К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1880

1 августъ/20 юлий, недѣля. Останахме сами, князътъ сутриньта на 4 часа замина за Радомиръ, стигналъ на 11³/₄, презъ нощьта тръгналъ пакъ назадъ (отъ селото Рила съ кола). Днесъ е св. Илия, дойдоха малко поклонници, безъ съмнение въ околностьта ще да сѫ знаели, че князътъ ще бѫде въ Радомиръ. Преди пладне направихъ малка разходка съ Крауса и Коха; сѣнчесто „банско" мѣсто подъ манастира въ водопадитѣ на Рила. Обѣдвахъ съ Крауса, Коха и Константиновича и единъ офицеринъ, поручикъ Ястрембски отъ самоковската дружина (произнася болхари, ховори). Подиръ пладне се ровихъ между рѫкописитѣ. Следъ това съ Константиновича отидохме на гости у монаситѣ, у отца Паисия, пихме ракия, получихъ даръ Неофитовата христоматия, тукъ е дупнишкиятъ икономъ, Спасъ му разгатваше рецепти. Монаситѣ сѫ много любезни къмъ насъ. На 4 ч. излѣзохме ние четирмата съ коне на горе по самоковския пѫть. Малки морави, гори съ сухи пънове, каменисти русла въ гората, планински мочурляци, изолирани брѣгове, ливади въ амфитеатрално положение, диво скачане по скалиститѣ пѫтища, авантюритѣ на Спаса върху дивия конь на Стоилова. На лѣво, не далечъ отъ манастира, е метохътъ на св. Иванъ горе на склона! — Следъ това отидохме у отца Теофилакта казанлъчанина, у когото живѣе Спасъ, синьоокъ, бѣлобрадъ, съ голѣма коса, веселъ. При него бѣше една калугерица отъ село Рила, вече стара; Спасъ й разгатваше турскитѣ илями и хюджети за лозята въ село Рила. Тамъ въ селото има и женски манастиръ, калугеркитѣ живѣятъ по кѫщята, не заедно, често тѣ сѫ майки и сестри на рилскитѣ отци, μοναστήρια δίπλά [двойни манастири]. Говоренето имъ е по-интересно (филологически), отколкото на всички оратори въ Народното събрание. Игуменътъ, каза той, много говорѣлъ за мене, за моето изучване на рѫкописитѣ, много му съмъ се харесвалъ. — Подиръ вечеря пакъ преписвахъ, сънливость.

2 августъ/21 юлий, понедѣлникъ. Князътъ пристигна презъ нощьта на 2 ч. (на 9 и пол. ч. билъ въ селото Рила). Въ Радомиръ тържеството излѣзло великолепно, при предаването на знамето подполковникъ Котелниковъ хубаво говорилъ, било много горещо, имало закуска въ лагера, Цанковъ въ своята Urwüchsigkeit [непринуденость] казалъ на митрополита Илариона Кюстендилски, неговъ съседъ, че вече е време да си направи завещанието (старецътъ много се уплашилъ, той е скѫперникъ, богатъ). На връщане се счупилъ единъ файтонъ на полето между Дупница и Рила. Въ Рила билъ Петроновъ съ 4 войника, недѣля, въ селото се намирала една чета харамии, които сѫ искали да минатъ въ Македония за грабежъ, набили едно сополанче; Ястрембски заминалъ за тамъ, билъ ятакъ, криелъ орѫжието имъ, обаче тѣ му били длъжни и той не искалъ да имъ даде орѫжието. Тъмна нощь. Преди пладне спахме. Азъ довършихъ своята порция рѫкописи; въ тѣхъ намѣрихъ разказитѣ на Цамблака за смъртьта на Срацимира Видински; подиръ пладне се мѫчихъ съ глаголическия отпечатъкъ върху дървенитѣ корици (на Адрианта). Привечерь всички съ княза излѣзохме пеша вънъ, около оборитѣ, на ливадитѣ, Корвинъ събира скакалци, кученцето Жипси ги яде; търкаляхме камъни надолу, презъ едно голѣмо стадо волове слѣзохме по склона долу на пейката; калугерски риболовъ. При вечерята князътъ разказа за Такмачова и Сологуба, и двамата  пронизани въ войната съ куршумъ въ гърдитѣ и при всичко това останали живи. Такмачовъ се катери като дива коза по скалитѣ, чудотворниятъ български климатъ; какъ въ войната яли сухари, взимани отъ джобоветѣ на мъртвитѣ; стариятъ Горчаковъ — формата на изреченията. Графъ Stollberg. Князътъ говори за развалената кръвь на дворянскитѣ и владетелски родове отъ постоянното женене помежду си. Der schlafende Uhlan [спещиятъ уланинъ] въ Берлинъ (епилептични прояви). — Чай на чардака. — Подиръ пладне князътъ посети игумена.

Струва ми се, на втория день отъ нашето престояване тукъ, Константиновичъ четѣше пристигналитѣ телеграми на агенция Хавасъ, телеграми стилизувани, Шеферъ ги взе отъ него и почна да чете: Bulgarie se mariera avec Zorka Montenegro [България ще се ожени за Зорка Черногорска]. Огроменъ смѣхъ, Шеферъ остана цѣлъ смутенъ, paraplexie [смайване]. Какво ли се не пише и измислюва за насъ?! 

3 августъ/22 юлий, вторникъ. Лошо спахъ, често се пробуждахъ. Предчувствия, че наближава заминаването ми; какво още да свърша? Да препиша надписитѣ въ черквата, на Хреля (и двата надписа), да видя кивота на светията, да свърша по нѣкой начинъ съ рѫкописитѣ, да препиша можеби  на ново хрисовула; да посетя езерата, открити отъ Rockstroh ... Преписвахъ каталога на рѫкописитѣ, горещо, облачета. Вижда се и съ просто око тенекиениятъ кръстъ, забитъ на Еленинъ връхъ. Мариновъ отиде да посрещне Lascelles и семейството му, английския дипломатически агентъ. Говорихъ съ Петронова за войската. Граничниятъ батальонъ въ Кюстендилъ се състоялъ отъ 2 роти по 400 души, офицери Токмачовъ, Кудрявцевъ, Сапуновъ, Чарторийски. Постоянни оплаквания въ военното министерство, плячкосвали не шайки, а батальонцитѣ. Неотдавна тѣ били заведени презъ София въ Османпазаръ и тамъ разформирани. Между тѣхъ имало хора отъ всички народности, и маджари и сърби. Сега отъ 1¹/₂ месеца граничната служба изпълнявали 2 роти отъ радомирската дружина (1 въ Бобошево), вече си  заминали, и 1 рота отъ самоковската въ Рила (сега въ манастира). — На 10¹/₂ ч. се отслужи литургия за царицата. Ние съ княза бѣхме въ манастира. Богуслужение предъ златния иконостасъ въ великолепния храмъ, бърканица отъ руско и гръцко пѣние, игуменътъ по руски. — Сутриньта четохме въ вестницитѣ за нови bulgarische Gräuel [български жестокости] въ Neue Freie Presse, какъ българитѣ отнели на турскитѣ бѣжанци 2000 кѫщи въ София (отъ кѫде пъкъ се взеха толкова!), и когато клетницитѣ се върнали, искали имъ още „масрафъ"  за пазенето, тъй че сиромаситѣ, каже, трѣбвало още и да доплащатъ. Гладстоновата болесть. Désastre de Kandahar [нещастието при Кандахаръ]. — Преди пладне взехъ нови рѫкописи, интересна е печатаната книга отъ 1539 г.  въ Грачаница. Отъ рѫкописитѣ, освенъ едно пергаментно евангелие, нѣма ни единъ отъ епохата преди 1470 г., възобновяването на манастира, всичко е отъ XV—XVIII столѣтие. — Подиръ обѣдъ съ Константиновича дешифрирахме телеграми, Константиновичъ не преписалъ ключа(!), досадна работа. Следъ това писахъ на Зоре въ Дубровникъ обширно литературно писмо (напечатано въ „Slovinac") jezikom dubrovačkim [на дубровнишки езикъ]; на Константиновича много се хареса. — Lascelles пристигна. Азъ се преселихъ въ ѫгловата стая. — Вечерьта бѣхъ у Неофита. Разпитва много за Чехия; за особеностьта на католишката литургия и литургическитѣ книги. За положението на България преди Одринския миръ, безъ черкви, камбани, не смѣели да носятъ цвѣтни калеври. Лично не познавалъ Софрония Врачански, не говори много за него, билъ, каже, неученъ човѣкъ, не излизалъ вънъ отъ България да се учи. Богориди билъ неговъ роднина, ала незнае каква. Стефанаки Богориди разбиралъ български, ала „не хортувалъ" (Неофитъ лично го познавалъ). Неофитъ билъ при него за фермана на Рилската черква следъ 1833 (пожара). За постройката на черквата, за бинитѣ (крилата) на сегашната постройка. Хрелина кула въ стария манастиръ преди пожара била по-близу до вратата. Старата черква (на мѣстото на сегашната) била хубава малка, живописьта въ нея била нова; въ новата черква следъ постройката й избухналъ вѫтре пожаръ. Говори много за Стоилова и Константиновича, харесватъ му. За Цанкова се произнесе не ласкаво, билъ латинецъ, работилъ за унията. Рилскиятъ манастиръ ималъ метоси въ Солунъ, Чирпанъ, Т. Пазарджикъ, Пловдивъ, Кюстендилъ, Дупница, София, много нѣщо е отишло на вѣтъра. Тукъ имало монаси отъ всѣкѫде, лексикографиченъ материалъ, отъ Македония, Родопитѣ, Тракия, Търновската епархия, обаче, отъ Котелъ и т. н. никого. Осѫжда старославянския правописъ, не може да се пише като Остромиръ. — Имаше тукъ единъ македонецъ бѣжанецъ селянинъ у Константиновича, предлага (почти продава) детето си — момче, не могълъ да го отгледа. Македонска практика — това по-рано ставало и въ Цариградъ (cf. Ташикмановъ). — Единъ красничавъ [хидропикъ] лудъ монахъ, изолиранъ въ една келия. — За барометъръ намъ ни служи вонята отъ манастирскитѣ нуждници. — Вечеря. Отведнажъ се напълни съ гости. Мг и Mme Lascelles и две момчета, новиятъ софийски полицмейсторъ, Цаневъ. Той разправя за превземането на София отъ руситѣ билъ драгоманинъ на австрийския консулъ Waldnart; 1000—2000 коли на турски бѣжанци се събрали въ Балиефенди и били пленени отъ рускитѣ черкези и шопи, и до сега се намиралъ маргаритъ тукъ-таме у шопкинитѣ отъ този пленъ; воловетѣ на тѣзи пленници били повечето реквизирани отъ българитѣ. — Въ недѣля избѣга единъ тукашенъ пехотинецъ отъ самоковската рота съ карабината си, сабята и 3 патронташа, навѣрно е отишълъ въ селото си, ще се намѣри. - Манастирскитѣ пандури сѫ сбирщина отъ македонски комитаджии на пенсия. - Днесъ не излизахъ вънъ. - Щѣлъ да дойде, казватъ, Гюзелевъ. - M-me Lascelles préside [г-жа Ласелъ предстателствува]. 

4 августъ/23 юлиЙ, срѣда. Дойде на мѣстото на Петронова Гипровицъ, подпоручикъ отъ 1 сотня, струва ми се имеретинецъ, живъ младъ момъкъ, има нѣщо детинско въ него. Неговитѣ опити да говори французски, гимнастически фокуси (скачане презъ масата, премѣтане, шегитѣ при риболова съ англичанитѣ). Презъ деня преписвахъ отъ рѫкописитѣ, легендата за Св. Иванъ Рилски отъ Скилица, интересни нѣща за София отъ Ман. Комнинъ. — Вечерьта бѣше весело на чая у княза. 

5 августъ/24 юлий, четвъртъкъ. Преди пладне писахъ. Подиръ пладне направихме излетъ на коне по цѣлата Илийна рѣка чакъ до вѣковнитѣ гори, презъ стари изгнили пънове, гѫста хладна сѣнка, буйни корени, мочури, шумещи потоци, стари мостове. Colossale Ameisenhäufe [грамадни мравуняци]. Гористи краища. Почивка въ вѣковната гора. Назадъ. Диво казашко конче. Галопъ по Владичина ливада, неочаквано се спрѣхме и азъ щастливо се намѣрихъ на земята подъ коня. — Вечерьта бѣше полѣно докторовото мушамено палто на чердака. 

6 августъ/25 юлий, петъкъ. Цѣлиятъ день бѣхъ въ стаята си, писахъ писма на Павловича въ Парижъ, на Валента, на Ягича, на чешкия проф. Ржезничекъ. Подиръ пладне спахъ. Вечерьта пристигна Гюзелевъ. Моитѣ приготовления за заминаване. Съ Гюзелева вечеряхъ самичъкъ. 

7 августъ/26 юлий, сѫбота. Сутриньта преписахъ живота на св. Иванъ отъ Скилица. Днесъ имаше ловъ, но пакъ несполучливъ. Подиръ пладне съ Коха и Краузе ходихме при св. Ивана, две черквички на гористия склонъ въ лѣво отъ самоковския пѫть, живѣятъ тамъ двама монаси, бѣха тъкмо въ манастира. Ние оставихме конетѣ вънъ и се вмъкнахме вѫтре. Живописьта е подобна на тази въ манастира (ада). Хубавъ изгледъ на долината, къмъ самоковската пролука, къмъ манастира. Слънчевъ гористъ склонъ. Отсрещниятъ е сѫщо лесистъ, нагоре пасбища. По-горе надъ двата се издигатъ черквички (тукъ е билъ, очевидно, най-стариятъ манастиръ), пещера, ала не влизахъ въ нея. Интересна тема: критиченъ разборъ на легендитѣ за св. Ивана — Евтимиевата, Скилицовата, простобългарската у Хилфердинга и т. н. Важенъ въ нея е пасажътъ за основаването на манастира и за посещението на царя Петра, най-важниятъ критиченъ пунктъ. Най-стара е скилицовата. — Гюзелевъ играеше печална роля на княжеската трапеза, седѣше до Ползикова мълчаливо, pictus masculus [хубавъ мѫжь], никой не говорѣше съ него, — Горбановъ дойде съ жена си (умрѣло имъ детето. Вечерьта съ Гюзелева и Константиновича бѣхме у него въ келията, весели, Гюзелевъ aufgeknöpft [бѣше разпасанъ]. На сутриньта Гюзелевъ си замина.

8 августь/27 юлий, недѣля. Преди пладне преписване. На 10 ч. се отслужи тържествена литургия, князътъ бѣше тамъ, лития, пѣние. Отидохме у игумена съ княза, бѣше неговиятъ именъ день (Пантелеймонъ), князътъ му даде портрета си, всички манастирски главатари бѣха тамъ. Азъ останахъ следъ разотиването на другитѣ тамъ съ Ползикова, сладко, кафе и т. н. Следъ това отидохъ у проигумена Кирила съ Горбанова. — Подиръ пладне въ дъжда излѣзохъ на конь. По коритото на Рила. На едно скалисто мѣсто при кулата слѣзохъ, коньтъ ми избѣга, загуба за мене, уплашихъ се. Вечерьта пристигна Груичъ. На вечерята князътъ много се интересуваше за сръбската армия. 

9 августъ/28 юлий, понедѣлникъ. Сутриньта като чичероне ходихъ съ Груича въ Релина кула, въ черквата, гдето цѣлувахме мощитѣ; игуменътъ дойде въ черква, сръбско-българската взаимность въ Рилския манастиръ, надгробниятъ камъкъ на Хреля (парчета) вънъ отъ черквата въ стената, при игумена, около манастира, на поляната съ изгледъ на манастира. Груичъ е много противъ Цанкова, турчинъ, създавалъ излишни мѫчнотии — въпросътъ за поданството на пиротчани. — Подиръ обѣдъ съ Груича ходихме въ долината на Друшлявица, водопровода, при кръста и надъ кръста, видѣхме отъ горе княза при пещерята на св. Иванъ. Въ мoнашескитѣ бахчии; единъ люцерноподобенъ калугеръ ни даде карнабитъ, пиперкитѣ не узрѣвали, падало рано слана, снѣгъ имало и презъ лѣтото, „сурово мѣсто", въ градината, гдето бѣха Паисий, Мелетий и други съ Горбанова. — Въ дюкяна въ Хрельовата кула (съ калугеръ дюкянджия) накупихъ сбирка отъ издѣлия на народната индустрия за 12 гроша, разложки гривни, пръстени, обици, костурки и т. н. — На княжеската вечеря бѣше Горбановъ съ жена си. — Подиръ вечеря ходихъ у Неофита, още ме чакаше, бѣше изпушилъ чибука си, последни разговори. Следъ това у игумена, изказахъ му още веднажъ всичката си радость, че най-после видѣхъ Рилския манастиръ, за който толкова съмъ писалъ, старобългарска светиня, въ срѣдата на България. — У княза. Подиръ това прибирахъ, у Константиновича имаше работа до срѣдъ нощь. На 11¹/₂ ч. легнахъ да спя облѣченъ. 

10 августъ/29 юлий, вторникъ. Спасъ почти не спа. На 2 ч. се събудихме, пихме кафе. Азъ, Спасъ, Кохъ и Краузе заминахме този день за София, князътъ съ останалитѣ ще тръгне утре. Колата с багажа и слугитѣ заминаха. Ние на 4¹/₂ излѣзохме на коне съ 2 войника. Игумена, проигуменътъ Теофилактъ и т. н. ни изпратиха чакъ задъ вратата. Дъждъ, първиятъ лошъ день презъ цѣлото ни престояване, неочакванъ обратъ. Само азъ отъ предвидливость бѣхъ взелъ мушама. Нашиятъ войникъ е отъ Рила; пасторътъ въ безсмисленъ галопъ отмина напредъ, Спасъ боленъ върху лудия Стоиловъ конь. Вървѣхме презъ развълнуванитѣ води нагоре надолу съ опасность за живота ни. Въ Рила пълна бъркотия, débandade [безредие]. Пасторътъ и докторътъ заминали съ пощата безъ да ни дочакатъ. Константиновичъ следъ тѣхъ на конь. Азъ като не знаехъ где сѫ тѣ (изгубихме се), чакахъ, докато най-после се метнахъ на посока въ готовата пощенска кола следъ тѣхъ. Застигнахъ Константиновича между блатата предъ Кочериново на конь. Въ Кочериново трѣбваше да се преоблѣка: навалица, прасета на „площада", митницата съ знаме, момичета, поляци, пандури, коньтъ (на Стоилова) биде върнатъ съ единъ полякъ въ Рила. — Тръгнахме. Файтонджията е турчинъ, вървимъ изъ тинята край шосето, измокрени отъ поть и дъждъ. Сини рибарчета. — На 9³/₄ бѣхме въ Дупница, гдето стигнахме двамата другари. Тоалетъ и déjeuner съ донесенитѣ провизии. Медицинскитѣ съвети на Краузе къмъ населението. Капитанъ Форстъ (отъ планинската батарея). Писаревъ, бившиятъ началникъ на митницата въ Кочериново. Тамошната търговия била съвършено западнала, цѣлиятъ годишенъ доходъ отъ митницата възлизалъ около на 6000 фр.; бивалъ често въ Джумая (1 и пол. ч. отъ тукъ), страхътъ на турцитѣ отъ българитѣ, — защо България е изтеглила войската си отъ македонската граница, това било сигурно, за да нахлуела въ Румелия. — Тръгнахме, докторътъ и пасторътъ сѫ напредъ, багажътъ остана назадъ. Спахъ. Срещнахме Минчо, пощенския контрольоръ, смѣнихме конетѣ на шосето. Отъ 12—4 и пол. ч. Дупница—Радомиръ, пѫтувахме все въ дъждъ и каль. Поправка на осьта въ едно шопско село. Въ Радомиръ услужливиятъ цинцаринъ ни приготви яйца съ сирене. Тръгнахме. Ясно, живописенъ край, червенъ пѣсъчникъ, трънскиятъ зѫберъ. Единиятъ отъ нашитѣ коне (жълтиятъ) куцаше(!). Перникъ, турски и християнски гробища. Terrassement [насипъ] за желѣзиица. Трътлести чернокоси масивни шопкини по нивята, херкулесови широколики фигури. Moisson [жетва]. Бѣли облачета на Витоша. Нови капки. Съ качулки. Büffelherden [биволски стада]. Проектъ за археологически-географически излетъ: на Витошкия връхъ (на западния склонъ), Църква, Перникъ. Нощно пѫтуване безъ фенери (пощаджията — магарето ги забравилъ) въ дъждъ презъ Владайския проходъ, вървѣхме пеша следъ колата; въ Балиефенди реквизирахме свѣщь. Предъ града насмалко не се прекатурихме въ окопа. На 10 ч. бѣхме въ София, чукане на слугата; чай. Бѣхме съсипани - 18 часа въ дъждъ. Неприятни впечатления - заличиха по-старитѣ впечатления за рилския припекъ. 

11 августъ/30 юлий срѣда. Спахъ до 12 ч. Подиръ пладне срещнахъ Белдимиано и доктора. На пощата въ Библиотеката, въ министерството купища писма. Христовъ и Вацовъ бѣха у мене. Христовъ ни съобщи образци отъ провинциалната администрация, какви екземпляри сѫ назначени (за околийски началници) и какъ управляватъ, horrenda [ужасни работи]; кастраторътъ на прасетата е околийски началникъ въ Кула и т. н. Вечеряхъ въ кѫщи. Дойде цѣлиятъ Ausland № 1 и сл. 

12 августъ, четвъртъкъ. Сутриньта пристигна князътъ на 6 ч. Надъ Балиефенди Ползиковъ изкочилъ отъ колата, която се прекатурила, падналъ и малко се наранилъ въ лицето; безсмисленото тукашно каране галопъ надолу безъ спирачка. — Ние едва на пладне излѣзохме. Стоиловъ ще си дойде отъ Пловдивъ въ сѫбота. Четохъ Augsburger Allg. Zeitung до срѣдъ нощь. 

13/1 августъ, петъкъ. Сутриньта ходихъ въ библиотеката, а следъ това въ министерството. Когато искахъ да подпиша изходещитѣ писма, Горановъ ми каза, че азъ съмъ нѣмалъ това право, — та нали съмъ билъ, каза, прикомандированъ въ библиотеката. Азъ му отговорихъ остро и посегнахъ да прибавя рубриката за моя подписъ, обаче това не стана. Флагрантна неподчиненость. Крайното избухване der verhaltenen Intrigen [на потайнитѣ интриги]. Задъ него се крие Кирковъ, обиденъ отъ подреждането на библиотеката. — Срещнахъ се съ Каравелова и Сарафова (отъ статистическото отдѣление). Подиръ пладне имаше педагогическо събрание въ министерството за учебния планъ на народнитѣ училища: Гюзелевъ, Каравеловъ, Ковачевъ, Вас. Поповичъ, Василевъ, Тодоровичъ, Стаменовъ, Коевъ, Хр. Цаневъ, Кирковъ и т. н. Педагозитѣ говориха страшни глупости, безсмислици, бърбъръ! Следъ това отидохъ въ кѫщата на Паренсова, гдето сега живѣе князътъ — престройката на голѣмия дворецъ се захвана.

2/14 августъ, сѫбота. Стоиловъ пристигна едва вечерьта. Сутриньта отъ 9—12 ч. заседава министерски съветъ за плана. Подиръ пладне отидохъ у Каравелова, ядохъ съ тѣхъ кисело млѣко и говорихъ за Периодическо списание. На 6 ч. стана освещаването на кавалерийската казарма, постави се основниятъ камъкъ на орханийското шосе, князътъ остана тамъ дълго, сѫщо и първенцитѣ. 

3/15 августъ, недѣля. Успахъ се и пропуснахъ шопското упражнение на Хр. Цаневъ на 10 ч. (привремененъ педагогически курсъ, изпитъ), на 11 ч. се отвори учредителното събрание на славянския комитетъ (не зная какво ще излѣзе отъ него идеята е на Паномарьова). Подиръ пладне съ Константиновича ходихъ у Моравенова, гдето видѣхъ майката на Стоилова (напълно се пресели въ София), въ кѫщата на Стоилова - Стоиловъ дохаждалъ у насъ. Челъ моитѣ презъ пролѣтьта писани фрагменти, наблѣгаше да се довършатъ. - Презъ нощьта работихъ върху фрагментитѣ. 

4/16 августъ, понедѣлникъ. Боленъ съмъ. Ходихъ у Сарафова. Въ библиотеката (Брожка се жени), въ министерството (кисели лица). Подиръ пладне писахъ на Каница, въ кѫщи и т. н. и четохъ Ausland. Въ библиотеката се ровихъ въ животописа на Фалмерайера (Ges. Schriften) — тѫга да се върна пакъ къмъ науката, тѫга за катедрата, за независимость. Въ петъкъ ще замина за аграрната комисия въ Кюстендилъ (уговорено съ Каравелова въ Рила), въ октомврий за Европа. Споредъ Стоилова въ Румелия много се интересували за мене. — Стоиловъ презъ нощьта замина за Варна подиръ княза. Ние бѣхме до срѣдъ нощь у него. 

5/17 августъ, вторникъ. Писахъ цѣлия день гимназиалната програма (не зная за кого, и безъ туй нищо нѣма да излѣзе отъ това) и „Skizzen aus den Bulgarenländern" [очерки изъ българскитѣ земи]. 

6/18 августъ, срѣда. Праздникъ. На 10 ч. отидохъ на австрийската литургия въ католическата черква, гдето Бурианъ и Тоттъ бѣха въ униформа. Начовичъ, Поповъ (библиотекарьтъ) и Агура бѣха у мене. Кирковъ разтѫрбява страшни безсмислици за библиотеката. Довършихъ статията. Дъждовно. 

7/19 августъ, четвъртъкъ. Изпратихъ Augsburger Allg. Zeitung. Отидохъ у Каравелова ajourner le voyage [да отложа пѫтуването]. Говорихъ съ Вацова и Христова на улицата. Търсихъ Цанкова, за да поговоря съ него за онази дисциплинарна работа. — Гюзелевъ не върши нищо, изъ града се говори за това. Подиръ пладне четохъ Allg. Zeitung и литографирания рапортъ за аферата de Belibey. Кумани бѣше у мене и Константиновича. Азъ ходихъ у Груича да искамъ позволение за Христова, който сега е въ Царибродъ, да отиде въ Пиротъ. 

8/20 августъ, петъкъ. Цѣлиятъ день преписвахъ гимназиалната програма. Вечерьта бѣ Сарафовъ у мене, неизвестность, нѣмаме инструкции и не знаеме собствено въ какво се състои цѣлиятъ въпросъ. - Машинациитѣ на Австрия за разорѫжението на България. Пълно е съ кореспонденции въ вестницитѣ за съединението. - Днесъ пакъ има съвещание за програмата на първоначалнитѣ училища, но не отидохъ. — Презъ нощьта писахъ французско писмо до Цанкова като председатель на министерския съветъ досежно удовлетворението по случката Горановъ-Кирковъ.  

9/21 августъ, сѫбота. Сутриньта бѣхъ у Сарафова, въ библиотеката, въ министерството. Министърътъ е много любезенъ, говори за напечатването на моитѣ проекти и статистика, за старославянската читанка. Подиръ пладне писахъ писма и се приготвихъ за пѫть къмъ Кюстендилъ. Ще дойде съ насъ Каравеловъ съ госпожата си.

Кюстендилъ. Дневникътъ за пѫтуването въ Кюстендилъ се намира въ особна тетрадка. Печатаниятъ рапортъ вж. въ „Държавенъ вестникъ" и отдѣленъ отпечатъкъ.

Излѣзохме съ Сарафова на 22/10 августъ сутриньта, бѣше съ насъ и Каравеловъ съ жена си, който се върна още на 25/14. Ние двамата на 29,30 и 31 бѣхме въ Краище, тридневенъ излетъ на коне. Особенъ край, Краище бѣ сега открито. Пълно е съ археологически, топографски и др. известия. Върнахме се на 2 септемврий 21 августъ вечерьта въ София.