Повторно отъ Европа въ София.

18/30 октомврий, сѫбота. Пакъ се събудихъ въ София, въ своята низка партерна спалня. Студено. Проучване на жилището следъ двумесечно неприсѫтствие, нѣмаме още печки. Отидохъ сутриньта у Стоилова. Първиятъ човѣкъ когото срещнахъ бѣше Schleifer, азъ му казахъ, че съмъ тука само за кѫсо време, die Dinge sind ja zu arg [защото работитѣ стоятъ много зле]. Стоилова намѣрихъ въ канцеларията; много се зачуди, че се връщамъ една недѣля преди изтичане на отпуска ми. И подиръ пладне бѣхъ въ княжеската канцелария, тамъ сварихъ Lascelles, Schefer, Thielau (по въпроса за укрепленията, България трѣбвало да събори поне нѣкоя врата въ Русчукъ; за спора на Кевенхюлера съ Цанкова по предаването на македонския „възстаникъ" Валтеръ, преследванъ за злоупотрѣба на 5000 флоринта въ една хърватска поща — билъ затворенъ въ София, но избѣгалъ, (полицмейсторътъ Цаневъ по искането на Кевенхюлера билъ уволненъ). И князътъ влѣзе въ канцеларията; шосето за Балиефенди е, каже, à la Tischeff — негодно. Въ града има вече много нови постройки, дворецъ, Адженовата кѫща, хотелъ, руско консулство, Бурмовата кѫща, военно училище, казарма, кѫщата на единъ тулчанецъ и т. н. Шосиране на улицитѣ. Напредъкъ. — Подиръ пладне на улицата ме настигна Сарафовъ. Съ него тръгнахъ къмъ Цариградска улица, тамъ на ѫгъла срещнахъ Ташикманова, Петъръ Станчева и Стамболова. Изглеждаха като гръмнати. Ташикмановъ ми каза, че съмъ изглеждалъ добре, но съмъ билъ меланхоличенъ и умисленъ; азъ му отговорихъ, че съмъ тука само за нѣколко деня. Народното събрание е захванало своитѣ заседания отъ срѣда, ексцеси при избора на председатель и бюро (оставенъ е, противъ конституцията, миналиятъ съставъ), Горбановъ — Cassagnac прави опозиция, Стамболовъ едва ли не се сбилъ съ него на трибуната. 

19/31 октомврий, недѣля. Ходихъ у Стоилова — разправи ми за бѣлградското и букурещко посещение, за Заха, Павла, Дучича, Радивоя и т. н. Долгоруки, князътъ не се съмнява, че е така, вече води трета сестра. Erbschaft nach der Ksin [наследство отъ Ксинъ], тукъ е непозната. — Вечерьта срещнахъ Каранфиловича и съ него имахъ елегическо—патриотиченъ разговоръ подъ чадъръ. Инакъ се крия. - Часть отъ багажа си извадихъ. Купихъ железни печки (2) - днесъ падна първиятъ снѣгъ. 

1 ноемврий/20 октомврий, понедѣлникъ. У дома четох купищата Аugsburger Allg. Zeitung и Ausland, които сѫ дошли презъ моето отсѫствие. Подире пладне отидохъ у Кевенхюлера гдето бѣше Lascelles; най-напредъ ми разправи историята за Валтера; Македония, каже, е българска, върху това никой не се съмнява, нѣкогажъ ще бѫде тѣхна, ала не сега, та самото княжество е още неустроено, това би било нещастие. Македонскитѣ комитети били само за вдигане шумъ и за пари schädlicher Unfug [вредно безчинство]. - Срещнахъ Протича и Де Мартино, които се много зарадва че пакъ съмъ тукъ, утре заминава за Римъ. Стамболовъ (!) е избранъ за подпредседатель на мѣстото на Д-ръ Брадела, който си далъ оставката. Василъ Стояновъ, избранъ въ Преславъ, при провѣрката билъ касиранъ. Вечерьта той дойде у насъ, ние и двамата бѣхме въ салона, почука на прозореца. Заведе ме у Начовича, гдето бѣше събранъ цѣлиятъ консерваторски конвентъ: Адженовъ, Бурмовъ, Горбановъ, Минчовичъ, Спасовъ, Вас. Поповичъ, Аневъ. Съветваха се какъ да спечелятъ селянитѣ на своя страна. Азъ седѣхъ въ ѫгъла и мълчахъ. Пакъ нощно гърне съ вѫтрешна политика. — Въ Марица е преведена цѣлата статия отъ Národní Listy — едно интервю съ мене върху България, апология на България, обвиненията на Западна Европа. Тя дохажда тъкмо на време въ тази минута. 

2 ноемврий/21 октомврий, вторникъ. Една глупава история въ Варна. Момчета еврейчета хвърлили un peu de caca sur l'ecusson du viceconsulat de France [малко лайна върху герба на французското вицеконсулство]. Вицеконсулътъ мислейки, че това му го е сторилъ нѣкой нарочно, направилъ го въпросъ, телеграфиралъ вмѣсто на Шефера въ София, право на Tissot въ Цариградъ, и посланикътъ изпратилъ въ Варна военния параходъ „Pétrel". Следъ това работата позорно се прикри, съ срамъ и смѣхъ. — Сутриньта отидохъ у Цанкова. Тъкмо се събираше министерски съветъ, нѣмаше го тамъ. Ильо воевода седѣше въ чакалнята; попита ме, какво правятъ хората въ Европа, дали нѣкѫде се биятъ или е мирно навсѣкѫде. Като си отивахъ срѣщамъ Цанкова съ цѣлъ кортежъ млади народни представители. Радостно приветствуване отъ далече. Той продължи пѫтя си, а азъ останахъ съ Данева и Симеонова на пяцата. Говориха ми за хората въ министерството на просвѣтата; Каравеловъ, каже, по-рано билъ противъ чехитѣ, сега обаче не: ефектътъ отъ вчерашната „Марица"; Стамболовъ и други имали нѣщо, каже, противъ мене, ала не знаятъ какво, не ме познавали: напредъкътъ на България за една година; азъ имъ говорихъ за светия животъ на катедрата. — Отидохъ въ княжеската канцелария, гдето останахъ половинъ день. Тамъ дойдоха никополскиятъ сѫдия Димитренко и архимандритъ Кирилъ македонецъ, училъ се на разноски на князъ Оттона въ Мюнхенъ и въ франция, билъ дълго време въ Сирия, говори съ Спаса арабски; представлява тукъ екзарха(?). — Подиръ пладне въ княжеската канцелария дошълъ смахнатиятъ, каже, католишки попъ, унгарецъ или полякъ, лудъ (?) или нѣкакъвъ шутъ, и не искалъ да излѣзе отъ двореца, скрилъ се най-после въ кухнята; по-рано въ турско билъ ужъ правителственъ шпионинъ между християнитѣ, ималъ документи и паспорти отъ всички държави. — Направихъ разходка изъ града къмъ св. София. Видѣхъ княза на конь. — Търся жилище, у Буботинова не може да се стои, моята спалня е надъ нѣкогашенъ турски нуждникъ (кенефъ). Министерскиятъ съветъ продължи до вечерьта. Посетихъ Безеншека въ стенографската канцелария, стълкновение на стенографитѣ съ камарата, весело; моятъ планъ за българска „Osvěta". 

3 ноемврий/22 октомврий, срѣда. Вчера имаше министерски съветъ въ присѫтствието на Стоилова. Станало дума и за мене. Гюзелевъ говорилъ на Стоилова да ме предума да не си заминавамъ. Каравеловъ го подкрепилъ, нека Стоиловъ ме помолѣлъ за това. Стоиловъ имъ съобщилъ за клюкитѣ на Киркова въ Виена, за грубоститѣ на Горанова, че трѣбва да стана фактически началникъ на канцеларията. Цанковъ много енергично убеждавалъ Гюзелева. Очевидно Каравелова много сѫ го разпитвали за мене въ Русия, та той се бои отъ скандалъ. — Цанковъ, когато дойдохъ, бѣше много смутенъ. Казалъ на Гюзелева да жертвува Горанова и Киркова. Азъ да не съмъ обръщалъ внимание кой какво говори, ами да съмь си гледалъ работата. И либералитѣ и консерваторитѣ искатъ да Ви иматъ въ България. Азъ му отговорихъ, че зная, какво българското общество е добре разположено къмъ мене, съ изключение само на нѣколко души, но че азъ не съмъ длъженъ да понасямъ всички ориенталски глупости. Следъ това ме помоли да съставя законъ за жандармерията; говорихме и за желѣзницитѣ — той смѣта за най-важна линия София—Рахово, отъ нея следъ това да се направи клонъ къмъ линията Русчукъ—Варна. Искаше веднага да постѫпя и да поема управлението на канцеларията; поне нека посетя още днесъ Гюзелева и съ него да поговоря. Азъ отговорихъ, че ще направя това можеби утре. — Подиръ пладне Народното събрание имаше заседание, черковни закони. — Наехме си жилище, тухлената кѫща на Коста Бояджията на Кафенебаши, хубава и пристроена за 90 пола. 

4 ноемврий/23 октомврий, четвъртъкъ. Подиръ пладне отидохъ у Гюзелева. Казахъ му, че имамъ две оплаквания: едното, че не се обръща внимание на моитѣ проекти (той си скубѣше коситѣ) и неприятелското държане (той възрази, че за Горановитѣ постѫпки нищо не е знаелъ, макаръ че тогава самъ му казахъ). Той самъ не искалъ Горанова. Планътъ му билъ да го изпрати въ Кюстендилъ за директоръ и Иванчова да премѣсти тукъ. Азъ се изказахъ за смѣната съ Агура. На Киркова между това нека се натрие носътъ. Планътъ за възобновяването на дружеството [Книжовното], Стояновъ е необходимъ какъ това да стане. Иска веднага да отида въ канцеларията, докато изникнѣлъ новъ конфликтъ, та едва тогава да станѣло отстранението на Горанова; азъ възразихъ, че въ такива случайности не се впущамъ и че докато Горановъ е въ канцеларията нѣма да прекрача прага на министерството на „просвѣтата" (!?). — Вечерьта Лука Моравеновъ бѣше у насъ. — Писахъ писмо на Буботинова, че напущамъ кѫщата му.

5 ноемврий/24 октомврий, петъкъ. Подиръ пладне заседаваше Народното събрание. Преди пладне говорихъ на улицата съ Висковски, добъръ момъкъ; вашиятъ приемъ въ Румелия е „шамаръ" за тукашнитѣ; предадохъ Тоуловитѣ книжа. Прибиране за мѣстенето. Вас. Стояновъ обѣдва у насъ и ни изложи своя проектъ за тържеството по случай 1200-годишното сѫществуване на българското царство въ Прѣславъ, на 1881 г. — късно—хубава идея, обаче не прилѣга за сегашнитѣ времена. — Вечерьта ходихъ у Каравелова, гдето бѣше и Славейковъ. Славейковъ говори за румънския ужъ произходъ на котленци, споредъ езика и типоветѣ. Въ Трънско имало, каже, село Херулъ. Карафеизъ произлизалъ, каже, първоначално отъ Хаскьой. Противъ турския (не финския) произходъ на старитѣ българи нищо не възразява, самъ докара разговора върху това, азъ отвърнахъ, че можеби политически причини ще ни попрѣчатъ да го кажемъ публично, той и Каравеловъ казаха, че нѣма нищо, не може другояче. Азъ споменахъ за смѣсенитѣ физиономии на българитѣ. За надписа въ Джумая отъ времето на императора Гордиана, говорило се вѫтре за Пауталия, преписъ ималъ, каже, Балабановъ. Iustiniana Prima е, споредъ него, Кюстендилъ, има, каже, характеръ на „недостроенъ градъ". Говори за превода на българската история; азъ възразихъ, че трѣбва много нѣщо да се измѣни. — Моятъ кюстендилски рапортъ направилъ дълбоко впечатление. — Въ Петроградъ Пипинъ се изказалъ предъ Каравелова много любезно и благоприятно за мене. Въ руската експедиция идната година ще влѣзатъ като български членове: аз, Сарафовъ, Златарски и Славейковъ. — Изцѣло Каравеловъ бѣше много смутенъ и студенъ. Веднага въ началото ме попита, какво слушаме, че „си събирате крушитѣ". Азъ изложихъ своята работа, неприятното положение, Кирковъ — Гораниадата, скандала съ подигравката на нѣмцитѣ за заминаването на панслависта, повиканъ съ толкова шумъ. Той: ние не ще Ви пуснемъ. Говори за съставяне на проектъ за събиране материали за страната. Азъ: важностьта на рисунки отъ плугове и всички земедѣлски сѣчива отъ цѣлата страна. Обичайното право. Съ Богишича и Ягича не се видѣлъ въ Петроградъ. Рупаланитѣ (тур. упралии) били население южно отъ Марица. Каравеловъ, като дете въ Еносъ, помни диалектичното  главà-на. Къни (Фере) знае Славейковъ. Тамъ на изтокъ се казвало и мостосъ. Сега малко се пѣело, а много се пиело. Пѣснитѣ били заборавени. Каравеловъ ми разправи, че много пѣсни, които се пѣели на неговитѣ младини, сега били заборавени; сѫщото ми каза веднажъ Дриновъ за Панагюрище. — Вече седмица, какъ съмъ тукъ, и у Каравелова дойдохъ едва сега. Нека чакатъ, доста ме ядосваха. 

6 ноемврий/25 октомврий, сѫбота. Премѣстихме се въ новото жилище съ помощьта на две волски кола на селяни отъ Краище, товариха около 12 пѫти. Днесъ е сѫбота — безъ хамали евреи. 

7 ноемврий/26 октомврий, недѣля. Митровъ день. Преди година пристигнахъ въ България, и излѣзохъ на Ломъ! Сутриньта отидохъ въ княжеската канцелария. Софийскитѣ, часовници сѫ 40 минути напредъ отъ пражското време, а вървятъ напредъ още единъ часъ повече! Обѣдвахъ съ Прошека въ restaurant français. Подиръ пладне ходихме съ Спаса на гости у Димитровци. У Каранфиловича (Macеdonian family), у Грекова, гдето бѣше Горбановъ съ госпожата си, новиятъ командиръ на търновската дружина и т. н. (майката на Грекова говори слабо български, каза ни, че родителитѣ ѝ били отъ Караманлий при Балчикъ, следователно гагаузи); Голубова и Сарафова не намѣрихме; у Икономова, гдето изненадахме Климента. Вечерьта имаше soirée у Грекова: Бурмовъ, Протичъ, Гешовъ и т. н., пѣсни, чай, пиано, азъ бѣхъ съ кавалерийскитѣ си ботуши. 

8 ноемврий/27 октомврий, понедѣлникъ. Incertitude [неизвестность], какво ли сѫ направили министритѣ. Уреждане на кѫщата. Бѣхъ у Каравелова дълго вечерьта. Искатъ да се освободятъ отъ трима свои колеги, но кого да взематъ. Повѣри ми, че преди два месеца искалъ да ме увещава да стана български поданикъ, та да мога да влѣза въ кабинета; азъ отвърнахъ, че нѣмамъ намѣрение да оставамъ въ България. Той би взелъ вѫтрешното министерство, а финанситѣ би оставилъ на Сарафова, но този е още младъ и неопитенъ. Гюзелева искатъ да оставатъ, за Михайловски нито дума, нѣма да го допусне нито Каравеловъ, нито Цанковъ; Генчевъ, Ковачевъ сѫ само друго издание отъ сѫщия типъ. Каравеловъ иска да вземе вѫтрешното министерство заедно съ финанситѣ. За правосѫдието нѣматъ никого; за Сукнарова нито дума; останалитѣ кандидати Теохаровъ, Мишайковъ, Ил. Цаневъ, Помяновъ, всички ги разкритикува, не били умни. За Станишева, не иска да дойде въ България между интриганти, знае математика и гръцки, дѣсната рѫка на Каткова. — Отстраняването на Горанова е, каже, сигурно, „калпавъ чивякъ". — Една година въ България! И какво ми не мина вече презъ главата!!

9 ноемврий/28 октомврий, вторникъ. Бѣхъ у Гюзелева подиръ пладне. Обещания. Не знаятъ какво да правятъ съ Горанова, Тишевъ не иска размѣна. — Преди пладне бѣхъ съ Кирила, В. Стоянова и т. н. въ княжеската канцелария. Цанковъ е на тѣсно по църковния въпросъ (негоденъ и излишенъ Kirchenhaupt [черковенъ глава]). Сега иска отъ Стоилова да посрѣдничи между владицитѣ. — Мисля да си замина, въ петъкъ, стига вече толкова.

10 ноемврий/29 октомврий, срѣда. Преди пладне бѣхъ у Сарафова въ канцеларията. — Подиръ пладне за пръвъ пѫть ходихъ въ Народното събрание, до сега се криехъ, incognito. Тамъ бѣше въ бюрото — Величковъ отъ Пловдивъ, заминава за Парижъ да учи, недоволенъ, скандалъ при избора на Постоянния комитетъ (Беневъ и Калчовъ). Д-ръ Молловъ, Величковъ съ него за enfants naturels [незаконно роденитѣ деца], французската теория. Спасъ го е ядъ на Величкова, че захваналъ да агитира за еманципацията на женитѣ; та у насъ въ България още мѫжетѣ не сѫ зрѣли. На Моллова направихъ комплиментъ за неговата улица „Молловски проспектъ". Д. Цаневъ, Драсовъ и т. н. за пръвъ пѫть ме видѣха, бѣха изненадани. Бръшляновъ говори съ мене за педагогиката въ Чехия: за методитѣ на първоначалното образование, способенъ човѣкъ: не ще ли бѫде добре да го взема въ канцеларията? — Вечерьта бѣхъ у княза. Кумани, Шеферъ, Янсенъ, Каранфиловичъ, Люцкановъ, азъ, Горбановъ, Константиновичъ, Стоиловъ, Ползиковъ, Корвинъ. Първото dîner въ малкия дворецъ. Князътъ ми каза на трапезата, че ме вижда постоянно съ високи ботуши, че това е единствениятъ костюмъ alla Sophia. Кумани разказваше за уличната търговия въ Цариградъ (aphrodisiaca, търговецътъ чука съ лъжичка върху калаено блюдо, безъ да вика) и за ексхедива и неговия французски езикъ съ турски акцентъ (chameaux-mameau, caravane-maravane). Подиръ вечеря се отвори приказка за Цариградъ, Кумани разправя, какъ султанътъ по пѫтя за баня или подобенъ случай дава на частния си секретарь отговори на докладитѣ на великия везиръ: кажи му, че е магаре и т. н., и секретарьтъ (който тѣзи работи на изустъ ги говори) следъ това нарисува върху актоветѣ султановитѣ решения — ирадета. Князътъ за Хамида — малъкъ, огроменъ носъ, ерменско лице, идиотъ. За рацитѣ въ България. Въ стаитѣ акварели, пристигането на княза въ Силистра, въ Радомиръ и т. н. — Бобчевъ е председатель на департаменталния сѫдъ въ Пловдивъ и сътрудникъ на „Марица". 

11 ноемврий/30 октомврий, четвъртъкъ. Подреждахъ книжата си, планове за трудове (?!). Нѣма сигурность, нито желание. Нови лаяния на Горанова и Киркова, първиятъ за подреждане на библиотеката, вториятъ, че нищо не съмъ разбиралъ, „дете". — Подиръ пладне ходихъ у владицитѣ, Климента и Григория. Екзарховото veto. — Вечерьта бѣше у мене Стояновъ. Подробности за възобновяването на дружеството [Книжовното], сега временно съ старитѣ членове, съ стария уставъ като продължение, азъ като подпредседатель, той като секретарь, да захванемъ веднага издаването на списанието подъ обща на двама ни редакция, четвъртгодишно, а презъ ваканцията да се свика събрание за неговото подмладяване (ще има възможность да дойдатъ много гимназиални и реални учители и т. н.). Билъ онзи день у Каравелова до срѣдъ нощь. Историята на неговия изборъ — имало особенъ указъ само за него, Тишевъ заборавилъ и не го напечаталъ, изключването му е неправилно. — Студъ. Рускитѣ печки въ стаитѣ не струватъ нищо; humiditas [влага], нова кѫща; нуждни сѫ желѣзни печки, обаче поради неприятното положение на работитѣ менъ ми се неще нищо.

Цанковъ ужъ презъ зимата говорилъ въ Цариградъ на Вълковича, nous ne tenons pas beaucoup au Prince Battenberg [ние не държимъ много за князъ Батенбергъ]. И въ Търново билъ съ Бибесковци. Спасъ твърди, че Емаиуилъ билъ въ Търново като кандидатъ. Идеята на Алеко паша да бѫде князъ на съединена България сѫществува, старото магаре мисли за това. 

12 ноемврий/31 октомврий, петъкъ. Въ Народното събрание се изнесе историята съ избора на Стоянова, преславски депутатъ, изненада, отложенъ за понедѣлникъ. Интерпелация (силистренскиятъ скандалъ). Не бѣхъ вѫтре. Въ бюрото голѣмъ крѣсъкъ и препирня на Цанкова съ Стаматова за общинскитѣ граници и за консулската юрисдикция (когато презъ течението на процеса се открие, че обвиняемиятъ е чуждъ поданикъ, което по-рано не се е знаело, трѣбва ли да се спре процесътъ — и какво трѣбва да се прави, ако се намѣри, че той е лудъ или идиотъ?). Българскитѣ „юристи". Недоуци, които глозгатъ нѣколко параграфа, безъ да иматъ понятие отъ практическия животъ. Каравеловъ крещѣше на Стаматова: ние въ България никога не ще позволимъ, щото тукъ хора да ни развалятъ съ несмлѣни и недоучени учебници по римско право. Величковъ е още тука. Съ Бръшлянова приказвахме de paedagogicis. — Вечерьта отидохъ на заседанието на главнитѣ секретари, бѣхъ повиканъ въ тази комисия „за разглеждане законопроектитѣ". Страшно 3 часово дърдорене по три параграфа. Ковачевъ говорѣше като самоваръ; мене ме болѣ главата и на другия день. 

1/13 ноемврий, сѫбота. Преди пладне случайно съ Узунова отидохме въ мѫжския пансионъ. Безсмислици въ гимназията съ персонала и плана. — Подиръ пладне срещнахъ Стоянова и Спаса. Стояновъ ни прочете писмото на свещенника въ Драгалевци до митрополита Мелетия за насилственото покръстване тамъ на една еврейка отъ бюрото (вж. Бълг. Гласъ). Грозенъ скандалъ. — Отцитѣ Теофилактъ и Кирилъ отъ Рилския манастиръ. Търсихъ Начовича и Каравелова, но напраздно. Отидохъ у Адженова, издигналъ до подъ стрѣхата великолепна кжща alla franca, съ малка кула, за 35 дена. Влажностьта на нашата кѫща: студено ни е и влажно. Спасъ постави камина и една желѣзна печка. Следъ вечеря въ семейната стая при печката имаме седѣнка съ чай. Récits de l'ancienne vie philippopolitaine [разкази за стария пловдивски животъ]. Първоначално и тамъ сѫ носили бѣли кърпи на главитѣ, но турското правителство ги запретило. Анекдоти за шопитѣ: какъ въ Цариградъ чули въ черква отъ амвона σοφία όρθή — и разбрали въ София орли. Какъ дошли при морето и искали да ядатъ „риба-чорба", па яли морска вода. Какъ си сплели краката, докато единъ ги ударилъ по тѣхъ и тѣ се изправили. Това сѫ тракийски анекдоти за шопитѣ. Спасовото семейство е отъ пловдивскитѣ села, отъ Каратопракъ, и т. н. — Прочетохъ следъ вечеря почти цѣлитѣ Handelstrassen und Bergwerke, повратъ къмъ себе си. 

2/14 ноемврий, недѣля. Останахъ въ кѫщи, вънъ е ясно и топло. Писахъ писма и дневници. Начовичъ дойде у мене, колко дълго това ще продължи, около година. Само
следъ пладне излѣзохъ вънъ, срещнахъ Брожка (abortus, латински езикъ вървѣлъ слабо).

3/15 ноемврий, понедѣлникъ. Зле съмъ настроенъ, вече 14 дни, водятъ ме за носа. Üble Laune. Стоиловъ ме съветва да искамъ и свалянето на министра, не върви другояче. Подир пладне заседава Народното събрание, Стоянова съвършено го изхвърлиха. Интерпелацията на селянина Лаз. Дуковъ, похвала на военния министъръ и оплакване отъ останалитѣ — нищо не сѫ предложили, за чиновницитѣ, които сѫ тука, за учителитѣ и инспекторитѣ, колко деня посветяватъ собствено на своята работа (calcul), за по-чести заседания. Прие се само за сведение. Райчо Поповъ говори противъ адвокатитѣ съ „турска диплома", които дерѣли населението въ турско време (целѣше Михаиловски). Предложението на Грънчарова (съ 60 подписа) да не може чужденецъ да упражнява адвокатство, освенъ въ процеси на чужди поданици, биде прието — пакъ противъ Грекова. Интерпелацията на селянина Ненко Храновъ отъ Радомирско за сѫдилищата и много глупавиятъ отговоръ на Хр. Стояновъ (бѣше можеби пиянъ). — Запознахъ Стоилова съ Златарски. — Географскиятъ конгресъ на 1881 г. Ще бѫде презъ семптемврий въ Венеция. — На Люцканова обяснихъ цѣлото положение, когато ме запита защо не ходя на заседанията на главнитѣ секретари. — Излѣзохъ на разходка съ Thielau по шосето. Заходъ слънце като пролѣтно време, ясно и топло. — Бѣхъ у Каравелова. Неговиятъ блѣнъ да се основе 2 годишно юридическо училище, съ приеменъ изпитъ по български и единъ чуждъ езикъ, биха могли да преподаватъ Стоиловъ, Иречекъ, Каравеловъ, Schleifer и т. н. Славейковъ като министъръ на просвѣтата (сега е назначенъ за библиотекарь). Вацовъ и Бръшляновъ да влѣзатъ въ министерството. За необходимостьта да се намали броятъ на инспекторитѣ. Conseils généraux. Wahlordnung [Общи съвети. Изборни наредби] (2—3 околии заедно). Strenge Vorschriften bei der Wahlvornahme [строги предписания при произвеждане на избори], строги педантични наредби. Хората нѣматъ понятие, какво е това „агитация". — Вечерьта срещнахъ Адженова. — Статии за Периодическо списание. Процесътъ на Мазарпаша и върховниятъ сѫдъ, въ който една часть сѫ идиоти, други подкупени хора. — Азъ съмъ боленъ, отъ недоволство, отъ болесть въ гърлото. Днесъ въ бюрото се отнесохъ доста грубо къмъ министра, едвали не му обърнахъ гръбъ.

4/16 ноемврий, вторникъ. Много зле съмъ настроенъ, лошо ми е, неприятното положение и студена стая. Защо не останахъ по-добре въ Прага, и защо пакъ се довлѣкохъ въ това блато! Стоиловъ ме съветва да дамъ ултиматумъ. — Сандъкъ съ книги дойде отъ Ломъ за Библиотеката. — 

5/17 ноемврий, срѣда. Купихъ отъ Сиглица желѣзна печка. Срещнахъ Златарски. Ужасно землетресение въ Загребъ. Написахъ черновката на ултиматума. Писахъ на Каранфиловича: живѣя тукъ на собствени разноски, правителството ми дължи две заплати и пѫтнитѣ за кюстендилската комисия. Не бѣхъ въ Народното събрание. 

6/18 ноемврий, четвъртъкъ. Бѣхъ у Стоилова въ кѫщи, предадохъ ултиматума. Получихъ кюстендилскитѣ пѫтни (283 фр.). — Французскиятъ адвокатъ Poignont е тука, билъ у княза, приятно е изненаданъ въ тази „варварска страна", билъ е и въ Румелия. — Евреинътъ Dr Rosen отъ Politische Correspondenz е тукъ на разузнаване. Видѣхъ го въ княжеската канцелария. Чуди се: gemüthlich [приятно], всички сѫ безъ орѫжие, никакви руси, а въ вестницитѣ е пълно за нѣкакви приготовления. Стояновъ е често у мене, лошо е настроенъ. — Грековъ билъ у Стоилова. 

7/19 ноемврий, петъкъ. Подиръ пладне имаше заседание на Народното събрание. Отидохъ тамъ къмъ края. Предъ сградата виждамъ Цанкова. Казахъ му, че работата се влѣче, мисля, че е готова, идната седмица мога да замина. Смутенъ: „защо пъкъ сте толкова чувствителенъ, нима за една година не видѣхте що за хора сме, всичко върви полека. Защо не съмъ ходѣлъ на заседанията на главнитѣ секретари. Пита ме за замѣстникъ на Стояна Михаиловски (началникъ на отдѣление въ министерството на външнитѣ работи), който съ стипендия 3600 фр. (за кокотки!) се изпраща въ Парижъ да довърши своето учение; въ Ломъ глупакътъ се скаралъ съ капитана на парахода, та билъ изхвърленъ и параходътъ заминалъ безъ него. — Следъ това срещнахъ Гюзелева. Обещава гори и планини. Да съмъ поелъ управлението на канцеларията. Горанова ще изпрати въ Кюстендилъ, а Иванчова ще вземе тукъ (горко на кюстендилското училище!), до вторникъ всичко щѣло да бѫде готово, указътъ за В. Стоянова ще се напише веднага; за училищата — държавнитѣ училища сѫ повече, отколкото имаме сили. За инспектирането и т. н. Следователно, искатъ да направятъ всичко. Горанова, каже, още тази вечерь ще повика при себе си. — Стоиловъ ме съветваше при всичко това да подамъ ултиматума (наново съкратенъ). — Вечерьта бѣхъ у Каравелова, говори ми за сексуализма въ България. У него бѣше Райчо Поповичъ. 

8/20 ноемврий, сѫбота. Рангелъ (праздникъ). Сутриньта изпратихъ ултиматума на Цанкова. — На 11 часа неочаквано дойде у мене Горановъ..! Говорихме французски. Министрътъ, каже, го изпратилъ да ми съобщи, че моятъ отпускъ е свършенъ, че има много работа, та да съмъ я поелъ. Азъ отвърнахъ, че това ме очудва, вчера съ министра говорихъ за всичко, впрочемъ не зная, дали следната седмица нѣма да замина, предадохъ на правителството своитѣ условия. Той възрази, че такъвъ документъ нѣмало въ министерството на просвѣтата, азъ му казахъ, че това е работа на министерския съветъ. Следъ това спомена, че съмъ се оплаквалъ отъ него, че съмъ нѣмалъ право за това. Азъ му отговорихъ, че не си прилѣгаме единъ на другъ, той не е човѣкъ за мене и азъ не съмъ за него. Инакъ, че съвестно работи, това не мога да му откажа, но че ако правителството иска да ме има, трѣбва да изпълни обещанията си. Следъ това му казахъ за Киркова, че е разправялъ за мене какво ли не въ Виена и Загребъ, презъ време на своята официална мисия. Горановъ възрази, че не можемъ на хората fermer la bouche [да затворимъ устата]. Това бѣ съвършено безсрамно посещение, достойно за безхарактерностьта на тукашнитѣ хора. - На пладне отидохъ въ княжеската канцелария, разправихъ за станалото Стоилову. — Днесъ подиръ пладне имаше заседание на Народното събрание, обаче азъ не отидохъ. Чудесно време. — Подиръ пладне дойде у мене Вас. Стояновъ. Да съмъ изтраелъ, да не съмъ оставялъ да ме залъжатъ съ малки концесии, съ сдобряване. Ако си отида, ще дойде и той. Да не съмъ напущалъ България; ако не тукъ, въ Румелия. Следъ това подхванахме дълъгъ разпаленъ наученъ разговоръ, за българската и сръбска история и география, — моитѣ съчинения, историческиятъ методъ и т. н. — Сега съмъ тепърва въ мъгла. Много нѣща ме задържатъ тукъ и много нѣщо ме влѣче вънъ. Ще бѫде страшенъ позоръ за княжеството, подигравка. — Но нѣма никаква гаранция и за нѣкакво изглаждане, да ли нѣма да дойдемъ до новъ конфликтъ, дори е сигурно, че ще бѫде така. Ако остана тукъ, единствената надежда е въ промѣната на министра или и на министерството. Най-добре е колкото се може по-скоро да се махна... Dissolving views [фантазмагории]. Характеристика на днешното положение: варненската афера вънъ, драгалевската вѫтре. — Das Grünbuch [зелената книга], първата българска публикация отъ този родъ. 

9/21 ноемврий, недѣля. Summo in discrimene rarum [въ най-решителната минута]. Какво ще стане съ ултиматума. Подиръ пладне дойдоха у дома Вас. Стояновъ и Стоиловъ. И двамата подозиратъ правителството, че нѣма по отношение на мене честни намѣрения. Стояновъ срещналъ вчера Горанова, който му казалъ: искаше, каже, да ме катурне, този човѣкъ диктува, като да се намира въ австрийско село съ австрийски стражари, помислете си, той иска моето и на Киркова уволнение. Ние ще му скроимъ такова нѣщо, че да не може да се покаже отъ вратата навънъ. Стояновъ: А какво представлявашъ ти? Какви заслуги имашъ? Кой пъкъ знае за тебе?... 

10/22 ноемврий, понедѣлникъ. Вчера главно се занимавахъ съ преписването на дневника (писанъ съ моливъ) за румелийското ми пѫтуване на чисто съ мастило. Мисля, че работата е готова: ще подамъ оставка и може би ще остана тукъ като частно лице или като кореспондентъ на вестници. Сега вече плуването по Дунава е прекѫснато. Хубавитѣ дни сѫ къмъ своя край, ще почне да вали снѣгъ. Едва се устроихъ нѣкакъ по-добре. — Новото Славейково списание „Какалашка"[1].

Подиръ пладне отидохъ въ Народното събрание. Въ антрето намѣрихъ Д-ръ Брадела. Разправямъ му за министерството на просвѣтата: безглавие, нищо не сѫ направили, азъ загубихъ цѣла година, нито дори можахъ да пѫтувамъ изъ страната (остана очуденъ). Следъ това излѣзохъ вънъ съ д-ра Миркова, съ насъ бѣше и Грековъ, той сега не е ничий поданикъ, самостоятелна република, пита ме че чулъ, какво съмъ си далъ оставката. Азъ му отговорихъ, че ще я подамъ въ срѣда, finita la comedia. Съветвахме Грекова да поиска поданство, или поне да направи опредѣлена декларация. Чудна страна - правятъ закони, за да обиждатъ единъ другиго. Въ закона за общинитѣ имало, казватъ, постановление, за да бѫде обиденъ софийскиятъ кметъ Икономовъ. За Грекова сѫ вече направени нѣколко закона; миналата срѣда на чуждитѣ поданици бѣше отнето правото да адвокатствуватъ и Стояновъ веднага отива съ закона при княза, а князътъ какво можеше да направи, освенъ да го утвърди — добавъчно постановление къмъ останалитѣ закони. Впрочемъ чуждитѣ сили всѣкога могатъ да считатъ Грекова за български поданикъ, комуто Народното събрание е отнело гражданскитѣ права. Подиръ пладне отидохъ у Шефера, гдето бѣше Poignant.

Вечерьта настѫпи обратъ. Бѣхъ въ княжеската канцелария и казахъ на Стоилова: „Ich will heute doch den Stagiriten besuchen, um zu sehen, was das Ultimatum für einen Eindruck gemacht hat [азъ ще посетя днесъ стагирита*)[2], за да видя, какво впечатление е направилъ ултиматумътъ]. И отивамъ азъ тамъ и му разправямъ за посещението на Горанова. Каравеловъ се взбѣси, само кръстосваше стаята напредъ назадъ. Днесъ собствено бѣше претърпѣлъ малко поражение, селянитѣ говорили противъ финансовитѣ чиновници, нека, каже, всичко се остави на окрѫжнитѣ съвети. Каравеловъ отговорилъ, че окрѫжнитѣ съвети сѫ крадльовци, ще отидатъ подъ сѫдъ. Следъ това при разглеждането на военния законъ Гюзелевъ говорилъ глупости за тегобата на учителитѣ и за двугодишната служба, че ужъ била много. Каравеловъ каза, че нѣма дисциплина между министритѣ, че азъ трѣбва да имамъ довѣрие и т. н. Не бойте се „бай Иречекъ", Горановъ въ разстояние на три дни трѣбва да бѫде вънъ, азъ това го искамъ. Следъ това ми говори за страхливостьта на тукашнитѣ хора и за Икономова съ неговия дуелъ. - Ето го дойде и Гюзелевъ, отвори дума за Коменски (превода на Мирополски, за мистицизма). Дойдоха и Стамболовъ, П. Станчовъ, Момчевъ и Даневъ; Стамболовъ иска всички чиновници да бѫдатъ избирани въ окрѫга, пренасянето на столицата въ Търново, парламентарна комисия за провѣрка на смѣткитѣ на общественитѣ постройки — всичко това щѣли да предложатъ. Отидоха си. Тогава Каравеловъ захвана да кастри Гюзелева. Гюзелевъ изпратилъ Горанова при мене да се извини, а ето той каква я забъркалъ, последното му дѣло е толкова нескопосно. Каравеловъ къмъ Гюзелева: какво, забрави ли, какъ лани ми се оплакваше отъ Горанова, какво мислишъ, че такива хора се промѣнятъ, че се поправятъ. Извикай Вацова, намъ хора ни трѣбватъ. И то колкото се може по-скоро. Въ това време Цанковъ изпрати за Каравелова. Излѣзохме заедно, Гюзелевъ на лѣво (казахъ му за Стоянова), азъ съ Каравелова на дѣсно. 

11/23 октомврий^[3], вторникъ. Сутриньта дойде у мене регистраторътъ Сарановъ съ заплатата ми (1666 фр.) за двата изтекли месеца. Голѣми работи, каже, ставатъ, Гюзелевъ сутриньта самъ написалъ въ канцеларията доклада за смѣната на Горанова съ Вацова и за назначаването на Вас. Стоянова. — Печката се постави, до сега мръзнѣхъ. — На пладне получихъ писмо отъ Гюзелева: указитѣ били подписани. Подирихъ го следъ пладне въ кѫщи, ала не го намѣрихъ; имаше Събрание. Вечерьта Стоиловъ ми каза за работата: Гюзелевъ я свършилъ не отъ сърдце, князътъ билъ доволенъ („haben sie sich nicht gehauen?" [не сѫ ли се били?]). Стояновъ дойде у дома: вчера на пладне въ единъ дюкянъ викалъ много противъ правителството по моята работа въ присѫтствието на около 40 души (Каролевъ и т. н.); подиръ пладне Горановъ му говорилъ за Ломъ, чувствувалъ вече нѣщо; страхъ ме е, че любезниятъ Стояновъ съ своята разпаленость ще ми докара нѣкоя неприятность; Господь да ни пази отъ приятелитѣ ни, наистина нѣкога е така. — Вечерьта имаше заседание на главнитѣ секретари, бѣхъ за втори пѫть тамъ. Моята работа направила голѣмъ шумъ. Радватъ се, че така се свършила.

И така, днесъ три мухи на веднажъ: 1. la grande question [голѣмиятъ въпросъ] (влачи се отъ августъ) — кървава операция, 2. заплатата, която ми се дължеше и 3. печката. 

12/24 ноемврий, срѣда. Цѣлиятъ день мъгла. Сутриньта отидохъ въ канцеларията, гдето Гюзелевъ сияещъ ме посрещна. Горановъ заминалъ. Захванахме канцеларскитѣ работи съвършено serio. Планове за нова уредба. Реформи. Въ края на краищата и Цанковъ ме посети въ канцеларията. Подиръ пладне пакъ бѣхъ тамъ — презъ моето отсѫтствие министерството се е обърнало на Авгиеви обори. Mицевъ, мой ученикъ, сега директоръ въ Дупница, ненадейно умрѣлъ. Христовъ отъ Царибродъ е тукъ. Подиръ пладне отидохъ въ Народното събрание, сума интерпелации, говорихъ съ Григория, синодътъ захваща своитѣ заседания. Найденовъ, т.-пазарджишкиятъ префектъ, е тукъ. - Сензация е голѣмата карта на Балканския полуостровъ отъ Steinhauser, която купихъ за княжеската канцелария, нѣколко квадратни метра. — Вечерьта изучвахъ австрийския законъ за общинитѣ и румелийскитѣ наредби за Conseils généraux. — Вас. Стояновъ следъ вечеря дойде у дома. Иска да се откаже, да не приеме — поради нѣкои глупави думи, които Гюзелевъ му казалъ въ канцеларията, когато били двамата тамъ сами. Азъ му възразихъ, че съ туй ще компрометира мене, 6 месеца работя за него, сега, когато победихме, защо да даваме гръбъ на спечелената позиция — кѫде остава дружеството [Книжовното], панбългарскитѣ интереси. Непостояненъ човѣкъ (роднина на Икономова). Въ Народното събрание днесъ Молловъ интерпелира Гюзелева за положението въ софийската гимназия; биде избрана днесъ и комисия по въпроса за кюстендилскитѣ чифлици.

Ковачевъ веднажъ презъ зимата ми разказа, че хората въ Кюстендилъ и Македония преди дохождането на руситѣ разправяли, че руситѣ били голѣми, исполини, свръхчовѣци. Ковачевъ имъ казалъ, че това не е така, че е билъ въ Русия и ги е виждалъ. Тѣ: ахъ, ти си вече забравилъ. 

13/15^[4] ноемврий, четвъртъкъ. Отидохъ въ министерството. Обява за учителитѣ, за военната служба, телеграми. Горановъ дойде у Гюзелева съ протекция за една ученичка, на мене се поклони. Кирковъ дохажда за печатницата, много бѣше учтивъ. Comme s'est bien d'avoir donné de claques à ces gens là [колко стана добре, че наплѣскахъ тѣзи хора]. — Подиръ пладне видѣхъ циганско шествие ad circumcisionem [отивайки на обрѣзване], засмѣни момчета на коне, златни пари по главитѣ, седнали върху черги, други водѣха конетѣ, придружавани отъ музика. — Нѣмаше заседание въ Народното събрание. Бѣхъ у Икономова. Владицитѣ днесъ за пръвъ пѫть заседаватъ въ синода, тѣ сѫ заедно съ архимандрититѣ 12 души. За двата типа фанариоти, единиятъ — неподвижни, и другиятъ — интриганти (Игнатий Кюстендилски билъ отъ последния типъ, българинъ, живѣелъ въ Соволяно). Икономовъ пушеше съ наргелè и чибукъ. Грековъ бѣше у него. Търканията на градския съветъ съ правителството; възбужда гражданитѣ противъ себе си, съ съвета сѫ само турцитѣ и евреитѣ; шепата старософиянци искатъ да господаруватъ. Стамболовъ ужъ въ тайнитѣ заседания на либералитѣ много говорилъ противъ княза, не зная защо. Опозицията на селянитѣ е дошла на министритѣ до гуша. — Отидохъ у Каравелова. Говорихме за Niebuhr; bibliographica. Радва се, че моята работа е свършена. За училищния законъ, за индустриаленъ музей (нѣмаме дори сбирка отъ платове), за планъ по материалното и индустриално изучване на страната; за Сарафова като министъръ на финанситѣ; за моитѣ възгледи по общинското законодателство. - Вечерьта писахъ на Атанасова, Киселова, Урбанекъ (за читанки); Гюзелевиятъ училищенъ законъ. — Les poux du Ministère de l'instruction publique [въшкитѣ на министерството на просвѣтата].

17/29 ноемврий, понедѣлникъ вечерь. Много работа. Вчера презъ нощьта довършихъ преработения основенъ училищенъ законъ (mein Geisteskind [моята духовна рожба] отъ марта, често препикавана), Гюзелевъ днесъ го одобри и веднага съ него отидохъ въ печатницата. Днесъ работя инструкцията за учителитѣ. Цѣлата работа върша самъ съ 2 подначалници. Вацовъ е вече на пѫть. Горановъ сега иска да мине въ министерството на външнитѣ работи на мѣстото на Михаиловски, който, като държавенъ стипендиантъ, замина за Франция и още въ Ломъ се скаралъ на парахода и билъ изхвърленъ (!). — Подиръ пладне бѣхъ въ комисията на главнитѣ секретари. Възложиха ми стилистичната редакция на законитѣ. Помнятъ, че презъ пролѣтьта (въ времето на Климента) единъ законъ съмъ редактиралъ за една нощь. Сега се съвещаваме по закона за бюджета, пиемъ край нажежената желѣзна „соба" Шлайферовъ чай и слушаме воденичнитѣ обяснения на Ковачева. — Вчера бѣше у мене Агура. Опозицията на Горанова, каже, не била изолирана, той не би я предприелъ, ако да не намираше духовна поддържка у медиокритѣ. — Правя малко посещения. Вчера ходихъ само у Стойчова и Горбанова (пръвъ пѫть следъ премѣстването си), обаче не намѣрихъ никого. По-рано бѣхъ у Безеншека: получихъ отъ него протоколитѣ на II Народно събрание, най-голѣмата българска книга. Моята история за заминаване направи много шумъ per omnes loces et conventus [по всички мѣста и събрания], особено разбира се по кръчмитѣ; жално, че вече щѣлъ да замине — все пакъ не, щѣли да го задържатъ; о, тѣзи глупави министри. — Онзи день вечерьта бѣхъ на разходка съ Данева. Радость за близкото възобновяване на дружеството [Книжовното]. — Стояновъ получи отъ мене три задачи: прегледъ на нѣколко книги, ревизия на всички софийски училища и подготвителнитѣ работи за възобновяването на дружеството. — Какво става въ Народното събрание, не зная. Вѫтре не влизамъ, само по нѣкога отивамъ въ бюрото. Въ „Независимость" онзи день имаше една мръсна уводна статия, диалогъ между двама консерватори и двама владици, гдето се говори за княза и премахването на конституцията. Bauernfängerei [селски хитрости]. — Не отколе у княза имаше дамско dîner: Mme Хр. Стояновъ, Mme Бурмовъ, Mme Браделъ avec les Messieurs, Каравеловъ дойде безъ госпожата; била канена, но бидейки въ интересно положение, отказала. — Зловонието на румънския офицеринъ Candiano Popescu, който измамилъ Карола I, че въ Русчукъ се готвѣло противъ него атентатъ; получилъ 20,000 франка и станалъ неговъ адютантъ. — Ристичъ говорилъ на Стоилова за нуждата да се установи границата на сръбско-българското културно влияние. — Скопие, каже, е сръбски, стара столица, азъ, разбира се, въ такава „вещна" комисия нѣма да влѣза. — Македонскиятъ дюлгеринъ Пулевски въ народна бѣла носия донесе преди нѣкой день въ министерството букваръ à la Богоровъ, съвършено неграмотенъ, искайки препорѫка за неговото разпространение. Речитѣ на Цанкова въ Народното събрание. Онзи день казалъ на единъ глупакъ: „Абе, защо ти говоришъ, когато нищо не разбирашъ". Доста съмъ доволенъ и отъ министерството и инакъ. Има доста работа, а това е добре. Въ кѫщи е доста приятно. Die „G'Spasfamilie" сѫ порядъчни, добри хора, макаръ и примитивни, homerische Einfachheit [хомерска простота], далече отъ блазираностьта и хиперцивилизацията съ всевъзможнитѣ тѣхни издънки. Виждаме се на 1 часа на обѣдъ (въ министерството стоя отъ 9—1), вечерьта на 7—8 и следъ това у тѣхъ въ стаята на чай. Боледуването на кученцето Фино и лѣкуването му съ дървено масло.