К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

1880

19 юний/1 юлий, четвъртъкъ. Вече юлий. Скоро ще стане една година, откато напуснахъ Прага и Европа, заминавайки за Дубровникъ. Сутриньта бѣхъ въ княжеската канцелария, гдето дойде Стояновъ, следъ него Великсинъ (при княза), сега безъ служба, разяренъ противъ министерството — всички диви животни, които сѫ избѣгали отъ европейскитѣ менажерии, може да се намѣрятъ, каже, въ София. Следъ това дворцовата комисия — Икономовъ, Горановъ, Храновъ, Горбановъ, Бракаловъ, Саранчовъ, на чело Тишевъ. — Въ министерството. Девическото училище има изпити, утре свършватъ, а на мене нищо не е казано; интриги на Ташикманова. — Подиръ пладне на 3 ч. пакъ въ министерството. Преди пладне у Каравелова въ министерството, за Брадела (той е противъ него и за Вас. Стояновъ), за правилницитѣ, заплатитѣ, организацията; на 4 ч. замина. Преговори за купуване на карти — говорени безсмислици. Цѣлото заседание докара само indigestiones [стомашни разстройства]. — Бѣхъ у Стоилова. Очаква Спаса. Кумани билъ вчера у княза, говорилъ за статията въ Бълг. Гласъ, journal, каже, du palais [дворцовъ вестникъ], Стоиловъ билъ въ него, князътъ се смѣлъ, нищо подобно, има свобода на печата, Стоиловъ е замисленъ по този въпросъ. — Сутриньта дойде у дома даскалъ Миланъ. Намѣрилъ служба по финанситѣ въ Варна. Разправя интересни нѣща за отношенията на княза къмъ населението. Много го обичали, нашето царче, хората съ сълзи на очи сѫ гледали на него въ Ловечъ и Плѣвенъ. Презъ време на дебатитѣ за опълчението Стамболовъ говорилъ на селскитѣ депутати въ залата, какво се боите отъ княза, князътъ не е султанъ, и той е такъвъ човѣкъ като насъ — нахвърлили се върху него, та трѣбвало да избѣга. Стамболовъ билъ главниятъ противникъ на княжеската власть, обаче малко последователи ималъ и не намиралъ одобрение между населението. Миланъ мислилъ, че либералитѣ воюватъ за принципи, но тукъ вижда, че всичко е за служби. Първото министерство изгубило собствено, само защото е уволнявало чиновници. — Abortus на г-жа 3. поради изкуството на тукашнитѣ хекимбашии. — Миларовъ като че се е изгубилъ, видѣхъ го само въ градината въ обществото на прочутата „София". — Вчера преди обѣдъ говорихъ съ Цанкова -  одобрява организацията на министерството, за ръководенето на библиотеката (временно); за Hocdé, той му нѣщо казалъ, че билъ responsable само envers les grandes puissances [отговоренъ само предъ Великитѣ сили]. - Каравеловъ много ръмжи противъ военното министерство, голѣми кражби. Конетѣ на шуменската батарея и ливадитѣ на Икономовия чифликъ. — Азъ съмъ много разтревоженъ сърдитъ на Гюзелева. Не може да се върви напредъ, пирамидални безсмислици и глупости. Губи време. Най-добре ще е на време да си отида, отколкото да живѣя и да си губя здравето съ такива магарета. Съ Каравелова най-добре бихъ излѣзълъ на глава, има понятие за конституционенъ животъ, и съ Цанкова и Хр. Стоянова (жени се въ недѣля). Каравеловъ (копривщенецъ) е по майка роднина на Стоилова (Моравеновци сѫ отъ Копривщица). — Балабановъ се колебаелъ, сега ужъ не искалъ въ Цариградъ; кандидатурата на Даскалова за Бѣлградъ поради княжеския отпоръ падна, заминава за Самоковъ; въ Букурещъ отива Кириякъ Цанковъ, румънското правителство го приема (познатъ билъ на Братиано). 

20 юний/2 юлий. Преписахъ записката за педагогическитѣ курсове. Вчера имаше министерски съветъ у княза, въ турската преселническа комисия сѫ поставени Даскаловъ, Вас. Стояновъ, Славейковъ. За Вас. Стояновъ князътъ рекълъ, че иска да го има тукъ следъ бързото привършване работата на тая комисия — за главенъ инспекторъ на училищата; Цанковъ се съгласилъ. Ergo Victoria [и така победа]. Браделовата история князътъ я знае. — Цанковъ преди обѣдъ ми разправи за старобългарско имание нѣкѫде си въ Бистрица, знае се, каже, кѫде е. Азъ му говорихъ за нуждата да пѫтувамъ, той — за библиотеката; тѣзи хора мислятъ, че пѫтуването по страната е разходка, или пъкъ се боятъ, че азъ всичко шпионирамъ (!) — Марекъ и Брожка сѫ назначени, първиятъ въ Ломъ, вториятъ тукъ въ София и прикомандированъ презъ ваканцията въ библиотеката. 

21 юний/3 юлий, сѫбота. Отецъ Ник. Пономаревъ дойде въ канцеларията, билъ въ канцеларията на Дринова за духовнитѣ дѣла, руснакъ, смахнатъ. — Марекъ замина; дадохъ му за смѣтка на правителството 50 рубли. — Пристигна Спасъ Константиновичъ отъ Пловдивъ, новиятъ помощникъ на Стоилова, мой старъ познатъ — Селимъ Ефенди отъ Дубровникъ. Едва се познахме. Румелийската администрация, тукашнитѣ условия. — Съ Горанова вечерьта излѣзохме по полето къмъ Горубляне. — Вечеряхъ съ Спаса и Екзарха. 

22 юний/4 юлий, недѣля. Въ Бълг. Гласъ е обнародвана чудесна статия на Икономова. На 11 ч. е сватбата на Хр. Стояновъ съ Mlle Начовичъ. Burmov's Aengste [Бурмовитѣ страхове] Graece Conference, Constitution. — Подиръ пладне дъждъ и гърмене. Съ Спаса отидохме у Стоилова. Привечерь излѣзохъ вънъ. Писахъ на баща си и на Дринова. Доволенъ съмъ: Himmel voller Geigen [блаженство], князътъ постоянно питалъ Гюзелева за мене; Браделовата история е полусвършена; музеятъ и библиотеката сѫ въ мои рѫце; и двамата чехи сѫ настанени; ломското училище е държавно; музейнитѣ Luftschlösser [въздушни кули] - етнографична и археологическа карта; планътъ за канцеларската организация. — Презъ нощьта страдахъ отъ колики.

23 юний/5 юлий, понедѣлникъ. Пренасянето си отложихъ отъ срѣда за петъкъ. — На българската поща намѣ­рихъ цѣлъ купъ свои закъснѣли писма въ — poste restante! Въ министерството говорихъ за постройката на нова гимназия; за браилскитѣ капитали; Михалаки Георгиевъ иска да отиде въ Ломъ, но жена му не ще; написахъ règlement за постройката на училища. Писма излизали отъ канцеларията безъ моя подписъ. — Вечерьта съ Спаса отидохме въ недовършената плавалня (un paysage vert riant [зеленъ веселъ пейзажъ] съ дървета и ливади), на Шишманова, Халдецко и Поповича; тамъ и евреи ператъ вълна — софийски (християнски) работници; следъ вечеря излѣзохме съ него по шосето за Балиефенди — спомени за Дубровникъ, Иванкo Бонда, Мишетичъ, хубавата Пера, Zlatarovo zlato y Gjivoviča, Пуцичовци. — Писахъ презъ нощьта на Христовъ (въ Бѣлоградчикъ), на Мицовъ (въ Враца), на Вацовъ (въ Ломъ), Блъскову (въ Шуменъ), и на Урбанекъ. Спасъ за attitude [положението]: строгость къмъ населението.

24 юний/6 юлий, вторникъ. Лошо ми е. Споредъ Спаса това било νοσταλγία. Зле съмъ настроенъ отъ нежеланието и тѫпоумието на туземцитѣ (ein barbarisches und wildes Sauvolk) да ме оставатъ да пѫтувамъ изъ страната. И работата съ жилището се влачи, не мога да спя, болки въ червата. Подиръ пладне сърдитъ чакахъ съ Горанова въ канцеларията Гюзелева до 6 ч. Personalkatalog е съставенъ. — Ефремъ Карановъ отъ Самоковъ, ще дойде въ гимназията. — Пренасяне на педагогическото училище въ Самоковъ. 

25 юний/7 юлий, срѣда. Сутриньта писахъ на книжарницата Cotta. — Зараньта дойде у мене г. Джансъзовъ, интересува се много отъ турскитѣ документи. Тукашнитѣ турски документи, за Бѣлградъ, австрийцитѣ въ Пиротъ, поправкитѣ въ Русчукъ, за хайдутството въ началото на 17. столѣтие въ Самоковъ, София, Кюстендилъ. Пал. (на кадиитѣ) и т. н. Обърнахъ му вниманието на турскитѣ надписи по чешмитѣ и джамиитѣ, на турскитѣ предания въ София. Досега той е билъ адвокатъ на турцитѣ тукъ. Челебиджамия при двореца била съградена на 909. год. отъ единъ Челеби, имала ливади и дюкяни въ чаршията (Булевардна улица). Неговото откритие на писма отъ Шереметова и Петъръ Велики до великия везиръ въ стария одрински дворецъ. Той е пловдивчанинъ, дълго време живѣлъ въ Одринъ. Челъ въ турскитѣ хроники въ Цариградъ за завоюването на България, за побеждаването на Константина, господарь на Кюстендилъ и на кратовскитѣ рудници. Той е билъ 1¹/₂ години въ Неврокопъ, въ града нѣмало нищо старинно, нито джамии, нито укрепления, християнитѣ били много потиснати, турцитѣ били насреща въ Баня, тамъ имало следи отъ старъ ужъ градъ Hикoпoлисъ. Въ съседство имало село, населено съ турци, които говорѣли гръцки. Арнауткьой, когато той е билъ младъ (въ Пловдивъ), говорило влашки. За помацитѣ — женитѣ ходѣли на чешмата незакрити: говорѣли повечето български, Айшо, Фатимийò. Пѫтьтъ Т.-Пазарджикъ — Батакъ билъ 9 часа, Батакъ — Доспатъ Ханъ 9 часа, Доспатъ Ханъ — Неврокопъ 9 часа — великолепни планини и гори, пущинаци, развалини, чудесно хубава природа. Той е билъ и въ Яхъръ Челеби, християни и помаци играели заедно хоро, могло да се събератъ много пѣсни. Главното село съ следи отъ стари сгради — виждало се, че е било нѣщо голѣмо — било Смилянъ тур. Исмиланъ, предполага, че произлиза отъ Смoлѣнè (правдоподобно). Имало много крепости въ Родопитѣ. Билъ и въ Неврокопъ—Сѣръ—Солунъ. Не вѣрва въ Верковичиадата, не били отъ родопскитѣ помаци, по-скоро отъ тиквешкитѣ. Въ Калоферъ (билъ тамъ една година) имало около 20—30 грамоти, фермани, наново потвърдени, около 200 години стари, — дервенджийски привилегии. — Искамъ да го използувамъ за турскитѣ рѫкописи на библиотеката. Добъръ момъкъ. — Неврокопскитѣ аги били османлии отъ Гюмюрджина, чисти турци. — Споменували се въ турскитѣ документи и „революции" въ Виза. — Разпитахъ го за римски паметници въ Одринъ: въ топхането имало латински надписи, обаче били размѣстени; на една стена имало гръцки надписъ: αΰτοκρ. 'Ηράκλειος — Крепость Сетенъ въ Драмско. Слушалъ съмъ, каже, пѣсень за нѣкакъвъ си Филипъ въ Драмско: иде Филипъ на ситна дребна лова, а това му изтълкували, каже, за Ситенъ градъ. — Питахъ го, дали турцитѣ сѫ недоволни, че голѣмата джамия е библиотека — не, китабхането е свещено нѣщо. — Въ канцеларията дойде Кирковъ. Утре ще предаде библиотеката на 2 ч. следъ пладне (отвратителенъ човѣкъ). — Получихъ заплатата си за юний.

Подиръ пладне съ Миларова и живописеца Симеоновъ отъ Трѣвна отидохъ въ Бояна, да свѣря копията на ликоветѣ направени отъ Симеонова; решено е да се купятъ за 160 фр. за музея. Поради бавностьта на Гюзелева работата се протака вече толкова дълго. Пѫтувахме съ кола (на 4 ч. подиръ пладне), чийто кочияшъ (спазаренъ за 3 рубли)  бѣше пиянченинъ (изговаря пат=пѫть). Пѫтьтъ е неравенъ; растителность, ливади, бабяци [verbascum], sambucus, множество непознати растения, отчасти цъвтнали. Живописецътъ е пропѫтувалъ много мѣста; говорили ми за единъ манастиръ въ Тракия, гдето неговиятъ баща видѣлъ старъ български законникъ за Витошкия върхъ. Миларовъ каза, че е необходимо да пѫтувамъ до 2 месеца. Живописецътъ чудесно умѣе да се разправя съ селянитѣ, въ Бояна билъ 45 дена, всички го знаятъ. Намѣри учителя Георги, старъ шопъ въ народна носия. Селото има 84 кѫщи, 32 воденици, въ училището 36 деца, а 67 не ходятъ. Влѣзохме въ черквата. Сравняване на ликоветѣ, много добре е предадено лицето на деспината и царицата, царьтъ вече въ оригинала е неясенъ, севастократорътъ има донѣкѫде друга физиономия. Живописецътъ хубаво ги е възпроизвелъ, има похвата на сѫщата школа (въ Трѣвна баща му и дѣдо му сѫ били живописци, първоначално тамъ не е имало нищо, изкуството било пренесено тамъ отъ Охридъ; друга по-слаба живопись срѣщаме въ Самоковъ и Разлога — Рилско; нѣма руско влияние, терминитѣ изглеждатъ гръцки). Единъ европейски живописецъ всичко би идеализиралъ. Боитѣ излизатъ, като се намокрятъ съ слюнка. Силно се ронятъ (главно Конст. Асѣнъ). Азъ свѣрявахъ надписа — всичко съ помощьта на малки восъчни свѣщици. Странна липса на освѣтление въ предверието. Въ дѣс-

Отвънъ — гдето е олтарътъ се виждатъ тухли, предверието е отъ камъкъ и тухли; nota bene вѫтре стари греди. Долу подъ ликоветѣ изкача тухла, мазилката е изтрита. По пода кѫсове отъ орнаментиранъ камъкъ (растителенъ мотивъ) и крѫгли камъни, споредъ даскала ужъ воденични камъни. Да е имало тѫдѣва манастиръ, тукъ никой не знае. Презъ детинството на даскала, черквата е била съборена, расла трева по покрива, обновена била на 1845. год., има и надписъ за това. Въ вѫтрешната часть ликоветѣ сѫ нови; въ ѫгъла български борецъ въ бронирана риза съ подбрадъкъ, живописецътъ се изкачи нагоре, но не можа да  достигне  надписа, нѣмахме стълба.  На върха самоковска живопись и  коринтски капителъ, странитѣ му около 70 см. Вратата (нова предстройка) е желѣзна, пълна отвънка съ коршуми — отъ времето ужъ на царя Сюлеймана. По-рано е имало тукъ много ръкописи. Спомнятъ си Григоровича, Верковича (копиралъ надписа, спалъ тука); последнитѣ книги събралъ Мелетий и ги отнесълъ, подарилъ ги, каже, на нѣкой русинъ, кой знае кому. Имало и боянски записи съ мѣстни събития (!!). Симеоновъ е много противъ Мелетия. — Следъ това седѣхме съ учителя вънъ на гробищата. Каменни кръстове, безформени, стари, селска работа безъ надписи. Околностьта. Градище — турски Къзъ-Тепе, български Батылъ (въ устата на учителя силно ы — той мисли, че Батилъ е може-би човѣкъ). Предания за нѣкакъвъ бой, турцитѣ стреляли съ карабина отъ високо и убили българския воевода въ крепостьта. Подъ градището край потока Царево падало. Налѣво е могилата Сульовъ гробъ. Тамъ надъ селото въ подножието сѫ намѣрени римски монети en masse. Учительтъ ми показа една — Soli invicto, Ргobus. Водопадъ надъ градището — живописна панорама. Възлизането на Витоша — най-добре е отъ Владая: но горе има мѣстность Златни мостъ. Споредъ живописеца, тамъ имало зелени камъни като малахитъ. До най-низкия връхъ отъ Бояна било далече 4 часа. — Животътъ въ селото. Освенъ учителя, имало единъ единственъ грамотенъ човѣкъ. Неговата заплата е 2100 гр., дължатъ му 1060 гр. Той е и селски писарь, вѣрва повече на рабоша, отколкото на писмото. Въ училището (1 отдѣление) до изпититѣ останали само около 20 деца, останалитѣ си отишли. Около двамина въ войската знаели свѣстно да пишатъ. Попътъ, неговиятъ колега отъ училището, е обикновенъ човѣкъ, съ всички е добре, купува ливади. Въ селото по-рано е имало келия, учили се на славянско писмо, и той тамъ се училъ. За словото божие боянчани малко радѣятъ, сега е миналъ страхътъ. Никакъвъ респектъ дори и предъ стражаритѣ. Той самъ е билъ 11 месеца стражарь. Изговарятъ лира—рила, рубла—ругла, капикъ—капликъ; разпознаватъ старитѣ (монè) и новитѣ рубли споредъ двойния надписъ, два реда, отъ странитѣ. Какъ въ Драгалевци при маневритѣ за едно прасе донесли на княза рабошъ за 10 рубли. Воденицитѣ били по-рано турски, тогава тукъ било пълно съ кадъни. Сега той ще се предаде на учителство. Държеше листата за изборъ на настоятели, боянчани нищо не мислѣли за това. Нѣма да дойде на ваканционния курсъ. — Ликоветѣ Симеоновъ работилъ съ помощьта на две рефлексни огледала, около 3 часа дневно. И Дондуковъ видѣлъ неговата работа. — На връщане приказвахме — за Славейкова като библиотекарь. Срещнахме Хр. Стоянова съ госпожата си два пъти, важно се кокорѣше. Азъ се съвършено освежихъ отъ пътуването и работата. Пихъ вода отъ стомната на една шопкиня, живописни носии, добри хора. Нашиятъ пиянчанецъ (бугаринъ) ни показваше где е Златица — тамъ гдето е „омàрина" — мъгла, где е Вакарелъ 8 часа. - Имало закопани ръкописи въ пода при стената надѣсно подъ Алтимиръ*)[1]; не много отдавна. - Зографътъ работи съ ентусиазъмъ, горещъ патриотъ, любитель на старинитѣ Може да бъде използуванъ при музея. Въ Бояна иска сега да копира още Богородица (много хубаво), Алтимира и бронирания мѫжь. Подобна броня има и въ музея. 

26 юний/8 юлий, четвъртъкъ. Ходене и приготовления за пренасяне. — Подиръ пладне отидохъ въ библиотеката, за да я приема, ала Кирковъ не дойде, билъ ужъ боленъ. Подиръ пладне на 5 ч. стана отварянето на плавалнята. Отидохъ тамъ съ Гюзелева. Князътъ дойде съ Ползикова. Голѣмъ Jux [джунбушъ]. Министритѣ бѣха тамъ. Лодка направена отъ Kappl, още прѣсенъ катранъ, вода влизаше въ нея, Юрасъ и Радакъ си измокриха панталонитѣ. Първитѣ плувци, слугата на Кевенхюлера, Мита сърбинъ съ бакенбарди, билъ и въ Петроградъ и у княза Милана (когато билъ стрелянъ въ Топчидере и той билъ раненъ), пръвъ скочи, щомъ бѣше вътре — жабешко крѣкане — музика; получи букетъ. Следъ това влѣзоха Kappl и неговиятъ Geschäftsführer [дѣловодитель], Карастояновъ и др. Щомъ князътъ си замина, всички се намѣриха въ водата, министритѣ и т. н., а азъ отидохъ въ двореца и съ Стоилова излѣзохме на разходка. 

27 юний/9 юлий, петъкъ. Сутриньта се пренесохъ съ нѣколко хамали, испански евреи, интересни мъжяги, мускулести и силни, за единъ часъ бѣше всичко готово. Дадохъ имъ 2 рубли. Въ новото ми жилище дойдоха Спасъ и Боботиновъ. Хубаво изглежда, най-после пакъ съмъ на първия етажъ. Очудването на ориенталцитѣ на нашия западенъ вкусъ. — Вчера Корвинъ, Кохъ, Буриянъ, Тоттъ и Белдимиано сѫ били на Витошкия връхъ, но нѣмало изгледъ. — Споредъ измѣрванията на инженеритѣ на държавната желѣзница, които сега сѫ тукъ, той е високъ 7046'10" Wiener Fuss. На върха Аlpenlandschaft [алпийска природа], като кѫтенъ зъбъ, долини пълни съ вода, грамади отъ камъни, коя е най-висока, мъчно е да се познае. — На пладне изненада ме въ канцеларията Миличевичъ! Дошълъ отъ Пиротъ вчера (16 часа отъ тамъ), за да види „6paћa бугаре" и утре се връща. Обѣдвахъ съ него, съ Дим. Боди и съ Спаса. Много разпитва за училищата, азъ му направихъ кратъкъ статистиченъ и педагогиченъ прегледъ, особно на народнитѣ училища. Той похвали българскитѣ учебници, букваря на Благоева и т. н. Досежно издръжката на народнитѣ училища, е напълно автономистъ, знае нѣщо и за нашитѣ планове (за училищата), че сме се позовавали на него. Писмениятъ езикъ, наречията, намиране на старобългарски думи въ живия езикъ; Новаковичъ правилъ сѫщото въ сръбски. Даничичовиятъ речникъ. Дубровникъ, исторически паметници и материали. Отаджбина и преводътъ на моитѣ Босненски руди, челъ се cum amore [съ любовь] по цѣла Сърбия. Да не съмъ се показвалъ въ Сърбия, щѣли да видятъ, че съмъ билъ още много младъ човѣкъ; азъ: биха видѣли, че съмъ „argentum vivum" [живакъ]. Азъ му разправихъ за своето положение тукъ, наивность, детинство, казахъ му, че искаха да ме изгонятъ отъ тукъ, той се очудваше. Биещиятъ въ очи козмополитиченъ характеръ на София, чуватъ се всички езици. Руварацъ въ Карловци между книгитѣ. — Дадохъ му среща следъ това на 5 ч. въ кафенето, ала не го намѣрихъ тамъ. — Вечерьта въ новото ми жилище дойдоха Грековъ и Спасъ. Балабановъ се прекланялъ предъ Бълг. Гласъ и Бурмовъ. 

28 юний/10 юлий, сѫбота. Първа нощь въ новото жилище, приятно. — Сутриньта отидохъ въ плавалнята. Преди пладне имаше министерски съветъ отъ 9 до 12 часа. — Въ княжеската канцелария. Тамъ бѣше Пономаревъ: за неразположението на българитѣ къмъ всичко не българско, всичко което руситѣ сѫ основали, е западнало — благотворителни дружества и т. н., нужда отъ по-голѣма сплотеность. — Подиръ пладне отъ 2—5 ч. бѣхъ въ библиотеката. Кирковъ ми всичко показа. Авгиеви обори. Не считамъ за своя длъжность да чистя чужди хлевове (за Славейкова!); джамията до сега не сѫ ми показали. Сърдитъ съмъ, та чакъ главата ми се мае. „Работа сбъркана отъ край до край". Казахъ това на Гюзелева. — Вечерьта на 6 ч. съ Спаса и Златарски излѣзохме на табията между орханийското и пловдивското шосета. Бѣхме много весели. Спасъ лѣкува моята νοσταλγίαν καί μελαγχολίαν. Горе съ помощьта на картата на австрийския генераленъ щабъ, на компаса и далекогледа опредѣляхме планинитѣ. Намѣрихме Рила, Самоковскитѣ планини (до сега ги смѣтахъ за Рила) и Чадъръ тепе на тройната граница; по тѣхъ plaques du neige [снѣжни ивици]. Облакъ се задаваше отъ долината на Места, бѣлъ на лазурния хоризонтъ, бърже се издигаше. Всѣкога мъглявитѣ румелийски планини, по-близкиятъ Вакарелски поясъ и задъ него мъглявата Срѣдна гора. Златишкиятъ балканъ, Мургашъ, Кремиковскиятъ манастиръ и Св. Никола. На северъ чудесенъ конусъ (300°) и една просѣчена планина (320°) — нѣкѫде си въ Трънско или задъ Трънско, у дома дори и съ помощьта на други карти не можахъ да намѣря какво е това. Ясниятъ въздухъ ни подмамяше, мене и Златарски, за излетъ на Витоша утре отъ Драгалевци, понеже веселиятъ Спасъ утре не можеше, по разни objections [причини]; обаче бѣше късно; вечерьта не можахме да съберемъ компанията (Горановъ, Безеншекъ). — Люцкановъ ще бѫде назначенъ за главенъ секретарь въ министерството на външнитѣ работи, Храновъ ще отиде въ Бѣлградъ, Набодковъ не се назначава (уволненъ е въ Силистра по искането на Великитѣ сили) въ администрацията. Екзархъ изхвръкна отъ министерството на външнитѣ работи. Князътъ къмъ петъкъ ще отиде въ Рила. Кириакъ ще отиде наистина въ Букурещъ, познавалъ се съ Братиано и т. н.  

29 юний/11 юлий, недѣля. Петровъ-день. Станахъ рано сутриньта. Кокетна шопкиня въ кѫщата (Трèнка). Писахъ писмо въ кѫщи. Много горещо и ясно, чудесенъ день. На 2 ч. подиръ пладне направихме излетъ съ коне: Стоиловъ на своя конь, азъ на Горбановия гордъ вранъ конь и Спасъ на голѣмия конь на Гешова. Минахме презъ Драгалевци и Бояна за Балиефенди. Хубави ливади, разединенитѣ хълмове на Курубагларъ съ вишнови дървета, следъ това се издига тревиста поляна до Драгалевци, много вода и влага; petit galopp, galopp, trott, pas — скачане презъ ливадитѣ. И тритѣ коня сѫ жребци; caprioles [скачане] въ съседство на конски стада. Какъвъ прелестенъ край! Какво удоволствие да минавашъ на конь презъ гѫстата трева, която се раздѣля подъ конскитѣ копита. Купи сѣно. Напреднали култури, жълто жито и жътва — до зеленото жито подъ планината. Селото е самотно — пространно, заможно съ горичка, стройни стари орѣхи, множество изворни води; „fragiles calamos, silvamque sonantem" [крѣхки стъбла и пѣсеньта на гората]. Отъ далече презъ гората се чуеше хорото! Горе при втората горичка е манастирътъ на долния й край. Изгледи на планинитѣ, на зеленото поле, на София. Хубаво мѣсто за бѫдещи вили. Отъ тукъ по политѣ на Витоша потеглихме къмъ Бояна, изгубихме планинския пѫть, насамъ натамъ. Вървимъ между зелени нивя. Голѣмо стадо и множество мънички въ него. Минахме презъ Бояна около черквата. Приликата на шопскитѣ костюми съ херцеговинскитѣ. Souvenirs отъ всѣкакъвъ видъ. Въ Бояна forum — и хоро, съ кавалъ, весело. По политѣ продължихме къмъ Балиефенди, гдето имаше множество файтони. У Любовски. Тамъ видѣхъ неговата жена, осиновена сестра на Стоилова. Чай. До кѫщата хоро на тетевенска дружина и боянски моми, князъ Гедровицъ отъ сотнята весело диригираше, разпореди да донесатъ едно тенекено ведро вино, почерпиха най-напредъ старцитѣ, следъ това по-старитѣ жени, подиръ тѣхъ момитѣ и най-сетне себе си. Играчкитѣ съ кърпи бѣха на лѣвия флангъ. Руски и български пѣсни. Офицери отъ юнкерското училище. Тантиловъ отъ Карлово и т. н. Пристигна Моравеновъ мл. и сестра му. Князътъ е въ Владая. Презъ полето тръгнахме au petit galopp назадъ. Бѣхъ около 5 часа на конь, на английско седло. Всичко ми мина като сънъ предъ очитъ la campagne avec les bois, les préries charmantes, les fleurs de la campagne, l'ombre des noisetiers, les jeux d'une population primitive, Ies charmes  des cultures encore vertes et les scènes grandioses d'une contrée presque alpine [полето съ дърветата, прелестнитѣ ливади, полскитѣ цвѣтя, орѣховитѣ сѣнки и игритѣ на едно първобитно население, омаята отъ зеленитѣ още посѣви и величественитѣ картини на единъ почти алпийски край]. — Вечеряхъ съ Спаса и Агура. — Стоиловъ и Спасъ искатъ по този начинъ да излѣкуватъ моята носталгия и меланхолия. До сега за мене нѣмаше друго, освенъ министерството — дворецътъ — гостилницата, азъ нѣмахъ дори жилище. — Разказитѣ на Спаса за пловдивския животъ. Стипцата Богориди не далъ дори и единъ балъ; заминалъ за Цариградъ, защото Областното събрание (споредъ устава) му гласувало пѫтни пари. На Кипъръ избухнала гръцко-турска революция; лошото английско управление. 

30 юний/12 юлий, понедѣлникъ. Нѣкакъвъ си полупраздникъ, Хр. Стояновъ напр. празднуваше, и шопитѣ. Избори за общинския съветъ — кандидати Икономовъ, Начовичъ, Яневъ, Грековъ, обаче съ агитация не можаха да се събератъ доста гласове. — Сутриньта дойде у мене Миларовъ, заминава утре при майка си въ Карнобатъ, говори много за Кировича, иска да го види уволненъ отъ Бѣлградъ; доведе ми слугата на Славейкова (който заминава днесъ за Търново), Петъръ отъ Златишко, отъ Челопечъ, добъръ момъкъ. — Отидохъ въ княжеската канцелария. Лудешкитѣ актове на лудия Филчевъ, бившъ секретарь въ Бѣлградъ (следъ Миларова); Шишмановъ го държи у себе си въ кѫщата на Цанкова; Стоиловъ чете своята черновка на нотата до агентитѣ на Великитѣ сили за турскитѣ разбойници и бѣжанци (бѣжанската комисия се състои отъ Даскаловъ, Вас. Стояновъ и Славейковъ; Даскаловъ иска да стане главенъ секретарь на вѫтрешното министерство — Ковачовъ при насъ за инспекторъ; Стояновъ за инспекторъ; Славейковъ — за библиотекарь). Цанковъ по пѫтя за министерството ме пита за моето участие въ Бълг. Гласъ, азъ му отговорихъ, че устроихъ редакцията, писахъ за училищата, за Румелия, за руско-българскитѣ отношения, инакъ че не ми влизатъ въ работа вѫтрешнитѣ отношения, азъ съмъ чужденецъ и искамъ да живѣя спокойно; Стоиловъ му обяснилъ вече това по-рано, за да се не лъжатъ. — Той ми каза, че не е на мнение правителството да издава свой вестникъ, нека да има само противни вестници, правителството нека на дѣло покаже какво знае (лисица — говори и мисли другояче). Отбихъ се въ министерството само за малко, проектитѣ на училищнитѣ сгради. — Обѣдвахъ съ Спаса и Златарски. — Подиръ обѣдъ бѣхъ въ министерството, Гюзелевъ писа на Паница за печатница, на министерството на вѫтрешнитѣ работи за джамията, за Зафирова, за карти и т. н. — Вечерьта съ Стоилова и Спаса излѣзохме въ парка. Грековъ бѣше съ насъ. — Князътъ съ Корвинъ, връщайки се по оградата, спрѣ се и размѣни съ насъ по нѣколко думи. - Вечеряхъ съ Спаса. Тукашното правителство. Министерството на външнитѣ работи нѣмало нито въ времето на Балабанова, нито на Начовича, нито на Цанкова сношение и директна връзка съ Румелия и Македония. Сега се устроява въ княжеския кабинетъ. - Имало събрание у Адженова, гдето били Начовичъ, Грековъ, Бурмовъ и Балабановъ, азъ и Стоиловъ не бѣхме, повдигнатъ билъ въпросъ за заплатитѣ на редакторитѣ (по 10,000...), било споменато, че до сега никой не е взелъ нито единъ грошъ. — Люцкановъ е тукъ. — Днесъ Поповичъ, представитель на сливенската фабрика, бѣше у княза. 

1/13 юлий. Годишенъ споменъ за дохаждането на княза въ София. Преди пладне се отслужила официална литургия, гдето билъ и князътъ, обаче азъ нищо не знаехъ, билъ устроенъ въ последния моментъ. На пладне съ Гюзелева бѣхъ самичъкъ въ канцеларията. Работихъ на бърже, заминаването на княза. Вечерьта имаше илуминация. — На войската сѫ раздадени вмѣсто кринкитѣ^[2а] нови пушки берданки. — Лудуването на Филчова е потенциаленъ изразъ (споредъ Стоилова) на начина на мисленето у интелигенцията; Grössenwahnsinn nicht persönlich sondern national aufgefasst [мегаломания не лична, а национална], Grande Puissance [Велика сила]. — Мръсотиитѣ досежно Янева и Набодкова при назначението имъ. Протичъ ще излѣзе отъ медицинския съветъ. Кирковъ като главенъ инспекторъ не ходи въ министерството. — Новиятъ ми „момъкъ" ме събуди много рано; написахъ сутриньта добъръ отзивъ за ученическитѣ дружества и рапортъ за археологическата разходка до Бояна (обширно). 

2/14 юлий, срѣда. Презъ нощьта и преди пладне съставяхъ шифъръ. Отидохъ въ канцеларията, гдето дойдоха Кожухаровъ, орханийски инспекторъ, родомъ батачанинъ, много добъръ човѣкъ, и Семерджиевъ, управитель на канцеларията на търновския губернаторъ до декемврий, загребски възпитаникъ, много благопристоенъ gentleman. На 11 часа се отслужи литургия като завършекъ на 40-дневния трауръ за руската царица; geringe Betheiligung [малко посетители]; князътъ бѣше тамъ; ядене на коливо (Трайковичъ) и държане на „вощеници". Подиръ обѣдъ бѣхъ въ княжеската канцелария. Купища укази; Ташикмановъ е пониженъ на подначалникъ (черновката е писана отъ неговата, Ташикманова рѫка.). Следъ това отидохъ въ министерството. — Съставихъ съ Гюзелева списъкъ на персонала; promesse formelle du voyage d' inspection et même en Rouméliе!! [фopмaлнo обещание да пѫтувамъ по инспекция, дори и въ Румелия]. Vici [победихъ]. Веселъ съмъ. Планове отъ где да захвана. Подиръ това ходихъ пакъ въ двореца. Стоиловъ се обличаше, азъ тамъ, князътъ вѫтре при него. Телеграфистътъ Реихбей. Българинъ софиянецъ Йошевъ, училъ въ Бѣлградъ, презъ Кримската война (преди нея) съ гръцки паспортъ заминалъ за Цариградъ, следъ това билъ драгоманинъ 7 години въ Видинъ, 6 години въ Яшъ, презъ войната билъ при Ганецки — превеждалъ речитѣ на турскитѣ парламентьори при предаването на Плѣвенъ. Превелъ Всеобща история, за която получилъ отъ руското правителство (на 1861.г.) пръстенъ. — Въ градския съветъ сѫ избрани Тодоръ Икономoвъ, Начовичъ, Грековъ, Даскаловъ, Молловъ, Браделъ, Бурмовъ, тукашниятъ Димевъ и т. н., двама шпаньоли и др. Икономовъ ще бѫде кметъ, Начовичъ и Даскаловъ помощници. — Подиръ вечеря отидохъ пакъ въ канцеларията, Спасъ едва бѣше ялъ. Lettre de créance за Балабанова. — Гешевъ junior заминава още утре. — Останахъ до 1 часа презъ нощьта въ канцеларията, тамъ дойдоха за малко Грековъ, Бошняковъ и Семерджиевъ (произволитѣ на търновския окрѫженъ съветъ, affaires de Rahovica, Binnenzölle [аферитѣ въ Рѣховица, вѫтрешни мита]). — Веселъ съмъ, нарекохъ София Boklukópolis. На 5 часа замина князътъ за Рила за единъ месецъ, съ него е цѣлата свита (Кохъ и Краузе тръгнаха днесъ напредъ) и Thielau. Министритѣ ще отидатъ тамъ следъ една седмица; единъ ще замине вънъ. 

3/15 юлий, четвъртъкъ. Година какъ съмъ вънъ отъ Европа, лани заминахъ за Дубровникъ. — Сутриньта съ Емлера посетихъ библиотечната джамия, бѣхъ за пръвъ пѫть вѫтре. Складъ — парцали. Тъмно, влажно. Calcul [смѣтката] за етажъ пропадна: на тавана на джамията — библиотека е сводъ и надъ него кубе. Пълно е съ прахъ и стенитѣ отъ димъ (отъ оджака) сѫ почернѣли. Огромни масивни стълбове като въ бирария. Голѣма диссиметрия. Единствената възможность е да се използува като цѣло, да се баданоса, да се направятъ огромни дулапи околовръстъ, и въ вестибюла да се образуватъ две зали. — Въ библиотеката, съ Попова говорихме за раздѣлението и т. н. Въ канцеларията. Дошла е орханийска депутация да иска помощь за третокласното училище, ще се дадатъ 3000 фр., на пирдопчани ще се дадатъ 2500 фр. Снажни хора. — Подиръ пладне бѣхъ пакъ въ библиотеката съ Брожка и пр. Дъжделиво. Съ Спаса ходихме pour des emplettes [за покупки], самоваръ, meubles, визитни картички ; бѣхъ у Хранова; азъ весело му казахъ: ще напиша фарсъ „Даскалпаша и Боклукополисъ", Трайковичъ = άρχιβοκλουκοπολίτης. Заехъ на Спаса 100 + 2 рубли. — Вечеряхъ съ Спаса и Тотта. 

4/16 юлий, петъкъ. Сутриньта писахъ писмо на Климента досежно Шишкова, училищата, дружеството и т. н. — Икономовъ, казватъ, приелъ избора. — Преди пладне ходихъ въ библиотеката да поразгледамъ, следъ това въ канцеларията, гдето бѣ Великовъ, изгонениятъ съ петиция инспекторъ; personalia; образцовиятъ чифликъ (азъ съветвахъ да се остави на министерството на финанситѣ да го дава подъ наемъ). — Подиръ пладне отидохъ пакъ въ библиотеката, гдето бѣ Кирковъ. Приехъ я безъ инвентаръ. Мг К. a commencé à me dire de petites impertinences [г. Кирковъ захвана да ми говори малки грубости] — за раздѣляне на библиотеката по предмети, голѣма препирня за Щрасбургъ и Дрезденъ. Азъ го питахъ, билъ ли е въ Шрасбургъ? Ирония. Следъ това му казахъ, че такива безсмислици сѫ възможни въ Ориента, гдето библиотекаритѣ не знаятъ науката, но не и въ цивилизования западъ. Мълчание. — Страшенъ дъждъ, боклукополски. — Подиръ това отидохме съ Константиновича да купя у шпаньолитѣ самоваръ, кана (говорѣха италиянски, Спасъ говори испански, синоветѣ на евреина много добре французски, учили го въ училището на Белхимона, снажни хора), чай (намѣрихме последно пакетче отъ истински московски чай на Попова) и т. н. — У Хранова, Спасъ купува неговитѣ мебели, пазарлъкъ, сладко, кафе, чай. Тамъ бѣше и Mme Славейкова (un bon manzo). Разговоръ за румелийскитѣ събития, скѫперничеството на Богориди; Бельовскиятъ процесъ; лудиятъ Караминковъ и Бояджиевъ; нерешителностьта на Кръстьовича; злонамѣреностьта на Шмита, много хитъръ човѣкъ (abus у него [злоупотрѣбява], .... *)[2] човѣкъ, ала политиката го е съсипала); ерменцитѣ сега не били съ българитѣ (подъ руситѣ било другояче); павликянитѣ били напълно съ българитѣ. 

5/17 юлий, сѫбота. Страшенъ проливенъ дъждъ и каль привечерь. Нѣколко пѫти бѣхъ у Спаса; планове за уредбата на библиотеката. Сутриньта дойде у мене Прошекъ. — Дадохъ на Гюзелева официаленъ рапортъ за приемането на библиотеката и на Киркова въ присѫтствието на Гюзелева копие отъ рапорта. Въ министерството дойде пратка отъ 190 римски монети (Carus, Carinus, Numerianus, Aurelianus, Probus (дебела), Diccletianus) и 30 български и византийски (особено рѣдки сѫ българскитѣ), първитѣ отъ лозята въ Русчукъ, вторитѣ отъ Преславъ. — Съ Спаса следъ 8 месечно хранене въ Restaurant parisien на дебелата Mme Georges избѣгахме въ hôtel Italie на веселата Mme Hacker (отъ Банатъ), гдето храната е по-добра и виното не е оцетъ. — Вечерьта дълги приказки съ Хандецка. 

6/18 юлий, недѣля. Сутриньта дойдоха у мене Брожка и Емлеръ, подиръ пладне Бурианъ и Белдимиано. Писахъ рапортъ за библиотеката и музея, много обширенъ. Подиръ пладне писахъ нѣкои писма до чехи, които искатъ мѣста (имамъ доста такива), особено на една госпожица въ Страконици. Съ Спаса излѣзохме по мокритѣ ливади и по Нишското шосе. - Подиръ пладне ходихъ у Грекова, гдето бѣше Mme Романъ. 

7/19 юлий, понедѣлникъ. Сутриньта написахъ една часть отъ рапорта. На 9 ч. захвана голѣмата работа, за която Кирковъ разправяше, че ще трае три мѣсеца — пререждането на библиотеката. Захванахме най-напредъ съ историята въ залата. Върви много бърже. Брожка работи педантично, но добре, и Поповъ участвува. Има 22 шкафа, азъ раздѣлихъ всичко на 20 отдѣла по предмети. Имаме двама слуги. Вацовъ пристигна, у насъ въ библиотеката, иска да помага като доброволецъ. Историята и географията днесъ сѫ подредени. — Златарски замина за Златица — подиръ пладне il court le bruit, que Mme Skobeleff fut hachée en morceaux avec escorte, sur la route de Tchirpan [носи ce слухъ, какво г-жа Скобелева била насѣчена на кѫсове съ конвоя си, на пѫтя за Чирпанъ]. — Вечеряхъ съ Спаса у Шефера. Между вечерята намина за малко De Martino, следъ вечеря сѫщо и Бурианъ. Спасъ и Шеферъ приказваха много за Кавказъ: за Поти съ кѫщи на колища и пилоти, за наводненията на Рионъ, за вѣковнитѣ гори, Кутаисъ, двореца на князъ Дадиянъ, съборенъ презъ Кримската война, експедицията на Омера, la cour galante de Mingrélie [изящния дворецъ на Мингрелия], Тифлисъ и ерменското и грузинско общество, Günib sur le pain de sucre [Гюнибъ върху захарния конусъ], тѫжно впечатление отъ затвореното Каспийско море, горящата морска повърхность при Баку, езика на грузинскитѣ мингрелци (comme s'ils veulent cracher [като че искатъ да храчатъ]) и „джагатаи" съ арабски въ Дагестанъ, французския търговецъ Richard въ Тифлисъ, снѣжнитѣ прѣспи по желѣзницата Поти—Тифлисъ, трапезунтскитѣ гори, манастира Сумеласъ и новата сграда долу въ него, гладкостьта на Банското езеро, планинскитѣ пущиняци въ Карсъ и Артвинъ, последнитѣ азиятски войни; Бейрутъ, Ливанъ, развалинитѣ на Калмира. Впечатлението отъ България на Шефера на 1867 г., когато дошълъ отъ Трапезунтъ въ Русчукъ: Дунавътъ, параходи, християнитѣ — „първото впечатление, на турцитѣ тукъ не имъ е мѣстото". Нападението на българитѣ на 1868 г.—180 души се държали дълго време, до 2 месеца, паниката въ Русчукъ, цѣлиятъ гарнизонъ вънъ, канонадата на вѣтъра въ Пирга, взети въ пленъ — тулченскиятъ телеграфистъ „Стефанъ" раненъ въ русчушката болница, Шеферъ при него, ялъ отъ софрата на валията, доволенъ, не се оплаквалъ, тихъ, на зараньта умрѣлъ, Шеферъ му казалъ: вашата експедиция безъ подготовка е безполезна — той отговорилъ: ще дойдатъ други. Веселата смърть на единъ русчушки бакалинъ, билъ обесенъ безъ съпротива, пушейки; единъ екзекутиранъ чаушъ отъ легията на Чайковски, плененъ, единственъ се опиралъ при екзекуцията. И сега колко скоро е забравено турското владичество. Търново, животътъ по времето на Събранието, скѫпотията и хотелитѣ. Пѫтуването тогава следъ Събранието отъ Търново презъ Пловдивъ за София. 

8/20 юлий, вторникъ. Цѣлиятъ день бѣхъ въ библиотеката. Преди пладне Балабановъ съ позволението на министерството на просвѣтата депозира своята библиотека въ три сандъка въ народната библиотека; дадохъ му разписка. — Преди пладне бѣхъ повиканъ въ двореца, преведохъ на нѣмски за Дешъ актоветѣ за купуването на чифлика въ Юкари баня [Горна баня] отъ турци за княза. — Гюзелевъ вчера и днесъ не дойде, децата му сѫ зле болни. — Подробности у Кумани за вчерашното събитие. Mme Скобелева hachée en marceaux, съ нея била руската началница на пловдивското сиротопиталище; рускиятъ офицеръ Ивановъ, тежко раненъ, донесълъ новината въ Пловдивъ. Злодеянието било извършено на пѫтя отъ Пловдивъ за Чирпанъ, 2 часа предъ града. Паритѣ не били намѣрени. Убиецътъ билъ жандармерийскиятъ офицеръ Узатисъ и 4 черногорци. Всички руски офицери излѣзли отъ Пловдивъ, черногорцитѣ били хванати въ Дермендере, когато сѫ бѣгали къмъ родопската граница, Узатисъ се застрелялъ. Консулътъ Цертелевъ билъ въ Рила, секретарьтъ Изволски въ отпускъ, само рускиятъ драгоманинъ билъ тамъ. Случката ще предизвика голѣмо възмущение въ Русия и Европа. Може би ще падне Щрекеръ — Misswirthschaft levant, perotischer Offiziere [злодеяние на левантийско-перейски офицери]. Злодеянието е извършено за пари. — Цанковъ днесъ замина за Рила, утре отива Шеферъ. — Ние телеграфирахме въ Рила за случката съ Скобелева. Вечерьта бѣхъ у Хранова. — Марица пише съвършено консервативно. — Каравеловъ до сега не се е върналъ. 

9/21 юлий, срѣда. Продължение на библиотечната работа. Недостатъчнитѣ „идеи" на Киркова за библиотеката. Изненада ни между работата Вацовъ. Обеща, че ще помага. Брошка работи като конь, Поповъ сѫщо, отначало бѣше ги страхъ, разпредѣлението напредва бърже. Златарски замина за Златица. Вечерьта отидохъ у Шефера. Много приказки за случката съ Скобелева.

Остатъкътъ отъ седмицата измина въ библиотечна работа, която ме занимаваше отъ сутринь до вечерь. Най-после наново въ усилена работа, въ своя елементъ, развиване на работната сила. — Повикаха ме телеграфически въ Рила. Размишления за пѫтуването, кога и какъ. Ето че и Констатиновичъ получи телеграма отъ Стоилова да отиде тамъ въ най-скоро време, за да го замѣсти, защото той отива въ отпускъ. Порѫчване на пощенски кола, консерви и т. н., комисии и пр. Заминаването бѣ опредѣлено за срѣднощь, за да можемъ на другия день вечерьта да бѫдемъ тамъ. 

12/24 юлий, сѫбота. Моятъ рожденъ день, радость, че ще се измъкна отъ тукъ тъкмо на праздника си. — Пономаревъ пристигна отъ Пловдивъ, подробности по убийството на Mme Скобелева. — Константиновичъ вчера вечерьта още прибираше; пихме чай и не спахме. Колата закъснѣ с единъ часъ. Излѣзохме на 1 часа съ пощенския файтонъ съ 4 коня по новото провизорно трасе за Рилския манастиръ. Азъ въ мушама, а Константиновичъ малко боленъ, въ моя славенъ „Nachtwächter". Азъ треперѣхъ отъ радость, че следъ осеммесеченъ затворъ или заточение въ София, излизамъ за пръвъ пѫть пакъ вънъ въ свѣта. Вървѣхме бърже като по желѣзница, конетѣ подскачаха. По познатия пѫть за Балиефенди. На лѣво пълнолуние, Витоша, сѣнка и облакъ отзадъ надъ Балкана, ясна тиха лѣтна лунна нощь. На 1·35 ч. профучахме презъ Балиефенди. Отъ тамъ нагоре въ прохода, шумътъ на водитѣ, по стръмнини, неяснитѣ контури при лунното освѣтление. Passé le col [навлизане въ тѣснината]. Витошкиятъ вѫзелъ на лѣво, ein Riesenplateau [гигантско плато]. Задъ прелѣза лагеръ на турски бѣжанци (безъ съмнение ловченски помаци, които се връщатъ отъ Македония) съ огньове. Силуетитѣ на коннитѣ стражари, които вървятъ край шосето. Малъкъ басейнъ, вече въ Егейското (Струмско) порѣчие, въ което за пръвъ пѫть сега стѫпвахъ. Презъ деня трѣбва да е наистина живописенъ край, склоноветѣ на Витоша съ урви и шумещъ потокъ, който тече къмъ Балиефенди. Почивка (2 ч.) при хана не далече отъ споменатия бѣжански лагеръ. Пийнахме „chartreuse" отъ склада на Гесура въ София. Студено, съвършено алпийски. Шосето е грубо, безъ нивилация, често минавахме презъ камъни, пѣсъкъ и измитъ чакълъ, несполучливи серпентини — срѣдата на шосето не е издигната за изтичане на водата; вървимъ нагоре-надолу еднакво бърже безъ шибане на конетѣ. На мѣсечина разпознахъ следи отъ желѣзница задъ потока, terrassement [насипи], модерни развалини. По нивята лежаха още снопи (юшуръ). Долу — по-топло — „егейски" въздухъ. Шопи съ волски коли по шосето, използуватъ нощната хладина. Нѣколко такива лагери, товарни кола съ биволи, българско животно. Нагоре-надолу. Стримонъ. Нѣколко села отъ страна на пѫтя. Изворътъ на Струма, l'entonnoir de Čirkva [фунията на Църква], тукъ нѣкѫде е Мошино (на дѣсно) съ каменовѫгленнитѣ мини. — По-широка долина. Разсъмва се. Константиновичъ спѣше, хремавъ. Проходътъ при Перникъ, въ тъмно, прорѣзъ unter dem Castellberg [подъ крепостния върхъ], дървени мостове презъ Струма. Купища дѣланъ камъкъ по пѫтя. Опитвахъ се да заспя. Новъ край — птицитѣ се обаждатъ, залѣзътъ на луната и ροδοδάκτνλος 'Έώς, [Аурора съ розовитѣ пръсти], жълти нивя, зелени ливади край Струма: долу на дѣсно овощни дървета между нивитѣ, pain de sucre [захаренъ конусъ] на дѣсно (нѣкѫде си между Брѣзникъ и Трънъ). Долината на Брѣзнишката рѣка, долу край реката terrassement (насипи съ пропуски) за желѣзница на дѣсния брѣгъ. Шосето е по-добро, почвата е червена по склоноветѣ, рѣката е дълбоко подъ шосето подъ стръменъ склонъ. День. Приближаваме се до Радомиръ, въ далечината тъмни високи зѫбести планини, une surprise magnifique [чудесна изненада] — Рила. Градътъ — голѣмо село съ широки улици, казарми, много войска, хубави кѫщи, голѣми площади, изглежда, че тукъ е имало много турци. Шопитѣ се миятъ на чешмата. „La capitale de la Sopie centrale" [столицата на централния шоплукъ], споредъ моята „непечатана" география. Има и алеи въ града. Ханъ. Впрѣгане на други коне, бърже. Първиятъ файтонджия бѣше чудесенъ. Стойчовъ навѣрно е телеграфиралъ предварително, че сме княжески хора. Ханджията е цинцаринъ, идиотъ съ австрийска капа (старина отъ постройката на недостроената желѣзница). Бѣше 4^.30 ч. когато пристигнахме. Кози на двора; пощенскиятъ писарь не се дори и показа. Шопитѣ тукъ сѫ съвършено въ бѣло облѣчени, съ червени пояси. Въ стаята за гости имаше нѣкакъвъ турчинъ. Ние извадихме нашитѣ консерви, chartreuse, сирене, сардели; опити да отворимъ шунката; кафе взехме отъ тукъ. Проучвахме картата на генералния щабъ — пощальонитѣ гледаха презъ рамената ни любопитно на нея. Бакшишъ 2 фр.

На 5^.40 ч. тръгнахме отъ Радомиръ. Шосето е тѣсно, по-добро, може би по-ново, като права линия. Вървимъ по Радомирската долина на югъ. Сънливость. Тумули въ равнината. Гледка на Рилския гребенъ тъкмо предъ насъ, огромна до небето сива стена, горе зѫбеста, на лѣво постепенно се снишава, на дѣсно веднага се спуща при най-високитѣ върхове; колкото по-близо, толкова по-интересна. На лѣво Витоша, цѣла крепость, mit forts [съ укрепления]; планинитѣ къмъ изворитѣ на Струма, къмъ Кюстендилъ (Коняво) и преходътъ на шосето. Шопи съ кончета не знаятъ да се отбиватъ. Intermezzo. Ние сме полузаспали. Отведнажъ файтонътъ спрѣ, едно натоварено добиче се бѣше вплело въ нашитѣ четири коня, пощальонътъ скочи, прострѣ шопа на шосето и съ камшика хубаво го нашиба. Неговитѣ другари навлѣзоха въ нивята. Моментна сцена. Кончето му между това подскачаше между нашитѣ. „Да помнишъ какво нѣщо е поща". И следъ нѣколко секунди префучахме като стрела по-нататъкъ. На 7 часа стигнахме до мѣстото, гдето отъ лѣво иде право шосе (ужъ било слабо) отъ Църква. Предѣлъ на Радомирската долина: тя е доле равенъ entonnoir [фуния] съ алувиални вълни, въ южната часть изолиранъ върхъ отдѣля единъ неинъ кѫсъ отъ останалата; тя е много плодородна и обработена земя. При единъ ханъ минахме презъ плитъкъ потокъ. По-нататъкъ друга долина, Витоша отзадъ, Рила отпредъ. Жени съ червени пояси, нѣкѫде доста хубави. — Passé un petit col, très bas, divise les bassins de Radomir et Dupnizza [после единъ много низъкъ проходъ раздѣл басеинитѣ на Радомиръ и Дупница]. Следъ това вървѣхме презъ не много населени долини въ басейна на рѣка  Джерменъ,задъ нея огромната Рила. Ханъ при потока, безлесенъ край, турски бѣжанци се точеха около насъ, окѫсани бедняци съ деца; хората въ хана ни почетоха съ ставане. Тукъ е била старовремската Γερμάνεια, Germania, срѣдновѣковната Германщица, тукъ подъ Рила се е родилъ Велизаръ.

На 8³/₄ ч. бѣхме въ Дупница. Пеша около ³/₄ ч. дълго селище, една единствена улица край рѣката Джерменъ, мостове презъ нея. Кѫщитѣ сѫ дървени (пренощуването било лошо, имало дървеници). Населението е южно, чернооко, живо, нѣщо по-друго отъ шопитѣ, краснолики жени. Днесъ е недѣля. Тукъ има българи, евреи, турци, цигани. Много джамии. Тукъ е на гарнизонъ артилерийска батарея. Улицитѣ изглеждатъ като голѣми дървени сгради. Като се спрѣхме предъ нѣкакъвъ си ханъ, Кожухаровъ (орханийскиятъ инспекторъ) ме позна (батачанинъ). Заведе ни въ рилския метохъ, гдето монахътъ икономъ е единъ неговъ чичо. Дойде тамъ и Бисеровъ, нѣкогашенъ тукашенъ учитель. Той много ми говори за тукашнитѣ паметници. Развалини въ Пастуха; въ Джумая имало надписъ на имп. Гордианъ, bona fortuna..., латински и гръцки, сега билъ разбитъ на 4 парчета за шекерджиитѣ, обаче стоялъ тамъ при черквата; стари римски монети, български имало малко, опредѣлихъ тукъ една венецианска; мѣсто Драгоилъ, предания, че ужъ на могилитѣ имало нѣкога дворци; надъ Дупница имало кале отъ хоросанъ; Стобъ малки развалини; ималъ колекция отъ народни пѣсни, изгубилъ я; Вѣтрена въ Джумайско, отъ тамъ билъ ужъ Велизаръ споредъ неговото мнение; въ селото Джерменъ нѣмало, каже, нищо особено; châteaux [дворци], предания отъ времето на царя Самуила въ планинитѣ при Струма (между Кадинъ мостъ и устието на Джерменъ). Бѣхъ почти при извора, обаче бѣхъ сънливъ и бързахъ. Искаха да ни задържатъ. Азъ желаехъ да видя училището, но не би.

На 9¹/₂ ч. тръгнахме. Файтонджията е отъ Видинско, юздитѣ държи около краката си. Телеграфниятъ чиновникъ е румелиецъ, познава Спаса. Хората въ недѣлно облѣкло седѣха предъ кѫщитѣ и ставайки, поздравляваха ни. Дупнишкитѣ красавици. Ташикмановиятъ типъ, editio masculina et feminina [мѫжко и женско издание], тукъ много често се срѣща. Юженъ край, тютюнъ, лозя, царевица, много овошки. Много горещо. Вървимъ презъ долината на Джерменъ. Планини на лѣво. Сливането на Струма и Джерменъ, Струма тукъ е вече голѣма, задъ нея се издигатъ скали. Тамъ се е прострѣло село Бобошево съ червени стрѣхи. Житото е събрано на снопи, или още стои. Монотония, слънцето пече. Върбови алеи. Срещнахме Riedesel и се разминахме, безъ да си продумаме дума: преди 10 години какъ биха се посрещнали европейци, пѫтуващи по тѣзи мѣста: намъ вече всичко ни е станало обикновено — за день отъ Рила до София! Коли съ евреи, може би, идатъ чакъ отъ Джумая. Изобилието на вода и дъждове при Радомиръ има го и тукъ. Множество птици надъ Струма, като кълвачи и пр. Изведнажъ правото като линия шосе напуща равната Струмска долина и захваща да възлиза съ серпентини нагоре по върха. Отъ тамъ се отваря предъ насъ гледка: граничното село Кочериново, голѣмо, богато, задъ него рѣка Рила — нашата граница, а задъ границата Македония. Особно чувство ме е овладѣвало при турската граница, колкото пѫти съмъ я виждалъ: тамъ l'inconnu [неизвестность], липса на сигурность, тайнственость à la Timbuktu, неизвестни краища, свършъкъ на цивилизацията — всичко това е тамъ, а ти стоишъ още на човѣшка почва. Впечатлението е сѫщото, каквото правятъ бихачскитѣ планини отъ Пльешевица, херцеговинскитѣ планини отъ Жупа и другаде изъ Далмация, албанскитѣ планини отъ Черна Гора. Тамъ е другъ свѣтъ. На дѣсно пеанечкитѣ и малешевски планини, на лѣво Рила раздвоена, по този процепъ ще навлѣземъ въ нея. Задъ границата се издига Пиринъ планина, въ форма на великолепенъ кучешки зѫбъ, съ следи отъ снѣгъ (такива се виждатъ и на северната страна на Рила). Terrain inconnu [неизвестна земя] е отъ къмъ нашата страна, отъ Дупница и Кюстендилъ до южната граница на Кюстендилския край, задъ Струма. Хората въ селото ни поздравляваха много любезно, отъ хана сами донесоха прѣсна вода. Тукъ има митница. Оживление въ селото.

Въ долината на Рила. Кочериновската долина (bassin). Плодородието тукъ е вече като въ Ломбардия, круши, тютюнъ, кукурузъ, огради съ живи растения, топло, биволи се валятъ между тръстиката, пеперуди, трептящъ въздухъ — Италия. Съ далекогледъ наблюдавахъ селото Стoбъ, търсихъ и намѣрихъ мѣстото на крепостьта, голѣми урви. Червенитѣ стрѣхи на селото. Тукъ всичко е въорѫжено, при излизането отъ Кочериново черква, предъ нея поляци съ пушки. — Селото Рила при входа въ планината, каменисти пѫтеки, пощенскитѣ кола по-нататъкъ не вървятъ. Дървени кѫщи въ долината, дълго селище. Населението е много вежливо. Слѣзохме въ хана. Посрещна ни хубавото черно момче на ханджията. Жена му съ едно момиченце е отъ Трънско. Ние се качихме горе въ стаята, постлана съ рогозки. Пощальонътъ за по-нататъшния пѫть е сърбинъ. Мислѣха, че сме чужденци, знаеме ли български. Недѣлно население предъ хана, най-вече жени — чудѣхъ се, колко дълго тукъ трае 1'allaittement des enfants [кърменето на децата]. Женитѣ се струпаха около файтона, разглеждаха нашитѣ пардесюта, какъ сѫ ушити. Ядохме бобъ съ чесънъ, чудесни круши, прѣсно вино и нашата шунка—консерви. Спахме малко. Мѫчнотии за по-нататъшния пѫть, за седла. Старшията на жандармерията дойде при насъ.

На 2^.30 ч. съ пощенскитѣ коне уморени отъ пѫть, въ планината. Спасъ на дървено седло, азъ на кожено, и двамата съ юзди въ рѫце, полека-лека, сърбинътъ кираджия на натоваренъ конь съ кошница въ рѫце. Презъ селото вънъ. Поздрави. Презъ вода. Хоро на улицата. Клисурата — великолепната brèche de Roland; спомнихъ си за Ingent въ планинския Zillesthal въ Тиролско, съ нашата Štřehovice, за планинския тиролски Passeier. Голи стени отъ странитѣ, завой следъ завой, шумътъ на Рила, не може да се говори. Каменисти гладки кѫсове. Клюсане, Спасъ оставаше назадъ. Слънцето печеше отзадъ. Вървѣхме до 6^.10 ч. Съжалявахме, че не телеграфирахме на Стоилова за коне. Догонихме дамата съ количката, която съ мѫка вървѣше по камънитѣ на тѣсния пѫть. Продупчени дървени мостове тукъ-тамъ презъ рѣката.

На 3^.50 до 4^.10 ч. бѣхме въ село Пъстра, само ханъ при пѫтя, селото е горе на лѣво. Селянитѣ пиеха и пѣеха, тихо, благонравно население. Българска яхния. Мислѣха, че сме „братушки", приказвахме за освобождението, за границата, пиеха ракия съ вода. „Ние сме простаци, св. Иоанъ сгодилъ се на това мѣсто". Влиянието на манастира, поклонничество, сношение съ хората. Тръгнахме на горе. Разкошни ливади високо надъ рѣката, задъ нея гори, красиви гори. На 4^.30 ч. срещнахме Горбанова съ Копиткина въ файтонъ. Крачка по крачка на горе. Гори, склонове, ливади, прѣсенъ въздухъ, води, но и умора. Размишлявахме: дали да се явимъ на динето, или веднага да идемъ да спимъ и да се затворимъ за днесъ. Стокъ на два потока, кула, пехотна стража. Ударихме бърже въ лѣво. Догонихме Маркова, търновчанинъ, учи се въ Робертъ-колежъ и отива за стипендия. Гледаме въ гората, скоро ли ще се покаже манастирътъ. Конетѣ вървятъ полека. Нѣщо заблѣщука между дърветата. Най-после излѣзохме на една ливада, а ливадата е преградена отъ голѣма стена отъ склона до коритото на Рила, която бучи въ пропастьта — лицето на манастира. Като стара крепость, масивенъ, нѣколкоетаженъ, неизмазанъ отъ дѣланъ камъкъ. Голѣма врата. Отседнахме, пандуринътъ съ фустанела заведе конетѣ вѫтре. Князътъ бѣше вънъ на разходка. Вѫтре — дворъ, галерии (дори 5) една надъ друга, цѣлъ лабиринтъ, черква съ петь кубета и черната отъ старость Релина кула на двора. Тѣзи впечатления ни накараха да забравимъ всички мѫки на пѫтуването — неочакваното великолепие на това изгубено въ гората елдорадо. Отецъ икономътъ ни заведе въ келията, знаяха за мене и ме очаквали. Заведоха ни въ ѫгълната зала надъ Рила въ най-горния катъ (на западъ), въ която билъ Riedeel; тъкмо надъ насъ е князътъ. Влизаме вѫтре — великолепна ѫгълна зала, дулапи, килими, мендери, висока бѣла печка съ зелени капаци. Това е училището (скольото), има черна дъска и въ дулапа карти. Планинска вода, изгледъ, водопади, гори, сѣнки, урви, зелени поляни, смѣсь отъ иглолистни и широколистни гори. Азъ: „Il paradiso terrestre" [земенъ рай], Константиновичъ „1е pays de Kokase" [кавказски край]. Следъ толкова дълго живѣене въ дървена сграда пакъ най-после въ каменна постройка. Да пренесе човѣкъ своитѣ книги, да се откаже отъ свѣта и да остане тукъ! Разпаковахме и се преоблѣкохме. Стоиловъ въ официална униформа се втурна при насъ. Въ залата. Князътъ, Thielau, Шеферъ, цѣлата придворна свита. Diner въ насрещния ѫгълъ, близо до параклиса на Св. Симеонъ и Св. Сава. Тринадесеть души. Князътъ ме пита за кмета Икономовъ. Подиръ това въ залата при княжескитѣ покои, на чай при пълнолуние. Спахъ подъ мушамата си и шала, нѣкой монахъ послушникъ слуга презъ нощьта ме е покрилъ съ черга. Константиновичъ подъ моята връхна дреха (etui pour К.). 

14/26 юлий, понедѣлникъ. Лани на този день вечерьта получихъ въ Дубровникъ въ градината на хотель Мирамаръ телеграма, съ която ме канѣха въ България, а вчера вечерьта стана една година, какъ за втори пѫть бѣхъ ходилъ въ Дубровникъ. — Станахъ на 7 ч. Idées. Явна промѣна на възгледа ми за страната. За пръвъ пѫть видѣхъ вчера, какво е България. Добросърдеченъ народъ, вѣрва въ образованитѣ си съотечественици, чудесенъ работникъ; agriculture soignée, désire du progrès [грижливо обработена земя, стремежъ къмъ напредъкъ]. Софийскитѣ хора ми се виждатъ още по-дребни, откогато и да било, пигмеи. Интелигенцията не е цвѣтътъ, а екскрементътъ на народа, поне по-голѣмата часть отъ това, което видѣхъ и наблюдавахъ до сега отъ тази интелигенция. — Закуска въ бюфета на 9¹/₂ ч. Князътъ имаше часъ по български езикъ съ Стоилова и Коха. Стоиловъ заминава утре сутриньта за Пловдивъ, задържа ме тукъ до завръщането на княза. — Съжалявамъ, че не съмъ съ 30 години по-старъ, останалъ бихъ тука. Посетихме игумена Пантелеймона съ Константиновича и Масалова; бѣлобрадъ симпатиченъ старецъ, прилича съ своитѣ очила, жестове и гласъ на моя покоенъ чичо Янко Шафарикъ. — Въ манастира има сега силенъ гарнизонъ, дворцови стражари, малко кавалерия отъ 1 ескадронъ, отдѣление пехота отъ самоковско-дупнишката дружина (съ царвули, хубави момци), около 100 души. Изъ околнитѣ гори има постове отъ по 4—5 души. — Вълци, мечки, рисове, диви котки, елени, сърни, диви кози има тукъ изъ горитѣ. Ползиковъ, Петруновъ, Мариновъ днесъ рано сутриньта сѫ били на ловъ съ единъ монахъ, убили огроменъ еленъ. Монаситѣ, които не ядатъ месо, биятъ само вълцитѣ. Мечки нѣкога нападали манастирскитѣ конни стада. — Сѫдбинитѣ на манастира въ най-ново време. На 1876 год. деветь души батачани дошли тукъ презъ Разлога и се криели въ манастира. И макаръ, че манастирътъ ги показвалъ като свои обикновени наемни работници, за които ужъ не знаелъ дори и откѫде сѫ, и въ скоро време ги изпратилъ отъ манастира, турцитѣ сѫ го обвинили, че той покровителствува „комититѣ". 150 башибозуци отъ Дупница и 150 отъ Джумая дошли на лагеръ въ манастира, ала скоро си заминали. Единъ турчинъ и игуменътъ се разправяли за русина и турчина: асланъ и мечка, нѣкога мечката е по-силна. Войната. Единъ софийски турчинъ веднажъ разправялъ на игумена, че турцитѣ отъ Азия се приближили чакъ до Петрополъ (чулъ е може би за Александрополъ). Пловдивскитѣ бегликчии и семейството на Константиновича (самоковци) тукъ всички ги знаятъ. — Стари икони, на 1834 г. се получила заповѣдь отъ патриаршията да се изгорятъ старитѣ икони и книги, тя била печатана, ала едва ли ще се намѣри нѣкой екземпляръ. — Му speech [моята речь] къмъ игумена. — Великолепно впечатление отъ постройката, най-голѣмата сграда въ България и на цѣлия Балкански полуостровъ (северния безъ Елада), като изключимъ Атонъ, Цариградъ и старата Салона. Има около 300 стаи. — Княжескитѣ излети по върховетѣ на Рила къмъ езерата. — Пакъ общо déjeuner. Въ трапезарията копривщенски надписъ, издигнали тази келия:

 Обхождането съ болнитѣ и лудитѣ въ манастира е много лошо, нѣматъ нито лѣкарь, нито аптека, отъ суевѣрие лѣкарь не държатъ. Кюстендилскиятъ Naturarzt — хекимбашията бѣше въ княжеската канцелария. Преди пладне на двора говорихъ съ Маркова (телеграфическа препорѫка отъ Гюзелева). Въ Робертъ-колежъ имало до 80 българи, 10 отъ княжеството, останалитѣ отъ Румелия, 18 отъ Копривщица, 10 отъ Панагюрище и т. н.

Подиръ пладне бѣхме съ Константиновича у Шефера. На 5 ч. направихме излетъ на коне, безъ Стоилова и Корвина, всичко 14 коня: князътъ, Ползиковъ, Мариновъ, Масаловъ, Шеферъ, Thielau, Кохъ, Краусъ, Константиновичъ, офицерътъ Петроновъ, азъ и 4 войника. Въ кариеръ догонихъ кервана, при моста (Defensivstellung [отбранителна позиция]), тамъ князътъ отведнажъ удари въ гората по стръмнината на горе, фокусъ презъ дървета и камънакъ. Азъ си смѣнихъ коня съ по-малъкъ, казашки дребни животни. Ливади и цвѣтя. Sentiers [пѫтечки]. Галопъ по поляната, гдето имаше сѣно. Две почивки. Finette (кученцето на Шефера). По долината на Илийна рѣка възлѣзохме на горе, високо надъ водата. Военни постове. Смѣли фокуси, по каменнитѣ стръмни пѫтеки нагоре надолу. Шапката на доктора, нещастието на Шефера.

Българска корона, грамоти — запитванията на княза за всичко това. — Надписи по стенитѣ за устабашиитѣ, които преди 40 години сѫ строили тази сграда. Особенитѣ манастирски нуждници. [Хрельовата кула][3], donjon [кула] на стария ѫгълъ. Stilo a mezzo moresco [стилъ — полумавритански] на галериитѣ. Feuermauern mit eisernen Thüren [огнеопорни стени съ желѣзки врати] дѣлятъ крилата отгоре до долу. Grosse Treppenpromenade. Aria fresca [Широки стълби. Хладенъ въздухъ], студено привечерь, високо мѣстоположение. — Diner. Телеграми (Хавасъ), чете ни ги Константиновичъ: за черногорския и гръцкия въпроси, Портата не приема, rencontre [схватка] между черногорци и албанци, bestiaux [добитъкъ] въ Цетина, levée [събиране] на населението отъ 16 до 60 години. Безъ Янина, Лариса и Мецово турцитѣ искатъ да дадатъ на гърцитѣ нови територии. Следъ вечеря, changement des chapeaux [размѣна на шапкитѣ]. — У Стоилова стояхме до 12 ч. съ Константиновича: двама Константиновци и единъ Константиновичъ. Political ideas [политически идеи]. За подреждане на библиотеката. Румелия. За престояването въ Варна. Излети. Thielau за моето описание на Рила въ историята. Боюкъ Джамиси въ София и моятъ проектъ. Нашето ново жилище. "Кючюкъ кятибъ" [малкиятъ секретарь]. Le chapeau gris [сивата шапка] à la Йос. Ковачевъ. 

15/27 юлий, вторникъ. Стоиловъ замина. Тежко спахъ. Премѣстихъ се въ стаята на Стоилова, малкиятъ Константинъ. Очакването на De Martino. Съ Масалова отидохме у Неофита, когото отдавна толкова много желаехъ да видя. Малъкъ прегърбавенъ старецъ съ дълги коси, съ калугерска калимявка на главата, съ кожухъ, на низъкъ мендеръ, безъ очила. Пише седналъ между книги, разтворени по земята. Приветливо лице. Много се зарадва, че вижда българския историографъ. Почете ни съ ракия, кафе, сладко. Разказа, какъ е билъ учитель въ Габрово. Мислѣлъ, че всичко правятъ Мустаковци, а това били Априловъ и Палаузовъ. Билъ взетъ отъ манастира въ Копривщица „съ зоръ" отъ бегликчиитѣ, копривщенци, манастирски ефори. Самъ той не искалъ. Въ манастира дошълъ на 1808 г., сега е на 90 години. Манастирътъ билъ σταυροπήγιον, нуждата отъ гръцка кореспонденция, никой не знаелъ, калугеритѣ били прости. Тогава Румили валиси ималъ седалището си въ София, билъ „селаниклия", лѣкарь при него билъ Сюлеманъ, македонецъ. При тогози хекимина имало единъ младъ ученъ гръкъ, научилъ и старославянски много добре (можеби македонобългарски). Неофитъ отъ София го довелъ въ манастира, и той останалъ тамъ като учитель и граматикъ 4 години, избѣгалъ презъ гръцката революция (около 1822 г.). Неофитъ при него почналъ да се учи, той билъ първиятъ му учитель; не съмъ автодидактъ, както сте писали въ своята книга, споредъ Григоровича. Следъ това Неофитъ училъ 4 години еллиникия въ Мелникъ при даскала Адамъ отъ Мецово (Métsovon); по-късно въ Мелникъ и печатарство. После презъ 1848—52 г. билъ учитель по старославянски на островъ Халки, руситѣ отпуснали 100,000 гроша за това училище, гърцитѣ дали 10,000 на учителя по славянски, остатъкътъ отишълъ въ тѣхния джебъ. Живѣлъ тамъ приятно. Отъ начало той и братята се страхували: „гърцитѣ ще те отровятъ". Той билъ тамъ повиканъ, знаело се за него въ патриаршията. Като се върналъ, билъ 4 години игуменъ, върху речника не могълъ никакъ да работи, та се оттеглилъ отъ службата. Игуменъ Пантелеймонъ е неговъ ученикъ. Нѣма помощници въ манастира, гръцкиятъ езикъ е забравенъ. Манастирската грамота, напечатана у Априлова. За него той я преписалъ въ Копривщица, изпратили му я тамъ отъ манастира като съкровище съ много предпазителни мѣрки. Говори за ϑήκη [хранилището] на грамотата (подъ стъкло), което, каже, князътъ зарѫчалъ въ Виена. Издаването на речника, князътъ желае да излѣзе на бѣлъ свѣтъ, ще има държавна печатница; нека тази работа не се осуети, когато толкова време и трудъ сѫ положени въ нея. Първата негова библиотека изгорѣла, много пари похарчилъ за гръцки и руски речници. Руски не говори, но е елинистъ отъ старата школа. Описанието на манастира, оплаква се отъ многото печатни грѣшки. За това билъ виновенъ единъ отъ ученитѣ по-млади братя, отъ когото много се оплаква. Игнатий не живѣе въ Рила, а въ Драгалевци, 7 години се училъ на манастирски разноски въ Русия, въ София никой го не знае. Другъ Харалампий е въ Самоковъ, билъ въ духовното училище; въ манастира много съжаляватъ за затварянето на това училище. Неофитъ вижда и слуша много добре — тихъ животъ, малко впечатления, старитѣ спомени по-здраво се държатъ. Другиятъ ученъ монахъ Константий въ София (Чолаковъ отъ Панагюрище) билъ изгоненъ. За турскитѣ думи въ български езикъ, да се задържатъ, нѣма други: папуджия, терзия, ексеръ (въ Елена — гвоздей по изключение), не ще се изгубятъ скоро, турналъ ги въ речника. „Селенинъ" за неговото Описание, прочетохъ му споредъ собствения неговъ преписъ. Описанието на манастира било печатано по съвета на Дринова, раздава се даромъ. Неофитъ е живъ лѣтописъ на новобългарското възраждане.

Обѣдъ у княза. Разговоръ съ Thielau разхождайки се, idées на фрагментитѣ за България, писани презъ пролѣтъта, надеждитѣ въ по-младото поколѣние. Бѣхъ съ игумена. Хрельовиятъ надписъ на кулата. Сръбство, тукъ се допиратъ сръбски и български спомени. Грамотитѣ. Оригиналътъ на Шишмановата грамота, единствениятъ паметникъ отъ този родъ въ цѣлото княжество, дълъгъ пергаментовъ свитъкъ, писмото е право, голѣмо, сиво-червено, напомня ми на писмото на дубровнишкитѣ копия на кирилски грамоти. По чудо се е запазила; В. Качановски презъ зимата подробно я преписалъ. Съ игумена приказвахме за политиката; той е, разбира се, напълно консервативенъ. 

16/28 юлий, срѣда. Цѣлъ день бѣхъ на излетъ съ коне. Излѣзохме на 7 ч. Крачка по крачка къмъ чифлика (безъ Шефера), следъ това на върха, презъ тревата. Студенъ вѣтъръ. Два етапа, планини на западъ — споредъ пандурина съ червената долама и фустанела, кривоокъ съ мартинка и сабя отъ 1829 г. Флорошъ на границата (втича се въ Струма, нѣкѫде-си при Бобошево, романски florosa). Жътвари и жътварки, сѣнокосъ, пѣсни — разложани. Катерене презъ каменна дъска и скѫсване на юздата. Pirouette [чучулига] на скалата in schwindelnder Höhe [на вратоломна височина] — неприятни авантюри. Печено „агнище" тукъ, 2 пандура и 4 войника ни чакаха въ гората горе. De Martino изгуби годежния си пръстенъ и го намѣри. Hammel, Käse, Wein [овенъ, сирене, вино]. Мандолина — бъклица. Ягоди, флора. Unfreiwilliges Fussbad [нежелана баня на краката]. На 11 ч. потеглихме назадъ. Mal de tête [главоболие]. Водѣхъ коня си за юздата. Камънакъ, папрадь, често хлъзгави мѣста. Долу паднахъ отъ коня, като останахъ последенъ, а коньтъ замина напредъ. Вървѣхъ като орангутанъ съ прѫтъ презъ гората, докато при единъ потокъ достигнахъ Константиновича съ единъ войникъ (Михаиловъ отъ Бобошево) и моя конь. Рѣката Лешница и солунскитѣ бахчии. Ездене на долу. Absolens Schlagbaum [необикновена преграда]. На шосето, азъ изгубихъ петалото, Спасъ токоветѣ. Студена вода въ чифлика. На 4 ч. бѣхме въ кѫщи. Преобличане. Почивка. Днесъ голѣмо напрѣгане, aber kein Naturgenuss [ала никаква наслада отъ природата].

Въ това време се втурна Каравеловъ. Дошълъ съ госпожата си тукъ. Разправя за пѫтуването си и т. н. На 6 ч. dîner. Азъ седѣхъ между Корвина и Каравелова. Каравеловъ надроби хлѣбъ въ супата си. Госпожата до княза, говори французски, Каравеловъ говорѣше чупено нѣмски. Съ De Martino за италиянскитѣ философи, Шиллеръ, Гьоте. Ернрoтъ пристигна, яви се следъ вечеря. Съ Шефера дълго останахме при Константиновича.  

17/29 юлий, четвъртъкъ. Сутриньта следъ закуска влѣзохме съ Каравелова въ калугерския дюкянъ въ партера на кулата. Манастирски лъжички, разложка металическа стока и др. намѣрихме тамъ. — Съ Каравелова, жена му и отца Мелетия Самоковецъ (Благоевъ) отидохме въ черква. Отвънъ около черквата драстични картини на пъклото: лошо теглене; механджии, които даватъ „ексикъ" вино примѣсено съ вода, хубави блудници, магесници и врачки и самовили (народни самоковски носии, „христиенки"), дяволътъ кака въ магесническия маджунъ. Надписи на ктиторитѣ по стълбоветѣ: Габрово, Пиротъ, най-много обаче Копривщица, Габрово и Велесъ (женско име Божана). Вѫтре заслѣпително впечатление, златенъ иконостасъ, мраморенъ подъ, живопись до тавана. Нѣкои по-стари ликове сѫ отъ миналото столѣтие. Много сръбски светии, Методий, Климентъ, Hаумъ, св. царь Давидъ (както у Жефаровича), та дори и Варлаамъ и Иосафатъ. Руски светии. Живописьта е по-хуманна, отколкото чисто византийската, тукъ имаме българска (самоковско—разложка школа), облитѣ лица сѫ по-приветливи. Нови дарове, отъ една учителка отъ Сопотъ презъ 1880 г. Портрети на ктиторитѣ копривщенци; Каравеловъ тукъ намѣри баща си и майка си — Стойчо Каравела (още е живъ) и Недѣля. — Обиколихме около манастира. Две каменни глави сѫ зазидани въ стената отвънъ. Устабашията Миленко отъ Блатешница (Радомирско) на 1847 г. съградилъ едното крило. — На страната откъмъ планината много е подкопано, всичко се търкаля долу. Халкография, гдето се печата работениятъ въ Виена ликъ на Св. Иванъ и пр. Манастирскитѣ бахчии, всѣки за себе си; дѣлниченъ день всѣки се храни отдѣлно, само въ недѣля сѫ заедно; ядатъ бобъ, риба, зеле, никога не ядатъ месо. Презъ нощьта на 4 ч. има служба (клепало съ чукче), сѫщо и на 4 ч. подиръ пладне. — Въ български езикъ има 16 имена за охлюва. Цъфнали аквилеи. Шумътъ на водитѣ дене и ноще, който ме приспива въ моята ѫгълна стая (надъ стока на Рила съ Друславица), приятна монотония. Хумболдтъ за шума на водитѣ. На „капията" намѣрихме Ильо войвода, познавалъ добре брата на Каравелова, лицето ми напомня Богорова (който е отъ Карлово). Ябълки, ядохме ги въ беседката предъ Дупнишката порта. Рилскиятъ манастиръ — е всебългарска светиня, цѣлиятъ народъ е помогналъ за неговото изграждане, тукъ въ центра на България между Македония, Румелия и Мизия той е здрава крепость на традицията за българско царство, църква и писменость. Рила запази идеята за българска държава. — Преди пладне писахъ писмо. Константиновичъ бѣше при княза.

Следъ дежьонето излѣзохме съ Каравелова и жена му на ливадата задъ манастира,  задъ рѣката, на западъ. Седнали върху шалъ на ливадата, много приказвахме и доста открито. За Боклукополисъ и тамошното общество. Икономовъ, банката (Утиновиятъ проектъ е предложенъ по решението на миналото министерство). Не сѫ въ състояние да направятъ нѣщо. Каравеловъ: хората я каратъ alla turca — Славейковъ (изгуби всичко докато трая Народното събрание), Цанковъ (сѫщо, мютесарафинъ), Балабановъ (гръкъ). Останалитѣ вървѣли по гайдата на Евлогия. Гръцки книги въ София ималъ — Балабановъ. Българското общество — единственото видно чисто българско семейство това били Бурмови. Горбановъ, каже, е „дивичъ". Татаро-волжското лице на Горбанова, споредъ Стамболова „подкова", и Стамболовъ и сестра му били татари, татарски очи. — Красиво било населението въ Враца, Рахово, Шуменъ. — Подивяване на населението въ България. Бои се за Стоилова, че ще заборави правото. Нуждата отъ социални реформи: крѫжокъ, литературно списание. Бѣлиятъ и черенъ добитъкъ, зависи, каже, отъ храната да бѫде бѣлъ или черенъ, за това не знаелъ Дарвинъ. Каравеловъ като момче е билъ на Арда, въ Димотика, Узункюприя, Еносъ. Копривщица съ махалитѣ Тороманци, Арнаутска махала (населена, каже, отъ Малешево), отъ която билъ и той. Шопитѣ, каже, се кръстятъ предъ всѣка кѫща въ Копривщица, мислейки, че това е черква. Безлесието на покрайнинитѣ. Планъ за единъ излетъ до Копривщица. Гладътъ лѣтосъ въ Срѣдна Гора. Глиганътъ се наричалъ въ България още и гликъ, особено при Марица подъ Димотика. Финансовитѣ проекти на Начовича и Каравелова — липса на статистика. Чехитѣ, политическото положение, типътъ на лицата, бѫдещето на Австрия — ври, но не ще се пръсне. Князътъ казалъ на г-жа Каравелова, какво азъ тукъ съмъ изучавалъ рѫкописитѣ и търсѣлъ известия за българската корона. Каравеловъ мисли, че Гюзелевитѣ работи би ги свършилъ за 10 деня, работи, поти се цѣлъ день, нищо не излиза отъ това. Азъ се изказахъ противъ Брадела като инспектсръ, и Каравеловъ сѫщо. Вѫтрешностьта на Сърбия. Овчарското куче. Дома. Beobachtungen über die obere Baumgrenze [наблюдения върху горната граница на дърветата]. — „Марица" пише, че рускитѣ топографи измѣрили рилскитѣ върхове: Еленинъ връхъ (съ кръстъ), Сейменски връхъ, Попова шапка 8400', Гюмрукъ чалъ 7830', Витоша 7000'. — Вечерьта съ Каравелова и жена му отидохме у игумена, гдето видѣхме грамотата. Радикалнитѣ идеи на Каравелова. — Следъ вечеря азъ бѣхъ преводачъ между княза и Каравелова за русина Юстицкий, да се назначи само „исполняющъ должность" прокуроръ, докато се узнае мнението на руското правителство, за да не изникне пакъ нѣкое недоразумение. Каравеловъ е съгласенъ.

18/30 юлий, петъкъ. Сутриньта Каравеловъ дойде у мене, азъ бѣхъ in albis [по бѣли дрехи]. Закусихъ съ него. Князътъ е на ловъ съ De Martino, не убили нищо — видѣли отдалече сърнитѣ. Пандуритѣ безъ съмнение презъ нощьта преди това сѫ прогонили дивича, за да имъ не избѣгне печеното, това сѫ „ausgepichte macedonische Strassenräuber und Wegelagerer [изпечени македонски пладнешки разбойници и нехранимайковци]. Преди пладне бѣхъ у Каравелова въ неговата келия, у дѣдо Мелетия. Писа ми геологътъ Тоула отъ Виена за своя планъ да пропѫтува западния Балканъ, въ вестницитѣ било пълно съ известия за размирици въ България, разбойници и т. н. Азъ му отговорихъ, че по заповѣдь на Каравелова ще бѫде къмъ него аташиранъ Златарски. Говорихме много за Ами Буе, за научно списание, пѫтувания по България. Аграрна комисия въ Кюстендилско, ще отиде Каравеловъ, Сарафовъ и азъ! Той си замина на 11 часа.

Подиръ обѣдъ De Martino получи шифрована телеграма и нѣмайки при себе си шифъра, трѣбваше да се върне въ София. Tristesse [жалко]. — Следъ пладне писахъ прошение на дѣдо Ильо по негова молба до княза за пенсия, у Константиновича, познавалъ Янко, Павелъ, братовчеда и т. н. Цеко, каже, е убивалъ само свраки и никога не е стрелялъ съ пищовъ. За Кресна планина, Пиринъ, помашкитѣ села. Бѣласица, Малешевско и Пеанешко; убиването на сина му въ Осоговскитѣ планини (избѣгалъ отъ затвора въ Кюстендилъ, гдето билъ затворенъ по подозрение, и при бѣгането билъ застрелянъ отъ войницитѣ на доброволческата дружина). Лъжливостьта на българитѣ. Какъ въ Кюстендилъ крали държавни турски принадлежности следъ заминаването на турцитѣ и какъ следъ това ги скѫпо продавали на руситѣ. Илия билъ първиятъ хайдукъ тукъ, преди него имало хайдуци само изъ България и западна Македония. Петре градъ, Рупелъ проходъ. Панайотъ билъ, каже, откровенъ, докато Раковски го научилъ да лъже, страшно, каже, лъготѣше. Любибратичъ, каже, е „курва". Братътъ на Дучича. Ильовото участие въ рускитѣ преходи при Орхание и Троянъ. Водилъ войскитѣ въ Софийско, Кюстендилско, Джумайско. Солунскиятъ Карадагъ, тамъ имало юруци, незнаели български, голѣмо гостоприемство, мусафирликътъ въ селата; турскитѣ коне. Билъ раненъ при Делиградъ, казва, че отъ сърби. Присмива се на сърбитѣ за тѣхнитѣ хвалби преди войната. Не може никакъ да пише. Азъ самъ подписахъ молбата му.

Писахъ писмо на Тоула и Златарски. Направихъ малка екскурзия съ Константиновича въ гората. Вечерьта князътъ разправи за своята случка съ Layard: посетилъ брата си въ английската флота предъ Цариградъ, Layard съобщилъ за това въ Цариградъ (обвинилъ княза въ шпионство), вследствие на това Duke of Edinburg билъ отстраненъ отъ флотата. Ненавистьта на английската кралица къмъ своитѣ деца. Ески Загорската афера (nachrücken Radetzki's [настѫплението на Радецки)]. Сцени изъ войната.

19/31 юлий, сѫбота. Цѣлиятъ день бѣхъ въ манастира. Сутриньта отидохъ въ манастирската библиотека съ проигумена Кирила; тя се намира дълбоко въ партера къмъ рѣка Рила, и има около 100 рѫкописа и 1000 печатни книги. Каталогътъ на Кирила съдържа много стари руски и гръцки работи. Стълба, момче се катерѣше за рѫкописитѣ, които сѫ нумерувани. Взехъ панегерика и други 8 рѫкописа въ стаята си. Намѣрихъ глаголически отпечатъкъ върху корицитѣ на Адриантовия Св. Иванъ Златоустъ. Веднага захванахъ да си правя извлѣчения. — Подиръ пладне съ Константиновича и пастора съставяхме на княза речьта за тържеството въ Радомиръ, гдето е знамето на 3 доброволческа дружина отъ войната, съ което е падналъ полковникъ Калитинъ при Ески Заара; речьта бѣше на български. — Малцина останахме. — И Масаловъ замина. Вечерьта князътъ приказва за двореца, за града.