К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1880

3 и 4 септемврий/22 и 23 августъ, петъкъ—сѫбота. Затворихъ се въ кѫщи и писахъ дене и ноще обширенъ рапортъ за пѫтуването, който въ сѫбота вечерь изпратихъ на Сарафова. 

5 септемврий/24 августъ, недѣля. Писахъ дълго писмо за у дома. Преди пладне дойдоха у мене проф. Тоула съ Златарски, вече втори пѫть е въ София, младъ живъ човѣкъ, виенчанинъ. България му направила голѣмо впечатление, нѣмало нищо вѣрно отъ тѣзи лъжи, съ които били пълни вестницитѣ. Кметътъ въ Славиня, който ималъ печатанъ преводъ на Берлинския договоръ, му обяснявалъ неправдитѣ по сръбско-българската граница! Утре заминаватъ за Златица. Благодари ми много за покровителството и помощьта. Следъ толкова дълго време това бѣше първиятъ ученъ ex professo, когото видѣхъ. — Подиръ пладне ходихъ у Каравелова, гдето бѣше пълно съ хора. Князътъ пристигна отъ Варна, посрещнахме го въ двореца. Вечерьта бѣхъ поканенъ съ Тоула у Кевенхюлера. 

6 септемврий/25 августъ, понедѣлникъ. Сутриньта приказвахъ въ княжеската канцелария съ Стоилова, Augsburger Allg. Zeitung получили въ Варна, голѣмо впечатление, Кохъ и Riedesel предполагали, че това съмъ азъ. — Обѣдвахъ съ Коха. Вчера узнахъ, че ужъ на еврейскитѣ гробища били намѣрени камъни съ римски надписи и съ знанието на министра на вѫтрешнитѣ работи били зазидани въ моста по новото шосе за Балиефенди. — Отидохъ въ библиотеката. Поповъ е цѣлъ уплашенъ, въ „Presse" имало телеграма отъ София, че азъ презъ октомврий напущамъ българската служба. Азъ не опровергахъ новината, тя се разнесе като Lauffeuer [мълния]. Срещнахъ Касабова, Бурмовъ бѣше у мене. — Вечерьта съ Константиновича си устроихме „répas somptueux" [разкошна вечеря], студентско хазяйство, вечерьта ядене въ кѫщи, на пладне у дебелата елзаска. Днесъ взехме бифтекъ отъ гостилницата, други пѫть вечеряме само съ сирене, овошки, консерви и т. н. — Дойде продължението на Augsburger Allg. Zeitung. — Поискахъ 2 месеца отпускъ. 

7 септемврий/26 августъ, вторникъ. Зараньта избухна пожаръ въ еврейския градъ. — Руска богослужба на днешния день (за императрицата). — Ходихъ въ библиотеката. — Подиръ пладне въ министерството. Заявлението за отпускъ изпратихъ на Гюзелева чрезъ библиотечния слуга. Следъ пристигането ми пръвъ пѫть отивамъ въ министерството. Гюзелевъ нѣма нищо противъ отпуска: споредъ контракта имамъ право годишно на 8 недѣли, и до края на годината. Горановъ и Кирковъ бѣха въ стаята и правѣха кисели лица, ходятъ постоянно заедно. Гюзелевъ иска да ми възложи да купя печатница въ Виена. Следъ това съ всички тѣзи хора отидохме въ девическото училище, гдето се преправятъ училищнитѣ стаи.— Подиръ пладне говорихъ при разходката съ Стоилова много върху моето положение. Не съумѣха да ме използуватъ. За мене е изгубено време — научната кариера въпрѣки всичко остава моето собствено поле. Българитѣ отъ мене нищо нѣматъ. 

8 септемврий/27 августъ, срѣда. Сутриньта голѣма изненада. Втурва се Body, отваряйки вратата, Матковичъ, каже, съ едната си половина не може да влѣзе. Влизатъ Даничичъ, Миличевичъ и Матковичъ! Азъ зле разположенъ имъ изложихъ своето тукашно положение. Даничичъ: Вашето време тукъ е изгубено, нека тѣзи хора сами си го направятъ. Предумваше ме да не оставамъ тукъ. Дошли презъ Пиротъ, — утре презъ Трънъ заминаватъ за Враня и отъ тамъ презъ Янкова клисура въ Сърбия. Матковичъ обясняваше more solito [както имаше обичай] своитѣ наивности. Посещението остави у мене дълбоко впечатление, насмалко не се решихъ да не се връщамъ. Подиръ пладне имъ върнахъ посещението въ сръбското консулство. — Много работа, черновки, последни рапорти и т. н. Голѣмия повѣрителенъ рапортъ за кюстендилското пѫтуване на нѣмски, за княза, свършихъ въ петъкъ подиръ пладне. — Плана за пѫтуването ми въ Румелия държахъ въ тайна.

9 септемврий/28 августъ, четвъртъкъ. Сутриньта писахъ на министра за пари. На пладне писарьтъ въ министерството ми ги донесе, две заплати и разни разходи, които отъ добрина съмъ плащалъ за министерството (освенъ 50 рубли, дадени на Маркова за пѫть); писарьтъ се изненада, когато му казахъ, че това сѫ последнитѣ пари, които взимамъ отъ българската хазна. — Подиръ пладне отидохъ у Каравелова. Бѣше седналъ тъкмо за обѣдъ. Попита ме, кога ше отида въ отпускъ съ булка, на шега, и дали ще се върна. Азъ вдигнахъ рамене. Следъ това Каравеловъ говори съ мене цѣли три часа. Азъ му изложихъ положението: изгубеното до сега време, никакво пѫтуване, нито съмъ упозналъ народа и страната (сега искатъ да ме изпратятъ въ Видинско, въ Варненско) отъ моитѣ служебни проекти за просвѣтата не е използувано нищо, а свръхъ това и неприятелскитѣ отношения на подчинени чиновници. Той възрази, че министрътъ не е за нищо, другъ е нуженъ; за научното проучване на страната; бѫдещето ще бѫде по-добро, да съмъ оставилъ тѣзи „елегични" възгледи. — Захвана да излиза подъ редакцията на Сукнарова либералната „Независимость"; „Бълг. гласъ" се печата въ печатницата на Витоша въ по-малъкъ форматъ. — Съ особно писмо до Гюзелева съ отказахъ отъ мисията да купувамъ печатница подъ предлогъ, че въ Виена не ще остана. Ще изпратятъ Киркова въ Виена. 

10 септемврий/29 августъ, петъкъ. Сутриньта станаха маневри на концентриранитѣ сега въ София войски: дружинитѣ софийска, тетевенска, части отъ самоковска, радомирска, кюстендилска, софийска конница и артилерия. Народъ по ридоветѣ, Д-ръ Браделъ и Д-ръ Мирковъ съ женитѣ си, la famille Burmov. Едната часть отъ Балиефенди подъ Витоша, другата при лагера, резервата подъ командата на Любовски. Увалиевъ командуваше батарейната часть. Напредваха въ редици, стрелба съ пушки и топове, доста бърже и срѫчно in aufgelösten Reihen [въ разсипани редици]. Князътъ бѣше съ военния министъръ и свитата. Много публика и файтони. Азъ видѣхъ за пръвъ пѫть българска артилерия. Много интересно театро: слънце, горещина, прахъ. Софийско поле е чудесно за такива упражнения. 

11 септемврий/30 августъ, сѫбота. Александровъ день. Царски и княжески праздникъ. Цѣлъ день бѣхъ съ фракъ. На 9 ч. имаше черква. Азъ бѣхъ вънка съ Сарафова, Михаиловски, Ил. Цаневъ, който ме изненада съ въпроси отъ римското право. Въпросътъ трѣбва ли да се подава дѣсницата съ рѫкавица (по европейски) или безъ нея (по руски). Вѫтре въ черквата бѣше набито, душно. На 11 часа стана тържествено посрѣщане на княза въ дървения ad hoc павильонъ въ двора на Паренсовата кѫща. Най-напредъ бѣха дипломатитѣ, следъ това останалитѣ корпорации и колегии по редъ, взетъ отъ белгийския протоколъ. Икономовъ и общинскиятъ съветъ не дойдоха; Икономовъ съ своето вироглавство искалъ да бѫде по-напредъ — глупость, трѣбваше да дойде по-рано, или да дойде и да даде писмено искане, или да дойде отдѣлно вечерьта съ факелното шествие, но изобщо да се не яви, бѣше върховна глупость. Стоиловъ бѣше като гръмнатъ: това значеше разлагане на консервативната партия, до сега  князътъ можеше на нея най-много да се опира, и ето ти го сега! — Азъ говорихъ отъ името на главнитѣ секретари, тукъ бѣха (освенъ Шлайферъ, който е въ Русия), Стойчовъ и Копиткинъ. Всички останали говориха французски, ала азъ на български:

"За щастливъ се считамъ, гдѣто мога въ името на моитѣ другари, главнитѣ секретари на министерствата, Господина Директора на Общитѣ Сгради и Господина Управителя на Пощитѣ и телеграфитѣ да поднеса на Ваше Височество вѣрноподанническитѣ  ни честитявания за днешния праздникъ.

"Ние молиме Всевишнаго да даде на Ваше Височество много години за доброто, за щастието и за славата на Българския народъ, който провидението е повѣрило на отеческитѣ грижи на Ваше Височество.

„Ние увѣряваме Ваше Височество, че ние всѣкога ще се стремимъ съ всичкитѣ си сили, за да изпълнимъ високитѣ мисли, които Ваше Височество питае за възвишението, напредъка и благоденствието на Българския народъ".

Князътъ отговори по нѣмски по-дълго, като благодари за изказанитѣ чувства, главнитѣ секретари сѫ много важни като дѣсна рѫка на министритѣ и като стабиленъ елементъ. Дипломатитѣ като смаяни слушаха моето българско ораторство, Кевенхюлеръ, Белдимиано, Де Мартино ме хванаха и ме поздравиха. Моята речь, казватъ, направила общо впечатление — съ твърдия и ясенъ гласъ (какво прави катедрата!). Цѣлиятъ градъ говорѣше за това: Иречекъ говори български на княза. — Отидохъ си въ кѫщи съ Копиткина. Рускиятъ дипломатически секретарь Дуропъ пиянъ (постоянно), въ униформа седна ни на колѣната и тръгна съ насъ за консулството.

Преди пладне се произведе парадъ, ала азъ, за жалость, не видѣхъ голѣмото дефилиране, отъ часть въ нови униформи. Преписвахъ споменатия конфиденциаленъ рапортъ. — Вечерьта имаше освѣтление, но времето бѣше облачно, клонѣше къмъ дъждъ. Dîner. 50 души въ споменатия павильонъ. Седѣхъ между Д-ръ Калевича и префекта Ат. Храновъ. Цанковъ и Каравеловъ при сутрешния приемъ и вечерьта съ любопитство се въртѣха около мене, какво става съ Васъ, защо искате да заминете. Цанковъ е изплашенъ. Салтанатлията Де Мартино съ гола шашка и съ бастунъ въ рѫка. Нихатъ, смѣшенъ, съвършено потурченъ полякъ (въ униформа général de division). Пияниятъ Мосоловъ. И Груичъ бѣше тукъ. Много говорихъ съ него. И гръцкиятъ генераленъ консулъ и дипломатически агентъ Византиосъ, журналистъ отъ Триестъ; въ четвъртъкъ ималъ аудиенция да предаде акредитивните си писма, обаче, ордена на Спасителя, изпратенъ отъ краля, не предалъ; лошитѣ езици разказваха, че го заложилъ въ „hôtel Sophia"; щомъ падне Трикуписъ, и той ще си отиде. Следъ това имаше градинско забавление въ градината предъ павильона, импровизирани дървета. Славянска беседа се яви съ фенери и пѣсни. И гимназиститѣ пѣха; стариятъ Пърличевъ съ бѣло кепе (пиянъ) бѣше между тѣхъ. Бурмовъ и Каравеловъ се забавляваха amicabiliter [приятелски] помежду си. 

12 септемврий/31 августъ, недѣля. Сутриньта на 10 ч. бѣхъ на аудиенция у княза за сбогомъ. Говори ми за бѫдещето Народно събрание и положението на министерството, за конституцията, за негодностьта на нѣкои министри, особено на Тишева, за своята женитба. — Следъ това правихъ визити. Начовича и Агура не намѣрихъ. Въ кѫщи у мене дойдоха Йос. Ковачевъ съ Мишайкова, Стаменова и неговата госпожа — чулъ, че искамъ да си замина; много ме предумваше, да съмъ гледалъ народа, а не министритѣ, които постоянно се мѣнѣли. Сега билъ нѣкакъвъ си простакъ начело, утре щѣлъ да падне и щѣлъ да отиде отгдето е дошълъ; цѣла архива писма имало за повикването ми тукъ, дошълъ съмъ, и ако много нѣщо не се е свършило, поне се е захванало; за канцеларията. — Прошекъ дойде у мене. Даде ми преписъ отъ гръцки надписъ въ Църква. — Подиръ пладне ходихъ у Гюзелева. Нито дума за моето заминаване; говори за Богорова, за Пърличева, Висковски щѣлъ да бѫде старши помощникъ въ библиотеката, за печатницата, гимназиалния планъ. — Грекова и Thielau не намѣрихъ. У Адженова и жена му (недейте заминава, вече свикнахме съ Васъ). У Каравелова, гдето бѣше Бoбчевъ отъ Москва (изучавалъ тамъ правото) и Славейкoвъ. Говорихъ пакъ за моитѣ намѣрения да не се връщамъ, госпожата: сега ще заминете и ще напишете за насъ книга, ще разправите всичко лошо за насъ, за нашитѣ интриги. Имахъ отдѣленъ разговоръ съ Каравелова. Обещаваше гори и планини, Йос. Ковачева ще направятъ, каже, министъръ на просвѣтата, за бѫдещето на България; говори противъ Утина и евреитѣ; за желѣзницитѣ; Румелия щѣла да се съедини сама по себе си съ България, па и Македония — азъ: „въ 20 години всичко ще бѫде извършено, както въ Италия", само да не се бърза. — Кевенхюлера не намѣрихъ. У Шефера заварихъ Lascelles и Thielau, който говорѣше глупости за заемитѣ на румелийското правителство въ България, правени, каже, за гимнастическитѣ дружества — какво ли не лошо се измислюва за Румелия! Вечерьта бѣхъ съ Стоилова. Презъ нощьта писахъ писма за у дома и нареждахъ своитѣ книжа и нѣща. 

1/13 септемврий, понедѣлникъ. Опаковахъ и си събрахъ нѣщата за всѣки случай. Поповъ библиотекарьтъ бѣше у мене. Преди пладне ходихъ у Бурмова (не го намѣрихъ) и у Цанкова. Той искаше дори съвършено да ме задържи, да не съмъ отивалъ дори и въ отпускъ, искаше да ме назначи въ пограничната комисия съ Портата, говори ми за законопроектитѣ за Народното събрание, молѣше ме, щомъ веднажъ съмъ решилъ да замина, да не говоря тамъ вънъ нищо лошо - Подиръ пладне купихъ у Карастоянова сбирка отъ фотографии. Съ Сарафова намѣрихъ фаитонджия за Татаръ-Пазарджикъ, ерменеца Агопъ. Голѣмия си куфаръ ще изпратя чрезъ експедитора Шернеръ напредъ за Оршова. - Следъ вечеря Стоиловъ дойде у мене. - Голѣмъ скандалъ съ процеса на Бодилникъ! Безсмислицитѣ на Allg. Zeitung, че румелийската народна партия искала Груича (!) на мѣстото на Щрекера - той миналъ отъ Цариградъ презъ Пловдивъ и разгледалъ Румелия.

Много се колебаехъ. Недоволството отъ цѣлия нещастенъ и безплоденъ опитъ много често вече взимаше връхъ. Имаше минути както презъ м. май, презъ софийската пролѣть съ цъфналитѣ вишни, когато се носѣхъ на златни облаци и блѣнувахъ за освобождение отъ това доброволно изгнание, за 4 месечно научно пѫтуване изъ Румелия и България. Колко бѣхъ щастливъ! Следъ това дойде историята съ моето заличаване отъ бюджета и моето наново приемане; примирение. Постоянна борба на оптимизма съ песимизма, най-бързитѣ преходи отъ едното състояние въ другото презъ единъ и сѫщи день, и не веднажъ. При това страшната минала зима, безъ всѣкакви удобства. Съжаления за изгубената научна кариера; то ме обхващаше всѣкога, когато надзъртахъ въ своитѣ книги. За събиране на тукашни материали глупостьта на домородцитѣ не ми даваше възможность; дори и българска граматика не съставихъ, всички форми. Най-щастливото време бѣше първата седмица въ Рила. Следъ това болно ме засегна аферата Кирковъ—Горановъ. Презъ кюстендилското ми пѫтуване ме измѫчваше постоянната несигурность, какво ще бѫде по-нататъкъ, вѫтрешно огорчение. Изгубена година. На литературното поле отъ 1871. г. първиятъ пробѣлъ, безъ статия, безъ гласъ. Имайки отпускъ за пѫтуване въ „Европа", ще го използувамъ за пѫтуване въ Румелия, за да упозная тамошнитѣ българи. Въ София криехъ своитѣ намѣрения, като казвахъ, че заминавамъ презъ Цариградъ и Галацъ за Прага. Сега при заминаването ми отъ „Боклукополисъ" виждамъ, че хората все пакъ хранятъ симпатии къмъ мене, не съмъ имъ безразличенъ. Народътъ, а не правителството, Йос. Ковачевъ бѣше правъ. Какво ще ми кажатъ въ Прага, когато имъ разправя обширно тѣзи работи? Ще ли видя София тази година повторно?

2/14 септемврий. Сутриньта заминахъ за Татаръ-Пазарджикъ 16-19, четири дена останахъ въ Пловдивъ, на 20 презъ Чирпан отидохъ въ Ески Заара, тамъ стояхъ два дена (21, 22) на 23 бѣхъ въ Казанлъкъ, на 24 въ Габрово, на 25 заминахъ за Търново, на 26 и 27 останахъ въ Търново, на 28 заминахъ за Русчукъ, гдето видѣхъ княза, на 29 по Дунава потеглихъ нагоре и презъ Виена стигнахъ въ Прага. Пѫтниятъ дневникъ е въ особенна книга.