К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

3 февруарий/22 януарий, четвъртъкъ. Пълно е съ събития предкулисни, задкулисни, приятни и неприятни. Постоянно тичане като подъ пара. Много работа, трупа се една връзъ друга и нищо се не свършва. Много дни наредъ бѣхъ съвършено раздразненъ. Uniformity of life [еднообразенъ животъ], никакви разходки, keine Anregung von aussen [никакъвъ потикъ отвънъ], копнежъ по духовнитѣ съкровища на Западъ, по редъ, тишина и редовенъ отмѣренъ усиленъ трудъ. Мисля за Литтре и други, които сѫ работили тихо дене и ноще и сѫ създали велики нѣща, и мисля за своитѣ потънали въздушни кули, за своята сръбска история, analecta ragusina, византийски студии, старовремската география, славянскитѣ старини и т. н. Дружеството и много други работи ми омръзнаха — мѫчишъ се, подтиквашъ, говоришъ, пишешъ — а работата си стои, гдето е била. Липса на хора, система и огънь. Всичко остава върху мене: съставяне на инструкция за инспекторитѣ, учебни програми, въвеждане на учебници (наново съставяни), учредяването на Дружеството, редактирането на бѫдещото списание, писане на статии за него, списъци на книги, които трѣбва да се купятъ за Народната библиотека, а на всичко отгоре и маса канцеларски „текущи" работи. Отъ време на време ме напада главоболие, та не съмъ годенъ за нищо. Нахвърлилъ съмъ се презъ нощнитѣ, а понѣкога и презъ следполунощни часове върху две нѣща. Прочетохъ Taciti Annales І—VI (въ недѣля ги свършихъ) maximo cum usu, delectatione et consolatione [съ най-голѣма полза, удоволствие и утеха], (понѣкога чета и нѣщо изъ Марциала) и правя извлѣчения отъ Миклошичовата великолепна синтакса, допълвамъ я отъ български езикъ. Желалъ бихъ да напиша нѣщо за Osvěta, или за Ягичевия Archiv, обаче нѣмамъ желание, нито време. За събиране на материалъ за инструкцията за народнитѣ училища (ще излѣзе цѣла книга) всѣки день подиръ обѣдъ седя въ министерството на просвѣтата и чета старитѣ лански дѣла. Гюзелевитѣ безсмислици презъ време на моето отсѫтствие. За учебната 1879/80 година забравили да събератъ статистиченъ материалъ (имаме само 1879/80), макаръ че презъ пролѣтьта имъ начертахъ таблици! Обѣдвамъ отдѣлно, Спасъ върши това по-рано, азъ около 2—3 часа, защото не съвпадатъ нашитѣ канцеларски часове. Въ недѣля, впрочемъ, обѣдвахъ съвършено самъ съ госпожицата. Инакъ страдамъ отъ всички възможни несгоди: rheumatismus bulgaricus въ ставитѣ, остри болки въ лицето, кръвь ми тече изъ носа.... Tantae molis erat [толкова много бѣше], че не зная дали резултатътъ ще заслужава тѣзи жертви!...

Времето се вече поотпусна. Наваля дълбокъ снѣгъ, съобщенията се прекѫснаха. Сега вече се топи. — Миналата сѫбота имахъ голѣма изненада, писмо отъ Streit изъ Colberg въ Прага, той дори и не знаелъ, че съмъ въ България; получихъ писмо и отъ правителствения секретарь Mollinary въ Сараево, исторически въпроси; сѫщо въ Прага. Отговорихъ и на двамата веднага.

Въ срѣда бѣхъ у Каравелова, съ когото имахъ продължителенъ наученъ разговоръ, за римската история и т. н. Вчера пакъ бѣхъ у него, за Списанието. За алчностьта на Дринова; когато князъ Черкаски телеграфически го поканилъ, дали иска да дойде — той попиталъ какви ще бѫдатъ за това „подённые". Черкаски не му отговорилъ. Дриновъ пристигналъ въ Москва; Бончовъ и Каравеловъ му казали, че сторилъ глупость. Чакъ тогава самъ заминалъ за България. Каравеловъ съжалява за смъртьта на Черкаски, нѣмаше да изгубимъ Враня и Пиротъ, билъ енергиченъ мѫжь и администраторъ. Замѣстникътъ му Анучинъ (interregnum [междуцарствие]) не правѣлъ нищо. Дондуковъ дошълъ късно, нищо не разбиралъ, споредъ Каравелова лекомисленъ и въ Търново лъгалъ. Каравеловитѣ сцени съ руското правителство въ България. Дриновъ билъ единствениятъ велемощенъ българинъ и какво направи? Мълчеше. Съ това и съ сребролюбието си изгубилъ цѣлата си популярность въ България, а тази популярность била голѣма. Балабановъ като вицегубернаторъ правѣлъ само интриги, Цанковъ нѣщо работилъ, ала и той се занимавалъ съ интриги. Геровъ напълно се компрометиралъ (вицегубернаторъ въ Свищовъ) и изчезналъ отъ арената (живѣелъ въ Швейцария). Каравеловъ много хвали младия Палаузовъ, ожененъ въ Търново въ черквата св. 40 за рускиня, знаелъ слабо български. Каравеловъ мисли да го повика за министъръ на правосъдието, обаче, когато самъ изчисти Авгиевитѣ обори — персонала, бакшишаджиитѣ, съ каквито то е пълно. Говорихме и за юридическата комисия. Каравеловъ смѣта да вземе Стоилова, Стаматова, Хр. Стоянова (сега е назначенъ за прокуроръ на върховния сѫдъ),
кого другиго, не знае, нѣма юристи, Цанова и Цанкова не иска. Дълго приказвахме за това. Най-после азъ съ своята „franchise américaine" [американска искреность] и съ своята bonhomie [добродушие] казахъ му нѣщо почти пирамидално. Бѣхъ седналъ на канапето. Каравеловъ ходѣше изъ стаята. „Тукъ имате още единъ знаменитъ юристъ, българинъ, правникъ — Грековъ". Каравеловъ си пъхна рѫцетѣ въ косата, тичаше изъ стаята, спрѣ се и каза: „Това за сега е невъзможно". Следъ това съвършено омекна. Говори за консерваторитѣ. Нѣма, каже, единство, всѣки е партия за себе си, всѣки има своя програма. „Бълг. Гласъ" сплотявалъ управляващата партия; страхъ, дисциплина. Балабановъ, каже, нищо не разбира, само интриги, никакви познания; да бѣше поне въ Цариградъ следѣлъ румелийскитѣ и македонскитѣ работи, или да бѣше накаралъ съ бакшишъ да откраднатъ нѣкои български документи отъ бившитѣ провинциални архиви (турскитѣ чиновници пакъ сѫ безъ заплата). По-нататъкъ призна таланта на Икономова, сериозенъ човѣкъ, ала страшно капризенъ, а понѣкога и несъобразителенъ. Начовичъ, каже, ги сплотява, огромно трудолюбие, почтенъ мѫжь, Грековъ билъ добъръ парламентаренъ ораторъ; Начовичъ и Икономовъ не умѣели да говорятъ, дори и не ходѣли въ камарата, макаръ че имало моменти, когато консерваторитѣ могли да бѫдатъ много опасни за правителството. Освенъ това тѣ просто не познавали страната и хората. Интересни confessions [изповѣди]. Следъ това отиде у Цанкова, гдето ставатъ вечерни събрания. Споредъ „Бълг. Гласъ" тамъ било „сатанева ахчийница на Кафенебаши".

3 февруарий/22 януарий, четвъртъкъ. „Независимость" има сега нова редакция и управа. Стана акционерно дружество. Външниятъ отдѣлъ се списва отъ Миларова. Той съ Бѣлчева и Вацова превежда своитѣ Спомени отъ тъмницата отъ хърватски на български, филологични Stilübungen [стилни упражнения].

Стойчовъ отива въ Виена по желѣзничния въпросъ. По желанието на Еренрота и Каравелова, Стоиловъ ще поеме външното министерство, макаръ и не отъ сърдце, въ отсѫтствието на Стойчова за 4—5 недѣли. Страхътъ на Стоилова отъ клюкитѣ на Цанкова, който съ своитѣ интриги и клюки вълнува цѣлия градъ. Най-добре ще бѫде Цанковъ да се изпрати въ Цариградъ, Балабановъ въ Букурещъ, а Кириакъ въ Бѣлградъ — changez passez [смѣна]. Люцкановъ чувствува, че е направилъ глупость съ онова писмо. Цѣлиятъ градъ, търговци и т. н. го смѣтали за авторъ, споредъ Бълг. Гласъ, който по обичая си разтрѫби цѣлата работа.

Въ петъкъ вечерьта бѣхъ у Сарафова съ Вацова и Стоянова досежно програмитѣ и т. н. Вчера Сарафовъ каза на Стоянова, че ходи всѣки день въ клуба и политиканствува. В. Д. Стояновъ по обичая си много се разсърди; той всѣкoга по-напредъ говори и после мисли. А като работникъ е слабъ, бавенъ.

Неотколе купихъ за две лири новобългарски книги, Кръстевичовата история, сборницитѣ на Чолакова и Верковича, opera на Славейкова, Гайда и т. н. По-старитѣ книги преди 1860 г. сѫ rarissima [много рѣдки].

Отъ вестницитѣ виждамъ, че колегата Кошутъ, доцентъ по източнитѣ езици, се е поминалъ презъ декемврий; Habietinek е станалъ подпредседатель, Unger председатель на най-върховния сѫдъ (полуконсервативенъ полулибераленъ Harlekin [смѣшльо] е следователно този сѫдъ). Изречението на Таафа: „wir werden fortwursteln". „Броженiе" безъ изходъ. Превземането на Гьоктепе въ Мервската степь отъ Скобелева; échange [размѣна] на телеграми между Скобелева и нашия князъ върху това. Гръцкиятъ въпросъ, exchange of Creta [размѣната на Критъ].

Въ канцеларията е пълно съ работа. Въ гимназията Кукурешковъ е изгоненъ, Тончо Мариновъ изпратенъ въ Царибродъ, а бѣха приети отецъ Кирилъ и Гошевъ. Стаменовъ като директоръ не струва нищо. Сарафовъ съ Вацова бѣха днесъ тамъ на ревизия — Сарафовъ — „das ist ja schrecklich, erbärmlich" [та това е страшно, мизерно], нечистота, класнитѣ стаи изглеждали като кочини. Непристойности въ мѫжския пансионъ, още отъ лани, когато бѣше подъ управлението на „благотворителното (!) дружество". — Мѫчнотии съ изтеглянето на старитѣ рубли отъ официално обръщение. — Въ училищата нѣма карти, сбирки и т. н. Мѫчнотии съ програмата. Печатницата следъ толкова трудности ще се отвори въ недѣля. — Заветътъ на Авксентия. Процесътъ на Горанова (Seeschlange [морска змия], на единъ идиотъ търкалъ въ свидетелството). Мѫчнотии съ образцовия чифликъ. Оценки за книгитѣ (moralische Hinrichtungen [морални екзекуции]) на Маринова — рѫкописна история и на Мартинова — печатано отечествоведение (около Пловдивъ минавала желѣзница отъ Цариградъ за Европа!), споредъ рапортитѣ на Стоянова.

Дриновъ вчера ми писа, билъ тежко боленъ повече отъ месецъ. Ще изпрати статии. — Гюзелевъ, сега председатель на контролната комисия, поумнѣлъ ужъ до невѣрване, чете, каже, книги, мисли (споредъ остроумната шега на Каравелова), дошълъ на себе си, защото бѣше напълно оглупѣлъ отъ работа „ultra vires" [прѣко силитѣ му]. Излѣзе днесъ календарътъ на Славянското благотворително дружество съ нѣкакъвъ си отчетъ. — Славянска беседа разгласила, че щѣлъ съмъ да държа въ нея сказка за царь Симеона, безъ да сѫ ме питали, anticipando [предварително]. Съобщено бѣ и въ вестницитѣ. Ала трѣбваше да съжаляватъ за последицитѣ отъ това; когато ме попитаха, отказахъ имъ.

Отъ Румелия идатъ тревожни известия. Портата, желаейки да се осигури отъ страна на България въ гръцкия конфликтъ, концентрирала ужъ 70 табοра въ Одринъ.

Еренротъ, може би по заповѣдь отъ Петроградъ, много се бърка въ външнитѣ работи. Остритѣ ноти на Кевенхюлера за фесоветѣ на гавазитѣ, за задържането 70 дни въ затвора на нѣкакъвъ си банатчанинъ въ София, безъ да се съобщи на консулството и т. н.

Вчера говорихъ съ Каравелова за финансовитѣ задължения къмъ Портата. Трибутътъ ще бѫде малъкъ, ще се плаща отъ установяването приходитѣ на княжеството, не отъ берлинския миръ. На Русчушката желѣзница ще се предложи Abschlagszahlung [изплащане съ отбивъ], ала по-рано ще трѣбва да се прегледатъ cahiers de charge [поемнитѣ условия], дали всичко е изпълнено споредъ договора. Най-лошо отъ всичко друго е турскиятъ държавенъ дългъ; да го пресмѣтаме споредъ квадратни мили, или споредъ населението на Турция, излиза все много — около 2 милиона франка. Докато той не се уреди, не може да се мисли за желѣзници. Австрия е въ неизгодно положение. Нейнитѣ договори съ Портата сѫ неясни. Къмъ това трѣбва да се прибавятъ задълженията на Хирша къмъ Портата за експлоатацията на желѣзницата, която отъ Бѣлово до София Портата е строила съ собствени срѣдства. Нуждата отъ пристанищни постройки въ Варна, около 10 милиона фр., които ще се построятъ, може би, съ нѣкакъвъ превозенъ налогъ. 

25 януарий/6 февруарий, недѣля. Вчера вечерь имаше dîner у Адженова, за пръвъ пѫть въ неговия новъ дворецъ. Бѣха тамъ Янсенъ, кореспондентътъ на Agence Havas Estignard, Начовичъ съ госпожата си, Хр. Стояновъ съ госпожата си, Стоиловъ, Спасъ и азъ. Седѣхъ между г-жа Начовичъ и Спаса. Следъ вечеря чай и забавление (и пиано и пѣние) до 12 ч. Стояновъ много разговаря съ мене. Поканихъ го да вземе участие въ Периодическо списание. За софийскитѣ старини. Сводоветѣ по политѣ на катедралата сѫ souterrain на българскитѣ кѫщи по тѣзи мѣста, откупени за постройка на черква; горнитѣ части били дървени. Храмътъ св. София билъ вънъ отъ града, манастиръ между градини, както това се виждало отъ копането въ околния кварталъ — никѫде не се указали рудименти, само водопроводи и монети; Адженовъ събралъ отъ основитѣ много монети, около 100. Тайниятъ страхъ на децата при малката джамия срещу банята, която, както се указало, била стара черква.

 Идеята за реставрирането на св. София. Трѣбва да се повика архитектъ, експерти. Животътъ на св. Никола Софийски сѫществува, каже, въ една отъ тукашнитѣ черквици. Въ еврейската махала се намирала и тукашна ерменска[1] черква, за чието съществуване дори и не знаехъ. Задругата съществувала въ селата на Софийския окрѫгъ — вече Тумпаровъ ми твърдѣше, че я намѣрилъ въ планинитѣ между Софийско и Брѣзнишко. Центрътъ на римския и срѣдновѣковъ градъ е билъ въ еврейската часть, при черквата, — всички развалини тамъ сѫ струпани. Традиции за сухоземна търговия: транзитъ презъ София. Старитѣ търговци сѫ носили дълги червени облѣкла съ гайтани и поясъ; образа на едного, работенъ въ Виена, пази тукашниятъ Исаевъ (драгоманинъ и учитель въ гимназията). Стояновъ има старъ портретъ на Денкоглу.

Днесъ стана тържественото откриване на Държавната печатница. Сарафовъ е боленъ, може би отъ министерствуването, много присърдце го е взелъ. Азъ вече на 9 ч. въ фракъ бѣхъ на мѣстото, да наредя всичко. На 10 ч. дойде князътъ. Залата е съвършено европейска. Мелетий чете молитва и поръси. Князътъ разгледа всичко подробно. Веднага следъ освещаването се пусна парната машина и се печата „Държавенъ вестникъ" и разни бланки. Една млада хърватка, жена на едного отъ работницитѣ (ангажирани отъ Загребъ), помагаща при една машина, приковаваше вниманието на господа адютантитѣ. Всички министри присѫтствуваха, освенъ Сарафовъ и Славейковъ, който се върна вчера отъ Кюстендилъ. Между публиката (и дами) личаха много бивши министри съ женитѣ си, Бурмовъ, Хр. Стояновъ, Гюзелевъ и т. н. Кирковъ даваше обяснения на княза на лошъ нѣмски езикъ, държеше се доста глупаво; голѣмо самомнение, като че всичко това той е изнамѣрилъ. Князътъ влѣзе и вѫтре въ джамията — каза ми, че никога не е билъ въ джамия (?), ако разбрахъ добре. Съжалява, че не е използувана другояче, па и пристройката, гдето е печатницата „eben nicht zum Vortheil des Gebäudes" [не е тъкмо въ полза на сградата]. Следъ това съ княза влѣзохме въ библиотеката, бѣше само свитата и министритѣ. Интересуваха го портретитѣ (група) на румелийскитѣ директори въ читалнята, панагюрското дървено топче и шестоногото „пиле" на дѣдо Мелетия.

Въ читалнята Масаловъ и Мариновъ намѣриха „Селенинъ" и на първата страница некрологъ — на отца Неофита. Князътъ много съжаляваше за смъртьта на доброто старче, говорихме за речника, сега трѣбва да се спаси и да се напечата.

Следъ заминаването на княза останахме съ Каравелова въ библиотеката — моятъ списъкъ отъ антикварнитѣ каталози, разнитѣ диспозиции. — Подиръ това отидохме съ Каравелова въ катедралата: ставаше сватбата на префекта А. Храновъ съ госпожица Трайковичъ.

Кевенхюлеръ днесъ рано замина за Т.-Пазарджикъ и отъ тамъ съ специаленъ влакъ за Цариградъ. Отива въ Виена като комисаръ въ 4-членната желѣзнична комисия.

Подиръ пладне бѣше Вацовъ у мене. Много оживенъ разговоръ. Сарафовитѣ проекти за 9 годишно (!) срѣдно училище. Маймунство. Бѫдещи конфликти и непоносимо положение. — Вечерьта отидохъ у В. Д. Стоянова. Списъкътъ на членоветѣ на Дружеството най-после днесъ е готовъ: азъ съмъ само дописенъ, а не действителенъ членъ, както ми се казваше. Пропадналитѣ капитали у покойния Тошковъ. Телеграма до Али паша следъ издаване фермана за Екзарха: повикалъ Кръстевича и Тъпчилещова, питалъ ги какво е това дружество, представилъ я следъ това на султана и отъ негово име изпратилъ благодарствена телеграма на г. Ценовъ, като председатель! Origines [произходъ] на Дружеството. Modus [начинъ] за подновяването му. Браилскитѣ, одескитѣ, букурешкитѣ търговци — варварски, ала добросърдеченъ mundus [свѣтъ]. Идеитѣ за пренасянето му въ Цариградъ или въ Болградъ. 

2/14 февруарий, понедѣлникъ (праздникъ). Много работа. Всичко се стоваряше върху ми. Преписвамъ списъцитѣ на книгитѣ, които трѣбва да се зарѫчатъ за библиотеката, пиша потрѣбнитѣ за това писма, съчинявамъ училищнитѣ окрѫжни писма, преглеждамъ коректуритѣ за Държавенъ вестникъ, чета грамади официални писма и ги резолирамъ, и съставямъ по цѣли нощи — нови инструкции за окрѫжнитѣ инспектори, сиречь съ други думи — нова организация на народнитѣ училища. Вчера бѣше недѣля, днесъ е праздникъ: за мене работа, инструкции. Инструкцията за гимназиялнитѣ директори излиза съ разни циркуляри въ „Държ. вестникъ" и обръща внимание, напълно нѣщо „грамотно", ясно, обмислено. По-рано официалниятъ вестникъ се пълнѣше отъ финанситѣ, следъ това отъ правосѫдието, сега отъ просвѣтата. — Вацовъ завчера пое управлението на гимназията. Пълна дезорганизация, липса на дисциплина между учителитѣ и ученицитѣ, никаква архива, никакви смѣтки, най-голѣмо безредие и сметь изъ сградата. Стаменовъ клюкарствува, че министерството преследвало рускитѣ възпитаници (!). Най-напредъ каза, че ще си замине, сега остава като учитель отъ I кл. съ 4600 фр. заплата (до сега получаваше 6000). Тѣзи македонци всичко даватъ за пари, а този е при това още съвършено бездаренъ и немощенъ, безъ всѣкаква енергия. Защо нѣмате архива, списъци на ученицитѣ и т. н.? „Никой нищо не ми е казалъ, азъ нищо не съмъ приелъ". Ами вие бѣхте първиятъ директоръ и въ Русия сигурно сте видѣли какво представлява една директорска канцелария!

Днесъ преди пладне Каравеловъ бѣше за пръвъ пѫть у мене и остана около три часа. Говорихме за училищата, литература и т. н. Прерови моитѣ нѣколко книги. За училищата най-добре щѣло да прилѣга американската норма — collеge. Усъвършенствуване на български езикъ. Учебницитѣ. Излетъ до Копривщица и Видинъ.

Подиръ пладне отидохъ у Миларова и Висковски, Миларовъ не бѣше въ кѫщи. Висковски ми разправя за миналото на разни хора. Каравеловъ въ Москва всѣкога е живѣлъ добре, къмъ края преподавалъ въ едно военно училище и ималъ много частни уроци, които въ Москва сѫ били прекрасно плащани. Тамъ ималъ хубава библиотека на стойность нѣколко хиляди рубли, много седѣлъ въ кѫщи като кабинетенъ ученъ. Съ славянофилитѣ и Аксакова не дружалъ, повече съ петроградскитѣ западници. Съ останалитѣ българи много не се спогаждалъ. Станишевъ билъ дѣсната рѫка на Леонтева и на Каткова, директоръ на единъ пракласически лицей, въ който и щѣлъ да умре, тамъ се предавали и старогръцкитѣ игри и т. н. Жинзифовъ, Стаменовъ, Бoнчoвъ учили гръцки въ различни училища, Бончовъ билъ всѣкога болнавъ. Дринoвъ дохождалъ отъ време на време съ Голициновци, интересувалъ се само за история, билъ приятель на Бодянски и Нила Поповъ. Кирковъ училъ въ Болградъ и въ Николаевъ, гдето никой съ него не дружалъ, като доносничелъ на Минкова. (Минковъ билъ „драгунъ", грубианъ отъ Русчукъ, не билъ педагогъ, ималъ лоши слуги и готвачъ въ пансиона, та никой у него не издържалъ, никаква контрола надъ четивото на ученицитѣ, вoлнoдумци, отъ високо гледали на Хомера и на рускитѣ класици -  класици на 80 милионенъ народъ). Отъ тамъ дошълъ въ Петроградъ въ технологическия институтъ, и тамъ всѣки го избѣгвалъ (Бѣловъ, покойниятъ Черноземски, негови другари). Като свършилъ, станалъ преподаватель въ Симферополъ, гдето преподавателското тѣло било козмополитично, гърци, поляци, италиянци, руси; съ всички се билъ, та се молили на Бога, дано да си отиде. Заминалъ въ отпускъ за България. Дриновъ го разбралъ и не го взелъ. Кирковъ крѣщялъ противъ Дринова. Причислили го къмъ финанситѣ, гдето създалъ хаосъ и скѫсилъ живота на нервозния Лукашовъ съ 10 години. При реорганизацията на сѫда билъ назначенъ за председатель на софийския сѫдъ, съ Висковски, Павелъ Икономовъ, Драндаръ като членове (презъ януарий 1879 г.), създалъ безредие и бъркотия. Заминалъ за Търново, като се върналъ отъ Дринова, който искалъ да го успокои, за да се отърве отъ него, билъ назначенъ въ библиотеката. Нездравъ човѣкъ, като Горановъ, който има повече тактъ: трѣбвало би да се оженятъ, мисли Висковски, това е единственото срѣдство. — Хората били терикии, особно тия, които сѫ служили у турцитѣ, сутринь трѣбвало да минатъ два часа, докато получат настроение; това било отъ страшния тютюнъ и отъ многото кафета.

Миналиятъ понедѣлникъ на 7 бѣхъ вечерьта у княза. Бѣха тамъ г-нъ и г-жа Начовичъ, Стойчовъ, Сарафовъ, Стоиловъ, Riedesel, Константиновичъ и азъ. Князътъ говори съ мене за австрийската политика. „Пино". — Въ срѣда замина Стойчовъ за Виена. Министерството на външнитѣ работи пое Стоиловъ, на изповѣданията Сарафовъ като gerenti, по решение на министерския съветъ подъ председателство­то на княза. Клюкитѣ на Драндара, че агентитѣ не признавали Стоилова, понеже не билъ назначенъ, каже, съ княжески указъ: ориенталски Kafeplausch [кафеджийски приказки], детинско незнание на европейскитѣ форми, всѣки всичко вѣрва (и Сарафовъ, Каравеловъ и по-образованитѣ сѫ извънредно лековѣрни[2]). Разликата между левантинското мислене и нашето е като уравнение отъ първа степень и диференциално и интегрално смѣтане. Стоиловъ съ Миларова чистятъ Авгиевитѣ обори.

Въ четвъртъкъ следъ пладне получихъ писмо отъ баща си за положението на университетския въпросъ у насъ [въ Чешко]: паралелни философски и юридически факултети, по-късно и медицински, съ отдѣлни съвети. Баща ми: имало надежда за моето връщане. Тази работа много ми забърка главата. Да остана или да се върна? Азъ вече тукъ се аклиматизирахъ, пиша прекрасно български (виждамъ по своитѣ черновки напредъка отъ миналия юлий до днесъ !), хората ме обичатъ. Обаче тѫгувамъ по книги, наука, съчиняване на голѣми трудове!...

Известието въ Държавенъ вестникъ за отварянето на печатницата съ портрета на Киркова е отъ Бѣлковски. — В. Д. Стояновъ биде изпратенъ на ревизия въ Дупница. 

7/19 февруарий, сѫбота. Мразовито време. Отрупанъ сь работа мръзна въ кѫщи, не може достатъчно да се стопли, потърсихъ прибѣжище и въ другата стая, треперя кога пиша, като старецъ. Какъвъ ли ревматизъмъ и подагра ще бѫдатъ последица на всичко това. На 4 щастливо довършихъ инструкцията за инспекторитѣ, на която бѣхъ посветилъ цѣлото си време. Сѫщиятъ день съ Стоилова бѣхме на разходка, разгледахме новата кѫща на Бурмова и седѣхме съ Бурмова и Адженова, като приказвахме много по желѣзничния въпросъ. Адженовъ е за строежъ на собствени разноски, държавни: прибавимъ ли гаранциитѣ, капиталътъ ще се увеличи нѣκοлκο пѫти. — На 5 Стояновъ пристигна отъ Дупница. Ревизията. Хармония между учителитѣ. Безредия въ пансиона, димъ и т. н. Планътъ за окрѫжно трикласно училище (67 села), развитъ отъ Стоянова, билъ приетъ съ въодушезение отъ дупничани. Вечерьта четохъ цѣлата инструкция (181 параграфа) у Сарафова. — Ценовъ вследствие на писмото (по скицата на Стоянова) предалъ всички дружествени пари и съ лихвитѣ на Евлогия, като представитель на банката; съ това сме готови. — Нови избори: Сарафовъ въ града Търново, Златарски въ Търновско, Люцкановъ въ Бѣла, Балабановъ въ Ломъ, Стояновъ въ Преславъ, Попъ Арнаудовъ въ Русчукъ. — Отъ Дринова получихъ вчера подиръ пладне възторжено писмо. Ще дойде презъ лѣтото въ България и тукъ ще напише граматика!

Днесъ въ сѫбота преди пладне съ Сарафова, кмета Даскаловъ и инж. Прошекъ отидохме да изберемъ мѣсто за гимназията. Най-хубаво е мѣстото при св. София, срещу бѫдещия дворецъ, на края на града, 11,000 кв. метра — ще има чудесна градина, сграда за гимназия и пансионъ, въ сградата ще помѣстимъ библиотеката и музея. Има изгледъ на всички страни, цѣлото поле, Витоша, Балкана и т. н. Презъ лѣтото тамъ ще се строятъ повече сгради, италиянско консулство и т. н., новъ европейски кварталъ. Отчуждаването ще възлѣзе около на 50,000 фр. — Вечерьта бѣхъ у Сарафова. Бунтъ въ лѣсковското училище противъ учителитѣ (Христовичъ пиянъ) и лошата храна. Климентъ не могълъ да ги смири. Стояновъ бързо ще замине за тамъ и на ревизия по източна България. Написахъ следъ пладне инструкция за него. — Днесъ въ канцеларията у насъ дойде единъ лудъ, младъ човѣкъ отъ Карлово (профилъ като на Богорова и Горанова), не е училъ въ по-висше училище, иска да бѫде работникъ въ печатницата, ще изнамѣри, каже, машина, която вмѣсто съ пара, ще се движи съ сгѫстенъ въздухъ. Локомобили и парни машини отблизу не е виждалъ, параходи и кораби никога. — Правилникътъ за стипендиантите е напечатанъ въ Държавенъ вестникъ. — Отъ всѣкѫде се чуятъ похвали за нашитѣ правилници, съ които сме почнали да пълнимъ Държавенъ вестникъ. — Голѣми неприятности имамъ съ Киркова, грубости, не е за рѫководитель на института. — Пълно е съ клюки и глупости изъ града. Коевъ и компания разправятъ, че В. Д. Стояновъ билъ редакторъ на „Бълг. гласъ" (!!). — Отецъ Кирилъ не ще да изпълни статистичнитѣ формуляри (личнитѣ списъци): училъ съмъ се въ протестантски и католически училища, въ Германия и въ Франция, калугерски интриги могатъ да ме унищожатъ, вижте какво стана съ Цанкова. Страхъ отъ агитациитѣ и фанатизма на Русия, въ която никогажъ не е билъ. Това е картина на левантински животъ. „Не знаете колко адски сѫ интригитѣ на калугеритѣ". Панаретъ Пловдивски е билъ ученикъ на Каири, обаче крие. — И Гошевъ не иска да изпълни формуляритѣ, страхъ го е, че това е противъ — бесарабцитѣ!

По старитѣ пѫтища. Вацовъ намѣри въ дулапитѣ захвърлени дѣла отъ времето на Гюзелезз, нѣкои доста важни. —  Упадъкъ на администрацията. Въ София за 7 дни станаха 5 убийства и ни единъ отъ убийцитѣ не е намѣренъ. Изглежда да сѫ черногорци, които се скитатъ тукъ безъ работа. —  Статистичното бюро е влѣзло въ връзка съ стокхолмския, копенхагския, берлинския, бернския и виенския институти, échange des publications [за замѣна на изданията си]. — Неспособностьта на нашитѣ подначалници, кретинизъмъ. Ташикмановъ отъ игра на карти по цѣли нощи, Икономовъ отъ жени! А где да намѣримъ други! 

10/22 февруарий, вторникъ. Въ недѣля на 8 бѣше сватбата на Славейковата дъщеря Донка съ единъ пощенски чиновникъ. Каравеловъ (остриганъ) съ жена си кумуваше. Разбира се, че азъ не липсвахъ. Подиръ пладне стана сватбата на Стаматовата дъщеря съ сина на Хаджи Пенчовича, на която не бѣхъ. Подиръ пладне направихме излетъ съ Миларова на файтонъ, каранъ отъ руснакъ, чакъ до Искъра. Снѣгъ по нивята, горе замръзналъ, като море. Geisteshaftes Panorama des Vitosch [фантастична панорама на Витоша]. Мразовитъ вѣтрецъ. Профилитѣ на заснѣжения Балканъ. Шопи на шейни. — Постройка на моста. Въ хана ядохме яйца и пихме вино и кафе. Италиянци работници и грозна mantenutta. Румънски и италиянски езици. Ханджията е шопъ отъ Германъ, цивилизованъ, нѣкогашенъ хъшъ отъ Влашко. Преди 40 години Османъ бей накаралъ да взематъ камбаната отъ Германския манастиръ, той му попрѣчилъ. — Миларовъ е възхитенъ за Дружеството, нова ера, възраждане. Университетскиятъ въпросъ въ Чехия. Пейовъ и „Възраждане"; какъ единъ помакъ пѫтуващъ съ Пейова за издирване на комити подъ името „Петро" въ Александрия повърналъ при виждането на свини. — Отъ Вазова днесъ получихъ стихотворение, първия кѫсъ за Списанието! Въ Пловдивъ основаватъ книжовно и научно дружество съ списание.

Въ понедѣлникъ, на 9 вечерьта до ¹/₂ ч. бѣхъ у Сарафова. Обработване на инструкцията. Климентъ се помирилъ съ ученицитѣ въ Лѣсковецъ, избѣгали поради лошата храна на търновската телеграфна станция, шумъ и викове. Ние въ сѫбота получихме за това много дълги телеграми. - Спомени отъ ланската зима. Българско soirée въ Загребъ на 10 февруарий 1878 г. - отварянето на Търновското събрание. Стоянов и панагюрецътъ Нейчовъ, който билъ възпитатель на децата на Митхада. Видѣхъ неговата фотография (отъ Парижъ): голъ cum mentula grandissime arrecta! Какъвъ развратъ. Въ Търново го наричали „даскалъ Муха"; ако му паднѣла муха въ чорбата, веднага съ цилиндъръ на главата тичалъ въ конака да се оплаква отъ ханджията.

Вторникъ. Вчера сутриньта на 9 ч. се събрали около 1500 души предъ конака въ Свищовъ да искатъ свалянето на общинския съветъ. Телеграфирано било и на Славейкова. Обаче непоследвалъ никакъвъ отговоръ. Народътъ стоялъ до 3 часа. Тогава мѣстото било разчистено отъ войската съ щикове. Имало нѣколко ранени. На 9 ч. вечерьта князътъ получилъ телеграма отъ младия Аневъ за цѣлата случка, на 10 часа дойде Еренротъ съ друга телеграма. Днесъ Славейковъ билъ повиканъ отъ княза, следъ него и Каравеловъ. Той ги насолилъ и двамата. Вина има и министерството, че не е отговорило, и префектътъ (Пейовъ), а може би и войската. Славейковъ следъ пладне замина за Свищовъ. Спасъ твърди, че подобни работи се тъкмѣли и въ Русчукъ, Елена и другаде, споредъ известия на военнитѣ. Князътъ казалъ, че цѣлата отговорность падала върху министерството. Още презъ нощьта князътъ съ Константиновича отговорилъ на Анева, като пълномощникъ на онѣзи 1500 души. Случката е много подозрителна. Първото стълкновение на войската съ народа. Опасни симптоми.

Голѣмо безпокойство за грозния упадъкъ на обществената безопасность. Миналата недѣля въ 5 дена станаха 7 убийства въ София и околията и нищо не можа да се издири. „Бохчованинъ" съ жена си билъ намѣренъ мъртавъ въ колибитѣ задъ града, и не може дори да се констатира, кога е станало убийството. Шопи въ една гора убили горския пазачъ, черногорецъ (турска гора). Въ града е пълно съ вагабонти — италиянци, сърби, нѣмци (поради постройкитѣ). По шосетата около града се преструватъ като да сѫ загубили нѣщо, набеждаватъ селянитѣ, които се връщатъ отъ пазаря, че тѣ ужъ сѫ го намѣрили и ги обиратъ. Директорътъ на полицията (ревизорътъ въ вѫтрешнитѣ работи) Ивановъ, руснакъ, нищо не разбира. Глупавото свирене на стражаритѣ цѣла нощь, щомъ като забележатъ нѣкого, вмѣсто да кротуватъ. Видѣхъ и стражари на постъ на улицата — да пушатъ. Отъ редовна обществена безопасность, отъ списъци на чужденци вагабонти безъ препитание нито следа. Много хора ходятъ съ револвери. И азъ съмъ съ постояно пъленъ и готовъ за стрелба револверъ. До сега въ България имахме едно добро нѣщо, достойно за завиждане — образцовата безопасность. Миналата зима, когато бѣше префектъ Тумпаровъ и полицмейсторъ Кикеровъ, такива работи не ставаха. Способнитѣ хора се отстраняватъ и се гледа на партизанство. До сега властьта бѣше играчка, сега захвана сериозната епоха, когато „бездарностьта" отива въ пропастьта.

Подиръ пладне бѣхъ у Сарафова, следъ това у Вацова съ Стоянова и инструкцията. Много говорихме за български езикъ и за последнитѣ събития. Стояновъ утре е виканъ у княза, може би за конфиденциално изследване на всевъзможни работи по пѫтя, ще замине въ най-скоро време.

Днесъ получихъ писма отъ Геролда и Темпски. Не мога да пиша писма, нѣма кога. — Остри студове. Не може достатъчно да се затопли. Ревматизъмъ. 

13/25 февруарий, петъкъ. За свищовската каша нищо не зная. Ние вчера щастливо свършихме инструкцията за народнитѣ училища. Сега ще имаме мира за известно време. Вчера и днесъ пиша кореспонденции, отдавна занемарени. Обаче студъ, въ стаитѣ не може достатъчно да се стопли, азъ съмъ съвършено contractus [замръзналъ]. Вънка свѣти слънцето, ала не грѣе. Днесъ подиръ пладне четохъ ланскитѣ хронологични разисквания по сръбската история на Павловича и Руварацъ и извадихъ дубровнишкия си дневникъ отъ 1879 г. и свезката съ рагузски грамоти 1200—1300. Интересуваше ме въпросътъ, че Урошъ е умрѣлъ, а не е билъ убитъ отъ Вълкашина, по който въпросъ Руварацъ ме изпревари. Разглеждането и разсъжденията по тѣзи работи всѣкога възбуждатъ у мене елегични чувства и скръбь — копнежъ за литературенъ трудъ, за тихъ ученъ животъ и тѫга по пропадналитѣ планове, недовършени трудове и изгубена литературна дейность. Нали въ основата си не съмъ нищо друго освенъ писатель, ein reines Federvieh [сѫщинско пернато животно]. Отдалеченъ съмъ отъ своя елементъ и копнѣя по него като риба извънъ водата. Кога пакъ ще пристѫпя къмъ статии и книги?

Нашитѣ забавления при преглеждането на инструкцията сѫ много оживени. Свищовско вино, кафе и чай. Шегитѣ на дяволития Стояновъ и честитѣ Abschweifungen [отклонения]. Много етимологически и филологически разисквания при стилистичната коректура: диалектиченъ материалъ. Единъ е отъ Търново, другъ отъ Жеравна, третиятъ отъ Пиротъ (викаме му шопъ). Каква разлика между този живъ разговоръ и педантично глупавитѣ съвещания на „замоторѣлыхъ педагоговъ" (главата имъ не гори дори и когато я запалишъ!) при Климента или дори презъ времето на Гюзелева. Отвращението на тѣзи мѫдърци къмъ гръмоотвода; противъ ваканцията за гроздоберъ и други ограничени идеи. Ловѣха мухи, комари и въшки, а слона дори и не виждаха. Съвършено непродуктивенъ духъ, липса на наблюдателность и неспособность къмъ нея. Приятели на пансионитѣ („бурсаци"); ние полека лека ще ги премахнемъ до минимумъ. Тѣ бѣха просто духовни скопци, безъ еластичность, богослови и идиоти — тѣхниятъ abhorrens [отвращение] отъ чуждитѣ езици, просто копиране на Русия: а идеитѣ имъ сѫ противъ царуващитѣ идеи въ Русия. Нѣщо нездраво.

Стояновъ и Тодоръ Икономовъ били трети „братовчеди". Тѣхнитѣ кѫщи въ Жеравна били около презъ петь кѫщи една отъ друга. Икономовъ (баща му билъ попъ, братъ на тулчанския Димитраки бей) билъ отъ старитѣ турски „войници", горди чауши. Двамата никакъ не се обичатъ. — Заслугитѣ на С. Иличъ Доброплодни, неговата хигиена, предупреждения отъ онанизма, който много билъ разпространенъ (отъ турцитѣ) напр. въ Котелъ, гдето се практикувало и възсѣдане in culo. Книгата излѣзла съ черковни букви около преди 40 години. — Въ Жеравна и старитѣ бабички знаели да четатъ, съ черковни букви. Нашитѣ уличници гимназисти искали да обнародватъ нѣкакъвъ си адресъ до Стаменова въ "Независимость", ала Янко Ковачевъ ги изгонилъ. Никой не иска да се присъедини къмъ тѣхъ. Трѣбва да се чисти и между ученицитѣ.

Днесъ е задушница. Женитѣ носятъ въ шарени кърпи чинии съ варено жито (съ орѣхи и хлѣбове съ отпечатана върху имъ просфора) на гробищата; тамъ върху гробоветѣ палятъ свѣщи и попътъ освещава донесената жертва. Жертвоприношенията се раздаватъ на събралитѣ се тамъ деца и сиромаси. Този обичай се повтаря три пѫти въ годината, сега, презъ май и септемврий. Имало го и въ Тракия.

Вчера получихъ наивно писмо отъ Матковича — дали не бихъ могълъ сега да предприема издаването на пѫтописа на Дерншвама! — Бѣхъ вчера подиръ пладне и у Стоилова въ министерството на външнитѣ работи, гдето се срещнахъ съ Нихадъ паша.

Мѫчнотии съ Държавната печатница. Кирковъ, зълъ човѣкъ. Физиологично явление: hecticus, engbrüstig und rothwangig [охтичавъ, съ тѣсни гѫрди и червени страни], неговата злоба е увеличена поради abstinentia sexus (както у католишкитѣ патери). Сръдня поради настаняването на Льотича за книговодитель, той го не иска. — Ентусиазмътъ на отца Кирила при предаването на френски, ученицитѣ вече говорятъ фрази. — Светитѣ солунски апостоли сѫ приличали навѣрно на нашия Кирилъ (Лъвовъ) и на дѣдо Натанаилъ Охридски. 

16/28 февруарий, понедѣлникъ. Станахъ инвалидъ. Измѫчва ме „български народенъ ревматизъмъ" отъ влажнитѣ кѫщи и дветѣ прекарани люти зими въ мизернитѣ софийски хижи, а отгоре на всичко това и рана (одраскано) на крака. Ходя, подпирайки се съ бастунъ, изъ стаята въ зимно пѫтнишко манто. Не мога дори да отида на работа. Вчера цѣлия день стояхъ самъ въ кѫщи — вънъ топло, ала вѣтровито време (снѣгътъ не се топи); днесъ се довлѣкохъ до канцеларията и назадъ. Чета. Тѣзи три дни прочетохъ три свезки отъ кореспонденцията на Погодина съ Бодянски, Шафарика и други. Лежеше у мене отъ пролѣтьта нечетена. Идеализмътъ на тѣзи добри старци, тѣхното безкористно жертвуване за науката и тѣхното презиране на сребролюбието тукъ на земята предизвика у менъ голѣмъ копнежъ по тихо занятие съ науката, по книгитѣ и по търсенето на нови и стари истини въ библиотекитѣ, архивитѣ и природата. Който веднажъ е вкусилъ сладостьта отъ откриването на забравени събития за човѣчеството, който познава радостьта, що причинява мозаичната работа въ филологията, историята и географията, който наистина съ цѣлото си сърдце е билъ при науката отъ любовь къмъ нея, къмъ човѣчеството и къмъ хубавото — той и следъ други съмнителни слави всѣкога се стреми съ ума си къмъ книгитѣ, ексцерптитѣ, научни пѫтувания и спокойното „созерцанiе мiрa". Опитностьта отъ последнитѣ години, дивиятъ скокъ въ дивия животъ, отдалечаването отъ книгитѣ и цивилизования свѣтъ, постояннитѣ сношения съ живи хора — това всичко много измѣня човѣка; мисля, че днесъ бихъ челъ старитѣ извори съ съвършено други очи, отколкото по-рано, и бихъ писалъ съ съвършено другъ умъ. Изглежда, че неимовѣрно скоро съмъ застарѣлъ. Сега безъ съмнение ще пиша много енергично, песимистично и иронично, безъ стария ентусиазъмъ — юношеския. Ала кога ще пиша? — Четохъ и други работи. Фалмерайовитѣ фрагменти т. II пакъ ми бѣха въ ръце. Изучавамъ и турската граматика, най-вече отъ любопитство за конструкцията на езика, защото до сега зная само индоевропейски езици.

Въ България нѣма нищо утешително. Славейковъ въ Свищовъ вършилъ глупости и си заминалъ мисля отъ тамъ, безъ да я свърши никаквата; дори отъ тамъ и не телеграфиралъ на княза. „Славянинъ" лае противъ министерството на просвѣтата, че не знаело за мизерното положение на учителитѣ въ Русчукъ, съ порция голѣми глупости. „Независима България" въ Варна (Шишковъ?) плаче за изхвърлянето на ы. Инакъ въ тази журналистика само мръсотии. — Днесъ въ канцеларията се запознахъ съ българския инженеръ Бѣловъ (отъ Сливенъ) отъ дирекцията на общественитѣ работи.

Много мисля, да остана или да не остана въ България. Последнитѣ решения за пражския университетъ много ми забъркаха главата. Тукъ имамъ отворено поле, може да се прокара и основе нѣщо, макаръ че на благодарность въ Ориента не може да се разчита. Особено ако изкараме организацията на училищата за нѣколко години до край, ще бѫде извършено нѣщо хубаво. Сѫщо и възобновяването на Дружеството [Книжовното] и Списанието не е малко нѣщо, макаръ че се боя отъ глупавитѣ препирни между недоуцитѣ за правописа и други дреболии. Обаче сегашното ми положение просто не ми дава възможность за научна работа: претрупанъ съмъ съ административни дреболии, писане на инструкции и т. н., да държишъ всичко въ главата си (другъ това не върши), съвещания и „главоболия" отъ сутринь до вечерь. Книги наистина ще имаме — библиотеката ще я устроя както искамъ. А при това и лоши жилища, нездрави и безъ удобства. Колкото повече се сближавамъ съ тукашнитѣ хора, толкова е по-лошо, защото не виждатъ вече въ тебе гостенинъ, ами свой човѣкъ, а тѣ помежду си не се отнасятъ много добре. — А да се върна въ нашия неферментиралъ микрокосмусь, въ пражската тъмнина и мъгла, въ тамошното стѣснено положение съ университетскитѣ клюки, да ме теглятъ въ всички възможни начинания и дружества (макаръ че азъ съмъ вече много изпеченъ да отказвамъ), въ еднообразния несъобщителенъ животъ? Бихъ съжалявалъ за загубата на известната свобода, която имаме въ слабо културния Левантъ. Тукъ имамъ приятели, а въ Прага — котерия, егоизъмъ и неравенство на еднитѣ съ другитѣ. — Отъ друга страна австрийското славянство не бива да се отслабва, като го напущатъ по-добритѣ сили; трѣбва да се строи, та да се яви на обществената арена въ твърди и солидни позиции.— А какво ако въ Прага между това мене ме, може би, забравятъ и раздѣлятъ само помежду си златното руно, спечелено съ раздѣлянето на университета? „Че какво, той е добре, нека си седи тамъ на Балкана, за честь и хвала намъ; тамъ му е мѣстото, а не тукъ, гдето изобщо не го разбираме!"

Стояновъ най-после замина по инспекция, най-напредъ въ Габрово. — Подаде рапортъ за възобновяването на Дружеството, доста слабъ, а нѣкѫде и детински.

Приятелитѣ ме забравятъ. Рѣдко виждамъ нѣкого у себе си. И самъ азъ не ходя, нѣма кога, а сега не мога. Една следъ друга ме чакатъ работи. Само дано се стопли времето!

Въ петъкъ скандалъ. Процесътъ на Народното събрание противъ „Витоша" (за гаргитѣ и вълцитѣ), защищавалъ я Грековъ. Обвиняемиятъ билъ признатъ за невиненъ.