К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

1 май/19 априлъ, недѣля. Пакъ е ясно, prima dies mai [първиятъ день на май], когато споредъ латинско-чешката поговорка (отъ 18 столѣт.) „saltant telata krávy" [играятъ телетата на кравата]. Преди пладне отидохме съ Сарафова и Йовановича у Вацова на конференция досежно дветѣ постройки. — Подиръ пладне самичъкъ излѣзохъ на разходка по пущиняцитѣ на рускитѣ гробища (тамъ нѣма нищо друго, освенъ дървени кръстове надъ гробоветѣ), срещнахъ Riedesel и Маринова на коне. — Пристигна Osvěta съ моята статия първата половина, сѫщо и Časopis Českého Muzea и Politická historie на Томекъ. — Разваленъ ми е нѣкакъ стомахътъ, чувствувамъ се много наразположенъ, не съмъ за нищо. Отгоре на всичко и това ужасно влажно време. 

2 май/20 априлъ, понедѣлникъ. Донесохъ „Osvěta" въ канцеларията, Каравеловъ я видя, дръпна я и отвори — азъ му казахъ: „сега ще ме заколите", той се смѣеше, разправи ми детски спомени отъ Еносъ, родителитѣ му го изпратили тамъ на учение презъ 1859/60 г. (билъ около 13—14 годишенъ), да учи гръцки, говорѣлъ новогръцки, еноската община искала да го изпрати на свои разноски въ Атина, обаче, братъ му Любенъ го завелъ въ Русия. Устието на Марица, островитѣ, вѣковната гора, нощуванията тамъ, оглушителниятъ крѣсъкъ на жабитѣ, та не можешъ да продумашъ на съседа си, тропическиятъ климатъ, подивѣлитѣ животни (мисирки, коне, нерези и т. н.). Изгледъ на Имбросъ, Самотраки, Атонъ презъ лѣтнитѣ вечери, като че съ рѫка ще можешъ да го стигнешъ. Любенъ като юноша билъ „прикащикъ" въ една кантора, билъ въ Гюмюрджина, Сѣръ, Солунъ, Охридъ, познавалъ добре България! И третиятъ братъ, околийски началникъ въ Златица, познавалъ добре България. — Съ Йовановича преговаряхме по контракта за строежа. — Подиръ пладне спахъ въ кѫщи. Привечерь отидохъ къмъ новитѣ казарми задъ града къмъ Витоша. Бѣлитѣ цвѣтчета въ градинитѣ на Курубагларъ. При двореца следъ това срещнахъ Йовановича съ Миларова. Разходихме се, къмъ края само съ Миларова. Alpines vues [алпийски изгледи]. Йовановичъ е искренъ, даровитъ човѣкъ ohne Arglist [безъ лукавство], безъ фалшъ и коварство. Съ Rumpelmeyer и побъркания строежъ на двореца се направилъ несполучливъ опитъ; Rum­pelmeyer se moque à Vienne [Румпелкайеръ ce подигравалъ въ Виена] на тукашнитѣ хора, че нищо не разбирали, а той имъ измъквалъ паритѣ отъ джеба. — Вечерьта ме налегна пакъ страшна сънливость. Спасъ дойде за вечеря чакъ на 10 ч. — Пражскиятъ университетски въпросъ. Отъ 11 априлъ е датиранъ императорскиятъ рескриптъ за раздѣлянето на университета, на първо време философски и юридически факултетъ. Шумъ изъ вестницитѣ. У мене всичко това се върти въ главата: to go or not to go [да отида или да не отивамъ]. Захванахъ една работа, сега всичко върви напредъ както трѣбва, ами науката! 

3 май/21 априлъ, вторникъ. Станахъ рано. Топълъ лѣтенъ задушливъ день – какъвъ обратъ, а миналата сѫбота имахме снѣгъ! Главата ми и стомахътъ сѫ изтощени. Днесъ за пръвъ пѫть видѣхъ Каравелова на конь, изглежда напълно човѢшки, седи право, дѣсната рѫка на хълбока. Дълго стояхъ въ канцеларията. Свърши се всичко съ Йовановича (писменъ контрактъ), днесъ преди обѣдъ той замина за Виена да работи плановетѣ. И Кумани днесъ замина. Архим. Кирилъ бѣше у мене въ канцеларията, ентузиастъ, разговаряхме за гимназията и персонала. — Подиръ пладне отидохъ въ девическото училище да предамъ 24 меджидии (103 фр.). Тамъ намѣрихъ Mlle Цвѣтишичъ и Mlle Казанлъшева (отъ Калоферъ). Разговаряхме дълго, официално и неофициално. Този микрокозмусъ много интригува помежду си. Инакъ ми бѣше за чудо приятно, post tot et talia [следъ толкова и такива преживявания] да разговарямъ съ образовани дами въ тази душевна пустиня! — Следъ това отидохъ у Стоилова, гдето бѣше Копиткинъ. Кюстендилската афера на Цанкова повдига много шумъ, турцитѣ се оплакватъ, всичко отива вече на дипломатическото поле, Цанковъ всичко разбърка. Schefer и Thielau предлагатъ мене за княжески комисарь тамъ съ мисия да успокоя тѣзи хора. Ала мене не ми се ще, макаръ че ме се представя случай да се прочуя по цѣла Европа. Стоиловъ ме съветваше, че трѣбвало по-често да съмъ се срѣщалъ съ дипломатитѣ, защото тази година съмъ се държалъ далеко. Ала моята задача е друга и азъ копнѣя за душевно спокойствие. После вечерьта Стоиловъ ми говори за Балабаниади, да съмъ писалъ право на Балабанова и да съмъ го питалъ, дали е истина, че той въ София ме е прогласявалъ за Псевдодимитъръ, че не съмъ билъ истинскиятъ авторъ на българската история, дали е истина, че той е приказвалъ такива глупости за мене предъ Стойчова, когато той напоследъкъ е билъ въ Цариградъ, както това устно ми разправиха самиятъ Стойчовъ и Славейковъ. — Писахъ на Вълчекъ — въ първия редъ на статията ми стои „на лѣвия брѣгъ на Дунава" на мѣсто на дѣсния, lapsus calami. Това показва колко съмъ се отдалечилъ отъ писателската рутина презъ тѣзи две години! — Днесъ за пръвъ пѫть съмъ въ лѣтно облѣкло. — У мене въ кѫщи вапсватъ кѫщата, примитивно боядисване. — Nota bene. Желѣзниятъ лемежъ на плуга въ Дупница се нарича пẚлежникъ. 

4 май/22 априлъ, срѣда. Тукъ се яви нѣкой си Велимиръ Шмитъ, говори сръбски, възложено му е отъ една ком­пания да събере 500,000 адреси въ България — Adressbuch. Преброяването на населението, разработването на материала напредва, интересуватъ се всички отъ него, въ западнитѣ краища (до сега сѫ готови окрѫзитѣ софийски, кюстендилски, берковски, врачански, орханийски, плѣвенски) има повече мѫже отколкото жени, населението е малко повече, отколкото предполагахме. — Подиръ пладне отидохъ у Груича. Чешкиятъ инжинеръ Поливка напусналъ службата си въ Сърбия, взели го за съветникъ по желѣзничнитѣ работи, а когато се появилъ въпросътъ, нито го дори и питали. Груичъ: „останете още една година тукъ, 2 години е малко, за три години можете вече нѣщо да видите". Той заминава сега за единъ месецъ въ Сърбия въ отпускъ. — Отидохъ у Каравелова, гдето дойдоха по-късно и Сарафовъ и Славейковъ. Този пакъ филологуваше. Границата на българскитѣ диалекти, каже, е Искъръ. Въ Родопитѣ, Къркклисе и т. н. казвали котри (о), Ахъръ Челеби както въ Дебъръ ималъ три члена (—но,—во,—то въ Дебъръ, тукъ—съ). Каравеловъ си спомня отъ Еносъ „две живѝни и ѐдна полвѝна" — две магарета и едно магаренце. Славейковъ за мѣстнитѣ имена: Поликраище въ Търновско finis camporum, Боготъ на нѣколко мѣста, Пелишатъ сравни пѐлишки=космитѣ задъ ушитѣ у овцетѣ (кучетата), тракийски били, каже, имената на рекитѣ въ Одринско — Сазара, тамъ имало селище Вайсалъ, което той сближава съ индийското vajśa (Kriegerkaske); и името на индийскитѣ шудри се срѣщало, каже, въ българската обидна дума шудра (nota bene). Славейковъ за името на циганитѣ 'Aθιγγάνος казва, че тѣ сѫ градили Атина (!) и отъ тамъ това име — предпотопна филология. — Съ Каравелова говорихме за българската белетристика, новелата тукъ нѣмала материалъ, героятъ нѣмалъ мѣсто, всички хора се познавали, животътъ билъ еднообразенъ, материалистиченъ. — Днесъ въ предвечерието на св. Георги хората носятъ агънца увѣнчани съ цъфналъ бъзъ въ черква и попътъ ги освещава, чете молитви надъ тѣхъ, черквата се заглушава отъ блѣене. Утре се коли курбанъ. Нѣщо съвършено поганско или старозаветно. — Днесъ у мене въ канцеларията имахъ продължителенъ разговоръ съ попа Тодоръ Митовъ. 

Георгьовдень, 5 май/23 априлъ. Праздникъ. Стоя въ кѫщи. Пиша. Дойдоха у дома Миларовъ и Брожка. Хубавъ топълъ день. У съседитѣ въ градината днесъ хората се теглятъ, за да видятъ колко ока сѫ наддали или изгубили; следъ това ядоха на тревата и трима цигани имъ свирѣха, единъ на кларнетъ, другъ на цигулка, третата циганка дрънкаше на тамбурина. Пѣха турски и български пѣсни, отъ българскитѣ разбрахъ само думитѣ Османъ паша, Русия, Шипка-Балканъ, нѣщо съвършено ново; по-рано циганитѣ, музикаленъ народъ, пѣли на турцитѣ пѣсни за тѣхнитѣ победи надъ гяуритѣ, сега пѣятъ на гяуритѣ за тѣхното господство и за унижението и поражението на полумесеца!

Намирамъ се пакъ по срѣдата на единъ лабиринтъ. За връщането ми въ Прага сега нѣма прѣчки отъ пражска страна, и нищо ми не стои на пѫтя да приема поканата. Пакъ съмъ на кръстопѫть, и то не последенъ: ако отида въ Прага, ще изникнатъ други въпроси, следъ 3 години ще искатъ да ме избератъ въ сейма и ще навлѣза въ политиката; другиятъ кръстопѫть неизбѣжно ще настане — човѣкъ трѣбва въ края на краищата да се ожени и да захване единъ редовенъ домашенъ животъ. Въ България захванахъ нѣщо, работата напредва, виждамъ известенъ прогресъ, ще може нѣщо да се направи, тукъ има поприще, страната има бѫдеще и човѣкъ въ нея. Не ще искатъ тукъ да ме изпуснатъ, виждамъ го, а най-малко князътъ. Приказвахъ въ последно време нѣколко пѫти съ приятели върху това. Отъ друга страна напуснахъ научната си кариера, престанахъ не само да пиша книги, ами и да чета, останахъ назадъ отъ времето си. Тукъ въ София за научна работа въ старитѣ размѣри не може и да се мисли, тукъ човѣкъ всѣки день е толкова много обезпокояванъ, че за систематични изследвания нѣма нито необходимото спокойствие, нито възможность. Отъ друга страна, следъ тѣзи ориенталски вълнения, тази свобода и самостойно положение, едва ли бихъ привикналъ на стѣсненитѣ пражски условия; ще ми бѫде мѫчно за хората, защото наистина въ Прага нѣмамъ много приятели връстници, а тукъ все пакъ имамъ тогозъ и оногозъ. Херкулесъ на кръстопѫть. 

26 априлъ/8 май, недѣля. Днесъ, освенъ вечерната разходка, стояхъ цѣлъ день въ кѫщи. Сутриньта имахъ радостна изненада, която влѣ въ моитѣ жили нова кръвь. Получихъ писмо отъ Киперта: моята пратка причинила радость и сензация. Имаше приключено собственорѫчно писъмце отъ Момзена: иска Abklatsch [отпечатъкъ] отъ много важния кутловишки надписъ, Militärdiplom (военна диплома), колкото се може по-скоро, verdient besondere Behandlung [заслужавала особена разработка]. Кипертъ моли да му съобщя границитѣ на българскитѣ и румелийски окрѫзи за неговата карта. Изпраща картитѣ на новитѣ граници на Балканския полуостровъ. Generalkarte на полуострова и картата на Тунисъ. Моята статия щѣла да излѣзе въ известията на Академията. Момзенъ и Кирхховъ щѣли да обяснятъ надписитѣ. Скачахъ отъ радость! Въ тази пустота и ориенталска меланхолия такава изненада. Sono ben conosciuto ai litterati de Berlino [добре съмъ известенъ на берлинскитѣ учени]. Тѣ се радватъ, че тѣзи работи съмъ изпратилъ тъкмо тѣмъ и че искамъ да продължавамъ по този пѫть.

Веднага помислихъ за своята последна рекогносцировка, — дупнишката Баня и Връмградъ, трънскитѣ и кюстендилски надписи. Може би при пѫтуването си за Европа ше прескоча и до Берлинъ.

Написахъ рапорта за Неофитовия речникъ, писмо за даряване на кюстендилската реалка нѣкои модели за рисуване и писмо до Дринова. Наново съмъ изпълненъ съ охота за работа. Напредъ! За нещастие едва следната седмица ще се вапса моето жилище, боядисватъ го български цапачи, около 5 дневна операция и безредие. — Стамболовъ е въ София по нѣкакъвъ процесъ.

Миларовъ съ Д. К. Попова бѣха на пладне у мене. Слухове за coup d'état" [държавенъ превратъ] на 25 априлъ и подобни глупости. Вчера въ двореца имаше diner въ честь на новия гръцки дипломатически агентъ Доскосъ, съ музика. Въ канцеларията приготвихъ статистични таблици за инспекторитѣ съ инструкция. — Днесъ пристигна пловдивската „Наука" I свезка — безцвѣтна, Вазовъ се опитва въ прозата, несполучливо. Ние може би ще стъкмимъ нѣщо по-добро. — Прочетохъ Hippeau, L'instruction publique aux Etats Unis, много интересно. Сега ни предстоятъ програмитѣ. В. Д. Стояновъ е още въ Варна; указъ за него още не е приготвенъ, подушилъ за това; ала азъ му телеграфирахъ да дойде. — Съ зоологията на Покорний става нѣщо смѣшно: печататъ я сѫщевременно Макаковъ (сега учитель въ Сливенъ) и Атанасовъ и Урумовъ, и дветѣ въ Прага, Макаковиятъ преводъ е по-български, що се отнася до езика. — Младиятъ Палаузовъ ми писа — за пръвъ пѫть откато съмъ въ България, отговоръ на последното мое писмо. Брунъ се лани поминалъ, съ перо въ рѫка. — Каравеловъ е боленъ и лежи.

Кюстендилската афера. Българитѣ кюстендилци (Векилхарчевъ, Георги Диневъ и др.), които сѫ накупили много кесимски имоти, а сега ще трѣбва да ги връщатъ, бунтуватъ турцитѣ. Членътъ отъ комисията Димовъ — Македонски е билъ по-рано учитель въ Кюстендилъ, ималъ тукъ много кумци и приятели и отъ тамъ несговорътъ му съ Цанкова. Турцитѣ до сега не сѫ показали своитѣ тапии и други документи, защото ценитѣ въ тѣхъ били много низки, боятъ се, че не ще имъ се даде по-голѣмо обезщетение. Портата върна на България тефтеритѣ за данъцитѣ (емлякъ и т. н.) за всички краища, само за Кюстендилъ не. Селянитѣ се биятъ помежду си за земя. Отъ лани станаха много препродажби. Лани можеше всичко лесно да се направи, селянитѣ и турцитѣ бѣха изплашени, сега всички сѫ възбудени. Спомнятъ си за насъ: биръ нѣмецъ ве шинди министеръ Сарафовъ ефенди съ кротость, каже, сме ги уловили. Цанковъ намѣрилъ, каже, много неспахийска земя, и друга, дори и войнишка. Любопитенъ съмъ да видя неговия рапортъ.  

27 априлъ/9 май, понедѣлникъ вечерь. Вчера живѣхъ въ идилия, днесъ пакъ малко жива история. Отивамъ сутриньта на 9^.30 ч. въ канцеларията. Вацовъ ме пита не зная ли нищо, министерството паднало, Каравеловъ билъ виканъ на 11 ч. у княза, ала билъ боленъ. Азъ изпаднахъ въ много лошо настроение. Пакъ смѣна на министри, мѣнятъ ги по-скоро отколкото шопитѣ ризитѣ си. Тукъ ставаше нѣщо, а на менъ се нищо не казва. Вацовъ ми разправяше, че Стаматовъ и Илия Цаневъ щѣли да бѫдатъ министри, а азъ и Каранфиловичъ временно щѣли сме да караме нашитѣ работи по-нататъкъ. Ядъ ме бѣше, че се е решавало за мене безъ мене. Казахъ му, че и безъ това въ най-скоро време ще потегля отъ тукъ за Прага, блаженъ е животътъ въ университета. Вацовъ по никой начинъ не вѣрваше, че азъ нищо не зная (Стоилова не съмъ виждалъ отъ вторникъ), ала се убеди.

На 11 ч. отидохъ на разузнаване право у Стоилова въ княжеската канцелария. Въ министерствата пълна débandade [безредие], не се работи нищо. По улицитѣ хората, ако и малко, тропатъ съ кѫситѣ си крачка и жестикулиратъ, rari nantes in gurgite vasto [рѣдки плувци надъ пространната пропасть]. Срѣщамъ Шишеджиева, сега полицмейсторъ. „Мога ли сега да ви честитя", „за Прага ли? Азъ на 1 юлий заминавамъ за Прага въ университета". „Не, тука. Вие не искате нищо да кажете. Следъ нѣколко часа ще го знаемъ".

Въ княжеската канцелария е пълно съ хора. Моту пишеше на масата на Стоилова, адютантитѣ шътаха насамъ натамъ, Ради Ивановъ отъ пощата и началникътъ на телеграфа и т. н. Стоиловъ накѫсо ми изложи положението. Князътъ издалъ прокламация къмъ българитѣ — печатана на български и французски (въ печатницата на „Български гласъ")[1] При сегашнитѣ обстоятелства не можелъ да управлява по-нататъкъ, България е дескредитирана предъ Европа, вѫтре недоволство и кипежъ, щѣлъ да свика Велико народно събрание, което да помисли за поправка — инакъ той е готовъ да сложи управлението отъ плещитѣ си, като смѣта, че е изпълнилъ задачата си. Прокламацията още не била разпратена. Еренротъ щѣлъ да бѫде министъръ-председатель и на вѫтрешнитѣ работи, Стаматовъ на правосѫдието, Желѣзковичъ на финанситѣ: на Сарафова и Стойчова било предложено да останатъ. Това правителство щѣло да бѫде временно безъ най-необходимитѣ промѣни до Събранието, около три месеца. Ако тѣзи двамата не се съгласѣли, азъ съмъ щѣлъ да управлявамъ просвѣтата à la Rogge, а Стоиловъ външното министерство. Храновъ телеграфически е повиканъ тукъ отъ Бѣлградъ за главенъ секретарь на министерството на външнитѣ работи. Подбудитѣ „der Radau im ganzen Lande [кипежътъ въ цѣлата страна]. Славейковъ самъ въ своята наивность призналъ, какъ назначавали окрѫжнитѣ съвети, пълно било съ адреси, оплаквания. Князътъ още лани, както си спомняме, на пѫть за Русия, мислѣше върху това, и сега презъ зимата, ала пѫтуването му по Европа и разни работи следъ връщането му сѫ ускорили цѣлата работа. Азъ отъ всичко това съмъ много неприятно засегнатъ. Казахъ, че безъ позволение отъ своето правителство не мога да приемамъ никакви служби и, не съмъ здравъ, надеждитѣ ми да пѫтувамъ изъ страната се осуетяватъ, мислѣхъ следъ 1 юлий да замина за Европа, искахъ да ида въ Прага, бѣхъ вече полуобещалъ, не ми е приятно следъ толкова работи пакъ aventures.

Въ това време влѣзна генералътъ. Каза ми да съобщя на Сарафова да дойде. Отивамъ въ министерството, ала тамъ нѣмаше никого. Изпратихъ слугата съ писъмце до Караве­лова, гдето сварили Сарафова. И Вацовъ билъ тамъ: Сарафовъ не ще приеме (Еренротъ говорилъ за него предъ Стоилова: c'est un écolier [той е като ученикъ]), телеграфиралъ на Стойчова въ Виена и той да не приемалъ. Каравеловъ станалъ отъ легло, съвършено смазанъ. У него билъ Славейковъ. Адютантътъ Мариновъ билъ изпратенъ отъ княза у г-жа Каравелова да и предаде, че обстоятелствата сѫ го принудили да освободи Каравелова, нѣмалъ лично нищо противъ него, искалъ да направи това вече по-рано, ала поради неговата болесть почакалъ два дни, съжалява, ала работитѣ стоели така, че той и Каравеловъ трѣбвало да станатъ тѣхни жертви. Каравеловица плакала. Мариновъ билъ много трогнатъ отъ това и подиръ пладне въ княжеската канцелария ни разправяше, че била много достойна жена, не я заслужавалъ Каравеловъ (и двамата сѫ русчуклии, Мариновъ и тя).

На пладне архим. Кирилъ бѣше у насъ. Нищо още не знаеше, дори сутриньта говорилъ на улицата съ княза, който лично отивалъ пеша до недалечната кѫща на генерала, завели шеговитъ разговоръ: какъ сте? Ахъ, насъ, калугеритѣ, никой не ни пита какъ сме, бѣгатъ отъ насъ и т. н. Азъ и Вацовъ го увещавахме да се кандидатира за министъръ: мѣстото сега е вакантно. Той възрази, че и Каравеловъ му говорилъ какво да не била тази калимявка, би билъ добъръ министъръ. Говорихме за Климента, quondam министъръ. Той се обърна къмъ мене на нѣмски: тѣзи, които сѫ изучавали духовнитѣ науки на Русия, упражнявали сѫ се тамъ in der Abtödtung des Geistes, aber nicht in der des Fleisches [въ yмъртвяването на духа, ала не и на тѣлото]. — Шлейферъ замина неочаквано въ петъкъ въ отпускъ за два месеца, като си взелъ заплатата въ авансъ и пари, каже, за пѫть! Зами­рисало му на човѣшко месо.

На 12¹/₂ ч. отидохъ наново въ княжеската канцелария. Срещнахъ Сарафова, размѣнихме само нѣколко думи, не ми каза нищо за оставане, много бързаше. Въ канцеларията Шишеджиевъ отнасяше прокламациитѣ за раздаване. Разговаряхъ съ Константиновича и Стоилова. Азъ изпаднахъ пакъ въ стария Galgenhumor [хуморъ на отиващия на бесилка]. Видѣхъ 17 министри, сега №18 и 19, шести кабинетъ. — Повѣрителнитѣ рапорти на окрѫжнитѣ военни команданти до военния министъръ за общо недоволство. Писмата на французскитѣ представители въ Русчукъ и Видинъ (българофили) до Шефера. — Вазовъ, каже, „завчера" миналъ презъ тукъ, менъ се не обади. „Областниятъ поетъ". — Обѣдвахъ по-рано съ Спаса. У мене за нещастие тъкмо сега се боядисва жилището!

Следъ обѣдъ отидохъ въ министерството, ала тамъ бѣ­ше праздно. Отивамъ отъ тамъ у Стоилова, срѣщамъ Сарафова въ файтонъ съ фракъ, билъ у княза, ала той спѣлъ, „решението се отлага за утре", виждамъ, че се колебае. У Стоилова, гдето заварихъ Иваница Симеоновъ отъ Русчукъ, който бърже излѣзе следъ моето дохаждане (голѣмъ, каже, богаташъ, виждамъ го за пръвъ пѫть, сухъ, дребенъ, срѣдна възрасть). Подиръ излизането му дълго разговаряхме. Ако си замине князътъ, ще заминемъ и ние, и азъ, който съмъ толкова работилъ für den Battenberger [за Батенберга], и преди неговото избиране, агитирайки изъ Европа за него. А какво ще стане следъ туй? Бисмаркъ говорилъ върху това съ Стоилова. Австрия и Румъния отъ името на Европа щѣли да окупиратъ княжеството; а отъ страна на Портата било достатъчно завземането на Балкана. Азъ съмъ противъ дългото отлагане да се свика Събранието, три месеца сѫ много, два стигатъ, па ако щатъ да заседаватъ и единъ день. Князътъ иска лично да отвори Събранието. Главното нѣщо е: conseil [съветъ] отъ чужденци за изработка на закони и контрола на правителството, за стабилность. Никакви промѣни въ конституция­та нѣмало да се предложатъ, освенъ ако самото Събрание по собственъ починъ направи такива. На есень пъкъ ще се събере обикновеното Събрание. Каква роля ще играятъ либералитѣ? Чуваме, че утре щѣли да издадатъ нѣкакъвъ си манифестъ. Ако сѫ умни, Каравеловъ би отишълъ утре съ Цанкова, Славейкова и други при княза и би му казалъ, че не ще го оставятъ да напусне страната, и ще може самъ да вземе цѣлата работа въ рѫцетѣ си. Ала Каравеловъ ни най-малко не е Братиано. Тѣзи хора нѣматъ благоразумие, нито тактъ, всички сѫ кѫсогледи, безъ широкъ крѫгозоръ. — Князътъ иска да се жени, а безъ да се уредятъ вѫтрешнитѣ отношения не може и да помисли за такава крачка. Царьтъ още лани презъ августъ му писалъ, че трѣбва да се ожени. Обаче баща му, принцъ Александъръ, сега го раздумвалъ да не се залавя за това, преди да се разясни положението. — Постройката, на двореца ще се спре. Стоиловъ казва на шега, нека си избератъ Цанкова за князъ, ще живѣе съ 50,000 фр., още по-евтино отколкото Алекс. Екзархъ (кандидатътъ въ Търново). — Стамболовъ изпратилъ днесъ въ Търново много тревожна телеграма: „велики смущения..." Питахъ Стоилова, дали сѫ готови въ случай на размирици — войската е въ наши рѫце. И Вацовъ ми говори, че сѫ възможни размирици. Ала нѣщо особно голѣмо едва ли ще стане. — Стоиловъ говорилъ за мене на княза. Wenn man den Jireček zum Ministerpraesident macht, so wird er gleich ein Dutzend einkasteln [ако направимъ Иречека министъръ-председатель, той веднага ще изпозатвори цѣла дузина хора]. Азъ споменахъ за Schlangeninsel [змийски островъ]! — Трифонъ Пановъ като околийски началникъ въ Видинско е вършилъ грозни работи, и противъ турцитѣ. Най-много се е прочулъ Минко Радославовъ, околийски началникъ въ Враца. И въ Габрово околийскиятъ началникъ Конкилевъ си е позволилъ това и онова, тамъ единъ човѣкъ (Недко) е билъ държанъ въ затвора 50 дни безъ причина. — Трѣбва да се даде хлѣбъ на всевъзможнитѣ тѣзи паднали величини. Славейковъ да се назначи може би за вторъ съветникъ въ министерството на просвѣтата, на младия Славейковъ (höchst­harmlos [съвършено безобиденъ]) сѫщо тъй да му се даде нѣкѫде мѣсто. — Балабановъ въ Цариградъ днесъ навѣрно си мисли: такива работи ставатъ — безъ мене. Най-много, споредъ Стоилова, държали за министерско мѣсто трима души и половина, Балабановъ, Сарафовъ, Вас. Стояновъ и ¹/₂ Бурмовъ за хатъра на жена си. — Какво правятъ консерваторитѣ не знаемъ. Грековъ води въ Пловдивъ нѣкакъвъ процесъ. Бурмовъ отъ нѣколко дни тича изъ града, als Unglücksunk [като жаба зловещица], предсказвайки coup d'état [държавенъ превратъ] и други нещастия и ловейки нихилисти. Стоиловъ твърди, че не било истина, че се занимавалъ съ лихварство, сега нѣмалъ пари, далъ подъ наемъ своята голѣма кѫща на английския консулъ. Стоиловъ много желае да влѣза въ този времененъ кабинетъ. Ала прекаранитѣ тамъ часове не ще бѫдатъ приятни, kein Wonnemonat [никакъвъ меденъ месецъ]. — Изборитѣ за Велико народно събрание трѣбва да се опредѣлятъ въ най-скоро време. Изъ страната ще обикалятъ княжески комисари, военни лица, да следятъ за реда. — Сутриньта още на 9 ч. Славейковъ телеграфиралъ на всички окрѫжни управители, че ще има ново министерство. — Желѣзковичъ днесъ вече встѫпи въ длъжность. Вед­нага нареди за ревизия на каситѣ. — Преди пладне се разнасяше, че Йос. Ковачевъ и Молловъ си извадили паспорти за отиване въ Русия при Дондукова. Ала следъ пладне на 5 ч. Еренротъ повикалъ всички чиновници отъ вѫтрешното мини­стерство да му се представятъ, Ковачевъ билъ на чело, alles mit vollen Mosen, „съ страхопочитанiемъ". Ковачевъ е като патриархътъ Нои seulement que Noah a conservé l'humanité du déluge et Kovatcheff sera sauvé par le déluge de l'humanité.

Следъ това съ Стоилова отидохме въ княжеската канцелария. Подиръ пладне имаше буря, гърмотевица. Знамение на времето. Днесъ ще има силно изпарение на много кожи, rasche Abkühlung [бързо охладяване]. Адженовъ дойде въ канцеларията, пристигналъ неотколе отъ Виена. Шишеджиевъ: всичко е спокойно — ала една тайна: либералитѣ искатъ да агитиратъ въ Румелия да бѫдѣлъ избранъ въ княжеството Богориди, та така да станѣло съединението, като че Европа не може съ едно позволение на Портата да окупира Руме­лия, вѫтре въ единъ день да осуети тази утопия. Лишинъ привечерь бѣше у княза, инакъ отъ дипломатическитѣ агенти не е билъ никой. Отидохме да вечеряме. — Отивамъ подиръ пладне отъ канцеларията у Стоилова, срѣщамъ стария д-ръ Надхерни на бѣлъ конь, кѫсъ разговоръ, цѣла София мислѣла, че азъ съ Еренрота щѣлъ съмъ да влѣзна въ кабинета, ала азъ му отговорихъ, че мисля за Прага.

Следъ вечеря чуваме съ Спаса шумъ. Излѣзохме бърже вънъ и отиваме въ двореца. Валѣше като изъ ведро, мнозина бѣха съ мушами. Огромна тълпа народъ, елегантни и шопи, съ военна музика, подъ чадъри, отъ стария дворецъ до сегашния, малкия. Викане „да живѣе князъ Александъръ", скачане, живъ ентусиазъмъ въ най-изобиленъ дъждъ. Останахъ между народа. На княза говорили Мелетий (на чело на народа), казваха, много добре, Буботиновъ (махайки съ рѫцетѣ, неискаме другъ князъ, освенъ тебе), младиятъ Грековъ, Горбановъ и др. Князътъ съ адютантитѣ и Спаса стоеше на стѫпалата, съ високъ гласъ отговори — не можахъ да чуя какво. Непрекѫснато ура, да живѣе. Не само народътъ, ала и чиновницитѣ викаха — до неотколе се разпространяваха множество клюки противъ княза, сега тъпчеха въ кальта и съ чадъри подскачаха, всѣки, и най-малкиятъ, искаше да бѫде виденъ. Говорихъ съ Безеншека: tout le monde est foudroyé, allgemeine Angst [цѣлиятъ свѣтъ е поразенъ, всеобщъ страхъ], не се знае какво ще стане, като гърмотевиченъ ударъ, отведнажъ всичко съ краката нагоре. И Каранфиловичъ бѣше тука. Много хора се радваха, сега най-после, каже, ще имаме нѣщо стабилно, желѣзна рѫка, справедливость, гаранция за напредъкъ. — Сарафовъ ужъ рекълъ на княза (билъ повиканъ на 8¹/₄ у него), че Великото народно събрание щѣло да се произнесе противъ него. Ако това е истина, той доказа най-накрай, че е écolier [ученикъ], дете. — Днесъ къмъ княжеската канцелария сѫ придадени двама подофицери, едиииятъ отъ тѣхъ руснакъ. Отъ вчера се появиха тѣлохранители въ черногорско-албанска носия съ ханджари и пищови, тѣмъ на чело е Игнатиевиятъ Христо съ дългитѣ муста­ци. — Отъ двореца народътъ потегли къмъ генерала, и нему направиха овация. 

28 априлъ/10 май, вторникъ вечерь. Сутриньта, като минавахъ край французското консулство, виждамъ Шефера съ секретаря си на вратата, търсѣше мѣсто на кѫщата за нови знамена — днесъ е сватбата на Рудолфа съ Стефания. Вечерьта му казалъ генералътъ, че Сарафовъ щѣлъ да остане. На пазаря купихъ за 7 фр. последнитѣ галоши, които бѣха тамъ останали и отидохъ въ двореца.

У Стоилова бѣше Riedesel. Князътъ искалъ да ме види. — Вчера бѣха се събрали около 2,000 души отъ Радаковото кафене до Бонева и дори до митрополията. Взели съ себе си и Мелетия. Горбановъ говорилъ предъ хотелъ Искъръ, ту че неотколе единъ чиновникъ либералъ говорилъ противъ покойния царь и противъ княза, ту че му е мѣстото да запѣятъ руския химнъ — военната музика два пѫти изсвирила „Боже царя храни". При двореца, казватъ, били бити и дрехитѣ имъ разкѫсани трима души, които говорѣли противъ овацията; кои сѫ били тѣ, не знаемъ. — Стойчовъ телеграфира на генерала, че е готовъ да приеме, иска да знае, обаче, причината за оставката на колегитѣ му и съдържанието на прокламацията. Попъ Тодоръ вчера хваналъ княза за рѫцетѣ и му казалъ: ние отъ тукъ не те пущаме.

Следъ малко (бѣше следъ 10 часа) князътъ ме повика при себе си, както бѣхъ, im Jacket. Разговорътъ трая около единъ часъ. Отъ завръщането му не бѣхъ го виждалъ, напоследъкъ веднажъ презъ януарий, когато бѣхъ тукъ повиканъ съ Начовича и Стойчова.

„Много се радвамъ, че Ви виждамъ. Азъ трѣбва да търся у Васъ утеха въ това мѫчно време, човѣкъ я намира само у малцина; крачката бѣше неизбѣжна, отъ 8 деня размишлявахъ, какъ и кога, положението бѣше станало съвършено невъзможно. Всички злословѣха противъ мене, министритѣ дохождаха тукъ, обещаваха всичко, изливаха своитѢ почитания, следъ това излизаха и вършеха тъкмо обратното, задъ гърба ми противъ мене".[2] За строежа на двореца, Бѣловъ съобщилъ, че ще даде камънитѣ по-евтино, отколкото Адженовъ, а той ги взималъ отъ приготвенитѣ за паметника, който рускиятъ царь искаше да издигне въ София! Полковникъ Р[емлингенъ?] протестиралъ, Лишинъ подигналъ врѣва за това, а отговорътъ на министерството билъ: това, каже, става въ Африка, а не другаде. Славейковъ никога нищо не знаелъ. Предприелъ анкета противъ Копиткина, безъ да попита самия него (Копиткина) и представилъ писменъ докладъ, като казалъ на княза, че съ радость може да съобщи, че Копиткинъ е съвършено невиненъ. Князътъ съ Еренрота чели доклада — цѣлъ обвинителенъ актъ, eine Anklage nach der anderen [едно следъ друго обвинения]. Славейковъ или не е знаелъ, или е лъгалъ. Историята съ окрѫжнитѣ съвети, Славейковъ съвършено наивно разказвалъ, какъ сѫ я вършили. Türkenaffaire zu Ruščuk [аферата съ турцитѣ въ Русчукъ]. Шосето за Балиефенди, спирали работата, когато заминавалъ, и всичко приписвали на Копиткина. Аферата съ мѣстата за малкия дворецъ, били платени два пѫти на туркинитѣ. Азъ добавихъ, че стариятъ градски съветъ на Трайковича нѣмаше архива — ihr Archiv waren ein Paar Brantweinflaschen [него­вата архива се състоеше отъ нѣколко ракийни шишета]. Князътъ отъ своя страна правѣлъ доста концесии, подписалъ толкова работи противъ волята си, напр. закона за изключването на Грекова отъ адвокатство, мислѣлъ, че тѣ ще направятъ концесия другаде, ала нищо. Хората, препорѫчани отъ него, били всѣкога преследвани. Азъ му отговорихъ, че работата е скръбна, allmachts und gottähnlichkeitsschwindel, Bulgarien als Grossmacht [игра съ всемогѫщество и богоподобие, България като Велика сила]. Князътъ продължи, като каза, че при пѫтуването си видѣлъ, че България въ чужбина е съвършено дискредитирана, само него и Еренрота смѣтали за хора, всичко останало за зулуси. — Вчера вечерь Сарафовъ билъ у княза. Билъ съвършено побърканъ. Азъ добавихъ, че той е ein grüner Student, sehr kindisch [единъ зеленъ студентъ, още дете]. Сарафовъ говорилъ противъ законностьта на цѣлата постѫпка. Актътъ не билъ подписанъ отъ Каравелова, ами отъ Еренрота; Каравеловъ бѣше боленъ, повиканъ — не дойде, времето течеше, не можеше да се чака. Следъ това той казалъ, че оставката си князътъ трѣбвало да предложи на обикновеното Народно събрание и едва тогава да се свика Велико народно събрание. Wenn man nichts Ärgeres herausfinden kann, gut [ако не можеше да се измисли нѣщо по-лошо, добре]. Подиръ това Сарафовъ се впусналъ да оплаква нещастното отечество, das arme Volk wird seiner Rechte beraubt [на клетия народъ ce отнемали правата], по-добре щѣло да бѫде да останѣлъ подъ турцитѣ, отколкото този срамъ, искалъ да се изсели отъ България, вайкалъ се, zwing sich zu weinen [мѫчелъ се да плаче]. Имало слухове отдавна, че такова нѣщо се готвѣло. Грековъ, каже, писалъ нѣкому си, че князътъ мислѣлъ да свика Велико народно събрание и т. н. Князътъ му отговорилъ: „Ja, wenn man fremde Briefe eröffnet und liest, so wird man darin freilich manches unangenehme für sich herauslesen" [разбира се, когато се отварятъ и четатъ чужди писма, човѣкъ естествено ще намѣри въ тѣхъ и нѣщо неприятно за себе си], „Er war sehr aufgeregt und plauschte alle seine Geheimnisse" [той бѣше много възбуденъ и си изказа всичкитѣ тайни]. Най-после Князътъ му казалъ: „Ich empfehle mich" [сбогомъ] и Сарафовъ си излѣзълъ, tout ébahi et égaré [цѣлъ смаянъ и побърканъ]. Между другото Сарафовъ казалъ, че народътъ въ Великото народно събрание щѣлъ да бѫде противъ него. Князътъ му отвърналъ, че той очаква агитация отъ тѣхна страна съ най-перфидни срѣдства. Вънъ, въ смущението си, Сарафовъ търсѣлъ палто, питалъ Ползикова обър­кано, не може ли да му заеме файтона си, вънъ било пълно съ хора — овация. Питалъ какво е това. Масаловъ му отговорилъ сухо: „c'est une ovation". Изчезналъ въ тълпата.

Князътъ казва, че за лошото управление народътъ на първо мѣсто ще държи него отговоренъ, понеже не познава много службитѣ. Вчера следъ пладне се разходилъ изъ града, „um zu sehen ob mich noch jemand grüssen wird. Alle grüssten sehr demüthig" [за да види дали нѣкой ще го поздрави. Всички го поздравлявали много почтително]. И Стамболовъ свалилъ шапка, той е тукъ, тъкмо е дошълъ на време. — Азъ, за да имамъ надеждни данни, попитахъ какъ е посрещната постъпката му въ страната. — Keine Stütze im Lande, keine Partei [никаква подкрепа въ страната, никаква партия]. Азъ: либералитѣ сѫ ученици на букурещката емиграция; aufgewachsen im Conspirieren [израстнали въ съзаклетничество], консерваторитѣ сѫ безъ партия, тѣхни привърженици сѫ богатитѣ хора по градоветѣ — Wucherer [лихвари], дерѣли селянитѣ, та сѫ ненавиждани. Интелигенцията е съвършено корумпирана — видѣхъ я, каже, вчера самъ да играе хоро въ дъжда предъ двореца. А неотколе отказали да изплатятъ 1000 фр., които Князътъ подарилъ на българската черква въ Одринъ. Elende Charakterlosigkeit[низка безхарактерность].

Говорихме за срока. Той мислѣше 3 месеца. Азъ възразихъ, че е много, 2 месеца стигатъ, bei den Orientalen muss man den ersten Eindruck ausnützen, die Eindrücke tief, aber bei dem elastischen Gemüth der Orientalen erlöschen sie sehr bald [у ориенталцитѣ човѣкъ трѣбва да използува първото впечатление, впечатленията сѫ дълбоки, ала при еластичния духъ на ориенталцитѣ тѣ изчезватъ много скоро]. Приведохъ за примѣръ разпущането на първата камара, ефектътъ, а шесть недѣли подиръ това поражение при изборитѣ. Сега всичко трѣбва да стане въ най-скоро време. — Сарафовъ между другото казалъ и това, че тонътъ на прокламацията билъ trop tranchant [много рѣзъкъ], князътъ се обръщалъ къмъ народа само съ думата „българе". Князътъ му отговорилъ: и Наполеонъ I всѣкога се е обръщалъ къмъ народа си само съ думата français. — Впрочемъ, каза ми той, преди войната никой не се е обръщалъ тъй къмъ българитѣ — тѣ бѣха само рая. — При изборитѣ иска да изпрати изъ стра­ната като княжески комисари 5 офицера, да приематъ оплакванията, мислѣше да вземе нѣколко души и отъ просвѣтата, азъ му отговорихъ, че нашитѣ хора сѫ ненадеждни, млади. Великото народно събрание ще бѫде въ Свищoвъ, на Дунава. Ще трае само единъ часъ, безъ дебати: „ich würde Dinge zu hören bekommen, die mich erst recht zum Abgang zwingen würden, ohne Abstimmung" [инакъ азъ бихъ чулъ работи, които тепърва именно биха ме накарали да си зами­на, безъ гласуване], просто ще гласуватъ. Следъ отварянето и започването на заседанието веднага ще отида на па­рахода, съвършено sеriо. Цанковъ (разправяше ми князътъ) билъ вчера у Lascelles, казалъ му: „познавамъ княза много добре, не вѣрвамъ, че той ще си отиде отъ тукъ; та кѫде другаде ще намѣри княжество и 600,000 фр. годишно". „Die Leute fassen die Sache nur vom pecuniären Standpunkt auf" [хората схващатъ нѣщата само отъ паричната имъ страна]. Ще иска септенатъ, Народното събрание ще се свиква само за бюджета, следъ 7 години ще се ревизиратъ всички създадени между това закони и конституцията. Сега нѣма да става никаква промѣна въ конституцията. Главното е стабилность. Освенъ това ще се създаде   сенатъ, едно учреждение, което ще приготовлява законитѣ и ще контролира правителството, ще се състои донѣкѫде отъ чужденци, единъ Conseil d'état по французски образецъ[3]*). Преди изборитѣ 4 недѣли князътъ иска да направи едно пѫтуване по цѣлата страна за инспекция на войската, та да мине като последенъ отъ агитаторитѣ. Auf die Truppen und Offiziere kann man rechnen [на войската и офицеритѣ може да се облѣга]. Каза ми, че вчера въ военния клубъ рускитѣ и българскитѣ офицери били много доволни, само братътъ на Сарафова мълчалъ по обясними причини. — Билъ въ Берлинъ и Дармщадъ, когато излѣзли статиитѣ въ Augsburger Allg. Zeitung, überall die Rede davon, man kennt sie dem Hamen nach sehr gut, ich war überrascht, und weiss dass die Artikel von Ihnen sind [на всѣкѫде говорили за тѣхъ, познаватъ Ви много добре по име, азъ бѣхъ изненаданъ и зная, че статиитѣ сѫ отъ Васъ]. Азъ: zu objectiv gehalten [много обективно сѫ написани]. Той: desswegen mehr Eindruck [за това и впечатлението е по-голѣмо]. Сега трѣбва да продължите, да изложите мотивитѣ на вче­рашната стѫпка. Баща му телеграфиралъ, че е изненаданъ, не очаквалъ сега, защо толкова бърже; говорили върху това, казалъ му, че ще стане чакъ наесень, при редовното Съ­брание. — Говорихме за крайния резултатъ. Князътъ каза: ich bin gefasst auf alles, am Ende gehe ich weg, es lässt sich nicht berechnen [азъ съмъ на всичко готовъ, въ края на краищата ще си замина, не може всичко да се пресмѣтне]. Азъ му отговорихъ, че наистина едно вѣрно пресмѣтане е невъзможно, докато не получимъ известия за общото впечатление въ страната. „Ich rechne auf Ihren Beistand und zähle auf Sie in dieser entscheidender Zeit" [азъ разчитамъ на вашата помощь и се облѣгамъ на Васъ въ това решително време]. Азъ отговорихъ, че всѣкога съмъ готовъ да му служа.

Излѣзохъ. Подиръ мене влѣзе Thielau. Следъ това Князътъ говорилъ на Константиновича за мене: Votre compagnon (както ме нарича), s'est un homme comme il faut, je suis très content qu'il a accepté [Вашиятъ другарь е човѣкъ както трѣбва, азъ съмъ много доволенъ, че той прие]. Константиновичъ му отговорилъ: si nous avions eu 10 Bulgares comme lui, les choses ne seraient pas arrivées sur ce point [ако да има­хме 10 българи като него, работитѣ не щѣха да стигнатъ до този край]. — Estignard (Хавасъ) дойде въ канцеларията. Телеграфирахме по цѣлия свѣтъ. И така азъ съмъ „управляющий Мин. на Нар. Просв. Главенъ секретарь".

Върнахъ се въ кѫщи и съ файтонъ тръгнахъ по визити. Ето ти го у бакалина при Кафенебаши (до самото кафене) стариятъ Славейковъ съ шаечно пардесю и черна шапка, купуваше зеленъ чесънъ съ бѣли главички и го пъхаше въ дѣсния си джебъ. Лице не изразително, поздравихме се като че случайно. — Отидохъ въ австрийското консулство да поздравя, тамъ бѣха Бурианъ и Тоттъ. Безеншекъ и факторътъ съ фракъ тъкмо излизаха. Веднага се поде разговоръ, разбира се, за положението. Вчера стариятъ и младиятъ Славейковъ и Люцкановъ били у Lascelles и De Martino. У Lascelles говорили, че назначаването на руски генералъ за председатель на министерството е противъ интереситѣ на английската политика и молили за защита либерална Англия. Lascelles отговорилъ, че наистина отъ правителството си нѣма никакви инструкции за този случай, ала че ще имъ съобщи откровено личното свое мнение: удобрява постѫпката на княза, обстоятелствата били такива, че положението му било невъзможно, не ще се намѣри князъ, който да влѣзе въ такова положение на работитѣ, каквото е тукъ. Предъ De Martino приказвали, че отказването отъ престола на княза ще има за резултатъ австрийска окупация, че това било противъ интереситѣ на Италия, та нека Италия се застѫпѣла за либералните институции на България. De Martino хитро имъ отгово­рилъ, че Италия почита либералнитѣ институции на България и за това не се бърка въ нейнитѣ вѫтрешни работи. Цанковъ следъ това отдѣлно ходилъ у Lascelles. — Бурианъ следъ това разправя за ефектитѣ на глупавия Стойчовъ въ Виена. Не чува, не разбира каквото му се приказва. — Въ присѫтствието на княза въ заседанието на конференцията два пѫти билъ прикритъ отъ Калая съ неговата ледена хладнокръвность. — Следъ заминаването на княза не могатъ да бѫдатъ равнодушни, какво ще стане тукъ. Европа не ще приеме всѣки князъ. Смѣхме се, че Цанковъ може да бѫде князъ съ 50,000 фр. — публична продань minuendo [съ намаляване]. Wenn Unruhen — Occupation [ако изникнатъ размирици — ще има окупация]. — Вчера, каже, либералитѣ телеграфирали на Гладстона и Гамбета. — Burian über die Durchführung der Wahlen; die Regierung muss dafür sorgen, dass solche Leute gewählt werden, die man haben will [Бурианъ за произвеждането на изборитѣ; правителството трѣбва да има грижа­та да бѫдатъ избрани такива хора, каквито иска да има]. — Тоттъ за Балабанова: единствениятъ човѣкъ за външнитѣ работи, bescheiden, gelehrig. „Chaque question est pour moi une montagne à surmonter" [скроменъ, разбранъ. „Всѣки въпросъ за мене е планина, на която трѣбва да се възкача"]. Всѣкога могълъ да се намѣри. — У Янсена си оставихъ картичката. Днесъ тамъ има souper, ала азъ никога до сега тамъ не съмъ се представялъ, не съмъ каненъ. — У генерала. Необходимъ е conseil von Fachmännern [съветъ отъ специалисти], никаква Gesetzbäckerei [пекарница на закони], като до сега. Keine Aenderungen im Personal machen. Will keine Chiffern, keine Telegraphencontrolle [никакви промѣни въ персонала нѣма да се правятъ. Не иска шифъръ и контрола на телеграфа]. Той е за по-дълъгъ срокъ, иска да оправи окрѫжнитѣ съвети. — Военнитѣ власти били вчера предупредени въ случай на размирици.

Отидохъ въ министерството. Вацовъ ме търсилъ вече нѣколко пѫти. Часътъ е вече 1. Телеграфирахъ на В. Стоя­нова да дойде колкото се може пo-скоро (днесъ едва получихме лѣсковския рапортъ) и на Йовановича да продължава. Получихъ дълго писмо отъ баща си. — Имамъ охота енергично да продължавамъ и използувамъ това време, да захвана и Периодическо списание, да издамъ програма, auf's höchste gespannte Activität [до най-висша степень напрегната дейность]. — Въ това време се явява Сарафовъ. Развълнуванъ, имаше нужда отъ клистиръ съ студена водз, Blutegelnaderlass [отъ пущане на кръвь съ пиявици]. Говорихъ му да приеме статистиката, ала той не знаеше где се намира, иска да се махне вънъ отъ България. Азъ го съветвахъ на шега да иде въ Цариградъ. Тази катастрофа била по-лоша, отколкото ако бѣхме останали, каже, подъ турцитѣ (това казалъ вчера и на княза). Прокламацията, която му я далъ генералътъ да я прочете, го поразила. Руски генералъ, чуждъ поданикъ, министъръ на вжтрешнитѣ работи; Стаматовъ сѫщо чуждъ поданикъ — не мога да влѣза въ такова министерство, прокламацията осѫжда дѣлата на досегашното правителство, следователно и моитѣ, бихъ се компрометиралъ, най-отговорното правителство щѣло да бѫде това временното — закони, бесилки.... Съ други думи собствено правителство на злодеянията, deren es frei ist alles zu machen [което е свободно всичко да върши], а щомъ се свърши срокътъ, мѫчение: то­ва е ориенталско понятие за везиритѣ. Азъ му говорихъ за възможния лошъ резултатъ въ Събранието, Князътъ ще си замине, и азъ, разбира се, съ него. Следъ това ще последва австрийска и румънска окупация. Тукъ той отвърна, че не вѣрва Австрия да окупира дори Видинъ, вижте Босна, но ние не сме бошнаци. Welch'elende Selbstüberhebung und Selbsttäuschung [какво жалко високомѣрие и самоизмама]. Франция и Англия сѫ съ насъ (!). Той мисли, че всичко това е станало за желѣзничния въпросъ (!); европейската коми­сия ни има като Египетъ за експлоатация. Той крачеше изъ стаята и крещеше. Азъ му възразихъ, че всичко това е естествено, вижте историята на Влашко до 1860 год.

Либералитѣ разпространяватъ слуха, че щѣли да бѫдатъ назначени губернатори, Горбановъ въ София, Начовичъ въ Русчукъ, Грековъ въ Търново, Бурмовъ въ Видинъ, споредъ други като помощници на военнитѣ губернатори (!!), Вацовъ ми го каза, а вечерьта и печатарьтъ Я. Ковачевъ. Вацoвъ се бои да не би Стамболовъ да устрои нѣкакви безредици. — Азъ наредихъ да се назначи Славейковъ за conseiller у насъ. Люцкановъ отъ днесъ вече не ходи на работа, генералътъ му казалъ, че желае неговото оттегляне.

Подиръ пладне отидохъ у Стоилова въ канцеларията. Съобщихъ на княза за телеграмитѣ до Гамбета и т. н. Клю­ки изъ града, че Корвинъ (който замина въ отпускъ) отишълъ да вербува австрийски и германски чиновници адми­нистратори. Липса на oрганъ, на вестници. Тукъ е младиятъ Хаджи Калчо, иде отъ Лондонъ за Пловдивъ, радва се за днешното събитие. Разправялъ на Стоилова, че ме знаелъ отъ Пловдивъ, отъ банкета лани, „много живъ господинъ".

Вечерьта излѣзохъ малко на разходка. Случайно се срещнахъ съ Янко Ковачевъ, който вчера билъ почти хванатъ при побой у Дениса. Той съжалява и не удобрява, че Сарафовъ не е останалъ. Вижда само срама на България предъ Европа, обвинява дипломатическитѣ агенти и тѣхнитѣ прищевки, това било причината за всичко. Имало цензура на телеграмитѣ, вчера не му приели една телеграма, па сѫщо и на Драндара (уви! за „М F. Presse"). Азъ обърнахъ разговора за илюстрацията, литературата, водопроводитѣ, тухлитѣ и т. н.

Вчера, каже, нѣкои хора искали да биятъ Каравелова, ала навреме било попрѣчено, па потеглили отъ градината за митрополита, който говорилъ необикновено добре, unter dem Drang der Umstände [подь натиска на обстоятелствата]. Вратата на Каравелова, други пѫть отворена цѣла нощь, сега sorgfältig verriegelt [грижливо е заключена]. — Още въ недѣля подиръ пладне Славейковъ се разхождалъ изъ градината съ цѣлото си семейство, при музика, последенъ пѫть като министъръ.

Вчера пакъ имаше овация предъ двореца. Ясно време. Около 150 опълченци съ музика. Единъ чете речь предъ княза, припомняйки бойоветѣ при Шипка, Заара, Шейново и т. н., гдето се били предъ неговитѣ очи за отечеството и обещавайки, че ще положатъ своя животъ противъ неприятелитѣ на отечеството, които искатъ неговото заминаване. Князътъ отговори на кѫсо — далече звучеше неговото „юнаци". Тишина, всички шапки бѣха свалени. Гърмогласно ура. — Вчера вечерь имаше овация и предъ генерала. Той имъ казалъ на кѫсо: „Дръжте си княза, когото имате; по-добъръ не ще намѣрите". — Вчера писахъ на баща си въ Виена, тази вечерь пакъ. — Утре на 10 ч. има съветъ у княза. 

29 априлъ/11 май, срѣда. Вчера опълченцитѣ съобщи­ли на Ползикова, че искали да натупатъ Стамболова, търсѣли го изъ града, ала имъ било попрѣчено. Въ Враца въ понедѣлникъ подиръ пладне имало митингъ отъ 2500 души, ли­куваме. Въ Русчукъ молебенъ, прочувствена телеграма. Въ Раховица огромна радость. Отъ Търново пристигна известие, че тамъ се пръснали много невѣрни приказки, не знаятъ още прокламацията.

На 10 ч. имаше министерски съветъ. Трая 1³/₄ часа. Стоиловъ сѫщо присѫтствуваше. Оживени препирни, съвършено друго нѣщо отъ досегашната практика, когато всички седѣли като masculi picti [красиви фигуранти] и само Каравеловъ вдигалъ врѣва. Най-напредъ се занимахме съ personalia. Указътъ за мене е подписанъ. Шлейферъ заминалъ, като си взелъ предварително заплатата за 2 месеца, и оставилъ оставката си писана на 23, а регистрирана на 26, трѣбвало би да бѫде преследванъ; за главенъ секретарь се спрѣхме върху Илия Цановъ. Желѣзковичъ ще задържи Каранфиловича. — Следъ това генералътъ съобщи, че иска да назначи 5 офицера съ по 1000 фр. месечно да пѫтуватъ изъ страната и да надзираватъ изборитѣ, да докладватъ за всички въз­можни злоупотрѣбления, да приематъ оплаквания отъ населението и да уволняватъ флагрантнитѣ престѫпници отъ страна на административната власть. Подигна се споръ меж- Еренрота и Стаматова за легалностьта на тѣзи назначения. Стаматовъ иска да обоснове новото „учреждение" съ §47 отъ конституцията. Еренротъ мисли, че това сѫ чиновници за особни порѫчки, комисия за 2 и по-малко месеца, не позна­ва префектитѣ, не иска да ги смѣнява. Назначението ще стане съ указъ. — Следъ това дойде на дневенъ редъ въпросътъ за рублата. Желѣзковичъ се колебаеше. Еренротъ каза, че старата и новата рубла съдържатъ еднакъвъ Silbergehalt [количество сребро], трѣбва да се приематъ и дветѣ въ каситѣ, да се унищожи януарското постановление, да се извадятъ отъ обръщение само излизанитѣ парчета; при купуването нѣма домашни пари, и дветѣ сѫ еднакви. Желѣзковичъ из­тъкна огромния напливъ отъ сребро изъ останалитѣ съседни страни, и изчезването на златото. Съгласиха се да се допуснатъ и старитѣ рубли. — Русчушко-варненската желѣзница. Предложението направено презъ декемврий, да се платятъ 30% (вм. 25%), компанията не приема, Англия не се бърка въ тази работа, понеже е частна, предлагатъ да се иска решение отъ конференцията на посланицитѣ въ Цариградъ. Призна се, че това предложение е много изгодно. — Кюстен­дилската работа. Азъ поддържахъ да се иска отъ Цанкова рапортъ, има нужда отъ изучване, заплетена работа. Въпросъ е за кѫщитѣ и лозята на турцитѣ въ самия градъ, окупирани.

Отидохъ въ канцеларията. Издадохъ окрѫжно до нашитѣ учреждения, че съмъ приелъ временно управлението на просвѣтата и че очаквамъ отъ тѣхния патриотизъмъ да продължаватъ съ сѫщото прилежание, ревность и усърдие въ своитѣ работи, както до сега; защото дѣлото за което работятъ — просвѣтата и образованието на бѫдещето поколѣние — е свещено. — Самоковскиятъ кметъ Зографски дойде у мене (an armenian type [ерменски типъ]) да иска държавно училище въ Самоковъ, азъ съмъ за индустриално училище. Мисля да направя нѣщо такова. — Славейковъ приема главното съветничество, редакцията на речника, предлага сбирка отъ пословици (17 коли). Вацовъ го почерпилъ въ кръчмата „при желѣзницата" съ 2 чаши бира, а той въ недѣля вечерь бѣше още министъръ. — За нуждата отъ читанки.

Подиръ пладне отидохъ у Стоилова. Кому да се повѣри вѣроизповѣданието? Азъ не искамъ, най-добре на Стаматова. Стойчовъ остава. — Излѣзе „Независимость", много кротка, изгубиха компаса. Съдържа само фейлетонъ, датиранъ отъ Търново, за падналитѣ и изпѫдени крале на нашето столѣтие (изглежда да е отъ Стамболова)... ала тукъ Князътъ си отива. — Получи се писмо отъ Вълковича до Стоилова. Въ Румелия ентусиазъмъ, иска 1000 прокламации, отечеството е изтръгнато отъ позора, пакъ ще се повдигне, пакъ ще почне да живѣе. — Хаджи Калчо днесъ сутриньта преди насъ бѣше у княза. Той е членъ на „Постоянния комитетъ". — Говорихме за вестникъ. Да се прекръсти Бълг. гласъ и да се продължи издаването му по-нататъкъ, не зная, нѣма да излѣзе нищо отъ това. Стоиловъ мисли да се издаватъ Flugblätter, Gelegenheitsartikel [хвърчащи листове съ статии по случаи]. Драндаръ искалъ да подаде клеветническа телеграма до „N. F. Presse", че конституцията била унищожена, че имало военно правителство, че овацията била принудителна и изкуствена и т. н., ала му била върната. — Вчера у Янсенъ Стоиловъ говорилъ съ Люцканова. Разправилъ му каквото и на менъ веднага първия день: могло да се поправи всичко, Каравеловъ, Цанковъ, Славейковъ, владицитѣ и нѣкои отъ другитѣ, Начовичъ (за Грекова не искалъ и да чуе) да сѫ отишли при княза — тихо и съ добромъ всичко би се свършило. Люцкановъ призналъ всички натяквания на Стоилова за срамотнитѣ постѫпки спрямо княза; не могли, ужъ, да се отричатъ. Защо, каже, това срѣдство не го казалъ по-рано. Стоиловъ му отговорилъ: ако отидѣхъ у Цанкова, щѣха да кажатъ, че правя интриги. Люцкановъ билъ умисленъ. — Опълченцитѣ искатъ да пердашатъ на лѣво и на дѣсно. Предъ Великото народно събрание so eine Salbung [по едно миропомазване]. — Миларовъ въ недѣля вечерьта билъ у Вацова. Сарафовъ билъ умисленъ, Вацовъ сѫщо, а Миларовъ въ предвечерието билъ много бодъръ и веселъ, пилъ, пѣлъ, смѣлъ се — като предъ сражение, последната либерална вечерь. Отъ тогава вече не съмъ го виждалъ. Сарафовъ иска да замине за Мехадия, dort werden ihn die Elfen kaltmachen und normal stellen [тамъ елфитѣ ще го изстудятъ и ще го докаратъ въ нормалното му състояние]. — Стоиловъ ми говори за Дринoва. Още въ Пловдивъ на единъ воененъ балъ взелъ едновременно Стоилова и Ив. Ев. Гешова на страна и ги попиталъ, какво мислятъ за българския парламентъ, кой бива да влѣзе въ него. И двамата младежи тогава, разбира се, in dulce jubilo [хлъцнали отъ радость]. И въ Търново предложилъ парламентъ, въ който да влизатъ 17—22 чле­на, назначени отъ княза и правителството. Абсолутистъ. Изсмѣли му се. — Сукнаровъ, каже, разправялъ на единъ селянинъ, че Князътъ тайно се оженилъ въ Германия и продалъ България за нѣколко милиона. Черховски (бивши околийски началникъ въ Бѣлоградчикъ) ужъ присѫтствувалъ на сватбата. Може би това е агитационна измислица на консерваторитѣ. — Днесъ дойде у мене въ канцеларията Велимиръ Шмитъ, пѫтува да събира адреси за нѣкаква английска фирма, трѣбватъ му 500,000 отъ България, иска да преписва статистиченъ материалъ. Той е отъ долна Лужица, билъ кореспондентъ на Augsburger Allg. Zeitung и Hamburger Zeitung въ Херцеговина, въ Цариградъ, презъ сръбската война командувалъ батарея на Дрина. Пишелъ и сега въ хамбургските вестници. Хвали княза. Бъбривъ полабчанинъ. — Хайдушкиятъ войвода котленецътъ Гачалъ обещава съ опълченцитѣ да изпердаши всички противници на княза, воювалъ при Ески Заара, днесъ билъ въ двореца; има особено на око Бръшлянова. — Трѣбва да се изработятъ въ най-скоро време предложения за Великото народно събрание. — Горбановъ е der Held des Tages [герой на деня]. Въ Беседата (въ кѫщата въ княжеската градина) носили го на рѫце. Тамъ първата ве­черь били изпити отъ лоялность три бурета бира.

Мене този coup de théâtre [внезапна промѣна] наново ме изцъри стъ тѣлесната умора и душевното вдървяване, пакъ станахъ бодъръ, шегобиецъ, всѣка минута правѣхъ каламбури и бележки. 

30 априлъ/12 май, четвъртъкъ. Днесъ отъ 9—3 ч. бѣхъ въ канцеларията, свършихъ много работа. Приготвихъ доклади. — Пълно е съ слухове за изпѫждането на чиновници.— Сарафовъ бѣше у насъ, иска да остане тука, докато се свърши всичко, макаръ че лѣкаритѣ го съветвали да излѣзе вънъ. - Вчера излѣзе Независимость, кротка, имаше само уводна статия за измѣнение на конституцията и фейлетонъ за сваленитѣ крале. Днесъ излѣзе Бълг. гласъ, много кротъкъ и разуменъ. — Пълно е съ телеграми, отъ Русчукъ, Варна (опълченцитѣ), Хаджиоглу Пазарджикъ, Свищовъ (управительтъ Самсаровъ (!) прави излияния за лоялность), отъ Самоковъ (депутация съ адресъ), Силистра, Раховица, Ломъ —ентусиазъмъ, радость за падането на министерството и скръбь за угрозата Князътъ да си замине. — Въ Пловдивъ, каже, Марица излѣзла съ гръмотевична статия. Отидохъ у Каравелова, не безъ страхъ отъ неговото лудешко увлѣчение, ала не го намѣрихъ въ кѫщи, билъ съ госпожата у д-ра Брадела. — Майоръ Котелниковъ ще бѫде единъ отъ петтѣ комисари при изборитѣ. — Много чешки даскали се обаждатъ вследствие на дописката на Брожка въ Národni listy. — Повѣрителното писмо на Стоянова за работитѣ въ лѣсковското училище: учительтъ Христовичъ се опивалъ, нѣкога го опивалъ попъ Димитъръ Солунчанинъ, учитель по пѣние, та при неговата невмѣняемость „възседналъ"... на Христовича. Много често тѣзи двама „поклонници на музитѣ" безчинствували по „бѣли гащи" въ училищната градина, играейки на прескочи—магаре. Цѣломѫдрена младежь. Христовичъ вече е уволненъ. — Груичъ замина. Боди днесъ бѣше въ канцеларията да съставя телеграма за Бѣлградъ за състава на министерството. — Каравеловъ (споредъ Вацова) получилъ съболезнователна телеграма отъ Рахово, щѣли да го избератъ отъ тамъ за Великото народно събрание. 

1/13 май, петъкъ. Вали, най-лошиятъ дъждъ, който съмъ виждалъ въ София. Излѣзохъ съ мушама. Въ кѫщи е безредие, боядисва се, „мухаджирство", най-важното време, а не мога нищо да пиша въ кѫщи. — Въ канцеларията свършихъ сума дребни работи. Сарафовъ пакъ дойде като блуждаещъ Ахасверъ, съвършено изсъхналъ и отпадналъ. Стаматовъ бѣше у мене по кюстендилския въпросъ, заплетенъ, не знаемъ какво да правимъ, Цанковъ и компания сѫ забъркали тази каша. Стаматовъ говори за работата споредъ Берлинския договоръ и конституцията, тукъ нѣмало експроприация; за предложенията по-добре е, каже, да се задържатъ до камарата; видѣлъ вчера Стамболова и Касабова, говорятъ, каже, че било по-добре по-малкото зло отъ по-голѣмото, по-добре било известното отъ неизвестното (този господинъ сигурно е лъгалъ). Каравеловъ като министъръ на правосѫдието отмѣнявалъ сѫдебнитѣ решения — на върховния сѫдъ като инстанция въ contentieux [спорнитѣ работи]. — Сутриньта въ дъжда срещнахъ Йос. Ковачева. Бѣше малъкъ, кротъкъ. Питаше ще ли има промѣни въ персонала, азъ му отговорихъ че нѣма да има, генералътъ нѣма да смѣни ни единъ префектъ. До сега всички министерства сѫ грѣшили съ смѣняването на лицата, това е ориенталски Staatskunst [държавничество], ексклузивность; европейскиятъ умъ е другъ: привлѣчи, привържи всички хора отъ всички бои, ако ще би да иматъ по 2, 3, 4 крака, къмъ себе си, къмъ работа за отечеството, вдъхни имъ ентусиазъмъ за патриотична дейность. Той: нека като членъ на министерския съветъ съмъ се застѫпилъ, да не се смѣнява никой (разбира се, той мислѣше за себе си). Азъ: главниятъ грѣхъ до сега е билъ липса на стабилность, експерименти, игри, това трѣбва да престане. — Подиръ пладне отидохъ у Стоилова. Има телеграма отъ агенция Хавасъ, че руското правителство запретило веднага предварително на вестницитѣ да пишатъ противъ българския князъ. – Получихъ писмо отъ Пипина. Дриновъ ми изпрати вестника „Южний край" (Харковъ), гдето има статия отъ него противъ нѣкой си мѫдрецъ Надлеръ по източния въпросъ. – Шишеджиевъ следи за Каравелова нѣкѫде да го не натупатъ (особено опълченцитѣ). – Конфликтътъ на Франция съ Турция за туниския суверенитетъ. — Единъ изгоненъ телеграфенъ чиновникъ издаде всичко, каквото се е тамъ вършило въ последно време. Вонещи работи. Задържани били две телеграми на Теохарова за „Русь", едно писмо на Теохарова не било предадено и т. н. Дали не сѫ следѣли и за моята кореспонденция? И г-жа Лишинъ получила две разтворени писма. Балабановъ щѣлъ да дойде по свое желание да дадѣлъ, каже, обяснения по разни работи. И Грековъ се очаква днесъ отъ Пловдивъ. Riеdеsеl заминава въ понедѣлникъ въ отпускъ презъ Цариградъ за Германия. Отивайки си съ Стоилова и Спаса отъ княжеската канцелария въ кѫщи, припомнихъ си, какъ лани искахъ въ книгата за България, която приготовлявахъ за наесень, следъ заминаването си отъ тукъ, да изобразя Гюзелева: седналъ на клонъ на едно дърво съ ябълка въ рѫце (цѣла Горила) и какъ въ Рила отецъ Теофилактъ, когато тамъ пристигна Гюзелевъ, ми каза: „извинете, че имаме такива хора. По-добри не се намиратъ". Това напомня далматинската: „да опростите мoja жена". — Вчера подиръ пладне въ княжеската канцелария видѣхъ майора Андреевичъ, Османъ бей, авантюристъ, синъ на Мехмедъ Къбръзлията и една англичанка. Иска да пише нѣкаква брошура за България. — Отъ недѣля тѣлохранителитѣ сѫ съ черногорски костюми, червени и сини. – Получаватъ се много телеграми, отъ всѣкѫде. Отъ Кюстендилъ отъ кмета и всички еснафи, пълни сѫ съ надежда и ентусиазъмъ, положението било невъзможно; отъ Видинъ отъ опълченцитѣ и т. н. - Тишевъ отъ Търново (префектъ) иска 100 екземпляра отъ прокламацията да ги разпрати по всички села. — Съвършено произволното назначаване на окрѫжнитѣ съвети счупи главата на министерството. Отъ всѣкѫде оплаквания. Назначавали не тѣзи, които сѫ имали най-много гласове, ами тѣзи, които имъ били угодни, дори и съ най-малко гласове. Споредъ Вацова, въ Ломско това унищожило съвършено всички симпатии къмъ министерството. – Ломската реалка не върви напредъ. Горановъ, директорътъ спѣлъ до обѣдъ, учителитѣ били пълни съ недовѣрие единъ къмъ другъ, Мих. Георгиевъ правѣлъ интриги. — Вацовъ иска да замине за Виена да купи учебни пособия. – Петтимата офицери комисари днесъ сѫ назначени; това сѫ най-висши руски офицери: подполковникъ Котелниковъ, полковникъ Ремлингенъ, полковникъ Логвеновъ, полковникъ Боборикинъ, майоръ Кашалински, разпредѣлени не по губернии, ами съвършено другояче, по географична схема. 

2/14 май, сѫбота. Съхне по малко, подиръ пладне пакъ буря. Славейковъ дойде у мене въ канцеларията. Приказвах­ме почти цѣлъ часъ по всевъзможни въпроси. Донесе нѣкакво писмо предадено му отъ евреитѣ. Сега най-много го занимаватъ диалектитѣ, личнитѣ и мѣстни имена. Развалени били диалектитѣ въ Македония, въ всѣки край нѣщо друго, особено въ Воденско и Битолско. Преводътъ на новия заветъ на архим. Павелъ съ гръцки букви билъ допечатанъ, 4 коли, Славейковъ ималъ 1 екземпляръ, ала билъ изгорѣлъ въ Ески Заара, софийскиятъ диалектъ приличалъ на Щипския. Отъ Халкали до Пиротъ се срѣщали формитѣ: седоша, ходиша. Игритѣ Русаля въ Кукушъ преди години, мѫжетѣ съ мечове по кръстопѫтищата; Русалино гробище и други nomina topiса. Знае за римскитѣ Rosalia и за русалкитѣ, кукери (nota bene игри). Разпитвалъ стария несретникъ Пулевски за миацитѣ; дебор, каже, е албанска дума и означавала „на сборъ", старото срѣдище на Дебъръ се наричало, каже, „Реховица". Езикътъ на гагаузитѣ билъ пъленъ съ татарщини; коу вм. кьои и т. н. И въ обичаитѣ имало много татарско. Населението на Шуменско, Джумайско и т. н. говорѣло български като че ли превеждатъ отъ турски: дадохъ на тебе, вм. дадохъ ти: криво ми е и т. н. И „ходящицъ" (Шуменско) била споредъ него турска синтактична форма. Сѫщо и сургучитѣ имали много татарски елементи. Предложихъ му мѣстото съветникъ при министерството съ 6000 фр. Той отговори, че сега не иска. Времената били сериозни, той билъ старъ човѣкъ, би могълъ „да се увлѣче", по-добре е да излѣзе вънъ отъ България, иска да отиде въ Цариградъ, тамъ живѣлъ 18 години, тамъ билъ екзархътъ (калоферецъ), ще можелъ да се сношава съ Македония и Одринско. Не зная какво ми­сли: или знае, че ще получи заплата за два месеца (Вацовъ така предполага), та иска да види своитѣ стари „любовници" въ Цариградъ, или го е страхъ отъ тероръ. На тръгване ми каза, че ще си помисли още. — Подиръ пладне посетихъ Thielau, стояхъ много дълго. Говорихме за положението. Още въ отсѫтствието на княза Еренротъ кроялъ своя планъ, още тогава говорилъ за петь военни комисари. Thielau се надѣва, че цѣлата работа ще успѣе, а сполучи ли, той лично мисли, че следъ две години Румелия щѣла да бѫде наша — unnatürliche Stellung Ost-Rumeliens [неестественото положение на Източна Румелия]. Сега презъ временното управление не можело нищо ново да се предприеме, трѣбвало само предпазлива политика, отъ нея много зависѣло. Предложенията не трѣбвало да се разгласяватъ до 2—3 дена преди Събранието, страхъ. Работата не трѣбвало да се протака, до два месеца трѣбвало да бѫде вече свършена. Удобрява новитѣ избори за окрѫжнитѣ съве­ти, особено пъкъ назначението на руски офицери за комисари, веднага си ги записа. Трѣбвало да се спечелятъ турцитѣ, тѣ щѣли да дадатъ много гласове съ помощьта на Нихадъ паша. Еренротъ е съобщилъ официално на агентитѣ, че Цанковъ билъ отстраненъ отъ кюстендилската комисия, grosse Genugthung [голѣмо удовлетворение]. Трѣбвало да бѫдемъ добре съ дипломацията, особено по турскитѣ работи съ Англия и Италия. Самото Събрание да не траело повече отъ единъ часъ, да кажели а или б, председательтъ да бѫдѣлъ добъръ (азъ: Т. Икономовъ) и веднага да се разотидѣли, параходитѣ да бѫдѣли готови въ Русчукъ и Ломъ, та веднага да заведѣли народнитѣ представители по мѣстата имъ, за да не се съберѣлъ нѣкой Rumpfparlament (непълно Народно събрание). Следъ това да не се взималъ въ министерството ни единъ отъ отърканитѣ вече консерватори, макаръ че Грековъ билъ сигурно вѣренъ на княза — той би трѣбвало да замине съ княза. Не му остава друго. Освенъ, може би, Балабановъ. Народното събрание: мисли да заседава само за бюджета и за важни работи (желѣзници) и т. н., всѣкога ad hoc, Князътъ да не взималъ върху си тежката отговорность за това. Ако работата не сполучела, положението на българитѣ не щѣло да бѫде лесно. Нека не забравятъ чл. 1 и 2 отъ Берлинския договоръ. България е principauté [княжество], а не република, и Князътъ се избира и въ cas de vacance [когато е опразненъ престолътъ] съ поз­волението на Портата и Великитѣ сили, та една румънска окупация (да не говоримъ и за австрийска) била твър­де възможна. Той узна съ интересъ, че въ Румелия хората сѫ добре оценили работата. Становището, което трѣбва да се заеме по отношение на публичния печатъ: когато се нѣ­що изнесе противъ особата на княза, веднага да се завеждалъ сѫдебенъ процесъ wegen Verleumdung [за клевета], а не като нарушение на печата. Добре било, че Еренротъ е начело, той билъ съ тежесть у всички партии; много особено било, че руски генералъ върши това нѣщо. Говори и за повикване на специалисти отъ Чехия, Хърватско, Далмация, особено юристи. Да се създадѣлъ държавенъ съветъ отъ туземци и чужденци за изработване на закони, ала да бѫдѣлъ малъкъ, не по­вече отъ 10 души, може би и 8. На мѣстнитѣ хора трѣбвало да се даде хлѣбъ: Цанковъ да се изпрати може би като агентъ въ Бѣлградъ, gleichgültiger Posten [безъ значение постъ]. И новото правителство щѣло да срещне много мѫчнотии, работата не щѣла да бѫде лесна, ала всичко при все това щѣло да тръгне напредъ. Споредъ него опасни хора били Цанковъ и Каравеловъ. Той мисли, че Каравеловъ нѣма въ себе си нищо дипломатическо, държавническо, russische Halbbildungstünche [лустро отъ руска полуобразованость]. Кюстендилския въпросъ правителството можело да ликвидира съ 400,000 фр., безъ шумъ, безъ да взима нѣщо отъ селянитѣ.

Грекoвъ пристигна отъ Пловдивъ. Тамъ известието направило голѣмъ шумъ. Ала и тамъ била мѫтна вода. Манчовъ и компания агитирали сега при изборитѣ противъ Ив. Ев. Гешова, срещу него била поставена кандидатурата на капитанъ Райчо (!). Не било невъзможно Гешовъ да не бѫделъ избранъ. Всичко се рушяло.

Излѣзе Независимость. Вдига се врѣва, че мини­стерството се състои отъ чужди поданици, пише и за мене. Уводната статия е въ защита на suffrage universel [всеобщо гласоподаване]. — Срещнахъ Брадела. Размѣнихъ нѣколко думи съ него. Намира, че станалото било много естествено — толкова време се водила guerre souterraine [подземна война] противъ княза, трѣбвало да се реши какво да се прави по-нататъкъ. Thielau ми каза: ако това продължаваше 2 години повече, сами би изгонили княза. — Марица още не е пристигнала. — Вечерьта излѣзе Държ. вестникъ. Въ него е напечатано постановлението за споменатитѣ петь комисари.

„Независимость" досега дрънка съ „закона за сѫдене министритѣ" противъ сегашния кабинетъ! Съветвамъ ги да ме изгорятъ като Хуса въ Свищовъ следъ Събранието, Стамболовъ, Станчовъ и Славейковъ съ екземпляръ отъ „Славянинъ"! Tableau!

Жилището ми и днесъ вечерьта не е съвършено готово. Става вече досадно. — Намѣрихъ съ мѫка въ София черна мека шапка за 3 рубли и чадъръ за 5 рубли. Колко е за окайване тукъ търговията.

Riedesel утре заминава презъ Цариградъ за Германия. Сигурно ще се пръснатъ приказки, че е отишълъ да вербува австрийци и нѣмци на австрийска служба. 

4/16 май, понедѣлникъ. Грозно време. Топълъ день още не сме видѣли, постоянно дъждъ, блато, каль. Вчера цѣлъ день стояхъ въ кѫщи, писахъ статия  „Neues aus den Bulgarenländern" V, 15 листа. Излѣзохъ само подиръ пладне за малко у Стоилова, ала не го намѣрихъ. На пладне имало селска овация предъ двореца, тъкмо презъ време на dejeuner-то, около 1000 шопи, отъ кѫщата на Брадела до Черната джамия било набито, съ гайди. Мелетий билъ на чело. Донесли адресъ,  прочели го и предъ княза „турили печати", около 60 кмета, та никой да не ги лъжелъ като досега. Операцията съ тѣзи печати траяла повече отъ единъ часъ. Князътъ излѣзълъ около три пѫти и говорилъ съ тѣхъ. Питали го, „кой те е разсърдилъ, че искашъ да си ходишъ". Тѣхното „ура" се разнасяло изъ улицитѣ. Грековъ, Thielau и др. сѫ били тамъ. Азъ за жалость не чухъ нищо, инакъ бихъ излѣзълъ. Отишли си съ гайди; хоро. — Подиръ пладне Грековъ дойде у мене. Разправя ми за Пловдивъ. Прокламацията направила добро впечатление, говорилъ за нея и съ Кръстевича, Гешова, Вълковича. Гешовъ казалъ да не се искатъ твърде тежки условия. Румелийската агитация на Манчова. Въ България на всѣкѫде като че камъкъ е паднзлъ отъ сърдцето на хората, радость се четѣла по всички лица. За резултата отъ Свищовското събрание не могло да има съмнение. Българитѣ иматъ предъ себе си дилема, знаятъ где се намиратъ. Отъ сега ще настѫпѣли по-добри времена.

Днесъ въ канцеларията свършихъ маса работа, приготовления за доклади и т. н. Висковски бѣше у мене по библиотечна работа. Планове. Стояновъ може би днесъ ще пристигне. Подиръ пладне Стоиловъ дойде у мене, четохъ му статията и до вечерьта я отъ часть преработихъ. Хитрово пристигна. Бодаровъ (началникъ на статистиката) ще се върне въ министерството на правосѫдието, а Д. К. Поповъ отъ тамъ ще мине въ статистиката. Назначаване на нови инспектори. Помощь на Атанасова 1000 фр. за химията, и 6000 фр. на Охридъ, приготвихъ докладитѣ. Сипятъ се писма отъ чешки кандидати за тукашни мѣста.

Вчера получихъ писмо отъ баща си. Въ срѣда зараньта прочелъ за моето назначение въ „N. F. Presse" отъ вторникъ следъ пладне, съ нетърпение чака отъ мене писма. Писахъ надълго и широко дома.

Генералътъ иска сега да обнародва предложенията. Азъ, Стоиловъ, Thielau и др. сме противъ това — въ Ориента има la peur de l´inconnu [страхъ отъ неизвестното], силата на нашето положение е тамъ, щомъ се нѣщо разгласи, ще почне разрушението и ровенето въ подробноститѣ, а, може би, и подкопаването на цѣлото положение, сега тъй изгодно. Генералътъ не познава Леванта, всичко мѣри много по европейски. — Хитрово има нареждания отъ руското правителство за Еренрота и всички руски офицери да подкрепятъ княза съ всички сили. И Търново изпратило телеграма до княза, готови сѫ, нека реши за благото на страната по свое разбиране, подписана е отъ помощника на кмета. 

6/18 май, срѣда. Вчера сутриньта срещнахъ попъ Тодоръ Иконома, дебелия депутатъ. Говорихме върху положението. Каза, че това което се направи не било необходимо. Азъ отвърнахъ, че можеше да се предвижда, водѣше се тайна акция противъ княза, трѣбваше да се реши. Той подтвърди, че въ Народното събрание доста много такова е говорено. Азъ му припомнихъ за Трифона Пановъ. Следъ това му обяснихъ, че Князътъ наистина е решенъ да замине, подиръ което ще последватъ размирици, мѫчнотии при избора, окупация. Какви щѣли да бѫдатъ условията? Азъ му отговорихъ, че Народното събрание ще е отговорно за финанситѣ, бюджета, желѣзничнитѣ договори, всичко това единъ човѣкъ не може да вземе върху си. Той очуденъ ми възрази: изъ града се разправя, че работата така ще се нареди, че самъ Князътъ да подписва всичко; щомъ условията сѫ така умѣрени, работата става лесна. Той е сигуренъ, че българскиятъ народъ е тихъ и миренъ. — На 11 ч. бѣхъ у княза съ 14 доклада: за Бодарова и Попова, архим. Кирилъ Лъвовъ се назначава за директоръ, Матеевъ медикъ, котленецъ, за учитель въ Варна, 6000 фр. помощь на Охридъ (отъ времето на Атанасовича, струва ми се, не е давано нищо на Македония), на евреитѣ въ Ломъ се отпущатъ 200 фр. за български учитель (Каравеловъ ке искалъ да подпише, смѣло ги задраскалъ въ министерския съветъ, описваше ми сцената подполковникъ Поповъ), две пенсии, на Атанасовъ 1000 фр. за химията и т. н. — Следъ това имаше министерски съветъ. Генеральтъ е ималъ нещастната мисъль да иска Грекова за Unterstaatssecretär [държавенъ подсекретарь] въ министерството на външнитѣ работи, дори го казалъ въ канцеларията на министерството; Грековъ е сега тукъ, не приелъ, ние всички се изплашихме, министерството до сега бѣше неутрално, а той неочаквано иска да вмъкне въ него крайности. Следъ това захвана съвещанието. Главнитѣ точки. Реципроцитетъ съ сърбитѣ за съобщаване на наши и тѣхни осѫдени въ дветѣ страни лица. Постройката на quai въ Варна да се продължи съ събирането превозни такси, опредѣлени съ по­становление на министерския съветъ отъ септемврий, което Каравеловъ отхвърлилъ, защото било направено въ негово отсѫтствие отъ Каранфиловича. Вѣроизповѣданието се остави на мене, макаръ че се съпротивлявахъ, защото не принадлежа ни къмъ една отъ вѣритѣ, които господствуватъ въ страната. Архивитѣ на бившитѣ министерски съвети сѫ у архиваря. Mouvement préfectoral [размѣстване на префекти] да стане само тамъ, дето е нуждно. Пановъ въ Видинъ не съобщилъ прокламацията, подиръ пладне Шеферъ ми разправяше, че той агитиралъ противъ нея; въ Ломъ не приели въ телеграфната станция единъ адресъ; а и въ Рахово се нѣщо случило. Азъ посочихъ като кандидати: Щърбанова, Джабарова, може и Пѣевъ. Минко Радославовъ въ Враца си далъ оставката, не иска да остане тамъ. Споредъ други известия той билъ ужъ битъ. Има слухъ, че тукашниятъ софийски префектъ изпратилъ стражарь въ Слатина да не дохождатъ въ София въ недѣля на овация. Желѣзковичъ се оплаква за неимовѣрното безредие въ финанситѣ, sur tout dans les dîmes [главно по десетъка]. За окрѫжнитѣ съвети: гдето има неправилни назначения, ще се назначатъ тѣзи отъ избранитѣ, които сѫ получили най-много гласове. — Ходихъ въ министерството за малко. — Подиръ пладне потърсихъ Хитрово, но не го намѣрихъ, говорихъ само съ Лишина. Следъ това отидохъ у Шефера. Заварихъ Хитрово, живъ симпатиченъ високъ мѫжъ съ достатъчна енергия, билъ много години въ Битоля, напоследъкъ генераленъ консулъ въ Солунъ, говори ми за основаване на музей, инакъ разговорътъ бѣше индиферентенъ. Следъ това приказвахме съ Шефера обширно върху положението. Той мисли, че toutes les chances très bien [всички шансове били много добри], ала трѣбвало да се пипа внимателно. Времето сега било по-интересно, отколкото въ Търново. Мисли предложенията да се обнародватъ сега, ала не всички. Главната причина билъ Цанковъ. Билъ неотколе у него, Шеферъ го попиталъ: имате ли инструкции за префектитѣ, знаете ли какво нѣщо е префектъ? Липсвала административна база. Разправя за Митхада (смирненецъ), ималъ финансовъ талантъ, говорѣлъ слабо французски, всѣкога портфейлътъ му стоялъ заключенъ на миндера задъ него. Веднажъ му показалъ бюджета на Дунавилаета: 1,800,000 лири турски доходъ, 300,000 заплати и разходи, 1,500,000 чистъ доходъ. Чиновницитѣ сѫ били плащани редовно, както въ никой вилаетъ, ала инакъ населението било скубано, всички постройки се работѣли съ принудителна работа, селянитѣ работѣли по шосетата до 80 дни (а законътъ предписвалъ едва десетина). Имало много българи въ канцелариитѣ, хаджи Иванчо Пенчовичъ съ фесъ и рединготъ chamarré [съ галони] билъ въ сѫда, Цанковъ съ фесъ билъ инспекторъ на училищата нѣкѫде си въ Шуменско, а Шишковъ въ Търновско. - Тъкмо когато пишехъ, пристигна телеграма отъ агенция Хавасъ, че Митхадъ, като чулъ, че го обвиняватъ въ съучастничество при убийството на Абдулъ Азиса, избѣгалъ въ Смирна въ французското консулство; единъ комисарь съ особенъ параходъ заминалъ отъ Цариградъ да го interroger [разпита].

Вечерьта отидохъ въ двореца, гдето бѣха Хитрово, Лишинъ съ госпожата си, Желѣзковичъ, Стаматовъ, Мосоловъ, Увалиевъ, Ползиковъ, подполковникъ Поповъ и Стоиловъ. Вънъ дъждъ и буря съ гърмотевица. Следъ динето станаха оживени разговори. Поповъ приказва за Каравелова, тирания и деспотизъмъ между министритѣ, тъй искамъ, това не билъ човѣкъ съ разсъдъкъ, импониралъ имъ. Лишинъ говори на мене и Стоилова за Кумани, като шефъ билъ приятенъ, ала инакъ антипатиченъ, за Mlle Fanny, напоследъкъ живѣлъ съ нея въ Виена съвършено като съ своя жена въ хотела. Поповъ мисли, че играта е спечелена, не се съмнява за резултата. Стаматовъ знаелъ и нѣмски, родомъ билъ отъ Акерманъ (отъ тамъ познавалъ и своя съгражданинъ Кочубински), баща му билъ отъ Калоферъ, майката изглежда да е била гагаузка отъ Варненско.

Днесъ зараньта бѣхъ у Стоилова, чете предложенията на генерала, тѣ бѣха кѫси съ дълъгъ уводъ за неспособностьта на досегашнитѣ Народни събрания, иска държавенъ съветъ и продължение на бюджета, инакъ безъ подробности. Отидохъ въ канцеларията, много работа. Д. Храновъ отъ вчера работи, ала не съмъ го виждалъ. Съ Генчева днесъ за пръвъ пѫть разгледахме духовни работи, подписахъ писмо за русчушкия мюфтия и т. н. Дойде Копиткинъ у мене: въ Габрово министерството на просвѣтата трѣбвало да изпрати особенъ инженеръ за 3 месеца. Прошекъ ми препорѫчва съотечественика Кризъ. — При мене въ канцеларията дойде Миларовъ. Бълнува. Страхува се, че ще го изгонятъ. Съжалява за тази постѫпка на княза, говори за симпатичната външность и маниери на княза, билъ очарованъ, когато Балабановъ на 1879 г. му го представилъ. Мисли, че всичко е отъ Австрия и Германия, сѫди по статиитѣ на „N. Fr. Psesse". Франция, каже, е за насъ, освенъ стария Шеферъ (!). На менъ се сърди, спомня си, какъ въ недѣля преди проклама­цията ме задържалъ да не се връщамъ въ Прага. Защо, каже, съмъ влѣзълъ въ това министерство? Сарафовъ, каже, ми се сърдѣлъ, казалъ съмъ ужъ, че щѣлъ да направи най-добре да отиде да се лѣкува въ нѣкои бани — тѣзи хора събиратъ наистина само приказки. Народътъ „не обичалъ" княза, който билъ „шваба", не искали да го избератъ, ала руситѣ го прокарали (!). „Населението" мислѣло, че царьтъ е далъ конституцията. Азъ му казахъ, какво ще правятъ съ мене, ако закъснѣя въ Свищовъ: ще ме изгорятъ върху българската история (rogus [клада]), като я запалятъ съ единъ брой отъ „Славянинъ", както Хуса, следъ това праха ми, като на мѫченикъ, ще го занесатъ въ ковчегъ въ Рила, ще свидетелствува за политическитѣ и научни безумци, следъ столѣтия нѣмски учени ще пишатъ учени дисертации и въ края на краищата ще докажатъ, че не съмъ сѫществувалъ, като св. Ив. Непомуцки, моя съотечественикъ. Миларовъ мисли, че въ Свищовъ всичко ще се приеме, народътъ ще преклони глава, следъ това, каже, ще нахлуятъ нѣмски евреи безъ прѣчки (виждамъ, че очаква абсoлютизъмъ). Че на чело стои руски генералъ съ руски офицери, върху това не мисли, неговиятъ политически хоризонтъ е изобщо много тѣсенъ; той мисли, че агитацията на Бурмова за нихилиститѣ (!) е допринесла за тази работа (тази мисъль е на Цанкова). Князътъ, каже, се е заобиколилъ отъ „деца" (напр. Еренротъ!). — Подиръ пладне въ кѫщи написахъ своитѣ предложения, следъ това отидохъ у Стоилова. Утре ще се представятъ 70 кмета отъ цѣлата самоковска околия; отъ Севлиево иде депутация, отъ всѣкѫде пристигатъ телеграми, напр. отъ всички български колонии въ Влашко. Стоиловъ приказвалъ съ De Martino, удобрявалъ направеното, съветвалъ да не се върши нищо рѣзко, да не се правило отъ никого мѫченикъ. Хитрово щѣлъ да калаиса господа либералитѣ за злоупотрѣбата съ името на царя, и освенъ това при предаването на акредитивнитѣ си писма щѣлъ да държи речь на княза, която ще се отпечати. — Въ Свищовъ дипломатитѣ ще иматъ свой параходъ съ кухня, Князътъ свой и други два за народнитѣ представители. Цѣла флота. — Въ Независимость днесъ има безсрамни статии противъ княза, че предалъ ужъ България на австрийцитѣ, на N. Fr. Presse и т. н. Князътъ е слисанъ. Азъ съветвахъ да повика утре генералътъ печатаря Ковачевъ при себе си ad audiendum verbum regium [да чуе царската дума]; най-добре е да се предаде на прокурора.

Нѣщо приятно ми се случи вчера. Преди да отида въ двореца дойде въ канцеларията старата учителка Hедѣля Петкова отъ Сопотъ, учителствувала въ София, Кюстендилъ, Охридъ, Солунъ, сега отива въ Дупница, има дъщеря телеграфистка въ Плѣвенъ, единъ синъ занаятчия въ София (шурей на бившия министръ Тишевъ) и други много деца. Подарява три книги на Народната библиотека — едната печатана въ Солунъ въ изгорѣлата по-късно печатница на монаха Теодосия 1839 г. (противъ евреитѣ, очевидно за Солунъ) — може би unicum, граматиката на Неофита и една книга, подарена ѝ въ Русия, освенъ това 29 стари монети отъ Македония. Чудѣхъ се, че чухъ отъ стара българска даскалица, изразъ на искрена панславистична радость, че имаме „единъ достоенъ министъръ", съотечественикъ славянинъ - била въ Петроградъ, познава свѣта.

Ето черновката на моитѣ днешни предложения*)[4]:

Ще бѫдатъ взети мѣрки да се насади въ държавата повече стабилность, повече справедливость и по­вече безпристрастие и да ѝ се влѣе необходимата мощь за да достигне едно желано цъвтеще състояние.

Всички политически сили на страната, безъ разлика на политически партии, чиито последователи сѫ били тѣ до сега и безъ разлика на тѣхнитѣ лични схващания, ще бѫдатъ еднакво впрегнати въ обществена служба на отечеството.

Условията сѫ тѣзи:

1)   На Н. В. княза се дава извънредна власть за единъ срокъ отъ 7 години.

2)   Презъ това време, ще действува единъ conseil d'etat [държавенъ съветъ], съставенъ отъ чужденци, видни специалисти, които ще бѫдатъ избрани отъ разни славянски народности, и отъ най-известнитѣ мѣстни хора. На този съветъ ще бѫде възложена систематична изработка на закони, или вмъкване въ сѫществуващитѣ вече закони на необходимитѣ измѣнения, както и изработката на необходимитѣ наредби за организацията на всички видове служби. Той е сѫщо, който ще решава спорнитѣ въпроси между административнитѣ и сѫдебни власти.

За тази цель годишно въ бюджета ще се предвижда една сума отъ 300,000 фр.

3)   Законитѣ и правилниците, изработени отъ този съветъ, ще бѫдатъ подтвърждавани отъ Н. В. княза и обнародвани съ княжески укази, та ще иматъ сѫщата сила, както вотиранитѣ до сега закони отъ Народното събрание.

4)   За да разисква по годишния бюджетъ на приходитѣ и разходитѣ и да контролира харченето на сумитѣ, предвидени въ бюджета, Народното събрание ще се събира на редовна сесия, както до сега, всѣка година презъ есеньта, за три седмици.

Народното събрание ще се свиква сѫщо всѣки пѫть ad hoc, когато бѫде необходимо, да разисква предложения за желѣзнични договори и други предприятия, които засѣгатъ жизненитѣ интереси на страната.

При всѣка редовна сесия правителството ще представя на Събранието печатни доклади, които ще съдържатъ изложение на всички предприети работи по организацията на всички клонове.

5)   Повелитѣ на конституцията върху неприкосновенностьта на лицата оставатъ въ сила.

Автономията на окрѫзитѣ и общинитѣ не само ще бѫде запазена, ами и организирана върху една по-широка основа.

6)   Князътъ, ако той намѣри това за нуждно, може всѣкога да скѫси периода отъ седемь години, когато той намѣри за удобно.

7)   Подиръ тѣзи седемь години Князътъ предава извънредната власть на Великото народно събрание, което ще се събере, за да извърши една ревизия на сѫществуващата до сега конституция, както и на законитѣ, издадени презъ споменатия, периодъ отъ седемь години*)[5].

Азъ мисля следователно да се отнеме le pouvoir législatif [законодателната власть] отъ Народното събрание и да се предаде въ рѫцетѣ на съвета отъ специалисти, и още да се допълни общинската автономия.

Въ европейскитѣ вестници се срѣщатъ много измислици по тукашнитѣ работи. „Times" въ уводна статия мисли, че добре е станало съ конституцията, ала имало Treubruch, coup d'etat [изневѣра и държавенъ превратъ]. Подобни глупости чувамъ и отъ Виена. Estignard вчера телеграфира за поправка. — Вацовъ днесъ ми разправи какъ като 13 годишно момче въ Пиротъ писалъ dictando писмо на калоферската калугерица Елисавета до бѣлградския митрополитъ Михаилъ, „въздишки", нѣжни обръщения, тъкмо си била изгорила рѫката, та не могла да пише, ала при все това приписала нѣколко реда. Съжалявала за отдалеченостьта и раздѣлата. Била позната „любовница" на Kirchenfürst [йерарха]. — Тукашнитѣ руси сѫ напълно увѣрени въ победата на княза. Копиткинъ получилъ заповѣдь да се издигне голѣма сграда (около за 1000 души зрители) за „менажерия", както казваше, въ Свищовъ. — Азъ съмъ доста неспокоенъ. Le grand risque. Много приятни работи не ще видимъ. А при това съмъ принуденъ да бѫда актьоръ, а не спокоенъ зритель, както до сега. — Хитрово вчера ми каза, че главната опасность за Македония е възможната емиграция, турцитѣ това и чакали, та да преселятъ тамъ мюсюлмани. 

7/19 май, четвъртъкъ. Сутриньта въ двореца се представи депутация отъ около 50 попа и селяни изъ цѣлата Самоковска околия, на чело съ единъ въ антерия самоковецъ,  чорбаджия. Речьта и адресътъ бѣха много умни. Поповетѣ добре „разбрали" положението, wissen wo des Pudels Kern liegt [знаятъ где лежи сѫщината на грѣшката], — Стоиловъ ми каза сутриньта, че отъ нѣколко деня Цанковъ се сближавалъ съ Адженова. Днесъ пъкъ, не щешъ ли, ще има вечерьта entrevue на Цанкова съ Грекова за споразумѣние, устроено отъ Адженова. — Окрѫжниятъ началникъ въ Рахово създалъ размирица, подбуждалъ населението, запретилъ изпращането на адресъ, съветвалъ го да не плаща данъци. Полковникъ Ремлингенъ замина за тамъ. Навѣрно ще бѫде даденъ подъ сѫд за бунтъ. Поповъ въ Видинъ е уволненъ – писалъ (още въ времето на Славейкова) оплакване  отъ руския консулъ въ Видинъ, че бунтувалъ! Генералътъ е много сърдитъ за това. На мѣстото на Радославова въ Враца ще се назначи Илия Щърбановъ.  – Цачевъ се появи неочаквано тукъ. Въ Търново като че всичко било избито. Дюкянджиитѣ, търговцитѣ и дребосъкътъ били доволни, само нѣколко чорбаджии въртѣли глави. Отъ Севлиево иде депутация. Пълно разлагане на медицинското во­енно управление (Боневъ) и на гражданското (Молловъ), и двамата се обогатиха, купуваха мѣста въ София и строеха, Боневъ презъ войната спекулиралъ съ коне. — Днесъ се преговаря съ чешкия инженеръ Кризъ досежно поправкитѣ въ Габрово. Плановетѣ на Бѣлова — безсмислица. — Вацoвъ ми каза, че билъ у Каравелова. Каравеловъ питалъ, какво ли ще стане съ продължението на статията въ „Osvěta", бои се отъ нея. Вацовъ ми разправя, че никой не може да ме укорява за сегашното ми положение: или министерството на просвѣтата трѣбваше да преобърнемъ на училище, гдето щѣхме да учимъ нѣкое старо магаре, à la Атанасовича или Бурмова, или пъкъ да се нагърбимъ сами съ управлението му. Каравеловъ мислѣлъ, че азъ нищо не съмъ разбиралъ отъ предложения и т. н. и отъ висока политика. Евстатий Пелагонийски бѣше у мене, живѣе въ Бѣлово, министерскиятъ съветъ му опредѣли 3600 фр. пенсия. Много се е училъ, но не му личи, миришеше на чесънъ; има голѣма библиотека. — Между книжата видѣхъ рапорта на русчушкия окрѫженъ управитель, много интересенъ за историята на българскитѣ нрави въ сегашно време. Въ Бѣла 3 учители се опиватъ, разбиватъ прозорцитѣ на кръчмитѣ, стражари ги влѣкатъ пияни въ кѫщи, съ шишета се биятъ съ хората, единъ прескача зида на една кръчма и отива при слугинята, съ тѣхъ билъ пияниятъ братъ и писарьтъ на мировия сѫдия. Eigenthümliche Sittenbilder [характерни картини за нравитѣ]. Видѣхъ се днесъ за пръвъ пѫть следъ 10 месеца съ Хранoва, бѣше веселъ. — Стамболовъ на пѫть отъ тукъ за Търново (излѣзе на 3 май) е говорилъ глупости на учителитѣ въ Орхание, напр., че князътъ искалъ да купи скѫпоценна сабя за 200,000 фр., Каравеловъ не позволилъ това и отъ тамъ спорътъ. Пановъ въ Видинъ разправялъ на селянитѣ, че тѣ не плащали данъкъ на България, ами на царя, като награда за разноскитѣ по освобождението. Въ Търново се разправяло, че министритѣ се сбили помежду си и затова князътъ ги изгонилъ. — Префектитѣ два деня преди прокламацията получили шифрована телеграма, не се намѣри въ книжата. Всички повече или по-малко сѫ били по ревизия изъ страната. - Всѣка вечерь става голѣмо събрание въ клуба на консерваторитѣ. - Горбановъ, каже, ходи изъ града съ голѣмъ дебелъ бастунъ, който ималъ надписъ: „конституция". Шарлатанинъ. – Отъ Кюстендилъ иде депутация, която се съединила съ радомирската и дупнишката. — Либералитѣ упорито разправятъ, че руското правителство било противъ цѣлата постѫпка на княза. — Теохаровъ заминава съ полуофициална мисия за Москва. Кореспондентътъ на „Голосъ" Зюсманъ, евреинъ, билъ въ Бѣлградъ, пращалъ дописки въ българофобския „Востокъ" (гръцко-сръбски). — Въ Видинъ узнали за прокламацията най-напредъ отъ Ломъ и други мѣста по частенъ пѫть, и следъ това вече отъ префекта.

Чета Fallmereyer, Gesammelte Werke, рецензии и по­добни дребни работи. — Стояновъ пристигналъ, вчера ме търсилъ, ала не ме намѣрилъ. — Пристигнаха книги за ме­не: Jordanes, Tafel Komnenen, Eustathius Tess., Verordnungsblatt и t. н.

Въ Kölnische Zeitung има хубава статия за тукашното положение. Ала изцѣло европейската журналистика не е схванала работата — мисли, че е насочена gegen die panbulg. Bewegung [срещу панбългарското движение].

Тукъ е Wolff de Beer (чудно име), представитель на австрийскитѣ  желѣзнични предприятия, отъркано еврейче. 

8/20 май, петъкъ. Стояновъ дойде у мене въ канцеларията. Около 4-часовъ устенъ рапортъ, много интересенъ. Силнитѣ ефекти на прокламацията, въ Варна всичко било попарено, хората до сега мислѣли, че има несъгласия само между партии и че князътъ е надъ тѣхъ. Несигурность, не се знаело какво ще стане. Ако князътъ замине, щѣло да настане грозна анархия: селянитѣ щѣли да убиватъ всѣки гражданинъ, всѣки „сюртуклия" (le surtout). Стояновъ се бои да не би победата да се използувала много едностранчиво. Българскиятъ народъ не щѣлъ да понесе насилието. Трѣбвало да се използуватъ всички сили; никой да не останѣлъ гладенъ, та да не се вдигало врѣва. Въ сената нека се настанѣли и Славейковъ, Цанковъ, Каравеловъ, безъ огледъ на това, да ли ще работятъ или хайлязуватъ “съ тлъсти заплати". Следъ това ми говори за училищата. Пенчовъ въ Варна билъ много добъръ, и Поповъ; историята съ Райнова, сега билъ въ Aix. Силистренското, шуменското, търновското девически училища му направили най-добро впечатление. Въ Силистра е прочутиятъ оригиналъ педагогъ Стателовъ, щѣлъ да бѫде добъръ шуменския курсъ; Хр. Цаневъ се оженилъ, опитенъ човѣкъ, щѣлъ да бѫде добъръ като директоръ въ Враца на бѫдещето педагогическо училище. Силистренскиятъ инспекторъ Енчевъ билъ всѣки день пиянъ. Варненскиятъ инспекторъ Шоповъ нищо не вършелъ, нѣмалъ нито архива, нито пъкъ инспектиралъ варненскитѣ училища въ града. Гръцкитѣ училища били бедни и българскитѣ; една учителка по французски, французойка отъ Фокшанъ, имала amourettes съ Куза, като жена на тогавашния управитель на пощитѣ, следъ това излизала на сцената въ Монако, лани дошла да търгува съ себе си въ София, ала не ѝ се удало, сега я държалъ варненскиятъ кметъ Славчовъ — около 45 годишна, bien conservé [добре запазена]; другъ виденъ гражданинъ държалъ друга учителка българка отъ Ески-Заара, учила се у американскитѣ мисионери, сега била атеистка и безнравственица. Изобщо всѫде деморализация, безсрамие, непослушность, пиянство и курварство, това били тукъ признацитѣ на новата ера. Доброплодни могълъ веднага да се вземе за инспекторъ; той препоръчва и попъ Тодора Байчовъ. Въ Търново държавното девическо училище за очудване напредвало, такава моралность въ такъвъ разваленъ градъ, могло да реформира цѣлото общество. Скандалната история, какъ кметътъ Момчевъ предлагалъ на една стара сводница 50 рубли да му прикара една учителка, ала не му се удало, бабата отишла при Климента, та му разправила тази работа. Панагюрската „войводка", учителката Райна, затваряла пансиона нощно време „на куфаръ". Отчаяното положение на лѣсковското училище, ученицитѣ били диви, нѣкои изглеждали като хайдуци; ще бѫде добре да се изпишатъ нѣкои учители отъ Русия. Мизерното положение на училището въ Ломъ Паланка, Горановъ билъ нощна пеперуда, грубъ къмъ хората, невъзможенъ като директоръ, пълно западане на училището. И дветѣ инструкции иматъ нужда отъ много допълнения. Инспекторътъ Блъсковъ като книжарь ималъ и дюкянъ (!).

Екзархътъ чрезъ Балабанова иска извънредни 10,000 фр., очевидно бърза да излѣзе отъ Цариградъ. — Пановъ въ Кула бунтувалъ народа, да не пишели адреси, положението е сѫщото като въ Сърбия следъ изпѫждането на Милоша и убиването на Михаила, князътъ продалъ страната, иска да я унищожи съ постройката на желѣзница. Кулчани съставили дълга телеграма и искатъ да бѫдѣлъ даденъ подъ сѫдъ, което ще стане.

Стоиловъ ми разправи за едно entrevue. Вчера Цанковъ и Славейковъ отишли у Коцова, гдето били Адженовъ и Грековъ. Цанковъ и Грековъ се прегръщали. Цанковъ казалъ, че никога нищо не е ималъ противъ него. Да се споразумѣели. Славейковъ говорилъ за възможнитѣ условия на княза, сенатъ, цензура; главната опасность била, каже, несигурностьта, лошото бѫдеще. Грековъ доста остро му възразилъ, че конституцията е само „случайно нѣщо". Цанковъ отговорилъ, че вижда, какво конституцията е „дреха" много широка. Следъ това Цанковъ предложилъ да се избере депутация отъ неутрални, която да се яви предъ княза и го пита за условията му: Адженовъ, Коцовъ и Протичъ. Грековъ възразилъ, че това не ставало, защото щѣло да изглежда, че Адженовъ прави interview като предприемачъ, а другитѣ двама като негови другари или обикновени любопитни. Какво мислимъ ние, нонсерваторитѣ, всѣки знае, ние сме per la vita [докато сме живи] за княза, и вие трѣбва нѣщо да докажете; освенъ това до вчера въ вашия вестникъ имаше такива грубиянства. - Славейковъ: ние виждаме че сгрѣшихме. - Днесъ щѣла да се продължи срѣщата у Адженова. Мотивитѣ сѫ явни: страхътъ предъ поражение, което е сигурно. Не знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ следъ поражението. Вънъ отъ това, може би, и натискътъ на тѣхнитѣ привърженици, цѣлата тази армия отъ чиновници. Предлагатъ промѣни въ конституцията, ала въ последната минута могатъ да кажатъ, че Събранието не е компетентно Въ цѣлата работа се крие измама; timeo Danaos et dona ferentes. Грековъ имъ говорилъ за юридическата страна: Князътъ е избранъ отъ Велико народно събрание, ще върне короната на сѫщото Велико събрание, ако го избератъ наново (réélection), ще направятъ това само подъ тѣзи условия.

Днесъ вечерьта пакъ излъзе „Независимость" — съ грубиянство като вчера. Главниятъ капиталъ е N. Freie Presse и австрийскитѣ вестници, това тукъ служи за Hetzmittel [под­стрекателство]. Ала инакъ между редоветѣ се чете отчаяние. 

10/22 май, недѣля. Вчера въ сѫбота на 10 ч. сутриньта имаше съветъ въ княжеската канцелария. Азъ предложихъ нѣколко църковни въпроси, молбата на екзарха за 400 лири турски за черква въ Одринъ, проектътъ за утвърждаване на една часть отъ екзархийския уставъ — биде отложенъ до дохаждането на екзарха. Варненскиятъ мюфтия може да носи орденъ само съ позволение на правителството. Уреди се заплатата на Бурмова (цѣлата касационна и 1/3 от вакъфската). На бившитѣ министри се отпусна, безъ тѣ да искатъ, заплатата за 2 месеца следъ излизането имъ въ оставка, взе си я Цанковъ. Пушкитѣ (16,400, въ юний други 20,000) ще бѫдатъ плащани на руското правителство въ анюитети, та Желѣзковичъ съ финансова операция ще купи 1 милионъ книжни рубли въ запасъ. Говори се за обновяването на окрѫжнитѣ съвети. Петришка околия се възобнови. Яневъ (повиканъ за своя познатъ процесъ отъ руско време въ Русчукъ) е командированъ въ Ломъ. Полковникъ Ремлингенъ да отиде отъ Ломъ въ Рахово. Инспекторитѣ Коцовъ (въ Видинъ) и Бръшляновъ (въ Плѣвенъ) вършели голѣма агитация. Въ време на изборитѣ искалъ да свика тамъ педагогически конгресъ. Генералътъ се ядоса на Стаматова, тромавъ законоведецъ, който мѫчно схваща: vous voulez qu'on vous prouve que 2X2 font quatre [вие искате да Ви се доказва, че 2 по 2 правятъ четири]!

Хитрово завчера прие депутация отъ македонци. Изказали своята лоялность къмъ княза, посочили Йос. Ковачева и Каранфиловича като ренегати, казали, че отъ името на царя се пръскали много скандални работи. Той имъ отговорилъ, че царьтъ нарочно го е изпратилъ тукъ да подържа княза и да имъ напомня да останатъ вѣрни на княза, нека кажатъ това всѣкиму. — Хитрово ще съпровожда княза въ неговото пѫтуване изъ централна България, Търновско. Une excellente idée [прекрасна идея].

Отидохъ въ министерството (съветътъ свърши чакъ на 11 и пол.). Габровското училище и т. н. Подиръ пладне нанасяхъ границитѣ на окрѫзитѣ върху картата на Киперта. — Въ княжеската канцелария. Селянитѣ отъ Кула телеграфиратъ, както и отъ 8 други видински мѣста; и отъ трънскитѣ села има телеграми. Тукъ сѫ пристигнали депутации отъ Кюстендилъ (владиката, граждани, главно Капановъ, турци, селяни и евреи), отъ Видинско, Севлиевско.

Следъ вечеря отъ 9 до 1 ч. бѣхъ у Стоилова. Важна политика. Цачевъ за малко се показа и веднага отъ кѫщи заминалъ за Плѣвенско и Търновско по агитация. — Установихме текста на предложенията, на французски бѣ приготвенъ отъ Стоилова. Моята главна грижа бѣше (въ писмото до Еренрота) да се изтъкне че ще се свиква Събранието по бюджета и договоритѣ и че ще има conseil отъ мѣстни хора (не чужденци, à la Egypte, както мисли генералътъ). Станаха юридически разговори между насъ за прокламацията — въпросътъ е за „réélection", Wiederwahl [преизбиране], следъ което князътъ ще поеме властьта подъ опредѣлени условия. — Конституцията се оказа негодна. Споредъ Стоилова тя трѣбвало да остане als das „gemeine Recht"; по новъ пѫть трѣбвало да се развиятъ нови по-здрави институции, хората да се вживѣели въ тѣхъ, та следъ седемь години да се достигнѣло до нѣкоя трайна организация. — Следъ това се впуснахме по въпроса за мини­стерството. Наредихме го горе-долу така: за външнитѣ работи Начовичъ (Балабановъ?), на финанситѣ Желѣзковичъ, стариятъ Теохаровъ на правосѫдието, азъ на просвѣтата, ала за вѫтрешнитѣ работи не намѣрихме никого,  освенъ ако дойде, както е обещалъ, Вълковичъ. Що се отнася до travaux publics, тѣ би заслужвали особено министерство. Гене­ралътъ не искалъ, каже, да остане дори и като воененъ ми­нистъръ, освенъ като воененъ attaché при княза. Инакъ съ министритѣ е трудно. Балабановъ е баба, „der Knopf" [копчето] — сега размишлявалъ, дали да дойде отъ Цариградъ тукъ, или да чака на кѫде ще повѣе вѣтърътъ, а сега заминалъ презъ Русчукъ, Свищовъ и Ломъ. Икономовъ е невмѣняемъ. Впрочемъ министритѣ не ще бѫдатъ натоварени съ отговорности при съвмѣстната дейность и на Държавния съветъ. Споменатиятъ съставъ най-много обещава тихо дѣеспособно сѫществуване. Въ conseil d'état [Държавния съветъ] да влѣзатъ: Грековъ, Дриновъ, Балабановъ, Икономовъ, Славейковъ, Каравеловъ (Цанковъ не; генералътъ мисли le mieux serait de le nommer inspecteur de douanes! [че ще бѫде най-добре да бѫде назначенъ за инспекторъ на митницитѣ]), министри de jure, нѣкой владика (напр. Симеонъ). По-късно ­ като държавна корпорация въ нея да влѣзатъ хора съ университетски дипломъ, съ Grundbesitz [земя], най-висшето духовенство. И нѣкой турчинъ би трѣбвало да се прибере, разбира се по-късно. Може би ще бѫде добре да се повика и Станишевъ отъ Москва. Бурмoвъ да не се взима, бърборко, ein ehrwürdiger Schafskopf. Първата задача, споредъ моето разбиране, трѣбва да бѫде следната (Стоиловъ радостно удобряваше): най-напредъ да се издаде законъ за чиновницитѣ, avancement [повишение], пенсия, наказания за подкупъ (премия на издайницитѣ), дисциплина, възнаграждение за комисиите, Ranglisten [таблици за длъжноститѣ]. Войската и чиновничеството сѫ двата органа, чрезъ които живѣе държавата. Основата пъкъ е обшината: законъ за общинитѣ, conseils généraux. Подиръ това: règlements de l'administration politique [наредби за политическата администрация] (по французски образецъ); Sanitätswesen; Strassennetz; öffentl. Sicher­heit, Polizei und Gendarmerie; Pressgesetz; Forstgesetz, Systematisches réboisement. Hebung der einheim. Industrie [санитарно дѣло, шосейна мрежа; обществена сигурность, полиция и жандармерия; законъ за печата; законъ за горитѣ, систематично залесяване. Повдигане на мѣстната индустрия] — моятъ планъ е още сега да се отворятъ три едногодишни ин­дустриални училища, първото въ Самоковъ; необходимо е да се концентрира продукцията на желѣзо въ Самоковъ съ една акционерна фабрика, подпомогната отъ държавата. Повече връзки вѫтре въ страната, вѫтрешната търговия. Следъ това codes, законникъ. — Чужденци като conseillers [съветници] да се избиратъ много внимателно, и то само малцина; финанситѣ, conseil de travaux publics, administration politique, юристи съветници въ министерствата и прокурори. На менъ ще остане да избирамъ между conseil и министерството, въ министерството има повече работа, повече дейность. Вацовъ би билъ добъръ за главенъ секретарь. В. Д. Стоянозъ не е роденъ за министъръ. Вѫтрешното министерство е трудно, изисква се познаване на хората, трѣбва човѣкъ да е прекаралъ тукашното пъкло. Агура е за тамъ като главенъ секретарь. Трѣбва да се захване още сега съ разпредѣление на персонала. Ново административно дѣление. — Стоиловъ бълнува за губернии, азъ приблизително за 14 префектури. Едва тогава ще се захване систематична, тиха работа. Съединението съ Източна Румелия ще срещне много мѫчнотии, тя е амалгама на разнородни организации, за това още сега трѣбва да се държимъ o румелийския образецъ (французски;. — Измѣрването на времето е мѣрило за цивилизацията; кога различнитѣ народи даватъ на децата си часовникъ, въ Северна Америка най-рано. — Планъ за едно пролѣтно пѫтуване отъ София презъ Златица, Панагюрище, Копривщица, Клисура, Сопотъ, Карлово, Калоферъ, Мара Гедикъ, Севлиево — Никополъ и „Европа". Екзархътъ, споредъ Стоилова, билъ единствениятъ сега български държавникъ. — Искамъ пакъ да продължа изучването на турски езикъ. — Ако се изпълнятъ всички тѣзи сънища, азъ съмъ осѫденъ да остана тукъ!

Днесъ сутриньта дойде при мене Агура. Агитирало се доста много изъ страната противъ княза. Славейковъ се намиралъ подъ тиранията на Каравелова. А Каравеловъ доказа своята непрактичность; ловѣше идеи, когато нѣщо му заседнѣше въ главата, цѣлъ день бѣше въ възбудено състояние, едва на другия день бѣше възможно да го раздумашъ отъ нѣщо. Отъ политическо хладнокръвие нито следа. Всичко се вършеше съ неимовѣрка вѣтърничавость. Напр. неотколе на бърза рѫка се унищожиха 10 околии, а огромниятъ материалъ, който министерството на вѫтрешнитѣ работи бѣше събрало по този въпросъ (префектитѣ нарочно пѫтуваха за това), остана съвършено непогледнатъ. Между разговора дохаждатъ Вацовъ, Шишеджиевъ и Юр. Наумовъ да ме канятъ за голѣмия обѣдъ утре на св. Кирилъ и Методий, щѣли да се събератъ всички сегашни и нѣкогашни учители, около 110 души, по 2 рубли. Записахъ се. — Писахъ на баща си и на Темпски въ отговоръ на днешнитѣ тѣхни писма. — По­диръ пладне оставихъ си картичката у Стурдза (днесъ е деньтъ на коронацията на Н. Крал. Височество румънския краль!) и у Д. Мартино (спѣше). Дъждъ, имахме две бури днесъ. Следъ това отидохъ у Адженова, гдето заварихъ die Spitzen der Conservativen [виднитѣ хора на консерваторитѣ], Цочо Спасовъ отъ Троянъ и единъ другъ. Пристигна Бурмовъ: иска си дветѣ рубли за учителския обѣдъ назадъ, билъ въ градското училище, вдигналъ тамъ врѣва, цѣлото това diner било само демонстрация; тамъ щѣли да се държатъ тостове за конституцията и противъ княза, видѣлъ тамъ Сапунова — Миларова и т. н. Горѣше му главата. Азъ отидохъ въ кѫщи, повикахъ Вацова и Шишеджиева. Тѣ между това съвършено се изпоплашили. Идеята била отъ Шишеджиева, попъ Тодора и т. н. Щѣлъ да председателствува Зах. Круша като най-старъ учитель. Ще има само единъ тостъ отъ архим. Кирила. Бурмовъ очевидно бръщолевѣше. Азъ казахъ на господата, че обѣдътъ може да стане, нека докажатъ само, че могатъ да се събератъ 100 души българи, безъ да правятъ бунтъ, че не сѫ такива, каквито известни хора ги описватъ. Vederemo [ще видимъ]. 

13/25 май, срѣда. Въ понедѣлникъ на 11, въ деня на Св. Кирилъ и Методий сутриньта, на 9 ¹/₄ ч. имаше молебенъ на Александровския площадъ. Бѣха тамъ князътъ и Хитрово. Carré отъ юнкери, 1 рота тетевенска, и 1 софийска и отдѣление кавалерия (спешена), на една страна Шишеджиевъ е наредилъ всички нѣкогашни и сегашни учители. И ученицитѣ бѣха тука. Времето е лошо, каль следъ дъжда презъ нощьта. Войската дефилира. Когато князътъ си отиваше, гръмогласно ура!

Преди пладне приготовления за даскалското dîner въ градината; азъ съ попъ Тодора, Василиева и Наумова помагахъ да се съставятъ телеграми за академическото дружество въ Прага, за Щросмайера и т. н. На пладне съ Вацова и Стоянова отидохме у архим. Кирила да го поздравимъ; у него е пълно съ souvenirs отъ Египетъ и Сирия. Преди това срещнахъ Стоянова и Вацова и бѣхъ представенъ на Стояновата „булка", жива, млада болградчанка. За вечерьта се урежда концертъ отъ Славянска беседа въ Народното събрание.

На 1 ч. захвана да се събира поканениятъ учителски свѣтъ за динето въ градината. Като влѣзнахъ тамъ съ Вацова и Стоянова (последниятъ бѣше съ цилиндъръ), забелѣзвамъ въ градината Цанкова. Той се чудѣше на това „смѣшение вавилонско" — подмѣташе за хората отъ всички бои и партии, които виждаше тукъ. Пита ме, какъ се чувствувамъ сега като министъръ; азъ му отговорихъ, че съмъ само „изпол. должность министра", нашата работа „не бърка никому", тиха работа, програми, планове и т. н. Говорихъ и съ Каравелова, предадохъ му поздравитѣ на Пипина, говори за експедицията, постройката на библиотека и музей и т. н. Видѣхъ тукъ и Петкова, следъ почти цѣла една година, и други хора. Миларовъ съ фракъ, бѣла вратовръзка, покапана съ доматенъ сосъ и нечиста риза съ разкѫсани дупки безъ копчета и съ бѣли рѫкавици, тичаше насамъ натамъ като разпоредитель; изглеждаше като келнеръ. Пихме предъ „сградата" конякъ и ядохме сардели. Централно мѣсто заемаше Захарий Крушата; билъ учитель (елинистъ) още на 1833 г. въ Копривщица. Най-после се захвана. Присѫтствуваха около 100 души, всички promiscue [смѣсено]. Три маси. На главната маса председателствуваше Мелетий, на дѣсно Зах. Крушата, на лѣво азъ, следъ Крушата Цанковъ, Кара­веловъ, Зюсманъ, Ягура, Василиевъ..., до мене Славейковъ, попъ Тодоръ, попъ Матей и т. н. Тукъ бѣха и двамата Храновци, Горбановъ, Йос. Ковачевъ, Молловъ, Дановъ отъ Пловдивъ, младиятъ Славейковъ, Сукнаровъ (задъ него Драндаръ;, Коевъ, Гошевъ, Прошекъ, Брожка и т. н. Яденето бѣше много лошо, херинги, лоша салата, недопечено ягне, мръсно българско сирене. Вилици и други „outils" [прибори] се появиха едва по-късно. Това много разсърди Цанкова, защо, каже, не сѫ опекли ягнетата нѣкѫде à la bulgara. Разпоредителниятъ комитетъ се състоеше отъ Миларова, Вълкова, Тончо Маринова (!!!). Следъ бързото ядене захванаха тостоветѣ. Мелетий държа за княза, Кирилъ говори дълга безсъдържателна блудкава византийска речь сѫщо за княза. Ура и ентусиазъмъ, само Цанковъ и Каравеловъ стояха мълчаливи като попарени. Цанковъ е възбуденъ и сърдитъ, Каравеловъ по-тихъ. И Вълковъ пакъ пи за княза. Следъ това настана цѣлъ потопъ отъ речи. Много добре говори за историческото значение на деня попъ Тодоръ и много устроумно Славейковъ — за учителитѣ. Младиятъ Славейковъ напи за стария Круша. Български обичай е да вдигатъ хората на горе и да ги раздрусатъ à la Санчо Пансо. Стояновъ напи за паметьта на Раковски, като захвана отъ Паисия, Сукнаровъ за сърбитѣ, Мелетий за руския царь, Аксакова и руския народъ, Зюсманъ за свободата на балканскитѣ народи. Имаше още много други наздравици, не можахъ да запомня всички. Отведнажъ извикаха отдолу, че искатъ да чуятъ и мене (очевидно по потикъ на Миларова). Азъ станахъ и говорихъ кѫсо, прекѫсванъ отъ бурно ура! Значението на днешния день за всички славяни; отзвукътъ на този праздникъ се носи не само по брѣговетѣ на Дунава, Марица и Вардара, по подножието на Стара Планина и Шаръ въ българскитѣ земи, ами и въ Новгородъ, Киевъ, Москва, у сърби и хървати и по далматинскитѣ брѣгове. И особно въ моето отечество, въ старата епархия на Методия. У насъ всѣки човѣкъ отъ детинство знае, че преди 1000 години сѫ дошли у насъ първоучители отъ Солуна града, отъ еднородния и едноезиченъ братски български народъ. Християнството и наченкитѣ на цивилизацията сѫ пренесени у насъ отъ България. (Ура и toller Enthusiasmus [лудо въодушевение]). „Предговорившитѣ изложиха заслугитѣ на солунскитѣ апостоли. Главната имъ заслуга е, че почнаха да пишатъ славянски, че показаха какво славянскиятъ езикъ може да се разработва литературно, че основаха „писменото изкуство" у славянитѣ. Тѣхниятъ преводъ на светото писмо е образецъ, пѫтеводитель за славянскитѣ литератури. Славянството никога не ще забрави, че българската литература е най-старата славянска писменость: първитѣ славянски книги сѫ се писали въ Охридъ, Преславъ, Търново и т. н. При възраждането българскиятъ народъ е билъ известенъ на останалитѣ сла­вяни съ своята литература. А тази нова литература сѫ съз­дали българскитѣ учители. Тя трѣбва да се развива, да върви напредъ — самосъзнанието и славата на всички народи сѫ свързани съ литературата. Предлагамъ тостъ за разцвѣта, напредъка и обогатяването на новобългарската книжнина". Гърмогласно ура и ликуване прекѫсна ми гласа, всички се втурнаха къмъ мене, Горбановъ предложи тостъ за мене. Въ края на краищата и мене ме вдигнаха на рѫце. Славейковъ искалъ, както ми каза Вацовъ, самъ да вдигне наздравица за мене, щото всѣкога да остана тѣхенъ историкъ — казалъ на Вацова, добъръ човѣкъ, язъкъ че пише въ Български гласъ (!) — Вацовъ му се изсмѣлъ и се опиталъ да го разубеди. Дановъ сѫщо бѣше вдигнатъ на рѫце, и Цанковъ, и Каравеловъ, и Петъръ Ангеловъ. Въ паметь на Любена Ка­равеловъ говори Славейковъ, Каравеловъ въ паметь на борцитѣ за отчеството. И нѣкакъвъ homunculus [човѣче] пи за здравието на Венелина (буренъ смѣхъ), другъ говори отъ името на младото поколение, обаче той бѣше вече толкова пиянъ, че само мърдаше устнитѣ си и нищо не излизаше отъ устата му. Цанковъ говори два пѫти, веднажъ за учителитѣ да разпространявали идеята за свобода, втори пѫть за останалитѣ славяни да се учели на свобода отъ българитѣ; това бѣха единственитѣ политически подмѣтания. Къмъ края излѣзохъ въ страничния коридоръ; въ това време единъ въ пиянството си говорилъ за конституцията, ала вече всички бѣха наизлѣзли вънъ. Вънка свирѣше музика. Даскалско хоро, играха съ цилиндри и шапки, Славейковъ сполучливо, Цанковъ съ чубучката си, Каравеловъ, Ташикмановъ и В. Д. Стояновъ съ цилиндри, Молловъ съ шапка на чело, Прошекъ, Гошевъ, Горбановъ и т. н. Азъ отъ едно кѫтче между публиката наблюдавахъ тѣзи сцени. Най-много пиянъ бѣше Гърдовъ, па и Молловъ, държеше се o стената. На 5 ч. си отидохъ въ кѫщи. Следъ това дошли опълченци и черногорци, искали да набиятъ Живкова и Сукнарова, изгорили нѣколко екземпляра Независимость въ градината и съ музика се отправили къмъ генерала да искатъ отъ него наказанието и спирането на този вестникъ.

Чухъ отъ Прошека, че неотколе следъ овацията предъ двореца имало банкетъ на опълченцитѣ, гдето се държали въодушевени тостове за генерала и за мене (отъ Вълчанова); за останалитѣ министри ни дума.

Вечерьта на 8 1/2 ч. имаше концертъ въ Народното съ­брание. И князътъ бѣше тамъ. Азъ седѣхъ между Хитрово и Ползиковъ. Бѣше много хубаво. Mlle Цвѣтишичъ и Mme Лонгинова пѣха, пѣ и филхармоничниятъ хоръ и т. н.

Възбуденъ съмъ. Не можахъ да заспя до съмване.

Въ вторникъ сутриньта Дановъ дойде при мене въ канцеларията. Отидохъ въ двореца. Тържествено приемане на Хитрово и речитѣ. За малко бѣхъ при княза съ укази. – Вечерьта бѣхъ каненъ на чай и soirée у Lascelles по случай рождения день на английската кралица. Тамъ бѣше и князътъ, ала поради това, че на другия день трѣбваше да заминава, скоро си отиде. Имаше и комаръ. Разисквахме дълго съ Squiti по тукашни интересни научни въпроси, по тукашната политика и т. н. Къмъ полунощь си отидохъ. Тамъ видѣхъ новия гръцки дипломатически агентъ Доскоса. Боди игра и спечели съ заетата отъ мене турска лира. - Подиръ пладне бѣхъ у Стоилова. Пристигна Балабановъ, говори много, бъбра и плещи. Миналъ презъ Варна и Ломъ. Седѣ дълго до вечерьта въ княжеската канцелария и ни отегчи.

Въ срѣда сутриньта на 6 ч. князътъ съ Хитрово, Стоилова, подполковника Котелниковъ, Ползикова, Маринова замина за Радомиръ, Кюстендилъ, Дупница, Самоковъ, ще се върне въ сѫбота вечерьта. — Стояновъ дълго стоя у мене въ канцеларията. Следната учебна година иска да остане директоръ въ Варна; въ София му било много скѫпо. — Коцевъ ми телеграфира за помощь; преследвали го, че ужъ... агитиралъ. — Кореспондентъ на Марица тукъ е нѣкакво си момче отъ Безеншековата канцелария Костадиновъ. — Съ назна­чаването на Маврова извършихъ глупость, макаръ че инакъ го не познавамъ. — Подиръ пладне съ попъ Тодора видѣхъ новоизкопания латински надписъ (първия въ София) въ черквата Възнесение, която сега се престроява. — Говорихъ дълго на улицата съ префекта Xранoвъ: раздѣлението по околии, несигурното положение на чиновницитѣ, ми­зерното положение на сѫдилищата, интриги (селянитѣ отъ Слатина и други села се скарали за нѣкаква гора, тамъ има­ло старши стражарь единъ старъ опълченецъ, изгонили го, па се оплакали въ княжеската канцелария, че полицията не ги оставила да подпишатъ адресъ). — Вечерьта излѣзе Държ. вестникъ, въ който сѫ обнародвани условията на княза — въ писмо до Еренрота. Бедниятъ български езикъ (на Спаса) — работата е другояче направена, отколкото бѣхме уговорили съ Стоилова. Ако стане нещастие, сами сѫ си виновни, защо не искатъ да чуятъ съветитѣ на благоразумнитѣ и безпристрастни хора. — Начовичъ е въ Русчукъ. Hезависимость излѣзе. Бълва гущери противъ назначението на 5-тѣ комисара; отпечатва отгласи отъ чужди вестници за лейтенанта Батенбергъ и т. н. Imprudence [безразсѫдство]. — Отъ Парижъ има запитване отъ Хавасъ, въ виенскитѣ вестници имало телеграми, че Каравеловъ билъ затворенъ и че въ петь главни български града било обявено военно положе­ние! Вчера между консерваторитѣ се носѣше слухъ, че либералитѣ щѣли да издадатъ нѣкаква си прокламация.

Храновъ ми съобщи днесъ интересни topica. Покрайнината край Струма, отъ Кюстендилъ нагоре, особно южно отъ Брезникъ, се наричала Mрàката: тамъ имало и манастиръ св. Никола. Около 20 села въ Трънско се наричали Бурелъ (отъ буре). Часть отъ източно Брѣзнишко съ кѫсъ отъ Софийско поле до Балкана се наричало Грахово, около двадесеть села. Попъ Тодоръ вчера ми съобщи за дълъгъ гръцки надписъ въ село Василевци, Софийско. Вацовъ ми разправяше за развалини въ село Костуръ въ Пирстско, западно отъ Блато, керемиди, развалини, презъ неговото детинство тамъ градили черква и изкопали златна чаша, пръстени и подобни нѣща. Сбирка отъ такива topica би била много важна, преди всичко за историята, ала човѣкъ би трѣбвало да пѫтува и да има доста свободно време. 

14/26 май, четвъртъкъ. Въ канцеларията говорихъ доста дълго съ Вацова. Предложението направило лошо впечатление и у умѣренитѣ, за конституцията нито дума. Лошъ слогъ, виждало се, каза, веднага, че не било редактирано отъ мене. Славейковъ и Каравеловъ ужъ нѣмали нищо противъ това, че азъ управлявамъ просвѣтата, обаче мислятъ, каже, че и азъ съмъ взималъ участие „въ дворцовитѣ сплетни". Славейковъ ужъ ме „обожавалъ"; казахъ на Вацова да му предложи 2,000 фр. хонораръ за неговитѣ 17 коли поговорки. Азъ съмъ днесъ боленъ, нервни болки въ лицето и зѫбитѣ; пакъ мисля за заминаване отъ това мизерно блато. Въ Пловдивъ, пише Вазовъ, съ нетърпение очаквали Списанието на Книжовното дружество, ала тамъ сега всичко било съсрѣдоточено въ партийни раздори; нѣмаме още телеграми за недѣлнитѣ избори. Вацовъ познавалъ Вазова отъ еднодневно познанство презъ ваканцията на 1876 г. въ София, дошълъ отъ Загребъ като ученикъ отъ VI класъ на реалката; Вазовъ билъ терджуманинъ при желѣзницата. Тѣ образували тукъ весело дружество „шозовци" (chose), Вацовъ билъ „шозсчето". Отъ това време били приятели. Спасъ искалъ да го замъкне за една година въ Загребъ, поне като „волнослушатель". — Въ канцеларията при мене дойде единъ дяконъ самоковецъ Антимъ Върбансвъ, училъ се въ Одеса, съ препорѫка отъ екзарха; иска да учителствува. — И единъ, не щете ли, пѫтуващъ пѣвецъ чехъ, помощникъ учитель, дошълъ пеша. — Дъждовно време, пороища. — Подиръ пладне въ мое отсѫтствие сѫ дохаждали у дома Lascelles и De Martino. — Бѣхъ въ аптеката на Странски. И той е „foudroyé" [гръмнатъ] отъ условията, много, каже, жестоки. — Подиръ пладне отидохъ у генерала. Не е доволенъ mit der Redaction und Fassung des Schreibens [отъ редакцията и формата на писмото]. Ала въ края на краищата, каже, това нѣма значение, хората всѣкога ще викатъ. Че тамъ нищо се не споменува­ло за договоритѣ и бюджетитѣ, които трѣбва да се предлагатъ на Събранието, разбирало се отъ само себе си. Икономовъ, каже, наистина е далъ оставка, като се уплашилъ отъ военнитѣ комисари, ала генералътъ казалъ на неговитѣ Gesinnungsgenossen [съмишленици] да го вразумятъ. За необходимитѣ нѣща следъ консолидирането на работитѣ, главно правосѫдието. — Балабановъ ходилъ да прави посещения у всички дипломатически агенти, le grand homme d'état [голѣмиятъ държавникъ]. — Ремлингенъ билъ въ Кула и уволнилъ тамъ веднага околийския началникъ, като му смъкналъ униформата. До сега сѫ уволнени 3 префекта, въ Видинъ, Рахово, Ловечъ, па и въ Враца. — Хората, каже, сѫ си загубили ума, сегашниятъ руски царь билъ неприятель на нѣмцитѣ, нарочно ужъ „тикналъ" княза въ тази работа, за да го изпѫделъ отъ тука. Други пъкъ разправяли, че княза го оби­чали покойнитѣ царь и царица, неговиятъ баща, като момче, билъ у тѣхъ, обаче сегашниятъ царь и руситѣ изобщо не го искали. Сѫщо се говорѣло, че Климентъ (!) билъ противъ цѣлата тази постѫпка. — Генералътъ вижда опасность при изборитѣ само въ центъра: Търново, Севлиево, Ловечъ, Плѣвенъ. Инъкъ билъ сигуренъ. Добре било, че Хитрово пѫтувалъ съ княза; argumentum „ad hominem". Той е изобщо за намаляване на чиновничеството. За лошото влияние на петроградския въздухъ върху тамошнитѣ студенти. 

16/28 май, сѫбота вечерь. Вчера единъ селянинъ отъ софийскитѣ села дойде въ княжеската канцелария да се оплаче, че всички съседи подписали „прошението" до княза, само той не. Ходилъ изъ града, питалъ где се подписва, пратили го на Баня Баши, въ окрѫжното и околийско управление, ала тамъ стражаритѣ го нарекли „бунтовникъ", били го и го изгонили. Отъ селото го изпратили наново. Спасъ повика стражара, македонеца Георги Димовъ, опълченецъ, и полицмейстора Шишеджиева. Стражарьтъ се призналъ, ала кой го е накаралъ, не каза. Шишеджиевъ написа протоколъ. Видѣхъ го, когато дойде въ канцеларията: изглеждаше като хартия. Отъ село Слатина самитѣ селяни написали много наивно писмо до княза.

Стояновъ вчера и днесъ стоя дълго у насъ въ канцеларията. Основитѣ на програмитѣ. Вчера разпратихъ окрѫжно — копие на писмото до Коцева, инспекторъ въ Видинъ, който ми бѣше телеграфиралъ за защита, че хората го обвинявали въ агитация и пишели прошение до военния комисарь. Азъ му отговорихъ, че ако се е бъркалъ въ политика, това е негова вина, това не спада въ неговитѣ инструкции и длъжности; съветвахъ го да не излиза отъ Видинъ, „да се не излага повторно на такива неприятности". — Бръшляновъ, инспекторътъ, говорилъ въ Плѣвенъ на св. Кирилъ и Методий нѣкакви си работи, та събранитѣ учители „свалили го долу".

Безобразно дъждовно време, лѣе се като изъ ведро. Слънце отъ много седмици не сме виждали. Това време убива човѣка. Въ свободнитѣ си минути чета Roscher, Nat. Ökonomie. — Днесъ Thielau дойде у мене въ канцеларията. Обърна ми вниманието на статията въ „Agence russe" и натяква за мързела на консерваторитѣ, „трѣбвало би повече да агитиратъ; ако пропаднатъ, не заслужаватъ никакво съжаление".

Сукнаровъ като председатель на Народното събрание е обнародвалъ възвание къмъ народнитѣ представители, въ което на кѫсо имъ обръща вниманието да гледатъ добре, защото тукъ нѣма споръ за това или онова министерство, ами че самата конституция била въ опасность. — Презъ управлението на миналото министерство, споредъ изричното признание на директора на пощитѣ Янчева, всички телеграми отъ политически характеръ се съобщавали  на министерството.

Питалъ генерала, да продължава ли да върши това - генералътъ му казалъ да зарѣже.

На 5 ч. пристигна князътъ. Ein wahrer Triumphung [същинско триумфално шествие]. Отъ границата на Кюстендилския окрѫгъ, на Струма задъ Перникъ, многохиляденъ свѣтъ. Прекрасно време. Въ срѣда на пладне заминали отъ Радомиръ, вечерьта били въ Кюстендилъ, въ четвъртъкъ на пладне заминали за Дупница; въ петъкъ на пладне за Самоковъ, днесъ на пладне отъ тамъ за София. Съ стотици селски чорбаджии на коне сѫ вървѣли съ княза отъ мѣсто на мѣсто. Въ Радомиръ околийски началникъ е Дим. попъ Георгиевъ, македонецъ, чудесенъ човѣкъ — поборникъ. Предъ Кюстендилъ чакали на коне около 20 македонски хайдушки войводи, дѣдо Илия съ бѣла фуражка, останалитѣ въ български — руско-турски смѣсени униформи и въорѫжени. Огромна тълпа въ Кюстендилъ, съ хиляди. Македонцитѣ и пограничното население сѫ схванали работата както трѣбва. Тукъ нѣма почва за софийския псевдолиберализъмъ. Хитрово говорилъ два пѫти, на руски къмъ офицеритѣ (при „завтрака"), поздравлява ги и имъ обръща вниманието, че тѣ сѫ призовани да довършатъ заветната идея на покойния царь, който освободилъ България и поставилъ тукъ княза. Втори пѫть говорилъ на македоно-български (огроменъ ентусиазъмъ) за волята на руския императоръ, да поддържатъ този князъ, който е внукъ на покойния Царь Освободитель и братовчедъ на сегашния царь; че Русия е проливала кръвь за освобождението на тази страна и че не може да я изостави. Въ Дупница сѫщото казалъ на Грънчарова и на депутацията. „Chef de brigands" на всѣкѫде го поздравлявали като стари познати. При вече­рята въ Кюстендилъ князътъ трѣбвало три пѫти да излѣзе, говорилъ български отъ балкона (на кѫщата на Георги Диновъ). На другия день надошли много селски депутации, князътъ се разговарялъ съ тѣхъ по български. Казвали му: „че те обичаме, ти си нашъ князь, ти си веченъ: министри ке се променаватъ ката година, а ти оставашъ; ние искаме кня­жески судъ; що ти заповедашъ, свето ни е, ами да не го преправя полицията". Стоиловъ имъ говорилъ за изборитѣ; това, каже, добре, „ами другого ни избираме, а други ке излезе изъ кутията". Префектътъ Кутинчевъ играеше, каже, добре, „ами другиго ни избираме, а други ке излезе изъ кутията". Префектътъ Кутинчевъ играеше, каже, смѣшна роля, въртѣлъ стола насамъ натамъ, всички му се смѣели; оплаквалъ се отъ първата комисия за чифлицитѣ; не останала, каже, дълго врвреме тукъ, не ходила по селата. Турци и българи се оплаквали отъ Цанкова. Той тукъ се държалъ като тиранинъ, заповѣдвалъ на сѫда: това така направете, инакъ ще бѫдете уволнени. Шулевъ (сега частно лице) билъ, каже, много уменъ човекъ. Lе corps enseignant [преподавателското тѣло] се радвало, че азъ съмъ застаналъ на чело на просвѣтата; говорили съ Стоилова, оплакали му се отъ Иванчова, билъ, каже, съ радикални идеи: следъ това Стоиловъ говорилъ съ Иванчова и го намѣрилъ много разуменъ човѣкъ. И отъ Дупница ми изпращали много здраве; подали молба да се остави държавното училище. На пѫтя за Дупница при Граница селянитѣ спрѣли княза. Подполковникъ Котелниковъ като княжески комисарь навсѣкѫде направилъ най-добро впечатление, пѫтувалъ по селата, обяснявалъ на селянитѣ работата, а е русинъ. Въ Кюстендилъ хората казвали: да сте живи, вие, които сте около княза. И въ Дуп­ница подобенъ ентусиазъмъ, и Грънчаровъ (изѣлъ 30,000 фр. и е подъ следствие) съ цилиндъръ и лампиони правѣлъ овация за лоялность. Оплакванията на селянитѣ въ Дупница, че околийскиятъ началникъ имъ запрещавалъ да подаватъ прошения до княза. Котелниковъ останалъ следъ тѣхъ да изследва тази работа. Били подадени около 300 прошения. Въ Самоковъ префектътъ Храновъ говорилъ много добре върху княжескитѣ предложения; той билъ, каже, добъръ човѣкъ, Грековъ го препорѫчалъ на служба презъ окупацията. Въ Самоковъ и Clarke (отъ протестантското училище) много добре говорилъ на княза на английски, когато посетилъ училището му. Очевидно било, че селянитѣ на всѣкѫде много добре сѫ схванали положението, разбирали за какво е работата; тѣхъ ги интересува личностьта, не принципитѣ, казва Стоиловъ.

Въ София е дошла врачанска депутация. Единъ селянинъ отъ Искъръ, простъ човѣкъ, разправялъ при банкета, който бѣ даденъ въ нейна честь: по-рано всѣкога слушахме за султана и султанскитѣ заповѣди, сега имаме князъ, ала никога за него нищо не чуваме: постоянно ни се говори само за министерството. — Панайотъ Хитовъ е назначенъ околийски началникъ въ Кула. — Даневъ говорилъ съ Цанкова и компания. Тѣзи хора му приказвали за своята победа, за заминаването на княза, следъ което, казалъ Цанковъ, ще изберемъ регентство, подиръ това ще трѣбва да очистимъ страната отъ хора, които бъркатъ, ще се пролѣе малко кръвь; съ избора нѣма да бързаме, ще изберемъ на края или нѣкой нѣмски князъ или може би Алеко и така ще съединимъ България съ Румелия. Следователно съ кланета тѣ искатъ да спечелятъ довѣрието на Европа, за да получатъ европеецъ князъ и да направятъ съединението! Видения. Мнозина отъ по-умѣренитѣ либерали се отдръпватъ и концентриратъ отдѣлно. — Стойчовъ писалъ на генерала много, каже, достойно писмо: следъ прочитането на прокламацията смвта за свой дългъ да остане.

Казахъ днесъ на г. Thielau, че новобългарската история ще се насочва не отъ министерствата, а отъ серията руски консули. Докато искаха да неутрализиратъ конституцията по консервативенъ пѫть, държаха тукъ Давидова. Следъ лошия резултатъ отъ януарскитѣ избори на 1880 год. опитаха да се приспособятъ къмъ либералитѣ и изпратиха гръка Кумани. Когато видѣха, че това не върви, промѣниха курса и изпратиха г. Хитрово.

Вечерьта отидохъ съ Грекова у Стоилова, гдето бѣше Панаретовъ отъ Цариградъ и Спасъ. Панаретовъ говори за отношенията на екзарха къмъ Портата. Саидъ паша билъ неприятель на всички християни, а султанътъ не искалъ и да чуе за българитѣ и за даденитѣ имъ права. За това всички акции за Македония се осуетявали. Екзархътъ искалъ съ бакшишъ отъ 8,000 турски лири на султанския секретарь да получи разрешение за владици въ Македония, тозъ му казалъ, че и съ 80,000 не ще трогне султана. Посланицитѣ говорѣли, че следъ гръцкия въпросъ щѣли да дойдатъ на дневенъ редъ предъ турската камара и реформитѣ въ Европейска Турция и Македония. Гошенъ го казалъ нѣкому си. Англичанитѣ, очевидно, искали да парализиратъ австрийскитѣ аспирации върху Македония. Въ Цариградъ сега султанътъ билъ пъленъ автократъ, и за най-малката „давия" най-добре било да захванешъ отъ самия дворецъ съ подкупъ на адютантитѣ, секретаритѣ и т. н. Layard на времето си билъ много добре съ султана. Веднажъ билъ у него въ необикновенъ день. Адютантътъ го поканилъ въ работната стая. Султанътъ билъ въ „robe de chambre", на масата купища книжа. Като си свършили работата, захванали приказкитѣ (на турски). Султанътъ похвалилъ романа „Монтехристо", каралъ секретаря си да му превежда романи, а той ги челъ по рѫкописния преводъ. Следъ това той казалъ, че ималъ много работа. Layard попиталъ Н. Величество, какви сѫ тѣзи книжа. Тоза сѫ полицейски преписки, напр. новиятъ правилникъ за публичнитѣ домове въ Пера отъ министра на полицията. Следователно и това трѣбва да мине презъ султановитѣ рѫце! Сѫщо тъй и концесиитѣ — за нѣкакви си мини отъ боракситъ султанътъ и падишахътъ искалъ 100,000 турски лири бакшишъ. Министритѣ нѣмали сега никаква власть.

Въ „Русь" има прекрасна статия отъ Аксакова: сръбскитѣ свинопаси, които оборватъ Хегеля, и българскиятъ Afterkonstitutionalismus [лъжеконституиионализъмъ]. — Въ Англий­ския парламентъ споредъ една днешна телеграма на Хавасъ Labouchère интерпелиралъ, дали българскиятъ князъ е билъ подсѣтенъ за своята violation du serment [клетвонарушение]. Dilke отговорилъ доста нескопосно. Този отговоръ не се съгласява съ телеграмитѣ на Granville до Lascelles; ала английското правителство щяло да обнародва телеграмитѣ на Lascelles.

Голѣмиятъ брой чиновници. Въ министерството на вѫтрешнитѣ работи цѣли ята. И въ външнитѣ работи има доста излишни. Ние въ просвѣтата сега сме трима (безъ по-малкитѣ) и работата върви успѣшно - Разградскиятъ околийски началникъ е уволненъ, не раздалъ прокламацията. Назначаватъ се въ Видинъ Михаиловъ, въ Рахово Л. Радуловъ (препорѫча го Ремлингенъ), въ Вратца Хр. Филиповъ (Щърбановъ не щѣ), въ Ловечъ Щърбановъ. На изтокъ трѣбва да се смѣнятъ околийскитѣ началници. 

18/30 май, понедѣлникъ. Вчера сутриньта на 9 ч. имаше министерски съветъ въ княжеската канцелария. Генера­лътъ чете Независимость, въ нея имаше дописка отъ Севлиево, чиито последни думи подканяха къмъ възстание; генера­лътъ приказва съ Стаматова за преследването ѝ по турския законъ за печата. Останалото бѣха affaires courantes [текущи дѣла]. Азъ говорихъ за вакъфитѣ, тѣзи, които сѫ общински, може да се използуватъ само за поддържането на чешмитѣ и т. н. Освобождава се отъ данъкъ домашниятъ спиртъ, доходътъ е само около 3200 фр. Намалението за вноса на чуждия спиртъ, направено преди нѣколко деня, е само за Великитѣ сили, безъ Румъния и Сърбия, съ които Турция до войната е нѣмала търговски договори. Желѣзковичъ докладва за финанситѣ. Каситѣ били въ редъ, ала сѫществувало безредие въ това, което трѣбвало да дойде въ каситѣ, то не било въ известность. Главниятъ секретарь Каранфиловичъ е премѣстенъ въ Смѣтната палата и на негово мѣсто е назначенъ Парушевъ, който и въ Румъния е билъ окрѫженъ казначей въ Бесарабия, познавалъ администрацията. Генералътъ много се застѫпва за постройката на болници, софийската щѣла да възлѣзе на 600,000 фр. Екзархътъ ще излѣзе въ понедѣлникъ отъ Цариградъ, въ четвъртъкъ ще бѫде тукъ. — Подиръ си отидохъ въ кѫщи. Дойдоха у мене Д. Храновъ (бои се да не би либералитѣ да направятъ нѣкой Putsch) и Брожка. — Писахъ писмо въ кѫщи. Augsburger Allg. Zeitung № V (за сегашното събитие) дойде — когато тукъ я прочетатъ, може би ще ме убиятъ или живъ ще ме изгорятъ. Чакахъ „Osvěta", ала не пристигна днесъ. Следъ това писахъ на Киперта, като му изпратихъ картата съ границитѣ на нашитѣ окрѫзи, списъкъ на сегашното раздѣление на страната, коректури къмъ картата, Ethnographie de la Macédoine (издадена въ Пловдивъ) и Прошековитѣ литографирани карти на Софийската губерния.

Получихъ писмото отъ Дринoва отъ 5 т. м. Довършилъ първата часть отъ „Градиво" за Списанието на Дружеството — фонетиката; оставало само да я препише. Въ това време, обаче, се впусналъ въ полемика съ професора по все­обща история тамъ Надлеръ. „Ето че пристигнаха изъ София телеграмми съ грозни извѣстия, които съвсѣмъ ми смаяха умътъ. Днеска е шести день, отъ както сѫ захванали да пристигатъ тия грозни извѣстия: шесть денье и азъ нищо не мога да работя, а само очаквамъ нови телеграмми, които съ своитѣ разнорѣчия още повече ме смайватъ, сащисватъ... Намирамъ се въ такова исто положение, въ каквото бѣхъ прѣзъ мая на 1876 г. въ Прага, когато Вие така дружески ме утѣшавахте и прѣдумвахте. Не ми се ще дори и да гледамъ на „градивото", да си бия главата съ българскитѣ звукове и букви, когато самата бѫднина на България виси на косъмъ. - Дадохъ прошение за отпускъ който, надамъ се ще ми разрѣшатъ слѣдъ единъ месецъ. Щомъ го получа, безъ друго ще гледамъ да дойда, ако не въ България, то поне въ Румелия, та да видя отъ близу, какво стая и что ще да стане"... „До пѫтя ще Ви напиша повечко, зашото сега не ми е мирна душата. Очаквамъ въ скоро време нѣкакви извѣстия отъ Васъ за поличбитѣ, които се вършатъ въ княжеството". Написахъ му още сѫщата вечерь дълго писмо.

Днесъ цѣлиятъ день бѣхъ боленъ, болятъ ме зѫбитѣ, лошо време, слънце и сушина отъ много седмици не сме виждали. Първитѣ череши, струва ми се отъ Кюстендилъ. — Излѣзохъ скоро отъ канцеларията. Въ кѫщи дойде у мене Бурианъ. Стойчовъ въ Виена се води, каза, отъ Шепелева и Утина, който е тамъ „ad usum на Стойчова", постоянно прави опозиция, ала съ България, каже, скоро ще бѫдатъ готови. Главнитѣ мѫчнотии били съ Портата за линията Юскюпъ—Враня. Конференцията, каже, ще се свърши следъ нѣколко недѣли. Цанковъ, каже, играе сега едновременно десеть роли. Най-много ходѣлъ у Lascelles; за победата на опозицията, казвалъ, нѣмало съмнѣние, князътъ ще си замине, ние тихичко ще изберемъ Валдемара Дански. Работи, каже, тайно и за помощь отъ Портата, всѣкога е билъ, каже, неинъ вѣренъ поданикъ. Дипломатическитѣ агенти очевидно не вѣрватъ въ победата на княза, виждамъ го отъ думитѣ на Thielau и Буриана; тѣ мислятъ, че селското население не е спечелено, че е въ рѫцетѣ на либералитѣ, както презъ есеньта на 1879 и януарий 1880 год. — Вчера четохъ Roscher, Nat. Ökonomie. Панаретовъ днесъ бѣше у княза. — Князътъ вчера на конь съ офицерството и отдѣление „червени хусари" отиде въ юнкерското училище (неговия праздникъ). Вчера и софиянци излѣзоха на курбанъ въ Ючъ-Бунаръ, нѣкѫде по нишското шосе. — Мелетий замина за Трънско. Натанаилъ е тукъ. 

19/31 май, вторникъ. Сутриньта бѣхъ на докладъ у княза. Много е доволенъ отъ статията ми въ Augsburger Allg. Zeitung. И Thielau въ вестибюла ми говори за нея. Кня­зътъ: wenn Sie wüssten, wie diese Artikel von meiner ganzen Verwandschaft gelesen werden! Sehr objectiv gehalten [ако знаехте какъ се четатъ тѣзи статии отъ всичкитѣ ми роднини! Много обективно сѫ написани). Следъ това разговаряхме върху това, какво трѣбва да се прави подиръ 1 юлий, за министерството и conseil d'état [държавния съветъ]. Най-мѫчно е съ министерството на вѫтрешнитѣ работи, нѣма човѣкъ. За Икономова не иска да чуе, unberechenbar, jetzt wieder in ganz grober Weise seine Demission gegeben. „Es muss Jemand sein, der mit den Verhältnissen vertraut ist, der Land und Leute kennt, der schon hier war und kein Neuer. Ich finde doch Niemand ausser Natschovitsch" [невмѣняемъ, сега пакъ си подаде оставката по най-грубъ начинъ. „Трѣбва да бѫде нѣкой, който познава добре условията, страната и хората, който е билъ вече тука, а не нѣкой новакъ. Освенъ Начовича азъ не намирамъ другиго"]. Азъ възразихъ, че е много мѫчно, тукашнитѣ хора взаимно много се преследватъ. За нѣкои кандидатъ не можахме да се съгласимъ, Вълковича не споменахъ, казахъ, че ще помисля. Князътъ би предпочелъ да се върне къмъ 5-тѣ губернатора, азъ не удобрявахъ, мисля, че стигатъ 12—14 префектури. Следъ това говорихме за нообходимостьта да се повикатъ българи отъ Русия, Хитрово много хвали Станишева; азъ говорихъ за Дринова и за последното му писмо; трѣбва да се вземе и стариятъ Теохаровъ. Министерството на външнитѣ работи е най-лесното, вѣроизповѣданията би могли да се прехвърлятъ къмъ просвѣтата, останалата работа би се вършела на половина чрезъ княжеската канцелария, азъ казахъ, че трѣбва да се състави нѣщо ново, да се не връщаме къмъ старитѣ. Князътъ мисли, че Бурмовъ не е за министъръ, sehr gut für eine ruhige Kanzleiarbeit, aber sehr beschränkt [той е много добъръ за спокойна канцеларска работа, ала много е ограниченъ]. Ваlabanoff unausstehlich, ein ganz gemeiner Kerl, nach der Entlas­sung des ersten Ministeriums hat er mich nicht mehr gegrüsst noch den Riedesel oder Jemand von den Adjutanten [непоносимъ, много подълъ човѣкъ, следъ оставката на първото министерство не ме вече поздравляваше, нито Riedesel или нѣкого отъ адютантитѣ]. Азъ отвърнахъ, че споредъ моята психологическа дефиниция, той е сѫщиятъ типъ като Цанкова, само че Цанковъ е отъ по-старъ, по-грубъ периодъ, а Балабановъ е екземпляръ съ гръцко-французско лустро, по-цивилизуванъ; обаче основата е сѫщата. Следъ това минахме на conseil d'état. Азъ изказахъ мнение да се състои отъ малко лица, обаче да бѫдатъ работливи хора. Хора като Дриновъ, Теохаровъ, Станишевъ, необходимъ е и Грековъ, и Балабановъ ще послужи за нѣщо, следъ това може да се вземе и Славейковъ, ganz harmlos [съвершено безвреденъ], и Каравеловъ, ein guter Mensch, lässt sich aber von schlechten Individuen leiten [добъръ чо­вѣкъ, оставя се, обаче, да го водятъ лоши хора]; азъ го срещнахъ тъкмо сутриньта, размѣнихъ съ него нѣколко думи, за времето и здравето, за Дриновата фонетика и за „път" и „патувам". Цанковъ, обаче, не. Трѣбва да се вземе нѣкой и отъ владицитѣ, най-добре Симеонъ; князътъ: vielleicht auch den Jesuiten von Ruščuk [може би и езуита отъ Русчукъ]. Азъ възразихъ, че не се ползува съ добро име въ страната. Князътъ попита: какво, in sittlicher Beziehung? [въ нравствено ли отношение?]. Азъ разправихъ за Constantinopler Geschichten, in flagranti ertappt. Dunkler Ursprung [цариградскитѣ истории, пипнатъ билъ на самото мѣсто. Отъ тъменъ произходъ]. Отъ кѫде е този човѣкъ, до сега не зная, трѣбва нѣкогажъ да го разпитамъ между 4 очи. Князътъ разправи, че на 1879 г. въ Петроградъ той изчезналъ in Civilkleidern [въ цивилно облѣкло] за три седмици, билъ въ Виена! Минахме на финанситѣ — азъ похвалихъ Желѣзковича, има практика като никой другъ, само extérieur [външностьта] му е малко особена. Необходими сѫ закони, за чиновницитѣ, за adm. politique, gendarmerie (князътъ мисли за 5 по-стари офицери въ окрѫзитѣ, руснаци, подъ военното министерство). Говорихме и за граничната жандармерия откъмъ Македония. Законъ за общинитѣ, за окрѫжнитѣ съвети, Bezirksauflagen und — Strassen. Regelmässige Beforstung des Landes [разходитѣ за окрѫзитѣ и пѫтищата. Редовно залесяване на страната].

Подиръ мене бѣ приетъ Доскосъ и селската депутация отъ Брѣзникъ. Котелниковъ заловилъ околийския началникъ въ Брѣзникъ in flagranti, запрещавалъ да се изпращатъ депутации и адреси до княза, като заплашвалъ съ затворъ. И окрѫжниятъ управитель въ Трънъ е уволненъ. — Говорихъ съ Стоилова за тѣзи работи и за бѫдещето мини­стерство и сената. Стоиловъ намира, че противната страна много агитирала; le pays de suprises [страна на изненадитѣ]. Възможно е резултатътъ отъ избора да бѫде противъ княза. Князътъ казалъ на Панаретова, че е възможно да си замине, но народътъ следъ това ще го повика назадъ. Английското правителство ще обнародва цѣлата кореспонденция на Lascelles, депешитѣ за разговоритѣ съ Цанкова и Славейкова, какъ сѫ говорили противъ Русия! Тѣзи хора ще бѫдатъ по този начинъ почти уничтожени въ очитѣ на България. — Сърдцераздирателно писмо на Маврова до Грекова.

Отидохъ въ канцеларията. Дойдоха тамъ Krásný отъ Кюстендилъ и В. Д. Стояновъ. — При Николичевци имало старъ обълъ камененъ миленъ стълбъ въ полето. Стари хоросани въ „асърлъка" надъ Кюстендилъ, следи отъ нѣкаква кула въ града отъ турско време, отъ частъ дървена. — Имало предание, че полето било езеро, на „асърлъка" билъ Константинъ, сестра му въ Николичевци, съединени съ мостъ, искали да се женятъ, той искалъ, тя не — било противоестествено, мостътъ се съборилъ и езерото изтекло, останкитѣ на Константина били червенитѣ червеи въ топлия градски изворъ. По-рано, каже, на водоскоци топлата вода се изливала надъ града, до като една царска дъщеря я запушила съ копринена кърпа. На Кадин мостъ имало турски надписъ и подъ него въ настилката гръцки.

Подиръ пладне отидохъ у Хитрово.  Стурдза бѣше у него. Archaeologica. Голѣма златна монета стана въпросъ за нейната подлинность, типътъ на буквитѣ — съвършено прави. — Следъ това обърнахме разговора върху политика. Работата била ускорена. Той заминалъ отъ Петроградъ съ инструкции да попрѣчи на такава стѫпка, можеше да се извърши и по другъ начинъ. On risque beaucoup [много се рискувало]. Консерваторитѣ нищо не правѣли, а другитѣ знаели всички trucs d'élection, pratique. Aucune préparation, il fallait organiser, préparer quelque chose, même aussi l'opinion publique en Europe [изборни хитрости, практиката. Никаква подготовка, трѣбвало да се организира, да се подготви нѣщо, дори и общественото мнение въ Европа]. Генералътъ не познавалъ Ориента, изпадалъ въ голѣмъ оптимизъмъ. А трѣбвало да се захване съ разумъ. Мѣстнитѣ хора много се преследвали помежду си, та трѣбвало да се повикатъ хора отъ вънъ, особено Станишевъ, когото много хвали, Дриновъ и Теохаровъ.

Вечерьта съ Стоилова и Панаретова направихме разходка вънъ отъ града. Osvěta II пристигна.