К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1880

27 ноемврий/9 декемврий, четвъртъкъ. Голѣми новини. Бидейки боленъ отъ простуда, малко излизамъ и за това незная много нѣщо. Вчера Сарафовъ ми каза на улицата, че ще имамъ новъ министъръ, обаче, не знае кого. Пратихъ бележка на Стоилова, ала и той не знаеше нѣщо по-подробно. Работата не ми бѣше приятна. Въ канцеларията следъ дохаждането на Вацова на 30 ноемврий всичко вървѣше въ най-добъръ редъ, азъ пиша резолюциитѣ, Гюзелевъ се държи много прилично и любезно, върши се всичко, каквото искамъ. Днесъ не излѣзохъ и останахъ въ кѫщи, понеже страдахъ отъ болки въ всички кости (rheumatismus bulgaricus) и въ гърлото. Преди пладне се ровѣхъ изъ Фалмерайовитѣ фрагменти, подиръ пладне седѣхъ въ стаята на своитѣ хазяи, които ми разправяха по единъ простичъкъ начинъ за своитѣ страдания презъ време на кланетата и презъ войната, за постоянния страхъ, за страшнитѣ произволи на селското население, за масовото продаване на заграбената стока отъ башибозуцитѣ изъ пловдивскитѣ улици, страшното положение на окѫсаното население, бѣгайки отъ Ескизаара следъ нейното опожаряване презъ августъ 1877 г., за рѣзането на косацитѣ на селянкитѣ отъ турцитѣ (търсейки зашити пари въ тѣхъ) и т.н. Какъ видѣли свои познати ескизаарчани съ разкѫсани ризи, „видѣха имъ се месата"; какъ една българка се зачувала въ Заара, говорейки по турски, ужъ че е ерменлийка; какъ засвирила трѫбата въ турската махала въ Пловдивъ, свиквайки башибозуцитѣ, два часа предъ зори, день два преди дохождането на руситѣ; какъ черкезитѣ къртѣли въ Пловдивъ вратитѣ; какъ имъ се свършила водата за пиене и какъ по кѫщята топили ледъ противъ жаждата. — Вънъ е снѣжно и студено. — На обѣдъ Спасъ ми разправя за листата: Каравеловъ на финанситѣ и временно на правосѫдието (чакатъ младия Палаузовъ), Цанковъ на вѫтрешнитѣ работи, Стойчовъ на външнитѣ работи(!), Славейковъ на просвѣтата. Предлагали на Хр. Стояновъ министерството на външнитѣ работи, но той не приелъ. Вечерьта дойдоха у мене Вацовъ и В. Стояновъ. Хората разправяли, че Славейковъ билъ безвреденъ, работитѣ щѣлъ да реди Иречекъ. Гюзелевъ щѣлъ да стане председатель на Смѣтната палата. И така четвърти министъръ, когото ще видя! Малко ще се грижи за работитѣ, малко ще го виждамъ; ще бѫдемъ свободни; поне е добъръ познавачъ на България. Спасъ и Стоиловъ изглежда, че не сѫ много весело засегнати; дълбоко, каже, сѫ паднали властницитѣ. Утре ще се подпишатъ указитѣ, Гюзелевъ днесъ вече не билъ въ канцеларията, утре ще има аудиенция pour prendre congé [за сбогомъ].

Съ Стоянова и Вацова прекарахме весело при чаша чай, българско-югославянски[1] разговори, планове и проекти. Първата чайна забава у мене.

Въ последно време имахъ много неприятности. Поправка на една развалена печка поради глупостьта на слугата и поставяне на друга съ закъснение. Нѣколко деня стояхъ безъ печка, студено, спѣхъ съ връхната си дреха и облѣченъ на фотейла въ салона. Купуване на мебели, килими и други принадлежности alla franca.

Въ четвъртъкъ вечеряхъ съ Константиновича, Калиша и Йегера (?) у Thielau. Въ петъкъ (праздникъ) съ Спасови ходихме у Стоилова на чай, гдето бѣше и Грековъ, Тодоровъ и Цачевъ. Cause célèbre [прословутото дѣло], бесарабската петиция и нейното отхвърляне, чуднитѣ скокове на Цанкова. Въ недѣля бѣхме у Кевенхюлера съ Спаса, Боди, Стойчова, Travers (португалски французинъ), Буриана, Людсканова. Чудесна вечеря, Людскановъ плуваше отъ удоволствие, Стойчовъ — „да бѣше дошло нѣкогашъ и на нашитѣ министри на умъ да ни нагостятъ". Кевенхюлеръ приказва съ мене дълго, за прекрасната и безпристрастна статия въ Augsburger Allg. Zeitung, писалъ въ министерството да я купятъ въ много екземпляра и да я разпратятъ по дипломатическитѣ представителства като окрѫжно; за положението, Münzfrage [монетния въпросъ] и т. н. — Въ вторникъ бѣхъ у Шефера, гдето присѫтствуваха и Стоиловъ, Менгесъ, Кевенхюлеръ, Thielau, Еренротъ и Спасъ. Следъ това, тамъ имаше jour fixe и комаръ, азъ се измъкнахъ — въ първия снѣгъ. — Въ сѫбота имаше soirée y Lascelles, гдето билъ и князътъ. Азъ не бѣхъ каненъ.

28 ноемврий/10 декемврий, петъкъ. Тревоженъ день. Въ канцеларията всичко е échauffé [възбудено], ходене насамъ-натамъ; респектътъ на моитѣ чиновници къмъ мене порастна, знаятъ, че азъ съмъ сега всичко. Гюзелевъ дойде въ фракъ, чакаше Славейкова да му предаде управлението и инструкции, ала той не дойде. Бѣше много calme [спокоенъ], дори се радваше, че се е отървалъ отъ всичко това. Много кореспонденция има тукъ. Подиръ пладне веднага следъ обѣдъ отидохъ въ Народното събрание. Вчера бѣхъ боленъ, а днесъ отъ настаналия обратъ съвършено agile [пъргавъ]. Въ камарата се разискваше върху военния законъ. Въ това време се съобщи че трѣбва да се прочетатъ княжескитѣ укази, тъкмо сѫ пристигнали отъ княжеската канцелария. На министерската маса сѫ Каравеловъ и подполковникъ Поповъ, замѣстникъ на военния министъръ; Цанковъ, жълтоблѣдъ, е долу между народнитѣ представители. Дамската ложа е пълна, напредъ е даскалицата Казанлъшева и М-mе Гюзелева (sehr traurig [много тѫжна]). Каравеловъ стана и каза, че „вчера министерството си даде оставката, обаче князътъ не я прие и повѣри съставянето на новия кабинетъ на мене". Следъ това Стамболовъ прочита отъ подпредседателското мѣсто указитѣ. Събранието стана. Първиятъ указъ съдържаше назначението на Каравелова за министъръ-председатель, вториятъ — назначението на другитѣ. Ура, да живѣе, рѫкоплѣскание. Славейковъ стана (Сукнаровъ председателствуваше) и отиде въ бюрото. Тамъ азъ му честитихъ въ присѫтствието на Златарски. Той много любезно ми каза, че, ако да не съмъ билъ азъ въ министерството, не щѣлъ да приеме и т. н. Отведнажъ шумъ отъ вѫтре. Заседанието е вдигнато. Горбановъ се скаралъ съ Живкова, заплюлъ го въ лицето; последвало плѣскане на плѣсници à la montagne und eine allgemeine Keilerei [мѫжски и едно общо сбиване]. Мнозина и не забелѣзаха какво е станало. Едва следъ минута всички разярени се втурнаха въ бюрото. Поповъ доведе габровския гражданинъ Калчо Симеоновъ (таенъ консерватοръ) съ голѣми отъ нокти рани по лицето и врата, отъ които течеше кръвь. Клетникътъ плачеше, ревѣше и се бършеше. Стоиловъ цѣлъ смаянъ и бѣлъ като тебеширъ стоеше при прозореца. Стамболовъ бѣше смутенъ и ме наблюдаваше. Вацовъ се срамуваше и ми викаше, че е по-добре да си отида. Горбановъ съ разкѫсано палто и жилетка и съ разкѫсана верижка отъ часовникъ промъкналъ се до дамската ложа и избѣгалъ гологлавъ. Даскаловъ безъ малко щѣлъ да бѫде битъ. Не липсваше много за още по-голѣмъ massacre [клане], азъ утешавахъ хорицата въ бюрото, че въ Атина такива сцени не сѫ нѣщо необикновено. Веднага следъ сбиването захвана да вали гѫстъ снѣгъ. — Отъ тукъ съ Вацова отидохме въ канцеларията на следобѣдна работа (бѣхме сами двамата). Следъ това заедно у Славейкова, въ неговата кѫща, съседна до моята, презъ улицата. Хубава, чистичка кѫщичка, приветливо домакинство, възпитани деца и масивна госпожа. Eine hausbackene altbulgarische Wirthschaft [едно тукашно старобългарско домакинство]. Говорихме за мѣстнитѣ особености въ България, за народнитѣ училища, държавната печатница и Кирковата щедрость, за Народната библиотека, руската експедиция, за българската граматика (показа ми Неофитовата отъ 1836 г.), за Миларова, учебницитѣ и т. н. Че Вацовъ е тукъ, за него бѣше новость; незнаеше какво да прави съ Горанова. — Следъ това самъ отидохъ у Каравелова, който цѣлъ преливаше отъ медъ. При него бѣха Трифонъ Пановъ, Сукнаровъ и Райчо Поповъ, който разправяше за своитѣ кортежски подвизи (струва ми се на 1865 год.) въ Плоещъ презъ време на грознитѣ кървави безредици. Каравеловъ много ме разпитва, дали ще бѫда доволенъ отъ Славейкова, азъ, разбира се, отговорихъ, че ще бѫде добре съ него. — Следъ това останахъ съ Каравелова самичъкъ. Стояновъ щѣлъ да бѫде прокуроръ на Върховния сѫдъ (грозна безредица е въ сѫдилищата), Тишевъ, може би, префектъ; и двамата не искали да си даватъ оставкитѣ. — Високото мнение на Стоянова за прекрасното (!) състояние на сѫдилищата. Цанковъ искалъ да изгони много даскали отъ министерството на вѫтрешнитѣ работи. Смѣсване на княжеската особа отъ либерали и консерватори въ политиката. Каравеловитѣ планове за кодификацията. Училищното дѣло; държавни училища имаме повече отколкото ни позволяватъ силитѣ, нуждно е да се даватъ много помощи на общинскитѣ училища (срѣдни) въ градоветѣ; основаване окрѫжни училища, български училища за помаци и гагаузи; педагогически училища въ Вратца и Шуменъ; съединението на дупнишкото и кюстендилското училище; нуждата отъ индустриално и техническо образование въ реалнитѣ гимназии (счетоводство, моделиране и т. н.). Вѫтрешнитѣ руски условия, низкото състояние на селското население, aucune issue [никакъвъ изходъ]. Руското дипломатическо безглавие; сега желѣзницата Русчукъ—Търново—София. — При днешната сцена присѫтствували въ ложата консулскитѣ драгомани и секретари. Страхътъ отъ телеграми, че българитѣ се сбили въ камарата. — Смѣната станала вследствие на съвещанието, въ което сѫ участвували министритѣ и водачитѣ на либералната партия. Днесъ вечерьта щѣло да има съветъ у Цанкова досежно желѣзницитѣ. 

30 ноемврий/12 декемврий, недѣля вечерь. Вчера съ Гюзелева чакахме Славейкова, но той дошълъ чакъ на 3 ч., следъ моето излизане; Вацовъ му докладвалъ работитѣ за подписване. Далматинецътъ отъ Сплитъ Паско Табурна иска учителско мѣсто. Ангеловъ и Карановъ сѫ дошли отъ Кюстендилъ. Работитѣ въ Македония, Кратовско. Диво разбойничество отъ християни и мохамедани, само грабежъ, никаква политика. Турцитѣ ловятъ женитѣ и децата на „комититѣ"  за „робинки", отвличатъ ги като représailles [за отмъщение]. "Пълната албанска анархия; колко дълго може това да продължава? Вечерьта имаше последно заседание на комисията на главнитѣ секретари (Смѣтната палата). Вечерьта Славянска беседа даваше концертъ (Plevnafeier [праздникътъ на Плѣвенъ]) въ кьошка на градината; азъ погледнахъ презъ завесата, но не влѣзохъ. Златарски тамъ пѣлъ. Много приказки за Горбановата постѫпка. Азъ следъ пладне отидохъ да посетя Кевенхюлера (не го намѣрихъ) и Шефера, у когото останахъ дълго; неговата библиотека, той е библиофилъ, има рѣдкости върху Леванта (Belon, Des Hayes и пр. и пр., стари географи). Давидовъ всѣкога му казвалъ (французското консулство е срещу Народното събрание): единъ день ще чуете караница и побой вѫтре. Шлейферъ (главенъ секретарь) днесъ представилъ докладъ за „отчисляването" на Горбанова: князътъ не е могълъ освенъ да подпише. Кевенхюлеръ привечерь бѣше на много дълга аудиенция у княза. — Сукнаровъ стана председатель на Народното събрание, Т. Пановъ вторъ подпредседатель.

Днесъ сутриньта дойде у мене Д-ръ Беронъ; подиграли се съ стария чудакъ и му предложили портфейла на министерството на външнитѣ работи. Студентътъ по медицина въ Москва Вълканъ Славовъ отъ М.-Търново (Одринско), уменъ човѣкъ, консерваторъ. Много приказвахъ съ него. На пладне съ Вацова бѣхме въ канцеларията. Обѣдвахъ more solito [като обикновено] (Спасъ въ недѣля е всѣкога у княза) съ старата госпожа и съ госпожица Христина. Подиръ пладне ходихъ у Стойчова и Белдимиано, не ги намѣрихъ. Въ градината свирѣше музика, бѣхъ съ Безеншека и Брожка, следъ това съ Стоилова. Работихъ върху инструкцията за учителитѣ. Иванчевъ отъ Кюстендилъ е тука. — Вечерьта имахме дълги политически препирни съ Спаса по халати. 

14/2 декемврий, вторникъ вечерь. Вчера Славейковъ бѣше въ канцеларията съ Гюзелева, първото въвеждане. Днесъ е само съ насъ. Той е по-решителенъ, дори по нѣкога по-уменъ отъ Гюзелева. Често ти се струва, като че да не обръща внимание, ала веднага схваща мисъльта, въ единъ мигъ. Познава страната много добре. Грижи се за езика и народнитѣ паметници. Веднага разпореди за единство въ правописа въ министерството. Тозъ часъ си записа една пословица, която изрече Буботиновъ. Хубава глава. Комични очила привързани по срѣдата. Много книжа. Главоболие съ образцовия чифликъ и държавната печатница.

Днесъ имаше много посещения у Славейкова. Дѣдо Натанаилъ Охридски, хвалѣше мѣстоположението на Ловечъ, ала населението било диво, градътъ запустѣлъ. Следъ това дойде отецъ Методий Кусевъ (прилепчанецъ) и попъ Георги Тилевъ (сега въ Синода); Методия виждамъ за пръвъ пътъ, зная го отъ вестницитѣ презъ 1876 г., отъ които съставяха тогава статии за кланетата (бѣше ми ги далъ Стоиловъ).

Вчера вечерьта Вацовъ и Стояновъ бѣха у мене, съвещание за инструкцията. Утре ще продължаваме. Писахъ обширно писмо на Дринова. — Имахъ продължителенъ разговоръ съ Симеонова и Кърджиева, отъ Русчукъ. Русенци искатъ да направятъ реалката си пълна (като реална гимназия), тѣ ще харчатъ за учители и пр., само искатъ помощь отъ държавата за сграда (до 100,000 фр.). Това училище би издържалъ градътъ и окрѫгътъ. Говорихме за нуждата отъ недвижими имоти за училищата, капитали. — Презъ време на кризата миналата седмица на Стоилова билъ предлаганъ пакъ портфейлътъ на външнитѣ работи отъ Стамболова и т. н. Цанковъ му казалъ, добре правишъ, че не приемашъ, то е за стари хора, „ще те омаскарятъ".

Вечерьта имахме пълнолуние, бѣше ясно като день, можеха да се разпознаятъ добре върховетѣ на Витоша, обаче духаше буенъ вѣтъръ, лампитѣ въ кѫщи мержелѣеха. Снѣгъ по Витошкитѣ височини, по-долу възсини пепеляви склонове съ дълги бѣли петна. Особно лунно освѣтление на върховетѣ, магически нощенъ ефектъ, горе е като день.

5/17 декемврий, петъкъ вечерь. Много работа. Вчера вечерь свършихме съ Вацова и Стоянова следъ всѣкидневни заседания подиръ вечеря у дома на чай (отъ 9—1 ч.) инструкцията за директоритѣ. Сега трѣбва да се състави статистика, програми, инструкция за стипендиянтитѣ и т. н. Мѫчнотиитѣ съ окрѫжнитѣ инспектори, имаме ги 9, оплаквания на народнитѣ представители отъ тѣхъ, по селата, каже, нито ги и виждатъ; окрѫзитѣ сѫ много голѣми, самитѣ инспектори се оплакватъ отъ това. Народното събрание предпочита изобщо да унищожи окрѫжнитѣ инспектори, Славейковъ мисли да ги увеличи. Не зная какъ ще се свърши. — Опълченецъ отъ свищовскитѣ села, който не иска пари, нито земя, а иска да се учи. Билъ въ Бѣлоградчикъ като извънреденъ слушатель. Иска да продължи учението си въ Царибродъ съ помощь. Тумпалестъ 21 годишенъ момъкъ.— Симеонъ, Григорий, Климентъ, Антимъ и Натанаилъ бѣха у насъ. Симеонъ ходатайствува за помощь на шуменската община, построила си сама училище. Натанаилъ ходатайствува за помощь на македонскитѣ училища, старъ добъръ владика. — Мнението на Славейкова за Рилския манастиръ, да остане свободенъ отъ данъци, ползувалъ се е съ привилегии въ българско и турско време, има заслуги за българското дѣло, центъръ е на българщината; накаралъ ги да напишатъ такова заявление. Манастирчетата въ Софийско и другаде мисли да ги преобърне въ училища. Напр. при изхода на Искъръ отъ софийско поле. Грижи се за образованието въ западния край, не искатъ помощь, а иматъ най-много нужда отъ нея. Мисли за възобновяването на самоковската семинария; азъ му говорихъ за нуждата отъ индустриално училище. Малкиятъ брой ученици въ нѣкои училища, като напр. въ Дупница и Кюстендилъ (на ¹/₂ день единъ отъ другъ), би могли да се съединятъ. Молбитѣ на разни изкуфѣли мѫдърци à la д-ръ Беронъ за мѣста. Мѫчнотии въ Царибродъ — има училище въ селото, а нѣма мѣсто за учителитѣ и т. н.

Работата съ Дружеството е въ застой. Стояновъ не е извършилъ нужднитѣ приготовления. Владицитѣ и другитѣ народни представители вече си разотиватъ. — Синодътъ приключи заседанията си.

Паричниятъ въпросъ. Бакъренитѣ пари ще ги достави безъ съмнение англичанинътъ Hutton. Най-напредъ ги взе берлинчанинътъ Loewe, обаче се отказа. Вчера азъ бѣхъ у него, живѣе у Sieglitz - депутатъ въ нѣмския Reichstag, бръснатъ северенъ нѣмецъ, много приказвахме за Румелия и България, чудѣше се на тѣзи оригиналности. Въ антрето единъ нѣмски художникъ рисуваше гавазина en grande tenue [въ парадна униформа]; рисува и княза. Князътъ тѣзи дни оставилъ да го фотографира стариятъ Карастояновъ, който често молилъ за това; на бедния старецъ отъ радость му припаднало.

Рускиятъ прокуроръ за апелацията Хиацинтовъ пристигна. Страшенъ хипопотамъ. Презъ януарий пакъ го изпѫдиха. Старо бръснато магаре, забравя какво е приказвалъ преди нѣколко минути, много смѣшна фигура. Очудва се на чудното вирѣене на рушветитѣ и т. н.

Вчера вечерь ходихъ у Каравелова. Бѣше мраченъ, въ камарата селянитѣ направили нѣкакви ексцеси противъ правителствения проектъ за чиновницитѣ. За правосѫдието, нѣма инструкции, хаосъ и т. н.

Цанковъ изхвърля всевъзможнитѣ педагози-администратори: Тумпаровъ, кюстендилски учитель, Цаньо Гинчевъ, раховски преподаватель. Ще дойдатъ при насъ въ просвѣтата. Преценката на Славейкова за хората: Климентъ и В. Стояновъ били споредъ него повръхни хора. Много „бащински" се грижи за Миларова, да сме го настанили нѣкѫде тука, да не заглъхнѣлъ неговиятъ талантъ.

По гости малко ходя, у Кевенхюлера не съмъ билъ, освенъ въ началото и на динето, инакъ никога не можехъ да го сваря. Зa развлѣчение чета Бокачио, тѣзи прочути живи картини, отъ които само човѣкъ може да упознае срѣднитѣ вѣкове - епоха, която намъ въ България и сега е така близка.

Днесъ подиръ пладне срещнахъ Кевенхюлера, бѣше много ядосанъ, Стойчовъ, каже, продължава само магариитѣ на своя предшедственикъ, който постоянно лъжеше, и върши само това, което му каже министерскиятъ съветъ. Отидохъ у владицитѣ. Обикновената полускучна забава. Симеонъ ми разправи, какъ изглеждалъ педагогическият курсъ за учители лани презъ августъ въ Кутловица. Инспекторътъ Шоповъ събралъ тамъ въ това село, тогава много мизерно, около 40—50 учители шопи, млади и стари, момчета и старци, въ народна бѣла носия съ дивитъ[2] пъхнатъ въ червения поясъ. И понеже нѣмало помѣщение, преподавалъ имъ, както quondam Платонъ, въ гората подъ дърветата („подъ върбалака")! — Архим. Костадинъ (карловецъ, братъ на Стоила Поповъ) разправяше ми за лошитѣ успѣхи на българитѣ, които сѫ се учили въ Чехия. Muscadius, обличали се по най-новата мода, не ходили въ училище, не държали изпити, били само извънредни слушатели. Единственъ добъръ билъ Даневъ. Въ Румелия, разбира се, имало повече добри (Салабашевъ, Илиевъ, Бракаловъ и т. н.). Азъ добавихъ, какъ Дриновъ и Стоиловъ сѫ се опитвали да цивилизуватъ тази паплачь. Какъ сѫ ходили отъ едно училище въ друго. Безъ елементарна подготовка.— Сполучливиятъ изразъ на Симеона за българската филология: οί κάπηλοι της φιλολογίας — „кръчмари на филологията".

Вечерьта бѣхъ въ княжеската канцелария. Оттеглянето на селянитѣ отъ камарата. Ер. Гешевъ: или съвършено ще излѣзатъ отъ Народното събрание селянитѣ, или „касабалиитѣ", инакъ нѣма да се съгласимъ. Министерството съ закона за чиновницитѣ е бито, Цанковъ напраздно приказвалъ, Йос. Ковачевъ (авторътъ) мълчалъ. А, ако да имаше тукъ единъ желѣзенъ политикъ съ гърмовитъ гласъ, който съ помощьта на селянитѣ да поеме властьта и да управлява съ желѣзна рѫка, та да смачка празнитѣ глави на интелигенцията! Подполковникъ Поповъ: какво говорятъ българитѣ, че нѣмало съсловия — има: селяни и граждани. Баларевъ и други чиновници искатъ най-добре да напуснатъ службата. Нито Икономовъ е господарь на положението. Единствениятъ възможенъ, споредъ Стоилова, билъ Грекoвъ, човѣкъ съ характеръ; сега е въ Пловдивъ и Цариградъ. И Каравеловъ и Стамболовъ губятъ почва, селянитѣ имъ се изплъзнаха.

7/19 декемврий, недѣля вечерь. Два праздника. Вчера Св. Никола, днесъ неделя. Вчера изпратихъ картички на Сукнарова, Даскалова и Стойчова. Чудесно ясно време, досега не е валЪлъ нито много снЪгъ, нито дъждъ, та нямаше и блата, суха приятна зима. Хубави пълнолунни нощи; алпий ско освѣтление на снѣжнитѣ полета на Витошкия връхъ. Често има мъгли долу, а върховетѣ плуватъ на огромна височина (оптична измама) надъ града въ въздуха. Писахъ набързо на баща си писмо, между това дойде друго.

На пладне ме посети Стойчовъ. Pauvre bête [нещастникътъ]. Примирителна политика. Недраговолно билъ станалъ министъръ; консулитѣ билъ като дяволи, неприятности съ паритѣ, Thielau на 10 и пол. часа презъ нощьта билъ у него Loewe се отказалъ, радостьта на англиискитѣ конкуренти (Hutton), които ги взели. Стойчовъ говори за вината на всички досегашни политици, развратили народа, научили го да се противи и да интригантствува; боготвори Цанкова, единствениятъ, каже, възможенъ човѣкъ. А сега е поваленъ. Неблагоприятно се произнася за Румелия, и тамъ, каже, се върши експлоатация, „бейликъ", но благообразно, безъ крещение. — Подиръ пладне тръгнахъ по гости. Бурмова, В. Стоянова, Моравенова, Златарски и т. н. не намѣрихъ. За минута се отбихъ у Вацова; разправя ми за разпуснатия животъ на младитѣ чиновници, по цѣли нощи прекарвали въ публичнитѣ домове, и офицеритѣ били млади, нищо сериозно. — Адженовъ е доста умисленъ, съжалява, че е дошълъ въ България, не вижда бѫдеще, Каравеловъ го преследва, че подпомагалъ Бълг. Гласъ. Взималъ, ужъ, държавни камъни отъ недовършенитѣ желѣзници при Перникъ и Вакарелъ; не било вѣрно, военното министерство само, споредъ контракта, доставяло камъни за казармитѣ (отъ турскитѣ гробища); останалитѣ камъни сѫ къртени при Ташкесенъ. Той е противъ абсолютизма, обаче мисли, че следъ разпущането на камарата може да се изпѫди министерството и да се взематъ други хора, и ако бѫдещата камара въ октомврий дига шумъ, веднага да се разпусне. Но на такава постѫпка князътъ не щѣлъ да се реши. За нѣкакъвъ благоприятенъ резултатъ за консерваторитѣ отъ едни нови избори дори и не мисли. — Най-после посетихъ Агура. Цанковъ въ министерството на вѫтрешнитѣ работи билъ „kleinlaut" [боязливъ], падналъ везиръ. Неразположението му къмъ Тумпарова било неговъ турски капризъ: Тумпаровъ въ два случая не е могълъ да отмѣни сѫдебното решение по работи засѣгащи турцитѣ. Въ единия случай едно момиче туркинче хубавичко, останало въ Кюстендилъ, било възпитано отъ единъ македонецъ и покръстено. Братътъ на момичето турчинъ дошълъ и се примирилъ съ сѫдебното решение, ала следъ това въ София се отвърналъ и взелъ момичето. По пѫтя срещнали дѣдо Ильо, момичето плакало, защото не искало да иде съ турчина, хвърлило се на Ильовата шия, познавало го и не се отдѣляло отъ него. Турчинътъ се оплакалъ, че разбойници му грабнали детето. Тишевъ не искалъ да обърне гръбъ на Темида, а сега и Ковачевъ и Агypa не искатъ. — Адженовъ приказвалъ съ Тишева въ деня на неговото падане, Адженовъ му говорилъ, че е нуждно въ всѣко министерство да се вземе по едно вещо лице чужденецъ, какъвто е Иречекъ, на което Тишевъ отговорилъ: каква полза имаме ние отъ Иречека, ученъ и възпитанъ човѣкъ, може би знаменитъ за Европа, но не е за насъ, не познава българския народъ. Такова е следователно мнението на партията на „медиокритѣ".

Подиръ вечеря дойде у мене Стояновъ досежно дружеството [Книжовното].

Въ недѣля на 7/19 преди пладне съставихъ „личния списъкъ". — Вчера вечерьта имаше театрално представление у Lascelles, гдето бѣше и князътъ съ свитата си. — Посетиха ме Златарски, Сарафовъ и братътъ на Сарафова, офицеринъ, по-рано въ ескизаарската дружина, сега въ Военното министерство. Говори се за Дружеството, съ ентусиазъмъ. За промѣната на министерството. За 13 месеца видѣхъ 16 български министри (4 по просвѣтата), по 1 и нѣщо на месецъ, голѣма производителность, ако Народното събрание би окачило акварелитѣ имъ, не би стигнала залата. Носятъ се слухове за оставката на Стойчова. Гюзелевитѣ senza memoria [безумства], забравялъ отъ день на день повече. — Подиръ пладне бѣше у мене Балдимеано. Заминава за Виена съ легационния секретарь. Разправи ми случката съ Цанкова. Цанковъ обещалъ на Балдимеано, че България въ дунавската комисия ще върви напълно съ Румъния, двамата представители, Кириакъ и Боереско, нека се споразумѣятъ за подробноститѣ. Между това Цанковъ обещалъ всичко на Кевенхюлера. Австрийскиятъ, румънскиятъ и българскиятъ агенти въ Галацъ не могли да се спогодятъ. На Кевенхюлера и на австрийския дунавски комисарь билъ имъ натърканъ носа отъ тѣхното правителство, че не могли да издирятъ кой лъже. Кириакъ се извинявалъ съ полученитѣ инструкции и далъ преписъ (?) на австрийския си колега. Цанковъ излъгалъ и румънитѣ и австрийцитѣ. Балдимеано побързалъ да види княза, Кевенхюлеръ сѫщо. Най-после тѣзи дни станала confrontation [очна ставка] на Балдимеано съ Цанкова въ присѫтствието на Thielau и Лишина. Цанковъ оспорвалъ много работи въ очитѣ на Балдимеано. Грозенъ скандалъ. Това е нѣщо, каквото може да стане въ Япония или въ Хаити![3]

Подиръ пладне на 4 ч. стана събрание съ Стоянова и Климента (днесъ заминава) у Начовича досежно възобновяването на дружеството [Книжовното]. Ще се възобнови временно до годишното събрание презъ лѣтото. Действителни членове били 4: Дриновъ, Стояновъ, Климентъ, ужъ и азъ (не е сигурно, нѣма документи, сгрѣшили сѫ). Дриновъ ще остане председатель и по-нататъкъ, азъ подпредседатель тукъ in loco, Стояновъ редакторъ и секретарь нѣкой отъ тримата нови младежи (Вацовъ, Сарафовъ, Златарски), които сѫ избрани отъ действителнитѣ членове за дописни. Списанието ще излиза четвърть годишно отъ 12—15 коли, първата свезка ще излѣзе презъ мартъ; хонорарътъ за сега до главното събрание се остава на страна. Да се събератъ капитали. Държавната помощь ще бѫде около 10,000 фр. Да се събератъ статии. Презъ зимата да има месечни заседания съ сказки. Презъ лѣтото да се реформира като „учено дружество". Да се подновятъ връзкитѣ съ чуждитѣ дружества. Последниятъ актъ на Дружеството въ Браила билъ даденото пълномощие на „министерството на просвѣтата" (на Дринова) да възобнови Дружеството задъ Дунава. И така при чаша чай безъ шумъ се свърши тази работа!

Следъ това между другото се отвори дума за Търново. Тамошниятъ старъ византийски развратъ. Начовичъ говори за причинитѣ. Женитѣ били alla moda, мѫжетѣ, повечето отъ селата, били дребни дюкянджии, бащитѣ имъ дали дъщеритѣ си, виждайки че сѫ пестеливи и трудолюбиви; отъ тамъ „презрението" на женитѣ къмъ своитѣ мѫже простаци, които дори и съ отворени очи не виждали adulteria [прелюбодеянията] на своитѣ съпруги, които свободно вършели всичко по своя „кефъ". Самъ той живѣлъ у такива хора. Презъ войната миналъ презъ Търново. На една врата стояла „измикярка", усмихвала му се; какво се смѣешъ — „ами, че нѣмаме ли свобода". Интересни бѣха разказитѣ на Климента. Нѣмали община, нѣмали хора, не могли да намѣрятъ кметъ. Лошо състояние на училищата, настоятелитѣ лани трѣбвало сами да плащатъ всичко, сега никой не искалъ да бѫде нито настоятель, нито учитель. Пълно било вънъ съ търновци, „търновалии" имало въ Русчукъ, по цѣло Влашко, findiges Volk [хитро население], обаче, у дома му не вървѣло. Въ града имало много кафенета, но нѣмало никакъвъ вестникъ въ тѣхъ, политиканствувало се и се интригувало устно. Нравствено всички били еднакви, старитѣ „волокити" и младитѣ. Стояновъ добави какво ставало въ времето на гръцкитѣ владици; въ Арбанаси всички били „пичове" (bâtards) на гръцки владици. Пари за училища и т. н. нѣмали, ала за развратъ харчели. Нѣколко политици, видни младежи, предлагали 50 пола на една стара нѣкогашна сводница, да имъ прекара една млада жена току-що омѫжена, следъ сватбата. Това се смѣтало за πoдвигъ, достоенъ да се гордѣели съ него. Сводницата отишла при Климента: занимавала съмъ се преди години съ непочтенъ занаятъ, но и азъ съмъ човѣкъ, ще умра, грѣхота е, тѣзи хора искатъ да развалятъ едно младо домакинство, попрѣчете на това, ако азъ не взема тѣзи пари, ще ги вземе друга и ще го направи. Често дохождали жени въ митрополията за пари. Вдовица съ момичета, дай ни нѣщо, обръщамъ се къмъ тебе, и другъ би далъ, обаче ще трѣбва да си дамъ момичето. Други пѫть пъкъ се явило нѣкое момиче, добре облѣчено, да иска пари за дърва, както това станало сега преди да замине: нѣмаме нищо. Ами дрехитѣ ти! Е, да, нѣкога имахме, остатъкъ отъ минали години. Отъ другаде мога да получа пари само за — съблазънь. — Многото леки шеги, „зевзеклици", сѫ въ характера на търновци. По-старитѣ сѫ голѣми скѫперници, д-ръ Протичъ, д-ръ Минчовичъ, това сѫ тамошни чорбаджии. Остатъци отъ византийска цивилизация. — Изцѣло Търново напомня на упадъка на нѣкои италиянски и далматински градове. Tempi passati, der Bodensatz alten Ruhmes und alter Civilisation [минали времена, утайка на стара слава и на стара цивилизация]. — Славейковъ не отколе ми разправяше, че търновци били леки хора, съ фантазия и наклонность къмъ изкуството, което се длъжи, каже, на мѣстоположението. — Споредъ Климента, ученицитѣ отъ селата, отъ Самоводени, били по-подготвени, отколкото отъ града.

9/21 декемврий, вторникъ. Вчера следъ дълго време, отидохъ пръвъ пѫть въ камарата. Дойдохъ късно, тъкмо преди минута генералъ Еренротъ решително отхвърлилъ предложението (печатано) за прехраната на войската (на Недѣлковича), истинска военна министерска речь. Мълчали. Азъ присѫтствувахъ презъ време на молбитѣ за опростяване на данъци. Силуетътъ на бобошевския попъ съ свѣщица на трибуната. Смѣшнитѣ приказки на Райча Поповъ. Интерпелацията на Анева за курса на рублата, който въ Румъния отъ 3^.70 билъ понизенъ на 3^.50; Каравеловъ отговори доста майсторски. — Следъ това съ Златарски отидохме у Каравелова. Приказвахме за геология, за библиотеката, за бѫдещето на дружеството [Книжовното], за правителствената помощь. Златарски говори за своето пѫтуване въ Виена и за устройството на особно геологическо бюро, което постепенно ще се развива. — Днесъ подиръ пладне бѣхъ дълго у В. Стоянова. Не съмъ ли азъ (ex Hungaria) и отъ полубългарски произходъ. Моята „англо-холандска" физиономия. Мотивитѣ на българската история. — Желѣзковичъ пристигналъ. Скѫперничеството на изтокъ, гръцко-българско. — Миларовъ вчера вечерь пристигналъ отъ Карнобатъ, настанилъ се у Сарафова. Днесъ бѣше у насъ въ канцеларията. Добъръ човѣкъ, гледаме да го настанимъ въ министерството на външнитѣ работи. Разправя ми за Румелия, дезорганизация. Войската не струвала нищо, излишна полуразбойническа реквизиция и кражби по селата, рускитѣ офицери били отъ най-лошитѣ и най-последнитѣ, българскитѣ офицерчета се учели отъ тѣхъ; гимнастицитѣ сѫществували само по име, недѣленъ день носѣли понѣкога униформи и пушки „да ги видятъ момитѣ". Въ сѫдилищата упадъкъ; въ пловдивския окрѫженъ сѫдъ правото се продавало. Имало упадъкъ и въ Т.-Пазарджикъ, гдето билъ центърътъ на гимнастицитѣ и т. н. Въ финанситѣ царувалъ безпоредъкъ. Авторитетътъ на John Гешовъ се подкопавалъ. Въ учрежденията била взела връхъ протекцията. Това било цѣла олигархия, „бейликъ". Страната била извънредно богата. Сега имало спорове между депутати и директори, между самитѣ директори вѫтре въ съвета, па дори и между Събранието и Богориди. У олигарситѣ нѣмало желание за съединение съ България, за да не изгубили службитѣ си. — Говорихме и за сегашната промѣна въ Сърбия. Историческата задача на дветѣ славянски балкански държави е κъмъ морето, Сърбия къмъ Адриатическо море, България къмъ Егейско море. — Подиръ пладне Стамболовъ разправялъ на Стоилова, че получилъ писмо отъ Пловдивъ. Богороди давалъ dîner, едни депутати канѣлъ писмено, други чрезъ адютанта си. Тѣзи вторитѣ отказали да отидатъ. Богороди ги заплашвалъ да дойдатъ, защото инакъ щѣлъ ужъ да ги изгони отъ камарата. Ив. Гешовъ ужъ съ сълзи ги уговарялъ да дойдатъ да обѣдватъ у Алеко. Нападки въ Събранието срещу Хаканова и Вълковича. Странски ужъ щѣлъ да бѫде изправенъ предъ сѫдъ за лошо рѫководене на финанситѣ. — Днесъ Славейковъ за пръвъ пѫть е съ доклади у княза. Какъ отъ канцеларията изпрати за фракъ. — Подиръ пладне имаше заседание на Народното събрание. Каравеловъ мисли много разумно по желѣзничния въпросъ, важностьта на София и Одринъ като вѫзли. Решено е, че желѣзницитѣ не сѫ вредни, че цѣлата мрежа да се даде на една компания е по-евтино, а именно: София—Кюстендилъ, София—Бѣлово, София—Севлиево—Русчукъ и клонъ до Видинъ. За Пиротъ нищо. Кевенхюлеръ тази нощь ще се чувствува зле. Неясность въ положението: оригиналитѣ на договоритѣ между Портата и Австрия за постройката на желѣзници, потвърдени отъ Берлинския договоръ, на България не сѫ известни, никой не ги е виждалъ. Разисквано е по закона за общинитѣ, глупавиятъ рапортъ (единъ периодъ), за контролната палата билъ отложенъ.

12/24 декемврий, въ полунощь. Бъдни вечерь. Седя самичъкъ у дома край масата съ отдавна познатата вече зелена покривка, върху пиротски килими. Четѣхъ чешки поезии, може би, пръвъ пѫть следъ година и половина. Запазихъ си това удоволствие за бъдни вечерь. Това бѣха най-новитѣ поезии на Връхлицки, които събудиха у мене много спомени отъ университетскитѣ години, за личностьта на поета и за неговитѣ и мои приятели, четохъ и „Европа" на Сватоплукъ Чехъ, която по съдържание и форма заслужава да стане известна и задъ граница. Днесъ не излѣзохъ. Отъ много дни страдамъ отъ силна простуда, гласътъ ми е пресипналъ („хропотница"). Вечерьта Спасъ излѣзе. Следъ вечеря седѣхъ съ своитѣ хазяи. Спасовата сестра, добро дете, шие дрехи, крои съ моитѣ „учени" ножици и ми разправя за Пловдивъ, Станимака, за манастиритѣ, за навицитѣ на тамошнитѣ хора, и ме разпитва за Европа, за това и онова. Добри, „чистосърдечни" и искрени хора.

Не мога да излизамъ, освенъ до министерството, и то само за 2—3 часа, за да не спре машината. Нахвърлихъ се върху българската филология и проучвамъ Миклошичовата Vergleichende Grammatik, захванахъ отъ тамъ, гдето напролѣть спрѣхъ.

Вчера въ Събранието се дигнала врѣва за нѣкакви си речи на Стамболова, при дебатитѣ на закона за общинитѣ. Незная нищо по-подробно. Съ Вацова приготвихъ проекти за Събранието: училищна такса, гербъ, попълване на сегашнитѣ училища, сливането на дупнишкитѣ и кюстендилски педагогически курсове и т. н. Приготовления за възможното премахване на окрѫжнитѣ инспектори: да се задържатъ двама главни, около 3 въ окрѫзитѣ, а останалата инспекция да се върши съ командировки; часть отъ кореспонденцията да се остави на окрѫжнитѣ съвети. — Пенчевъ, търновецъ, свършилъ като лисансие по природнитѣ науки въ Букурещъ, пристигна. Ще го изпратимъ въ Варна. — Днесъ Славейковъ съ проектитѣ отиде при княза. Князътъ е доволенъ досежно инспекцията; питалъ за еврейскитѣ и турски училища. — В. Д. Стояновъ днесъ донесе обширенъ рапортъ за състоянието на софийската гимназия. — Днесъ говорихме съ Славейкова и Стоянова много за училищата. Много пари до сега сѫ похарчени, а резултатитѣ сѫ малки. Нужда отъ инструкции, нови по-прости и не много сложни програми, и споредъ тѣхъ да се приготвятъ учебници. Отъ учебницитѣ най-важни сѫ тѣзи за български езикъ, граматика и читанки, езикъ и слогъ. Славейковъ съ жарь говори върху това. Съвършено нѣма тѣсния умъ на руски семинаристъ, а широкъ козмополитиченъ погледъ. — Съ добъръ учебникъ и инструкции и лошиятъ учитель може да направи нѣщо, обаче лошиятъ учитель безъ книга не може да я кара добре — отъ това ще произлѣзе само зло.

 14/26 декемврий, недѣля вечерь. Стоя съ кашлица въ кѫщи. Сутриньта дойдоха у дома Бурианъ за нѣкакви обяснения на български печатни финансови съобщения и Mиларoвъ. Вънъ грозна каль. Седмичната поща днесъ пристигна. Следъ пладне подреждахъ филологическитѣ си и други бележки, съкровища за български езикъ. Вчера свършихъ извлѣченията си отъ Миклошичовитѣ Lautlehre и Formenlehre за новобългарски, основата. В. Стояновъ и Вацовъ бѣха у мене, четоха за последенъ пѫтъ инструкциитѣ, а въ това време мене ми бѣше много зле. Въ камарата ставали постоянни дебати, подъ пара. Моитѣ страхове за бюджета. За жалость не можехъ да отида въ Събранието. Агитации противъ инспекторитѣ, дори и противъ главнитѣ. Глупавитѣ възгледи на бюджетната комисия, недоуци, които нищо не разбиратъ и въ всичко се бъркатъ. — Князътъ на бъдни вечерь билъ у Thielau, гдето билъ и Шеферъ (спечелилъ тамъ на лотария кървавица). — Вчера единъ паланченинъ ми предаде за сбиркитѣ на българския музей една епископска сребърна монета съ лъвъ (италиянска?), рѣзана на 1660 г. — Отъ Атанасова получихъ днесъ отъ Прага списъкъ на всички български студенти въ Чехия (30). — Часовника си (вървѣше по пражско време, съ закъснение) днесъ сутриньта отъ 8^.40 поправихъ на 11^.40, разликата по дворцовия часовникъ достигаше 3 часа. — Въ Пловдивъ въ четвъртъкъ е имало земетресение.

16/28 декемврий, вторникъ. Днесъ има телеграма, че Богориди си далъ оставката и че Портата я приела. Миларовъ ми донесе сутриньта това известие въ канцеларията. Consternation [смущение]. Това се дължело на глупавитѣ постѫпки на депутатитѣ, които му смъкнали нѣкаква си сума отъ 2000 турски лири и т. н. Не зная, какво ще кажатъ на това Великитѣ сили и Русия. Богориди бѣше гръкъ, българинъ и турчинъ въ едно лице, специалитетъ за Румелия, и при всичкитѣ си лоши страни, единствениятъ възможенъ човѣкъ за това дипломатическо създание или чудовище. Неговъ наследникъ ще бѫде сигурно нѣкой неприятель на България — нѣкой Рустемъ (италиянецъ), Мусурусъ, Адосридисъ и пр. Въ Европа ще мислятъ, че това е станало вследствие на агитации отъ княжеството. За княжеството времето, решителниятъ моментъ не е дошълъ: голѣмо недовѣрие въ Европа, недостатъчна войска и нашитѣ нещастни „Кавуровци" — дипломати.

     Въ недѣля сѫ приети редица просвѣтни проекти, изработени отъ мене и отъ Вацова. Главнитѣ инспектори сѫ унищожени, за Киркова въ Събранието казали, че билъ дюлгеринъ, Василъ Радославовъ сконфузилъ Славейкова, въ какво се състои разликата между гимназия и реалка; за него отговорилъ Каравеловъ. Препирни за общинския законъ. Сукнаровъ и Паневъ изработили нѣщо като далечно подобие на сръбския законъ, то обаче не е практично за България. Славейковъ  ми  разправя въ канцеларията за старото общинско устройство въ България преди танзимата. Той е класическа фигура, днесъ въ фракъ; енфето си носи въ тенекиена кутийка. Какъ чудесно приказва съ хората. Ужасилъ се е, какъ хората въ България сѫ го ударили на „просия" — всичко иска стипендии и т. н. — Азъ за жалость въ недѣлното заседание не бѣхъ. Чувствувамъ се много зле, кашля, кръвь ми тече отъ носа и т. н. Безконечна простуда. На това отгоре по улицитѣ е бездънно блато. — Вчера вечерь бѣхъ на приказка съ „господаркитѣ". Спасъ го нѣмаше въ кѫщи. Чухъ единъ хубавъ анекдотъ. Софийскиятъ чорбаджия Хаджи Mано, преди години, когато София е била съвършено западналъ градъ, си порѫчалъ отъ Цариградъ европейски дрехи, обаче не знаелъ, какъ да ги облѣче, та трѣбвало да повика единъ човѣкъ, запознатъ съ това изкуство, да му покаже. — На бѫдни вечерь y Thielau имало и лотария; стариятъ Шеферъ спечелилъ кървавица. — Днесъ подиръ пладне съ Сарафова отидохме въ Събранието, бюджета го караха съ пара, бюджетитѣ на министерството на финанситѣ и вѫтрешнитѣ работи ги минали за два часа. Видѣхъ тамъ следъ дълго време за пръвъ пѫть Стоилова. Брожка ми говори за непристойноститѣ въ тукашната гимназия. — Разположението на Народното събрание къмъ инспекторитѣ е доста голѣмо, ако е възможно да има въ всѣки окрѫгъ, обаче Каравеловъ не ще. — Кoевъ издаде педагогическо рѫководство. — Княжеската канцелария печата конституцията на български и френски, ауторизирано издание. — Атанасовъ ми изпрати статистика на българитѣ, които се учатъ въ Чехия, тѣ били 30, отъ Бесарабия, Ловечъ, Брацигово, Котелъ и т. н. — Голѣмъ смрадъ иде отъ къмъ Държавната печатница. Още не е поставена. Части и до сега има по пѫть или сѫ въ Ломъ. А сега имаме вече снѣгъ и лошо време. 

17/29 декемврий, следъ полунощь. Une journée folle [единъ веселъ день]. Преди пладне въ канцеларията, Славейковъ бѣше много веселъ. Вацовъ искаше да се пише нѣкакво писмо на тукашната гимназия да изпратятъ нѣкакви протоколи на учителския учебенъ съветъ. Господиновцитѣ въ гимназията до сега не държали протоколи. Славейковъ ни утеши: какво ще имъ се пише за протоколи, „това е като да искашъ отъ жаба перушина". Миларовъ бѣше у мене въ канцеларията, разправя, че Богориди си оттеглилъ оставката, вследствие молбата на депутатитѣ; вчерашното известие между депутатитѣ било взето за „карагьозъ", Жоржо Момчевъ (търновски кметъ) билъ поканенъ да се кандидатира за мѣстото; незрѣли умове, не схващатъ положението. Кюстендилскиятъ първенецъ Границки (депутатъ) бѣше у Славейкова. На 11 ч. Вацовъ трѣбваше да подготви Янева, докладчикъ на бюджетната комисия. Миларовъ отиде въ Събранието, азъ обѣдвахъ съ Спаса самичъкъ, господаркитѣ бѣха на баня. Подиръ обѣдъ Миларовъ дойде у насъ; министритѣ, каже, сѫ нѣкакси като попарени, нѣщо става, и Славейковъ. Утре трѣбва да бѫде затворена камарата. Днесъ ще се свърши съ бюджета.

На 3 ч. излизамъ къмъ Събранието. Бурмовъ по пѫтя ми разправя, че чулъ, какво ужъ Цанковъ си далъ оставката. Срѣщамъ Стоилова; поздравлява ме съ новъ шефъ. Днесъ князътъ изпратилъ остро писмо на Каравелова като министръ-председатель, въ което иска отстраняването на Цанкова, поради забърканата каша въ Дунавската комисия, като му припомня и случката съ Валтера и т. н. Това трѣбвало да стане преди разотиването на камарата и преди сигурнитѣ ноти на Австрия. Предъ Събранието срѣщаме заедно Тишева. Промѣната ще бѫде: Славейковъ на вѫтрешнитѣ работи, а на просвѣтата — Сарафовъ. Съ Вацова и Стоилова се разхождаме нагоре-надолу предъ камарата. Седемнадесетиятъ министъръ, „der Siebzehnte". Инженеръ Михайловичъ отъ Пловдивъ е дошълъ тукъ на посещение, „тамамъ" при промѣната; разправя за мърсотиитѣ  на   Богориди,  лѣтоска пакъ искалъ 2000 лири за инсталиране, държали го въ рѫцетѣ си разни Бараци, Креспи и други ласкатели и авантюристи, тъкмо за динето е имало търгъ между всички пловдивски хотелджии за най-низката цена, приборитѣ били взети отъ хотелъ „Люксембургъ". — Князътъ е на екскурзия. Указитѣ още не били подписани. Вѫтре шумъ, дебатитѣ по бюджета били прекѫснати, Стамболовъ казалъ, че пълномощие за закони ще се даде само на министерството Каравеловъ. Миларовъ дойде при насъ вънъ мраченъ, защо Сарафовъ е турнатъ вѫтре, младата сила да се остави за бѫдещето, нека сега старитѣ я изкаратъ; Стоиловъ ни съобщи по това, че казалъ на Каравелова, какво крѫжецътъ отъ млади сили се е готвилъ за много далечно бѫдеще (Стоиловъ, Сарафовъ, азъ и пр.). Миларовъ: спасете го, ако можете. Сарафовъ на мене и на Стоилова каза, че самъ нищо сигурно не е обещавалъ, че едва сега на 3 ч. това му е съобщено — станалъ рано и не знаелъ, че ще бѫде вечерьта министъръ; Миларовъ живѣе у него, вчера вечерьта Сарафовъ челъ нѣщо математическо, понеже се готвѣлъ за евентуаленъ учителски изпитъ въ Загребъ и следъ това разговаряли de amoribus Zagrebensibus [за загребскитѣ любими]. Миларовъ сънувалъ най-сладки сънища, Сарафовъ възбуденъ отъ споменитѣ почти не спалъ.

На 3 ч. заседанието бѣ вдигнато за 6 ч. Отидохъ въ княжеската канцелария. Стоилова много го примамвали, но не се уловилъ на вѫдицата имъ. Менгесъ и Константиновичъ мислятъ, че въ скоро време и азъ не ще избѣгамъ на това, „der achtzähnte" [осемнайсетиятъ]. Стоиловъ е при княза съ указитѣ, Цанковъ изпратилъ избирателния законъ, князътъ отказалъ да го подпише поради параграфа, че избраниятъ трѣбвало да знае български (противъ турцитѣ) — още вечерьта е билъ измѣненъ по предложение на Каравелова. Подиръ това съ Стоилова отидохме съ файтонъ въ Събранието. Тамъ е набито, особено възбуждение, ала атмосферата е хладна. Бюджетътъ на военното министерство скоро се прие, следъ това и на просвѣтата; защищаваха го Славейковъ и Сарафовъ при суфлирането на Вацова; 20-тѣ инспектори се приеха съ 48 противъ 46 (селскитѣ) гласа. Хубави работи се казаха за музея, за научното проучване на страната. Имаше оплаквания за стипендиитѣ, несправедливо, каже, раздавани. Образцовиятъ чифликъ — земледѣлското училище — Сарафовъ приелъ главно за това, защото му било казано, че Стоиловъ щѣлъ да приеме, ако не сега, следъ приблизително 2 месеца. Стоиловъ, каже, днесъ е билъ въ голѣмо изкушение. Азъ съмъ днесъ въ истински Galgenhumor [хуморъ на отиващия на бесилка]. Portrait-gallerie на българскитѣ министри. Раждатъ се по-скоро, отколкото децата, за които сѫ потрѣбни 9 месеца. Петиятъ министъръ на просвѣтата за мене, Ташикмановъ ги видѣлъ вече седемь (и Дринова и Бурмова). Бурмова приветствувахме като прадѣдо на българскитѣ министри, дѣдо Адамъ, поискахме отъ него фрака съ златнитѣ копчета за музея. Разговаряхъ съ Стоилова и Стойчова. За Каравелова: предъ мене всѣки министъръ бѣга, промѣня се. Славейковъ съжалява, че така скоро се раздѣляме; азъ му отвърнахъ какво смѣтахъ съ него да работя години. Миларовъ съжалява Сарафова; Стоиловъ мисли, че той става noyau [ядка] за по-добро бѫдеще. „Горко и тежко на България", когато човѣкъ съжалява всѣкиго, който стане министъръ! Безеншекъ и т. н.: министерството на просвѣтата изпада въ рѫцетѣ на банда колеги, ganz krobotisch. Азъ съмъ елегически настроенъ, неустановеность и при всичко това бѫдещето е по-добро, наситихъ се на тѣзи вѣчни промѣни, чувствувамъ нѣкаква си тѫга за връщане; finis [свърши се], сега за просвѣтата нѣмамъ страхъ, отъ мене вече нѣма нужда, не се чувствувамъ вѫтрешно обвързанъ. Вацовъ за 28 дни видѣ трима министри. Кой би помислилъ презъ лѣтото, че на коледа ще работя съ Сарафова и Вацова! Въ тази тогавашна каша съ Буридановото магаре (Гюзелевъ) и съ интригантитѣ бестии. — Статистическото отдѣление ще се слѣе съ министерството на просвѣтата; общественитѣ сгради (досега въ вѫтрешното министерство) ще минатъ къмъ финансовото министерство. На 9 ч. бѣхъ въ кѫщи. Спасъ отъ княжеската канцелария дойде чакъ на 11 часа. Une folle journée, като сънь. Coulissenwechsel [смѣна на кулиситѣ]. Князътъ показва добра енергия, както имъ се пада на тѣзи хорица. Падането на великия везиръ стана ohne Sang und Klang [безъ всѣкакъвъ шумъ], при четенето на указитѣ (отъ Стамболова) на 6 часа бѣше тихо, нѣмаше никакво френетично рѫкоплѣскане. Цанковъ присѫтствуваше. Не можахъ да го видя по-отблизо и не говорихъ съ него. Стойчовъ твърди, че той пакъ ще спечели влияние въ страната, като жертва на Великитѣ сили, които се бъркатъ въ вѫтрешната политика. — Въ Европа това ще изглежда като Silvesterschwank [новогодишенъ фарсъ] — промѣната на министерството. Стойчовъ ми каза: la révolution mange ses enfants [революцията изяжда своитѣ деца]. — Еренротъ билъ най-вече за изхвърлянето на Цанкова. 

18/30 декемврий, четвъртъкъ. На пладне стана тържественото затваряне на Народното събрание отъ княза съ кѫса българска речь. Първото до сега clôture [затваряне] отъ княза. Воененъ и другъ парадъ. Имаше по-голѣмъ редъ отъ други пѫть, billets d'entrée [входни карти]. Квесторитѣ бѣха съ жълти жезли. Дипломатическата ложа (кошара) бѣше пълна съ униформитѣ на очитѣ на Европа. Присѫтствуваха и хахамбашията и мюфтията. Азъ съ Златарски и Вацова бѣхме въ ложа, правѣхме весели remarks [бележки]. Фракъ на турски било гьотпердеси, споредъ Богорова надгѫзникъ. Кирковъ днесъ отворилъ писмата, адресирани до министерството въ наше отсѫтствие и се каралъ съ Вацова. Сарафовъ иска да го изхвърли. Съ Вацова отидохме за малко въ министерството. — Подиръ пладне останахъ въ кѫщи, четохъ Augsburger Allg. Zeitung и писахъ писма.

Тукъ живѣе една стара софиянка около 80 годишна. Разправя, че сега е видѣла руситѣ за трети пѫть, веднажъ въ Враца и врачанскитѣ турци избѣгали въ София (1829 г.) и преди това (било е около 1810 г.). Въ споменитѣ на софиянци играе роля нахлуването на шкодралиитѣ (1836 г.). И въ Пловдивъ разправятъ за шкодралиитѣ, какъ яли по кѫщята и взимали отгоре на това дишхакѫ (1829 г.).

Вацовъ и други ми натякватъ, защо не съмъ приелъ българско поданство, че бихъ могълъ да бѫда министъръ. Нѣмало хора и не ще бѫде скоро. Въ Австрия, каже, въ скоро време нищо нѣма да стане, а въ Чехия не ще се устроятъ. — Постоянно остро кашля. 

19/31 декемврий, петъкъ, 2 часа следъ полунощь. Годината 1880 е свършена. Не бѣше тъкмо най-щастливата година на моя животъ. Тъкмо сега пакъ ме навѣватъ мисли за заминаване. Чернитѣ интриги, скроявани тукъ така глупаво срещу мене не ми излизатъ отъ ума и следъ всички дадени удовлетворения и тѫгата по наука понѣкога пламва у мене като огънь Къмъ всичко това се чувствувамъ изнуренъ и боленъ въ гърдитѣ.

Днесъ биде представенъ на Сарафова персоналътъ. На пладне отидохъ у Стоилова досежно нашитѣ предложения. Миларовъ е назначенъ. Подиръ пладне бѣхъ у Сарафова, вечерьта у Каравелова, гдето заварихъ Стамболова, Момчева, Живкова, Панова, Самсарова, Паничерски ...; съ Данева, Баларева и Симеонова (чешки възпитаници) се срещнахъ и у Сарафова и у Каравелова. - Mauvaise humeur [зле съмъ разположенъ]. Следъ продължителенъ разговоръ съ Спаса четохъ въ стаята си до 2 ч. следъ полунощь Бокачио. Съ Спаса днесъ изравнихме дълговетѣ му къмъ мене. Дадохъ му 250 фр.(12 пола и нѣщо) за месецъ януарий (по западния календаръ) за ménage [домакинството] като моя часть.