К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

3 мартъ/19 февруарий, четвъртъкъ (С. Стефано). Раната на крака ми тъй се разшири, че вчера и днесъ седя въ кѫщи, единиятъ кракъ съ чепикъ, другиятъ съ чехълъ. Вчера вечерь у насъ имаше soirée: Стоиловъ съ майка си и сестра си, Любовски, Лука Моравеновъ и Мариновъ. За малко случайно дойде и Адженовъ. Карнавалъ, преди захващането на поститѣ. Ядохме закуски и пуйка. Българска обикновена забава съ хармоника. Рѫченица и хоро (шопско), Спасъ и Лука танцуваха съ Маринова и Стоиловъ. До 2 часа.

Маскитѣ били въ обичай и въ Пловдивъ, а особено въ Цариградъ, гдето се заемали срещу пари. Тамъ (въ Цариградъ) представяли еврейско погребение, въпрѣки всички усилия на полицията и злобата на евреитѣ. Маскирали се хамали. Облѣкла на селянки отъ Мраморно море, „копринени гащи и алтъни". — И изъ София отъ нѣколко дни ходятъ нѣколцина италиянци съ маски. — Смѣшниятъ френски езикъ на цариградскитѣ ерменци.

Днесъ е деньтъ на С. Стефано. Тъкмо въ карнавала. Вчера имало пунчъ у генерала Еренротъ. Днесъ тържествена литургия, пълно било съ руски офицери, набито, и Славянска беседа, която празднувала цѣлия день до срѣднощь. Въ клуба (на Адженова) се дава  голѣмо dîner, на което били канени много руси. Бѣхъ поканенъ и азъ, Адженовъ и Грековъ нарочно дойдоха за това въ вторникъ у мене, ала не мога. Дипломатитѣ ще се изплашатъ. — И по други мѣста се празднува. — Стариятъ Цанковъ съ семейството си днесъ за пръвъ пѫть билъ въ черква. Той е назначенъ за председатель на чифликчийската комисия съ 10,000 фр. — Славейковъ въ Свищовъ никаквата не я свършилъ. Викали „долу министерството" предъ неговото жилище. На княза глупакътъ нищо не телеграфиралъ. Раздразнилъ жителитѣ, като ги нарекълъ бунтовници. Каравеловъ е много ядосанъ; общинскиятъ съветъ, каже, е избранъ споредъ Бурмовия законъ, цѣлиятъ споръ е за пѫдаритѣ по лозята; истинската, каже, причина е събирането на голѣмитѣ недобори презъ последнитѣ години. Префектътъ Пѣйовъ е уволненъ, подбуждалъ ги, каже, къмъ демонстрация, и когато тя избухнала, обърналъ колата. Споредъ други главната причина била отхвърлянето на молбата за курса на рублата. Градскиятъ съветъ не искалъ да взима стари рубли. — Писменъ докладъ до сега въ София нѣма, само телеграми. — Въ вторникъ излѣзе пакъ „Бодилникъ" (консерваторски хумористиченъ вестникъ), другъ консерваторски хумористиченъ вестникъ е „Дяволско шило", излиза въ Русчукъ. — Каравеловъ въ яда си се заканваше, че ще изгони Грекова отъ България (поради процеса)!

Вацовъ вчера подиръ пладне бѣше у мене. Тѫпоумието на гимназиалнитѣ учители. Гoшевъ говорилъ за скучнитѣ уроци по естествена история въ IV кл. (не се учили); Вацовъ му казалъ да вземе тогава около 2 извънредни незадължителни часа (това било въ учителския съветъ), на което той отвърналъ: а възнаграждение! Всичко за пари. И бележницитѣ за преподавателитѣ Вацовъ се вижда принуденъ да купува отъ параграфа за канцеларски потрѣби (по 1 фр.!).

Занимавамъ се съ турски езикъ, споредъ граматиката на Wahrmund, безъ да съмъ казалъ нѣкому нѣщо за това.

24 февруарий/8 мартъ, вторникъ. До неоколе прѣкомѣренъ напливъ отъ работа, всевъзможни главоболия, заседания до срѣдъ нощь, съставяне на инструкции на бърже. Сега е мирно и тихо, отшелнически животъ въ самата София. Раната никакъ не иска да заздравѣе. Въ недѣля, завчера, повикахъ д-ръ Шишманова. Ималъ съмъ на крака застарѣла Periostitis chronica, която трѣбвало сега да се премахне. Салицилови бани на краката и карболови компреси. Около десеть деня, ако не и повече трѣбва да стоя въ кѫщи! Никого не виждамъ. Моитѣ хазяи отъ вчера набожно и строго постятъ, та ямъ самичъкъ. Спаса не съмъ виждалъ отъ три дни, едва днесъ се показа. Живѣя въ своитѣ стаи. Вънъ се топи и захваща да се стоплюва. Витоша, разбира се, все още е бѣло страшило въ мъглата.

Духомъ се отнисамъ отъ София и се намирамъ другаде. Първиятъ пъленъ calme [спокойствие] тукъ въ София, макаръ и не доброволенъ. Въ петъкъ вечерьта захванахъ да пиша „Neues aus Bulgarien", 50 листа, четири статии: I. новите български закони отъ последната сесия, II. историята на парламентарнитѣ заседания, III. Румелия, IV. Македония (за Augsburger Allg. Zeitung). Вчера, въ понедѣлникъ, къмъ полунощь ги свършихъ — за три деня. — Довършихъ четенето на Тацитовитѣ Annales, а днесъ Историята, summa cum delectatione [съ най-голѣмо удоволствие]. Античниятъ свѣтъ ми изглежда по-близъкъ, тукъ въ дивия свѣтъ. А познанството съ практическия животъ и то въ примитивния Левантъ ме привежда нѣкакси на мисъльта, че всички тѣзи археолози и филолози, дори и най-голѣмитѣ, гледатъ на античния свѣтъ твърде шаблонно. — Evans отъ Дубровникъ ми изпрати брошурката за новитѣ: Illyrian coins (предримски).

Въ четвъртъкъ имаше голѣми праздненства за С. Стефанския миръ и праздника на руския царь. Сутриньта богослужение, рускитѣ офицери напълнили черквата. Славянска беседа била тамъ in corpore. Вечерьта е имало банкетъ въ българския клубъ, било пълно съ руси, Лишинъ, Еренротъ, Груичъ, Стоиловъ и т. н. (около 100 души). Държали тостове генералътъ, Лишинъ, Груичъ (на сръбски), Начовичъ (за сръбския князъ) и т. н. Каравеловъ билъ поканенъ като министъръ-председатель, обаче отъ либералитѣ никой не отишълъ. Подигравкитѣ на рускитѣ офицери за това. Освенъ това е имало Fackelzug на Славянска беседа, речь на Вълкова тамъ и отговоръ на Лишина отъ балкона. Танцувало се е въ Беседата до сутриньта. — Либералитѣ издадоха „Независимость" съ червенъ надписъ. За динето въ клуба напечатаха само глупости и лъжи, като премълчаваха за руситѣ и дипломатическитѣ агенти, които сѫ били тамъ.

Мисля за пѫтуване презъ лѣтото. Цариградъ — Атонъ - день два въ Солунъ — Сира — Атина — Патрасъ — Корфу - Триестъ? Какъ ще се свърши гръцкиятъ въпросъ? Или пъкъ въ Русия, Киевъ и Москва и Варшава. 

1/13 мартъ, недѣля на пладне. Въ своето недоброволно заточение отдадохъ се пакъ на археология. Събрахъ всички антични данни отъ своитѣ тукашни бележки, притурихъ и нѣщо къмъ срѣдновѣковата археология и топография и написахъ статия дълга 34 фолиови страници: „Beiträge zur antiken Geographie und Epigraphik von Bulgarien und Rumelien" [приноси къмъ античната география и епиграфика на България и Румелия]. Ще я изпратя на Кипертъ въ Берлинъ, да я обнародва гдето иска. Тамъ влизатъ и всички надписи, които съмъ до сега събралъ. Почнахъ да пиша въ четвъртъкъ вечерьта и свършихъ въ сѫбота. Извадихъ всички свои ексцерпти и следъ една година и половина, за пръвъ пѫть въ България, се заровихъ въ своя старъ занаятъ.

Никой не е бивалъ у мене. Едва вчера вечерьта  дойде Миларовъ, а днесъ Каравеловъ. Днесъ се освещава „смѣшната палата". 

2/14 мартъ, понедѣлникъ следъ пладне. Съвършено сме смаяни. Къмъ полунощь слушамъ шумъ въ кѫщи; Спасъ излѣзе. Не разпитвахъ повече. На 10 ч. сутриньта той ми разправи какво е станало. Извикалъ го Корвинъ въ двореца; вънъ на улицата били Стоиловъ, министритѣ, нѣкои и по чехли. Подиръ пладне се извършилъ атентатъ върху руския царь, споредъ съобщенията на Лишина и Хавасъ, когато отивалъ отъ манежа или гимназията за двореца, съ две бомби. Откѫснати му били краката и abdomen [коремътъ], живѣлъ още малко, ала не дошълъ въ съзнание. Наследникътъ билъ провъзгласенъ за царь. Войската положила клетва. Министритѣ и всички офицери цѣла нощь били въ двореца. Сутриньта на 9 ч. князътъ заминалъ съ Стоилова и Маринова презъ Ломъ-Паланка и Австрия за Петроградъ. Мнозина — и Каравеловъ — не го съветвали да заминава. Не се знае какво става въ Петроградъ — революция? Еренротъ ще управлява министерството на външнитѣ работи. Министерскиятъ съветъ in corpore поема управлението. Последицитѣ не могатъ да се предвидятъ. Ако Русия бѫде заета съ вѫтрешни размирици, България ще попадне съвършено подъ австрийско влияние, и Спасъ се бои, да не би турцитѣ да изпратятъ гарнизони въ Румелия. Тукъ въ България само безумия, дребнавости, глупости и клюки — времето за консолидиране мина.

Вчера подиръ пладне Стоиловъ бѣше дълго време у мене. Четохъ му цѣлата си статия — chef d'oeuvre, каже, особено за Румелия и Македония. Днесъ я изпратихъ въ два плика на Cotta. Стоиловъ много се радваше, че съмъ подновилъ своитѣ научни студии. Много ми разправя за своитѣ работи. Нищо освенъ Цанковски клюки, клика. Еренротъ билъ още отъ началото въ министерския съветъ за отстранението на Люцканова: Цанковъ, каже, управлява министерството на външнитѣ работи чрезъ него; обаче Стоиловъ се застѫпилъ за Люцканова и го оставилъ тамъ. Веднажъ Стоиловъ говорилъ въ министерския съветъ за неговата организация, който е като сенатъ; по едно нещастно съвпадение и въ Български гласъ се появи статия по сѫщия предметъ, на французски, изпратена отъ Пловдивъ par un Rouméliote. Веднага помислили, че той я написалъ. Цанковъ вѣрвалъ, че Стоиловъ го е изтикалъ. Отъ горе на всичко и историята съ динето на 19 февруарий. Стоиловъ говорилъ за С. Стефанския миръ, българитѣ сѫ нѣмали държавенъ идеалъ, както нѣмцитѣ Барбаросовата държава и италиянцитѣ, С. Стефанскиятъ миръ е такъвъ идеалъ. А в. „Независимость" бращолеви, че той е говорилъ за Бисмарка и „Хамилтона" и се поставилъ надъ тѣхъ (върху това, че е говорилъ за мира, нито дума). Подмѣтания за „кѫси дипломати". Каравеловъ е извънмѣрно недовѣрчивъ. Водятъ го Цанковъ и компания. „Независимость" е цѣла зависимость. Тероризмътъ на приказкитѣ и клюкитѣ, и отъ тамъ взаимно недовѣрие. Освободиха се отъ турскитѣ окови, обаче свързани сѫ още съ веригитѣ на своето невежество и глупость. — Стоиловъ ми каза, че Еренротъ ще поеме външното министерство; дипломатитѣ сѫ много доволни, обаче разрешение отъ Петроградъ още не било дошло. Славейковъ е тукъ. — Стоиловъ ми разправя за ролята на Дондукова въ Търново. Два дена преди четенето на рапорта на комисията, повикалъ Стоилова и Балабанова при себе си и имъ казалъ да не го предлагатъ, il ne sera pas reçu [не щѣлъ да бѫде приетъ]. А когато Каравеловъ говорилъ противъ рапорта, Лукиановъ го поздравилъ, а Грессеръ го прегърналъ. — Миларовъ ми разправяше, какъ Начовичъ още преди минаването на Дунава билъ въ Плоещъ при Черкаски съ други букурещки голѣмци, да го предпазятъ отъ българскитѣ нихилисти. Соболевъ и Бурмовъ били изпратени въ Букурещъ да изследватъ, какво вѣрно има въ всичко това, ала нищо не намѣрили. Атанасовичъ питалъ тогава Цанкова въ Букурещъ, какъ ще се управлява въ България, не ще ли има сенатъ? 

3/15 мартъ, вторникъ вечерь. Чувствувамъ досада отъ дългото седене въ кѫщи, вали снѣгъ. Вчера вечерь бѣше у мене Сарафовъ съ Вацова. Стаменовъ по гръцки езикъ давалъ на ученицитѣ грозни примѣри, готовъ нихилизъмъ. „И двамата министри сѫ егоисти, лоши, пълнятъ си джобоветѣ". „Кои министри обичашъ, старитѣ или новитѣ". „Еднитѣ сѫ като другитѣ" и т. н. И всичко това е литографирано. Трѣбва да се изгони.

Днесъ писахъ на Evans въ Дубровникъ, благодарихъ му за lllyrian coins, на Вазова и много дълго писмо на Ив. Стр. Гешовъ въ Пловдивъ върху цѣлото положение, първото писмо до него. Бѣше ми изпратилъ тѣзи дни брошурата „Ethnographie de la Macédoine". — Подиръ пладне бѣше у мене Грековъ. Говори ми върху цѣлото положение много хладнокръвно. Той (и Балабановъ) разубеждавали Стоилова да не участвува въ кабинета и предсказали резултата. Мисли, че консолидирането на България ще върви полека, и че нѣкакъвъ задграниченъ политически courant [течение] не ще има до нѣколко години. Атанасовичъ вършелъ глупости: посрещналъ Стойчова на гарата въ Букурещъ, за да стане дипломатически агентъ тамъ, и го съпроводилъ до хотела; освенъ това подалъ молба до румънската камара за пенсия; отъ заминаването си отъ България съвършенно, каже, е „извѣтрѣлъ". — Вчера вечерь говорихме съ Спаса много за политика. Дондуковъ, каже, не бѣше нито грабливъ, бидейки човѣкъ много богатъ, нито гордъ, обаче страшно честолюбивъ. По-голѣма вина отъ него иматъ хората, които бѣха около него, Лукиановъ и компания. Дриновъ, каже, играеше всѣкога мизерна роля, макаръ че отъ всички речи виждамъ, че е билъ за съединението на България à tout prix. Дондуковъ като пълководецъ на конь, на парадъ, билъ импозантенъ. Чудесно приказвалъ, съ много тактъ. Държалъ речь отъ балкона на кѫщата, гдето е сега нашето министерство: долу вечерьта въ каль до глезени играли хоро софиянци, пръвъ пѫть съ цилиндри на главата: Димовъ, Боботиновъ и т. н. За Батенберга били всички Велики сили, освенъ Австрия, която подкрепяла Бибеско. За Бибеско, каже, сѫ изразходвани на лѣво и на дѣсно около 300,000 фр. Неговиятъ образъ въ края на краищата билъ окаченъ въ нуждника на Народното събрание. Какъ Олива, поради агитирането за Бибеско, щѣлъ да бѫде битъ отъ войската и какъ Дондуковъ чрезъ Константиновича го предупредилъ да напусне гостилницата, гдето вечерялъ. Изобилното посещение на борделитѣ отъ народнитѣ представители. — Когато Дондуковъ самъ се кандидатиралъ, получила се телеграма отъ царя до Давидова. Давидовъ не искалъ самъ да я съобщи на Дондукова; „ако това стане въ кѫщата на единия или на другия, ще се сбиемъ, може би, най-добре ще бѫде на улицата", и изпратилъ Константиновича у Дондукова да му я съобщи; Дондуковъ отначало се разсърдилъ, ала следъ това изведнажъ станалъ съвършено спокоенъ; въ телеграмата стояло: да не върши глупости.

Новиятъ царь, каже, е голѣмъ покровитель на народния елементъ и неприятель на нѣмцитѣ, съ каквито билъ пъленъ дворецътъ — цѣлиятъ антуражъ на стария царь. Не е, каже, приятель на Дондукова и нему подобни хора. Може би Игнатиевъ да стане министъръ на външнитѣ работи, ималъ много привърженици.

И днесъ дюкянитѣ сѫ затворени. Много черни знамена изъ града. Вчера въ черквата било набито, както никога.

Шлейферъ бѣше назначенъ отъ Грекова за практикантъ при апелацията, по препорѫка на Качановски; тогава „Цѣлокупна" негодуваше противъ това нередовно назначение. А Хр. Стояновъ веднага го взе за главенъ секретарь. — Неболсинъ е човѣкъ изгоненъ отъ Русия; пияница, търкалялъ се по русчушкитѣ улици. Неотдавна като напустналъ министерството, напилъ се у Гаирра или Радака и показвалъ документи и телеграми на всички присѫтствуващи да ги четатъ. - Каравеловъ завелъ процесъ противъ мировия сѫдия въ Севлиево, защото протестиралъ съ телеграма до княза, че го мѣстятъ другаде! Архилудость. -„Бодилникъ" продължава да излиза. Маса вестници излизатъ въ Русчукъ: Българинъ, Славянинъ, Македонецъ, Дяволско шило, Работникъ, Комаръ. 

9/21 мартъ, понедѣлникъ вечерь. Вчера подиръ пладне най-после излѣзохъ за пръвъ пѫть. Хубавъ день, долу топло, на Витоша и по Самоковскитѣ планини снѣгъ, снѣжна шапка на Мургашъ, голѣми снѣгове на Берковския балканъ, едва може да се мине. Подиръ пладне отидохъ у охтичавия идеалистъ Висковски, търсейки Миларова; тамъ заварихъ дѣдо Христо съ огромнитѣ полски мустаци, въ народна носия, гавазинъ на Игнатиева, сега повиканъ на княжеска служба. Следъ това бѣхъ у Сарафова, гдето намѣрихъ Вацова и Миларова. Весело; моитѣ разкази за Черна Гора, Далмация, Дубровникъ и т. н.

Днесъ преди пладне имаше панихида за царя, на която и азъ присѫтствувахъ. Всѣки съ свѣщь въ рѫката. Следъ това отидохъ за пръвъ пѫть въ канцеларията. Бѣлчевъ захвана преброяването на населението: градътъ София има 20,500 души, само 8000 жени, следователно типъ на чиновнишки-воененъ градъ. Преценяваха я до сега на 15,000 души. А цѣлата околия има 45,000 души (малко!). Русчукъ брои 26,000 души. Ще бѫде интересно. — Клевети противъ девическата гимназия въ Бълг. гласъ. Пише вѣроятно учителката интригантка Шишиджиева. Написахъ остро официално опровержение, ще се изпрати на Бълг. гласъ. — Подиръ пладне четохъ Augsburger ALLg. Zeitung, пристигна вчера вечерь, първитѣ достовѣрни известия за атентата, много обширни. — На 5 ч. излѣзохъ на разходка пеша съ Сарафова по цариградското шосе. Говорихме за възстановяването на св. София, разгледахме разрушенитѣ бани при малкия дворецъ и много приказвахме за Търново. Тамъ имало малко традиции. Старитѣ семейства (мѫжетѣ) се изселили много вънъ, въ Влашко, въ крайдунавскитѣ градове; останало само женското поколѣние, къмъ което придошли балканджии, грубо население, но решително и здраво. Бащата на Златарски билъ отъ Златица, бащата на Сарафова като 12 годишно момче дошълъ отъ с. Радково (?) въ Калифаревско, бащата на нашия Икономовъ (въ просвѣтата) отъ Трѣвна и т. н. Въ Aрбанаси се говорѣло полубългарски, полугръцки, повечето били жени, ужъ около 1:5, имали прочути бѣли крачка, кѫщитѣ били каменни съ сводове, калдаръмени улици, нѣкога хубави. Моето нещастие, че азъ бѣхъ въ Търново безъ водачи търновци. Гарга баиръ (задъ Трапезица) и Карталъ баиръ задъ града. Стари търновци били Минчовичъ, Кировичъ, Протичъ, Боневъ, Паница. Каябаши се наричало тѣсното мѣсто на канарата, гдето е чешмата. Изпѫждането на гръцкия владика Григорий около 1867 г., гражданитѣ демонстрирали предъ мютесарифа, между това женитѣ и децата изпочупили прозорцитѣ на митрополията и избѣгали предъ войската задъ рѣката подъ Трапезица. Григорий избѣгалъ въ Арбанаси. Ималъ достатъчно време да вземе цѣлата архива на митрополията отъ Търново, ако е имало изобщо нѣкаква. Висковски ми разправя за Михалбейовци въ Търново и Плѣвенъ, стари  династии, двамата братя имали малъкъ дворецъ въ Търново, въ който имало ужъ мебели за около 60,000 фр. Имали, каже, стари пергаменти, корона, български жезълъ и други подобни работи. Единиятъ юноша (по-малкиятъ братъ) въ несъгласие съ по-стария, за единъ процесъ заминалъ за Цариградъ и тамъ се запозналъ съ Висковски, който го въвелъ въ руската легация. Игнатиевъ изпратилъ Висковски, Христо гавазина и младото бейче въ Търново, обаче било лѣто, братъ му билъ по чифлицитѣ, бейчето се разболѣло и експедицията не свършила нищо; тримата (Висковски, Христо и беятъ) сѫ и фотографирани заедно. По-рано съ тѣхъ  преговарялъ консулътъ Рачински, искалъ да откупи всички тѣзи работи, обаче пропусналъ сгодния моментъ. Кавакъ теке е било въ турската махала (подъ барутчийницата), а не св. 40. Джамията на св. Петка (квадратъ, нищо християнско) и при св. 40 се съборили поради силния „courant d'air" [въздушно течение], какъвто всѣкога имало въ Дервента. Nota bene. Вѫтре въ старитѣ бани и джамията на югъ отъ Канарата, къмъ Света гора, имало ужъ християнски остатъци. Въ Турско момчета до 12 години ходили на баня съ женитѣ, въ Търново, Шуменъ и т. н. Билъ намѣренъ надписъ за границитѣ на Мизия и Тракия на дѣсно отъ прохода, който води отъ Търново къмъ равнината, единъ французинъ го преписалъ, а Шишковъ взелъ копие отъ него. Михайловски, Шишковъ, Горановъ сѫ учители въ Търново. Висковски хвали Лѣсковския манастиръ, чудесно мѣстоположение, позналъ той тукъ красота, която други не умѣели да ценятъ. — Вечерьта  срещнахъ Миларова и Данова. Разсѫждения по румелийскитѣ работи, вършели се нѣща, които не трѣбвало да ставатъ. Защо, каже, изгониха (Миларовъ) безвредния Виталисъ и солидния Шмитъ? И борбата съ Богориди не била потрѣбна, безполезна. Въ България, каже, малкитѣ работи се надуватъ на голѣми, мисли Миларовъ, а въ Румелия най-голѣмитѣ гущери се поглъщатъ като нищо и си мълчатъ.

На 19 (св. Йосифъ) бѣхъ изненаданъ, пристигна колетъ съ книги, зарѫчани у Cotta: Kosmos и ausgewählte Werke Humboldts, Schleichers Deutsche Sprache, Roscher - System der Volkswirthschaft, Pеschеl — Geschichte des Zeitalters der Entdeckungen. Сѫщевременно престанахъ този день да топля — пролѣть. И отгоре на всичко това вечерьта привършихъ статията си за Osvěta „Z nového Bulharska", следъ две години пакъ гласъ въ чешката литература. Работихъ върху нея миналата седмица. Мѣстата за тукашната политика често ги преправяхъ, и за себе си и за своитѣ неволи бѣхъ написалъ нѣщо по-обширно и по-остро, ала следъ това го зачертахъ. Изпратихъ я днесъ сутриньта. — Сѫщевременно изпратихъ 10 фл. австрийски пари на администрацията на Filologické Listy като предплата.

Днесъ вечерьта писахъ на Стоянова въ Варна, на Илиева, на нѣкой си богословъ К. Нѣмецъ въ Будеовици (Drang nach Osten), и въ града на Начовича и Шишманова.

На Славянска беседа платихъ неотколе като основателенъ членъ 200 фр. въ стари рубли. Дружеството работи успѣшно, обаче азъ нито веднажъ не съмъ билъ въ него. 

10/22 мартъ, вторникъ. Днесъ се запознахъ съ две лица, съ вакъфина Златевъ и съ руския секретарь Клоппенбергъ. Подиръ пладне тръгнахъ за пръвъ пѫть пакъ по гости. Подъ облакъ, топло, дъждецъ, вчера бѣ астрономическото начало на пролѣтьта. Срещнахъ Грекова. Отидохъ у Thielau, гдето дойде Клоппенбергъ и следъ него Нихадъ. Днесъ е 84 годишнина отъ рождението на германския императоръ: поради общия „Trauer" нѣмаше dîner. Thielau намира, че въ София е здраво: ако да нѣмаше лошитѣ кѫщи, щѣлъ да бѫде най-здравиятъ край. Нихадъ говори за Гърция, деликатна точка. Максимумътъ на турскитѣ отстѫпки, каже, е Кандия и 4 клм. край границата дълга ивица. Нихадъ мисли, че гръцкиятъ въпросъ въ Берлинъ билъ общъ surprise, Англия го повдигнала, ала Франция го подела (горчиво) contre quelqu'un qui était parterre [противъ нѣкого, който билъ поваленъ]! Нихадъ: ако, каже, не сѫществуваше Турция, трѣбваше да се създаде заради мира въ Европа. Thielau говори за умѣреностъ въ исканията: Прусия на 1866 г., нѣкои господа въ коронния съветъ искали часть отъ Австрия, часть отъ чешкитѣ планини като pivot [клинъ] за бѫдещи войни, обаче, Бисмаркъ се съпротивилъ: Прусия, казалъ той, ще има въ бѫдеще нужда отъ приятелството на Австрия, нека не я дразни. Следъ това останахме двамата сами. Thielau ми говори за тукашнитѣ, нѣмали хоризонтъ, може би, щѣли да се устроятъ добре, обаче, не умѣели да си спечелятъ симпатията на дипломатическа Европа. Журналистична Европа е наистина настроена неприятелски къмъ България (на моето възражение), ала дипломацията, каже, е независима отъ дневнитѣ публикации. За България щѣло да дойде време, когато съгласието на Европа щѣло да ù бѫде много потрѣбно. Нейнитѣ своенравни начини на действие, облягайки се на Русия, обаче Русия могла, при прекаленитѣ ù хитрости, да ù даде горчиво „désaveu" [неодобрение]. Цанковъ се е държалъ много неумѣло, излишни стълкновения съ Австрия и излишно дразнене: Австрия могла съ своята сила да причини на България най-голѣма пакость и неприятности, Цанковъ е могълъ да бѫде противъ политиката на Австрия по дунавския въпросъ, обаче не е трѣбвало да лъже. Европа сега не могла да вѣрва на България, нейнитѣ държавници единъ день обещаватъ, а другия день лъжатъ. Каравеловъ грѣшялъ, че се водѣлъ по Цанкова, трѣбвало би да стои на собствена почва. Thielau намира, че Kapавеловъ е много интересна и оригинална фигура. Би било желателно да се съюзи съ княза, та да направи нѣщо. Европа щѣла да се радва, би се спечелило довѣрие и кредитъ и вънка; вѫтре нека върши каквото иска, обаче трѣбва да има добра и симпатична външна политика. Напраздна била съпротивата противъ австрийскитѣ планове: желѣзницата, нѣкакви си 100 клм., била отъ интернационаленъ интересъ, не caмо австрийски. Господата отъ първото министерство, каже, бѣха по-достѫпни за австрийскитѣ идеи, по-ясно виждаха положението на България спрямо европейския концертъ, ала и другитѣ могли да изпълняватъ тази задача, той нѣмалъ нищо противъ Каравелова и не би ималъ нищо и противъ Цанкова, ако този не билъ такъвъ безъ нужда неловъкъ човѣкъ. Азъ казахъ, че първитѣ министри не познаваха собствената си страна, бѣха емигранти; другитѣ сѫ пълни съ турски традиции, необходима е нова генерация, или пъкъ нѣкой отъ сегашнитѣ трѣбва да придобие опитъ съ многократни упражнения. Европа, продължи Thielau, не създаде България временно, а за постоянно; нейната свобода не ще ѝ се вече отнеме, това нѣма да стане. Че Стоиловъ е приелъ министерството на външнитѣ работи, Thielau го укорява; solche junge Kräfte sollen sich nicht vorzeitig abbrauchen [такива млади сили не бива преждевременно да се изхабяватъ]. Азъ му казахъ, че вѫтрешното положение много се подобрява, има вече организация и редъ, за което той се много зарадва. Защо българитѣ не ходѣли вече въ Германия да се учатъ, ами най-вече въ Франция; Германия е неутрална, нѣмала интереси на Изтокъ. Азъ му отговорихъ, че на ориенталцитѣ не е по вкуса тежката университетска храна въ Германия, ламтятъ за нѣщо по-леко, освенъ това обърнахъ му вниманието върху бъркането на понятията Австрия и Германия на Изтокъ. Говорихме и за Загребъ, той намира естествено, че българитѣ тамъ преуспѣвали, сѫщиятъ етнографски елементъ. Защо Австрия била толкова ненавиждана. Азъ: туркофилската политика на Меттерниха и т. н., окупацията на Босна, страхътъ отъ анексии. Thielau каза, че Австрия не съумѣла да създаде симпатии на Изтокъ. Азъ изтъкнахъ честата фалшива политика, особено католишката тенденция; Thielau намира, че това било съвършено вѣрно, съ нея Австрия изгубила почва и въ Германия, безъ 30 годишната война и съ повече търпимость днесъ тя би господствувала и въ Германия. Говорихме и върху вѫтрешното положение на Австрия. Той счита дуализма съ нъкаква персонална уния и дори федерализма опасенъ за сѫществуването на империята. Азъ му изложихъ положението на работитѣ, чешкия въпросъ, избирателния законъ (70 представители крупни земледѣлци, ту федералисти, ту централисти, като срѣдновѣковна марда, смѣ се), университетския въпросъ отъ изхвърлянето на латинския езикъ до днесъ. Казахъ, че въпроситѣ не сѫ трудни, ала че нито у правителството, нито у партиитѣ има оригинални и практични идеи, не сѫ намѣрили вѣрната формула за равноправието. Борбата въ Чешко отива до крайности: и двата народа искатъ надмощие; могатъ да бѫдатъ единъ до другъ, а не единъ надъ другъ. Споредъ моето разбиране, трѣбва да се разшири мѣстната автономия на департаментитѣ, на Народното събрание (имало го е до 1860 и сл.) и намаление на централния парламентъ. Thielau е на мнение, че нито унгарци, нито чехи сами за себе си могатъ да сѫществуватъ, нѣмайки море.

Подиръ това отидохъ у Каравелова, гдето прекарахъ дълго време и много весело. И госпожата бѣше тамъ за малко, а по-късно дойде префектътъ Храновъ. Говорихме за покупка на книги, за Румелия (Каравеловъ предвиждалъ сегашнитѣ нейни финансови бъркотии, последицитѣ отъ премахването на десетъка), за Списанието, за пѫтуването по Европа, за дивеча (диви свини въ искърска околия, Орханийско, Трънско, рисоветѣ при Копривщица правили пакость на овчаритѣ), за статистиката и преброяването на населението, за купуване на списания заедно съ четци(!) въ Европа, за испанския краль, за държането на поляцитѣ въ виенския парламентъ при съобщението за убийството на царя и т. н.

Голѣмо впечатление е направило изъ България съобщението за убийството на царя. Въ Кюстендилъ искатъ да издигнатъ паметникъ. Въ Рахово събрали пари за ново Александрово училище, искатъ отъ насъ инженеръ за планъ. Въ Севлиевско голѣма скръбь, трѣбвало официално да се уговаря населението да не тѫжи толкова. Турцитѣ вдигнали глава. „Царь—баща ни умрѣ".

Вчера вечерь писахъ цѣлъ купъ писма: на баща си (8 листа), на майка си, на Стоянова въ Варна, на Илиева, на Cotta, на нѣкакъвъ си богословъ, на Шишманова, Начовича и т. н.

Мѫчнотии при устройството на опълчението. Въ Софийско избрали за комитета и за началници безграмотни хора, защото, каже, нѣмало други. Само 8000 опълченци и 2000 пушки. Най-добре ще бѫде въ Търновско, Орханийско, Врачанско, Шуменско. Другаде ще куца. 

26/14 мартъ, сѫбота. Миналата срѣда посетихъ стария Шеферъ. Библиографски разговори. Неговата хубава библиотека, вижда се, че е истински библиофилъ, има съчинения върху Левантъ, Киликия, Армения, Румънско, изданието на Rubruquis и т. н. Неговиятъ братъ е ориенталистъ въ Парижската академия за източнитѣ езици. Споменитѣ му за Сумеласъ и Трапезунтъ. Шеферовата сбирка е наистина единствената частна библиотека въ София. — Подиръ пладне срещнахъ следъ дълго време Буриана. - Вечерьта Спасъ ми разправя най-новитѣ тукашни събития. Въ сѫбота преди атентата повикали Estignard (кореспондента на Хавасъ) у Цанкова, гдето били Каравеловъ, Сарафовъ, Шлейферъ, Неболсинъ, Людскановъ и тамъ му продиктували телеграма, че министерскиятъ съветъ решилъ да се строи линията Свищовъ—Търново—Ени Заара, мостъ презъ Дунава (200 милиона франка!) и че за това била изпратена комисия въ Букурещъ. Телеграмата трѣбвало да остане за София въ тайна. Глупава интрига! Следъ нѣколко часа агентитѣ били запитани отъ своитѣ министерства какво става! — Цанковъ cassera à Karaveloff un jour le cou avec des bêtises comme celle-ci [ще счупи единъ день врата на Каравелова съ подобни глупости]. — Детински злословия по адресъ на княжеското писмо до Каравелова по Цанковата афера, въ него ужъ било писано асъ вм. азъ, това открила г-жа Каравелова. Въ княжеската канцелария иматъ краснописецъ французинъ, който много малко знае български.  — Веднъжъ на балъ или на нѣщо друго въ Военния клубъ Каравеловъ се обърналъ къмъ Лишина много разяренъ, че Константиновичъ отъ княжеската канцелария му предписвалъ и пр. Лишинъ отива при Константиновича и го пита: въ Севлиево мировиятъ сѫдия неочаквано билъ премѣстенъ, протестиралъ два пѫти предъ княза, втория пѫть телеграмата била изпратена до Каравелова съ писмо да благоволи да докладва quelle suite il a donné au premier [какъвъ ходъ е далъ на първата]! Князътъ и Еренротъ намѣрили писмото на Константиновича съвършено редовно. — Austrian policy [австрийската политика]. Българитѣ като морски свинчета сами ѝ влизатъ въ мрежата.

Въ четвъртъкъ на 24 сутриньта на 8 ч. събужда ме слугата, че горѣлъ сѫдътъ до министерството. Вчера духаше бѣсенъ вѣтъръ и имаше два малки пожара — до сега цѣла зима не бѣше се случвало нищо. Бързо отидохъ тамъ. За щастие нѣмаше вѣтъръ. Нѣкогашниятъ „palais Balabanoff", въ който сега се помѣщава касацията, се запалилъ сутриньта отъ печкитѣ и изгорѣ до дъно. Пожарътъ трая до 12 ч. Отъ съседнитѣ кѫщи, гдето е живѣлъ Дондуковъ и гдето сѫ сега министерствата на външнитѣ работи и просвѣтата, всичко биде изнесено. Архивитѣ на министерството на външнитѣ работи, всички тайни на българската политика лежаха на срѣдъ улицата. Нашитѣ нѣща бѣха изнесени на широкия дворъ — попътъ—архиварь билъ пръвъ на мѣстото. Най-голѣмъ безпоредъкъ бѣше въ правосѫдието. Гасенето се вършеше глупаво. Новиятъ полицмейсторъ Шишеджиевъ гасѣше съ стражарите, които се държаха много добре, евреи хамали; еврейчетата храбро помагаха. Изгорѣлата кѫща бѣше на Д-ръ Бонева, купилъ я за 500 рубли, а я даваше подъ наемъ за 150. Димѣше още на другия день сутриньта отъ развалинитѣ. — Ясно време. Топло, дъждове. Главоболие.

Въ петъкъ въ канцеларията Каравеловъ дълго ни занимава съ своитѣ библиотечни прищевки, отнима ни времето. Два попа отъ Бѣлоградчишко молятъ за черковни одежди, тѣхнитѣ черкви въ войната били унищожени отъ черкезитѣ, две интересни фигури, единиятъ съ гугла. — Подиръ пладне съ Василиева и Константиновича излѣзохме изъ улицитѣ. Василиевъ билъ съученикъ на Киркова въ Одеския университетъ. Той купувалъ книги, тичалъ следъ професоритѣ, като имъ се подлизвалъ и показвалъ какво чете, странѣлъ отъ другаритѣ, а при изпита — мълчалъ и пропадналъ; въ III и IV курсъ били само 5 слушатели (по математика и физика). Не знаелъ res [сѫщината] на науката, ами само заглавия. —Кирковъ, за да поеме директорството на печатницата, постави невъзможни условия, които би докарали до самостойно царство, безъ бюджетни ограничения. Сега е безъ служба (главнитѣ инспектори отъ 1 мартъ се премахнаха). Въ печатницата нѣма да бѫде взетъ. Вчера временно бѣ взетъ по препорѫка на Славейкова нѣкой си Василъ Икономовъ, по-рано билъ въ французска печатница въ Цариградъ, управитель на пощата въ Пловдивъ, а на последъкъ околийски началникъ въ Силистра, обаче още на другия день се указа невъзможенъ: отъ Силистра билъ изгоненъ за неспособность и лошо държане, а господинъ министрътъ го препорѫчва. Преговаряхме съ Тумпарова, пристигналъ въ София отъ Кюстендилъ, нашъ старъ познатъ, още се не решава. — Прие въ недѣля.

Аферата на Каранфиловича. Изпѫдилъ отъ канцеларията французския драгоманинъ Бързаковъ, който билъ дошълъ съ малъкъ въпросъ досежно освобождението отъ мито на консулскитѣ пратки (работа вече отдавна уговорена). Шеферъ иска удовлетворение. Работата се изследва.

Вчера писахъ Дринову, като му върнахъ статията за Кантакузина, която билъ изпратилъ преди година на попъ Тодора за Духовното списание. — Отъ Стоянова получихъ днесъ следъ дълго време вмѣсто рапортъ — 4 страници тиради. Непоправимъ бъбрица. Сега е въ Варна. — Чета Peschel, Zeitalter der Entdeckungen. Зная тѣзи американски истории отъ „Америка" на Малий (Prescott и т. н.), четени преди 15—16 години: сега всичко е въ научна свѣтлина. — Съставямъ дълги библиографски списъци за нови покупки за библиотеката. 

18/30 мартъ, срѣда. Пролѣтно време, топло, следи отъ растителность, дърветата сѫ напѫпили. Въ Пловдивъ било вече съвършено пролѣтно време. Стойчовъ пристигна вчера отъ Виена съ Harrower за инструкции. Сарафовъ ми каза доста наивно: излиза на яве, че сме длъжни да построимъ желѣзницата. — Отъ Петроградъ едва вчера се получи телеграма, че погребението е станало. Князътъ по покана на германския императоръ отивалъ за 3 дни въ Берлинъ и отъ тамъ въ Дармщатъ. — Стояновъ вчера писа отъ Варна. Учителитѣ Райновъ и Мавровъ въ тамошната реалка били цѣли нихилисти. Въ тетрадкитѣ на ученицитѣ Стояновъ намѣрилъ такива предложения: „Много хора скърбятъ за смъртьта на руския царь, но има и такива, които се радватъ" и т. н. — Каравеловъ всѣки день преди пладне дохожда у насъ на библиографични седѣнки. — Въ недѣля на двора на руското консулство имаше панихида, консулитѣ бѣха съ униформи, Следъ това съ Миларова отидохме у Каравелова, гдето заварихме г-нъ и г-жа Бонева, малка топчеста жива фигура, знае нѣмски и руски, sehr ungenirt [много свободна]. — Изгубихъ два деня да съставямъ дълги списъци на книги за библиотеката, суха библиографична уморителна работа. — Peschel'a дочетохъ въ недѣля. — Чувствувамъ се душевно изморенъ, малко разходки, планинското пролѣтно въздушно налѣгане, монотонията въ живота, постоянното сношение съ едни и сѫщи хора, нищо възбудително. — Нощна поява въ двора на нашата кѫща. Азъ и Спасъ излѣзохме вънъ съ револвери, ала нищо се не указа. Отчаяното положение на сигурностьта. Спя всѣкога съ револверъ на нощната масичка. Поне нѣма да ръждяса.