно, щѣли да ги разстрелятъ за 24 часа всички]. Цанковъ, каже, като лудъ тичалъ изъ улицитѣ, ще ни стрелятъ. — Бръшляновъ дойде въ канцеларията. Казахъ му да проучи дѣлата и да приготви проектъ за програма на образцовитѣ училища. Той възрази, че това щѣло да му бѫде мѫчно, мислѣлъ да свика педагогически конгресъ, иска да се върне, ималъ жена и деца. Азъ настоявахъ да захване, следъ нѣколко дена може да се върне. — Стояновъ бѣше въ канцеларията, остана по-дълго време при мене. — Гърдовъ стоя дълго при мене. Интересни нѣща ми разправи за Вакарелъ и т. н.

Подиръ пладне отидохъ у De Martino. У него бѣше Squiti. Уменъ човѣкъ, вижда необходимостьта отъ реформи. Чете ми една часть отъ италиянска телеграма за разговора си съ Стоилова, много приятна — conseil, закони, нужда отъ горна камара съ елита на народа. Следъ 1 юлий всичко трѣбвало да се пустне като батарея, да не се отлагало. Днесъ говорилъ съ екзарха, много е възхитенъ отъ него, знаменитъ човѣкъ съ политически хоризонтъ; казалъ му, че българитѣ трѣбвало да се научатъ да вървятъ по пѫтя на закона, неподкупна справедливость, до сега подъ турцитѣ законитѣ се заобикаляли съ интриги и подкупъ, сега се туряли граници на закона, като се върви въ тѣхъ, щѣлъ да се възпита и народътъ. Тѣзи думи съвършено възхитили Мартино; si Squiti ne serait pas présent, je l'aurais embrassé [ако не присѫтствуваше Скити, щѣхъ да го прегърна]. Следъ това говорихме за последната mesure rigoureuse [строга мѣрка], той не е противъ нея, въ Европа щѣли да се уплашатъ; азъ му съобщихъ за мотивитѣ. Подире дойде Lascelles. Стана дума за Каравелова (знае, каже, само заглавията и рецензиитѣ върху книгитѣ, но не и самитѣ книги, самъ казалъ на Lascelles въ Рила, че челъ за Спенсеровата последна книга само рецензията), за Славейкова (чудѣше се, че го смѣтатъ за нѣкакъвъ талантъ). Следъ това говорихме за постановлението по печата, турскиятъ законъ за печата не е съгласенъ, каже, съ конституцията, прецедентътъ на миналото правителство било грѣшка, не трѣбвало да се изпада наново въ нея, въ Европа щѣло да се смѣта за ограничение на мненията предъ изборитѣ. За народната просвѣта — припомни ми, какъ въ Рила нѣкой си казалъ, че отъ instruction publique излизали само социалисти и нихилисти, а ние съ вилицитѣ въ рѫце сме останали като гръмнати и сме се гледали единъ други (Шеферъ). Следъ това говорихме за подробноститѣ по образованието. — Изглежда, че англичанинътъ и италянецътъ не гледатъ съ добро око къмъ entente на тритѣ царства, Франция и Турция. Агенция Хавасъ предава една телеграма, на Temps отъ Лондонъ за писмото на Гладстона до Цанкова,което въ България се смѣтало ужъ като знакъ на симпатия; „Standard" узнава, че въ София очаквали 40 офицера и 20,000 пушки.

Отидохъ у Стоилова, гдето бѣше и Храновъ. Казахъ му, каквото ми съобщи Натанаилъ. - Бѣхъ у генерала по този въпросъ Не вѣрва, тѣ били feig [страхливци]. Азъ му казахъ, че могатъ да наематъ bravos [главорѣзи], гърци, албанци, ала той не допуща и това. — За разговора ми съ Мартино. — Цанковата bêtise [глупость] съ писмото до Хитрово. — Обърнахъ вниманието върху Юсуфъ бей, излизаше отъ Каравелова, когато азъ минавахъ сутриньта край тамъ. — Смѣе се на известието за Сарафова (Марица), че той отивалъ да си довърши учението въ Загребъ и да си държи изпититѣ, бившъ министъръ на просвѣтата! — Генералътъ каза, че сме нѣмали надеждна полиция. — При изборитѣ трѣбвало да се вика да живѣе князътъ, да имало акламации и това всичко да бѫдѣло отбелязано.

30 селяни отъ с. Четирци, въ Кюстендилско, сѫ създали земедѣлски размирици. Тази работа я забъркалъ, каже, префектътъ Кутинчевъ.

Следъ вечеря размишлявахъ за мемоара, административното дѣление, реорганизацията и т. н. Нѣма много време.

29 май/10 юний, петъкъ. Въ срѣда зараньта се яви при княза депутация отъ софийски дами, а именно г-жа Десова и три стари бабички. Донесоха адресъ, въ който се говори, че искатъ княза, ала и конституцията, дарувана отъ руския царь. Останаха да седятъ въ канцеларията. Въ адютантската стая азъ и генералътъ съветвахме княза да не я приема: нѣма никакво видно лице между депутацията, нито между подписитѣ въ адреса (като Филаретица, г-ца п. Мано, Пешева, Н. Тодорова, Бонева, Браделъ, Моллова, Даскалова и т. н.), ами всички сѫ съвършено непознати лица, повечето отъ подписитѣ сѫ отъ една рѫка и изглежда, че тѣзи лица и не сѫществуватъ. Спасъ имъ само съобщи, че князътъ благодари, радва се, че софийскитѣ дами взиматъ участие въ политиката, до сега не се е съветвалъ съ тѣхъ, ала въ бѫдеще ще го направи; що се отнася до насъ, ние знаехме какво означаватъ тѣзи маневри. Една отъ бабичкитѣ дори и не знаеше, защо бѣше дошла тукъ. Отъ двореца отидоха у Цанкова. Не имъ се удаде.

На 11 ч. бѣхъ на аудиенция съ доклади при княза. Генералътъ му съобщилъ, каквото му бѣхъ вчера разказвалъ: отъ стреляне и мушкане не ме е страхъ, само бомбитѣ сѫ ефикасни. Тукъ има вече прецедентъ, петроградската афера, единъ удаченъ атентатъ, защото не се случва често единъ атентатъ да успѣе. Реформи въ управлението. Образуване на министерството. „Wenn es schief geht, dann fällt alle Schuld auf mich" [ако върви наопаки, цѣлата вина пада върху мене]. Непознати фактори: Теохаровъ, Вълковичъ (страхъ отъ тѣхъ).*)^{^[5]}

Като си отивахъ отъ канцеларията, срѣщамъ Миларова, носѣше си оставката на генерала; размѣнихъ само нѣколко думи съ него. И Д. Поповъ си подалъ оставката, а статистическото бюро си е на мѣстото. Въ канцелариитѣ владѣела страшна паника. Мислятъ, че наистина ще има застрелвания. Въ полицията, каже, приготовлявали легла! Тайната полиция, страхъ отъ доносничество, предъ подполковникъ Станицки. Руситѣ ужъ били водени отъ консерваторитѣ. Английски кореспонденти щѣли, каже, да дойдатъ тукъ. Лошото впечатление отъ предложението; мислятъ, че ще настѫпи абсолутизъмъ. Азъ казахъ на Вацова, че известни хора искатъ да направятъ отъ България Авганистанъ, арена на руски и английски спорове; забравиха 100,000 руски войници, които почиватъ въ българска земя и чиито тѣла не сѫ се още разтлѣли.

Подиръ обѣдъ бѣхъ въ княжеската канцелария. Грековъ разправи за днешното entrevue у екзарха; тамъ били Цанковъ, Каравеловъ, Сукнаровъ, Грековъ, Балабановъ, Бурмовъ. Уводътъ на екзарха за ползата отъ помирението. Каравеловъ попиталъ най-напредъ Грекова, дали консерваторитѣ приематъ всичко, което е станало до сега, прокламацията, военнитѣ сѫдилища, предложението. Грековъ отговорилъ, че тѣ безусловно всичко приематъ, безъ да сѫ имали, разбира се, никакво влияние върху създаването на тѣзи нѣща. Че тѣ сѫ за княза, каквото той и да поиска. А вие да ли сте за княза? Каравеловъ отговорилъ, че той всѣкога е билъ за княза, въ Нар. събрание защищавалъ княжескитѣ прерогативи, обаче той и неговитѣ привърженици били противъ предложенията; не могатъ да ги приематъ. Грековъ запиталъ, защо е тогава цѣлото това събрание? Каравеловъ отговорилъ: мислите, че ние не знаемъ, какво говорятъ военнитѣ комисари. Балабановъ съобщилъ, че той въ Ломъ чулъ, какво е говорилъ Ремлингенъ къмъ гражданското събрание, за важностьта на момента, че Русия всѣкога била за княза, че той като руски офицеръ ги съветва отъ любовь къмъ родината си да бѫдатъ за княза. Какво е мнѣнието на Русия, казалъ Грековъ, вие го знаете, ходили сте при г. Хитрово. Каравеловъ прекаралъ съ рѫката си по лицето и казалъ, че той не е билъ у Хитрово. Той знаелъ, че въ Русия не мислѣли всички така; Грековъ отвърналъ: разбира се, вие мислите за мнението на тази Русия, за която е по-добре ние тукъ, въ България, нищо да не знаемъ. Каравеловъ: кой отъ рускитѣ офицери презъ войната е останалъ тукъ, само тѣзи, които сѫ били на гражданска служба. Грековъ опониралъ. Каравеловъ: Кащалински — ала и той миналъ Балкана и отнелъ сабята на Веселъ паша. Цанковъ презъ цѣлия разговоръ мълчалъ, изпушилъ две лули тютюнъ, и само веднажъ казалъ, че князътъ е могълъ да тръгне по по-легаленъ пѫть, да свика обикновено Нар. събрание, да предложи измѣненията въ конституцията и т.н. Грековъ му отговорилъ, че той има понятие за редъ, че нѣма нищо незаконно, че събранието въ Свищовъ впрочемъ е една формалность, цѣлиятъ народъ се е произнесълъ за княза. Каравеловъ: обаче ние знаемъ, какъ се правятъ тѣзи „махзари"; Грековъ го опровергалъ, самоковската депутация дошла два деня следъ прокламацията. Сукнаровъ казалъ, че има нужда отъ едно обяснение на предложенията, и едва тогава може да се разисква за тѣхното приемане. Балабановъ додалъ: нека екзархътъ отъ името на дветѣ партии да покани княза да даде обяснения. Грековъ отвърналъ, че това не може да стане, князътъ е казалъ думата си, княжеското слово се не мѣни. Каравеловъ между другото казалъ, че сега ни управляватъ чужденци. Грековъ: „Желѣзковичъ и Стаматовъ сѫ въ вашитѣ очи чужденци, па, разбира, се и азъ, не зная тогава защо сте ме викали, inconséquence". Грековъ се съмнява върху истиностьта на Каравеловитѣ думи, въ вестника си пише съвършено другояче, подканя се убиването на княза. Каравеловъ ядосанъ отговорилъ, че какво се пише въ вестника, това му е съвършено безразлично. Той не знае, какво ще стане следъ това; ако обстоятелствата бѫдатъ непоносими, ще напустне страната. — Явно е: ils sentent qu'ils sont peu, ils cherchent d'occuper quelque chose, de profiter quelque part [тѣ чувствуватъ, че сѫ малцина, тѣ търсятъ да спечелятъ нѣщо, да успѣятъ нѣкѫде]. — Решили да се събератъ, когато екзархътъ ги свика повторно.

Теохаровъ пише за своята мисия. Аксаковъ обещалъ, че в. „Русь" ще продължава и по-нататъкъ както до сега. Игнатиевъ му казалъ (на Теохарова), че напълно е съгласенъ и симпатизира на цѣлото дѣло, предприето отъ княза въ България. — Излѣзе „Независимость". Миларовъ отговоренъ редакторъ! На чело е отпечатанъ адресътъ на хърватскитѣ студенти, 17—20 годишни юноши: „България се освободила съ кръвьта на своитѣ синове!" Инакъ съдържа препискитѣ за арестуването на Каравелова и т. н. Върховниятъ сѫдъ се произнесе, че тѣзи части отъ турския законъ за печата, които не противоречатъ на конституцията, могатъ да се приложатъ въ България. — Хитрово мисли да се излѣзе съ обяснения на предложенията, азъ предлагамъ това да стане съ окрѫжно отъ министерството на вѫтрешнитѣ работи до префектитѣ. — Даскаловъ пристигна. Икономовъ написалъ грубо писмо до „Независимость", ала тя не го напечата. П. Станчевъ, префектъ въ Варна, съ пълни гащи, трепери предъ Боборикинъ. — Спасъ Шишковъ, комита отъ 1876 г., магеръ въ св. Илия (при Искъра), бѣше въ княжеската канцелария.

Съ Стоилова вечерьта въ канцеларията и на улицата говорихме за бѫдещата организация. Префектури и департаменти. Да се издигнатъ околиитѣ. Имената и изобщо номенклатурата да се промѣни. Заплатитѣ да се увеличатъ, за примамка, но да се намалятъ чиновницитѣ. Съветници на префектитѣ, loyale Bürger, Türken, Scheinantheil an der Regierung [лоялни граждани, турци, привидно участие въ управлението]. Missi regii, пѫтуващи сенатори. Senat und Ministerium — Elite. Musterversammlung. — Neuer Census für die Guverneure. Nationalversammlung. Die Liberalen nicht ganz verstossen aber die Führer noch 3 Monate auf dem Trockenen lassen; zu antidynastisch [сенатътъ и министерството трѣбва да бѫдатъ цвѣтътъ на интелигенцията. Образцово събрание. Новъ цензъ за губернаторитѣ. Народното събрание. Либералитѣ не трѣбва съвършено да се отблъсватъ, ала водачитѣ имъ да се оставятъ още 3 месеца на сухо; много сѫ антидинастично настроени]. — Вечерьта писахъ mémoire до княза за управлението следъ 1 юлий.

Въ четвъртъкъ (вечерьта) В. Д. Стояновъ много се присмиваше въ канцеларията на Вацова за страха му: „при разстрелването на първия чиновникъ ще държа речь и ще го възкреся". — Боди за мнението въ Сърбия, голѣмата партия напълно удобрявала постѫпката на княза, голѣмъ интересъ за нея, „та нали гори у съседа". Голѣмо събитие: руски офицерски гласъ въ „Прав. вестникъ", много опредѣлено се изказва за княза и е противъ агитациитѣ, които искатъ да развалятъ съгласието между Русия и България. И Norddeutsche Allgemeine Zeitung (споредъ Хавасъ) напълно удобрява постѫпката, па и Thielau направи официално съобщение. — Писахъ mémoire.

Петъкъ. Сутриньта отъ 9—11 ¹/₂ имаше министерски съветъ въ присѫтствието на Стоилова и Грекова. Аферата Неболсинъ (намира се въ видинския затворъ) и неговиятъ „контрактъ"; спороветѣ за меритѣ да се решаватъ отъ сѫдилищата, а не отъ администрацията; кюстендилската комисия (ususfructus, а не земи). Einberufungsdecret der Versammlung [указъ за свикване на Събранието], подкомисари, Meinungsäusserung [да се чуятъ мнѣнията] чрез плебисцитъ. Опозицията на Стаматова. И Стоиловъ мисли, че е по-добре да се издаде окрѫжно за освѣтление на предложението, отколкото указъ. — Следъ това по сѫщата работа бѣхъ у генерала. Той смѣта, че така никакъ не ще може да се обезпечи работата. Безъ указъ не върви, нѣма да иматъ авторитетъ. Ще бѫдатъ офицери. Говорихме и за много други работи. Тукъ бѣше Motu съ дипломатическа кореспонденция. — Отидохъ въ княжеската канцелария. На двора срещнахъ Lascelles. Дълго разговаряхъ съ него по закона за печата. — Въ кѫщи дойде при мене Вацовъ. Съвършено е изгубилъ ума си, иска да подава оставка. Ще го изпратя въ Виена да купува учебни помагала — въ министерствата нищо не се работи. — Подиръ пладне бѣхъ въ княжеската канцелария привечерь. Стоиловъ ми съобщи, че всички Велики сили искали да направятъ и Collectivschritt [колективна постѫпка] за да изкажатъ своята воля. — Следъ 6 ч. бѣхъ при княза съ Стоилова. Челъ мемоара, предаденъ му отъ Стоилова на пладне, ausgezeichnet [отличенъ], да се преведе и литографира за останалитѣ министри като програма на бѫдещето правителство. Говорихме за Вълковича, изнуденото entrevue въ Варна. Нѣкой предложилъ Бурмова за председатель на административния сѫдъ. Стоиловъ намира, че ще бѫде по-добре да се отложи Нар. събрание отъ 1 юлий за другъ день — на тази дата е подписанъ Берлинскиятъ договоръ. Следъ това говорихме въ тъмнината още по много други въпроси, за законитѣ, които трѣбва да се приготвятъ, първиятъ вече възъ основа на съгласието за държавенъ съветъ. — Въ кѫщи платихъ 500 фр. на Спаса за май и юний. — Изучвахъ румелийскитѣ закони за администрацията и общинитѣ. — Дойде Висковски въ канцеларията. Изглеждаше като мъртвецъ, заминава за Кюстендилъ като членъ на сѫда. Сега всичко е напуснато: библиотека, статистика, просвѣта...

30 май/11 юний, сѫбота. Отъ 9—3 ч. бѣхъ въ канцеларията. Експедирахъ Вацова и приготвихъ всички необходими инструкции и актове. Льотичъ сутриньта бѣ арестуванъ, у него се намѣри румънски паспортъ, на пладне го уволнихъ.^{^[6]}*) Ремлингенъ предлага презъ време на изборитѣ да се свика учителски съборъ съ Коцева въ Ломъ, pour les éloigner des villages [за да ги отдалечатъ отъ селата]. Подиръ пладне отидохъ у Адженова, гдето бѣха Стоиловъ, Константиновичъ, Балабановъ, а следъ това дойде и Горбановъ. Писма отъ емисаритѣ. Горбановъ иде отъ пѫть, всичко вървѣло добре, само градоветѣ Търново, Плѣвенъ, Ловечъ били съмнителни. Сега и въ Търново била настѫпила реакция, князътъ ще мине около Търново, а не презъ него, Момчевъ телеграфира съ молби, тѣ сѫ като ударени въ главата. Волчановъ е сега окрѫженъ управитель въ Плѣвенъ. И отъ Рахово пристигна адресъ до княза. Най-блѣскаво посрѣщане ще стане въ Габрово; за хлѣба и сольта сѫ зарѫчали голѣма табла отъ Букурещъ, сѫщо тъй и еленчани и дрѣновци, за да не останатъ назадъ. Писмо отъ Минчовича отъ Провадия, и друго отъ Разградъ. „Централенъ комитетъ" на консерваторитѣ въ София. „Бълг. гласъ" презъ време на Събранието ще се пренесе въ Свищовъ. — Всички черногорци въ София сѫ на служба при Адженова, по постройкитѣ. — Балабановъ е грозенъ страхопъзльо. — Рускиятъ дипломатически агентъ е изпратилъ остра нота до българското министерство на външнитѣ работи да иска удовлетворение за прокламацията на Цанкова. — Ломска депутация съ Горанова се представи днесъ на княза. — Моя мемоаръ сѫ го чели и Хитрово и генералътъ; удобряватъ го. Генералътъ е противъ Балабанова като министъръ на външнитѣ работи; той мисли по-скоро за Грекова, ала това не може да бѫде. — Независимость излѣзе, пълна е съ лъжи, нѣма нищо пикантно, ловятъ се за сламката. — Кутинчевъ си даде оставката, генералътъ временно назначи въ Кюстендилъ офицера Гороновичъ. Ильо войвода ще получи кръстъ, и разбойницитѣ се залавятъ съ политика. Хавасъ телеграфира за Гладстоновото обяснение въ парламента досежно писмото на г. Цанкова, то било частно. — Подиръ пладне екзархътъ билъ у мене, ала азъ не бѣхъ въ кѫщи. — Вечерьта Тумпаровъ бѣше въ княжеската канцелария. Като притурка утре ще излѣзе (въ Държ. вестникъ) на французски и български руската декларация въ „Прав. вестникъ". Генералътъ и министерството на външнитѣ работи бѣха взели грижата за това, а днесъ излѣзе Държ. вестникъ безъ нея. Впрочемъ работата бѣ оповестена вчера съ телеграфическо окрѫжно до всички префекти отъ министерството на вѫтрешнитѣ работи. — Едва на 9 ч. се прибрахъ въ кѫщи. — Днесъ е студено, прѣсенъ снѣгъ е падналъ на Витошкия връхъ. — Между написанитѣ днесъ доклади е и докладъ за покупката на метеорологически инструменти за наблюдения въ 5 държавни училища: София, Кюстендилъ, Ломъ, Габрово, Варна, и другъ за 16000 фр. за учебни пособия на 26 общински училища въ България. — Подиръ пладне говорихме (съ Грекова и Стоилова) за сѫдебната организация; азъ изтъкнахъ, че касацията е излишна. — Единъ файтонджия (руски евреинъ) дойде въ канцеларията: „мировойчикъ зворовалъ, ограбилъ меня". Мировитѣ сѫдилища наистина сѫ lа concession limitée pour le vol public [ограничена концесия за ограбване на хората]. Понѣкога сѫ съвършено неграмотни индивиди. Аферата Божидаровичъ въ Брѣзникъ.

1/13 юний, понедѣлникъ. Следъ единъ месецъ работитѣ ще се решатъ. Страшно е студено — зимно време, не сме се още стоплили тази година. Вчера на 11 ч. имаше министерски съветъ у княза. Той подписа указа за военнитѣ подкомисари при изборитѣ и плебисцита, макаръ и неохотно. Еренротъ му каза: той е вече печатанъ. Това накара княза да подпише. И Хитрово бѣше противъ този указъ, той написа особено писмо на генерала, и Thielau му говори; да се издаде само инструкция за плебисцита, а не указъ, обаче генералътъ не се разубеди. Следъ това говорихме за постройката на двореца отъ Румпелмайера. Съ Желѣзковича князътъ говори за десетъка. — Подире се яви Моту при княза съ Цариградски вестникъ, който предлага Ал. Екзархъ. Той мисли, че сегашното често прекѫсване на телеграфа става нарочно. — Подиръ пладне бѣше у мене Горановъ (дошълъ е съ ломската депутация), разговаряхме заедно много любезно върху училищното дѣло. — Следъ това дойде сърбинътъ Милетичъ, глупакъ и бъбрица, бои се да не го изгонятъ като Льотича. — Вечерьта бѣхме у Хитрово съ Стоилова. Четохъ мемоара. За сѫдоустройството; сенатъ — Дриновъ председатель, Стаматовъ подпредседатель; Балабановъ — „для безрыбыхъ и ракъ рыба"; Хитрово е 22 години тукъ на полуострова, видѣлъ всички тѣзи нѣща naître [да се раждатъ]; печатането на неговитѣ поезии, служилъ две години въ войската. Бурмовъ. La chambre de ramolis [камара на недѫгавитѣ]. Съветва да се посети и Търново, което сега моли княза (телеграма отъ Момчева) да не го заобикаля, ами и него да посети. Азъ изказахъ страха си, да не би следъ 1 юлий да се захване твърде консервативна политика. Македонскитѣ реформи. Въ Битоля преди 20 години двама руски евреи „доктори", избѣгали отъ военна тегоба, пѫтували изъ страната, единиятъ като консулъ, другиятъ като драгоманинъ (консулства едва тогава почнали да се отварятъ), единиятъ (Голденщайнъ) искалъ не само амнистия, ами и орденъ, „защото никой, каже, руски царь презъ войнитѣ не билъ изпратилъ на онзи свѣтъ толкова турци, както той". Нумизматическата сбирка. — Следъ това къмъ 10 часа дойде Стаматовъ. Зюсманъ му писалъ, че се носѣлъ слухъ, какво Стаматовъ и азъ сме си дали оставката(!). Азъ за това бѣхъ чулъ вече въ петъкъ. Шлейферъ, каже, преправялъ отъ тукъ допискитѣ за Голосъ. Зюсманъ не знае ни единъ езикъ свѣстно и е пиянъ отъ сутринь до вечерь.

Днесъ сутриньта получихъ телеграма отъ жената на Коцева, че мѫжътъ ѝ, видински инспекторъ, билъ арестуванъ. По тази работа бѣхъ у генерала. - На 11 ч. отидохъ у екзарха. Продължителенъ разговоръ, който трая 1¹/₄ ч. Финансовитѣ работи на екзархията; трѣбва да се реши, дали изобщо тя може да сѫществува въ Цариградъ — политическата ѝ мисия за Македония, espérances [надежди] за реформи. Лудориитѣ на Цанкова. За черковната организация. Въпроси за младитѣ турчета, покръстени презъ войната. За реорганизацията на епархийна България, епархиитѣ сѫ много. Симеонъ и той мисли да се установи въ София, като замѣстникъ на екзарха. Духовни училища. Това всичко ще нареди следъ връщането си отъ Свищовъ. Следъ това иска да замине и за Виена, не зная защо. Въ политиката е за енергични мѣрки, да не се оставя всичко само на Нар. събрание, с'est seulement un troupeau, ce ne sont pas des Anglais ou des Allemands [то е само едно стадо, това не сѫ англичани или нѣмци]. Азъ му съобщихъ за комисаритѣ и за плебисцита. И той е на мнение да се посети Търново; говорихме и за търновското общество. За селскитѣ духовници се произнесе много остро. Трѣбва да се подпомага „Courrier ď'Orient" — всички останали вестници били въ рѫцетѣ на гърцитѣ, екзархътъ искалъ да спечели Stambul, ала не вървѣло. Румелия поддържала „Turquie" и „Stambul", ала тя била въ по-друго положение, отколкото Македония. — Подиръ пладне отидохъ у Адженова, гдето имаше цѣлъ съборъ. Всички сѫ малодушни кривокраки. La victoire pour eux feront des autres [други ще печелятъ за тѣхъ победата]. Интересно писмо на Дяковича отъ Трънско, други отъ Раховско, Берковско. Балабановъ ein fürchterlicher Hosentrompeter, караха го да отиде въ Видинско и да действува съ Ремлингена. Сега никой не иска да иде префектъ, всички чакатъ на готово следъ 1 юлий. — Икономовъ и Климентъ образували, казватъ, въ Шуменъ нѣкаква си неутрална партия, князътъ да вземѣлъ държавния съветъ, да намалѣлъ броя на депутатитѣ на половина и да не свиквалъ Велико нар. събрание, ами само обикновено. — Безеншекъ на улицата ми разправя за тукашни сцени. По-рано въ кръчмитѣ било пълно съ шумъ и политика, сега чиновницитѣ мълчали — военниятъ законъ и донесенията на руситѣ имъ превиха шиитѣ, сега не се съмнявали, че князътъ ще победи. Противъ генерала се е повдигналъ грозенъ вой, за останалитѣ министри малко се говори. - Юсуфъ бей билъ у Стоилова, разправялъ му, какво е чулъ въ събранията на либералитѣ. Арнаутинътъ (билъ, казватъ, нѣкогажъ каймакаминъ въ Аргирокастро, цариградски арнаутинъ) ходи при тѣхъ, при Хитрово и при Стоилова. Говорили тамъ за резултата — нѣмало съмнение, че княжеската партия ще победи, иматъ, казвали, силата въ рѫцетѣ си; Цанковъ казалъ, че понѣкога и малка шепа хора побеждаватъ; Наполеонъ І, каже, го изпиталъ — куражъ. — Видѣхъ Тhiе1аu на разходка. — Стоиловъ ми говори за дейностьта, която трѣбва да се развие презъ време на пътуването: често да се ходи у агентитѣ и особено следъ изборитѣ. Влѣзло му въ главата (съобщи ми го повѣрително), да се оттегли следъ 1 юлий: най-добре е тогава всички да оставатъ княза въ помията. Отъ министритѣ Желѣзковичъ и Стаматовъ ще останатъ тукъ, Еренротъ и азъ ще отидемъ въ Свищовъ. И Грековъ ще остане тукъ. — Браделъ ме срещна у Стоилова, извинява се за еленския адресъ. Si non è vero, ben trovato. - Утре князътъ заминава на 6 ч.; не ще види София, докато не бѫде всичко свършено.

Вчера въ „Марица" „Д-ръ" Даневъ отъ Лондонъ пише за конституцията (quondam реалистътъ Петровъ въ Прага), гдето се чеше o „Osvěta". Азъ съмъ билъ този виновникъ, който е изялъ свободата и дискредитиралъ България! — Този „Д-ръ" ще бѫде навѣрно новъ екземпляръ на Помянова. Предалъ въ Хайделбергъ дисертация върху българската конституция, ала Блунчли му я върналъ.

2/14 юний, вторникъ. Сутриньта на 6 ч. князътъ отпѫтува. Прояснява се, ранна гледка на Витоша. Преди заминаването му се представи депутация отъ Самоковъ. Три файтона, князътъ и Ползиковъ, Масаловъ и Мариновъ, Стоиловъ и Хитрово. Въ двореца бѣха генералътъ, Поповъ, Мелетий, Лишинъ, Thielau, Копиткинъ, Янчевъ (началникътъ на пощитѣ) и префектътъ Храновъ (и двамата сѫ станали съвършено прозрачни) и други. Следъ това съ Коха и Thielau направихме малка разходка до въ кѫщи, Thielau говори за английската политика, мисли че влияятъ частни интереси — Münzmänner; Гладстонъ пише на всички хора, а следъ това си взема думитѣ назадъ. — Подиръ това останахъ цѣлия день въ канцеларията, гдето бѣше В. Д. Стояновъ. Русчушкиятъ Златевъ ни дойде на гости. Климентъ наистина билъ въ Русчукъ и отъ тамъ съ Икономова заминалъ за Шуменъ, преди пристигането на Григория отъ София въ Русчукъ, искатъ да спечелятъ Симеона за себе си. Неразумна постѫпка, искатъ да правятъ съ княза „пазарлъкъ и условия(!)". Дѣдото на Икономова билъ Тодораки чорбаджи въ Жеравна, голѣмъ човѣкъ тамъ, ялъ съ султана Мухамедъ, майсторосвалъ поповетѣ въ черква. Ималъ трима сина, бащата на Икономова (попъ) и Димитраки и Стефанаки бейове, които живѣели въ Тулча. Жеравна била войнишко[7] село, до завѣрата се е ползувало съ привилегии; дѣдото на Стоянова, Стоянъ чорбаджи ходилъ въ Сливенъ, аянитѣ му ставали „на крака", а следъ завѣрата „отнасяха се съ насъ по-лошо и отъ циганитѣ". Арнауткьой[8] въ Разградско, следи отъ голѣми сгради, черкви, мѣстоположението му като тераса (отбранителна), Стояновъ видѣлъ тамъ старецъ, който знаелъ само арнаутски. Въ Русчушко споредъ Златева имало село Щърклево, по-рано имало привилегии, носѣли орѫжие, турчинъ не смѣелъ да влѣзе въ селото. — Писахъ писма досежно офертитѣ за нашитѣ постройки въ Ломъ и тукъ. — Подиръ пладне бѣхъ у Спаса. Силни нападки на „Daily News" върху княза, coup d'état, Pression zu den Wahlen [държавенъ превратъ, натискъ за изборитѣ]. Lascelles е цѣлъ нещастенъ, хората тукъ, казва, на всѣкѫде криво го гледали, смѣтали го за личенъ неприятель на княза, вайка се. Съ Спаса отидохме у генерала, който на тѣзи работи не отдава никакво значение, нека си пишели въ Англия каквото искали, рѣдъкъ е случаятъ, щото три царства, Франция и Турция да бѫдѣли заедно, както е по тази работа. Дори и за домашната журналистика не държи, стига да не подбужда къмъ злодеяния. Кореспондентъ на Reuter Office тукъ е Драндаръ (!). - Сима Соколовъ, казватъ, нарочно е заминалъ отъ тукъ съ статии за „Самоуправа" въ Пиротъ, за да ги предаде на сръбската поща. Днесъ сутриньта го срещнахъ съ двама непознати, очевидно сърби, по-възрастни хора. — Госпожа Филаретова много се сърди за глупостьта, съ която софийскитѣ гражданки се компрометирали. Г-жа Десова била дъщеря на Хаджи Мано. Не знаели да пишатъ, написали „пачавра" или „парцалъ" и го занесли на княза. — Манчовиятъ „Народенъ гласъ" бѣсно напада княза. — Славейковъ говорилъ въ Самоковъ: ние сме, може би, малцинство, но си имаме своята тактика: ще съберемъ 5000 селяни въ Свищовъ, които ще вдигнатъ шумъ. Генералътъ каза, че това било лъжа, il y aura là un camp de troupes [тамъ щѣло да има цѣлъ лагеръ войска], не било възможно. — Спасъ едва сега иска да печата адреситѣ, подадени на княза (!), въ брошурки — 10 деня преди изборитѣ. — Иванчовъ телеграфира, дали указътъ за военнитѣ сѫдилища се простиралъ и върху учителитѣ въ държавнитѣ училища. Генералътъ ми каза, че въ неговото предложение сѫ визирани чиновницитѣ отъ екзекутивната полиция, което въ превода било разширено.^{^*})^{^[9]}

7/19 юний, недѣля. Въ срѣда се получиха телеграми за тържественото посрѣщане въ Враца, били се стекли около 20,000 души отъ цѣлия край. Английски гласове се обаждатъ много противъ княза, особено „Daily News". Отидохъ у Лишина. Сутриньта срещнахъ тъкмо предъ вратата Балабанова като убеждаваше Драндара. Цанковъ билъ разпитанъ отъ Николаева; треперялъ, мислилъ, че отъ полицията не ще се върне вече въ кѫщи. Подиръ пладне бѣхъ у Адженова, гдето е срѣдището на писмата отъ всѣкѫде. Тамъ заварихъ

Горбанова, Балабанова, Бурмова, Храмова, Желѣзковича и т. н. - Вечерьта писахъ своитѣ leges [закони].

Въ четвъртъкъ сутриньта отидохъ у генерала, гдето бѣха Моту и Грековъ. Искаха да взематъ В. Д. Стоянова за префектъ въ Русчукъ, азъ ги разубедихъ, не мога да остана безъ хора. Кутинчевъ си оттегля оставката. При мене въ канцеларията дойдоха В. Д. Стояновъ, Дановъ (за учебницитѣ), попъ Тодоръ. Stamatoff's Angst [страхътъ на Стаматова] — мисли, че князътъ ще замине отъ страната, не знае, че отива въ Варна. — Вацовъ пристигналъ въ Виена.

Подиръ пладне отидохъ у Lascelles (Labouchère, лошото впечатление отъ военнитѣ сѫдилища и закона за печата, Ирландия и т. н.). Бѣхъ у Шефера. — Князътъ тържествено е билъ посрещнатъ въ Ломъ. Ремлингенъ съветва, че преди всичко е необходимо да се оправятъ сѫдилищата и данъцитѣ, инакъ всичко е напраздно. — Князътъ по пѫтя се решилъ да се спре и въ Търново. Търновци три пѫти телеграфирали умолително да не ги отмине; градскиятъ съветъ, Момчевъ & компания, си е далъ оставката. — Днесъ сутриньта писахъ на баща си въ Прага, като получихъ писмо и купъ изрѣзки отъ вестници: лъжата въ Obzor за руския офицеръ, убитъ ужъ отъ единъ простъ българинъ поради конституцията (!).

Въ петъкъ сутриньта архимандритъ Кирилъ бѣше у мене. Подиръ пладне отидохъ у Адженова, на княза била направена овация въ Видинъ (разпрегнали колата), въ Ломъ и въ Рахово, на 8 (утре въ понедѣлникъ) щѣлъ да бѫде въ Шипка. Касабовъ пристигна отъ Ломъ, разправя, че човѣкъ отъ града не могълъ да се покаже вече по селата. Цанковъ искалъ да се кандидатира въ София, ала приятели го разубедили; всѣки „сюртуклия" ще бѫде изгоненъ отъ селата и набитъ. Цанковъ, казватъ, се скаралъ съ Каравелова и го обвинявалъ, — ти „диване" съ твоята безтактность си виновенъ за всичко, ти всичко развали. Вчера въ клуба държали речи Вълковъ и Грековъ — анализирали Цанковото писмо до Хитрово; тамъ било пълно съ либерали, прехвърлятъ се. Михайловски, Пенчевичъ и други Windfahnen сега сѫ за — чорбаджиитѣ. Имахъ дълъгъ разговоръ съ Адженова за положението (Горбановъ и Балабановъ заминаха, първиятъ за Трънско, другиятъ за Видинско); неговитѣ голѣми харчове по цѣлата тази работа; грѣшкитѣ на тукашнитѣ хора, Hang zu Missbräuchen, Mangel an Energie [наклонность къмъ злоупотрѣби, липса на енергия]; Шоповъ като министъръ на вѫтрешнитѣ работи; бѫдещето правителство; за сената той препорѫчва Мирона Бешковъ, свищовецъ и Хавезова, варненецъ, като представители на търговския свѣтъ. Листата за сената ще спечели довѣрие. Адженовъ мисли да се произведатъ избори колкото се може по-скоро следъ 1 юлий подъ прѣсното впечатление споредъ досегашния избирателенъ законъ, а Нар. събрание нека измѣни избирателния законъ и т. н. Па трѣбва да се поддържатъ нѣколко вестника въ България, за да пишатъ за голѣмата сегашна свобода. Голѣма общинска автономия. Да не се окаструва свободата на печата. Довѣрието на селянитѣ къмъ Адженова. Неговитѣ постройки въ града и плановетѣ му за бѫдеще. Българската политика къмъ шпаньолитѣ[10] и турцитѣ, до сега не сѫ схващали положението. — Като си отивахъ отъ тукъ срещнахъ Данова.

Вече се сдрачаваше. Говорихъ му ясно върху положението: „réglement organique" стои въ Берлинския договоръ, а не конституция; необходимость отъ закони, досега хората сѫ живѣли безъ право, въ произволъ; трѣбва да се потиснатъ страститѣ, които правятъ невъзможно формирането на чиновничеството и на обществото; грѣшкитѣ на миналото правителство, окрѫжнитѣ съвети, случаятъ въ Севлиево; Нар. събрание ще бѫде свикано; сенатъ; запазване и за напредъ на конституцията като основа на общото право; по-малко чиновници; деморализация въ борбата на партиитѣ, отъ 2 години никой нищо не чете, дивъ свѣтъ. Изглежда, че това много му измѫчваше мозъка. Казахъ му, че „Марица" е полудѣла. — Hезависимость излѣзе въ 2 листа съ прокламацията на Цанкова, Каравелова, Славейкова и Сукнарова. — Вечерьта до срѣднощь бѣха у мене Стояновъ и Спасъ. — Младиятъ Славейковъ въ Пловдивъ предсказалъ — Victoria, Гешовъ президентъ, Aлеко, добриятъ човѣкъ, български князъ, и абдерититѣ направили митингъ, председателствуванъ отъ Янкулова, изказали симпатия на хърватскитѣ студенти (!) и на сърбитѣ за излиянията на симпатия къмъ конституцията и се присъединили къмъ тѣхъ. — Генералъ Криловъ вечерьта пристигна.

Сѫбота. Министерски съветъ: Commerztribunale ad hoc [търговски сѫдилища за цельта], (генералътъ страшно се нахвърли върху Стаматова, искаше да се отложатъ съ 20 деня), Kupfermünztermin [срокътъ за меднитѣ пари], севлиевскиятъ мюфтия, пощата (официалната кореспонденция), аферата Карановъ (Дупница); уволнихъ телеграфически Десова (ломски-берковски инспекторъ), споредъ рапорта на Анева, агитиралъ, искали да го затворятъ. Коцевъ и до сега е затворенъ, телеграфира ми госпожата му. — Излѣзе руска брошура за Каравелова, за неговия животъ въ Москва; написалъ я Стаменовъ. Неговата обяснима ненависть къмъ московскитѣ си съученици българи. — Отидохъ у генерала, гдето бѣ и Грековъ, който утре заминава за Трънско и т. н. — Подиръ пладне бѣхъ у Адженова, известия отъ Никополъ и др. Навсѣкѫде почести. Сарафовъ билъ, казватъ, въ Шуменъ. — Срещнахъ днесъ Цанкова, поздрави ме; бурно време. — Работя leges communales. — Консерваторитѣ изпратиха телеграма на английски до Daily News, 150 думи, подписана отъ Балабанова.

Недѣля. Князътъ довечера ще бѫде въ Габрово. Азъ цѣлиятъ день работихъ въ кѫщи надъ закона за областното управление, само подиръ пладне отидохъ у Адженова. Споредъ телеграмата на Стоилова (до Спаса) въ Ловечъ искали да подадатъ либералски адресъ, ала Хитрово имъ го върналъ. Цанковъ телеграфиралъ нѣщо си на Игнатиева, той му отговорилъ да се обърне къмъ г. Хитрово или къмъ Горчакова и нѣщо за симпатиитѣ къмъ България. Цанковъ съ извратени коментарии далъ всичко това да се напечата като обява. Миларовъ е подъ полицейски Hausarrest [домашенъ арестъ], за вчерашнитѣ подстрекателски статии противъ генерала. Консерваторитѣ разпредѣлили своитѣ кандидати доста глупаво. — Днесъ сутриньта имаше митингъ въ Слатина съ представители отъ 25 села, говориха Бобевски и Адженовъ (господинъ Иванчо), който ще бѫде тукъ избиранъ. Селянитѣ питаха Адженова, защо не имъ позволилъ да избиятъ бившитѣ министри. Лошо би станало тукъ да се разпалятъ страститѣ, нищо не би ги спрѣло предъ убийства. — Турнъ-Таксисъ ми писа, желае да се прехвърли тукъ следъ обрата! — Изпратена ми е „Politk", хубава уводна статия; Labouchère говори въ парламента за „бившия български князъ". — Пристигналата днесъ „Марица" говори за овациитѣ по пѫтя, че това не означавало нищо, изборитѣ щѣли да решатъ. — Спасъ приказвалъ съ Данова, той цѣлъ билъ въ мъгла, изглежда, че моитѣ приказки сѫ произвели върху му съвършено друго впечатление. — Спасъ мисли да запрети дохождането на „Народенъ гласъ" въ България — подбужда право къмъ революция. — „Вакътъ" иска заемането на балканскитѣ проходи, поради несигурното положение въ България, за да се изпълнѣлъ Берлинскиятъ договоръ.

10/22 юний, срѣда. Въ понедѣлникъ подиръ пладне дойде у мене Шеферъ. Той е неспокоенъ отъ това, което ще стане следъ 1 юлий, дали има нѣкакви приготовления, листа на министритѣ, закони и т. н. Азъ го успокоихъ. Говорихме за чуждитѣ сили — рускитѣ българи. Положението на администрацията, жандармерията, на Каравелова стражарь перѣлъ нечистото пране и ходилъ за месо, а стражарската жена му доила детето! Шеферъ се пукна отъ смѣхъ при този анекдотъ отъ newbulgarian life [новобългарския животъ].

— Въ „Journal de Débats" имало остра статия за България. Телеграма на Хавасъ (азъ и други не я получихме). Той е официаленъ органъ на министерството на външнитѣ работи, писалъ я безъ съмнение Chatmès. — Вечерьта отидохъ y Thielau, гдето бѣха Еренротъ, Криловъ, Шеферъ, Лишинъ, Бурианъ, Менгесъ и азъ. Криловъ е високъ старецъ съ бѣли мустаци, енергично и благородно лице, говори нѣмски и французски, образованъ мѫжъ, едва неотдавна станалъ отъ полковникъ генералъ-майоръ, напоследъкъ билъ въ Полша. България познавалъ отъ 1853 г. (Гюргево), презъ войната не е билъ тукъ, всичко го интересува. Говорихъ съ него следъ динето на верандата. — Приказвахъ обширно съ Thielau за положението на нѣщата, сѫщото каквото и Шеферъ, страхъ, какво ще стане следъ това. Thielau ще отиде въ Пеща като генераленъ консулъ. — Много се приказва за южна Америка, Чили и Бразилия. Бразилскиятъ императоръ въ Смирна, nonchalance, неговиятъ готвачъ (разказитѣ на Шефера). Лишинъ за нумизматиката. — Случка съ генерала Криловъ, припадна му за малко.

Вчера и днесъ стояхъ повечето въ кѫщи. Преписахъ на чисто и довършихъ обширенъ проектъ за областната администрация, департаменти, мѣстно представителство и общинска управа^{^[11]}*). Захванахъ проекта за жандармерията (по австрийски и французски образецъ). — Цанковъ, Каравеловъ, Славейковъ и Сукнаровъ сѫ подъ полицейски надзоръ, искана имъ е гаранция. Пазятъ ги въ кѫщи. Поради статията и прокламацията въ последния брой на вестника имъ. Конфликтътъ между сѫдебния следователь и прокурора и интригитѣ на глупавия Стаматовъ, който днесъ, казватъ, пакъ се скаралъ по този въпросъ съ генерала. Подробности по цѣлия този епизодъ не зная. — Днесъ дойде редъ на телеграфиститѣ. Началникътъ на станцията Христовъ получи принудителенъ отпускъ. Всички телеграми сѫ носени на либералитѣ, имали, казватъ, ключа на шифъра. Всички станции били корумпирани; и чиновници, които сѫ служили подъ турцитѣ, сѫ се ужасили отъ това, такава непослушность. Пълна деморализация. — Князътъ въ понедѣлникъ е билъ въ Шипка, гдето се били стекли много хора отъ дветѣ Българии. Въ Севлиево „учителчетата" се каели предъ Хитрово и изказали своето разкаяние отъ балкона, ала населението искало да ги пребие и едва били запазени отъ рускитѣ офицери. И въ Габрово нѣкои си искали да устроятъ скандалъ, ала не имъ се удало. Князътъ нѣма да отиде въ Търново; говорило се че приготовлявали нѣколко адреси, снабдили училищнитѣ деца съ черни дрехи (въ знакъ на скръбь за конституцията) и т. н. Въ търновския „Свободенъ печатъ" сѫ обнародвани речитѣ на Стамболова: канимъ княза, не дохожда, да го оставимъ, ние сме стара столица. — Нихадъ показалъ на Шефера официалното съобщение на Портата: напълно удобрява постѫпката на княза. Мненията на цариградскитѣ вестници не сѫ официални. — Thielau мисли още въ свищовската речь да се спомене, че князътъ се радва sich bald inmitten der gewöhnlichen Volksrepraesentation zu sehen [въ скоро време да се намѣри въ срѣдата на Обикновеното нар. събрание] и т. н. — Шеферъ съветва да се остане въ Свищовъ около 10 дни за уреждане и приготвяне на всичко. — Вечерьта бѣше у мене Стояновъ. Историята на Икономова: какъ искалъ презъ време на унията да изпъкне като дяконъ на Соколски (смѣталъ, че старецътъ скоро ще умре), какъ работѣлъ противъ Митхада като журналистъ, противъ неговитѣ планове да потурчи България съ помощьта на Димитраки бей и неговитѣ цариградски приятели паши, какъ написалъ „една стѫпка напредъ" за женитбата на владицитѣ, поради което екзархътъ поискалъ отъ Портата неговото отстраняване отъ Цариградъ. — Като софийски кметъ веднажъ въ пияно състояние на 11 ч. презъ нощьта изпратилъ слугата си y M-me Филаретова — да я вика при себе си(!); неговитѣ гъркини, сръбкини и т. н. Отъ кметството си далъ оставката, защото до подаванието и взималъ 6000 фр. отъ Бълг. гласъ, а щомъ това престанало, нѣмалъ вече стария доходъ и си плюлъ на краката. — Друмевъ въ Браила и неговата румънка Мита. Какъ тя дошла да го посети въ Русчукъ, а той съ помощьта на турската власть я изгонилъ. — Любовнитѣ истории на Григория въ Русчукъ; когато дохождалъ нѣкой при него, събиралъ веднага книжа и книги около себе си и се преструвалъ, че е много заетъ. — Попъ Тодоръ вчера презъ нощьта до 2 ч. е билъ у Каравелова, искалъ да свика митингъ при св. Петка, за да подпишатъ адресъ досежно полицейския „запоръ" на споменатитѣ четворица, ала не успѣлъ. — Имамъ много работа, минава срѣдъ нощь, а времето тече!

13/25 юний, сѫбота. La veille des élections [надвечерието на изборитѣ]. — Въ четвъртъкъ сутриньта Шеферъ дойде у мене, тъкмо що закусвахъ. Мисли, че правителството проявява твърде много longanimité [търпеливость]; щѣло да бѫде по-добре да употрѣби по-остри срѣдства. Днешната „Независимость", уводната ѝ статия — предателска еремиада, и статията отъ „Daily News" „Княжеска конспирация". Говорихме много за abus [безредицитѣ] по телеграфитѣ; télégrammes de service (не се записватъ) служатъ на страната; телеграмитѣ на Хавасъ ту се изпращатъ само на министритѣ, ту само на агентитѣ. — Отидохъ у генерала. Билярдна стая, у него бѣше Моту. Днесъ се появи въпросътъ за ратификацията на пощенския договоръ, интернационаленъ, куриеръ е дошълъ съ него въ Русчукъ. Арестуването на корифеитѣ (Hausarrest); генералътъ е съвършено противъ това, on leur donne trop d'importance [дава имъ ce голѣмо значение], заповѣдалъ да ги освободятъ. Радва се, че князътъ не е отишълъ въ Търново. Казахъ му нѣщо за своитѣ законопроекти; той мисли, че и 11 префектури сѫ много. Тишевъ и Храновъ ще останатъ. Маноловъ (Силистра) е уволненъ. — Голѣмъ шумъ: Гирсъ телеграфира, че пристигнала телеграма отъ Каравелова, Сукнарова, Славейкова, руското правителство не отговаря, то остава при своята декларация въ „Прав. вестникъ". — Попъ Тодоръ вчера презъ нощьта е билъ битъ близо до кѫщата на Сукнарова. Това го устроилъ полицмейсторътъ Николаевъ.— Подиръ пладне у Лишина около 40 безъ значение хора, между които Буботиновъ, поднесли телеграфически адресъ на руския царь. Захванали да говорятъ: „Бѣхме цѣли 500 години роби"... Лишинъ ги пресѣкълъ: „па и сега сте роби на тѣзи, които сѫ ви изпратили тука". Трѣбвало да се събератъ повече на пладне, когато гръмне топчето (le canon de midi), отъ дюкянитѣ, споредъ разпоредбата; ала полицмейсторътъ узналъ за това, топчето днесъ мълчало, та дошли само една шепа хора. Лишинъ имъ посочилъ вратата. Събирали около себе си хора, като плашили евреитѣ съ рускитѣ ужаси (Judenverfolgung). Събирали се въ нѣкакво си училище. Вечерьта искали да изпратятъ телеграма до руския императоръ, ала телеграмата била задържана, била подписана отъ Буботинова и петима други, нехранимайковци, нѣкои отъ тѣхъ не сѫ дори софийски граждани; изпратили я, казватъ, по човѣкъ въ Ихтиманъ. Лишинъ съобщилъ за случката въ Петроградъ, и му отговорили, че такова нѣщо нѣма да приематъ, нито телеграмата на тамошната станция. Задържана е и една телеграма на Цанкова до Момчева въ Търново за този адресъ, писана съ рѫката на Людцканова. — Английската декларация, речьта на Granville за българската конституция и за княза, съвсемъ не е въ либераленъ смисълъ. Телеграма на Хавасъ, ала на мене не бѣше дадена. — Тѣзи две телеграми, английската и руската, пречупиха врата на либералитѣ. Шишмановъ, казватъ, билъ единъ отъ главнитѣ агитатори въ София. - Подиръ пладне отидохъ у Крилова, гдето бѣше и Адженовъ. Следъ това бѣхъ у Thielau. Гледа доста скептично. За изборнитѣ приготовления на консерваторитѣ, разбира се, не знае. Нетърпеливость и вълнение. Шеферъ му казалъ че въ Търново при избора преди това Дондуковъ билъ въ Събранието и имъ казалъ, кого трѣбва да избератъ, че рускиятъ царь искалъ тогози (Батенберга). И веднага подиръ пладне вече се събрали и се съветвали, какъ да се избавятъ отъ този князъ. И Еренротъ, каже, сега е убеденъ, че стремежътъ на либералитѣ е да се свали княза или да се направи отъ него една съвършена нула въ държавата. Каравеловъ, каже, въ края на краищата при все това бълнуваше за република. Могълъ нѣщо да направи, организация, ала нѣмалъ душевна способность. Говори противъ Стойчова, локрийски tricheries [шмекерии]. Отидохъ у Адженова. Има телеграма за триумфа въ Раховица. Хитрово ходилъ въ Търново и освѣтлявалъ тамъ главитѣ на хората. — Въ кѫщи до 2 часа презъ нощьта изработихъ на чисто цѣлия законъ за жандармерията. — Лишинъ веднага съобщилъ въ Пловдивъ Гирсовата телеграма, гдето въ отсѫтствието на Цертелева управлява консулството младежътъ Арсениевъ.

Петъкъ. Въ банката изплатихъ смѣтката на Геролда — 7 турски лири. Отидохъ въ министерството. Тамъ Стояновъ и Стаматовъ разправяха, какъ се назначавали сѫдиитѣ презъ времето на Каравелова („по хатъръ", по препорѫка и оплаквания на агитаторитѣ). — Охридската глупость: Държ. вестникъ изнесе извлѣчение отъ указа за Охридъ, по вина на нѣколко подчинени. — Подиръ пладне у Адженова дойдоха селяни отъ Новоселско. У тѣхъ е кандидатиранъ нѣкой си Недѣлко, богатъ селянинъ, ала той ги дере и не го искатъ. Съветвахъ ги да си избератъ нѣкого отъ своитѣ, който знае да чете и пише, имали нѣкого си Апостолъ. Сега е лесно да имъ се обясни цената на книжното изкуство. Добро, искрено население: „лъжеха ни, мамѣха ни, княза си искаме, и да е лошъ, такива хора искаме, които сѫ за княза". Пъленъ фанатизъмъ. Гирсовото съобщение е отпечатано като притурка на Държ. вестникъ и е залепено по всички ъгли, дори и до вратата на Каравелова. — Грековъ билъ въ Трънъ, Брѣзникъ, Радомиръ, Дупница, Кюстендилъ. Всичко било добре. Въ Дупница имало малъкъ Ring [кръжецъ]: Грънчаровъ и тѣзи членове отъ бившия окрѫженъ съветъ, които съ преследвани за злоупотрѣбения презъ време на окупацията. И Въжаровъ, казва, агитиралъ, ала безъ полза, и Кутинчевъ. Капитанъ Даниловъ разпратилъ за 2 дни цѣлата дружина по селата, да събере селянитѣ за изборитѣ! — Спасъ получи писмо отъ Вълковича отъ Пловдивъ. Вътрешното министерство не иска (не остава тогава освенъ генерала), ами поста агентъ въ Цариградъ, гдето е познатъ отъ много години. Митинги, Кръстевичъ билъ „снизходителенъ", не е, каже, приятель на княза, опасность за Румелия отъ страна на Портата. Митингътъ билъ направенъ отъ хора, които сънуватъ за българска република или балкански тронъ. Гешовъ и Халановъ не били на митинга, а Янколовъ (пропадналъ при последнитѣ избори) и Минковъ, тамошниятъ Стамболовъ и т. н. — При изборитѣ въ недѣля ще има силна жандармерия, пикети отъ пеша и конна войска. — Сутриньта Стояновъ видѣлъ Цанкова, Миларова, Буботинова да тичатъ mit schnaubenden Nüstern [съ разтворени ноздри] къмъ катедралата, гдето билъ единъ видъ генералниятъ щабъ (попъ Тодоръ?) — Dynamitschiesserei [динамитни гърмежи]: срутватъ развалинитѣ на изгорѣлитѣ казарми. — Голѣма горещина. — На 4 ч. бѣхъ въ девическото училище. Около единъ часъ се разправяхъ съ Mlle Цвѣтишичъ и Mlle Казанлъшева. — Вечерьта бѣхъ сънливъ, ревизирахъ закона за жандармерията.

Днесъ сутриньта имаше министерски съветъ въ присѫтствието на Грекова. Разреши се Nachtragskredit (допълнителенъ кредитъ) за печатницата отъ нейнитѣ приходи 75,000 фр. Ще замина въ четвъртъкъ сутриньта за Ломъ. Раздѣлиха се министерствата следъ заминаването на Еренрота; на мене се оставиха желѣзницитѣ, финанситѣ и вѫтрешното, на Стаматова правосѫдието и просвѣтата, на Попова военото, на Хранова външното. — Процеситѣ на „Независимость" ще се свършатъ до края на месеца. — Пристигна телеграма отъ Стоилова. Въ Дебелецъ чакали търновци и търновки, изказали съжаление, че князътъ нѣма да посети града, молби: князътъ отговорилъ, че съжалява, какво сега не може да изпълни тѣхното желание, ако изказанитѣ отъ тѣхъ чувства сѫ истински, нека да го докажатъ въ Свищовъ. По пѫтя всѫде е имало триумфални врати, хора на коне и пеша. Много тържествено, нечувано посрещане е станало въ Русчукъ, турци и българи се надпреварвали да теглятъ княжеската кола. — Грековъ следъ заседанието ми разправя, колко неграмотенъ билъ Каравеловъ. Въ Търново нему било възложено да напише отговора на тронната речь на Дондукова. Написалъ цѣла страница и никоя дума не довършилъ! Като не можалъ да изкара нищо, далъ го на Грекова, той нахвърлилъ на български черновка, по която най-после презъ нощьта Балабановъ съ други стъкмили отговора, като го порусили. — Сукнаровъ и Милетичъ били неотколе една вечерь у Цанкова, па не смѣли да се върнатъ въ кѫщи, та нощували тамъ! Ужасна страхливость.

Полунощь. Подиръ пладне бѣхъ у Адженова. Князътъ пристигналъ вечерьта въ Варна, пакъ триумфъ. Даскаловъ става кметъ_ у насъ. И циганитѣ сѫ съ княза(!). Либералитѣ сѫ около 200, между тѣхъ Пешевъ, Андоновъ, Буботиновъ и софиянцитѣ-кореняци. Цанковъ билъ днесъ въ кметството, защо, каже, градскиятъ съветъ раздава бюлетини, Даскаловъ отговорилъ, че нѣма нищо подобно, Тъпчилещовъ го попиталъ: „уменъ ли си?" Либералитѣ днесъ се заловили да тероризиратъ полицията, станали множество малки скандали, плачещи жени, Цанковъ „обругалъ" пристава, Янко [Ковачевъ] нападалъ стражара при Кафенебаши, защо, каже, стои и „не обикаля", а стражарьтъ глупакъ не го арестувалъ. Днесъ има събрание въ училището при съборната черква, тамъ билъ Славейковъ, когото кандидатиратъ. Евреитѣ ще отидатъ всички, консерваторитѣ гледатъ да ги спечелятъ като единъ отъ кандидатитѣ (отъ 4, вмѣсто Даскалова, които е кандидатиранъ и въ Самоковъ и въ Варна) е Леонъ Фархи шпаньолъ. Утре 1 рота и 40 кавалеристи ще бѫдатъ готови за изборитѣ. Презъ нощьта, споредъ нуждата, ще има и военни патраули. - Вечерьта узнахъ, че Николаевъ за тази нощь е облѣкълъ 15 черногорци въ стражарски униформи! Нѣкои хора наблѣгатъ да се извърши селско нападение върху печатницата на Независимость. — Независимость излѣзе съ прокламация къмъ царя, Лишинъ привечерь се явилъ у генерала съ протестъ. Мене не е изпратена. Излѣзе Бодилникъ съ смѣхории за „Цингевъ, Шкембовъ (Славейковъ), Пиперковъ и Лоловъ", четворката. - Селскитѣ кметове сѫ ходили днесъ въ полицията да питатъ, дали ще имъ се позволи да биятъ утре тѣзи хора, които сѫ противъ княза. - Мнозина отъ либералитѣ, казватъ, и до сега се надѣвали да победятъ. — Стояновъ чулъ днесъ отъ единъ селянинъ на улицата, каралъ се съ нѣкого си: остави се, на княза ще те обадя. — Пръска се feuille volante [хвърчащъ листъ], писанъ на шопски, върху конституцията, дѣло на Буботинова. Видѣхъ ги вечерьта. — Следъ вечеря Спасъ излѣзе вънъ: ето комета на североизтокъ, до сега не бѣхме нищо забелязали. „Опашата звезда". Ще я видятъ изъ цѣла България като знамение за утре!

14/26 юний, недѣля. Изборната борба е свършена. Селянитѣ, свикани отъ Адженова и неговитѣ хора още преди зори, на 5 ч. потеглили на тълпи, 38 села (отъ 41), около 3800 души, и напълнили двора на гимназията преди 6 ч. Къмъ 7 ч. дошли либералитѣ, събрали се въ една зала, за да взематъ бюрото въ рѫцетѣ си. Капитанъ Островски, княжески подкомисарь, отворилъ бюрото вънъ въ павильона, приканилъ на кѫсо къмъ редъ и тишина, открилъ избора. Въ бюрото, освенъ него и кметътъ Даскаловъ, влѣзли Бобевски, Стояновъ, евреинътъ Челебонъ, Константиновичъ (като княжески човѣкъ, познаватъ го, макаръ други да казвали, че княжескиятъ секретарь билъ съ „брадичка" — Стоиловъ), останалитѣ били селски даскали, попове и селяни, които знаели да четатъ. Когато Островски говорѣлъ, нѣкой си отъ тълпата извикалъ: „кой ти дава право за това"; споредъ Даскалова, това билъ гласътъ на Славейкова, ала заглъхналъ. По едно време се чулъ крѣсъкъ. Миларовъ ораторствувалъ нѣщо си предъ селянитѣ за княза и свободата, „чокои иска да ви проводи, не знаете защо сте дошли тукъ". Селянитѣ изобщо разсърдени, отвръщали, какви сте вие хора, искате да смѣнявате князетѣ „когато ви скимне, ние сме народъ, ние си сакаме княза". Изобщо лошо е днесъ за „сюртуклиитѣ". Насмалко не набили и полицмейстора (въ цивилно облѣкло). Миларова го пипнали и хубаво го натупали, съ мѫка избѣгалъ вънъ. Потърсилъ убѣжище въ кѫщата на Сарафова, тълпата следъ него, искали да се вмъкнатъ тамъ, да видятъ тѣзи „зрънца" (букви), съ които пишелъ тѣзи вестници противъ княза, да му ги разсѣемъ. Единъ викалъ: този хлапакъ три пѫти си е промѣнялъ името. Другъ: кой знае дали не е турчинъ, съблѣчете го. Цѣлъ го изпоплювали преди да го биятъ. Mlle Сарафова стояла предъ кѫщата. Скоро тамъ била поставена военна стража. Хората, като ги видѣли, че тичатъ, питали кого търсятъ: „Искаме едного князъ да направимъ". Търсѣли и Милетича прошенописеца, който гледалъ да се вмъкне въ кѫщата на италиянеца тухларь Гарибалди. — Съ това не се свършило биенето. Буботиновъ ораторствувалъ за „святинята" конституция, искалъ да раздава своята прокламация, ала билъ битъ, като кокошка го хванали за коситѣ, ревѣлъ, освободилъ го Даскаловъ. Коста Бояджи, моятъ хазаяинъ, казалъ на селянитѣ, че сѫ волове, полицията го натикала въ една стая, ала той отъ прозорцитѣ викалъ, че князътъ е вагабонтинъ. Билъ извлѣченъ отъ селянитѣ и така кърваво набитъ, че главата му на три мѣста била пробита, всичкитѣ му коси били въ кърви; билъ докаранъ съ кола въ кѫщи. Двама стражари, които искали да го отърватъ, били ранени. Дерѣлъ селянитѣ въ турско време; нѣкои викали, че е лошъ човѣкъ, и жена си, каже, безъ малко не я убилъ. Билъ битъ и единъ дебелъ гражданинъ Вас. Андоновъ, търговецътъ Иванчо Костовъ (сега всички тѣ сѫ либерали отъ нѣколко деня), за които викали „на мене е изялъ 50 лири", на мене толкова гроша. Питали, где е, „рунтата изедникъ"; стари смѣтки. Либералитѣ като видѣли боя, плюли си на петитѣ. Славейковъ и Цанковъ получили по нѣколко удара, Цанковъ като клоунъ скочилъ презъ керамидитѣ на уличката. Каравеловъ позеленѣлъ и изчезналъ. Петъръ Гинчевъ пребледнѣлъ и се слисалъ, потеглилъ нѣкѫде си къмъ д-ръ Бонева. Ако селянитѣ биха знаели, че тукъ сѫ бившитѣ министри, никой не би излѣзълъ живъ. Стражаритѣ не стигали да поддържатъ реда. Воененъ патрулъ билъ поставенъ въ двора, но понеже при самия изборъ било тихо, билъ махнатъ. На 10 ч. дойдохъ да видя, ала не влѣзохъ въ двора. Полицмейсторътъ и 4 стражари на коне стояха предъ вратата, тамъ бѣха и Калишъ, Боди и Пезаро. Една рота отъ тетевенска дружина стоеше въ двора на министерството на вѫтрешнитѣ работи, офицеритѣ стояха вънка на столове. Бурианъ бѣше вѫтре, Шеферъ и Нихадъ отиваха тамъ да гледатъ, всичко бѣше съвършено тихо; либералитѣ отишли да се оплакватъ на агентитѣ отъ натискъ, ала били изгонени; всички агенти и драгомани бѣха тамъ. Изборътъ вървѣше съвършено правилно. Село по село, викайки: да живѣе князътъ. На 11 ч. селянитѣ изцѣло бѣха готови. И жени имаше тукъ. Евреитѣ дойдоха in corpore, викайки: да живѣе князътъ. Граждани имаше малко, или изобщо никакъ. Чиновницитѣ отиваха да гласуватъ, подиръ пладне срещнахъ нѣколцина отъ тѣхъ. На 3 ч. захвана преброяването на бюлетинитѣ, което трая до срѣдъ нощь. Тълпи селяни чакаха тамъ, и бюрото издържа. Актътъ бѣ занесенъ въ кметството и заключенъ въ касата. Островски и Даскаловъ се държаха чудесно.

Преди пладне бѣхъ у генерала, видѣхъ Адженова, Хранова, Лишина (протестира, че вчера въ „Независимость" била напечатана телеграмата до руския царь). Съ генерала говорихме за необходимитѣ реформи, за администрацията, за полагане изпитъ отъ чиновницитѣ и т. н. Бѣше нѣкакъ сърдитъ за побоя, ала следъ това каза: si on a rossé Zankoff et Comp., je n'ai pas beaucoup de compassions pour eux [ако сѫ били Цанкова и комп., азъ не ги съжалявамъ много]. Говорихме за Финландия и Швеция. — Обѣдвахъ съ Спаса. Селянитѣ приказваха: „Лагаха ни, се ни лагаха, ние си познаваме княза, рускиятъ царь ни освободи и ни изпрати князъ, хвала му, той сигурно желае нашето добро; ако бѣше изпратилъ турчинъ да ни управлява, ние бихме го признали, стига да е отъ царя; гражданитѣ знаятъ да четатъ и да пишатъ, дяволии, а ние не знаемъ, тамъ е цѣлата разлика".

Подиръ пладне на 3 ч. пакъ отидохъ на изборището. Тихо. По пѫтя говорихъ съ Каранфиловича, въ вторникъ заминава за Нѣготинъ да участвува въ пограничната комисия. Много приказвахме за Македония. Бѣхъ у Адженова, пристигатъ телеграми отъ другаде. Вечеря. Поставиха ни стража (1 стражарь) предъ кѫщи, изглежда, че либералитѣ много сѫ ядосани на Спаса. Стояновъ бѣше при мене, търсейки данни за кометата: въ „Марица" имало глупави статии, остри работи отъ — Икономова.

Изборитѣ. Въ Русчукъ, Варна, Балчикъ, Нови Пазаръ и т. н. е добре. Въ Бѣла е избранъ Адженовъ (вмѣсто Людцкановъ). Въ Свищовъ — Балабановъ и Фил. Мариновъ. Въ Враца всичко е добре, въ Севлиево сѫщо. Въ Дупница селянитѣ не се спогодили, не вѣрвали на гражданитѣ, отложенъ билъ изборътъ. Въ Берковица не се събрали. Въ Орхание бой, искани бѣха отъ тукъ две роти. Въ Плѣвенъ станали безредици, не дошло до изборъ. Въ Рахово билъ арестуванъ експрефектътъ Геновъ, много фалшифициране на бюлетини, изборитѣ били отложени. Въ Габрово били събрани до 3000 избиратели, една тълпа отъ около 100 учители и ученици се втурнали въ изборното мѣсто, имало 8 ранени, подкомисарьтъ отложилъ избора, нѣмайки войска. Цѣлото население било за княза. Въ Шуменъ Стойчовъ, останалитѣ не дошли. Трима либерали не сѫ избрани никѫде. Отъ Търново нѣма известия. Горбановъ вмѣсто въ важнитѣ пунктове билъ въ Елена. Отъ много мѣста нѣма известия. Утре ще бѫде всичко [известно], бѣхъ и въ министерството на вѫтрешнитѣ работи и у генерала. Вечерьта до полунощь останахъ у Адженова, гдето бѣха Грековъ, Протичъ, Агура, Петровичъ, Храновъ, Желѣзковичъ. Телеграми. Circulaires télégraphiques. Дойде Даскаловъ съ известия за избора — отъ около 6400 избиратели гласували 4600, избрани сѫ Адженовъ, Бобевски, Даскаловъ, Коцевъ, Начовичъ получилъ много гласове, около 700 Леонъ Фархи. Славейковъ получилъ 2 гласа, Каравеловъ 1, попъ Тодоръ 1 гласъ. Хр. Стояновъ нито единъ. — Презъ нощьта имаше военни патраули, слушаха се свиркитѣ на стражата, голѣма контрола. Полицмейсторътъ Николаевъ много нощи не е спалъ.

15/27 юний, понедѣлникъ. Не спахъ, само къмъ сутриньта дрѣмнахъ. Станахъ на 10 ч. Карановъ дойде у мене. Ходихъ въ министерството и у Адженова. Безредици въ Кюстендилъ, поради слабостьта, казватъ на Котелникова, Даниловъ се оплаква отъ него, учители въ бюрото, единъ ученикъ билъ раненъ, кѫщата на Шулева била атакувана, нищо не станало. Въ Плѣвенъ билъ нападнатъ затвора, Кащалински възстановилъ спокойствието, силни патраули. Въ Никополъ нѣмало войска, народътъ воденъ отъ учителитѣ разрушилъ телеграфа и нападналъ учрежденията, чиновницитѣ избѣгали въ Турну-Магурели и отъ тамъ телеграфирали. Въ Самоковъ всичко е добре, само трима души сѫ лошо бити. Въ Софийска околия не се събрали. Въ Бучино Дервентъ (Искрецъ) искали и написали само княза и царя, ала комисарьтъ (Сокалски) имъ обяснилъ. Тѣ: добре, ще изпратимъ 4 народни представители, могатъ да ги подкупятъ, хора сѫ, ще ни излъжатъ; ще изпратимъ отъ всѣко село по двама въ Свищовъ, ние всички, жени и деца, сме за княза. Въ Орхание помощникътъ на кмета псувалъ княза, комисарьтъ наредилъ да го затворятъ, гражданитѣ, предвождани отъ агитатори, искали да го освободятъ, бой съ стражаритѣ, освободили го, селянитѣ (които били за княза) искали да биятъ гражданитѣ; 2 роти потеглиха презъ нощьта за тамъ. Въ Брѣзникъ сѫ избрани 2 селяни, въ Трънъ и Царибродъ броятъ на избирателитѣ билъ недостатъченъ. Въ Дупница изборътъ станалъ. В цѣлия изтокъе добре и тихо. — Въ канцеларията бѣхъ пакъ съ Каранова и Стоянова. Нихилизмътъ на Узунова въ тукашната гимназия: момчетата въ пансиона при обѣда викали, казватъ, да живѣе конституцията. Анкетата на Стоянова; говорихъ и съ Кирила. - Страшна горещина. - Подиръ пладне бѣхъ у Шефера. — Отидохъ у генерала (бѣше въ Юкарѫ Баня*)[12], тъкмо подполковникъ Поповъ бѣше у него. Въ Рахово сѫ станали голѣми безредици: тамъ сѫ били само Такмачовъ, подпоручикъ Ивановъ съ 12 войника и стражари, Геновъ, Симидовъ и Цеко Вълчовъ предвождали селянитѣ (власи отъ Острово и Буковица), нападнали конака, телеграфа, ковчежничеството, затвора, 9 войници сѫ ранени, всички стражари, Ивановъ съ камъкъ въ главата (въ безсъзнание), залпове въ въздуха, цѣла революция. Ремлингенъ (подполковникътъ) заминалъ за тамъ вечерьта отъ Ломъ съ особенъ параходъ и 1 рота отъ ломската дружина. Генералътъ му телеграфира да употрѣби най-остри мѣрки, да арестува всички виновници, да прокламира при звука на барабанитѣ военно положение, всички да бѫдатъ изправени предъ военнитѣ сѫдилища. За Никополъ е заминала една рота отъ Свищовъ. Отъ Бѣлградъ телеграфира Кировичъ, че нѣкакви си хора отъ тамъ сѫ заминали за Царибродъ да агитиратъ. Отъ водачитѣ на либералитѣ никой не е избранъ. Само въ Търново е имало усилие за тѣхното избиране. — Дипломатитѣ днесъ бѣха у Спаса и генерала. Très contents [много сѫ доволни]. Много мирни избори, другаде (Англия, Унгария) всѣкога имало безредици.— Говорихъ вечерьта съ Thielau. — Събрание на консерваторитѣ у Адженова. Петровичъ и т. н. Много работа, висещи въпроси, Drang der Zeit [времето тече], заминавамъ въ четвъртъкъ. Телеграфирахъ на Дринова.

16/28 юний, вторникъ. Преди пладне бѣхъ въ министерството, да довърша препискитѣ и пр. Стояновъ бѣше тамъ. Желѣзковичъ дълго се бави при мене — финансови реформи, липса на данни. На чиновницитѣ съобщихъ едва днесъ за заминаването си. Изпратихъ остри телеграми въ Кюстендилъ и Габрово досежно присѫтствието на ученици въ безредията. Мѫчнотии съ търговетѣ, вчера въ Ломъ не се явилъ ни единъ предприемачъ на материалъ. — Кръстевичъ запретилъ митингитѣ. Очевидно по заповѣдь на Портата. — Получихъ писмо отъ баща си и отъ Вълчекъ. — Спасъ ми каза, че генералътъ получилъ писмо отъ тайния комитетъ (Люцкановъ), че е осѫденъ на смърть за своитѣ тирански дѣла. — Отъ 360 мѣста сѫ известни около 215 избора, ни единъ либералъ. — Военно положение е обявено въ Рахово, Никополъ и Плѣвенъ. — Телеграфирано е на Аксакова за резултата. Бурмовъ. Подполковникъ Поповъ му обърналъ вниманието, инакъ щѣха да забравятъ, макаръ че изпратиха Теохарова на свои разноски вънъ! — Генералътъ много е доволенъ отъ Нихада. — Днесъ сутриньта сѫдебниятъ следователь, приставътъ и пр. бѣха у Бояджи, а подиръ пладне Каравеловъ, Цанковъ, Славейковъ го посетиха(!) — На княза се изпратиха телеграфически подробности за Рахово, на нѣмски (азъ съставихъ телеграма, генералътъ я подписа). Изглежда, че той не е доволенъ отъ Кащалински. Четохъ писмото на Кащалински до генерала. Въ Плѣвенъ убедилъ „вожакы" на дветѣ страни да не подаватъ до княза никакви адреси.

Въ Ловечъ отъ гражданитѣ подали адресъ либералитѣ, една учителка въ приветствената си речь говорила за конституцията, ала троянци направили демонстрация противъ гражданитѣ. Въ Дебелецъ билъ и Климентъ, князътъ не му подалъ рѫка, билъ много студенъ къмъ него. Кащалински не намира за добре, че князътъ не е посетилъ Търново, вѣрва въ искреностьта на търновци, генералътъ е на друго мнѣние. — Агура ми каза, че неговитѣ чиновничета говорятъ вече за сенатъ, за ползата отъ Славейкова и Каравелова въ сената и т. н. Генералътъ се смѣе. — Подиръ пладне бѣхъ у генерала съ Лишина. Шегата, че ужъ Цанковъ агитиралъ между циганитѣ, като имъ казвалъ, че и той самъ е циганинъ. Той, Сукнаровъ и Андоновъ искатъ Extrasitzung [извънредно събрание] на градския съветъ заради важна ужъ работа, кметътъ Даскаловъ имъ отказалъ. — Споредъ свидетели очевидци нито Цанковъ, нито Славейковъ, нито Люцкановъ били бити, тѣ избѣгали. Миларовъ не е много битъ, цилиндрътъ му (принадлежалъ на Златарски) билъ смачканъ и той цѣлъ оплюванъ. — Говорихъ съ Thielau. — „Пайтонджиитѣ" искатъ дори до 60 рубли до Ломъ, радватъ се на златнитѣ времена. Купихъ си дрехи и куфаръ. — Презъ нощьта преписахъ закона за раздѣлението на страната; за закона за чиновницитѣ не остана време.

На 17/29 юний, срѣда (католишки Петровдень) свършихъ всички софийски работи, предадохъ канцеларията на министерството на просвѣтата на Стоянова (подписването на важнитѣ книжа възложихъ респективно на Стаматова), подредихъ своитѣ книжа и имоти, размѣнихъ пари и вечерьта на 5 ч. отидохъ у генерала. Бѣше при него Лишинъ. Говорихме три часа, особно за министерството на вѫтрешнитѣ работи; стана дума за Домонтовича, за нѣкой си губернаторъ у калмуцитѣ и т. н. Ала безъ резултатъ. Вечеря: Храновъ бѣше у насъ. Пристигна Йовановичъ съ плановетѣ. Той и Стояновъ стояха у мене до 1 ч.; свършено. Прибиране. На 3 ч. легнахъ да спя. — Преди пладне цѣлъ часъ се разправяхъ съ Mlle Цвѣтишичъ въ училището, при изпититѣ нѣма да бѫда тукъ.

Въ четвъртъкъ тръгнахъ съ Д. Хранова съ пощата за Берковица. Силна горещина. Хубавъ край, растителностьта е въ разцвѣтъ. Протичъ съ г-жа Грекова пѫтува съ насъ. На върха дъждъ. Нощувахме въ Берковица у дѣдо Първана. Разкази за кутловския изборъ, очевидно виновни сѫ Бѣловъ, инженеръ, Десевъ бившъ инспекторъ и Божидаровичъ (свищовецъ съ 4 паспорта), писарь на Бѣлова. Нѣкой си Вацко отъ село Каменна Рикса ходѣлъ съ голѣмъ печатъ, който получилъ въ княжеската канцелария като членъ въ депутацията съ нѣкакъвъ си адресъ за увѣрение, че е билъ тамъ, и подбуждалъ населението, като го лъготѣлъ за своята мощь. Коментариитѣ на Хранова по политиката и положението: тукъ бѣха Вълневъ, свищовецъ, околийски началникъ, хаджи Петро кметъ (либералъ) и нѣколко члена отъ окрѫжния съветъ. Тукашното рѣзко вино. На другия день на 6 ч. сутриньта потеглихме. Ливадитѣ сѫ пълни съ цвѣтъ. Мокро. Въ Кутловица се само прехвърлихме въ друга кола. Пусти краища, мѣста за колонизация. Лoмъ. Намѣрихме Анева, Флореско и т. н. Стигнахме подиръ пладне къмъ 2 ч. Обѣдвахме въ Церовене — разговаряхме съ една селянка. Отидохме въ ломската реалка, Горановъ très poli [вежливъ], и учителитѣ. Следъ насъ пристигна Стурдза, викатъ го въ Букурещъ вѣроятно за дългове. Гледка на Дунава, следъ толкова aventures! Запознахъ се съ майоръ Вулпиусъ.

Параходътъ тръгваше на 7 ч. Намѣрихъ тамъ Riedesel. Седѣше съ Хранова, Протича, г-жа Грекова и нѣкакви румънски дами. На друга маса Стурдза обясняваше на князъ Щирбей, че въ България интелигенцията била противъ княза, а селянитѣ за княза.

Въ петъкъ сутриньта, сиречь следъ полунощь, минахме Рахово. Офицери на мостчето. Тъкмо арестуваха нѣкого си, който искаще да избѣга. На парахода бѣше подпоручикъ Костадиновъ отъ Търново, който си отиваше въ кѫщи въ отпускъ, архилибералъ; моитѣ нощни разговори съ него. Сутриньта въ Никополъ се качи тамошниятъ мирови сѫдия и свищовецътъ Тутормановъ (сѫдията Панаретъ Планчовичъ?), разправиха ми за никополскитѣ безредици. Народъ отъ рано сутриньта въ редици, командуванъ по военно и пиянъ, почналъ да настѫпва. Кѫщата на мировия сѫдия съвършено била разграбена отъ около 600 души. Той билъ битъ, цѣлъ е въ рани, държалъ се юнашки, тукъ съмъ поставенъ съ княжески указъ и нѣма да ви отстѫпя, най-после се просналъ като да е мъртавъ и така се спасилъ. Децата му отъ страхъ сѫ болни, мушкали ги изъ подъ маситѣ. Турцитѣ били бити, избѣгали съ лодки въ Турномагурели. Единъ румънски офицеръ, който билъ дошълъ отъ любопитство, билъ ударенъ съ камъкъ въ главата. Околийскиятъ началникъ и Тутормановъ били скрити въ кѫщата на мировия сѫдия въ банята, на стаята билъ окаченъ килимъ, по него картини. И само така се спасили. Вечерьта въ стражарски дрехи се качили въ лодки, съвършено препълнени съ турци и презъ Дунава избѣгали въ Турномагурели. Край брѣга обикаляли патрули отъ селяни, та никой да не избѣга. Давали заповѣди Змияровъ (бивши околийски началникъ, като финансовъ чиновникъ правилъ далавери съ рубли), Мандиковъ и др. Румънскитѣ селяни съ флоринския кметъ не искали да участвуватъ въ безредицитѣ, та били наблюдавани отъ другитѣ да не избѣгатъ. Цѣлата тази работа била устроена отъ Плѣвенъ, казватъ отъ окрѫжния съветъ организиранъ бунтъ. Въ кѫщата на мировия сѫдия били ограбени пари, оставени като депозитъ. На офицера подкомисарь нищо не се случило, останалъ само като зритель. — Въ парахода бѣше и единъ калоферецъ, който присѫтствувалъ при избора въ съседния Тръстеникъ. Бъркотията произлѣзла очевидно по вина на офицера. — Въ Свищовъ се качи Балабановъ, цѣлъ триумфиращъ, и Юсуфъ бей. Въ Русчукъ (на 9 ч. сутриньта) намѣрихъ префекта Поповъ. Разговаряхъ съ нѣколко граждани отъ Севлиево и Троянъ.

На брѣга. За малко въ хотелъ Букурещъ при Начовича. Той тукъ владѣе въ цѣла източна България. У него бѣше пълно съ хора, защото тъкмо що бѣ пристигналъ отъ Варна — Диамандиевъ, Георговъ и др. Запознахъ се и съ полковника Логвеновъ. — На 1 ч. заминахъ съ влака, заедно съ Riedesel. По желѣзницата на всѣкѫде като че бѣха оповестили за мене, знаеха кой съмъ. Съ Копиткина говорихме на гарата, идѣше отъ Търново, тамъ либерализмътъ съ Стамболова цъвтѣлъ. Стамболовъ пресмѣталъ утре да има 16 сигурни народни представители либерали. По-нататъкъ съ насъ пѫтуваше полковникъ Саранчовъ, отиваше за Шуменъ. Линията, пейзажи, сѣнчести дървета по синоритѣ и по пѫтищата, не оголена покрайнина, обширни габрови и букови гори, ливади, лозя, живи плетове — clematis, rhus. Турски села пръснати по припечни поляни, селски минарета. Въ Шейтанджикъ dîner, напълно сносно, виенски гостилничарь. Изобщо желѣзницата е съвършено прилична. Желѣзнична жандармерия (руси). Следъ Шейтанджикъ линията е наводнена на нѣколко стотинъ крачки отъ порой, натрупани сѫ клоне и камъни. Чакахме 5 часа, голѣмо закъснение. Разхождахме се съ Riedesel около станцията и водихме политико-економически разговори. Landwein von Shumlaroad. Къмъ полунощь бѣхме въ Варна, тамъ ни чакаше околийскиятъ началникъ Божиновъ. Въ файтонъ (воня, конетѣ п.... отъ ядене на фасулъ) презъ Варна съ двама конни стражари отидохме въ манастира. Варненскитѣ кѫщи ми се сториха, че сѫ доста прилични. Нощь въ полето, между лозя и край море. Манастирскитѣ ламби. Влѣзохме - въ салона Корвинъ, Хитрово и Клоппенбургъ — играеха карти, бѣше 1 часътъ. Настанихъ се въ стаята на Маринова и заспахъ.

[1] Така е в оригинала. (Бел. П. С.)

[2] *) Въ руския текстъ на генерала се говорѣше само за органи на екзекутивната полиция; Грековъ въ превода направи отъ това органи на цѣлата екзекутива. Генералътъ накара Estignard да телеграфира на агенция Хавасъ, que la gendarmerie a été soumise sous la juridiction militaire [че жандармерията е поставена подъ военно ведомство]. Желѣзковичъ помни, че за българската редакция въ самото заседание азъ казахъ: „laisse beaucoup à désirer" [остава много да се желае].

Тази бележка е направена отъ Иречека на полето на Дневника на 1. IV 1884 г. С. А.

[3] А защо днес полицаите нямат "металически номер"?! За няколко години след 1968 година милиционерите имаха. Принудихме ги! Точно така трябва да кажа - "принудихме ги", защото у управляващите имаше нагласа за реформи след Пражката пролет. А ние - пишехме и говорехме, че така трябва. Срещахме се, убеждавахме. През 1975 година от името на Института по социология ръководех социологическо изследване на униформения състав в МВР - обществен ред и КАТ. Една от основните препоръки на нашия екип беше: "униформените с номера" (искането беше част от промените на Дубчек през 1968!). Сложиха ги. Носиха ги няколко години, униформените възроптаха, че "се спекулира от недоволни граждани" и ги махнаха. (Бел. П. С.)

[4] *) На полето на Дневника Иречекъ е отбелязалъ: ала не ми го показа. С. А.

[5] *) Въ Дневника цѣлиягь този разговоръ е предаденъ на нѣмски.

^{^[6]} *) Къмъ Дневника е приложена следната оригинална записка на генерала Еренротъ за уволнението на Льотича:

Г-ну М-ру Народнаго Просвѣщенiя.

Служащего въ державной печатницѣ Владимиръ Леотичь (иностранецъ) подлежитъ высылкѣ изъ предѣловъ Княжества за его вредное влiянiе здѣсь. Будьте добры приказать уволнить изъ службы Леотича и разсчитать его, дабы можно было его выпроводить дней чрезъ три.

30 мая, 1881 годъ. Генералъ Еренротъ.

[7] Не в днешния смисъл "войнишко", а "войнушко" - конегледачи в султанските конюшни. (Бел. П. С.)

[8] Сега село Пороище, Разградско. На бъларската етническа територия пред 19 век има десетина села с това име. (Бел. П. С.)

^{^[9]}На полето на Дневника е предаденъ на български отговорътъ, който Иречекъ е изпратилъ на Иванчова: 18²/₆81 Кюстендилъ. Директору Гимназии. Указътъ никакъ не се простира върху учителитѣ. Управляющий Министерството Иречекъ. № 1726 (телегр. отговоръ на телеграмата отъ 2 юний).

[10] евреите (бел. П. С.)

^{^[11]} *) На полето на Дневника по-късно е направена следната бележка отъ Иречека: следъ 1 юлий всичко това хвърлихъ въ печката.

[12] Горна Баня (бел. П. С.)