К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1881

1 януарий/20 декемврий, сѫбота. Какво магическо обаяние имаше до сега за мене всѣко начало на нова година и какъ прозаично гледамъ на свѣта днесъ! Естествено колизията на двата календара, изчезналитѣ блѣнове отъ миналата година, прахосаното време и разстроеното здраве привеждатъ човѣка до твърде непоетично настроение. Преди пладне бѣхъ въ канцеларията, гдето е пълно съ „текущи дѣла". „Беля съ типографията". Чифликътъ. — Обѣдвахъ самичъкъ, „господаркитѣ" дойдоха по-късно отъ кръщение у Золотовича, Спасъ бѣше при княза. Подиръ пладне отидохъ у Стоилова. Какво да се прави съ Цанкова, най-добре е, каже, да се изпрати пакъ въ Цариградъ, а Балабановъ въ Бѣлградъ. Каравеловъ вчера билъ у княза, много лоялно, като му благодарилъ за указаната му помощь, и князътъ му благодарилъ, взаимни комплименти; ималъ понятие за конституционенъ министъръ. Разпратихъ днесъ картички на дипломатическитѣ агенти; и азъ получихъ отъ тѣхъ. — Страшна каль. Купихъ една етажерка и закачалка. — Прибрахъ се въ кѫщи. Дойдоха у мене гимназисти (тѣхното дружество) да ми честитятъ. Четохъ Декамерона и писахъ статистично съобщение върху българскитѣ училища за календара на Славянския благотворителенъ комитетъ, редактиранъ отъ Агура. Начовичъ бѣше у мене, дава си оставката отъ градския съветъ. Вечерьта дойдоха Миларовъ, Златарски, Вацовъ, весели младежи. Въ четвъртъкъ имало кръщавка у Каравелова. 

3 януарий, понедѣлникъ вечерь. Не съмъ разположенъ. Простудилъ съмъ се, не мога да излизамъ и т. н. Вчера у мене бѣха Аневъ и Шишмановъ, подиръ пладне Новотний (който иска да вземе фабриката въ Балиефенди), бившиятъ ломски началникъ Юрданъ Симеоновъ (иска инспекторско мѣсто). Вечерьта съ Спаса бѣхме у Стоилова, разговаряхме до следъ полунощь (за политика, бедниятъ Сарафовъ не спалъ, жалко за него; за езуититѣ, масонитѣ, за alliance Israélite; за Черна Гора и т. н.). Четохъ презъ деня въ „Ausland" за географичното разпространение на растенията и пр. — Въ понедѣлникъ въ канцеларията маса работа. Детински скрупули съ инструкциитѣ. Дойде ми Heyd, Geschichte des Levantehandels и пакетче съ каталози. Не можахъ нищо свѣстно да направя, боли ме глава. Подиръ пладне дойде у мене Γреκοвъ, билъ въ Цариградъ, Пловдивъ, Русчукъ. Той е съ съвсемъ други впечатления отъ пловдивското Събрание, имали pupitre за писане; опозиция имало и тамъ; Гешовъ и Кръстевичъ били хора, както трѣбва, Гешовъ ималъ бѫдеще. Вълковичъ безъ интриги не можелъ да живѣе; Балабановъ въ Цариградъ билъ недоволенъ отъ своето положение тамъ и въ отечеството си; ennui [скуката] на Екзарха, заточение, нѣмало общество, освенъ единъ архимандритъ отъ Дебъръ (Козма) — Грековъ живѣлъ у него, у своя старъ колега. Състоянието на правосѫдието. Присѫдитѣ на мировитѣ сѫдии; аферата Божидаровичъ въ Брѣзникъ; несъвършенства на администрацията, убиването на единъ турчинъ файтонджия между Плѣвенъ и Ловечъ и други ненамѣрени и неиздирени работи. Излишно пожертвуване на хора, и Тишевъ не искалъ, а го принудили, и сега какво ще правятъ съ него. 

5 януарий/24 декемврий, следъ полунощь. Православенъ бъдни вечерь. Спасъ вечеря у княза, азъ до срѣднощь стояхъ самичъкъ съ хазяитѣ. — Днесъ отидохъ въ канцеларията, „беля съ типографията", трѣбватъ веднага 1500 рубли за кираджиитѣ, съ мѫка днесъ ги взехме отъ касата. — Чета Heyd съ най-голѣмъ интересъ. Ясно време, ала бездънно блато. — Какъ шопитѣ облепятъ своитѣ кѫщи съ каль отъ улицата. — Моятъ календаръ: съседътъ ми, шопъ, вече изяде половината отъ червенитѣ чушки, окачени около вратата въ двора, ergo половината зима мина. — Днесъ нашиятъ хазяинъ Баяджи съ единъ стражарь, и двамата попийнали, описваха хората (приготовление за преброяването на 1 януарий) въ мое отсѫтствие. Мене Бояджи ме записалъ на 35 години! Старата госпожа не знае на колко е години. — Статистичното отдѣление мина подъ министерството на просвѣтата. — Получихъ писма отъ баща си и Свата. — Праздници и ваканция четири деня. Искамъ да прочета Heyd, да напиша нѣколко писма, да направя около 20 посещения и може би да захвана да пиша нѣкои статийки. — Брожка бѣше у мене, безчинства въ гимназията, вчера станало първото заседание на учителското тѣло. 

8 януарий/27 декемврий, сѫбота. На Коледа стояхъ дома, не излѣзохъ поради кальта и четохъ Heyd. Вчера падна дълбокъ снѣгъ, първиятъ тази година, истинска коледна физиономия. Посещения: у Славейкова (не го намѣрихъ), у Стойчова съ Миларова и Людсканова — българския министъръ на външнитѣ работи въ една мръсна стая, разговоръ на развитието на езика, за гръцката политика и т. н. У Бурмова и госпожата; бѣха много любезни; защо съмъ станалъ такъвъ solitaire [саможивъ], никой не ме виждалъ; поканиха ме на урежданитѣ всѣки 14 дена четвъртъчни soirées. У Шишманова (не го намѣрихъ), у Моравенови (видѣхъ госпожица Харикли), у Груича (разговоръ за войната на 1876 и 1877 г. Чернаевъ, генералниятъ щабъ, споменитѣ на Гьоргевича и полемикитѣ съ Никифора Дучичъ, много се интересуваше за кюстендилския аграренъ въпросъ), у Златарски (не го намѣрихъ), у Адженова. Следъ вечеря бѣхъ у Сарафова съ Стоянова и Вацова, нашитѣ инструкции и paedagogica. Откри ни се, че е спечеленъ архим. Кирилъ за гимназията. Преди вечеря бѣхъ у Каравелова: подканя да се почне издаването на Списанието, за библиотеката (антикварни каталози дойдоха). — Днесъ сутриньта бѣхъ у Горбанова — старото ми жилище: Горбановъ нищо не върши, яде и спи и пише въ Бълг. Гласъ. Йос. Ковачева, Агура, Протича, Начовича и Грекова не намѣрихъ. За пръвъ пѫть бѣхъ у д-ръ Брадела, продължителенъ разговоръ съ него и госпожата, хумористика и политика. Подиръ пладне дойде у мене Икономовичъ, казанлъчанинъ, членъ на окрѫжния сѫдъ въ Т.-Пазарджикъ досежно ученика Доспевски. Разправя ми много за Стефана Захариевъ († 1871 г.), по-рано е билъ за гърцизма, българитѣ трѣбвало да познаватъ елинизма, за да се освободѣли отъ турцитѣ. По-късно вследствие на разговоритѣ си съ д-ра Стоянчо Чомаковъ и други станалъ ревностенъ агитаторъ на българщината. „Народътъ не ще бѫде благодаренъ намъ, на самитѣ ратници, а на нашата паметь". Ималъ 3,000 гроша доходъ. Агитиралъ по църковния въпросъ, при заточението на пловдивския митрополитъ Паисий на св. Гора. Разнитѣ движения въ Пловдивъ се устройвали отъ Т.-Пазарджикъ. Автодидактъ, научилъ руски, чешки и латинското писмо и т. н. Неговата фантазия за българската славянска литература преди Кирила: езикътъ на Св. Писание показвало, че е трѣбвало да предшествува една епоха на неговата обработка и изглаждане; може би, каже, духовенството да е унищожило тази поганска литература. Ималъ желание да отиде въ Москва и Римъ, тамъ имало архиви и библиотеки, тамъ били нашитѣ старини. Билъ претрупанъ съ работа, училищенъ настоятель, димостратъ и т. н., приказвалъ съ хората и сѫщевременно пишелъ. Описанието на Т.-Пазарджишката кааза продалъ отъ нужда на Данова за 500 гроша, този му изпратилъ следъ това и нѣколко екземпляра; агитацията на учителя Неновъ между еснафитѣ противъ Захариева била вършена отъ глупость, българинъ българина не обича да слуша. Неговиятъ синъ билъ учитель въ Македония, преследванъ, рѫкописитѣ на бащата сѫ изгубени (у него), сега ималъ синъ въ военното училище въ Елисаветградъ, другъ въ пловдивската реалка. — Икономовичъ се училъ въ Русия съ сърбитѣ Алимп. Василевича, Панта Сретковича и т. н. — Подиръ него дойдоха у мене Гошовъ и пасторътъ Кохъ. — У Спаса бѣше Bergier, французинъ, entrepreneur de chemins de fer [предприемачъ на желѣзници]; заминава следъ дълго престояване тукъ безуспѣшно; говори, че ако единъ чужденецъ не би намѣрилъ такава любезность у княза и такива хора около него, ще си замине като откритъ неприятель на страната; безтактностьта и недопеченостьта на тукашнитѣ хора. — Спасъ вечерьта бѣше у Lascelles, азъ останахъ самъ съ хазяитѣ.

Каравеловъ наблѣга, азъ самъ да поема редакцията на Списанието и самъ да фигурирамъ върху заглавния листъ. Вазовъ съ радость ще пѣе и ще поетизира за насъ. Пакъ съмъ здравъ и имамъ голѣмо желание за работа, ала времето тече.

 4/16 януарий, недѣля. Ето ни вече въ новата година и на тукашнитѣ. Миналата недѣля довършихъ посещенията си: у генерала Еренрота и у Лишина, гдето за пръвъ пѫть бѣхъ представенъ на жена му, прочута гъркиня; нумизматичнитѣ развлѣчения на Лишина. Въ понедѣлникъ съмъ каненъ на обѣдъ у Груича. Бѣше у него Кутузовъ (графъ), аташе при тукашното руско консулство, заминава тѣзи дни за Петроградъ, горещъ славянинъ, младъ човѣкъ, говори съ леснина сръбски. Това бѣше едно забавление съвършено en famille. Подиръ пладне отидохъ у Стоилова. Продължителенъ разговоръ за политическото положение. Облакътъ на гръцкия въпросъ и войната. Необходимъ е 20 годишенъ миръ; приблизително толкова, колкото отъ Кримската война до 1876 г. Несигурностьта на финансовото положение. Каравеловъ да ли е сигуренъ въ своето дѣло. А въ Румелия какъ финанситѣ чудновато изфирясватъ, изглежда, че тамъ никой нѣма понятие отъ това. Необходимо е да се подеме неофициална, частна кореспонденция съ Румелия и Македония, и за това да се изразходватъ и пари. Стоиловъ захваналъ съ Румелия, ала нѣмайки време да отговаря престаналъ — съ Димитрова (ултра официална), съ Величкова и т. н. Въ Румелия: съ Пловдивъ и то съ нѣколко лица, като единъ за другъ да не знае, официални и опозиционни, съ Сливенъ, като центъръ на народното обединително движение и съ Бургасъ, като румелийско пристанище, освенъ това и съ по-малкитѣ градове — Т.-Пазарджикъ, Хасково. Въ Македония е лесно съ Солунъ (Мих. Ковачевъ?), Битоля (има и руско консулство), Велесъ (има желѣзница), Охридъ (презъ Битоля). Сега се готви нота за Македония, за насилственото преселяване на семейства отъ тамъ въ Анадола, работата се знае и въ Европа. Нова статия за Augsburger Allg. Zeitung, резюме на последнитѣ събития.

Въ срѣда се свърши старата година споредъ тукашния календаръ. Спасъ бѣше у княза, азъ останахъ самъ съ своитѣ „господарки" — пита съ пара (както у сърбитѣ). — Volkszählung, „преброяване на народа". Нескопосни Zählungslisten [формуляри за преброяването]. Спасъ като се върна отъ трапезата изпълни формуляритѣ. Смѣшнитѣ отговори на нашитѣ слуга и слугиня, не знаятъ съ увѣреность на колко сѫ години, а слугинята не знае и отъ кое е село, като дете дошла въ София. Узнахъ, че г-жа Мария Константиновичъ е на 55 години, г-ца Христина на 17 години, човѣкъ би рекълъ, че е по-възрастна...

Въ четвъртъкъ бѣше Нова година. Снѣгъ, хубаво зимно време. Излѣзохъ, първия човѣкъ когото срещнахъ — бѣ Славейковъ. Черковно тържество, гдето ще бѫде и князътъ. Срещнахъ Безеншека, разписалъ се въ двореца въ книгата за поздравления (приемъ е имало само за дипломатитѣ, министритѣ и духовенството). У мене дойдоха Безеншекъ, Шойлековъ, (отъ Сопотъ,*)[1] върналъ се отъ учение въ Виена, новъ началникъ на отдѣление за горитѣ и минитѣ въ министерството на финанситѣ), Ташикмановъ, попъ Маринъ архиварьтъ, Расолковъ; Миларовъ и компания (Златарски заминава за Англия досежно бакъренитѣ пари), Висковски, Горбановъ и т. н. Хора съ файтони по улицитѣ, раздаватъ картички като изъ торба. Тукъ се правятъ посещения два пѫти, за праздницитѣ и за Нова година. Изглежда, че хората си нѣматъ работа. Азъ днесъ не ходихъ никѫде. — Вечерьта дойдоха у дома Стоиловъ съ майка си, сестра си, Лука Моравеновъ и Любовски на чай.

Въ канцеларията има много работа и бъркотия. Инструкцията се печата, други нѣща се сипятъ върху ни на купища. Не може да се пише тамъ нищо, всѣка минута ще дойде нѣкой отъ чиновницитѣ или външно лице да пита за нѣщо. Ангеловъ, времененъ директоръ на девическата гимназия, е уволненъ, и като провизорна директорка е назначена една хърватка (Клотилда Цвѣтишичъ). Има нужда отъ промѣни въ гимназията, гдето е настѫпило пълно разстройство. Наближава краятъ на полугодието, опредѣленъ на 1 февруарий.

Въ кѫщи чета Heyd съ най-голѣмо усърдие — следъ дълго време пакъ чета голѣма книга. — Блѣнове von der Wiederaufnahme des stillen Gelehrtenlebens in einer occid. Mansarde, in der Nähe grosser Bibliotheken. Tristesse und innerer Zwiespalt [блѣнове да захвана наново тихия животъ на учения въ нѣкоя мансарда на Западъ, близо до голѣми библиотеки. Скръбь и вѫтрешно раздвоение].

6/18 януарий, вторникъ, Богоявление. Вчера бѣше най-мразовитиятъ день, студена ледена вихрушка. Днесъ на 10 ч. при московски студъ има водосветъ на площада предъ градината. Войска, князътъ, Мелетий подъ импровизирани стожери, всички гологлави. Следъ това има дефилиране. Шопитѣ отиваха да се ръсятъ, наливаха светена вода въ шишета и я пиеха! Съ Брожка се разходихме изъ града. Преди пладне дочетохъ Heyd за индустриалнитѣ произведения (старитѣ ориенталски drogues, чуднитѣ вкусове на срѣднитѣ вѣкове). Подиръ пладне излѣзохъ самъ на разходка по цариградското шосе. Особенъ пейзажъ: надъ снѣга ледена кора, пречупване на слънчевата свѣтлина, дълбокъ снѣгъ, съ блѣсналитѣ вълни съ ... [не се чете], особено осветенитѣ профили на табиитѣ (склоноветѣ като да сѫ отъ захарь), Мургашъ и Балканътъ покрити съ снѣгъ, Витоша въ облаци; шумътъ на телеграфа и потоцитѣ (единствена слаба струя). Въ града отъ нощната лапавица всички кѫщи иматъ отъ страни снѣжна глазура, и зидоветѣ и стенитѣ. — Вечерьта правихъ приготовления за статията за Augsburger Allg. Zeitung и четохъ отъ Марциала гл. XI. Днесъ е праздникътъ на двамата обершопи, Йорданка Филаретова (позната изъ цѣло Софийско подъ името „госпожата") и Хр. Стояновъ. Днесъ не ходихъ у никого на гости.

Вчера подиръ пладне написахъ mémoire за учебния съветъ и днесъ го изпратихъ на Сарафова. Писахъ на книжарницата Cotta за книги за смѣтка на моя хонораръ; на Дринова изпратихъ нашия погребенъ законопроектъ за училищата. — Правихъ извадки отъ Миклошичовата Syntaxis. — Въ недѣля писахъ на баща си дълго писмо по всички въпроси и му изпратихъ кюстендилския рапортъ. — Отъ моитѣ рапорти, подавани презъ течение на изтеклата година, голѣма часть ги нѣма въ архивата на министерството на просвѣтата, не сѫ записани дори и въ регистра — defraudatio [злоупотрѣбление], трѣбва да сѫ у Киркова или нѣкѫде другаде — може би поради липса на „литература" въ нуждника.

Въ Пловдивъ презъ м. марта въ всѣка махала (по 30 кѫщи) женитѣ опредѣляли на една отъ своитѣ съседки единъ отъ тридесетьтѣ дни на месеца, и споредъ времето или друго нѣщо (изсъхването на прането и пр.) сѫдѣли дали тя е добра или лоша, дали ѝ помага времето или не. Въ София (взехме нова слугиня) женитѣ нищо не захващатъ въ вторникъ. Въ Пловдивъ и Търново на Богоявление женитѣ присѫтствували съ свѣщи, тукъ нищо подобно; днесъ нѣкои търновки се явили съ свѣщи, ала като видѣли, че тукъ не е обичай, скрили ги.

Днесъ и утре тепърва се свършватъ собствено праздницитѣ. — Претрупанъ съмъ съ много планове и работа, обаче не ми е възможно нито една часть да свърша. Поне захванахъ по-редовно да чета и по-систематично да работя. — Стариятъ лудетина Стурдза неотколе проигралъ 2000 фр. на карти, не зная въ кое консулство. 

      13/25 януарий, вторникъ. Пиша писма за Дружеството, днесъ на Илиева, вчера на Климента, на Вазова въ Пловдивъ, на Салабашева, и преди всичко на Дринова. Вацова спечелихъ. Всичко се урежда. Дружеството споредъ най-новото уговаряне съ Стоянова, ще се обнови съ прибирането на бившитѣ дописни и нови членове (избрани отъ действителнитѣ), тѣзи нови ще бѫдатъ quasi действителни. Συνέδριον ще бѫде В. Д. Стояновъ, азъ, Сарафовъ, Вацовъ, Златарски, Славейковъ, Стоиловъ, Каравеловъ, Браделъ и може би В. Поповичъ. Да си кажа правичката не ми се ще да приберемъ Йос. Ковачева, Гюзелева или Гинчева. Стоиловъ приготвя нѣщо юридическо. Каравеловъ мисли да отпусне излишъцитѣ отъ тазгодишния бюджетъ на министерството на просвѣтата за постройка на дружественъ домъ, за Дружеството, библиотека и музей; княза ще изберемъ за почетенъ председатель.

Събитията презъ последнитѣ дни. Дълбоки снѣгове, упорити студове, не можешъ дори достатъчно да се стоплишъ, нито да работишъ въ кѫщи. Въ срѣда бѣше Св. Иванъ. Адженова не намѣрихъ; Гюзелевъ бѣше много зарадванъ, че съмъ си спомнилъ за него и съмъ му честитилъ и новата служба. Преди пладне стана отварянето на клуба (на консерваторитѣ) въ помѣщенията на quondam Пикъ. Яде ce gratis, произнесоха речи попъ Тодоръ, Странски, Коцевъ, Грековъ, Начовичъ и В. Д. Стοянοвъ. Бѣше тамъ и Спасъ. За председатель биде избранъ Адженовъ. Либералитѣ много се уплашиха отъ това. В. Д. Стояновъ вечерьта бѣше у мене; на другия день отъ думитѣ на Сарафова разбрахъ, че министритѣ много го укорявали, за гдето е говорилъ тамъ, макаръ че за политика не е приказвалъ. Въ четвъртъкъ подиръ пладне бѣхъ у Стоилова. Князътъ искалъ да ме види досежно Augsburger Allg. Zeitung; нуждни ми сѫ материали. Вечерьта бѣхъ за пръвъ пѫть у Бурмови на soirée. Настѫпи неочаквано топене на снѣга, затова се и разкаля. Бѣха тамъ само Шеферъ, Пеллегрини, Буфиди (гръцки агентъ), Йос. Михайловичъ съ госпожата си и азъ. Ennui [скука]. Момиченца. — Въ петъкъ вечерьта имаше великолепенъ балъ въ английското консулство, гдето бѣше и князътъ. Голѣмъ салонъ (maison Таджеръ) като че построенъ върху кораби. Присѫтствуваше дипломатическото тѣло. Дамитѣ М. М. Лишинъ, Янсенъ, Адженова, Петровичъ (първата красавица тази вечерь), Бурмова, Лонгинова, Розова, Каравелова, Стоянова (Хр.), Mdmlle Василиади, Mme Касабова, Mlles Тъпчилещови, Mme Браделъ, Боневъ, Груичъ. Имахъ продължителни разговори съ Кевенхюлера и Каравелова. Галантностьта на Нихадъ паша. Къмъ полунощь се сервира souper, юрушъ. Компания отъ картоиграчи. И князътъ игра съ Лишина, Thielau, Кевенхюлера и Каравелова. Танцуването на стария Шеферъ и на генерала Еренрота. Напълно европейски балъ. Азъ следъ 1 ч. изчезнахъ. Князътъ си отишълъ на 1 ¼ ч., останалитѣ на 4 ч. Танцуването на Корвина съ сабя. Имаше и доста офицери, Масаловъ, Гидровицъ, Поповъ, Лебедевъ и др. 

Сѫбота. Дойде ми желание, чета тѣзи дни Аналитѣ на Тацита, когато налучквам време; Heyd и Бокачио довършихъ. Въ недѣля на 11/23 януарий подиръ пладне дойде у дома Браделъ. Историята съ С. С. Бобчева, неговитѣ „анадолски" идеи за женския полъ въ Москва; сега претърпѣлъ фиаско въ Пловдивъ съ нѣкаква си сказка по сѫщия предметъ. Радва се за възобновяваването на Дружеството. Въ Бълг. Гласъ сѫ изграчили нѣщо по това. Съ това литературно развлѣчение хората, каже, ще се изтръгнатъ може би отъ пустата политика. Писахъ на Дринова и на баща си. Написахъ „Begleitschreiben [препроводително писмо] къмъ инструкцията, която сега (denique aliquando [най-после]) е отпечатана!

Въ понедѣлникъ станаха интересни произшествия. Сутриньта изпратихъ на баща си въ Прага чекъ отъ Песара срещу Виенската банка Kreditanstalt за 98 пола или 932 флоринта австрийски пари (1^.20 фр.) въ обикновено препорѫчано писмо. На пладне получихъ писмо, че баща ми е въ Виена.

Вчера имаше статия въ „Независимость", подписана отъ A.: Unkenruf [жабешко крѣкане] на либералитѣ, конституцията била въ опасность, caveatito consules(!) [да внимаватъ управницитѣ], организирането на консерваторитѣ по цѣлата страна, събиране на адреси за премахване на конституцията, толкова чиновници не били дали до сега клетва, и надъ всичко това отгоре Стоиловъ държалъ държавния печатъ, който трѣбвало да се държи отъ отговорния министъръ. Статията е писана споредъ всичко отъ Люцканова, който живѣе у Цанкова. Задъ цѣлия печатъ стои Цанковъ; une idée vraiment ottomane [една чиста отоманска мисъль]. На другия день, въ понедѣлникъ, Стоиловъ получилъ анонимно писмо отъ Пловдивъ (отъ тамъ сѫ изпратени 5), въ което отъ името на нѣкакво си „дружество" се заплашва да се махнѣлъ веднага отъ княза, инакъ щѣли да последватъ по-страшни постѫпки и срѣдства; това било първото предупреждение. Детинско анонимно писмо. Писалъ го е Люцкановъ. Проличава неговата рѫка и сѫщитѣ идеи, както и въ „Независимость". Стоиловъ билъ у Каравелова, той му казалъ, че това не било нищо, „ориенталски мюзевирликъ", че той получилъ такива писма 15, паднало много смѣхъ и шеги. И Еренротъ получилъ сѫщо подобно писмо. Азъ подиръ пладне бѣхъ у Стоилова въ канцеларията и въ кѫщи; съветвахъ го да изпрати на Цанкова анонимно човѣшки хайвяръ, една кутийка човѣшки лайна като даръ на „тайния комитетъ". Въ онова анонимно писмо се говорѣло още, че Стоиловъ съ своитѣ инфернални агитации свалилъ „най-безукоризнения патриотъ" (Цанкова). Турски глупости. Тѣзи хора на които гащитѣ всѣкога сѫ пълни, заплашватъ. — Кутузовъ замина. Арестувани сѫ трима черногорци, защото по заповѣдь на Кутузова трѣбвало утре да набиятъ Шлейфера. Може би нѣкаква измама.

Консерваторитѣ и цанковиститѣ (цанковиститѣ образуватъ сега нѣкакъвъ cercle, soirées) пръскатъ слухове за бѫдещето падане на министерството и т. н. Unkenrufe [жаби крѣсъци]. Министерството е разтревожено. Стойчовъ не отговарялъ на нотитѣ, чакали часа. Страхътъ отъ клуба. Въ петъкъ князътъ повикалъ Каравелова и го утешавалъ да не се бои отъ нищо, че той е доволенъ отъ него че той пръвъ, би узналъ за недоволства и т. н. Много политически клюки се съчиняватъ въ София. Тукашнитѣ хора всичко вѣрватъ, каквото се говори. — На лицето на Сарафова, който е извънредно много зеленъ, виждамъ тѣзи задкулисни bouleversements [тревоги]. Сарафовъ е доста незрѣлъ. Министерството на просвѣтата прилича на einer Kinderstube [една детска стая]; джаснатиятъ Вацовъ, непостоянниятъ Сарафовъ и т. н. Бащата на Сарафова билъ Кочо терзията въ Търново. — Въ последната „Независимость" има и статия за Пиротъ, преведена отъ хърватската Sloboda противъ сърбитѣ. Нетактичность. Та тя е министерски органъ.

Turkish life [турскиятъ животъ]. Туркинитѣ въ градоветѣ нищо не работятъ. Купуватъ готови дрехи. Ядатъ халва, пушатъ и се чудятъ на християнкитѣ, че работятъ. И софиянкитѣ не умѣятъ сами да ушиятъ дрехи за децата си.

Планъ за таенъ панбългарски комитетъ: Стоиловъ, Каравеловъ, Люцкановъ (азъ предлагамъ Миларова), Йос. Ковачевъ и азъ). Кореспонденции съ Румелия и Македония. Горе отбелязанитѣ факти доказватъ безмѣрната слабость на правителството. Алечковци сѫ глупаци.